сряда, 9 януари 2019 г.

Йордан Стоичков е бил личен готвач на Тодор Живков в продължение на 12 години. Роден е 12 октомври 1948 г. в с. Скрино, Дупнишко, родното село на Св. Иван Рилски.

Топкулинарът има 2 деца, дъщеря и син, който също е готвач, но по съвет на баща си напуска тази професия. Наскоро бай Данчо издаде книга със спомени за Тато и рецепти на манджите, които му е спрятал. - Как се озова като готвач при Тодор Живков? - Плътно като личен готвач с него съм бил 10 – 12 години, не съм ги броил точно, но в продължение на 15 години работих с него. Аз смених всъщност бай Христо, един по – възрастен колега, от който научих и много работи. - Вярно ли, че прословутата баница, която си му правил за закуска, те е “задължавала” да ставаш почти посред нощ, за да може да се опече навреме? - Не, не. Тази баница, която сме му правили, може да се направи от една предварителна заготовка. Корите се замесват, разточват и изпичат на една голяма печка. Оттам нататък може да стоят и три месеца. Аз съм ги носил опаковани в кашон чак в Япония. И съм му я правил там. Това е баницата, която и вие, на представянето на книгата ядохте. Но за часа, ако той ще закусва в 7 ч., аз трябва най – късно в 5 да стана, да съм на печката. Да е загрято, то не е само баницата, има и шкембе чорба. А пък, за да го има, го слагам от вечерта да се вари. - И чушките, пълнени с боб, са били такава слабост на Тато? - Те бяха моя приумица. Оригиналната рецепта е за Коледа- прави се със сухи чушки. - А с какво още Тато ядеше баницата освен с кисело мляко? Пиеше ли боза, айрян? - Пиеше боза и айрян, но когато имаше заседание на политбюро, в ЦК... Пиеше кафе от джезве, не от машина.

Правехме му го аз или сервитьорът. - За кой негов гостенин най-често ти поръчваше да правиш баница? - Чирков идваше често в Банкя. Живков ми казваше: ”Направи една баница за следобед, че ще идва Чирков!” Идваха и други. Говореха много често за тази неговата болница, като я правеха. - Наистина ли между твоята печка, кухнята и Живков не е имало проверки на храната?! - Не е имало никакви проверки и това го заявявам, и повече няма да отговарям на този въпрос защото имам чувството, че вие, журналистите, не ми вярвате. - Дори и когато се е готвило за чужди държавни глави и делегации ли не са проверявали от УБО храната? - Никога. Можело е да има някой скрит някъде, който да ни е гледал, но ние не сме знаели, не е имало. Аз слагам яденето отпред, в тигана, във фурната, вадя го, слагам го в платото и сервитьорът прави три крачки и е в столовата. Не е имало проверка. Ние бяхме така добре проверени... и най – важното...В света няма готвач който да е отровил този, който храни. Това е благородна професия. Това може да бъде направено от малоумник, от изрод... - Полк. Ани Младенова, личната медсестра на Тато, изрично е заявявала няколко пъти, че храната на държавния глава се е проверявала, даже проби са се носили в лаборатории за изследвания?... - Аз казвам какво съм виждал с очите си. Оттук насетне кой какво е правил, не знам. Може Ани Младенова да има предвид продуктите, снабдяването... - Ти си бил служител на УБО. До какъв чин достигна?

- Имах чин старшина. Когато бях вече само при Живков, бях на по- друга длъжност. - Искаш да кажеш, че бай Тошо те повиши ли? - На едно мероприятие в Правец му бях правил едно ядене, агнешко месо, джоланчета с коприва и пресен чесън. Той го хареса страшно много. Каза на генерал Кашев за мен и сервитьора: ”Тея момчета искам да ги направиш офицери!” Обаче Кашев дойде при нас и ни каза: "Вижте какво, аз лесно ще ви направя офицери, обаче вашите колеги ще ви изядат! Ще се създаде прецедент. Ще почнат едни приказки, ще ви намразят направо и ще си прокълнете и майчиното мляко, че съм ви направил офицери. Затова ще ви дам длъжности, които вдигат много повече заплатата от офицерското звание.” И наистина, разликата от старшина до офицер в заплатите беше стотина лева, а в длъжността скача с 200 – 300 лв. Така и направи Кашев. Взимахме добри пари за времето. - Живков ти е дал апартамент в Зона Б 5, там е раздал апартаменти и на много хора от културния елит? Заради тази му практика след промените беше заведено и дело №1срещу него. - По време на делото ходих както всички да давам показания. С Аня Пенчева бяхме в един блок. Една говорителка от телевизията, Лили Ванкова, беше наблизо в друг блок. Преди делото давахме показания с Катя Паскалева в един и същи ден, предния ден са били Лолова, Калоянчев....
Тогава, като го доведоха в залата, отидох при него, попитах охраната, казах им: ”Аз му бях готвач, може ли да отида при него да се здрависам?” Пуснаха ме:” Може, но ще отворим леко вратата. Хвърляй поглед по коридора и ако видиш, че пристига съдът, си тръгвате ...” - Какви бяха приказките, които си разменихте?

- Е, “Здравейте, другарю Живков! Как сте?” И той ни попита: “Ама и вас ли ви разкарват заради това?! “Да, заради апартаментите”- това ни бяха приказките. Всъщност отначало аз бях под наем, а после купих апартамента със заем от ДСК. Даже нямах такава възможност, но баща ми беше на работа в Либия и ми даде малко пари, та ме подлъга да изтегля и заема. - Ти си бил толкова близо до Тодор Живков, вярно ли, че Ани Младенова му кърпела чорапите и Живков ходел с кърпени чорапи?! - Първият си, който ме пита за Ани Младенова. Ще кажа следното за нея. Ани Младенова беше един безупречен служител на УБО. Толкова всеотдайна и такъв работохолик беше. Живков ни събираше сутрин много често на кафе. Когато няма работа, ни събере и пием кафе и си говорим. За чорапите, приказката която съм чувал от него и то за ловните му чорапи, едни вълнени чорапи, той попита една сутрин:

” Има ли в България някой да носи кърпени чорапи?!”

 Ние му казахме: ”Да, има!” “След като има в България хора с кърпени чорапи и мойте чорапи ще се закърпят и аз ще си ги нося." И оттам излезе тази приказка. Не, че Ани Младенова му ги е кърпила. Тя е медицинска сестра с много по – други функции. Тя му беше много доверен човек. - Тато имаше ли диетолози или ти го хранеше с каквото ти и той решите? Диетите си ги правеше горе – долу сам. Веднъж се опита внучката му да прави диети, но беше за три дни. Като вдигнеше килограмите, Ани Младенова ми казваше: ”Малко ще намалите еди какво си!” А иначе той ми казваше: ”Днес ми се е прияло еди какво си...направи ми тая манджа!” Например миш – маш. Нещо което не го е ял скоро. - Нали Живков беше и на лечение в СССР за нещо? Там нямаше ли диета?! - Бяха му назначили някаква диета и аз трябваше да отида дотам и да видя за какво става дума. Стоях 3 - 4 дни , но точно тогава беше погребението на Брежнев и нищо не се получи. Нямаше кой да ми покаже нищо. - Правеха ли ви “репетиции” на обслужващите го понякога за нещо? - В Сочи правихме пробно пътуване на правителствения влак. Без Тодор Живков. Изучаваме влака, сервитьорите, как е газовата инсталация на влака, оборудването... Всяко купе си е спално за отделен човек. Влак – мечта. Там, където е правен този влак, беше правен и царският. Даже се чу, че от завода са предлагали на нашите да им направят три вагона без пари, а нашите да им дадат кафе – вагона на Фердинад, който е в Русе. Чест им прави, че не са им го дали. - Колко лекари пътуваха с Живков? - Най – често с нас пътуваше нефрологът д-р Анастасов. Също при по- дългите пътувания пътуваше и проф. Белоев, кардиологът. Известно време аз бях сам, сервитьорите се сменяха.

Бяха двама. При едно дълго стояне, не мога да си спомня на коя резиденция, Живков попита Кашев: ”А бе, Кашев, що не дадете още един човек? Тоя млад човек, дето сме го вързали тука да стои...? Да си остане у семейството... Я още един човек да дойде, да постои известно време, да го обучи известно време и да се сменят!” Тогава ми дадоха втори колега. Началниците бяха разпоредили да дойде един, добър майстор беше, но нещо не връзвахме много приказка. И аз набрах кураж и в Евксиноград попитах генерал Кашев: ”Другарю генерал, пращат ми еди кой си...” “Ти кой искаш?” “Искам да дойде Спиро Соколов!” “Добре, обади се на Данчо Тасев,- “прекия ми началник”, - че аз съм разпоредил да дойде Спиро Соколов, а не Димитър Попов!” Така и стана, Митко ми се разсърди и началниците ме гледаха накриво, че съм ги прескочил. Пенсионирах се в УБО. За 20 години работа имах един болничен за 9 дни. Три дни стоях болен в къщи и на четвъртия бях на работа. - Вярно ли, че Луканов и Живков много не са се обичали? - Така се говореше, но помня, че Тодор Живков беше в Боровец, в двореца, на почивка и там приготвяхме ядене и сме ходили на гости във вилата на Луканов.

- Да си чувал на Тато да са му водели жени? Говори се, че имало някакъв таен асансьор дори, чак до кабинета му и по него му пращали мадами за консумация?! - Не съм чувал и виждал такова нещо, но такъв асансьор имаше заради сигурността. - Във всички резиденции имаше кинозали. Какви филми обичаше и искаше да гледа Бай Тошо? Той обичаше да гледа най - вече български филми. Колкото и да беше недъгаво направен даден филм, той го гледаше до край. Когато искаха да му пуснат някой филм заради някоя сцена, да мине или да не мине, нещо разголено, той ставаше и излизаше: “А, момчета, вие гледайте, на вас това ви е интересно.” - Наистина ли е имал чувство за хумор Живков, или е бил скучен? Вярно ли, че сам разправял вицове за себе си? - Искал е да му разказваме вицове, но кой му стискаше? А той ни е разказвал. Помня един. Питали го къде иска да го погребат, като почине. Той отговорил, че иска да бъде в мавзолея, до Георги Димитров, но по очи. “Защо, бе? - питал го един – ...Срам ли те е да гледаш тоя народ?” “ Не, но ще дойде време да ми целуват задника!” Едно интервю на Жоро ЗАХАРИЕВ

Източник:БЛИЦ
ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ👇
loading...
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👇

0 коментара:

Публикуване на коментар

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ:

Предоставено от Blogger.
senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив 2

Архив 1

ЛЮБОПИТНО

КОНТАКТИ: