Застрелват единия брат преди 30 години, а другия преди 25. Единият от ревност, другия от завист

 

От книгата на Анна Заркова „Големите убийства“

Борис е застрелян от ревност, Илия от завист

УБИЙЦИ ПРАЩАТ един след друг в небитието двамата братя бизнесмени Борис и Илия Гьошеви.Десетки версии за мафиотски връзки и афери се издигат и пропадат в хода на разследванията за тяхната смърт. Мотивите на душманите им се оказват битови: Първият разстрел е заради жена, а вторият – от завист.

Шефът на финансова къща „Титан-ХХ век“ Борис Гьошев е застрелян в сърцето на работното му място в офис на столичния булевард „Патриарх Евтимий“ номер 40 в 13,15 часа на 9 май 1996 година.

По-малкият му брат – собственикът на холдинг „Напредък“ Илия Гьошев, издъхва с куршуми в гърдите 5 години по-късно на 25 януари 2001 година, в колата си на улица „Победа“ в Пловдив.

Екзекуциите нямат друга връзка помежду си, освен тази, че жертвите са братя.

Убийците са хванати.

Мъжът, отнел живота на Борис – 35-годишният Георги Веселинов Георгиев, е заловен в дома му на столичната улица „Сердика“. При разпитите прави пълни самопризнания: обичал до лудост една жена и стрелял срещу съперника си.

УБИЕЦЪТ ПИШЕ от килията си до „Труд“. Разказва, че е роден и израснал в семейството на инженери. В училище е без проблеми – отличник е, без това да му коства много усилия. Завършва с пет и осемдесет Софийската математическа гимназия, приет е с шестица във Висшия машинно-технически институт, дипломира се през 1983 година.

Работи в елитен институт като конструктор на компютърни системи за обработка на визуална информация. След 1992 година заедно с колеги регистрира фирма с подобна дейност компютърна анимация, видеоклипове, предпечатна подготовка и реклама.

Влюбва се в една жена, чието име криминалистите не съобщават, а и самият той предпочита да премълчи. Говори се, че става дума бивша манекенка на име Виктория, която обаче посвещава любовта си на Гьошев – 29-годишен хубавец, шампион по кану-каяк и преуспяващ брокер. Седми юни е датата, определена за тяхната сватба, която Георги Георгиев проваля.

Борис умира пронизан от изстрели пред очите на брат си и други свидетели в обменното бюро на брокерската им къща. Тя се намира срещу Първа градска болница в София.

Два куршума са пробили една дупка в сърцето на Гьошев, казва доктор Пламен Зографски от близката болница. Лекарите се борят над 14 часа за живота му, но безуспешно.

Веднага след стрелбата убиецът се измъква през задната врата на офиса. Залоства я с дърво, защото предполага, че шокираните близки на жертвата ще се окопитят и ще го догонят. Борис лично отваря вратата на убиеца си, миг преди да падне окървавен, разказват очевидците. Той нямал обичай да става от бюрото си, за да посреща посетители, но в часа на кръвопролитието единият от двамата му гардове бил в тоалетната, а другият – в банката.

Приятелят ти идва на гости! – провиква се към Гьошев съдружникът му Димитър Гайтанов. Секретарка вижда на монитора екзекутора и го разпознава по-късно в следствието и съда.

Убийството е за много пари! – допуска колега на покойния в първите часове след трагедията. Банкови източници, цитирани от Ройтерс, съобщават, че убитият е загубил голяма сума на борсата. И двете съобщения, публикувани в пресата, се оказват неверни. Както и други две от разпространените версии: Че килърът е пратен от недоволни партньори във финансова операция след един от резките скокове на долара; Че посредническа сделка по управление на инвестиционен фонд е погубила брокера. Нищо подобно.

ДВАМАТА БРАТЯ Борис и Илия са бивши спортисти от Пловдив. В света на капитала навлизат като чейнджаджии от „Матурата“ – популярно заведение в центъра на София, където в годините след падането на Живков се обменя на частно валута.

През 1992 година Гьошеви отварят обменно бюро. По-късно набират скорост в борсовите игри, регистрирайки поотделно две финансово-брокерски къщи.

Борис поема управлението на „Титан – XX век“. Негови съдружници са Димитър и Ганка Гайтанови. Съвместното им начинание е успешно – финансовата им къща е от най-стабилните и с най-добри обороти в софийски мащаб. Регистрирана е като дружество с ограничена отговорност (ООД) с уставен капитал 50 000 стари лева.

Като проучват добре документацията на фирмата, криминалистите изключват финансови мотиви за убийството. Месец и половина преди да умре, Борис се хвали на брат си, че изчистил и най-дребните си задължения, работейки „на светло“ със затворен кръг от клиенти.

При проверката в „Титан – XX век“ не е открит нито един от белезите на фалиралите пирамиди. Във финансовите операции, минаващи през Първа източна международна банка, скрито-покрито няма. Хипотезата, че Борис е мъртъв заради загуби на междубанковия пазар, е отхвърлена като абсурдна предвид неоспоримия факт, че за три години „Титан“ е натрупала близо 300% печалба.

Сигурен бях, че убиецът е аматьор, който ще излезе наяве, казва Илия Гьошев, след като убиецът на брат му е прибран зад решетките. – Като бивш гребец Боби беше красавец с прекрасно телосложение и около него имаше не едно и две момичета. Не знам коя от тях е предизвикала убийството.

Обвиненият за смъртта на Борис Гьошев инженер Георги Георгиев заявява в писмото до „Труд“:

„Нямам нищо общо с убийството на Борис Гьошев. Никога не съм имал каквито и да било отношения с убития или с хора от неговото обкръжение. За първи път видях снимката му в „Труд“ от 13 ноември 1996 година и вече със сигурност мога да заявя, че никога не съм го познавал или виждал случайно. Освен това никога не съм притежавал или ползвал каквото и да било оръжие. За последен път съм държал автомат в казармата през 1985 година. Никога, дори случайно, не съм влизал в кооперацията, където се е намирал офисът на Гьошев. Не съм бил „залавян“ или задържан вкъщи или на улицата, както твърди пресата. В полицията отидох за справка, след като се обадих на телефонен номер и име, предадени ми от съсед на хвърчащо листче с думите: „Идваха и го оставиха да се обадиш!“

Нямам никакви конфликтни или спорни отношения с когото и да било, още по-малко някакви отношения, касаещи трети лица от женски пол.

Не съм правил самопризнания, различни от горните. Никога не съм имал дори и най-дребни криминални или противообществени прояви или някакво отношение с полицията.“

Не му вярвайте, измисля си – отсича опитен криминалист.

Илия Гьошев, преди да умре:

УБИЙСТВОТО НА БРАТ МИ НЕ Е ЗАРАДИ ГОДЕНИЦАТА МУ

– Господин Гьошев, вие бяхте свидетел на разстрела на брат ви Борис. Не се отказахте от сарафската професия, а тя е опасна. Не се ли боите?

– Страхувам се. Кой не се страхува за живота си сред вълната от престъпност, която залива страната ни? Бои се всеки, особено пък хора като мен, които боравят с доста пари… Но най-лошото не е страхът. Най-лошото е, че една част от мен си замина с Боби. Той беше човек, който ще липсва на много хора.

– В пресата се появи информация за хомосексуални мотиви в убийството му.

– Тя е измислена от журналисти, които търсят сензации на всяка цена. Появи се в „24 часа“, после беше повторена от други вестници – без проверка, абсолютно безотговорно. Някой редактор е дал простор на фантазията си. Това стана два дни след като беше задържан убиецът и стана ясно, че между него и Боби е имало някакви взаимоотношения от личен характер, но от следствието не уточниха какви. Всеки, който познаваше Боби, знаеше, че е мъжкар до мозъка на костите. Гавра с паметта му е да се говори, че е бил хомосексуалист. Жените го харесваха много, той беше педант на тема външност, чистоплътност и изтънченост. Маниерите му бяха впечатляващи, обличаше се от най-скъпите фирми, ползваше най-скъпите парфюми. Беше си направил пластична операция на носа, беше си подредил зъбите. Ухажваха го много… Но Боби беше заложил на Виктория. Тя беше любвеобилна към всяко живо същество, към кучета и котки, а брат ми я гледаше като свое дете. Беше изчислил живота си с 20 години напред, беше планирал къде ще учат децата му. На 3 юни щеше да празнува рожден ден, на 5 юни – да освети апартамента си в „Лозенец“. Беше го обзавел с мебели от ценни колекции… На 6 юни Боби и Виктория щяха да правят годеж. За следващия ден бяхме канени на сватбата им.

– Казват, че убийството е станало заради Виктория.

– Ябълката на раздора не е Виктория. Тя беше жената на живота му, но в убийството е намесена друга жена.

– Коя е тя?

– Не знам, от следствието мълчат. Тя явно не е от нашата среда, както и убиецът. Знаете, случват се случайни връзки на всеки човек. Брат ми плати скъпо за една такава връзка.

– А как живее сега Виктория?

– Виждаме се, поддържаме с нея отношения. Тя много тежко прие загубата на Борис. Психиката й не издържа, наложи се лекарска намеса. В момента е по-добре, продължава да се лекува. Не знам как ще бъде нататък в живота й – дали ще срещне друг… Аз й желая щастие от все сърце.

Септември 1996 г. София

ЩАСТЛИВА ЛИ Е по-нататък Виктория, историята мълчи. Затова пък в бъбривите черни хроники след 5 години влиза още едно убийство – това на Илия Гьошев.

– КОЛАТА СПРЯ. От лявата предна врата изскочи мъж, който викаше: „Убиха ме, убиха ме, хора!“ После отдясно излезе друг мъж. Огледа се и хукна да бяга! – това разказва пред съда един от свидетелите на разстрела на Илия Гьошев.

Убиецът Иван Иванов е заловен. Признава, че е стрелял по финансиста. Но не от злоба, а при самозащита.

Във фаталния 25 януари двамата се срещат в пловдивския коктейл-бар „Симфония“, където Иванов работи като охрана. Гьошев бъбри на една от масите с наемателя на заведението Лъчезар Иванчев, после си тръгва. На паркинга среща бодигарда и го пита знае ли къде е най-близкият офис на „Мобилтел“, че трябвало да плати телефона на приятелката си. Охранителят опитва да му обясни, но Илия не го разбира добре и го качва в пежото си, за да му покаже пътя за там. Двамата минават по булевард „Шести септември“, пресичат моста на река Марица и свиват по улица „Победа“. Когато стигат до номер 63, откъм автомобила се чуват два изстрела.

Ранен в гърдите, Гьошев успява да спре колата до тротоара. Той и убиецът му почти едновременно отварят дясната и лявата врата. Единият рухва окървавен на земята, а другият побягва презглава.

След пет дни стрелецът се предава сам в окръжната следствена служба. Държи на версията:

– Той ме нападна безпричинно, аз стрелях, за да оцелея.

Магистратите не му хващат вяра. Те стигат до извода, че той се отнася с патологична неприязън към хора, които имат много пари. Стреля по Гьошев в порив на омраза и гняв от провала на собствените му опити да стане богат.

Източник:pomislete.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Срив в фейсбук

Социалните платформи на компанията Мета – Facebook, Instagram, Threads, както и приложението за съобщения Messenger, претърпяха сериозен технически срив днес, в резултат на което хиляди потребители загубиха достъп до профилите си.

Техническите проблеми в платформите се появиха непосредствено преди 17:00 часа, информира Plovdiv24.bg.

Проблемите във Facebook и Messenger

Потребители съобщават за разнообразни затруднения при опит да използват услугите на най-голямата социална мрежа. Достъпът им е спрян, като системата ги изхвърля от техните лични профили. При опит за повторно влизане на екраните се визуализира съобщение за системна грешка, което гласи: "Възможен е технически проблем, опреснете, за да опитате отново."

Ситуацията в Instagram и Threads

Паралелно с блокирането на Facebook, сериозни аномалии в работата си показа и платформата Instagram. Потребителите на това приложение сигнализират, че основният новинарски поток изобщо не се обновява и съдържанието остава недостъпно, не получават и съобщения.

Подобно е положението и с Threads, функциониращ към същата екосистема. Към момента не се съобщава за официална позиция на технологичния гигант относно причините, довели до едновременното спиране на основните комуникационни канали.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Момичето, което трябваше да работи в жп транспорта, но стана тв звезда

Галя Пенева е родена на 13 февруари 1967 г. в Плевен – град, в който кариерата на телевизионна звезда едва ли е изглеждала като най-очевидната житейска перспектива. Особено в епоха, когато телевизията е само една, програмата е държавна, а лицата от екрана изглеждат като хора от друг, почти недостижим свят.

Детството й преминава в родното и село. После учи в Плевен до 8 клас. За средното й образование се знае сравнително малко, но според разказ на нейна бивша съученичка завършва железопътния техникум в Горна Оряховица през 1985 г. – не особено логичен избор за млада плевенчанка по онова време. Вероятно близостта между двата града и утвърдената репутация на Горна Оряховица като важен железопътен възел с добра учебна база правят подобен образователен път привлекателен в началото на 80-те.

След това поема към Велико Търново, където завършва педагогика и детска психология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Специалност, чиято практическа стойност по-късно се оказва безценна – просто не в детската градина, а пред телевизионните камери. Защото да удържиш вниманието на публика в продължение на десетилетия понякога изисква не по-малко търпение, емпатия и психологически усет от работата с деца.

Преди 1989 г. животът на Галя Пенева е животът на хиляди млади жени от провинцията. Учи, завършва и търси мястото си в система, която не е особено щедра на избори и алтернативи. Нищо в официалните й биографии не подсказва бунтарски дух или стремеж към революционна промяна. Просто младо момиче с приятна усмивка, добър външен вид и онзи особен вид присъствие, което камерата улавя още преди зрителят да е разбрал защо не може да откъсне поглед.

В края на 80-те години за кратко учи в театралната школа към ВИТИЗ. Това е може би първата по-ясна следа за онова, което се случва вътре в нея – усещането, че животът може да предложи нещо по-голямо от предварително начертания маршрут и че провинцията не е задължителна съдба за младите хора без софийско жителство.

След това идва преходът и с него се отварят врати, които дотогава просто не съществуват.

Манекенството е първата спирка. В началото на 90-те модният подиум е едно от малкото места, където млада жена с добра физика и фотогенично излъчване може бързо да бъде забелязана. Но истинският трамплин идва от съвсем различна посока.

През 1993 г. Канал 1 на БНТ – по онова време единственият телевизионен канал с национален обхват – стартира „Супершоу Невада“. Предаването е адаптация на американски тип телевизионна игра и е водено от дотогава сравнително непознатия Кръстьо Вапцаров – Къци, около когото още след първите излъчвания се заражда светкавична популярност.

Но не по-малко важни се оказват и т.нар. „момичета на късмета“ – асистентките, чиято задача е да поддържат настроението в студиото, да подпомагат водещия и да бъдат красивият фон на шоуто.

Само че този фон се оказва необичайно запомнящ се.

„Супершоу Невада“ се гледа от цяла България във време, когато изборът е ограничен до Ефир 2, книга или разходка. В тези условия „момичетата на късмета“ се превръщат в едни от най-разпознаваемите лица на десетилетието – руси, дългокраки и красиви, както ги описват тогавашните медии. За мнозина те са своеобразните богини на българските 90-те.

Галя Пенева – вече Гала – е една от тях.

До нея стои Ива Екимова и двете постепенно се превръщат в най-запомнящите се лица на предаването. Петте години в „Супершоу Невада“ не са просто телевизионен стаж. Те са университет по харизма, работа на живо, овладяване на ефира и общуване с аудитория от стотици хиляди зрители.

По-късно шоуто преминава в ефира на Нова телевизия, а оттам до следващата и окончателна роля на Гала има само една кратка професионална крачка.

На 9 октомври 2000 г. тя застава пред камерата на Нова телевизия като водеща на „На кафе“ – предаване, което много бързо престава да бъде просто телевизионен формат.

За следващите десетилетия „На кафе“ се превръща в ритуал. В част от сутрешната рутина на хиляди български семейства. В първото нещо, което мнозина пускат заедно с кафеварката. Ден след ден. Година след година. По три часа на живо. С усмивка, която сякаш не се променя.

Личният й живот върви успоредно с телевизионната кариера.

Гала е омъжена за бизнесмена Константин Будев, от когото има дъщеря – Мари, родена през 1997 г., днес блогър и инфлуенсър. По-късно двамата с Будев се развеждат.

От 2004 г. тя е във връзка с бизнесмена Стефан Николов, който за кратко се появява и като ко-водещ на „На кафе“ през периода 2017–2018 г.

Истинското й фамилно име – Пенева – отдавна е останало предимно в документите. За няколко поколения зрители тя е просто Гала.

От онези редки личности, за които фамилията е излишна.

Момичето от Плевен, завършило железопътен техникум в Горна Оряховица и педагогика във Велико Търново, се превръща в едно от най-дълготрайните и разпознаваеми лица на българската телевизия.

Нито железопътният техникум, нито педагогиката са я отвели по пътя, който вероятно е изглеждал предначертан.

Но понякога животът има собствен сценарий. Подготвя те да обясняваш уроци, а те изпраща да разговаряш с цяла държава всяка сутрин.

В случая на Гала именно усмивката, постоянството и онова трудно обяснимо телевизионно присъствие се оказват билетът за едно пътуване, което продължава вече повече от три десетилетия.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Трагедия на откриването на Световното

 

Човек почина в коридорите на "Ацтека" при откриването на Световното

Човек почина часове преди откриващия мач на Световното първенство по футбол през 2026 г. на стадион „Ацтека“ в Мексико. Смята се, че мъжът е получил сърдечен удар, докато е бил във входните коридори.

Това предизвика безпокойство сред феновете и персонала на стадиона, което накара спешните служби да се втурнат на мястото на инцидента.

Парамедици, назначени към охраната на Световното първенство, пристигнаха в рамките на минути, за да окажат първа помощ, а спешните медицински техници стабилизираха пациента, като извършиха кардиопулмонална ресусцитация .

Мъжът е бил реанимиран в линейката и е бил стабилно състояние в болницата под наблюдение, съобщиха от Секретариата за гражданска сигурност и гражданска защита.

Въпреки това, 80-годишният мъж по-късно почина.

Човекът е германец.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Детето чудо на попфолка, което животът смля

Никола Праматаров – познат на цяла България като Никсън – почина след кратко боледуване. Новината се разпространи през нощта във Facebook – първо с кратки съобщения от близки и приятели, после със снимки, спомени и откъси от песни, които за миг върнаха мнозина в края на 90-те. В едно време, когато едно русо момче с момчешка усмивка беше навсякъде – по телевизията, по касетофоните, по ученическите купони и по плакатите в тийнейджърските стаи.

Никола Праматаров е роден през 1982 г. в Асеновград. Майка му е фолкпевицата Каролина – изпълнителката на вечния хит „Плаче моето сърце“. Именно тя го въвежда в музикалния свят и му подава ръка към сцената.

Когато Никсън изгрява, е едва на 15 години.

Петнадесет.

Възраст, на която повечето момчета мечтаят за мотор, първа любов или да вземат книжка по-бързо от приятелите си. Никсън вече снима видеоклипове, подписва договори и дава интервюта. Но попфолкът в края на 90-те няма навика да чака някой да порасне.

Хитовете идват светкавично.

„Пич от класа“, „Плейбой бар“, „Руса пичка“, „Защо“ – песни, създадени заедно с майка му и пропити с вълненията на едно момче, което наистина живее възрастта си. Години по-късно той сам признава:

„Определено по онова време са ме вълнували нещата, за които пея.“

Има особена честност в това признание. Не поза, не ретроспективна мъдрост, а простото приемане на факта, че зад идола е стояло обикновено хлапе, хвърлено необичайно рано в света на възрастните.

Тийнейджъри и хора на средна възраст го слушат едновременно. Клиповете му се въртят непрекъснато по „Планета“. Името му се разпознава навсякъде.

Той е детето чудо на попфолка.

И изглежда, че има всичко, за което един млад изпълнител може да мечтае.

Само че е на 15 години.

А никой не е подготвил едно дете какво да прави със славата, когато тя дойде толкова рано.

После идва другата страна на историята.

Онази, която рядко влиза в музикалните класации.

Бързата популярност среща крехката възраст, а около нея невинаги се оказват правилните хора и достатъчно здравите опори. Дрогата влиза в живота му и остава там дълго.

Следват осем присъди – за притежание на наркотици, кражби и хулиганство.

Затворът, по неговите собствени думи, го „съсипва“.

Междувременно медиите дори го обявяват за мъртъв – слух, оказал се преждевременен. По-късно той се появява отново пред камерите. Косата му вече е побеляла, а детската усмивка от клиповете е отстъпила място на уморения поглед на човек, видял повече, отколкото му се е полагало за годините.

„Преборих се с дрогата“, казва тогава.

Дали окончателно, или просто за известно време – това го знаят единствено най-близките му хора.

Опитите за завръщане са няколко.

Заедно с рапъра Релето записва нови песни, снима клипове в Лондон и прави опит да започне отначало. Но времето е безмилостен продуцент.

Публиката от 90-те вече е пораснала. Има деца, кредити и други грижи. Новото поколение пък не помни „Пич от класа“ със същата носталгия, с която родителите им си спомнят ученическите дискотеки. За тях това е по-скоро любопитен артефакт от една отминала епоха.

През 2021 г. Никсън отново попада в новинарските хроники след арест в Англия.

Последните години от живота си прекарва в Атина заедно с майка си Каролина, съпругата си Весела и двамата им сина.

Именно семейството се превръща в опората, за която говори в последните си публични изяви. След всички грешки, падения и опити да започне отначало, изглежда открива нещо, което славата никога не успява да му даде – усещане за принадлежност и спокойствие.

Никсън си отиде млад – едва на около 43 години.

Историята му не е единствена.

Тя се е случвала под различни имена, в различни държави и в различни музикални жанрове – деца, превърнати в звезди, преди да са разбрали какво означава успехът и каква цена понякога изисква той. Слава, която идва твърде рано. Хора, които печелят от нея. И система, която не знае как да опази онези, които е изстреляла под прожекторите.

Но зад всички обобщения стои един конкретен човешки живот.

Животът на момчето, което пееше за първите си трепети, докато връстниците му още се прибираха навреме за вечеря.

Животът на идола от ученическите дискотеки.

Животът на мъжа, който падна, опита се да стане, падна отново и до последно търсеше път обратно към себе си.

С хитовете.

С присъдите.

С надеждите.

С разочарованията.

С Атина.

С двамата си сина.

И с онова кратко, ослепително време, когато цяла България знаеше наизуст припевите му и вярваше, че момчето с прякора Никсън тепърва има целия живот пред себе си.

Понякога най-тъжните истории не са за хората, които никога не са получили шанс.

А за онези, които са получили своя шанс твърде рано.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ