Намериха го на Запад и го убиха в затвора, за назидание.Преди да бъде жестоко ликвидиран пише последното си писмо

На 12 април 1974г., от ул. “Гудрунсвай” № 14 в кв. “Брабранд” на датския град Орхус загадъчно изчезва един българин. Името му е Борис Арсов Илиев – председател на новосъздадената емигрантска организация Съюз на българските революционни комитети (СБРК) със седалище Копенхаген. Той е и член на Българската лига за правата на човека и представител на Българския национален фронт в Дания. Издава бюлетин “Левски”, от страниците на който критикува престъпния режим на Тодор Живков. Самият Арсов, както и датската полиция и служби за сигурност не знаят, че той е влязъл в полезрението на българската ДС няколко месеца преди това и срещу него е планирана секретна операция.

Борис Арсов е български политически емигрант и антикомунист, борец срещу престъпния комунистически режим в България през 60-те и 70-те години на ХХ век и в частност срещу управлението на другаря Тодор Живков. Убит от комунистическите уроди за назидание в Пазарджишкия затвор на 20 декември 1974г. В периода 1960-1962г. Арсов участва в група, която тайно разпространява в центъра на София анонимки. Те са определени от Държавна сигурност определя като “вражески и насочени против дружбата със СССР”. В тях групата пише:

“Братя българи, съгласни ли сте България да бъде изправена пред заколение заради Русия? Вън руснаците от нашата страна, за да ползваме собствените си блага! Братя българи, продажната политика на лъженародното управление тласкат прекрасната ни родина към страшна катастрофа. На борба за излизане от Варшавския пакт!”

Групата е разкрита, а Арсов е на шест години затвор по обвинение, че е „членувал в организация, която си е поставила за цел да събори или подрони или отслаби народнодемократическата власт в НРБ чрез бунт”.

Преди да бъде жестоко ликвидиран Арсов пише последното си писмо:

“Най-реакционната сила на света е Държавна сигурност! Не мога да си простя грешката и вашата голяма измама. Нищо старо не сте забравили и нищо ново не сте научили. Методите ви са същите, както преди 25 години и сами вървите към страшна гибел. Да бъдете проклети!”

Същия ден малко след 14ч. надзирателите го намират обесен в килията с три вратовръзки, факт труден за обяснение, след като при привеждането в Пазарджишкия затвор той е подложен на щателна проверка и от него са отнети всичките му лични вещи. Следственото дело, което се води за смъртта му тогава, стига до заключението “че връзвайки една за друга три вратовръзки Арсов е направил примка, която е вързал на металическата заключалка на рамката на прозореца, имаща височина спрямо пода 2, 70м. Сложил главата си в нея, провисил се и се самообесил. Снет от примката, той вече бил починал.”

Бившата съпруга на Арсов и сина му са известени за смъртта му от офицери на ДС. Те ги контролират до последно, като ги придружават до гробищата в Пазарджик, където организират погребението. Най-близкият човек на Арсов сестра му Йорданка Арсова също не е информирана за гибелта, научава случайно за погребението и пристига в последния момент. На близките не им е разрешено да огледат трупа или да поискат аутопсия за изясняване на причините за смъртта. На сестрата на Арсов ДС забранява да разлепи некролози в квартала, в който живее в София, заплашвайки я да не се случи нещо с децата й. По едноименната книга на Христо Христов през 2000 г. БНТ засне и излъчи документален филм за съдбата на Борис Арсов.

Роден през 1915 г. в София, Арсов е шестото дете на преселници от Вардарска Македония. Бащата му изхранва фамилията с малка фурна в работническия квартал “Ючбунар”. Арсов завършва средно образование, а през 1942 г. постъпва на работа в стопанската полиция, където работи до края на 1945 г. След 9 септември 1944 г. става член на “Звено”. Заради това, че е работил в полицията, през 1949 г. е въдворен в лагерите в Богданов дол и Белене. Това му попречва да завърши стопанския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Впоследствие работи на различни места като деловодител.

През 1952 г. оперативен работник от тогавашното Пето управление на ДС го вербува за агент с псевдоним “Огнянов”. В строго поверителна справка е посочено, че вербовката е извършена въз основа на “компрометиращи материали за минала дейност”. Четири години по-късно, през март 1956 г., в досието му в Софийско окръжно управление на МВР, за Арсов е записано:

„На 24 ноември 1952 г. е вербуван за агент на ДС. Като такъв не е дал съществена работа. На ръководство в окръжно управление минава към края на 1955 г. Досега не е дал никакво донесение. С цел активизирането му в началото на февруари бе извикан в службата. При разпита даде обещание, че за бъдеще ще работи честно с органите на ДС. Още на първата среща агент „Огнянов“ не се яви, на контролната също, потърсен по телефона отказа категорично да работи повече с нас. Въз основа на горното същият е изключен от агентурния апарат”.

Този отказ на Арсов се оказва решаващ за бъдещето му. Срещу него започват доноси на различни директори на предприятия, в които работи, за недоволството му от положението в страната. Директорът на ДСО “Динамо” пише за него: “ Безпартиен и почти безактивен по провежданите от партията и правителството мероприятия. В него не се забелязва страх, което е причина да се отнася привидно безразлично към сегашната политика на народната власт. Макар и дълбоко в душата си крие недоволство от порядките, които съществуват както в организацията, така към обществения и културен живот. Не се включва в обществена работа”. В друг донос е посочено: “Не обича установения порядък в страната.”

Бягство към свободата на Запад

Излиза предсрочно от затвора през 1964 г., но трудно намира работа и при поредното си уволнение през 1969 г. решава да напусне България и бяга на Запад.

Установява се в Дания, където получава социална помощ. Там основава БТРК. В бюлетина на емигрантската организация „Левски” атакува просъветската политика на БКП Арсов предвижда БКП да бъде свалена от власт чрез обща стачка и масови демонстрации, които да преминат в народно-освободителна революция, като комунистическата партия, ДКМС и профсъюзите бъдат разпуснати. В програмната декларация на СБРК Арсов посочва, че само по революционен път може да се стигне до промяна на режима в България, че е необходимо създаването на всеобщо съпротивително движение. Това предизвиква реакцията на ДС и тя го набелязва за ликвидиране.

От самото начало ВГУ разполага със свой агент в близкото обкръжение на Арсов. Това е Димитър Филипов с агентурен псевдоним “Николай”. Той е и един от членовете на СБРК и по този начин има достъп до Арсов.

През февруари 1974 г. на среща с офицери от ДС в Австрия Филипов е превербуван от ВГУ и получава нов псевдоним – “Маринов”. Без да има каквито и да е доказателства за терористична дейност ДС на бърза ръка обявява Арсов за терорист.

На 12 февруари1974 г. зам.-министърът на вътрешните работи Григор Шопов подписва заповед, в която указва: “Да се разработи комбинация за довеждане в страната на ИР (изменници на родината, б. а.) с цел тяхното ликвидиране или арестуване”. В нея за първи път се използва “ликвидирането” като възможен вариант за обезвреждането на обекти по разработката “Терористи”.

Операцията по отвличането на Арсов от Дания

На 10 април 1974 г. Григор Шопов утвърждава план за „довеждане в страната на главния обект по ГДОР „Терористи” – беглеца Борис Арсов”. В този строго секретен документ от особена важност е отбелязано, че трябва “да се имат предвид и устните указания”. Планът разкрива точния механизъм, по който ДС действа в подобни случаи:

„През февруари т. г. беше прихванато писмо на Арсов до сина му, в което прави оценка за завръщане, разчитайки на ОР (оперативен работник, б. а.) от Софийско управление на МВР подп. Христо Велчев, който го е вербувал и ръководил като сътрудник и оказвал много пъти помощ. По същото време постъпиха данни за настъпило разочарование в Арсов. По наше указание синът му отговори на Арсов, подсили носталгията, даде известни надежди и гаранции за безопасно завръщане. Без знанието на другите членове на СБРК Арсов се е обадил по телефона в посолството и е подал молба и документи за завръщане..

Арсов отговори на сина си, че е съгласен да се завърне веднага при гарантирана безопасност, предлага да се срещне с Хр. Велчев и уговорят за завръщането. Синът му писа, че неговият въпрос е разрешен благоприятно от отговорно място и че допълнително ще му каже какво трябва да направи.

Считаме за целесъобразно да се използва настъпването на разочарование и желание на Арсов да се завърне в страната тъй като при завръщане на Арсов в СБРК ще настъпи дезорганизация, смени и противоборства.

без Арсов определените за диверсии и терористични акции бегълци не могат да се подготвят и проведат подривните акции.

някои от бегълците в СБРК под страх от репресии ще преустановят подривната дейност срещу НРБ.

чрез Арсов ще разкрием цялата дейност на СБРК, дейността на други емигрантски организации и бегълци.

ПРЕДЛАГАМ:

Подп. Христо Велчев от Софийско градско управление на МВР и полк. Димитър Йотов от Второ главно управление на ДС да отидат в Копенхаген по повод “служебна” работа в търговското представителство със задача да установят контакт с обекта Борис Арсов да му окажат въздействие и организират завръщането му в страната.

Контактът с Арсов да стане със съдействието на служителя от търговското представителство Петър Боев – посещение на квартирата му и предаване на писмо от сина му. Да му се дадат гаранции, че няма да му се търси наказателна и друга отговорност . Да го убедят да се върне.

Ако Арсов с документите, които има, може да замине за Западен Берлин, оттам със самолет за ГДР, Чехословакия, Полша, Унгария или България.

Ако няма необходимите документи, да замине за Виена или Западен Берлин и там да му се даде служебен паспорт с негова снимка, но на друго име.

Ако са иззети документите му, с предварително изготвен пасаван да бъде изведен от Дания, като обясни, че си е загубил паспорта.

В краен случай Арсов ще иска официално разрешение от датските власти да отиде по своя работа за няколко дни до Австрия или Западен Берлин, откъдето ще бъде изведен със служебен паспорт.

Ако въпреки всичко Арсов не се съгласи или не може да се завърне, с ОР ще се уговорят кога и как в посолството да стане и да му дадат указания.

Ако Арсов категорично откаже да се върне или се разбере, че търси контакт с нас с друга цел, да му се каже направо, че сме се излъгали, като сме му повярвали, и предупреди да преустанови подривните си действия срещу НРБ.”

Убит за назидание в Пазарджишкия затвор

След отвличането на Арсов ДС прави подробен план, който предвижда неговото активно използване за „компрометиране на българската вражеска емиграция”. Арсов обаче отказва да участва в него. През септември 1974 г. е осъден на 15 години строг тъмничен затвор за диверсия и предателство. ДС изготвя специален план за неговата изолация в Пазарджишкия затвор.

В килията му няма нищо, освен две одеяла и едно шкафче. Разпореден е постоянен надзор, дори бръсненето на Арсов трябва да се извършва в килията. При пристигането в затвора той е съблечен изцяло и от него са иззети всички вещи. Затворникът пише писма до министъра на вътрешните работи, които не са изпратени. За особено жестокото отношение към Арсов говори фактът, че той е оставен при минусова температура, напълно изолиран в тясната метър на два килия и без легло на гол циментов под и лишен от правото да излиза от нея за кратки разходки, както другите затворници. На шестия ден от престоя си в Пазарджишкия затвор той записва на гърба на обвинителния акт с отслабващ почерк:

“Беше 17 декември 1974 година, намирам се в килия № 11 на Пазарджишкия затвор в следственото отделение. Килията е без всякакво отопление, а прозорците, закърпени с парчета стъкла, през които декемврийският студ нахлува нахално в килията ми. Когато пристигнах в този затвор, над входната врата прочетох голям надпис: “Ако не знаеш ще те научим, ако не искаш ще те заставим!” Изтръпнах като прочетох надписа. През време на войната прочутите с безчовечността си и жестокост лагери на смъртта били украсени така на входната врата с надписа: “На всеки му заслуженото”. В името на тези три думи те тикнаха в крематориумите хиляди човешки същества.”

На 20 декември 1974 г. Арсов пише последното си писмо:

“Най-реакционната сила на света е Държавна сигурност! Не мога да си простя грешката и вашата голяма измама. Нищо старо не сте забравили и нищо ново не сте научили. Методите ви са същите, както преди 25 години и сами вървите към страшна гибел. Да бъдете проклети!”

Същия ден малко след 14 ч. надзирателите го намират обесен в килията с три вратовръзки, факт труден за обяснение, след като при привеждането в Пазарджишкия затвор той е подложен на щателна проверка и от него са отнети всичките му лични вещи. Следственото дело, което се води за смъртта му тогава, стига до заключението “че връзвайки една за друга три вратовръзки Арсов е направил примка, която е вързал на металическата заключалка на рамката на прозореца, имаща височина спрямо пода 2, 70 м. Сложил главата си в нея, провисил се и се самообесил. Снет от примката, той вече бил починал.”

Чудовищната игра, узаконена под формата на оперативна разработка, смачкала безмилостно една беззащитна жертва, е гордост за ДС, за която най-важното е, че нейната дейност в случая не е разкрита. Цялата постановка с Арсов от началото до края е потвърдена от двама високопоставени офицери от ПГУ пред журналиста Владимир Костов, работещ по това време за разузнаването в Париж, която той по-късно описва в книгата си „Българският чадър”:

„Акцията на нашите служби срещу предателя Борис Арсов през 1974 година бе оценена като образцова! Работа ефикасна, без оставяне на компрометиращи следи и доведена докрай. Неговото отвличане бе забелязано тогава, когато той се появи в съдебната зала. Никой нищо не можеше да докаже срещу нас. Процесът премина по правилата. Арсов не бе осъден на смърт, въпреки че го заслужаваше. Защо да създаваме мъченици? Достатъчно бе да го пратим в затвора. Няколко месеца по-късно той почина. Но какво по-естествено? Очевидно е, че подобен идеален сценарий не успява всеки месец. Трябва да се разнообразяват формите и средствата за действие. Във всеки случай делото Арсов остава пример за операция, доведена до успешен завършек, без да се даде повод за каквито и да било обвинения срещу нас.

Асен Виденов

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Багер затрупа работник в изкоп в Бургас (Обновена)

 

Ужасяващ инцидент е стана днес към обяд при ремонта на бургаската ул. „Оборище“. Работник бе затрупан жив, след като багер е изсипал пръст върху него. За съжаление загина.

Ужасяващ трудов инцидент разтърси Бургас, след като работник бе затрупан жив по време на ремонтни дейности на улица „Оборище“. По първоначална информация, багер е изсипал голямо количество пръст върху мъжа, който се е намирал в изкопа в този момент. Инцидентът е станал внезапно, без време за реакция, което допълнително усложнява ситуацията. На място незабавно пристигнаха екипи на пожарната и спасителни служби, които започнаха спешна операция по разкопаване и достигане до затрупания човек.

Свидетели на инцидента описват ситуацията като изключително тежка и напрегната, а времето се оказа решаващ фактор в спасителната операция. Районът бе отцепен, а движението в участъка е ограничено.

За съжаление мъжът, който бе затрупан, е починал. До 12:10 часа близо 20 човека – служители на полиция, пожарна, спешна помощ, случайни минувачи и колеги на загиналия, се опитваха да го извадят от пръстта.

Те успяха, но за съжаление мъжът не оцеля.

След приключване на спасителните действия, които за съжаление не доведоха до благоприятен развой на събитията, се очаква да започне разследване, което да установи причините за инцидента, както и дали са спазени всички изисквания за безопасност на труда при извършването на ремонтните дейности.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Любен Дилов получи инсулт

 

Вторият в листата на ГЕРБ-СДС от 2 МИР-Бургас за съжаление не е контактен и не се знае колко време ще се възстановява, хоспитализиран е в италианска болница, където се е намирал по време на инцидента.

Изключително сериозен здравословен проблем е причината Любен Дилов – син да пропусне първото заседание на 52-рото Народно събрание.  

По информация от сигурни източници на „Труд News“ избраният за депутат от ГЕРБ/СДС е получил инсулт и състоянието му е повече от тревожно. В момента се намира в болница в Италия, където е бил, когато се е случило.

На предсрочните парламентарни избори 63 годишния Любен Дилов-син по традиция беше втори в листата на ГЕРБ-СДС от 2001 г. насам. В момента, когато е настъпил инсултът, той се намирал в Италия и за това е хоспитализиран там. За съжаление и към момента той остава неконтактен, което свидетелства за сериозни поражения, които са под мозъчната кора. Рано е да се каже дали Галя Василева ще заеме неговото място в парламента.

„Любен Дилов се възстановява и ще си заеме мястото на парламентарната банка“, каза водачът на ГЕРБ-СДС Жечо Станков. Той обаче призна, че няма представа за действителното му състояние и колко време ще е нужно, за да се възстанови. Няма яснота дали са поразени органи от двигателната част на тялото или става дума за последици, свързани с емоционалната част и говора.

За предсрочните парламентарни избори Любен Дилов-син беше втори в листата на ГЕРБ-СДС за 2-ри МИР – Бургас.

Кой е Любен Дилов-син?

Любен Дилов-син е роден на 19 ноември 1964 г. в София. Син е на писателя-фантаст Любен Дилов. Завършва 32-ра гимназия в столицата и Факултета по журналистика в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, специалност “Печатни медии”. От 1990 г. се занимава със създаването на телевизионните предавания “Ку-ку”, “Каналето”, “Хъшове”, “Шоуто на Слави”. След 2001 г. Дилов-син влиза в политическия живот на България. Той е създател и първи говорител на движение “Гергьовден”, а през 2003 г. става и негов председател. Народен представител в 40-ото НС от листата на ОДС и в 45, 46, 47, 48, 49, 50 и сегашното 51 НС от листата на ГЕРБ-СДС. От 11 август 2010 г. е главен редактор на българското издание на италианското списание L’Europeo.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Мъж изрови трупа на сестра си и го занесе в банката, за да вземе парите и

Той поставил останките пред клона, което предизвикало шок сред персонала и клиентите и довело до извикване на полиция.

Селянин в Индия занесе тялото на сестра си в банка, след като изкопа останките ѝ, за да докаже, че тя е починала. Преди това многократно му е било казвано, че не може да тегли пари без нейно присъствие.Инцидентът се е случил в клон Малипоси на банката Odisha Grameen в област Кеонджхар, в източния индийски щат Одиша, съобщава Daily Mail. 

Телевизиите излъчиха кадри на мъж, носещ нещо, което изглежда като труп, частично увит в найлон, с видими крака на скелет и преметнат през рамо.

„Това създаде изключително обезпокоителна ситуация в помещенията“, съобщиха от банката.Мъжът, идентифициран като Джиту Мунда, се е опитвал от седмици да получи около 19 300 индийски рупии (175 евро) от сметката на по-голямата си сестра Калра Мунда, която починала през януари след заболяване.

Той каза, че многократно му е било казвано да доведе титуляра на сметката лично, дори след като е обяснил, че тя е починала. Според информациите, служителите на банката са казали на Джиту, че трябва да представи официални документи, като например смъртен акт, преди да могат да бъдат изплатени пари.

Твърди се обаче, че е имал затруднения да разбере процеса и не е предоставил необходимите документи.В отчаяние той отишъл до гробището в селото в понеделник, 27 април, ексхумирал останките на сестра си, увил тялото в плат и извървял около 3 километра до банката. След като стигнал до там, той поставил останките пред клона, което предизвикало шок сред персонала и клиентите и довело до извикване на полиция.

Служители от полицейското управление в Патана бързо пристигнали на мястото. Полицията съобщила, че Джиту, беден селянин от Дианали, не е разбирал банковите правила или законовата процедура за получаване на пари от сметка на починал роднина.

Един служител казал: „Той е неграмотен мъж от племе и не знае за процедурите за законни наследници или номиниране“, добавяйки, че служителите на банката не са обяснили правилно необходимите стъпки.По-късно банката оспорва версиите за инцидента, настоявайки, че персоналът не е поискал физическото присъствие на починалия. В изявление банката Odisha Grameen заяви, че на Джиту е било казано да предостави документи, като например смъртен акт, в съответствие със стандартната процедура.

Длъжностни лица също така твърдят, че той е бил в нетрезво състояние и е станал неспокоен, преди да се върне с човешките останки, описвайки епизода като резултат от липса на осведоменост и отказ да се следва процедурата.Банката добави, че искът вече е уреден, след като властите са издали необходимите документи, като средствата са освободени на законните наследници.

Джийту Мунда каза пред местни репортери: „От отчаяние изкопах гроба и донесох останките ѝ като доказателство за смъртта ѝ“.

По-късно служители се намесиха и увериха Джиту, че проблемът ще бъде решен и средствата ще бъдат освободени по законни канали.

Впоследствие останките на жената са препогребани под полицейски надзор.

Регистрацията на раждания и смъртни случаи е задължителна в Индия, но продължават да съществуват пропуски в документацията, особено в селските райони, което оставя много семейства без официални удостоверения.Случаят подчертава сериозните пропуски в комуникацията и административните процеси, които могат да доведат до крайни и шокиращи действия от страна на хора в уязвимо положение.

Източник:БЛИЦ

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Вижте първия панелен блок в България и как изглежда той днес!

Индустриализацията на строителството е закономерен процес, който започва в даден етап на развитие на обществени-производствени отношения. В Европа индустриализацията на строителния процес е започнал своето развитие още през 30-те години на миналия век, а силен тласък е получил след края на Втората световна война. Тогава започва изграждането на жилищни комплекси от 500 до 1000 жилища едновременно, мащаби, който до тогава не са били прилагани.

Изграждането на ЕПЖС (Едропанелни жилищни сгради) започва в Западна Европа след края на войната, след 60-те години на миналия век, Германия, Франция и други страни намаляват дяла на изгражданите сгради с ЕПЖС. В гр.София характерната линия за развитие на ЕПЖС и жилищните комплекси е решаването на острата жилищна криза породена, от политическите и икономически условия. В периода между 1948-60г, София е нараснала няколко пъти. Породена от тези обстоятелства жилищна криза, карат държавата да търси бърз начин за изграждане на жилища. Строителството на сгради с панели се превръща в основен гръбнак на жилищната политика. Жилищата са минимизирани, като основно се явява едностайно и двустайно жилище.

Първите ЕПЖС в България са построени през 1958 година, като експериментални, по проекти на НИСИ и Нипро „Итис“ и са четири етажни безскелетни панелни жилищни сгради.

Първи експеримент с малки надлъжни междуосия на 3.00м и 3.60м и с напречно междуосие 2х5.10м.

Втори експеримент с малки надлъжни междуосия на 3.30м и 4.80м и с напречно междуосие 2х4.80м.

Сградата се намира на ул. Найчо Цанов (бивша ул. Нишка) и на базата на опита от него е съставен каталог от типови проекти за масово прилагане в гр.София – ж.к. Лев Толстой, ж.к. Красна поляна, ж.к. Ботунец, ж.к. Надежда 4 (бивш ж.к. Момкова махала).

След натрупания опит от първите ЕПЖС през 1962 година се възлага на Нипро „Итис“, „Главпроект“ и „Софтпроект“ изработването на обединена номенклатура 2-63 от 4 до 6 етажа за сеизмични и не сеизмични райони с надлъжни междуосия на 3.60м. и с напречно междуосие 2х5.10м. По нея е строена ж.к. Свобода, ж.к. Надежда 4, ж.к. Сухата река.

На базата 2-63 от „Софтпроект“ е разработена БС-VIII-СФ на 8 етажа за сеизмични райони. По нея е строено в жк. Свобода, жк. Надежда, жк. Младост, жк. Дружба -1 и др.

През 1964 година започва производството на 8 етажни ЕПЖС по номенклатура БС-2-64 НРПО „ИТИС“ , характерното за нея е , че асансьора е на междинната площадка.

През 1968 година се възлага на Главпроект да разработи номенклатури за Студентски общежития и Детски градини.

През 1969 година Софтпроект започва разработка на номенклатура за ЕПЖС БС-69-СФ, а от 1972 година започва и масовото и прилагане. Това е най-разпространената номенклатура по която е строено в гр.София,. Характерното за тази номенклатура е появата на лоджии (вътршни балкони) и етажност от 5 до 9 етажа.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ