През 1983 г. корицата на списание „Жената днес“ запечатва един от малкото моменти, които правят ежедневието на столичните ватмани видимо за всички. Там, сред шумa на трамваи и хора по улиците на София, стои Лейла Тасимова – усмихната, уверена и готова за първа смяна на трамвай „България 1300“. Фотографът Веселин Чапанов успява да улови не само образа на една жена, но и духа на професия, изискваща дисциплина, отговорност и безкрайно внимание.


Лейла вече не е сред нас – почина преди няколко години, но историята й остава жива. Тя е пример за хилядите жени, които през социализма идват от провинцията в София, за да станат ватмани, да получат столично жителство и да започнат нов живот. Живот, който често започва в общежитие до депото Пенка Михайлова в Банишора, далеч от семейството и близките. Там се гледат деца, става се рано за първа смяна и се понасят тежки дни – но Лейла и колежките й не се отказват.


Снимката на Лейла не е просто портрет – тя е носталгичен символ на една епоха. Жената, която седи зад управлението на трамвая, олицетворява сила, упоритост и отдаденост. За съвременния поглед тя е и вдъхновение: напомня ни, че зад всеки трамвай в София стои история, труд и живот, посветен на другите.


В Деня на жената споменът за Лейла Тасимова е повече от носталгия – той е признание за жените, които с усилията си изграждали град, транспорт и общност. Днес тя остава лице на соца, лице на дисциплината и пример за професионализъм, който вдъхновява и днес.



Той е избран за президент на Червените на 1 юни 1994 година, надделявайки срещу Николай Гигов, и остава начело на клуба до 1999 година

В този период - през февруари 1995 година, се създава първото акционерно дружество в българския спорт. 96 процента от собствеността остава за ФК ЦСКА, а 4 процента - за  Христо Стоичков

Под ръководството на Павлов Армейците печелят шампионската титла през 1997 година, както и Купата на България през 1997 и 1999 година

Това обаче е времето на две от най-болезнените загуби - 1:7 (1994 година) срещу Левски и 0:8 (1998 година) срещу Литекс

Според дясната ръка на Павлов в клуба - Евгени Горанов, петима играчи на Червените са били "хванати" при първата среща... 


Павлов, тогава президент на MG Холдинг, се среща със смъртта едва 42-годишен. Застрелян е пред офиса на могъщата компания - атентаторът е прикрит в храстите, разположени на около 60 метра от сградата на корпорацията на столичния булевард "Г. М. Димитров"

Стреля само веднъж, но улучва члена на клуб "Възраждане" в сърцето. Павлов си отива от този свят в 20.05 часа в "Пирогов"...



Фолкпевицата Ивана е купила легендарния апартамент на обичания артист Радко Дишлиев в Пловдив. Певицата на народа се сдобила с жилището чрез брокер, а чак след като го придобила на свое име, разбрала, че то всъщност е принадлежало на знаменития актьор, изиграл ролята на Бенковски в „Записки по българските въстания“.


Всъщност Дишлиев го продава още приживе, за да може да оцелява. През годините апартаментът е сменил мнозина собственици, докато стигне до певицата Ивана. Актьорът си замина от този свят през 2009 г., едва на 58 години. Три дни преди рождения му ден го покоси масивен инфаркт, а лекарите не можаха да помогнат. Малко преди фаталния ден той склонил да си уговори час за прием в клиника, където трябвало да го поставят на системи, да прочистят организма му от токсини, защото през последните месеци не можел да яде, да спи, карал само на малко плодове, малко водка и сънотворни. Така и обаче не стигнал до лечение.



„Не искаше да е жив. 12 години всеки ден го убиваха и като личност, и като творец. Беше безработен. Буквално не му даваха никакъв хляб! Чувстваше се ненужен. Психиката му беше разбита, но на никого не се поклони“, изплака след загубата му неговата половинка Вера Пангарова, с която бяха заедно над 30 години. Така и обаче двамата не сключват брак и нямат наследници.



Когато Радко остава без работа, разчитали само на парите, които тя изкарвала. След десетки значими роли, сред които във филмите „Под игото“, „Любовта на Мирон“, „Кръвта остава“, „Записки по българските въстания“, „Апостолите“ и много други, Дишлиев изпада в забвение. Изгонили го от „Сълза и смях“ и никой театър в страната не го пожелал повече. Давали му малки ангажименти в националното радио, а последната му изява била в сатиричния певчески фестивал „Златният кос“. В последните си месеци на този свят ходил при театрални директори, молил, стигнал и до министъра на културата, но смъртта го застигнала, преди да му дадат шанс.



След 48 обиколки в рамките на около 70 часа бившата служителка на текстилна фабрика записва името си в историята. Заслуга за този полет има и главният координатор на съветската космическа програма – Сергей Корольов.


Те представят полета за успешен, но истината е, че за малко не е завършил фатално за първата жена космонавт. Това, което Валентина е премълчала преди години, е, че е имало техническа грешка, която е заплашвала живота й.



В началото на второто денонощие при обиколката около Земята Терешкова забелязва, че е допусната грешка ори програмирането. Тя пречела на двигателите да се снижат и да кацната на планетата.


В автоматичната програма на кораба беше допусната неточност: той беше така насочен и ориентиран, че вместо да се спуска, обратно – издигаше се в орбита. Аз не се приближавах към Земята, а с всяко навиване се отдалечавах от нея, разказва Терешкова.


Тя сигнализирала за проблема на Корольов и на следващия ден били въведени нови данни, които коригирали системата, така че капсулата започнала са се спуска.


Но Терешкова спестява този факт на пресата, защото Сергей Корольов я помолил да не споделя за проблема. Така тя спасява инженера, който е допуснал това да се случи.

Източник: sanovnik.bg



На 7 март 1983 г. войникът е в ареста на поделението за някакво провинение, обаче успява да избяга. Другарите му го чакат с такси наблизо и му дават цивилни дрехи. Обядват в ресторант „Шумако“ край София и се почерпват добре. Оттам отиват на летището и пият за кураж по още 100 грама водка. В барчето си разпределят ролите.


Отвличанията на самолети са по-чести през 60-те, 70-те и 80-те години на ХХ век, преди да се усъвършенстват мерките за сигурност по летищата. В историята на българската авиация тази мода настъпва, разцъфтява и се изживява заедно с епохата на социализма, когато върховна мечта на много хора е да избягат от него. Исканията им се свеждат единствено до това се промени маршрутът му до летище, закъдето не продават билети. На Запад.

През 1983 г. за това си мечтаят и четири момчета от София. Лъчезар Иванов (19), Красен Гечев (22), Ивайло Владимиров (17) и Валентин Иванов. Всички имат проблеми: Гечев е бил в дисциплинарна рота, Владимиров е на отчет в детската педагогическа стая за измами, а Иванов, който е войник, е следствен за кражби.


В края на февруари 1983 г. Ивайло и Валентин играят боулинг в НДК с авиотехника Иван Цолов. Той им разказва как по време на чартърен полет от Бургас за Варшава в края на 1982 г. един поляк отвлича българския самолет. Похитителят хванал стюардесата и се заканил да й отреже главата с бръснач, ако екипажът на самолета не го отклони за Виена. Валентин много харесва разказа и предлага на Владимиров да избягат по този начин на Запад. Речено-сторено. Убеждават Лъчезар и Красен да дойдат с тях. На 6 март 1983 г. момчетата си купуват четири билета за самолета до Варна за вечерта на следващия ден. Куриозното е, че на Красен му става лошо в самолет, затова купуват билети за полет с малка машина – Ан-24. Останалата част от подготовката е да се снабдят със западна валута за харчене в Австрия. На 6-и вечерта обикалят заведенията и купуват на черно 290 долара и 100 марки. След това се почерпват. Утре вечер сме в австрийски бар! – казва войникът. Всъщност утрешният ден ще е последният в живота му.

Остава още един проблем – за пътуване със самолет, дори по вътрешните линии, трябва паспорт, а Валентин като войник няма. Лъчезар пък си го е изгубил. Ивайло е дал назаем на някакъв си Едуард 10 лева и му взема паспорта уж като залог. Лъчезар използва паспорта на Едуард, понеже си приличат на снимката, а своя дава на Красен. Валентин също се снабдява отнякъде с чужд паспорт. На 7 март войникът е в ареста на поделението за някакво провинение, обаче успява да избяга. Другарите му го чакат с такси наблизо и му дават цивилни дрехи. Обядват в ресторант „Шумако“ край София и се почерпват добре. Оттам отиват на летището и пият за кураж по още 100 грама водка. В барчето си разпределят ролите. Оръжието им са джобни ножчета, които Ивайло е купил сутринта. Хвърлят чоп кой ще хване стюардесата. Пада се на най-младия, но той се уплашва и казва: Да си я лови Валентин. Войникът демонстрира най-голям кураж и приема.


Разделят се на две двойки. В едната са Лъчезар и Валентин, а в другата Красен и Ивайло. За да не събудят подозрение, решават да минат през КПП на двойки през интервал 15-20 минути. Ивайло ги съветва да скрият ножчетата под катарамите на коланите си, за да не ги открие металотърсачът на охраната. Двама от тях обаче са без колани и пускат оръжието в джобовете си. Цялата подготовка е толкова аматьорска, че са необходими доста случайности, за да се превърне детинският замисъл в трагедия.

Проверката се оказва повърхностна. Ножчетата им не са открити. За да са защитени откъм гърба, те сядат най-отзад, на последните четири седалки в самолета. Той е пълен, пътниците са около 40 души. Някои от тях чакат до последния момент за билет и смятат, че имат голям късмет, като са се вредили за полета. Самолетът излита по разписание в 18 часа.


След 15 минути, когато стюардесата раздава бонбони и кафе, войникът започва уж да повръща. Той седи до илюминатора и за да може тя да стигне до него, Лъчезар й отстъпва мястото си. Щом се навежда над Валентин, той я дръпва до себе си и притиска ножчето до гърлото й. В същия момент Красен и Ивайло хващат пътниците пред себе си, като увиват коланите си около вратовете им. Лъчезар се изправя на пътеката, размахва ножа си и заплашва да убие всеки, който се опита да им попречи. Вика, че са рецидивисти, излезли от затвора и готови на всичко. Заканва се да счупи някой илюминатор и да разхерметизира самолета, за да загинат всички, ако не изпълнят исканията им. За парламентьор е пратен един полковник, който е сред пътниците.

В пилотската кабина са трима души Пламен Сталев (26), който се обучава за командир, бордният механик Ангел Узунов и инструкторът Иля Лалов (29). Той си спомня: Бяхме някъде над Ловеч, когато един военен почука и каза, че четирима са нападнали стюардесата и искат да летим за Виена. Инструкциите в такива случаи са да им изпълниш желанията, ако можеш, за да не рискуваш живота на пътниците. Да стигнем до Виена беше невъзможно, защото всеки самолет зарежда с толкова гориво, колкото му е необходимо за полета и ние имахме гориво за един час плюс 30 минути за резерва. Предложих им по радиоуредбата да кацнем в Истанбул, но те бяха категорични: Виена.

Отначало бордният инженер, а после и командирът отиват да убеждават похитителите, че това е невъзможно. Момчетата обаче заплашват да отрежат пръста на стюардесата, дори порязват ръката й близо до китката. Заканват се да взривят самолета – казват, че имат четири бутилки със запалителна течност. Това е блъф, но екипажът няма как да знае. Не виждах друг начин освен да продължим за Варна, като им кажем, че тръгваме за Виена -разказва Лалов. Похитителите са толкова наивни, че отказват някой от тях да отиде в кабината. Освен това вече се стъмва. Тези две обстоятелства правят възможна заблудата. Над 40 минути самолетът кръжи над Варненския залив, за да изразходва горивото и да даде време на летището да се подготвят.

Във Варна научават за инцидента със самолета още в 18.25 ч. Електричеството над целия град е спряно, за да не видят похитителите морето. Стюардесата Марта Константинова и Стоян Милков от летището във Варна, които знаят безупречно немски, ще се представят за австрийци и трябва да заблудят похитителите, че са във Виена. Обличат ги в някакви импровизирани униформи. След като освободят заложниците, похитителите ще бъдат обезвредени от група командоси, които владеят карате.

Самолетът каца във Варна около 19.55 ч. Валентин завежда стюардесата в тоалетната и се заключва там с нея, докато траят преговорите. Отварят вратата на самолета. Милков и Константинова влизат и се представят за австрийци. Само че похитителите не говорят немски и викат стюардесата да им превежда. Войникът не я пуска, но отваря вратата на тоалетната. В това време екипажът тайно пуска четирима командоси през вратата на багажното отделение. През шпионката те виждат кои и къде са похитителите.

Родната конфекция обаче издава конспирацията. Лъчезар не е спокоен. Още във въздуха забелязва морето, но другите го убеждават, че това е Дунав. Сега той сочи Милков и вика: Не го ли виждате, че е с българско яке? Валентин хлопва вратата и се заключва със стюардесата в тоалетната. Ще те убия! Излъгахте ни! – вика той. Няма време за повече преговори. Четиримата командоси от багажното нахълтват в салона и обезвреждат тримата похитители. Други двама влизат през пасажерския люк на самолета и разбиват вратата на тоалетната в момента, в който Валентин посяга да пререже гърлото на стюардесата. Двамата стрелят почти едновременно и той пада, убит на място. Ножът му тупва в полата на стюардесата.

Единственият пострадал пътник е един от заложниците. В момента, когато командосите влизат в самолета, той решава да им помогне и напук на предупреждението на стюардесата скача на крака. Те решават, че е от терористите и го приспиват с един удар. Доста време след това той още ходи на лечение – увредено е трайно зрението му. Бих искал да знам кой ме удари – казва той на следователя. – Аз съм бивш боксьор, ама така не са ме улучвали. Двама от останалите пътници, дотогава спокойни, изпадат в нервна криза. Те бяха просто в истерия и искаха да се саморазправят с похитителите. Наложи се да ги пазим от тях – свидетелства един от командосите.

Стюардесата, обляна в кръв, е откарана във Варненската болница. Ранена е в шията и в ръката, но леко. Ще умра ли? – пита тя. Има късмет – раната е на милиметри от сънната артерия. Председател на съда, който гледа делото им, е Димитър Попов, по-късно министър-председател на България. Адвокат на един от подсъдимите е бъдещият министър на правосъдието Петър Корнажев. Лъчезар е осъден на 10 години затвор, Красен на 9, Ивайло на 7, но по-късно Върховният съд намалява наказанието му като непълнолетен на 5 години. Красен Гечев излиза от затвора предсрочно условно през 1989 г. и през 1992-а моли за копие от делото, което му е необходимо за американските емиграционни власти.

Варненските служители на МВР наричат операцията „Виенския случай“. Тя преминава под ръководството на генерал Велико Станков, който по това време оглавява местното подразделение на милицията. Действията на генерал Станков и подчинените му са перфектни, а организацията, създадена от МВР, би могла да влезе във всеки учебник по антитероризъм. „Виенският случай“ е последният по-сериозен инцидент с отвличане на български самолет. За участието си в операцията Стоян Милков е награден с орден за храброст. Отличени са и останалите главни действащи лица от МВР.

http://www.krumblagov.com


senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации