Внезапно лицето на Томи помръкна.Не желая да стана голям...

Хайде, хапчета чудесни, никога да не порасна! Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова ДЪЛГОТО ЧОРАПЧЕ

– Не желая да стана огромен – съобщи той твърдо.

– И аз – сподели Аника.

– То в действителност не си заслужава  - сподели Пипи. – Големите хора в никакъв случай не се забавляват. Имат единствено неприятни работи и глупави облекла, и мазоли, и налог общоход.

– Казва се налог общ приход – поправи я Аника.

– Хм, все същата простотия – сподели Пипи. – Освен това ги прихващат всякакви суеверия и дивотии. Мислят, че ще се случи нещо доста ужасно, в случай че натикан ножа в устата, когато ядат, и ей такива едни.

– Пък и не умеят да си играят – означи Аника. – Уф, като си помислиш, че чисто и просто би трябвало да пораснеш!

– Кой е споделил, че би трябвало – възрази Пипи. – Ако не се неистина, тука някъде имам едни хапчета...

– Какви хапчета? – попита Томи...

– Едни доста хубави хапчета за хора, които не желаят да пораснат – сподели Пипи и скочи от масата. Тя затършува из шкафовете и чекмеджетата и по-късно се върна с нещо, което приличаше съвсем на три грахови зърна.

– Грах? – учуди се Томи.

Всичко за Вашата сватба

– Така мислиш – възрази Пипи. – Какъв ти грах! Това са хапчета смалидон. Получих ги доста от дълго време в Рио от един индиански водач, когато инцидентно загатнах, че не държа изключително доста да порасна.

– Нима тези мънички хапченца могат да оказват помощ? – попита недоверчиво Аника.

– О, да! – увери я Пипи. – Но би трябвало да се глътнат на мрачно и да се каже:

„ Хайде, хапчета чудесни,

Никога да не поресна “.

– Искаш да кажеш „ порасна “ – поправи я Томи.

– Щом съм споделила „ поресна “, значи желая да кажа „ поресна “ – съобщи Пипи. – Именно това му е цаката, разбираш ли? Повечето споделят „ порасна “, а това е най-лошото, което може да се случи. Защото тогава човек стартира да пораства със страхотна експедитивност

Те загасиха всички свещи на елхата. В кухнята стана напълно мрачно, единствено през пролуките на печката се аленееше огънят. Тримата седнаха безмълвно в кръг на пода и се хванаха за ръце. Пипи им даде по едно хапче смалидон. От напрежение ги полазиха тръпки. Само след момент тези чудновати хапчета ще бъдат в стомахчетата им и след това

Всичко за Вашата сватба в никакъв случай, в никакъв случай няма да пораснат. Колко хубаво!

– Чудесно. Сега към този момент няма заплаха да пораснем и да получим мазоли и всякакви друи мизерии. Все отново хапчетата лежат толкоз от дълго време в бюфета ми, та може ида са изветрели. Но дано се надяваме на най-хубавото.

Аника се сети за нещо.

– Ах, Пипи – сподели тя уплашено, - нали искаш да ставаш корсар, когато пораснеш?

– Ха, въпреки всичко мога да стана – отвърна Пипи. – Ще стана един подобен мъничък, безсърдечен корсар, който ще сее гибел и смут към себе си.

Тя се позамисли.

– Представете си – сподели им тя, - че някой ден след доста, доста години отсам мине някоя леличка и види по какъв начин тичаме и играем в градината и може би ще попита Томи: „ На какъв брой години си, момченце? “ А ти ще й отговориш: „ На петдесет и три, в случай че не се неистина “.

Томи се засмя предостатъчно.

– Тогава несъмнено ще си намерения, че съм доста миличък – сподели той.

– Да, несъмнено – позволи Пипи, - само че ти пък може

Всичко за Вашата сватба

да й обясниш, че си бил по-висок, когато си бил по-малък.

Изведнъж Томи и Аника се сетиха, че мама беше им заръчала да не се бавят доста.

– Представи си – сподели Томи на Аника, когато миеха зъбите, - в случай че не знаех, че тези хапчета са смалидон, можех да се закълна, че са най-обикновени грахови зърна.

Аника стоеше пред прозореца на детската стая в розовата си пижама и гледаше към Вила Вилекула.

– Виждам Пипи – провикна се тя радостно.

Тя седеше до масата, подпряла глава на ръцете си, и гледаше замечтано трепкащото пламъче на една свещичка.

– Тя... тя наподобява някак самотна – сподели Аника и гласът й потрепери. – О, Томи, да беше заран, та да идем незабавно при нея.

Те стояха безмълвно и гледаха на открито в зимната нощ. Над покрива на Вила Вилекула блестяха звездите. Там беше Пипи. Винаги щеше да бъде там. Тази мисъл беше чудесна. Годините щяха да минат, само че Пипи, Томи и Аника нямаше да пораснат. Ако хапчетата не бяха изветрели, несъмнено! Ще идват нови пролети и лета, и есени, и зими, а игрите им ще не престават.

Всичко за Вашата сватба

– Дано огледа насам, с цел да й помахаме – прошепна Томи.

Но Пипи гледаше право пред себе си със замислен взор.

После духна свещичката.

Източник:https://novini247.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Когато наричахме учителките си „другарко“ а ключът ни за вкъщи висеше на връвчица на врата

По цял ден играехте на криеница или на стражари и апаши пред блока и крещяхте на майка си да ви намаже една филия с лютеница, че от безспирните игри винаги бяхте озверели от глад. А стане ли 17,30 часа, се чуваше вик „Детското почва“ и градинката пред блока опустяваше. 

Тогава се пренасяхте на испанския бряг в Андалусия, пътувахте във времето с едно момиче с вълшебен пръстен, летяхте над незнайни градове с Чесмир, слизахте в подземията с костенурките Нинджа или пътувахте из морета и океани с Васко да Гама от село Рупча. 

Това бяха любимите детски филмчета, познати ни от Първа програма на БНТ. Тези от вас, които са живели в онова време с една телевизия, имат нещо много общо  общо детство  едни игри, едни филмчета, едни герои. И днес малко пораснали (но не чак дотам), когато се връщаме там назад в детството ни, се появява една носталгия, която изпитваме всички.

Времената бяха други, а деЦките бяха само по първа програма. Чакахме Сънчо с нетърпение с малките зайчета, които се скриват от дъжда… и приказките на Педя човек, лакът брада…

Повечето от нас си спомнят как след дългата игра навън заставаха с притаен дъх пред  телевизора и с нетърпение очакваха началото на   „Патето Яки и Чопър“, „Джейми и вълшебното фенерче“. „Ум, белият делфин“, „Барбароните”, „Пинко, розовата пантера“, „Зайчето с карираните ушички“, „Смехораните“ и много други. А игралните „Синьо лято“, чешкото филмче „Арабела“, „Бенджи, Закс и звездният принц“, „Летящият Чесмир“, „Чоки“…..?

А помните ли кака Лили, бате Влади и накрая кака Лара с тяхното „Милион и едно желание“. Емблематичното детско предаване на БНТ стартира през далечната 1986 г. Децата се обаждаха  по телефона или пращаха писма и казваха какво искат да гледат, защото нямаше къде другаде. Предаването се излъчваше по Първи юни и Нова година и бе с продължителност между 5 и 6 часа, като бе разделено в две части, с прекъсване по обяд. Днес милион и едно желание го има само с хващането на дистанционното.

Едва ли сте забравили и най-ранния сутрешен блок „Добро утро“ по Канал 1 и как един водещ с очила, който за жалост вече не е между нас, с папка в ръцете заявяваше: „И сега малко време за децата“. След секунди се появяваха малки симпатични сини човечета с бели шапки и чорапогащи. Да, това са познатите смърфове. Между другото малките човечета вече са на 52 години. Нарисувани са в комикс за първи път през 1958 г. Започват да се мърдат по екрана през 1982 г.

Това бяха деЦките по първа, с които повечето от нас израснахме и имахме едно по-простичко, но и по-истинско детство!. 

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Тази линия в работата ви ще ви обогати! Пенсията ви ще се увеличи

Българите, които са работили 20 или повече години, могат да увеличат пенсията си с 30% наведнъж. За да се случи това обаче, трябва да бъдат изпълнени няколко условия. В някои случаи увеличението може да достигне до 50%, но се отчита различен трудов стаж.

Собствениците на такива трудови книжки имат право на преизчисляване на пенсията и на нейното увеличение с 50%, като е достатъчно да намерят определен запис, на пръв поглед незабележим.Ако има такъв запис в трудовата книжка - пенсията веднага ще бъде увеличена с 30%.

Според изданието Standartnews има още една категория граждани, които заслужено могат да получат 30% увеличение на месечните плащания.

Категорията пенсионери, които имат запис в трудовата си книжка, който потвърждава работата им в Далечния север, имат право на увеличение до 50%. За да бъде одобрено заявлението, е достатъчно да имате само 15% северен трудов стаж от общия. И това включва периода на преминаване на курсове за допълнителна квалификация и стажове.

Съществува и втора категория. Тези, които са работили в райони, приравнени към северните, имат право да увеличат пенсията си с 30%, но това е по-сложно - тук е необходимо да имат поне 20 години трудов стаж.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

През соца децата ходеха на лагери по 20 дни, а родителите им плащаха за това четири лева

„Детските лагери, които струваха на родителите ми само 4 лева, а престоя в лагера беше 20 дни. Осигурена храна и спане на децата, различни занимания, включително и спорт. В Равда лагерът беше международен и разположен на голяма територия. 

Спалните помещения бяха малки блокчета на два етажа,специално построени за децата, слънчеви и чисти, с паркет и нови легла. С децата се провеждаха различни занимания, включително и спорт. Състезания, концерти от талантите в лагера, пеехме, танцувахме, сценки и рецитиране на стихове. Лагерен огън в края на лагерната смяна. Там за първи път се научих да гледам под вода, да задържам дъха си под водата и да плувам. Имаше с нас изключително добри педагози. Лагера в Поморие беше в едно училище, близо до морето. А лагерът в планината Каменица се намираше в близост до историческото селище Клисура, където Боримечката качва на гръб черешовото топче. 

Незабравими спомени, игри сред природата, песни край лагерния огън, приятелства за цял живот… И не само лагерите!

Бригадите учеха младежите на труд, уважение и работа в колектив – качества, които днес са заменени от наркотици и пороци. #СоциалнаМрежа смята, че не трябва да отхвърляме всичко от миналото с лека ръка. Например – „Военното обучение“, което мнозина помнят, може да намери приложение в училищата и днес. Курс по самозащита, ред, дисциплина и отговорност винаги е от полза. Моля, не ни упреквайте в комунизъм – бригади(платени) и военно – тази практика днес се прилага в редица от най-развитите държави, вкл. САЩ, Израел, Швейцария, Русия и т.н. 

socialnamreja.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

През далечната 1981 година рок легендата Тина Търнър изнася концерт в България

Снимка:Lyubomir Raev

Тя изнася концерти в няколко града - сред тях София, Бургас и Пловдив. Какво си спомнят малкото щастливци, които са успели да видят на живо голямата звезда?

Когато за пръв и последен път видял Тина Търнър, бил на 29 г. Емилиян Станков присъства и на двата ѝ концерта в Летния театър в Пловдив."Тя е невероятна на живо, трябва просто да се види. И с тия млади момичета около нея, танцьорки. Толкова близко я чувствахме. Театърът не е голям и контактът с нея беше невероятен. Даже с един приятел бяхме в пауза, когато не пееше, той се провикна, Начко Амбарев: Tina, I love you. А тя му отговори: Аз също", разказва д-р Емилиян Станков - стоматолог.Преди 42 години Сотир Иванов-Сотко бил млад моряк, но между два курса попаднал в бригадата на тогавашната държавна фирма "Културен отдих и украса". Така участвал в подготовката на сцената в Бургас и буквално стоял на 3-4 метра от Тина Търнър.

"Слагаме сцената, подиума отпред, балатума отгоре, идва мениджъра ѝ там да види там как е, що е, защото те играят там с трупата. Два концерта, мисля, че единият беше от 18:00 до 20:00 ч., другият от 21:00 ч. до 23:00 ч. Но това са 4 часа игра. Тя е изумителна жена, изумителна певица. Преобличаха я там, имаше хвърлени чорапогащници, работи, но това са за нас бяха като светиня. Пешкирчета, работи, такива неща", разказва Сотир Иванов.В столицата рок легендата прави записи за новогодишната програма на БНТ. Отговорен оператор е Ганчо Йотов.

"Лошо време и тя закъснява. Ние репетираме на сухо. Идва тя, Тина. По едни дънки и една фланелка. Всичките ѝ песни ги направихме по един дубъл", разказва Ганчо Йотов - оператор в БНТ.

На другата сутрин Тина Търнър отлита за тогавашната Чехословакия, а малко по-късно и самият оператор. Там пътищата им отново се пресичат.

"Някой вика маестро, маестро, маестро. Обръщам се - Тина Търнър е на входа, затичах се, здрависахме се и се оказа, че тя имала някакви изпълнения там. Но тя като професионалисти е страшно впечатлена от нас, че сме снимали от един дубъл", допълва Ганчо Йотов - оператор в БНТ.Няма публично известни записи от концертите на Тина в България. Четири десетилетия по-късно обаче хората, докоснали се до нея имат ярък спомен за таланта и енергията ѝ.

Източник:bntnews.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ