Как операция за убийството на наркобарона се превърна в катастрофа?

От притежател на кръчма, която дава под наем, до елитен командос от SAS и наемник, изпратен да убие кокаиновия крал Пабло Ескобар – такава е историята на Питър Макалийз. Той е бил  беше натоварен да ръководи екипа за изваждане на наркобарона от играта, но операцията се превърнала в катастрофа.

В интервю за подкаста на Джеймс Инглиш, 79-годишният Макалийз разкри, че е бил част от екип, на който предлагали 1 милион долара за главата на шефа на картела Меделин:

„Отлетяхме направо за Колумбия и се срещнахме с човек на име Хорхе Салседо и той ни информира за случващото се. Отидохме да се видим с двама бизнесмени, които всъщност бяха част от картела в Кали.“Макалис разказа за Салседо, който е бил част от съперничещата на Ескобар колумбийска наркобанда в Кали, организирал атаката и искал да наеме екип, който да я извърши.Питър бил първият човек, към когото се обърнали.

Притежаващ състояние от над 40 милиарда британски лири, Ескобар бил най-богатият престъпник в историята. В разцвета на мощта си той контрабандира 15 тона кокаин на ден. Съперничещите картели били държани на разстояние с куршуми и бомби.„Имаше продължителен сблъсък между картела Кали и картела Меделин и те просто искаха Пабло да се махне, защото той стреляше по тях, защото искаше пълното шоу“ – каза бившият войник от САС.

Според него пръст в акцията е имала и колумбийската армия, защото споменатият Хорхе Салседо бил полковник. В армията се надявали картелите взаимно да се унищожат във войната помежду си.Екипът за покушение срещу Ескобар тренирал на декор с размерите на футболно игрище, пресъздаващ системите за сигурност на Есколар, а после продължили с тренировки в джунглата, като провеждали учения с цялото оборудване, което ще носят. Упражнявали се и в стрелба. Това продължило с дни.Въпреки че били само 12 души, Питър каза, че не се страхувал от мисията. По думите му „много от телохранителите и охраната (на Ескобар- бел. ред.) бяха просто момчета, които се движеха с пълнител в колана и носеха „Узи“ или някакъв автомат“.„Влязохме там, носейки достатъчно боеприпаси, достатъчни за да убием към 3000 души. Бяхме пълни с оборудване чак до очните ябълки, плюс факта, че разполагахме с боен хеликоптер, който, според нас, щеше да изравни всичко със земята. Увереността беше на наша страна, никой от мъжете никога не го е съмнявал“ – каза шотландецът.

Нещата обаче не монаха по план. Напуснал групата член издал подготвяния удар в интервю за пресата, въпреки че обещал да не го направи. Той информирал медиите за подготвяната атака, но не знаел кой е целта – информация, известна само на Питър и още едно лице.Друг проблем настъпил, докато екипът пътувал към последната си мисия. Предполагало се, че членове на армията и полицията са били „на хранилка“ при Ескобар. Това наложило двата хеликоптера на наемниците да летят ниско, за да избягват радарите на армията, за да не бъде предупреден наркобосът от свой човек при военните. За съжаление, това довело до катастрофа на хеликоптера на Питър, който закачил върховете на дървета. Единият крак на пилота бил откъснат и той починал.Макалийз оцелял при катастрофата, с няколко счупени ребра. Изпитвал силни болки, но давал морфина на умиращия пилот, за да облекчи мъките му. На следващия ден раненият шотландецът чул гласове, които се приближавали към него, и не беше сигурен дали са приятелска група, или врагове. Просто чувал, че говорят испански.

Казал си, че ако са хора на Ескобар и го хванат, ще умре от ужасна смърт. Затова се притаил, като приготвил граната в едната си ръка, а с другата държал автомата. Те не го видели,  докато не опрял дулото на оръжието в корема на единия. За негов късмет били познати хора.Въпреки трудностите Питър искал да довърши мисията, но екипът така и не стигнал до базата на Ескобар.

Междувременно случаят се разчул и предизвикал интереса на полицията и армията, които се активизирали. Те търсели кой стои зад акцията и в крайна сметка решили, че най-добрият изход е да върнат Питър във Великобритания.

Той бил доволен от това разрешение на ситуацията.

Роденият в Глазгоу Макалийз е служил в Британския парашутен полк, SAS (Специални въздушни части), SAS на Родезия и южноафриканската армия.Освен че се е борил с наркобарони в Колумбия, той е обучавал телохранители в Москва и е поемал задачи, свързани със сигурността, в Алжир и Ирак.

В далечното минало разведеният баща на три деца е управлявал кръчмата The Gunmakers Arms в Бирмингам.В крайна сметка неговата мишена Пабло Ескобар все пак не доживя до старостта. Той бе убит в операция на колумбийската полиция през 1993 г., само 24 часа след 44-ия си рожден ден.

Източник:bg-voice.com



Спомням времето, когато ние ходехме на морето в станции. Двуседмична карта струваше между 35 и 50 лева. Разликата до реалната и стойност (110-120 лева) се покриваше от предприятието или профсъюзите. Детската карта беше по 28-35 лева и едно четиричленно семейство ходеше на море за не повече от 160 лева, при това за две седмици. От хората се искаше само да си платят пътя до там.


Е, храната не беше кой знае какво – типично социалистическо меню за труженика. Предимно супа топчета, таратор, пиле с ориз, ашуре, крем малеби. Но пък ние бяхме доволни, че с малко пари можем да заведем децата на море и най-важното – всички можеха да си го позволят. Днес много хора от години не са стъпвали на Черноморието от безпаричие. Защото сега са ти необходими доста пари за двуседмична почивка.



Спомените ми са свързани с предаването „Ранобудно петленце“ – 06:50 ч. всяка сутрин по „Хоризонт“. Разказваха приказки от български и чуждестранни автори. Особено интересна ми беше поредицата на Братя Грим, както и детският радиотеатър.

След новините в 07:00 ч. програмата на радиото продължаваше с Отечествен фронт и програмата „България – дела и документи“, която ни облъчваше с достиженията на социалистическия строй.

Емблематични предавания бяха: 

„Преди всички“, „Спорт и музика“, „Хора, пътища, автомобили“. Освен да бъдем информирани какво се случва в страната чрез националното радио, особено за дядо ми беше важно какви съобщения ще обявят. Като например за изкупуване на кожи от агнета, за раздаване на бележките за дърва, за събрание на пенсионерския клуб, за ваксиниране на животните от местния ветеринар и т. н.

Разбира се, имаше и „тревожни, спешни“ съобщения – възникнал пожар и набиране на доброволци за гасене, смъртта на някой от жителите на селото. Радиоточката беше „социалната жица“ на селото.

 К. Киров, Русе



Основната цел на пионерските лагери по замисъл е да възпитават идейно подрастващите членове на социалистическото общество и строители на комунизма. Но освен това има и много други неща, заради които лагерите оставят трайна следа в спомените на бившите пионери.

Към организацията на летния отдих на децата държавата подхожда много сериозно. За пионерски лагери се отделят най-добрите зони за отдих в страната, а целият начин на живот в тях е подчинен на развитието на спортните умения и грижата за здравето.

Всяка сутрин започва със задължителна физзарядка на чист въздух. След тези встъпителни процедури и преди закуска пионерите задължително се строяват и издигат знамето. След това започва най-интересното. Разходки по реката или в морето и разговори с другарите, неминуемо съпроводени от всички нормални детски бели.

Къпането в пионерските лагери – било то в морето, реката или езерото, винаги минава по един и същи сценарий. Във водата на определена дълбочина се поставя ограничителна мрежичка и там застава една от дружинните. Друг възрастен човек пуска децата във водата от брега със свирка. Къпането продължава определен брой минути в зависимост от температурата на водата и въздуха. След това пак е ред на свирката и всички деца във водата трябва да излязат на брега, където отново ги преброяват. Ръководителите, особено тези, на които се налага да стоят по-дълго във водата, най-много мразят точно къпането, тъй като този процес е свързан с повишена отговорност за живота на децата. Те постоянно надзирават учениците, които викат от удоволствие, гмуркат се и скачат, и ги броят по главите, за да се убедят, че никой не се е удавил.

След къпането идва най-дългоочакваният момент от лагерния живот – обядът. Независимо че децата се оплакват от еднообразното и оскъдно меню, по правило в лагерите се спазват всички норми на рационалното хранене за подрастващия организъм. Винаги на разположение са закуските и хлябът, които лагерниците вземат от столовата, ако случайно огладнеят внезапно.

След обяда настъпва „часът на тишината“, когато целият лагер, независимо от възрастта на почиващите, трябва да лежи по леглата и да спи. След като се събудят и закусят, пионерите получават нова порция развлекателни или спортни мероприятия. Най-хубавото идва в края на деня, след вечерята – лагерен огън, песни на китара, а понякога и дискотека.

И така – настъпва дългоочакваният последен ден на смяната. Нощта преди заминаването пионерите вземат паста за зъби и се опитват да намажат с нея спящите си другари. А на сутринта се оказва, че вече никой не иска да си ходи и да се разделя с приятелите, които вече са като членове на семейството. Сълзи, размяна на адреси и телефони, обещания да си пишат и никога да не се забравят. След връщането у дома много от тези приятелства се забравят, но все пак някои пионери успяват да си намерят в лагерите приятели за цял живот.



Мъж, за когото се смята, че е загинал при самолетна катастрофа преди 45 години,ще се завърне при семейството си

Саджит Тугал, който вече е на 70 години, заминал от дома си в Котаям, Югозападна Индия, през 1974 година по работа, свързана с организирането на турне на индийски певци и танцьори в Абу Даби.

На 22 години Саджит излетял със самолет заедно с групата. Всички 95 души екипаж и пътници на полета били обявени за мъртви при катастрофа на път за град Мадрас. Според информацията един от двигателите на самолета на Indian Airlines се е запалил, което е причинило фаталния инцидент.Саджит обаче оцелял след инцидента и въпреки това не потърсил роднините си, понеже се чувствал виновен. През 1982 година той се преместил в Мумбай, където заживял оттогава насетне съобщава action-newsbg.eu

“Чувствах се като провала в семейството и затова не потърсих връзка с тях”, заявява той пред нацоналните медии. “Заминах в Персийския залив уж за да спечеля богатство, а се провалих.”

“Оттогава все си мечтаех как ще постигна нещо поне в Бомбай и ще потърся моите близки, но така минаха всички тези 45 години”, казва още Саджит.

Преди две години той бил намерен от негов приятел и според разказите бил в окаяно състояние и така попаднал в близък приют. Ръководителят на въпросния ашрам влязъл във връзка с имама на джамията в родния му град, за да потърси близките на мъжа, ако все още се намират там, предава ladbible.com.

Оказало се, че самият имам познава семейството на Саджит и останал потресен от вестта, че той е жив.

Братът на Саджит вече е на път за Мумбай, за да се срещне със Саджит и да го върне обратно у дома при близките му.

По думите на Мохамед Канджу, той не е забравял за изчезналия си брат и дори е пътувал до Абу Даби, за да го търси.



Макар зимата да ни се струва все още твърде далече, до нея остават по-малко от 4 месеца. А навремето дедите ни са съдили за зимата по лятото – наблюдавали са циклите и променливите в природата, за да прогнозират времето за следващите сезони.Е, днес имаме много по-съвременни средства за прогнозиране на времето и вече имаме първата “зимна” прогноза не от кого да е, а от климатолога проф.Георги Рачев :

Поне до 13-14 август времето в България ще се запази същото и ще бъде все така горещо с максимални температури около 40 градуса. Това каза проф. Рачев по bTV.

През цялото време не се очакват валежи.

Само Балканите от цяла Европа поемат новата вълна на жега, идваща от Африка, коментира той. „Времето е единствено и само за море, не виждам какво друго може да се прави“, коментира специалистът.

„Ако съдим по горещниците, зимата ще е най-студената от 100 години “, това каза проф. Рачев, позовавайки се на народното поверие , че след горещо лято идва студена зима. Той обаче уговорката, че миналата година е имало същите предпоставки, но сериозно падане на температурите нямаше.

Климатологът използва случая да подчертае, че лошото време има и добре страни. Зимните и пролетните валежи са напълнили язовир „Камчия“, от който се черпи вода за Черноморието. „Ако не беше валяло, сега там нямаше да имат вода да си измият очите“, каза проф. Рачев.


НАЙ-ЧЕТЕНИ

senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации

РЕКЛАМА