Нови страховити подробности за ужаса с бизнесдамата Инна, клана от Фрико в Благоевград

История за любов, пари и опит за убийство, но и за борбата за живот пред "очите" на града.Благоевград преживя един ужасен петък. Преди обед вой на линейка накара центъра да настръхне.

Мълвата плъзна бързо: млада жена е наръгана с нож. Минути по-късно става ясно, че в заведение под площада 37-годишната Инна Илиева е ранена с нож от известния Георги Мирчев- Фрико.

За секунди, пред свидетели, кафенето, където Ина и Фрико пиели кафе, било окървавено. Фрико удрял със сгъваем нож доскорошната си приятелка Инна, с която имали връзка от дълго време. Тя дори не успяла да изкрещи, не успяла да отпие от кафето си,пише БЛИЦ.

Паникьосани хора се разтичали да звънят в полицията и в Спешен център, а една бременна млада жена спирала кръвта и с ръце. Дъщерята на футболиста Иво Андонов – Виктория, бременна в 8-мия месец, се спуснала да помага, да дава кураж на Инна, която губела кръв, уточнява Struma.com.

В помощ на Виктория се притекли и работници, които строели дървените къщички за Коледния базар. Полицаите пристигнали, а минута след тях и линейката.

Инна била транспортирана спешно в хирургията на МБАЛ Благоевград, където я посрещнали екипите от хирурзи и ортопеди. Без да губят време, подготвили жената за операция.

Множество прободни рани от ляво на шията, над гръдната кост в посока сърцето и малко по-надолу към белия дроб. Наранена била и трахеята. Бързата реакция и професионализмът на лекарите спасили живота и.

Докато Инна се борела за живота си, Фрико сам се предал в полицията. Признал, че е извършил тежкото престъпление, което по-късно прокуратурата определи като опит за умишлено убийство.

Казал, че бил в несвяст, силно афектиран. Запознати коментират, че двамата имали проблеми с връзката си, тъй като предишната вечер Фрико бил с приятели, правил опит да се свърже с нея по телефона, но тя не отговаряла. Звънял упорито с часове.

Имали, според знаещи, и финансово неуредени взаимоотношения. Говори се, че Фрико е търсил 10 000 лева от Инна. Това се чува сред градските легенди. Но скоро мотивите ще излязат на светло, щом Фрико влезе в съдебната зала по делото за мярката му за неотклонение, тези дни..

Тежко престъпление. Тежко обвинение за Фрико. Грозят го дълги години затвор. Жестока травма за Инна и близките и.Травма и за свидетелите в кафенето, които днес преживяха кошмар, който никога няма да забравят. От все сърце се надяваме Инна, дъщеря на известна учителка в Благоевград и майка на две деца, да се справи, да оздравее и да забрави днешния петък.

А човекът, който днес накара градът да настръхне от ужас, да получи справедливо наказание.  Какво е искал да докаже? Какво е мислел, когато е размахал ножа? В какво състояние е бил? Провокиран ли е бил от Инна? Това са въпроси, които тепърва предстои да се изяснят.

Фактите обаче са по-силни от слуховете. Посред бял ден в Благоевград една жена едва не беше убита. Две деца цял ден чакаха майка си да се прибере. Магазинът на Инна в центъра остана заключен.Мисълта ни е и за бременната Виктория Андонова. Какво ли е преживяла?

Тя се притекла на помощ  без страх, без да мисли за себе си. Виктория, ти си героят. Смело момиче!  Пожелаваме ти да родиш здраво и красиво бебе. Ти днес спаси човешки живот.Поклон и пред лекарите от хирургия в МБАЛ за високия им професионализъм, бърза и адекватна реакция. 

Но Благоевград вече не е същият. Този петък остави рана. Тя няма да зарасне бързо.Днес сигурността в града беше отнета, а спокойствието осакатено. Градът, днес се разтрепери.Хората мълчат. Улиците тежат. Нещо безвъзвратно се пречупи. Бог да пази децата ни. Бог да пази Благоевград.

Източник:БЛИЦ

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Трагико-комична драма в Бургас.Мъж поръча лека жена по телефона - дойде жена му

Истинска трагико-комична драма с интимен привкус се разиграла в Бургас. 38-годишният Недялко Карев поръчал собствената си съпруга като момиче на повикване

31-годишната му половинка Надя се е явила чинно в точно уречения час в специалната квартира, наета от палавия Недялко за едно денонощие. Последвал невероятен скандал, в който и двамата съпрузи сипели върху си обвинения и ругатни. Запознати отбелязват, че Недялко и Надя имали брак от 6 години, но нямали деца. Той работел като служител в склад на едро за алкохол, а Надя пък била касиерка в една от големите търговски вериги в Бургас. Живеели в стар панелен апартамент, оставен от родителите на Недялко. Преди около година и половина Надя му заявила, че започва курсове по компютърна грамотност и английски език. Казала му, че иска да смени професията и, че й писнало да работи на каса за по 500 лева на месец по 12 часа на смяна и с един почивен ден седмично.

Съпругът й се съгласил с половин уста. Дамата започнала да се бави все повече през нощта. Първо му казала, че курсовете са от 21 часа и продължават до полунощ. После се оказало, че трябва да стои до 2- 3 часа заради голямата интензивност на работа. След това му признала, че си намерила работа като секретарка в казино-клуб. Заради това е оставала до ранните часове сутринта. Недялко се мръщел, но когато жена му започнала да носи сериозни пари

млъкнал. Доходите на Надя скочили много, като тя му споделила, че вече работи за 3000 лева месечно, но почти не се свъртала в къщи. Купила си нови дрехи, кола, маркова козметика. Забравила обаче за съпружеските задължения. Оставила Недялко “на сухо” поне за половин година. Когато той успявал да я завари в леглото по нормално време се оправдавала, че е много изморена и му отказвала. Това се отразило много тежко на мъжа, който започнал да се съмнява, че има нещо нередно. Решил да я проследи, но бил спрян от охраната на казино-клуба. След това звъннал на служебния телефон, който Надя му оставила. Вдигнала жена му, която му обяснила, че не трябва повече да я търси на работа. Така той започнал да се забавлява сам в самотните нощи.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Тя беше хем негова внучка, хем негова дъщеря, а дори и първа дама

Жени Живкова на 60! Без купон заради траура по Малък Тошко. Дизайнерката отложи и сватбата на дъщеря си Людмила заради трагедията с брат си

Дизайнерката Жени Живкова продължава траура за малкия си брат Тошко Славков, заради който отложи сватбата на голямата си щерка Людмила през август. Днес, 07.11, най-известната издънка на правешката фамилия чукна 60, но няма да вдига купон за юбилея си.

Все пак Жени не се е запуснала съвсем и ще посрещне личния си празник с идеално изпънато и лифтирано лице, нула бръчки, уголемени устни и дискретен ботокс – както подобава на дама от хайлайфа, навлизаща в третата възраст

Двамата с Малък Тошко може и да не се срещаха редовно, но държаха един на друг и се обичаха. Слуховете из столицата носят още, че краят на брака на дизайнерката с бизнесмена Андрей Стефанов също я отказал от идеята за купон.

Бракът с Андрей изтрая близо 35 години

Евгения Живкова е родена на 7 ноември 1965 година в семейството на Любомир Стойчев и Людмила Живкова. Баща ? е инженер от Враца, а майка ? е дъщеря на Тодор Живков.

През 1967 година родителите на Живкова се развеждат – баща й е изпратен на работа във Виена и достъпът му до дъщеря му е ограничен, а майка й малко по-късно се омъжва повторно за телевизионера Иван Славков.

Детството й преминава в атмосферата на привилегия, но и на строго възпитание. Още като дете тя е част от света на властта – свикнала е с официални срещи, протокол, охрана, пътувания и присъствие на важни гости.

Людмила възпитава дъщеря си в дух на култура, изкуство и космополитизъм, като я запознава с известни личности, художници и духовни учители.

През юли 1981 г. България е потресена от внезапната смърт на Людмила Живкова. За Тодор Живков това е огромен личен удар. Той изпада в дълбока депресия, изолира се и дори обмисля да се оттегли от властта.

В този тежък момент именно Жени – едва 16-годишна тогава – става човека, който му връща смисъл да продължи. Нейното присъствие му напомня за дъщеря му Людмила и постепенно тя се превръща в най-близкия му човек.

Малко след смъртта на Людмила Живков, Тодор Живков взема решение да осинови своята внучка. Така тя юридически става негова дъщеря, а не просто внучка.

Този акт е не само личен, но и символичен – продължение на рода и знак на духовна приемственост.

След осиновяването Жени започва все по-често да придружава Живков на официални събития, приеми и държавни визити. Появява се редом до него при посрещане на чужди делегации и в медиите вече я наричат „първата дама на България“.

Тя олицетворява младост, стил и модерност – нещо различно в строго протоколния свят на комунистическата епоха.

Жени не се възприема като политическа фигура, но присъствието ? до Тодор Живков има важна роля – тя смекчава неговия образ и внася човешка топлота в представянето на властта.

Евгения Живкова завършва средно образование в Националното експериментално училище в София (1983) и същата година е приета за студентка в Софийския университет, специалност история и втора специалност философия. Дипломира се през 1988 г. със степен магистър по история и философия и специалност – История и теория на културата. От 1988 г. до 1992 г. работи в Института по култура към Българската академия на науките.

С Малък Тошко не бяха твърде близки, но се обичаха безрезервно

През този период семейството на Живков живее на издръжка на Управлението за безопасност и охрана (УБО) на Държавна сигурност. Евгения Живкова има разточителни разходи, които за периода 1985 – 1989 година се оценяват на около 70 хиляди лева, голяма част от тях във валута.

През 1991 г. Евгения Живкова създава модна къща „Жени Стил“, в която е едноличен управляващ директор и дизайнер.

През 1999 г. учредява фондация „Людмила Живкова – Знаме на мира“, възстановява асамблея „Знаме на мира“ и е неин председател. Народен представител в XXXIX и XL народно събрание (2001 – 2009 г.) от Парламентарната група на „Коалиция за България“. 

Бъдещата дизайнерка беше хем внучка, хем дъщеря на Тато

Източник на част от текста:lupa.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Къде е днес жената, заради която Тодор Славков прекара 2 години в ареста

В живота на отишлия си без време от този свят на 21 юли 2025 г. Тодор Славков има много възходи и падения. Сред последните е арестът му и съдебния процес за изнасилване, който оставя незаличимо петно върху репутацията на известния наследник. Ето цялата история и къде са героите в нея днес:

Самоубилият се през лятото Тодор Славков с право се кичеше с титлата плейбой – през леглото на внука на комунистическия лидер Тодор Живков преминаха стотици красавици. Фаталната жена в живота на Малък Тошко обаче безспорно е някогашната студентка Мила Гешева. В зората на демокрацията тя го посочи като основен участник в груповото й изнасилване, състояло се на 10 юли 1988 г.

Заради обвиненията Малък Тошко се укриваше дълго време в Швейцария, преди да бъде заловен и екстрадиран у нас, където прекара 2 години в следствения арест. Едва през 2005 г. съдът окончателно постанови, че Тодор Славков и приятелите му Орлин Ножаров и синът на унгарския дипломат Жолт Хайду са невинни. Припомняме драматичната „прашасала“ история около изнасилването на Мила Гешева.

Тодор Славков процес

През юли 1988г. тийнейджърката Мила се скарва с майка си и напуска дома си късно вечерта. Отива в бар, където е задявана от подпийнал чичко. От лапите му я спасява Жолт Хайду – синът на мастит унгарски дипломат. Той я води у дома си, а Мила заспива, тъй като също е погълнала солидно количество алкохол. Събужда се в квартирата на чужденеца, усещайки навалица около себе си.

Вижда Жолт, Тодор Славков и Орлин Ножаров. Или поне така твърди тя. Пак по нейните думи тримата й се изреждат един след друг, без изобщо да се трогват от виковете й за помощ. Ако се вярва на показанията на момичето, Жолт, Тодор и Орлин еякулират върху корема й, както и на чаршафа. После всички напускат апартамента. Мила взема такси и се озовава в 6-о районно управление на МВР. По жалбата й веднага е разпоредена предварителна проверка. От дома на унгареца оперативните работници изземат чаши, чаршаф, бикини и косми.

Мила Гешева дело

Проведени са и редица разпити. Някои свидетели от кооперацията потвърждават, че са чули викове в ранната утрин на 10 юли. Други пък нямат спомен. Медицинското свидетелство за травмите на девойката носи дата 9 юли. А уж изнасилването на Мила се е случило ден по-късно! Странно е и друго нещо – за периода 28 юни – 16 юли 1988 г. има документи, които показват, че Тодор Славков е бил с гипсиран крак.

В показанията на Гешева липсва и дума за това. Извършилите предварителна проверка логично заключават, че няма данни за престъпление. На тази база районната прокуратура отказва да образува дело по случая. Отказът е потвърден и от Георги Георгиев от Градска прокуратура.

В постановлението си той подробно анализира събраните доказателства и свидетелските показания и стига до извода, че разказаното от Мила Гешева не отговаря на действителността. Та нали по чаршафа няма следи от сперма, такива не са били открити и по тялото на девойката, макар тя да твърди, че върху нея е еякулирано и след изнасилването не се е мила и бърсала. След падането на Тодор Живков от власт бързо се намира „законен повод“ да се припомни за „груповото изнасилване“ на Мила Гешева.

„Защо няма съдебен процес?“, пита на 17 декември 1989 г. във вестник „Работническо дело“ самоубилият се впоследствие оперативен работник Янко Димов. Ден по-късно шефът на следствения отдел на Главна прокуратура Пеньо Платиканов образува дело срещу Тодор Славков, Жолт Хайду и Орлин Ножаров.

Тримата са обвинени, че на 10 юли 1988 са се „съвокуплили с лице от женски пол“, Наложена им е мярка за неотклонение „задържане под стража“. По това време Малък Тошко вече учи в Швейцария след изменение в правилата за висшето образование, направена в негова полза няколко месеца по-рано. Жолт се е прибирал в Унгария, а Орлин също е извън България. Мила Гешева пък бяга в Германия и иска политическо убежище понеже е „изнасилена от внука на държавния глава“.

Немците отхвърлят молбата й с довода, че у вас вече има демокрация. До 1989 г. приетите във ВУЗ младежи първо карат 2-годишна казарма и едва след това влизат да следват. Малко преди падането си от власт обаче Тодор Живков заповядва наредбата да се промени, за да може внук му да се обучи в швейцарска Алма матер.

Новите порядки започват да действат от 1 септември, а узаконяването става след преломния 10 ноември 1989 г.

След като българската прокуратура издава заповеди за насилниците на Гешева, унгарските власти категорично отказват да предадат гражданина си Жолт Хайду на правосъдието, а Орлин Ножаров не е открит – укрива се в Канада. Швейцарците обаче решават да съдействат и Тодор Славков е задържан. Това се случва през 1994 г. Следващите 8 месеца Малък Тошко прекарва в швейцарски затвор.

На 15 февруари 1995 г. е екстрадиран в родината и тук също лежи 14 месеца в тъмницата, преди да бъде освободен под парична гаранция.

Тодор Славков в ареста

„И в Швейцария, и в България създадох приятелства. От момента, в който попаднах зад решетките, бях готов на всичко. Дори и за секунда не съм се стреснал. Не се пречупих, защото имах пълната подкрепа на баща ми и сестра ми Жени, на цялото ми семейство. Както казах, създадох приятелства, а дори на втория месец станах кмет в затвора. Бях отряден председател, имах си лента. Каквото кажех, това ставаше. Имаше ред при мен, слушаха ме. Не са ми правели никакви проблеми надзирателите и другите затворници. В затвора четях книги на Достоевски“, разказва преживяванията си Малък Тошко.

Любопитна е ситуацията с неговото залавяне. В началото обвиняемият се криел, контактувал с хора единствено по телефона. Един ден обаче напуснал убежището си и тръгнал с колата си нанякъде. Тогава. ченгета го спрели случайно на магистралата заради превишена скорост. А като се изяснило кой е, белезниците щракнали на китките му. „Всички знаеха, че съм в Швейцария и ме издирваха. Татарчев беше главен прокурор. След като се разбра, че съм невинен, той дори се извиняваше на баща ми.

След дъжд качулка!

За мене по-добре, че ме заловиха и нещата си дойдоха на мястото, иначе може би и сега щях да се укривам някъде по чужбина“, разказа преди няколко години Тодор Славков.

През 2009 г. когато влезе в къщата на „ВИП Брадър“, Малък Тошко демонстрира циничното си чувство за хумор, като публично отправи покана към Мила Гешева да се ожени за него.

Що се отнася до Мила Гешева, то нейният живот се разви повече от добре след аферата с груповото изнасилване. Хубавицата се омъжи за швейцарския милионер Феличе Лепоро, но само 3 години по-късно се разведе. Мила върти успешен собствен бизнес – притежава 3 бутика за италианска мода в швейцарския град Лугано, както и малък аутлет център, където продава преоценени стоки. Преди няколко години Мила Гешева се завърна у нас за кратка почивка и тогава сподели няколко думи за драмата от 1988 г.

„Всички гаври са забравени и простени! Онова, което се е случило с момичето Мила, няма нищо общо с жената Мила. Не желая злото никому, в крайна сметка човек винаги остава сам със съвестта си“, лаконична беше Гешева.

През 2019 г., малко след развода си с швейцарския милионер, Мила Гешева се сгоди за, друг баровец – италианецът Ален Саудад Бланкаерт,  като засега няма публични данни дали двамата са се оженили. Мила и новият й мъж обитават просторно имение в швейцарския град Лугано, имат и къща на брега на Женевското езеро.

Източник:www.zajenata.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Защо Иван Костов продаде Нефтохим на руснаците

Костов има една-единствена, но много сериозна грешка: че не обясни с думи прости – така както аз сега, основанията за решението си. Ей за такива неща упреквам Костов – тежко некомуникативен, презиращ медиите и журналята и съответно подценяващ ролята им.Работех за Жан в пресцентъра на Министерския съвет. О, господи, все с тая стена се сблъсквах – от горния абзац. В това отношение Жан и Костов са идентични.

Навремето и аз го упреквах за това – разбира се, не лично, а в главата си

Но един спец в нефтения бизнес (нито костовист, нито антикостовист; нито ляв, нито десен – човек, който не се интересува от политиката, а от работата си и парите от нея, с които да осигурява сносен живот на семейството и децата си). Та му споделям как ме е разочаровал Костов с продажбата на „Нефтохим“ на руснаците, а той ми връщо въпрос:

„На кого друг да го продаде?“

Отговарям наперено: „Има западни компании – Роял Дъч Шел“ и т.н. от големите му изброявам, накрая добавям авторитетно „И доколкото знам, е бил проявен интерес от „Сауди Арамко“.

Той се смя дълго – при това искрено, което бе особено обидно. Като му затихна смехът, каза:

„Нито една от големите, които изброяваш, нито „Сауди Арамко“ заявиха минимален интерес към продажбата на „Нефтохим“-а – поне да бяха купили офертата, камо ли да пристъпят към dew diligence. Как „Нефтохим“-ът получава нефта? По вода. И кой ще е тоя западен или арабски малоумник, който ще прави завъртулки по Средиземно море, след туй през и без това адръстения Босфор, за да влезе в далечното и затворено Черно море с нефтените танкери? Ами само от туй себестойността се вдига дотам, че освен да си завираш продукцията на бургаската рафинерия известно къде, друго приложение няма.

Да довършим картинката. Ама съвсем няма приложение – защото технологията и съответните инсталации са проектирани за тежкия, наблъскан с простотии руски нефт, а не за лекия арабски нефт. Т.е., и да си затворим очите пред оскъпяването от транспорта, стигаме до абсолютната стена на технологията.

Истината е една: „Нефтохим“ е проектиран за доставка на руски нефт с танкери през Черно море. И само при спазване на тези условия може да е печеливш.“

След разказа на моя приятел потърсих сама информация и след много ровене и събиране на такава (вкл. часове в Народната библиотека), установих, че е прав

Тъй че изборът на Костов е бил между „Лукойл“, „Роснефт“ и още 1-2 мощни руски компании, които могат да гарантират доставките на нефт. Вариантът с купувач, който не може да гарантира доставките на суровината го гледаме все

още – „Кремиковци“.

Лесно и логично е от общополитически съображения да се упреква Костов за едно или друго действие. Но като навлезеш в детайлите на проблема, често се оказва, че същината му, която си привиждал като политическа, е безкрайно далеч и нама нищо общо с политиката.

В случая с „Нефтохим“ Костов има една-единствена, но много сериозна грешка: че не обясни с думи прости – така както аз сега, основанията за решението си. Ей за такива неща упреквам Костов – тежко некомуникативен, презиращ медиите и журналята и съответно подценяващ ролята им.

Работех за Жан в пресцентъра на Министерския съвет. О, господи, все с тая стена се сблъсквах – от горния абзац. В това отношение Жан и Костов са идентични. Гадно усложнение: и шефът ми, т.е. шефът на пресцентъра Краси Райдовски показваше същото неразбиране – що е то публичност и ролята й в днешното общество.

Невена Гюрова  semkiibonbonki.blogspot.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Баща военен, детство в гарнизон и живот между дисциплина и слава

 Братята Кличко – стоманените юмруци на СССР

Те са високи, интелигентни, безупречно възпитани и с дипломи от университет. Но светът ги запомни най-вече с друго – с унищожителните им удари на ринга. Виталий и Владимир Кличко – двама украински шампиони, родени в последните години на Съветския съюз, които превърнаха бокса в семейна традиция и световна легенда.

Детство в сянката на казармата

Братята са родени в семейството на военен. Баща им – генерал-майор Владимир Родионович Кличко – е офицер от съветските военновъздушни сили, служил дълги години в авиацията и участвал в ликвидирането на последиците от катастрофата в Чернобил. Именно тогава семейството преживява най-тежките си дни – баща им е изложен на радиация, което по-късно се отразява тежко на здравето му.

Детството на Виталий и Владимир преминава в дух на дисциплина, ред и непрекъснато местене от гарнизон в гарнизон. Родени са в Киргизстан, израстват в Чехословакия и Източна Германия – типично за децата на съветските офицери.

Виталий си спомня, че в училище често е трябвало да се доказва с юмруци. Така още като тийнейджър открива бокса – първоначално като начин да се защитава, а по-късно като страст и професия.

От армейския дух до ринга

Виталий е по-големият – роден през 1971 г. Завършва спортна академия и дори става шампион по кикбокс, преди да се насочи изцяло към бокса. По-малкият му брат Владимир (роден през 1976 г.) върви по същите стъпки, но с повече академична насоченост – завършва педагогика и по-късно защитава докторска степен по спортна наука.

Двамата са известни с това, че никога не са се били един срещу друг – обещание, което са дали на майка си. И го спазват цял живот.

Славата идва с упоритост

През 1996 г. Владимир печели златен медал на Олимпиадата в Атланта и скоро след това двамата братя превземат професионалния бокс. Те доминират тежката категория повече от десетилетие. Противниците им падат един след друг, а медиите ги наричат „боксовата династия на Кличко“.

Любопитен факт е, че през 2011 г. братята държат едновременно всички световни титли в тежка категория, но в различни версии – нещо, което никой не е постигал преди.

Личен живот и човешко лице

Виталий Кличко след края на спортната си кариера става политик и днес е кмет на Киев. Наричат го „железният кмет“, защото стои в града дори по време на войната. Женен е за бившия модел Наталия Егоровна, с която имат три деца, но през 2022 г. двамата официално се разделят след дълъг брак.

Владимир пък дълго време беше в центъра на медийното внимание заради връзката си с американската актриса Хейдън Пенетиър. Двамата имат дъщеря, но и техните отношения приключват след години на дистанция между САЩ и Европа.

Извън ринга Владимир е известен с интелекта и хладнокръвието си – владее няколко езика, интересува се от философия и дори води лекции по мотивация и спортна психология.

Синове на СССР, легенди на света

Двамата Кличко са продукт на едно поколение, закалено в ред и труд. В тях личи онова, което съветското възпитание оставя – дисциплина, уважение и вяра в собствените сили.

Те са не просто шампиони. Те са символ на епохата, в която спортът се превръщаше в национална гордост, а семейството – в крепост.

И макар да са избрали различни пътища – единият в политиката, другият в живота след ринга – братята Кличко ще останат завинаги „двете стоманени лица на едно детство под съветското небе“.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Той беше най-прецаканият участник в „Игри на волята“, но днес е по-щастлив от всякога!

Ако има участник в „Игри на волята“, който едновременно да е много обичан от публиката и също толкова критикуван, то това със сигурност е Юлиян Златев от първия сезон на шоуто. Юли не успя да спечели наградата, но и до ден-днешен остава един от най-популярните участници от първия сезон на Игрите.

Какво обаче се случва днес с него, 7 години след края на неговия сезон?

Финалистът от първия сезон на „Игри на волята“ Юлиян Златев продължава да съди продукцията. Учителят по физкултура е завел три иска срещу риалити предаването. Те са на стойност от 200 000 лева. Толкова е трябвало да вземе Юлиян за победата си в шоуто. В крайна сметка предаването бе спечелено от Добрин. А учителят по физическо не вярва на гласуването на зрителите.

Според него всичко в шоуто е манипулирано.

„Изкараха ме злодей и женомразец. Показаха ме съвсем друг образ от този, който съм в действителност. А аз тогава имах сериозна приятелка. Това много ми се отрази. Работех с малки деца. Бях стресиран. Един от исковете е точно за уронване на авторитета ми“, казва Юлиян.

В личен план Юлиян от 5 години е женен мъж. Продължава да спортува активно. Занимава се полупрофесионално с бокс и автомобилизъм. Разбира се не е изоставил и професията, с която влезе като участник в предаването преди 7 лета – преподавател по физкултура.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Само три целувки на екрана и една голяма любов – животът на една от най-големите актриси като филм

На 11 май 2023 г. България се сбогува с една от най-големите си актриси – Емилия Радева. Тя си отиде на 90 години, само три месеца след своята най-близка приятелка Гинка Станчева. Двете бяха повече от колежки – бяха сестри по дух, по сценична съдба и по спомени. А когато към тях се прибавят и съпрузите им – актьорите Любомир Димитров и Пейчо Пейчев – се получаваше едно от онези редки приятелства, които надживяват времето.

Родена в Радомир, Емилия Радева отрано усеща, че сцената ще бъде нейната съдба. Завършва ВИТИЗ, първоначално при проф. Кръстьо Мирски, после при проф. Боян Дановски – голям педагог и личност, свързан дори с историята на Георги Димитров. Младата студентка впечатлява всички с финеса си, с гласа си и с онази особена светлина в очите, която после ще я направи любима на поколения зрители.

Любовта я намира още по време на следването – среща младия актьор Любомир Димитров. Двамата започват като приятели, стават партньори на сцената, после се влюбват и остават заедно за цял живот. Играят заедно във филми и пиеси, а в някои от тях съдбата на героите странно напомня на тяхната. В „Животът си тече тихо“, например, двамата са млади партизани – Шели и Велко – влюбени до последния дъх. Филмът е заснет от Бинка Желязкова и Христо Писков, но остава години наред без премиера, защото според властта „развенчава образа на народния борец“. За Емилия този филм има и лична цена – тя решава да направи аборт, за да участва в снимките. По-късно признава, че това е нейният „най-тежък грях“, който съдбата сякаш й връща, когато дъщеря й Катерина претърпява сериозен инцидент. Но тя не се оплаква. Приема всичко като изкупление и продължава да играе, да живее и да обича.

Първата й голяма роля идва с „Ребро Адамово“, където влиза в образа на младата българомохамеданка Зулкер. Филмът е силен, различен, а Емилия блести с естествеността и вътрешния си плам. За тази роля тя получава Димитровска награда – едно от най-високите отличия по онова време. Оттам нататък пътят й в киното е ясен – „А бяхме млади“, „Снаха“, „Матриархат“, „Сиромашка радост“ – все заглавия, които носят духа на българското кино от златните му години.

Емилия Радева винаги е била олицетворение на женствеността, но и на достойнството. Любопитен факт е, че през цялата си кариера тя се е целувала на екрана само с трима актьори – Любомир Кабакчиев, Апостол Карамитев и Георги Георгиев–Гец. Всички останали целувки пази за съпруга си.

Когато се появява сериалът „Дом за нашите деца“, тя създава една от най-запомнящите се роли в телевизионната ни история – тази на Невена Алданова. Образът на силната, но нежна майка, на жената, която държи семейството изправено, дори когато светът се клати около нея. Мнозина казват, че тази роля й „ляга като ръкавица“, защото в нея има много от самата Емилия.

В по-късните си години актрисата се появява и в руския сериал „Вангелия“, където изиграва майката на Димитър – съпруга на пророчицата Ванга. Емилия лично познавала Ванга и приемала участието си като морален дълг. „Заради нея го направих, заради паметта й. Не съжалявам“, казваше тя.

Тиха, изящна, винаги с достойнство – така я помнят колегите и приятелите й. Никога не е обичала големите думи, не е играла роля извън сцената. „Аз не съм звезда – казваше – аз съм актриса. Звездите угасват, актрисите остават.“

Емилия Радева беше част от онова поколение, което направи българското кино истинско. Време, когато актьорите вярваха в думите, в чувствата и в смисъла на изкуството. Днес, когато гледаме старите черно-бели кадри, усмивката й продължава да свети – като спомен за едно благородно време, в което сцената беше живот, а животът – изповед.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

30 години от покушението на смелото бяло лъвче

Два месеца преди да го застрелят, става шампион

МАЛКО ПРЕДИ ДА ГО РАЗСТРЕЛЯТ, Пламен Михайлов-Кимбата сбъдва мечтата си – става шампион по кану каяк.

На републиканско първенство през август 1995 година четворката кану на ЦСКА печели първо място в драматична гонка и на почетната стълбица край Панчарево Пламен получава своя първи и последен златен медал. В шампионското кану той гребе рамо до рамо с Петър Божилов и националите Мартин Маринов и Румен Николов

След победата Пламен и Петър пращат факс до Нова Зеландия, за да участват в световното първенство по кану-каяк за ветерани, а Мартин и Румен продължават подготовката за международно състезание в Атланта.

Само два месеца по-късно обаче Пламен Михайлов е застрелян пред входа на дома му в столичния квартал „Дружба“.

31-годишният спортист, бивш командос от Специализирания отряд за борба с тероризма, е убит със 7,65-милиметров пистолет в 21,15 часа на 24 октомври 1995 година на влизане във вход 8 на блок номер 20. Един куршум в гърдите и един в тила го повалят, преди да успее да се изкачи до апартамент 133 на третия етаж, където живее със съпругата си Ирена, 7-годишния си син Едислав и 5-годишната си дъщеря Пламена.

След подполковник Марин Чанев и главен сержант Георги Георгиев-Индианеца, които загиват при престрелка в квартал

„Белите брези“, Пламен Михайлов-Кимбата е третият антитерорист, застигнат от куршуми по време на прехода. Според експерти за стрелбата срещу Кимбата е използван полицейски пистолет АП. Службата „Контрол над общоопасните средства“ (КОС) на МВР раздава този вид оръжие под наем на бизнесмени и всякакви други граждани. Този факт разколебава версията, че видът на пистолета, с който е извършено убийството, подсказва за стрелец полицай.

Пистолет „Макаров“ се подава от джоба на мъртвеца, установява оперативно-следствената група при огледа. Преди да издъхне с куршум в гърдите, Пламен е направил може би безуспешен опит за самозащита. По ирония на съдбата той получава разрешително за пищов в деня преди смъртта си.

Кимбата е доубит с втори изстрел от упор под лявото ухо, вероятно когато се е обърнал с гръб към екзекутора си. Следователите откриват един и същ престъпен почерк в неговото убийство и това на автоджамбазина Иван Кудев.

Кудев и Кимбата са загинали от една ръка – това е първата от хипотезите, проверявани при разследването. Но делото е спряно след изтичане на 6-месечния законен срок и прекратено по-късно по давност. Извършителят на престъплението не е разкрит. Прокурорите приемат, че в хода на разследването причините за екзекуцията остават неясни. Предположението, че Пламен Михайлов е жертва на войната за територии в застрахователния бизнес, не е потвърдено.

– Гибелта на Пламен не е резултат от противоборство между застрахователи – заявява отговорен служител на застрахователната компания „Аполо-Болкан“, в която Кимбата е акционер. – Вероятно става дума за лично отмъщение или стари вражди, за които не разполагаме с информация“.

Ако се появят нови данни за убийството, делото може да бъде възобновено, коментират от държавното обвинение, но само за утеха на опечалените.

ЩО ЗА ЧОВЕК Е КИМБАТА?

Роден е в София през 1964 година. Баща му е строителен работник, а майка му – служителка на летище София. Когато го погребват, и двамата родители са пенсионери. Убитият има и сестра, но от съображения за сигурност името и професията й не се съобщават.

Съпругата на Пламен Ирена е инструкторка по аеробика в „Грета спорт“. В деня на покушението двамата празнуват 8-годишнина от сватбата си.

Начално образование Михайлов завършва в бившия СССР, където няколко години работят родителите му. Диплома за основно образование получава в София, после учи в школата за висше спортно майсторство „Васил Левски“. Тренира гребане в „Левски-Спартак“ заедно с Иво Карамански. Дълги години двамата са близки приятели.

До 1989 година Пламен работи като шофьор.

– Миеше с водоноска улиците на „Дружба“ и тогава кварталът ни беше най-чистият в София – казва негова съседка.

През 1991-ва и 1992 година Кимбата служи в спецподелението за Борба с масовите безредици (БМБ) към СДВР. В смутните времена на прохождащата демокрация участва в спецгрупа за бързо действие по мотели и магистрали. Години по-късно излиза полицейски доклад, според който той и другите от групата давали възможност на магистрални бандити да избягват арестите, като изоставят плячката си и се оттеглят.

От 1992-ра до 1993 година Пламен е на служба в специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ) във Враня. Напуска оттам по свое желание. Негов колега казва, че не бил съгласен да „изпълнява политически поръчки“, затова. Но бивш шеф на поделението отбелязва, че по време на акции Кимбата създавал проблеми „с непредвидимите си и екстремни действия.“

След като напуска МВР, бившият командос опитва късмета си в търговията. Отваря нонстоп заведение в „Дружба“. После, като изтъкнат член на Съюза на бившите барети, влиза в застрахователния и охранителния бизнес. До деня, в който го проследява неизвестният килър, той е акционер в „Аполо-Болкан“, съдружник в „Аполо-секюрити“ и служител в охранителна фирма „Атлас“.

Майката Станка Михайлова:

СИНЪТ НА ПЛАМЕН ВСЕ ПИТА: КОЙ УБИ БАЩА МИ?

– Госпожо Михайлова, мина доста време от гибелта на сина ви. Научихте ли нещо повече – кой и защо му отне живота?

– Нищо не можахме да научим, нищо. Те следователите вдигнаха ръце, та ние ли… Синът на Пламен порасна вече, стана втори клас и все пита: Кой уби баща ми? Сигурно същото ще пита и дъщеричката му, но още е малка – в предучилищна възраст…

– Паднахте в несвяст на погребението на Пламен. Как сте със здравето сега?

– Боледуваме, дъще, боледуваме. От мъка боледуваме всичките. А моето сърце не издържа, аз съм вече на легло. Тежи ми мъката, не се издържа. Вдигнахме паметник на гроба на Пламен – за годишнината от погребението му. Но не ми олекна от това, по-тежко ми стана – все едно на душата ми е легнал камък.

– Приятелите на покойния навестяват ли ви?

– Живея с мъката си, само с нея… По-рано живеех истински – с дъщеря си, със сина си, със снахата, с внучетата. Хубаво семейство бяхме. Сега вече нищо не е същото. Идват приятелите на Пламен, не ме изоставят. Но никой и нищо не може да го замени… Купихме наскоро на сина на Пламен плюшеното лъвче Кимба. Сега детето не се разделя с тая играчка. Но може ли тя да запълни празнотата в душата му?

Ноември 1996 г.София/От книгата на Анна Заркова „Големите убийства“

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Преди 10 години тя беше най-известното дете в България, а той още ходеше прав под масата

Пилотът от Формула 3 Никола Цолов и певицата Крисия Тодорова най-сетне разкриха, че са гаджета.

Талантливият състезател, известен с прякора Българския лъв, сподели в социалните мрежи серия от снимки, с които загатна връзката си с изпълнителката.

Преди броени дни двамата публикуваха почти идентични кадри от пътуване в Испания и мнозина заподозряха, че са заедно на екскурзия. Тогава обаче нямаше кадри, на които позират рамо до рамо. 

21-годишната певица е добре позната на българската публика още от детските си години. Тя стана любимка на зрителите с участието си в „България търси талант“, а по-късно представи България на детската Евровизия с песента „Планетата на децата“.

Когато беше съвсем малка, Крисия разплака лидера на ИТН Слави Трифонов. Той не сдържа сълзите си, когато чу песента „За тебе бях“ на Лили Иванова в изпълнение на малката певица. 

Преди Крисия 18-годишният Никола Цолов имаше връзка с испанката Валерия Суарес. Младият мъж е смятан за най-перспективният български пилот. 

Никола Цолов се състезава във Формула 3 през сезон 2025, но вече е потвърдено, че ще премине във Формула 2 през сезон 2026.

Източник: trud.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Къде е днес кученцето Бъфи, което Бойко подари на Путин

„Любител на животните“ не е само част от грижливо лъсканият имидж на руския президент Владимир Путин, той наистина проявява любов и нежност към тях. Особена слабост има към кучетата. Дмитрий Песков отбелязва, че никога не е виждал котки около държавния глава. Може би затова Владимир Владимирович често получава като подарък лаещи.

Лабрадорът Кони

Колко кучета има Путин? Пет! Едно от тях е лабрадорът Кони

Първото куче – лабрадорът Кони, е дар от Сергей Шойгу през 1999 година. Черната красавица е известна с това, че Путин често я взима на делови срещи. През 2007-а я води в залата за преговори с канцлерката Ангела Меркел и прави огромен гаф. Не знае, че тя изпитва панически страх от кучета. В последствие руският президент й се извинява.

Друг път, закъснявайки за пресконференция с журналисти, ВЛадимир Владимирович влетява с обяснението, че Кони е раждала цяла нощ и той изгубил представа за времето.

Колко кучета има Путин? Пет! Едно от тях е Кони

Кони прекарва 15 щастливи години със стопанина си. Умира през 2014 година.

Каракачанката Бъфи

Путин с бебето Бъфи

През 2010 година Бойко Борисов подарява на Путин паленце, роднина на неговите Български овчарски кучета, наричани за кратко каракачанки. Името на мъничето бе избрано чрез всенароден референдум. Писмата са хиляди. Повечето предложения са със славянски имена. Конкурсът печели петгодишният Дима Соколов, който предлага по-англосаксонското Бъфи.

Кучето живее в премиерската резиденция в Ново Огарьово. То става и герой на песен, след като популярни руски радиоводещи, формирали група „Мурзилки Интернешънъл“, изпяха пародия на песента на Филип Киркоров  „Просто подари“, под името „Просто подарите премьеру щенка“ („Подарете на премиера кученце“).

Руската страна помоли България да изпрати и половинка на Бъфи.

Путин се притеснява как Кони ще възприеме новия натрапник в семейството, но лабрадорът и овчарката бързо намират общ език.

Акита-инуто Юме

Да се подаряват животни на Путин става традиция и така семейството му се увеличава с кученце от породата акита-ину, донесена от губернатора на северна японска префектура в знак на благодарност за помощта на Русия след голямото земетресение в страната. Името на палето – Юме не е избрано случайно. В превод от японски означава мечта.

Алабаят Верний

През 2017 година президентът на Туркмения Гурбангул Бердимухамедов реши да зарадва колегата си с алабай. И понеже породата се отличава с изключителна преданост, кученцето получава името Верний. Кинолозите определят алабаите като много интелигентни, но големи инати.

Шарпланинската овчарка Паша

През 2019 година президентът на Събрия Вучич дарява на Владимир Путин паленце от твърде подобната на нашата каракачанка порода шарпланинска овчарка. Четиримесечното кученце получава името Паша. В Русия тази едра порода се ползва с популарност, заради уравновесения характер и изключителната издържливост.

Тайганът Шерхан

През март 2019-а президентът на Киргизката република Сооронбай Жеенбеков връчва на руския си колега мъниче от рядката и неизвестна порода тайган. Тя е местен повод за гордост, защото е смел ловец на всякакъв дивеч. Наричат породата киргизка борзая. Тайганът е изкючителна екзотика, защото се среща рядко извън пределите на местообиталището си.

В момента Путин има пет породисти и предани кучета, все подаръци от други държавни глави. Без да броим останалите видове животни като ездинет кон орловска порода или снежен леопард – барс.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

През 1965г. години един 25 годишен младеж от Шумен мечтае да избяга на Запад, но все нещо осуетява плана му. Привлича към него още двама авери.Накрая всички ще бъдат разстреляни

През 1965 г. един младеж от Коларовград (днес Шумен) мечтае да избяга на Запад. Той се казва Богомил Русев и е на 25 години. Баща му е толкова религиозен, че връстниците му се подиграват: „Ей, синът на набожния идва!” Богомил на завършва гимназия и не се задържа дълго време на една работа. Той е убеден, че за него в България няма бъдеще и непрекъснато крои планове как да я напусне. Още преди да отиде войник, Богомил конструира сам гумена лодка с мотор. Надява се с нея да избяга по море в Турция и я пробва на един язовир, но тя се оказва негодна.

Другата му страст е оръжието. Още 17-годишен, Богомил сглобява примитивен пистолет-самоделка. От казармата успява да открадне истински „ТТ” плюс няколко гранати и бомби. През 1964 г. Богомил се уволнява и заедно с приятелите си Иван Ценов (21) и Здравко Велинов (21) пробва взрива в една пещера.

Той продължава да крои планове за бягство, с които запалва братовчед си Руси и най-малкият си брат Любомир (21). Замислят да отидат на екскурзия с български кораб до Истанбул, да скочат в турски териториални води и с плуване да се доберат до заветния бряг. Този план е изоставен като нереалистичен. Накрая решават да избягат със самолет. Богомил е запален парашутист и често лети със спортен аероплан. Има над 200 скока. Той наблюдава внимателно пилота и смята, че ще може да се справи с машината. Трябва само да обезвредят пазача на летището – или като го вържат или като го напият.

По онова време много хора крояха подобни планове и някои успяват да ги осъществят. Богомил обаче иска да отиде на Запад с някакъв актив на борец против комунизма и избира за средство бомбите. Той споделя плана си с Иван и Здравко. През април 1965 г. тримата решават да предизвикат експлозия по време на първомайската манифестация в Шумен, за да стане ясно, че има много недоволни от комунистическия режим.

Речено-сторено. На 30 април Иван отива у Богомил и двамата приготвят бомба с часовников механизъм и нагласяват закъснителя за 10 часа на следващия ден, когато по главната улица ще минава колоната с манифестанти. Вечерта сядат за алиби с приятели в ресторант „9 септември”. Малко преди полунощ напускат компанията под предлог, че отиват в тоалетната, и слагат бомбата на балкона на един новостроящ се блок. После се връщат.

За тяхно щастие часовникът се оказва неточен. Бомбата гръмва половин час по-рано, в 9.30, когато множеството още не се е събрало. Благодарение на това жертви няма, макар че парчета от тухли се разпръскват в радиус над 100 метра. Тримата атентатори не са доволни от резултата. Манифестацията се провежда, макар че Държавна сигурност е вдигната на крак. Първоначално са заподозрени четири момчета, застанали на един от балконите на строежа. Експертизата обаче установява, че те нямат нищо общо с взрива и като не попада на следа, на 1 юли 1965 г. следователят капитан Христо Григоров предлага разследването да се прекрати. Прокурорът Атанас Касчиев обаче не разрешава.

През цялото лято на 1965 г. Богомил се готви да бяга, но все нещо осуетява плана му да откраднат самолет. Една неделна вечер през юни двамата с по-малкия му брат и с Руси Русев отиват на летището с твърдото намерение да осъществят плана си, но се натъкват на непознати хора и се отказват. След две седмици пазачът пак не е сам. Третият им опит през юли също се осуетява от закъснял авиомеханик. През август двамата братя тръгват за летището без Руси, но той разбира и ги издава на баща им, който тихомълком осуетява бягството.

Наближава септември, а с него и традиционната деветосептемврийска манифестация. Богомил, Иван и Здравко решават да направят втора бомба, но да предизвикат този път по-голям шум. На 8 септември Богомил сипва каменарски взрив в пластмасова дамаджана и прикача за закъснител един часовник „Екзакта”. Вечерта двамата със Здравко слагат бомбата в кошче за боклук във входа на хотел „Ленинград” в самия център на Шумен и Богомил нагласява механизма за 11 часа.

Часовникът пак се оказва неточен. Бомбата се взривява в 12.55 часа. Манифестацията вече е свършила и хората се прибират. Ангел Маджуров (49) се разхожда с жена си и двете си деца. Заедно с тях са майка му Василка (70) и снаха му. Експлозията избухва точно когато семейството минава край хотела. Взривът откъсва дясната ръка на възрастната жена и ранява Ангел и петгодишната му дъщеря Валя. Василка е откарана веднага в болницата и е оперирана, но в 15 часа умира.

Този път за Държавна сигурност е ясно, че взривът не е случаен и има политически характер. Цялата агентура е вдигната на крак. Следствието установява, че бомбата е съдържала около 3,5 килограма взрив и е била в зелена пластмасова дамаджана, производство на ДИП „Капитан Дядо Никола” в Габрово. Експертизата доказва, че часовникът е от рядката марка „Екзакта” и е носен на поправка. Проверяват всички часовникарски ателиета. Кръгът около тримата терористи се стеснява.

Богомил усеща това. От 22 до 27 септември 1965 г. той е на парашутни състезания в Сливен и се уговаря с брат си, че щом се върне, на 3 октомври, ще осъществят замисленото бягство. Докато приятелят му е в Сливен, до ушите на Иван Ценов стига, че от Държавна сигурност са се интересували от Богомил, разпитвали дали е говорил за бягството. Чак на 28 септември тримата изнасят от домовете си компрометиращите взривни материали и ги скриват. Набързо съставят авариен план при опасност да избягат в Гърция, но вече е късно – на 30 септември по обяд Богомил е арестуван.

Иван и Здравко още не губят кураж и дори обмислят как да го спасят. Решават, че най-сигурно ще бъде да подготвят нови експлозии, за да излезе, че задържаният им приятел е невинен. Но не им остава време за това – в ареста Богомил издава своите съучастници и всички, включително и брат му Любомир, са арестувани и правят самопризнания.

Процесът е публичен и се глада от 3 до 8 ноември 1965 г. в Шумен. През това време на прокурора и на първия секретар на БКП в града е осигурена охрана. Служители на Държавна сигурност бдят за поведението на родителите на подсъдимите в съдебната зала. Богомил, Здравко и Иван са осъдени на разстрел, а Любомир, който не е знаел нищо за атентатите – на 5 години затвор за планирано бягство. Върховният съд потвърждава присъдите.

Бащата на Богомил е участвал във Владайското войнишко въстание. Дядото на Иван Ценов е загинал в Септемврийските събития през 1923 г., чичовците на Здравко Велинов са признати за активни борци против фашизма. Нищо не помага на младежите. На 16 декември 1965 г. Президиумът на Народното събрание отхвърля молбата за помилване и те са разстреляни.

Разтревожена от атентатите, властта е нащрек. Дори след като терористите са хванати и осъдени, агентурата е задължена да донася за настроенията и коментарите на хората. В архива на МВР са запазени няколко такива рапорта, които според Държавна сигурност са били важни. Един младеж след смъртните присъди заявил: Бръснат от дъно – прошка няма. Във влака за Смядово селяни коментирали случая и един от тях казал, че Богомил хвърлил бомбите, защото Тодор Живков не плаща достатъчно. Друг съвсем уместно му отвърнал: Щом той не им плаща, защо не отидат да му хвърлят на него, ами отиват да убиват обикновени хора. Агентът обаче не можал да установи самоличността на този волнодумник.

И по-рано в България са хвърляни бомби по време на митинги и демонстрации. През 1921 г. в София е убито дете по време на ученическа манифестация на 24 май. Атентатите в Шумен обаче са сред малкото терористични акции по време на комунистическия режим, извършени по политически, а не по криминални или етнически причини.

Автор: [Крум Благов]

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Скандални разкрития за оргиите на Хасърджиев! Сред участниците – евродепутат и кмет

Съседи на Хасърджиев признават, че безспирните гей маратони в жилището му са стартирали още преди 4-5 години и оттогава не са секвали, макар многократно да е била викана полиция

Действащ евродепутат, кмет на морска община и доскорошен прокурор от Софийската градска прокуратура са участвали в разгулни гей оргии с дрога и алкохол, организирани в дома на арестувания по обвинения в изнасилване и принудително дрогиране на 20-годишно момче председател на Националната пациентска организация д-р Станимир Хасърджиев, пише „Уикенд“, позовавайки се на запознати.

След задържането на д-р Хасърджиев, чието НПО е усвоило милиони левове от държавата за Здравни разяснителни кампании, конгреси и форуми, че даже участва в обсъждания на законодателни промени съвместно с Министерството на здравеопазването и Българския лекарски съюз, наяве излязоха шокиращи подробности за личния му живот.

Оказа се, че д-р Хасърджиев е превърнал просторния си мезонет в софийския квартал „Дианабад“ в неформален гей клуб на разврата, където буквално всяка нощ са се организирали шумни хомосексуални оргии, обилно поливани с алкохол и наркотици.

Съседи на Хасърджиев признават, че безспирните гей маратони в жилището му са стартирали още преди 4-5 години и оттогава не са секвали, макар многократно да е била викана полиция.

Арестуваният Хасърджиев гол в джакузито със сърдечен другар

„Виждал съм в блока да влизат популярни лица – евродепутат, кмет на морска община, вече бивш прокурор, шоузвезди и певци, даже и травестити. Всички те отиваха в апартамента на д-р Хасърджиев.

Многократно сме подавали сигнали за нарушаване на обществения ред, но едва сега се стигна до ареста на Хасърджиев – от МВР дълго време си затваряха очите и не нахлуваха в жилището му, може би заради някои от ВИП участниците в гей оргиите“, споделя съсед на арестувания медик.

Той разказа, че миналата година живущите в блока решили да монтират камера за видеонаблюдение пред входа, за да бъдат притеснени влиятелните участници в гей оргиите и за да бъдат осуетени несекващите хомосексуални сбирки, но още на следващия ден камерата била счупена от младеж, който често гастролирал в жилището на д-р Хасърджиев.

Той дори налитал на бой и твърдял, че нямат право да го снимат.

Съседи на арестувания вече бивш шеф на Националната пациентска организация разказаха, че миналата пролет от МВР все пак извършили арест в дома на д-р Хасърджиев – ченгетата задържали мъж, издирван по обвинения в педофилия, който се укривал в апартамента на медика в „Дианабад“.

Докторът също бил задържан за разпит, но освободен няколко часа по-късно, а ченгетата така и не извършили обиск в имота му, в който се е укривал педофилът.

Преди време имало и друг случай със задържан участник в гей оргиите в дома на д-р Хасърджиев, ченгетата арестували чисто гол травестит който безпаметно надрусан сновял по етажите на жилищната кооперация така, както майка го е родила. И тогава обаче скандалният случай бил покрит в СДВР и не станал медийно достояние.

„В тази кооперация купоните започнаха преди няколко години. Жилището е известно в София на гей общността, често се правят шумни купони до сутринта”, разказват запознати.

Познати на д-р Станимир Хасърджиев твърдят, че той се пристрастил към дрогата по време на ковид пандемията и оттогава рязко е пропаднал под давлението на наркотиците, давайки воля на най-развинтените си фантазии.

Председателят на Националната пациентска организация се дрогирал постоянно с всякакви наркотици и превърнал апартамента си в арена на безспирни гей купони. Хасърджиев бил пристрастен основно към метамфетамини и кристали, които пушел със специална стъклена лула.

В последно време обаче повечето стари гей другари на д-р Хасърджиев спрели да посещават мезонета му, притеснени от количествата дрога, които се приемат там.

„Допреди няколко години певецът Миро често гостуваше в апартамента на д-р Хасърджиев, но спря да идва заради наркотиците и честите скандали с гневни съседи“, разкриват запознати.

Освен четиримата задържани и жертвата, по делото са разпитани още двайсетина свидетели. Това вероятно обяснява защо мина близо месец от вечерта на прословутото парти в дома на Хасърджиев, завършило с арести до насрочването на делото.

Източник: БЛИЦ

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Нови брутални подробности за убийството на Стела в София

 

Преди време мъжът й запалил къщата й, докато децата им спят вътре, а след това и колата й

Убитата жена в София е била подложена на постоянен тормоз от страна на съпруга си.

Преди време мъжът е запалил къщата на Стела, докато децата им спят вътре, а след това и колата й. Бил е бивш боксьор и се е занимавал с точене на карти, криминално проявен - това съобщава "Фокус", позовавайки се на близки на семейството.

Жената много пъти е подавала сигнали срещу него. Били са разделени от дълго време.

Престъплението, за което първо БЛИЦ съобщи, стана в петък вечер, когато жена на 45 години бе убита в центъра на София. Сигналът бе получен около 23 часа, а линейката е пристигнала за 8 минути. Медиците обаче само са констатирали смъртта на жертвата.

След убийството мъжът избяга от местопрестъплението със скъп автомобил и се издирваше от полицията.

Впоследствие той е посегнал сам на живота си веднага след извършеното престъпление, извършено в магазин за цигари и алкохол на ул. "Цар Симеон".

Източник:БЛИЦ

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Не е за вярване как изглежда експресът между Москва и Петербург... (СНИМКИ)

Понеже голям хейт се изсипва в мрежата и ако не мразиш Русия на умряло, си „копейка“, „Путинист“, препоръчват ти да си купиш Лада, да се преместиш в Москва, да спестяваш в рубли…

Без да съм фен на руския лайфстайл (не обичам чай, пиещи водка мужики, меркантилни и безскрупулни жени, азиатска жестокост, мрачно време и пелмени), мога да заключа, че руснаците съвсем не живеят зле.

Това е експресът Москва-Санкт Петербург.

А, аз си мислех, че Френските влакове са луксозни… Въобще няма да коментирам нашето БДЖ!

Забелязвам, че навремето, когато ни принуждаваха да обичаме СССР, когато насила ни караха да харесваме съветски филми, песните им, аз, а и моите приятели, върло се противяхме. Записвахме апокрифно последните „тави“ на Пинк Флойд, Дийп Пърпъл, Айрън Мейдън, Рейнбоу. Давахме всичко за билет за „Франсис“, „Крамер срещу Крамер“, „Кръсникът“. Бяхме готови да гладуваме, но да си пропилеем цялата заплата за едни джинси „Лийвайс“. Рискувахме свободата си като слушахме тайно „Гласът на Америка“ и „Свободна Европа“. Четяхме Стайнбек, Селинджър и Керуак… Но, същата тая креслива, агресивна пасмина, която сега ни нарича копейки, не преставаше да грачи „Вечна дружба“ и „Слава КПСС“, да доносничи за нас, ако забележеше „западен уклон“ в поведението ни или „упадъчно американско влияние“.

Днес, когато вече доброволно и без идеологически ограничения, мога да откривам красотата на руската култура – величието на Толстой, неповторимата оригиналност на Гогол, дълбочината на Достоевски, завладяващата музика на Чайковски, Прокофиев, Рахманинов, Висоцки, Окуджава, невероятното им талантливо и занимателно кино – филмите на Елдар Разанов, Владимир Меншов, интересните тв продукции, красотата на Москва, кресливата пасмина настоятелно ме тика да „лайквам“ американските боклуци – храна, която ни разболява, идеология, която ни заробва, еврохейските „ценности“ като Кончита Вурст и да съжалявам брадати „деца“ талибани, които насилват жени насред Кьолн, да се валям в пошлото – Олимпиадата в Париж, да се обгръщам с бездарното – артинсталациите, финансирани с европейски фондове…

А, единственото, което ни трябва е показано в тези снимки – достъпен транспорт, евтина енергия, естетическа среда, комфорт и спокойствие.

Какво нещо е животът!

Снимките са направени от Лилия Божкова , която вчера е пътувала с този експрес от Москва до Санкт Петербург

Автор: Мариела Нордел

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Архивна снимка от 70-те разкри неузнаваемата промяна във "Факултета" /Снимки/

 Вижте как изглеждаше районът преди 50 години в сравнение с днешната шокираща реалност

Една архивна черно-бяла снимка от 70-те години на миналия век предизвика бурни коментари и повдигна въпроси за развитието на градската среда в столицата. Кадърът, показващ изглед към тогавашния квартал "Факултета", разкрива гледка, която е в пълен контраст с днешния облик на района.

На старата фотография се виждат подредени нискоетажни жилищни блокове, новопостроен ЕПК блок, очертани улици и значителни зелени площи. На фона на планината Витоша, кварталът изглежда спокоен, чист и организиран – картина, която днес е трудно да бъде свързана със същата локация. Цялостното усещане е за ред и планово строителство, характерно за онзи период.

Днес, половин век по-късно, реалността в същия район е коренно различна и трудно разпознаваема. Съвременните снимки от "Факултета", който се е превърнал в един от най-големите ромски квартали в страната, показват съвсем друга действителност.

На мястото на спретнатите постройки и зелени пространства сега се виждат хаотично построени къщи, много от които са незаконни и изградени от подръчни материали. Неуредената инфраструктура, калните улици и огромните натрупвания на битови отпадъци са се превърнали в постоянна характеристика на пейзажа. Голяма част от постройките са в окаяно състояние, неподдържани и изглеждат сякаш всеки момент могат да се срутят.

Сравнението между "преди" и "сега" е безпощадно и повдига редица въпроси за дългогодишната липса на градоустройствена политика и интеграционни мерки в района. Драстичната трансформация от подреден столичен квартал в гето, тънещо в мизерия, е видимият резултат от десетилетия на неглижиране на проблемите.

Кадрите от миналото и настоящето оставят отворен въпроса за бъдещето на квартала и ще намери ли някога столицата трайно решение на наболелите проблеми./БЛИЦ/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Как жителите на Петрич спасиха града си от гръцката армия

Този конфликт демонстрира силата на българската дипломация и саможертвата на местното население

Снимка:Исторически Музей Петрич

През есента на 1925 г. България се оказва на прага на война с Гърция. Събитията, разиграли се в района на Петрич между 19 и 29 октомври същата година, влизат в историята под името „Петричкият инцидент“ и привличат вниманието на световната общественост. Точно преди 100 години, малко след тежките последици от Първата световна война, този конфликт демонстрира силата на българската дипломация и саможертвата на местното население.

След подписването на Ньойския договор на 27 ноември 1919 г. България е силно обезоръжена – армията е ограничена до 20 000 души, жандармерията до 10 000, а пограничната стража до 3 000, без право на тежко въоръжение. Именно в този контекст, на 19 октомври 1925 г., се случва инцидентът, който довежда до кратък, но напрегнат въоръжен сблъсък.

Около обяд същия ден, при първия граничен пост в Беласишкия проход Демир капия, български войници започват да копаят кладенец. Гръцки часовой забелязва това и погрешно приема, че българите изкопават окопи. Един гръцки граничар навлиза незаконно на българска територия и открива огън. След отправено предупреждение той отказва да се оттегли и е застрелян от българските граничари. При опит на гръцките войници да приберат тялото му, избухва престрелка по границата.

Българското правителство реагира с желание случаят да бъде решен по дипломатичен път чрез създаване на двустранна комисия. Гърция обаче отказва и вместо това диктаторът генерал Теодорос Пангалос използва случая като претекст за военна намеса. На 22 октомври 1925 г. той заповядва на VI гръцка дивизия, разположена край Серес, да навлезе в българска територия без официално обявяване на война.

Гръцката армия преминава границата по фронт с ширина 32 километра и навлиза на 10–12 км в дълбочина. Под окупация попадат десет български села: Кулата, Чучулигово, Марино поле, Долно Спанчево, Ново Ходжово, Пиперица, Лехово, Тополница, Марикостиново и Дрангово. Нашествениците извършват грабежи, разрушения и убийства на мирни жители.

Гръцките сили, съставени от десет батальона, подкрепени от планинска артилерия, картечници, минохвъргачки и авиация, достигат до покрайнините на Петрич, но са спрени пред града. Срещу тях застават малобройните български граничари и доброволци от ВМРО. За координация на отбраната Централният комитет на ВМРО изпраща Йордан Гюрков, а кризисният щаб е оглавен от войводата Георги Въндев (1890–1942). Значителен принос има и Зисо Попов, комендант на четите по левия бряг на река Струма.

Правителството на Александър Цанков избира да се придържа към дипломатически подход, въпреки че министърът на войната генерал Иван Вълков изпраща ограничени подкрепления – около 1000 войници – с изричната заповед да се сражават само при крайна необходимост. Междувременно, в резултат на настъплението, около 15 000 души напускат родните си домове.

България уведомява Секретариата на Обществото на народите (ОН) в Женева за гръцката агресия. На 27 октомври ОН изпраща нота с настояване за незабавно прекратяване на бойните действия. Международният интерес към конфликта е значителен – авторитетни американски и европейски медии подробно отразяват 10-дневната необявена война. След упоритата съпротива на местните защитници, на 29 октомври гръцките войски са отблъснати и принудени да се изтеглят зад границата.

България плаща висока цена – загиват 20 души: 5 войници и един офицер, 4 доброволци и 10 цивилни, включително едно дете, а ранените са около 30. Гръцките загуби надхвърлят 120 убити войници.

Международна анкетна комисия, оглавявана от английския посланик в Мадрид Хорас Ръмболд, с членове генерал Ферарио (Италия), генерал Серини (Франция), Дроглевер Фортуин (Холандия) и Адлер Кройц (Швейцария), провежда триседмично разследване. В 15-страничен доклад комисията определя гръцкото нахлуване като необосновано. На 14 декември 1925 г. Съветът на Обществото на народите обявява Гърция за агресор и я осъжда да заплати на България 30 милиона лева репарации в двумесечен срок.

Част от обезщетението – 1,2 милиона лева – е отпусната като лична компенсация за доброволците от Петрич, участвали в отбраната на града. Те обаче се отказват от парите и ги даряват за изграждането на нова сграда на Петричката гимназия, която дотогава се е помещавала в частен дом. Строителството започва през 1926 г., като основният камък е положен на 15 август същата година.

Когато средствата свършват, местното население се самооблага, за да завърши строежа – тютюнопроизводителите отделят по 1 лев на килограм тютюн, а служителите даряват една или повече месечни заплати. С общи усилия през есента на 1929 г. училището отваря врати и днес функционира като IV ОУ „Христо Смирненски“.

В знак на признателност към събитията от 1925 г., през 1930 г. Общинският съвет решава улицата южно от училището да носи името „22 октомври“ – денят, в който гръцките войски са спрени пред Петрич. Името се запазва и до днес.

На 31 октомври 1937 г. е открит паметникът „Загинали за родината“, върху който са изписани имената на падналите военни и доброволци. България доказва, че макар и обезоръжена, остава държава с единен народ, способен да се противопостави на агресията и да защити своето достойнство.

Сто години по-късно, през 2025 г., Община Петрич отбелязва вековния юбилей от Гръцко-българския въоръжен конфликт. По повод годишнината са представени книгата „Войната за Петрич 1925 г.“ и художествено-историческият разказ „Щедро петричко сърце“, посветен на дарителството за училището.

В Историческия музей се провежда научна кръгла маса на тема „Памет и исторически поуки“, открива се изложба и се представя фотоалбумът „НЕобявената война – 100 години от Гръцко-българския въоръжен конфликт през октомври 1925 г.“. Годишнината се отбелязва и с възстановка на събитията от 1925 г., организирана от сдружение „Арамии“, в района на хижа „Беласица“.

След възстановката се отслужва курбан за здраве, а празничната програма завършва с концерт на Володя Стоянов, Йордан Николов, фолклорен състав „Китка шарена“ при НЧ „Просвета“ – село Катунци, и възпитаници на ЦПЛР ОДК – Петрич. Така градът почита паметта на своите герои и доказва, че духът на единството и саможертвата от 1925 г. остава жив и след век.

Източник:БЛИЦ

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ