Превратният живот на Светлана Алилуева - дъщерята на Сталин

Светлана Алилуева е чудесен пример за това как човек може да бъде хванат в капан в историята на своето семейство. Баща й е бил почитан в комунистическия свят и мразен в капиталистическия. Тя така и не успява да избегне стигмата на политиката.

Светлана Алилуева може би е била единственото човешко същество, което е успявало да разтопи сърцето на страховития Йосиф Сталин. Или поне докато е малко момиченце. По това време, разбира се, тя не успява да намери връзка между обичливия татко, който си играе с нея, и съветския лидер, посял ужас на собствената си територия.

Тази жена изненадва света през 60-те години, когато напуска Съветския съюз и поисква убежище в САЩ. Всички помним, че Америка е един от най-големите противници на баща й. От този момент нататък тя е използвана като пропагандна награда, когато става въпрос за прочутата Студена война. Американците използват нейната фигура, за да дискредитират режима, който баща й налага.

Мъките и противоречията, които е изпитала Светлана Алилуева, обясняват защо сменя името си няколко пъти. Тя е родена като Светлана Йосифовна Сталин, години след това бащиното си фамилно име на Алилуева. Това е моминската фамилия на майка й. В крайна сметка, тя приключва живота си като Лана Питърс.

Парадоксалното детство

Светлана Алилуева е единствената дъщеря на Йосиф Сталин. Той има двама сина - един от първия му брак и друг от втория. Светлана е дете от брака му с Надежда Алилуева.

Биографи, които са изследвали живота на Сталин, посочват, че само трима души успяват да смекчават сърцето на този ужасяващ политик. Една от тях е майка му Екатерина Геладзе.

Друг човек, който успява да му влезе под кожата, е първата му съпруга - Екатерина Сванидзе. Той наистина бил влюбен в нея, но тя умира от туберкулоза много млада. Някои казват, че Сталин никога вече не бил същият, след като загубва любимата си.

Светлана е третият човек, който кара Сталин да изпитва обич.

Светлана Алилуева получава образованието си в Кремъл, сякаш останалият свят не съществува. Тя живеела в кула от слонова кост, напълно игнорирайки случващото се около нея. Тя е отгледана от детегледачка. Баща й не прекарвал много време с нея, но винаги успявал да й покаже колко много я обича.

Отсъстващата майка

Когато Светлана Алилуева била на шест години, майка й почива внезапно. Когато се омъжва за Сталин, тя е лудо влюбено в него. С течение на годините обаче ясно изразява несъгласието с водената от него политика. Тя е един от малкото хора, които са успявали да изкрещят „палач“ в лицето на Сталин.

В деня преди смъртта си тя има остър спор с него, докато са на вечеря с приближените на руския лидер. Има свидетелства, които твърдят, че той е бил физически агресивен към нея на публични места.

След като се прибира от гостуването, тя се самоубива с един изстрел в сърцето. Сталин и другите висши партийни функционери обаче решават да скрият истинската причина за смъртта й и обявяват, че Надежда е починала от усложнения, причинени от спукан апендицит.

Има хора, които смятали, че самоубийството й всъщност е убийство. Светлана Алилуева била принудена да повярва на официалната версия.

Тъжното събуждане

Докато Светлана Алилуева израства, тя също започва да усеща, че нещата в нейната страна не са такива, каквито е вярвала доскоро. Тя поддържа близка връзка с баща си, докато навърши 16 години. На тази възраст Светлана вече е научила английски. Един ден тя получава достъп до статия на този език, в която се казва, че майка й се е самоубила.

Тази новина поражда огромно разногласие с този, когото дотогава е бил любящ баща за нея. По-късно тя се влюбва в много по-възрастен от нея филмов режисьор. Сталин не одобрява тази връзка. За да сложи край, той заповяда кинодеецът да бъде арестуван и отведен в Сибир. Когато е само на 19 години, Светлана се омъжва и ражда дете. Това е първият от четирите кратки брака, от които има още две дъщери.

Когато баща й почива, тя нямала право да говори за личния живот на Сталин.

Нейните чувства към баща й винаги били двусмислени; тя го обичала и мразила едновременно. Около 14 години по-късно тя заминава за Индия, за да разпръсне праха на един от своите любими. Тя оставя своите 19-годишния си син и 16-годишната си дъщеря сами.

Пристига в САЩ през април 1967 г., където започва да работи като писател. Светлана получава три милиона долара за автобиографията си.

Тя се омъжва за пореден път и ражда дъщеря на име Олга. След последния си развод и различни негативи, причинени от преследващата я политическа сянка, Светлана се опитва да се самоубие през 1991 г., но не успява. Тя умира от рак през 2011 г., като приживе заръчва на близките й да не връщат тялото й обратно в Русия след смъртта й.

Източник:www.mila.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Знаете ли, кои са хората на снимката и с какво са известни?

Това в ляво е Чеченеца, известен е с това, че вика "Аз съм Чеченецааааа"! Интернет прелива от неговата "известност"

А сега сериозно, знаете ли, кой е на снимката в дясно? ТОВА Е КАЛОЯН ГЕШЕВ, ТОЙ СПЕЧЕЛИ СВЕТОВНОТО ПЪРВЕНСТВО ПО МЕНТАЛНИ СМЯТАНИЯ 2023. 

Калоян Гешев е в 6ти клас, успешно защитава световната титла по умствени изчисления на 06.03.2023 г.! 

Във финалния кръг Калоян влезе с равен резултат между него Арян Шукла - световен шампион по умствени изчисления за 2021 г. Калоян трябваше да спечели финалния скоростен кръг, за да спечели Световното първенство по умствени изчисления през 2023 г. и той се справи с предизвикателството, като даде правилен отговор за сбора от квадрати на числа за по-малко от 8 секунди! 

Ето и задачата: 130^2+44^2+6^2+3^2=18 881. На финала участваха четирима състезатели от Индия и по един от България, Япония и Сърбия. Поздравления за огромния успех на Калоян, поздравления за световната му титла! Гордея се, че Калоян прославя името на България по света.

Източник Тони Димитров/Фейсбук

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

С открадната безсолна луканка открих любовта на моя живот през 80-те

Това е случка, която промени живота ми. Декември месец, 1982 година. Студена зима, а аз съм в седми клас. Хормоните бушуват, вече се заглеждам по момичетата, но в мен спи още хлапето. Всяка сутрин се строяваме отвън и дори в снега ни карат да правим упражнения. Училището ни е обградено с високи блокове, в центъра на града. И стоим ние в зимните якета, пада сняг и правим упражнения, докато учителят по физическо зиморничаво се свива в анцунга.

Въртим се, въртим ръцете, краката, клякаме. Само чувам Тишо, другият хулиган на квартала, да ми просъсква:

- Гуспа, гледай нагоре, майко, колко луканки.На последния етаж на единия от блоковете, имаше наредени два пръта със сочни луканки. Сочни, явно селски хора живееха там, бяха си ги сложили да съхнат.

- Тишо, аз мога или не мога, а, кажи?

- Не можеш, Гуспа, много е високо.

Две предупредителни изсвирвания със свирката и ние знаехме, че трябва да млъкнем. Но в главите ни вече имаше план - да оберем луканките. Нито бяхме гладни, нито нищо, но това беше келешлъкът ни през онова време - да откраднеш луканките беше героизъм. Луканки имаше много, дори милицията не се вълнуваше особено. 

Слънчевият следобед на покрива на блока 

С още поне 20 деца се качихме на покрива на блока. Времето беше такова, че никой не заключваше нищо и беше напълно нормално да влезеш във входа и да се качиш на тавана. Хората са на работа, кой ще ни забележи. Дори и пенсионерите спят.

Хвърлихме чантите на един куп, те насядали по комините, зяпат ме. А аз оставам по потник, сложих си гуменките и ще се правя на мъж. Достраша ме леко, все пак е 12 етаж, таванска тераса. Под мен е бездна. Какво ли ще е да се откажа?

Но как да се откажа, когато ме гледа с интерес момичето, новото момиче, което дойде от София тези дни. Руса коса, зелени очи и говори по софийски, забелязах я веднага. Умна е, не си пада по гамени, това го разбрах. Но днес явно имах шанс.На мускули минавам по корниза, скачам и хоп, на терасата съм. Беше страшно, но оцелях. Краката ми треперят. Подават ми въже, на което вързах луканките и те ги издърпаха. Сега, по-трудното. За мой късмет - на терасата имаше столче, на което се повдигнах, прихванах се на ръба и на мускули над бездната - няколко страшни секунди, успях да се върна на тавана.

Приливът от енергия и адреналин ме направи безсмъртен, съучениците ми ме гледаха зяпнал. А аз направих най-голямата глупост - взех луканка, обелих я и приклекнал по потник, поднесох я на Тони - момичето със зелени очи и руса коса.

- За теб принцесо, от Гуспата!

Часове смях и ядене на луканки на покрива, Тони ме щипеше и ми се смееше. Всички жени обичат героите. 

Лудостта на успеха ме накара да бъда безразсъден. Пуснахме обелките на терасата и аз отгоре му пуснах ракетка, някакъв лист от чантата. На ракетката пишеше: "Луканката е супер, но леко безсолна. Старай се повече. Невидимият"

Спах като къпан, нямахме домашни, нямаше и причина да се притеснявам, петък щеше да мине бързо.

Петък - денят на страшния съд 

Нищо не предвещаваше, че ще ям шамари. Сутринта ме изкараха пред строя, на пожар с такси дойде баща ми и ме почна пред всички. Чак тогава разбрах каква глупост съм направил - за ракетка съм използвал една контролна по математика, на която имах двойка и дълга рецензия от другарката. Понеже я бях скрил в чантата, нашите не знаеха за нея и аз я бях забравил. Обаче, нали говорим за случайността, обрал съм луканките на учителката ни по математика, омъжена за учителя по физкултура. Върнали се вечерта, решили да се качат до тавана да видят луканките и намерили контролната, по която безпогрешно ме разкрили.

Баща ми ми удари три шамара, ама такива, че още ги помня. Стоях ревнал, а той тихо ме прегърна и ме отведе встрани, за да не ме видят съучениците ми. От него го знам, че героите не трябва да бъдат унижавани. Целият трепереше, от страх за мен и от обида, че съм го излъгал. Чак сега разбрах, че съм се подложил на глупав риск. Нямаше как, баща ми извади пари и плати луканките на учителите.

40 Години По-Късно 

Всъщност, имаше нещо хубаво в цялата история - аз и Тони сме заедно, вече точно 40 години. И децата и внуците ни са точно такива, каквито бяхме ние - луди, но умни глави. Тони често се шегува с мен, че ако не са били тези луканки, тя е щяла да избере друг. Кой знае, но наистина луканките бяха леко безсолни. По това и тя е съгласна.

Обичайте се и бъдете герои, истинските жени обичат това.

*в статията е ползвана илюстративна снимка от сайта bgspomen.com ,на младежи в старозагорската градска градина през 80-те 

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Пез соца учителите бяха от друго тесто, подготвяха ни за живота по друг начин

През тежките военни години завършилите началното училище в село Скорци продължаваха образованието си в отстоящото на 8 километра с. Боженци. 

Към училището бяха изградени ученическо общежитие и стол, които в тези тежки години привличаха учениците, пише до редакцията на „Ретро“ читателят Пенчо Пенчев.

Преподаваха ни петима учители, единият от които беше възпитател с няколко часа през седмицата.

Бяха разпределили учебните предмети помежду си. Един от учителите се открояваше със своята отлична подготовка.Казваше се Христо Стефанов Пеев. Беше ни класен ръководител и ни преподаваше български език, история и физическо възпитание. Умело предаваше учебния материал, който усвоявахме още в часовете. Често ни декламираше стихове на Ботев и Вазов. Разказваше ни за тежкото турско робство и борбите на народа за освобождение. Ние го слушахме в захлас.

Никога не жалеше времето си за индивидуална работа. Имаше чувство за хумор, но когато трябваше, беше строг, но справедлив. Отнасяше се бащински към всички ученици. Ние го обичахме и с нетърпение очаквахме да влезе в клас. Стана наш любим учител. След учебни занятия ни поемаше възпитателят. Под негово ръководство подготвяхме уроците и домашните упражнения.

Един ден нашият учител не се яви в училище. Разбрахме, че е мобилизиран и заминал на фронта.

 След няколко дни получихме писмо от него, с което ни се извиняваше, че не е имал възможност да ни се обади и да се сбогува с нас, и ни пожелаваше успехи в бъдещата ни работа. След известно време завършихме училище.

Научихме, че любимият ни учител се е завърнал от фронта и е започнал работа в Габровско училище. След 25 години, през 1967 г., имах възможност да се срещна с него, но вече като негов колега.

Бях определен за „началник-лагер“ в един от морските лагери на окръга. Отидох в отдел „Народна просвета“-Габрово за заверка на лагерните документи. Заварих го там, отишъл със същата цел. Беше определен за „началник-лагер“ в друг пионерски лагер. Обадих му се, но не можа да ме познае.

След като му се представих, се сети за мен. Отидохме в една сладкарница да се почерпим. Поговорихме за училището в с. Боженци, за работата, семействата и бъдещите ни планове. Разделихме се като приятели. Бях много радостен и щастлив, че се срещнах и разговарях със своя любим учител. Той не е вече между живите. Живи са неговото дело и милият спомен за него.

Пенчо Пенчев, Трявна

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

През 1971 г.Япония започва производство на българско кисело мляко

През 70-те години японците са опитали чудесния вкус на българското кисело мляко и са се убедили в ползите, за здравето. 

Смята, се че българският йогурт подобрява бодростта, подмладява и подпомага красотата на човека. От 1973 г. фирмата „Мейджи“, смята българското кисело мляко за свой основен рекламен продукт и е получила разрешението да го произвежда под името „Мейджи български йогурт“.

 Продуктите с Lactobacillus bulgaricus радват японците от десетилетия и предизвикват интерес, към културата ни, като цяло. 

Нещо повече, 41% от всички йогурти, продавани в Япония, са българското кисело мляко на „Мейджи“, които изнасят в Тайланд, Сингапур и Китай.

 Японците държат конкретно на кисело-сладкия вкус на българското кисело мляко, макар и напоследък все по-често да го смесват с плодове и сиропи /боровинки, праскова, ябълка/. За вкуса винаги се ползва една и съща култура  Lactobacillus bulgaricus.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ