21:27:00
Admin
Статии
2 comments
Това съобщиха от Министерството на външните работи на Русия.Всички въздухоплавателни средства с лиценз, издаден от България, не могат да навлизат в суверенното въздушно пространство на Руската федерация, включително въздушното пространство над териториалните води.
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ Вижте още:Обрат във войната в Украйна. Току-що последната искрица надежда угасна
20:58:00AdminСтатииNo comments
България въвежда забрана за излитане, кацане и навлизане на руски самолети във въздушното пространство на страната. Това обявиха от транспортното ни министерство,съобщи нова тв.
„Всички въздухоплавателни средства с лиценз издаден от Руската федерация не могат да навлизат в суверенното въздушно пространство на Република България, включително въздушното пространство над териториалните води", пишат от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Забраната влиза в сила от 00.00 на 26 февруари 2022 г. Действието се предприема във връзка с изострянето на военния конфликт и в знак на солидарност с Украйна.
7:04:00AdminСтатииNo comments
Украинските сили са се опитали да я опазят без да използват многокалиброви боеприпаси за да не застрашат саркофага, който предпазва от теч на радиация. За сметка на това Руските сили са влезли с гръм и трясък с танкова дивизия.
Президентът на Украйна, Владимир Зеленски, също съобщи в Twitter, че руските сили се опитват да поемат контрола над атомната електроцентрала.
„Нащите защитници дават живота си, за да не се повтори трагедията от 1986 година“, написа той и добави: „Това е обявяване на война срещу цяла Европа.“ Той е провел разговори с лидери на ЕС относно опасността от проблем с Чернобил.Малко преди да бъдат взети за заложници част от персонала в централата е заснел кошмарни кадри как руски танкове се разполагат точно пред централата.
6:59:00AdminСтатииNo comments
За да се спре преминаването на танковата колона, е взето решение за взривяване на автомобилния мост на Гениче.
“За изпълнение на тази задача е извикан инженерът Виталий Володимирович. Мостът е взривен, но младият украински войн не е имал време да излезе от там. По думите на братята му по оръжие Виталий излязъл от контак и уведомил, че взривява моста. Чула се експлозия веднага. Брат ни беше убит. Героичният му акт значително забави тласъка на врага, позволявайки на звеното да се премести и да организира отбраната.”Командването на морската пехота ще се обърне към висшето командване за присъждането на държавната награда на Виталий Володимирович.
“Руски нашественици, знайте, под краката ви земята ще гори! Ще се борим докато сме живи! И докато сме живи ще се борим!”, посочват от украинската армия.
21:17:00AdminСпомени, СтатииNo comments
Аз, защото се оказа, че са ме осигурявали на половин ден и нито помощи мога да получа, нито мога да се оправя с парите. Шефът си продаде джипа, за да не му вземат заведението, сам работи в кухнята. Оставахме сами - аз и той. По цял ден ми ревеше, че много му било зле и пак продължаваше да ми реже от заплатата. Сами работим и пак ме краде, ако може и себе си да окраде, ще го направи.
Една вечер стоим на празното заведение, вика ми, Гошо, айде по къщята, няма смисъл. Върнах се в 8 вечерта у дома, кога такова нещо ми се е случвало. Легнах да спя, мъча се, най-накрая заспах и кой да видя - Тодор Живков.
Идва едни такъв сериозен, загрижен, като баща. И ми вика - "Гошка, недей робува на частници, търси държавното. Стига се мъчи, ти сервира на Тръпм, на Путин, достигна върхове в кариерата. За какво ти е да се мъчиш, не си първа младост".
Събудих се по никое време сутринта, гладя ризата и...не ми се ходи на работа. Това никога не е било.
Пред очите ми е само бай Тодор и как ми вика - "Измъчи се, моето момче, почини си".
Звъни ми телефона и едно старо гадже ви вика "Гоше, сетих се за теб, трябва ми човек за една работа, на пропуск да работиш. Държавно!"
И както бях с ризата и панталоните, отивам на интервю. Взеха ме от раз, единствен бях бръснат и ухаех на парфюм.
Вече минаха 2 месеца и мога да кажа - прав беше бай Тодор. Държавното си е държавно - заплата, осигуровки, почивка. Не бях излизал никога в отпуск, щях да се разплача, когато ми дадоха и още една заплата за Коледа и бонус. Няма пияни изроди, няма мрънкащи чорбаджии. Над мен е само държавата, а аз съм неин служител.
Заклех се - на следващата отпуска да отида до Правец и да оставя цветя на паметника на Тодор Живков, защото той ме напъти и спаси.
Звъни ми бившият ми шеф - ако можело и той да работи като мен. Заведението фалирало, той гладувал. "Няма, господине, държавната работа не е за всички" ми идеше да му отговоря, но нали съм учтив - замълчах си! Още от спомените на Сервитьорът Гошо
7:31:00AdminСтатииNo comments
"В напреднала възраст Бардо отново е предизвикателство за доминиращите обществени норми, този път за тези, които принуждават жените, най-вече филмовите звезди, да не признават възрастта си колкото се може по-дълго", се казва в биографичната книга.
Актрисата страда от артрит и използва бастун, но няма да се подложи на операция за смяна на бедрена кост. "Вече не мога да ходя, не мога да плувам. Но съм късметлийка, като виждам колко страдат животните. Изведнъж откривам, че няма от какво да се оплаквам", казва Бардо.
На снимката е Бриджит Бардо е с втория си съпруг Жак Шарие в Сен Тропе, годината е 1959-а.
22:14:00AdminСтатииNo comments
В 700-страничната изповед Живков подробно изнася факти за „революционната си деиност и партизанските години“, предоставя размислите си за „бюрокрацията на системата”, за вечния страх от Москва, за пропуснатия шанс да бъдат реформирани механизмите на икономиката още през 70-те и 80-те години, за проваленото преустроийство. Бях поискала среща с Живков по този повод и след няколко дни от „Секвоя” (на тази улица в „Бояна“ е вилата на внучката му Евгения, където бившият Първи изживяваше дните си като арестант)ми се обадиха: „Г-н Живков е готов да ви приеме”.
В уречения час, малко преди обяд, изкачвам петте стъпала пред входната врата на вилата. Живков ме посреща лично. Както обикновено -безупречно облечен и в настроение. Това е третата ми среща с него, откакто той е най-важният и високопоставен арестант на републиката. Времето е хубаво и този път излизаме на верандата на вилата.
Живков знае, че интересът към личността му расте и че е дошло време „да се разправи“ с опонентите си… Както винаги при разговорите си с него, в началото му давам възможност да изложи тезите си, пък после постепенно започвам да го „настъпвам“… – С какво искате да ви запомнят поколенията, г-н Живков?
– Преди всичко дължа благодарност на огромната част от българския народ, кои?то разбра цялата вандалщина срещу мен и още по време на процеса ми даде подкрепата си… (От две години на Живков е разрешено да напуска жилището си. Тои? посети два пъти Правец, обходи Родопите и навсякъде бе носен на вълната на възторга и преклонението. Като репортер отразявах тези посещения, следях отблизо вълненията му и вече бях наясно с позициите му. По това време се запознах и с Бойко Борисов, който като шеф на охранителната фирма „Ипон” бе поел личната охрана на бившия Първи и винаги ми осигуряваше неограничен достъп до Живков. И сега, докато траеше този разговор, Бойко бе някъде из къщата, деликатно ни оставяше сами. От време на време някое от неговите момчета донасяше кафе или от онзи френски коняк, коийто Живков криеше в библиотеката на кабинета си и си позволя- ваше да пийва по 50 грама ) …Аз се оказах наий-обругаваният политически деец в цялата ни история след 1878 година. Да не говорим за света. Личните ми качества, убеждения и дела бяха съзнателно тълкувани чрез едно унизително за нацията издевателство. За никого в България не е тайна, че този процес бе политически, скалъпен от някои т. нар. мои креатури (Живков имаше предвид Луканов, но избягваше да спомене името му. Това бе в състояние да го извади от равновесие – б.а.) Зад него стояха хора, които искаха да придобият славата на борци за демокрация, да спечелят лесни политически дивиденти, необходими за тяхното утвърждаване в новото ръководство на страната. Никои? не представи доказателства за това, в което ме обвиняваха. Поколенията ще разберат, че аз съм посветил целия си съзнателен живот в служба на народа. Никога не съм унивал, не съм губил вяра, защото пред себе си виждах не дълъг живот, а дълг към своето отечество, които изпълних. Посветих се на добруването на България и на българския народ. (Много по-късно, едва в началото на 2007 г., финансовият ревизор Кирил Лалов изнесе в „Труд” неизвестни данни за злоупотребите по време на управлението на Живков, за тайните извънбюджетни сметки на фамилията Живкови и цялото партийно ръководство, които бяха публикувани в книгата „Власт, пари, комунизъм” на издателство „Труд” – б.а.)
– Защо досега нито партията, нито изследователите, никои? не се нае да направи обективна оценка на вашето управление?
– Страхуват се от мен. Много се страхуват. Страхуват се от народа. Не ми дават възможност да изложа вижданията си пред обществото. Не ме канят в телевизията. В медиите се пускат само отрицателни неща за мен. В мемоарите си не заигравам с фактите от нашата история. Изнасям нещата такива, каквито са били, показвам какво стана след 1989-а година: ограбването на народа, налагането на реставрацията и реваншизма. Обвиняваха ме, че като председател на валутната комисия съм отговорен за изтичането на средства в чужбина. Да, валутният резерв, кои?то аз създадох през 1962-а година, бе под мои? контрол, но до 1985-а, когато прехвърлихме комисията към Министерския съвет и тя бе оглавена от Андрей Луканов. Спомням си малко след това при мен дойде Васил Коларов, тогавашният председател на БНБ, и ми каза:„Другарю Живков, похарчени са 500 милиона долара”. След известно време пак ми каза: „Похарчени са 200 милиона долара”. Така че още преди да бъда освободен от длъжност, от резерва са били изтеглени 700 милиона долара. Оставаха 1 милиард и 300 милиона, които бяха в чуждестранни банки. Питам сега къде отидоха тези пари? Още в края на 1988-а започнахме изграждането на фирмена организация. Беше утвърден Указ 56. Аз съм го подписал. Дадохме оборотни средства на фирмите. Всичко, което им бе необходимо за работа, го получиха. И оттук започна разграбването. Луканов наредил да се приберат оборотните средства и да се предоставят за създаването на частни банки. Вложените в чужбина средства също бяха разграбени. (Прав се оказа – б.а.) Всичко изчезна, потъна. Окрадоха го разбойници. Към това трябва да се прибави и ограбването по времето на Филип Димитров, което набра още по-голяма скорост. Бяха ликвидирани контролните функции на държавата, търговските организации, митническите ограничения. Кое ме мъчи най-много сега? Хората, които ме заместиха, не си дадоха сметка за последиците (има предвид Петър Младенов и Луканов – б.а.). Държавността е разбита и това трябва да се каже на народа.
– В книгата си казвате, че вашата най-голяма грешка е оставката ви през 1989-а. Защо?
– Защото тогава проблемът не беше за лидера, а за системата. Трябваше да стоя още една година. Моята оставка беше прибързана и необоснована. Ние имахме достатъчно резерви, а щяхме да получим помощ и от приятелски социалистически и западни страни. (Живков упорито развиваше тази теза, която предизвика възмущението на Луканов. „Това е връх на политическото и човешко лицемерие и неискреност”, заяви по-късно в интервю пред мен Луканов – б.а.) Дали щях да успея, не знам. Сигурно щях да бъда притиснат и от външни, и от вътрешни сили, но трябваше докрай да поема този риск. За съжаление тогава не си дадох сметка, че властта поемаха хора, които щяха да следват Горбачов до деветия кръг на ада.
– Какво щяхте да постигнете, след като твърдите, че още от 1963-а сте бил сигурен, че социалистическата система не е ефективна, а през 1988-а формулирате тезата, че тя трябва да бъде сменена?
– Аз не критикувам социалистическия строи?, а критикувах управлението на строя. И това бе в основата на разрива ми с Горбачов. Глас в пустинята останаха моите тези за необходимостта от провеждането на новото историческо съдържание в страните от социалистическата общност. С горчилка споделям – ние не можахме да постигнем единомислие и единодействие в преустройството на нашите обществени системи. За съжаление всяка страна бе оставена сама да провежда преустройството. Обвиняваха ме, че не съм имал куража да увелича цените, въпреки че съм съзирал икономическите затруднения. Това не е вярно! Просто съзнателно не исках да предприемам подобен ход, преди да изчерпим всички налични възможности. А възможности имаше – твърдя го съвсем отговорно. Защо българинът трябваше да бъде наказан? И то жестоко? Заради авантюристичния, недомислен, разсипващ икономиката курс на перестройката. Ако до 1986-а година в определена степен компенсирахме недъзите на системата с осигурени суровини и пазари, след това естественият разумен ход бе да се измъкваме постепенно. Да се спасяваме с всички възможни средства. Но срещнах невероятна съпротива. И у нас, и в Москва. Оказа се, че още от самото начало, когато Горбачов бе избран за генерален секретар, той е заигравал с всички страни на СИВ, с техните ръководства. Разбира се, това не му пречеше да бъде винаги и езуитски усмихнат. Историята ще помни този генерален секретар, който тотално ни продаде – като общност от държави, като сравнително млад обществен строи?, като военен договор, като СИВ…
– Ръководни деи?ци на БКП обаче твърдят, че през 80-те години вече е имало силно настроение срещу вас вътре в партията. Усещахте ли го?
– Да, знаех това. След идването на Горбачов на власт аз усещах, че започва настрои?ването на наши ръководни кадри срещу мен. Дои?доха сигнали, че от Москва се провежда ударна кампания против мен. В моето „обкръжение” имаше хора, за които знаех, че заиграват. Оказа се, че заиграването не било никак „безобидно”. Тук, в България, срещу мен работеше огромна армия от разведчици. Започнаха да инспирират деи?ствия, с които целяха да създадат и във вътрешен, и в международен план невярна представа за протичащите в България процеси. И докладваха. И ме предаваха. Луканов е генетически заложен като предател. Неговият дядо по време на Септемврии?ското въстание 1923 дава контрапарола. Баща му през 30-те години е бил следовател в съветското ГПУ, когато милиони хора са били избити. Тои? отива в Испания, но не за да помага честно на революцията, а като представител на НКВД.– Добре, казвате, че Луканов е бил генетически заложен като предател, а Петър Младенов защо ви предаде, г-н Живков?
– Петър Младенов е лековат човек. Тои? е неподготвен, няма качества на лидер.
– Защо тогава толкова дълго време го държахте като външен министър?
– Имах намерение да го сменям, но тои? влизаше от операция в операция. Жалех го. Никога не съм ползвал нито един от материалите, които тои? ми е предоставял! А в това министерство имаше способни хора.
– В книгата намеквате, че Москва е стояла зад неговата кандидатура като ваш приемник.
– Не Москва, а Горбачов го харесваше.
– Защо не си подготвихте наследник за партията, г-н Живков?
– Бяхме решили да подготвим Чудомир Александров за мои? заместник. Първо го взехме в ЦК, после го пратихме първи секретар в провинцията, там да го проворим, след това стана секретар на ГК на БКП в София. Тогава в партии?ното ръководство дои?де сведение, че жена му е била под наблюдение на органите. И главната информация е идвала не от кого да е, а от Чудомир Александров. Тои? изпращал доноси до съответните органи с отрицателна характеристика за нея. Двамата заедно работили в институт, където Чудомир бил комсомолски секретар. Човекът, на когото е давал информацията, е жив. Извиках Чудомир и го попитах: „Вярно ли е това?”. Тои? отрече. Казах му:„Няма никакво значение фактът, че ти си се оженил за тази жена. Това е твои? личен въпрос. Но това, че лъжеш сега, не ти дава право да останеш в Политбюро” и т.н. До последния момент тои? не призна. Как може да се разчита на такъв човек? А за жена му имах сведения, че се държи много добре.
– А как дои?де предложението за Георги Атанасов?
– Следях неговото развитие. Тои? ми правеше впечатление на ръководен деец с открояващи се организационни качества. Но когато въпросът за избор на нов генерален секретар трябваше окончателно да бъде решен, дои?дох до заключението, че от състава на Политбюро няма подходящ човек. Това мое заключение бе своеобраз- на самокритика, все пак аз носех отговорност за подбора, за равнището на хората, включени в Политбюро…
– И Лилов ли не ставаше?
– И към неговата кандидатура се бях ориентирал. Когато го освобождавахме през 1983 година от състава на ЦК, изрично посочих, че тои? притежава значителни интелектуални качества. Ако вземете стенограмата, ще видите какво съм казал тогава: „Дядо Господ, когато му е наливал интелект, не е държал никаква сметка. Дал му повече от необходимото.” Но Лилов не беше за организационен работник, тои? е кабинетен човек.
– Имате ли обяснение защо Славчо Трънски произнесе в парламента обвинителната си реч срещу вас веднага след освобождаването ви от поста председател на Държавния съвет?
– Аморален ход. Славчо Трънски изсипа върху мен и семеи?ството ми такива мръсотии, каквито нормалният човешки разсъдък трудно може да проумее. И досега не знам кому бе нужна тази помия. Бях стъписан пред наглостта му. После разбрах, че си е правил самокритика – изпълнявал поръчка. Имаше някои партизани, които смятаха, че всичко им е позволено, че са солта на живота. Но едно е да си герои?, друго е да имаш морал.
– От книгата ви разбрах, че вашата следствена разработка е била под кода „Директор”, а Милко Балев е бил обектът „Секретар”. Откъде знаете това?
– Така е. Впоследствие разбрах, че тогавашният главен прокурор Евтим Стоименов е бил подложен на масиран натиск, за да бъда арестуван. Навярно в него е имало колебание. Затова нееднократно е бил привикван на шотландска ледена ракия не от кои? да е, а от президент-председателя Петър Младенов. По същия начин съдебният състав на процеса срещу Траи?чо Костов е бил привикван навремето от Васил Коларов. Младенов е блъскал и удрял по бюрото пред Стоименов: „Искам да видя документ за задържане под стража.” Очевидно Младенов е нямал покои?. Времето не е работило за него, събитията – също. Няма съмнение, че е бил под натиск и от сво- ите задгранични наставници, сигурен съм, че арестуването ми е било съгласувано с Горбачов.
– Всички казват, г-н Живков, че са се страхували от вас, а в същото време са ви предавали. Защо?
– Кои? се e страхувал от мен? Такъв въпрос е неправилен. Ние работехме дружно.
– Но се оплакват, че сте ги местили като пешки по шахматна дъска.
– За толкова години партията не може да не се променя. Всяка година първичните организации избираха нови ръководства. Ами колко пъти се промени Министерският съвет! Може ли за повече от три десетилетия да няма промени? Това е нормално. Щом някои? няма качества, ще бъде сменен, разбира се. И решенията се взимаха от държавните или от съответните партии?ни органи, не от мен. Никога не съм „гонил” хора без причина.
– Каква е оценката ви за българските дисиденти?
– В България дисидентство не се създаде. Една част от тези, които се мислеха за дисиденти, отидоха в опозицията, друга част остана в БСП, трети заеха неутрална позиция.
– В какво се излъгахте след пленума на 10 ноември 1989-а?
– Не допусках, че срещу мен ще се завърти машината, за да се роди един гнусен съдебен процес. Повярвах, че ще остана председател на комисията за промяна на конституцията. Допусках и в това отношение някои съмнения, но онова, което стана с мен, ме шокира. И досега не мога да си обясня поведението и морала на тези „герои”. Навремето аз дори за миг не помислих да тръгна на разправа нито с Червенков, нито с Югов, макар че открито им се противопоставях. Не отстъпих от принципите си, не можех да плюя на лицето си. А моите съдници се отрекоха от всичко. Ако бяха им поставили задача да се отрекат от маи?ка си и от баща си – щяха да го направят. И от жените и децата си щяха да се отрекат. Такова падение! Онова, което не ми дава покои? и наи?-много ме измъчва, е, че много хора, в това число ръководни кадри, бяха подложени на оскърбително охулване.
– Навестяват ли ви мъртъвците в мислите, в съзнанието?
– (Мъчителна пауза.) Човек не може да се откъсне от хората, от средата, от близките си. Аз съм като всеки друг човек, но съм кал?н.
– Като че ли нищо не може да ви сломи духа?
– Не. Няма нито един протокол, в коиито да съм хвърлил вина върху друг човек. През тези шест месеца затвор и колко години вече домашен арест идваха, разслед- ваха. От 15 дни скалъпиха ново дело срещу мен. Така че…
– Защо не споменете нито едно име? Какво е това чувство у вас?
– Никога няма да спомена име. Даже ако Луканов ме привлече по някое негово дело за свидетел, аз ще го защитавам. Аз съм Тодор Живков (без патос в гласа). Не забравяийте това! Абсолютно нищо не е в състояние да ме накара да проговоря (смее се). Аз съм инквизиран три пъти, до пълно безсъзнание. И не съм казал нито дума. Това може да се провери в документите.
– Кога е било това с инквизициите?
– Е, кога? Вие не сте била още родена (смее се). Последното ми арестуване беше към края на 1934 година. В Дирекция на полицията четири път съм арестуван, но последното беше страшно. Така че мога и да поемам всичко върху себе си (понижава гласа си). И за добро, и за лошо аз отговарям! И понеже започнаха процесите на„Раз- вигор” да се роят, там ме викаха няколко пъти, тук идваха – отказах да давам всякак- ви показания. Казах им: „Аз съм охулен, оплют, приписаха ми всички земни грехове. Процеси колкото щеш. Ще отговарям само ако ме обвините, че съм извънземен”. (И двамата се смеем, а аз завиждам на чувството му за хумор.) И продължих: „Ако направите процес, че аз съм извънземен, ще дои?да, ще бъда на ваше разположение, ще говоря по предварителното съдебно производство и на самия процес. Сега не ме закачаи?те!” Не съм говорил по 6-7 нови процеса, които готвят срещу мен. Нито дума не съм казал.
– С отварянето на досиетата ще излязат ли скривани истини за партията?
– Нищо няма да излезе!
– А от архива на Гешев?
– Тои? е открит. Аз съм гледал досието си. Три пъти съм бил арестуван в Дирекция на полицията.
– Възможно ли е Шесто управление на ДС да е следило и вас, г-н Живков?
– Не. Когато идва Горбачов на власт, тогава е възможно да са ме следили от съветската разведка у нас, а тя беше във връзка с нашата.
– Вие нареждал ли сте някои? да бъде следен?
– Не съм се занимавал с такива работи. Сега научавам от печата и за някои сътрудници. Как е възможно, след като ръководя цялата държава, отгоре на всичко да следя персонално кои? работи в ДС? Пък и не са ме занимавали. Не е било и редно.
– Знаехте ли, че Шесто е прибирало хора за това, че са разказвали вицове срещу вас?
– Забраних да се преследват хора, които разказват вицове, които говорят против мен. Дори им казах – ако има някои? интересен виц, да ми го съобщят. Не виждах нищо страшно в това някои? да приказва срещу мен и не желаех да ме занимават с това.
– Ако бяхте успели да спрете перестрои?ката, каква би била България днес?
– Ключът за развръзката между двата противоположни лагера беше в наши ръце, в ръцете на Москва. Западът нямаше ключ и това го изненада. Горбачов проигра всичко. За този ключ аз съм се борил да го държим и ако бяхме успели, щяхме да направим преход, да съхраним социалистическия строи? и да го преустроим към постиженията на съвременната цивилизация. Но лисица или котка ми мина път.
– Вярвате ли, че БСП може да се върне отново във властта?
– С това ръководство не може да се върне. (От половин година БСП се води от Георги Първанов – б.а.) Това ръководство, не цялото ръководство, но голяма част от него, са свързани с дявола и водят партията към разгром. Пълен разгром! Но социалистическият идеал няма да пропадне. И ще се върви до пълната му победа.
….
Преди да си тръгна, Живков ми прочита част от това, което е написал в книгата си: „Дано ми дои?де времето, мисля си, надявам се, да тръгна из широкия свят свободен и … „млад”! Да, да, душата ми е млада. За да събирам „вересиите си”, а те маи? са доста… Запомнил съм един древноиндии?ски афоризъм, в кои?то се твърди, че на този свят не е имало и няма да има човек, достоен само за похвала или само за осъждане. И аз като човек, като „едно от чудесата на природата”, не само съм смъртен. Аз съм и грешен. Но нека моето изкупление бъде това – с чиста съвест го споделям – че тревогите и грижите за моя народ, за участта на отделния човек, никога не са ме напускали…”
15 юли 1997 година
След година, на 5 август 1998-а Тодор Живков почина.
С гриф „Спешно” световните агенции разпространиха новината: „Живков надживя и Тито, и Енвер Хожда, и Чаушеску, постовяи?ки рекорд по продължителност на управление – 35 години”.
Но дори и мъртъв, тои? не бе пощаден – ни от свои, ни от чужди. Чуждите хлопнаха вратите на всички сгради, повечето строени по негово време, пред тленните му останки. Динозавър или диктатор, убиец или строител, Живков все пак беше държавен глава и главнокомандващ, под чиято власт три десетилетия дишаха 8 милиона българи.
Управляващите по това време демократи обаче отказаха да го припознаят като такъв.
Безпощадни към безжизненото му тяло се оказаха и стратезите на „Позитано” 20.
Докато бе жив, го анатемосваха по-люто и от чуждите.
Мъртъв го извадиха на площада като реликва. Опнаха тялото му под палещите лъчи на слънцето в центъра на столицата, за да сплотят редиците си и се кълнат в паметта му… Идеята бе на внучката му Жени. Дъщерята на Людмила Живкова искаше да покаже на властите, че щом отказаха на дядо ? официални почести, тя пък ще му устрои народно изпращане.
Така и стана. Българите изпратиха Живков така, както преди 55 години са се сбогували с цар Борис III. Осем часа продължи поклонението пред тленните му останки. Родовите му наследници пък, облечени в черни костюми, с черни очила прекосиха цяла София след траурната катафалка като в прочутата сцена на „Кръстникът”. И показаха също като италианската фамилия, че се държат един за друг независимо от сложните лични връзки по между им и общественото настроение срещу тях. А Живков отнесе в гроба и грешките, и заслугите си, без да получи истинската оценка за своето време.
Източник:epicenter.bg
21:16:00AdminСпомени, СтатииNo comments
Ето разказът на събеседника ми, който тогава е бил дете:
“Помня, че бях 12 годишен, 6-ти клас, когато ни изселиха – започва Тулийски. Историята на селото ми Шишманово започва още от Второто българско царство, според преданията. Преди турско робство се е казвало Чамурлия, а там, в низината са се събирали три реки. Говори се, че синовете на султан Баязид, който завладява областта, се сбиват. В борбата за по-хубава земя, единият настъпва откъм София, другия през Ихтиман и се срещат в нашата долина.
По-големият побеждава и се настанява, където днес е Ново село – по пътя от Ихтиман към Самоков. Един богат турчин от Самоков прави чифлик в нашето село и джамия. Спомням си, че имаше и 3 чешми, направени от турците, от които и след освобождението се е пиело вода. Интересен факт – Чакър войвода, който е роден в село Проданово, Смоковско, е действал и в Шишманово. Изселил се от махала на черкези, които турците докарали нарочно да тормозят българите. Дори 2-3 шишманци станали четници в четата му. През 1934 г. излиза указ, турските имена на села и градове да се сменят с български. Така Чамурлия става Шишманово. Тези исторически е събрал местният краевед Кирил Попов.
За последен път видях родното си село в началото на 90-те години, когато източваха язовира – продължава разказа си Георги Тулийски. – Там на дъното, където беше центърът, водата от една от чешмите продължаваше да извира. Тогава можах за последно да пия от нея. Язовирът се беше дръпнал почти до стената и на дъното му видях пътя, който минаваше през селото. Виждаше се как си текат отдолу старите реки Шипочница и Искър и мястото, където се събират.
Основите на къщите и улиците си стояха.Видях и паметника на загиналите по време на Балканската и Първата световна война, който беше в центъра на площада. Лежеше там на дъното. После го пренесоха в манастира “Света Богородица”, който единствен е над водата днес.
Идеята за строеж на язовир тук идва още през 1892 г., след освобождението. Тогава белгийска фирма взима на концесия част от р. Искър. Белгийците търсят възможности за добив на енергия и водоснабдяване на района. Правят проучвания, но нищо не става. Чак през 1944 г. се прави проект. Язовирът започва да се строи в 1952 г., а официалното му откриване е през 1956 г. На строежа работеха много хора от потъналите села. Тогава те вече са знаели, че ще ги изселят от родните места. Помня, че с баща ми карахме тухли с конете – видях къде ще е първата електричека централа и стената.
Преди строителството през 1952 г., от София изпращат комисари, които да обяснят на хората и да ги подготвят за предстоящото изселване, спомня си Георги Тулийски. Предлагат им места, където да се заселят –в Търговишко, Разградско и Свищовско, но не в Софийско.Увещават ги, че там също има добра земя и стопанства, където да работят. Обещават да им изплатят имотите, да платят разноските по преселването. Бях на 10-11 години, когато съселяните ми изпратиха делегация, да огледа районите за преселението, но не ги харесаха. Започнаха да търсят други в югоизточна България – Сунгурларе и Пловдивско, но пак не останаха доволни. Последното решение взимат ръководителите на ТКЗС-то – искат селяните от “дъното на язовира” да се заселят в Самоков. Тамошните управници обещават да направят 40 къщи, а от Ихтиман още 30 за шишмановци. Около 120 семейства заминават за Сунгурларе. На всички са им платени къщите, а на някои нивите – по 300 тогавашни лева за декар. Около 120 семейства, повечето от Калково и Пасарел, си купуват парцели в София, макар да нямат право. След това си имат проблеми – защото им отказват софийско жителство. Една група от тях отива при премиера Вълко Червенков, за да се разреши проблема. След 3 висене пред кабинета му получват отговор – получават софийско жителство. След време стотина семейства се връщат от Сунгурларе и се пръсват по Ихтиманско и Самоковско. Нашето семейство живя в село Живково цяла година, после баща ми да реши да се преместим в София, спомня си журналистът.
Нивите, които не останаха под водата ги прехвърлиха към ДЗС-тата на Ново село, Злокучене и Горни Окол. Като започнаха да връщат земята по реституцията някои от нашите събраха всички документи.
Благодаря им и най-вече на Вера Васева. Някои успяха да си вземат земята, но други ниви останаха във вилната зона, която не е съвсем законна.
Първи заминаха тези за Сунгурларе, ние бяхме от последните, спомня си днес Георги Тулийски. Бяха съборили всички къщи, останала беше само църквата и паметника в центъра. Като я събориха камбанарията пренесоха в Ново село, но после я сложиха на манастира “Света Богородица”, който единствен остана над водата.
Поетът Тулийски навремето написал стихове за родното Шишманово, което завинаги е загубил:
Сега единствено в паспорта те намирам
и в спомена за лятото, вкопчано в конска грива.
Останалото е съня във дрехата на язовира
и в синьото, което по ръба му се разлива.
Георги Тулийски – журналист и поет
21:54:00AdminСпомени, СтатииNo comments
Умира в нищета,смачкан от тези,за които се е борил..
"Така умира Капитан Петко войвода в своята освободена Родина, ненавършил още пълни 55 години, преждевременно телесно състарен и сломен от тежките побоища в Ич Кале, от мръсните клевети и трагични разочарования. Въпреки мразовития зимен ден погребението му е тържествено — хората, както е известно, на погребение са щедри. Всички са мрачни, някои плачат и плачат искрено, само върху Петковото лице е застинала една загадъчна усмивка, сякаш в последната минута той е разбрал нещо много смешно, ала не е имал време да го изрече.
На какво се е усмихвал Капитан Петко Киряков в последния си час?
Дали на избавлението от непоносимата болка? Или от задоволство, че е извървял пътя си прав, или пък се е надсмивал над мързеливата човешка правда, която винаги идва след ковчега на мъртвеца, ако тя изобщо благоволява някога да дойде! Неизвестно! Легендарният капитан потъва в гроба заедно със своята весела тайна.
Преселва се във вечността последният рицар на хайдушкия деветнадесети век, един гигант - по дух и тяло, както Страшимиров го нарича — смел и благороден Гъливер, който има нещастието да надживее своята борческа епоха, за да попадне в царството на коварните джуджета. Джуджетата го умъртвяват — наистина, но неговият огнен дух вместо да гасне - все повече свети и сгрява сърцата ни с благородния си пример, с кристалната си чистота и с щедрата си саможертва пред олтара на България."
„Капитан Петко Войвода” - Николай Хайтов
22:00:00AdminСтатииNo comments
Находките тежат общо три килограма и половина и са открити недалеч от град Тарнагула, щата Виктория.
Откривателите са Брент Шанън и неговият шурей – Итън Уест.Според специалисти, златотърсачите могат да вземат до 30% повече от цената, ако ги продадат на колекционер.
Двамата, които наричат себе си „Отбор Посейдон“, разкриха, че са използвали копач, за да премахнат повърхностния слой пръст, след което са открили златото с помощта на металотърсач.
Необходимостта от нови продукти, които да задоволят завишеното потребление, била вече налице. Месокомбинатите на „Родопа” в цялата страна започнали да мислят нови варианти, за да разнообразят добре познатите „Камчия”, „Телешки”, „Хамбургски”, луканка, шунка и кренвирш.
„Болярски салам” превзел пазара
Един от новите продукти, които държавното предприятие „Родопа” пуснало на пазара бил „Болярски салам”. Той се произвеждал в София, Ловеч, Пловдив, Русе и Шумен, но станал доста популярен във Велико Търново заради името си. Става въпрос за малотраен колбас, който издържал до четири дни в хладилник. Причина за това била липсата на каквито и да било консерванти в състава. Изненадващо за мнозина днес, саламът се приготвял от изцяло естествени съставки. Оригиналната рецепта включвала едносортно свинско месо, сланина, готварска сол, червен пипер, кимион, кореандър, и канела. И за всичко това потребителите по онова време заплащали едва 3 лв. и 20 стотинки за килограм. Намирали се и такива клиенти, които считали продукта за доста скъп, предвид че е малотраен колбас. В днешно време обаче никой не може да си представи, че салам от чисто месо би струвал толкова. Всеки би предположил, че в него са вложени пилешки кожи, смачкани кости, картофено нишесте, емулгатори, стабилизатори, консерванти, вода и други добавки.Структурни колбаси били на мода през 80-те
Освен „Болярския салам”, месокомбинатите в страната започнали да измислят различни варианти на вече познатите колбаси. По този начин обособили цял раздел, наричайки саламите в него „структурни”. Това били салами, чиято разрезна повърхност имала мозаечен вид. Новото в тях било, че заедно с влагането на първокачествени основни суровини се прибавяли допълнителни съставки, като свински езици, телешко месо на едри парчета, сърца, мариновани гъби и чушки. Те се изработвали по една основна рецепта, в която били включени едносортно месо от плешката на едър рогат добитък, първокачествено червено свинско месо, свински гърди и подправки. Трайността на всички продукти от серията била 4 дни.
Саламът „Кричим” издържал само два дни
Сред всички „структурни” колбаси имало и един, който вместо 4 дни издържал само две денонощия. Хората следели за срока на годност, защото обичали да го похапват. Става въпрос за колбаса „Кричим”. Днес той е по-популярен като „Мортадела”. По онова време се изработвал от 90 процента основна месна маса, към която се прибавяли 10 на 100 камби или капия. Подправките, които се слагали били бял пипер, кардамон и люти чушки. Цената му била 3 лв. за килограм и се харчел навсякъде в страната. За сравнение в момента „Мортаделата” струва около 6 лв., прави се основно от механично отделено пилешко месо и сланина.
Потребителите през соца също били недоволни
Потребителите на колбаси по онова време също имали своите капризи. Тогава въобще не ставало дума за консерванти, ГМО, добавки, оцветители и сгъстители. Въпреки това клиентите недоволствали например, че саламът бил по-светъл.
В такъв случай веднага започвали да цъкат с език, защото в партидата било сложено повече свинско вместо телешко месо. Други пък недоволствали, че в „Телешкия” салам имало 90 процента говеждо месо и 10 процента свинско.
Не било редно в телешки колбас да се слага друго месо. Доста били и недоволните от пилешките кренвирши, за които от „Родопа” през 80-те се заканили да ги спрат окончателно, защото компрометирали вкуса на истинския телешки кренвирш. В момента на пазара във Велико Търново има само един кренвирш, който се титулува като „Телешки”. В състава си обаче той има едва няколко процента говеждо месо… / Михаил МИХАЛЕВ
21:27:00AdminСпомени, СтатииNo comments
Едва след 1986 г. в Кодекса на труда е указано, че майката има право, след изтичане на отпуската за бременност, раждане и осиновяване, да ползва две години платен отпуск по майчинство, който се признава и за трудов стаж. Законодателят дава възможност и на други лица освен майката /баща, баба, дядо/ да се грижат за отглеждането на детето при същите права.
Анна Иванова била точно на 18 години, когато дошла демокрацията. В първите години от живота си била гледана от баба и дядо, защото майка й се върнала на работа след третия месец от раждането й:
„Толкова е било майчинството тогава. Сега платеното майчинство е 2 години, друг е въпросът дали парите от НОИ стигат майката да посрещне собствените си нужди и нуждите на детето, да поддържа дома… Баба и дядо ме гледаха като „писано яйце“, водеха ме на френска забавачка, лекуваха ме и ме утешаваха през всичките ми боледувания през кекавото ми детство. И двамата вече са покойници, но аз съм дълбоко привързана към тях и не мога да ги прежаля. В днешния динамичен български капиталистически свят бабите и дядовците също са сериозно ангажирани в отглеждането на внуците, така че нищо ново под слънцето…“
В детството си Ани не срещнала никакви сътресения. Редовно се грижела за сестра си, която е с 6 години по-малка.
„От нас се изискваше да учим, четворки, а даже и петици, не се толерираха. От малки бяхме ангажирани в почистването на дома. Никакъв мързел не се толерираше, не се толерираше и лоша дисциплина в училище или неуважение към учителите. Раздаваха се наказания и шамари. Сега нещата са обърнати на 180 градуса. Тенденцията е към съсипани и изтормозени родители и мързеливи, презадоволени деца с много претенции. Малко да ги шляпнеш и … революция! Като твърдя това, визирам и своите собствени отрочета.“
Източник: trafficnews.bg
19:24:00AdminЛечител, СтатииNo comments
Плуването е един много приятен начин да оформиш тялото си красиво. С него не само ще свалиш килограми, но ще намалиш и обиколките на стратегическите места – талия, ханш, бедра. В същото време, тъй като плуването натоварва комплексно цялото тяло, то ще се стегне, а мускулите ти ще се оформят красиво. При плуване се изгарят толкова калории, колкото при аеробиката и при алпинизма. Само за половин час при умерено темпо се изгарят средно 270 калории, но ако увеличиш интензивността, може да достигнеш до изгаряне на 700 калории за един час. Тъй като съпротивлението на водата е 10 пъти по-голямо от това на въздуха, то за разлика от бягането и колоезденето, плуването не е само кардио, но и силова тренировка. Затова освен, че се губят килограми, се изграждат и мускулите.
Плуването тонизира кожата
При плуване в басейни с минерална вода, кожата ти се тонизира, насища се с минерални вещества, целулитът се изглажда и намалява. Като цяло кожата ти става мека, еластична и хидратирана. Накратко – тенът ти се озарява и ти засияваш!
Плуването и здравето
Едно от предимствата на плуването е, че може да го практикуваш целогодишно. Вече казах, че то натоварва комплексно цялото тяло, но освен за красив външен вид, плуването е много полезно за здравето и психиката ти. За съвсем кратък период започват да се наблюдават подобренията на здравословното ти състояние, но затова пък те са дългосрочни. Какво се случва?
Намаляват болките в гърба и кръста
Ако редовно посещаваш басейна, ще забравиш за болките в гърба и кръста от прекаленото седене пред компютъра и недотам активния начин на живот. Болките значително намаляват дори при хора с хронични болки в гърба. И затова са достатъчни дори само 2 пъти седмично посещение на басейна.
Подобрява се работата на мозъка
Ще се засили способността ти да се концентрираш, паметта ти и вниманието. Това е резултатът от плуването – защото се подобрява кръвообращението, увеличава се количеството кислород към мозъка, а това води до подобряване на всички жизнени функции.
Настроението ти ще се повиши
Плуването успокоява, създава чувството на свобода, на щастие. Повишава жизнеността и определно успокоява нервната система.
Тялото ти става по-гъвкаво
Плуването не само извайва мускулите ти. То прави тялото ти по-силно, но и по-гъвкаво. Във фитнеса мускулите стават по-обемисти и твърди, но по-малко гъвкави.
Регулира кръвното налягане
Доказано е, че при плуване се регулира кръвното налягане. Само за няколко седмици плуване, високите стойности на кръвното налягане се намаляват. Особено полезно е за хора с хипертония и заседнал начин на живот.
Подобрява работата на сърцето, намалява риска от диабет
Може да се каже, че плуването е перфектното кардио упражнение. То е аеробика за сърцето и го кара да работи по-добре. Подобрява се кръвообращението, намаляват се възпалителните процеси в организма, намаляват се нивата на холестерол, намалява риска от диабет.
Плуването помага при астма и респираторни проблеми
ВИДЕО:
Плуването подпомага работата на дихателната система и развива белите дробове. Много е ефективно при астма – плуването учи как да се правят повече движения с по-малко въздух. Именно за това се препоръчва на хора с астма не да бягат, а да плуват.
Доказано е, че плуването удължава живота. Накратко – ако искаш да направиш нещо добро, приятно и полезно за себе си – плувай! Време е да сложиш банските и да се гмурнеш в басейна.
21:49:00AdminСтатииNo comments
Тя става легенда още приживе, боят се от нея, но и я обожават - символ на операта и любовта.
На 10 години изпълнява първите си арии от "Кармен" на Бизе.
На 16 дебютира на сцената на Атинската национална опера в "Тоска" на Пучини. Връща се в Америка, но кариерата не върви.
През 1947 години се запознава с Джовани Зенатело, който и предлага ролята на Джоконда в едноименната опера на Понкиепи.. Мария заминава за Верона, Италия. Това се оказало ключът към по-нататъшната и съдба.
44 години без Каста Дива.Поклон!
21:45:00AdminСтатииNo comments
По време на ужасно земетресение, което уби 25 000 души, Жужа - обикновен мелез - направи невъзможното. Тя спаси едногодишно момиченце, което беше с нея под развалините. Четири дни (!!!) кучето топлеше бебето с топлината си и вероятно го хранеше с млякото си - иначе как да обясним, че детето е оцеляло?
Когато спасителите пазеха минути мълчание, за да чуят живи хора под купчина камъни и пясък, Жужа излая. Но животните не бяха приоритет, хората са по-важни... И тогава Жужа направи нещо, което никога досега не беше правила - ухапа леко детето. Момичето започнало да плаче и благодарение на това и двамата - плачещото бебе и измършавото куче - били извадени изпод развалините.
Жужа живее със семейството на Лала Сарян още 12 години. И когато тя почина, роднините на Лала я погребаха на гробището Спитак сред други човешки гробове...
*в статията е използвана илюстративна снимка от интернет
20:38:00AdminСтатииNo comments
Слава не обяснява защо избира именно този промеждутък от време, в който да погледне в бъдещето. За разлика от други ясновидци тя не свързва събитията с прекалено конкретни дати, а просто описва с думи картините, които вижда в бъдещето. Близките до нея хора успяват да запишат буквално едно към едно нейните пророчества, които се разпространяват и 30 години след кончината й.
„В Библията е казано: „Последните ще бъдат първи“. Помнете – от България ще поеме по земята голяма Мъдрост. Тепърва светът удивен ще узнае онова, което племето ни е дало на Човечеството. Висока е тая чест. Колкото до славяните, на тях принадлежи Бъдещето“, нарежда Севрюкова. „Ще изтекат черните времена. В България нещата ще се проме¬нят към добро. Когато с гръм и трясък нахлуе злото и всичко изглежда непоправимо погубено, ненадейно ще настане обрат.Разпънати на кръст между Изтока и Запада, между Севера и Юга, пред нас се откроява един-единствен избор – Духовността. Към него нито Западът, нито Изтокът ще ни спрат, защото свише сме предопределени да обогатим света. А и в миналото сме го правили…“, казва великата пророчица.
„Не мислете, че земята, по която ходите, ще е все земя… Оцелелите ще са горе, по високото. Затова България – преобладаващо планинска страна – по-слабо ще пострада при бедствията. Страната ще преодолее кризата и ще укрепне. От богоизбрания ни народ ще се роят бъдещи духовни водачи. Това не е случайно – писмеността на славянското племе преди повече от хилядолетие се яви чрез нас.
Предстои ние да разширим неговата култура. Това е кармично предопределено! България ще я спаси не толкова възстановената икономика, колкото възвърнатата Духовност. Трябва да се стремим да бъдем център на Светлината. И в най-тъмни години не угасват лъчите сред будните синове на нашето племе.
Племето ни не ще погине в изпитанията. Знайте, онези, които останат и които ще дойдат после, все ще се зоват българи“, споделя още в последните си мигове ясновидката, родена на 5 декември 1902 г. в Нова Загора, тогава Княжество България. Дарбата й е била потомствена, наследила я от своята майка Мария, която баела, лекувала с билки и врачувала.
От дете славата на Слава се носи и извън пределите на България, но ясновидските й занимания й носят опасности до края на житейския й път. Преди 9 септември се криела от църквата, а след 9-и от властта. Ясновидката умира на 89-годишна възраст в скромния си апартамент в София.
23:26:00AdminСтатииNo comments
Тя е била изненадана, когато й докарали кашони със стоки в къщата. Веднага попитала съпругът й и по-големите й деца дали знаят какво се случва.Оказало се, че зад покупките стои малкият й едногодишен син, разказват репортажи.
Той бил напазарил стойки за цветя и столове. Някои от стоките били по няколко броя.
„Дойде един човек с кутия и я остави до вратата. След него дойде още един, още кутии, стана опашка“, каза Мадху Кумар, съобщава News12.Семейството се беше преместило в нов дом и Мадху разглеждала възможни мебели за закупуване, като ги беше добавила във виртуална количка.
22-месечният малчуган, който обичал да си играе с телефона, решил да натисне бутона, за да потвърди плащането.
Семейството смята, че около 75% от стоките вече са доставени, но за щастие от Walmart ги успокоили, че ще възстановят всички покупки, които не искат.
Майка му каза: „Той обича телефони, защото вижда всички с телефони, братята и сестрите му все са заети с телефоните си. Мисля, че вече и той има нужда от телефон.“
Тя не се е ядосала на момченцето и призна, че трябва да засилят сигурността на телефоните си с пароли, за да не го направи отново.
23:20:00AdminСпомени, СтатииNo comments
Тези станции, предавали от чужбина на български език, са обявени за „шпионско-диверсионни централи на империализма“. Слушането на тези радиостанции било незаконно и се правело тайно, поради което радиопредаванията били заглушавани от българските власти. Емисиите им се покривали от стържещия шум на специални бръмчила монтирани по покривите на обществените сгради в градовете.
Нищо друго не излага така трагикомичното безсилие на комунизма, както радиозаглушаванията. Неспособни да излязат с аргументи, партийните другари се опитват да запушат устата на противника си. Но не би. Хората си завирали ушите в апаратите, опъвали допълнителни антени и пак успявали да слушат. И вярвали на всяка чута дума. Станцията, която най успешно е пробивала шумовата бариера е ВВС (Би Би Си) или „Радио Лондон“.
Властта от своя страна контролирала вкарването на радиотехника и закупуването й от гражданите на НРБ. Министерството на информацията и съобщенията по онова време, а по-късно Министерство на транспорта и съобщенията, е издавало специални книжки за абонатите, желаещи да ползват транзистори, с възможност за приемане на радио-излъчвания на къси вълни. Още на следващия ден, след закупуването на радио или телевизионен приемник, абонатът е бил длъжен да се регистрира и заплати съответната такса в местната ПТТ станция.
Вторите страници на позволителните, съдържащи извадки от тогавашното законодателство под гръмкото заглавие ТВЪРДЕ ВАЖНО, разказват една история за страх. Най-големият страх на комунизма – този от свободното слово, и страхът на цял един народ да не чуе съседа пукота от смяната на радиостанцията. Обърнете внимание на тъмничния затвор по чл. 29 и глобата за ползване кристален детектор без позволение. Тъмничният затвор за „престъпление“ от такъв характер се е предвиждал още от 30-те години на миналия век и отпада в началото на 50-те. Кристалният детектор е най-простият възможен радиоприемник, който може да се направи от подръчни материали. За използването без позволение на лампов радиоприемник или усилвателна уредба, с които да хванете забранена радиостанция на дълги вълни, се е предвиждала глоба до 10 хиляди лева.
Източник: internetlumpen.net,detstvoto.net
23:06:00AdminСтатииNo comments
Нещо повече, диетата му сега се състои от сурови животни и пиене на вода от локви.Поради необичайния си избор на начин на живот, на Джаджи му било трудно да се сприятелява или да си намери жена. Пушенето на лула, пълна с животински тор, още повече го изолира от останалите хора.
Неговите съселяни били изумени как старецът прекарва дните си, затова решили да му построят барака, в която да живее. Преди това той обитавал дупка в земята.
Медици решават да посетят бараката му в село Дейга, в южната иранска провинция Фарс, за да му направят преглед. Те установяват,че Джаджи няма сериозни заболявания и изненадващо е много здрав.
Експертите се интересували какви форми на живот, включително паразити, може да са се заселили в тялото му и с изумление установяват, че той няма никакви заболявания или паразити, въпреки липсата на лична хигиена.
След като случаят става публичен, мъжът има известни затруднения в живота му. Въпреки че съседите му го уважават, не липсват и хора, които да му се подиграват и дори да хвърлят камъни по него.
Кметът на селото призовава хората да го оставят на мира, като каза, че въпреки външния си вид той е нежна душа и винаги е приятно да се срещат и разговарят.
Доцентът по паразитология подозира, че Джаджи е успял да остане толкова здрав поради развитието на изключително силна имунна система в резултат на диетата и начина му на живот.
Той добави, че медиците са го тествали за всичко от различните форми на хепатит и СПИН до паразити и единственото нещо, което са открили, е инфекция с трихинелоза, която е паразитна инфекция и в неговия случай изглежда не предизвиква симптоми.ВИЖТЕ ОЩЕ:Мъж не приема никаква храна от 2009 година!
Източник:GlasNews.bg
22:58:00AdminСпомени, СтатииNo comments
Във Враца изтребителите слизат ниско и с бордовите си картечници разстрелват мирните жители по улиците на града. Пуснати са 380 разрушителни и запалителни бомби, включително и бомби-играчки, предназначени да убиват и осакатяват деца.
Убити са 124 човека, 250 са ранени, а близо 1700 човека остават без дом.
Бомбардировките над България са поредица от нападения на британските и американските ВВС срещу София и други български населени места по време на Втората световна война, в периода от пролетта на 1941 г. до есента на 1944 г.
България е в положение на война с Великобритания и САЩ от 13 декември 1941 година. След като завладяват бази в Южна Италия, британско-американските въздушни армии започват бомбардировъчна война на Балканския полуостров. Жертвите са 4208 убити, починали от рани и безследно изчезнали и 4744 тежко ранени.Разрушени само в София са 12 657 граждански обществени и жилищни сгради увредените в една или друга степен са в пъти повече.Българската противовъздушна отбрана сваля над 100 самолета. Загубите на противника са 159 загинали членове на екипажи и пленени 329.
