Евгения Живкова е родена на 7 ноември 1965 година в семейството на Любомир Стойчев и Людмила Живкова, дъщеря на Тодор Живков. Завършва Националното експериментално училище през 1983 г., след което продължава образованието си в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със специалност история и втора специалност философия. Дипломира се през 1988 г. и започва работа в Института по култура към Българската академия на науките, специализирайки в областта на Харапската култура.
През 1991 г. създава модна къща „Жени Стил“, а 2 години по-късно прави първото самостоятелно ревю. Оттогава марката се налага с високото си качество и изискан стил, а Жени Живкова печели множество награди и признание за работата си.Два пъти е избирана за народен представител от Парламентарната група на „Коалиция за България“ – през 2001 г. в 39-то Народно събрание и през 2005 г. в 40-то Народно събрание.
Екипът на Vajno.bg се свърза с Жени Живкова, за да си поговорим за минало и настояще. Вижте какво каза тя в изключително интересния разговор:
– Г-жо Живкова, съвсем скоро отбелязвате свой юбилей. Обичате ли да правите лични равносметки? Какво си пожелавате за напред?
– Главното в момента е здравето. Важно е и да се запази бизнесът, защото е много трудно. Това е и една от целите ми в момента.
– Искате ли, примерно, вече да се радвате на внуци? И на какво искате да ги научите и да им разказвате?
– Време е вече, но това зависи от децата и дали са готови. Това е техен избор и аз не ги притискам.
– В момента сте насочила усилията си изцяло към модата. Промени ли се вкусът на българина през последните години и какво започнахме да обличаме повече?
– Наистина стилът на българина се промени към по-добро. Това, което прави впечатление е, че се доверяват все повече на български дрехи, въпреки че пазарът ни е залят от чужди марки. Аз имам предимно наблюдение върху женската мода, но мога да кажа, че и при мъжете има много добри български производители.
– Вие сте историк. Един от най-подготвените хора в България за древната мистичната Харапска цивилизация? Мина ли достатъчно време, за да направите безпристрастен анализ и да кажете кое беше доброто и лошото при социализма? От вашата лична гледна точка, а и като историк.
– Доста време мина. Имаше много положителни неща по време на социализма. Едно от тях е образованието. То беше наистина много добро. Все пак нека кажа, че аз лично не съм привърженик на тезата, че в момента българското образование е лошо. Тук децата придобиват много теоретични знания, което е по-различно от други държави.
Иначе за негативните неща – аз смятам, че фактите се преувеличават. Да, ние бяхме в социалистическия блок и Варшавския договор и трябваше да се съобразяваме с това, но аз познавам много обикновени хора, които пътуваха свободно не само в социалистическите страни. Преди 89-та година имаше някакво равенство, нямаше крайно бедни и просещи хора по улиците, имаше спокойствие в обществото и вяра в бъдещето. Духовността беше на много по-високо ниво, докато сега сме по-несигурни.
– Не смятате ли, че на Вас се пада тежката задача да издадете книга, в която да разкажете детайлно за вашето семейство и ролята му начело на държавата. Това да е един вид помирение с историята. Честно да опишете всичко, дори с риск да развенчаете добри или лоши митове за фамилията ви.
– Питали са ме много хора. Още не ми се пише. Може би някой ден, когато имам повече време и спокойствие. Никога не се знае кога на човек ще му дойде музата за писане.
– Интересно е какво Ви е казвала Баба Ванга за бъдещето на България. Какво ни очаква? А и какво е казвала за миналото. Знаем, че историци са ходили при нея и е казвала, че не оценяваме достатъчно ролята на Аспарух.
– Не, не сме коментирали тази тема. Когато съм ходила, бях по-млада и съм се интересувала от по-лични въпроси. Тя коментираше бъдещето на България с майка ми, но не мога да кажа подробности, защото не ги знам.
– Преди години разкрихте, че Тодор Живков е обмислял да се самоубие, защото е бил обграден от фашисти. Впоследствие обаче оцелява. Има ли други такива малко известни истории, които Ви е разказвал?
– Това го е разказвал и той самият. На първата му среща Ванга е видяла това и му е казала за тази обсада, както и че той е искал да се самоубие. Дядо ми разказа, че този случай не го е знаел никой дотогава.
– Има една изключително интересна среща, която така и не се е осъществила. Дядо Ви е искал да се срещне със Симеон II. Какво искаше да му каже или да си поговорят? Като че ли е знаел, че ще се върне в България, защото някъде бях чел, че искал да му стане съветник.
– През 1991-92 г. дядо ми смяташе, че едно евентуално връщане на Симеон ще бъде полезно за България, защото бяха много размирни времена. По-късно имаше предложение да се срещнат от хора, които познават и двамата. Те приеха, но дядо ми тогава се разболя и срещата не можа да се състои. Беше малко преди да почине.
– Какво искаше да си кажат?
– Просто да се видят като бивш държавен глава с цар на България. Да си говорят за политиката, за бъдещето.
– Като че ли Вие обаче станахте близка с царското семейство. Доня Маргарита е чест гост на ревютата Ви. Какво Ви сближи с тях и не е ли на пръв поглед това едно странно приятелство?
– Още година преди изборите (през 2001 г.) Симеон Сакскобургготски, Доня Маргарита и Калина бяха в „Царска Бистрица“ и тогава ме поканиха на среща. Тогава Бойко Борисов го охраняваше и чрез него се осъществи контактът. Аз приех поканата. Беше много приятна първата ни среща. Цялото им семейство са много широко скроени хора. Тогава той сподели и благодари, че имотът е много добре запазен през всичките тези години. Така се сприятелихме през годините. Когато е в България, Доня Маргарита идва на ревютата ми. Калина ми е идвала на гости. Въобще, ние сме в много добри отношения с тях. След изборите през 2001 г., Доня Маргарита дойде на асамблеята, която аз организирах на монумент „Камбаните“. Преди изборите имах предложение да се присъединя към НДСВ, което ми беше предадено пак чрез Бойко Борисов, но вече бях приела да се включа в листата на „Коалиция за България”. През всичките осем години, докато бях депутат, работихме много добре с колегите от НДСВ.
– Вярно ли е, че са обмисляли кандидатурата Ви и за президент по-късно?
– За президентските избори през 2012 г. имах номинации от партийни организации на БСП, тогава имахме и разговор по този въпрос със Сергей Станишев, но аз отказах. След това разговаряхме да се кандидатирам като вицепрезидент на Ивайло Калфин. Преди това имах предложение за вице на Георги Първанов за втория мандат през 2006 г., но тогава се взе друго решение, въпреки, че след дълго мислене аз се съгласих. Тогава Георги Божинов разговаря с мен. Имах номинации и за вице на Румен Радев.
– Отказала сте 3 пъти. Какво Ви спря тогава?
– Това, което ме е спирало е, че голяма част от живота ми е преминала в президентската институция, като част от семейството на държавен глава, и много добре познавам ограниченията на личната свобода, които налага този пост.
– Най-вероятно и за в бъдеще ще има подобни покани, ще ги откажете ли и тях?
– За в бъдеще не мога да кажа.
– Вече минаха 30 години от паметната 1989 г. Малко хора обаче знаят, че Тодор Живков е искал да подаде оставка, но да запази формално властта като председател на Държавния съвет. Това опит за плавен преход ли беше или сондаж на настроенията в партията и в Съветския съюз?
– Той една година преди това си подаде оставката, но не беше приета от Политбюро, след което имаше намерение да запази само за известно време поста на председател на Държавния съвет. Да се оттегли от партията и през това време да подготви друг, който да стане държавен глава. В крайна сметка настъпиха промените и събитията се развиха по друг начин. На прословутия пленум му благодариха. Дори му бяха обещали, че ще му оставят държавна вила, кола и грижи, каквито се полагат на бивш държавен глава, докато е жив, но впоследствие стана друго.
– Срещате се с Горбачов през 2001 г. Вярно ли е, че той Ви е казал, че Живков е голям държавник и ще остане в историята, та нали той е одобрил преврата срещу него? Да не би да е преосмислил Перестройката?
– Да, Александър Томов тогава беше посредник за тази среща и действително той тогава каза точно това. Не каза в прав текст, че е сгрешил, но може би го е мислил.
– Дядо Ви осъзнаваше ли недъзите на социализма и какво Ви казваше? Какво Ви споделяше за личните си срещи с ръководителите на различните държави? Коя от личностите Ви направи най-голямо впечатление и с какво точно? Имаше ли дневник, в които си пишеше всичко дядо Ви?
– Да, осъзнаваше ги. Той имаше много добри лични отношения с гръцките президенти и министър-председатели – Караманлис и Папандреу, с Жорж Марше, с Брежнев, разбира се, и с много други. Имаха много близки отношения дори и с Хелмут Кол, който го споменава в своите мемоари. Дядо ми нямаше дневник, но имаше много добра памет, която му помогна за написването на мемоарите.
– Доколко Тодор Живков можеше да влияе на съветската политика, която се налагаше и на България.
– През 1983 г., когато Горбачов идва на власт, те се срещат в Москва, след което дядо ми му изпраща писмо, в което посочва точно промените, които трябва да настъпят в социалистическия блок. На практика, Съветският съюз после ги открадна и ги нарече „Перестройка“.
– Т.е. идеята е на Тодор Живков?
– Да, дядо ми искаше да направи много промени в системата, като постепенно да се намалят и много от привилегиите на членовете на Централния комитет на БКП, например. Това, естествено, не се харесваше на тези кръгове. Искаше да се премине и към пазарна икономика още през 1987-88 г., всъщност в началото на 1989 година е приет Указ 56.
– А искал ли е чрез този преход да минем към западната сфера на влияние или се е опитвал да промени по този начин социалистическия блок отвътре?
– Да, искаше да има по-тесни контакти със западните държави. Затова бяхме и в много добри отношения с Германия, с Япония също. На връщане от едно от неговите посещения в Токио, е минал през Москва и се е срещнал с Брежнев. Казал му е, че иска да направи България като Япония в много сфери.
– А дали не се е страхувал, че Съветският съюз ще го възприеме като заплаха и ще го свали от власт?
– Затова трябваше постепенно да се правят тези промени и той ги правеше. Много неща станаха в България. Продавахме стоки в Съветския съюз и другите социалистически страни, бяха ни пълни заводите, хората имаха работа. Дори шиехме много дрехи за износ и същевременно развивахме активна международна дейност с капиталистическите държави, с арабските държави, въобще с целия останал свят.
– Гледали сте разстрела на Чаушеску по телевизията на Коледа през 1989 г. Страхуваше ли се дядо Ви, че ще последва това и в България? Не се ли замислихте в един момент, че ще е по-безопасно за семейството Ви да избягате от България?
– Страхувахме се, но не сме мислили да напускаме държавата. Не вярвахме нашите политици чак до такава степен да стигнат, но те пък направиха други неща. Вкараха дядо ми, Иван Славков и Тодор Славков в затвора, заведоха ни различни дела, обискираха ни няколко пъти.
– Имате архив на майка си. Кои са най-интересните неща в него. Мислите ли да ги публикувате или искате да запазите тази територия лична?
– Биха могли да се публикуват. Има писма от различни държавници, от Светослав Рьорих също. Тя се стараеше да разчупи политическите стереотипи. Идеята за Асамблея – Знаме на мира беше начин да се отвори България за света.
– Бойко Борисов често обвинява комунистите, а в същото време признава, че се е учил от Тодор Живков. Това не е ли странно явление? И какво щеше да каже дядо Ви, ако беше видял, че бодигардът му е министър-председател?
– Той нямаше да има против да е министър-председател, но определено някои изказвания не би ги одобрил. За съжаление, Бойко Борисов си позволява да говори такива неща и то доста често напоследък.
– Странно е как си се учил от Тодор Живков, а сега говориш срещу комунистите.
– Мисля, че трябва да го попитате него. И на мен не ми е приятно да слушам такива неща, особено при положение, че знам отношението му какво е било към дядо ми. Пред него той никога не си е позволявал да изразява подобни мнения.
– Какво мислите за случващото се в страната?
– Ако не беше започнала пандемията, може би пак щеше да има протести. Хората много обедняха. Много фирми са на ръба на оцеляването. Това допълнително подтикна хората да излязат на протести. Положението на икономиката, според мен, въобще не е розово в България.
– Подкрепяте ли протестиращите и смятате ли, че трябва да има предсрочни избори или е по-добре да се изчака до пролетта?
– Не остана много време до пролетта. Моето мнение е, че не е необходимо да се харчат допълнително пари. Така или иначе ще има редовни избори след няколко месеца. Това не го казвам, защото подкрепям ГЕРБ, а по чисто финансови причини. Не виждам какво толкова ще се спечели, ако в момента има парламентарни избори.
– Имате ли мнение и за случващото се в БСП?
– Не ми харесва случващото се в БСП. Винаги съм го казвала, че не трябва БСП да се разцепва и непрекъснато да има отцепили се хора. За съжаление, това започна още от 90-те години с отцепването на Евролевицата. Това е тенденция, която явно продължава.
22:21:00
