От книгата на Анна Заркова „Големите убийства“
Борис е застрелян от ревност, Илия от завист
УБИЙЦИ ПРАЩАТ един след друг в небитието двамата братя бизнесмени Борис и Илия Гьошеви.Десетки версии за мафиотски връзки и афери се издигат и пропадат в хода на разследванията за тяхната смърт. Мотивите на душманите им се оказват битови: Първият разстрел е заради жена, а вторият – от завист.
Шефът на финансова къща „Титан-ХХ век“ Борис Гьошев е застрелян в сърцето на работното му място в офис на столичния булевард „Патриарх Евтимий“ номер 40 в 13,15 часа на 9 май 1996 година.
По-малкият му брат – собственикът на холдинг „Напредък“ Илия Гьошев, издъхва с куршуми в гърдите 5 години по-късно на 25 януари 2001 година, в колата си на улица „Победа“ в Пловдив.
Екзекуциите нямат друга връзка помежду си, освен тази, че жертвите са братя.
Убийците са хванати.
Мъжът, отнел живота на Борис – 35-годишният Георги Веселинов Георгиев, е заловен в дома му на столичната улица „Сердика“. При разпитите прави пълни самопризнания: обичал до лудост една жена и стрелял срещу съперника си.
УБИЕЦЪТ ПИШЕ от килията си до „Труд“. Разказва, че е роден и израснал в семейството на инженери. В училище е без проблеми – отличник е, без това да му коства много усилия. Завършва с пет и осемдесет Софийската математическа гимназия, приет е с шестица във Висшия машинно-технически институт, дипломира се през 1983 година.
Работи в елитен институт като конструктор на компютърни системи за обработка на визуална информация. След 1992 година заедно с колеги регистрира фирма с подобна дейност компютърна анимация, видеоклипове, предпечатна подготовка и реклама.
Влюбва се в една жена, чието име криминалистите не съобщават, а и самият той предпочита да премълчи. Говори се, че става дума бивша манекенка на име Виктория, която обаче посвещава любовта си на Гьошев – 29-годишен хубавец, шампион по кану-каяк и преуспяващ брокер. Седми юни е датата, определена за тяхната сватба, която Георги Георгиев проваля.
Борис умира пронизан от изстрели пред очите на брат си и други свидетели в обменното бюро на брокерската им къща. Тя се намира срещу Първа градска болница в София.
Два куршума са пробили една дупка в сърцето на Гьошев, казва доктор Пламен Зографски от близката болница. Лекарите се борят над 14 часа за живота му, но безуспешно.
Веднага след стрелбата убиецът се измъква през задната врата на офиса. Залоства я с дърво, защото предполага, че шокираните близки на жертвата ще се окопитят и ще го догонят. Борис лично отваря вратата на убиеца си, миг преди да падне окървавен, разказват очевидците. Той нямал обичай да става от бюрото си, за да посреща посетители, но в часа на кръвопролитието единият от двамата му гардове бил в тоалетната, а другият – в банката.
Приятелят ти идва на гости! – провиква се към Гьошев съдружникът му Димитър Гайтанов. Секретарка вижда на монитора екзекутора и го разпознава по-късно в следствието и съда.
Убийството е за много пари! – допуска колега на покойния в първите часове след трагедията. Банкови източници, цитирани от Ройтерс, съобщават, че убитият е загубил голяма сума на борсата. И двете съобщения, публикувани в пресата, се оказват неверни. Както и други две от разпространените версии: Че килърът е пратен от недоволни партньори във финансова операция след един от резките скокове на долара; Че посредническа сделка по управление на инвестиционен фонд е погубила брокера. Нищо подобно.
ДВАМАТА БРАТЯ Борис и Илия са бивши спортисти от Пловдив. В света на капитала навлизат като чейнджаджии от „Матурата“ – популярно заведение в центъра на София, където в годините след падането на Живков се обменя на частно валута.
През 1992 година Гьошеви отварят обменно бюро. По-късно набират скорост в борсовите игри, регистрирайки поотделно две финансово-брокерски къщи.
Борис поема управлението на „Титан – XX век“. Негови съдружници са Димитър и Ганка Гайтанови. Съвместното им начинание е успешно – финансовата им къща е от най-стабилните и с най-добри обороти в софийски мащаб. Регистрирана е като дружество с ограничена отговорност (ООД) с уставен капитал 50 000 стари лева.
Като проучват добре документацията на фирмата, криминалистите изключват финансови мотиви за убийството. Месец и половина преди да умре, Борис се хвали на брат си, че изчистил и най-дребните си задължения, работейки „на светло“ със затворен кръг от клиенти.
При проверката в „Титан – XX век“ не е открит нито един от белезите на фалиралите пирамиди. Във финансовите операции, минаващи през Първа източна международна банка, скрито-покрито няма. Хипотезата, че Борис е мъртъв заради загуби на междубанковия пазар, е отхвърлена като абсурдна предвид неоспоримия факт, че за три години „Титан“ е натрупала близо 300% печалба.
Сигурен бях, че убиецът е аматьор, който ще излезе наяве, казва Илия Гьошев, след като убиецът на брат му е прибран зад решетките. – Като бивш гребец Боби беше красавец с прекрасно телосложение и около него имаше не едно и две момичета. Не знам коя от тях е предизвикала убийството.
Обвиненият за смъртта на Борис Гьошев инженер Георги Георгиев заявява в писмото до „Труд“:
„Нямам нищо общо с убийството на Борис Гьошев. Никога не съм имал каквито и да било отношения с убития или с хора от неговото обкръжение. За първи път видях снимката му в „Труд“ от 13 ноември 1996 година и вече със сигурност мога да заявя, че никога не съм го познавал или виждал случайно. Освен това никога не съм притежавал или ползвал каквото и да било оръжие. За последен път съм държал автомат в казармата през 1985 година. Никога, дори случайно, не съм влизал в кооперацията, където се е намирал офисът на Гьошев. Не съм бил „залавян“ или задържан вкъщи или на улицата, както твърди пресата. В полицията отидох за справка, след като се обадих на телефонен номер и име, предадени ми от съсед на хвърчащо листче с думите: „Идваха и го оставиха да се обадиш!“
Нямам никакви конфликтни или спорни отношения с когото и да било, още по-малко някакви отношения, касаещи трети лица от женски пол.
Не съм правил самопризнания, различни от горните. Никога не съм имал дори и най-дребни криминални или противообществени прояви или някакво отношение с полицията.“
Не му вярвайте, измисля си – отсича опитен криминалист.
Илия Гьошев, преди да умре:
УБИЙСТВОТО НА БРАТ МИ НЕ Е ЗАРАДИ ГОДЕНИЦАТА МУ
– Господин Гьошев, вие бяхте свидетел на разстрела на брат ви Борис. Не се отказахте от сарафската професия, а тя е опасна. Не се ли боите?
– Страхувам се. Кой не се страхува за живота си сред вълната от престъпност, която залива страната ни? Бои се всеки, особено пък хора като мен, които боравят с доста пари… Но най-лошото не е страхът. Най-лошото е, че една част от мен си замина с Боби. Той беше човек, който ще липсва на много хора.
– В пресата се появи информация за хомосексуални мотиви в убийството му.
– Тя е измислена от журналисти, които търсят сензации на всяка цена. Появи се в „24 часа“, после беше повторена от други вестници – без проверка, абсолютно безотговорно. Някой редактор е дал простор на фантазията си. Това стана два дни след като беше задържан убиецът и стана ясно, че между него и Боби е имало някакви взаимоотношения от личен характер, но от следствието не уточниха какви. Всеки, който познаваше Боби, знаеше, че е мъжкар до мозъка на костите. Гавра с паметта му е да се говори, че е бил хомосексуалист. Жените го харесваха много, той беше педант на тема външност, чистоплътност и изтънченост. Маниерите му бяха впечатляващи, обличаше се от най-скъпите фирми, ползваше най-скъпите парфюми. Беше си направил пластична операция на носа, беше си подредил зъбите. Ухажваха го много… Но Боби беше заложил на Виктория. Тя беше любвеобилна към всяко живо същество, към кучета и котки, а брат ми я гледаше като свое дете. Беше изчислил живота си с 20 години напред, беше планирал къде ще учат децата му. На 3 юни щеше да празнува рожден ден, на 5 юни – да освети апартамента си в „Лозенец“. Беше го обзавел с мебели от ценни колекции… На 6 юни Боби и Виктория щяха да правят годеж. За следващия ден бяхме канени на сватбата им.
– Казват, че убийството е станало заради Виктория.
– Ябълката на раздора не е Виктория. Тя беше жената на живота му, но в убийството е намесена друга жена.
– Коя е тя?
– Не знам, от следствието мълчат. Тя явно не е от нашата среда, както и убиецът. Знаете, случват се случайни връзки на всеки човек. Брат ми плати скъпо за една такава връзка.
– А как живее сега Виктория?
– Виждаме се, поддържаме с нея отношения. Тя много тежко прие загубата на Борис. Психиката й не издържа, наложи се лекарска намеса. В момента е по-добре, продължава да се лекува. Не знам как ще бъде нататък в живота й – дали ще срещне друг… Аз й желая щастие от все сърце.
Септември 1996 г. София
ЩАСТЛИВА ЛИ Е по-нататък Виктория, историята мълчи. Затова пък в бъбривите черни хроники след 5 години влиза още едно убийство – това на Илия Гьошев.
– КОЛАТА СПРЯ. От лявата предна врата изскочи мъж, който викаше: „Убиха ме, убиха ме, хора!“ После отдясно излезе друг мъж. Огледа се и хукна да бяга! – това разказва пред съда един от свидетелите на разстрела на Илия Гьошев.
Убиецът Иван Иванов е заловен. Признава, че е стрелял по финансиста. Но не от злоба, а при самозащита.
Във фаталния 25 януари двамата се срещат в пловдивския коктейл-бар „Симфония“, където Иванов работи като охрана. Гьошев бъбри на една от масите с наемателя на заведението Лъчезар Иванчев, после си тръгва. На паркинга среща бодигарда и го пита знае ли къде е най-близкият офис на „Мобилтел“, че трябвало да плати телефона на приятелката си. Охранителят опитва да му обясни, но Илия не го разбира добре и го качва в пежото си, за да му покаже пътя за там. Двамата минават по булевард „Шести септември“, пресичат моста на река Марица и свиват по улица „Победа“. Когато стигат до номер 63, откъм автомобила се чуват два изстрела.
Ранен в гърдите, Гьошев успява да спре колата до тротоара. Той и убиецът му почти едновременно отварят дясната и лявата врата. Единият рухва окървавен на земята, а другият побягва презглава.
След пет дни стрелецът се предава сам в окръжната следствена служба. Държи на версията:
– Той ме нападна безпричинно, аз стрелях, за да оцелея.
Магистратите не му хващат вяра. Те стигат до извода, че той се отнася с патологична неприязън към хора, които имат много пари. Стреля по Гьошев в порив на омраза и гняв от провала на собствените му опити да стане богат.
Източник:pomislete.com
10:11:00
