Слави Трифонов с първи думи след учредяването на своята партия

Аз мисля, че има конкретна, точна, ясна цел. Когато нещо се прави трябва да се направи до край. Този референдум и решенията от него трябва да бъдат приложени в действие, независимо от това дали на някой му харесва или не му харесва. Защото според мен така се прави. 

Това заяви Слави Трифонов пред учредителите на партията „Няма такава държава“,пише сайтът novinarnik24.com

Днес се проведе Учредителното събрание на ПП “Няма такава държава”.

Присъстваха 559 делегати от цялата страна.

Учредителното събрание прие устав на ПП “Няма такава държава”, избра председател, изпълнителен съвет и арбитражно контролна комисия.

За председател на ПП “Няма такава държава” бе избран Слави Трифонов.

В Изпълнителния съвет бяха избрани – Тошко Йорданов (заместник-председател), Ивайло Вълчев (заместник-председател), Виктория Василева ( главен секретар), Драгомир Петров, Александър Вълчев и Филип Станев.

В арбитражно-контролната комисия бяха избрани – Иво Георгиев Атанасов, Андрей Николаев Михайлов, Александър Викторов Рашев, Румен Тодоров Попов, Пламен Иванов Данаилов, Филип Петров Попов, Пламен Николаев Николов.

След избора му Слави Трифонов каза:

“Първо искам да ви благодаря, това е едно изумително нещо, което се случва, защото целият политически ресурс в последните години изглежда нелепо и нормалният човек чувства отвращение. Една огромна част от българите са отишли в чужбина точно по тая причина. Хората, които управляват и се избират от неголяма част от българския избирател, са алчни за власт. Аз и моите колеги процедираме по този начин, защото се случи една огромна несправедливост. Беше проведен по смисъла на конституцията референдум. Този референдум беше проведен по българската конституция и по правата на пряката демокрация. Той беше захвърлен в ъгъла все едно нищо не се случило. Тука в България всички сте потребители на факта, че всяко чудо е за три дни. Да обаче чудото е нещо прекрасно – не може да бъде за три дни. Затова е чудо. Аз няма да ви обяснявам тия неща в емоционален план, но днес е ден в който си позволявам по-емоционално да ги обясня.

Аз съм практичен човек и мислех да си напиша реч. Но предпочетох по-скоро да ги кажа по-емоционално, защото живеем заради емоциите. Те са лош съветник, но живеем заради тях. Та тази емоция, която предизвикаха с незачитането на референдума и че “всяко чудо е за три дни” е.. отвращение.

Аз съм последователен и мисля, че най-правилното нещо е човек да върви към целта си без да се спира и без да се страхува. Обаче има една група хора, които решиха, че това няма никакво значение и със съвсем елементарни хватки и дори с незачитане на закона, което е отвратително – законодателят не зачита закона, та този референдум беше избутан в ъгъла с това, че всяко чудо е за три дни.

И по закон, това, което може да се направи е да се създаде политически продукт и този политически продукт…. не се измъквам от думата “партия”, но думата “партия” е отвратителна. Просто представлява нещо, което в последните години, при този начин на “демокрация” се превърна в нещо отвратително нарицателно. Но такъв е закона и целта на този политически продукт е да възстанови справедливостта.

Аз не съм алчен за власт. Аз съм алчен за справедливост. Както предполагам и огромната част от вас. Кой нормален човек не иска справедливост? Излизайки от тази зала всеки живее живота си подложен на несправедливости. Аз не мога да оправя всички несправедливости. Аз мисля, че има конкретна, точна, ясна цел. Когато нещо се прави трябва да се направи до край. Този референдум и решенията от него трябва да бъдат приложени в действие, независимо от това дали на някой му харесва или не му харесва. Защото според мен така се прави. Ако и това нещо се замете в ъгъла и се направи като “всяко чудо за три дни” ние в какво да се опираме в ежедневието си като желание за справедливост? Откъде да дойде то? Ще дойде когато се спазват правилата. Аз не мога да направя така, че да се спазват всички правила, но едно съществено правило като закона за пряката демокрация ще бъде спазено, защото, който застане на пътя на справедливостта, ще си поеме всички последствия. Искрено съзнавам какво правя. Искрено съзнавам какво правя, искрено осъзнавам отговорността, която поемам. Искрено осъзнавам отговорността, в която сте ме облекли вие. Суверенът е майсторът, който прави това, а аз съм просто инструмент. Искам да ви благодаря, оценявам вашето доверие и съм ви благодарен, че създавате за мен и моите колеги един изключителен момент. Живота е прекрасен, благодаря ви.

Заместник – председателят Ивайло Вълчев уточни:

„Всеки от нас вижда целта на своето стоене, не като някаква самоцел. Целта на всеки от нас е с енергията която стои зад нас да отворим пътя, на всички тези, които имат знанието и желанието да работят за това нещата в тази страна да почнат да се случват и няма такава държава да почне да звучи в положителния смисъл. Ние в момента не строим кула, в която да се затворим, а стоим, за да построим, всички ние, един мост по който да премине всеки, който иска да остане в тази държава“.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

В пълна секретност, без допуснати медии Слави Трифонов учереди партията "Няма такава държава"

Новата формация, бе учередена за рекордно кратко време - около 20 минути. Според закона за политическите партии, за да се учереди партия са необходими 500 човека. И Трифонов успя да събере толкова делегати на учередителното събрание, които дойдоха в столичния хотел "Рейнбоу плаза" от цялата страна. 

Хората започнаха да пристигат още в 11.30 - часове по-рано от предварително обявения час - 14 ч. Самият Слави Трифонов се появи пет минути преди началото на учредителното събрание и влезе през задния вход на залата без да прави изявление.

Делегати-мълчаливци

Влизането в залата, където се провеждаше учередителното събрание, ставаше само с предварително направени акредитации, които всеки делегат носеше. Участничка в събитието от провинцията каза пред "Капитал", че е имало строг контрол и на влизане в залата на всички от тях са били вземани мобилните телефони и са били заключвани в каси, за да не може да се правят снимки и записи на случващото се взалата./www.capital.bg/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Тежка катастрофа в Хаинбоаз с жертви между които две деца

Четирима души, между които две деца, загинаха при тежка катастрофа на Прохода на Републиката (Хаинбоаз). Инцидентът е станал в района на село Пчелиново тази вечер.

Челно са се сблъскали два леки автомобила. Едната кола е с украинска регистрация. В другия автомобил са пътували възрастни мъж и жена и техните внуци, от град Шивачево. При удара колата на семейството се възпламенява и всички пътуващи в нея са загинали.

Временно е спряно движението през прохода. Леките автомобили, пътуващи от Стара Загора се отклоняват през Шипка, а от Велико Търново през Габрово. Товарните автомобили изчакват на място.

В момента се извършва оглед и се изясняват причините за катастрофата.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Грубиянство и безумия в НРБ-казармата

Точно на този ден пред 44 години ме прибраха в казармата. Никога преди и никога след това не ми се е случвало нищо по-потискащо. Време на бездуховност, насилие, простащина и безсмислие. Александър Андреев разказва:

Принудителната военна служба е престъпление срещу човешките права. Така смятам аз. Точно на този ден пред 44 години ме прибраха в НРБ-казармата. Никога преди и никога след това не ми се е случвало нищо по-тъжно, по-потискащо, по-страшно.

Моят спомен за казармата

През онази есен исках да следвам. Исках да чета книги, да слушам музика, да пътувам - и всичко останало, от което се вълнува един 19-годишен човек. Вместо това ме напъхаха в груба вълнена униформа и ме подгониха в подкованите ми обуща по един безотраден плац, където на всичко отгоре трябваше да марширувам и да пея налудничави и кръвожадни песни. Пък аз изобщо не мога нито да марширувам, нито да пея. Не мога и „коремно“ да правя, заради което изядох доста бой.



Апропо - бой. Всекидневието в НРБ-казармата беше наситено до гъст разтвор с деяния, които са подсъдни по Наказателния кодекс и са низвергнати от Всеобщата декларация за човешките права. Виждал съм убийство, осакатяване, изтезания и какви ли не „извращения“, както ги наричаха тогава. А докато в съвременна България все още имаше наборна военна служба, нещата си бяха почти същите, доколкото ми е известно. Защото войската и казармата са бавни, тежки, инертни и назадничави структури, които не се променят толкова бързо - нито от демокрацията и пазарната икономика, нито от членството в НАТО и ЕС. Слава Богу, че днес в България вече няма принудителна военна служба. Искрено се надявам, че предложението на г-н Каракачанов тя бъде възобновена преследва само краткосрочни политически цели, а не действителното ѝ възстановяване.

Преди 44 години не разбирах, не го разбирам и досега: защо внезапно пълна власт над мен получиха неколцина груби, необразовани и крадливи хора, които се наричаха един другиго "Бате", "Баджо", "Боце", "Таце" или "Ку*e"? По-късно, с настъпването на мутренските времена, поне разбрах за прякорите, популярни между грубите, необразовани и крадливи хора.

Защо трябваше да пропилявам две от най-ценните си години?

Сигурно ще прозвучи претенциозно, но в опушеното помещение, вмирисано на човешка физиология и паркетин, аз смехотворно се опитвах да чета Пруст и Лукреций. Иначе бях длъжен да зубря малоумия за кръвожадната турска армия, остарели информации за структурата на артилерийския снаряд или нелепи указания какво да правя, когато зад ъгъла падне атомна бомба. Всичко това - в смрадливи помещения, в лепкава атмосфера от въглищен дим, алкохолни изпарения и грубиянщина. И без никаква следа от легендарните войнишки приятелства, които уж били възвишени, всеотдайни и за цял живот. Не, такива нямаше, защото всеки гледаше да се погрижи за себе си, да се добере до малко повече (храна, привилегии, отпуска), отколкото имаха останалите. Може ли някой да ми даде смислено обяснение защо трябваше да пропилявам две от най-ценните си години с подобни идиотски занимания?



Да, да, знам наизуст монотонния напев за придобиването на мъжественост и за защитата на отечеството. И дори сам мога да добавя един-два (макар и не безспорни) аргумента в полза на казармата: в такива сфери като ограмотяването и битовата хигиена тя наистина може да се окаже напредничаво място за част от новобранците. Но, извинявайте, нима трябва да нахлузиш униформа и да грабнеш калашник в ръка, за да се научиш да си миеш зъбите? Та нали обществото разполага с други институции, които имат грижа за образованието и хигиената - например семейството и училището.

Когато почти провалих учение на Варшавския договор

Колкото до мъжествеността и защитата на отечеството: мъжественост човек може да си натрупа и във фитнес-залата, стига да иска. А защитата на отечеството по-добре да поверим на професионални войници, отколкото на неопитни млади момчета, които само чакат момента да захвърлят пушките в някой храст.

Какво помня 44 години по-късно? Бездуховност, насилие, простащина, безсмислие - това помня. А, и още нещо. Когато, поради пълна непригодност за задачите в армията, един хубав ден почти провалих учение на Варшавския договор, въпросният деец с прякор Ку*ето извади пистолет и произведе човеколюбивото съобщение, че вътре има шест патрона - пет за мен и един за него. Е, изстрели не произведе, аз оцелях, попаднах в карцера, а накрая и в Трудови войски. И напълно заслужено се уволних без нито една нашивка.

Източник:dw

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Трудно ли е да бъдеш добър?

Момче на десет години, треперещо от студ, стои полу-босо със стари скъсани обувки до прозореца на магазин и вдигайки тъжно поглед, гледаше новите топли обувки. Една дама го забеляза,приближи се до него и попита:
"Малък приятелю, какво гледаш с такъв интерес на тази витрина, защо си така тъжен и умислен?"

„Моля Бог да ми даде един чифт обувки“, отговори момчето.

Дамата хвана детето за ръка и влезе в магазина с него. Тя помоли продавача да донесе шест чифта чорапи и го попита дали може да донесе и леген с топла вода и кърпа.Продавачът донесе всичко, за което го помоли дамата. Тя заведе момчето в един ъгъл на магазина, свали ръкавиците си, изми краката на детето и ги изсуши с кърпа. Продавачът донесе и топлите чорапи. Дамата сложи един чифт на краката на детето, после купи и нови топли обувки, помоли продавача да увие останалите чорапи и ги даде на момчето.

Тогава тя го погали по главата и каза:

"Сега, без съмнение, се чувстваш много по-добре,мой малки приятелю" и се обърна да си тръгне.
В този момент момчето посегна за ръката й и като я погледна със сълзи на очите, попита:
„Ти Жена ли си или БОГ?“ 

А Вие уважами читатали,какво мислите ?

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

България имаше 225 бойни самолета и 165 "горещ резерв", безпричинно ги нарязаха

Из интервюто на генерал майор Александър Александров за агенция “Кросс”. Ген. Александров е летец и космонавт, вторият българин, летял в космоса. Присъдени са му званията Герой на България и герой на СССР. Днес ген. Александров е представител за България на концерна производител на самолетите „МИГ”.

– Кой и защо съсипа българската авиация?

– Най-краткият отговор е:

От всички правителства от началото на демокрацията до сега. В послушанието си се престараха, без да отчитат интересите на България.

 Ген. Александров

Първо бяха безпричинно нарязани нови самолети, като „МиГ-21“, МиГ-23“ и „МиГ-23БН“. Тези самолети бяха едни от основните за защита на нашите граници. Също така бяха унищожени „СУ-22М4“. Много от „СУ-25“ също бяха изкарани от строя и продадени на други държави. А „СУ-25“ са едни от най-добрите самолети за поддържане на сухопътните войски. За информация: в България имаше около 701 летателни единици, от тях – 225 бойни самолета и 165 броя в т.нар. „горещ резерв“.

Като продължение след унищожаването на тези самолети не се даваха пари за поддръжка на авиационната техника, докато авиацията реално скоро ще остане на земята.
През 2006 година беше сключен и през 2009 година финализиран договор с РСК „МИГ“ за възстановяване летателната годност на 16 самолета „МИГ-29“ с удължаване на ресурса до 4000 часа или 40 години. Това означава, че всеки от тези 16 самолета (вече 15, по грешка на пилота) може да летят, както следва: 7 броя до 2029 г. и 9 броя до 2030 г. или до налет от 4000 часа на самолет. Те са в изключително добро състояние, което е гарантирано с подписа на завода-производител и главния конструктор. За изпълнение на договора РСК“МИГ“ привлече български специалисти. Бяха ремонтирани 22 двигателя, блокове, агрегати, някои ремонтирани в Русия, други – в завод „ТЕРЕМ“ („Георги Бенковски“) в Пловдив, който беше продаден.



Оттук си задайте въпроса кой и защо допусна продажбата през 1998 г. на стратегически важни за страната обекти, какъвто беше завода в Пловдив с уникални авиационни специалисти – 2700 души, за да стигнем до днешната сделка с Полша (бел. ред. – сделката, която готви военният министър, за ремонт на самолетите “МИГ 29″ в Полша). В момента в този завод работят 300 души, а реално до сега в него са ремонтирани 26 двигателя на „МИГ 29“, за периода 1995 до 2009 г.

Уникалното е, че заводът притежава абсолютно законно пълен комплект документация и „стендово” оборудване за ремонта на двигателите, с изключение на най-новите бюлетини. Мога да дам и кратка статистика за работата на завода до 2012 г.: ремонтирани са 144 самолета на Румъния, Полша, Унгария, Алжир, Ирак, Сирия, Либия и Мали, а също 441 двигателя на Германия, Чехия, Полша, Словакия, Румъния, Унгария, Алжир, Ирак, Сирия, Либия, Нигерия, Малайзия и Етиопия. Сигурен съм, че такава е историята и на другите продадени стратегически заводи. Дори ми е болно да говоря за това.

След това, правителствата, които идваха на власт в продължение на дълги години, не даваха средства за закупуване на резервни части и за ремонт на двигателите. След приключване на договора в началото на 2009 г. българската страна за първи път през 2013 г. се обърна към РСК “МИГ“ за ремонт на 8 двигателя, получени обратно през 2014 г. Така, с течение на годините, не отделяйки достатъчно средства за авиацията, се целеше свалянето на руските самолети на земята и заменянето им със стари други.

По жалкото е, че на нашите пилоти се отнемаше възможността да правят адекватен на съвременните условия “налет” и така те летят опасно малко, застрашавайки не по тяхна вина своя живот и живота на другите. След спиране на подписаните договори за ремонта на двигателите в началото на тази година поддръжката се осъществява с неимоверния труд на инженерно-техническия състав, който трябва да поддържа в летателна годност тези самолети с подписа и отговорността на главния инженер.

Тук възниква и въпросът за гаранцията на направения ремонт на двигателите в Полша. Стандартно тя се дава от завода-производител с подписа на главния конструктор. Това е аксиома във военната авиация. Поради това, че България, като страна членка на ЕС спазва всички правила, бяхме подписали договор за ремонт на още два двигателя с ресурс 350 часа, с възможност за удължаване с по 50 часа, до 500 часа плюс удължаване на ресурса с още 50 часа на други два двигателя. През октомври щяха да бъдат готови. Можехме вече да имаме два изправни самолета, но министър Ненчев спря тези два договора.



Възниква и въпросът: защо при наличието на завод с такъв богат опит в България даваме работа на чужд такъв в Полша?
Ще кажа и още един факт: РСК“МИГ“ е 100% държавна фирма и никога не е давала комисионни, няма и как да го направи. Полските заводи са 100% частни акционерни дружества. С това приключвам.

– Значи руската страна няма да признае този ремонт?

– Категорично не! Давайки тези двигатели в ръцете на Полша, ние фактически ги бракуваме. Тоест след време ако се обърнем към РСК „МиГ“ за помощ и ремонт на тези двигатели, те ще ни откажат, тъй като вече е имало друга неоторизирана намеса.

Още повече, че РСК МИГ ни предупреди, че ако се подпише такъв договор, те ще спрат доставките на резервни части за Полша. Тогава, за да изпълни договора си с нас (дано от министерството са помислили за сериозни неустойки в случай на неизпълнение на договора), на Полша ще й остане единствената алтернатива да сваля резервни части от стари двигатели и да ги поставя на нашите, за да изпълни договорните си отношения с България,шише "bgnow.eu"

– Можеше ли да се мисли за по-смело решение за ремонта на МИГовете: връщане на старите самолети, прихващане на тяхната стойност и получаване на новите 29-М на разсрочено плащане?

– Преди време РСК „МиГ“ предложи на българската страна новия многоцелеви изтребител МиГ-29М/М2, който реално е „МиГ-35“ от поколение 4++ при изгодна цена, като се ангажира да изкупи нашите стари самолети.
Тогава генералният директор на РСК „МИГ“ каза, че ако българите купят 10 бройки, той ще подари още два отгоре…

Освен това като “офсетна програма” предложиха авиоремонтният завод „Г. Бенковски“ в Пловдив да стане регионален център за Европа, Африка и Близкия изток за ремонт на двигатели и самолети. Но резултатът беше, че при изискване на оферти за нов многоцелеви изтребител РСК „МИГ“ не беше поканен, а изискване от ЕС за натовски самолети няма и никога не е имало, както твърдяха някои “отговорни фактори” в държавата.
…

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

2029 сезонни работници от различни държави са работили в курортите ни това лято

Цифрите са официални, подадени от работодателите за сезонна заетост. Наетите лица са с 500 души повече от миналата година.

За Actualno.com директорът на „Бюро по труда“ Живко Янакиев поясни още: 

“Недостигът на работна сила в туризма е една от причините тя да се компенсира с внос на работна ръка от чужбина. От наетите това лято, 97 процента са от бившото ОНД, а 77 % са украинци или 1554 човека.

Следват граждани на Беларус, Молдова, Армения, Киргистан и други от ОНД. Има наети хора и от по-далечни далечни държави, но те са единици“. Големият проблем в този процес на наемане на чужди работници е квалификацията.

Повечето работодатели разчитат това да се случи в процеса на работа, като мислят, че липсата на квалификация не е проблем за някои професии. Затова повечето наети чужденци работят като сервитьори на блок маси. Те само зареждат и отсервират и много малко от тях работят с клиенти. Такава е ситуацията и с камериерите - една професия, за която също се смята, че може да се работи без обучение.

„Но за да получиш свидетелство за квалификация за камериер трябва да учиш 600 часа в курсове, за сервитьор 300 часа, така че това са професии и обучението е много полезно“, добавя Живко Янакиев, който следи процеса от много години.

От гледна точка на професионалния състав, това лято най-много са били наетите сервитьори, следвани от камериери, помощник готвачи, работници в кухня и други професии. Има и аниматори – 27 човека, администратори, продавач-консултанти, танцьорки. За Бургаски регион този процес вече е приключил, но за зимните курорти сега започва.

Много от сезонните работници, след приключване на лятото, отиват да работят в зимните ни курорти. Законодателството вече позволява да се удължи техният престой с до 9 месечна заетост. Работодателите могат да направят съответните стъпки в тази посока, ако държат на определени служители и искат да ги задържат.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Историята на Мария Долина- зам командир на авиационен полк-бомбардирала немски летища със 45 тона бомби

Мария Ивановна е родена на 18 декември 1922 г.година в Шаровка - село, разположено в района на Омск. Родителите й са обикновени сибирски селяни и украинци по рождение. Бащата на момичето се бори в Гражданската война и изгуби краката си там.

Поради нетрудоспособността на семейството, семейството се преместив района на Zaporizhzhya, където завършва осми клас средно училище. Детето винаги е привличано от самолети. През 1939 г., момичето завършва Астрономия в Херсон. За да стигне там, Мария Ивановна Долина добави към нейната възраст две години, така че във всички официални документи годината на нейното раждане бе отбелязана като 1920-та. Много от съвременниците й отидоха на такива маневри, особено когато войната избухна, а военните комисариати нямаха време да вземат всички, които искаха да бъдат на фронта.

За разлика от много военни герои, които станахавоенно само заради нападението на Вермахта, Долината на Мария Ивановна получила всички необходими професионални умения в мирно време. След като завършва авиационна школа в Херсон, тя започва да работи като инструкторен пилот в Осоаваким. Тя живее в Днепропетровск и Николаев.

Когато войната избухна през 1941 г., Долината на МериИвановна като ценен специалист веднага беше включен в редиците на Червената армия. Отначало момичето се бори в 587-ия авиационен полк на бомбардировача. Нейният боен автомобил беше Pe-2. Това беше атакуващ бомбардировач, разработен в Казанския авиационен завод.

Първият полет е направен от пилота воколностите на Сталинград, където съдбата на цялата война до голяма степен бе решена. По-късно Мария Долина е непрекъснато прехвърляна отпред на фронта. Тя се бие в небето на Кубан, Северен Кавказ и Курск. В последния етап на войната пилотът участва в освобождението на Белоруската съветска социалистическа република и балтийските държави.

В способни ръце на "Pe-2" стана смъртоноснаоръжия, насочени срещу немски опоненти. И Мария Ивановна Долина, разбира се, беше истински професионалист, дори въпреки много младата си възраст. Почти всяка битка състезание завърши с загуби в лагера на врага. В "Пе-2" Мария Долина не беше по-малко блестящ навигатор - Галина Джунковская.

През 1943 г. Мария Долина получи нованазначаване. Тя става заместник-командир в авиационния полк на 125-ия Гвардейски женски бомбардировач. Тогава тази военна формация получава името на друг известен съветски пилот - Марина Раскова, която почина край Саратов по време на полет до фронта.



Пилотите на полка, където Мария Долина сервира,унищожено оборудване, жива сила и отбранителни инсталации на врага на брега на река Волга, където през 1943 г. имаше повратна точка в цялата Велика отечествена война. "Пе-2" осигури пробив на съветски танкове по време на известната битка на Курск.

Почти всеки пилот на Великата отечествена войнаВойната беше битка, която почти стана последна. Имаше такъв случай и Долината на Мария Ивановна. Пилотен бе възложена задачата да унищожи няколко цели в близост до село Кубан казашки нарича Крим. В небето над това място 2ри юни 1943 своята "Пешка" е получил значителни щети - фрагмент от обвивката на зенитно-удари един от двигателите.

Мария  водеше лявата връзка на ескадрона. В момента, когато целта вече беше много близо, двигателят на самолета започна да работи с прекъсвания.Машината започна да губи своя курс. Екипажът на долината изоставаше зад главния ескадрон, в който изпълняваше бойна мисия. Но дори и при това състояние на машината, екипажът продължи борбата. Земните цели бяха бомбардирани и целта, поставена от командата, беше изпълнена. По пътя назад "Пе-2" попадна под новия огън на няколко германски бойци.

В битката при стрелеца на "Па-2" патроните избягаха. Долината в такива условия реши да намалее. В това положение тя беше хваната от един от Messers. Самолетът приближи внимателно, така че пилотът видя лицето на германския враг. През предното стъкло той посочи на първо място Вали и после два пръста. Жената не разбираше смисъла на жеста. Едва тогава й беше обяснено, че немският пилот любезно е попитал колко пъти трябва да свали колата си. Но всичко се оказа. При ожесточена схватка екипажът на Долината побеждава врага "Me-109" и FW-190.



Въпреки това, в съветския "Пе" огън започва. Долината не беше заслепена от огъня, само защото Галина Джунковская слагаше часовниците си (пилотските ръце винаги бяха заети). Мария чудотворно е приземила самолета само на два километра отпред. Веднага след като екипажът бързо напусна колата, тя избухна.

Като цяло долината на Мария Ивановна във войната е 72борба състезания. Когато съветската армия освободи Беларус, пилотът отбеляза няколко особено живи и успешни операции във въздуха. Например, на 26 юли 1944 г. тя унищожи стратегически важна част от железопътната линия близо до Орша, която германците използвали за транспортиране на ресурси.



Много ешелони с боеприпаси и други важнипредмети, бомбардирали долината на Мария Ивановна. Снимката на младия поклонник започва да пада в съветските вестници отзад и отпред. Неговите смели полети бяха демонстрирани в цялата страна като примери за смелост и професионализъм.

По време на битката над белоруския екип на БорисовДолината отпусна венец с писмото. В посланието пилотът призова сънародниците бързо да възстановят родния си град. Когато за 15 години жителите на Борисов отпразнуваха годишнината от освобождаването си, местните журналисти си спомниха, че е спаднал флагчето. Те трябваше да работят усилено, за да намерят Мария Долина, която по това време живееше в балтийските държави. Служителите на беларуския вестник влязоха в няколко интервюта с известния пилот. Тези записани разговори по-късно формират основата за биографични скици за Мария Долина.

След войната

След поражението на Германия през август 1945 г.Долината получава заслуженото звание "Герой на Съветския съюз". Жената реши да остане във Военновъздушните сили. До 1950 г. е заместник-командир на един от съветските авиационни бомбардировачи. След 28 години тя замина за резерва.

В последващото време работата в КПСС беше пътя, избран от долината на Мария Ивановна. Героят на Съветския съюз живеел в литовския град Сиаулиай, където завършваше партийното училище. През 60-те години бившият пилот работи в латвийските институции на КПСС и живее в Рига. Избран е в местния Централен комитет на Комунистическата партия.

От 1983 г. Мария Долина живее в Киев. След разпадането на Съветския съюз, тя получи украинско гражданство. Умира в Киев на 3 март 2010 г. на възраст 87 години. Мястото на погребението на известния пилот беше местното гробище Байково.

Из книгата на немски генерал..

Ние за това загубихме войната,защото руските жени се биеха на фронта,а децата им работеха в заводите и произвеждаха бомби-а нашите фрау ходеха на пикник, младежите ни маршируваха по улиците и чупеха витрините на набелязаните магазини.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ