Иван Гешев е роден на 19 декември 1970 година в семейството на служител в пътна полиция и акушерка. Семейството на баща му е от Златица и е част от голям род от разложкото село Годлево, към който принадлежи и революционерът – отец Партений Гешев.

Липсва конкретна лична информация за мястото на раждане на Иван Гешев, освен че е роден в Софийска област. Началното и средното си образование (Техникум по Електротехника) завършва в гр. София, където живее с родителите си. Завършва висше образование във факултета „Полиция“ към Висшия институт на Министерството на вътрешните работи през 1994 г. Придобива юридическа правоспособност през 1996 година.

През 2006 г. Гешев става прокурор в Софийската районна прокуратура. От 2009 г. е командирован в Софийска градска прокуратура, а от 2012 г. е официално назначен там. През 2010 г. получава ранг на прокурор от ВКП/ВАП.

На 19 юли 2016 г. прокурорската колегия на ВСС го избира за административен ръководител на специализираната прокуратура с 9 гласа за и 1 против след като единственият друг претендент се оттегля от конкурса[5], на тази длъжност е до 16 юли 2018 г.

През юли 2019 г. номинацията на Гешев идва от всичките 11 прокурори във Висшия съдебен съвет, без Гешев да има реален конкурент, и е издигнат като единствена кандидатура за нов Главен прокурор на България за след края на мандата на Сотир Цацаров. Кандидатурата му е подкрепена от редица професионални организации. Срещу кандидатурата му се организират протести в София. Една от причините за протестите е изказаното в интервю пред БНТ от 23 юли 2019 г. мнение, че „не споделя виждането ..., че законодателната, изпълнителната и съдебната власти трябва да са разделени“. Едновременно се провеждат и митинги в негова подкрепа.

Контрастът с избираните през предходните 30 години главни прокурори, е че произхожда като стаж от Прокуратурата (включително Следствието, което е към Прокуратурата). На 24 октомври 2019 г. Висшият съдебен съвет го избира за главен прокурор. На 7 ноември 2019 г. президентът Румен Радев с указ връща предложението за избор на Иван Гешев за Главен прокурор на България на Висшия съдебен съвет с мотивите, че липсва алтернативна кандидатура и изборът е предварително решен.След успешно повторно гласуване на кандидатурата му на 14 ноември 2019 г.тя е внесена отново при президентът за издаване на указ. След 12-дневно забавяне, на 26 ноември президентът Румен Радев издава указ за назначаването на Иван Гешев за Главен прокурор на България.

След избора на Иван Гешев се пораждат съмнения за опит за негова намеса в политиката, понеже той сезира Конституционния съд с искане за тълкуване на текста, засягащ имунитета на президента. Според някои политически анализатори с това главния прокурор започва открита атака срещу Румен Радев. Потърпевшият Радев също смята, че след избора на Гешев прокуратурата започва да се използва като инструмент за разчистване на политически сметки. Това става в момент, в който президентът е отявлен институционален опонент на действащия конституционен модел, при който липсва реален контрол на действията на прокуратурата. Според някои наблюдатели е налице и „двоен аршин“ в действията на главния прокурор. Името му е набъркано и в разразилия се през лятото на 2020 година корупционен скандал „Осемте джуджета“. Самият Иван Гешев отрича всички тези твърдения и заявява, че мотивацията му е свързана единствено с опазването на законите и Конституцията, а критиките на опонентите му са просто политически атаки на засегнати от действията му лица. Според него всичко е било наред, а държавата демократична до моментът, в който прокуратурата им е повдигнала обвинения или е предприела проверки срещу тях. По повод на атаките от страна на председателя на ВКС – Лозан Панов, Гешев посочва, че ако прокуратурата е кучето-пазач на държавата, то някой иска да ѝ сложи намордник. Според Гешев за прокуратурата няма недосегаеми, независимо от позицията, която заемат.

Снимка:БНТ
*Използвани са данни от wikipedia

РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ👉
ФЕЙСБУК КОМЕНТАРИ👇
РЕКЛАМА

0 comments:

Публикуване на коментар

senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации