Показват се публикациите с етикет Статии. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Статии. Показване на всички публикации


На 12 април 1974г., от ул. “Гудрунсвай” № 14 в кв. “Брабранд” на датския град Орхус загадъчно изчезва един българин. Името му е Борис Арсов Илиев – председател на новосъздадената емигрантска организация Съюз на българските революционни комитети (СБРК) със седалище Копенхаген. Той е и член на Българската лига за правата на човека и представител на Българския национален фронт в Дания. Издава бюлетин “Левски”, от страниците на който критикува престъпния режим на Тодор Живков. Самият Арсов, както и датската полиция и служби за сигурност не знаят, че той е влязъл в полезрението на българската ДС няколко месеца преди това и срещу него е планирана секретна операция.


Борис Арсов е български политически емигрант и антикомунист, борец срещу престъпния комунистически режим в България през 60-те и 70-те години на ХХ век и в частност срещу управлението на другаря Тодор Живков. Убит от комунистическите уроди за назидание в Пазарджишкия затвор на 20 декември 1974г. В периода 1960-1962г. Арсов участва в група, която тайно разпространява в центъра на София анонимки. Те са определени от Държавна сигурност определя като “вражески и насочени против дружбата със СССР”. В тях групата пише:


“Братя българи, съгласни ли сте България да бъде изправена пред заколение заради Русия? Вън руснаците от нашата страна, за да ползваме собствените си блага! Братя българи, продажната политика на лъженародното управление тласкат прекрасната ни родина към страшна катастрофа. На борба за излизане от Варшавския пакт!”


Групата е разкрита, а Арсов е на шест години затвор по обвинение, че е „членувал в организация, която си е поставила за цел да събори или подрони или отслаби народнодемократическата власт в НРБ чрез бунт”.


Преди да бъде жестоко ликвидиран Арсов пише последното си писмо:


“Най-реакционната сила на света е Държавна сигурност! Не мога да си простя грешката и вашата голяма измама. Нищо старо не сте забравили и нищо ново не сте научили. Методите ви са същите, както преди 25 години и сами вървите към страшна гибел. Да бъдете проклети!”


Същия ден малко след 14ч. надзирателите го намират обесен в килията с три вратовръзки, факт труден за обяснение, след като при привеждането в Пазарджишкия затвор той е подложен на щателна проверка и от него са отнети всичките му лични вещи. Следственото дело, което се води за смъртта му тогава, стига до заключението “че връзвайки една за друга три вратовръзки Арсов е направил примка, която е вързал на металическата заключалка на рамката на прозореца, имаща височина спрямо пода 2, 70м. Сложил главата си в нея, провисил се и се самообесил. Снет от примката, той вече бил починал.”


Бившата съпруга на Арсов и сина му са известени за смъртта му от офицери на ДС. Те ги контролират до последно, като ги придружават до гробищата в Пазарджик, където организират погребението. Най-близкият човек на Арсов сестра му Йорданка Арсова също не е информирана за гибелта, научава случайно за погребението и пристига в последния момент. На близките не им е разрешено да огледат трупа или да поискат аутопсия за изясняване на причините за смъртта. На сестрата на Арсов ДС забранява да разлепи некролози в квартала, в който живее в София, заплашвайки я да не се случи нещо с децата й. По едноименната книга на Христо Христов през 2000 г. БНТ засне и излъчи документален филм за съдбата на Борис Арсов.


Роден през 1915 г. в София, Арсов е шестото дете на преселници от Вардарска Македония. Бащата му изхранва фамилията с малка фурна в работническия квартал “Ючбунар”. Арсов завършва средно образование, а през 1942 г. постъпва на работа в стопанската полиция, където работи до края на 1945 г. След 9 септември 1944 г. става член на “Звено”. Заради това, че е работил в полицията, през 1949 г. е въдворен в лагерите в Богданов дол и Белене. Това му попречва да завърши стопанския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Впоследствие работи на различни места като деловодител.


През 1952 г. оперативен работник от тогавашното Пето управление на ДС го вербува за агент с псевдоним “Огнянов”. В строго поверителна справка е посочено, че вербовката е извършена въз основа на “компрометиращи материали за минала дейност”. Четири години по-късно, през март 1956 г., в досието му в Софийско окръжно управление на МВР, за Арсов е записано:


„На 24 ноември 1952 г. е вербуван за агент на ДС. Като такъв не е дал съществена работа. На ръководство в окръжно управление минава към края на 1955 г. Досега не е дал никакво донесение. С цел активизирането му в началото на февруари бе извикан в службата. При разпита даде обещание, че за бъдеще ще работи честно с органите на ДС. Още на първата среща агент „Огнянов“ не се яви, на контролната също, потърсен по телефона отказа категорично да работи повече с нас. Въз основа на горното същият е изключен от агентурния апарат”.



Този отказ на Арсов се оказва решаващ за бъдещето му. Срещу него започват доноси на различни директори на предприятия, в които работи, за недоволството му от положението в страната. Директорът на ДСО “Динамо” пише за него: “ Безпартиен и почти безактивен по провежданите от партията и правителството мероприятия. В него не се забелязва страх, което е причина да се отнася привидно безразлично към сегашната политика на народната власт. Макар и дълбоко в душата си крие недоволство от порядките, които съществуват както в организацията, така към обществения и културен живот. Не се включва в обществена работа”. В друг донос е посочено: “Не обича установения порядък в страната.”


Бягство към свободата на Запад



Излиза предсрочно от затвора през 1964 г., но трудно намира работа и при поредното си уволнение през 1969 г. решава да напусне България и бяга на Запад.


Установява се в Дания, където получава социална помощ. Там основава БТРК. В бюлетина на емигрантската организация „Левски” атакува просъветската политика на БКП Арсов предвижда БКП да бъде свалена от власт чрез обща стачка и масови демонстрации, които да преминат в народно-освободителна революция, като комунистическата партия, ДКМС и профсъюзите бъдат разпуснати. В програмната декларация на СБРК Арсов посочва, че само по революционен път може да се стигне до промяна на режима в България, че е необходимо създаването на всеобщо съпротивително движение. Това предизвиква реакцията на ДС и тя го набелязва за ликвидиране.


От самото начало ВГУ разполага със свой агент в близкото обкръжение на Арсов. Това е Димитър Филипов с агентурен псевдоним “Николай”. Той е и един от членовете на СБРК и по този начин има достъп до Арсов.


През февруари 1974 г. на среща с офицери от ДС в Австрия Филипов е превербуван от ВГУ и получава нов псевдоним – “Маринов”. Без да има каквито и да е доказателства за терористична дейност ДС на бърза ръка обявява Арсов за терорист.


На 12 февруари1974 г. зам.-министърът на вътрешните работи Григор Шопов подписва заповед, в която указва: “Да се разработи комбинация за довеждане в страната на ИР (изменници на родината, б. а.) с цел тяхното ликвидиране или арестуване”. В нея за първи път се използва “ликвидирането” като възможен вариант за обезвреждането на обекти по разработката “Терористи”.


Операцията по отвличането на Арсов от Дания


На 10 април 1974 г. Григор Шопов утвърждава план за „довеждане в страната на главния обект по ГДОР „Терористи” – беглеца Борис Арсов”. В този строго секретен документ от особена важност е отбелязано, че трябва “да се имат предвид и устните указания”. Планът разкрива точния механизъм, по който ДС действа в подобни случаи:


„През февруари т. г. беше прихванато писмо на Арсов до сина му, в което прави оценка за завръщане, разчитайки на ОР (оперативен работник, б. а.) от Софийско управление на МВР подп. Христо Велчев, който го е вербувал и ръководил като сътрудник и оказвал много пъти помощ. По същото време постъпиха данни за настъпило разочарование в Арсов. По наше указание синът му отговори на Арсов, подсили носталгията, даде известни надежди и гаранции за безопасно завръщане. Без знанието на другите членове на СБРК Арсов се е обадил по телефона в посолството и е подал молба и документи за завръщане..


Арсов отговори на сина си, че е съгласен да се завърне веднага при гарантирана безопасност, предлага да се срещне с Хр. Велчев и уговорят за завръщането. Синът му писа, че неговият въпрос е разрешен благоприятно от отговорно място и че допълнително ще му каже какво трябва да направи.



Считаме за целесъобразно да се използва настъпването на разочарование и желание на Арсов да се завърне в страната тъй като при завръщане на Арсов в СБРК ще настъпи дезорганизация, смени и противоборства.


без Арсов определените за диверсии и терористични акции бегълци не могат да се подготвят и проведат подривните акции.


някои от бегълците в СБРК под страх от репресии ще преустановят подривната дейност срещу НРБ.


чрез Арсов ще разкрием цялата дейност на СБРК, дейността на други емигрантски организации и бегълци.


ПРЕДЛАГАМ:


Подп. Христо Велчев от Софийско градско управление на МВР и полк. Димитър Йотов от Второ главно управление на ДС да отидат в Копенхаген по повод “служебна” работа в търговското представителство със задача да установят контакт с обекта Борис Арсов да му окажат въздействие и организират завръщането му в страната.


Контактът с Арсов да стане със съдействието на служителя от търговското представителство Петър Боев – посещение на квартирата му и предаване на писмо от сина му. Да му се дадат гаранции, че няма да му се търси наказателна и друга отговорност . Да го убедят да се върне.


Ако Арсов с документите, които има, може да замине за Западен Берлин, оттам със самолет за ГДР, Чехословакия, Полша, Унгария или България.


Ако няма необходимите документи, да замине за Виена или Западен Берлин и там да му се даде служебен паспорт с негова снимка, но на друго име.


Ако са иззети документите му, с предварително изготвен пасаван да бъде изведен от Дания, като обясни, че си е загубил паспорта.


В краен случай Арсов ще иска официално разрешение от датските власти да отиде по своя работа за няколко дни до Австрия или Западен Берлин, откъдето ще бъде изведен със служебен паспорт.


Ако въпреки всичко Арсов не се съгласи или не може да се завърне, с ОР ще се уговорят кога и как в посолството да стане и да му дадат указания.


Ако Арсов категорично откаже да се върне или се разбере, че търси контакт с нас с друга цел, да му се каже направо, че сме се излъгали, като сме му повярвали, и предупреди да преустанови подривните си действия срещу НРБ.”


Убит за назидание в Пазарджишкия затвор


След отвличането на Арсов ДС прави подробен план, който предвижда неговото активно използване за „компрометиране на българската вражеска емиграция”. Арсов обаче отказва да участва в него. През септември 1974 г. е осъден на 15 години строг тъмничен затвор за диверсия и предателство. ДС изготвя специален план за неговата изолация в Пазарджишкия затвор.


В килията му няма нищо, освен две одеяла и едно шкафче. Разпореден е постоянен надзор, дори бръсненето на Арсов трябва да се извършва в килията. При пристигането в затвора той е съблечен изцяло и от него са иззети всички вещи. Затворникът пише писма до министъра на вътрешните работи, които не са изпратени. За особено жестокото отношение към Арсов говори фактът, че той е оставен при минусова температура, напълно изолиран в тясната метър на два килия и без легло на гол циментов под и лишен от правото да излиза от нея за кратки разходки, както другите затворници. На шестия ден от престоя си в Пазарджишкия затвор той записва на гърба на обвинителния акт с отслабващ почерк:


“Беше 17 декември 1974 година, намирам се в килия № 11 на Пазарджишкия затвор в следственото отделение. Килията е без всякакво отопление, а прозорците, закърпени с парчета стъкла, през които декемврийският студ нахлува нахално в килията ми. Когато пристигнах в този затвор, над входната врата прочетох голям надпис: “Ако не знаеш ще те научим, ако не искаш ще те заставим!” Изтръпнах като прочетох надписа. През време на войната прочутите с безчовечността си и жестокост лагери на смъртта били украсени така на входната врата с надписа: “На всеки му заслуженото”. В името на тези три думи те тикнаха в крематориумите хиляди човешки същества.”


На 20 декември 1974 г. Арсов пише последното си писмо:


“Най-реакционната сила на света е Държавна сигурност! Не мога да си простя грешката и вашата голяма измама. Нищо старо не сте забравили и нищо ново не сте научили. Методите ви са същите, както преди 25 години и сами вървите към страшна гибел. Да бъдете проклети!”


Същия ден малко след 14 ч. надзирателите го намират обесен в килията с три вратовръзки, факт труден за обяснение, след като при привеждането в Пазарджишкия затвор той е подложен на щателна проверка и от него са отнети всичките му лични вещи. Следственото дело, което се води за смъртта му тогава, стига до заключението “че връзвайки една за друга три вратовръзки Арсов е направил примка, която е вързал на металическата заключалка на рамката на прозореца, имаща височина спрямо пода 2, 70 м. Сложил главата си в нея, провисил се и се самообесил. Снет от примката, той вече бил починал.”


Чудовищната игра, узаконена под формата на оперативна разработка, смачкала безмилостно една беззащитна жертва, е гордост за ДС, за която най-важното е, че нейната дейност в случая не е разкрита. Цялата постановка с Арсов от началото до края е потвърдена от двама високопоставени офицери от ПГУ пред журналиста Владимир Костов, работещ по това време за разузнаването в Париж, която той по-късно описва в книгата си „Българският чадър”:


„Акцията на нашите служби срещу предателя Борис Арсов през 1974 година бе оценена като образцова! Работа ефикасна, без оставяне на компрометиращи следи и доведена докрай. Неговото отвличане бе забелязано тогава, когато той се появи в съдебната зала. Никой нищо не можеше да докаже срещу нас. Процесът премина по правилата. Арсов не бе осъден на смърт, въпреки че го заслужаваше. Защо да създаваме мъченици? Достатъчно бе да го пратим в затвора. Няколко месеца по-късно той почина. Но какво по-естествено? Очевидно е, че подобен идеален сценарий не успява всеки месец. Трябва да се разнообразяват формите и средствата за действие. Във всеки случай делото Арсов остава пример за операция, доведена до успешен завършек, без да се даде повод за каквито и да било обвинения срещу нас.


Асен Виденов


 


Ужасяващ инцидент е стана днес към обяд при ремонта на бургаската ул. „Оборище“. Работник бе затрупан жив, след като багер е изсипал пръст върху него. За съжаление загина.



Ужасяващ трудов инцидент разтърси Бургас, след като работник бе затрупан жив по време на ремонтни дейности на улица „Оборище“. По първоначална информация, багер е изсипал голямо количество пръст върху мъжа, който се е намирал в изкопа в този момент. Инцидентът е станал внезапно, без време за реакция, което допълнително усложнява ситуацията. На място незабавно пристигнаха екипи на пожарната и спасителни служби, които започнаха спешна операция по разкопаване и достигане до затрупания човек.


Свидетели на инцидента описват ситуацията като изключително тежка и напрегната, а времето се оказа решаващ фактор в спасителната операция. Районът бе отцепен, а движението в участъка е ограничено.



За съжаление мъжът, който бе затрупан, е починал. До 12:10 часа близо 20 човека – служители на полиция, пожарна, спешна помощ, случайни минувачи и колеги на загиналия, се опитваха да го извадят от пръстта.


Те успяха, но за съжаление мъжът не оцеля.


След приключване на спасителните действия, които за съжаление не доведоха до благоприятен развой на събитията, се очаква да започне разследване, което да установи причините за инцидента, както и дали са спазени всички изисквания за безопасност на труда при извършването на ремонтните дейности.


 


Вторият в листата на ГЕРБ-СДС от 2 МИР-Бургас за съжаление не е контактен и не се знае колко време ще се възстановява, хоспитализиран е в италианска болница, където се е намирал по време на инцидента.



Изключително сериозен здравословен проблем е причината Любен Дилов – син да пропусне първото заседание на 52-рото Народно събрание.  


По информация от сигурни източници на „Труд News“ избраният за депутат от ГЕРБ/СДС е получил инсулт и състоянието му е повече от тревожно. В момента се намира в болница в Италия, където е бил, когато се е случило.



На предсрочните парламентарни избори 63 годишния Любен Дилов-син по традиция беше втори в листата на ГЕРБ-СДС от 2001 г. насам. В момента, когато е настъпил инсултът, той се намирал в Италия и за това е хоспитализиран там. За съжаление и към момента той остава неконтактен, което свидетелства за сериозни поражения, които са под мозъчната кора. Рано е да се каже дали Галя Василева ще заеме неговото място в парламента.


„Любен Дилов се възстановява и ще си заеме мястото на парламентарната банка“, каза водачът на ГЕРБ-СДС Жечо Станков. Той обаче призна, че няма представа за действителното му състояние и колко време ще е нужно, за да се възстанови. Няма яснота дали са поразени органи от двигателната част на тялото или става дума за последици, свързани с емоционалната част и говора.


За предсрочните парламентарни избори Любен Дилов-син беше втори в листата на ГЕРБ-СДС за 2-ри МИР – Бургас.


Кой е Любен Дилов-син?

Любен Дилов-син е роден на 19 ноември 1964 г. в София. Син е на писателя-фантаст Любен Дилов. Завършва 32-ра гимназия в столицата и Факултета по журналистика в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, специалност “Печатни медии”. От 1990 г. се занимава със създаването на телевизионните предавания “Ку-ку”, “Каналето”, “Хъшове”, “Шоуто на Слави”. След 2001 г. Дилов-син влиза в политическия живот на България. Той е създател и първи говорител на движение “Гергьовден”, а през 2003 г. става и негов председател. Народен представител в 40-ото НС от листата на ОДС и в 45, 46, 47, 48, 49, 50 и сегашното 51 НС от листата на ГЕРБ-СДС. От 11 август 2010 г. е главен редактор на българското издание на италианското списание L’Europeo.



Той поставил останките пред клона, което предизвикало шок сред персонала и клиентите и довело до извикване на полиция.


Селянин в Индия занесе тялото на сестра си в банка, след като изкопа останките ѝ, за да докаже, че тя е починала. Преди това многократно му е било казвано, че не може да тегли пари без нейно присъствие.Инцидентът се е случил в клон Малипоси на банката Odisha Grameen в област Кеонджхар, в източния индийски щат Одиша, съобщава Daily Mail. 


Телевизиите излъчиха кадри на мъж, носещ нещо, което изглежда като труп, частично увит в найлон, с видими крака на скелет и преметнат през рамо.


„Това създаде изключително обезпокоителна ситуация в помещенията“, съобщиха от банката.Мъжът, идентифициран като Джиту Мунда, се е опитвал от седмици да получи около 19 300 индийски рупии (175 евро) от сметката на по-голямата си сестра Калра Мунда, която починала през януари след заболяване.


Той каза, че многократно му е било казвано да доведе титуляра на сметката лично, дори след като е обяснил, че тя е починала. Според информациите, служителите на банката са казали на Джиту, че трябва да представи официални документи, като например смъртен акт, преди да могат да бъдат изплатени пари.


Твърди се обаче, че е имал затруднения да разбере процеса и не е предоставил необходимите документи.В отчаяние той отишъл до гробището в селото в понеделник, 27 април, ексхумирал останките на сестра си, увил тялото в плат и извървял около 3 километра до банката. След като стигнал до там, той поставил останките пред клона, което предизвикало шок сред персонала и клиентите и довело до извикване на полиция.


Служители от полицейското управление в Патана бързо пристигнали на мястото. Полицията съобщила, че Джиту, беден селянин от Дианали, не е разбирал банковите правила или законовата процедура за получаване на пари от сметка на починал роднина.


Един служител казал: „Той е неграмотен мъж от племе и не знае за процедурите за законни наследници или номиниране“, добавяйки, че служителите на банката не са обяснили правилно необходимите стъпки.По-късно банката оспорва версиите за инцидента, настоявайки, че персоналът не е поискал физическото присъствие на починалия. В изявление банката Odisha Grameen заяви, че на Джиту е било казано да предостави документи, като например смъртен акт, в съответствие със стандартната процедура.


Длъжностни лица също така твърдят, че той е бил в нетрезво състояние и е станал неспокоен, преди да се върне с човешките останки, описвайки епизода като резултат от липса на осведоменост и отказ да се следва процедурата.Банката добави, че искът вече е уреден, след като властите са издали необходимите документи, като средствата са освободени на законните наследници.


Джийту Мунда каза пред местни репортери: „От отчаяние изкопах гроба и донесох останките ѝ като доказателство за смъртта ѝ“.


По-късно служители се намесиха и увериха Джиту, че проблемът ще бъде решен и средствата ще бъдат освободени по законни канали.


Впоследствие останките на жената са препогребани под полицейски надзор.


Регистрацията на раждания и смъртни случаи е задължителна в Индия, но продължават да съществуват пропуски в документацията, особено в селските райони, което оставя много семейства без официални удостоверения.Случаят подчертава сериозните пропуски в комуникацията и административните процеси, които могат да доведат до крайни и шокиращи действия от страна на хора в уязвимо положение.


Източник:БЛИЦ



Индустриализацията на строителството е закономерен процес, който започва в даден етап на развитие на обществени-производствени отношения. В Европа индустриализацията на строителния процес е започнал своето развитие още през 30-те години на миналия век, а силен тласък е получил след края на Втората световна война. Тогава започва изграждането на жилищни комплекси от 500 до 1000 жилища едновременно, мащаби, който до тогава не са били прилагани.


Изграждането на ЕПЖС (Едропанелни жилищни сгради) започва в Западна Европа след края на войната, след 60-те години на миналия век, Германия, Франция и други страни намаляват дяла на изгражданите сгради с ЕПЖС. В гр.София характерната линия за развитие на ЕПЖС и жилищните комплекси е решаването на острата жилищна криза породена, от политическите и икономически условия. В периода между 1948-60г, София е нараснала няколко пъти. Породена от тези обстоятелства жилищна криза, карат държавата да търси бърз начин за изграждане на жилища. Строителството на сгради с панели се превръща в основен гръбнак на жилищната политика. Жилищата са минимизирани, като основно се явява едностайно и двустайно жилище.


Първите ЕПЖС в България са построени през 1958 година, като експериментални, по проекти на НИСИ и Нипро „Итис“ и са четири етажни безскелетни панелни жилищни сгради.



Първи експеримент с малки надлъжни междуосия на 3.00м и 3.60м и с напречно междуосие 2х5.10м.

Втори експеримент с малки надлъжни междуосия на 3.30м и 4.80м и с напречно междуосие 2х4.80м.



Сградата се намира на ул. Найчо Цанов (бивша ул. Нишка) и на базата на опита от него е съставен каталог от типови проекти за масово прилагане в гр.София – ж.к. Лев Толстой, ж.к. Красна поляна, ж.к. Ботунец, ж.к. Надежда 4 (бивш ж.к. Момкова махала).

След натрупания опит от първите ЕПЖС през 1962 година се възлага на Нипро „Итис“, „Главпроект“ и „Софтпроект“ изработването на обединена номенклатура 2-63 от 4 до 6 етажа за сеизмични и не сеизмични райони с надлъжни междуосия на 3.60м. и с напречно междуосие 2х5.10м. По нея е строена ж.к. Свобода, ж.к. Надежда 4, ж.к. Сухата река.



На базата 2-63 от „Софтпроект“ е разработена БС-VIII-СФ на 8 етажа за сеизмични райони. По нея е строено в жк. Свобода, жк. Надежда, жк. Младост, жк. Дружба -1 и др.

През 1964 година започва производството на 8 етажни ЕПЖС по номенклатура БС-2-64 НРПО „ИТИС“ , характерното за нея е , че асансьора е на междинната площадка.

През 1968 година се възлага на Главпроект да разработи номенклатури за Студентски общежития и Детски градини.



През 1969 година Софтпроект започва разработка на номенклатура за ЕПЖС БС-69-СФ, а от 1972 година започва и масовото и прилагане. Това е най-разпространената номенклатура по която е строено в гр.София,. Характерното за тази номенклатура е появата на лоджии (вътршни балкони) и етажност от 5 до 9 етажа.



В последните си думи тя се обръща към най-голямата си любов - сина й, и моли близките си да се погрижат за него и да му кажат, че "мама го обича много"


Драмата на к-г Европа край Поморие, при която 29-годишната Назифе от село Гълъбец издъхна по ужасяващ начин, е много голяма, способна да разплаче и най-коравите сърца. Това коментираха пред Флагман.бг източници, близки до разследването.


Тази нощ, малко след 3 ч., младата жена изгоря жива в колата си Голф 4. Отишлите на място полицаи и пожарникари намериха тялото й – на шофьорската седалка, съвсем сама. А днес малко след 9 ч. започна огледът в светлата част на денонощието, видя репортер на Флагман.бг.


Първоначално се смяташе, че се касае за нелеп инцидент или престъпление. Мястото е предпочитано за усамотени срещи между влюбени двойки. Подозираше се, че Назифе е била там с някой, който е успял да се измъкне от горящата и избягал. Не беше изключена и версията за самоубийство. А няколко часа по-късно тя категорично е потвърдена. Назифе решила да сложи край на живота си по брутален начин, измъчвайки се в пламъците.


„Установено е, че се касае за самоубийство и няма никакво съмнение в това. Тя е оставила предсмъртно писмо, след което се е качила в колата си и отишла край Поморие, за да я запали“, коментира пред Флагман.бг полицай, който е запознат с разследването.


29-годишната жена, родом от Белодол, по документи е омъжена, има 5-годишен син. Преди близо година напуснала мъжа си и в момента двамата били пред развод. А отскоро е имала и друг приятел от село Бата. Тя се преместила да живее в Слънчев бряг, където работела като касиерка в хипермаркет.


Красавицата, изгоряла жива във фаталния Голф край Поморие, била пред развод, а отскоро си имала ново гадже

Предсмъртното писмо е намерено именно в жилището в курорта. Оставила го е там и тръгнала с ясното съзнание, че повече никога няма да се върне. Минала е през бензиностанция, купила е две туби бензин, отишла до к-г „Европа“, заляла целия автомобил отвън и отвътре. Спокойно се качила и след секунди драснала клечката.


"Беше много усмихнато и лъчезарно момиче, но през последните месеци преминаваше през тежък личен период", коментират нейни познати.


„Умряла е в адски мъки, за нас това е немислимо, какво я е подтикнало да си го причини това, най-вече – защо по този ужасяващ начин“, недоумяват разследващи.


Сигнал до тел. 112 са подали шофьори, които са минавали по пътя и са забелязали пламъците. На място веднага са пристигнали пожарна и полицаи, но за Назифе вече било късно.


Флагман.бг успя да разбере и съдържанието на предсмъртното писмо. В него Назифе споменава най-голямата си любов – сина си, който след месец ще навърши 5 години. Младата майка го е обожавала, именно затова близките й не могат да повярват, че го е оставила самичък.


В краткото писмо, написано на турски език, Назифе разкрива, че ще сложи край на живота си, защото не издържа на напрежението на живота. Тя моли близките си да се погрижат за малкия и да му предадат „че го обича“.


„В него тя нито за секунда не споменава бившия или настоящия си. Очевидно с някой е имала проблеми и взима фаталното решение. В бележката обаче пише само за сина си. Няколко смислени, разтърсващи реда за любовта й към него и че го обича безусловно. Прочитайки тези редове дори и очите на разследващите се насълзиха“, разкрива още наш източник.

Източник:flagman.bg



Лятото на 2007 година вече е започнало, а на 13 юни жегата в София е тежка – особено за човек като Георги Велинов, който едва наскоро е преживял една от най-сложните трансплантации. На 49 години, отслабнал и без сили, той с мъка стига до входа на мола до „Хемус“. Има една единствена цел – да си купи нов костюм за сватбата на по-големия си син след два дни. Изкачва едва един етаж и рухва на пейка. Няма сили дори да пробва дрехи. С последни усилия вади пари и моли да му вземат най-хубавия, най-скъпия костюм. За него е важно да изглежда достоен – като баща и като човек, който е устоял на тежките удари на съдбата.

А тези удари започват години по-рано и един от най-тежките е свързан със съпругата му Даниела – жена, с която прекарва 22 години в брак, белязан от любов, но и от постоянни изпитания. Още в началото на съвместния им живот се проявяват здравословните й проблеми, които с времето се задълбочават. Тя страда от тежко и коварно заболяване, съпроводено с чести депресивни състояния. С годините тези периоди стават все по-дълбоки и продължителни – изпада в летаргия, прекарва нощите будна, а дните – в сън и отпадналост.

Проблемите й не се изчерпват само с това. Появяват се и смущения във възприятията – чува и вижда неща различно от реалността, обърква звуци и образи, което още повече усложнява ежедневието им. Никога не работи, а грижите за дома и децата често остават върху Георги. Въпреки това, когато състоянието й позволява, тя се опитва да бъде част от семейството и да помага с отглеждането на двамата им синове – Мартин и Венци.

Животът им преминава между периоди на относително спокойствие и внезапни изблици на напрежение. Сцените, в които Даниела се ядосва, вдига скандали и напуска дома, не са рядкост. Георги свиква с тези моменти и с времето започва да ги приема като част от ежедневието. Допълнително напрежение внася и професионалният му път – честите отсъствия покрай футбола донякъде го откъсват от тежката домашна реалност, но не я премахват.


В началото на 2002 година съдбата му нанася нов тежък удар – баща му умира след масивен инсулт. Загубата го разтърсва дълбоко. Само два месеца по-късно, все още непрежалил тази смърт, той се събира с приятели по повод годишнина от паметния мач срещу „Ливърпул“. Вечерта преминава сравнително спокойно, но след завръщането у дома напрежението избухва. Даниела се ядосва, започва да вика, да чупи, вдига цялата къща. Накрая заявява, че си тръгва и отива при баща си. Това не е нещо ново – и друг път е напускала дома по този начин. Георги не я спира.

Това се оказва последният път, в който я вижда жива.

В ранната сутрин на 23 март 2002 година Даниела тръгва без ясна посока. Според следователите движението й е било произволно, но най-вероятно в себе си вече е носела решение, оформено от дългогодишната й болест и психическо изтощение. Стига до моста между кварталите „Изток“ и „Изгрев“ и спира там. Само секунди по-късно пада през перилата от височина над 20 метра – падане, което не оставя никакъв шанс за оцеляване.

Съдебномедицинската експертиза установява, че непосредствено преди падането тя е получила микроинфаркт. Георги Велинов приема именно тази версия и вярва в нея – че не става дума за съзнателен акт, а за трагично стечение на обстоятелствата. Според него е напълно възможно да й е прилошало, да е спряла за глътка въздух, да е загубила равновесие и така да се е стигнало до фаталния край.

Въпреки това, в онези години жълтата преса налага друга версия – самоубийство. Тя бързо се разпространява и остава като основен спомен за трагедията, въпреки категоричното несъгласие на Георги. Той не приема това обяснение и дълги години по-късно продължава да задава същия въпрос към всички, които го повдигат: кой би скочил от мост с гръб напред?

Каквато и да е била истината в последните секунди от живота й, едно остава безспорно – дългогодишното й заболяване, психическите сривове и тежкото й състояние са неразделна част от тази трагедия. А за Георги Велинов това е загуба, която променя живота му завинаги – тиха, дълбока и непреодолима.


 


Отново младо момиче е намерено мъртво в „Надежда“, след като преди няколко дни труп изплаши хората в Северния парк. 


Потресаваща находка в столичния квартал „Надежда 2“ вдигна полицията на крак в малките часове на нощта! Млада жена, едва на 19–20 години, е открита безжизнена в жилището си, превръщайки тихата вечер в истински кошмар. От МВР потвърдиха за Lupa.bg за инцидента и казаха, че се чака аутопсия, за да се установи дали девойката е умряла от свръх доза наркотици. 



Сигналът към тел. 112 е подаден от близките на момичето, които първи се натъкнали на смразяващата гледка.


Екипи на МВР и Спешна помощ веднага отцепили района около блока, но медиците само констатирали фаталния край.


Родителите са в шок.


 


По списък в него са били 37 пътници и двама шофьори

Жертвите са най-малко две. Шест души са транспортирани към здравни заведения в Бургас, десет са откарани в центъра на „Бърза помощ“ в Малко Търново


Както по-рано днес Флагман.БГ съобщи, неописуема трагедия стана на няколко километра от ГКПП „Малко Търново“.


От ОДМВР-Бургас излязоха с официална информация за ужаса:




В 07:05 ч. е получен сигнал за инцидента с обърнатия украински автобус на пътя Бургас – Малко Търново, непосредствено преди ГКПП „М. Търново“. Зловещият инцидент се случва в посока Турция. По списък в автобуса са били 37 пътници и двама шофьори –  всички са украински граждани. 



Вследствие на жестоката трагедия загинали са двама пътници. Автобусът е в канавката, всички пътници и водачите са извадени. До момента шест души са транспортирани към здравни заведения в Бургас, а десет са откарани в центъра на „Бърза помощ“ в М.Търново, съобщиха от ОДМВР.




Кметът на Малко Търново Илиян Янчев създаде спасителен център в пограничния град.


Според нашата информация, автобус с украинска регистрация, е свършил горивото, отбил е встрани от пътя, пасажерите са слезли от борда и в един момент возилото само е тръгнало назад. На място е убило двама.


В момента пътят не е изцяло затворен, а движението се осъществява в режим на пропускане. Очаква се да пристигне кран, с който автобусът да бъде изтеглен. Тогава пътят ще бъде напълно затворен, предадоха за Флагман.бг от Гранична полиция.




Влак дерайлира тази сутрин между гарите Дъбово и Радунци, на територията на община Мъглиж, съобщават от Български държавни железници. Инцидентът е станал около 7:30 часа с пътнически влак, пътуващ по направлението Горна Оряховица – Стара Загора.



По първоначална информация композицията се е ударила в паднала върху железния път скална маса, в резултат на което локомотивът и два от вагоните са дерайлирали. При произшествието няма пострадали пътници. Организирано е извозване на пътниците с автобуси между гарите Дъбово и Трявна.



Осигурени са превозни средства и от двете гари, които ще обслужват пътниците по засегнатото направление. Екипи работят по разчистването на трасето и възстановяването на нормалното движение на влаковете.

Снимки: Стефан Енев/ ЖП гари и инфраструктура



Ямбол. Нови подробности излизат наяве около шокиращия случай с тригодишното дете, което увисна от тераса на осмия етаж в квартал „Златен рог“. Свидетели и социални служби описват тревожна картина на средата, в която са живели децата, и обстоятелствата, довели до инцидента.


Една от първите, реагирали на ситуацията, е съседката Ива Цветанова, която подава сигнал на телефон 112. Тя разказва, че преживяното е било изключително стресиращо.


„Цяла нощ не съм спала. Това беше истински ужас. Първо видях детето, после потърсих помощ. Когато забелязах полицейската кола, започнах да снимам на живо, за да се реагира още по-бързо, защото ставаше въпрос за човешки живот“, споделя тя.



По думите й остава неясно как детето се е озовало извън парапета. Според нея е малко вероятно то само да е преминало през металните пръчки на терасата, като допуска, че може да е било оставено навън като наказание – версия, която тепърва ще бъде проверяване от разследващите органи.


Тревожни условия в дома


От Дирекция „Социално подпомагане“ – Ямбол също потвърждават, че средата, в която са живели децата, е била рискова.


„Условията в жилището бяха неблагоприятни – мръсно и неподходящо за отглеждане на деца. Липсваше безопасна среда“, заяви Росица Александрова, началник на отдел в дирекцията.


След инцидента двете деца са спешно изведени от дома и настанени в приемни семейства. Поради липса на възможност да бъдат настанени заедно веднага, те временно са разделени, като се търси вариант да бъдат събрани на едно място.


Какво следва


По случая е задействан т.нар. координационен механизъм за деца в риск, в който участват:


Община Ямбол

полиция

прокуратура

социалните служби


Целта е да се събере цялата информация и да се вземат решения за бъдещето на децата.


Социалните работници уточняват, че към момента все още не е проведен разговор с майката и няма потвърдена информация относно състоянието и или евентуални зависимости.


Случаят поставя сериозни въпроси за:


родителския контрол и грижа

условията, в които са отглеждани децата

възможна небрежност или по-тежко нарушение


Разследването продължава, като институциите трябва да установят как точно се е стигнало до опасната ситуация и кой носи отговорност за живота на децата.


Инцидентът предизвика силен обществен отзвук и отново постави темата за защитата на децата в риск в центъра на вниманието.

Източник:www.zajenata.bg



Първи разказ на очевидец, който участвал в гражданския арест на шофьор с изключително висока концентрация на алкохол в кръвта - близо 6 промила и наличие на наркотици. Той е бил спрян от граждани след инцидент на магистрала "Струма" в посока София. Както БЛИЦ писа случаят се разиграва вчера, когато трима мъже стават свидетели на опасно поведение зад волана. По-късно се оказа, че шофьорът е дал положителна проба и за кокаин.


По думите на Станислав Митев пред bTV, докато пътували към работа, те видели как джип катастрофира, но вместо да спре, водачът на другия автомобил продължил движението си. Това ги накарало да го последват, притеснени от възможността да причини нов инцидент.


Мъжете успели да го настигнат и постепенно да го насочат към аварийната лента, където го спрели. При проверка станало ясно, че водачът е във видимо нетрезво състояние. Той се движел некоординирано, а една от гумите на автомобила му дори била изхвърчала по време на движението.


„Притесних се, защото не се знаеше дали няма да удари и нас“, разказва Митев. След като го спрели, шофьорът ги помолил да му помогнат да смени гумата, за да продължи към Перник.


Вместо това очевидците сигнализирали на телефон 112 и изчакали пристигането на полицията. По техни думи мъжът не е проявил агресия, но е бил в силно нетрезво състояние. Той твърдял, че не е усетил удара с другия автомобил и затова не е спрял.


По-късно станало ясно, че водачът е управлявал с близо 6 промила алкохол в кръвта, както и под въздействието на наркотични вещества.


„Нека хората, които пият, не се качват в автомобила, защото рискуват живота и на себе си, и на останалите“, призовава Станислав Митев.


"Между 8 и 9 часа сутринта на 51-вия километър на АМ "Струма" в района на община Дупница водачът е причинил леко ПТП. Не е спрял след инцидента, а около 5 км по-късно е бил заловен от органите на МВР". Това заяви в „Здравей, България” районният прокурор на Кюстендил Албена Разсолкова.


Тя подчерта, че вероятно шофьорът е пътувал към столицата, тъй като се е движил в посока София от Благоевград по автомагистралата.


"След спирането му от органите на реда, същият е изпробван за алкохол. Отчетена е рекордна стойност - 5,95 промила алкохол в издишания въздух, измерени с дрегер. Изпробван е и за наркотици - тестът е отчел употреба на наркотично вещество, а именно кокаин. Водачът е отказал категорично да даде кръв за анализ, под претекст, че го е страх от игли", подчерта Разсолкова.


Мъжът е задържан за 72 часа с повдигнато обвинение, което му е предявено в присъствието на лично упълномощен от него защитник. Предстои Районната прокуратура да внесе в Районен съд - Дупница искане за най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“.


"Водачът не е дал обяснения откъде е тръгнал. Изразил е съжаление. Предполагаме, че е пътувал от Благоевград, където живее, но това са само предположения", подчерта прокурорът.


Задържаният има множество нарушения по Закона за движение по пътищата - общо 21, от които 12 акта и 9 фиша. По свидетелството за съдимост има едно осъждане, но е реабилитиран и то не е свързано с управление на МПС. Това е първото наказателно производство срещу него за управление след употреба на алкохол и наркотици, обясни прокурорът./БЛИЦ/





„Героите от САЩ '94“ (известни още като „Пеневата чета“) са футболистите от националния отбор на България, които постигнаха историческото четвърто място на Световното първенство по футбол в САЩ през 1994 г


Водени от Христо Стоичков, отборът елиминира Германия на 1/4-финал. Съставът включва легенди като Борислав Михайлов, Емил Костадинов, Красимир Балъков, Йордан Лечков и Наско Сираков. 

Ключови фигури от националния отбор на България през 1994 г.

 

Христо Стоичков: Голмайстор на турнира.

Димитър Пенев: Селекционерът (треньор) на отбора.

Борислав Михайлов: Вратарят и капитан.

Йордан Лечков: Автор на победния гол срещу Германия.

Емил Костадинов: Крило, ключов играч.

Красимир Балъков: Полузащитник.

Наско Сираков: Нападател. 

През 2024 г. беше създадена Фондация „Национали 94“ в подкрепа на играчите от този паметен състав.


Ампов беше известен не само с гласа си, който покоряваше поколения българи, но и с чувството си за хумор, с което променя облика на българската поп сцена. 



Роден на 14 юли 1948 г. в София, Ампов завършва география на туризма, но избира пътя на музиката, който завинаги остава в сърцата на хората. Кариерата му започва още като студент, когато става част от група „Славини". През 1981 г., заедно със своята съпруга Антоанета, създава вокалния дует „Акварел", който оставя трайна следа в българската музикална история със своите лирични и романтични песни.


Най-голяма популярност обаче Кирил Ампов придобива като член на група „Спешен случай" (1984), където с Донко Аврамов и Антоанета внасят в родната сцена неподправен хумор и оригинални текстове. Песни като „Кашлицата", „Развод", „Мама, татко и аз" и „Карай Джони" се превръщат в класики, които и днес се пеят и обичат. Той също така е автор на една от най-известните български песни „Каролайна", позната като „9 милиона мишлета".


В началото на 90-те години Кирил Ампов е инициатор и водещ на изключително популярното радио- и телевизионно предаване „Хит минус едно", което даде трибуна на редица млади таланти в музиката. Освен всичко друго, той основава и собствено студио, в което записва много от първите хитове на своя син – Владимир Ампов, известен като Графа, утвърждавайки се и като ценен продуцент. Кирил Ампов се гордееше и с постиженията на своята дъщеря Нора Ампова - успешна художничка, работеща основно в областта на живописта.


Сбогом, "Спешен случай"!


Със смъртта на Кирил си отива и последният член на хитовото трио "Спешен случай". През 2016 г. от рак почина съпругата му Антоанета Ампова. В нейна памет синът им Владимир Ампов–Графа издаде диск с най-хубавите песни на триото.


Третият член - Донко Аврамов, умря от цироза и диабет през 2020 г. Донко се присъдинява към Тони и Кирил Ампови през 1984 г., когато семейният им дует „Акварел”, съществувал за кратко, прераства в трио „Спешен случай”. 

Източник:lupa.bg


 Екипът, който поддържал бившия национал, вече не му давал повече от 1% шанс за живот

Борислав Михайлов – вратарят и капитан на националния ни отбор, завоювал бронзови медали на Световното първенство в САЩ през 1994-а, почина вчера. И не беше изненадващо, тъй като от края на миналата година той беше приет по спешност в болница, след получен инсулт, който буквално го превърна в „зеленчук“ – нещо, за което нашата медия единствена писа. 63-годишният бивш юноша на Левски беше в изкуствена кома и беше за белодробен излив, което нямаше как да се поддържа, освен по този начин. Lupa.bg научи, че лекарският екип, съставен от някои от най-влиятелните в „Токуда“, където беше приет и настанен, заедно с най-близките от семейството му, са вземи това решение – апаратурата да бъде спряна!


Медиците, които полагаха всевъзможни грижи за Михайлов, вече не давали особени шансове за живот и предприели среща с неговите хора, за да се вземе крайно и адекватно решение. Процентът той да успее да диша сам и да остане в домашна обстановка, вече не бил повече от един!


Предишните прогнози, за които Lupa.bg писа преди време, бяха, че той ще остане на легло и няма да може дори сам да се храни, тъй като едната половина от мозъка му е увредена от инсулта и няма да може да бъде възстановена.


Друг от аргументите на лекуващите го бил, че буквално се изсипват едни „торби с пари“ за тази процедура, а шансът Боби Михайлов да оцелее, граничил с нулата. 


„За съжаление това са реалностите! Нищо повече няма какво да се направи и трябваше да се вземе тежкото решение, сподели пред нашата медия близък до семейство Михайлови. – Достатъчно изстрадаха, а Боби беше повяхнал съвсем. Поради тази причина и ковчегът на поклонението ще бъде затворен“.


Поклонението пред един от героито от САЩ`94 и оставил трайна следа в любимия си Левски, ще бъде на 4-и април от 13:30 часа в храм „Света София“.


От днес вече е разположен кът в предверието на клубната експозиция пред Сектор „А“ на стадион „Георги Аспарухов“, като всички привърженици ще могат да отдадат последна почит към емблематичния вратар. Книга за съболезнования ще бъде на разположение всеки ден до 3-и април между 10:00 и 19:14 часа, както и на 4 април до 12:00 часа.


Източник:Lupa.bg


 


Почина Кирил Ампов – един от най-обичаните български музиканти и баща на Владимир Ампов – Графа. Тъжната новина съобщиха от БГ радио.


„С дълбока тъга съобщаваме, че ни напусна един от най-обичаните български музиканти, певци и автори на песни – Кирил Ампов. Той беше известен не само с гласа си, който покоряваше поколения българи, но и с чувството си за хумор, с което променя облика на българската поп сцена.“


Роден на 14 юли 1948 г. в София, Ампов завършва география на туризма, но избира пътя на музиката. Кариерата му започва още като студент, когато става част от група „Славяни“.



През 1981 г., заедно със съпругата си Антоанета, създава вокалния дует „Акварел“, който оставя трайна следа в българската музикална история със своите лирични и романтични песни.


Булфото

Беше разпространен текст на една иранска нота във връзка с тема, която нееднократно беше засягана в официален и в общонационален порядък. Американските самолети на летището в София са част от учение на НАТО. Това е обяснено на Иран, каза на брифинг заместник-министърът на външните работи Марин Райков. 


„Няма основания това да поражда опасения за българските граждани, а отношенията ни с Техеран остават нормални и дипломатически ненакърнени. Комуникацията тече по естествен начин, няма снижаване на нивото. На Иран е обяснено, че България не участва във военни действия и не планира да бъде въвлечена в такива, а Народното събрание не е взимало решение за участие в конфликти в региона. С други думи, нотата на Иран не трябва да се разглежда като повод за тревога или за излишни страхове сред населението“, увери Райков, цитиран от Нова телевизия.


По думите му в София не се зареждат бойни самолети, които участват в конфликта в Близкия изток. „НАТО също не е във война в момента. Държа да подчертая, че над България не летят бойни самолети. Тази нота не трябва в никакъв случай да бъде разглеждана като повод за по-високи нива на притеснения“, добави той.


Разясненията са породени от твърдение на „Има такъв народ“ за получена, но неразпространена от правителството дипломатическа нота от страна на Иран. В нея се изразява протест срещу разполагането на американски транспортни самолети на летището в София.По-рано депутатът Станислав Балабанов показа фотокопие на въпросната нота от Външното министерство на Иран, изпратена на 18 март. В нея се посочва, че американски военни самолети, кацнали в София под претекст за участие в учения, всъщност зареждат самолети, участващи в бойни действия срещу Иран. „Техеран уважително ни предупреждава, че ако това продължи, ще защити националния си суверенитет, а България е пряко застрашена“, заяви Балабанов.

Източник:petel.bg



Десетки известни личности си взеха вчера сбогом чрез социалните мрежи с именития ни вратар и някогашен капитан на националния отбор по футбол Борислав Михайлов . Припомняме, че той издъхна, след като така и не можа да се възстанови след преживения тежък инсулт в края на миналата година.


„Скърбя! Беше прекрасен човек!“ Това написа на сторито си в инстаграм на английски език първата съпруга на Борислав Михайлов и майка на децата му – Бисера и Ники, Петя с фамилия Костова. Тя живее в Щатите, където емигрира, когато синът й Ники е едва петгодишен. С днешна дата е в добри отношения със семейството на покойния Борислав Михайлов.


Петя Костова /Снимка: Plovdiv Media



Експрезидентът на БФС си отиде вчера сутринта в столична болница след дълъг период в медикаментозна кома след прекаран тежък инсулт. Легендарният капитан на националния ни отбор напусна този свят на 63 години след 128 дни в болница. Той така и не успя да излезе от изкуствената кома. Състоянието му бе критично в последните седмици, като така и не успя да се възстанови въпреки неимоверните усилия на лекарите. Неотлъчно до него бе съпругата му Мария Петрова, както и цялото му семейство. От Щатите се информира за състоянието му и първата му съпруга Петя, с която е разведен от години.


Преди време тя го напусна, като замина за Щатите, омъжи се и роди дете. Само преди две години Петя Костова се свърза със сина си Николай, дъщеря си Бисера и снахата Николета Лозанова. Тя затоплила отношенията си с всички и искрено се зарадвала на внучката си Борислава от Николета и децата на Бисера.


„Имам болка в себе си заради майка ми. Докато растях и се ориентирах към другия пол, дълго време си бях женомразец, отнасях се лошо с жените. Баща ми обясняваше, че трябва да бъда джентълмен. Но някои неща не мога да простя на майка ми. Изневяра, лицемерие и интригантство не мога да простя в никакъв случай. Аз самият дори за много пари не бих предал човек и не бих престъпил принципите си“, споделяше преди време Ники Михайлов за майка си. С днешна дата обаче той е успял да й прости.


През годините Ники и Бисера са приемали за своя майка втората жена на Боби Михайлов – Мария Петрова. Именно тя заедно с баба му и дядо му отглежда децата на героя от САЩ ’94 като свои. Самият Николай многократно е заявявал, че чувства грацията като майка, а не биологичната си родителка. Боби Михайлов и Мария Петрова се запознават в прочутата дискотека „Флорида“ в Пловдив, когато вратарят все още пази за „Ботев“. След поредна победа отишли с целия отбор да празнуват, а Мария също била на по питие с приятелки. Там се запознали лично, въпреки че Михайлов бил чел за нея по вестниците. Поканил я на среща, тя се дърпала, но на скорошната церемония „Спортен Икар“, където и двамата били наградени, склонила да му даде шанс. Първата им официална среща била в ресторанта на басейн „Спартак“, а 4 години по-късно двамата минали под венчилото. В началото Мария имала трудности в отношенията с двете му вече големи деца. Щерка му Бисера не я приемала, а и родителите на Петрова били против връзката й с футболиста. С появата на общото им дете Елинор обаче всичко се изгладило.



Мария признава, че всяка седмица се събират с Ники и Бисера, а с родната си дъщеря Елинор се вижда 2-3 пъти в годината, защото тя от години живее в чужбина. Петрова приема Николета Лозанова и двете са в добри отношения, като поне веднъж годишно ходят на общи семейни почивки.


Освен че много харесвала Боби, Мария имала още една причина да се впусне в идеята за семейството. „Винаги съм искала да имам голяма фамилия, защото живеех напълно сама. Бях на 11, когато дойдох в София. Като се прибирахме с автобуса, обичах да гледам прозорците на хората – как майката сервира вечерята, а всички са около нея. Беше ми тъжно, че съм лишена от това. Може би заради това сега имам здраво семейство“, казва гимнастичката малко преди собствения си рожден ден миналата година, който бе организиран изцяло от Боби Михайлов, преди да получи инсулта.


Като купонджия с вечната усмивка на лице определя и фолкпевицата Преслава Борислав Михайлов. През 2012 година тя пее на националите ни по футбол, а Михайлов изиграва прочутия си танц, с който става още по-популярен. Днес движенията му са хит под името „Харлем шейк“. „Много готин човек, усмихнат, великолепен, Бог да го прости“, пише Преслава за кончината на Михайлов. Парчето, в което тя пее, а Боби танцува, е толкова заразително, че желаещите да изпробват танцувалните си умения стават все повече и в мрежата се появяват над хиляда клипа с ентусиасти, които имитират кълченето от видеото. То е с продължителност от едва 30 секунди. Култовото видео разсмива футболиста ни, който е доволен от крайния резултат. „След този танц феновете ми даже се увеличиха. Разбраха, че освен много други неща мога и да танцувам. Даже деца, които не са ме гледали като вратар, заради този танц са ми искали автографи“, признава с усмивка Боби. Няколко години по-късно Михайлов затвърждава класата си на танцьор. По време на сватбено тържество той започва да се вихри на гръцко изпълнение. 


Друго, което вратарят на националния ни отбор по футбол обича с цялото си сърце, е любимият му лов. Приживе казваше, че ще се отдаде на това си хоби, като се пенсионира.


Боби Михайлов бе първият от популярните ни личности, които си присадиха коса. Как съотборниците му са приели новото му „аз“, разказва самият той в английско списание. „Едно време, без да се замисля, тръгвам на бой срещу всеки, който ми сложи някакъв обиден прякор. Като си „сложих коса“ обаче, не ме беше срам от никого. Как стана? Докато играех във Франция, дойде един техен популярен пластичен хирург и предложи да направи цялата интервенция напълно безплатно с уговорката, че след това ще съм жива реклама на неговия бизнес. Приех това предложение малко на майтап, но се съгласих. Спомням си как ме гледаха съотборниците, когато се появих в съблекалнята с коса. Никой не си и помисли да си прави майтапи. Ако бях в България, сигурно щяха да ме спукат от бъзици, но на Запад хората се отнасят с уважение към подобни неща“, убеден бе Борислав Михайлов. 


Приживе Борислав Михайлов не се притеснява за пенсията си, тъй като експрезидентът на БФС прибира по 25 000 франка на месец от УЕФА. Лично Мишел Платини му прави отчисления за социално осигуряване. Именно поради този факт Михайлов не се притеснявал колко ще вземе, след като се пенсионира у нас.


Редактор: Петя Иванова Източник: bgdnes.bg



Президентът на Българския футболен съюз Георги Иванов каза истината за това кой погуби Борислав Михайлов. Страната ни загуби днес капитана, донесъл най-голяма слава на България.


Гонзо говори пред медиите по повод кончината на Борислав Михайлов. Той пътува с националите, които се прибират от Индонезия и по-рано днес направиха непредвидено спиране в Атина, като там разбраха за случилото се.


Според президента на БФС клеветите в последните години са довели до състоянието на Боби Михайлов.


„Борислав Михайлов е изключителна личност, всички ние трябва да съжаляваме за неговата кончина. Първо, искам да поднеса съболезнованията на неговото семейство, на всички близки негови приятели. Но ние всички трябва да си дадем сметка, че всички тези клевети в последните години и лъжи по негов адрес доведоха до неговото състояние. Хората, които ги изрекоха, знаят, че те имат голяма вина за това, което се случи с него. Мога, ако искате да ви говоря с имена, но точно днес не“, каза Гонзо.


„Борислав Михайлов беше 18 години президент на БФС. Много неща се направиха, но последните години беше омаскарен с клевети и лъжи. Някои хора трябва лично да съжаляват за това, което направиха. Разбиха един авторитет за българския футбол. Не само като футболист, участвал на три световни първенства и донесъл едни от най-големите успехи на България, но също много помогна за развитието на футбола.


Ние започваме да уважаваме хората само тогава, когато си отидат. Това се случи с Димитър Пенев и Борислав Михайлов. Трябва да даваме заслужено на хората, когато са живи, а не когато с отидат.


Семейството на Борислав Михайлов ще има пълна подкрепа от БФС както за погребението, така и за всички следващи неща, които предстоят.


Трябва да даваме уважение на заслужилите хора, които са дали на българския спорт. Като общество трябва да си дадем сметка, че трябва да запазим такива идоли, за да следваме техния пример. Никой не е бил оценен, когато е бил жив. Борислав Михайлов е наистина един изключителен лидер. Годините, в които той беше президент, бяха тежки и трудни. Бяха години на преход в българския футбол. Не заслужаваше това, което му се случи, когато загуби президентския пост. Всички ние трябва даскърбим за човека, който ни напусна“, заяви Иванов.


Редактор: Ясен Чаушев



Приемането на Борислав Михайлов в болница, заради покосилия го инсулт отприщи вълна от съпричастност. Дори най-вършите му противници хора му оказаха публична подкрепа и му пожелаха бързо възстановяване. През годините докато беше шеф на БФС, името му беше намесвано в какви ли не скандали, докато не реши сам да се оттегли от благия пост.


Малцина обаче знаят, че семейният живот на Михайлов е не по-малко скандален от професионалния му. Тайната жена на някогашния славен вратар се крие близо ЗО години в Америка. За пръв път „Ретро“ се сдоби със снимка на митичната Петя Костова, която е майка на двете големи деца на Боби Михайлов – дъщеря му Бисера й сина му Николай. Петя го напуска и заминава за Щатите, когато наследниците им са в невръстна детска възраст. Според запознати тя емигрира зад Океана заедно с най-добрия приятел на Михайлов по онова време, с когото имала интимна връзка. В САЩ тя се омъжила за него й му родила дете, но по-късно той я изоставил. Днес митичната брюнетка има нова половинка и видимо е щастлива с избраника си. Продължавала живее охолно на американска земя, а от началото на 2023-та е успяла да затопли отношенията с двете си деца от Боби, които допреди това не искали да се сещат за нея. 


През годините майката на Ники и Бисера няколко пъти правела опити да се сближи с него и с дъщеря си, но и двамата категорично отказвали контакт и не можели да й простят, че ги е изоставила като деца. През този януари обаче пръв Николай склонил  да прости на майка си. Двамата дори се срещнали няколко пъти на живо, като той я запознал с любимата, си жена – плеймейтката Николета  Лозанова, с която в момента очакват, първата си обща рожба, зачената та ин витро. Сестра му Бисера, която вече има две дечица, обаче продължава да бъде по-резервирана към родната си майка, която не присъства дори на сватбата й с футболиста Живко Миланов, състояла се преди повече от 12 години. Функциите на Петя се изпълняваха от втората жена на Боби Михайлов – бившата гимнастичка Мария Петрова.

„Имам болка в себе си заради майка ми. Докато растях и се ориентирах към другия пол, дълго време си бях женомразец, отнасях се лошо с жените. Баща ми обясняваше, че трябва да бъда джентълмен. Но някои неща не мога да простя на майка ми. Изневяра, лицемерие и интригантство не мога да простя в никакъв случай. А аз самият дори за много пари не бих предал човек и не бих  престъпил принципите си“, сподели Ники в едно от малкото си откровени интервюта. Той все още бил по-близък с втората жена на Боби Михайлов славната гимнастичка Мария Петрова.


Двамата с Боби се запознават в прочутата дискотека „Флорида“ в Пловдив, когато вратарят все още пази за „Ботев“. След поредна победа отишли с целия отбор да празнуват, а Мария също била на по питие с приятелки. Там се запознали лично, въпреки че Михайлов бил чел за нея по вестниците. Поканил я на среща, тя се дърпала, но на скорошната церемония „Спортен Икар“, където и двамата били наградени, склонила да му даде шанс. Първата им официална среща била в ресторанта на басейн „Спартак“, а 4 години по-късно двамата минали под венчилото. В началото Мария имала трудности в отношенията с двете му вече големи деца. Щерка му Бисера не я приемалата и родителите на Петрова били против връзката й с футболиста. С появата на общото им дете Елинор обаче всичко се изгладило. Към днешна дата тя е студентка  в Бостън, Америка.


През годините неведнъж жълти медии са писали, че Боби Михайлов посягал на бившата грация, а тя нонстоп му правела сцени на ревност. Мария обаче  е категорична, че двамата се биели на майтап само с възглавници, а един-единствен път тя се опитала да го ритне от яд, но уцелила стола и едва не счупила крака си. По отношение на  ревността Петрова споделя, че с годините се научила да я владее, но все още имали дрязги по този въпрос.

Източник: hotarena.net


senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации