Показват се публикациите с етикет Статии. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Статии. Показване на всички публикации


Ще може да се влиза в страната при транзитно преминаване или туристически посещения до 90 дни

Българските граждани ще могат да влизат в Турция без задгранични паспорти, а само с лични карти, съобщиха от Министерството на външните работи.

Според решението българите ще могат да влизат в Турция с лична карта в случаите на транзитно преминаване или туристически посещения до 90 дни в рамките на 180 дни, гласи оповестеното решение. 

Предстои да се уточни от кога точно ще влезе в сила новият режим на влизане в Турция. Трябва да се изготвят и допълнителни указания към служителите на граничните пунктове от двете страни.

Снимка: БГНЕС



Преди няколко години присъствах на конференция в САЩ за инвестиции и финанси. Един от лекторите беше Бил Гейтс и на въпросите и отговори зададох въпрос, който разсмя всички.

Дали той, един от най-богатите мъже в света, можеше да позволи на дъщеря си да се омъжи за беден или скромен мъж?

Бил отговорил:

Първо разберете, че богатството не означава да имате банкова сметка с много пари.

Богатството е преди всичко способността да създаваш богатство.

Пример: Някой, който печели пари от лотария или хазарт. Дори и 100 милиона да заработи, той не е богат човек, той е беден човек с много пари. Ето защо 90% от милионерите от лотарията отново са бедни след 5 години.

Има богати хора, които нямат пари. Пример: мнозинството от предприемачите. Те вече са на пътя към богатството, дори и да нямат пари, защото развиват финансовата си интелигентност, а това е богатство.

С какво се различават богатите и бедните?

Видиш ли млад мъж, който реши да завърши, да научи нови неща, постоянно се опитва да се подобри, знай, че е богат човек.

Aко видите млад мъж, който смята, че държавата е проблема, а вярва, че богатите са всички крадци и постоянно критикува, знайте, че е беден.

Богатите са убедени, че имат нужда само от информация и обучение, за да започнат, бедните мислят, че другите трябва да дадат пари, за да започнат

В заключение, когато казвам, че дъщеря ми няма да се омъжи за беден човек, не говоря за пари. Говоря за способността на този човек да създава богатство.

Съжалявам, но повечето престъпници са бедни. Когато са пред пари губят ума си затова крадат ограбват и т.н.

За тях това е шега, защото те самите не знаят как могат да печелят пари.

Един ден банков пазач открил чанта пълна с пари, взел я и я върнал на управителя.

Хората наричали този човек глупак, но в действителност човекът бил просто богат човек, който нямал пари.

1 година по-късно банката му предложи работа като рецепционист, 3 години по-късно той беше мениджър на клиенти и 10 години по-късно той управлява регионалното управление на тази банка. Сега той управлява стотици служители и годишните му такси надвишават това, което можеше да открадне.

Богатството е преди всичко състояние на ума"



Студентката Христина Дилева е едно от загиналите момичета при фаталната катастрофа в София. Това съобщиха нейни близки чрез пост в социалната мрежа Фейсбук. Момичето е работило като асистент в Националната астрономическа обсерватория и е учила в Софийски университет.


Публикуваме поста на главен асистент Сирма Данова от катедра „Българска литература“ в Софийския университет без редакторска намеса:


Ти си убиец, човече! Ето какво направил Георги 5 часа преди смъртоносното меле.Особено когато се окаже, че злото засяга хора, с които си общувал. Сред загиналите в смразавящата катастрофа на „Черни връх“ е нашата студентка Hristina Dileva. Не мога да си представя, че това се е случило наистина. Беше търсещ човек, обичаше живота и звездите. Често оставаше след часовете да говорим. Нищо формално нямаше у нея.

Последната ни среща беше случайна – край Консерваторията през пролетта, изглеждаше пълна с надежда. Последният й статус тук: „Най-доброто предстои „.


Ще запомня милата ти усмивка, скъпа Хриси, и търсещото ти сърце.

Почивай в мир!


 


Това е една малка част от думите на зловещия Хъги Уъги, които биха смутили не само децата, а и възрастните.

„Името ми е Хъги Уъги.

Острите ми зъби ще ти пуснат кръв.

Никога не ме наричай грозен.

Прегръщай ме, докато умреш.“

През последните седмици в социалните мрежи се наложи поредната плашеща мода сред малчуганите – героят Хъги Уъги (Huggy Wuggy), който, заради големия интерес, оживя и като плюшена играчка. Призивът на експертите към родителите е да не подценяват рисковете и да следят съдържанието, достъпно за техните отрочета.

Игрите и предизвикателствата, които се разпространяват мълниеносно благодарение на социалните платформи, се нижат едни след други. Сигурно още помните Момо или пък Грани. След тях нашумя сериалът „Игра на калмари“ („Squid Game“), а сега дойде ред на нова притеснителна тенденция – съществото Хъги Уъги и посланията, които изпраща.

На пръв поглед името звучи напълно безобидно. В крайна сметка има и други герои с подобни римувани имена – Чук и Пук например. Страх всява по-скоро крайната цел на играта и смущаващите видеа в интернет пространството.

Добре би било родителите да са запознати с модата, за да се намесят, ако се наложи.Какво е Хъги Уъги всъщност?

Когато чуете Хъги Уъги, вероятно пред очите ви изниква образът на сладко, плюшено мече. Истината е, че това е зловещ герой от компютърна игра, излязла през 2021 г. под името „Poppy Playtime“ и създадена от екипа на MOB Games. Синьото мече изглежда грижовно и мило. Когато отвори уста, ще видите множество заострени зъби. Но не само това всява страх.

Играта „Poppy Playtime“ е поредната, свързана с борбата за оцеляване. Действието се разиграва в изоставена фабрика за играчки. Ужасен експеримент обезобразява Хъги Уъги, но му дава живот, душа и усещания. Играчите имат за задача да разрешават загадки, докато странният син герой ги преследва. Видът му плаши всички, а самият той се усеща нещастен и сам. Понякога доброто в него побеждава, така че Хъги Уъги не е типичният лош герой. Новите части на играта тепърва ще ни разкрият цялата история на миловидното синьо зверче, което плаши всички с острите си зъби.

От къде малчуганите научават за Хъги Уъги?

Много ютюбъри се вдъхновяват и измислят версии на играта, както и различни зловещи песнички, които, макар и да не са насочени към децата, все пак се оказват най-гледани и слушани именно от тях.Директорът на начално училище във Великобритания наскоро изпрати уведомително писмо до всички родители, в което се описва как ученици предлагат прегръдки и, след като им позволят, прошепват зловещи думи в ухото на „жертвата“.

Huggy Wuggy - сензация в Youtube и TikTok

Вероятно, ако детето ви е в начална степен на своето образование, няма достъп до играта „Poppy Playtime“ - тя е с възрастово ограничение 16+. Това обаче не означава, че не може да се запознае с него чрез други платформи като YouTube и TikTok. YouTube каналът предлага родителски контрол, но много директори на британски училища се страхуват, че това не е достатъчно и видеата успяват да преминат през филтъра заради невинно звучащото Хъги Уъги.


Съдържанието на клиповете обаче не е никак безобидно. Някои от по-известните потребители в TikTok измислят свои тематични песни, докато играят на самата игра. Други създават страшни изображения, на които Хъги Уъги е с широко отворена уста и гледа право към нас. Фен съдържанието с Хъги Уъги получава бързо разпространение и се приема абсолютно безкритично от младите последователи. Оригиналната компания MOB Games няма нищо общо с тези видеа, песни, собствени версии.Защо Хъги Уъги притеснява възрастните?

Според директора на начално училище „Deal Parochial“ видеоклиповете разстройват децата.

Представители на неправителствената организация „Common Sense Media“, която дава препоръки за родители, свързани с технологичния напредък и адаптацията на децата им, споделят: „Въпреки че няма прояви на насилие или кървави сцени, навсякъде във фабриката за играчки се виждат пръски кръв. Самата игра също всява ужас, особено в по-малките деца.“ За жалост, също като „Игра на калмари“, Хъги Уъги намери място и на детската площадка.

Директорът на началното училище Джъстин Браун добавя в писмото до родителите: „Самият герой има за цел да подмами останалите. Всички сме свикнали, че прегръдката е жест на топлина и обич. Не и в този случай.“

Какво могат да направят родителите?

Браун моли родителите на своите ученици да бъдат бдителни и още веднъж подчертава, че „това, което гледат, може да ги разстрои и смути.“

След „Игра на калмари“ и предизвикателството Момо от 2019 г., което възроди наболялата тема за киберзаплахите и агресията, възрастните вероятно са се научили да разговарят с децата си и вече знаят какви стъпки да предприемат. Нека припомним.

Образовайте се

Трудно е да сте в час с всяка нова тенденция или приложение онлайн, но експертите призовават да следите отблизо какво прави детето ви в интернет пространството.

Разберете какво мисли детето ви

Задавайте му отворени въпроси и го оставете да ви разкаже със свои думи какво всъщност знае за играта и какво е мнението му за нея. Така ще добиете представа какво се случва в главата му и ще знаете накъде да насочите разговора.

Разговаряйте

Дори и да се окаже, че вашият малчуган вече е запознат с Хъги Уъги и разиграва сцени от играта на детската площадка, не се отказвайте. Напротив. Използвайте момента и му разяснете най-важното. Избягвайте обвинителни изречения и заложете на Аз-изказвания. Бихте могли например да кажете: „Обичам те и се тревожа, че тази игра може да се отрази зле както на теб, така и на приятелите ти. Важно е да се отнасяме към околните с уважение.“ Не позволявайте вашето дете да влезе във виртуална вселена, в която то да бъде жертва на преследване от образи, създадени от детското въображение.

Уверете детето, че може да разчита на вас

Изображенията и посланията в интернет могат да бъдат стряскащи и определено неудачни. Обяснете му, че сте наясно с това и сте винаги насреща, ако пожелае да разговаряте.


За съжаление, копирането на поведението на Хъги Уъги не е първата, вероятно няма да бъде и последната, опасна тенденция сред децата. Откритите разговори са най-добрият начин да помогнете на детето да използва интернет безопасно. Нека да бъдем честни, проблемът между родители и деца се появява, когато няма добър контакт. Противоречиво видео може да предизвика и да задълбочи негативните емоции, които стоят дълбоко под повърхността в детската душа. Точно както е и случаят със самия Хъги.

Източник:https:lifestyle.framar.bg



 

Камелия Тодорова  ролята на култовата Жозефина Бикс от филма „Бон шанс, инспекторе!“

Пенсията ми е 450 лева. И добре че все пак съм преподавател в Нов български университет, иначе мога да загина на улицата моята пенсия“. С тези думи джаз иконата Камелия Тодорова взе първите си пари след навършване на 65-годишна възраст и 42 години трудов стаж.

Тя споделя, че не е милионерка, не е била народен артист и не е имала близък политик, който да уреди нещо върху пенсията й. Кеми смята, че няма нужда да издава нов албум, защото няма къде да го презентира.„Много е тъжна цялата история – като цяло не мисля за Саня Армутлиева, но не ми е приятно, че много неща зависят от нея като шеф на музикална компания. Хората в радиата ще те пускат ако си в нейния отбор.

Аз съм от тези дето не им пускат новите парчета“, обяснява певицата.Камелия разбрала по доста брутален начин за връзката на съпруга си Майкъл Кунстман със Саня Армутлиева. „Децата ги завариха е едно легло“, сподели Камелия пред „България Днес“, след като излезе от ВИП Брадър. Изневярата се случила в края на 80-е, когато Кеми живеела в Германия със съпруга си.

„Пътуваха заедно с колата, преспиваха по хотели. Той започна да я облича в същите дрехи, каквито купуваше на мен, а тя взе да демонстрира самочувствие в къщи. Децата ги завариха в едно легло. Беше неприятно“, спомня си певицата. Мъжът й така организирал нещата, че след смъртта си не оставя никакво наследство на Тодорова и децата й.

Припомняме, че чак след смъртта на съпруга си Камелия Тодорова се осмели да разкрие, че именно менторката в „X Фактор” е развалила семейството й.

„Най-напред тя беше моя почитателка, след което мой асистент, а после и секретарка на Майкъл.Гледаше ме като икона, но цялата й добронамереност се изпари и творческите й амбиции се трансформираха в лични. Постепенно тя се превърна в причината за прекратяването на брака ни с Майкъл”, признава изпълнителката на „Не ме гледай така, момче”.

Източник: ХотАрена



Споровете за максималната скорост на "Волга", "Москвич" и "Жигули" не спират и в наши дни.

Отговор на въпрос, кои са най-бързите съветски автомобили ни дава ресурса Paradox, които направиха рейтинг на бързите съветски автомобили, използвайки паспортните им данни. В долната част на класацията се събраха бавно движещи се превозни средства: вечно запомнящите се "инвалиди" гърбавите ЗАЗ-ки, както и всъдеходите - "буханка " на УАЗ, трудно ускоряващи до 100 км/ч.

В средата на таблицата са  - УАЗ-469 (115 км/ч), ЗАЗ-968 , ГАЗ-21 "Волга", RAF-2203 "Латвия" (всички - 120 км/ч), ВАЗ-2121 "Нива" и AZLK Москвич-2137 (и двете - 130 км / ч), ВАЗ-2102 (135 км / ч) и ВАЗ-2104 (137 км / ч) и ГАЗ-3110 Волга, набирайки респектиращите 140 км / ч.

Веднага след като се появиха, Ладите започнаха да се конкурират с Волги и Москвичи, които освен със скорост се отличаваха и с добра маневреност в града. Въпреки това, класическите Лади в крайна сметка отстъпиха място на новото семейство ВАЗ с предно предаване, но над всички си остава вездесъщата "Чайка".

Разбира се, пълнотата и коректността на тази класация в детайли могат да бъдат подложени на справедлива критика, но като цяло тя отразява цялостната картина доста обективно ... Е, ако имате доказателства, че стоков "Запорожец" може да вдигне 150 км/ч, можете да оспорите този рейтинг.

Източник:automedia



„Любов Орлова“ край бреговете на Антарктида. Корабът влиза в световните новини на 24 януари 2013 г., когато напуска пристанището на буксир, но започва буря и го отнася в открития океан. На 1 февруари отново е закачен на буксир, но след 6 дни пак се откъсва. 

На 23 февруари същата година е забелязан отдалечен на 1300 морски мили (2400 км) – чак край Северна Ирландия. През януари 2014 г., по информация от британския в. „Мирър“, корабът се насочва към бреговете на Англия. Снимка: wikimedia.org / obekti.bg

Може и да си мислите, че идеята за огромен кораб, населен единствено с плъхове и плаващ безцелно сред ледените полета на Полярния кръг, звучи като филм на ужасите. Историята обаче е съвсем реална и описва съдбата на луксозния круизен кораб „Любов Орлова“, построен по поръчка на СССР през 1976 г. в бивша Югославия.

Първоначално собственик на кораба става Далекоизточното морско пароходство, Владивосток, а през 1999 г. е обновен и продаден на американската компания Quark Expeditions за пътешествия до Антарктика и Арктика.През септември 2010 г. „Любов Орлова“ е конфискуван от канадските власти за дългове на стойност около 350 хил. щ. дол. По решение на Русия екипажът от 51 души (главно руснаци плюс 2 украинци) е евакуиран. Съдът е купен на безценица и новият собственик планира да го закара до Доминикана за нарязване.

Когато канадското правителството не може да го продаде дори за скрап, през 2013 г. то го оставя на милостта на бурите, но той не потъва. Вместо това „Любов Орлова“ просто се носи по вълните, обитаван от плъхове, които постепенно се превръщат в канибали.

На няколко пъти дори хвърля в паника различни държави. През януари 2014 г. жителите на Великобритания се притесняваха, че ще се разбие на брега и ще излее съдържанието си върху Обединеното кралство.

В момента се предполага, че „Любов Орлова“ е потънал, но е напълно възможно все още да се носи по вълните.

Източник: obekti.bg




„Да, мога да потвърдя, че стигнах до момента да сме на едно ниво с Ал Пачино и Елън Бърнстейн. Дали си пия кафето с тях? Ами те са ми партньори, защо не?".

Така отговоря на въпроса дали вече в дружески отношения с Ал Пачино българското момиче Евгения Радилова. Зрителите я помнят като адреналинка в „Господари на ефира". Завършилата НАТФИЗ актриса е една от преподавателите заедно с Ал Пачино и Елън Бърстейн в The Actors Studio.

„Беше ужасно трудно, три пъти ме върнаха с различна сцена с различен партньор. Бях една от тримата души, приети от 1500 човека. Лично ме изпитваше Ал Пачино.

Накрая ми каза: „Аз три пъти се явих, за да вляза в студиото, ти го направи отведнъж, браво", спомня си нашенката. В студиото се сблъсква и с Алек Болдуин, Харви Кайтел, Естел Парсънс и други. Благодарение на членството си в студио Евгения печели роли в пет от най-големите тв сериали, като „Закон и ред", „Високо напрежение", а тази година и в лентата ФБР.

„Вече съм преподавател от година и половина на деца и възрастни. Режисирам филми клипове, дори мога да се похваля с международни награди. Сбъднах мечтите си -Живея в Манхатън и бих се върнал в България да снимам филм или сериал", споделя Ени, цитирана от България Днес.




Руският президент Владимир Путин обяви, че е подписал указ за правилата за търговия с газ с неприятелски държави. Мерките влизат в сила от утре. Путин обяви това при откриването на среща за ситуацията в авиационната индустрия, предаде ТАСС.

"Днес подписах указ, който установява правилата за търговия с руски природен газ с така наречените недружелюбни държави“, каза президентът.

Според него западните страни, недружелюбни(сред, които и всички в ЕС, каквато е и България) към Русия, ще трябва да открият сметки в рубли в руски банки, за да плащат за газ.

"Ние предлагаме на изпълнителите от такива [неприятелски на Руската федерация] държави ясна и прозрачна схема: за да закупят руски природен газ, те трябва да открият сметки в рубли в руски банки. Именно от тези сметки ще се извършват плащанията за газа. доставят, считано от утре, от 1 април текущата година“, каза Путин.



Вечер, като се върна от работа, гледам телевизия, чета новините в интернет и съм ужасена. От една страна съм шокирана от записите в детските градини и социалните домове, където се тероризират деца. От друга се представям на мястото на възпитателката, която крещи и ги удря и разсъждавам защо е стигнала дотам.

Във всяко стадо има мърша, във всяка професия също има случайно попаднали, но чак толкова много мърша да има, някак не върви. Извън всякаква логика и статистики е.

За камерите в учебните заведения съм! Твърдо! Даже да предават в реално време картината от класната стая. Така всеки ще види какви ги върши детето им.

Но в същото време съм и за една друга мярка! Родителите да поставят камери в домовете си и да разберат защо се държат така децата им. И да потърсят вината и у себе си.

Аз съм търпелив човек и много обичах професията си. Но като започнах да вдигам кръвно и да колабирам от високите граници, като получих трайна невроза и дори косата ми започна да окапва на нервна почва, като за капак започнах да губя и равновесие и хванах хронично безсъние, в един момент поставих нещата на кантар и реших, че трябва да спасявам себе си. Сега сме аз и прахосмукачката, и парцала за прах. Това не е работа за човек с две висши, но е някакво спасение.

За да стигна дотук, всеки ден се сблъсквах с ужасяващи гледки в училище. Преподавах на седми клас, деца на 13 години, които трябваше да се държат като деца. Уви. Половината идваха на училище чак третия час, понеже не могли да се събудят. Част от момчетата миришеха на снощен алкохол и бяха надекватни. Чакаха голямото междучасие и някои наддигаха патрончета с водка, други пушеха настървено дрога.

Всеки спор се превръщаше в кавга, а почти всяка кавга после прерастваше в юмручен бой. Биеха се за момичета, момичета се скубеха за момчета, ритаха се за обиди във Фейсбук, а на тази възраст не бива да имат профили в социалната мрежа, заяждаха се в час, подхвърляха си обидни реплики, момчетата носеха ножчета, едно даже беше домъкнало газов пистолет. ИСТИНСКИ ЧУДОВИЩА В НЕВИНЕН ОБРАЗ!

На 13 години някои имаха татуировки! На 13 години момичетата идваха с тежък грим, с дълбоки деколтета и панталони с ниски талии, облечени точно като малки проститутки. Момчетата имаха боксове, тежки метални гривни и огърлици под пуловерите ...А аз се опитвах на фона на цялото това пращящо от хормони и омраза напрежение да преподавам литература. Да ги науча кои са Ботев, Вазов, Смирненски и Йовков. Да ги накарам да обикнат красивото в живота. Глас в пустиня, мисията невъзможна...Докато четях на глас "Епопея на забравените", те се опипваха под чиновете, или си чатеха по телефоните...

Пак повтарям! Съгласна съм с камерите във всяка класна стая. Нека загрижените мамички и татковци да видят какво правят драгоценните им рожби в училище. И как посягат дори на учителите.

Но това не е решение!

Нека за проба 1000 възмутени от образователната система семейства си поставят камери и вкъщи и после да изгледат записаното. Нека видят за какво говорят с децата си, как ги възпитават, как контактуват майката и бащата у дома, какво правят в свободното си време, какви гости им идват, каква музика слушат. Ще ми е любопитно да видя някой говорил ли е с малките за изкуство, за книги, питал ли ги е как се чувстват, имат ли проблеми.

А после да изгледат моментите, когато децата им са сами вкъщи. Какво правят, какво слушат, с кого се събират, какво си говорят по телефона и скайпа и какво.

Освен това ми е непонятно кой родител пуска 13-годишното си дете без чанта, но добре гримирано като Лолитка на училище, кой му позволява да си купува разголени дрехи, кой го пуска с поличка, от която стърчи дупето и блузка разкопчана до кръста, а после реве, че го преследвали педофили? Кой разрешава детето му да ходи с нож в джоба, да се връща в полунощ с разширени зеници, надрусано и пияно?

За мен едно дете не се ражда насилник и агресор. То попива това, което вижда първо вкъщи.

Ще се съгласят ли загрижените родители да им сложат камери?

Тогава ще ги призная. Ако заедно с учителите потърсят начин да се справят с проблема. Не да обвиняват училището за всичко, а те да са в ролята на невинните! Тогава нещата могат и да потръгнат.

И българското училище да е място за учене, а не арена на безкрайни битки, а от време на време и на убийства.

За мен някой съзнателно иска да унищожи авторитета на българското образование.

И ме боли.

Нищо, че вече съм проста чистачка.

Боли ме за колегите, боли ме за България!"

Таня Савова, бивша учителка, София

източник- burgasinfo



Отделът за работа с архивите на Министерството на държавната сигурност на бившата ГДР (Щази) в Дрезден е открил сред документите си удостоверение за служба, издадено на името на Владимир Путин. Това съобщава германският Bild. 

Шефът на държавната корпорация „Ростех“ Сергей Чемезов разказа интересна история, касаеща миналото на Владимир Путин. Става дума за периода 1985 – 1990 година.

По това време майор Путин е командирован като териториален разведчик в Германската Демократична Република. Като служител на КГБ, Путин става приятел с Чемезов, а официалните длъжности на двамата са съвсем различни.Прикритието на Путин е било като директор на дрезденския дом на дружбата, а Чемезов оглавява дрезденското обединение „Лъч“. 

И двамата обаче са военни, като по време на командировката си в ГДР, Путин е повишен от майор на подполковник.По време на престоя си в Източна Германия Путин управлява служебна Lada. По-конкретно става дума за познатата ни като „шестица“ Lada, която по онова време е най-луксозния продукт на руснаците.

В онези години в ГДР се карат основно Trabant и Wartburg и Lada-та на Путин откровено се откроява на общия фон. До появата на „седмицата“, ВАЗ-2106 се счита за Mercedes-а на соц. возилата.

Интересно е обаче, че по времето, когато Путин управлява ВАЗ-2106 в ГДР на конвейерите вече се произвежда новия флагман ВАЗ-2107. Производството на „седмицата“ започва през 1982-а.



Бившият вътрешен министър Богомил Бонев в правителството на Иван Костов допълни в своя профил във Фейсбук пропуски от публичната биография на експремиера Бойко Борисов, за които обществото би трябвало да е информирано. Препечатваме го от сайта Афера.бг.Трудов стаж 21.05.2013 – понастоящем

Народен представител от ПП ГЕРБ в 42-рото народно събрание на Република България.

Допълнение: Плаща на РБ и протестърите да го върнат като премиер. Осигурил си монополно медийно влияние в поне две национални телевизии, създал профили във Фейсбук, Туитър, където наел хора да пишат от негово име, закупил множество сайтове и като апотеоз – създал си собствен сайт, в който с любопитство научава какво е написал.белите петна.

27.07.2009 – 21.02.2013 г.

Министър–председател на Република България.

Допълнение: Превърнал рекета срещу бизнеса от зората на демокрацията в държавна политика. Ще се запомни с “Мишо Бирата”, което влезе като пример в последния доклад на ЕС за корупцията. Свален по най-позорен начин от властта, но избегнал пряк побой от благодарното гражданство. Изхарчил 8 млрд. и докарал фискалния резерв до санитарен минимум. Посегна и на Здравната каса. Първият премиер, превърнал държавата в лош платец, който не си изпълнява задълженията и така доведе до фалит хиляди фирми. Създаден е култ към личността му по това време в медиите на Пеевски. Назначил най-нефелния президент на държавата като продължение на трайната кадрова политика – да издига калинки. Летял и ритал.

10.11.2005 г.

Назначен на длъжност кмет на Столична община, с решение № 270 от 06.11.2005г. на Столичен Общински Съвет.

Допълнение: Администраторът на сайта да се уволни! “Спечелил изборите за кмет” се пише, Колтуклиева. Продължил политическата си кариера с присвояване на резултати на МВР, но бързо установил, че е по-добре да печели популярност, като открива градинки, катерушки и раздава бизнес на разни Котараци.01.09.2001 г.

Назначен на длъжност Главен секретар на МВР с указ № 194/2001 на Президента на република България, а със заповед на Министъра на вътрешните работи му е присъдено звание „полковник” от МВР. С указ № 32/2002 на Президента на Република България е удостоен със звание генерал-майор, а на 25.06.2004 г. е удостоен със званието генерал-лейтенант.

Допълнение: Назначен от Симеон на длъжност, която е много нависоко и встрани от нивото му на компетентност. Даже е в насрещното на длъжностната си характеристика, защото би трябвало сам да се разработва. Използвал длъжността си, за да си приписва като своя заслуга резултатите на службите дори когато липсват или той научава за тях от медиите. Прочул се с убийството на Чакъра под личното му ръководство. Целувал ръка на Доган, П. Стоянов и Първанов за колекция от генералски звезди, които превърнаха званието в гротеска. Отнел охраната на нефтопровода на „Лукойл“ от МВР и я прехвърлил на ИПОН. Прехвърлил бюджетите на основни звена на МВР в банката на Цветелина, като й осигурил и офиси в помещенията на МВР за услуги на гражданите. По негово време са извършени повечето неразкрити убийства на прехода.1991 г.

Основава фирма „ИПОН-1” ООД, която е сред най-големите охранителни фирми в страната. Фирмата членува в Световната организация на охранителите IAPPA, а Бойко Борисов е персонален член на организацията.

Допълнение: Напуска МВР при деполитизирането му, за да остане член на БКП. Участва активно в СИК, където натрупаха пари от рекет, като насилствено охраняваха и застраховаха с мотивите на бухалката; правеха фабрики за амфетамин и фалшиви цигари. Намесваха се в трафика на турските гастарбайтери, като хората им пробиваха радиаторите на колите при мотел „Божур“; след това ги чакаха да стигнат на неохранявано място по пътя, за да ги оберат. С отнет лиценз на ИПОН заради бандитска дейност, лично признал, че е раздавал масово подкупи, за да си го върне, но не станало. Вербуван като “Буда” и формално разработван, с което му е осигурен чадър срещу любопитни ченгета.

1985 – 1990 г.

Преподавател във Висшия институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност на МВР. Защитава дисертация на тема “Психо-физическата подготовка на оперативния състав” и му е присъдена научната степен „кандидат на науките” (равностойна на „доктор”). През 1990г. напуска системата на МВР.

Допълнение: Командир на батальон за репресии по време на възродителния процес. Особено чаровно е допълнението в скобите, което лъже, че тогава кандидат на науките е равностойно на доктор на науките.

1982 г.

Командир на взвод, впоследствие – командир на рота.

Допълнение: Липсват данни за смелост и саможертвеност при гасенето на пожари.

Образование 1982 г.

Дипломира се във Висшата специална школа на МВР като инженер по специалността “Противопожарна техника и безопасност” с чин лейтенант.

Допълнение: Където нямаше изобщо да учи, ако беше вярно, че има дядо, убит от Народния съд.



Българският шампион в бокса Кубрат Пулев се обяви против ужаса на войната в Украйна. Той обаче изрази по-различно мнение от масовото в публичното пространство, съобщава dir.bg.

Кобрата не приема поведението на украинския президент и се мотивира защо. "Не може г-н Зеленски да седи в един фотьойл и да призовава целия свят към военни действия", заяви Пулев.Не оправдавам действията на Владимир Путин, но малко или много вината не е само в едната страна допълни той.

"Няма как да допусна да се случи нещо подобно с моя народ, ако аз съм държавен глава", каза Пулев.Самият той преди време имаше намерения да влиза в политиката и дори обяви какво би било името на неговата партия "Велика България", но впоследствие отложи проекта и го замрази на този етап.




Рецепта за кебапчета (от рецептурника на „Обществено хранене“ 1958-1989).
Сочни кебапчета стават само от свинска кайма: 500 г мляно свинско от плешката, 500 г от гърди (месцата около корема, осмянката) и 100 г сланина.

Подправките са 5 г кимион, 5 г черен пипер и 20 г сол на килограм месо.

Каймата се омесва много добре и трябва да поеме около 100-150 г вода, добавяна на порции. Отлежава едно денонощие в хладилника, в тавичка на пласт, не по-дебел от 6 см. След като е почивала, премесва се отново и отлежава още 5-6 часа.

Кебапчетата се оформят, като се „полират“ с пръсти, топнати в купичка вода и оцет в съотношение 1:1.

Скарата трябва да е много добре загрята и почистена с телена четка. Следва мазането ѝ с половин глава лук, прободена с шиш през мустаците и топвана в чинийка с олио.

При печенето им кебапчетата се търкалят САМО В ЕДНА ПОСОКА НА ТРИ ПЪТИ.

Не трябва да се притесняваме от мазната кайма (тя трябва да е такава, докато се пекат). Излишната мазнина изтича в съд под скарата. Сланината, която при омесването на каймата е образувала гел с водата, остава и прави кебапчето сочно!

Кебапчето се пробва, като се хване с щипките за единия край и се разтресе.То не трябва да се прекършва. Ако това се случи, или каймата е била постна, или е недобре омесена, или не е достатъчно дълго отлежавала.

Готовото кебапче може да се дели само с вилица в чинията, не е необходим нож, за да се отреже.

От същата кайма могат да се опекат и кюфтета.

Лукът, по 5 г на кюфте, се реже с много остър нож на ситно, (колкото ви харесва). Всяка гребка кайма се топва в кълцания лук и се меси с ръце, докато лукът „се скрие“. После се прехвърлят с пляскане от ръка в ръка. Когато почнат да плющят, значи са добре хомогенизирани и загладени.

Кюфтетата се обръщат на скарата само веднъж. Като обърнете първото, ще разберете дали останалите са готови за обръщане.Вижте още:Шопската салата е създадена от професионални готвачи на „Балкантурист“



Една от най-силните сцени във филма, който е бойкотиран от Турция, но е купен от 62 други държави и остава един от най-награждаваните в българската киноистория

През 2022 г. се навършват точно 50 години от премиерата на един от най-емблематичните български филми – „Козият рог“ (1972). Смятана за върховно постижение в родното кино, лентата на режисьора Методи Андонов се разминава на косъм с номинация за „Оскар“, а причините за осуетяването на големия успех така и не стават ясни.

Почти толкова известно, колкото и самият филм, е проклятието, което се твърди, че тегне около него и сее смърт сред екипа, участвал в създаването му. Черната поредица започва, когато пръв в съня си умира режисьорът Методи Андонов, едва на 42-годишна възраст. Той си отива през 1974 г., а аутопсията установява, че кръвоносните му съдове са като на 100-годишен старец, при положение че Андонов никога не е пушил и не е прекалявал с алкохола. В средата на 80-те загива актьорът Милен Пенев, изпълнил във филма ролята на младежа, в когото се влюбва героинята на Катя Паскалева – Мария. Тялото му е открито с нож в сърцето в градинка в столицата на 1 януари 1992 г.

Пагубното пристрастие към алкохола съсипа без време и неговия колега Антон Горчев – Караиван, „бащата“ на Мария в „Козият рог“, който издъхна, потънал в мизерия и забрава. Само в рамките на две седмици в отвъдното се преселват сценаристът Николай Хайтов, изпълнителката на главната роля Катя Паскалева и Мария Нейкова, авторката на прочутата балада към филма „Вървят ли двама“. Паскалева си отива на 56 години след дълго боледуване и борба с алкохолната си зависимост. Едва 10 дни след нея внезапно на същата възраст издъхва и певицата Мария Нейкова, а причината за кончината ѝ е неясна, заявява по-късно лекарката, подписала смъртния акт, пред която синът на звездата отказва аутопсия. През същата фатална 2002 г. си отива и сценаристът Николай Хайтов, който загубва борбата с коварната левкемия.

Душеприказчикът на Катя Паскалева Тодор Колев също е покойник от 9 години. Между живите отдавна не са и актьорите Иван Янчев и Климент Денчев, операторът Димо Коларов, както и богът на каскадите Лъчезар Стоянов, чийто край също бе кошмарен. Тотално алкохолизиран, една сутрин го намират пребит до смърт от скитници, с които седял на обща разпивка. След пиянската свада клошарите задигат портфейла и скъпото кожено яко на агонизиращия в локва кръв актьор и каскадьор. После потъват вдън земя. Последни от този свят си заминаха художникът на продукцията Константин Джидров и редакторът Свобода Бъчварова. Сред живите участници в култовата кинолента са Стефан Мавродиев и Марин Янев.

Твърди се, че прокобата е следствие на черна магия за смърт, направена върху екипа на „Козият рог“ след скандалните реакции, които събужда при излъчването си.



Покойната проф. Димитрина Нанева дарила два апартамента и вила на фондацията на името на поета

Последната наследничка на великия поет Пейо Яворов – проф. Димитрина Нанева, която се спомина внезапно преди месец, е дарила имотите си за благотворителност, става ясно от нейното завещание.

Тя почина през януари, малко преди да навърши 70, при неясни обстоятелства в дома си в София и никой не бе открил трупа ѝ в продължение на дни, тъй като Нанева нямала близки и преки наследници. Тялото ѝ бе намерено след сигнал, подаден от нейни съседи, които забелязали, че собственичката на жилището не се е появявала от съмнително много време. Наложило се да бъде извикан дори екип на МВР, който да отвори вратата на апартамента на проф. Нанева, където тя била открита безжизнена от патоанатомите.

Оказва се, че още през 2016 г. преподавателката от Софийския университет е уредила своето завещание, според което жилищата ѝ ще бъдат безвъзмездно давани на студенти по медицина. То е изповядано на 24 ноември 2016 г., а копие от него е получено във фондация „Яворов“ – Чирпан.

Според този препис на завещанието фондацията получава като дарение два апартамента в София и вила в град Костенец. В жилищата ще бъдат настанявани студенти по медицина от Чирпан, които ще получават и стипендии, указала преди години проф. Нанева. Пак в този документ тя завещава да бъде погребана в съседство с гроба на Яворов, който е бил откупен за вечни времена от семейството, но желанието ѝ не било изпълнено заради административни проблеми. Дни наред тя не можеше да бъде погребана, защото се издирваха нейни роднини. Погребението се осъществи на 3 февруари в тесен кръг, след като се оказало, че дългогодишната преподавателка по политология в СУ „Свети Климент Охридски“ има една-единствена далечна роднина в Разград.

Димитрина Нанева е дъщеря на Яворовата сестра Екатерина, родена е през1952 г. в Чирпан, завършила е специалността „Философия“, защитила е докторска дисертация през 1980 г. в Санкт Петербург, тогава Ленинград. Димитрина Нанева и леля ѝ – оперната певица Явора Стоилова, която наскоро пребори Ковид-19, са последните от фамилията на Пейо Яворов, но и двете нямат деца. Така жилката му се прекъсва дотук.



Съпругата на тв легендата Никола Филипов прекарва дните си в самота. Лиляна Филипова се вижда единствено с по-малкия от двамата им синове с покойния говорител, който живее в София и се грижи за майка си. Вдовицата на известния сред народа като Чичко Филипов доайен на БНТ обитава апартамент в столичния квартал „Младост“, който получила като жест от Тодор Живков
.

Навремето Бай Тошо съжалил нея и мъжа ѝ, защото нямало къде да живеят. Когато се събрали, младата актриса Лиляна и тв надеждата Никола отишли в дома на родителите на Филипов и им се полагала само една кухничка с маломерни размери. После, с раждането на децата им, се преместили в общ апартамент с друго младо семейство. Били 13 души и теснотията се оказала непоносима.

„Тогава известният актьор от Народния театър Петко Карлуковски посъветвал Кольо да ме изпрати при Тодор Живков – разказва преди време Лиляна. – Обадихме се, уредихме среща и аз отидох при Първия. Бях много притеснена, обаче той започна да ме разпитва за театъра. Самият той е играл някога ролята на Кара Танас в любителска трупа и затова му беше интересно да говорим. Но аз съвсем се притесних и казах: „Моля ви, имам една лична молба към вас“, и му споделих проблема си. 

Той каза: „Да, ще стане след няколко месеца, защото обектите са в строеж“. 

И наистина след известно време ми се обадиха и ни дадоха апартамент от две стаи и кухня в квартал „Изток“. Но за съжаление, след няколко години с жилището пак се появи проблем, защото се роди по-малкият ни син и майка ми дойде да живее при нас. Тогава пък ни помогна секретарката на Тодор Живков, която каза на Кольо да отиде и да подаде молба за разширение. И така се озовахме в „Младост“, разказва вдовицата на говорителя, която кара и старините си в същото жилище.

Голямата и болка е, че повечето обичани от нея близки са пръснати из чужбина. „Големият ми син е в Англия, във Франция е неговата дъщеря и моята голяма внучка с малкото ми правнуче. А малката ми внучка е в Италия. В България сме само аз, малкият ми син и остава само мъката ми по разпръснатото семейство. Тежко и трудно е. Ежедневието ми е едно и също. Единственото, което правя сега, е да следя непрекъснато какво е положението по света“, обяснява Лиляна.

Макар че с Никола Филипов се развеждат преди смъртта му, защото по нейни думи той станал друг човек, до кончината му остават близки. Когато се поболял, Лиляна била неотлъчно до него. След развода във всяко свое интервю Чичко Филипов не пропускаше да каже, че именно тя е любовта на живота му./ретро.бг/



„Защо на всяко едно шише олио, купено от „Кауфланд“, има кръст?“, пита Цеци Казакова с пост в социалната мрежа Facebook.Според запознати това олио не е преназначено за готвене – подобен продукт се продавал в съседна Гърция, но за църковни кандила, настоява друг потребител.

А дали олиото е годно за консумация? Кой ще ни каже?

„Защо на всяко едно шише олио, закупено по време на вчерашната промоция от „Кауфланд“ има кръст?“. Този въпрос тревожи днес потребителите в социалната мрежа.Според запознати това олио не е преназначено за готвене. Подобен продукт се продавал в съседна Гърция за църковни кандила, коментират още те.

„Било е за църквата предвидено ама се е озовало в Кауфланд“, пише друг потребител“.

Този текст се разпространи вчера в социалните мрежи толкова лавинообразно, че дори и трудно да се разбере кой пръв го е публикувал. Придружен е от снимка, на която се вижда, че на самите бутилки при отливането под капачката е оформен кръст в пластмасата.Постът достигна и до групите на пазарджиклии, сред които вся смут. Коментарите са от куриозни през гневни до открито присмехулни. Едни смятат, че църковното настоятелство трябва да даде отговор на въпроса дали олиото е само за кандила.

Други се опитват да успокоят хората, като казват, че от години ползват тази марка и познават собственичката на дружеството производител, а офисът и е пълен с икони, защото е силно вярваща. А кръстчето открай време присъствало на шишетата.

Трети се подиграват, че олиото е благословено или обратното – че е прокълнато от дявола. Смут предизвиква и погрешно разчетената маркировка на капачката – че срокът на годност е до 2101 година (числото вероятно е номер на партида).




Изминаха вече доста години от най-коментираната и спорна присъда по време на прехода. През 1992 г., три дни преди рождения ден на Тато, Темида му прави неочакван подарък, след който по-късно той признава, че се е поболял. Бившият първи Тодор Живков и началникът на кабинета му Милко Балев са осъдени да лежат в затвора заради престъпления срещу страната. 

Темида дава на Балев 2 години зад решетките, а на Тато – 7 г. Обвинителният акт по Дело номер 1 срещу Тодор Живков е за периода от 1962 г. до 10 ноември 1989 г. като първи секретар и генерален секретар на ЦК на БКП, председател на Министерски съвет и председател на Държавния съвет е превишил властта и правата си с цел да набави за себе си и други лица облага за 26 516 039 лв. Обвинителният акт срещу Милко Балев е за периода 1978-1986 г. чрез използване на документи с невярно съдържание от различни издателства е получил без правно основание 39 392 лв.

Главната прокуратура започва срещу Тато 5 дела. По това време главен прокурор е Евтим Стоименов, а малко по-късно е сменен от Мартин Гунев, който е запитан от президента Желю Желев: „Какви са тези кокошкарски дела”, по думите на сина му. През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. В периода до 1998 г. Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военната прокуратура. На 25 февруари 1991 г. започва процес за незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО.

На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 год. лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му. На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т.нар. „лагери на смъртта“. Живков е привлечен като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетен държавният бюджет. Обвинен е и по т.нар. дело „Фонд Москва“ (Дело №2) за подпомагане на международното комунистическо движение. На 9 февруари 1996г. 

Наказателната колегия на Върховния съд отменя решението на втора инстанция и присъдата на първа инстанция по дело N 1. Тодор Живков и Милко Балев са оправдани. На 28 август 1996 г. Наказателната колегия на Върховния съд оповестява мотивите, с които е оправдан Тодор Живков. С обявяване на мотивите за решението държавният глава е оправдан окончателно.Живков и Балев стават изкупителните жертви на соцрежима по време на прехода, но до затвор така и не се стига. Двамата лежат няколко дена в следствения арест, след което са пуснати с по-лека мярка – домашен арест. Така за 45-те години тоталитарен режим виновни на практика няма. Останалите другари на Живков и Балев останаха в сянката им и на тях така и не беше потърсена отговорност за зверствата, които са вършили преди 10-ти ноември. Част от тях продължиха да вилнеят в страната и да трупат милиони чрез сладки постове. Именно те стояха и зад скалъпените процеси на Тато и Балев, които не издържаха в съда. 

Тодор Живков пък почина и погреба всичко ненаписано и неизказано около делата. Последният секретар на ЦК на БКП така и не назова кои са хората около Михаил Горбачов и Андрей Луканов, които според него са спретнали атаката срещу него. Въпреки това, всеки би могъл да направи свои лични заключения и да проследи докъде води пътят на червените куфарчета и кои са притежателите на червените милиони днес.В книгата си „Мемоари” бившият първи дава подробни обяснения около осъдителната си присъда и около петте дела срещу себе си. Той неколкократно повтаря, че процесът срещу него е политическа поръчка, от която полза имат всички партии. Живков намеква, че тя е направена от Горбачов и Андрей Луканов. Тато нарича привличането като обвиняем Милко Балев в делото комично. „На народа трябваше да се покаже, че се касае за „голям” процес. А мишената беше избрана много удачно”, пише Живков. Според него присъдата е целяла да се родят недостойните политическите недоносчета след 10-ти ноември. 

Той дори е предупредил политиците по онова време, че с подобни дела връщат България в годините на Втората световна война.„Това бе скалъпен, позорен, мръсен процес срещу бившия държавен глава на България. Процес, който е позор за съдебната власт. Позор за България… Отстоява се и се обосновава също така тезата, че този процес по начало е несъстоятелен, тъй като е процес срещу държавен глава. Тоест – процес срещу институцията, която съм символизирал. Не могат да ме съдят като държавен глава. И те се хванаха за неща, които са определени от устава на партията. А там съдът и прокурорът не могат да се месят. Мен ме съдиха за нарушение на партийния устав. 

В устава беше широко застъпен колективният метод на ръководство”, пише в мемоарите си още бившият Първи, като намеква на няколко пъти, че след като той е осъден, по тази логика трябва да бъдат подведени под съдебна отговорност и останалите от ръководството на БКП. Сред тях са и джелепите на Тато, които го пратиха в „заслужена почивка”.„Аз подписвах решения на Секретариата, , които фактически конкретизираха решения на Политбюро. Така че подписът ми означаваше, че това е решено в ЦК или в политбюро. Повече от седем години живея в принудителна изолация под арест. Моето здраве е разбито. Но нито болестите ми, нито присъдата срещу мен обсебва моите мисли. По време на едно от заседанията на Наказателния състав, председателката Стефанка Стоянова се е разплакала след взетото решение за моята присъда, споделяйки „Какво да правя?! И аз трябва да работя! Не завиждам на Стефанка Стоянова. Дано поне сънят им може да бъде спокоен. А за съвестта – не зная. Съдбата ще отреди своето…”, пише още Живков.

Тодор Живков на път към съдебната зала с адвокат Даниела Доковска

Последните думи на Живков по делото той публикува в книгата на покойната вече журналистка Невена Шевалиева „Тодор Живков срещу някои лъжи”.

„Госпожи и господа съдии, дълбоко вярвам, че вие ще произнесете вашата присъда в съответствие със закона. Вие съдите един държавен глава на България. Аз мисля, че на всички става ясно, че никога не съм допускал лична корист и лична облага в моя съзнателен живот. Оглеждайки изминатия път, имам пълното основание категорично да заявя, че не се срамувам от този път. Аз не съм извършвал престъпление. Целия си съзнателен живот посветих на добруването на България и българския народ.

А ако сега е необходимо някой да се принесе в изкупителна жертва, за да се осигури мирът и спокойствието в България, не се плаша от това да бъда аз. Ако с една осъдителна присъда над мен ще настане мир, спокойствие и добруване за българския народ, бъдете сигурни, че аз ще се съглася на това. Дали ще спре обаче този болезнен процес, който  е обхванал тялото на България? Ако този процес продължи, наближава времето, когато народът ще остане без хляб и без чест. От вашата присъда, уважаеми съдии, зависи, дали българският народ ще живее с достойнство, или ще бъде хвърлен в бясната надпревара на преследването и унищожението. Благодаря за вниманието!”

http://www.faktor.bg



На фестивала в Карлови Вари преди 34 години Методи Андонов получава наградата на критиката за „Козият рог”, който и до днес се смята за най-добрия български игрален филм на всички времена. 

“Козият рог” е всепризнатият връх в творчеството на Димо Коларов. Той е операторът и на четирите филма на Методи Андонов, но тук стига до виртуозност на черно-бялото изображение. Участници във филма твърдят, че по времето на снимките оператор и режисьор просто били като слети - едно тяло с две глави, които се допълват в идеите.


По-късно с неподражаемия си хумор Димо Коларов разказвал, че всъщност филмът е заснет много лесно, тъй като през деня пада яка работа, но нощите са пълни с веселба. Сутрин Методи Андонов се вглеждал в зениците на актьорите и така познава кой е злоупотребил с алкохола и го пращал да се освежи в планинския вир на близката река.


“Козият рог” е заснет за около месец и само за 156 хиляди лева - уникално малка сума дори за онези времена. Почти всички снимки са правени в метоха до Рилския манастир и кошарите около него. Екипът е толкова завладян от творческата магия, умело дирижирана от Методи Андонов, че всичко става сякаш на един дъх.


През 1972 г. “Козият рог” е един от осемте чуждестранни филма, номинирани за “Оскар”. От селекционната комисия в САЩ изпращат писмо с молба за копие, което да отговаря на съответни технически параметри, за да бъде излъчено пред главното жури. В България обаче не изработват такова копие.


НАЙ-ЧЕТЕНИ

senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации

РЕКЛАМА