Снимката от времето на соца, която за отрицателно време се превърна в световен хит

В днешно време няма да се изненадате, ако видите пиршества на всякакви съвременни знаменитости. В социалните мрежи повечето парадират с луксозни тържества и скъпи пътувания.

Само преди половин век обаче всичко беше съвсем различно: партита бяха по-скромни, звездите бяха по-скромни, а личният им живот остава наистина личен.

Заслужава да се отбележи, че празниците в съветско време бяха по-искрени и отношенията бяха топли.Една снимка обаче за часове обикаля света и прави съветския фотограф Юрий Рибчински световноизвестен на стари години.

Юрий Рибчински е водещ фотограф в най-популярните съветски издания. В годините след разпада на СССР създава Московския музей на фотографията, в който събира хиляди снимки, документ на епохата СССР.

Една нощ през 70-те той попада на купон, където е и Галина Брежнева.

Тя има сериозни проблеми с алкохола. Същата вечер тя е традиционно пияна и изнася своето шоу качена върху масата. Зад гърба и на стената е портрета на нейния татко – генералния секретар на КПСС Леонид Брежнев.

Юрий Рибчински вади фотоапарата и снима.

На другата сутрин изтрезняла Брежнева го вика и му казва, че ако публикува снимката, ще намери начин да му стъжни живота.

Рибчински в крайна сметка публикува снимката едва след смъртта на Галина Брежнева през 1998 г. Кадърът за часове става световен хит.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Черните поличби на сватбата на Георги и Мая Илиеви - нещастният край на любовта им бил предопределен

По сватбите сме свикнали да обръщаме внимание на класическите ритуали като ритане на менчето и хвърлянето на букета, за да видим какъв пол ще е първото дете и коя дама ще е следващата булка. На тези щастливи поводи винаги търсим позитивното и оставаме слепи за лошите поличби, ако има такива.

Така са стояли нещата и със сватбата на една от най-известните двойки в българския криминален свят от 90-те години на XX век – Георги и Мая Илиеви.

Жоро става известен първо като борец –републикански шампион. След това обаче е осъден за групово изнасилване и лежи в затвора, което слага край на спортната му кариера и началото на изкачването му по стълбицата към върха на подземния свят.

Запознава се с бъдещата си съпруга Мая в столично заведение през 1992-ра и след скорострелна бурна любов двамата се венчават на 24 април 1994 г. в ресторант „Мираж“. На сватбата присъстват редица имена, свързани с мафиотския живот в страната, които поливат щастливото събитие при драконови мерки за сигурност.

Тогава тържеството преминава без очевидни перипетии, но дори опитните очи пропускат малките поличби, които вещаят трагичното бъдеще на семейството.

На гражданската церемония, когато младоженците си разменят халките, тази на Жоро трудно влиза на пръста му – знак, който според народното поверие предсказва нещастен край на брака. Въпреки това, преди да настъпи този фатален момент през август 2005 г., предстои да се изпие много шампанско и да се пролеят много сълзи – било то от радост, безпомощност или от поредната жена, която се опитва да завладее сърцето на Жоро. Но неговото сърце винаги е принадлежало само на една жена – Мая.

След като напуска гражданското, Георги Илиев носи Мая на ръце, която е готова да хвърли булчинския букет. Букетът обаче се счупва и се разпада в ръцете ѝ, което е поредният зловещ знак, който вещае нещастие за двойката.

„Айде да тръгваме вече, да отидем да пием“, прошепва женихът на кума си – Румен Маринов-Нарциса, изнервен от продължителната церемония. Всички се качват на лъскави лимузини и се отправят към „Мираж“ – мястото, което по ирония на съдбата става лобното за по-големия брат на Жоро – Васил Илиев, само година по-късно, когато е едва на тридесет.

Близки на двойката твърдят, че връзката между Мая и Жоро била толкова силна, че само смъртта можела да ги раздели. Така и става.

Жоро Илиев умира на 25 август 2005г. пред собственото си заведение „Буда Бар“ в Слънчев бряг след изстрел от снайперист пред десетки свидетели. Според слуховете виновникът е Райко Кръвта, с когото имали спор относно пласиране на наркотици. Кръвта също е убит година по-късно.

Мая Илиева наследява огромното състояние на съпруга си и днес е бизнес дама, преминала през няколко неуспешни връзки. В момента е с нов човек до себе си, чиято самоличност крие дори в социалните си мрежи, които създаде съвсем наскоро. Нейните приятелки обаче казват, че тя не може да обича никого така, както някога е обичала Илиев.

Около година преди убийството Мая и Жоро сключват църковен брак в храм-паметника „Свети Александър Невски“. Церемонията, извършена лично от патриарх Максим, е проведена без шумни празненства, приятели или роднини, само в присъствието на двамата.

Божията благословия на венчавката явно не е била достатъчна, за да спаси семейството от съдбата, която ги е очаквала./Ретро.бг/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Тъжна вест: Отиде си още един член на "Щурците"

Отиде си легендарният барабанист на „Щурците“ Георги Марков, съобщиха от музикалното предаване на БНТ „Моят плейлист“ във фейсбук страницата си. Музикантът издъхна на 73 години след кратко боледуване.

Георги Марков е български рок-музикант. Роден е на 23 юни 1951 г. в София. Присъединява към „Щурците“ през 1974 година по покана на Петър Гюзелев и Кирил Маричков.

През 1991 г. заедно с Георги Минчев, Иван Лечев, Ивайло Крайчовски и Петър Гюзелев основават рок група „Стари муцуни“.

През 2010 г. е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен за особено големите му заслуги в областта на културата и изкуството.

Георги Марков е женен, с две деца – дъщеря и син. Георги Марков – младши също е барабанист.

Поклон пред паметта му!

История на щурците:

Група „Щурците“ е създадена в София през 1967 г. Първоначално, когато Кирил Маричков и Петър Цанков от „Бъндараците“ се срещат с Петър Гюзелев и Веселин Кисьов от „Слънчевите братя“, идеята да създадат собствена група изглежда нереална и за самите тях. Първото участие, за което си спомнят, е на студентския бал във ВИТИЗ по случай 8 декември, а през януари 1967 г. осъществяват и първите си записи – няколко инструментални пиеси и версия на „Песен без думи“ на „The Shadows“.

Но групата все още няма име и в младежко предаване по Първа програма на БНР е обявен конкурс за име сред слушателите. От многобройните предложения четиримата млади музиканти се спират на „Щурците“. В документалния филм „Щурците – 20 години по-късно“ членовете на групата признават, че името „Щурците“ първоначално е идея на майките им, които са присъствали на техни репетиции. От Концертна дирекция отказват да регистрират групата с това име, вероятно поради приликата с „Бръмбарите“, както по това време се е превеждало името на „Бийтълс“, заклеймявана в България от тогавашния режим.

Конкурсът за име на групата в радиото е нарочно организиран, за да се преодолее тази пречка, като Кирил Маричков и останалите членове на групата молят свои приятели да гласуват за името „Щурците“.

През 1967 г. групата работи и с Георги Минчев, с когото печелят първото официално признание – песента на композитора Борис Карадимчев „Бяла тишина“ (с участието на струнния квартет „Димов“) получава първа награда на фестивала „Златния Орфей“, а впоследствие е обявена и за „мелодия на годината“ в едноименния телевизионен конкурс. През следващата 1968 година излиза първата малка плоча, включваща песните „Веселина“, „Звън“, „Малкият светъл прозорец“ и „Изпращане“.

Популярността на групата непрекъснато расте, за да достигне своя връх през 1980-те години. Песните им са актуални, стилово разнообразни и печелят младежката публика. Текстовете им са дело на някои от най-известните и талантливи български поети. В кариерата си групата има повече от 2600 концерта при препълнени зали.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Преди 20 години това беше едно обикновено момиче, а сега е една от най-известните ни певици

Каквото сам си направиш, никой друг не може да ти направи. Тази максима важи в пълна сила за Андреа, която вече 18 години е на попфолк сцената.

В интернет се завъртя снимка на певицата от времето, когато никой не я познаваше и се казваше Теодора. Прозвището й Андреа идва от фамилията й Андреева, тъй като тя се появи след колежката си Теодора, която наистина се казва така и така е и сценичното й име.

На въпросното фото Андреа е може би още в гимназията. Едва се разпознава, че е тя, тъй като ги няма множеството пластични операции и всякакви пластики по лицето и тялото й, с които се подвизава в наши дни.

По онова време Андреа е била доста по-слаба, на практика плоска в гърдите и по нищо не е загатвала с външния си вид, че ще става попфолк певица.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

По времето на соца храната беше истинска.Щастливец е този, който помни незабравимия вкус и качество на храната тогава

В онези години всичко беше просто, но наситено с неподправена автентичност. Хлябът- онзи истински, ухаещ на топла пекарна, с хрупкава коричка и плътна средина.

Млякото беше натурално, без добавени сухи смеси, а когато го оставиш в хладилника, образуваше каймак - плътен, носещ наситения вкус на истинска млечност. Маслото беше богато на вкус, не мазна, безвкусна субстанция. Сиренето беше зряло, солено, със структура, която разказваше за времето и грижата, вложени в направата му.

Плодовете и зеленчуците не бяха лъскави и идеални на вид, но уханието им беше непроменено доматът имаше вкус на слънце и градина, краставиците бяха свежи и сочни, а ягодите миришеха на истинско лято. Захарта беше захар, а не заместители, а шоколадът макар и не в изобилие беше плътен наситен и без изкуствени овкусители.

Дори обикновените кифли с мармалад имаха вкус, който днес трудно може да бъде пресъздаден,а локумът -простичък, но сладък и ароматен. 

Колбасите бяха направени от истинско месо, без излишни примеси, . Дори най-обикновеният сладолед носеше радост, защото в него имаше истИНСКИ сметана и захар, а не добавки с неразбираеми имена.

Но най-важното - храната не беше просто храна. Тя беше част от семейната традиция, от споделените моменти на трапезата, от грижата, с която майките и бабите месеха, варяха, приготвяха. Вкусът на онези години беше вкусът на домашната топлина, на времето, когато всичко се правеше с ръце и със сърце.

Диди Стойчева

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Цялата истина за култовите заведения на мутрите от 90-те

Кои са заведенията на мутрите? Какво се знае за празници на ръба между живота и смъртта и уроците на миналото. Те се появяват с началото на демократичните промени у нас. Там подземният свят излиза на повърхността, облича скъпи костюми, завладява нощния живот и смутното ежедневие.

„Като хора с повече свободно време и вкус към живота, естествено, те имаха много силна емоционална връзка с тези заведения. Там преминаваше голяма част от живота им, а на някои животът им приключваше пред тях“, казва разследващият журналист Слави Ангелов в рубриката „Задочна България“ по bTV

Ангелов е криминален журналист с 30 години опит в този ресор. Той започва професионалния си път именно в годините на клутовите заведения с печална слава.

В руините на тоталитарния строй у нас, когато България вече не се нарича Народна република, героите на столицата се променят. На преден план излизат млади, добре тренирани мъже, без висше образование, които след няколко години и добре изпълнени мокри поръчки ще се нарекат мутри.

Те създават представата за успешния, пробивен човек на новото време. Своите първи познанства и срещи правят на масите на софийските заведения.

Едно от тях е сладкарница „Магура“ на бул. „Витоша“, тя е и едно от най-известните чейндж бюра в началото на прехода.

„Това са места, на които ходят тогава чейнчаджии, тъй като тогава да имаш валута е забранено, валутно престъпление. Това представлява престъпния свят в онези години.

Тогава няма някакви по-сложни престъпления. Тогава имаме просто едни измамници.

Ментори, хора като Иво Карамански, като Митко Бретона ги водеха в Чехия, Унгария, учеха ги там да крадат коли, да правят – наричаха се врътки, шанжета. Може би в този период те започват да създават и първите си заведения“, обяснява Слави Ангелов.

В рамките на две-три години, тези обикновени измамници се издигат в престъпните среди у нас. Натрупаните капитал и самочувствие изискват от тях не просто да обикалят по култови заведения, но и да построят свои.

„Те като всички бандити по света гледат филми, гледали са „Кръстникът“ и това, което им харесва, опитват да го заимстват по някакъв начин. Те искаха да се забавляват, в един момент се оказаха хора, които имат твърде много свободни пари.

Едно от нещата е престижът, много е важно да имаш заведение. Всички тези заведения, за да бъдат оборотни, трябваше да изглеждат добре, за да привличат хора, които да влизат там. През заведения можеха да перат пари от различни престъпни дейности като рекет, по-късно наркотици, проституция и т.н.“, разказва разследващият журналист.

Нападението срещу бар „Бедни-богати“ в края на 1993 г. слага началото на цяла серия от престъпления, свързани с една гангстерска война в София. От места за забавления и нелегални сделки заведенията на мутрите лека-полека се превръщат в терени за разчистване на сметки. Ако тръгнеш на разходка из центъра на София, се натъкваш на малка карта на гангстерските войни от 90-те.

Една от първите показни престрелки в центъра на столицата се случва на 12 януари 1994 година, преди точно 30 години. Мястото – казино „Севастопол“ на ул. „Раковски“, владение на Иво Карамански, наричан кръстник на българската мафия, свързван с валутни измами и трафик на крадени автомобили.

„Карамански беше открил това казино малко по-рано, беше поканена Лепа Брена да пее на откриването му. Пред казиното „Севастопол“ беше прострелян Младен Михалев-Маджо в ръката.

Години по-късно се разбра, че човекът стрелял по него беше един бандит с прякор Муто, който беше открит прострелян в главата в една тоалетна на Витоша. Така че можем да кажем, че първите проливания на кръв в престъпния свят бяха свързани, пряко или косвено, с първите заведения на мутрите и на измамниците от подземния свят“, коментира разследващият журналист.

Заведенията на мутрите посрещат и техните най-лични празници. Пример за това е ресторант „Мираж“, собственост на застрахователната компания „ВИС-2“, всъщност групировка за рекет. Управляват я братята Васил и Георги Илиеви.

По-малкият брат Георги вдига сватбата си именно в „Мираж“, на която присъстват някои от най-обсъжданите фигури на престъпния свят и родния шоубизнес. На път за този ресторант е застрелян Васил Илиев.

„Тези заведения в онези години бяха просто техните офиси. Там се решаваше от това: „Кой да бъде изгърбен днес?“ и стигнем до това: „На кого ще се дава подкуп, каква престъпна стратегия ще има и т.н.“, разказва още Слави Ангелов.

Кървавият залез на мутренските заведения започва едва с началото на новото хилядолетие. Въпреки това някои от тях съществуват до ден днешен. Пример е ресторант „Славия“, в който преди 20 години беше разстрелян Милчо Бонев, по-известен като Бай Миле, и още петима души.

„Там влизат бандити, преоблечени като полицаи, карат всички да легнат по земята и ги изпозастрелват от упор. Огромна част от тези убийства станаха 2003 г., 2004 г., 2005 г., когато имаше масово разчистване на сметки в България, което беше свързано в голяма степен с подмяната на поколенията в престъпния свят“, коментира Ангелов.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

"Поморин" - гордостта на българската козметична индустрия по времето на СОЦА в НРБ

През  далечната 1954 г. екип от стоматолози, биолози, химици и фармацевти, начело с проф. Динко Странски, започват изследвания по разработката на уникална паста за зъби с неизползвана до този момент лечебна съставка. 

През 1955 г. е стабилизирана формулата на тази паста за зъби. Наречена е "Поморин" на името на основната си активна съставка - луга от солниците край Поморие и Бургас. Първоначално производство е съсредоточено в "Apoмa" (1958 г.). 

Πo-ĸъcнo ocвeн в Coфия, "Πoмopин" ce e пpoизвeждaл и в Πлoвдив, ĸaтo пoчти 80% oт цялoтo ĸoличecтвo oт пoпyляpнaтa мapĸa ce e изнacялo в cтpaнитe нa бившия Cъвeтcĸи cъюз. Πpeз 1994 г. "Aлeн мaĸ" възoбнoвявa пpoизвoдcтвoтo и пaтeнтoвa мapĸaтa в ИHPA.

/Музей на медицината - Пловдив/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

През 1979 година България за първи път минава към лятното часово време. Кой предложи да въведем лятното часово време

У нас смяната на часа е въведена на 1 април 1979 г. Предложението е на адмирал Дичо Узунов, който почина на 11 януари 2015 г. след тежко боледуване.

Ето какво пише по този повод в автобиографията си адмиралът, цитирана от „Морски вестник”: „В края на 1975 г. отправих писмо до Тодор Живков с предложение за въвеждане в страната ни лятно декретно време (каквото имаше в САЩ и в някои европейски страни). Държавният ни глава препоръчал въпросът да се отнесе до Политбюро. Като прескачам не малко подробности, след време подготвих предложение до председателя на Министерския съвет Станко Тодоров, подписано от министъра на отбраната армейски генерал Добри Джуров. И така, в началото на 1979 г. излезе Постановление на Министерския съвет за въвеждане на „лятно часово време”, а в края на годината министърът на енергетиката проф. Тодориев изпрати благодарствено писмо до ген. Д. Джуров за голямата полза от „лятното часово време”. Той посочваше, че народното ни стопанство е спечелило 90 милиона киловатчаса електроенергия, толкова, колкото ТЕЦ „София” произвежда за един месец.”

Във военноморската ни история адмирал Узунов остава с дейността си като началник на Висшето народно военноморско училище „Н. Й. Вапцаров” за периода 1959 – 1972 г. (13 години). С подчертани заслуги е за развитието на ВНВМУ като висше инженерно учебно заведение. Той е първият началник на училището, получил адмиралско звание. Преподава на курсантите международно морско право в продължение на 7 години. В морската история на България контраадмирал Узунов остава с положените от него големи усилия в областта на международното морско право и утвърждаването на авторитета на страната ни като морска държава.

Лятното часово време е система, въведена за спестяване на разходи за осветление, чрез увеличаване на използването на дневна светлина.При нея официалното време се измества обикновено с един час по-напред от астрономическото време, като остава така за пролетните и летните месеци. С това се цели подсигуряване на по-добро съвпадане на часовете от светлата част на денонощието и активните часове за работа и училище.

За пръв път сериозно то е предложено от Уилям Уилет в „Пилеене на дневна светлина“, публикувана през 1907 г. Той не успява да убеди британския парламент да го приеме, въпреки наличието на значително лоби.

Идеята за лятно часово време за пръв път се въвежда на практика от германското правителство по време на Първата световна война в периода 30 април – 1 октомври 1916 г. Скоро след това Великобритания последват примера, като в началото въвежда лятно време от 21 май до 1 октомври 1916 г.

Източник: www.otbrana.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

През 1989 г. в Добрич безследно изчезват 24 човека, повечето на възраст между 23 и 30 години.Излезе ли истината за изчезналите хора в Добрич?

Освен с това, че Добрич се намира в житницата на България, градът се прочу и с факта, че след 1989 година там изчезнаха безследно най-много млади хора. През 1998 г. в Добрич за период от 5-6 месеца безследно изчезват 24 души, повечето на възраст между 23 и 30 години.

Родители на изчезналите млади хора твърдят, че Добрич е градът с най-много изчезнали млади хора, като основно това е станало през 1997-1998 г.

Почти 20 години и над десетима вътрешни министри се оказаха недостатъчни за разкриването на мистерията с изчезналите в Добрич от 1998 г. Черната статистика сочи общо 52-ма безследно изчезнали в региона.

До 2007 г. 36 случая са разкрити, като само през въпросната година се изяснява съдбата на шестима от тях. Трима са намерени живи. Изчезванията обаче продължават.

Междувременно обаче много митове около добричките изчезвания биват разрушени. Дълго се говори за една-единствена банда, която действа на територията на областта и е отговорна за отвличанията. Оказва се обаче, че приликите между случаите са много по-малко от разликите.

В много от историите изобщо не става въпрос за похищение, а за лично отмъщение. Други казуси завършват благоприятно - със завръщането на изчезналите. До ден-днешен стоят и множество неизвестни. Кръстинка - майката на изчезналата Румяна, все още не се е отказала да търси справедливост, след като дъщеря й е обявена за мъртва. Следите на момичето се губят след фаталната 1998 г.

Жената заявява категорично, че знае кой е отвлякъл дъщеря й, но според нея истината е била прикрита. В същото време източници от полицията разкриват, че редица грешки в оперативната работа са били причината толкова дълго тайната на изчезванията в Добрич да не бъде разгадана. В годините досега около тези случаи възникнаха редица теории, като най-често се говореше за организирана група, която е действала в областта.

Към момента обаче е ясно, че в града, наричан Бермудския триъгълник заради поредицата безследни изчезвания, има само едно-единствено класическо отвличане за откуп - Иван Иванов. Осем са труповете, които биват намерени след 2010 г., като единият е именно на същия младеж. Смъртта при повечето изчезнали настъпва при съвсем различни обстоятелства - убийства от ревност, скандали, дори една естествена смърт. Два от случаите пък се оказват обикновени бягства, в които изчезналите не искат да срещат роднините си и впоследствие са намерени живи и здрави.

Излезе ли истината за изчезналите хора в Добрич?

През 2011 г. в кладенец до село Одърци, област Добрич бяха открити костите на двама от изчезналите - Иван Иванов и Венцислав Йорданов.

Иван Иванов е отвлечен от четирима души през 2006 г. пред погледа на приятелката си. Те напъхали Иван Иванов в колата си и взели телефона на приятелката му, като й обяснили, че до един час ще го върнат жив и здрав. Извършителите на отвличането искат откуп от 550 000 евро от баща му - Йордан Иванов. Похитителите не идват на срещата за предаването на откупа. По-късно са задържани четирима души - Тимур Куртсаид, Дончо Славов, Петър Петров и Христо Христов. Тъй като трупът на Иван Иванов не е открит, те са осъдени единствено за рекет.

Няма информация за изчезването и смъртта на Венцислав Йорданов и как тялото му се е озовало в същия кладенец. Той живее с майка си и след телефонно обаждане излиза по чехли пред блока в който живее. От тогава никой не го е виждал. Костите му са открити в същия кладенец, в който са и тези на Иван Иванов, но няма никакви предположения кой е извършител на неговото убийство и каква е причината. Иван Иванов и Венцислав Йорданов нямат допирни точки помежду си.

Неразкритото изчезване на Димитър Василев

На 2 ноември 1998 г. в центъра на Добрич в ресторант "Happy" в късния следобед влиза неизвестен мъж, който търси Димитър Василев. Василев е главния готвач на ресторанта, но отказва да излезе, тъй като има много работа и не желае да сваля бялата униформа с която готви.

В 23:05 ч. Димитър приключва смяната си и необичайно излиза през задния изход, придружен до вратата от един от колегите си Станко, който свидетелства, че не е видял нищо съмнително в поведението му. В ръцете си Димитър е носил торбичка с чехлите, с които работи в кухнята.

Причината за изчезването на Димитър Василев е желанието му да си купи кола от Австрия. В тази връзка той тегли 3 млн. стари лева заем и ги прибавя към спестените вече 1 млн. лева в дебитната си карта. Димитър дава пари на своя братовчед - Христо, който поел ангажимент да уреди визите и всичко останало за пътуването до Австрия.

Дори след изчезването му, Христо отново отива при майката на Димитър и й иска още 170 000 стари лева за да довърши уреждането на визите, тъй като бил сигурен, че Димитър ще се върне, а не искал парите, които е дал до момента да изгорят.

В продължение на 9 дни след безследното изчезване на Димитър, от картата му са изтеглени почти всичките 4 млн. стари лева, като това се е случвало от банкомати в Добрич и Варна. Камера върху един от банкоматите заснема човека, който тегли парите, но на нея той умишлено крие лицето си. Лицето от снимката не е облечено с дрехи на Димитър Василев.

След разпит на братовчеда на Василев в полицията става ясно, че даваните пари не са били депозирани никъде и уреждането на визите за пътуването въобще не е започвало от страна на Христо. Въпреки тези действия, 15 години по-късно няма повдигнати обвинения за изчезването и вероятното убийство на Димитър Василев. Още на следващия ден след изчезването в дома на Димитър Василев започват позвънявания с мълчание по десетина пъти на ден. Телефонът, който звъни е мобилен и през 1998 г. няма нужната техника за неговото проследяване.

Наталия Влахова

През януари 1998 г. изчезва 24-годишната Наталия Влахова. Официално тя работи вечерно време по ресторантите, като продавачка на цветя. Месеци по-рано се запознава с Деян Димитров, известен в Добрич с прякора Дидо Хюмнето. По данни на полицията, той и брат му Ивелин ръководят клона на тогавашната групировка СИК в Добрич и са известни като Котараците.

Във въпросната вечер Наталия има резервирана маса за нея, Деян Димитров, Ивелин Димитров и приятелката му Теодора в ресторант "Лебед". Никой обаче не идва на резервираната маса в уречения час, а Наталия изчезва.

Три години по-късно, през 2001 г. българската полиция започва и издирването на другото момиче, което е трябвало да бъде на масата - Теодора. Според познати на компанията, Наталия е водила стандарт на живот, несъответстващ на приходите й от продажбата на цветя. По неофициална информация Наталия Влахова е била замесена в бизнес с фалшиви визи, а голяма част от спечелените пари е отпускала като заеми срещу лихва.

Три години след изчезването на Наталия на 10 км. от град Малага в Испания е арестуван човек от компанията на Ивелин и Деян Димитрови. Според испанската полиция, лицето се е занимавало с трафик на проститутки от България към Испания, кражба на автомобили, трафик на наркотици и разпространението на фалшиви пари. Установено е, че въпросното лице е напуснало България с фалшива виза и чужд паспорт.На следващия ден след изчезването на Наталия Влахова, майката й Виолета Влахова отива в полицията и я приемат тогавашните ръководители на звеното за борба с организираната престъпност - Християн Христов и Ивелин Пейчев.

Няколко часа по-късно Виолета Влахова получава първото си обаждане по телефона със заплаха да спре да ходи в полицията, защото ще последва пътя на дъщеря си.По случая е задържан единствено Деян Димитров, който е освободен след четири часа.

Според показанията, въпреки, че Деян Димитров има резервация с брат си, приятелката му и Наталия в заведение, във въпросния час той е играл карти в друга част на града с приятели.

През 1998 г. началник на "Криминален отдел" към Първо РПУ в Добрич е Йордан Костов. Той лично отговаря за издирването на всички изчезнали по това време и поема отговорност пред роднините, че близките им ще бъдат намерени.

През месец февруари 2010 г. Йордан Костов бе арестуван като съучастник в групата за отвличания с цел откуп наречена "Наглите", чиито участници бяха осъдени за 11 доказани отвличания.

В тази връзка родините на изчезналите в Добрич поискаха той да бъде подложен на детектор на лъжата за отвличанията през 1998 г., но до момента това не е направено.

Преди 10 години чрез ДНК експертиза бе установен изчезнал добруджанец преди 18 години. Намерените преди 4 години човешки кости край добричкото село Главанци се оказали след експертизата на изчезналия преди 18 години Богомил Маринов, съобщи началникът на Окръжната следствена служба в Добрич Атанас Атанасов. Експертизата е направена в Научноизследователския институт по криминалистика и криминология към МВР. 35-годишният Богомил Маринов е в неизвестност от 1989 г. По същото време съпругата и децата му се преселват в Турция. Близките им не са обезпокоени от факта, че Богомил го няма - предполагат, че и той е напуснал страната. Затова те подават сигнал за изчезването му в РПУ - Балчик едва след 12 години, чак през 2001 г.

Образувано е следствено дело. През 2003 г. в землището на с. Главанци са открити човешки кости. Назначена е ДНК експертиза, която не доказва по неоспорим начин, че костите са на Богомил. Повторната експертиза обаче е показала, че костите са на Маринов.

Източници: 168 часа, в-к Стандард, crimesbg, blitz

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Един от най-горещите образи в фантазията на всяко дете от социалистическото минало

Гойко Митич – един от най-горещите образи в фантазията на всяко дете от социалистическото минало.

Бате Гойко, както го зоват у нас, е част от митологията на социалистическото кино, а също и от постсоциалистическата култура. Снимал се е редом с българските актьори Искра Радева и Стефан Пейчев във филма „Оцеола“ ( 1971) на устието на Камчия. През 1998 г. „Хиподил“ пък изпяха „Бате Гойко ти си мъж/ Бате Гойко е веднъж“.

В България той изгря като вожда Токай-Ихто в „Синовете на Великата мечка“(1966). Излишно е да се подчертава, че днес филмите му трудно стават за гледане – мудни са, звучат старомодно, манихейски, далече са от класиката. Освен това замислете се – защо му е на ГДР да прави толкова много „индиански“ филми? Ами за да покаже колко са лоши „белите“, американците!Но навремето тези филми („Голямата змия“, „Оцеола“ “Улцана”, “Следите на Сокола”, „Текумзе“, „Апахи“, „Северино“, „Кръвни братя“) пълнеха салоните и детските глави. На практика никой не възприемаше „идеологията“, а – Америка! Дори фалшивата Америка беше по-привлекателна от реалния социалистически рай!

Гойко Митич бе най-известният “индианец” в страните от източния блок през 70-те години. Според статия от преди 8 години, през последните десетилетия той живее в стария берлински квартал “Кьопеник” в двустаен апартамент под наем. Получава малка пенсия и затова му се налага да играе в театъра на Мекленбург в пиесата „Полет над кукувиче гнездо“. 

(Познай коя роля?)

Гойко кара стар “Нисан”, а на покупки ходи с велосипед. 75-годишният актьор, който на младини е бил в националния отбор по гребане на Югославия, доскоро караше кану в езерата на Берлин.Той е заклет непушач и затова среща навремето големи трудности в сцените с „лулата на мира“. Все пак изпълнява всички сцени сам, без дубльори е и в каскадите в индианските филми.

В късната си кариера Гойко Митич се опитва да излезе от сянката на славата си на “индианец” и прави роли в други филмови жанрове. На театралната сцена се превъплъщава като Спартак. Бил е и водещ на няколко ТВ шоу програми. Играл е още Д`Артанян, Наполеон Бонапарт и любовник на Мария Антоанета. До 2006 доброволно играе вожда Винету на фестивала „под открито небе“ в градчето Бад Зегелберг край Хамбург. Участва и в един от епизодите на тийнеджърската ТВ “сапунена опера” Schloss Einstein.

През 2010 Гойко Митич е награден със сръбския приз за цялостна актьорска кариера “Братя Карич”

Използвани са материали от :https://nglas.wordpress.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Помните ли абитуриента, който тръгна с метро за бала си ? Ето какво се случва с него днес

Помните ли момчето, което отиде на бала си само, с метро? Случаят с Кристиян трогно България преди шест години.

Свидетел на неговото изпращане тогава написа следното:

“Бал 24.05.2016 г. Наблюдаваме момчето със светлосиния костюм. Чудех се дали да пиша, но съм доста огорчена и разочарована, затова реших да споделя какво се случи. Пред блока ни се „изсипа“ цял клас абитуриенти с луксозни коли, джипове, лимузини, коя от коя по-луксозна.Всичко беше хубаво, хората се забавляваха, брояха от 1 до 12, а бе всичко както си му е редът. Заваля и се скрих под козирката, целият клас вече беше в апартамента на съседката ми/тяхната класна, когато пристигна пеша закъснялото момче със светлосиния костюм. Отворихме му входната врата, казахме му къде да се качи, той благодари и приключихме. Добре де, стана време да тръгват към хотела, излизат всички, качват си се по колите… и си заминават.

Изпращам ги аз като типичната клюкарка и виждам отново момчето със синия костюм да ходи пеша по улицата надолу. Питам съседа ми: 

Далече ли е паркирал човекът, който го кара, при което чувам отговор който ме шашна, стъписа: „Ами не, той е пеша, отива към метрото.“

Викам… МОЛЯ?!? От там газззз към нас, оставям кучето си, грабвам ключовете от колата и с 300… да го догоня. Намерих го, тъкмо щеше да пресича, почнах да бибиткам, отварям вратата викам: „Влизай, днеска си с мене“. Къде се намира хотелът??

Момчето влезе притеснено, ами хотелът е след „Хемус” по бул. „Черни връх”… Викам, добре. Аз карам, Вие ще ме упътвате. Тръгнахме и питам, защо не питахте дали някой не може да Ви вземе с тях? Ами питах ги, всички ми отказаха. В едната кола били само момичета, в другата класната, а другите ми казаха: „Бегай от тука бе, разкарай се“. Ейййй, викам, да няма места, а тази лимузина??? А другите джипове, как пък едно място не се намери??? Как може да са толкова озлобени и егоистични??? И той вика, ами не можем да ги съдим, такива са, каквито са си и се усмихна.

За момент се замислих как са го изпратили горките му родители, тихо кротко с метрото… без обичайното бибиткане, балони, броене… та той нямаше дори чадър. Добре, че спря да вали. Само защото момчето не се държеше като другите – просташки, грубо, невъзпитано и защото беше свит, срамежлив и притеснителен, никой не го покани в колите си, които бяха взели „Под наем“, нали се сещаш… големите гъзари. Та хвана ме яд на днешната младеж, как само го отбягваха… и к’во като е по-беден? Аз пък си му бях дама на бала и си го закарах до хотела!

През цялото време ми благодареше… миличкият. Почувствах се щастлива, че макар и с малко съм помогнала. Тези, с които е учил толкова години, се направиха, че не го познават а аз, която дори не го познавах, се радвам, че се запознах с такава чиста душа, с такова възпитано момче. Колко заслепени са хората…

Спасихте от дъжда – вашите скъпи дрехи, прически, грим и обувки, но оставихте момчето да ходи пеша към метрото, валейки го дъжд, ходейки с наведена глава в един от уж най-щастливите му дни, неговия бал.

Поздравявам те, Кристияне, че не свали усмивката от лицето си… нито веднъж. Честито завършване и успех!“

А ето и коментар с днешна дата:

„До съучениците на Кристиян, помните ли го? Днес, вече 4 години, откакто вие поехте по пътя на живота, имаме новини за вас! Помните ли Крис, за когото не намерихте място в нито една кола, помните ли тази душица, на която се подигравахте колко е загубен и смешен и така 4 години?

Ами минаха вече няколко години от завършването ви, днес Крис е успешен IT специалист и изкарва – докато добавя най-престижните дипломи в IT сектора, някъде към пет пъти повече от вас.

А вие? Вие все още го играете на мутри и кифли с парите на родителите ви! Поздрави и за класната за отношението й, с което възпита мутри и кифли, а Крис – Крис е добре.

Източник:www.flagman.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Култовото попфолк трио което всички помним от 90-те се събра след 32 години/видео/

Музикантите си дадоха среща по повод 50-ата годишнина на саксофониста на формацията – Свилен.

Юбилейното парти се превърна в музикално събитие, което бе уважено от Радо Шишарката, автор на много от хитовете на Еми Стамболова и формация “Фаворит", както и от още много колеги на музикантите.

Легендарната вокалистка на състава сподели ексклузивни кадри в профилите си в социалната мрежа. Тържеството на Свилен се състоя в известно заведение в родния им Свищов.

Царицата на баладите обеща и много видеа, които ще споделя постепенно в профилите си.

Коя е Еми Стамболова:

Родена е на 30.07.1973 година в град Свищов. Зодия Лъв. Завършва икономически техникум, след това прекъсва следването си по икономика заради пеенето. Вече повече от 10 години е на сцената. Наричат я певицата с кадифения глас или кралицата на баладите. 

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Помните ли скандалния абитуриент с костюм на "Филип Плейн" за 18 хиляди? Ето какво се случва с него днес/Видео/

Помните ли най-атрактивния абитуриент за 2015 г.? Уникалната находка взриви мрежата и направи известно едно до този момент непознато момче от Бургас, пише "Флагман"

Ето как започна всичко:  

Годината е 2015-та, мястото – Френската гимназия в Бургас, събитието – абитуриентският бал на учениците. Костюмът – черен, фина материя, марка „ Филип Плейн”, цена – 18 хил. лева, обувките – елегантни, заострени, италиански, марка „Чезаре Пачоти”, цена 12 хил. лева. Ученик с предложение за работа в Арабските емирства, с желание да учи круизен мениджмънт в Бали. Такава бе картинката през онзи 24-ти май в двора на ПГРЕ „Г. С. Раковски”, а името на главния герой Павел Горанов бе най-обсъжданото в продължение на дълго време.

Години по-късно, историята продължава в същия дух. Високите стандарти, които показа най-атрактивният абитуриент в България за 2015 г., не са били просто думи, твърди самият той. Бързо придобитата слава изстреля Павел буквално в космоса и младежът споделя, че успява набързо да сбъдне всичките си мечти. 22-годишният младеж е вече един истински млад мениджър.

След завършването на образованието си животът му се преобръща на 360 градуса. Започва да учи в Нов български университет, специалност хотелиерски мениджмънт. Година по-късно го пращат за 6 месеца на специализация във Франция и Швейцария. Опиянен от възможностите, които му се дават, Павел решава да започне развитието си в нещо по-сериозно.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Кой унищожи най-голямата помпена станция на Балканите

Най-голямата на Балканите помпена станция за напояване от река Дунав край силистренското село Малък Преславец e унищожена напълно. Цялото оборудване и всички метални части са нарязани за скрап и изнесени. Жителите на Малък Преславец наричат случващото се „пладнешки обир”.

Напояване от река Дунав на Балканите е тази край село Малък Преславец, община Главиница, област Силистра. Вместо обаче съоръжението да работи, да снабдява Шумен и Добрич с вода и да напоява обработваемите земи, то е унищожавано безпощадно и днес на сградата има табели, че тя е опасна.

В продължение на години тръбите на станцията са изкопани и откраднати и по думите на Ивелин Михайлов и Павел Стоименов ще са необходими поне 500 млн. лв., за да се поставят нови и станцията отново да може да носи милиарди на цялата страна.

Те показаха още занемареността около езерото Малък Преславец и липсата на контрол от страна на вещите органи. Почивните станции се разпадат, а по бреговете на езерото никнат незаконни сметища. На фона на отсъствието на контрол идват и корпоративни интереси за създаването на ВЕИ мощности в област Силистра, които да доунищожат местната флора и фауна и да сложат кръст на всякаква възможност за туризъм в региона.

Подробности можете да чуете в прикаченото видео

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

През 1991 г. в този хотел става жестоко убийство. 26 години по-късно скелетът на убитата е открит в шахта!

Историята на Росица, чийто скелет през 2017 година бе открит в подземието на хотел „Смолян“. Разследването на едно от най-мистериозните убийства в България приключва без обвиняем, 27 години след извършване на деянието. Въпреки изтеклата давност, разследващите направиха всичко възможно да се разплете зверското деяние.

На 30 август 2017 г. в подземията на хотел „Смолян“ бе открит човешки скелет. При демонтаж на аспирацията строителни работници откриват скелет под нивото на басейна във вентилационна шахта. До него бяха намерени счупена бяла пластмасова фиба, кафяви дамски ботуши, кафеникав плетен чорап, парче от чорапогащник. Няколко месеца по-късно вече се знаеше със сигурност, че костите са на 31-годишната Росица Лазарова Димова.

Жената е починала от удушване, но убиецът й така и не е открит. Една от версиите бе, че убиецът е нейният приятел Величко Башев от кърджалийското село Падина, не се потвърди. Факт е обаче, че Росица често плувала в басейна на хотел „Смолян“, където най-вероятно е станало и убийството.

По време на разследването бяха разпитани десетки свидетели. Проверени бяха всички книги и дневниците на гостите в хотела от основаването му през 1983 г., списъците на персонала, работил през годините, като много от хората вече са покойници. Проверени са заповеди, докладни и много други материали. Огромната по обем работа така и не довела до конкретен извършител. Година и пет месеца след намирането на злокобната находка, Окръжна прокуратура Смолян прекрати разследването. Мотивите бяха, че убийството е извършено от неустановено лице, но в същото време наказателното преследване се изключва и по давност, когато не е възбудено в продължение на двадесет години.

Назначената по досъдебното производство ДНК експертиза установява на почти сто процента вероятност Шинка Димова да е биологична майка. В заключението си назначената тройна съдебно медицинска експертиза излиза със становище, че костите са човешки и са на едно лице. Открито е счупване на едното бедро, както и счупване на рогчето на подезичната кост. Последното е явно доказателство, че смъртта е настъпила от притискане на шията.

Алкохол, разгулен живот и неангажираност към работа и семейство. Това откриват криминалистите от своето разследване. Тъмната страна от живота на убитата жена излезе наяве 26 години след смъртта й.

Росица е родена на 28 март 1960 година в лъкинското село Борово. Дребна, слаба млада жена, с руси коси. След като завършила училище тя започнала работа на автогарата в Лъки. Там се запознала и с Величко Башев. Любовта им била голяма, но хвърлила в смут родителите на момичето. Двамата влюбени напуснали Лъки, а Росица прекъснала връзката с родителите си. Първоначално живеели в Мадан, но после се преместили в Смолян. Росица не работела, рядко ходела при близките си в Борово. Хората си спомнят за нея, че много пушела и пиела непрекъснато кафета. 

Прелом в живота й настъпил през 1988 година след като по време на бременност е покосена от инсулт, ражда мъртъв плод и получава натравяне на кръвта. За да се справи със следите от инсулта тя започнала често да посещава басейна в хотел „Смолян“. Започнала да пие често и в големи количества. Алкохолът отключил тежки психични проблеми. Росица станала агресивна, буйствала, псувала. Макар и да се подложила на лечение, тя не се отказала от чашката. Неведнъж се е налагало приятелят й Величко и нейни познати да я прибират от заведенията. Любимите й места за пийване били хотел „Смолян“, бира-скарата над болницата, барчето над 7-мо училище. Наред с проблемите с алкохола настъпил и разрив между нея и мъжът й. Скандалите започнали да стават твърде чести, дори и на обществени места.

Така се стига до фаталният ден, в който Росица изчезва. На 7 ноември (четвъртък) 1991 година 35-годишният тогава Величко последно видял приятелката си на автогарата в Смолян, където работел. Тя му съобщила, че смята да отиде при близките си в лъкинското село Борово. Мъжът й дал пари за билет, а Росица напуснала района на автогарата. От тогава никой не я е виждал. Освен убиецът … Ден по-рано жената говорила по телефона с майка си. Поръчала да й направи от любимите баница и пататник. Но младата жена не стигнала до родното си село, не успяла и да опита и от майчината гозба. Следите й от автогарата се загубили напълно. Няколко дни по-късно в понеделник, Величко подал сигнал в полицията в Смолян за изчезването на приятелката си. Майката Шинка направила същото и жената е обявена за издирване.

До април 2017 година 86-годишната тогава леля Шинка (днес покойница) се надявала, че Росица е жива и някой ден ще се върне в бащиния си дом. Болката й е изписана на лицето й. А треперещият й глас показваше мъката, натрупана през всичките тези 26 години в търсене на детето „Ох, дойдоха от Смолян и ми казаха, че Роси е умряла. Не съм нито на земята, нито на небето. Една рана като се отвори, не зараства“, проплака леля Шинка. „ Да знаете какви хубави кандидати имаше тук. Идваше си, помагаше, всичко оправяше, картофи сееше, събираше сено, много работеше. Беше много работлива, голяма чистница. Когато си дойдеше вътре всичко светваше, а сега всичко запустя. 

Аз не мога, едвам манджичка да си направя“, разказа жената. „Има Божия сила. Много съм вярваща и все съм викала: „Боже, открий ми детето, поне да знам какво е станало с нея. 30 години съм се молила, плакала и надявала. И след 30 години да ми открият детето. И пак викам: „Благодаря ти Боже!“, че видях, че не е жива. Все живеех с надежда. Обещаха ми, че ще й донесат костите и ще ги туря в гроба на баща й“, плачеше почернената майка и шептеше: „Свърши вече, нищо не може да се направи“.

Източник: otzvuk.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Експресът София-Пловдив пътува за 2 часа и 20 минути през 1938 година

Кадър от завода на FIAT в Италия, произвеждащ вагони като тези, ползвани по линията София-Пловдив.

Влакът е спрян през социализма, тъй като е бил удобен само за богатите. Подобрение в скоростта на една от най-важните за страна ж.п. връзки за 80 години почти няма.

Експресен влак е правил редовни курсове по линията София – Пловдив за 2 часа и 20 минути още през 1938 г. Железопътният транспорт в България е бил основният в страната дълго време, преди да започне по-масовото използване на автомобили или – за бизнеса – камиони по пътната мрежа.Линията се е изпълнявала от луксозни италиански дизелови мотриси FIAT, но не е имала успешна съдба и с известни прекъсвания е прекратена от комунистическата власт през 1950 г.

Историята започва в края на 1937 година, когато правителството планира връзка от София до пристанището в Лом, за свързване с експресния параход до Виена, пишат в няколко свои статии историците на БДЖ инж. Димитър Деянов и инж. Стефан Деянов. Събирането на оферти обаче не преминава леко и истинска дизелова мотриса пристига чак през 1938 г.. Тя обаче не успява да работи по линията до Лом, тъй като параходната връзка е прекратена. Затова се взема решение да се установи редовна експресна линия София – Пловдив. Дизеловият влак изминава разстоянието за рекордните тогава 2 часа и 20 минути.

За нещастие малко след старта на линията, тя е спряна поради инцидент на днешната гара Септември. Тя е възстановена през 1942 г. и отново с известни прекъсвания функционира до 1950 г. Тогава установената комунистическа власт решава, че тъй като цялото общество трябва да е изравнено, не може да съществува луксозен влак за по-заможни българи и линията е спряна.

Така за целия социалистически период е прекратено развитието на бързото движение с влак между двата най-големи български града. Чак в последните години има подобрение и след последните ремонти експресът София – Пловдив пътува за около 2 часа. Бързите влакове към 2018 година пътуват средно по 2 часа и 30 минути, според актуална справка в официалния сайт на БДЖ.

Мотрисата, която е обслужвала линията Септември-Добринище. Изведена от употреба някъде през късните 70 или 80-те години. Снимка: Гергин Борисов

Самата мотриса FIAT е с луксозни седалки. Оборудвана е с кухня, бюфет, специални масички, тоалетни и др. екстри. Имало е първа и втора класа. Влакът достига 135 км/ч. Линията е наречена „Тракия Експрес“.

Първият влак е пуснат за движение на 1 септември 1938 г. Цените са били същите, като на бързия влак с добавка за запазено място, като изрично се упоменава, че няма да се продават повече билети от седящите места, съобщава пловдивската преса. Според първоначалното разписание влакът от София е тръгвал в 12 часа по обяд и е пристигал в Пловдив в 14:56. В обратна посока е тръгвал в 20:15 от Пловдив и е пристигал в София в 23:18. Спирал е в Пазарджик, Сараньово (днешният Септември) и Костенец. В следващите курсове скоростта е повишена и курсът е вземан не за 3 часа, а за 2 часа и 20 минути. По същото време пътническият влак е пътувал около 4 часа и половина.

Източник:Капана.бг

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

През 1972 г. като студент, Путин работи рамо до рамо с българите в Коми

През лятото на 1972 г. бъдещият руски президент Владимир Путин работи в Коми АССР. 

По това време там е пълно с българи-дърводобивници, които изкарват прехраната си, съгласно подписано 4 години по-рано споразумение между СССР и НРБ.

За това той говори наскоро на среща с бойци на студентска бригада в Белгород.

Става дума за студентския строителен отряд „Темида“, в който участва Владимир Путин, студент от юридическия факултет на Ленинградския държавен университет.

В книгата „Разговори с Владимир Путин“, написана в съавторство със специалния кореспондент на „Комерсант“ Андрей Колесников, президентът веднъж си припомни подробности от работата си там:

„Отидох в една строителна бригада в Коми. Там правихме сечище за електропроводи. 

Помня, че имаше и много българи, които работеха с нас. Свършихме работата и ни дадоха една пачка с рубли. Получихме хилядарка за месец и половина! По това време една кола струваше три и половина до четири хиляди. Така че не бяха малко парите.“

Източник:ccokimi.ru

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Тодор Живков и българското Марлборо през 80-те

В следващия цех обстановката бе също работна. Машините бълваха новите лицензионни цигари "Марлборо"... Един процес високо механизиран... 

Разясненията тук направи зам. генералният директор Едуард Язаджан, като ръководител на програма 6. Той изтъкна, че цигарената и пълначната машини, които виждаме, са доставени от "Филип Морис"... С лицензионните договори, а те са вече 3, ние усвояваме технологията на западните компании... Наши специалисти бяха изпратени на обучение за по един месец в три западни фабрики...

След разглеждане на цеха бяха поднесени за пробване от новите цигари и по чашка кафе в специално подготвен кът. "Запазете това в тайна, каза на шега Първият, да не се разчуе, че сме пушили в работно време" и се разсмя... "Молодци", изрече накрая възбудено.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Майор разстрелва две касиерки от универсален магазин и отмъква 100 хиляди през 80-те.в Толбухин

Милиционерът Живко Димитров разстрелва две касиерки от Универсалния магазин и свой познат в гр. Добрич (по това време гр. Толбухин) и отмъква 100 бона. Опитва да инсценира смъртта си, но не му се получава и колегите му го залавят.

На 10 февруари 1981 г. двете касиерки от универсален магазин Паша и Влайка трябва да отидат пеша до банката, придружени от двама старшини, тъй като носят голяма суми пари. В този ден 35-годишният майор има съвсем други планове. Поради висотата на чина си Живко освобождава двамата старшини, които са разпределени да вардят касиерките. 

Те са две млади момчета и не могат да се възпротивят на разпореждането на майора.Живко, вече задействал коварния си план, качва двете жени в личния си автомобил „Москвич“. Касиерките носят със себе си 100 хиляди лева, което за онова време е извънредно голяма сума (заплатите са били по 120-150 лв. на месец).Майорът казва на Паша и Влайка, че иска да измери колко време ще отнеме да се отиде с кола до банката. Ще прецени дали парите да не се съпровождат с кола или полицейски конвой от съображения за сигурност.

Вече натоварил нищо неподозиращите си жертви в колата, милиционерът потегля. По едно време на касиерките им става ясно, че майорът не се е отправил към банката, а кара към околовръстното, напуска града. Казва им, че трябва да зареди бензин. Според някои източници той спира на светофар и застрелва от упор седящата до него касиерка. След това тръгва към село Бранище, където погубва и другата жена с куршум в главата. Според други и двете жени са затрити в околностите на селото, пише сайтът pronewsdobrich.bg . Подробностите около двете убийства са обгърнати в неясноти и до ден днешен.

Майор Живко решава да инсценира собствената си смърт след жестокото двойно убийство и кражбата на стоте хилядарки. Трябва му човек, който прилича на него, има подобно телосложение и ръст и никой няма да го издирва. След размисъл се сеща за свой познат турчин на име Себайдин.

Килърът се обажда на Себайдин и иска фиата му, за да отиде уж до Варна. Турчинът се отзовава веднага и в колата се качват той, Живко и приятелката му Пепа. „Първоначално мислех да заведа Себайдин до москвича и да го вържа за някое дърво. 

Той обаче видя убитите жени и изрева от ужас. Аз се уплаших и стрелях в него. Трупът му се свлече наполовина вън от колата“, казва майорът по време на разпитите, проведени от колегите му. Протоколите от тях излизат наяве в третия брой на списание „Общество и право“ през 1992 г.

След като очиства и своя двойник, Живко слага на ръката му масивния си златен пръстен и часовника си. Опитва да подпали собствената си кола с трите трупа в нея. Надява се те да бъдат опожарени и трудни за разпознаване. Идеята е да внуши, че убитият е той самият. Всички са щели да търсят неизвестен извършител, а не него.

За съжаление на жестокия убиец това не се случва. Вероятно от вятъра, запалените шалчета, с които е искал да изгори автомобила, угасват. Колата не избухва, труповете не са опожарени и инсценировката на майора претърпява пълен крах.

В следващите часове той се крие в боровата горичка край Аксаково с приятелката си Пепа. После отиват във Варна. По-голямата част от парите оставя при Пепа, другите взема със себе си. Купува си дрехи. На приятелката си казва да отнесе пачките в родното й село. Уговарят се по какъв начин да се чуват по телефона и се разделят.

Милицията открива колата-ковчег на 11 септември и колегите на Живко разбират за какво иде реч. 

Осъзнават, че именно той е извършителят на трите убийства, и започват незабавно издирване. След известно време килърът е спипан във Варна и осъден на смърт.

Над сто ченгета го търсят

Тогавашният началник на Окръжното управление в Добрич е Стоян Иванов. 40 г. по-късно той споделя пред пронюздобрич колко са били потресени колегите на убиеца Живко. „Всички бяхме изненадани. Не вярвахме служител на МВР да направи такова нещо. Част от нашите действия бяха и да успокояваме хората, защото целият Толбухински окръг беше в стрес. Даже и след като го хванахме, хората не вярваха, че е заловен.“ По думите на Иванов над 100 служители на МВР са били ангажирани пряко със случая.

Източник:pronewsdobrich.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

От Видин до Русе за 6 часа с корабчета Метеор през 70-те и 80-те

През юни 1962 г. е открита дунавска пътническа линия с наети от съветското параходство кораби на подводни криле „Ракета“. С тях от Видин до Русе се пътува около шест часа.

Корабът побира 64 пътника и развива до 65 км/ч. На следващата и последващата година България купува собствени кораби „Ракета“, а от 1968 г. се доставят и още седем от по-големите и по-бързоходни кораби „Метеор“, които превозват до 116 пътника.

Представете си – шестте часа между Видин и Русе се стопяват под вас, докато се носите по Дунав с 65 км/ч. Вятърът е във вашите коси, а гледката се мени като калейдоскоп. Това не е фантазия, а реалност, преживяна от мнозина през 60-те и 80-те години на миналия век.

През 1962 г. по Дунав се появяват "Ракетите" – бързи кораби на подводни криле, наети от Съветския съюз. Те съкращават пътуването между крайдунавските градове до шест часа, истински пробив за онова време.

Скоро България закупува собствени "Ракети", а по-късно и по-големите и бързи "Метеори". Тези кораби, символ на модерен транспорт, превозват хиляди пътници, превръщайки Дунав в оживена пътна артерия.

Но след 1989 г. идва краят на тази ера. Пътническите линии са закрити, а корабите – нарязани за скрап. Днес само споменът за "Ракетите" и "Метеорите" ни връща към онова време на бързина, романтика и приключения по Дунав.

Споменът за "Ракетите" и "Метеорите" ще остане жив в сърцата на всички, които са изпитали тръпката от пътуване с тях. Те са символ на една епоха, в която Дунав беше не просто река, а път към нови хоризонти.

След 1989 г. пътническите линии по река Дунав са закрити като нерентабилни, а корабите „Ракета“ и „Метеор“ са нарязани за скрап.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ