През 1971 година 17 годишно момиче оцелява след падане от 3000 метра височина в сърцето на амазонската джунгла.Но това не е краят на чудото. Това е началото.

24 декември 1971 година. Навръх Бъдни вечер 

Сред джунглата, животът прошепна: “Още не си свършила.”

Джулиан Кьопке - момиче на 17 години се качва на самолет заедно с майка си – полет 508 на LANSA, Перу.

Небето изглежда спокойно. Но след минути… всичко се променя.

Самолетът навлиза в гръмотевична буря. Светкавици раздират облаците. Една от тях удря машината. Разцепва я. Части от самолета политат към земята – заедно с 92-мата пътници. Сред тях е и Джулиан Кьопке.

Но тя не умира.

Тялото и се носи надолу, все още закопчано за седалката, през облаци и дъжд, към сърцето на амазонската джунгла.

Джулиан пада от над 3 000 метра заедно със седалката на която стои… и оцелява.

Но това не е краят на чудото. Това е началото.

Джулиан се събужда сама, на земята, с раздробена ключица, порезни рани и слабо зрение - едното и око е почти затворено от удара. Около нея – ад. Гъста, влажна зеленина. Змии, насекоми, тишина, която крещи.

Но тя има нещо, което никой буреносен облак не може да отнеме - знанието на баща и, биолог, който и е показал как се оцелява в джунглата. Къде и как се намира вода. Как да следва течението на реката. Как да четете природата. А природата - тя самата е книга.

10 дни Джулиан върви. Боси крака, без храна, с инфекция, с ларви под кожата, но с вяра. Един ден намира лодка закотвена близо до заслон, на която в резервоара все още имало бензин. Момичето промило с бензина раните си като така успява да премахне червеите, завъдили се в наранените и ръка и тяло... “Болката беше силна, тъй като червеите се опитваха да навлязат по-навътре в раната. Извадих около 30 червея и бях много горда от себе си”, казва тя. 

И продължава с вяра, че някъде - някой - ще я чуе. Ще я намери. Ще я прегърне.

И така се случва. Един ден, отслабена до предела на силите си, чува мъжки гласове. Така, благодарение на местни перуански рибари тя най-накрая е спасена. 

Там, на ръба между живота и смъртта – тя се връща.

Джулиан Кьопке е единствената оцеляла от 92-та пътници след инцидента. Тя не просто оцелява. Тя става биолог, като баща си. Посвещава живота си на науката и разказва историята си, за да вдъхновява други. Защото понякога най-голямата мисия идва след най-голямата буря.

Има хора, които Бог оставя на тази земя, за да напомнят, че чудеса има.

Джулиан Кьопке е едно от тях.

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ👉