Рядка снимка на Тодор Живков: В отражението на Мерцедес-а обективът е заснел нещо много любопитно

Уникална снимка на Тодор Живков, направена през 70-те години на миналия ХХ век, побърка мрежата. Черно-белият кадър е от посещение на тогавашния Първи човек в държавата в Казанлък.

Снимката обаче е уникална, тъй като на нея в отражението на задното стъкло на Мерцедеса се вижда една от любимките на Тодор Живков.

Познахте ли я?

Някогашният генерален секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет е хванат от обектива на Бончо Миланов, по него време ръководител на фото-клуба на оръжейницата „Фридрих Енгелс“ /преименована в началото на 90-те години в „Арсенал“/.

Именно той е автор на снимката.

Кадърът е направен на площадчето пред някогашния градски комитет на БКП /където днес се намира общинската администрация“, Живков е с характерния си жест след слизането си от „Мерцедес“-а на УБО, в чието задно стъкло се вижда отражението на пловдивчанката Дража Вълчева, която в онези години е била кандидат-член на Политбюро и любимка на първи човек в държавата.

Дража Делева Вълчева е български политик от Българската комунистическа партия (БКП), кандидат-член на Политбюро през 1974-1981 година и вицепремиер през 1979-1981 година, пише в Уикипедия.

Родена на 10 октомври 1930 година в село Горна махала, Карловско. Член е на Работническия младежки съюз от 1944 година и на БКП от 1954 година. Завършва Полувисшия институт за учители и дружинни ръководители „Макаренко“ в София през 1952 г, след което работи в околийския комитет на комсомола в Пловдив и околийския комитет на БКП в Карлово, през 1958-1961 година е заместник-директор на училище.

От 1961 година Вълчева е секретар, а след това и първи секретар на Градския комитет на БКП в Карлово. През 1966 година става народен представител, член на Централния комитет (ЦК) на БКП и секретар на окръжната организация в Пловдив, на която от 1971 година е първи секретар. През 1968 година получава диплома по философия от Софийския университет „Климент Охридски“.

През следващите години Дража Вълчева е кандидат-член на Политбюро (1974-1981), член на Държавния съвет (1976-1977), министър на народната просвета (1977-1979) и заместник-председател на Министерския съвет (1979-1981) във второто правителство на Станко Тодоров.[3] През декември 1989 година е изключена от ЦК на БКП, а през ноември 1990 година и от Българската социалистическа партия. Почива през 2016 г на 85 години.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Неразказани истории за Георги Парцалев, които разкриват душата на големия актьор

Тези дни колегата от вестник „24 часа“ Пенчо Ковачев издаде книгата за „Всенародният любимец Георги Парцалев и проклятието да си гей в НРБ“, излязла в ИК „Труд“.

Ковачев е коментатор във в. „24 часа“ вече 18 години. Автор е на 12 книги, от които 6 за българското кино. Сценарист и съсценарист е на 7 документални филма и два игрални сериала – „Едно дете в повече“ и „Людмил и Руслана“, излъчени по БНТ.

Георги Парцалев се снима в 17 игрални филма и 5 телевизионни сериала. Малко за големия му талант, твърде малко. И както и в театъра, не получава никаква награда в България. Нито една! Мнозина в киногилдията смятат, че актьорът ще бъде отличен за ролята на Иван Съботянина в “Тримата от запаса”. Но ето какво се случва.Около 15 часа в деня на награждаването става ясно, че наградата за най-добра мъжка роля получават актьорите „запасняци” Георги Парцалев, Никола Анастасов и Кирил Господинов. В 17 часа новината е коригирана – наградата се дава само на Господинов.

Кой и защо пак прецака големия Парцалев

Отново ли причината е в сексуалната му ориентация?

Никола Анастасов до края на живота си смяташе, че журито на Варненския кинофестивал през 1971 г. извършва голям грях, лишавайки Парцалев от наградата за най-добра мъжка роля в “Тримата от запаса”.

Единственото кинопризнание за актьора идва от чужбина: на XXV фестивал на трудещите се в Карлови Вари, Чехословакия, му връчват награда за ролята на Методи Рашков в “Сиромашко лято”.

1.

Киното открива сравнително късно Георги Парцалев. Вече е в Христова възраст, когато излиза първият му филм – комедията “Любимец 13” (1958) – една от и досега най-смешните родни комедии.

В “Любимец 13” той е в тандем с Енчо Тагаров (да не се бърка с Енчо Багаров!). Двамата са нещо като мениджъри на футболните отбори “Воля” (Пловдив) и “Агрегат” (Русе), които се надлъгват и надцакват, за да привлекат голмайстора на “Черно море” Гълъбов (Апостол Карамитев).

Преди този филм Парцалев е викан няколко пъти на пробни снимки, но все не го одобряват. Рангел Вълчанов го пробва за “На малкия остров”, но не го взема. Актьорът признава, че се притеснява и дори страхува от камерата. А най-вече се плаши от клапата, която “щраква” преди снимките на всеки дубъл. Стига дотам, че занася една клапа в квартирата си и кара хазяйката всяка сутрин да я удря по няколко пъти пред лицето му, та да свикне.

“Изглежда че съм характерен актьор – гласът ми, физиономията – не се годя за всякакви герои в киното”, казва Парцалев в интервю от 1980 г.2.

След дебюта му в “Любимец 13” обаче киното забравя Парцалев за цели шест години. За него се сеща режисьорът Владимир Янчев, който му дава любопитна задача във филма си “Невероятна история” (1964). В тази комедия актьорът играе художник и няма реплики, въпреки че точно гласът е неговата запазена марка. В “Привързаният балон” (1967) по сценарий на Йордан Радичков ролята му на Амед е като съшита по негов образ и подобие. Той е човек от малцинството и се включва с въодушевление в преследването на балона беглец. Тук, докато гледа как циганчетата му се плацикат в локвата, произнася култовата фраза: “Лебеди мои!”

В “Кит” (1970) Парцалев получава първата си по-сериозна актьорска задача – той е главният инженер в риболовното предприятие, който измисля номера с кита.

Ролята му е възлова, защото най-добре показва безсмислието на социалистическото планиране и отчетност: гемията на кап. Герджиклийски (Григор Вачков) хваща една-единствена хамсийка, но до директора Парушев (Георги Калоянчев) стига информацията, че е уловен кит.

Когато лъжата е разкрита, героят на Парцалев бяга от журналистите, като се прехвърля през едни тераси. Веднъж гледах филма с Калоянчев у дома му и той каза: “Ама

той беше много страхлив човек,

това сигурно е дубльор. Ей го, снимат го отдалече! Не е, не е Пацо това…”

3.

За ролята на Педрото в “Петимата от “Моби Дик” (1970) е избран без пробни снимки. Той вече е сред доказаните звезди на “Сатирата”, много е популярен в цялата страна и режисьорите знаят какво могат да изстискат от него. Освен това Парцалев е много добър приятел със сценариста Борис Априлов-Ахото. И Априлов има предвид точно него за ролята.

В този филм за първи път блясва с пълна сила комедийният талант на Парцалев в неговия киновариант. Ролята му позволява да направи един много смешен миниспектакъл. По сценарий е “стар морски вълк” и бракониер на… кактуси. Насочат ли фотоапарат към лицето му, се гипсира тотално. Постоянно ръси бисери и мъдрости.

Когато разбира, че основен партньор във филма ще му бъде малкият Ивайло Джамбазов в ролята на 10-годишния Васко, Парцалев купува надуваема лодка и отива в дома на родителите му – актьорите Златина и Иван Джамбазови. Тогава те живеят в малка къща с голям двор. Пацо започва да надува лодката, а Златина му казва: “Защо си дал толкова пари за тази лодка, не виждаш ли, че не може да се побере в стаята”, разказа ми Златина Дончева-Джамбазова. А Парцалев кротко отговаря: “Ей сега ще излезем на двора, нека детето поплува на воля…”. Той иска да се сприятели с малкия, за да станат по-лесно снимките след това.

Вече е заснет доста материал от “Петимата от “Моби Дик” с младите тогава Мая Драгоманска, Сашка Братанова, Мариус Донкин и Ириней Константинов, когато на снимачната площадка идва и звездата Парцалев. Гриша Островски, единият от режисьорите, казва на малкия Джамби: “Ивайло, ще снимаме с Парцалев, който играе по-ярко. И ти трябва да вдигнеш нивото, за да си му равностоен.”

Най-неочаквано за всички Ивайло се разплаква и отказва да се снима. Сяда на брега, хвърля камъчета в морето и сълзите му капят във водата. “Майка ми и баща ми са актьори и са ме учили да играя реалистично, аз няма да преигравам”, признава малкият пред Парцалев. “Виж какво, мойто момче – отвръща актьорът, – аз ще играя както си знам, ти ще играеш по детски, както ти си знаеш.”

Георги Парцалев се държи великолепно по време на снимките на “Петимата от “Моби Дик”. Актьорът е ларж, гостоприемен и както винаги, страшно обича да е в центъра на всяка компания. Бързо се сприятелява с младите актьори и с удоволствие репетира с тях, докато епизодът стане. Често събира цялата група на обяд или вечеря, на които обсъждат ролите, епизодите, тънкостите на актьорския занаят. И както винаги никога не позволява друг да плати сметката.

4.

В “Тримата от запаса” (1971) Парцалев прави най-силната си роля в киното. Дотогава играе комедийни герои и изведнъж 1970 г. преобръща амплоато му. Пръв Методи Андонов го снима в малка “сериозна” роля – Фурман-син в шпионския екшън по Богомил Райнов “Няма нищо по-хубаво от лошото време”.

Зако Хеския обаче е първият режисьор, който му поверява истинска драматична роля – на съботянина Иван Стайков. Тогава има доста голяма съпротива срещу избора на актьора, известен с това, че предизвиква смях още със самото си появяване. Специфичният му глас пък направо “довършва” зрителите с неповторимите си интонации.

Зако Хеския търси неочаквана комбинация от трима комици и е щастлив, когато я намира в лицето на Парцалев, Никола Анастасов и Кирил Господинов. Този нестандартен подход всъщност носи и големия успех на филма. Тук Парцалев наистина разгръща огромния си талант, но го вкара в друго русло – на кроткия съботянин, човечеца от село, който почита бог повече от себе си и който с цялата си същност се противопоставя на насилието.

Първите епизоди на филма с присъствието на актьора отново предизвикват смях, но той сякаш идва повече по инерция. Постепенно смехът заглъхва, почти невярващ зрителят се вслушва в гласа на съботянина, който пак си е на Парцалев, но е и друг – звучи мъдро и житейски правдиво.

И разбираш, че няма как да не вярваш на такъв човек, защото думите и убежденията му са минали през неговото сърце и душа. Съботянинът Иван е нещо като малък нашенски Махатма Ганди, който с думи и поведение на ненасилие променя и строгите военни закони, и мисленето на Пейо Вътов (след кражбата на гердана), и дори буйния като жребец Спиро Стоименов (Кирил Господинов).

На финала на филма героят му, който не е плясвал шамар дори на майтап и не е клал и кокошка, удушва с голи ръце немеца, убил преди това войника Симо и помощник-командира Андрей и целещ се в Спиро Стоименов.

В тези сцени Парцалев е върховен. Играта му е толкова убедителна, съвършена и затрогваща, че на премиерата разплаква дори видялата какво ли не през живота си певица Леа Иванова.

Между другото – една от най-големите приятелки на актьора.

5.

Георги Парцалев, Никола Анастасов и Кирил Господинов пътуват всеки ден от София до с. Бърдарски геран или Свищов, където снимат. “Ей, тоя филм ще излезе златен само заради нашите командировки”, шегува се Парцалев. Никола Анастасов признава, че докато снимат “Тримата от запаса”, той иска да изглежда по-смешен от Парцалев

Особено в началните епизоди, когато тройката запасняци са страшно забавни с непохватността си и неумението да се впишат във войнишкия живот.

Снимат първите епизоди край Бяла Слатина. Тримата пътуват към фронта в камион, който затъва в калта. Тя нарочно е направена възможно най-лепкава. Тримата слизат да бутат камиона и когато той потегля, падат по очи в рядката кал. Стават омърляни като прасета и с тъжни физиономии – за радост на една бабичка, която се провиква: “Божке, на наш Георги най му отива калта…”. “Е, завидях му”, казваше Анастасов.

Всъщност бабичката е гордата хазяйка на Парцалев – в нейната къща в с. Бърдарски геран е отседнал актьорът. Когато снимачният екип идва в района, 20 семейства от селото отправят покани Парцалев да квартирува у тях. Кметът го праща в семейството, което плаши, че ще си подпали къщата, ако поканата му бъде отказана.

След един снимачен ден Никола Анастасов и Стойчо Мазгалов бързат за София. Никулден е, именият ден на Анастасов. Освен това той участва в “Щръклица”, Мазгалов, тогава директор на театър “Сълза и смях”, също има представление. Навалял е голям сняг, колите едва пъплят. С триста зора стигат в София към 21 часа. Публиката в “Сатирата” си е отишла. Единствен от състава стои Парцалев, чака приятеля си. От Унгарския ресторант купува кашон червено вино “Гъмза” и отиват у дома на Кольо, за да пият за това, че са живи и здрави.

6.

В “С деца на море” (1972) Георги Парцалев е отново в комедийната си стихия. Сценарият му дава възможности да експлоатира не само прословутите си глас и тембър, но и целия си арсенал от хватки. Тук той отново си партнира с Ивайло Джамбазов, с когото вече са направили страхотен тандем в “Петимата от “Моби Дик” и след това са останали чудесни приятели.

“С деца на море” става много смешен и весел, детската публика е във възторг от него, но филмът не е допуснат до варненския фестивал “Златна роза”. До режисьора Димитър Петров стигат слухове, че се спекулирало с детската тематика и се преекспонирала находката с “таралежите”. И че авторите се изчерпали и тъпчели на място.

Дали това е истинската причина?!

7.

Сценарият на “Сиромашко лято” е написан по поръчка. Нареждането “от горе” е да се направи филм за хората от третата възраст. “Оставете на мира пионерите, дайте филм за пенсионерите”, превеждат в типичния си стил Братя Мормареви „високоотговорната задача“.

Братята

пишат главната роля специално за Парцалев

Той няма още навършени 50 години, но с грим го докарват да изглежда на 60 и малко отгоре. След като цели 36 години героят му Методи Рашков се труди на финансовия фронт, “преминава в заслужен отдих”. След което на Рашков му се струпват куп беди – от семейството до кварталния ОФ клуб. Но пък може би среща любовта в лицето на амбициозната квартална активистка Тотева, в чиято роля влиза чаровната Татяна Лолова.

8.

Последната роля на Парцалев е на хаджи Ахил в 9-серийния телевизионен филм на Янко Янков и Нина Янкова “Под игото”. В това има някаква символика. С герой на Иван Вазов – Михал Мишкоед – е първият му голям успех на сцената на Сатиричния театър. А образа на хаджи Ахил актьорът пресъздава и в телевизионна постановка под режисурата на Магда Каменова. Сериалът е излъчен по БНТ през 1990 г., вече след смъртта на актьора.

Източник: 168chasa

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Влизат в сила големи законови промени, който кара ДИЗЕЛОв автомобил ще бъде най-засегнат!

Oколо половин милион дизелови коли, произведени преди 1 януари 2002 г., ще бъдат изгонени от центровете на големите градове. Това ще се случва в периодите с най-мръсен въздух през зимните месеци. Мерките, насочени срещу замърсяването на въздуха, ще започнат да се прилагат първо в София, а по-късно в Пловдив, Бургас, Варна и други градове, където има проблем с концентрацията на фини прахови частици, уточнява „Телеграф“.

Промените идват, след като от началото на годината на кметовете вече е позволено да създават зони с ниски емисии, както и да налагат забранителни и ограничителни мерки с цел да опазват чистотата на въздуха в общините си.

Те ще могат да използват за това автоматизирани технически средства за контрол, като смарткамери, и ще имат право на достъп до данни за автомобилите от регистрите на КАТ и ДАИ.

За София още от края на 2020 г. е ясно, че зоните ще бъдат две, като първата ще обхваща идеалния център, а втората – широкия. Инфраструктурата за контрола в тях е вече инсталирана и тествана, а 180 камери, способни да четат номерата на колите, са готови да заработят.

Това може да се случи веднага щом Столичният общински съвет приеме наредба, която да определи кога ще работят зоните и какви точно автомобили няма да бъдат допускани в тях през това време. Наредбата се очаква да бъде приета след средата на годината, когато всички леки автомобили у нас вече ще са придобили своята единна екологична категория, за която от юли миналата година се лепят т.нар. екостикери.

Именно екокатегорията ще е критерият, по който ще се решава кои автомобили няма да имат достъп до зоните.

Почти сигурно е, че за София забраната ще обхване екокатегория 1.

В нея влизат всички дизелови автомобили, произведени преди 1 януари 2002 г., както и бензиновите коли от преди 1 януари 1996 г. По данни на ДАИ дизеловите автомобили от тази категория са около 500 000. Още 300 000 са бензиновите. Какви ще са санкциите за всеки един автомобил от тези категории, навлязъл в центъра, предстои да се решава. Очаква се обаче те да са от 50 до 500 лв. за физически лица и от 200 до 1000 лв. за юридически.

Тепърва предстои да се уточнява и кога ще действат забраните. Сигурно е само, че ще е през зимата – сезона с най-мръсен въздух.

„Първоначално идеята бе зоните да се активират в дните с данни за пределно високо замърсяване. Това обаче създава проблема всички шофьори да трябва ежедневно да се осведомяват в кои дни има забрана и в кои – не.

Отделно, този метод според еколозите не дава истински силно отражение върху чистотата на въздуха. Далеч по-ефективно ще е, ако забраната е за определен период от време.Дали ще е месец, два или за целия зимен период, тепърва предстои да бъде подложено на експертно обсъждане“, казва за „Телеграф“ председателят на транспортната комисия към Столичния общински съвет Зафир Зарков. По думите му засега не са обсъждани никакви ограничителни мерки за собствениците на замърсяващи автомобили, които живеят в самите зони и най-вероятно те ще могат безпрепятствено да ги ползват без такси и санкции.

50 лв. глоба за стар пожарогасител

Санкция от 50 лв. ще грози всеки шофьор, който управлява автомобил, оборудван с неправилен пожарогасител или необслужван такъв. Това гласи проект за изменение на Закона за движението по пътищата, изработен от междуведомствена група и публикуван за обществено обсъждане.

С предвидените изменения се цели да се регламентира кои типове МПС какви пожарогасители трябва да имат съгласно приложимите технически наредби. За всяка отделна категория превозно средство ще се изисква определен вид пожарогасител. Най-масовият например, за леките автомобили, ще е прахов, с 1 кг гасително вещество.

В Бургас успокояват автомобилите за чист въздух

Община Бургас е предприела мерки за намаляване на замърсяването на въздуха още преди влизането в сила на разпоредбите в Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ), който дава право на общините да прилагат различни мерки. Засега забрана за влизане на автомобили в центъра на морския град не се предвижда, но са предприети други ограничения, съобщиха от Община Бургас. Едно от тях е въвеждането на „зони с успокоено движение“, в които максималната скорост за движение на автомобили е ограничена до 30 км/ч.

„С въвеждането на тези зони с успокоено движение автомобилите се движат бавно, като по този начин се предотвратява рязко спиране и рязко потегляне. А липсата на резки спирания и потегляния води до намаляване на отработените вредни газове от автомобилите“, обясни Весна Балтина, заместник-кмет по Стратегическо развитие и екология, дигитализация и адаптация към промените на климата.

Пловдив ще черпи опит от европейски градове

Пловдив ще въвежда зони с ниски емисии, с което да се достигнат нормалните показатели за чистота на въздуха. Изготвено е задание, което е съгласувано с РИОСВ – Пловдив и до края на месец януари 2022 след провеждане на процедура по ЗОП се очаква сключване на договор с изпълнител, който да аргументира и изготви механизъм за въвеждане на зона или зони с ниски емисии в Пловдив.

Едновременно с това Община Пловдив инициира форум, на който ще бъдат поканени експерти от България и чужбина (потвърдили са онлайн участие от Краков, Полша), които да споделят своя опит. Очаква се и там ограничението първо да обхване колите от екокатегория 1.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

87-годишният Иван се развежда с 27-годишната Наталия! Отказвала му

През септември 2015 той се ожени за сексапилната и много по-млада от него Наталия. Преди три години той и 27-годишната му булка бяха щастлива двойка.

Сега обаче Иван успя да шокира целия свят не с друго, а със сексуалния си живот и мераците му.Иван подаде молба за развод с Наталия. Причината се оказа нежеланието на младата му жена да правят бебе.

Той споделя, че малко след брака им младата му булка започнала да отказва да го правят, защото се притеснявала, че може да забременее.Самият Иван е баща на пет деца, има и внуци, но иска още наследници.Наталия разбрала за предстоящия й развод докато била на почивка в Испания. Тя обяснила, че е израснала в бедно семейство и се страхувала, че двамата нямат достатъчно пари, за да отгледат дете. 

Двамата живеели в апартамент на Иван, който се намира в центъра на руската столица Москва, а заедно с тях е и един от внуците му. „Не искам да не мога да гледам детето си финансово. Не искам и да бъда самотна майка, ако Иван скоро почине”, обяснила Наталия щом я попитали защо му отказва любовни ласки.

Малко след като обяви, че ще се разведе с младата си настояща съпруга, Иван поясни, че възнамерява да се върне при последната си съпруга, която също се казва Наталия. Г-жа Вял е негова трета съпруга и майка на две от децата му. Дали тя ще се съгласи да му роди още деца – не се знае.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Култови заведения, миски по бански и девствени плажове: Непоказвани СНИМКИ от соц България

„Така е изглеждала социалистическата България няколко години преди края на Източния блок“, с това заглавие излезе изданието Slavorum, чиято тематика е концентрирана върху славянската култура, история, традиции, митология, начин на живот, какво и в популяризиране на славянските страни като туристически дестинации.

Под този титул е публикуван забележителна фотогалерия, пресъздаваща една друга епоха в България, която към момента е спомен, прокрадващ се нагледно само оцелялото материално наследство от соцвремената.

С няколко думи, грубо, изданието припомня действията на България по време на размирните 40те години на миналия век. „По време на Втората световна война до 1944 г. България е действала на страна на Третия райх, като през 1941 г. части от българската армия без предупреждение окупират териториите на Македония и Гърция. На 8 септември 1944 г. Червената армия подкрепя военния преврат в държавата и българите са принудени да сменят страната и да влязат в битки в тяхна полза. На 15 септември 1946 г. след референдум се учредява Народна република България, която се заема с изграждането на социализма. Твърди се, че българите дори са искали да се присъединят към СССР, но поради дълговете и факта, че нямат обща граница, амбицията е била отхвърлена. Но връзката им с Източния блок се оказа толкова тясна, че България стана основен курорт на съветския човек“, пише Slavorum. 

Следват поредица от невиждани снимки, които показват соцтуристическата ни реалност, градоустройство, икономическо развитие и дори… модно. Кадрите с дъх на нафталин всъщност разкриват именно това лице на България, което се визира в текст – страната ни като основна туристическа дестинация. 

Именно заради това след снимките има рязък завой към след социалистическа действителност, в който се посочва, че „днес България все още е приятелски настроена към чуждестранните туристи. Понякога се нарича държава на контрастите, тъй като има както шикозни плажове, така и отлични ски курорти. Страната все още привлича голям брой хора от страните от бившия Съюз, благодарение на относително ниските цени и почти европейско ниво на обслужване. Това е, България!“. С този патос завършва материала. 

Но нека видим фотогалерията, която е представена в подкрепа на титлата „България основен курорт на съветския човек“:

Бар „Вариете“ в Слънчев бряг, 1969 г.

Ресторант „Палма“, Слънчев бряг, 60-те години

Мис Варна – 1965 г.

Конкурс за красова, Златни пясъци, 1974 г.

Мис Черно море – 1989 г.

Ресторант „Фрегата“, Слънчев бряг, 60-те години

Созопол, 60-те години на ХХ век

Китен, 1986 г.

Стюардеса на летището Бургас, 60-те години

Варна, 60-те години на миналия век

София, 1964 г.

София, 70-те години

Кафене в София, 70-те години

Хотел Витоша – Ню Отани, София, 1988 г.

Автогарата в Пампорово, 1987 г.

Витоша, 1978 г.

Винарска изба, София, 60-те години

Автобус „Чавдар“, Ботевград, 1980 г.

Завод „Балкан“, Ловеч, 1980 г.

Камион, произведен в завода в Шумен

Уроци по информатика, Плевен, 1980 г.

Магазин за ел. уреди, 1985 г.

Мавзолеят на Геори Димитров, София, 60-те години

Гвардейци на летище София, 1980 г.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Пловдивчанин наследява 16 милиона лева, става мегабаровец, профуква парите за година

Точно преди една година 22-годишният Милен Паунчев е един от големите „баровци“ в Пловдив. Той притежава имоти на стойност близо 8 милиона евро (близо 16 млн. лева), обикаля из града с бентли, хвърля пачки в най-оборотните нощни клубове под тепетата и на Слънчев бряг,  движи се заобиколен от охрана, телефонът му е пълен с номерата на яки мацки. Спонсорира клуб по борба „Локомотив”, канят го и на частни партита.  Живее в къща с италиански дизайн, храни се с позлатени прибори.

Днес младежът няма покрив над главата си, а за да оцелее, разчита на благодеянията на приятели. Твърди, че е станал жертва на престъпна схема, замислена от група пловдивчани. Той разказа пред TrafficNews.bg своята история.

В началото на 2013 година Милен е обикновено момче от квартал „Остромила”, което рядко ходи до центъра. През март обаче баща му Живко умира, а 20 дни по-късно младежът погребва и майка си. Паунчев е единствено дете, няма братя и сестри. Няма и близки роднини. За сметка на това обаче се оказва наследник на близо 100 дка в  „Остромила” – кварталът, който през последните 7-8 години бе доста атрактивен за строителните предприемачи. Земята е наследство от първия съпруг на майка му и се намира близо до Овощарския институт.Месец след като е погребал родителите си, Милен попада в компанията на двама пловдивски бизнесмени.

„Държаха се много добре с мен. Заговорихме за общ бизнес. Аз исках да строя игрища и кооперации, но те ме убедиха, че заради кризата  строителството е в застой и следващите 50-60 години в квартала никой няма да иска да строи. Убеди ме да продам 3 дка”, разказа Милен. Младежът получава една торба пари (45 000 евро) и открива лъскавата страна на живота. Новите му приятели го водят по най-луксозните места в града, а през лятото Паунчев всеки уикенд е на Слънчев бряг. Естествено на Какао бийч.

„В началото бях абсолютно сам. След смъртта на майка ми и баща ми не знаех какво да правя. А тези хора се държаха много добре с мен. Мислех, че са ми приятели. Твърдяха, че са загрижени за мен, почти не ме оставяха сам”, разказва Паунчев.

Първата сделка е сключена на 22 май 2013 година. Веднага след това новите „приятели” на Милен успяват да го убедят, че адвокатката му го мами и му предлагат да работи с тяхната юристка. „Съгласих се. Бяха много убедителни”, твърди младежът. Парите, получени накуп, изстлелват до небето самочувствието на младежа.

Той се сдобива с първата си по-лъскава кола – „Ауди А6” и започва да обикаля чалга заведенията. Признава, че тогава започва да посяга и към наркотиците. Пуши трева, взема и по-твърда дрога – амфетамини, кокаин. След аудито, Паунчев се сдобива и с бентли. Получава го в замяна на поредния имот, който прехвърля на фирма, свързана с новите му приятели.

„Движеше се из града като безсмъртен. Караше колата със свалени стъкла, а от вътре бичеше чалга”, спомнят си негови познати.  Той не отрича.

„Живеех като в някакъв филм. Всички ми бяха приятели, по цели нощи се забавлявахме. Викаха ми Милионера”, разказва Паунчев. Следва серия от сделки, прехвърляния и дарения, след които пловдивчанинът става временно собственик на апартамент в луксозна кооперация на ул. „Янко Сакъзов” (зад ВИХВП) и заведение с размер 70 квадрата. В замяна на това прехвърля всичките си имоти.

Твърди, че при последните сделки е бил отведен насила при нотариус, а документите е подписал след серия от заплахи. Последното прехвърляне е с дата 9 май 2014 година.

През юли Паунчев подава жалба в прокуратурата, в която представя хронология на събитията и твърди, че е жертва на измама. По случая има образувано досъдебно производство, Икономическа полиция разпитва всички замесени лица.

Източник:TrafficNews.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Той си купи бучка сирене от три лева и един вчерашен хляб от 45 ст. Познах го, този старец ми беше учител

Историята на един възрастен мъж разплака потребителите в социалната мрежа и за часове бе сред най-споделяните. В нея се разказва за възрастен мъж, изоставен от всички.

Ето какво пише Георги Георгиев, който се среща с него случайно:

Той си купи бучка „сирене от три лева“ и „един вчерашен хляб от 45 ст.“ Познах го още щом влязох в магазина.Бил ми е учител. Не съм го виждал четвърт век, но ми се стори, че почти не се е променил.

На касата бях зад него и наведох глава, за да не ме познае, някак притеснен.

Беше си заключил колелото до моето и когато излязох, се заприказвахме. Помнеше ме, помнеше и брат ми. И… близо час разговор. Пенсионирал се е преди десетина години. 325 лева пенсия за 40 години даскалство.

Има син и дъщеря, отдавна заминали за Германия. В началото не му тежало много, говорили по телефона и по скайп, но когато довели внуците му и осъзнал, че трудно се разбира с тях, защото почти не говорели български.

Това много му дотежало. Сега все по рядко ги пита дали ще си дойдат, защото го е страх, че наистина може да се приберат.

„Този град умира, тази държава умира, старите хора мизерстваме, но ми е жал за младите!“ Този човек, когото съжалих, всъщност съжаляваше мен. За това, че живея в родината си.“

Източник: ТРГ

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

15 немски танка „Пантера” са изчезнали без следа от Българската армия

Цената на подобна машина в момента като музеен експонат започва от милион евро. Колекционери плащат и много по-високи суми дори когато танковете са изкорубени.

Това разказа инж. Благой Миленов, бивш зам.-директор на Националния военноисторически музей и председател на комисиите, които имаха за задача да направят оценка на немската техника след разкритата кражба на танк „Майбах”.

Предистория

15-те Т-5 „Пантера” България получила като трофеи през април 1945 година, когато участва във Втората световна война на страната на Съветския съюз срещу Третия райх. Дотогава България е въоръжена с 97 танка, получени по немския план „Барбара”. Марките са най-различни: „Фиат”, „Шкода”, „Рено”. 30 от тях обаче са унищожени по време на сраженията, като само в една битка губим 10 машини. Заради големите поражения Съветският съюз разрешава на Българската армия да вземе 15-те трофейни пантери. След войната те са зачислени към I танкова рота в София. Според Парижкия мирен договор от 1947 година обаче България трябва да унищожи немските танкове.

Разкритие

Подполковник Миленов обаче открива, че пантерите са скрити от Съюзниците. Косвено доказателство за това е статия в издание на „Артилерийско въоръжение” от 1974 година, където се посочва, че затворите на 15-танка ще бъдат преработени. От този момент следите им се губят.

”Като председател на оценителните комисии направих всичко възможно да намеря данни за тях, но не срещнах особено съдействие. Полулегално влязох и във Военния архив. Открих снимки на танковете, но никакви данни за съдбата им”, обяснява подполковник о.р. Миленов. „Или става въпрос за страхотна немарливост, което е по-малко вероятно, или някой се опитва да направи пари на гърба на държавата”, допълва той.

Варианти

Според Миленов единият вариант е „някой глупак да е наредил да бъдат нарязани за скрап, за да спечели някой лев, докато България губи милиони”.

„Вторият е танковете да са скрити в някое от почти забравените секретни поделения. Нямате си представа какви пещери и какви скривалища има, които след съкращенията само се охраняват, а почти никой няма представа какво има в тях. Ще ви дам пример, че само складът на II армия е на площ 2400 дка… За какво изнасяне става въпрос, не можете да си представите. Само по пътя до морето знам три места, на които се организират битаци на открито, където се продава снаряжение и униформи”, обяснява военният историк.

Желание

”Запознал съм министър Аню Ангелов с проблема, но няма никакво развитие по въпроса. Не се иска финансов ресурс, а само добра воля да се пратят двама души в архивите, за да проследят следите. Останах обаче с убеждението, че някой не иска да се намерят”, коментира Благой Миленов.

Инж. Благой Миленов:

Ел Дорадо сме за уникални машини, а те гният

„България е Ел Дорадо за всякакви модификации немски танкове. Аз и други експерти имаме подозрения, че не само един „Майбах” е откраднат. В същото време десетина от мечтаните от колекционерите танкове гният по стрелбища, още към 30 в Ямбол”, обяснява инж. Благой Миленов и продължава:

”Когато от комисиите по оценка правихме обход по българско-турската граница, открихме десетки празни дупки, откъдето са били изкопани. В същото време, официално по документи трябваше да има 75 немски танка. А край Ямбол, където са събрани, ние намерихме 85, а накрая се оказаха 97 от всякакви модификации, включително и уникални хибриди. Парадоксите са наистина много. Ще ви дам пример, че попаднахме на карта, която се води от 1975 година, но е писана с флумастер, а тогава чертаехме с туш”.

”Танковете, събрани край Ямбол, гният от години, а по направени от мен разчети, ако се направи търг за колекционери, България би получила десетки милиони лева. При това, като се оставят по няколко бройки за музеите. В момента не се прави нищо по въпроса освен че от Военноисторическия музей бе поискано да се направи оценка. А след като аз се махнах от там, и в музея, и изобщо в България няма нито един регистриран оценител на военна техника”, отбелязва Миленов.Вижте още:Легендарният тежък танк ИС (Йосиф Сталин) "Технически данни и описание"

Aвтор: Владимир Клисуров 

Публикуван:4 февруари 2011 г., в-к Република/Източник:klisurov.blogspot.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Карбовски изригна: Соцът беше в пъти по-успешен, демокрацията ни докара до просешка тояга

Мартин Карбовски възхвали социализма, въпреки че никога не е бил комунист!

Уволненият от bTV Мартин Карбовски направи на пух и прах настоящото управление на България и всички политици за последните 30 години. Той дори определи социализма като по-успешен строй от капитализма, в който живеем сега.

„Аз съм тотален антикомунист, но не мога да не призная заслугите на соца. Беше тоталитаризъм – да, беше.

Имаше затвори – да, отвратително беше. Но социализмът успя да накара хората да раждат деца, а демокрацията не успя. Сега никой не си прави планове и не знае какво го чака. Докато при социализма семействата правеха деца и станахме 9 милиона.Това е единственият критерий, по който се определя един строй дали е успешен. Както и да се хвалят сега какво били направили, отрицателният прираст на демографията те прави неуспешен.“ – каза Карбовски в предаването на Георги Любенов по БНТ.

Самият Карбовски също има дете. Той има син на 14 г., който се казва Марк.

Видео от деветосептемврийска манифестация през 1983 година

Журналистът е бесен, че вече няма никаква свобода на словото у нас и всички медии са подчинени на Бойко Борисов. Той обяви, че истинските му колеги като Сашо Диков и Люба Кулезич са натикани в ъгъла, защото са неудобни за властта.

Мартин Карбовски си изпати наскоро, след като предаването му бе свалено от ефира на БТВ. В момента той се занимава само със сайта си, тъй като няма телевизия, която да го иска в редиците си.

Според слуховете причината за тв краха на журналиста е, че през лятото отразяваше и участваше в протестите срещу правителството. Освен това постоянно защитава президента Радев и пише против премиера Борисов.

Карбовски разкри още, че са му се обадили да го канят в политиката, като участва в листите за депутати, но е отказал.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Програмата “Странджа-Сакар” несбъднатия блян за Република на младостта

През 1982 г., когато рок групата “Тангра” записва първия си голям хит “Нашият град”, малцина са си задавали въпроса дали текстът на песента е бил част от тогавашната пропаганда. Същата година по поръчение на ЦК на БКП, Министерският съвет приема прословутото 22-о постановление, с което дава стимули на желаещите млади и здрави комсомолци да се заселят в изостаналите райони на България. Акцентът е върху Странджа и Сакар, които са най-обезлюдени в страната.

Решението на Политбюро на ЦК на БКП „За ускорено социално-икономическо развитие на селищните системи от 4-ти и 5-ти функционален тип, от граничните райони и в Странджанско-Сакарския край“ е прието на 27 април 1982 година по докладна записка от министър-председателя Гриша Филипов. Присъстват в частност Тодор Живков, Александър Лилов, Андрей Луканов, Димитър Станишев, както и коалиционният им партньор Петър Танчев. Политбюро бие тревога, че районът на Странджа-Сакар се обезлюдява, не са решени остри социални въпроси, 561 селища в този район и по южната и западната граница не са водоснабдени, 200 нямат пътища до центъра на селищната система или изобщо до друго село, 550 нямат пряка телефонна връзка, няма осигурено тв и радио покритие. 

Затова Гриша Филипов предлага т. нар. 22-ро постановление, за ускорено развитие през осмата петилетка и до 1990 година. В частност документът предвижда изпращането на 4000 хиляди работници и специалисти. Във всеки ОК на ДКМС е назначен секретар, който отговаря за набирането на „комсомолски набор“, като кандидатите трябва да минават проверка за надеждност, връзки с чужбина и антиобществени прояви. Кампанията е наречена „Република на младостта“.След като на 10 май 1982 г. в. „Работническо дело” уповестява постановлението, то е посрещнато с неописуема радост и възторг от населението в Странджанско-Сакарския край. С изпълнението му се цели комплексно, хармонично, ускорено и с голяма динамика развитие на промишлеността, селското стопанство и изграждането на социалната и техническа инфраструктура на изостаналите райони. В ход е разяснителната работа по изпълнение на постановлението. 

Поставените задачи произтичащи от него са разяснени сред трудещите се, с оглед постигането на главната цел предвидена в него – до 1990 г. в района на Странджа-Сакар условията на живот и труд и жизненото равнище на населението да достигне и в някои отношения да надмине средното развитие за страната. В приетото постановление са заложени три програми – развитие на промишлеността, селското стопанство и социалната и техническата инфраструктура. За живеещите в района обхващащ програмата има облекчение и в образователната сфера. Във висшите учебни заведения, полувисшите и специални училища са отпуснати определен брой места и специалности, за които да се състезават кандидати само от общините „Странджа-Сакар”, при положение, че имат диплом с успех най-малко „добър ”. 

Предвиждали са се и финансови облекчения – освобождаване от данъци, акцизи, такси и т.н. В решението е заложено още в столовете на предприятията и учрежденията, работници и служащи да се хранят като плащат й от стойността на храната. В детските ясли  и градини всичко е безплатно, а в училищата за всички ученици е била предвидена безплатна закуска и обяд.Стотици млади хора и семейства подписват договори и тръгват към Малко Търново, Тополовград, Елхово, Болярово, Свиленград, Ивайловград и др., за да живеят и участват в обновителния процес. Привлечени са от субсидията от 5000 лева на семейство или по 2500 лева на калпак, финансови бонуси към заплатите, опрощаване на дължимите данъци, осигуреното жилище и единственото условие – да живеят и да работят в региона поне 10 години. 

За да се осигури препитание за новодошлите жители са построени жилища, открити са нови производствени мощности в промишленосттта и селското стопанство, обновен е сградния и пътния фонд.Добър пример за широкия строителен размах през този период е затънтеното край странджанските баири Малко Търново. Преди приемането на 22-ро постановление,населението на града е заето основно в селското стопанство, миннодобива и горскостопанската дейност. За удивително кратко време градчето търпи положителна промяна и не без основание 80-те години на миналия век могат да се нарекат златни в неговото развитие. През 1983 г.отваря врати голям цех за работническа козметика, поделение на „Арома”-София и с гарантиран пазар на продукцията.  Година по-късно е открит филиал на института по техническа кибернетика и роботика към БАН с поделения в с. Граматиково и Ахтопол. 

От общината за подготовка са изпратени младежи и девойки в производствено-експерименталната база на Института в София, за да придобият правоспособност за работа. В близкото с. Граматиково са открити цех на бургаския завод „Хемус“, филиал на техникума по електроника „В.И.Ленин“-София, а във военизираното с. Звездец цех за кабелни изделия към бургаския завод „Васил Коларов“. Значително се увеличава обема на рудоуправление „Г. Кондолов“ и на мраморната кариера край Малко Търново.В цялата Малкотърновска община са построени общо 51 жилищни блока, от които  два жилищни панелни комплексав града, както и 419 еднофамилни и двуфамилни частни сгради. Построен е Младежки дом, нова детска градина, а в болницата е открито родилно отделение.  

През 1987 г. с неимоверния доброволен труд на малкотърновчани е изградено лятно кино с 500 места. Започва строителството и на голям спортен комплекс в края на града, който обаче остава незавършен. В края на 80-те  започва и рехабилитацията на целия пътен участък до областния град Бургас. Населението на общината, което преди постановлението е 7 159  души, до края на 80-те нараства на 8723, от които 4 700 са били на целогодишна работа.Коректно е да се отбележи, че населените места в Странджанско-Сакарския край (Грудово (дн. Средец), Малко Търново, Елхово, Звездец и др.) се намират в пограничната зона с Турция и по времето на Студената война в района са изградени големи военни поделения, което от една страна допълнително спомага за съживяването на региона. 

От друга страна обаче, пограничните райони тогава попадат в т.нар. гранична зона за чийто достъп е необходим специален открит лист, получил названието документ „образец 12” за втора и съответно първа гранична зона. Тази административна мярка допълнително способства за непривлекателността на тези забравени от Бога населени места.Въпреки, че грандиозната по замисъл програма “Странджа-Сакар” е посрещната с голямо удовлетворение от населението, тя бива  зле обмислена и още по-зле изпълнена, което води до трудното осъществяване и я обрича на неуспех още от самото зараждане. Макар че първоначално всичко върви по план – освен редовите работници в Странджа-Сакар се заселват и хора от интелигенцията, за кратко обаче, започват да  идват и хора от различни райони на страната, практически без никакъв критерий за подбор.  

Местните започват да  гледат накриво пришълците, които се оказват привилегировани спрямо тях. Поради тази причина впоследствие е взето решение и местното младо население да се включи в проекта, като сключи договор с единственото условие да остане да живее и работи там. Въпреки това миграцията на местните към големите окръжни градове започва да се засилва, макар и ограничени с т.нар. жителство. Голяма част от новодошлите се оказват тарикати надушили отдалеч келепира, които след вземането на предвидените средства за заселване и живот по тия места изчезват безследно, а малкото добросъвестни и квалифицирани заселници постепенно се разтопяват и изчезват, най-вече заради лошите условия на живот и работа, които им се предлагат и не на последно място – неприветливото отношение на местните, които гледат на тях като на едни облагодетелствани пришълци.Малко след падането на Живков, проектът тихомълком бива зарязан. 

Така поставената цел от правителството, с административна помощ да се засели и възроди икономически районът се проваля безславно. 30 години по-късно, регионът е далеч от представата за република на младостта, а последиците от провала на програмата са видими и до днес. Всеки един от вас, който е минавал през района на Странджа-Сакар през последните години, е забелязал все по-застрашителното му обезлюдяване, чиито мащаби хората, стоящи зад хубавата иначе идея, едва ли са си представяли, че ще достигне. От някогашната правителствена идея обезлюдената Странджа-Сакар да стане Република на младостта днес са останали само панелните блокчета. Производствените цехове, кината и младежките домове са се превърнали единствено в спомени, а единиците останали представители на т.нар. “Комсомолски набор”, вече далеч са надхвърлили младежката си възраст. Нищо младежко няма и в самите градове, а регионът на Странджа-Сакар продължава да бъде един от най-изостаналите и обезлюдени в страната.Тъжно, но факт…

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Куче спаси изоставено дете,топлейки и гушкайки го в студа два дни

Тази история се случи преди няколко години, когато студовете в Украйна бяха толкова силни, че хората се шегуваха, че при такова време дори не можете да изгоните куче от къщата.

В такъв „кучешки“ студ се разигра тази история, която изненадва, ужасява и радва хората.Минувачи с изненада обсъждаха помежду си, че едно улично куче лежи на стълбище пред сграда в такъв студ два дни и не става, а само диша тежко.

За да спасят кучето от смърт, съседите отидоха да го побутнат, но с изненада виждат, че то покрива…малко дете.

Момчето, което лежеше сгушено под кучето, било само на две години и е изоставено на улицата от родната му майка.

Без намесата на кучето детенцето е щяло да умре или да остане инвалид за цял живот.

Кучето топлило детенцето два дни и не го оставило. Хората веднага го занесли до болницата, където му открили тежка хипотермия и силно отслабване на организма, но не било толкова страшно, тъй като момчето било все още живо благодарение на уличното куче.

В момента майката на момчето е в затвора. Момчето живее в сиропиталище, но всичко е наред с него. Расте здрав и силен младеж, а кучето героиня все още броди по улиците на това село. Всички му се радват, защото е рискувало да даде собствения си живот за бебето.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Български таксиметров шофьор разказа: Пристигнах на адреса, а там беше като от някой филм през 1940-та

„Пристигнах на адреса и натиснах клаксона. След като почаках няколко минути го натиснах отново. Това беше последният курс за смяната ми и си помислих просто да си тръгна, но вместо това отбих и паркирах колата. Слязох, отидох до вратата и почуках. „Само минутка“, отговори крехък, слаб гласец на възрастна жена. Зад вратата се чуваше как някой влачи нещо по пода.

След дълга пауза вратата се отвори. Дребна жена на около деветдесет години се изправи пред мен. Беше облечена в рокля с шарки и носеше кръгла, плоска шапчица без козирка, със закачен къс воал на нея. Като извадена от някой филм през 1940-та.До нея имаше малък, обикновен куфар. Апартаментът изглеждаше сякаш никой не беше живял в него от години. Всички мебели бяха с покривало. Нямаше часовници по стените, нито фигурки, дрънкулки или дори съдове по рафтовете. В ъгъла имаше кашонче, пълно със снимки и стъкларии.

„Ще занесете ли чантата ми до колата?“ – попита тя. Занесох куфарчето до таксито, после се върнах да помогна на жената.

Тя пое ръката ми и заедно закрачихме бавно по тротоара. Продължаваше отново и отново да ми благодари за моята учтивост. „За нищо“ – отвърнах й аз – „Просто се опитвам да се отнасям с пътниците си така, както бих искал да се отнасят с майка ми.“

„О, ти си такова добро момче!“ – отвърна тя. Когато се качихме в таксито тя ми даде адрес и после попита – „Може ли да минеш през центъра?“

„Това не е най-краткият път“ – отговорих бързо..

„О, аз нямам нищо против това“ – допълни тя – „Аз не бързам, тъй като съм на път за хоспис.“

Погледнах в огледалото за обратно виждане – очите й проблясваха, пълни със сълзи. Тя продължи с мек глас: „Не остана никой от семейството ми… и докторът казва, че не ми остава много време.“

Тихо се присегнах, изключих брояча и попитах: „По кой път искате да минем?“

В следващите два часа пътувахме през града. Тя ми показа сградата, където едно време е работила като асансьорен оператор.

Карахме през квартала, в който тя и съпругът й са живели когато са били младоженци. Помоли ме да отбия пред склад за мебели, който едно време е бил бална зала, където е ходила да танцува като момиче.

Понякога ме молеше да намаля покрай някоя определена сграда или място и дълго време стоеше, вглеждайки се в тъмното, без да казва нищо. Когато слънцето докосна хоризонта, тя внезапно каза: „Уморена съм. Вече може да отидем.“

Пътувахме, обгърнати в тишина, към адреса, който ми беше дала. Беше ниска сграда, като малък санаториум с път, минаващ покрай вход с две колони. Две сестри дойдоха до таксито веднага щом отбихме.

Те бяха загрижени и напрегнати, следяха всяко едно нейно движение.Явно очакваха пристигането й.

Отворих багажника и отнесох малкото куфарче до вратата. Жената вече беше настанена в инвалидна количка.

„Колко ви дължа?“ – попита тя, присягайки се към чантичката си.

„Николко.“ – казах аз.

„Но вие трябва да си припечелвате хляба!“ – отвърна тя.

Отговорих й, че ще го направя, има и други пътници. След това, без да се замисля се наведох и я прегърнах. Тя също ме прегърна силно.

„Вие дадохте на една възрастна жена малък момент на радост. Благодаря ви!“ – каза ми бързичко тя.

Стиснах силно ръката й, а след това си тръгнах. Вървях през бледата сутрешна светлина. Зад мен се затвори врата. Това беше звукът от затварянето на един живот…

Не взех повече пътници тази смяна. Карах безцелно и някак изгубено по пътя. До края на деня почти не продумах. Ами ако тази жена беше случила на нервен шофьор или на нетърпелив, който бърза да приключи смяната си? Какво ако бях отказал да поема този курс или бях натиснал клаксона само веднъж, а след това си бях тръгнал?

Като цяло, мисля, че не съм правил нещо по-важно през живота си. Всички си мислим, че нашият живот се осмисля около велики моменти. Но великите моменти често ни намират неподготвени и са все красиво опаковани в онова, което другите смятат за нещо мъничко и незначително.“ (Иван Георгиев)

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Красавицата Стефи, която продава по 1000 долара буркан с газовете си

Риалити звезда, която е направила 200 000 долара, продавайки газовете си в буркани, разкрива, че е била откарана в спешното отделение със симптоми на сърдечен пристъп, там научила, че силните болки в гърдите са причинени от излишък на газове.

31-годишната Стеф Мато от Кънектикът наскоро се озовала в спешното отделение, след като изпитала прострелваща болка в гърдите. След като лекарите я прегледаха и направиха изследвания, съобщили на звездата, че симптомите всъщност са причинени от излишък на газове, съобщава dailymail.co.uk.Тя започнала да продава своите газове още през ноевмри, след като получила заявка от сайт за възрастни.

Тя оценила на $1,000 уникалния продукт и така спечелила общо $200,000 от бизнес начинанието.За да бъде в крак с търсенето, което я караше да произвежда до 50 буркана с газове на седмица – звездата „предприемач“ избра диета с високо съдържание на фибри.

Тя живеела предимно на боб и яйца, а по-късно добави протеинови шейкове към сместа, след като откри, че това влошава миризмата на газовете.

В крайна сметка лекарите й казали, че изпитва „много силни газови болки“ и я посъветвали да промени диетата си, което от своя страна сложило край на бизнеса й.Тя обяви „пенсионирането“ си, след като беше откарана по спешност в болница, защото пострада от бизнес начинанието си. Стеф Мaто помислила, че получава сърдечен удар или инсулт и била убедена, че всеки момент ще умре.

Лекарите направили пълни кръвни изследвания и ЕКГ и се установило, че  симптомите всъщност са причинени от излишните газове от честата й диета с боб, яйца и бананови протеинови шейкове.Преживявайки отново посещението в болницата, Стеф разказва: „Спомням си, че в рамките на един ден изпих около три протеинови шейка и огромна купа супа от черен боб. Нещо не беше наред онази вечер, когато лежах в леглото и усещах натиск в стомаха. Беше ми доста трудно да дишам и всеки път, когато се опитвах да вдишам, усещах стягане около сърцето си. И това, разбира се, много ме разтревожи. Обадих се на моя приятел и попитах дали могат да дойдат да ме закарат до болницата, защото мислех, че получавам сърдечен удар. В крайна сметка отидох в болницата същата вечер. Не казах на лекарите си за продажбата на газове, но им казах за диетата си“.

„Бях щастлива, че това, което изпитвам, не е инсулт или инфаркт, а много интензивни газови болки. Бях посъветвана да променя диетата си и да взема лекарства за потискане на газовете, което на практика сложи край на моя бизнес“, добави още тя.По време на двумесечното си начинание, телевизионната звезда казва, че е била шокирана от голямото търсене на нейните газове.

„Реших да го направя на шега, след като хората го поискаха няколко пъти. За късмет, след като пуснах бурканите за продажба, те започнаха да се продават като топло ястие. Честно казано не можех да повярвам на искането. Мисля, че много хора имат този фетиш тайно. Започнах това начинание, като ядях предимно протеинови мъфини, шейкове, а също и твърдо сварени яйца. Оттогава реших да разнообразя малко и да опитам някои нови рецепти, за да го поддържам вълнуващо“, казва Стеф Мaто.„Обичам салата от черен боб, лук, шунка и омлет с черен пипер и приготвях наистина страхотно протеиново смути с много банани. Има много хора, които ме хвалят, наричат ме момиче шеф, казват ми, че ги вдъхновявам да не се срамуват от това кои са и какво правят. Но от другата страна получавам много негативност. Дори получавам смъртни заплахи, хора ми казват, че трябва да сложа край на живота си и т.н. Опитвам се да не реагирам на тези хора и не им давам това, което искат – внимание.

В днешно време трябва да спрем да съсипваме хората заради техния избор. Особено ако изборът им буквално не наранява никого. Мисля, че има много ревност и много антифеминизъм.

Мисля, че семейството ми е облекчено [за моето пенсиониране], а честно казано и дебелото ми черво. Диетата никога не е била устойчива и винаги е имало срок на годност“, споделя звездата.Стеф започна да документира необичайния си талант в TikTok миналата година, като първото й видео е гледано над седем милиона пъти.

Един зрител коментира: „Моята вяра в човечеството си отиде“.

„Срамувай се момиче“, каза друг потребител.

Трети добави: „Майко Божия. Приключих с този свят.

„Всички ние с IBS можем да бъдем богати“, пошегува се друг човек.

Защитавайки Стеф, един фен каза: „Просто я оставете на мира и нека да си прави пари. Боже мой!’

Стеф планира да дари част от приходите си за благотворителност и да инвестира пари.

„Мисля, че всичко се случва с причина и въпреки че дните ми за продажба на пърди приключват, ще спестя парите, които направих, и ще вложа малко в криптовалута. Също така ще направя дарение на благотворителна организация, която подпомага стомашните заболявания.“, разказва Стеф Мaто.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Млада девойка почина след лекарска грешка само за един ден

Бъдеща млада манекенка почина от рак на маточната шийка само на 27 години, след като лекар й каза, че симптомите й се дължат на хормони, разкри разследване.

Порше Макгрегър-Симс всъщност страдала от агресивна форма на рак, която не е била диагностицирана в продължение на месеци, въпреки че момичето се оплаквало от непрекъсната болка и кървене, съобщава dailymail.co.uk.

Макгрегър-Симс от Портсмут, Хантс, отишла при личния си лекар през декември 2019 г., оплаквайки се от коремна болка и кървене, била насочена към специалист.През януари 2020 г. тя била прегледана от д-р Питър Шлезингър, гинеколог в болницата Queen Alexandra в Портсмут.

Д-р Шлезингер й казал, че симптомите й са „хормонални“, затова не й направил физически преглед и допълнителни изследвания. Според него момичето било младо, за да е някакво заболяване.

През март 2020 г. Порше се върна при лекарите, след като почуствала задух, изписали й антибиотик.

Когато симптомите й се влошили, личният лекар решил, че има Ковид и била откарана в Westlands Medical Center за преглед. От там Порше била транспортирана по спешност в болница „Кралица Александра“, където била диагностицирана с рак на маточната шийка и починала ден по-късно на 14 април 2020 г.

Майката на Порше Фиона Хоук, 52 г., обвинява д-р Шлезингер: „Не сте направили най-елементарното нещо, да я прегледате и да й пуснете изследвания.“

„Съжалявам, че допуснах грешка“, казал лекаря по време на изслушването в съда. Той се извинил на семейството й, че не е успял да открие рака.

„Порше е имала както кървене между менструациите, така и посткоитално кървене (кървене след полов акт). Тя също ми каза, че е била на контрацептив до преди около шест месеца. Преди две години беше направила нормална цитонамазка и ехограф, който не показва никакви аномалии. С оглед на факта, че е спряла противозачатъчните си, й предложих да ги вземе отново, за да види дали болката ще спре“, каза още той по време на разследването.

„Предвид липсата на аномалии в цитонатамазка и възрастта й, не смятах, че е необходим вагинален преглед. Много съжалявам да чуя, че е диагностицирана с напреднал рак на маточната шийка. Този вид рак е рядък и е по-малко вероятно да бъде открит при цитонамазки. Когато за първи път се квалифицирах [през 1987 г.] ние преглеждахме всички пациентки [физически], но тъй като станаха достъпни ехографите и цитонамазките, вече го правим по-рядко.“

Майката на Макгрегър-Симс Фиона Хоук, годеникът й Марк Чапел и брат близнак Дюкалион поставиха под въпрос практиките на д-р Шлезингър по време на разследването, като го попитаха защо не я е прегледал физически. „Физическия преглед е основното, което трябва да направите“, каза майката на починалото момиче.

Защитавайки действията си, д-р Шлезингер отговори: „Доста специфичният характер на нейното кървене ме накара да мисля, че рискът й от рак на маточната шийка е малък. Разбирам факта, че сгреших, но предвид безбройните симптоми, които тази млада жена имаше, почувствах, че правилният подход е хормонална манипулация“, заявил още той.

След като страната е блокирана от Ковид в края на март 2020 г., мис Макгрегър-Симс провела два прегледа по телефона, по време на които са й изписани антибиотици, заради оплакванията й от „задух“.

Антибиотиците не помогнали и симптомите й се влошили, тя била отведена в Westlands Medical Center в Портчестър, близо до Портсмут, за преглед на живо.

Установено е, че тя е „силно“ задъхана и е откарана по спешност в болница „Кралица Александра“, където почина ден по-късно на 14 април 2020 г.

Порше Макгрегър-Симс се е снимала като модел, учила е драма в Havant and South Downs College в Хемпшир, после отива в университета в Плимут, за да учи управление на събития.

Тя се среща с годеника си Марк Чапел в университета и двойката се връща в Портсмут, след като завършили обучението си.

Г-жа Хоук отдаде почит на дъщеря си малко след смъртта й, като каза, че да я загубиш е като „да изгори слънцето“.

„Порше винаги е била радостна, жизнена – тя блестеше толкова ярко и не мисля, че наистина оценявахме това, докато не чухме, че я няма. Тя беше готова да види доброто във всичко и всеки, беше прекрасен човек и да я загубиш е като да изгори слънцето. Страшно е да си помислиш, че някой с толкова много енергия може да изчезне толкова внезапно.“, добави майка й. „Тя ще липсва на всички ни. С брат й имаха много силна връзка“

Повече от 200 души дариха близо 4000 британски лири на страницата Just Giving, за да допринесат за цветя, които бяха вплетени в ковчега на Порше за нейното погребение.

Тя е погребана в естественото гробище на Центъра за устойчиво развитие в Питърсфийлд, Хантс.Разследването беше отложено и приключването му ще бъде изслушано на по-късна дата.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Новата Лада Феникс изуми автопазара, руската кола ще бъде и много икономична

Твърди се, че автоВАЗ пуска на пазара народния автомобил Лада „Феникс“. Той ще струва от 450 до 800 хиляди рубли – около 10 – 11 хиляди лева.

За основа на „Феникса“ служи класиката на Лада – Lada – ВАЗ 2107., като разбира се, дизайнерите доста са поработили върху външния му вид. Отпред се появява тясна решетка на радиатора по подобие на Kia K5, разположена по цялата ширина, съобщава car.ru

На предницата се забелязват два големи въздухоприемника, на мястото на които могат да се поставят и фаровете за мъгла. Отзад пък на цялата дължина на багажника са разположени светлодиодните фарове.

Специална изпускатнелна система не е проектирвана, собственикът на новата лада може сам да си я монтира в зависимост от предпочитанията.

Що се отнася до вътрешния интериор на салона в първоначалните версии той ще бъде пълно копие на Лада седмица. В оборудването от по-висок клас са предвидени два цифрови дисплея от 12.3 волта. Вместо климатик дизайнерите са се доверили на познатата на всички амтолюбители печка.

Под капака се намира двигател на ВАЗ 2112 с мощност 100 конски сили. По ниските версии са с механична скоростна кутия, докато за по- високите е предвидена и автоматична трансмисия.

Цената на новата Лада Феникс, както казахме, ще бъде от 450 до 800 хиляди рубли. Ниската цена е в резултат на факта, че за изработването ще се използват 3 Д принтери. Впрочем, всичко казано дотук е една новогодишна шега, с която сайтът Cars.ru поздравява своите почитатели с настъпващите празници и им пожелава безаварийно шофиране без катастрофи, както и много положителни новини.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомени от СОЦА:Убиецът на шестима студенти Бранимир Делчев е бил разстрелян от конвоиращи милиционери при опит за бягство

Тодор Живков лично се ангажира с чистенето имиджа на държавата и с лечението на жертвите от най-голямата кървава касапница в кампуса на България. На 28 декември 1974 година в съботния брой на най-големия наш ежедневник „Работническо дело“ е публикувано следното съобщение на Главната прокуратура:

На 25 декември 1974 година в 20:45 часа в Студентските общежития – Дървеница, е извършено убийство на шестима студенти, като 10 други са ранени.Между пострадалите един убит и трима ранени са чуждестранни студенти.

Близките на пострадалите са уведомени.

Задържаният убиец Бранимир Дончев Делчев, роден на 4 октомври 1957 година, ученик в 11 клас, е извършил убийствата на непознати нему студенти с незаконно притежаван пистолет. По предварителни данни убийството е извършено в болестно състояние на психиката.

Това публикува официално БТА.

Съобщението е сбутано на вътрешната страница, за да не бие на очи. В страната вече се носят слухове за кървавата баня, станала в сряда вечерта в София, и че престъплението е на етническа основа, тъй като има убити чужденци.

След касапницата в коридора на общежитието остават шест трупа, недоубитите умират по-късно в „Пирогов“. Тогавашният студент по българска филология Исмет Север успява да обезоръжи килъра с риск за живота си. Наръган с нож, бере душа в болницата, а Тодор Живков лично нарежда да му изпишат от Америка най-скъпия и модерен антибиотик. Прави опит и за чистене имиджа на държавата.

Навръх Коледа 1974 година 17-годишният Бранимир Дончев и приятелите му отишли на кино и гледали нашумелия по това време филм „Кръстникът“. След прожекцията момчето започнало да се държи странно и възбудено, да се оглежда и да обяснява, че трябва незабавно и по „заобиколни пътища“ да се прибере у дома, понеже някой го следял. Вкъщи Бранко грабнал оставения без надзор пистолет „Валтер“ на баща си Дончо Дончев, зам. генерален директор на ДСО „Стара планина“. Както и една остра финска кама от богатата „хладна колекция“ на родителя си. Обзет от ревност, тръгнал да издирва братовчедка си, в която бил влюбен, в общежитието ѝ в Студентския град. Нахълтва в бл.1, стая 519, където виетнамският студент Ву Нон Суан празнува рождения си ден. Негови гости са сънародничката му Хун Тхай Лан и българският им колега Стефан. Превъртелият младеж ги нарича „жълти муцуни“ и заповядва на рожденика да изпие на екс чашата си. След което започва да стреля по тях. По стълбите Бранимир открива огън и по други студенти, като оставя след себе си локви кръв и трупове. Кървавата жътва приключва с екзекуцията на бременната в осмия месец Елена. Миг преди това е гръмнат от упор и съпругът ѝ Стоян, който се опитал да я защити с голи ръце.

Равносметката е смразяваща: Шест трупа, двама смъртно ранени, които умират след това в болницата, и още осем простреляни и посечени от „финката“ на масовия убиец. Трагедията е толкова ужасяваща, че на 28 декември 1974 година вестник „Работническо дело“ е принуден да излезе с информация по случая в една от вътрешните си страници.

Българските власти се опасяват от протести от страна на чуждите посолства, както и от настроенията сред нашите студенти, които се готвели да организират протести с искания за смъртното наказание на убиеца. Затова ЦК на БКП пръв поема разследването на инцидента, а ДС го довършва в максимална секретност.

Първият следовател на 17-годишния килър е Богдан Карайотов. Заключението на петорната съдебномедицинска експертиза гласи, че Бранимир не трябва да носи наказателна отговорност за зловещото деяние, тъй като бил шизофреник. Касаело се за наследствена психическа обремененост, тъй като майка му била циклофреничка и по време на поредния пристъп се обесила на балкона с въжето за пране. Така и не се стига до истинските мотиви за чудовищното престъпление. Пред прокурора по делото Георги Бончев Бранко излага извратените си критерии за подбора на жертвите – те били фрицове, които той ликвидирал, след като ги разпознавал по сините очи. На 7 февруари 1975 година убиецът е конвоиран към лудницата в Ловеч. Край Ботевград арестантският автомобил отбива в черен път и спира до урва, заобиколена от малка горичка. Идеално място за бягство. Според официалната версия точно това се опитал да направи Бранимир, след като поискал да отиде по малка нужда. И естествено, е покосен от милиционерските куршуми.

„Дали е така, не мога да кажа„, коментира финала на първото голямо дело в практиката си топследователят Богдан Карайотов.

Източник:Ретро.бг

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Какво се случи с големите предприятия от соца в Русе и Бургас, от които днес няма и спомен

В Русе отдавна не съществуват няколко предприятия: комбинатът за тежко машинно строене – емблема на българо-румънската дружба, в който през 1975 не се е знаело какво ще се произвежда и къде ще се продава, но е построен завод „Петър Караминчев“, в който се произвеждаше балатум, а сега не съществува дори физически, завод „Дунавска коприна“ също беше единствен по рода си и на неговата продукция се радваха милиони дами в страната и чужбина. Имаше консервна фабрика „Дунавия“, кожарската, лимонадената, бирената. Сега вече ги няма нито фабриките, нито работниците им. По данни на статистиката Русе се е смалил двойно от онези 240 000 жители само в града.

Сред изгубените мощни предприятия едно се отличава с дългата си и мъчителна агония. Става дума за корабостроителния кораборемонтен завод „Иван Димитров“, създаден малко след Освобождението. Повече от столетие то е емблема на силната връзка между града и река Дунав. През социализма е тласкан към върха с бурни сили и не случайно именно в него се развиват действията от филма „Понеделник сутрин“.Инженер Дочо Дочев, дългогодишен директор, сега 90-годишен тъжен пенсионер, сподели:

„Това е трагедия. Един от най-хубавите заводи на река Дунав. Жалко е за нашата страна. Изоставихме си икономиката“.

След масовата приватизация добре развитата икономика на Бургас се срива. Днес Бургас е на девето място по ниво на средната работна заплата за страната и се нарежда след градове като Враца и Монтана.

Закритите заводи в Бургас е тема, за която може да бъде написан не репортаж, а роман. Загубите, които понесе градът от криминалната приватизация никога няма да бъдат заличени. Заводи, предприятия, международни транспортни фирми и почти целият морски бизнес в града бяха съсипани. Стотици работници протестираха заради масовите съкращения и неполучените с месеци заплати. Сред тях бяха работниците от завода за олио „Камбана“, моряците от „Океански риболов“, миньори, служители от корабостроителния завод и много други. На мястото на закритите работещи заводи се откриха молове и търговски центрове, припомня дългогодишният председател на КНСБ в Бургас Здравко Тошков:

„В началото на управлението на Иван Костов и в началото на масовата приватизация в Бургас просто бяха закрити или приватизирани знакови предприятия и фирми за града“.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ