На 7 март, през 2003 година, смъртоносно е прострелян бившият бос на ЦСКА

Той е избран за президент на Червените на 1 юни 1994 година, надделявайки срещу Николай Гигов, и остава начело на клуба до 1999 година

В този период - през февруари 1995 година, се създава първото акционерно дружество в българския спорт. 96 процента от собствеността остава за ФК ЦСКА, а 4 процента - за  Христо Стоичков

Под ръководството на Павлов Армейците печелят шампионската титла през 1997 година, както и Купата на България през 1997 и 1999 година

Това обаче е времето на две от най-болезнените загуби - 1:7 (1994 година) срещу Левски и 0:8 (1998 година) срещу Литекс

Според дясната ръка на Павлов в клуба - Евгени Горанов, петима играчи на Червените са били "хванати" при първата среща... 

Павлов, тогава президент на MG Холдинг, се среща със смъртта едва 42-годишен. Застрелян е пред офиса на могъщата компания - атентаторът е прикрит в храстите, разположени на около 60 метра от сградата на корпорацията на столичния булевард "Г. М. Димитров"

Стреля само веднъж, но улучва члена на клуб "Възраждане" в сърцето. Павлов си отива от този свят в 20.05 часа в "Пирогов"...

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Отиде си на 58 след инфаркт, забравен и ненужен. Фолк звезда взе апартамента му

Фолкпевицата Ивана е купила легендарния апартамент на обичания артист Радко Дишлиев в Пловдив. Певицата на народа се сдобила с жилището чрез брокер, а чак след като го придобила на свое име, разбрала, че то всъщност е принадлежало на знаменития актьор, изиграл ролята на Бенковски в „Записки по българските въстания“.

Всъщност Дишлиев го продава още приживе, за да може да оцелява. През годините апартаментът е сменил мнозина собственици, докато стигне до певицата Ивана. Актьорът си замина от този свят през 2009 г., едва на 58 години. Три дни преди рождения му ден го покоси масивен инфаркт, а лекарите не можаха да помогнат. Малко преди фаталния ден той склонил да си уговори час за прием в клиника, където трябвало да го поставят на системи, да прочистят организма му от токсини, защото през последните месеци не можел да яде, да спи, карал само на малко плодове, малко водка и сънотворни. Така и обаче не стигнал до лечение.

„Не искаше да е жив. 12 години всеки ден го убиваха и като личност, и като творец. Беше безработен. Буквално не му даваха никакъв хляб! Чувстваше се ненужен. Психиката му беше разбита, но на никого не се поклони“, изплака след загубата му неговата половинка Вера Пангарова, с която бяха заедно над 30 години. Така и обаче двамата не сключват брак и нямат наследници.

Когато Радко остава без работа, разчитали само на парите, които тя изкарвала. След десетки значими роли, сред които във филмите „Под игото“, „Любовта на Мирон“, „Кръвта остава“, „Записки по българските въстания“, „Апостолите“ и много други, Дишлиев изпада в забвение. Изгонили го от „Сълза и смях“ и никой театър в страната не го пожелал повече. Давали му малки ангажименти в националното радио, а последната му изява била в сатиричния певчески фестивал „Златният кос“. В последните си месеци на този свят ходил при театрални директори, молил, стигнал и до министъра на културата, но смъртта го застигнала, преди да му дадат шанс.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Коя беше тайната, която скриха от целия свят след звездния полет на Първата жена в света, която покори Космоса!

След 48 обиколки в рамките на около 70 часа бившата служителка на текстилна фабрика записва името си в историята. Заслуга за този полет има и главният координатор на съветската космическа програма – Сергей Корольов.

Те представят полета за успешен, но истината е, че за малко не е завършил фатално за първата жена космонавт. Това, което Валентина е премълчала преди години, е, че е имало техническа грешка, която е заплашвала живота й.

В началото на второто денонощие при обиколката около Земята Терешкова забелязва, че е допусната грешка ори програмирането. Тя пречела на двигателите да се снижат и да кацната на планетата.

В автоматичната програма на кораба беше допусната неточност: той беше така насочен и ориентиран, че вместо да се спуска, обратно – издигаше се в орбита. Аз не се приближавах към Земята, а с всяко навиване се отдалечавах от нея, разказва Терешкова.

Тя сигнализирала за проблема на Корольов и на следващия ден били въведени нови данни, които коригирали системата, така че капсулата започнала са се спуска.

Но Терешкова спестява този факт на пресата, защото Сергей Корольов я помолил да не споделя за проблема. Така тя спасява инженера, който е допуснал това да се случи.

Източник: sanovnik.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

“Виенският случай” или защо спряха тока на Варна заради отвлечен български самолет на 7 март през 80-те

На 7 март 1983 г. войникът е в ареста на поделението за някакво провинение, обаче успява да избяга. Другарите му го чакат с такси наблизо и му дават цивилни дрехи. Обядват в ресторант „Шумако“ край София и се почерпват добре. Оттам отиват на летището и пият за кураж по още 100 грама водка. В барчето си разпределят ролите.

Отвличанията на самолети са по-чести през 60-те, 70-те и 80-те години на ХХ век, преди да се усъвършенстват мерките за сигурност по летищата. В историята на българската авиация тази мода настъпва, разцъфтява и се изживява заедно с епохата на социализма, когато върховна мечта на много хора е да избягат от него. Исканията им се свеждат единствено до това се промени маршрутът му до летище, закъдето не продават билети. На Запад.

През 1983 г. за това си мечтаят и четири момчета от София. Лъчезар Иванов (19), Красен Гечев (22), Ивайло Владимиров (17) и Валентин Иванов. Всички имат проблеми: Гечев е бил в дисциплинарна рота, Владимиров е на отчет в детската педагогическа стая за измами, а Иванов, който е войник, е следствен за кражби.

В края на февруари 1983 г. Ивайло и Валентин играят боулинг в НДК с авиотехника Иван Цолов. Той им разказва как по време на чартърен полет от Бургас за Варшава в края на 1982 г. един поляк отвлича българския самолет. Похитителят хванал стюардесата и се заканил да й отреже главата с бръснач, ако екипажът на самолета не го отклони за Виена. Валентин много харесва разказа и предлага на Владимиров да избягат по този начин на Запад. Речено-сторено. Убеждават Лъчезар и Красен да дойдат с тях. На 6 март 1983 г. момчетата си купуват четири билета за самолета до Варна за вечерта на следващия ден. Куриозното е, че на Красен му става лошо в самолет, затова купуват билети за полет с малка машина – Ан-24. Останалата част от подготовката е да се снабдят със западна валута за харчене в Австрия. На 6-и вечерта обикалят заведенията и купуват на черно 290 долара и 100 марки. След това се почерпват. Утре вечер сме в австрийски бар! – казва войникът. Всъщност утрешният ден ще е последният в живота му.

Остава още един проблем – за пътуване със самолет, дори по вътрешните линии, трябва паспорт, а Валентин като войник няма. Лъчезар пък си го е изгубил. Ивайло е дал назаем на някакъв си Едуард 10 лева и му взема паспорта уж като залог. Лъчезар използва паспорта на Едуард, понеже си приличат на снимката, а своя дава на Красен. Валентин също се снабдява отнякъде с чужд паспорт. На 7 март войникът е в ареста на поделението за някакво провинение, обаче успява да избяга. Другарите му го чакат с такси наблизо и му дават цивилни дрехи. Обядват в ресторант „Шумако“ край София и се почерпват добре. Оттам отиват на летището и пият за кураж по още 100 грама водка. В барчето си разпределят ролите. Оръжието им са джобни ножчета, които Ивайло е купил сутринта. Хвърлят чоп кой ще хване стюардесата. Пада се на най-младия, но той се уплашва и казва: Да си я лови Валентин. Войникът демонстрира най-голям кураж и приема.

Разделят се на две двойки. В едната са Лъчезар и Валентин, а в другата Красен и Ивайло. За да не събудят подозрение, решават да минат през КПП на двойки през интервал 15-20 минути. Ивайло ги съветва да скрият ножчетата под катарамите на коланите си, за да не ги открие металотърсачът на охраната. Двама от тях обаче са без колани и пускат оръжието в джобовете си. Цялата подготовка е толкова аматьорска, че са необходими доста случайности, за да се превърне детинският замисъл в трагедия.

Проверката се оказва повърхностна. Ножчетата им не са открити. За да са защитени откъм гърба, те сядат най-отзад, на последните четири седалки в самолета. Той е пълен, пътниците са около 40 души. Някои от тях чакат до последния момент за билет и смятат, че имат голям късмет, като са се вредили за полета. Самолетът излита по разписание в 18 часа.

След 15 минути, когато стюардесата раздава бонбони и кафе, войникът започва уж да повръща. Той седи до илюминатора и за да може тя да стигне до него, Лъчезар й отстъпва мястото си. Щом се навежда над Валентин, той я дръпва до себе си и притиска ножчето до гърлото й. В същия момент Красен и Ивайло хващат пътниците пред себе си, като увиват коланите си около вратовете им. Лъчезар се изправя на пътеката, размахва ножа си и заплашва да убие всеки, който се опита да им попречи. Вика, че са рецидивисти, излезли от затвора и готови на всичко. Заканва се да счупи някой илюминатор и да разхерметизира самолета, за да загинат всички, ако не изпълнят исканията им. За парламентьор е пратен един полковник, който е сред пътниците.

В пилотската кабина са трима души Пламен Сталев (26), който се обучава за командир, бордният механик Ангел Узунов и инструкторът Иля Лалов (29). Той си спомня: Бяхме някъде над Ловеч, когато един военен почука и каза, че четирима са нападнали стюардесата и искат да летим за Виена. Инструкциите в такива случаи са да им изпълниш желанията, ако можеш, за да не рискуваш живота на пътниците. Да стигнем до Виена беше невъзможно, защото всеки самолет зарежда с толкова гориво, колкото му е необходимо за полета и ние имахме гориво за един час плюс 30 минути за резерва. Предложих им по радиоуредбата да кацнем в Истанбул, но те бяха категорични: Виена.

Отначало бордният инженер, а после и командирът отиват да убеждават похитителите, че това е невъзможно. Момчетата обаче заплашват да отрежат пръста на стюардесата, дори порязват ръката й близо до китката. Заканват се да взривят самолета – казват, че имат четири бутилки със запалителна течност. Това е блъф, но екипажът няма как да знае. Не виждах друг начин освен да продължим за Варна, като им кажем, че тръгваме за Виена -разказва Лалов. Похитителите са толкова наивни, че отказват някой от тях да отиде в кабината. Освен това вече се стъмва. Тези две обстоятелства правят възможна заблудата. Над 40 минути самолетът кръжи над Варненския залив, за да изразходва горивото и да даде време на летището да се подготвят.

Във Варна научават за инцидента със самолета още в 18.25 ч. Електричеството над целия град е спряно, за да не видят похитителите морето. Стюардесата Марта Константинова и Стоян Милков от летището във Варна, които знаят безупречно немски, ще се представят за австрийци и трябва да заблудят похитителите, че са във Виена. Обличат ги в някакви импровизирани униформи. След като освободят заложниците, похитителите ще бъдат обезвредени от група командоси, които владеят карате.

Самолетът каца във Варна около 19.55 ч. Валентин завежда стюардесата в тоалетната и се заключва там с нея, докато траят преговорите. Отварят вратата на самолета. Милков и Константинова влизат и се представят за австрийци. Само че похитителите не говорят немски и викат стюардесата да им превежда. Войникът не я пуска, но отваря вратата на тоалетната. В това време екипажът тайно пуска четирима командоси през вратата на багажното отделение. През шпионката те виждат кои и къде са похитителите.

Родната конфекция обаче издава конспирацията. Лъчезар не е спокоен. Още във въздуха забелязва морето, но другите го убеждават, че това е Дунав. Сега той сочи Милков и вика: Не го ли виждате, че е с българско яке? Валентин хлопва вратата и се заключва със стюардесата в тоалетната. Ще те убия! Излъгахте ни! – вика той. Няма време за повече преговори. Четиримата командоси от багажното нахълтват в салона и обезвреждат тримата похитители. Други двама влизат през пасажерския люк на самолета и разбиват вратата на тоалетната в момента, в който Валентин посяга да пререже гърлото на стюардесата. Двамата стрелят почти едновременно и той пада, убит на място. Ножът му тупва в полата на стюардесата.

Единственият пострадал пътник е един от заложниците. В момента, когато командосите влизат в самолета, той решава да им помогне и напук на предупреждението на стюардесата скача на крака. Те решават, че е от терористите и го приспиват с един удар. Доста време след това той още ходи на лечение – увредено е трайно зрението му. Бих искал да знам кой ме удари – казва той на следователя. – Аз съм бивш боксьор, ама така не са ме улучвали. Двама от останалите пътници, дотогава спокойни, изпадат в нервна криза. Те бяха просто в истерия и искаха да се саморазправят с похитителите. Наложи се да ги пазим от тях – свидетелства един от командосите.

Стюардесата, обляна в кръв, е откарана във Варненската болница. Ранена е в шията и в ръката, но леко. Ще умра ли? – пита тя. Има късмет – раната е на милиметри от сънната артерия. Председател на съда, който гледа делото им, е Димитър Попов, по-късно министър-председател на България. Адвокат на един от подсъдимите е бъдещият министър на правосъдието Петър Корнажев. Лъчезар е осъден на 10 години затвор, Красен на 9, Ивайло на 7, но по-късно Върховният съд намалява наказанието му като непълнолетен на 5 години. Красен Гечев излиза от затвора предсрочно условно през 1989 г. и през 1992-а моли за копие от делото, което му е необходимо за американските емиграционни власти.

Варненските служители на МВР наричат операцията „Виенския случай“. Тя преминава под ръководството на генерал Велико Станков, който по това време оглавява местното подразделение на милицията. Действията на генерал Станков и подчинените му са перфектни, а организацията, създадена от МВР, би могла да влезе във всеки учебник по антитероризъм. „Виенският случай“ е последният по-сериозен инцидент с отвличане на български самолет. За участието си в операцията Стоян Милков е награден с орден за храброст. Отличени са и останалите главни действащи лица от МВР.

http://www.krumblagov.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Тогава влюбена двойка. Днес – имоти, политика и шумни обвинения

Любов, фризьорски салон и десетки имоти: историята на Ивелин Михайлов и съпругата му Вася Михайлова – от една снимка през 2000 г. до днес

Понякога една стара снимка разказва повече от хиляди думи. Такава е и тази фотография от около 2000 година, на която младият Ивелин Михайлов седи в кресло във фризьорски салон, а до него стои бъдещата му съпруга Вася – тогава млада фризьорка, с която тепърва започват общия си път. Двамата изглеждат млади, влюбени и уверени, без да подозират колко бурни ще се окажат следващите години от живота им.

Снимката е направена в нейния малък салон за красота – типичен за началото на новия век. По рафтовете се виждат лакове и козметика, а Вася стои зад любовта на живота си сложила нежно ръка на рамото му. Тогава животът им е далеч от политиката, медийния шум и публичните скандали. Тя работи като фризьорка, а той търси своето място в бизнеса.

По думите на техни поддръжници, именно в тези години, когато бъдещият създател на Исторически парк преминава през трудни периоди, Вася е човекът, който поддържа финансовата стабилност на семейството. С малкия си бизнес тя изкарва доходи, които помагат на младото семейство да се задържи на повърхността.

Години по-късно името на Ивелин Михайлов започва да се свързва именно с грандиозния проект Исторически парк – туристически комплекс край Варна, който цели да представи българската история чрез мащабни възстановки на древни култури. Проектът привлича както възторг, така и сериозна критика, а самият Михайлов постепенно се превръща в публична фигура.

С времето той влиза и в политиката като лидер на Партия Величие – формация, която се позиционира като антисистемна и критична към установения политически модел в България. Появата му в политическото пространство автоматично поставя под прожекторите и семейството му.

Именно тогава започват и споровете около съпругата му. В медии и социални мрежи се появяват публикации, че на името на Вася Михайлова са регистрирани множество имоти. Според защитниците на семейството обаче става дума за парцели и къщи, купувани преди години в почти обезлюденото село Неофит Рилски, когато цените там са били между 2000 и 5000 лева.

Те твърдят, че тези имоти са били придобити в период, когато селото е било силно западнало и почти изоставено, а инвестицията е била опит да се възроди районът. Според тази версия Вася Михайлова не е част от политически или икономически схеми, а предприемач, който е вложил средства в българско село.

В социалните мрежи защитниците на семейството често подчертават и друго – че Вася е майка на четири деца и дълги години остава извън публичния живот, въпреки че името й периодично се появява в медийни атаки. Те я описват като „скромна жена“, която се оказва въвлечена в политическите битки около съпруга си.

Критиците на Ивелин Михайлов обаче поставят въпроси около финансирането на проектите му и около имотното състояние на семейството. Така историята на двамата постепенно се превръща в част от по-голям политически спор.

И все пак, когато човек погледне старата снимка от фризьорския салон, трудно може да не се замисли за контраста между тогава и сега. В началото на века това са просто млад мъж и млада жена, които градят живота си. Днес имената им са част от бурни обществени дебати, а пътят им – от малък салон за подстригване до политическата сцена – се превръща в една от по-обсъжданите лични истории в съвременната българска политика.

Една стара снимка, която показва началото – много преди парка, преди партията и преди всички спорове.

Снимка:Фейсбук

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Запознават се в столично заведение през 1992-ра и след скорострелна бурна любов се женят. Нещастният край на любовта им е предопределен

По сватбите сме свикнали да обръщаме внимание на класическите ритуали като ритане на менчето и хвърлянето на букета, за да видим какъв пол ще е първото дете и коя дама ще е следващата булка. На тези щастливи поводи винаги търсим позитивното и оставаме слепи за лошите поличби, ако има такива.

Така са стояли нещата и със сватбата на една от най-известните двойки в българския криминален свят от 90-те години на XX век – Георги и Мая Илиеви.

Жоро става известен първо като борец –републикански шампион. След това обаче е осъден за групово изнасилване и лежи в затвора, което слага край на спортната му кариера и началото на изкачването му по стълбицата към върха на подземния свят.

Запознава се с бъдещата си съпруга Мая в столично заведение през 1992-ра и след скорострелна бурна любов двамата се венчават на 24 април 1994 г. в ресторант „Мираж“. На сватбата присъстват редица имена, свързани с мафиотския живот в страната, които поливат щастливото събитие при драконови мерки за сигурност.

Тогава тържеството преминава без очевидни перипетии, но дори опитните очи пропускат малките поличби, които вещаят трагичното бъдеще на семейството.

На гражданската церемония, когато младоженците си разменят халките, тази на Жоро трудно влиза на пръста му – знак, който според народното поверие предсказва нещастен край на брака. Въпреки това, преди да настъпи този фатален момент през август 2005 г., предстои да се изпие много шампанско и да се пролеят много сълзи – било то от радост, безпомощност или от поредната жена, която се опитва да завладее сърцето на Жоро. Но неговото сърце винаги е принадлежало само на една жена – Мая.

След като напуска гражданското, Георги Илиев носи Мая на ръце, която е готова да хвърли булчинския букет. Букетът обаче се счупва и се разпада в ръцете и, което е поредният зловещ знак, който вещае нещастие за двойката.

„Айде да тръгваме вече, да отидем да пием“, прошепва женихът на кума си – Румен Маринов-Нарциса, изнервен от продължителната церемония. Всички се качват на лъскави лимузини и се отправят към „Мираж“ – мястото, което по ирония на съдбата става лобното за по-големия брат на Жоро – Васил Илиев, само година по-късно, когато е едва на тридесет.

Близки на двойката твърдят, че връзката между Мая и Жоро била толкова силна, че само смъртта можела да ги раздели. Така и става.

Жоро Илиев умира на 25 август 2005г. пред собственото си заведение „Буда Бар“ в Слънчев бряг след изстрел от снайперист пред десетки свидетели. Според слуховете виновникът е Райко Кръвта, с когото имали спор относно пласиране на наркотици. Кръвта също е убит година по-късно.

Мая Илиева наследява огромното състояние на съпруга си и днес е бизнес дама, преминала през няколко неуспешни връзки. В момента е с нов човек до себе си, чиято самоличност крие дори в социалните си мрежи, които създаде съвсем наскоро. Нейните приятелки обаче казват, че тя не може да обича никого така, както някога е обичала Илиев.

Около година преди убийството Мая и Жоро сключват църковен брак в храм-паметника „Свети Александър Невски“. Церемонията, извършена лично от патриарх Максим, е проведена без шумни празненства, приятели или роднини, само в присъствието на двамата.

Божията благословия на венчавката явно не е била достатъчна, за да спаси семейството от съдбата, която ги е очаквала.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Ново смразяващо разкритие за тежкия инцидент с Малена Замфирова

Спортният министър призова за изпращане на позитивна енергия на талантливата ни сноубордистка

Служебният министър на младежта и спорта Димитър Илиев обясни, че е имало реална опасност за живота на Малена Замфирова. 16-годишната ни сноубордистка претърпя тежък инцидент на пистата в Шпиндлерув Млин на 3 март около 15:00 часа, след края на сутрешната ѝ тренировка, когато беше ударена в гръб от летящ безразсъдно със ските си турист,съобщава БЛИЦ

Както вече стана ясно, Малена беше транспортирана до клиника в Грац (Австрия), но предвидената за вчера изключително сложна операция е отложена за понеделник.

Димитър Илиев даде последна информация за Замфирова.

"Чуваме се с бащата ѝ няколко пъти на ден. Имало е реална опасност за живота ѝ, но вече има добри новини – Малена се чувства значително по-добре, яла е нормална храна и виждаме, че нещата се развиват положително“, обясни пред bTV спортният министър.

Той уточни, че счупванията и травмите са тежки и нашите институции ще осигурят пълна подкрепа. Илиев прикани децата от цялата страна да изпратят картички и позитивна енергия на талантливата ни сноубордистка.

На Замфирова бяха извършени няколко спешни интервенции веднага след инцидента, след което беше транспортирана в австрийската болница. 

Предвид че Малена е със счупена бедрена кост на две места, счупване на таза и лопатката на рамото, близките ѝ решиха лечението ѝ да продължи в една от най-добрите европейски клиники, занимаващи се с такъв тип травми - болница "Сестрите на Света Елизабет" в Грац. 

Източник:БЛИЦ

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Познахте ли го? Много преди да стане известен продава мартенички на "Витошка"

Милиони го познават като шоумен, продуцент и лидер на партия, но малцина си спомнят как е изглеждал животът на Слави Трифонов в първите му години в София.Снимка от онова време го показва млад студент в Консерваторията, с коса и дори брада-катинарче, застанал зад импровизирана масичка на „Витошка“, където продава мартеници, но началото се оказва трудно и финансово, и житейски.

Това са най-бедните години на младежа от Плевен. По думите на хора, които го познават от онова време, Трифонов едва е свързвал двата края. През февруари и март изкарвал пари, като продавал мартеници по „Витошка“ на импровизирана сергия. През останалото време се местел в подлеза на ЦУМ, където на малка масичка продавал модните по онова време дезодоранти „Импулс“ и евтина козметика и през студените месеци често мръзнел.

По сломени на негови близки от онези времена животът му тогава бил повече от скромен. Живеел на квартира в „Овча купел“  с негов приятел, хранел се основно с евтини китайски полуготови спагети, които се заливат с гореща вода. Това било бързо и достъпно решение за студент без средства. Редял се по опашки за промоции и следял внимателно намаленията в магазините, за да спести всеки възможен лев.

Познати на Слави от онези години разказват, че трудно го разпознават в днешния му строг и самоуверен имидж, вечно сърдит и раздаващ акъл и наставления. Като млад бил по-скромен и дори притеснителен. Не търсел внимание на всяка цена.

В същото време обаче още тогава изпъквал с чувство за хумор. Докато продавал мартеници или козметика, постоянно разказвал вицове и заговарял клиентките. Някои от тях се връщали отново, привлечени не толкова от стоката, колкото от разговора.

Именно в края на 80-те той започва да се запознава с бъдещи свои колеги -хората, с които по-късно ще свърже професионалния си път и ще постави основите на „Ку-ку Бенд“. По това време обаче никой не е предполагал, че бедният студент от подлеза ще се превърне в едно от най-разпознаваемите лица на българския телевизионен ефир.

Днес обаче някои от някогашните му приятели смятат, че шоуменът и политик Трифонов се е самозабравил. На такова мнение са и много зрители, които преди с интерес следяха „Шоуто на Слави“, а днес са разочаровани.

Източник:https:ko4.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Вдoвицaтa нa Бaй Милe нaпpaви пoтpecaвaщи paзкpития в cъдa, cтaвa cтpaшнo зa някoи тoп мутpи

Зa мeн Бoжидaр Кузмaнoв e изрoд. Тoвa кaзвa Силвия Пaнaгoнoвa, пo-извecтнa кaтo вдoвицaтa нa Бaй Милe (Милчo Бoнeв). Пoкaзaниятa й oт дocъдeбнoтo прoизвoдcтвo cрeщу Кузмaнoв и хoрaтa му бяхa прoчeтeни нa дeлoтo днec в cъдa зaрaди рaзминaвaнe, пишe „Флaгмaн“. Пaнaгoнoвa бe призoвaнa кaтo cвидeтeл в прoцeca зaeднo c Рaдocлaв Пoпoв – cин нa Янкo Пoпoв-Туцo oт „Килъритe”. Вдoвицaтa нa Бaй Милe нe бe ocoбeнo cлoвooхoтливa и ce нaлoжи дa бъдe нaдългo прeпитвaнa oт cтрaнитe пo дeлoтo, включитeлнo и cлeд чeтeнe нa пoкaзaниятa й в дocъдeбнoтo прoизвoдcтвo. Припoмнямe, чe пoдcъдимитe ca дeceтимa – Бoжидaр Кузмaнoв-Крaвaтa кaтo ръкoвoдитeл нa oргaнизирaнa прecтъпнa групa(ОПГ), кaктo и Ивaн Тeрзийcки, Гeoрги Ивaнчeв, Тoдoр Слaвoв, Рaдocлaв Димитрoв, Димитър Никoлoв, Дaнaил Пeткoв, Никoлaй Ивaнoв, Силви Никoлaeв и Мaрчo Мaркoв.

Прoцecът cрeщу тях бe инициирaн пo пoвoд cтрeлбaтa в рecтoрaнтa „4 you” в Слънчeв бряг нa 8 юни 2016 г., кoгaтo Димитър Жeлязкoв-Митьo Очитe бe тeжкo рaнeн, a гaрдът му Алeкcaндър Алeкcиeв бe убит. „Пoзнaвaм eдинcтвeнo Бoжидaр, мoжe би oт 10-12 гoдини. Рaбoтeшe при мeн нa Бoрoвeц. Зa другитe нaучих oт нoвинитe. От шecт гoдини нe cъм хoдилa пo мoрeтo, нe пoзнaвaм мoмчeтaтa”, кaзa Силвия Пaнaгoнoвa зa пoдcъдимитe днec. Слeд въпрoc нa прoкурoр тя oбяcни, чe Кузмaнoв рaбoтил зa нeя дoпрeди 10 гoдини зa eдин ceзoн кaтo oхрaнa нa диcкoтeкa в Бoрoвeц. Съдиятa Стoян Тoнeв пoиcкa дa ce утoчни кaквo тoчнo e рaбoтил пoдcъдимият зa лидeрcтвo нa ОПГ и дaли e бил пaзaч. Нacрeд cмeхa в зaлaтa Бoжидaр Кузмaнoв ce oбaди oт мяcтo: „Тoчнo тaкa – пaзaч”. Силвия Пaнaгoнoвa oбaчe утoчни: „Държeшe oхрaнaтa”.

Кoнфликтът в Слънчeв бряг бил зaрaди cпoрoвe нa Пaнaгoнoвa c бившия й cъдружник Плaмeн Пeткoв, кoйтo cъщo бe cвидeтeл нa дeлoтo днec. Бoжидaр Кузмaнoв и хoрaтa му прeди гoдини бяхa зaмeceни в ceрия oт рaзпрaвии cъc cлужитeли нa Силвия Пaнaгoнoвa. Днec вдoвицaтa нa Бaй Милe oбяcни прeд cъдa, чe Кузмaнoв рaбoтил при Плaмeн Пeткoв и нaeл нeгoв пaркинг. Пaнaгoнoвa и Пeткoв били cъдружници дoкъм 2011 г. Слeд тoвa прeкрaтили cътрудничecтвoтo, кaтo пoдeлили oбщ пaрцeл oт oкoлo 10 дeкaрa в курoртa Слънчeв бряг. Прoблeмът дoшъл oт тoвa, чe дocтъпът дo чacттa нa Плaмeн Пeткoв бил блoкирaн oт бaриeрa, пocтaвeнa oт Пaнaгoнoвa. Двaмaтa ce cкaрaли и зa тoвa кaк дa cи пoдeлят зaдължeниятa зa тoкa и вoдaтa в oбщия имoт. Тoгaвa ce нaмecил Бoжидaр Кузмaнoв и хoрaтa му. Сaмaтa Силвия Пaнaгoнoвa oбaчe нямaлa прякo oтнoшeниe в кoнфликтa. Тя oт мнoгo гoдини нe cтъпвaлa в Слънчeв бряг. Стoялa cи в Бoрoвeц. Пaнaгoнoвa дeлeгирaлa упрaвлeниeтo нa дружecтвoтo й „Кaзинo бийч ризoрт груп” нa Рaдocлaв Пoпoв. Тя oбяcни, чe пoзнaвaлa Рaдocлaв „oт бeбe”. Слeд въпрoc дaли знae зa прoблeми мeжду нeгo и пoдcъдимитe, Пaнaгoнoвa кaзa, чe вeрoятнo e имaлo тaкивa, нo нe ce мecилa. „Рaди e мъжкo мoмчe. Върши cи зaдължeниятa кaтo упрaвитeл”, oтceчe вдoвицaтa нa Бaй Милe. Слeд въпрocи нa прoкурaтурaтa Силвия Пaнaгoнoвa кaзa, чe cпoрoвeтe били дoнякъдe eлeмeнтaрни – зa cмeтки зa тoк и зa вoдa, нo и зa бaриeрaтa, кoятo билa „cтрoшeнa” в рeзултaт нa кoнфликтa. Тя oбaчe утoчни, чe вeчe нямa мнoгo cпoмeни: „Нe cъм нa 20, нaближaвaм 50. Нe мoгa дa cи cпoмням aбcoлютнo вcичкo.”

Адвoкaтитe нe зaдaдoхa въпрocи, нo прoкурaтурaтa пoиcкa дa ce прoчeтaт пoкaзaниятa нa Силвия Пaнaгoнoвa, дaдeни в дocъдeбнoтo прoизвoдcтвo нa 6 мaрт 2017 г. Съдът рaзрeши тoвa въпрeки ярocтнoтo прoтивoпocтaвянe нa зaщитaтa. В тeзи пoкaзaния Силвия Пaнaгoнoвa cъщo кaзвa, чe пoзнaвa Рaдocлaв Пoпoв oт бeбe, нo и чe ce „aбcтрaхирa oт бaщa му и цялaтa фaмилия”. С Плaмeн Пeткoв били cъдружници oт 2001 дo 2012 г., кoгaтo ce рaздeлили. Кoгaтo нacтъпил кoнфликтът, вceки дeн зaпoчнaли дa ce cлучвaт нeприятнocти. От чeтири гoдини никoй нe e cтъпвaл нa мoрeтo зaрaди нeгo, кoмeнтирa Пaнaгoнoвa. Причинaтa e, чe нaeмaтeли нa нeйнaтa фирмa били притecнявaни. Имaлo нaд 20 cлучaя нa cчупeни витрини, мaшини зa игрaчки, бити клиeнти… „Зaд вcичкo тoвa cтoят Плaмeн Пeткoв и Бoжидaр Кузмaнoв”, твърди Силвия Пaнaгoнoвa. Слeд жaлбитe прeд oргaнитe нa рeдa рeзултaт нямaлo. Плaмeн Пeткoв бил aлчeн, пoнeжe нe иcкaл дa cи пocтрoи път, a иcкaл дa минaвa прeз нeйния пaрцeл. Зa Бoжидaр Кузмaнoв Пaнaгoнoвa кaзa: „Зa мeн тoй e изрoд!” Кузмaнoв зaпoчнaл дa биe и дa плaши хoрaтa и винaги тoвa ocтaвaлo бeзнaкaзaнo. Жeнaтa нa Бoжидaр – Зoрницa, прeди рaбoтeлa кaтo ceкрeтaркa нa Силвия Пaнaгoнoвa. Вдoвицaтa нa Бaй Милe cпрялa дa пуcкa Рaдocлaв Пoпoв в Слънчeв бряг, зaщoтo я билo cтрaх зa нeгo. Зaтoвa Пoпoв хoдeл caмo в нaчaлoтo, cрeдaтa и крaя нa ceзoнa. Слeд кaтo пoкaзaниятa й бяхa прoчeтeни, Силвия Пaнaгoнoвa кaтo чe ли ce диcтaнцирa, кaтo oбяcни, чe вcъщнocт Рaдocлaв Пoпoв пoдaвaл вcички жaлби зa инцидeнтитe. Нo cлeд кaтo бe пoпитaнa дaли пoддържa кaзaнoтo минaлaтa гoдинa прeд рaзcлeдвaщитe, тя пoтвърди. Слeд въпрoc нa aдвoкaт, Пaнaгoнoвa oбяcни, чe тя личнo нe e приcъcтвaлa, a вcичкo тoвa й билo дoклaдвaнo oт нeйни cлужитeли. Пoкaзaния дaдe и 59-гoдишeн пaзaч нa бaриeрaтa. Тoй cъщo нямaшe жeлaниe дa cи cпoмни зa инцидeнтитe c Бoжидaр Кузмaнoв и хoрaтa му, кoeтo пaк нaлoжи чeтeнe нa пoкaзaния oт дocъдeбнoтo прoизвoдcтвo. Пoдoбнa бe cитуaциятa и c упрaвитeля Рaдocлaв Пoпoв.

Източник:napolovina.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Гарата в Бургас опустя! Трупът от ул. "Оборище" е на „човешкия Хачико“

Всяка сутрин отивал до жп гарата в Бургас и с часове стоял там, сякаш имал среща, която никога не се е състояла. Никой не знае какво е чакал, нито кого

Гарата в Бургас опустя, след като загуби най-верния си посетител - "човешкия Хачико". Така са наричали мъжа, който е открит мъртъв тази сутрин в беседка на ул. "Оборище" - в района на наказателния паркинг и бензиностанция "Петрол".По информация на Флагман.бг това е 57-годишен бургазлия. Близките му са уведомени, но молят да не бъде разкрита самоличността му. 

Сигналът е подаден малко след като случайни минувачи го виждат да лежи неподвижно. Хората веднага се обадили на тел 112. На място са изпратени полицейски и медицински екипи, които само констатирали смъртта му. По първоначални данни на мъжа му прилошало и той паднал. Не се съобщава за следи от насилие. Причините за смъртта ще се изясняват. 

Той не е клошар, но водел изключително затворен и необичан начин на живот, почти скитнически, въпреки че имал дом. 

Хора от района разказват, че той е бил добре позната фигура. Всяка сутрин отивал до жп гарата в Бургас и с часове стоял там. Не просел. Не създавал проблеми. Стоял и гледал влаковете. Затова местните го наричали „човешкият Хачико“ – като символ на мълчаливо чакане и вярност към нещо, което само той е знаел.

Някои твърдят, че години наред спазвал този ритуал. Появявал се по едно и също време. Сякаш имал среща, която никога не се е състояла. Никой не знае какво е чакал. Никой не знае кого е чакал. Той не обяснявал.

Смъртта му поставя край на една тиха, почти невидима история, която години наред се е разигравала на перона. Гарата ще е същата, влаковете ще пристигат и ще заминават по разписание. Само един човек няма да е там, тъгуват служители на железницата.

Източник:flagman.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Тя си отиде на рождения си ден. Последните й думи бяха : "Трудно ми е да дишам!".

Тя си отива от този свят точно на рождения си ден – 13 май 2012 година, когато навършва 63 години. В продължение на два дни певицата има сериозни проблеми с дишането, а роднините й викат линейка. 

Още преди пристигането на екипа на „Бърза помощ“ тя издъхва. Когато след около 30 минути идват лекарите от „Пирогов“, те единствено констатират смъртта. Причината е белодробна емболия. До нея до последно е съпругът й Крум Калъчев, който неотлъчно се грижи за нея. „Разбит съм. Не мога нищо да коментирам“, казва той през сълзи.

Катя Филипова е родена на 13 май 1949 година във Варна, в семейство с дълбоки музикални и аристократични корени. Прадядо й Владимир Телесницки е руски дворянин, дошъл в България като офицер в Руско-турската освободителна война. 

В Казанлък се влюбва в прабаба Мария и остава тук. Родът на баща й в Русия има история от над четири века и се води сред най-старите дворянски кланове, като сред предците има и губернатори. Освен руска жилка, Катя носи и словенска – баба й по майчина линия е родена в Любляна. Баща й Александър завършва царската военна академия, участва във Втората световна война и е отличен като Герой на Съветския съюз за участието си във военните действия в Унгария. 

Майка й Дора Филипова е родена в Букурещ, завършва Кралската музикална академия там и е известна пианистка. Двамата работят в Музикалния театър в София и покрай тях Катя още от дете познава големите имена на българската сцена.

Едва на 14 години тя вече участва в два детски филма – „Капитанът“ на режисьора Димитър Петров и „Началото на една ваканция“ на Зако Хеския. 

Въпреки ранния досег с киното, съдбата й е свързана преди всичко с музиката и със златните години на българската естрада. Завършва икономика и социология във Висшия икономически институт в София, днешния УНСС, но още като студентка дебютира като певица. На 23 години се опитва да вземе тапия, за да пее по заведенията, но я скъсват. Талантът ? обаче е забелязан от композитора Панайот Славчев, който я включва в оркестър „Метроном“. В началото почти никой не я забелязва, но звездата й изгрява по време на концерт в Карнобат.

На този концерт присъства и самата Лили Иванова, която я харесва и я кани за вокалистка. През 1973 година Катя Филипова става солистка и на Естрадния оркестър на радио „София“ с диригент Вили Казасян, а малко по-късно печели конкурс за солист на Естрадния оркестър на Българското радио и телевизия, с което започва и самостоятелната й кариера. Пее и в трио „Обектив“ заедно с Маргарита Хранова и Лидия Джонева, като трите често са подгряваща група на Лили Иванова.

Две години по-късно Катя Филипова вече е любимка и на публиката в Германия. В Берлин се сприятелява с естрадните звезди Франк Шьобел и Регина Тос. Започва активното й участие във фестивали, откъдето идват и големите международни отличия – „Златният мост“ в Берлин през 1975 година, първа награда на фестивала в Сопот през 1976-а, „Златна лира“ в Кастълбар, Ирландия, втора награда на шлагер фестивала в Дрезден през 1977 година. У нас е носител на първа и две втори награди от фестивала „Песни за морето и неговите трудови хора“ в Бургас и блести и на „Златния Орфей“. Всички тези статуетки до последно стоят в дома й. С песента „Звезда без име“ по музика на Атанас Косев печели специална награда за изпълнение в Кастълбар.

Катя Филипова пее на повече от 10 езика, владее шест – френски, английски, полски, немски, гръцки и испански, и изнася концерти в над 40 държави. Участва в галавечери с легендарните Карел Гот и Вики Леандрос, както и в събития с групата Boney M.. С песни на Тончо Русев озвучава филмите на режисьора Павел Павлов „Язовецът“ и „Есенно слънце“, в който застава пред камерата със Стефан Данаилов и Невена Коканова.

Личният й живот е неразривно свързан със съпруга й Крум Калъчев. Двамата се запознават, когато той е барабанист в оркестър „София“, а любовта им пламва през 1981 година на турне в Русия, когато Катя е зад кулисите и слуша как той пее. Още тогава знае, че това ще е нейният съпруг. Две години по-късно сключват граждански брак, а през 1993 година се венчават и в църква. В продължение на 31 години са неразделни и в живота, и на сцената. В първите години от брака си заминават на гурбет в Скандинавия с Динамит брас бенд и в продължение на осем години пътуват по море с ферибот между Финландия, Швейцария и Русия.

Сред най-известните песни на Катя Филипова са „Пътища“, „Птици“, „Есен“, „Добри познати“, „Добър вечер“, „Бялата птица“, „Сбогом, мое море“ и „Добър вечер, Едит Пиаф“. Най-емблематичната обаче остава „Незабрава“ от 1979 година по музика на Тончо Русев и текст на Калин Донков – песен, с която певицата завинаги се вписа в историята на българската естрада. В нея звучат думите: „Сърцето всяка участ заслужава, но не забрава, ах, но не забрава“, превърнали се в символ на нейния глас и съдба.

През 2007 година Катя Филипова е удостоена със „Златна лира“ от Съюза на музикалните и танцови дейци – признание за цялостния й принос към българската култура. Животът й преминава през много лични и професионални перипетии, но името й остава сред най-ярките в историята на родната естрада. Поклонението пред нея се състои на 16 май, сряда, от 12 часа в църквата „Свети Параскева“ в София.

Датата 13 май остава завинаги белязана – това е денят на нейното раждане и денят, в който тя си отиде. България ще помни Катя Филипова като един от най-големите гласове на своето време – глас, който „сърцето всяка участ заслужава, но не забрава“.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

27-годишна жена почина, след като бе полята с бензин, запалена и заключена в банята да изгори жива

Даниела Василева, сестра на жертвата, разказа през сълзи, че мъжът е пребивал не само сестра ?, но и двете им деца. „Лично съм ги виждала с кръв по лицата и разбити усти“, каза Василева.

Мъжът и е избягал, близки на жертвата твърдят, че системно е пребивал и нея, и двете им малки деца 

Ужасяващ случай разтърси Първомай. 27-годишна жена е била полята с бензин, запалена и умишлено заключена в банята, за да изгори жива.

Близките и през сълзи разказват, че убийството е извършено от мъжа, с когото е живеела на семейни начала и от когото тя има две малки деца. Роднините на починалата нямат никакво съмнение, че се касае за умишлено подпалване, за да си отиде младата майка в адски мъки. 

„Сестра ми беше жертва на брутално и системно домашно насилие в продължение на над две години. Не само тя, пребиваше и децата. Лично съм виждала децата с разбити усти и кръв по лицата. Имаше подадена жалба в полицията, но той я притисна да я оттегли. Сестра ми е била заключена в банята, за да изгори жива в мъки. Полицията запечата къщата, но ние видяхме как се е борила и драпала, за да излезе през малкото прозорче в банята. Насилникът е избягал – няма го. Имаме информация, че се крие в бургаското село Камено“, разказа сестрата на жертвата Даниела Василева. 

„Много пъти исках да се саморазправям с него, но тя не ми позволяваше, защото въпреки всичко го обичаше”, разказа бащата на жертвата пред Nova. Сега именно бащата на починалата млада жена се грижи за децата.  

От полицията са извършили оглед. Предприети са действия за изясняване на всички факти и обстоятелства и по случая е образувано досъдебно производство.

Източник:труд

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Пастрокът на Ивайло Калушев: Зад случая „Петрохан“ официалните твърдения са мащабна лъжа

 

Според художника Николай Майсторов зад случая „Петрохан“ стоят наркотици, а официалните твърдения са мащабна лъжа, докато момчетата са напълно невинни.

„Това е политическа мафия – отдолу седи дрогата, а момчетата са абсолютно чисти!“ – така Николай Майсторов коментира пред „България Днес“ трагедията около случая „Петрохан“. Художникът, който е пастрок на Ивайло Калушев, заявява категорично, че не приема версиите, представяни от разследващите органи относно съдбата на Ивайло Калушев и другите младежи.

По думите на Майсторов, разследването все още не е приключило. „Лъжата е огромна! Следствието кой знае какви неща натрупва“, казва той с подозрение. Николай Майсторов е съпруг на майката на Ивайло Калушев – прочутата пианистка Стела Димитрова-Майсторова. Ивайло е дете от първия ? брак с Георги Калушев, бивш преподавател по бизнесадминистрация в УНСС, който впоследствие е бил разкрит като агент на Държавна сигурност. След седмица на издирване на спелеолога, близките му изпадат в шок заради фаталния край на случая. Калушев е поддържал близки отношения със семейството. „България Днес“ разполага със снимка, на която се вижда как той присъства на изложба на своя пастрок. Събитието е проведено в края на 2023 г., като на него присъства и майка му Стела.

изложба Майсторов

Ивайло Калушев (вляво) по време на изложба на пастрока си – художника Николай Майсторов. До него на събитието е майка му Стела Димитрова-Майсторова, снимка: „България днес“

Стела и Николай

Ивайло е гласувал доверие на Стела и Николай Майсторови и при създаването на Националната агенция за контрол на защитените територии (НАКЗТ). Двамата са вписани като учредители на рейнджърската организация заедно със загиналите Ивайло Калушев, Ивайло Иванов, Николай Златков, Дечо Василев и Пламен Статев. „Нищо от това, което ще чуеш, не е вярно, дори и частичка, но нямаме никакви сили повече да се борим с тази кочина… То не е причината, то е просто капката, която преля за всички нас чашата, поредният искрен опит да помогнем на едно болно дете – момиче е, в твоя чест :))) Прости ми, благодаря ти от сърце и когато намериш сили (по-скоро е по-добре), просто си насочи мисълта към мен и ще ме намериш. Този свят е един много стабилен сън. Няма смисъл да го превръщаш в кошмар. Направи напук и виж вътре в себе си и се усмихни. Обичам те много. Бъди свободна“, пише Калушев до майка си малко преди разстрелите. По-късно Стела заявява пред Нова тв, че синът ? е бил дълбоко отвратен от случващото се в България. На въпрос за споменатото момиче тя казва, че не знае за кого става дума и че това е работа на разследващите.

Николай Майсторов/снимка: „България днес“

След дни на оскъдна информация, противоречиви версии и различни теории, органите на реда решават да дадат повече яснота около мистериозния случай, за да ограничат спекулациите. „Разследваме случай без аналог в нашата страна“, заявява директорът на ГД „Национална полиция“ Захари Васков. По данни на криминалистите Ивайло Калушев е пребивавал в дома си в бургаското село Българи заедно с Николай Златков и Александър Макулев в периода от 27 до 31 януари. Тримата са извършвали ремонтни дейности, което е потвърдено от свидетели. След това са пътували през София към хижа „Петрохан“, като движението им е заснето от камерите на АПИ. Разследващите представят записи от района на хижата, захранвани чрез соларни панели. Камерите и съхранените записи в самата хижа са унищожени при пожара.

записи Петрохан/снимка: „България днес“

От видеоматериалите от 1 февруари, неделя, се вижда как Калушев се разделя с Ивайло, Дечо и Пламен, след което напуска мястото заедно с младежите. По-късно се чуват думите на Ивайло Иванов, Дечо Василев и Пламен Статев: „За мен беше чест, ще се видим в… по по-хубав начин. Благодаря ви за всичко“. Във връзка с дейността на НАКЗТ са разпитани множество свидетели, включително деца, участвали в лагери в хижата. През последните един-два месеца сред членовете на сдружението се наблюдавали психическа нестабилност и дълбоко отчаяние заради отношението на държавните институции и спонсорите, което довело до усещане за безсмислие на по-нататъшната им дейност. „Смъртта е изход“, казвали нееднократно, но никой не е предполагал, че ще преминат към действия. Разследването разкрива и религиозни търсения в групата – открити са данни за интерес към тибетския будизъм. Те са вярвали в него и са извършвали духовни практики по няколко часа дневно, като това е било задължително за всички.

В неделя вечерта, в 20:44 ч., Ивайло, Дечо и Пламен подпалват хижата. Разхвърляли са пелети, напоени с леснозапалими вещества, и са натрупали купчини от книги и хартия, за да улеснят запалването. От пожарната потвърждават, че не са установени къси съединения. Две кучета са загинали в пламъците. Сигналът за инцидента в Петрохан е подаден в понеделник, 2 февруари. Хижата е била огледана първоначално с дрон, а след това обследвана от тактически екипи, за да се гарантира безопасността на мястото. В близост до главния вход са открити три тела, до които са намерени два пистолета и една пушка. И при трите случая са установени огнестрелни рани в главата, нанесени от упор или от много близко разстояние. Нараняванията са в зони, удобни за самопричиняване, обясняват от Съдебна медицина. Намерени са четири гилзи, изстреляни от двата револвера и пушката, открити при телата. По оръжията е открита единствено ДНК на починалите, потвърждава директорът на Националния институт по криминалистика Кремена Илиева, която допълва, че при едно от лицата са налице две огнестрелни рани.

След трагедията в Петрохан разследващите насочват усилията си към издирването на останалите трима – Калушев, Златков и малкия Алекс. В неделя, 1 февруари, след напускане на хижата, кемперът им преминава през Бързия, Вършец, Стояново, Долно Оризово, Бели Извор, Враца и село Челопек. В четвъртък са изпратени екипи за претърсване на райони, които опитните спелеолози и водолази биха могли да посещават. Засечена е стара линк станция, използвана от Ивайло Калушев, която е подала сигнал на 3 февруари. В района, където по-късно е намерен кемперът, не е имало мобилен обхват, а телефоните на тримата са били изключени. В неделя, 8 февруари, е подаден сигнал за тяло в кемпер край Околчица. Алекс е открит в клекнало положение, със сплетени пръсти на двете ръце.

Наталия Николова

Наталия Николова от Апелативна прокуратура – София, окръжният прокурор на София Христина Лулчева и техни колеги оповестиха подробности по случая „Петрохан“. Снимка: Велислав НИКОЛОВ.

„Една от основните версии е убийство със самоубийство или самоубийство“, заяви Наталия Николова, заместник-ръководител на Апелативна прокуратура – София. По случая са образувани две досъдебни производства. Назначени са общо 18 експертизи – медицински, балистични, физикохимични, ДНК, както и технически анализи на видеозаписи, телефони, компютри и други устройства.

Трудна и недостъпна развръзка

Финалът на случая „Петрохан“ настъпва след откриването на телата на Ивайло Калушев, 22-годишния Николай Златков и 15-годишния Александър Макулев в кемпер под връх Околчица.

След намирането на издирвания кемпер криминалистите се сблъскват с ново предизвикателство – превозното средство се намира в изключително труднодостъпна зона със стръмни склонове, коловози и множество препятствия. Служебните автомобили не могат да достигнат мястото, поради което се налага използването на високопроходима техника за извозване на телата. Осветлението за огледа и специализираната операция е било пренасяно на ръка. В неделя вечерта кемперът е транспортиран до районното управление, където криминалистите да извършат подробен оглед при по-добри условия.

Източник: www.bgdnes.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Камерите показаха: Тримата загинали при „Петрохан“ се сбогували и запалили хижата

Тримата загинали при хижа “Петрохан” се сбогували с прегръдки, а след това я запалили. Това показват записите от видеокамерите за наблюдение, записите от които са иззети от разследващите.

На един от тях ясно се чува как един от тях казва “Да тръгваме”, а накрая се чуват думите “Благодаря ви за всичко”.

Часове по-рано с тримата се сбогува и ръководителят на групата Ивайло Калушев. 

Той е е притежавал имот в село Българи. Екипи на ОД на МВР са направили проверка и свидетели потвърдили, че издирваните са били на територията на селото от 27 януари до 1 февруари. Камерите на АПИ са установили че кемперът се е движил от Бургас до София и след това до Петрохан.

Кадрите от соларните камери в хижа „Петрохан“, в който тримата убити се сбогуват, а после се вижда, че сами палят хижата и се самоубиват

Ангел Папалезов от „Криминална полиция“ към Главна дирекция „Национална полиция“ съобщи, че са запазени част от записите в хижата. ДВР-ът е изгорял, но само малка част е възстановена. Той съобщи за пръв път, че след като са получили сигнал за случая са пуснали дрон да обходи района, защото са имали данни, че групата, обитаваща този район е въоръжена. Папалезов потвърди, че е извършено претърсване на вилата на Ивайло Калушев в странджанското село Българи. Той потвърди информацията на Флагман.бг, че Ивайло Калушев и двете момчета са били в селото от 27 до 31 януари, след което са тръгнали да се прибират към София.

„В района на самата хижа е имало външен периметър на охранителни камери, които са в отдаличена част на хижата, записвали са с SD карти и са захранвани със слънчева енергия“, обясни Папалезов. Именно от тези камери бяха предоставени Видеозаписи.

Захари Васков, главен директор на Главна дирекция „Национална полиция“ твърди, че служители на ДАНС не са присъствали в хижа „Петрохан“.

На 1 февруари след тръгването на Калушев пи двете момчета от вилата, кемперът е засечен по частни камери по четвъртокласната пътна мрежа към Монтана и Враца.   От пожарната уточняват, че огънят е възникнал в нощта на 1 февруари от горимите материали. Огънят е предизвикан от живеещите в хижата.

Според разследващите имало безспорни доказателства, че тримата в хижа „Петрохан“ са се самоубили. По оръжията имало ДНК следи само от жертвите. Основната версия била – убийства и последващи самоубийства или тройно самоубийство. 

15-годишният Алекс е бил клекнал със сплетени пръсти на двете ръце, убит е с един изстрел в главата. С изстрел в главата е умъртвен и 22-годишния Николай Златев, а в момента се прави аутопсията на Ивайло Калушев, съобщиха от прокуратурата. 

Трети лица, които да са посетили хижата в „Петрохан“ не са установени, казаха апелативният прокурор на София Наталия Николова.

Бяха показани записи, в които Калушев, заедно с непълнолетното момче, си взимат сбогом с тримата мъже, открити мъртви на следващия ден. След това те се качват на кемпера и потеглят

„Е, потегляме ли“, казва един от мъжете през смях. „За мен беше чест. Истинска чест“

„Ще се видим..“, казва още мъжа, но не може да се разбере от записа точно какво изрича. Около тях бяга едно от кучетата, които по-късно бяха намерени мъртви в хижата. 

„Благодаря ви за всичко“, казва другият мъж. 

В 22:44 часа на 1-ви февруари същите три лица могат да бъдат видени да палят хижата, която са обитавали няколко години. 

След като е тръгнал от „Петрохан“, кемперът не е бил засечен от камерите на АПИ. Затова са иззети записи от други камери по пътищата. Така е установено, че на 1 и 2-ри февруари, кемперът е преминал през село в Монтанско, а след това е засечен на изхода на град Вършец, след това в с. Български извор и са се отправили към мястото, на което по-късно тримата пътници са намерени мъртви. 

Starlink станцията, която Калушев е използвал за комуникация с другите, е дала сигнал на 3-ти февруари. Това е насочило разследващите в райна, в който тримата са пребивавали. 

Телефоните на жертвите са били изключени.

Много близък роднина на едно от лицата е заявил, че през последните месеци е имало „психическа нестабилност“ в сдружението и отчаяние от действителността, отношението на държавните органи към тях, държанието на техните спонсори към тях и те не виждат смисъл да продължат дейността си.  

Още тогава едно от лицата е споделяло, че смъртта е изход и се е коментирало многократно. 

Всички наранявания на жертвите, открити до хижа Петрохан, са в области, удобни за нанасянето със собствена ръка.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Лоши новини за Боби Михайлов

„Той не може да диша самостоятелно, заради тази причина се използва апаратура, която го подпомага“, разкри пред Lupa.bg лекар от „Токуда“ – лечебното заведение, в което Михайлов продължава да се лекува.

Специалистите поясняват, че плевралният излив е натрупване на течност в плевралната кухина – пространство, където по принцип се намира само минимално количество течност, за да се осигури гладко движение на белите дробове по време на дишане. Ако тази течност се увеличи, може да се стигне до притискане на белите дробове, затруднено дишане и различни усложнения.

По сведения на нашия екип, дробовете на Борислав Михайлов непрекъснато се пълнят с течност и ако апаратът бъде изключен, той няма да е в състояние да диша сам.

Lupa.bg още преди настъпването на новата година съобщи за тежкото здравословно състояние на бившия национал и вратар на Левски, като подчерта, че дори и да успее да се пребори със ситуацията, възможността за нормално възстановяване е почти нищожна. След претърпения инсулт, случил се след 10-дневен алкохолен запой на яхта на негов приятел малко преди 50-ия рожден ден на съпругата му Мария Петрова, едната част от мозъка му е спряла да работи.

Видно е, че състоянието на Борислав Михайлов остава критично и той е под постоянен медицински надзор. През следващите дни се очаква повече информация относно развитието на случая.

В подобни ситуации единственото, което остава, е да се следи отблизо и да се очакват новини от лекарите.

Много тежка ситуация, в която решенията са изцяло в ръцете на медицинските специалисти. Остава да се изчакат следващите стъпки и официални съобщения.

Източник:telling.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Какво крие миналото на новия президент на България

Илияна Малинова Йотова е родена на 24 октомври 1964 г. в София. Бащата й – д-р Малин Тодоров, е лекар акушер-гинеколог, дългогодишен директор на болницата в Сливница, а по-късно и кмет на общината. Майка й е инженер, участвала в строителството на язовири и напоителни системи из страната – фина, стилна и принципна жена, от която Йотова наследява вкуса и чувството си за мярка.

Детството и ранните години на Илияна преминават в Костинброд, където животът е бил спокоен, а детството – истинско. Тя учи до 7. клас в ЕСПУ „Д-р Петър Берон“ в Костинброд. Още от ранна възраст проявява интерес към езиците и литературата, което по-късно определя и нейния житейски път. След 7 клас е приета във Френската езикова гимназия „Георги Кирков“ („Алфонс дьо Ламартин“днес) – едно от елитните столични училища, където получава сериозна хуманитарна подготовка и изгражда увереност в публичното общуване.

Френският език за нея не е просто учебен предмет, а прозорец към друг свят – по-свободен, по-различен и далеч от еднообразието на тогавашната българска действителност. В гимназията тя се оформя като активна, амбициозна и комуникативна личност.

След завършването си продължава образованието си в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където изучава българска и френска филология. Студентските й години са период на натрупване на знания, формиране на критично мислене и усет към словото – качества, които по-късно ще се превърнат в основа на професионалната й реализация. Още тогава тя се отличава с активност, организираност и умение да защитава позиции.

Между 1987-ма и 1991-ва година е учителка по български език и литература в 11 основно училище в софийския кв. Дианабад.

В началото на 90-те години Илияна Йотова започва работа в Българската национална телевизия. В БНТ преминава през различни позиции – репортер, редактор, водещ и ръководен кадър в новинарските структури. Телевизията се превръща в нейна школа за публичност, отговорност и работа в динамична среда. Контактът с актуалните събития и политическите процеси логично я насочва към активна обществена и по-късно политическа дейност.

През втората половина на 90-те години Йотова влиза в политиката, като заема ръководни комуникационни позиции в Българската социалистическа партия. Оттам пътят й продължава към парламента, а след това и към европейските институции. Като народен представител и по-късно като член на Европейския парламент тя изгражда профил на политик с опит в международните отношения, европейските политики и публичната дипломация.

През 2016 г. Илияна Йотова е избрана за вицепрезидент на Република България. В този си мандат тя отговаря за ключови ресори, свързани с българските общности в чужбина, гражданството, културната дипломация и международните контакти. През годините на вицепрезидентството си тя запазва активна публична роля и ясно присъствие в политическия живот на страната.

От днес Илияна Йотова официално застава начело на държавата като президент на Република България – първата жена, достигнала до този пост. Така нейният път, започнал от езиковото образование, преминал през журналистиката, парламента, Европа и президентската институция, достига своята най-висока точка. Личният й живот остава дискретен – тя е омъжена и има един син, като последователно държи семейството си далеч от политическия шум.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Преди 23 години убиват във влака бащата на Илияна Йотова

Историята на първата жена президент на България Илияна Йотова е дълбоко свързана с два града в Софийска област – Костинброд и Сливница. Детството й преминава в Костинброд, а обществената и професионалната биография на баща й – д-р Малин Тодоров – е неразривно свързана със Сливница, където той е кмет в периода 1999–2003 г. Този път обаче завършва трагично – с убийство във влак.

Детство и ранни години в Костинброд

Илияна Йотова неведнъж е разказвала, че е израснала без „сребърни лъжички и дантели“, но в семейство на образовани и интелигентни хора. Ранните й години преминават в Костинброд, където животът е бил спокоен, а детството – истинско.

Тя учи до 7. клас в ЕСПУ „Д-р Петър Берон“ в Костинброд, преди да продължи образованието си в София. Спомените й са изпълнени с игри навън, колела, народна топка и жмичка, както и с усещането за общност – деца от различни семейства и етноси, които растат заедно и ходят в едно училище.

„Като повечето деца, бях най-вече с баба и дядо. Дължа им много. Имах истинско детство“, споделя Йотова в свои интервюта.

Семейството – строга почтеност и човечност

Бащата на Илияна Йотова – д-р Малин Тодоров, е лекар акушер-гинеколог, дългогодишен директор на болницата в Сливница, а по-късно и кмет на общината. Родом е от Сливница – град с исторически дух и „корави хора“, както самата Йотова ги описва.

Той е човек с твърд характер и високи изисквания – към себе си и към децата си. „За него нямаше отговор „не мога“, казва тя. И до днес хора от Сливница и региона я спират, за да й благодарят за помощта, която баща й им е оказвал като лекар и като кмет.

Майка й е инженер, участвала в строителството на язовири и напоителни системи из страната – фина, стилна и принципна жена, от която Йотова наследява вкуса и чувството си за мярка.

Кмет на Сливница (1999–2003)

През 1999 г. Малин Тодоров е избран за кмет на Сливница. Мандатът му е белязан от активна работа и силно лично присъствие – той е познат на хората не само като управник, но и като лекар, помогнал на поколения семейства.

Убийството във влака

На 21 август 2003 г. животът на д-р Малин Тодоров е отнет по особено жесток начин. Той пътува с влак от Костинброд към Сливница, когато е нападнат в купето от възрастен мъж с нож. Кметът е намушкан четири пъти, една от раните е в областта на сърцето.

Тодоров е откаран в „Пирогов“ с тежка кръвозагуба и в критично състояние. Въпреки усилията на лекарите и няколкото операции, той почива на следващия ден.

По-късно извършителят е задържан, а като основен мотив е посочен имотен спор, свързан с реституция. Случаят потриса Сливница и цялата Софийска област.

„Най-големият удар в живота ми“

За Илияна Йотова това остава най-тежката лична трагедия. Тя признава, че не си е позволила да се пречупи, защото е вярвала, че така би искал баща й – да бъде силна, отговорна и изправена.

Източник: balkanec.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Когато отивах войник само Росен Желязков ме изпрати на гарата

Днес той е най-обсъжданият човек в държавата. За легендарно мазе с китари в центъра на София, годините в гимназията, казармата и възхода към властта, разказано от най-добрия му приятел 

Борис Павлов е емблематично име в българските артистични срещи. Композирал е музиката за някои от най-големите хитове, превърнали се в шлагери, включително тези на съпругата си – именитата певица Есил Дюран. По-малко известен е фактът, че в тръгналата в началото като любителска рок група R&Bo, свири рамо до рамо с бившия министър-предсесател на България Росен Желязков.

Историята на приятелството между Борис и Росен започва преди повече от 50 години. „С Бобо сме отпреди да се родя. Той е две години по-голям от мен. Неговата майка и моят баща са съученици“, казва Желязков за Павлов.

„Музиката и китарите продължават, много музика имаме да довършваме с Росен“, усмихва се композиторът в разговора с репортер на „Труд news“. „Всичко при него става като в най-добрите мечти, отредено му е“, убеден е Бобо, за когото Росен Желязков е обречен на успех и на най-високата позиция в изпълнителната власт.

Борис Павлов разказа за легендарно мазе с китари в центъра на София, годините в гимназията казармата и бившия ни премиер, такъв, какъвто не го познаваме.

„Росен го познавам от невръстна възраст. Моята майка, светла й памет и неговият баща, светла му памет, са съученици, били са в една компания. На рождени дни и семейни празници сме били винаги заедно. Като се замисля, имам общи снимки, които са от детската градина. Росен е две години по-малък от мен, винаги е бил част от живота ми, просто константна величина“, започва Бобо.

В гимназията имахме рок група, репетирахме в моето легендарно мазе

„След това в гимназията аз започнах да се занимавам с музика, в началото любителски, разбира се. Започнах да обръщам внимание на китарата, на рок групи – тогава по тази линия и момичетата ни обръщаха внимание“, смее се Борис. „Такива време бяха, нямаше телефони, така се ставаше душата на компанията. После Росен кандидатства в същата гимназия и го приеха, запали се и той по китарата покрай мен. В гимназията имахме рок група, репетирахме в моето мазе. Това беше легендарно мазе, много популярни личности от днес са идвали долу, когато свирехме рок през 80-те. Това са днешни журналисти, актьори, музиканти, общественици“, разказва композиторът за пълното със спомени подземие в дома на улица „Парчевич“ в центъра на София, който принадлежи на фамилията му повече от 100 години.

„Росен беше единственият от приятелите ми, който ме изпрати на гарата, когато влизах в казармата“

„И така си свирехме ние щастливо едни четири години, после аз трябваше да вляза в казармата. Росен беше единственият от приятелите ми, който ме изпрати на гарата, когато отивах войник в казармата. Така се случи, всеки беше хванал нанякъде и той, нали беше и по-малък, дойде на перона с мен. Когато се уволних аз, той пък влезе войник. Тогава му ходех на свиждания, мисля, че беше в едно поделение в Горна или Долна Малина, не мога да се сетя точно“, спомня си Борис Павлов. „И на клетви ходихме, всичко както си му е реда. Когато се уволних, тръгнах да свиря по чужбина и пътищата ни се разделиха за неопределено време. Но винаги, когато сме се връщали с Есил, сме намирали начин да се виждаме. Ходил съм и на работното му място, където е бил във времето и буквално съм проследил цялото му изграждане като личност през всичките тези години“, уверява ни композиторът.

„Има невероятен музикален талант“

„Росен беше много талантлив и продължава да е, има невероятен музикален талант. Когато се учеше на китарата, много бързо запомняше всичко Като машинка беше!“, смее се Борис. „Както излизаха нотите изпод пръстите му, пъргави като машина, така и делата на държавата ще прави и съм сигурен, че ще е така. Много му се радвам и искрено му желая успех! Смея да кажа, че България уцели много с Росен Желязков!“, категоричен е той.  

„Музиката и китарите продължават, много музика имаме да довършваме с Росен“

„Имаме група R&Bo, може да видите клиповете в You Tube, много музика имаме да довършваме с Росен. Той е първо много интелигентен човек, много музикален, има въображение, има чувство за хумор, артистичен е. И двамата сме учили в испанската паралелка във Френската гимназия в София, бяхме в първите випуски, а след това се отдели в отделна испанска гимназия. Нашето училище беше елитно и точно в края, когато се гонеше успех, аз започнах да се занимавам сериозно с музиката и си го развалих“, спомня си Борис Павлов.

„Росен просто изчезваше“

„Правеше силно впечатление, че когато трябваше да се учи, Росен просто изчезваше“. Тогава майка ми го даваше за пример и казваше: „Виж сега Росен как прави, прави и ти така“. Е, аз не можех“, признава с усмивка композиторът. „Росен има овладява емоция и знае кога трябва да се учи, когато трябва да се забавлява, изключително подреден е! То личи и в развитието му колко е последователен. Минаваше ми тази мисъл през главата, че този човек сте стигне далеч“, признава той.

„Отдаден на работата си и много я разбира“

„Росен Желязков е отдаден на работата си и много я разбира. Реално, откакто е започнал да се занимава с държавната администрация още като младеж, не е преставал да се занимава в тази област, аз не мога да си представя някой друг по-опитен от него. И като юрист е превъзходен, има страхотна обща култура и това много му помага. Диалогичен е, хората го обичат навсякъде, където е работил, колективът го харесва като ръководител“.

„Знам му соя, знам му семката“

„Това развитие при Росен му е отредено, така си мисля. Познавам и родителите му, това са едни превъзходни хора. И са баща му сме комуникирали много, за мен той от дете си е бил чичо Жельо, говорили сме си го това и с него. Знам му соя, знам му семката и знам, че нещото там са превъзходни. Не защото сме приятели от деца, просто е факт“, уверява Борис Павлов.

„Всичко при него става като в най-добрите мечти, отредено му е“

„Много е важно на поста министър-председател да има личност като Росен Желязков. И говори езици превъзходно. В него я има онази осанка! Има осанка, спортува, излъчва авторитет – това е реалността. И в чужбина, като отиде, това е много важно. Като стане сега инаугурацията на Тръмп, живот и здраве, двамата, ако застанат един до друг, ще е като за снимка от кралското семейство“, смее се от сърце Борис Павлов и още веднъж пожелава успех от все сърце на приятеля си от детинство Росен Желязков.

Източник: вестник Труд

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Баща му е известен журналист отпреди 9.09.1944 Г. Той е любимец на децата, но избяга от България заради един шамар. Днес софийска улица носи неговото име

Всички онези, които са на възраст 50+, добре помнят баткото, който рисуваше по стъкла и разказваше приказки в рубриката „Лека нощ, деца“ по единствената тогава национална телевизия. Това се случваше всеки четвъртък от 1969 до 1975 година в поредицата „Климбо пее и рисува“. 

Климбо всъщност е артистичен псевдоним на актьора Климент Денчев. Той е роден на 26 май 1939 година в София и завършва ВИТИЗ в класа на проф. Желчо Мандаджиев. Започва да се снима в киното още през 1962 г., а десетилетие по-късно участва във филмовата класика „Козият рог“ на режисьора Методи Андонов. Там влиза в образа на турчин, един от изнасилвачите на майката на главната героиня – роля, изпълнена блестящо от актрисата Катя Паскалева.

Децата обаче си го харесват като баткото от тв екрана, а рисуването на стъкло Климбо си измисля сам още като студент в театралната академия, докато репетира някаква приказка. Хрумва му, че ще е по-интересно да илюстрира разказа, а идеята идва от думи на певицата Леа Иванова, която му казвала, че много неща могат да се случат, докато говори.

Иначе Климент си рисува още от дете. Дори самият той е признавал как шарил стени в дома си, а майка му се хващала за главата и се чудела как да изчисти „произведенията“ на своя син. След като завършва ВИТИЗ, Денчев е затрупан от ангажименти. Играе на театралната сцена, снима се във филми и в тв предавания, но през 1978 година решава да си стегне куфарите и да замине за Канада

По онова време това носи жестоки последствия. Съвсем очаквано тогавашната власт го обявява за невъзвращенец, спират да излъчват всички програми с негово участие и го изчегъртват от културната карта у нас.

Защо обаче Климент Денчев се решава на тази съдбовна крачка? От какво е бил недоволен, за да избере да заживее в Монреал? На този въпрос отговор дава един от най-близките му приятели – актьорът Николай Николаев, който, уви, вече не е между живите. „Климбо не избяга, а го изгониха – разказва Николаев. – Аз даже бях участник в случката. През 1977 г., като ме направиха заслужил артист, на 24 май отивам с една бутилка уиски при него да празнуваме. Той живееше в блока на артистите. Там беше оставил една стълба, но деца видели, че някой я взима, и викат: „Бате Климбо, крадат ти стълбата!“. Климент, драматургът Христо Ганев, Асен Шопов и аз тръгваме да гоним крадеца. Той влезе в клуба на ОФ и изведнъж излиза без стълбата. Климбо му удари един и му вика: „Абе, фашист, що ми крадеш стълбата?“.

Оня извади свирка, разсвири се: „Аз съм отрядник и вие сте арестувани!“. Тогава старият партизанин Христо Ганев му каза: „Ей тука сме отсреща. Този човек има празник. Елате да ни арестувате там!“. И си отидохме. Седим си над уискито и в това време се звъни. Отварям аз. Пристигнала черна „Волга“ и един човек ми казва: „Какво правите тука, бате Николай?! Аз съм дошъл да арестувам другаря Денчев!“. Обясних, че празнуваме, и ако ще арестуват Климбо, да арестуват и мен!“. Влизаме в колата. На предната седалка до шофьора седи същият този със свирката. Като тръгнахме, и оня вика: „Климбо, маменцено ще ти разгоня! Ще те вкарам в затвора! Ти на мен ще ми викаш фашист. Аз съм комунист в червата!“. Закараха ни в Първо районно.

Там Климбо каза да му върнат стълбата и той ще се извини. Пуснаха ни, но след месец Климент получи призовка за съда. Започва процес срещу него, на който свидетели сме аз, Христо Ганев, Асен Шопов и обществен свидетел Георги Калоянчев, понеже беше партиен секретар на Сатиричния театър, където Климент играеше. Започна един срамен процес. Излиза прокурорката, посочва Климбо и казва: „Погледнете това лице!

Любимецът на българския народ. Всяка вечер децата заспиват с неговите песни и рисунки!“. Викаме си: тая както почна, ще оправдаят Климбо! И изведнъж се развика: „Но той е престъпник, който вечерта в 7.30 ч. на 24 май пребива отрядника Игнат Димитров!“. Тоя беше говорител на Българското национално радио. Прокурорката продължава: „И аз искам три години затвор!“. Подгънаха ни се краката. Започнаха да ни разпитват. Бях първи и си разказах нещата, както са били. Съдийката попита Игнат Димитров: „Защо сте взели стълбата?“. И той отговори, че я взел, за да не паднат децата, които си играели на двора. Да не си счупели краченцата. Христо Ганев стана и тръшна вратата. Каза, че такъв фарс не е виждал, и си отиде. Разбра се, че процесът е скалъпен, но въпреки това осъдиха Климбо на една година условно за нанасяне на телесна повреда на длъжностно лице.

След това замина за Монреал и повече не се върна. Така загубихме Климент Денчев! А той направи там чудеса със своите умения и таланта си.“

В едно от малкото интервюта след като напуска родината, Климбо признава: „Заминах за Канада по лични причини, защото не можех да се вписвам в онази действителност.

Човек заминава не за да съжалява, а да открива нови светове. Нищо не ми липсва от родината. Взел съм България в мен. Тя ми е в сърцето. А сиренето и чубрицата ги има и там. Всичко, което касае България, ме боли вътрешно“.

Заради това, че е обявен за невъзвращенец, актьорът не може да се прибере в България нито за погребението на майка си, нито за това на баща си – известния журналист преди 9 септември 1944 година Денчо Денчев.

Но пък кариерата на Климент потръгва зад океана. Той си изкарва хляба, като създава смешни човечета и в Канада – играе в театрална постановка „Храбрият шивач“ и рисува направо върху кулисите. После ги разрязва и подарява парчетата рисунки на зрителите. Друг път кара малчугани от публиката да облекат бели тениски, строява ги едно до друго и започва да рисува върху тях. С гордост разказва, че гостувал на един художник, който прави спецефекти за филмите на Спилбърг – латексови маски със сложни гримове, които се изработват в Канада. И този млад художник, Адриен, му се изповядва: „Влязох в тази професия заради твоето телевизионно предаване, Климбо. Влюбих се в рисунките ти по стъклата и се зарекох, че когато порасна, ще правя нещо като теб“.

Климент Денчев може да се похвали и с друго:

„Смея да кажа, че съм строител, защото сам построих една къща – моята – казва актьорът. Вярно, че е от дърво, но и бетон съм пи-пал, и зидария. Един американски дърводелец ми е учител и от него знам, че когато строиш, трябва да го правиш бавно и с любов, защото ще го гледаш цял живот и ако не е изпипано, ще те дразни“, споделя той. Така че неголямата дървена къща на два етажа със скосен алпийски покрив е построена с голям мерак от актьора. Пода й реди с каменни плочи – неравни, с неправилни форми. Но истинската му слабост е дворът. Коси тревата, сече дърва за камината, работи в зеленчуковата градина и е убеден, че пипането на земя е полезно за душевното здраве.

Твърди, че отвъд океана не се е превърнал в роб на парите. „Нужни са ми толкова, колкото да си платя сметките. Никога не съм имал амбицията да стана богат – признава актьорът. – Ако не мога повече да играя, ще правя нещо друго, но няма да остана без нищо. Дърва ще цепя, ама без работа няма да стоя.“

Зад океана той се снима в епизодични роли във филми, в които са участвали Шарън Стоун, Рупърт Еверет и Бърт Ланкастър. А през 2005 година се връща в България след цели 27 години емигрантски живот. Прави го пак заради филм. Режисьорката Иглика Трифонова го кани да се снима във филма ѝ „Разследване“. Това е и последната му роля в българското кино – шеф на следствието.

„Винаги ми е вървяло на жени-режисьори – казва Климент Денчев. – Бинка Желязкова ме покани да играя в „Басейнът“, а в Монреал „канадската Бинка Желязкова – Мишлин Лангто, ми повери роля на българския моряк Тодор във филма „Сонатина“, който спечели „Златен лъв“ на фестивала във Венеция. С Иглика Трифонова се запознахме в Монреал на международния кинофестивал, където представи „Писмо до Америка“. Тя е невероятно умна жена. Велика. Страхотна. А и ролята, която ми предложи в „Разследване“, много ми хареса, защото в Канада все ме караха да играя руски шпиони, агенти на КГБ и попове.“

Има любовни истории с Невена Коканова и Катя Паскалева

За любовния живот на Климент Денчев се носят легенди. В артистичните среди не спират да коментират тайната му връзка с Невена Коканова, която обаче така и не се решава да се разведе със съпруга си Любомир Шарланджиев и да заживее с Климбо. Именно актьорът е човекът, който я насърчава да рисува. Той дори взима помещение на приземния етаж в блока, в който тя живее, за да си направи ателие.

Климент Денчев е имал любовна история и с актрисата Северина Тенева, дъщеря на Драган Тенев, която след това се омъжва за Асен Агов. За малко е женен и за Доротея Тончева, а заради Катя Паскалева напуска тогавашното си гадже. Отвъд океана пък заживява с канадката Надин.

„Гледам да се уча от нея и да се сборвам с нашия типичен негативизъм, защото с него сме за никъде – казва актьорът. – Човек не може да промени другия, но може да се промени спрямо другия. Трябва гъвкавост, търпимост между хората.“

Сприятелява се с индианци, шаман го лекува след сърдечна операция

В последните години от живота си, вече пенсионер, Климент Денчев има сериозни проблеми със сърцето. Налага се да се подложи на операция, за да му бъде поставен байпас. В същото време актьорът общува и с местните индианци от племената канауаки и молох. Резерватът им се намира съвсем близо до къщата му и той прескача често до там. От тях усвоява навика да носи под яката на ризата си не вратовръзка, а кожен шнур, прикрепен с амулет. Един от индианците пък бил прочут шаман и му помага да се възстанови след тежката операция. Преди да пристигне в София през 2005 година, Денчев е изправен пред ново изпитание – катастрофира заедно с Надин и колата им се преобръща няколко пъти, заставайки с колелата нагоре. За щастие, двамата оцеляват.

На 29 март 2009 година Климент Денчев си отива от този свят. В продължение на няколко месеца преди това той се чувства зле. Дори в един момент се налага лекарите да го поддържат в изкуствена кома. А когато се стабилизира, моли сестра си Бонка и сина ѝ Евгени да му помогнат при възстановяването. Това обаче не се случва, защото сестра му умира. Последното желание на Климент Денчев е да бъде кремиран, а

прахът му да остане във Вермонт и ако има поклонение хората да се веселят.

Всичко това е изпълнено и когато го изпращат по вечния му път в Сатиричния театър в София, излъчват кадри от поредицата му „Климбо пее и рисува“.

„Чух го за последен път на 24 март – разкрива актьорът Славчо Пеев. – Беше ми изпратил пиеса на Илинда Маркова, която живее в Австралия, и дълго говорихме за текста. Както винаги, когато се чувахме, разменяхме мнения по политически и театрални теми. Беше се съгласил да прави декорите на „Римска баня“, постановка, която бях замислил за Сатирата. Чувстваше се отлично, беше в настроение и нищо не предвещаваше това, което се случи.“

„Вуйчо ми няма свои биологични деца, но всъщност има две – аз, макар да съм племенник, и Женевиев – дъщеря на неговата жена в Канада Надин – казва Евгени Стоев. – В завещанието си той изрично споменава, че прахът му трябва да остане във Вермонт – при къщата, изградена от основите до покрива от него. Това е мястото, на което се чувства истински щастлив.“

Така Климент Денчев остава завинаги там, където е ценен истински – в Канада. А у нас през 2013 година на входа на къщата му в София е поставена паметна плоча, на която пише: „В този дом живя обичаният от малки и големи артист Климен Денчев – Бате Климбо“. Но средствата не са дадени от държавата, а са събрани от негови приятели артисти. В столичния квартал „Гео Милев“ пък е кръстена улица на негово име. Защото хора като Климент Денчев трябва да се помнят.

.Автор: Антон СТЕФАНОВ

Източник:, filternews.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ