сряда, 13 ноември 2019 г.

За Куба тя е пример какво не бива да правим! Дълго никой не подозираше, че съм дъщеря на Че, казва Алейда Гевара.
Дъщерята на Че Гевара застана пред камерата на "Панорама". Вижте какво каза за баща си и живота си. Алейда Гевара: “Моят баща е Че Гевара - той беше партизанин, комунист, ръководител, пример. Всичко това е моят баща! Той не е мит! Че Гевара е човешко същество.

Митовете се превръщат в нещо далечно, в легенди, а моят баща е човек от плът и кръв, мъж, който е обичал, страдал, който е оставил жена и деца, защото е бил истински революционер. Решил е да превърне мечтите си в реланост. Той искаше един по-справедлив свят за нас.” Казва, че е родена от голяма, пламенна, легендарна любов. Тя е най-голямата дъщеря на Ернесто Че Гевара и втората му съпруга – Алейда Марч – момичето от партизанската война. БНТ: Казвате, че сте привилегирована от любовтa, която сте получила в живота си.

Любов, защото сте Гевара ли? Алейда Гевара: “Не, много дълго хората изобщо не знаеха, че съм дъщеря на Че.” БНТ:

И как се промени това? Алейда Гевара: „С едно телевизионно интервю. Вече работех в болницата като педиатър. Беше Денят на бащата. И една журналистка ме интервюира. Дотогава никой не знаеше.“ БНТ: Никой не подозираше, че сте дъщеря на Че? Алейда Гевара: „Никой! След интервюто една колежка ме чакаше разстроена на входа на болницата.

Упрекна ме - „Дъщеря си на Че и никога не си ми казвала?!” Аз ѝ отвърнах - „ти пък да не си ми казвала името на баща си. Защо аз да го правя?!“ А тя пак – „ти не знаеш какво означава това за мен !“ Казах й - „Нищо! Нищо не означава. Аз съм твоя колежка. Толкоз!“ Станала е лекар като баща си. Алейда Гевара е педиатър. Работи не само в Куба, а и в цяла Латинска Америка, в Африка. Алейда Гевара:

 „Бях в Ангола и имах пред себе си три бебета болни от малария, бяха получили церебрален отток, а аз имах само едно лекарство. Трябваше да реша кое от трите новородени има по-голям шанс да оцелее. Осъждах другите две на смърт. Това е най-страшното нещо, което ми се е налагало да правя в живота. Но това е Африка – континентът, който има нужда от солидарност и голяма подкрепа.“ Алейда Гевара още не е била родена, когато баща ѝ става главнокомандващ на кубинските революционни въоръжени сили. Фулхенсио Батиста е свален от власт и бяга със самолет, пълен с милиони долари в Доминиканската република. А Че е назначен за прокурор на революционен трибунал, създава трудово-възпитателни лагери, екзекутира стотици, обвинени във военни престъпления. Става известен с жестокостта си. След една екзекуция с изстрел в главата, в дневника си, Че описва траекторията на куршума и пораженията. БНТ: Говорите за Ернесто Гевара като за специален, прекрасен човек, но за други той е терорист, убиец. Къде е истината? Алейда Гевара: „Истината зависи от човека, който я мисли и говори. За много хора баща ми е герой – начертал е пътя им, учи ги, че може да се живее и по друг начин. За други – баща ми ги е поставил в опасност, защото, постигайки целите си, им е взимал богатствата. Те са се страхували, за тях е терорист.

Баща ми е национален герой в Алжир, отивате в Ливан - целият народ излиза на улицата, за да ме види, само защото съм дъщеря на техния идол. Отивате чак в Япония - толкова далечна и различна, но и за тях баща ми е изключителна, интересна личност, модел за подражание. Слизате към Индия – хиляди се опитват да влязат в залата, където са ме поканили. Отивате в Латинска Америка и там ще усетите как Че се е мултиплицирал в милиони младежи, мъже и жени.“ Но Че е изповядвал и омразата, която те превръща в ефективна, селективна, студена машина за убиване. Алейда Гевара: „Като четете писмата му, ще си дадете сметка, че дори и преводът е неправилен. Има толкова думи на татко извадени от контекста. Той винаги е казвал, че трябва да се борим за свободата и мира, за да се постигне мир, народите трябва да стигнат до оръжие. Винаги давам за пример Палестина – как да кажете на палестинския народ да не реагира на това, което правят израелците?! Лека полека ги пъдят от земите им, мачкат ги с оръжие. Какво да правят те?!

Ще искате от тях да не реагират ли?! В екстремна ситуация народът трябва да реагира, да каже или умирам от глад, от нужда, или ще умра, за да променя реалността!“ БНТ: В какво вярваше Че?  Алейда Гевара: „В човешкото същество, в силата на човека да създава. Той знаеше, че човекът има голяма разрушителна сила, но вярваше, че везните ще се наклонят към ценностите – почтеност, човечност.“ Ел Команданте. Освен президент на Националната банка, Че Гевара става господар на кубинската икономика - министър на финансите и индустрията. Прави фабрики за гранати, строи пещи за хляб, организира училища за бедните, обучава военни. Бил е дипломат.  Дълги аплодисменти за легендарния революционер в ООН. Светът е на нокти, Съветският съюз и Съединените щати са настръхнали – в Куба са настанени съветски установки за балистични ракети. Няколко дни по-късно Хрушчов ги демонтира, а Гевара е разгневен. Убеден, че двете супер сили използват Куба като пионка в стратегическите си игри.

БНТ: Някога съмнявали ли сте се в идеите на баща си?

Вижте какво се случва във Венецуела, в Куба? Алейда Гевара: „Не, нямам никакви съмнения. Защо е тази реакция във Венецуела днес?! Защото Щатите купуваха един барел петрол между 7 и 10 долара, а сега знаете ли за колко го купува на международния пазар! Да, има протести, има вътрешни проблеми, но зад всичко това стоят пари, с които ги провокират, защото на правителството на САЩ не му харесва, че за първи път в историята на тази страна, народът е господар, собственик на богатствата. А с парите от петрола се строят болници, университети за безплатно обучение за всички венецуелци, строят се жилищни сгради. Ето това правителството на САЩ не го иска!“ БНТ: Успя ли революцията на Че? Алейда Гевара: „Успя революцията на кубинския народ. Че Гевара, Фидел Кастро са хора, те не могат сами да променят реалността. Трябва да има народ, който да реши да прави промените, за които водачите говорят.“ БНТ: Сега, след смъртта на Кастро, Куба се отваря за света ... Алейда Гевара: „Куба винаги е била отворена за света! Проблемът е дали светът ще ни разбере такива, каквито сме, а не да искат да ни променят!“

БНТ: Съединените щати са близо, може пък натам да е посоката?  Алейда Гевара: „Мексиканците казват – колкото близо сме до Щатите – толкова далече от Бог. И ние така казваме – много близо до врага – трябва да се научим да живеем над нещата. Баща ми казваше - на империализма на янките не трябва и за секунда да вярваме. Видели сме го на практика. Трябва да продължим да усъвършенстваме Куба.“  БНТ: България също се е променила в политически и социален аспект. Какво очаква Куба от нас, можем ли да ви бъдем пример? Алейда Гевара: „Не, напротив! При тези грешки в социалистическото общество на България, в съветското социалистическо общество, можете да сте ни пример само за това, което не бива да правим! Ами, питаш ме – отговарям ти!

БНТ: Какви са ни грешките? Алейда Гевара: „Да, настина сме бедни, но умираме сякаш сме богата страна. Това, което испанците не са успели да отнесат, го отнесоха грингосите – американците. Били сме ограбвани години наред. За първи път сме господари на собствените си богатства. Когато някой иска да има отношения с Куба – да зачита законите ни, идентичността, суверенитета. Само при равни условия и с уважение към народа на Куба! Винаги съм казвала - аз съм комунистка, но не съм глупачка. Живеем в блокадата на САЩ и икономически ни удрят всеки ден. Това е престъпление спрямо Куба.“ Алейда Гевара е била на 7, когато убиват баща ѝ в Боливия. За нея Ернесто е проблясък от спомени, майчин разказ. Тогава, през 67-а,Фидел Кастро с часове държи реч за смъртта му. За Алейда Гевара Кастро е просто чичо Фидел. Алейда Гевара: „Той е и мой втори баща. Беше до мен, когато татко почина, обади ми се, успокои ме. Когато се дипломирах, чичо Фидел беше там. Когато работех в болницата на смени - чичо беше там, когато се омъжих, когато се разведох – той пак беше там. Винаги беше до мен. Като дете му пишех стихове и му ги четях по телефона – “Минават годините, моето сърце остава тук, дърветата люлеят клони, за мен е свежият полъх, птичките, които пеят са за теб. “ Обичам го и продължавам да го обичам.“ Тази година се навършва половин век от смъртта на Че Геварa. Символът на революцията отдавна се е превърнал в част от масовата култура на капиталистическия свят. Същият, срещу който приживе се бори.  Алейда Гевара: „Хората купуват предметите, защото е модерно. Не знаят какво правят, кой е бил този човек. За тях е само образ без съдържание.“

Източник:БЛИЦ

вторник, 12 ноември 2019 г.

Нетният държавен дълг на Руската федерация има отрицателни показатели за първи път след налагането на санкциите и спада на цените на петрола през 2014 година. За това писа във вторник РБК, позовавайки се на данни от министерството на финансите и Централната банка.

Според изданието през 2019 г. публичният дълг в широкия смисъл (вътрешен и външен дълг на федералното правителство, регионите и местните власти) намалява в сравнение с ликвидните активи на федералното правителство, регионите и извънбюджетните държавни фондове във връзка с рекордно количество резерви, покриващи публичния дълг, предаде ТАСС.

Отбелязва се, че ако е необходимо, Русия може да покрие всички дългове за сметка на държавните депозити на Централната банка и търговските банки, без да прибягва до други средства

През 2014 г. Европейският съюз наложи санкции срещу Руската федерация във връзка със събитията в Украйна и обединението на Крим с Русия, като многократно ги разширяваше. Преговорите за безвизов режим и за ново основно споразумение за сътрудничество бяха прекратени, въведена е забрана за влизане в страните от ЕС за длъжностни лица от Руската федерация и техните активи са замразени, въведени са ограничителни мерки от търговски, финансов и военен характер. Общо 151 души и 37 юридически лица бяха включени в санкционните списъци. Секторалните санкции се прилагат за 20 руски финансови, нефтодобивни и отбранителни структури.

ВИЖТЕ ОЩЕ:Как зa 18 години Путин увеличи бюджета на Русия с 23 пъти, военните разходи с 30 пъти, БВП с 12 пъти

Източник:bg.rbth.com

неделя, 10 ноември 2019 г.

Десети ноември 1989 година. Дата, която смятахме за деня на освобождението ни от диктатурата, а всъщност датата, на която започна нашето унищожение. Ние – наивните деца на прохождащата демокрация, ВЯРВАХМЕ. Че бъдещето вече е наше. Но най-вече всички вярвахме в това, че ще има банани не само по Коледа, че ще можем да си купим готини дънки, че ще пътуваме.

Мечти. Това беше времето на мечтите. Погледнете сега лицата и очите на тогавашните мечтатели. Живите мъртви. Живеещи в постоянен стрес. С умрели очи. И примирение. Примирението на провалените поколения.Тогава не се проведе революция. Проведе се преврат, част от един световен план. Каквото и да говорят, Горбачов и неговата перестройка бяха по-разрушителни и от атомна бомба. Като тънка нишка се вижда дългата ръка на тези, които управляват света. Защото няма революции, които да са спонтанни, неорганизирани и не в съответствие с плановете на световните лидери.

Не вярвахме, като чухме за Тодор Живков. Ходихме при съседите и тихо питахме: „Ти чу ли? Наистина ли се случи?“. А след това ни понесе шеметът на мечтите. В които се виждахме свободни, инициативни, милионери и най-вече – банани за Коледа и дънки „Ливайс“ като подарък. Толкова много си вярвахме…..

Тогава нещо ме подразни. Изкуственият патос на новите демократи. Имаше нещо нередно. Особено нередно. Когато седнаха заедно на някаква кръгла маса, вместо да потърсят отговорност. Когато на тъмно и под масата продадоха нашето бъдеще срещу власт и пари за тяхното бъдеще. Или всъщност те си бяха отгледани за опозицията…

Тогава се кълняхме, че няма да допуснем прост лидер да ни управлява. Защото се срамувахме от народното говорене на Тодор Живков. А днес Борисов ни говори на „бе“, казва ни, че сме „матриял“. Презира ни и ни счита за врагове. Ходи с развлечени дрехи и от километри си личат липсите – на интелект и възпитание. А нас ни е срам. Не точно от Борисов, а от грешката, че за 30 години не само допуснахме да се унищожи всичко, което вече имахме, не само че лишихме децата си от бъдеще в България, но допуснахме да ни управлява човек, който дори Тодор Живков приемаше само като обслужващ персонал.

Сега мечтаем за сигурността на онова време. Не за свобода, защото видяхме, че в капана на свободата попадна цял един народ. И се оказа, че илюзорната свобода е сиренето в капана. А той щракна и се оказахме затворници на собствения си избор! Мечтаем за напълно безплатното и много качествено здравеопазване, на грижата за всеки един човек. Мечтаем за образованието, което тогава получавахме, а нашите деца учат, че Баташкото клане е руска хибридна атака в учебниците, а турците са просто представители. Мечтаем за онзи, истински вкус на българската луканка, кисело мляко и топлият вкусен хляб сутрин. Загубихме ги безвъзвратно, докато напускахме оазиса и тичахме в пустинята, увлечени от миражи….

Българи… минута мълчание! В памет на убитите мечти. В памет на изгубените поколения! В памет на бъдещето на децата ни, което с нашите избори убихме! Да помълчим…..

Елена Гунчева
Източник:dunavmost
30-сет години след падането на берлинската стена, положението при нас е горе-долу следното !!!

Харесвам закоността, редът и справедливостта. Никога не съм твърдял, че искам да се върне соца в този му вид, който беше !!!

Но, можеше да се запазят редица добри практики във всички сфери. Написал съм демокрация в кавички. Иначе ми допада да е по-скоро швейцарски вид управление. /Коментар на Цветан Атанасов във Фейсбук/

На Вас ?


събота, 9 ноември 2019 г.

Сега младите хора няма да повярват как сме живели по времето на социализма, какви са били мечтите ни (дори битовите) и кои са били идолите ни.

Ето как могат да бъдат разпознати чедата на развития социализъм като нас:

1– знаехме имената на Пеко Таков, Мако Даков, Тано Цолов;

2– разказвахме тайно вицове за Тодор Живков и Брежнев;

3– помним в. „Работническо дело“ и заглавия като: „Долу ръцете от Никарагуа“, „Два конгреса 4– една цел“ и „Нов етап в изграждането на развито социалистическо общество“;

5– намирахме за напълно нормално за лека кола да се „чака ред“;

6– понятията „пуснали са“ и „дефицит“ все още ни звучат мило;

7–„Паралели“ беше суперсписание, а „Антени“ – направо дисидентски вестник;

8– бяхме убедени, че знаем руски език по рождение;

9– „Некерман“ и „Квеле“ бяха нашите модни библии;

10– Чичко Филипов беше част от семейството ни, а Гарелов предизвикваше възторг у баща ми;

11– баба на село редовно ни снабдяваше със зеленчуци, свинско, ракия и вино;

12– трамвайните билети бяха по 6 ст., бозата - 4 ст., бонбоните ролки - от 2 ст., самоделната дъвка от чамсакъз и българската дъвка, която не може да се дъвчи;

13– луканката беше скъп деликатес, който се купуваше на празници или за гости;

14– шиехме си панталони от български дънков плат, обърнат наопаки;

15– най-скандалният и забранен филм беше „Емануела“;

– Адриано Челентано беше най-добрият певец на всички времена;

16– „Распутин“ беше герой от едноименната песен на „Бони Ем“;

17– екскурзията до Чехословакия или ГДР беше едно от най-впечатляващите събития в живота ни;

18– Полският център в София беше средище на западната култура;

19– не бяхме виждали на живо киви, авокадо, манго и кокосови орехи;

20– цветният телевизор, електронният часовник певец и най-вече видеомагнетофонът бяха върховите чудеса на техниката;

21– поне веднъж бяхме ходили на гости, за да гледаме видео;

22– мечтаехме баща ни да намери долари на черно, за да си купим нещо „вносно” от „Кореком“;

23– ладата беше символ на престиж;

24– единственият начин да се пие нескафе беше, като предварително се бърка в чашата до припадък със захар и три капки вода;

25– Сърбия беше символ на Запада;

26– най-прочутият актьор беше Гойко Митич;

27– любимият сериал - „Робинята Изаура”;

28– най-хубавият дезодорант беше „Рексона“; никога не изхвърляхме празната му опаковка, а я слагахме като украса на секцията;

29– в новогодишната нощ се борехме с дрямката, за да дочакаме в 2 часа по телевизията

30-Опишете вашите спомени от тези безвъзвратно отминали времена:

„западната естрада“ – балета на ГДР и Карел Гот./Ретро.бг/
Комунизмът е оставил такава пропаст в Европа, че 30 години след историческото падане на Берлинската стена, източните държави и досега трудно догонваме западните. Все още носим белезите му, все още имаме много работа, но посоката е вярна. 

Това написа в профила си във Фейсбук премиерът на България Бойко Борисов по повод 30-тата годишнина от рухването на Берлинската стена,информират от novini.bg

,,България направи своя цивилизационен избор. Убеден съм, че трябва да отстояваме демокрацията и правото на свободен избор. Длъжни сме да не допускаме тоталитарните режими да ни разделят!'', посочи още министър-председателят Борисов.

Що е то,комунизъм:

Според марксистката теория (философско-историческа система с претенции за научност, комунизмът е етап от историческото развитие, който възниква като неизбежен резултат от развитието на производителните сили, предизвикващо свръхизобилие на материално богатство и даващо възможност за разпределение, основано на нуждите („от всекиго според възможностите, всекиму според потребностите“), и за обществени отношения, базирани на свободното сдружаване на индивидите, което предполага „отмирането на държавата“ като инструмент на политическата принуда. Според съветския марксизъм социализмът е преходен етап между капитализма и същинския комунизъм.

Ленинизмът извежда на преден план концепцията за партията-авангард: централизирана организация от професионални революционери, която трябва да оглави комунистическата революция и да упражнява цялата политическа власт „в името на работниците“ по време на прехода от капитализъм към социализъм.

петък, 8 ноември 2019 г.

Картофи с месо, краставици с домати ... Специалистите разказаха какви комбинации от продукти често вредят на храносмилането.

По-специално, експертите препоръчаха да не се приемат заедно вино и десертни продукти . Сладкото е правилно да се комбинира със зелен чай или чаша вода, докато виното - с пресни зеленчуци и сирене. В комбинация с десерт виното ще допринесе за твърде рязко повишаване на кръвната захар.

Картофите с месо също са лоша идея. В този случай тялото трябва да усвоява нишесте и протеини, за които тялото използва различни видове храносмилателни ензими. Това забавя храносмилането и насърчава усещането за тежест.

Комбинация от краставици и домати е популярна, но в никакъв случай полезна. Краставиците са алкален продукт, а доматите са източник на киселина. Комбинацията им може да доведе до подуване на корема.Освен това лекарите съветват да не се комбинира алкохол и кафе . Според учени от Американския център за зависимости подобен микс допринася за дехидратация, сърцебиене и проблеми със съня. Експертите разказаха за това в портала Rambler / Doctor.

Вредно е да комбинирате елда и банани с мляко(между другото, това е и много популярен хранителен микс).

Елдата съдържа много желязо, а млякото съдържа калций: тези микроелементи пречат на асимилацията един на друг, те трябва да се ядат по различно време.

Що се отнася до бананите, сладките плодове, според експертите, винаги трябва да се консумират като отделно ястие, а не да ги комбинирате с други храни, в противен случай може да възникне лошо храносмилане./ zdrave.to
Когато ти контролираш цялата страна, това означава, че проблемите на цялата страна директно рефлексират върху теб.

В случая с благоевградския кмет, с Банско, с Русе провидях желание да се прочистят структурите, които не са ти толкова верни.


Такова мнение за завършилите местни избори изрази в предаването „Лице в лице“ по БТВ проф. Иво Христов, социолог и депутат от БСП.

Според него Бойко Борисов се прегрупира и разтоварва управляващата партия от всички грехове на управлението.

ГЕРБ трябва да мисли за ешелонирано отстъпление, а не за бравурни доклади как сме ги били всичките, изтъква проф. Иво Христов.

Според проф. Иво Христов целта на премиера е била да спечели големите градове, където има ресурс – София, Варна, Пловдив. И да се разтовари от градове и области, където има тежки проблеми, като Русе.



„Ясно е, че трябва да се извърши преешелониране от страна на ГЕРБ – запазване на реалния политически и икономически ресурс във важните точки – София, Варна, Пловдив и Бургас и да се дадат на опозицията периферни точки. Така може да разтовариш управляващата партия от всички грехове на управлението. Това гарантира оцеляването на ГЕРБ в средносрочна перспектива“, каза проф. Иво Христов в ефира на БТВ.

Който държи ресурса, може да „спечели“ всякакви избори, смята социологът.

Проф. Иво Христов обърна внимание на изказване на премиера, че не е добре „цялата карта в синьо“. И припомни кой е държал „сините карти“ – Цветан Цветанов.

„Видими са процесите на ерозия на ГЕРБ. Трябва да се дадат на опозицията периферни региони с тежки проблеми. Премислена логика е да се почистят местните структури, които не са лоялни на лидера на ГЕРБ. Има организационна логика“, посочи професорът.

„Тези избори бяха апотеоз на изборните манипулации. Това го знае всяко дете. Ние не знаем колко избиратели има. Тук няма повече от 5,5 млн. жители, а се говори за над 6 милиона избиратели“, продължи анализа си на местните избори Иво Христов..

В София, както и на други места, БСП е увеличила общинските си съветници, но има отстъпление като гласоподаватели, посочи Иво Христов.



През 2015 г. беше най-ниският резултат на БСП от 80 години.

БСП трябва да има ясна политическа физиономия, смята проф. Иво Христов.

Той критикува подкрепата за Мая Манолова, като посочи, че в политиката не можеш да бъдеш независим.

Когато участваш в политическия процес, трябва да заявиш страна, това се нарича безгръбначие, каза в ефира на БТВ Иво Христов.

„Когато подкрепяш безполов безпартиен кандидат, ти се криеш от отговорност. Трябва ясно да заявиш политическа страна, няма как да се заявиш с първи, вторите и третите. Това е безгръбначност, другото му име е адаптивност“, бяха точните думи на проф. Христов.

Манолова беше средство за обединяване по будапещенски модел, продължи той. Но в същото време каза, че на гърба на гласовете на БСП от „Демократична България“ са реализирали нелош успех – половината районни кметове са избрани от ДБ.

Западните елити ни използват и същевременно ни презират, каза проф. Иво Христов за изказването на френския президент Еманюел Макрон.

Франция няма никакъв интерес от приемането в ЕС на Западните Балкани, защото голяма част от тях са американски протекторат. Франция няма нужда от Троянски коне в структурата на ЕС. Франция се подготвя да приеме лидерството на ЕС, смята проф. Иво Христов.

„Совите не са това, което изглеждат“ – с тези думи той коментира т. нар. шпионски скандал с Русия.

Източник: Епицентър.БГ

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

Предоставено от Blogger.
senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив 2

Архив 1

ЛЮБОПИТНО

КОНТАКТИ: