Той беше любимецът на жените. Отиде си млад, докато чака да го прегледа лекар

Нарича себе си Робърт де Киро – с намигване към големия Робърт де Ниро. Талантлив и чаровен, раздаващ се, влюбчив и обичан, бохем. Вулкан от емоции. Актьор и поет. Такъв бе Кирил Варийски, познат от десетки български филми и спектакли и най-вече от филма „Йо-хо-хо”. Една от големите звезди на българското кино, угаснал твърде, твърде млад, но оставил ярка диря в съзнанието на публиката.

Жените пощуряват по сините му очи и копнеят за един негов поглед. И макар самият Варийски да не възприема себе си като „мачо”, близките и приятелите му нямат съмнения, че е истински мъжкар. Човек на честта, който до края си остава единак, ярко открояващ се сред множеството. Но както често става, единственият му порок го убива. За съжаление страстта към чашката го сваля от сцената и го отнася в гроба едва на 41, в разцвета на творческите сили. Макар до последно да е канен за епизодични роли във филми, Кирил Варийски чувства тъга и неудовлетвореност от живота, от прехода, от държавата.

„Казвам се Кирил Петров Варийски. Роден съм на 28.Х.1954 г. в Пловдив. Завършил съм ВИТИЗ през 1980 г. – специалност „актьорско майсторство”. Играл съм в театрите в градовете Смолян, Пазарджик, Сатиричен театър гр. София, ТНА – София, НТ „Ив. Вазов” – София, Театър „199” – София. Имам участия в над 30 български и чуждестранни филма. Участвал съм в много предавания на БНР и БНТ. Имам и журналистически публикации във в. „Континент”. Неотдавна излезе от печат и книгата ми „ЛОРА” (сънища), българска поезия – издателство „Христо Ботев”. Имам няколко национални и международни награди. Завършил съм 9-а гимназия с преподаване на френски език в София. Владея говоримо английски, италиански и руски език. В момента съм безработен. Търся си работа. Спешно.”

Бохем и бунтар – така описват актьора неговите приятели

На 14 юни 1996 г. актьорът пише своята автобиография, отчаян от пълната мизерия, до която е докаран в смутното „демократично” време. Само седмица по-късно умира. В джоба на прокъсаните му дънки намират последните му останали пари – 2 лева и 84 стотинки. Има и дългове в кварталното магазинче. Спестявания и банкови сметки няма. А бе наистина легенда… В средата на 80-те получава наградата за актьорско майсторство от Националния преглед на камерните постановка за ролята си в пиесата на Станислав Стратиев „Животът, макар и кратък”.

Този спектакъл се очаква пророчески и за самия артист – той си тръгва от този свят твърде млад. Още от малък Кирчо, както го наричат всички познати, е запленен от сцената и големия екран. В родния си Пловдив с интерес попива всички филми, които излизат на голям екран. Преди да завърши ВИТИЗ, Варийски играе в студентския сатиричен театър „Стоножка” в Софийския университет. Тогава следва строително инженерство, но решава, че неговото призвание е изкуството. Кандидатства в театралната академия и е приет в класа на режисьора и изкуствоведа проф. Сашо Стоянов. Състудент е заедно с Пламен Сираков и Ивайло Христов. След това е разпределен в театъра в Смолян.

Ролята на Черния пират през 1981 г. в дебютния му филм „Йо-хо-хо” на режисьора Зако Хеския по сценарий на Валери Петров го превръща в звезда. Успех му носи и вторият филм, за който получава покана от режисьора Владислав Икономов – „24 часа дъжд”. Създаден е по разказа „Частният учител” от цикъла „Вечери в Антимовския хан” на Йордан Йовков. Варийски е фелдшерът Марински, който иска да спечели сърцето на красива чужденка от пътуваща театрална трупа, изиграна от богинята на полското кино Ева Шикулска.

Ролята на Актьора-пират във филма „Йо-хо-хо” превръща Кирил Варийски в звезда

Кирил трябва да мери мускули с героите на Стефан Мавродиев, Стефан Данаилов и Вельо Горанов. При това за сърцето на самата Шикулска. От тогава насетне постоянно го ангажират във филми и сериали, играе редовно в театъра, участва в радиото, снимат го в телевизионни програми, дублира и озвучава. Ролите му са второстепенни, но той им привнася чар и колорит, така че всъщност да бъдат запомнящи се като него самия, а не безлични.

Следват роля след роля в киното – „Синът на Мария”, „Инспектор без оръжие”, „В името на народа”, „Ударът”, „Мечтание съм аз”, „Борис I”, „Жребият”, „Единственият свидетел”, „Бързо, акуратно, окончателно”. Публиката знае, че всеки път ще направи забележителна роля. Филмите с негово участие са сред най-гледаните по кината. Жъне успехи и с участията си в театрални постановки. На различните сцени, на които играе прави силни роли – като Меркуцио в „Ромео и Жулиета” от Уилям Шекспир, Славчо – в „Максималистът” от Станислав Стратиев, музикантът в „Ако откраднеш влак” от Дарио Фо. Той играе Горилков в „Големанов”, дяволът/редакторът в „Приказка за стълбата”, Бодков в „Господин Балкански”, Нерон в „Антихрист-суперзвезда”, Хилавия в „А на сутринта те се събудиха”. Той е и Дьо Гиш в „Сирано” на Теди Москов. След като умира, режисьорът вади персонажа от постановката в знак на уважение към приятеля си Кирил Варийски, който никога не е предавал колегите си.

Самият Москов си спомня с обич за талантливия актьор: „Помня го от представлението на Здравко Митков „Ромео и Жулиета” като най-добрия Меркуцио, когото съм гледал. Още тогава се промъкваше силата на саморазрушението като част от неговото аз. С насмешливото си държание към себе си той не ми позволи нито веднъж да изговоря възхищението си. Когато най-сетне имах възможност да репетирам с него, му дадох роля под неговия актьорски талант, но Киро се нахвърли да я направи без никакви резерви. Помня нещо, което ми каза по време на репетициите: „Не бързай пред таланта си!”. Никой по-лаконично и по-точно не е изразявал моя характер”.

Режисьорите Пламен Марков и Здравко Митков казват, че Варийски е горял на сцената и всъщност е изгорял на нея, защото не е могъл да потуши пожара, който сам е разпалил. В средата на 80-те големият режисьор Крикор Азарян кани Варийски в Сатиричния театър. Там бохемът и бунтар Кирил се сприятелява със своя сродна душа – Пепа Николова – също бунтарка, която не робува на норми, клишета и не коленичи пред силните на деня. Варийски е поканен и в Народния театър, до който малцина по онова време са допускани. Там отново разгръща своя талант в „Престъпления на сърцето”, „Бресткият мир”, „Пред залез слънце”, „Животът на Галилей”, „Синята птица”. В НДК участва в нашумелия мюзикъл „Нека да е лято” по Миряна Башева и Стефан Димитров.

Във филма „Бързо, акуратно, окончателно” на своя състудент – режисьора Михаил Мелтев, по сценарий на Свобода Бъчварова Варийски без да проявява каквито и да било претенции се съгласява да бъде заровен „жив” в гроб, изкопан в замръзналата земя. Не желае да има дубльор и сам скача в един ручей край Бояна, въпреки че е декември и стои в ледената вода, докато заснемат драматичния епизод.

Последният филм с негово участие е френската кримка „Бюро за убийства”, където си партнира с Орнела Мути. По ирония на съдбата Кирил играе тъжен и отчаян тип, почти изхвърлен от живота. Неудобно му е даже да застане до ослепителната италианка. По-късно се шегува: „Че аз дори нямам пари да я поканя на едно кафе. Как да имаш самочувствие като мъж пред такава жена?”.

Филмът излиза на екран година след смъртта му. На екрана се изписва надписът „Посвещава се на големия български актьор Кирил Варийски”.

Актьорът бохем обича да пее и да пише стихове, а и великолепно свири на китара. Кирил Варийски дори участва на популярните музикални фестивали „Златният Орфей” и „Златният кос”. На сцената на Орфея геният излиза с песента „Мъже” заедно с Борислав Чучков. На фестивала на хумористичната и сатирична песен в България „Златният кос” участва с „Щастливецът” по текст на Димитър Арабаджиев и музика Димитър Вълчев. Ето и няколко лирични изповеди на Кирил Варийски:

Роля. Живот.

Не ме обичаш.

Чудя се защо?

Нормално…

Скандално живея,

скандално обичам.

Скандално немея.

Скандално се вричам.

Скандално пия.

Скандално мразя.

Не се и бия.

Какво да пазя…?

Скандално ме гледат

и все е скандално…

А всичко свързано с тебе

е ужасно нормално.

 Малко преди смъртта му излиза стихосбирката „Лора: сънища”, която актьорът посвещава на своята дъщеря.

ЗАВЕЩАНИЕ ЗА СБОГОМ

на Лора

 Когато настане време,

когато светът ми задреме.

Ти не плачи за мене.

Моля те, не плачи за мене…

 Когато отида дори в рая –

и това не е сигурно, Лори, и това не зная…

Помни, това не е края.

Remember me, това не е края…

 Защото когато и ти ще създаваш,

чрез теб, Лори, и аз малко оставам.

Така че недей се предава.

Моля те, не се предавай…

 Та когато, коте, настане време,

когато светът ми задреме,

ти недей плака за мене,

моля те, не плачи за мене.

 Знай, че ще ми е страшно прекрасно,

дори и в съня ти,

да чувам отгоре по няколко пъти, ясно,

твоето нежно и моето любимо

„ТАТИ?…”

Кирил Варийски завършва ВИТИЗ през 1980 г. и получава покана от режисьора Зако Хеския да играе главната роля в „Йо-хо-хо”. 9-годишният тогава Виктор Чучков, който днес е успешен режисьор и продуцент, партнира блестящо на Варийски. Филмът печели куп отличия на фестивалите в София, Варна и Москва. Лентата разказва за отделението по травматология в една болница. Тук започва приятелството между Актьора – млад мъж със счупен гръбначен стълб и Леонид – десетгодишно момче със счупена ръка. За да забавлява детето, а и да спаси себе си от самотата и отчаянието, парализираният актьор измисля приказни истории за пирати, в които герои са другите болни. Това е накратко сюжетът на популярния през 80-те години детски филм.

Заедно с Виктор Чучков-син в „Йо-хо-хо”

След като е одобрен за ролята, Кирил Варийски, който изпълнява ролите на Актьора и на Пирата, започва да тренира фехтовка. Отива в болницата в Каварна, където ще се снима филмът, правят му гипсово корито и той лежи 3 дни в него. Актьорът иска емоциите и реакциите на пострадалия му герой да бъдат автентични. По време на снимките по негова идея е заснет епизодът, в който се дуелират с малкия Леонид (Виктор Чучков).

На Международния филмов фестивал в Москва Кирил Варийски е номиниран за най-добра мъжка роля с „Йо-хо-хо”. Наградата обаче е връчена на полския актьор Роман Вилхеми. По този начин артистичният свят от соцлагера показал симпатиите си към „Солидарност” и Лех Валенса, които по това време набират скорост в Полша. Кирил Варийски обаче въобще не е съкрушен. Самият той се радва, че диктатурата в „братска” Полша може и да падне в най-скоро време…

Кирил Варийски среща съпругата си Елза Лалева, нашумяла главно от ангажиментите си в дублажа, като първокурсник във ВИТИЗ. Той учи актьорско майсторство, тя е четвърти курс куклено майсторство. По-късно Елза става режисьор и драматург. Дамата е пленена от тъмнокосия и мургав невисок мъж с искрящи сини очи. Тя твърди, че в онзи момент в края на 70-те е видяла най-хубавите, романтични, дълбоки сини очи, които можело да съществуват на света.

Любовта между двамата пламва в коридорите на театралната академия. Сключват брак в понеделник, когато по традиция повечето театри почиват. Близки до артистичното семейство разкриват, че Елза и Кирил взаимно се допълвали. Като творци взаимно се усещали, помагали и подкрепяли. Но, уви, и в тяхното щастливо семейство настъпва разрив, породен от любовта на Варийски към алкохола. Съпругата на актьора го умолява да изостави страстта към пиенето, но нещата все не се получават. Колеги на артистичната двойка твърдят, че жена му била на крачка да го изостави, но сърце не й давало да го нарани. „Страх ме е и ме е жал за него. Той има саморазрушителен талант. Как да го напусна, като го обичам въпреки всичко?”, казва тя пред колеги.

Дъщерята на Елза и Кирил – Лора Варийска, противно на очакванията, не става актриса. Красавицата завършва маркетинг и комуникация в Братислава и от години върти свой бизнес като един от създателите на архитектурно студио Funkt. Преди години Лора разказа спомени за своя татко, с които зарадва почитателите му. Ето какво сподели дъщерята на актьора:

„Моят тати не работи, той играе, съм казала в първи клас. Може да пее. Рано сутрин замеря с бирени капачки шумните ни съседи гълъби. Говори френски с гостите чужденци. Гости имаме постоянно и ме слагат да спя при дядо ми. Ходи „на турнета” и ми носи купища подаръци – несесер с цветни моливи, дето могат да пишат, и в училище ми завиждат. Гледа мачове и много се пали. В яслата се маскира на Дядо Мраз, но го познах по часовника. Сребърен със син циферблат. На Нова година си правим дискотека на „Джипси Кингс” и Джана Нанини. Никога не закусва.

Слушам го в детските по телевизията. Носи ме на конче и брадата му винаги боде. Чете дебели книги винаги с кафенце и цигарка. Нося му червени точки от детската и се пръска от гордост. Води ме да яздим в Киноцентъра, а понякога и на снимки, както когато в двореца „Врана” с другите деца от екипа ловихме гущери. Нямам твърде много спомени, понеже тати през повечето време го няма. Репетиции. Представления. Снимки. Дублажи. Участия. Фестивали. Турнета. Помня гъсто изписания му тефтер, няма празни дати. Но винаги навсякъде, във всяка поща, банка, гише, всеки път името ми предизвиква усмивка, радост и признанието, че „това беше любимият ми актьор”. И до днес. Моят тати.” Кирил Варийски има внуци – Кирил, който е наследил същите сини очи като него, и Яна. Казват, че дядото всъщност се е преродил в своя внук – толкова голяма е приликата им. 

Последната година от живота на актьора е доста тежка. Той няма постоянна работа, не играе в театъра, тъй като заради непрекъснатите алкохолни запои е уволнен. Въпреки че е невероятно талантлив, режисьорите не го искат. Киното в този момент е зациклило, нищо не се снима. И мизерията сграбчва Кирил Варийски за гушата… Канят го за малки епизодични роли в киното, когато се снима нещо. Хонорарите са толкова символични, че не стигат за нищо, а когато ги получи, инфлацията вече ги е „изяла”. Отчаян и омерзен, в разцвета на силите си, талантливият актьор затъва все повече и повече в алкохолния делириум. Продължава обаче да пише нежни стихове, същевременно тъжни и романтични като него самия.

В средата на 90-те Варийски обрисува родината си като „държава на милионерите, кучетата и пенсионерите”. Той презира истински новобогаташите, трупащи пачки силово, ограбвайки сънародниците си. Отказва да се подмазва на силните на деня, отхвърля ангажименти в театър, спонсориран от знакови мутри.

Отива си на 21 юни 1996 г. на 41. Получава инсулт, който го отнася. Намират го на една пейка до Военна болница. По думите на съпругата му Елза Лалева след запис в радиото той се почувствал много зле и тръгнал да търси помощ. Седнал на пейка пред болницата, докато чакал да го прегледа лекар. И умира. Сам. Минаващите наблизо хора го взели просто за пияница, който спи. Открили трупа му 3 часа по-късно. На надгробния му камък пише „Кирил Варийски, „Йо хо хо”.

Автор:Марина Чертова /Източник:lupa.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Ето кой е гръцкият модел, арестуван за насилие и дрога след оргията с доктора и актьора! Бил братовчед на Макрон

По информация на BNEWS достигнала от ексклузивни източници кой е задържаният гръцки модел на еротично бельо при секс оргията с дрога и насилие в мезонета на шефа на Пациентската организация. Анастасиос Михаилидис е гръцки модел с българско гражданство и от десетина години работи като гей жиголо и фотомодел у нас и в някои западни страни. Участвал е на различни конкурси за мъжка красота и се изявявал като еротичен фотомодел. Участник в конкурса „Мистър София“ през 2018 година. Представя се за родственик на френския президент Емануел Макрон.

По време на гей оргията за партито за ЧРД на Станимир Хасърджиев е имало специална еротична и скъпа дрога, съчетана с насилие и заплаха с пистолет срещу младеж, който отказал да се друса. На въпросните дрога партита с Розов кокаин и гей оргии са присъствали значими обществени личности и политици, по източници от прокуратурата.

Задържан е под домашен арест приятеля и съдружника на министъра на културата Росен Белов – актьор от Театър София и от Детската работилница на министъра Мариян Бачев от партията на Слави ИТН. Д-р Хасърджиев видимо пропадал пред екипа си през последните години, но напоследък се готвел да става зам. министър на Здравеопазването в кабинета на Росен Желязков от квотата на ДПС – Новото Начало. Дали Пеевски не го е държал с компромати и записи, както и спътниците му в партитата в Мезонета на ужасите, сред които имало висши политици, съдии, прокурори и дори министри, както твърдят източници, които са ги виждали с очите си.

В петък, 24 октомври, се проведе Общо събрание, което е било свикано с покана в Търговския регистър преди един месец. По случайност то се провежда седмица след арестите и зловещия скандал с ареста на Хасърджиев. Пропадането на Станимир Хасърджиев през последните няколко години почти завлича и организацията, която дори губи националната си представителност, но в нея е пълно със стойностни хора, които искат да я спасят.

От петък НПО-то Националната пациентска организация има нов управителен съвет и първата им работа ще бъде да свикат ново Общо събрание и да променят устава, тъй като директорската длъжност на Станимир Хасърджиев и възнаграждението й в размер на максимално осигурителния доход за страната, са заложени в устава.

Ето какво казва за себе си въпросният Анастасиос в интервю за конкурса за мъжка красота Мистър София. В различни свои изяви моделът твърди, че имал общ родов корен с президента на Франция Емануел Макрон.

Привет, казвам се Анастасиос Михайлидис. Видимо с гръцки имена и несъмнено гръцки гражданин, притежаващ и българска националност, която за мен е много важна, допринесла за част от живота, който имам сега.

С какво се занимаваш?

Заниманията ми са различни, като главно съм насочен към правно-образователната наука и бъдещето ми бизнес развитие. Спорта, основно бойния – Таекуодно и фитнес упражненията, са незаменима част от активността ми в ежедневието.

Как поддържаш тялото си?

Правилна храна, правилни тренировки, упоритост и необходима рекреация – 4 правила за физическо и духовно равновесие, което ме кара да се чувствам винаги във форма.

Как трябва да изглежда един мистър?

Лично за мен един мистър трябва да бъде личност, притежаваща красиво, стройно и релефно тяло с не изразена солидност. Също така да е включил в себе си качествата от буржоазната, класическата и съвременната мода.

С какво се отличаваш от другите претенденти?

Хмм.. труден въпрос, но бих казал, че всеки е идентичен и уникален сам по себе си. Дори и показността и действията между конкурентите да бъдат сходни, те се гледат от различни аспекти в зависимост от изпълняващият ги.

Победата или участието е по важно за теб?

Амбициран съм за победа, но и участието ще остане приятен спомен.

На какво си готов за победата?

На всичко адекватно спрямо изискванията на конкурса.

Какво очакваш да ти донесе конкурса?

Престижността на конкурса ще ми донесе нови контакти, възможност за бъдещи изяви в модни и риалити среди. Нека не забравяме и повишението на нивото на славата.

Източник:bnews.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Един от най техничните боксьори и бивш национал на България по бокс почина на 43-годишна възраст

Един от най-елегантните и технични боксьори в представителния тим загуби битката с коварен тумор.

Бившият национал на България по бокс - Салим Салимов, почина на 43-годишна възраст. Един от най-елегантните и технични боксьори в представителния тим загуби битката с коварен тумор.

"С тъга съобщаваме за загубата на Салим Салимов. С огромно прискърбие научихме, че днес ни напусна нашият приятел – Салим Салимов, един изключително добър човек, вечно усмихнат и обичан от всички, които имаха щастието да го познават", написаха от Alexeev Boxing Promotions във Facebook.

Салим беше легенда на гр. Омуртаг и на българския бокс – многократен шампион на България и дългогодишен национален състезател при мъжете.

Роден на 5 май 1982 г. в Омуртаг, той започва своя път в клуба "Омуртаг", а от декември 2002 г. е част от БК "Левски – Лучано".

Сред постиженията му са:

• Вицешампион на Световното първенство за младежи (Будапеща, 2000 г.)

• Бронзов медалист от Европейското първенство (Пула, 2004 г.)

• Участник в Олимпийските игри в Атина (2004 г.)

• Шампион на първенството на Европейския съюз по бокс (2006 г., кат. до 51 кг)

Между 2009-2011 г. Салим се състезава и на професионалния ринг със съдействието на Alexeev Boxing. 

Снимка: Facebook/Източник:https:www.bgonair.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Лют тийнейджърски скандал с 12-класнички в бургаско училище,откараха учителката им с линейка

Двете зрелостнички се сдърпали, защото едната пушила в тоалетната, разказват ученици от школото

Лют тийнейджърски скандал се разигра преди минути в бургаското СУ "Иван Вазов". Учителка на 12-те класове е била откарана с линейка. В този момент в двора на школото е пълно с ученици от гимназиите - СУ "Иван Вазов" и ПГЕЕ "К. Фотинов",съобщава флагман

Пред репортер на Флагман.БГ децата от по-малките класове разказаха, че скандалът е бил между две ученички от 12-ти клас. Сдърпали се в малкото междучасие, когато едната спипала другата да пуши в тоалетните. 

Учителката се е намесила в опит да ги разтърве. Двете тийнейджърки били изключително агресивни, обиждали се с груби епитети и цинизми. Докато госпожата се опитва да успокои ситуацията, едната от 12-класничките извадила лютив спрей с идея да напръска опонентката си. Съдържанието на флакона обаче хвръкнало към лицето на преподавателката. Тя получила алергична реакция от спрея. Минути след това бе откарана с линейка.

Източник:Флагман

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Тя беше една от най-разпознаваемите актриси по времето на социализма, но с много тъжна съдба. Сама избра да си тръгне от този свят

Спомен за актрисата с може би най-трагична съдба, която избра сама да сложи край на живота си.Трагичният край на живота й бе пресъздаден в хитов сериал излъчван по БТВ

Тъжна е съдбата на българската актриса Мариана Пенчева Димитрова, която е родена на 28 май 1954 година в с. Козаревец, Горнооряховско.

Професионалния си път започва на русенска сцена Драматичен театър „Сава Огнянов“ (1976 – 1978). По това време Мариана живее със семейството си в Русе. Родителите й са с корени от Голямо Враново, Русенско, където и до днес си спомнят за тях с добри чувства.

След като завършва гимназия, Мариана вече твърдо е решила да кандидатства във ВИТИЗ. Пристига в София, без никой да я познава. „Със своя русенски диалект и закръглени бузки влязох от раз“, пише по-късно Мариана Димитрова в книгата си „Американски синдром“.

Мариана Димитрова се снима в над 30 български филма, сред които „Присъствие“, „Осъдени души“, „Самодивско хоро“, „Мъжки времена“, „Бъди благословена“, „Почти любовна история“, „Дами канят“, „Елегия“ „Скъпа моя, скъпи мой“ и „Трака-трак“.

Член е на СБФД (1979) и САБ.

Успява да се утвърди и на професионалната театрална сцена в САЩ, след поканата на „Олд Глоуб Тиътър“ в Сан Диего за изпълнение на главната роля в спектакъла „Света Петдесетница“ от Дейвид Еджър. Договорът за тази роля я прави член на Профсъюза на американските актьори, което до онзи момент не е присъждано на български актьор.

Докато живее в Щатите, Мариана написва и книгите „Американски синдром“ и „Любопитните пътешественици“.

От 1997 г. до смъртта си през 2005 г. живее в Сан Диего, САЩ, с третия си съпруг Игор Куценок, който е психиатър, и двете си деца – Александра Куценок и Иво Димов, син на първия ? съпруг Продан Димов.

Самоубива се като скача от последния етаж на 7-етажен паркинг на 1 юни 2005 г. Погребана е в София.

Смята се, че причината за фаталното решение на актрисата е фактът, че синът й Иво Димов е бил наркоман, силно пристрастен към хероин. Освен това бракът на Мариана с Игор Куценок не вървял особено добре. Двамата имат доста тежки взаимоотношения, което тормозело актрисата.

След трагедията с майка си, Иво Димов започва наистина да се бори с порока. С подкрепата на няколко свои приятели в Сан Диего, успява да пребори наркотиците. Днес Иво е напълно чист и работи като терапевт в клиника „Хенли”, където помага на заможни американци да борят зависимостите си.

Иво е син на Продан Димов, първият съпруг на майка му Мариана. Двамата се женят, докато тя още е студентка в НАТФИЗ. По-късно актрисата се влюбва в режисьора Едуард Захариев и се развежда с бащата на Иво. Захариев и Мариана Димитрова имат щастлив брак цели 16 години.

По време на снимки в суходолската клиника за лечение на зависимости, актрисата среща третия си съпруг – психиатъра Игор Куценок. Двамата решават да емигрират в САЩ през 1997 г. Две години по- късно, Иво отива да живее при тях в Сан Диего. Младежът вече е зависим от дрогата.

Мариана Димитрова се хвърля с всички сили да спасява сина си. Усилията й имат кратък успех. За известно време Иво спира с хероина , но после пак продължава. В деня на самоубийството на майка си, Димов е друсан и се въргаля по плажа на Сан Диего. Синът наркоман обаче не е единствената тревога на трагично загиналата актриса. Бракът на Мариана с Игор Куценов не върви особено добре. Двамата имат доста тежки взаимоотношения, което тормози актрисата.

След самоубийството на Мариана, психиатърът се жени повторно и създава ново семейство. Бащата на Иво обаче, Продан Димов, умира два месеца след трагедията с бившата си съпруга.Останал без никакви близки в чужда страна, съдбата на Иво изглежда предопределена. Приятели на майка му обаче се намесват и му помагат веднъж завинаги да откаже наркотиците.

Родни сценаристи вкарват драмата с Иво във филма „Седем часа разлика“

В последната серия на последния сезон „7 часа разлика“ лъсва повече от всякога драмата на актрисата Мариана Димитрова. Истинският случай с нея допринесе за финалния успех на сериала. Автор на сценария е Милена Фучеджиева. Нейният житейски образ служи за прототип на героинята Оля, майка на наркоманчето Явката. Само най-приближени до сценаристката знаят за приятелството й със звездата от „Мъжки времена“ и „Скъпа моя, скъпи мой“. Дори в началото на филма изрично се изписва, че персонажите са вдъхновени от реални лица.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Откриха мъртъв директора на НАП-Бургас с огнестрелна рана в главата

Тялото на Кирил Пологов е намерено край село Бата, а до него е открит и законно притежаваният му пистолет

Директорът на Териториалната дирекция на НАП в Бургас Кирил Пологов е намерен мъртъв в района на поморийското село Бата. Това съобщава "Флагман". 

Дългогодишният данъчен служител на бургаската дирекция е бил с огнестрелна рана в главата.

Директорът на Териториалната дирекция на НАП в Бургас Кирил Пологов, Снимка: Флагман

Няма данни за упражнено насилие. До него е намерен и законно притежаваният му пистолет. 

Според първоначална информация 62-годишният служител е страдал от злокачествено заболяване, което е открито в късен стадий и на практика е било неизлечимо.

Колегите му твърдят, че от три месеца е бил в болничен. 

Кирил Пологов, който работи 33 години в данъчната система, пое високия пост, отговаряйки за приходите на територията на Бургаска, Сливенска и Ямболска област през 2024 г. 

Сигнал, че е в неизвестност от вчера следобед е подала съпругата му. Тя е установила, че липсва и оръжието му от касата у дома. 

Клетката на мобилния му телефон е довела издирващите полицаи в село Бата. 

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Нова трагедия в село Люляково! Обеси се чичото на тройния убиец/Видео/

Това е станало след продължителен разпит в полицейския участък, който е целял да установи дали родственикът по бащина линия има съучастие в бруталното престъпление.

След трагедията с трите жертви на Фахри Мустафа, които все още живи са били изгорени в родната му къща, в събота сутринта село Люляково осъмна с още една страшна новина, предава "Флагман".

Часове по-рано в дома си се е обесил чичото на 25-годишния обвиняем – Кемал. Това е станало след продължителен разпит в полицейския участък, който е целял да установи дали родственикът по бащина линия има съучастие в бруталното престъпление в нощта на 20-ти срещу 21 октомври. 

Тогава бяха екзекутирани майката на Фахри, леля му и малката му 13-годишна сестра. Преди да изгори телата им, а те все още са били живи въпреки огнестрелните рани от ловна пушка, майката е била наранявана по цялото тяло с нож.

По чудо се спасява само 4-годишното братче на Фахри, което е ранено в седалищните части, но е успяло да се отскубне и укрие у съседите. 

На следващия ден след като успя да убеди екзекутора да се върне в центъра на селото, тъй като се укриваше в близката гора, криминалистите привикаха на разпит и чичото Кемал. 

Причината за това бе, че убийствата са извършени с ловна пушка, а за него бе известно, че е ловец. Пред "Флагман" той заяви, че не знае нищо и че неговото оръжие си стои прибрано, където му е мястото.

Според източник от полицията е установена връзка на роднината с престъплението. 

Всъщност оръжието, с което са извършени трите убийства, и до този момент не е открито. Фахри казва, че не извършвал убийства и няма такова оръжие. 

„Говореше се тези дни, че Кемал е излизал на лов с Фахри и че разполага с нелегална пушка, каквито се продават по 200-300 лева на черно. Говори се още, че именно той му е помогнал след убийствата да си укрие окървавените дрехи, заличавал е следи“, каза друг източник от селото. 

Странно бе и поведението на бащата на Фахри – Селим, който на следващия ден се прибра уж от Айтос, твърдейки, че нищо не знае.

Бащата е бил прибран от брат си, след като със заповед на компетентен орган двамата са получили забрана да доближават семейството заради упражнявано насилие. Фахри обаче нощувал в полуразрушената съблекалня на стадиона и се чувствал ужасно. 

Разковничето в този случай е какво са се договорили тримата – бащата, чичото и Фахри вечерта преди убийствата. 

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

След катастрофата край Созопол: Семейството на Лео избра да го погребе край морето, вместо в Москва

 "Почувствахме силно желание прахът на Лео да остане тук", написа майка му Анна Херфорд

Близки, приятели и съученици се събират в Созопол, за да изпратят 17-годишния Леон Херфорт, една от жертвите на жестоката катастрофа край града.

Лео загина заедно с още двама младежи, след като автомобилът им се удари в крайпътно дърво.

"Както знаете, искахме да занесем урната с праха на Лео на мястото, където е роден - Москва. Но след прощалната церемония със сина ни в църквата, след като се почувствахме като част от едно голямо семейство, чрез огромното съчувствие и емпатия към болката ни - почувствахме силно желание прахът на Лео да остане тук, в Созопол. В града, където той е израснал осъзнато и е бил толкова щастлив, заобиколен от толкова прекрасни приятели и хора", написа майката на Лео - Анна Херфорд, в социалните мрежи.

"Искаме да погребем праха на Лео в гробището в Созопол, за да стане той наш корен, за да се вкорени в земята и да стане опора за нашето семейство, както и място, където многобройните му приятели да могат да идват в негова памет", допълва тя.

Погребението и опелото ще започнат в 10:10 часа на гробището в Созопол - точно 9 дни след смъртта му.

"Днес аз и Франк имаме 18-ата си годишнина от сватбата. Омъжих се и бях бременна с Лео! Три месеца по-късно той се роди", завършва Анна.

Снимка: Facebook Източник:www.bgonair.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Защо преди 26 години Иван Костов продаде Нефтохим на руснаците. Истината ще ви изненада

Костов има една-единствена, но много сериозна грешка,че не обясни с думи прости – така както аз сега, основанията за решението си. Ей за такива неща упреквам Костов – тежко некомуникативен, презиращ медиите и журналята и съответно подценяващ ролята им.Работех за Жан в пресцентъра на Министерския съвет. О, господи, все с тая стена се сблъсквах – от горния абзац. В това отношение Жан и Костов са идентични.

Навремето и аз го упреквах за това – разбира се, не лично, а в главата си

Но един спец в нефтения бизнес (нито костовист, нито антикостовист; нито ляв, нито десен – човек, който не се интересува от политиката, а от работата си и парите от нея, с които да осигурява сносен живот на семейството и децата си). Та му споделям как ме е разочаровал Костов с продажбата на „Нефтохим“ на руснаците, а той ми връщо въпрос:

„На кого друг да го продаде?“

Отговарям наперено: „Има западни компании – Роял Дъч Шел“ и т.н. от големите му изброявам, накрая добавям авторитетно „И доколкото знам, е бил проявен интерес от „Сауди Арамко“.

Той се смя дълго – при това искрено, което бе особено обидно. Като му затихна смехът, каза:

„Нито една от големите, които изброяваш, нито „Сауди Арамко“ заявиха минимален интерес към продажбата на „Нефтохим“-а – поне да бяха купили офертата, камо ли да пристъпят към dew diligence. Как „Нефтохим“-ът получава нефта? По вода. И кой ще е тоя западен или арабски малоумник, който ще прави завъртулки по Средиземно море, след туй през и без това адръстения Босфор, за да влезе в далечното и затворено Черно море с нефтените танкери? Ами само от туй себестойността се вдига дотам, че освен да си завираш продукцията на бургаската рафинерия известно къде, друго приложение няма.

Да довършим картинката. Ама съвсем няма приложение – защото технологията и съответните инсталации са проектирани за тежкия, наблъскан с простотии руски нефт, а не за лекия арабски нефт. Т.е., и да си затворим очите пред оскъпяването от транспорта, стигаме до абсолютната стена на технологията.

Истината е една: „Нефтохим“ е проектиран за доставка на руски нефт с танкери през Черно море. И само при спазване на тези условия може да е печеливш.“

След разказа на моя приятел потърсих сама информация и след много ровене и събиране на такава (вкл. часове в Народната библиотека), установих, че е прав

Тъй че изборът на Костов е бил между „Лукойл“, „Роснефт“ и още 1-2 мощни руски компании, които могат да гарантират доставките на нефт. Вариантът с купувач, който не може да гарантира доставките на суровината го гледаме все още – „Кремиковци“.

Лесно и логично е от общополитически съображения да се упреква Костов за едно или друго действие. Но като навлезеш в детайлите на проблема, често се оказва, че същината му, която си привиждал като политическа, е безкрайно далеч и нама нищо общо с политиката.

В случая с „Нефтохим“ Костов има една-единствена, но много сериозна грешка: че не обясни с думи прости – така както аз сега, основанията за решението си. Ей за такива неща упреквам Костов – тежко некомуникативен, презиращ медиите и журналята и съответно подценяващ ролята им.

Работех за Жан в пресцентъра на Министерския съвет. О, господи, все с тая стена се сблъсквах – от горния абзац. В това отношение Жан и Костов са идентични. Гадно усложнение: и шефът ми, т.е. шефът на пресцентъра Краси Райдовски показваше същото неразбиране – що е то публичност и ролята й в днешното общество.

Източник:Невена Гюрова  semkiibonbonki.blogspot.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Ето как е изглеждала „Въшка“ чаровната Сияна Славова от „Биг Брадър“ преди корекциите! (СНИМКИ)

Младата Сияна Славова, която Биг Брадър нареди да наричат Въшката, стана любимка на много от съквартирантите в Къщата, а и на зрителите. Момичето се показва като кротко и невинно, въпреки че стана ясно с какво е заработвала парите си, докато е била хостеса в пловдивски клубове...

Оказа се обаче, че Сияна е имала тежко и трудно детство с баща, който редовно е упражнявал насилие върху нея и брат й, което няма как да не се отрази на мисленето и на живота й. За щастие тя е още твърде млада и се надяваме да успее да намери правилния път за себе си.

Тук обаче темата е друга, а именно лъжата на Сияна, която заяви, че си направила тунинг по лицето, защото била грозна и дебеличка преди това. Е, сами виждате снимките, които са на още по-малката Въшка и от които става кристално ясно, че нищо от казаното от нея не е вярно.

Сияна Славова си е била същата, че и още по-голяма сладурана, с хубава муцунка и нормално телце. Казано накратко – била е хубава. Но явно се е подлъгала по модата с тунингите, смятайки, че така ще е по-вървежна.

В момента за нея в Къщата аха да се избият двама от мъжете – агресорът Иван и Стефан, когото тя избра за свой любим. Целувките между нея и Стефан карат Иван да откача всеки път, да крещи като неадекватен и дори да скача на бой на Стефан... от което Въшката не успя да скрие ужаса и сълзите си.

Източник: Crimesbg.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Алла Пугачова се мести в България! Купи си разкошна къща край София

Примата на съветската и руската естрада Алла Пугачова и нейният съпруг, шоуменът Максим Галкин, са станали собственици на имот във Владая, пише столичен седмичник, позовавайки се на свои източници от имотните среди.

Двамата са купили една от най-новите луксозни вили в затворен комплекс, който в момента се строи в полите на Витоша. Сделката била извършена инкогнито, без личното присъствие на звездната двойка, като за целта са ползвали представители на компания, свързана с техния мениджър, твърди в. „Ретро“.

За къщата бижу естрадната легенда е броила около 500 000 евро. Според хора от обекта, разгласили новината, вилата е част от проект, включващ няколко десетки апартамента и малки самостоятелни къщи тип „вили“, предназначени за хора с високи доходи. „Всичко тук е от най-висок клас — изолация, отопление, частен достъп, камери навсякъде — не е чудно, че такива хора са решили да се уредят тук“, коментират строители, пожелали анонимност. Те твърдят, че имената на Пугачова и Галкин се споменавали неофициално сред екипа от месеци, но едва наскоро новината започнала да се разпространява из Владая.

Според тях Алла и Максим не са стъпвали все още във Владая и вилата била избрана по проект, а сделката е станала, след като звездите получили визуализации и снимки на комплекса. Очаква се да посетят новия си дом през март догодина, когато Галкин ще гостува у нас за своя концерт в София. Изпълнителят ще направи шоуто си на 7 март в зала „България“, като билетите вече се продават на цени от 99 до 249 лв.

Новината за именитите купувачи предизвика истинска сензация сред местните жители. „Алла Пугачова да идва тук, в нашата Владая — това е нещо невероятно! Всички говорят, че ще са наши съседи. Даже някои вече се шегуват: „Ще чакаме Алла да ни пее от балкона’“, са само част от развълнуваните коментари на живущите в софийското китно селце.

Преди няколко години Пугачова и Галкин се преместиха да живеят извън Русия — първо в Израел, после в Кипър, след като бяха обвинени за „чуждестранни агенти“ заради позицията си срещу войната в Украйна. Тогава двамата се появяват рядко на обществени места, но продължават да поддържат контакт с феновете си и да пътуват по концерти и турнета.

Пугачова изпитва много топли чувства към България, откакто спечели „Златния Орфей“ през далечната 1975 година с песента на Емил Димитров „Арлекино“. Възможно е именно заради това и заради желанието за спокойно място, заедно със семейството си да е избрала Владая.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Тя мечтаеше да остарее като катедрала, но коварна болест я отне само на 56 години

Да си спомним за неповторимата актриса, която вярваше, че всичко е тленно – освен високият дух, който обитава Вечността! 

80 години от рождението на Катя Паскалева – „непокорната скитница“ на българския театър.

„Да създаваш изкуство се изисква талант… но освен това са необходими доброта и почтеност. Талантът изисква да го уважаваш и да му се подчиняваш. “ – думи на незабравимата Катя Паскалева, родена на днешния ден преди 80 години.

Нейните героини излъчваха тъжната хубост на мадони – тя владееше до съвършенство актьорската техника и с жест, мимика и поглед умееше да разкрие цели светове.

През 1963 г. кандидатства във ВИТИЗ, почти без предварителна подготовка и е сред първите приети кандидати. Завършва актьорско майсторство през 1967 г. в класа на Боян Дановски, а през 1985 г. става част от трупата на Сатиричен театър „Алеко Константинов“.

Сред емблематичните и роли в Сатирата са: Беатриче в „Много шум за нищо“ (Уилям Шекспир, реж. Гриша Островски), участието и в „Одисей пътува за Итака“ (Константин Илиев, реж. Иван Добчев), „Сватба“ (Елиас Канети, реж. Маргарита Младенова), „Любовникът“ (Харолд Пинтър, реж. Стоян Камбарев) и „От другата страна“ (Станислав Стратиев, реж. Пламен Марков).

За ролята на Съпругата в „Месарят, вътре в стаята“ през 1991 г. Катя Паскалева е отличена с „Аскеер“, а за ролята на Сара в „Любовникът“ през 1993 г. е номинирана за същата награда за водеща женска роля.

Последната и среща с публиката е през 1998 г. в моноспектакъла „Скитница“ от Жан-Клод ван Итали на Камерна сцена „Методи Андонов“.

Напусна ни едва на 56, а в последните си бележки, събрани по-късно в книгата „Книжни квадратчета“, пише: „Аз играя последната си роля – на актриса, поставена пред изпитанието дали ще удържи да размие границата между реалността и условността… “

Днес голямата актриса има своето почетно място в Голяма зала „Щастливеца“ – на р. 8, м. 4, а съвсем скоро предстои да поставим и нейна маска към вече съществуващата експозиция в централното фоайе на Сатирата. Ликът на Катя Паскалева посреща зрителите и в стенописа „Небесен театър“ – сред вечните образи на големите български актьори – духовният пантеон на сцената, която така обичаше.

Да си спомним неповторимата Катя Паскалева, която вярваше, че всичко е тленно – освен високият дух, който обитава Вечността! Поклон пред паметта и таланта й!

Източник: Фейсбук страницата на Сатиричен театър Алеко Константинов в София.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

От телевизията през 90-те до лукса на днешното време

През 1998 година, всяка събота от 16 до 18 ч. в ефира на телевизия ММ, Деси Банова (сега Плевнелиева) и Бисер Кунчев, водят предаването „Хензел и Гретел – нещо повече от приказка“. В него те представят интересни новини, забавни истории и хубава музика.

Десислава Банова – Плевнелиева завършва магистърска степен по специалност „Туризъм“ в Университета за национално и световно стопанство . Телевизионната ? кариера започва през 1996 г. като част от екипа на предаването „Квартал“. След една година работа в телевизия „7 дни“, продуцентът Стефан Кунчев я кани да стане съводеща на предаването „Хензел и Гретел“ по телевизия ММ заедно с Бисер Кунчев.

От 1998 до януари 2018 г. Деси Банова води прогнозата за времето по Нова телевизия. Работи и като репортер и съводещ на предаването „Кинохит“. През 2014 г. тя е единственият български синоптик, поканен да участва на 11-ия международен форум за времето и климата в Париж.

Бисер Кунчев в първите години от професионалната си кариера, води няколко външни продукции (тази по ММ), „Казино“ по Радио Витоша, „Казанова“ по радио 99, а продуцент е неговият брат Стефан Кунчев (тогавашен водещ и новинар в радио „FM+“ и впоследствие „БНР“ и „Дарик Радио“.)

След поредица предизвикателства в популярни компании за реклама и човешки ресурси, Бисер Кунчев в момента е автор и собственик на една от най-новите кариерни медии www.Careerdailynews.com и баща на близнаци (момиче и момче на 4), щастливо женен за половинката си Ива.

Снимка: личен архив

Desislava Banova и Бисер Кунчев/Източник: Фейсбук страница на тв ММ

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Къде са днес децата на Мая и Жоро Илиеви и какво се случва с тях

Трите осиновени деца на покойния висаджийски бос Георги Илиев – Криста, Андреа и Георги – младши, живеят извън България и се връщат у нас само през летните месеци. Наследниците на Главния завършиха средното си образование в Испания в реномирани частни училища и ще продължат житейския си път извън пределите на България по подобие на децата на Илия Павлов, научи „Уикенд“.

Криста и Андреа бяха осиновени от Георги и Мая Илиева в началото на 2005 г., само няколко месеца преди Главния да бъде ликвидиран от наемен убиец в Слънчев бряг. Неофициално се твърди, че съпругата на Жоро Илиев не е могла да има деца в следствие на брутален побой, нанесен й в зората на демокрацията от сикаджията Бранимир Григоров – Бранко. Той беше убит през 2004 г. Децата са взети от пансион в Италия, като напълно е спазена процедурата и те са докарани в България законно, твърдят източниците ни.

След убийството на Жоро Илиев, овдовялата Мая съумява да осинови и момченце, което кръщава на покойния си съпруг. То също е взето от дом в Италия. Децата живеят в България до предучилищна възраст, след което са изнесени в Испания заради опасенията на Мая Илиева, че могат да бъдат отвлечени. В момента и Андреа, и Криста, са студентки.

Съпругата на Главния наследява солиден пай от империята ВИС-2, като сред най-апетитните имоти от наследството е къпалнята „Мария Луиза“. Почти веднага след смъртта на Георги Илиев вдовицата продава басейна в Борисовата градина на Румен Гайтански – Вълка срещу 15 милиона лева. Вдовицата се разделя и с още няколко престижни имота в центъра на София, продава на партньорите на Жоро Илиев и бутиковия си хотел „Дюн“ в Слънчев бряг.

Към днешна дата Мая Илиева не развива официален бизнес, но прибира десетки хиляди левове ежемесечно от наеми на отдавани под наем терени. Вдовицата на Жоро Илиев обитава просторно имение в полите на Витоша, притежава и няколко апартамента в бутикова жилищна сграда на престижния бул. „Витоша“ в центъра на София, вдигната преди няколко години на мястото на първия централен офис на групировката ВИС в столицата. С апартаменти там разполагат и трите й деца.

Няколко години след убийството на Жоро Илиев овдовялата Мая се залюби с варненския плейбой Николай Иванов – Шванца, но интимната авантюра между двамата приключи бързо-бързо. Разправят, че Шванца бил предупреден от бойни другари на Жоро Илиев да се разкара от живота на Мая. Преди няколко години той се ожени и в момента има нова жена до себе си.

Източник:plovdiv24.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Това, което се случи в „Тази сутрин“ по Бтв е пълна трагедия

Ако ви хванат да шофирате с телефон в ръка, покажете им участието на проф. Коларова в сутрешния блок на bTV, докато управлява МПС във видеовръзка, жонглирайки с телефона по волана.

Следващият материал е за жестока трагедия с трима загинали, убити от неадекватен шофьор.Гумите на автомобила на политоложката Румяна Коларова са били нарязани. Това разказа самата тя тази сутрин в ефира на bTV, за да обясни защо не е успяла да пристигне в тв студиото.

Така се наложи професорката да бъде включена от колата й на път към телевизията, за да коментира развоя на политическите събития през последните дни след гневната реч на Бойко Борисов, заканите за преформатиране на управлението и последвалото препотвърждаване на настоящата формула на правителството след среща на Борисов с Делян Пеевски.

Коларова каза, че има подозрения кой и защо е рязал гумите на колата й. Станало пред блока, в който живее.

„Просто не бях паркирала пред нашия вход“, обясни преподавателката и политически коментатор, с което даде да се разбере, че явно се водят съседски войни за паркоместа.

„Правителството ще мине през много труден период, но такъв предстоеше така или иначе заради бюджета, партиите имат различни виждания за него“, коментира Коларова.

Накрая тя все пак успя да стигне до телевизията и да седне в студиото за финала на участието си.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Оргия с много дрога между петима мъже в „Дианабад“ едва не завърши със смърт

Председател на неправителствена организация, защитаваща правата на пациентите у нас, е задържан заедно с още трима мъже в столицата, съобщава bTV, като цитира свои източници.

Той, заедно с актьор, гръцки модел и бивш военнослужещ от Френския чуждестранен легион, вързали и държали против волята му 20-годишен в продължение на часове преди месец.

В събота в блок в столичния квартал „Дианабад“ полиция е арестувала четиримата мъже. Живещи в блока казват, че апартаментът, в който е извършено престъплението е на доктор Станимир Хасърджиев, председател на неправителствена организация. Според тях той редовно организирал шумни гей партита в дома си, на които редовно имало и много дрога.

Според майката на пострадалия, във въпросната вечер синът й е поканен на гости. В един момент го връзват за стол и го принуждават да употреби коктейл от наркотици. Момчето обаче успява да се отвърже и бяга. 

За целта – младежът скача от терасата на 5-ия етаж, на терасата на четвъртия. Това се случва през нощта. По това време живеещите в апартамента спят. А момчето остава на терасата им в продължение на часове, разказва неговата майка.

Младежът успява да звънне на близки. Казва им, че е отвлечен. Майка му започва да го търси с полиция. Откриват го на въпросната тераса.

От СДВР не разкриват подробности, но казват, че по случая има досъдебно производство. А от Софийската районна прокуратура са съобщили пред медията, че мъжете са задържани за „престъпление, при което е упражнена принуда с оръжие спрямо 20-годишно момче“. Става дума за пистолет.

В информацията се посочва също, че на  Хасърджиев е повдигнато обвинение и за държане на наркотици. 

Според БТВ, в понеделник съдът е оставил Хасърджиев и мъжа, работил във Френския легион зад решетките. Актьорът и гръцкият модел са под домашен арест. А майката на пострадалия казва, че синът и в момента е в болница, заради странични реакции от коктейла от наркотици.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Снимки от Северна Корея от които ви побиват тръпки

 

На тази снимка се виждат момичета от армията по време на парад през 2010 г.

Ерик Лафорг е фотограф и пътешественик, който прави тайно снимки в държави със изключително строг режим.Така държава е и Северна Корея.

По време на посещението си в Северна Корея той прави много снимки, които разказват за страната малко повече, отколкото политиците там биха искали да покажат.

Това не се харесва на властите и те налагат забрана на ерик да влиза в Северна Корея.

Изтощени ученици в Пхенян, 2012 г.

Членовете на персонала не харесват снимката, защото тя дава представа за хранителната бедност на учениците - на дете се падат не повече от 200 грама царевица, сандвич с малко месо и зеле и бутилка вода на обяд.

Жилищна сграда в Кесон, 2011 г.

Напукани основи, течащи покриви и прозорци без решетки - това са къщите на жителите на Кесон, близо до границата със страната. Разбира се, властите поискаха тази снимка да бъде премахната от интернет, но фотографът отказа.

Снимка от женски протест в Хамхюн, 2011 г.

Жителите на града не обичат да се снимат,публичността се осъжда там се осъжда.

Разбира се, би било странно да мислим, че в Северна Корея няма красиви момичета.Тези девойки са от манифестация по време на празник в Северна корея

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Мистерия, пазена близо 100 години: ето защо не погребват Ленин

Много руснаци имат въпроси относно целесъобразността на поставянето на мавзолея на Ленин в сърцето на страната и по-нататъшното му поддържане.

Знаете ли, че всяка година правителството отделя около 13 млн. рубли за поддръжката на този обект?

Какъв е смисълът от това и защо не можем просто да погребем тялото на бившия лидер? На тези въпроси отговаряме в статията.

Предложението за издигане на мавзолей идва от Сталин още през 1923 г., когато се появяват новини за рязкото влошаване на здравето му.

Троцки, Бухарин и Каменев се отнасят предпазливо към идеята, тъй като смятат, че Ленин - православен човек, съответно и той трябва да бъде погребан според православните канони. Освен това според тях самият Ленин явно не би оценил подобна идея.

Въпреки това след смъртта на ръководителя на страната идеята все пак беше осъществена и никой от нейните противници не се осмели да изрази публично мнението си за нея.

Но Надежда Крупская, съпругата на Ленин, до края на живота си запазва непоносимост към този начин на погребение. Ето защо тя никога през живота си не посещава мавзолея, не говори от трибуната и не го споменава в книгите си.

Нещо повече, тя не се страхува да изрази публично възмущението си, като публикува във вестник "Правда" призив към народа: "Другари работници и селяни! Имам голяма молба към вас: не позволявайте скръбта ви по Илич да премине във външно почитане на неговата личност.

Не устройвайте паметници за него, дворци на негово име, пищни тържества в негова памет и т.н. Той не отдаваше голямо значение на всичко това през живота си, толкова му тежеше всичко това".

Всичко това обаче не попречило на засиленото обществено внимание към неговата личност.

Повечето хора смятат, че мавзолеят на Червения площад е там от годината на смъртта на лидера, т.е. от 1924 г. Но в действителност той е построен едва през 30-те години на ХХ век, а преди това тялото на Ленин се е намирало във временни дървени мавзолеи.

Така бившият ръководител на СССР лежи на Червения площад почти 100 години и радва очите на туристите.

Колко дълго ще продължи това? Разговорите за препогребване на тялото започват още през 90-те години след разпадането на СССР, но не водят до никакви резултати.

Проучванията на ВЦИОМ показват, че 63% от руснаците са недоволни от мавзолея и биха искали той да бъде премахнат, докато други смятат мястото за недосегаема светиня.

Все още не е известно защо Сталин взема такова противоречиво решение, тъй като е бил наясно, че Ленин не би оценил подобна стъпка.

Известно е, че Владимир Илич никога не е мислил да бъде погребан в мавзолея, мислите му са били насочени към майка му и Волковското гробище в Петроград, където почива тялото ѝ. Ето защо привържениците на пренасянето на тялото на лидера предлагат именно това място.

Въпреки всички спорове, руснаците едва ли ще дочакат момента на препогребването на Ленин. Първо, мавзолеят на Владимир Илич е включен в списъка на обектите на културното наследство на федерално ниво с президентски указ от 1995 г.

Така че ще бъде много трудно да се отървем от конструкцията с държавно значение.

Второ, Ленин наистина е бил погребан, което се потвърждава от постановлението на Централния изпълнителен комитет на Съюза на съветските социалистически републики от 1924 г. В него се казва:

"За да се отговори на желанията, изразени от многобройни делегации и обръщения към Централния изпълнителен комитет на Съюза на съветските социалистически републики, и за да се предостави възможност на всички, които няма да имат време да пристигнат в Москва до деня на погребението, да се сбогуват с любимия си вожд.

На тази основа и е представена заповедта за построяване на мавзолей, който в документите е посочен като крипта.

Според руското законодателство погребението може да се извърши чрез полагане на тялото или останките на починалия в земята. Земята се отнася за гроб или крипта, като по този начин Ленин е официално погребан. Какво ще се случи с тялото на Ленин в бъдеще, не е известно. Само бъдещето ще покаже по-нататъшното развитие на ситуацията.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

От телевизията през 90-те до лукса на днешното време

През 1998 година, всяка събота от 16 до 18 ч. в ефира на телевизия ММ, Деси Банова (сега Плевнелиева) и Бисер Кунчев, водят предаването „Хензел и Гретел – нещо повече от приказка“. В него те представят интересни новини, забавни истории и хубава музика.

Десислава Банова – Плевнелиева завършва магистърска степен по специалност „Туризъм“ в Университета за национално и световно стопанство . Телевизионната и кариера започва през 1996 г. като част от екипа на предаването „Квартал“. След една година работа в телевизия „7 дни“, продуцентът Стефан Кунчев я кани да стане съводеща на предаването „Хензел и Гретел“ по телевизия ММ заедно с Бисер Кунчев.

От 1998 до януари 2018 г. Деси Банова води прогнозата за времето по Нова телевизия. Работи и като репортер и съводещ на предаването „Кинохит“. През 2014 г. тя е единственият български синоптик, поканен да участва на 11-ия международен форум за времето и климата в Париж.

Бисер Кунчев в първите години от професионалната си кариера, води няколко външни продукции (тази по ММ), „Казино“ по Радио Витоша, „Казанова“ по радио 99, а продуцент е неговият брат Стефан Кунчев (тогавашен водещ и новинар в радио „FM+“ и впоследствие „БНР“ и „Дарик Радио“.)

След поредица предизвикателства в популярни компании за реклама и човешки ресурси, Бисер Кунчев в момента е автор и собственик на една от най-новите кариерни медии www.Careerdailynews.com и баща на близнаци (момиче и момче на 4), щастливо женен за половинката си Ива.

Снимка: личен архив : Desislava Banova и Бисер Кунчев/ Източник: Фейсбук страница на тв ММ

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Да се знае и помни! Българинът който поставя вечен световен рекорд по парашутизъм

През 1965 г. синът на военния министър, Георги Филипов и Хинко Илиев правят световен рекорд на дневен групов височинен скок. Следващата година Чавдар скача с катапултиране от 15 313 метра. Това е плонж от стратосферата! Температурата е – 65 градуса. Парашутистът е с кислороден апарат и специален костюм.

По чудо успява, но дълго ходи сгънат на две от удара на катапулта. Международната въздухоплавателна федерация ФАИ решава, че Джуров надминава допустимия риск и човешките възможности.

Вписва го като рекордьор, но забранява подобни опити.

Кой е Чавдар Джуров?

Роден на 31 май 1946 г. в София, син на армейски генерал Добри Джуров, дългогодишен министър на народната отбрана на България.

Завършва Висшето народно военновъздушно училище „Георги Бенковски“ и Военновъздушната инженерна академия „Н. Е. Жуковски“ в Москва.

Служи като летец-инструктор в Българската народна армия.

На 14 юни 1972 г., по време на тренировъчен полет с реактивен учебен самолет Л-29, Джуров загива край село Крушовене, заедно с инструктора си Венцислав Йотов.

Загива едва на 26 години, но оставя след себе си легенда, която вдъхновява поколения български летци и парашутисти.

Името на Чавдар Джуров остава символ на смелост, техническо майсторство и човешка издръжливост.

В България се провеждат състезания по парашутизъм, носещи неговото име, а неговият подвиг се изучава и помни като част от историята на военната авиация.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ