Показват се публикациите с етикет Статии. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Статии. Показване на всички публикации


Не е напълно изяснено как точно ще се случи всичко и отново всичко се прави от гледна точка на улеснение на икономически активните хора, сподели банкерът пред медията ни.


Приемането на еврото и създаване на единна дигитална валута вълнуват горещо българите в последните месеци. Редят се множество спекулации за повишаване на цените и инфлацията. Как ще се преизчисляват заплатите и "панацея" ли е еврото? 


По тези и още няколко важни въпроса, БЛИЦ се свърза с банкерът Левон Хампарцумян. 


Ето какво споделя той пред Блиц: 


- Г-н Хампарцумян, по какъв начин приемането на еврото ще повлияе на потребителската кошница? Ще поскъпнат ли дадени продукти? 


- Двете събития нямат силна причинноследствена връзка между тях. Какво искам да кажа? Виждате, че нямаме евро сега, но нещата си поскъпват в сравнение с преди 5-10-20 години. Ако се върнем с 50 години, съвсем ще ни се замаят главите, нали така? Този процес, на който поскъпват нещата е в следствие на инфлационния натиск по света, който се случва по една или друга причина. 


Повишаването на цените се дължи на това, че има по-голяма парична маса и по-малко стоки и услуги, които тази парична маса да закупи. Тогава цените тръгват нагоре. Еврото, в този смисъл, няма толкова голямо значение. 


Страховете са неоснователни. 


- Очаква ли се цените на жилищата да се вдигнат? 


- Жилищата не ги мислете. Те бяха в марки, долари, евро. Те много рядко имат цени в левове. 


Не казвам, че цените ще останат същите, но казвам, че тенденциите на пазара вдигат цените, а не системата, с която ги измерваме. Да го кажа с други думи - аз в сантиметри съм метър и осемдесет, а в инчове ще бъда наполовина, на 2,94 ако разделите, ще получите колко съм в инчове. 


Ще бъда много по-малък в инчове, но реално ще бъда толкова висок, колкото съм. Така че зависи с какво го мерите. Но ръстът ми не зависи от измервателното средство, а други работи. 


Опитвам се да опростя нещата, за да е ясно, че икономическите ни проблеми и предизвикателства, за компаниите и физическите лица, са такива каквито са. За някои от тях еврото ще бъде облекчение, но еврото не е панацея и решение на всички проблеми в икономиката и личния живот. 


Нито за хубаво, нито за лошо. То е система, която помага, за да принадлежим на един по-богат свят и да ни даде определени преимущества в икономическия ни живот. 


- Друг важен въпрос, който горещо вълнува обществото е как ще се случва преизчисляването на заплатите. Може ли да се смята за правилно, че ако един човек взима 2000 лв. заплата, то тя автоматично ще стане 1000 евро? 


- Ами да. Нещо повече - повишаването на заплатите в частния сектор зависи от това дали уменията, които служителят предлага са дефицитни или не са. Когато са дефицитни, той получава по-висока заплата и полека-лека, говорим за конвергенция, т.е. искаме икономиката ни да прилича повече на икономиката на по-развитите държави, където цените са по-високи, но и възнагражденията са по-високи, така че имаме и този процес, който върви.


И това не зависи дали имаме или нямаме евро. 


Заплатите ще вървят нагоре на тези хора, на които професиите са ценни и търсени. Разбира се, има хора, които чисто политически вдигнаха заплатите на хората в МВР, отбраната с доста висок процент. Сигурно има причини, но това е административно повишаване на заплатите, което е повече политическо, отколкото икономическо, но така работи. 


Хората, които по празниците отиват в Гърция, те влизат в еврозоната и нищо лошо не им се случва. Стават все повече. 


- Има притеснения, че у нас може да последва хърватския сценарий. Възможно ли е?


- Инфлацията в момента не е висока - под 3% е, но преживяхме един период заради ковида, шокът от войната в Украйна, имаше период на по-висока инфлация. Сега има ефекти, които още не сме усетили, които ще дойдат от непредсказуемостта на американската икономика.


По-добре е в по-тежки и непредсказуеми моменти да сме част от еврозоната, защото парадоксално слабостта на американския долар е фактор, който подсилва позициите на еврото. 


Не че всички ще се засилим да ходим на почивки във Флорида, но има значение. 


- Как ще се отразят митата на Тръмп върху България? 


- Това предстои да видим. Има много неясноти - кога, колко време. Това ще има доста дълъг период на неяснота и настройване един към друг. Това, което е сигурно е, че европейската икономика, българската в частност, и американската са доста свързани и разделянето им - дали от мита или други търговски ограничения - не е бърз и лесен процес. 


Разбира се, когато има такива търговски войни, всички губят. Кой повече, кой по-малко.  


- Изтекоха много конспирации за дигиталното евро. Може ли да обясните каква точно ще бъде функцията му, както и какви са плюсовете и минусите на цифровата валута? 


- Дигиталното евро все още е работна концепция. Далече е от приемане, може и никога да не се приеме. Има някои неща, които технически Европейската Централна Банка не би одобрила веднага. Работи се по въпроса, но каква версия точно ще бъде не е ясно напълно. 


Хората не трябва да се притесняват за стойността на активите си. Дигиталното евро би било само едно улеснение. Всички тея конспиративни теории как ако 6 месеца не си похарчиш парите щели да изгорят и т.н. - това са страшилки за деца от първите класове. Няма как това да се случи. 


Трябва да имаме друго предвид. Днес, без да имаме дигитално евро, паричните обороти до голяма степен са базирани на безналични плащания, т.е. обмяна на съобщения за задължения, отколкото размяна на хартиени банкноти. 


Когато пазаруваш с кредитна карта и всички тези процеси стават в дигиталния свят и в сигурни системи за дигитални съобщения, например СУИФТ системата за разплащанията. Там не се местят пари от една сметка в друга, а се изпращат съобщения по криптирани и много сигурни комуникационни канали. 


Хубаво е тези неща да се знаят без да се влиза в детайли. Няма опасност от дигиталното евро. То е работна концепция, която се обсъжда. Не е напълно изяснено как точно ще се случи всичко и отново всичко се прави от гледна точка на улеснение на икономически активните хора. 


Банкнотите няма да изчезнат никога, защото са част от системата за сигурност на паричното обращение. Всичко се случва - няма ток, природни бедствия, войни. Тогава ще има винаги още една възможност.


Сега дигиталните системи за плащане са различни - базирани са на различни сървъри и различни технологии, точно за да има определено ниво на устойчивост на системата срещу външни шокове. Колкото и силни да са те. 


- Можете ли да прогнозирате дали кабинетът "Желязков" ще издържи до приемането на еврото или ще се разпадне преди това? 


- Аз мисля, че всеки кабинет, когато се конструира, той се конструира с 4-годишен мандат. Дали ще устои или няма, надявам се разумът да надделее и да устои може би повече от приемането на еврото, защото имаме задачи за решаване в държавата, за които няма магическа пръчка.


Това са неща, от които зависи нашето бъдеще много повече, отколкото с евро или без евро. 


Например, тези млади неработещи и неучещи, структурни проблеми, инфраструктурата на държавата, която се руши и не се поддържа като хората, не се изгражда достатъчно бързо, военните предизвикателства заради агресивното поведение на Русия основно. Всички тези неща изискват правителство и определена доза обществена подкрепа. 


Интервю на Никол МИЛАНОВ, БЛИЦ


 

Снимка: Shutterstock

Със завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом през 2025 г. американската дипломация стана многоканална по отношение на войната


Русия настоява бъдещото мирно споразумение за Украйна да включва статута й на безядрен режим, както и признаване на суверенитета на руските "граници“, включително окупираните територии, предава УНИАН, цитирана от "Фокус".


Това заяви директорът на руската Служба за външно разузнаване (СВР) Сергей Наришкин, съобщават руски медии,цитирани от БЛИЦ


"Мирното решение в Украйна включва безядрен статут, премахване на дискриминационните закони и признаване на суверенитета на границите на Руската федерация“, отбелязва Наришкин.


Той също така посочи, че Руската федерация и Беларус  регистрират засилена военна активност на НАТО близо до границите си. Наришкин смята, че с тези действия европейските страни само повишават нивото на ескалация около Украйна.


Освен това ръководителят на СВР заяви, че Русия "забелязва желанието на САЩ да разберат първопричините за украинската криза“.


Пътят към мира

Със завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом през 2025 г. американската дипломация стана многоканална по отношение на войната в Украйна. Екипът на американският президент води няколко диалога с Руската федерация едновременно.


Специалният представител Стив Витков периодично посещава Русия. Кремъл нарича срещите "продуктивни", въпреки че не са постигнати конкретни договорености.


Тайните и технически контакти продължават в Саудитска Арабия и Турция. Обсъжда се прекратяване на огъня, но Русия не желае да прави никакви отстъпки.


Публичната реторика на Тръмп е противоречива: той осъжда атаките срещу цивилни, но избягва директната критика към Путин, наричайки войната "трагедия“ и ''ужасно нещо''./БЛИЦ/



 

За първи път заявява големия си талант през 1960 г. в балетния спектакъл "По пътя на гърма"

Близките на известния балетен артист и дългогодишен премиерсолист на Варненската опера Константин Илиев съобщават за неговата трагична смърт при пожар във Варна. В момента се води следствие. Датата на погребението ще се обяви допълнително.


Константин Илиев се занимава от ранна възраст с балетно изкуство, първоначално при Пенка Стойчева, след това при Галина и Стефан Йорданови, които счита за своите истински балетни педагози.


За първи път заявява големия си талант през 1960 г. в балетния спектакъл "По пътя на гърма" на Кара Караев, а през 1968 г. става премиерсолист на балетната трупа при Варненската опера, на чиято сцена създава редица незабравими образи.


Големите роли в репертоара му


Около 35 са централните роли в репертоара му, сред които в балетите: "Лешникотрошачката", "Лебедово езеро", "Дон Кихот", "Бахчисарайски фонтан", "Ромео и Жулиета", "Спартак", "Жизел", "Раймонда" и др. Към тях се прибавят многобройните му участия в балетните сцени от оперни и оперетни спектакли, мюзикъли и балетни концерти.


В края на творческия си път Константин Илиев успешно се изявява като хореограф-постановчик, често в тандем с дългогодишната си партньорка на сцената примабалерината на Варненската опера Екатерина Чешмеджиева.


По хореография на Константин Илиев са изградени балетните постановки “Остави ме да съм" по музика на Менделсон, Масне, Рихард Щраус и Вагнер; “Инстинкти" за експериментално студио с модерен балет; “Триада" и “Жестове", също балетните сцени в многобройни спектакли на Варненската опера и на Детската опера, както и отделни фрагменти за балетни концерти на НУИ “Добри Христов".


Преподавал е в Балетната академия на Ренато Греко


Освен във Варна Константин Илиев е поставял балетни спектакли и в Германия, Италия и Гърция. Преподавал е в Балетната академия на Ренато Греко и съпругата му Мария Тереза дел Медико в Рим.


Константин Илиев остава в историята на Варненската опера, освен като забележителен балетен танцьор, вдъхновен хореограф и умел педагог, също като съмишленик и приятел, на когото винаги можеше да се разчита.


Скърбим за загубата му и поднасяме съболезнования на семейството!От екипа на Театрално-музикален продуцентски център Варна.

Източник БЛИЦ


 


От прокуратурата излязоха с първи данни за трагедията с младата майка Женя Иванова в Плевен.


„На 5 април случаен случаен минувач се натъква на обесена жена в гориста местност край кв. „Сторгозия“. Мястото веднага е посетено от разследващи и съдебен лекар. По тялото на починалата не са установени външни травматични увреждания“, заявила пред „Труд news” прокурор Дияна Илиева-Стоянова, говорител на държавното обвинение в Плевен.


„Изготвена е експертиза. Заключението е, че причина за смъртта е задушаване вследствие на обесване. Работата по случая продължава и делото не е приключило, но водещата версия е самоубийство. Жената е оставила и предсмъртно писмо“, отбеляза още прокурор Стоянова.


37-годишната жена бе открита мъртва в гориста местност край плевенския кв. „Сторгозия“, съобщава „Труд news”, като се позовава на близки на загиналата, които настояват за гласност по случая.


Женя Иванова оставя четири деца – на 16, на 10, на 3 години и бебе на 1 година и половина.



От 2021 г. Мезина излежаваше 24-годишна присъда за трафик на наркотици в милански затвор, преди да бъде прехвърлен в миланска болница, където и умира


Един от най-известните италиански мафиоти е починал от рак в събота - 12 април, на 83-годишна възраст. Грациано Мезина е издъхнал ден след като е бил настанен в болница.


Като „Един от най-опасните представители на сардинския бандитизъм“ - пише за него италианският вестник Il Messagero.



От 2021 г. Мезина излежаваше 24-годишна присъда за трафик на наркотици в милански затвор, преди да бъде прехвърлен в миланска болница, където и умира.


Грациано Мезина, вторият най-малък от 11 деца, родени от баща сардински овчар, беше известен със серийните си бягства и зрелищни измъквания от различни затвори и полицейски участъци.

Бягства

От 22 опита за бягство от затвори с висока степен на сигурност, Грациано Мезина успява в 10, коментира всекидневникът La Repubblica.

С повече от 40 години, прекарани в затвора и след опити за бягства, той се изстрелва на първа страница на вестниците в Италия, когато скача от влак по време на прехвърляне или когато се преоблича като свещеник при друг случай. През 1970 г. пък посещава футболен мач в Каляри, преоблечен като жена.

Разкаял се

По-късно Грациано Мезина, със статут на „разкаял се“, изиграва ключова роля в освобождаването в Сардиния на отвлечено дете - Фарук Касам, което кара тогавашния италиански президент да го помилва.


Известно време работи като екскурзовод, но през 2013 г. отново е арестуван за създаване на международна мрежа за трафик на наркотици, което води до отмяна на помилването./БЛИЦ/


В днешно време няма да се изненадате, ако видите пиршества на всякакви съвременни знаменитости. В социалните мрежи повечето парадират с луксозни тържества и скъпи пътувания.


Само преди половин век обаче всичко беше съвсем различно: партита бяха по-скромни, звездите бяха по-скромни, а личният им живот остава наистина личен.


Заслужава да се отбележи, че празниците в съветско време бяха по-искрени и отношенията бяха топли.Една снимка обаче за часове обикаля света и прави съветския фотограф Юрий Рибчински световноизвестен на стари години.


Юрий Рибчински е водещ фотограф в най-популярните съветски издания. В годините след разпада на СССР създава Московския музей на фотографията, в който събира хиляди снимки, документ на епохата СССР.


Една нощ през 70-те той попада на купон, където е и Галина Брежнева.


Тя има сериозни проблеми с алкохола. Същата вечер тя е традиционно пияна и изнася своето шоу качена върху масата. Зад гърба и на стената е портрета на нейния татко – генералния секретар на КПСС Леонид Брежнев.


Юрий Рибчински вади фотоапарата и снима.


На другата сутрин изтрезняла Брежнева го вика и му казва, че ако публикува снимката, ще намери начин да му стъжни живота.


Рибчински в крайна сметка публикува снимката едва след смъртта на Галина Брежнева през 1998 г. Кадърът за часове става световен хит.


 

"Платих си, за да се бия на страната на Русия", това каза единият от китайските граждани, пленен от Въоръжените сили на Украйна (ВСУ)", написа вестник "Украинская правда".


Мъжът разказа, че е дал 300 000 рубли (около 3100 евро) на посредник в родината, за да замине на фронта.


"Бях мотивиран от това да получа руско гражданство и да стана военен под командването на Владимир Путин", добави мъжът.


Китаецът разказа още, че е влязъл в Русия с туристическа виза.


"После бях прехвърлен в (частично окупираната от Москва източна украинска) Луганска област. Там бях обучаван на основите на бойните действия.


Нямах преводач и комуникирах с руснаците с помощта на мобилно приложение и жестове", посочи още той.


"Общо бяхме шестима китайци" допълни плененият азиатец.По-рано украинският президент Володимир Зеленски обяви за пленяването на двама граждани на Китай.


"Азиатците бяха пленени край град Белогоровка в източната Донецка област. Те не успяха да отразят комбинирана сухопътна и въздушна атака на ВСУ", съобщи "Украинская правда"./БЛИЦ/



Военните окръжия в България започнаха масово раздаване на повиквателни за мобилизационна проверка. 

Това става ясно от публикации в социалните мрежи, където граждани споделят получените документи. 


На снимка, публикувана от потребител във Фейсбук, се вижда повиквателна от Военно окръжие – Варна, с определена дата 9 април 2025 г. и час за явяване.Според информацията в социалните мрежи, на мобилизация подлежат всички мъже, навършили 18-годишна възраст, независимо дали са служили, до навършване на определена възраст според военното звание. За нисши чинове пределната възраст е 58 години, за сержанти – 60, за младши офицери – 63, а за старши офицери и генерали – 65 години. За медицинските специалисти не се посочва пределна възраст.


От публикуваните изображения става ясно, че гражданите, получили повиквателни, трябва да се явят на посочения адрес с лична карта, военноотчетна книжка и повиквателната заповед. В документа се посочва, че за неявяване ще има санкции според действащото законодателство.


Настоящите действия са част от проверка колко граждани ще се отзоват на повиквателните и какъв е реалната численост на военния резерв на страната.Преди време от военните окръжия предепредиха, че ще бъде извършена такава мобилизационна проверка.


Припомняме, че в България и армията ни мобилизационни сборове на запасни не са правени от тридесет и повече години.


Не знаем със сигурност от кога датират кадрите, но това е последното доказателство за напредък в тестването на този самолет .

Свръхсекретният китайски изтребител от ново поколение, известен под непотвърденото име J-36, бе заснет да прелита на ниска височина над магистрала – впечатляваща гледка, която разкрива мащабите на китайските амбиции във военната авиация, пише Newsweek,цитирани от БЛИЦ


Появиха се нови, висококачествени кадри на по-големия от двата експериментални китайски стелт самолета без опашка, чиято стойност се оценява на около 250 милиона долара.


Във Вашингтон внимателно следят всяка следваща поява на J-36, чиято потенциална способност да наруши въздушното надмощие на САЩ буди сериозно безпокойство сред американските военни анализатори.


Уникалният тримоторен самолет е заснет при финален подход за кацане на заводското летище на производителя в провинция Съчуан, югозападен Китай.


Не знаем със сигурност от кога датират кадрите, но това е последното доказателство за напредък в тестването на този самолет. 


Последното видео идва след относително множество скорошни изображения, показващи J-36, след първия му явен полет на 26 декември и второто му появяване миналия месец.


Изображенията обаче са забележителни с факта, че виждаме самолета необичайно отблизо, докато лети на малка надморска височина над магистрала, точно извън периметъра на летището. Заснет от вътрешността на автомобил, самолетът J-36 се готви да кацне, с разгънат високомощен колесник, с двойни колела на всяка единица и големите му двойни кормила, които функционират като стабилизиращи въздушни спирачки, също ясно видими, пише twz.


J-36 също носи нещо като камуфлажна схема, с ясно изразени по-леки панели около гръбния вход и на кърмата. Това е характеристика, видима в предишни изображения с много по-лошо качество, показващи горните повърхности на самолета. 


Непотвърдени слухове сочат двигателна група, състояща се от три турбовитлови двигатели WS-10C, произведени в страната, както се използва при J-20.

Като се има предвид по-голямото брутно тегло на самолета от J-20, може да са необходими три двигателя, за да се постигнат агресивни цели за производителност, особено за продължителни високоскоростни полети и операции на голяма надморска височина.

Източник:БЛИЦ



На 18-годишното момиче и 22-годишния мъж са повдигнати обвинения за умишлено убийство, извършено с особена жестокост обяви Шефът на СДВР


Директорът на СДВР главен комисар Любомир Николов съобщи подробности около жестокото убийство в столичния квартал "Захарна фабрика".


"По тялото, което открихме в шахта, имаше доста следи от насилие, което ни наведе на мисълта, че може би става въпрос за убийство. Лицето нямаше документи и го установихме доста трудно.


Оперативните дейности ни доведоха до адрес, в който открихме следи от кръв и дрехи, за които се счита, че преди това е било облечено лицето


Адресът се водеше на лица на 18 и 22 години, едното от тях е от женски пол, което най-вероятно желае да е мъж, защото употребява хормони.На следващия ден установихме трите лица, които са били в компанията на жертвата – 13-годишно момче, 18-годишно момиче и 22-годишен мъж.


13-годишният е присъствал на убийството, но не е участвал. Очевидец е.


Установихме, че момичето и мъжа са извършителите на престъплението, като доста време преди смъртта му са се гаврили с него", съобщи главен комисар Николов.


От думите му стана ясно, че в стомаха на жертвата са открити мокри кърпички, с които убийците са бърсали кръвта му и после са го карали да ги погълне, както и фас.


На 18-годишното момиче и 22-годишния мъж са повдигнати обвинения за умишлено убийство, извършено с особена жестокост. Те имат предишни криминални прояви – регистрирани са за кражби и грабежи.Жилището, което обитават, е близо до шахтата, в която е открит трупът. 


"В момента на пристигане на екипите лицата не бяха на място, в рамките на 15 часа бяха установени и задържани. Открихме дрехи, които са били на жертвата и които убийците са се опитвали да изгорят, за да прикрият следите", съобщи още шефът на СДВР.


"Между задържаните няма роднинска връзка. Жертвата има регистрация в кв. „Дружба“, но може да се предположи, че е водил скитнически начин на живот", добави главен комисар Николов./БЛИЦ/



По първоначална информация на МВР по телата, извадени от река Какач, няма видими следи от насилие


Близки, приятели и роднини на близнаците Иван и Тома Пенкови са в шок от вестта, че именно техните останки са намерените в местност край столичния кв. "Илиянци", пише "Труд".


По първоначална информация на МВР по телата, извадени от река Какач, няма видими следи от насилие. Това породи различни версии и хипотези за смъртта на братята. По думите на техни познати двамата са били заклети планинари и хора на екстремните преживявания. Цял живот били запалени по спорта, а в по-младите си години дори са участвали в състезания по културизъм.


Често излизали на разходка по планини и поляни, край реки и морета. Били позитивни, неконфликтни личности, нямали и криминално обкръжение. 


Телата на близнаците бяха извадени от екипи на пожарната. Останките им бяха намерени в река Какач.


"Най-вероятно единият близнак се е озовал в опасност, другият е искал да му помогне - скочил е, наранили са се. Така и двамата са намерили смъртта си", коментират и размишляват близки на загиналите. 


Припомняме, че на 8 април в ранните следобедни часове бе подаден сигнал до 112. Случайни минувачи се натъкнали на две разложени тела в река Какач край кв. "Илиянци" в столицата.


По-късно стана ясно, че криминалистите са установили самоличността на загиналите - Иван и Тома Пенкови, обявени за издирване пред март тази година.Иван Пенков (по средата) демонстрира отлична форма и подготовка на поредния форум по културизъм. 


Сигнал за изчезването на близнаците подава тяхна близка, която твърди пред полицията, че няма връзка с тях от 15 март насам.


На 21 март в бюлетина си Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР) публикува паспортните снимки на мъжете с информация, че лицата се издирват.63-годишните братя Пенкови най-вероятно са напуснали жилището си в столичния кв. "Свобода" още на 14 март. Предполага се, че са поискали да излязат на разходка и на въздух, когато най-вероятно с тях се е случил инцидент. 


По случая е назначена съдебно-медицинска експертиза, която да покаже причината за смъртта им.


В младите си години Иван и Тома били запалени по културизма, явявали са се и на състезания.

Близките на мъжете се съмняват смъртта им да е била насилствена - били неконфликтни и много позитивни хора, нямали криминално обкръжение. 


 


Не е ясно дали двамата са се познавали


Българин беше убит от украинец във Великобритания. 20-годишният Методи Иванов е бил намушкан няколко пъти с нож в крайбрежния град Богнър Риджис в петък вечерта. Починал е на следващия ден в болницата в Брайтън.


Задържан за нападението е 31-годишният украинец Андрий Ужик, предаде кореспондентът на Нова тв.


Полицията разпространи съобщение от името на близките на жертвата. „Той беше добър с всички и харесван от хора от всякакви националности. Човек, който е грижовен и мил“, посочват от семейството.Жителите на монтанското село Якимово, откъдето е фамилията на Иванов, също го описват като добронамерен.


На името на сочения за нападател Андрий Ужик има регистрирани четири фирми с адресна регистрация в Лондон. По данни на полицията той живеел в Богнър Риджис.


Не е ясно дали двамата са се познавали.


Властите молят, ако някой има информация по случая, да не я споделя с никого, освен със служители на реда.



Джей Норт, известен с героя си Денис в ситкома от 60-те "Денис Белята", почина в неделя на 73 години, съобщава Fox News. Норт е издъхнал в дома си в Лейк Бътлър, Флорида, след като се бори с рак на дебелото черво в продължение на години, според публикация в социалните мрежи, споделена от неговите дългогодишни приятели, актьорът от "Ласи" Джон Провост и съпругата му Лори Джейкъбсън. Детето актьор получи признание с ролята си на Денис Мичъл, понякога непокорен младеж, известен с това, че натоварваше съседа си Джордж Уилсън.


Десетилетия след постигането на успех, Норт призна, че е претърпял малтретиране като дете актьор и твърдеше, че леля му го е нападнала физически на снимачната площадка. „Всяка сутрин се събуждах с мисълта:


„Боже мой, трябва ли да прекарам още един ден с тази жена? Тъй като влизах и правех сцена, излизах от снимачната площадка и всички казваха: „Хей, свърши страхотна работа“. И тогава получавах шамар по лицето или да ме отведат в съблекалнята и да ме набият“, каза Норт през 1991 г.


Бабата на 12 г. Сияна, която загина при катастрофа на пътя Плевен - Луковит, наруши мълчанието си и проговори за трагедията. 

Жената се изправи пред хората и с емоционални думи разказа за ужаса, който е преживяла. 


Припомняме, че детето е издъхнало именно в нейните ръце.Сияна не беше премазана, а убита. Шофьорът спря и не дойде да ни помогне. 3 минути виках за помощ, защото детето ми умираше в ръцете. Добре, че бяха хора, които спряха. Това заяви бабата на починалата 12-годишна Сияна в емоционална реч на протеста пред Съдебната палата в Плевен. 


"Не е премазано детето, детето беше убито, шофьорът спря и не дойде да ни помогне. 3 минути аз викам за помощ, защото детето ми умираше в ръцете". Това каза през сълзи и с треперещ глас бабата на Сияна, която е в колата до 12-годишното си единствено внуче, когато тирът ги помита на отсечката между Телиш и Радомирци. Видеото сподели бащата на загиналото момиче във фейсбук профила си като написа: Без думи!!!! 

СЪБУДЕТЕ СЕ!!!!!! Не на смъртта!!!!


"Шефът на АПИ е казал, че няма да си подаде оставката „за едно премазано дете". Сияна не беше премазана, а смазана цялата. Детето не беше премазано на пешеходна пътека. Тирът ни отнесе детето, детето беше смазано цялото.


Никой не е видял детето освен нас. Майка му и татко му вчера го погребаха в София затворено това дете. И ако не е баща му да раздуха тези неща, това дете щеше да се забрави. Едно уникално  дете, което дойде от София за ваканцията при баба си и не можа да остане до край", каза, задавена в сълзи, бабата на Сияна.


"Само това искам да ви кажа. Не е премазано детето, детето беше убито, шофьорът спря и не дойде да ни помогне. 3 минути аз викам за помощ, защото детето ми умираше в ръцете. Добре, че беше бяха хора, които спряха. Един доктор дойде и му държа главичката през цялото време, а отпред не знаех какво става с моя съпруг. Отведоха ме с линейката, 3 часа не знам какво става с него. Призовавам всички на 12 април да дойдат в Телиш", каза възрастната жена.


От БЛИЦ Припомнят, че на 31 март 12-годишната Сияна загуби живота си след сблъсък на лек автомобил с тежкотоварен камион на пътя Плевен – Луковит. В колата са се возели тя и нейните баба и дядо. 

По данни на МВР, водачът на 65 години, управлявайки товарен автомобил по път с надлъжен наклон в посока гр. София, е загубил контрол над превозното средство. В резултат на това ремаркето странично ударило лек автомобил „Пежо“, в който се е возило детето.



По сватбите сме свикнали да обръщаме внимание на класическите ритуали като ритане на менчето и хвърлянето на букета, за да видим какъв пол ще е първото дете и коя дама ще е следващата булка. На тези щастливи поводи винаги търсим позитивното и оставаме слепи за лошите поличби, ако има такива.


Така са стояли нещата и със сватбата на една от най-известните двойки в българския криминален свят от 90-те години на XX век – Георги и Мая Илиеви.

Жоро става известен първо като борец –републикански шампион. След това обаче е осъден за групово изнасилване и лежи в затвора, което слага край на спортната му кариера и началото на изкачването му по стълбицата към върха на подземния свят.


Запознава се с бъдещата си съпруга Мая в столично заведение през 1992-ра и след скорострелна бурна любов двамата се венчават на 24 април 1994 г. в ресторант „Мираж“. На сватбата присъстват редица имена, свързани с мафиотския живот в страната, които поливат щастливото събитие при драконови мерки за сигурност.

Тогава тържеството преминава без очевидни перипетии, но дори опитните очи пропускат малките поличби, които вещаят трагичното бъдеще на семейството.


На гражданската церемония, когато младоженците си разменят халките, тази на Жоро трудно влиза на пръста му – знак, който според народното поверие предсказва нещастен край на брака. Въпреки това, преди да настъпи този фатален момент през август 2005 г., предстои да се изпие много шампанско и да се пролеят много сълзи – било то от радост, безпомощност или от поредната жена, която се опитва да завладее сърцето на Жоро. Но неговото сърце винаги е принадлежало само на една жена – Мая.


След като напуска гражданското, Георги Илиев носи Мая на ръце, която е готова да хвърли булчинския букет. Букетът обаче се счупва и се разпада в ръцете ѝ, което е поредният зловещ знак, който вещае нещастие за двойката.

„Айде да тръгваме вече, да отидем да пием“, прошепва женихът на кума си – Румен Маринов-Нарциса, изнервен от продължителната церемония. Всички се качват на лъскави лимузини и се отправят към „Мираж“ – мястото, което по ирония на съдбата става лобното за по-големия брат на Жоро – Васил Илиев, само година по-късно, когато е едва на тридесет.

Близки на двойката твърдят, че връзката между Мая и Жоро била толкова силна, че само смъртта можела да ги раздели. Така и става.

Жоро Илиев умира на 25 август 2005г. пред собственото си заведение „Буда Бар“ в Слънчев бряг след изстрел от снайперист пред десетки свидетели. Според слуховете виновникът е Райко Кръвта, с когото имали спор относно пласиране на наркотици. Кръвта също е убит година по-късно.


Мая Илиева наследява огромното състояние на съпруга си и днес е бизнес дама, преминала през няколко неуспешни връзки. В момента е с нов човек до себе си, чиято самоличност крие дори в социалните си мрежи, които създаде съвсем наскоро. Нейните приятелки обаче казват, че тя не може да обича никого така, както някога е обичала Илиев.


Около година преди убийството Мая и Жоро сключват църковен брак в храм-паметника „Свети Александър Невски“. Церемонията, извършена лично от патриарх Максим, е проведена без шумни празненства, приятели или роднини, само в присъствието на двамата.

Божията благословия на венчавката явно не е била достатъчна, за да спаси семейството от съдбата, която ги е очаквала./Ретро.бг/


Сцена от „Кръстникът“ вдъхновява килъри а сред трите жертви е и Митко Малкия – дясната ръка на Златко Баретата


Подозират хърватин за касапницата


Двама мъже с бради, черни раса,  нахлупили калимявки, влизат в луксозното заведение „Арт Декор“ на бул. „Симеоновско шосе“ в София. Никой не спира православните свещеници, които стигат до виенския салон, където се намира дясната ръка на Златко Баретата – Митко Малкия. Той е с четирима души охрана, които няма да успеят да му помогнат. 


Поповете запретват ръкави, лъсват дулата на пистолети и дъжд от куршуми засипва петимата мъже. Трима от тях са убити на място, други двама са тежко ранени. Датата е 5 юли 2004 г. Криминалистите арестуват заподозрян за касапницата, но доказателства са малко и той е пуснат на свобода. Нито полицията, нито хора от подземния свят разбират кои са преоблечените като свещеници килъри. 


Касапницата се разиграва в 12 ч на обяд и вдига на крак цялата полиция в София и околностите й. От килърите обаче няма и следа. Секунди след разстрела, „свещениците“ се качват в черното  „Ауди“, с което са дошли и изчезват от мястото на убийството. 


Окървавените тела на Димитър Христов-Митко Малкия и телохранителите му Живко Митев и Калоян Савов остават да лежат в локви кръв в лъскавото заведение. В болница са откарани  надупчените на решето Владимир Каманов и Стефан Железанов. 


Половин час по-рано петимата са влезли във ВИП-салона на втория етаж на „Арт Декор“ - заведение, което вече не съществува. Негласно правило е, че в него не се допускат „нормални“ посетители. Не само, за да не пречат на веселбите на мутрите, а и от мерки за сигурност. Но нито гардовете, нито хора от персонала няма как да се уплашат от  двамата Божи служители. 


Само един от охранителите успява да извади пистолета си, но куршумите го покосяват. Поповете стрелят с оръжия „Глок“ и „Смит и Уесън“. Първата от двете системи позволява използването на удължен пълнител, който може да бъде изстрелян с едно натискане на спусъка на пистолета. Митко Малкия и Живко Митев издъхват уцелени в главата, Калоян Савов е пронизан в сърцето. Лекарите успяват да спасят живота на Каманов и Железанов.


По-късно те ще кажат, че са видели двамата свещеници и повече нищо не помнят. До този момент това е най-масовото убийство в гангстерската война в България, но за малко. 


Само след 25 дни убийци, преоблечени като полицаи, разстрелват сикаджията Бай Миле и петима души от охраната му в ресторанта до стадион „Славия“. Първоначалната версия на разследващите е, че това е отмъщение за смъртта на Митко Малкия. Тази версия обаче издиша и криминалистите започват да смятат, че една и съща бригада е наета да раздава правосъдие за безнаказаните български мутри. 


Димитър Христов години наред е бил в силовите бригади на ВИС, които напуска, за да се присъедини към Златко Баретата. Криминалистите не изключват възможността бившите му авери да са го поръчали – от една страна, заради предателството, от друга – да вземат страха и на други кандидати да напуснат групировката. 


Любопитна подробност е, че полицаите са били само на крачка да разкрият „попското убийство“. На фаталния 5 юли гардове от частна охранителна фирма засичат на кръстовището на  „Симеоновско шосе“ и "Г.М. Димитров" автомобила, с който бягат „свещениците“.  Двамата охранители се загледали в шофьора, тъй като той много често натискал клаксона и бързал да мине пръв на светофара. След завой надясно, „Ауди“-то спряло на спирка и оттам слязъл единният поп. В този момент гардовете пак застигнали колата и по-внимателно огледали шофьора и го запомнили. 


Месец след убийството в „Арт Декор“ МВР обяви, че издирва група от 12 хърватски граждани, които са заподозрени за поръчкови убийства у нас и разпространи портретни снимки във всички медии. Двамата гардове от охранителната фирма веднага разпознават единия от „поповете“. Оказва се, че това е хърватинът Роберт Матанич, който е част от Земунския клан. Прокуратурата внася обвинителен акт срещу него за убийството на трима души и опита за убийство на още двама. Предполага се, че вторият стрелец е сънародникът му Иван Може, който изчезва мистериозно и се смята, че вероятно е убит. Матанич обаче не може да бъде арестуван, защото вече е напуснал страната и издирването му изглежда невъзможно.



Срещу хърватина Роберт Матанич е повдигнато обвинение за убийството, но така и не се намират годни доказателства. 


Отново помага случайността – през февруари 2005 г. хърватинът е задържан в Сърбия, където се е барикадирал тежко въоръжен в хотел. След многочасови преговори той се предава, но западната ни съседка не бърза да го екстрадира у нас. Матанич е докаран в България под засилена охрана чак към края на август 2007 г. Хърватинът се страхува, че ще бъде убит зад решетките. В интервю за сръбския вестник „Курир“ Матанич заявява, че предпочита смърт пред български затвор и заплашва със самоубийство, ако бъде екстрадиран в България. Нищо обаче не му се случва зад решетките и след 9 месеца освободен поради липса на доказателства срещу него. В родината си Матанич е съден само за незаконно притежание на оръжие, но сръбските власти го подозират в извършването на показни разстрели на няколко влиятелни бизнесмени. Доказателства обаче и за това липсват. 


Криминалисти, разследващи масовото убийство в „Арт декор“ твърдят, че килърите са взели идеята да бъдат облечени като попове от сцена от филма „Кръстникът“, където двама мъже, облечени като свещеници застрелват дъщерята на мафиотския бос Майкъл Корлеоне. Въпреки, че полицаите стигат да стигнат до заподозрян като извършител, поръчителят на касапницата остава неизвестен. Доказателствата срещу Матанич не са достатъчни и така цялата  касапницата от „Арт Декор“ остава в графа „неразкрити“.


Опрял пистолет в челото на полицай



Никой не знае каква е съдбата на Краси Легионера, който е подозиран като част от хърватската банда за убийства.


Според МВР българинът Красимир Станчев, по прякор Легионера, е довел хърватските убийци у нас и им е осигурявал подслон в София. След като бандата от чужденци е разкрита,  спецполицаи от СДВР са изпратени да ги арестуват в една от квартирите им. Там се намирал и Легионера. 


Униформените успели да сложат белезници на хърватина Бранко Вуянович, но Станчев опрял пистолет в главата на полицай и го използвал за „жив щит“, за да избяга. 


Вуянович бил отведен в СДВР, където го вързали с белезници към радиатор за парното в коридора. Един от полицаите от отдел „Убийства“ трябвало да го пази, но като във филм на Люк Бесон под носа му чужденецът успял да се освободи  от прангите, да мине по всички коридори и да слезе по всички стълбища, докато се озове на изхода, където да пожелае приятно дежурство на униформения полицай и да си замине по живо, по здраво. Този огромен гаф и досега помнят останалите от онова време полицаи в СДВР. 


И Вуянович оттогава е в неизвестност, не се знае нищо и за Краси Легионера. Той се смята за един от най-добрите снайперисти в подземния свят. На него се приписват убийствата на боса на ВИС-2 Георги Илиев, на перничанина Васил Горчев-Кьоравия, на Илия Павлов, Филип Найденов-Фатик, на Степан Рибаков, на  Румен Маринов-Нарциса. Версиите за съдбата му се сведжадт до две – или някъде но 2 метра под земята, или  живее в чужбина с фалшив паспорт, чете писанията по свой адрес по сайтовете и понякога вдига наздравици за българската полиция.

Източник:trud.bg


 


Адвокатът на една от предполагаемите жертви внесе светлина


През седмицата името на Жан-Клод Ван Дам беше замесено в скандал с трафик и сексуална експлоатация на непълнолетни румънски момичета в Кан. В "Събуди се" в ефира на НОВА говори адвокатът на една от предполагаемите жертви на канала за трафик на хора Адриан Кукулис, който може да разкрие сензационни обвинения срещу един от най-големите актьори на нашето време.


След като миналата седмица Жан-Клод Ван Дам беше съден в родината си Белгия за причиняване на няколко пътни произшествия, актьорът отново е в полезрението на правосъдието. Според разследване, което започна в Румъния местни момичета са били предлагани на Ван Дам като "подарък", по време на събитие в Кан, организирано от самия актьор.Става дума за сексуална експлоатация на непълнолетни, за която се предполага, че 64-годишният екшън актьор е знаел. Адриан Кукулис защитава една от предполагаемите жертви на канала за сексуална експлоатация.


Ето какво каза той:


- Бихте ли обяснили накратко в какво точно вашият клиент обвинява Жан-Клод Ван Дам?


- На първо място трябва да се разбере, че моята клиентка не обвинява директно Жан-Клод Ван Дам в изнасилване или в трафик на хора. Тя е част от разследване на прокуратурата в град Яш по дело, което касае известен "гуру" на име Морел Бола. Този човек твърди, че е основател на моделството в Румъния, но в действителност е разследван за трафик на непълнолетни момичета, с които е имал интимни отношения.


Според документите по делото едно от момичетата, изпратени от Бола на събитие, организирано от Ван Дам в Кан, заявява, че пет румънски момичета са му били "предложени" като подарък. Те били третирани като сексуални робини. Според това свидетелство Ван Дам е знаел за какво става въпрос и е участвал в интимни действия с тях. Разследването в момента се опитва да установи дали той е бил наясно, че момичетата са жертви на трафик.


Моята клиентка не е била сред тези пет момичета, но научи за техните свидетелства преди две седмици, когато получихме достъп до досието. Това обяснява защо сигналът беше подаден чак сега, макар събитията да са се случили преди около 10 години. След завръщането си от Кан момичетата са споделили за случилото се вътре в организацията на Бола, но след това настъпва пълно мълчание - темата се е смятала за прекалено чувствителна.


Ние подадохме сигнал до прокуратурата, а те в момента разследват - не само дали Ван Дам е участвал, но и доколко е знаел, че момичетата са били жертви на трафик. Искам да подчертая - това не е част от официалната програма на Фестивала в Кан, а събитие, организирано от самия Жан-Клод Ван Дам в хотел, където се е случило описаното в свидетелствата.


- На какъв резултат се надява Вашият клиент от съдебния процес?


- Проблемът е следният: както знаете, Румъния често бива свързвана с трафик на хора, проституция и сексуална експлоатация и това е нещо много притеснително за имиджа на страната ни. Моята клиентка е била непълнолетна по време на въпросните събития и е трябвало да бъде изпратена от Бола в Кан, не на официалния фестивал, а събитието, организирано от Жан-Клод Ван Дам - нека го наречем неговият "частен фестивал".


Когато прочете свидетелските показания, в които се описва какво се е случило там, тя се изплаши - защото осъзна, че е могла да бъде сред тези момичета. Затова подаде жалба до прокуратурата. Трябва да се потърси отговорност. Не е нормално международни суперзвезди да имат достъп до млади момичета, които да им бъдат предлагани за сексуални услуги.


Модната индустрия трябва да бъде уважавана. Румъния има красиви жени, но те не са стока за международни актьори, която се търгува. Надяваме се този случай да допринесе за реабилитацията на името на Румъния и за по-голяма защита на младите жени в модата.


- Уведомен ли е официално Жан-Клод Ван Дам за разследването, което се води в Румъния?


- Тази жалба беше подадена в прокуратурата само преди пет дни - в понеделник. Вече получихме информация от прокуратурата за регистрационния номер на преписката и други подробности. На този етап обаче не можем да потвърдим дали актьорът Жан-Клод Ван Дам е бил официално уведомен. Въпреки това съм убеден, че благодарение на доброто сътрудничество между институциите и международните полицейски служби, той ще получи призовка, за да даде своето становище по жалбата, подадена от Юлияна Даб.


- Смятате ли, че този случай може да насърчи и други възможни жертви да говорят?


- Да, сигурен съм, че това ще се случи. Защото, във връзка с този международен случай с Жан-Клод Ван Дам, с мен се свързаха журналисти от цял свят. Някои от тях ми споделиха, че името му е било свързвано с дейности от подземния свят, с престъпления и дори с интерес от страна на мафията. Когато името на международен актьор се споменава в контекста на мафията, това е нещо сериозно и много притеснително.


Това е информацията, която получих от международни журналисти, които сами се обърнаха към мен, след като случаят стана публичен. Затова съм убеден, че може да се появят и други жертви в близко бъдеще.


И нека подчертая нещо важно: проблемът не е в това някой да използва сексуални услуги от пълнолетни проститутки. Проблемът възниква, когато човек знае, че момичетата са непълнолетни, че са жертви на трафик и че се използват за сексуална експлоатация. В такъв случай не е законно да се възползваш от такива услуги, защото това са уязвими лица, а законът ги защитава.


Вместо да влезеш в стая с пет момичета, за които знаеш, че са експлоатирани, твоето задължение е да се обърнеш към полицията. Това е и основното твърдение, което изложихме в жалбата, подадена в прокуратурата. Освен това поискахме от прокурора да провери и за възможна организирана престъпна група, защото има данни, които навеждат и към такъв тип престъпна дейност.


- Какво послание бихте искали да отправите от името на Вашия клиент?


Посланието е, че ако има други свързани случаи, те трябва да се заявят! Трябва да спрем трафика на млади хора, на непълнолетни жени. Да разберем, че свободата на жените е по-вероятно да се постигне бързо, ако разкрием всички тези случаи.

Източник:flagman.bg



Първият „ерген“ на България – Виктор Стоянов – не остана безучастен към случващото се в четвъртия сезон на популярното любовно реалити.


В серия от видеа в социалните мрежи, той отправи остра критика към формата, който според него се е отдалечил от романтиката и се е превърнал в нещо съвсем различно.


„Всички влизат все едно отиват на война. Подготвени, пресметливи, със стратегии в главата. А любовта не се планира“, заяви Виктор в откровен клип, който сподели с последователите си.Виктор сподели, че когато той сам е влязъл в шоуто, не е знаел какво да очаква. Единствената му „подготовка“ била да чете любовните сонети на Шекспир, за да настрои сърцето си към емоциите, които го очакват.


„За да се влюбиш истински, трябва да си готов да бъдеш уязвим. А сега сякаш всички четат "Изкуството на войната" вместо поезия“, допълва той.


По думите му, в новия сезон любовта е изместена от студени калкулации, а участниците се държат като състезатели в екстремно предаване, а не като хора, търсещи истинска връзка.Виктор коментира и конкретни сцени от предаването: „Анна-Мария казва, че скоро ще разгадае „номерцата“ на Мартин. Забравя, че това е „Ергенът“, не „Игри на волята“. Очаквам всеки момент да чуем клишето 'комплексен играч'.“


В заключение, Виктор Стоянов споделя своето разочарование от посоката, в която е поел форматът: „Всички се борят за оцеляване, не за любов. Превърнаха романтиката в бизнес реклама. А „Ергенът“ трябва да бъде история за сърцето, не за стратегията./show.blitz.bg


 


Холивудската икона, известна с легендарните си роли в Top Gun, Batman Forever и The Doors, почина от пневмония в Лос Анджелис във вторник, след десетилетие на борба с рак на гърлото.


Според семейни източници, цитирани от TMZ, Килмър страдал от „липса на енергия, свързана с лечението му от рак“, което го оставило прикован към леглото. Макар че към момента на смъртта си той вече бил свободен от рак, тялото му „не успяло да издържи и просто се изключило“. Те допълват, че актьорът бил „много крехък“ в последните си дни и че здравето му „внезапно се влошило през последната седмица“.Смята се, че семейството и приятелите му са били до него в болницата преди кончината му, като по-рано тази година той е бил хоспитализиран за лечение.


Последното видео, което Килмър публикува в социалните мрежи – с маска на Батман през февруари – всъщност било заснето преди години. Дъщеря му, Мерседес Килмър, която той имал от брака си с актрисата Джоан Уоли, съобщи за смъртта му тази седмица.


Живот, белязан от битки и триумфи

Диагностициран с рак на гърлото през 2014 г., Килмър преминава през тежка операция, включително трахеотомия, която значително уврежда гласа му. Въпреки това, през 2020 г. той съобщи, че вече е свободен от болестта.

Килмър остава в историята на киното с ролята си на Ледения в култовия Top Gun (1986) и като Батман/Брус Уейн в Batman Forever (1995). Въпреки сериозното си здравословно състояние, той направи кратко, но запомнящо се завръщане на екрана в Top Gun: Maverick (2022), където отново влезе в ролята на Ледения заедно с Том Круз. Това се оказа и последната му поява на голям екран.


Роден в Лос Анджелис, актьорът изигра и емблематичната роля на Джим Морисън във филма The Doors (1991). Оставя след себе си две деца – 33-годишната Мерседес и 29-годишния Джак Килмър.


Прощални думи от колеги и приятели

Смъртта на Килмър беше потвърдена от New York Times. Вълна от почит и съболезнования заля социалните мрежи.

Актьорът Джош Бролин сподели вълнуващо послание, придружено от ретроспективна снимка на двамата: „Ще се видим, приятелю. Ще ми липсваш.“ Той го нарече „умен, предизвикателен, смел и изключително креативен“. Джош Гад също почете паметта му: „Благодаря ти, че бе част от филмите на моето детство. Ти наистина беше икона.“


Спортният анализатор Бил Симънс сподели снимка на Килмър на снимачната площадка на Heat и написа: „Нямаше никой като Вал Килмър. Винаги се наслаждавах на работата му. Почивай в мир.“


В документалния филм Val (Amazon Prime) актьорът говори открито за живота след диагнозата си, включително за трудностите с храненето и говора. Той използваше електронно устройство, наречено „гласова кутия“, за да комуникира. „Очевидно звуча много по-зле, отколкото се чувствам. Не мога да говоря, без да запуша тази дупка в гърлото ми“, признаваше той.Последните му дни

По-малко от два месеца преди смъртта си, Килмър сподели в социалните мрежи видео, заснето през 2021 г., в което пробва персонализирана маска на Батман, направена за него от художника Дейвид Чоу. Последната му публикация в Instagram датира от 22 март – снимка на една от неговите оригинални картини, подписана и пусната за продажба на сайта му. „Има онзи късен нощен блясък“, написа той за творбата. „Хладни тонове със слабо изгаряне, като когато лагерният огън изстива, но ти все още си буден.“


Холивудската легенда

В разцвета на кариерата си през 90-те години Килмър бе сред най-големите холивудски звезди, но спорове с режисьори и колеги, както и серия от по-слабо приети проекти, забавиха възхода му.


Режисьорът Джоел Шумахер го описа като „най-психически трудния човек, с когото съм работил“, но самият Килмър отхвърляше подобни твърдения, заявявайки: „Аз съм предизвикателен, а не взискателен, и не се извинявам за това.“


През 2020 г. той разкри, че не е имал сериозна връзка от 20 години, споделяйки: „Истината е, че се чувствам самотен част от всеки ден.“ Въпреки това, през годините имаше романтични връзки с някои от най-красивите жени в Холивуд, включително Синди Крауфорд, Дарил Хана и Анджелина Джоли.


След диагнозата си през 2015 г. намери убежище в дома на бившата си приятелка Шер, която му предложи подкрепа. „След като Шер си проправи път в сърцето ти, тя никога не си тръгва“, сподели актьорът.Вал Килмър остави незаличима следа в киното. От емблематичните му роли до личната му борба със здравословните предизвикателства, той бе пример за талант, упоритост и неподражаем дух. Неговите филми и наследство ще продължат да вдъхновяват поколения зрители.


 

Почина важен член на династията Сакскобургготски


На 82 години почина принц Андреас Сакскобурготски, който преди дни на 21 март, отпразнува последния си рожден ден.


Принцът, който страдаше от Паркинсон, израсна в САЩ и бе близък приятел и роднина на българското, шведското и белгийското кралско семейство. Роден в замъка Касел, седалището на семейството му по майчина линия, той израства в Ню Орлиънс с майка си и втория й съпруг, връщайки се редовно в Германия до постоянното си завръщане през 1965 г., когато завършва военната си служба и след това се обучава като търговец на дървен материал.


Той е роден на 21 март 1943 г. в замъка Касел в Долна Лужица, Германия, син на Фридрих Йосиас, принц Сакскобургготски принцеса Виктория Луиза. След развода им през 1946 г. той остава под попечителството на майка си, която се премества в семейния дом "Steinwaendt" в Австрия. Там тя се запознава и се жени за капитан Ричард Витен, който служи в американската армия в Залцбург, Австрия.През 1949 г. военните преместват семейството му в Съединените щати, където той прекарва по-голямата част от детството и юношеството си. 


На 6 март 1954 г., на 12-годишна възраст, баща му става глава на къщата, а самият той става наследник на главата на херцогската къща. На 16-годишна възраст той започва да посещава редовно Германия сам в подготовка за бъдещата си роля като глава на Сакскобурготската династия.


„По време на тези посещения се запознах със старите ловни традиции, които се превърнаха в страст на живота ми. Като двоен гражданин и в годините, когато младите хора служат на страната си, не беше трудно да стана пълноправен германски гражданин. През 1965 г. се върнах в Кобург и първото нещо, което направих, беше да се запиша в немско езиково училище. Не след дълго се присъединих към бронирания разузнавателен батальон 6, който беше разположен в Ютин, Шлезвиг-Холщайн, където служих от 1966 до 1968 г.“, пише принц Андреас в мемоарите си „Направих го по моя начин“.


„След военната ми служба се обучавах в различни горски компании в Германия, по-специално като чирак търговец на дървен материал в Mueller & Son в Хамбург от 1969 г. до началото на 1971 г. През същата година се присъединих към отдела за покупки в Хамбург в MITSUI & Company, една от най-старите и най-големи финансови империи в историята на Япония, както и една от най-разнообразните и всеобхватни компании за търговия, инвестиции и услуги. Работата ми в MITSUI ме научи как да управлявам успешен бизнес“, продължава той.


През 1971 г. принц Андреас се жени за Карин Дюбелщайн, с която има три деца: принцеса Стефани, принц Хубертус и принц Александър, и те остават женени до смъртта й през 2023 г., като принцесата страда от множествена склероза, а принцът страда от болестта на Паркинсон.


Принц Андреас, който стана глава на династията през 1998 г., управляваше притежанията на семейството, включително ферми, гори и недвижими имоти, а също така притежаваше замъка Грайнбург в Австрия и замъка Каленберг в Кобург, които той придоби отново, след като беше продаден след Втората световна война.


След обединението на Германия принц Андреас успява да си върне собствеността върху загубените гори и земи. Принц Андреас беше близък с братовчед си, крал Карл XVI Густав от Швеция, и беше кръстник на принцеса Мадлен, а също така беше приятел с белгийските и българските кралски и царски семейства, произлизащи от Сакскобургготската династия, но той „съжаляваше, че връзките с британското кралско семейство бяха предимно несъществуващи, тъй като те показаха малък интерес към по-близки контакти с Кобург“.


Принц Андреас е наследен от принц Хубертус, който ще оглави династията.


В мемоарите си „Направих го по моя начин“ принц Андреас пише: „Бях дете от периода на войната, един от онези, чиито ранни години бяха решително засегнати от лудостта, която постави Германия на колене. Въпреки това, когато отпразнувах петия си рожден ден, неизвестни за мен решения превърнаха Съединените американски щати в мой дом.“


Той смяташе детството си в Съединените щати за „истинско приключение“, защото той и семейството му – майка му, баща му и по-малката му сестра Виктория Витен – не бяха „ограничени от тежките тежести, които идват със социалното положение, историята и богатството“.


„Вярвам, че израстването в Съединените американски щати, страна, за която все още имам специално място в сърцето ми, остави белег върху духа ми с различно отношение“, добавя той. 


senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации