Съветският космонавт Сергей Крикальов е в космоса, когато Съветският  съюз се разпада през 1991 г. Неспособен да се върне у дома, той в крайна сметка трябва да остане в космоса още няколко месеца.

Космонавтът  се връща на земята на 25 март 1992 г. след 10 месеца в орбита. С това получава прозвището "последният гражданин на СССР". Каца в държава, която вече не съществува. Съветският съюз се е разделил на 15 държави,  президентите са други, а родният му град вече не се казва Ленинград, а Санкт Петербург.

Интересното е, че по онова време е трябвало да бъде запас и военните издават заповед за арестуването му с повдигнато  обвинение в дезертьорство преди да осъзнаят, че търсеният от тях войник  от запаса Сергей Крикальов по това време дори не е на планетата.



Пиратството е било традиционен занаят на само в Англия, Испания, Португалия и Холандия, но и у нас. С пиратство по Черно море се занимавали още древните траки.

Според старогръцкия историк Ксенофонт траките по крайбрежието дори си го били поделили по стълбове и всеки прибирал само това, което попаднело в неговата част.

Особено предпочитан от морските разбойници е бил районът на Созопол. На юг от него се намира заливът Сулинария, чието име може да се преведе като Обирджийски корабен стан. Именно в близост до него се намира остров Свети Иван, който в началото на XVII век е превърнат в пиратите в "пиратска република".

Легендата разказва за свирепи мъже от кол и въже, които акостирали на острова и го превърнали в база за набезите си срещу турските галери. Тези мъже били запорожки и донски казаци, както и българи.

Тяхната дейност била подкрепяна индиректно от Русия, която ги използвала срещу Османската империя както Англия и Франция използвали пиратите в океана срещу Испания.

На сушата разбойниците обитавали манастира Свети Йоан Предтеча, който по онова време бил един от най-големите християнски храмове по българските земи.Днес екипи от археолози внимателно проучват земите на обителта, за да открият свидетелства от славните пиратски времена. Усърдието им е възнаградено от откритите в църквата чаши, съдове, кости и дори гюлета от корабна артилерия.

Черноморските пирати обикновено нападали крайбрежието на Османската империя, както и васалното ѝ Кримско ханство, където плячкосвали на воля, но не липсват сведения и за набези над Балчик, Варна, Созопол и други български пристанище.През 1629 г. султанът решава да сложи край на пиратството в Черно море и изпраща една наказателна ескадра, а след това и втора. Те настигат пиратските екипажи някъде в района между Варна и Каварна, където потопяват пиратските съдове.

На дъното на морето потъват осем ладии с близо 260 души екипаж, а малцината оцелели са приковани до живот към веслата на османските галерия. Турците сриват до основи дори манастира на остров Свети Иван, но Вълчан войвода оцелява и става капитан на флотилия от хайдушки гемии.

Българският войвода е контролирал района между Кюприя (Приморско) и турското пристанище Мидия. Нападал е изневиделица и е плячкосвал турските кораби или е залагал капан с т.нар. Зловещо хоро.При буря Вълчан войвода и хората му наклаждали буен огън на високия бряг и танцували около него, а отблясъкът на огъня отдалеч приличал на морски фар и корабите плавали заблудени към него. Когато се разбиели в скалите или заседнели в плитчините, хайдутите ги ограбвали.

Легенди се носят за тайника при Зейтин бурун (Маслен нос), където е скрито съкровището на Вълчан войвода – първият български пират. Според преданието то съдържало седем казана с жълтици, три медника с бели пари и още един медник с цванчове. В отделно ковчеже били прибрани накитите и брилянтите.Точното местонахождение на несметното богатство е описано в личния тефтер на войводата. Ръката му старателно е записала При Зейтин бурун на местността Бакаджик има две змии със сплескани опашки. На едната на опашката има кръст, а на другата топуз. Тази, която е с кръста, гледа на един камък като войник и войникът отгоре има паланци сарафски (теглилка за злато). От него на 6 крачки има черен камък, като бивол да лежи и на него заграден кръст, той е белегът. А другата змия гледа на...

На това място описанието прекъсва. Втората част от упътванията най-вероятно е била в друг тефтер, който така и не е открит. Днес стотици иманяри обикалят в местностите около Маслен нос, въоръжени с металотърсачи, за да отрият скритото имане на онзи, за когото народът изпя: Вълчан в гемия плуваше и на турци мъстеше...

Източник:sanovnik.bg



Интересни подробности от битието на хазартния бос Васил Божков изскочиха покрай тараша на прокуратурата в офиса му на „Московска“ 43. 

Освен очакваните пушки и пищови, в касите бяха открити и крайно интригуващи документи, които хвърлят нова светлина върху възхода на най-емблематичния бизнесмен на прехода, в това число две присъди от времето на развития социализъм,пише kriminalno.com

Милиардерът със страшния прякор е осъден веднъж за валутна търговия през 1979 г., а три години по-късно – за участие в побой, както е видно от факсимилетата. Според запознати, В основата на арестите на Божков стои именно Стефан Найденов – Голямата Цека, който тогава е щатен сътрудник на ДС и отговаря за комарджийските среди в столицата. По-късно двамата стават приятели и съдружници, преди раздора от миналото лято, довел до краха на божковата империя.

Въпросните бланки с присъдите на Божков са официален регистър, който трябва да се съхранява архивите на службите и със сигурност няма как да попадне у него, без помощта на висшестоящ, най-малкото министър или главен секретар.„В заключена каса бе намерена и иззета оригинална регистрационна бланка за криминалистическа регистрация – образец №5 на лицето В.Б. На бланката са нанесени криминална регистрация, както и две присъди – от 1979 г. за извършването на незаконна към онзи момент хазартна дейност и от 1982 г. за нанасяне на средна телесна повреда. 

Наличен е и мастилен дактилоскопски отпечатък на лицето върху предвиденото за това място на бланката“, съобщават още разследващите. Какво прави там оригинална бланка на МВР и кой му я е дал, прокуратурата тепърва трябва да установи, но фактът е доста притеснителен.От съобщението на разследващите става ясно още, във връзка с иззетата от офисните помещения на обвиняемия оригинална бланка, Специализираната прокуратура е изискала от главния секретар на МВР да назначи проверка по случая, която да установи:

– регистриран ли е бил криминалистически В.Б. в поделения на МВР, кога и къде се намират бланките от криминалистическите и съдебните му регистрации;

– съхраняват ли се бланките образец №5 по съответния законов ред и къде, в чии правомощия и компетентности попада контролът по съхранението им;

– има ли данни в системите на МВР, че въпросната бланка е била връчена в оригинал на лицето В.Б., ако има – кога и на какво правно основание е извършено това.




Той свали от власт Тодор Живков, но остана комунист. Искаше да въведе пазарна икономика, но постигна глад за хората. Наричаше Русия своя втора родина, но два пъти беше министър-председател на България. Наричаше БСП своя партия, но влезе в смъртоносен конфликт с лидера ѝ. Казваше, че се бори за демокрация, а го смятаха за създател на силовите групировки. Той е Андрей Луканов, убит посред бял ден преди 25 години, пише „Свободна Европа“.

Тих есенен следобед. Работният ден е едва преполовен, но по столичната ул. „Латинка“ почти не се забелязват хора.Единственият натрапчив шум идва от виковете на децата от детската градина и от училището наблизо. Именно към него се е запътил 14-годишният Александър.

Той всеки ден върви по „Латинка“, но дори не предполага, че маршрутът му прекосява емблематично място за новата история на България. Александър няма представа, че малко след 9:00 часа сутринта на 2 октомври 1996 г. пред кооперацията на номер 15 наемен убиец сложи край на живота на бивш министър-председател с един изстрел в слепоочието и три в гърба. Александър не знае кой е Андрей Луканов.

Преди четвърт век това убийство беляза прехода на страната от комунистически режим към демокрация и шокира няколко поколения българи. То и до днес се обяснява с най-различни версии и конспиративни теории, защото нито разследващите, нито съдиите успяха да дадат категорични отговори на множеството въпроси по случая.Разследването продължи пет години, а съдебният процес – още шест. Но виновни за покушението все още няма. Няма и да има.

От Москва до София

Андрей Луканов е роден в Москва на 26 септември 1938 г. Син е на известния български комунист Карло Луканов. През 1963 г. завършва Московския държавен институт по международни отношения (МГИМО) и след това последователно работи в Министерството на външните работи, Министерството на външната търговия и представителството на България в ООН в Женева.

През 1972 г. се завръща в София и до 1986 г. се издига от зам.-министър на външната търговия до първи заместник министър-председател.

От 1987 до 1989 г. е министър на външноикономическите връзки. За Европа това е времето на Перестройката, лансирана от Михаил Горбачов в СССР. Българският диктатор Тодор Живков не желае да следва новия полъх на свобода от Москва. В тези години – между 1985 и 1989 – Луканов е разглеждан от тесен посветен кръг в БКП като един от хората на Горбачов, тоест – като човек на надеждата.

Ще минат само няколко месеца и софийският ореол „човек на Горбачов“ ще се превърне в обидното „човек на Москва“ – без разлика на комунистическите крила, които по онова време владеят или губят Русия.

Луканов играе основна роля в свалянето на Живков от власт и остава в историята като лидер на т.нар. „дясно крило“ в БКП, чиято цел е България да премине от планова към пазарна икономика. Но вместо благоденствие, той постига бедност и глад.Луканов е премиер в две правителства на БСП през 1990 г. Първият му кабинет управлява от 8 февруари до 21 септември. В този период са взети много съдбоносни решения, но ключовите са две. През март 1990 г. правителството едностранно спира изплащането на външния дълг, а после не получава финансова помощ от Москва, на която се надява. През юни протичат изборите за Велико народно събрание, смятани и до днес за подправени.

Вторият кабинет на Луканов управлява от 22 септември до 20 декември 1990 г. Страната е във финансов колапс, започва остър дефицит на основни хранителни стоки, въвежда се купонна система. Магазините са празни, а пред тях се извиват дълги опашки. Този период остава известен като „Лукановата зима“.

Арестът

През лятото на 1992 г. Луканов е арестуван. По това време той е депутат от БСП и парламентът отнема имунитета му.

Делото е заведено в мандата на главния прокурор Иван Татарчев, който започва процеси срещу емблематични представители на комунистическия режим, сред които и самият Тодор Живков. Почти никое от тези дела не завършва с присъда.

За разлика от бившия Първи, който през 1994 г. е осъден на 7 години затвор за злоупотреба с държавни средства, а след две години присъдата му е отменена, Луканов е освободен още в края на 1992 г. и делото му е прекратено.

След това той подава жалба в Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург, който няколко месеца след смъртта му постановява, че арестът му е бил незаконен и присъжда на семейството му обезщетение от 40 000 френски франка. До навлизането на еврото тогава остават няколко години.

Руският газ

През 1995 г. България се управлява от БСП, министър-председател е Жан Виденов. През лятото на тази година настъпват няколко светкавични събития, за които се твърди, че премиерът не е подготвен. Тогава Андрей Луканов напуска парламента, в който е депутат, и организира създаването на руско-българско газово дружество, наречено „Топенерджи“. В него Луканов е президент и член на борда.

В „Топенерджи“ равни дялове имат руският газов гигант „Газпром“ и българската държавна компания „Булгаргаз“. То е представяно като руски проект за пренос на газ по тръбопроводи, които да минават през България.В средата на 90-те „Газпром“ все още не е започнал експанзията си в Европа, която добива днешните си мащаби чак по времето на Владимир Путин. Но тази експанзия е вече планирана, а зависимостта на България от руския газ и тогава е тема в политическия живот на страната.

Създаването на „Топенерджи“, извършено, твърди се, без знанието на премиера Виденов, се превръща в медийна сензация. Включително и заради факта, че на партийно равнище „кръгът“ на Жан Виденов се олицетворява от „Орион“ – враждебна към Луканов групировка.

В началото на 1996 г. нещата се усложняват допълнително, защото се сменя съставът на акционерите в „Топенерджи“. На 8 януари 1996 г. „Газпром“ запазва квотата си от 50%, но „Булгаргаз“ намалява участието си на 25.1%. Навлизат нови акционери – „Овергаз“ с 8.25%, „Мултигруп“ с 8.25%, Първа частна банка с 3.2%, Булбанк с 3.2% и „Химимпорт“ с 2%.

С това на газовия терен излизат хора, определяни тогава от медиите като креатури на Андрей Луканов. Най-силно впечатление сред тях прави присъствието на създателя на „Мултигруп“ Илия Павлов. През 1996 г. това е името на силния на деня сред групировките.

Журналистически разследвания от онези години установяват това, което по-късно откриват и следователите – че Илия Павлов успява да изгони Луканов от „Топенерджи“. Седмици по-късно Луканов се връща в дружеството, но вече като експерт на руската страна.

Именно интереси в енергетиката и конфликт с Илия Павлов са в основата на първата версия за убийството на Луканов, която обаче бързо е отхвърлена. Разследването е поверено на тогавашния директор на отдел „Убийства“ в МВР Ботьо Ботев и следователите Богдан Карайотов и Олег Янев.

Ботев и до ден-днешен твърди, че бившият премиер е убит заради конфликт с т.нар. кръг „Орион“, приближен на Виденов. Противопостовянето им с Луканов е публично известно и върху него Ботев изгражда цялото си разследване.Убийството

Йово Николов е известен криминален и разследващ журналист, работил години наред във вестниците „24 часа“, „Континент“ и „Капитал“. Той е сред първите репортери, които на 2 октомври 1996 г. пристигат пред кооперацията на „Латинка“ 15.

Николов разказва пред Свободна Европа, че още тогава му е направила впечатление твърде непрофесионалната работа на МВР при обработването на местопрестъплението. Около 9:30 часа то още не е оградено, а пространството пред кооперацията на Луканов е пълно не само с полицаи, оперативни работници от службите, но и депутати, членове и служители на Министерския съвет и обикновени зяпачи.Още в деня на покушението около тялото са намерени няколко гилзи, които насочват разследващите към пистолет „Макаров“, с който няколко месеца по-рано е извършено друго убийство в България. Оръжието, с което е застрелян Луканов обаче не е открито веднага.

Случайно го намира възрастен мъж зад радиатор във входа на близката ул. „Димчо Дебелянов“. Оказва, че това е същият пистолет, с който на 6 април 1996 г. е убит украинецът с криминално минало Сергей Шанин. Следа, която кара Ботев и колегите му да се концентрират само върху версията „Орион“.

Версиите

Когато говори за това убийство, Йово Николов подчертава, че то трябва да бъде коментирано през призмата на всички предхождащи го събития. България се намира на прага на „Виденовата зима“, когато заради хиперинфлацията и рязкото обедняване на хората предстоят масови протести, които ще свалят правителството. Борческите групировки вече са в подем и лавината от показни убийства е започнала.

В политически план конфликът между лагерите на Виденов и Луканов се задълбочава, а Илия Павлов заявява все по-силно амбициите си в енергетиката. Непосредствено преди покушението президентът на „Мултигруп“ и бившият премиер дори стигат до скандал в Москва. Това се случва по време на заседание на борда на „Топенерджи“, когато Павлов заема мястото на Луканов.

Неотдавна Ботев дори потвърди, че според „приказки на някои хора, които са присъствали“, бизнесменът е ударил шамар на бившия премиер. По тази причина Павлов е разпитан още в началото на разследването.

„За Илия Павлов в онова, което през мен е минало, се изясни, че този случай няма никакво отношение към убийството и той престана да бъде интерес за нас“, разказа преди време Ботев в предаването на бТВ „120 минути“.

Така на преден план излиза версията „Орион“ – заради публично известната ненавист между Луканов и лидера на този икономически кръг – Румен Спасов.

Спасов е син на бившия зам.-министър на вътрешните работи на Тодор Живков и ръководител на лагерите на смъртта в Ловеч и Скравена – Мирчо Спасов. През юни 1993 г. Мирчо Спасов умира в дома си, докато е под домашен арест, малко след като Татарчев е пледирал пред съда за смъртна присъда по делото за зверствата в Ловеч.

Според Ботев синът Румен Спасов е обвинявал лично Луканов за смъртта на баща си, тъй като именно бившият премиер е основен идеолог на преустройството на комунистическия режим в демокрация.

Мотивът

Бившият ръководител на разследването на убийството твърди, че формирането на мотива е станало, след като се е разбрало, че на 31 август 1996 г. Румен Спасов е поискал от тогавашния шеф на Националната служба за сигурност (НСС) Юри Георгиев да му съдейства, за да се помири с Луканов.

Според Ботев съображението на Спасов е било, че враждата им е вредна и за БСП, и за държавата. Експолицаят определя този разговор като „последната брънка, в която се е решавала съдбата на Луканов“.По думите на Ботев няколко дни по-късно Георгиев се среща с Луканов във вилата на близкия до БСП оръжеен търговец Петър Манджуков, но бившият премиер отказва да се помири с Румен Спасов.

Лидерът на „Орион“ също е разпитван, но разследващите така и не го свързват официално с убийството. Впоследствие той и съпругата му Веска Меджидиева бягат в ЮАР заради подозренията срещу тях за източване на Българската земеделска и промишлена банка. През 2009 г. Спасов умира от рак в Кейптаун.

Съмненията

„Версията „Орион“ беше удобна и мисля, че имаше и политическа причина за това. През 1997 г. дойде СДС на власт, някак беше удобно на новото управление да фаворизира тази версия и да насочи фокуса върху битките вътре в БСП. […]Поколенческата битка между семействата на Мирчо Спасов и Андрей Луканов е титанична. Имаше интрига в това нещо – единият клан в БКП да унищожи другия, дори и физически“, коментира Йово Николов.

Той твърди, че е бил запознат в подробности с действията на МВР по случая, защото по онова време има контакти с много източници в и извън службите. Според журналиста тогава са допуснати множество процесуални нарушения, заради които в нормална държава дори не би се стигнало до съдебно дело.

„Това, което аз знам е, че имаше сделки с престъпници, които да свидетелстват срещу обвинените за убийството“, казва той, припомняйки своя публикация в „Капитал“ от 2000 г.

След убийството Николов получава информация, че Луканов е искал да отклони трансфера на електроенергия през България към Сърбия и предполага, че това също е вероятна версия. Дори я е споделил с Ботев, но той я отхвърлил.

„Бях получил информация, че два месеца преди убийството Луканов е ходил в Сърбия по този повод. При по-нататъшни разговори с Ботьо Ботев той ми сподели, че е проверил тази версия, но тя не е достоверна. Аз обаче не получих друго потвърждение, че тя е била изследвана задълбочено – не усетих в разговорите ми с него той да е заинтригуван от нея“, спомня си журналистът.

По онова време в България се говори, че Русия търси начин за трансфер на електроенергия към Турция през България, а идеолог на този план е Илия Павлов. Така или иначе този сюжет никога не става част от разследването.

Според бившия колега на Николов в „24 часа“ и днешен главен редактор на сайта „E-vestnik“ Иван Бакалов обаче, основната версия на разследващите е най-правдоподобна. Той също е присъствал на първоначалния оглед на убийството и дори е задържан за кратко, тъй като е искал да снима.

„Мисля, че убийствто на Луканов е политическо, защото той лично беше посочен от Тодор Живков като главен заговорник срещу него. […] Това е моя оценка, под която се подписвам – това убийство е организирано от някаква живковистка клика без никакви сериозни причини, освен за отмъщение за това, че той е заговорник и предател, свалил Тодор Живков“, казва Бакалов, подчертавайки, че намереното оръжие и останалите доказателства по делото недвусмислено сочат към подсъдимите по случая.

Процесът

През 2001 г. пред Софийския градски съд (СГС) за убийството на Луканов са изправени строителният предприемач Ангел Василев, шофьорът му Юрий Ленев, племенникът му Георги Георгиев-Гопе и украинците Александър Русов и Алексей Кичатов. Василев е свързван с кръга „Орион“ и е обвинен като поръчител, Ленев и Георгиев – като посредници, Кичатов – като помагач, който е осигурил пистолета, а Русов – като физически извършител на покушението.

Освен пистолета, прокуратурата разполага и със самопризнанията на двамата украинци и Ленев. Обвинителната теза представя Николай Кокинов, който след това ще оглави Софийската градска прокуратура.

Още в началото на процеса обаче тримата се отказат от признанията си и заявяват, че са били измъчвани в т.нар. „къща на ужасите“ в Копривщица – база на МВР от времето на Държавна сигурност. Въпреки това на 28 ноемрви 2003 г. петимата са осъдени на първа инстанция – Василев, Георгиев, Русов и Кичатов получават доживотен затвор без право на замяна, а Ленев – доживотен затвор, но с право на замяна.

В Софийския апелативен съд (САС) делото обаче претърпява обрат и петимата са оправдани на 8 юни 2006 г., а на 15 март 2007 г. Върховният касационен съд (ВКС) потвърждава окончателно това решение и слага точка на процеса, посочвайки, че по случая липсват биологични следи, които да свързват оръжието с двамата украинци, обвинени като помагач и извършител.

В решението си съставът, оглавяван от бившия зам.-председател на ВКС и бивш конституционен съдия Румен Ненков, отбелязва, че „съвсем не без основание предходните инстанции са приели, че непосредствено след задържането им Кичатов, Георгиев и Ленев са били обект на физическо насилие, очевидно насочено към психическо въздействие за изтръгване на самопризнания“.

„В тази насока гласните доказателства не са изолирани, а са потвърдени от медицинска документация и експертни съдебно-медицински заключения. С пълно право [САС] е отхвърлил тезата на прокуратурата, че Кичатов и Ленев са дали достоверни обяснения в подкрепа на обвинението след изтичане на значително време от преустановяване на насилието. Не може да не се има предвид, че през целия този период двамата са били задържани под стража и страхът от подновяване на принудата е бил съвсем реален“, мотивират се върховните съдии.

Ботьо Ботев и до днес отрича тримата да са били измъчвани и неведнъж е призовавал, ако това е така, военната прокуратурата да го разследва и обвини. Но това не се случи. Трима други полицаи бяха подведени под отговорност по такива обинения, но военните съдии ги оправдаха през 2007 г.

Иван Бакалов също смята, че сюжетът с изтезанията е бил силно преувеличен, но според Йово Николов делото е било „минирано“ от самото начало.

„Наблюдавайки цялото разследване с всички грешки, които бяха направени от оперативните работници и следователите, тогава ми се струваше абсурдно да бъдат осъдени и физически извършител, и поръчител, и помагачи. Не съм сигурен, че в онзи момент самото МВР имаше капацитет да се справи с толкова сложно убийство в една много сложна оперативна обстановка с убийства под път и над път“, обобщава Николов.

Заключението на Бакалов пък е завоалирано: „Това е един хубав материал за бъдещ сериал или игрален филм, в който може да се окаже, че на едни хора им е платено да убият някакъв човек с обещание да бъдат измъкнати и да не лежат в затвора.“



Детето е от Перу, където живее и до днес, а българинът продължава към момента да покрива голяма част от разходите на многочленното семейство. Въпреки че никога не е оповестявал публично новината, запитан от местна медия, той потвърждава слуха.

- Стана чрез една агенция в Испания, която се занимава с това и в която участват много бивши и настоящи играчи на Барселона. Момчето беше от много бедно семейство. Когато в онзи миг го видях, силно се разчувствах. Не се поколебах нито за секунда да вляза в тази организация, за да помогна на него и близките му - разкрива още футболният Христо.

Стоичков е обожаван от местните, а покрай коментаторските си ангажименти в последните години често посещаваше южноамериканската страна. Запитан за сумата, която месечно отделя, той отговаря:

- Парите нямат значение. Мисля, че по-важното е да дадем нашата любов, защото... С какво можем да помогнем? Например да го поканим на почивка, да пътува по света, да се запознае с различни култури и националности.

Христо Стоичков определено е силно противоречива фигура в представите на много хора. Известен е със своя буен нрав, остър език и непримирим характер.  Каквото и да се говори за него обаче, той е явление, а тази му постъпка доказва голямото му сърце.



Непрекъснато у младите се насажда твърдението, че по време на социализма не е имало чипс, енергийни напитки, шоколадови яйца, кроасани, хамбургери и буквално сме умирали от глад. Да. Нямаше ги тези боклуци. Казвам боклуци, защото всеки знае какво съдържат и как тровят хората.

Но от глад не сме умирали. Не зная дали едно съвременно дете познава дъха на истинския топъл хляб с препечена коричка. А не на земелите, които идват замразени от чужбина и се пекат в хипермаркетите. Този дъх на хляб беше незаменим. Ядяхме го с истинско овче или краве сирене. Мажеха ни филии с истинско масло  от онова, което сега не може никъде да се намери. Върху него слагаха дебел пласт малмалад или сладко. В магазините имаше всякакви сладка, но бабите правеха домашни – от смокини, от малини, от къпини, от череши, от праскови и дюли и даже от портокалови кори.

И ако днешните младежи мислят, че сме яли само хляб, бъркат. Вкъщи винаги имаше готвено. Бабите ни се пенсионираха на 55 години и ни гледаха и все се въртяха пред печката. Оттам идваха ухания на пилешка супа, на страхотна бобена чорба, на супа от киселец и лапад с много масло и настъргано сирене, на телешка яхния, на кюфтета от истинска кайма, на пълнени чушки или сарми, на качамак с масло и сирене, на пържени филийки, на пилешка каша и всякакви вкуснотийки.

В ранното ми детство по улицата минаваше първо млекарят и продаваше мляко направо от гюмовете. Ходихме с порцеланови купи, а той ни го слагаше с черпак. Нямаше страх от отравяне, никой не проверяваше хигиената. Едно гъсто мляко с каймак отгоре, ядяхме, ушите ни плющяха.

После минаваха продавачите на риба, после на домашно сирене. В края на лятото изникваха грамади от дини, пъпеши, домати и чушки, а после и тикви направо върху платнища на земята. Купувахме дини с чували. Бяха по-малки, но много вкусни.

Често чета, че не сме знаели какво значи колбас, понеже магазините били празни. Щандовете се оголиха едва през 1988/89 г.

Дотогава си имаше и кренвирши, и салами, шпековият „Бургас“ нямаше нищо общо с ментето, което продават сега, телешкият беше от телешко и се топеше в устата. Имаше и луканки, суджук, наше производство обаче. Не като сега със завъртени имена и хиляди овкусители и подобрители. И сладки също имаше. Щандовете на сладкарниците бяха отрупани от пасти – „Дънер“, „Тунелче“, „Ежко-Бежко“, парфе, „Цвете“, „Роза“, „Шоколадка“. 

Вкъщи бабите ни също печаха сладки и кексове през ден и си разменяха рецепти. Баницата на моята баба беше най-хубава, а от бисквитената ѝ торта с какао и масло направо си облизвахме пръстите. Нямаше „Орео“, имаше чаени бисквити, нямаше сегашните сладки с палмово масло, имаше „Детска закуска“, „Анелия“, халва с какао, какаови кремчета. Нямаше шоколади „Милка“, но имаше „Крава“, „Фин млечен“, „Кума Лиса“, десертчета „Чайка“, „Байкалчета“, сухи пасти, фастъковки, ореховки, сусамки.

Който е на моята възраст, ще потвърди, че тези неща се продаваха навсякъде и струваха стотинки. Ужасена съм, когато моите внуци ме питат какво съм яла по време на социализма. Сега подменят историята. Промиват мозъци. И докато моите внуци все пак виждат как им правя сладките на моята баба, виждат снимките ми като дете – здраво и усмихнато, техните внуци тотално ще бъдат със заличена памет.

 Ст. Карагьозова


НАЙ-ЧЕТЕНИ

senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации

РЕКЛАМА