Това са трима от най-успешните и разпознаваеми изпълнители в историята на „Евровизия“, които успяват да превърнат победата си в трамплин към световната музикална сцена. 

Ето подробности за техните триумфи:

1974 г. – "АББА" (Швеция)

Шведската поп група "АББА" печели конкурса с емблематичната песен "Waterloo". Това е първата победа за Швеция и началото на глобалната им музикална кариера, превръщайки ги в една от най-продаваните групи в света. 



1988 г. – Селин Дион (Швейцария)

Тогава все още прохождащата канадска певица Селин Дион представя Швейцария с песента "Ne partez pas sans moi". Тя печели с разлика от само една точка, а успехът ѝ помага да започне международната си кариера и да се превърне в една от най-великите вокалистки на нашето време. 



1990 г. – Тото Кутуньо (Италия)



Популярният италиански певец и композитор Тото Кутуньо триумфира в Загреб с авторската си песен "Insieme: 1992". Композицията е емоционален химн, посветен на европейското единство и предстоящото обединение на континента. 


 


През изминалата нощ, за пръв път в историята на страната ни, един български изпълнител спечели „Евровизия“. Дарина Йотова — известна като Дара — излезе на сцената във Виена под номер 12 с песента „Бангаранга“ и се прибра с трофея. С 516 точки общо от гласовете на публиката и националните журита тя изпревари с огромна преднина втория — Израел с 343 точки. България е единственият участник в конкурса, предпочетен единодушно и от зрители, и от професионалисти — поредния исторически рекорд в нощ, пълна с тях.

Но преди Виена е Варна — и доста по-скромни начала.



Дарина Йотова е родена на 9 септември 1998 г. в морския град, в семейство, което носи своята история на раздели и примирения. Родителите й се развеждат, когато тя е малка. Баща й остава да живее и развива бизнес във Варна, а майка й поема грижата за трите деца — Дарина, брат й Йордан и сестра й Моника. Самата Дара описва детството си като щастливо въпреки развода, а тя и брат й и сестра й са останали изключително близки. По думите й баща й не е присъствал особено активно в живота й тогава, но днес отношенията им са добри и се виждат сравнително редовно. Майка й обаче винаги е била голямата опора — шивачка, която и до днес изработва палта от косъм и сценични тоалети за дъщеря си. Зад всяко изпълнение на Дара стои и ръката на жената, която я е отгледала.

Като дете Дара е мъжкарана — предпочитала да играе с момчетата, а не да се скача на ластик с момичетата. Искала да тренира бокс, но баща й се намесил навреме и я записал на танци. Решение, което се оказва по-добро, отколкото изглеждало тогава. Израства с народното пеене, Ивана, Азис, но и на AC/DC, Manowar и Metallica едновременно — вкусова комбинация, която обяснява доста неща за сценичния й темперамент.



Завършва Националното училище по изкуствата „Добри Христов“ и пее от дете, но широката популярност идва чак през 2015 г., когато се записва за „X Фактор“ по настояване на приятели. Стига до финала и завършва трета в отбора на Криско — достатъчно, за да бъде забелязана. Дебютният й сингъл „К’во не чу“ бива гледан близо 12 милиона пъти и стои на първо място в класацията на най-излъчваните български песни в продължение на 12 поредни седмици. От 2021 г. е треньор в „Гласът на България“.




Любовният й живот е не по-малко динамичен от кариерата. По собствени думи Дара е изключително наивна в любовта — качество, което не би очаквал от жена с нейния темперамент, но което тя признава открито. Минава през няколко връзки, сред които най-шумна е тази с Константин Трендафилов — Папи Ханс. След раздялата им двамата остават в добри отношения, доколкото позволяват социалните мрежи. Следва кратка авантюра с диджея Живко Гичев, после — нова връзка с Мартин Димитров, млад мъж от маркетинга, за когото тя самата споделя пред приятели, че го е харесала най-напред заради мускулите. Честността е безценна.

Окончателното успокоение идва с Ервин Иванов — доктор по фармакология, почти десет години по-възрастен от нея. Двамата се сгодяват навръх Свети Валентин, след което вдигат сватба. В любовната биография на Ервин любопитен щрих е, че преди години е бил сгоден за внучката на Тодор Колев — Теодора Кулева, но тази връзка не оцелява. До Дара изглежда е стигнал вече поучен от собствените си грешки.

Певицата не крие, че мечтае за голямо семейство и иска четири деца. Засега обаче животът е решил, че има какво да й покаже първо — като например сцената на „Евровизия“ и трофей, за който цяла България е чакала 70 години.



На 31 януари 2026 г. Дара спечелва националната селекция на Българската национална телевизия и получава правото да представлява страната във Виена. Пътят дотам не е лесен — след победата сама признава, че е „смазана и огорчена“ от вълната негативни реакции и дори се питала дали си струва цялото усилие. Вместо да се откаже, превръща болката в мотивация. Излиза на сцената под номер 12 и изпълнява „Бангаранга“ с такава енергия, хореография и вокална точност, че журитата от Малта, Дания, Литва и Австралия не се колебаят да й дадат максималните 12 точки.

Момичето, на което татко му е забранил бокса и го е записал на танци, тази нощ спечели Европа с точно такова изпълнение.



Разследването около загадъчната смърт на 35-годишен мъж, чието тяло беше открито в района на хижа „Рудничар“ в природен парк Витоша, навлиза в нов етап. По информация от източници на glasnews разследващите вече извършват детайлна проверка на охранителни камери, намиращи се в близост до мястото на инцидента.


Целта е да бъде установено дали мъжът е бил заснет непосредствено преди фаталния случай, както и дали в района е имало други хора в същия времеви диапазон. Според наличната информация записите могат да помогнат за изясняване на последните му действия и евентуално да покажат дали някой друг е преминал през мястото след инцидента.


Проверяват маршрути и движение в района

Източници твърдят, че вниманието на разследващите е насочено и към камери, разположени по две туристически пътеки под района на хижата. Чрез анализ на видеозаписите се прави опит да бъде възстановено движението в часовете преди подаването на сигнала към спешните служби.


Основният въпрос, на който се търси отговор, е дали мъжът е бил сам по време на инцидента. Разследващите проверяват също дали в близост е имало други туристи или необичайна активност, която може да има връзка със случая.


Тежки наранявания по тялото

Тялото на мъжа е открито в изключително тежко състояние. Според първоначалните данни част от лицето му е било сериозно обезобразено, а по подбедрицата е установена тежка рана. Сигналът към Спешна помощ е постъпил в 13:36 часа.


Работи се по версия за нападение от животно

Към момента основната версия, по която се работи, е възможно нападение от мечка. От Планинската спасителна служба са посочили, че като вариант се разглежда и атака от големи кучета, за които се твърди, че обитават района.


От службата уточняват, че не участват официално в разследването, а окончателните заключения ще зависят от резултатите от експертизите и събраните доказателства.


Случаят продължава да поражда множество въпроси, а отговорите вероятно ще станат ясни след приключване на проверките и анализа на събраните данни./БЛИЦ/



Лили Иванова поздрави Дара след историческата победа на България на "Евровизия 2026". Примата на родната популярна музика публикува емоционално послание във фейсбук минути след триумфа на "Bangaranga" във Виена.


"Исторически успех за България! Поздравления за победителя в Eurovision Song Contest - младата и много талантлива българска певица DARA / Darina Yotova! Скъпа Дара, от сърце ти пожелавам още много, много успехи!", написа Лили Иванова.


"Бъди щастлива и… БАНГАРАНГА!"

Още преди големия финал Лили Иванова публично застана зад българската представителка и ѝ пожела успех.


"Успех на младата и талантлива певица DARA / Darina Yotova! Скъпо българско момиче, България се гордее с теб! Бъди щастлива и… БАНГАРАНГА!", написа тогава примата.

Подкрепа от цяла България

Победата на Дара предизвика истинска еуфория в социалните мрежи и обедини популярни лица от музиката, киното, телевизията и обществения живот.След историческия триумф поздравления към певицата отправиха още Слави Трифонов, Владо Карамазов, Христо Мутафчиев и редица други известни личности. А Лили Иванова, която десетилетия наред е символ на българската музикална сцена, направи едно от най-силните послания.


Източник:show.blitz.bg




 


На 11.09.1973 г. в Чили е извършен кървав военен преврат.

С помощта на американците в страната е свалено правителството на лявата коалиция Народно единство начело с президента социалист Салвадор Алиенде – първия марксист в света, дошъл на власт през 1970 год. с избори и опитал да осъществи „мирна революция“. За да не бъде заловен и разстрелян от военната хунта начело с генерал Аугусто Пиночет, Алиенде с автомат в ръка сам избира пътя на смъртта в бомбардирания от армейските части президентски дворец „Ла Монеда“, без да се предаде.

Чили преживява кошмарни години на терор и репресии. Хиляди загиват, „изчезват“ безследно, преминават през затвори, концлагери и тайни центрове за мъчения. Около един милион емигрират. Установена е брутална военна диктатура, недопускаща неподчинение или инакомислие. Тази политическа нощ продължава цели 17 години. Светът е залят от мощна вълна на солидарност с жертвите на чилийската военна хунта.

 В България през годините на диктатурата на Пиночет убежище и втора родина намерат над 600 чилийски емигранти. Първата група емигранти у нас пристига в началото на 1974 г. Сред тях е и синът на тогавашния генерален секретар на чилийската компартия Луис Корвалан – Алберто. Той е освободен от концлагер с помощта на международни правозащитни организации и пристига в София, за да учи агрономство. Тук умира на 26 октомври 1975 г. на 28-годишна възраст от инфаркт вследствие на мъченията. Бащата не е пуснат на погребението на сина си. Луис Корвалан е освободен чак година по-късно след размяна със съветския дисидент Владимир Буковски, извършена в Швейцария.

 Луис Корвалан и Тодор Живков

Бегълците от Чили избрали страната ни за втора родина са посрещнати с разтворени обятия.Те срещат на всяка крачка у нас искрено съчувствие и симпатия. Официално за тях се грижи създаденият към ОФ Комитет за солидарност с чилийския народ. Предоставен им е и един ОФ клуб на столичния булевард  „Чапаев”, близо до Института за чуждестранни студенти „Г.А.Насър”, който става известен като Чилийския клуб и се превръща в притегателен център и за останалите латиноамерикански студенти, и за много българи. Там се пеят чилийски и латиноамерикански песни, водят се разпалени спорове за мирни и въоръжени пътища на съпротивата срещу диктатурите. Всеки българин по онова време много добре знае какво става в Чили, защо толкова чилийци са избягали чак у нас и е готов да помага с каквото може. През 1974 год. на песенния фестивал „Златния орфей”, Емил Димитров печели голямата награда с политически ангажираната си песен ”Едит  Перейра”, отразяваща събитията в Чили случили се година по-рано и пресъздадени чрез историята на едно чилийско дете и семейството му, жертви на хунтата.

Мнозина от чилийските политемигранти дошли у нас получават български дипломи, създават се и доста смесени бракове. Десетки са чилийчетата, дошли на бял свят в родината ни, които и днес, вече пораснали и живеещи в демократично Чили, продължават да тъгуват за своята „истинска родина“ България. Същото е и с малко по-големите от тях – пристигнали навремето като деца с родителите си, израснали у нас, научили перфектен български, сляли се с нашата култура и после, след завръщането в Чили, останали „разкрачени“ между спомени и настояще.

В годините на социализма страната ни дава образование на хиляди студенти от Азия, Африка, Латинска Америка. Тяхната топла връзка с България също е ценен капитал, неоправдано забравен от години. Но чилийският случай е съвсем специален. Никой преследван и покрусен не забравя подадената му ръка. Подкрепата на България, която в онези времена е и държавна политика, е обвързала тези хора завинаги със страната ни и ни е създала едно уникално лоби в днешно Чили, „на края на света“.Най-здравата му спойка са многобройните смесени бракове.

През 1980 г. в София е открит паметник на загиналия при преврата на 11 септември 1973 г. президент на Чили Салвадор Алиенде. Паметникът се издига на булевард в „Младост“, който също носи името на Алиенде. През 1991 г. паметникът е демонтиран, а булевардът е преименуван на „Андрей Сахаров“. Във всички европейски столици името на Алиенде е увековечено подобаващо, а само в община Париж обектите, назовани на него, са над 100. Салвадор Алиенде е чичо на писателката Изабел Алиенде.


senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации