четвъртък, 1 август 2019 г.

Дълги години преминавахме покрай паметника на партизанката Гита с респект и страхопочитание - младото момиче, зверски убита от фашистката машина за репресии. След 1949 родното й село се кръщава Гита, в нейна чест.  Девойката стоеше, облегната на своя автомат и пазеше пътя за родното място.

Село Гита цъфтеше, пълно с живот и хора, цветна градина, пълна с млади и щастливи хора. Изминаха години.

Днес партизанката Гита съвсем не изглежда уверена и смела. Веднъж издяланият камък не може да се промени лесно, но времето е успяло. Четете ли тъгата в очите й?
За разрушеното село, за погубените човешки животи, за една красива мечта, която бе стъпкана така, както фашистки ботуш не беше мачкал. При това, уж в името на по-доброто и на свободата.

Прочетете това, в името на изчезващите села на България. Светлина, която бавно гасне и повече никога няма да свети. Прозорец, който никога няма да бъде отворен и врата, която няма никога да изскърца. Столовете, които стоят пред празните къщи. Помните ли?
ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ👇
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👇

0 коментара:

Публикуване на коментар

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

Предоставено от Blogger.
senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив 2

Архив 1

ЛЮБОПИТНО

КОНТАКТИ: