За смъртта на едно дете – когато медиите крещят, а ние мълчим

Как се говори за смъртта? А за смъртта на дете? За поредната такава смърт, за която медиите крещят, а ние мълчим с наведени глави. Трудно до невъзможност.

Да търсиш думи в подобен миг е равно на самонаказване и потъване в изначалното страдание. 

Страшно е. И в същото време е задължително. Защото колкото повече мълчим, толкова по-дълбоко ще потъваме в бездната.

Дългото ни мълчание и непоносимо търпение ни стоварват повечето от нещастията. Отдавна сме се изгубили в този неизброден български океан на бедите. Един класически литературен герой казва, че спасението на давещите се е в самите тях. Затова нека се спасим, като поне си признаем, че се давим.

Шест дни у нас темата за смъртта на детето е в епицентъра на обществото. Разбираемо, защото е почти невъзможно да преглътнеш смъртта на дете. Дори премиерът заповяда на своя здравен министър да освободи временно директорите на трите лечебни заведения, докато случаят се изяснява, и заповедта беше изпълнена веднага.

Чуха се много и различни мнения. Свидетел разказа, че доста са чакали и е имало спор дали детето да бъде прието в болница, проф.

Радослав Гайдарски откри една от причините в „слабата квалификация на приемащите лекари“, бившият здравен министър Петър Москов намери виновника в системния проблем. Или както подчерта той, трябва да има комплексност на лечението. Председателят на Центъра за защита правата в здравеопазването, Стойчо Кацаров, каза, че причина за трагичния инцидент са огромният брой нерешени системни проблеми и нормативните актове, които пречат на лекарите да работят и които правят пациентът да е неблагоприятен за лечебното заведение. Д-р Александър Атанасов, специализант по педиатрия, написа във Фейсбук, че случаят е „ужасна манипулация“ и обясни подробно защо. Д-р Таня Андреева написа в личния си профил, че причината за смъртта на момченцето е хеморагична пневмония. „В литературата пред тази диагноза стои думата фатална. Лекарите не са богове и фатални заболявания има по целия свят“, пише тя и пита кой сега ще върне честта на педиатрите, които са се борили за живота на детето?

Мненията са стотици. 

При подобна трагедия хората реагират. Това е естествено. Мисля обаче, че оценки и квалификации трябва да дават единствено компетентните. Защото в противен случай ситуацията не просто излиза извън контрол, но и заплашва да срути и без това излинелия до степен на скъсване авторитет на професията. Защото стана много лесно да линчуваме днес, а утре да забравим защо и кого сме линчували. Емоциите са силни, усещането за присъда е окончателно. Утре няма емоции, но няма и промяна.

26 годишна девойка издъхва.Няма платени осигуровки!

Да, страшно е само като си представим как родителите обикалят като обезумели между три болници. Страшно беше и когато преди време почина човек пред входа на здравно заведение. Но ще става още по-страшно, ако за пореден път емоциите надделеят. Защото едно е ясно и то е, че проблемът е в системата. Когато тя се подреди и излезе от хаоса, ще има надежда. А подреждането става с разум, знания, компетентност, честност и отговорност. Не със заповеди,още по-малко с публични присъди.


Източник:framar
Снимка: fstoppers.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Лада НИВА срещу Land Cruiser Prado, Touareg, Jeep Cherokee, Tiguan, Subaru../Видео/

Знаете ли,че Лада Нива е наричана,колата чудо?!...Има защо.

Тя е стигала до Антарктика и се е качвала на собствен ход почти до Еверест. Спечелила е призове в редица ралита, включително три пъти на „Рали Дакар“.

„Скачала“ е с парашут и в определени случаи може да плува. Всъщност може да я карате в еднометров сняг, 60 см. вода и по 58-градусови наклони.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

С последния куршум тя убива себе си..

Макар да е известен офицер и да е бил министър, генерал Христо Луков (1888-1943) е повече популярен като ръководител на малко странната дясна организация Български национални легиони (1932-1943) и затова е оценяван доста противоречиво. Легионерите са едновременно противници на масонството и антисемити.

Роден е във Варна. Завършва военното училище в София през 1907 г. Участва във войните (1912-1918 г.), като успява да спаси град Кюстендил от чуждо посегателство и той остава в пределите на България. По-късно е поканен от Георги Кьосеиванов в неговото правителство и става министър на войната (1935-1938 г.), като полага усилия да въведе реформи. Но отношенията му с цар Борис ІІІ постепенно се усложняват и той напуска, като заедно с това е пенсиониран. Произведен е за утешение в чин генерал-лейтенант (25.1.1938 г.) и отива в запаса, но продължава дейността си в легиона.

Така през 1943 г. е включен в списъка на нелегалната БКП за личности, които трябва да бъдат ликвидирани. Това е възложено на Виолета Якова и Иван Буруджиев. Те проследяват генерала и пред входа на неговия дом. Буруджиев стреля, но не улучва и Луков го притиска към стената. В този миг се намесва Виолета Якова и в гръб прострелва 55-годишния генерал. Датата е 13.2.1943 г. Двамата успяват да избягат през двора на къщата. Версиите за убийството в онова време не изключват участие на двореца и на правителството. Тази версия се поддържа и от съветски представители.Опелото на ген. Луков в църквата на Военното училище се води от митрополит Стефан. Присъстват цар Борис ІІІ, министри и др. Другарите му легионери правят шпалир на Орлов мост. Гробът му е в Централните гробища, недалеч от този на Стамболов, което е признак за някакво внимание, тъй като тогава (през 1943 г.) гробището се е разрастнало. Ген. Луков е погребан пред самата църква, където е имало места в края на ХІХ век.

Мнението на историка от Нов български университет доц. Лъчезар Стоянов е, че и дума не може да става Луков да е изповядвал идеологията на фашизма или нацизма въпреки опитите след 9.ІХ.1944 г. той да бъде определен като фашист.

Интересна и нестандартна личност е Лиляна Димитрова (1918-1944), загинала на 25 години. За разлика от своите съидейници ремсисти тя решава да учи и се записва за студентка по право в Софийския университет. Става член на Комунистическата партия през 1939 г. Секретар е на районен, а после и на областния комитет на РМС (Работнически младежки съюз) в София. Преминава в нелегалност от юли 1941 г. Интернирана е в концлагера Гонда вода през юни 1942 г., но скоро успява да избяга и продължава своята дейност, като организира демонстрации в столицата.

Тя страда от силно късогледство и затова избягва да се движи из града, познава добре само квартала около бащиния си дом между ул. „Искър” и „Екзарх Йосиф” (недалеч от Сточна гара). Затова, когато е изпратена в Пловдив през 1944 г., тя е почти безпомощна в чуждия град и там загива. Ето как е станало това. Лиляна Димитрова e в Стария град, когато полицията организира там блокада. Тя се скрива в един кокошарник и чака. След време блокадата е вдигната, но тя не вижда и продължава да стои. Идва собственикът и се изненадва от непознатото момиче. Отива и вика полиция. Обграждат я, предлагат й да се предаде, но тя започва да стреля с пистолета си. Оставя последния куршум за себе си. Не само защото псевдонимът на Лиляна Димитрова е Блага, към нейната ярка личност проявява интерес Блага Димитрова и написва поемата „Лиляна”, издадена като книга през 1959 г. Трябва да напомня, че по време на Втората световна война мнозинството от младите хора в България имат леви възгледи. Блага Димитрова не прави изключение, тя е членка на РМС. След идването на комунистическата власт, убийствата и преследванията, тя постепенно се разочарова и отказва да стане членка на БКП.

С много страдания е белязан краткият живот на комунистката Йорданка Чанкова (Катя, 1911-1944 г.). Но връх на изненадата е, че тя сключва брака си с Георги Чанков (1909-2004 г.) в църквата на Централния затвор в София, където и двамата излежават присъди. Странното е, че двамата живеят заедно от 1932 г., а това се случва през 1939 г.

Йорданка започва да работи, когато е едва 12-годишна. Постъпва в тютюнева фабрика. От 1928 г. е членка на РМС и от 1930 г. на БКП. Заема ръководни длъжности. Пътува до Москва за конгрес на Профинтерна. От 1934 до 1936 г. учи там в международна ленинска школа. Нелегална, преследвана, след завръщането си в България е изпратена в концлагера Гонда вода през 1942 г., но бяга оттам. Включва се в партизански отряд, ранена е, заловена и разстреляна. След 1945 г. площад „Журналист” се наричаше „Йорданка Чанкова”, но от юли 1957 г. е преназован с бащиното й име – „Йорданка Николова”, защото съпругът й е свален от високите си постове по настояване на Тодор Живков, с когото са били приятели, но правешкият диктатор се опасявал от съперничество и изпратил Чанков на работа в провинцията.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Последното ТВ на интервю на легендата Трифон Иванов /Видео/

Нека  с усмивка да си спомним за този велик Българин, чието голямо сърце и  пиперливо чувство за хумор оставиха незаличима следа сред всички нас.
Светла памет, капитане!

Любопитно:

Трифон Иванов е сочен за най-добрият централен защитник в историята на българския футбол. Избран е в идеалния отбор на България за всички времена. Част от златното поколение на Българския национален отбор, което се класира на 4-то място на Световното първенство през 1994 г. в САЩ. Участник също на Евро'96 и на Световното първенство през 1998 г. във Франция, където е капитан на отбора. За България изиграва 76 мача, в които бележи 6 гола.

На клубно ниво Трифон Иванов играе за Етър (Велико Търново), ЦСКА (София), испанския Бетис, швейцарския Ньошател Ксамакс, австрийските Рапид Виена, Аустрия Виена и Флоридсдорфер. Прекратява състезателната си кариера на 36 години през 2001 г.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Над 100 хиляди пенсонери ходят на работа в България

Всеки пети шеф,търси да наеме пенсионер.
Възрастните хора стават все по-ценен актив за пазара на труда, заяви социалният министър Бисер Петков. По данни на НОИ в края на 2018 г. над 197 хиляди пенсионери, получаващи лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, продължават да работят и да се осигуряват, посочи Петков. 

Повишаването на заетостта сред възрастните хора е устойчива тенденция от 2012 г.

Насърчаването на активния живот на възрастните хора и по-дългото им оставане на пазара на труда се преследва с насърчителни мерки, подчерта Петков. Той допълни, че в бюджета на МТСП за 2020 г. политиката на пазара на труда, включително и мерките за насърчаване на по-дългото оставане на възрастните хора на пазара на труда, се реализира чрез Националния план за действие по заетостта.

За него в проектобюджета са предвидени 73 милиона лева, като тази сума е същата като използваната и през предходните години за тази политика. Целта е парите за 2020 г. да бъдат по-добре фокусирани и използвани по-ефективно, каза Бисер Петков.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Чудото, което стана с тях, се случва веднъж на 15 милиона!

Историята на младите родители е толкова необикновена, че си заслужава да бъде разказана

Животът на Бетани и Тим Уеб се обърнал с краката нагоре след първия ултразвук в лекарския кабинет. Историята на младите родители е толкова необикновена, че си заслужава да бъде разказана!  Бетани и Тим се запознали през 2013 г. Две години по-късно решили да се оженят, а няколко месеца по-късно научили радостната вест, че скоро ще стават родители.

Сияещи от щастие, двамата отишли на лекар, за да се уверят, че бременността протича нормално и бебето се развива както трябва. Лекарят, който извършвал прегледа с видеозон, буквално загубил да слово, когато погледнал монитора.

За първи път в кариерата си мъжът с бяла престилка се сблъсквал с подобно чудо! Все пак вероятността да се случи подобно нещо била 1 на 15 милиона!/БЛИЦ/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

‘Ну, погоди!’ се завръща с 26 нови епизода

Филмовото студио „Союзмултфилм“ стартира разработката на нова поредица на анимационния сериал “Ну, погоди”. Първата серия ще излезе през лятото на 2020 г., каза Юлияна Слащева, председател на филмовото студио, съобщи БГНЕС.

“Първата серия може да бъде видяна в началото на лятото догодина, след което планираме 26 нови епизода на “Ну, погоди”, каза Слащева пред репортери на културния форум в Санкт Петербург,пише namoreto.bg

Културният форум се провежда в Санкт Петербург за осми път от 14 до 16 ноември. Основната му тема е „Културни кодове в условия на глобализация“.

История на сериала:

„Ну, погоди!“ е съветски анимационен сериал на московското студио „Союзмультфильм“, с режисьор Вячеслав Котьоночкин, създаден и излъчван в периода 1969 – 1986 г. Допълнителни серии са създадени през 1993 и 2006 година.

Класиката е наситена с изключителна динамика и разказва за Вълка, който иска да хване Заека, за да го изяде, но все не успява. За разлика от американската анимация с участието на Том и Джери, тук Заекът не върти подли номера на Вълка, а вместо това е добродушен, понякога дори наивен, и винаги е готов да помогне на Вълка в беда. Сериалът се състои от 20 епизода. Освен двамата главни герои, в сериите се срещат и други персонажи, като например Хипопотамът, Свинята, Козелът. Може да се каже, че тук Хипопотамът играе ролята на Кучето в „Том и Джери“. В оригинал героите са озвучени от Анатоли Папанов (Вълкът) и Клара Румянова (Заекът).

За първи път Заекът и Вълкът се появяват в първата серия на анимационния журнал „Веселая карусель" през 1969 г. (в същата година се появят като герои на диафилм Чебурашка и Крокодила Гена). В тази серия, състояща се от четири двуминутни епизода, четвъртата част е наречена „Ну, погоди" и се състои от три кратки случки с вълк, преследващ зайче – като мишена на стрелбището, като бебе и като малчуган. Там за първи път Вълкът произнася и написва фразата „Ну, погоди" (сценаристи на този епизод са Александър Курляндски и Аркади Хайт).

През същата 1969 г. Курляндски и Хайт съвместно с режисьора Вячеслав Котьоночкин създават първия епизод на новия сериал. Този екип създава заедно общо 16 епизода, смятани за класиката на съветския период (1969 – 1986 г.). Епизодите от 17 до 20 (1993 – 2005 г.) са по сценарий на Александър Курляндски и Феликс Камов (18 – 20 еп.), а режисьор на последните два епизода е синът на Вячеслав Котьоночкин – Алексей.

Първоначално Вълкът е трябвало да бъде озвучаван от Владимир Висоцки, но не е утвърден и е заместен от Анатоли Папанов (от 1 до 18 епизод, макар че 17 и 18 са правени след смъртта му и са използвани стари записи с него). От първоначалните записи с озвучаването на  Висоцки е останало само свирукането на Вълка в епизод 1, което е по песен на Висоцки („Песня о друге" от филма „Вертикал". В последните два епизода Вълкът е озвучаван от Игор Христенко. Заекът е озвучаван от 1 до 18 епизод от Клара Румянова, а след смъртта ѝ през 2004 г. – от Олга Зверева.

Заставката на сериала не е специално писана за него. Това е композицията „Водни ски" (Vizisi) на унгареца Тамаш Деак (Tamas Deak). В епизодите са използвани откъси от популярни за времето си руски и чуждестранни мелодии. Тъй като изпълнителите не са указвани в титрите и до сега не е напълно ясно кои точно изпълнители и мелодии са включени. Любопитно е, че са използвани унгарски, чешки, полски и немски, дори и български изпълнения – инструменталът на песента на Емил Димитров – „Ти си отиде през септември“ в 17 и 18 епизод . В епизоди 8 и 9 се изпълняват и песни, специално създадени за сериала.

На сериала е посветена пощенска марка от 5 копейки, издадена в СССР през 1988 г. (част от серия за съветската анимация, включваща Конек Горбунек, Чебурашка и крокодил Гена, Винни Пух, Ежик в тумане и др.).

Една от първите съветски портативни електронни игри (произвеждана от 1984 г.  на базата на Nintendo) е с героите от „Ну погоди" – в нея Вълкът трябва да събира яйца, които му пуска Заекът.

Двамата герои имат и няколко паметника, като най-известният  от тях е издигнат в Раменское през 2005 г. Автор е Олег Ершов, който е създал там паметници и на други популярни герои от съветската анимация – Чебурашка и крокодила Гена, Мечо Пух и Прасчо и др.

През 2010 г. полският монетен двор пуска възпоменателна монета  от 1 долар с образите на Вълка и Заека.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ