Историческата победа на Дара на Евровизия продължава да предизвиква вълна от емоции и реакции, а сред най-коментираните думи след финала се оказаха тези на бившия ѝ любим – Папи Ханс.

След като Дара донесе първата победа за България в историята на конкурса с „Bangaranga“, социалните мрежи буквално избухнаха. Сред хилядите поздравления вниманието на феновете бързо беше привлечено от кратката, но силна публикация на Папи Ханс.


„Първо се бориш със себе си“


Малко след грандиозния финал във Виена изпълнителят публикува послание, което мнозина приеха като директна препратка към трудния път на Дара преди конкурса.


„Всеки, който иска да постигне голям успех, трябва първо да се бори със себе си, после със сънародниците си, и накрая, ако има енергия, да пребори и всички останали“, написа Папи Ханс.



Думите му веднага предизвикаха бурни реакции онлайн.

Фенове на певицата ги разчетоха като намек към огромната вълна от критики, съмнения и хейт, които Дара понесе още преди да излезе на сцената на Евровизия.


Любовта остана в миналото, уважението – не


Папи Ханс и Дара бяха една от най-обсъжданите звездни двойки у нас преди години.


Макар връзката им отдавна да е приключила, двамата винаги са демонстрирали уважение един към друг и неведнъж са говорили публично за запазената помежду им подкрепа.


Самата Дара е признавала в интервюта, че между тях е останало творческо разбирателство и специална връзка, въпреки раздялата.



От хейт до европейски триумф

Историята на Дара на тазгодишната Евровизия наистина премина през всички етапи, за които говори Папи Ханс.



Още след обявяването ѝ за български представител певицата беше подложена на тежки критики и подигравки в социалните мрежи. Мнозина поставяха под съмнение шансовете ѝ за добро класиране и дори смятаха, че България няма шанс за финал.


Но финалът във Виена обърна всичко.


„Bangaranga“ не просто спечели конкурса – песента обедини публика и жури по начин, какъвто не беше виждан от години. Европа буквално се влюби в българското изпълнение, а Дара се превърна в новото лице на конкурса.


България в центъра на Европа



След победата името на Дара се появи по водещи световни медии, а България за първи път се оказа в абсолютния център на евровизионната еуфория. И точно в този момент думите на Папи Ханс прозвучаха още по-силно – защото зад големия успех често стои не само талант, а и битка, която никой не вижда.


 


България загуби голяма спортна личност.


С тъга и сломени от скръб съобщаваме, че днес почина Златка Бончева на 89 години, съобщиха от Българска федерация по художествена гимнастика.


Ето какво още написаха от федерацията на страницата си във Фейсбук:



Златка Бончева беше първият треньор на плеяда гимнастички, завоювали световни и европейски титли на клуб “Левски”. Първите стъпки при нея са направили Илиана Раева, Анелия Раленкова, Лили Игнатова, Камелия Игнатова, Галя Рангелова, Мария Кузманова, Виктория Димитрова, Паулина Кръстева, Юлия Байчева, Мая Таскова и др.


Златка Бончева открива не само вълшебния свят на художествената гимнастика на своите възпитанички, но тя ги възпитава и насочва към развитие различните им таланти.


Всички нейни момичета говорят с невероятен респект за нея и с огромна любов.


Златка Бончева оставя огромен отпечатък в живота на големите ни шампионки. Освен, че е разкривала тайните на любимия им спорт, тя е изисквала от тях да израстват добри и състрадателни хора, силни личности, които да ценят истината, добротата и любовта.


Днес българската художествена гимнастика загуби един изумителен и недостижим педагог, треньор и човек.


Да почива в мир.


Поклон пред светлата и памет!


Опелото ще се отслужи на 22.май,петък,от 11ч.в храм „Св.Георги“, на бул.“Патриарх Евтимий“


 


Култовото заведение е сред най-посещаваните по онова време, спомнят си варненци


Снимка на варненски ресторант от миналото развълнува старите жители на града, а те носталгично се впуснаха в спомени за мястото. Става дума за ресторант „Джанавара“, който е работил през 70-те и 80-те години. Емблематично заведение е сред най-посещаваните по онова време, спомнят си варненци.


„Беше прекрасно заведение „Джанавара“, имаше и дискотека. Младежите пеша отиваха на Джанавара и късно вечер се връщаха с много смях и песни!“ разказа жена в мрежата.



„Тука ни беше прощалната вечер“


„Вълшебно място! Един от най-посещаваните ресторанти преди около 40 години. С автобуси водеха и чужди туристи! Имаше и нощен бар/дискотека. Тези, които нямаха автомобили, вървяха пеша до там. Чудесна панорама! Славни времена!“


„Имаше програма, гостуваха певци, които само по някои Новогодишни програми може да видиш по БНТ.“


„Всяка масичка си имаше осветление и никой не Ви притеснява , прекрасни сервитьори и кухня , помня , че момента в който си извадиш цигара , а тогава беше разрешено пушенето , но пък там не се усещаше въобще явно си имаше добра вентилационна система, та на думата ми , като извадиш цигара и докато я вдигнеш идва сервитьор и ти поднася огънче….от нищото…. Сервитьорите не се виждаха и забелязваха въобще , но следяха клиентите….“


„Беше елитен Ресторант Дискотека обслужване СУПЕР ама се разруши ползват го някакви селяндури за склад жалко спомени спомени в Аспарухово имаше мн заведения ресторанти сега само капани Боровец Телевизора Стабилизатора Шатрата Каваците Джанавара Ловния „Карантината“ и този в руските блоков сега е Спиди забравих как се казваше и мн други жалко… „, споделят други.



Заведението в наши дни

В момента емблематичното заведение е напълно забравено, а младите варненци дори не знаят за съществуването му. Мястото тъне в пълна разруха.


 


Една от седемте държави основателки на „ Евровизия “ — Белгия — може да бойкотира следващото издание на конкурса, което се очаква да се проведе в България. Причината обаче не е свързана с нашата страна или с победата на DARA , а с напрежението около участието на Израел и позицията на Европейския съюз за радио и телевизия.


Фламандската обществена телевизия VRT обяви, че на този етап е малко вероятно Белгия да изпрати свой представител на конкурса догодина, ако EBU не предприеме конкретни действия и не излезе с ясна позиция.


От телевизията настояват Европейският съюз за радио и телевизия да реагира по-категорично на обвиненията в двойни стандарти и липса на последователност по темата за войната, насилието и човешките права.



Говорителката на VRT Ясмин ван дер Борхт заяви, че медията очаква EBU да заеме „ясна позиция срещу войната и насилието и в подкрепа на човешките права“.


Важно е да се подчертае, че евентуалният бойкот не е насочен срещу България като домакин, нито срещу DARA. Спорът е свързан изцяло с политиката на организаторите и начина, по който EBU третира участието на Израел в конкурса.


Темата вече предизвиква сериозно напрежение сред част от обществените телевизии в Европа. Ако Белгия действително реши да се оттегли, това би било силен сигнал към организаторите и може да отвори още по-широк дебат за бъдещето на „Евровизия“ и политическите решения около участието на отделни държави.


Източник:zajenata.bg



На 18 май 1993 г. са убити Адмира Исмич и Бошко Бркич, наречени Сараевските Ромео и Жулиета, обезсмъртени от Георги Бърдаров в затрогващия му роман ,,Аз още броя дните,,.

И двамата са родени през 1968 г. Адмира е бошнячка, а Бошко – сърбин. Завършват заедно гимназия, заедно следват химия. Гражданската война в Босна и Херцеговина през 1992 г. ги заварва сгодени. Те остават в обсадения град, където е много трудно смесени двойки да оцелеят. Затова, след 14 месеца Адмира и Бошко решават да избягат от Сараево и да заминат за Сърбия.

Влиятелен босненец се съгласява срещу 18 000 марки да осигури на двамата влюбени безпрепятствено излизане от града. С тези пари той трябвало да подкупи снайперистите да пропуснат Адмира и Бошко да претичат през моста Връбаня на река Миляцка, която разделя мюсюлманските от сръбските позиции.



На 18 май през нощта годениците тръгват..След като стигат средата на моста обаче, снайперисти откриват огън по тях. Бошко е убит на място. Адмира, ранена смъртоносно, успява да се добере до него и да го прегърне, след което издъхва.

Множество чужди репортери правят достояние на цел свят трагичната им участ. Пред тях, двете страни си прехвърлят вината за убийството. Адмира и Бошко остават да лежат непогребани на моста цели шест дни – до 24 май. Никой не може да се добере до телата им, за да ги прибере.


Родителите и на двамата, от двете противникови страни, виждат труповете им и не могат да направят нищо. На шестата нощ сърбите принуждават босненски военнопленници да издърпат двамата мъртви към сръбската страна и да ги погребат на гробището в Лукавица в общ гроб. По-късно, през април 1996 г. те са ексхумирани и погребани в Сараево, отново заедно…

През есента бях в Сараево. След това прочетох и книгата на Георги Бърдаров. Представях си ясно мястото на действията… И признавам честно, ако не бях ходила в Босна и не бях слушала какво са преживели хората, никога нямаше да довърша книгата…


senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации