В северната част на Пакистан, близо до границата с Индия и Китай, тече река Хунза, чиято живописна долина мнозина учени поетично наричат „оазис на младостта“.
И не напразно, защото в тази долина живее удивителният народ хунза (уришки, бурушо, бурушаски, верчики, кунджути), чиито представители, за разлика от най-близките си съседи, много приличат на европейци, а освен това категорично отказват да остареят с предписаните 50-60 години, запазвайки отлична физическа форма и яснота на ума до последния си дъх, което на секундата може да се случи и на 100, и на 120, и на 150 години!
Между другото, храненето и здравословният начин на живот, колкото и банално да звучи, играят основна роля в живота на хората от Хунза и вероятно имат най-пряко въздействие върху здравето им. Така че през целия летен сезон хунзаците се хранят предимно със сурови плодове и зеленчуци, а през зимата - с кайсии и други сушени плодове, както и с покълнало зърно и овче сирене. През пролетта обаче жителите на Хунза я наричат „гладна“, тъй като пресните плодове и зеленчуци все още не са узрели, а запасите от сушени плодове са се разредили значително през зимата.
Затова през пролетните месеци хунзакутите са принудени да се хранят с импровизирана диета и да консумират само напитка от кайсии, която помага за поддържане на жизнените сили.
Спазването на тази „диета“ е свещено правило за всички жители на Хунза - тя е нещо като 40-дневен православен пост.
Алкохолът и всички видове сладкиши рядко се консумират от хунзаците.
Също така те на практика не използват сол, а всички продукти, използвани за храна, се отглеждат изключително на собствена земя - представителите на народа Хунза не приемат нищо чуждо.Хунзакутите или изобщо не консумират месо, или го консумират в много ограничени количества, но това не е свързано с никакви религиозни забрани (основната религия на този народ е ислямът).Просто месото в долината Хунза е толкова малко, че не е възможно да се превърне в част от ежедневната диета.
Въпреки това, по време на големи празници, веднъж или два пъти годишно, хунзакутите си позволяват малко птиче месо. Ислямът им забранява да консумират свинско месо, а говеждо не ядат поради солидарност със съседна Индия.Друг фактор, който влияе върху увеличаването на продължителността и качеството на живота на хунзакутите, е здравословният начин на живот. Представителите на този народ прекарват по-голямата част от времето си в движение и на чист въздух. Те ходят много пеша по планинските пътеки, като изминават разстояния от 100 и дори 200 км на ден.
Това не е изненадващо, защото хунзакутите живеят в близост до невероятната „планинска среща“ - мястото, където се събират трите най-високи системи на света:
Хималаите, Хиндукуш и Каракорум. Наблизо се намират пет от 14-те осемхилядници на Земята, включително вторият след Еверест К2 (8611 м), чието изкачване се цени в алпинистката общност дори повече от покоряването на Джомолунгма!Хунзакутите не пренебрегват и водните процедури.
Те се къпят в реката както през лятото, така и през зимата, независимо от твърдия минус на температурата и изпепеляващата студена вода.Тя не ги плаши!
Нещо повече, изследователите смятат, че именно любовта към водните процедури дори при изключително ниски температури позволява на жените от Хунза да запазят младостта и привлекателния си външен вид. На 40 години хунзакските жени изглеждат като млади момичета; до 60-годишна възраст запазват стройна и стегната фигура, а на 65 години нямат проблем да раждат деца! Е, защо да не раждате на 65 години, ако планирате да живеете поне 120 години!Но тук има един малък нюанс. Хората от Хунза наистина не знаят нищо за ужасните нелечими диагнози, които буквално покосяват европейското население. Да се каже обаче, че те изобщо не боледуват, би било погрешно.
Незначителни здравословни проблеми сред хунзаците възникват по време на самата пролетна „диета“, когато те са принудени да ядат само кайсиева напитка. Децата по време на „гладната пролет“ имат кожни проблеми поради липса на витамини, които впрочем изчезват, когато узрее първата реколта от пресни плодове и зеленчуци.
Старите хора имат очни заболявания през този период, но това се дължи на саждите от огньовете, които се палят в помещенията по време на лошото време. Заради много малките вентилационни отвори на тавана саждите се отвеждат лошо и често причиняват сълзене и болки в очите. Такива заболявания обаче с голямо разтягане могат да се нарекат пълноценни заболявания. Но хунзакутите всъщност никога не са се сблъсквали с по-сериозни заболявания, като рак, колит, гастрит, язва, пневмония.През 1963 г. френска медицинска експедиция посещава Хунза, за да извърши преброяване на местното население. Целта на това преброяване е да се определи средната продължителност на живота на хунзакутите, която в резултат е 120 години - два пъти повече от европейската!А малко по-късно, през август 1977 г., на Международния конгрес за рака в Париж е направено следното официално изявление: „Според данните на геоканцерологията (наука за изучаване на раковите заболявания в различни региони на света) пълно отсъствие на рак има само сред народа на Хунза.
Но хунзакутите имат още една тайна за дълголетие и отлично здраве, която е до болка проста - това е веселието. Представителите на народа хунза се смеят много и почти винаги са в добро настроение, дори когато са гладни или уплашени.
А ето какво отбелязва шотландският лекар Маккарисън, който пръв описва живота на жителите на долината Хунза:
„Хунзите имат нерви, силни като въжета и тънки и деликатни като струни.Те никога не се ядосват и не се оплакват, не нервничат и не проявяват нетърпение, не се карат помежду си и понасят физическата болка, неприятностите, шума и т.н. с пълно спокойствие“.
23:14:00
