събота, 18 ноември 2017 г.

Германската полиция откри Volkswagen Passat, обявен за откраднат през 1997 г., на паркинга, където го оставил собственикът, съобщава Augsburger Allgemeine. 56-годишният тогава жител на Франкфурт отишъл да си върши работа в индустриална сграда, но забравил къде е спрял и решил, че някой е задигнал колата.

20 години по-късно било взето решение зданието да бъде съборено и при огледа "откраднатият" Passat бил открит на същото място, където бил паркиран през 97-а. Полицията издирила собственика и му върнала автомобила, който, за съжаление, бил изгнил непоправимо и ставал само за скрап.

През септември френската полиция откри на дъното на блато Peugeot 104, откраднато преди 38 г. Собственичката обаче получила обезщетение още през 1979 г. и сега находката принадлежи на застрахователната компания.
/факти.бг/
*Използвана е илюстртативна снимка от интернет
Легендарният щангист е издъхнал в болницата "Мемориал-Атакьой" в Истанбул, в която му бе извършена трансплантация на черен дроб, съобщиха турските медии.

Преди една седмица Наим бе опериран от мозъчен кръвоизлив и оттогава бе на системи. Кончината на световноизвестния щангист потопи в скръб неговите близки, приятели, почитатели, спортните деятели, цяла Турция.

Джобния Херкулес, както го наричаха специалисти и фенове, е роден в българското село Птичар през 1967 година. Той е считан за най-великия щангист в историята - има златни медали от Олимпийските игри в Сеул'88, Барселона'92 и Атланта'96. Започва да тренира вдигане на тежести от ранна възраст - през 1983 година подобрява световния рекорд. Заради политическия бойкот на страните от Източния блок пропуска Олимпиадата в Лос Анджелис през 1984 година.

За България Наим Сюлейманов е два пъти световен и три пъти европейски шампион. По време на Световната купа в Мелбърн през 1986-а емигрира в Турция, получава турско гражданство и променя името си на Сюлейманоглу. Като компенсация от турската държава, българското правителство получава $1 250 000 преди Олимпийските игри в Сеул.

До края на кариерата си Сюлейманоглу става още четири пъти световен шампион и подобрява общо 46 пъти световни рекорди във вдигането на тежести. За последно Наим бе официално в България през пролетта на 2017 година, когато плака над ковчега на легендарния треньор Иван Абаджиев. 
"Оркестър без име"
Абе, Гоше, ще оглушеем с това твое думкане, бе! Здравето не си взе! Хайде, остави ме мене, ами кокошките престанаха да снасят, при 20 кокошки — яйца от пазара купувам! Аз и на война съм бил, ама такова чудо! Бомбардират, бомбардират, па спрат. А при тебе спиране няма, от сутрин до вечер. Какво е това чудо, какво беше това твое изкуство, бе? Оглушаваме, бе, Гоше!

13-та годеница на принца (1987)

- Искам да Ви призная нещо, Ваше величество... Аз съм разбойник.
- Спокойно! Не си само ти.

Всичко е любов (1979)

Аз знам така, ако искаш нещо да се повтори, значи ти е било хубаво

Вчера(1988)

- .... а той къде е?
- Замина.
- Кога замина?
- ВЧЕРА...

Опасен чар (1984)

Никога една жена не трябва да разбира, че друга е била повече обичана от нея.
Принцип.

Топло (1978)

- Видяхте ли докъде ни докарахте?
- Сори!

Вчера (1988)

Който напусне полесражението, черпи врага с локум

Вчера (1988)

Един Цончев не си отива толкова лесно!

Господин за един ден (1983)

„Ама ти ... ше си лягаш ли?”

13-та годеница на принца (1987)

- Магиите непрекъснато се развиват. Нови технологии. Едно 15 дни на специализация ще го оправят ваше величество.

Топло (1978)

- Ами Вие, с Вашето интервю от травматологията... "Не спирайте прогреса. Ваш, Снегов."
- Аз бях в клинично състояние, госпожо.
- И сте, господине.

Най-добрият човек, когото познавам! (1973)

Един и същи човек веднъж може да бъде най-добър, друг път лош. Зависи какво са поискали от него и на каква страница са отворили душата му.

Дами канят (1980)

-Бели бъбреци-храна за млади богове!
-Стига бе душа, виж ма на какво съм заприличал.

Вчера (1988)

Ти, мойто Вчера, няма да го бараш!

Всичко е любов (1979)

Аз не знам какво е щастие. Знам така - ако човек иска нещо да се повтори, значи му е било хубаво.

Всичко е любов (1979)

Аз не те задържам. Аз не искам любов от тебе. Аз, ако исках любов от тебе щеше да стане, като търговия. Любовта нищо не иска. Тя трябва, да е като дишането. Вдишваш, издишваш. Навън, навътре без да мислиш. И с нас искам да е така. Да не мисля кога вземам и кога давам

Оркестър без име (1982)

Защо ще ме прави на идиот той мене!?? Абе, мене никой не ме е прецакал досега, той ще ме цака с топла бира!

Оркестър без име (1982)

Пепи, каква е тая бира, ма?!

Вчера (1988)

Шушумуша и дисциплиноразвалям строя

Селянинът с колелото (1974)

Ние от тухла падаме, ама по гръб не падаме

Селянинът с колелото (1974)

- Всичко си изяжда,ей! И това е откакто им изкъртих кучешките зъби.
- Това не са кучешки,а глигански!"
— Задачата е ясна, ще бъде изпълнена! — каза инспектор Стрезов, отдаде чест и излезе от кабинета на своя началник. После се прибра в стаята си и извика капитан Мартинов.
Когато Мартинов влезе, завари инспектор Стрезов да прелиства една папка и да си вади от нея бележки. Той покани Мартинов да седне, подаде му папката и рече:
— Вътре има всичко! Проучваш го добре и утре сутринта си на граничния пункт! Минаващият през нашата страна Йохан Ларсен, другояче наричан „Татко йохан“, ще се опита да изнесе микрофилм с някои важни сведения.. Знаем, че той носи микрофилма, но ще има доста работа, докато го открием! В себе си, естествено, няма.да го държи, не е толкова наивен… ще се опита да го скрие някъде в колата!
— Ясно! — каза Мартинов.
— Още не е съвсем ясно! — позасмя се Стрезов. — Няма да разполагаш с телепати, защото телепатията сме я отписали като наука! Така че ще се надяваш само на своята съобразителност!
— Телепатия съществува! — рече Мартинов. — Има толкова случаи доказани … И четохте ли за Тофик Дадашев в „Космос“?
— Четох — вдигна рамене Стрезов. — Само че хайде да оставим сега спора за телепатията! Утре сутринта да си на граничния пункт! Ще гледам н аз да дойда … да-да, непременно ще бъда и аз!
Йохан Ларсен — мъж на около петдесетте, леко оплешивял — стоеше до колата си и в сините му очи искреше насмешка.

— Чудя се с какво съм заслужил вашето внимание! — каза той на Мартинов, който прехвърляше през ръцете си вещите от багажника. — Поне ми кажете какво търсите! Опиум? Хашиш? Да знаете, че Никак не обичам марихуана!
— Подиграва са! — мислеше Мартинов. — Почакай, почакай! Ох, само да не се наложи да разглобяваме колата! Тогава ще падне работа!
— Четиридесет минути ме задържате вече!- каза подир малко Ларсен. — Ако така върви, ще закъснея за симпозиума! Какво искате от мен?
—Симпозиум измисли! — коментираше наум Мартинов. — Физик, бил, не знам какво… ох, само дано да не разглобяваме колата!
Той вдигна очи й срещна очите на Стрезов, който, пристигнал преди минутка, стоеше встрани и наблюдаваше сцената.
— Мисля, че няма да се наложи да разглобяваме колата! — рече Стрезов тихо, като че прочете мислнте на Мартинов. — Как не можеш да забележиш къде е скрил микрофилма!

В какво се съмнява Стрезов?
Диpектоp на мебелна фабpика отишъл в командиpовка в Паpиж. Вpъща се и разказва впечатления:
- Страшен град! Какви улици, какви магазини!
- А жените?

- О-о! Какви жени! Мечта! Разбират те от половин дума! Ето например аз - влизам в едно кафене, сядам на масата. При мен сяда една много красива дама. Веднага се сети, че не знам и дума френски. Нарисува ми на салфетката чашка. Аз й налях шампанско. Нарисува цигара - дадох й цигара. Нарисува две танцуващи фигурки. Поканих я на танц, потанцувахме.
- А после?
- Нарисува легло...
- А ти?
- Хмм... и досега се чудя - как позна, че съм диpектоp на мебелна фабpика...
Историята на  един 26 годишен младеж който от 3 години работи в Канада.
След завършването си,решава сам да  инвестира в обучението си по определена специалност, като предварително много сериозно си разучава обучаващата организация доколко става изобщо.

След като натрупва база знания и практически умения, тръгва ентусиазирано напред,подплатен със знания и умения да си търси работа и да изисква от работодателя да му отговоря на нивото (както се процедира във всяка нормална държава). И тук идва момента, в който си счупва главата и всичките му илюзии и надежди стават на прах -сблъсъка с пазара на труда у нас се оказва удар.

Оказва се,че предпочитана е  кавалджийката от нощната дискотека, която хем е лесна, хем е тъпа, хем бачка за малко пари, хем опъват от време на време/същото важи и за мъжкия еквивалент/.След 2 годишни гаври и подмятания в родината ни,че е мързелив и др подобни му писва ,вдига чукалата и през терминал 2 в Канада.Този младеж ,"мързеливия и некадърен"в момента работи на ръководен пост в Microsoft Канада,след спечелен конкурс измежду 800 човека!
/без редакторска намеса/
Васил ДОБРЕВ
Вицовете за Тодор Живков по времето на соца си бяха точно народни. Измислени от народа и предназначени за народа.Но се разпространяваха само устно и не пред всеки!
Представяме ви два незабравими вица от които ще се посмеете от сърце

..................................................................................................................................................................

Ръководството на завода за компютри в Правец, родното място на Тодор Живков, решило да направи тест на различни компютри и да ги сравни с родното производство.

На компютъра се задава въпросът: "Защо няма месо?

Японският отговаря: Какво значи "защо"?

Американският: Какво значи "няма"?

Полският: Какво значи "месо"?

Българският: А кой пита?

...............................................

Пътували в тайгата с шейна Брежнев, Тачър, Рейгън и Тодор Живков. По едно време след шейната се появила глутница гладни вълци. Рейгън, след като видял, че глутницата наближава все повече, изправил се и рекъл:

-Вие продължете, а аз ще ги забавя! И скочил.

Не минало много време и глутницата пак ги настигнала. Тачър се изправила и казала:

-Вие продължете, а аз ще ги забавя. И също скочила.

Останали Брежнев и Живков. Бай Тошо се замислил, кой ще скочи от тях двамата, когато пак ги настигне глутницата. Тя наистина ги настигнали и бай Тошо като подчинен на Брежнев решил да скочи. Но в този момент Брежнев се изправил, извадил изпод кожуха автомат и избил глутницата.

Бай Тошо с недоумение попитал:

-Защо не го използва по-рано, докато бяха още живи Тачър и Рейгън?

-Че това за четирима стига ли? - казал Брежнев. изваждайки шише водка от джоба си.
Картови измамници са източили общо над 860 000 лева от сметките на Цветан Цветанов и Лютви Местан. И двете сметки, от които са били източени крупните пари са били Швейцарски. Огромните пари са източени от над 50 банки в 8 различни африкански държави. В момента целият състав на МВР работи по случая, но все още няма никакви информации за нищо,информира сайтът novostibg

*Нашата редакция не носи отговорност за истинноста на написаното.Източник на информацията www.novostibg.wordpress.com

петък, 17 ноември 2017 г.

Реших да отида до София. Там живееше леля ми, сестра на татко и чичо ми - негов брат. Имах и друга леля, която беше братовчедка на баща ми. Тя имаше двама сина, с които много си пасвахме. Правехме щуротии като малки, когато идваха през лятото на море. Големият u син вече се беше оженил и чакаха всеки момент жена му да роди. А малкият беше в казармата. Та, реших да отида при тях без да се обадя на никой друг от роднините.
Поседях няколко дни и вечерта, преди да си тръгна, решихме да излезем с братовчеда и жена му. Той се обади на Валери, негов приятел и решихме да отидем на някакъв ресторант на Витоша. Валери току що си беше купил нова кола, но нямаше книжка и братовчед ми трябваше да кара.
Валери беше „бандюга”, но веселяк и много забавен. Смеех се с него от сърце и само толкова, нищо друго. Бяхме само приятели.

Отидохме до ресторанта, настанихме се, те си поръчаха по една водка, поръчаха и на мен. Аз никога не бях пила алкохол, но си замълчах, за да не се излагам…
След час усетих, че ми става зле. Може би от цигарения дим и от алкохола. Помолих да излезем и естествено Валери стана да ме придружи. Вън седнах на задната седалка на отворена врата и дишах чист въздух. Като че ли се пооправях.
Гледам, Валери бърка в чантата ми и изкарва три стъклени чаши. Сложи ги на задната седалка зад гърба ми и се смее. Голямо геройство.

Само след две минути дойдоха двама полицаи (тогава милиционери) и се представиха. Поискаха ни документите за самоличност, но аз нямах. Бях си приготвила сака за пътуване. Сутринта в 10.00 щях да си тръгна със самолета за Варна и паспорта ми беше там, в чантата.
Казаха ни да се качим в техният джип – една стара, скапана УАЗ-ка и ни закараха в едно РПУ, някъде близо на Витоша.
Вкараха ни в различни стаи и започнаха да ни разпитват.
Мен ме питаха всичко, от къде съм, при кого съм дошла, работя ли, уча ли, имам ли си приятел. Майка и баща имам ли, и къде и какво работят. За сестра ми също. Дори ми направи впечатление, че знаеха неща за семейството, които дори наши близки не знаят.

В един момент влезе жена на около 40 години, видимо току що събудена, още сънена. Оставиха ни сами в стаята и жената ме накара да се съблека. То, не че имаше какво да събличам…едно късо палтенце, къса пола и една блузка.
Съблякох се, но без бельото, и след това ме накара да напиша всичко. Какво ли имах да пиша…
След час разпитване, обиск и какви ли не излишни процедури ни качиха отново в УАЗ-ката и ни закараха в друго РПУ, този път в София.

А вън беше ужасно студено.
Слязохме от колата и в двора на РПУ-то ни казаха да чакаме до сутринта, за да дойде шефа - някакъв полковник, за да ни разпита и да реши какво да прави с нас.
Беше още едва два през нощта и беше -2 градуса. Едно милиционерче на наша възраст беше дежурно на КПП-то, една малка стаичка в двора. Побъбрихме си с него, и то се смили и ни покани при себе си. А вътре - толкова тясно, само един стол. Изкара два сандвича и ни подаде единият. Сипа ни в една чаша чай от термос и ние малко се постоплихме.
Валери седна на стола, аз в него, а милиционерчето седна на някаква щайга. И съм заспала, докато си разказваме какво ни се е случило.
Леле, какво ли ще стане, когато чичо ми се обади на мама във Варна. Дремех и тези мисли не спираха да бръмчат в главата ми като неспокойни пчели в кошер. Чичо работеше в милицията и то не къде да е, а в министерството. Той даже не знаеше, че съм в София.

В един момент се чу шум и аз се събудих. Беше пристигнала милиционерската кола. С викове, крясъци и псувни от нея измъкнаха едно много хубаво момче. Високо, много добре сложено физически, наметнато с една ватенка и с белезници на ръцете отзад на кръста.

Господи, те го ритаха с крака, удряха го с шамари, юмруци… Мислех, че сънувам кошмар. Гадеше ми се. Никога в краткия си живот не бях виждала такова нещо, освен на кино в руските филми.
Момчето падна и не мръдна. Те продължаваха да го ритат. Накрая един от тях го хвана за двата крака и го замъкна до мазата на сградата. Влачеше го, като чувал с пясък. А той не мърдаше вече. Мислех, че не е жив. И всичко това беше „ за незаконно съжителстване с жена”. Това означаваше, че живее с приятелката си без да имат сключен граждански брак. Нищо друго, това беше причината. Това ни го каза момчето, което ни приюти в КПП-то.
От очите ми се стичаха сълзи, без да искам. Без глас плачех. Даже не помня кога съм започнала да плача. Валери само ме притискаше силно до гърдите си и не мърдаше, не говореше. Милиционерчето – също.
Повече на никого не му се приказваше, докато съмне.
В осем сутринта, един от милиционерите побойници дойде и ни каза да се качим на втория етаж при полковника.
Качихме се и влязохме.

Полковникът беше симпатичен, усмихнат мъж, с прошарена коса. Здрависа се с нас и се представи. Започна да се шегува с мен, че много харесвал Варна, не само заради морето, а и за това, че там имало само хубави жени. Дори си спомням още точно какви бяха приказките му: ”Красиви, морски палавници” - хъм… яснооо…

Попита ме:

- Ще ме поканиш ли това лято на море?
Аз му казах, че след тази нощ, която съм прекарала тук, в това РПУ, сигурно никога няма да погледна милиционер.
Каза ми, че съм много пряма и трябва да се науча да не казвам винаги това, което мисля. Е, не се научих на това. Останах си такава, въпреки, че си патех често от искреността си.
Към десет часа ни пуснаха. Братовчед ми дойде да ни посрещне. Прибрахме се у тях, и майка му ни посрещна с рев на вратата - „Какво ще казвам сега на майка ти…”
Уффф... и аз това се питах, но сега само една мисъл беше в главата ми – да легна и да се наспя. Така и направих. Самолетният ми билет изгоря.

Хванах самолет за Варна в 15.00 часа след обяд. Прибрах се и няма да ви кажа какво ми се случи нататък. Сами си представете. Мама беше много строга с мен. Като ме видя, колабира и се наложи сестра ми да я свестява с няколко леки плесника и вода. След това плесниците продължиха, но върху мен.
Сега, много, много години след тази случка си мисля, че може би това е било повратна точка в моя живот.
С братовчедите ми вече сме улегнали хора, на възраст и когато се срещнем се смеем на спомените си, освен на този… с репресията.
Източник: Ваня КОСТОВА www.bgspomen.com
/в статията е използвана илюстративна снимка от интернет/

Ретро-България

Старото Кино

Архив 2

ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ:

Предоставено от Blogger.

Архив 1

ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ

Популярни