вторник, 15 януари 2019 г.

Лили Иванова е родена на 24 април 1939 г. в гр. Кубрат. Тя е кръстена на починалата си по-голяма сестра Лиляна. В кръщелното свидетелство е записана като Лиляна Иванова Петрова.

Родители на Лили Иванова са Мария Петрова Дамянова и Иван Петров Дамянов (р. 1904 г.). Майка ѝ е от с. Тетово, до Кубрат. Баща ѝ е чиновник в полицията и кметството в периода преди 9 септември 1944 г., което става причина впоследствие да бъде арестуван за повече от 3 месеца. По време на Втората световна война започва да се занимава с отдаване на автомобили под наем, а след това става шофьор. Майка ѝ по принцип не е работила, но при финансови трудности е ставала сервитьорка. Семейството има четири деца, всички от които са момичета, две от тях умират от скарлатина.

Родът на Лили Иванова по бащина линия се нарича Чокоите. Прабаба ѝ и прадядо ѝ са заможни българи, отглеждащи и търгуващи с коне, които първоначално живеят на територията на днешна Румъния, в Северна Добруджа. Впоследствие се преместват в русенското село Нисово. Баба ѝ и дядо ѝ са Мария и Петър. След брака си те заживяват в Кубрат, като ги наричали „нисовлиите“ – прозвище, с които са наричали по-късно както родителите, така и самата Лили Иванова. Те имат 12 деца. Собственици са на кръчма, където младата бъдеща изпълнителка понякога пее песни на посетителите. В тяхната къща живее по-късно и семейството на Лили Иванова. Баба ѝ и дядо ѝ по майчина линия са Марина и Петър.

Семейството на Лили Иванова обича музиката. Дядо ѝ и вуйчо ѝ – по майчина линия – свирят на цигулка много добре. Майка ѝ обича да пее популярни за времето си песни, макар и само вкъщи, а баща ѝ – руски песни.

Когато Лили е 7 – 8 – годишна, родителите ѝ и още няколко роднини събират пари, за да ѝ купят акордеон. Обаче, тъй като няма кой да я обучава, тя се опитва да се научи сама. В 4 – 5 – и клас тя проявява интерес към това да се научи да свири на пиано. Единственият пианист в Кубрат е другарят Чернев, който е на преклонна възраст. Лили тръгва на уроци при него, но успява да вземе само два урока, тъй като учителят ѝ умира. Малко по-късно тя започва да пее в училищния хор, където пеят всички деца. Въпреки хубавия си глас, тя счита това просто за част от обучението и не се замисля да се занимава с музика. Наред с това, още от първо отделение, тя тренира художествена гимнастика, като дори печели златен медал на Републиканското първенство в Русе през 1952 г. Световната музика, която има възможност да слуша, е предимно руска и италианска – тази, която се пуска по радиоточките или радиото.

През 1956 г. Лили Иванова започва да учи в Медицинския техникум за медицински сестри и акушерки в гр. Сталин (както тогава се нарича Варна) за медицинска сестра – престижна за времето си професия, а и техникумът е недалеч от Кубрат. Тя живее в квартира, намираща се на ул. „Шипка“, срещу тогавашното кино „Република“, а не в общежитие. В това кино има концерти популярната певица Ирина Чмихова, по чиято музика младата ученичка се увлича, но бъдещата изпълнителка не може да си позволи билет, а я вижда на живо едва по-късно в Кубрат. Първите данни за изяви пред публика на Лили Иванова са от 1956 – 57 г., когато тя изпълнява популярни песни на организираните в техникума „вътрешни фестивали“, за което свиделства Жени Стоилова, класната ѝ ръководителка. Под ръководството на учителя по музика Христо Иванджиков[2] Лили Иванова също участва с пеене и свирене на акордеон в малки непрофесионални състави, т. нар. „агитки“, които изпълняват руски песни пред моряци, в други училища и при различни тържества, като така си спечелва известността на местна певица. Сред песните, които тя слуша от турски радиостанции (тъй като не се излъчват в България), са „Ganz Paris träumt von der Liebe“ на Катерина Валенте и „Arrivederci Roma“, които пее на училищни прояви.

След завършване разпределението ѝ за работа е за психиатричната болница в гр. Бяла, но с ходатайството на баща си, около 1959 г., младата медицинска сестра започва работа в болницата в гр. Кубрат. В града има читалищен хор, в който тя се изявява, а и колегите ѝ също знаят, че тя обича да се занимава с музика. От спомените на нейния началник д-р Иван Кирчев става ясно, че тя е записвала текстове на български, сръбски, немски, италиански и испански песни, а дори и че е запявала на възрастни пациенти.

Насочване към професионалното пеене
Лили Иванова твърди, че поредица от малки знаци са я подтикнали към това да пожелае да се занимава сериозно с пеене. Единият е случайно дочут разговор между бъдещия ѝ съпруг и негов колега, че тя има талант и би могла да добие известност и пари от музика. Друг знак е окуражаващо предсказание на ръка от възрастна циганка. Трети знак е силното впечатление от изпълнението на песента „Камино“ от певицата Ирина Чмихова на концерт в читалището в Кубрат. Лили Иванова моли певицата да ѝ даде текста на песента, тя ѝ казва, че ще го направи, когато се прибере в София, но така и забравя да го направи. Текстът бива свален от нейни приятели, които са направили любителски магнитофонен запис на концерта и така тя разучава песента.

Изпълнителката научава, че за да може да се занимава сериозно с музика, ѝ е нужна т. нар. „категория“ (документ, удостоверяващ изпълнителски умения), поради което започва за около две седмици да пее в цигански оркестър, свирещ в ресторант в Кубрат, а след това, на прослушване от комисия в Русе, получава „трета категория“ за певица. По това време тя осъзнава, че има глас за сцена, което ѝ дава увереност да потърси професионално развитие в София. Родителите ѝ са против, поради лошото мнение за артистите, но тя е решена да отстоява целта си.

През 1960 г., докато все още работи като медицинска сестра, Лили Иванова пътува два пъти до София, за да опознае какви възможности за реализация би имала. За второто посещение си взема два дни отпуск и посещава бюро „Естрада“ (да не се бърка със сектор „Естрада“ на Концертна дирекция) с желание за изява, но не знае, че тази институция отговаря само за назначенията в ресторантите. Оттам ѝ предлагат да пее в ресторант „Сините камъни“ в Сливен, но тя отказва.[5] Така и не се свързват с нея до следващия ден и поради липса на друго предложение, тя се прибира обратно в Кубрат. Впоследствие трупа пътуващи музиканти чуват за таланта ѝ и предлагат да се присъедини към тях. Те обикалят читалища и театри, за да изнасят безплатни концерти пред работници. Длъжността ѝ е държавна с хонорар по 5 или 8 лв. на концерт. Певицата обаче не е удовлетворена от нивото и напуска както групата, така и работата в болницата.

Точно в този период Лили Иванова се запознава и омъжва за първия си съпруг – Георги Павлов[6], който е бил разпределен в с. Завет, недалеч от Кубрат. Сватбата е в изключително тесен кръг – присъстват едва четирима души. Тъй като разпределението му изтича, техният съвместен живот започва в къщата на родителите му в Перник, но бракът им не просъществува дълго, поради битови трудности и неразбирателства със свекърва ѝ, която не одобрява певческата ѝ кариера. По време на брака си и живота в Перник тя по-често има възможност да пътува до София и да проучи възможностите за по-нататъшно певческо развитие. Поради неуредиците в брака си, не след дълго тя решава повече да не се връща в Перник, а по-късно (около 1964 г.) иска и развод.

Начало на кариерата в София
През 1961 г. певицата решава окончателно да се премести в София. Чрез Лидия Станчева, завеждаща сектор „Естрада“ на Концертна дирекция, урежда прослушване при пианиста на Ирина Чмихова Евгени Комаров. Той предлага помощта си в избора на репертоар и тя започва уроци при него, но бързо ги прекратява, тъй като той ѝ преподава руски романси, в които тя не желае да се развива. През този период за около 4 години живее в хотел „Родопи“, тъй като не разполага с квартира. За да осигури престоя ѝ в София, пари ѝ праща първият ѝ съпруг, а получава подкрепа и от Лидия Станчева.

От Концертна дирекция включват певицата в турне, наречено „Естрада за всички“, в което участват фолклорни изпълнители с ръководител на оркестъра Стефан Демирев, трио „Устни хармоники Олимпия“ и др. Обичайна практика от този период е Концертна дирекция да ангажира изпълнителите в множество сборни участия, в които различни певци участват с по една или няколко песни в рамките на представления от типа на вариететна програма, в което се включват и фокусници и танцьори. През 1962 г. певицата е включена в концерт на Вили Казасян и неговия състав „Студио В“ в концертна зала „България“. Основните ѝ участия през този период са като подгряваща певица в участията на оркестър „Мелодии“, в които утвърдените имена са Емил Димитров и Мария Косева. Те пеят в сградата на БИАД и из страната. Първото турне на певицата извън България е в Румъния заедно с този състав. Тя обаче е силно огорчена от атмосферата, тъй като има някои личности напрежения, недооценяване и неприятности в групата, което води и до разделянето ѝ с тези музиканти.

Лили Иванова продължава работа с групата на Здравко Радоев и продължава обиколките из страната с певицата Грета Ганчева, фокусника Орфи, имитатора Христо Минчев (Пилето), народните певци Борис Машалов и Йонка Кипчева. Здравко Радоев, като син на композитор, вижда заложбите на певицата, напътства я професионално и я насочва да слуша песните на Кони Франсис (Connie Francis), Рита Павоне, Доменико Модуньо, Ела Фицджералд, Далида, Шърли Беси и др. По това време Лили Иванова има връзка с музиканта и живее с него около 3 – 4 години. В този период певицата на два пъти по време на нейни турнета из страната се сблъсква със сериозни здравословни проблеми, които налагат две операции, които не ѝ позволяват да има деца в бъдеще.

През 1964 г. в зала Универсиада има концерт шведската рок-певица Джейн Сверт и групата „Северните тигри". Лили Иванова пее в първата част на концерта, за първи път пред такава голяма публика. Първата вечер обърква текста (който не е репетирала с оркестъра), което я разстройва и тя напуска сцената. На втората вечер изпълнява песента „Лунни лъчи“ на Йосиф Цанков от репертоара на Мими Николова и една бърза румънска песен. Публиката я приема изключително радушно, което допринася за първи път по-сериозно да се заговори за изпълнителката и тя да добие по-широка известност.

Първи записи и популярност
Успехът в зала Универсиада дава възможност на Лили Иванова да започне работа със собствена група и нейната музика да стане по-централна част при участията. В репертоара ѝ вече влизат български песни, първата от които, написана специално за нея, е „Витоша“ по музика и текст на Емануил Манолов. Тя пее и „Морското момиче Варна“ на Димитър Вълчев. Също така изпълнява песни на италиански език, както и песни на Ела Фицджералд.

През 1964 г. следва второ турне в Румъния. Ангажиментите ѝ са основно в ресторанта на хотел „Амбасадор“ и бар „Мелодия“, с оркестър, ръководен от Здравко Радоев. В Букурещ бързо добива популярност сред публиката, като същевременно е забелязана от видни румънски музиканти (например композитора Хория Мокулеску, пианиста Колан, басиста Джони Радикано), което ѝ осигурява покана да запише грамофонна плоча. Преговорите имат плодотворен завършек и звукозаписната компания „Electrecord“ издава първата плоча на певицата (това е и първата дългосвиреща плоча на български изпълнител, тъй като тогава тази технология не била позната в България). Плочата е дългосвиреща, казва се „Lili Ivanova – Recital“, съдържа 8 песни, две от които на български език, и е първата дългосвиреща плоча на български изпълнител. След издаването на записите, с цел популяризиране на албума, изпълнителката има изяви в театър „Константин Танасе“ с голям оркестър, където преди това Леа Иванова с песента „Лалето“ вече е пожънала успех. Кавър версията на Лили Иванова също се приема много добре. Периодът, за който певицата остава в Румъния, е половин година. През това време тя е очарована от отношението на музиканти и публика към нея.

Следва покана от оркестър „Балкантон“ за концерт, който да бъде излъчен по югославската телевизия. В Белград Лили и музикантите са посрещнати от български оркестър, начело с потомствения музикант, пианиста Иван Пеев. Между певицата и пианиста бързо пламва любов, започват връзка и той ѝ предлага брак. След като Хачо Бояджиев става директор на Концертна дирекция, той нарежда на оркестъра да се върне в България за турне в България, в което участва и Лили Иванова. Малко по-късно, на 15 март 1965 г., двамата сключват брак (втори за изпълнителката). На тържеството присъстват само трима души, най-близки приятели. В биографията си от 2009 г. певицата нарича Иван Пеев „единствената (ми) любов“. След сватбата си те заминават на турне в СССР.

В този период е издадена наредба, която задължава певците да пеят на български език. Това поставя Лили Иванова в неблагоприятна ситуация, тъй като тя все още няма богат български репертоар. Решава да помоли Йосиф Цанков да ѝ напише песен. Той композира „Събота вечер“ (1965), но тъй като Лили Иванова все още е неутвърдено име, композиторът за първи път лично отива в радиото да провери как се получава звукозаписът на неговата песен. Харесва изпълнението и двамата се сприятеляват. След като Лили Иванова се връща от турнето си в Съветския съюз, песента вече е хит.

Популярността на Лили Иванова се разраства след средата на 60-те години благодарение и на навлизащата тогава в дома на българина телевизия. Лили Иванова и Емил Димитров са най-често сниманите от телевизията български певци. През 1964 г. Хачо Бояджиев снима във Видин 3 нейни песни. Особено популярно става заснетото видео към песента „Събота вечер“, в което певицата управлява валяк, докаран от Перник на собствен ход за една седмица. С тях е фотографът Иво Хаджимишев, който заснима фотосесия, от която е избрана снимката за обложката на първата ѝ българска плоча.

През 1965 г. певицата се снима в игралния филм „Неспокоен дом“ на режисьора Рангел Вълчанов, в който в кабаре изпълнява песента „Cuore (Сърце)“ на Рита Павоне.

Първо международно отличие. Кариера до края на 60-те години
През 1966 г. в Братислава, Чехословакия Лили Иванова се явява на първия си международен конкурс. Песента, с която участва, е „Адажио“ по музика на Ангел Заберски и аранжимент на съпруга ѝ. Фаворитът на журито е Карел Гот и въпреки претенциите на чешката страна за първо място на техния изпълнител, българската певица има повече точки, което ѝ печели и трите награди „Златен ключ“ – за най-добър изпълнител, за най-добра мелодия и текст. Конкурсът се предава на живо по телевизията, което ѝ носи признанието и уважението на международната публика. След конкурса от унгарската телевизия се свързват с водещия на българската делегация с молба още на следващия ден Лили Иванова да пее по унгарската телевизия. Действително на другия ден изпълнителката е в Будапеща и представя и там песента си. Победителката на следващата сутрин се връща в България, за да пее на провеждащия се през това време конкурс „Златният Орфей“ в Слънчев бряг. Там обаче е забранено да се съобщава и коментира за спечелената награда, което огорчава изпълнителката.

През 1966 г. Хачо Бояджиев снима около 30-минутен телевизионен „портрет“ на певицата, в който тя изпълнява своя музика. По-късно същият режисьор снима българо-румънската програма „Ало, София, тук Букурещ“.

През 1967 г. Балкантон издава втората дългосвиреща плоча на Лили Иванова – „Уличката малка“. Следва турне в Куба, като с нея пътуват и група оперни певци, сред които Юлия Винер-Ченишева и Павел Герджиков. Там Лили Иванова пее на редица концерти, включително и в хаванския театър „Амедео Роланд“.

През 1968 г. певицата за пореден път има голямо турне в СССР, обикаляйки Москва, Ленинград, Киев, Рига, Алма Ата, Новосибирск. На „Златния Орфей“ през същата година Лили Иванова представя „Лунната соната“ на Ангел Заберски. Участва и в IX Световен фестивал на младежта и студентите, както и на фестивал в Барселона с Бисер Киров, където печели отличия.

През 1969 г. се явява на третото издание на фестивала за грамофонни плочи и музикални издания с над 1 милион копия, където печели „Трофея на Мидем“. Същата година излиза албумът ѝ „Камино“.

Кариера през 70-те години
През 1970 г. Лили Иванова отново се конкурира с чеха Карел Гот на фестивала в Атина, а сред другите силни изпълнители е германецът Бен Крамер (Ben Cramer). Със състезателната песен „Звезда“ на Ал. Йосифов тя печели златната плоча. На фестивала в Атина присъства директорът на международния фестивал на естрадната песен в Рио де Жанейро. Той кани българската изпълнителка, като пожелава преди певицата да потегли към Бразилия, да снима филм с 12 песни в Лисабон, което тя прави. В Рио тя пее на стадион „Мара Казиньо“, побиращ около 30 000 души. Публиката яде, пие и е крайно невъздържана (включително има сбивания), но въпреки това тя утихва, когато певицата запява песента „Реквием“ на Ал. Йосифов. Впоследствие е отличена и с награда.

За изложението в Осака Експо-70 японската страна харесва песента „Панаири“, но желае да пее Йорданка Христова. Лили Иванова обаче не разрешава друг да пее песента ѝ, в резултат на което Тончо Русев и директорът на „Златният Орфей“ Генко Генчев уреждат Лили Иванова да отиде. В делегацията е и Борис Гуджунов. На изложението те три пъти дневно дават малки представяния. Японският импресарио, виждайки възможностите на българите, кани певицата на участия в нощни клубове и открити летни театри, а впоследствие – и на осем големи концерта в Токио, Осака, Нагасаки и Хирошима.

В началото на 70-те години Лили Иванова прави редица концерти в Турция заедно с нейния колега Борис Гуджунов и оркестъра на Иван Пеев. Имат редица изпълнения в Истанбул и страната. Поради успеха им турски импресарио ги кани за бъдещи участия. Почти през цялото им пътуване техни спътници са популярните в родината си певци Фюсун Йонал (Füsun Önal), Танжу Окан (Tanju Okan), Аджа Пекан (Ajda Pekkan), с която се познава от съвместно участие в Барселона, и актьорът Йостюрк Серенгил (Öztürk Serengil). Групата е под постоянния интерес на пресата, която често публикува репортажи за тях.

През 1970 г. Лили записва албумът „Този свят е тъй прекрасен“, на следващата година – двете ѝ дългосвирещи плочи „Обичам те“, а през 1973 г. – „Вечност“ и „Панаири“.

След известно прекъсване, след 1971 г., изпълнителката отново става честа участничка в телевизионни постановки и програми на Хачо Бояджиев. Българската национална телевизия осъществява няколко филма за изпълнителката, като първият е „Аз съм Лили“ от 1974 г.

През 1973 г. Лили Иванова, заедно с Тончо Русев, посещават фестивал в Чили, Виня дел Мар. Тя пее на 24-хиляден стадион. Първата вечер публиката се опитва да прогони певицата с викове „Вън, комунистическа кучко“. Троен кордон разделя изпълнители и почетни гости от гневната публика. Изпълнителката, придобила опит от Рио де Жанейро, не помръдва от мястото си, запява и в силната част на песента си успява да накара публиката да утихне, а на финала я аплодирана бурно. Там с „Панаири“, „Обичам те“ (преведена от Хулио Алегриа, тогавашен посланик на Чили в София) и „Камино“ печели голямата награда за изпълнение.

Същата година посещава Париж за Втория международен конкурс за поп песни и изпълнители „Гран при“, откъдето също се прибира с награда. На „Златният Орфей“ през същата година Лили Иванова се запознава с гостуващия Хулио Иглесиас, а на следващата 1974 г. печели „Голямата награда за изпълнител“.

Третият съпруг на Лили Иванова е Янчо Таков, син на партийния функционер от управлението на Тодор Живков Пеко Таков. Кумове са им Людмила Живкова и съпругът ѝ Иван Славков. Бракът не просъществува дълго. След развода (около 1975 г.) на изпълнителката са създадени проблеми с намирането на участия.

През 1975 г. е издадена първата биографична книга за певицата – „Нашата Лили“, съставена от Ивайла Вълкова и Марин Бончев, съдържаща множество фрагменти – спомени на нейни колеги, приятели и почитатели.

В средата на 70-те години Здравко Радоев ръководи оркестър „Маковете“, с който пее Лили Иванова. В оркестъра се включва като допълнителен китарист и певец Асен Гаргов, с когото певицата започва лична и професионална връзка, която продължава 16 години.[19] Поради неразбирателства се сформира нова група, водена от Гаргов, но тъй като през този период певицата се развежда с третия си съпруг (който има влияние), тя половин година има трудности да си намери нови участия. След молба за съдействие пред високопоставения генерал Илия Кашев, тя и оркестърът отново биват ангажирани. С Асен Гаргов се правят турнета в СССР и Израел.

През 1975 г. се записва албумът „Танго“, на следващата година – „Стари мой приятелю“, а на по-следващата година – „Гълъбът“ и „Песни от Александър Йосифов“. През 1978 г. записва дуетния албум с Асен Гаргов „Животът ни събира, животът ни разделя“. През 1979 г. се появява двойният албум „Моят град“.

Кариера през 80-те години
През 80-е години Лили Иванова има множество участия в Източна и Западна Германия. През 1981 г. участва в развлекателното предаване „Вечер в светлината на прожекторите (Abends im Rampenlicht)“ на германската телевизия DFF, където се представя заедно с Дорит Геблер, Ролф Херихт и Хелена Вондрачкова.[20] В средата на 80-те години театралният режисьор Фолкмар Нойман кани Лили Иванова за изяви в берлинския „Фридрихщадтпаласт" (Friedrichstadt-Palast). Тъй като в репертоара ѝ липсват подходящи песни, за кратък период от време тя подготвя англоезични песни, както и песни от българския ѝ репертоар, но преработени на немски език. За нея пишат песни авторите Клаус Мунро, Ралф Арни, Арнолд Фритцш, Герхард Зийбхолц, Хорст Крюгер, Михаел Хансен и Дитер Шнайдер. Певицата постоянно пътува между двете държави, и в периода 1986 – 1991 г. разчита основно на ангажименти в Германия. Там тя се изявява на много места, включително и в шоу-програми като „Шареното котле“, и в нощни клубове, като от 1984 до 1990 г. има повече от 1600 участия на живо в ГДР. През 1987 г. певицата е официалният културен посланик на България по време на честванията на 750-годинината на Берлин. След настъпването на икономически трудности в Германия и намаляването на ангажиментите, изпълнителката се връща окончателно в България.

През 1981 г. излиза албумът „Предупреждение“ и немскоезичният „Kein Film War Schoner“, на следващата година – „Щурче“, а през 1983 г. – дуетният албум с Асен Гаргов „Сърцето те избра“. През 1984 г. се появява двойният албум „Искам те“. През 1986 г. се появява албумът „Лили 86“, на следващата година – „Ти ме повика“, а през 1989 г. – „Тежка сватба“. Последните песни, написани от Асен Гаргов за Лили Иванова – „Необяснимо е“ и „Студ“, са записани в албума „Тежка сватба“. Впоследствие Асен Гаргов забранява на Лили Иванова да изпълнява всичките му песни, написани за нея.
/Използван е текст от Уикипедия/
Малолетната Румяна от Лом, която стана известна в началото на 2016 г. с името на първото си дете Сарасвати, отново скандализира.

Тя е родила второ бебе от приятел на баща си, съобщи агенция BulNews.

За мераците му към малолетната циганка срещу него било заведено и дело, което се гледало преди дни в съда в Лом.

От документите по процеса става ясно, че прелъстителят вече е осъждан няколко пъти за различни провинения. За бурната си афера с Румяна той получи ефективна присъда от половин година затвор.

Невръстната майка живее в ромската махала на крайдунавския град, заедно с първото си бебе и още 7 братя и сестри. В началото на 2017 г. у тях се нанесъл колега на баща й с инициали Р.А. Той завъртял главата на малолетната майка, тя отново забременяла и на 1 ноември миналата година родила второто си дете, още ненавършила 14 г.
Бащата през юли отпрашил за Чехия да си търси работа, а като се върнал останал силно изненадан, че има дете.

понеделник, 14 януари 2019 г.

Родителите на петимата курсанти от военния университет във Велико Търново, които бяха нападнати с брадва от роми на пътя, поискаха справедлив процес и максимална присъда за агресора. По думите им, той е много опасен и може да застраши живота и на други деца. 

Детето е в шок, както и ние. Притесненията са, че не можем да се движим свободно из държавата си

Каза пред bTV от Нова Загора Соня Атанасова, майка на Пламен Атанасов.   На предната седалка е пътувал Божидар Банзов, а брадвата на рома е ударила стъклото почти пред лицето му. „Момчето е добре, държи се. Мисля, че няма да има проблеми. Изпитвам гняв, защото не може някакъв разбеснял се човек да заплашва живота на пет деца. За мен този човек би трябвало да се съди за опит за предумишлено убийство. Той застрашава живота на тези деца“, заяви бащата Йордан Банзов.

Господин Вълчев, баща единственото момиче, пътували в колата, коментира гневно: „За мен е просто мъжко момиче. Благодаря и, че се държи така. Той (нападателят) е кандидат-убиец. Пътувал е с някаква жена. Тя нито е задържана, нито има някакво обвинение срещу нея. Сигурно тя сега пътува и отива на поредния протест.

Но сигурно пак е на пътя и може пак някои деца да застраши. Само след няколко дни други родители ще гледат по сайтове разни новини и разни политици да излизат на право на отговор“. 

Йорданка Касъров, майка на Доньо Касъров, заяви: „Това са невинни дечица, които са курсанти. Този човек, щом е обществено опасен и рецидивист, значи ще го направи отново. 

Петият пострадал е Николай Радилов.   Курсантите ще бъдат разпитвани днес в Казанлък./БЛИЦ/

неделя, 13 януари 2019 г.

Маршировки, учения, отдаване на почест на командира, нощни дежурства, лъскане на кубинките, сапунка в спалното, стрелби, тактики, караули, наряди, дрямка вечер пред телевизора или в часовете по политинформация, всичко това ставаше част от ежедневието на младия български войник.
И така ден, след ден до УВО….

Нека всеки,който желае да разкаже къде и кога е бил в казармата.Така може да откриете стари другари от незабравимата за поколения българи казарма
Експерти на място ще установят дали има незаконни дейности, съобщават от ведомството

Тежка техника буквално е унищожила защитените дюни до къмпинг „Смокиня”, става ясно от публикации в социалните мрежи.

„Така изглеждат днес защитените дюни на къмпинг Смокиня! Много удобно – през януари.

Единственият коментар:

 ИЗМЕТ!!!” – това написа във „Фейсбук” музикантът и екоактивист Васил Гюров, който публикува и снимки, на които се виждат щетите по защитената територия, информира bTV.
Рекордът на Вера Петрунова по национални титли в тениса не е подобрен и до днес. През 1951 г. една от най-големите ни тенисистки е изпратена в концлагер лично от тогавашния посланик на русиа ( ссср ) в 16 та руска република - Задунайска Губерния по времето на руското робство в България.

Рекордът на Вера Петрунова по национални титли в тениса не е подобрен и до днес....
През 1951 г. една от най-големите ни тенисистки е изпратена в концлагер лично от тогавашния посланик на русиа ( Михаил Бодров ) в 16 та руска република - Задунайска Губерния по времето на руското робство в България. Причината - не искала да играе тенис с него ( не искала да си губи времето с него ).
Вера Петрунова (1910–2002) е ненадмината българска спортистка. Ненадмината, защото някои от рекордите не са догонени и до наши дни, а спортистка, защото човек се затруднява да прецени в кой от различните спортове, които е практикувала, успехите са най-големи.

Тя е истински мултиспортист, така наричат хората с върхови постижения в няколко вида спорт, и има направо универсален талант. Поставя рекорди в най-различни дисциплини – тенис, лека атлетика - бягане на 50 и 100 м, хвърляне на копие, хвърляне на диск, висок и дълъг скок, баскетбол, хандбал, плуване, ски... изобщо тя е нещо като български Джони Вайсмюлер, но в дамски екип.

Родена през 1910 г. в независимо и свободно Царство България ( 1 ва на Балканския и 6 та в Европа ) в семейство на изявени военни, Вера е израснала в центъра на София. Тя е дъщеря на майора от артилерията Асен Николов Петрунов – един от тримата братя на началника на Шести пехотен полк полковник Петър Петрунов. Командирован в Германия да закупи оръжие за българската войска, майорът среща там бъдещата си съпруга – красивата Елизабете (танте Елзе, както впоследствие я наричали роднините), която отвежда в София. Тя му ражда три деца – Кирил, Борис и Вера.
 С баскетболния отбор на “Левски” Петрунова (горе в средата) 

Рано се запалила по спорта. А и не е могло да бъде другояче – по-големият брат Кирил, известен лекоатлет, е първият български знаменосец на българска спортна делегация на олимпийските игри в Париж през 1924 г.
Първоначално кариерата на изявената спортистка стартира в баскетбола.
На първенството на София в дамската група “А” през 1924 г. вече обновеният състав на “Левски” е отново първенец – от 6 мача без загуба спечелва 6 точки. В отбора, запазил се до 1930 г., са Вера Петрунова – добра лекоатлетка, плувкиня и тенисистка, Вяра Николова, Елисавета Групчева-Доспевска – капитан на отбора, д-р Мария Димитрова-Соколова, Николина Николова, Мария Димитрова, Соня Батанджиева, Сузана Стоичкова, Теофана Димитрова-Георгиева и Невена Димитрова. Същевременно Вера играе и хандбал, също в отбора на “Левски”.

Многозначителни са резултатите на Петрунова и в леката атлетика.

Дълги години, чак до края на Втората световна война, са нейни националните рекорди при жените в дисциплини като дълъг скок, висок скок, хвърляне на диск и хвърляне на копие. С години оцелява и нейният национален рекорд от 4,66 м на скок дължина при жените.

Вера Петрунова е и шампион по плуване – дълго време рекордът на 100 м бруст при жените е неин.
Същевременно е и отлична скиорка – национален шампион по ски за 1936 г.
За олимпиадата в Берлин и Гармиш-Партенкирхен в проектоолимпийския състав са включени Марта Калчева и Вера Петрунова - с универсални умения в леката атлетика, тениса, плуването и ските, но този проект е спрян.
В последния момент обаче най-вероятно поради финансови причини тя и другата българска участничка не са изпратени в Германия. Най-удивителни са обаче успехите в тениса. Цяла една епоха, в периода 1934-1950 г., тя е пълновластен господар на корта. Печели общо 11 национални титли поединично..., което я прави абсолютна шампионка при жените за всички времена!
Заслужено обявена за спортист на Царство България още през далечната 1933 г., Вера Петрунова се радва на изключително спортно дълголетие. Дори през 1950 г., когато е вече 40-годишна, тя отново безапелационно оглавява националното първенство по тенис при жените – също ненадминат рекорд При това става дума само за индивидуалните призове, а с тези на двойки и смесени двойки титлите стават 18.

Вера Петрунова зрез 1942 г. държи рекорда на дълъг скок. Съвършена атлетка доминира тениса от 1934 до 1950 г. Разностранна спортистка, тя има постижения в няколко спорта. През 1936 г. печели първи места в няколко алпийски дисциплини. Печели през 1934-та, 1935-та, 1936-та, 1937-ма, 1941-ва, 1942-ра, 1943-та, 1945-та, 1946-та, 1948-а и 1950-та година.
През 1948-ма и 1950-та е шампионка на двойки, през 1945-та и 1948-ма и на смесени двойки. Като се прибавят и трите титли преди 1944 г. тя е носителка на 18 шампионски титли в трите дисциплини.
След триумфа от 1950 през 1951 г. като съосновател тя се включва в отбора на “Академик” и заедно с останалите състезатели от новосъздадения младежки клуб през 1951 г. стават вицешампиони в отборното класиране.
С построяването на модерната тенис база “Академик” (10 корта, от които един централен с 2000 седящи места) в Парка на свободата (сега Борисовата градина) Вера Петрунова като най-известна тенисистка я очаква и бляскава кариера на треньор.
В наши дни обаче учудващо малко хора си спомнят за талантливата българска спортна звезда. Освен неизбежните споменавания за множеството постижения в различни издания, посветени на развитието на спорта в Царство България и в поробена България - 16 та руска незаконна република - Задунайска Губерния ( или както в документ от 1892 озаглавен ,, Окупационнен фонд - Руско - Дунавска област )...

За нея не се знае почти нищо. Това се дължи на поставените лица от русиа ( назначени за ,,демократи" , десни , антлантици , националисти и цялата руска пасмина ) да управляват все още незаконната република - Задунайска Губерния в , която все още няма Декомунизация и Лустрация. Като се почне от 1989 г. когато уж се освободихме от руското робство, та до ден днешен.

Вера Петрунова преживява разтърсваща житейска драма, която започва с една нейна честна и безкомпромисна професионална преценка и завършва с... въдворяване в концентрационния лагер “Белене” за повече от година!
В същото време руското робство тече с пълна сила, и руските поробители / окупатори избиват велите и нормални българи ( интелигенцията ) бяз съд и присъда. А 1 милион и половина нормални българи са натикани по концлагери, където много умират от глад и побой. А малкото , които ги преживяват умират след това поради това , че не успяват да се излекуват физически и психически....

На 5 август 1948 г. за руски посланик в незаконната република - Задунайска Губерния е назначен Михаил Фьодорович Бодров (1903-1988).
Неофициален генерал-губернатор на руска република - Задунайска Губерния. С неизменна усмивка той е винаги до назначения от ръсиа министър-председател и масов убиец ( терорист ) на българи Вълко Червенков. Михаил Бодров живеел като бохем, минавал дори за веселяк и ходел от банкет на банкет. Развличал се и със спорт. По височайша заповед точно с него имала нещастието да играе тенис и Вера Петрунова.

В началото на 50-те години на нея като неотменно първа ракета на българския женски тенис в продължение на няколко десетилетия се налага да играе именно с тогавашния руски посланик в София. Той е ужасно слаб тенисист, но не приема и най-малката доброжелателна критика от Вера Петрунова, същевременно настоява упорито срещите на корта да продължат. След няколко подобни мъчения.

Вера Петрунова си позволява открито да критикува тенис уменията

на руската въшлива пияница назначен за посланик и с присъщата си честност му заявява, че не желае повече да си губи времето с него! В същото време руската пияница дипломат - Михаил Бодров, е свикнал да третира българите като животни. Той се разпорежда светкавично и най-ярката звезда на националния спорт се озовава в “Белене”...
Тя е подложена на робски труд, системен глад и липса на елементарни хигиенни условия, а в резултат до края на живота си страда от тежък невродермит. Оцелява единствено поради отличното си физическо здраве, изключително силен дух и борчески характер, закалени в дългогодишните спортни битки. Говори се, че както често ставало в онези години, дори скалъпили и фантастично абсурдно обвинение - чрез ударите си по топката с тенис ракетата, когато играела "с дипломати на вражески държави", предавала по морзовата азбука шифровани съобщения...

Вера Петрунова за съжаление умира през 2002 г. , и неуспява да види България свободна и независима.
Вечна слава и благодарност към Вера Петрунова........... Нейните мъки и постижения не ще бъдат забравени !

Източник:www.168chasa.bg

Архив 2

Предоставено от Blogger.

Архив 1

ПОСЕТИТЕЛИ ГЛЕДАТ В МОМЕНТА:

КОНТАКТИ: