Нов удар за шеф Андре Токев! Златният дъжд спира

Безотговорната постъпка на шеф Андре Токев може да му коства работата и бизнеса. Водещият на "Ловци на храна" бе спипан да шофира джипа си с голямо количество промили алкохол в кръвта, а това се оказа второ такова провинение. 

Токев се качил на тузарския си джип стабилно почерпен, докато все още бил на изпитателен срок от предишно провинение във Варна. Напълно е възможно този път да получи присъда и да влезе в затвора. А със сигурност го чакат и още ужасни неща, които тепърва ще рушат живота му.

Репортер на БЛИЦ забеляза, че са спрени всички реклами, в които участваше хитовият готвач. 

Телевизионната му кариера в бТВ също виси на косъм, тъй като едва ли ще рискуват да петнят името си с него в бъдеще. Вече в коридорите на медията се шушука и вървят залози кой ще заеме неговото място в предаването "Ловци на храна", както и при стартиране на нов сезон на "Мастър шеф".

Токев със сигурност ще търпи сериозни финансови загуби заради статута си на рекламно лице на прах за пране. Заради издънката му повече реклами с Токев няма да бъдат правени, а според договора му той трябва да спазва определени прави на поведение, които вече е нарушил, затова го грози и сериозна глоба.

Източник:show.blitz.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Алекс Раева проговаря за любовта си със Слави Трифонов

Певицата и панелистка в „Маскираният певец“ Алекс Раева следва примера на актрисата Алекс Сърчаджиева, която жъне фурор с моноспектакъла си „На живо“, в който разголва душата си и споделя интимни тайни от драматичния си живот.

Раева вече пише своята вълнуваща изповед, която ще оживее в модерния напоследък жанр стендъп комедия. Спектакълът, в който ще участва и близката й приятелка Мария Игнатова, обаче няма да се играе в театър, а ще върви в интернет.„И двете ще разкрием живота си, нищо повече няма да кажа. Само ще издам, че този път ще участвам с текст, ще пиша“, загатна панелистката в „Маскираният певец“.

Според запознати певицата ще разкрие всички свои любовни несполуки, преди да срещне мъжа на живота си Любимир Палаханов, с когото се радват на дъщеричката си Лиа. Близки до Раева издават, че тя няма да спести и нищо за драматичните си отношения с бившия си шеф Слави Трифонов.

Връзката им е публична тайна, но нито един от двамата никога не е говорил открито за любовта им. Алекс само е загатвала за Дългия, без да разкрива името му, но всички се досещаха кого описва красавицата. В началото двамата са просто любовници, докато той има сериозна връзка с психоложката Маги Ангелова.

„В началото бях втората, имаше друга жена. Когато станах първата, реших, че не искам да го легитирам. Той виждаме в мен част от тебе си – своята първичност, необузданост и категоричност. Но беше сложно. Той държеше на мен, аз взимах от него каквото мога. Като последен шанс да ме задържи, ми предложи в църква в чужбина. Не можах да откажа – всичко беше подготвено до най-малкия детайл. Но за мен беше празен ритуал“, разказвала е Алекс.

В крайна сметка двамата се разделят и Алекс напуска шоуто. Според запознати Слави дълго време не може да я прежали и неслучайно само Раева не присъства на големия концерт на всички бивши членове на „Ку-ку бенд“ през 2015 г.

По-късно тя има още няколко несполучливи връзки, докато преди няколко години не среща Палаханов, пише „Галерия“.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

В бивш интернат в Канада бяха открити останките на стотици деца

Наши съученици просто изчезваха, сега разбирам, че са били заравяни в двора на училището, разказва Евелин Коркмаз.Бивша възпитаничка на училището за "превъзпитание" на деца сподели за ужасите, които е преживяла.

"Постъпих в дома през 1969, когато бях 10-годишна. Останах там четири години и Господ ми е свидетел, че това определено не бяха добри хора: малтретираха ни, имаше сексуални посегателства, психически и физически тормоз. Знаехме, че някои от съучениците ни просто изчезваха, а сега разбираме, че са били заравяни в двора на училището", споделя преживяното Евелин Коркмаз, бивша възпитаничка на интерната "Света Ана" в интервю пред АРД.Тя е убедена, че във всеки един от тези 139 интерната има такъв масов детски гроб. В нейното училище са изтезавали децата на електрически стол. 

"Вкарваха ни в тези училища, за да не говорим на нашия език, за да ни откъснат от нашите традиции и  духовност. Трябваше да станем християни, а бяхме насилвани и тормозени именно от християни. Мога да кажа само едно: това е позор за тях. И Канада трябва да настоява пред Ватикана да предаде папките с информации, които е получавал от Канада. Там има данни за други възможни масови гробове и за електрически столове. Знаем, че е имало такива", убедена е Коркмаз, цитирана от DW. 

Десет години училищата са отказваха да осигурят достъп до архивите си. Очакванията са да излязат още страховити истории и много семейства да разберат какво се е случило с безследно изчезналите им деца. 

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Как бе създаден АЕЦ “Козлодуй” – атомното сърце на Родината

Историята на АЕЦ “Козлодуй” започва още през 1961 г., когато от наша страна започва проучването и проектирането на първата атомна елктроцентрала в цяла Югоизточна Европа.На 19 август 1965 г. Политбюро на ЦК на БКП взима решение за искане помощ от СССР за проектиране и строителство на атомна електроцентрала.

На 15 юли 1966 г. се подписва спогодбата за сътрудничество между НРБ и СССР за изграждането на атомна електроцентрала. Площадката на строежа е избрана до р. Дунав, в близост до тогавашното село Козлодуй. Проектът е съвместен българо-съветски, но основна част от оборудването и съоръженията са доставени от Съветския съюз и ГДР, ЧССР, УНР.На 14 октомври 1969 г. е направена първата копка.

През следващата година започват широкомащабни строителни дейности по изграждането на съоръжението. В неговото изграждане участват над сто хиляди строители и монтажници. На площадката на централата са осъществени няколко изцяло български проекта, които се оказват революционни в световната практика при строителството на атомни електроцентрали.

1970 г. започва изграждането на главния корпус на АЕЦ “Козлодуй”, в който се помещават реакторната зала, машинното отделение, вентилационният център и електрическите устройства на 440-мегаватовите блокове. След две години усърдна работа по изграждането му, от Съветския съюз е докаран и по-късно поставен и първият реактор.На 11 юни 1974 г. е заредена първата касета в активната зона на реактора. 

Първата верижна реакция е осъществена на 30 юни същата година. На 24 юли 1974 г. България става първата страна в Югоизточна Европа и 11-та в света, в която е изградена атомна електроцентрала, след като първият генератор на АЕЦ „Козлодуй” е включен в паралел с националната енергийна система.

На 4 септември 1974 г. първият партиен и държавен ръководител Тодор Живков открива централата.На 25 октомври 1974 г. централата за първи път заработва на пълна мощност от 440 MW.Изграждането и въвеждането в експлоатация на ядрените мощности на българската атомна електроцентрала се осъществява на три етапа. Първият етап е от 1970 до 1975 г. През този период се пускат първи (1974 г.) и втори (1975 г.) блок. Така още с отварянето на първия блок е обявено официалното откриване на АЕЦ “Козлодуй”. Двата блока са оборудвани с водо-водни реактори ВВЕР-440, модел В-230.

Вторият етап обхваща 1973-1982 г. Тогава успоредно с безпогрешната работа на първи и втори блок започва планирането, изграждането и се осъществява пускането на 3 и 4 блок.През 1980 г. се открива третият, а две години по-късно и четвъртият блок на централата. Двата са обзаведени с водо-водни реактории ВВЕР-440, но от един по-усъвършенстван модел В-230 с трикратна резервираност на системите за безопасност.

Последният етап е от 1980 г. и приключва през 1991 г. Тогава се изграждат и пускат в експлоатация 5 и 6 блок на централата. Те са оборудвани с най-модерните за времето си реактори ВВЕР-1000, модел В-320 с херметична защитна обвивка, както и трикратна резервираност на системите за безопасност.

С 6-те реактора България става член на клуба на атомните държави, притежаващи високотехнологичен процес за генериране на електрическа енергия.По време на т.нар. зрял социализъм у нас, цената на тока поскъпва през няколко петилетки, както следва: От 1970 до 1979 г. цената на тока е била закована на 0,022 лв. за киловатчас дневна и 0,010 лв. – нощна. Тарифата остава непроменена цели 9 години. 

С 1 ст. се вдига дневната през 1980 г. и така си остава 5 г., а нощната се вдига плавно, за да достигне 0,015 лв./кВтч/ към 1988 год. Към 1988 г. дневната тарифа е вече 0,025 лв./кВтч/.Трябва да се отбележи, че цената на тока тогава се дотира от държавата (за част от населените места по пограничните райони ел.енергията е безплатна), няма допълнителни ставки като такса пренос, зелена енергия, ДДС и др., а поради изключително енергоемката ни икономика и износа на ток, края на 80-те са белязани и от режим на тока.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомен за една легенда

Един ден Франсиско Корнехо, скаут от академия, партнираща си с Архентинос Хуниорс, отива във Вия Флорито, гето в покрайнините на Буенос Айрес. Корнехо е чул, че там има момче със специален талант. След като вижда въпросното хлапе в действие, треньорът го пита на колко е години. “На 8, сеньор”, отвръща момчето…

Корнехо обаче е убеден, че едно 8-годишно момче няма как да е способно на цялата тази магия с топка в крака. Мисли си, че момчето лъже и всъщност е по-голямо. Затова го кара да отидат до дома му, за да говори с майка му - доня Тота. “Момчето ми е на 8”, потвърждава тя. Корнехо е убеден, че никога не е виждал по-голям талант, но дори той не може да си представи какво ще постигне детето пред него...

Днес това момче на име Диего Армандо Марадона щеше да стане на 61 и си остава най-култовият футболист, който любимата ни игра е виждала някога…

Почивай в мир, Диего! 

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомен за един град образец:Над 60 000 души и 50 регионални училища са изчезнали за четвърт век

30 години след 10-ти, някогашният силно развит промишлен и културен център е ударил дъното– икономическото, демографското, културното…

И за да не сме голословни, ще подкрепим тезата си с фактите в Плевен. Какво се случи или не се случи в един от най-хубавите градове у нас за четвърт век, за какво стигнаха всичките тези години, в какво се превърна Градът под Панорамата?

Демографски колапс – най-бързо изчезващия град у нас!

Някак си логично е да започнем от населението. И с невъоръжено статистически око се вижда как от ден на ден все по-пусти са не само улиците на града, по-рехави са върволиците от минувачи, които крачат по Главната, която преди години е гъмжала от народ по всяко време от денонощието.

И все пак данните са следните: населението на Плевен през 1985 г. е било 165 766 души, през 2001-ва – 121 880, през 2005-а – 113 700, 2007-а – 112 570, 2009-а – 111 426, 2011-а – 106 011, декември 2013-а – 103 122. Простите сметки показват, че над 60 000 души са напуснали Плевен завинаги през периода на прехода. Плевен е последен по големина от групата на селищата в страната с население над 100 000 души. Засега. Но тази статистика е закономерен резултат от факта, че хората бягат, защото не намират препитание в родния си град.

Бизнесът и икономиката – в будна кома

Функционират колкото да се каже, че ги има, и произвеждат толкова, колкото да плащат (не всички редовно) на служителите си. Фирмите просто фалираха или се покриха в сивия сектор. Преди 25 години Плевен беше крупен индустриален град. Около десетина държавни предприятия, сред които „Плама“, Ядрения завод, „Плевенски цимент“, машиностроителните заводи и др. формираха голям процент от приходите в националния бюджет. Със своето качествено производство плевенските заводи присъстваха на международните пазари. След вандалската приватизация, нямаща нищо общо с нормалната процедура на раздържавяване, се оказа, че плевенските предприятия са ограбени от международни мошеници с помощта на безлични чиновници, които тихо и кротко си прибираха тлъсти проценти от мнимите приватизатори. През тези 25 години мнозина предприемчиви хора дръзнаха да създадат частни фирми, като ползваха възможностите за отпускане на кредити от банките. Убийствените лихвени проценти обаче направиха заемите невъзможни за обслужване. Така през 2011 г. за пръв път чухме потресаващата статистика, че около 60 – 70% от бизнеса в Плевен е фалирал или пък се е покрил в сивия сектор.

В момента нефтената рафинерия „Плама“ практически не работи. Нефтохимическият комбинат между Плевен, Долни Дъбник и Градина започва да дава продукция от 1970 г., а  след промените към пазарна икономика става единствената фалирала рафинерия в света. Повечето машиностроителни и металообработващи предприятия също са ликвидирани, другите са свили многократно производството си. За икономически „гиганти“ сега се смятат две – три шивашки фирми, в бранша има още десетина средни и малки предприятия.

А данните на статистиката са следните: по Булстат през 1999 година са били регистрирани 20 328 фирми в областта. 13 години по-късно – през 2012-а, те са 9 370 със заети в тях 52 169 души.

Училищата в областта – с  50 по-малко

През 1989 г. в региона има 163 учебни заведения. В тях учат 57 655 деца. През учебната 2012 – 2013 година те са се стопили до 117, а децата – до 30 729. От тези числа можем да извадим още две училища, които бяха закрита тази учебна година – Професионалната гимназия по добив на полезни изкопаеми и газоснабдяване „Проф. Георги Златарски“ в Долни Дъбник и ОУ „Христо Ботев“ в село Староселци.

Политически интриги и лобита разбиха и съдебната система

„Тогава разследвахме дребни кражби, тук-там по някое сбиване, нарушаване на реда от шумни компании. Ако станеше някакво убийство, изнасилване, отвличане, то беше единствено за години наред и хората дълго го обсъждаха. Но най-важното е, че хората се бояха от закона и проявяваха уважение към полицията“. Това си спомня местен полицай, който около 10 ноември 1989 г. заедно със свои колеги посрещнал демокрацията на площада.Магистрати си спомнят с носталгия времената, когато сроковете за образуване и за разглеждане на делата са се спазвали стриктно. Преди 25 години обаче много рядко са регистрирани тежки криминални престъпления. В резултат на това прокуратурата и съдът са имали възможност да изработват всеки случай с нужното внимание и да постигат качество на правораздаването. Тежките, знакови убийства на хора от силовите групировки, както и засилването на активността на престъпния свят като че ли поставиха началото на опитите за опитомяване на съдебната ни система. Представителите на ъндърграунда искаха убийците на всяка цена да останат скрити, а пък политиците желаеха да задържат властта си – също на всяка цена. Затова съдебната система им трябваше. Пробивът се извърши с раздаване на пари и постове, с много кръв и унижени човешки достойнства. Следваше разделението на лобита, интригите и загубата на доверие в съдебната система. Плевенската прокуратура се задръсти от стари, залежали дела, от които лъхаше на корупция.

Земеделието и животновъдството – на командно дишане

Разположен в централната част на Дунавската равнина, градът беше един от водещите центрове на селското стопанство. Районът нямаше необработваема земя и незастъпен отрасъл на животновъдството – крави, свине, птици, овце. Сега големите ферми в Плевенско се броят на пръстите на едната ръка, а с дребно стопанство никой не се занимава – селата обезлюдяха, кражбите на домашни животни станаха ежедневни престъпления, с които държавата показа, че не може да се справи. Само Институтът по лозарство и винарство и гимназията със същия профил все още се опитват да запазят славата на района като водещ в отрасъла.

Люлка на велики спортисти

Плевен беше и един от водещите спортни центрове – стотици са местните спортисти, печелили медали от олимпийски, световни и европейски първенства през изминалите години. Тереза Маринова, Гълъбин Боевски, Пламен Гетов, Цветан Антов са само част от спортните звезди на плевенския небосклон. Днес техни последователи липсват не защото местното спортно училище няма треньорите и капацитета да подготвя шампиони. Няма спонсори, които да помагат финансово на младите спортисти, няма и зали и условия, където те да се подготвят. Почти всички клубове са буквално напъхани да тренират в двете спортни зали – „Балканстрой“ и „Спартак“. Очаква се в необозримото бъдеще и Плевен да има своята „Арена Армеец“, но да видим.  Ако не се намерят необходимите пари, градът ще се сдобие с още един антипаметник на спорта – подобен на този до входа на Кайлъка.

ШЗО – едно от най-елитните поделения на армията

Все още, а и повече от век (107 години) за много мъже от страната първата асоциация с Плевен беше ШЗО. Това беше едно от най-елитните поделения на Българската армия за всички времена, твърдят военните. Създадена е с указ на Фердинанд през 1901 година, през 1998 беше преименувана на Център за учебна подготовка на младши командири и новобранци и през 2003-а стана Учебна база „Христо Ботев“. Закриха я през лятото на 2007 година след като отпадна задължителната военна служба. Същата година в Плевен бе дислоцирана от Казанлък Пета шипченска механизирана бригада, която правителството на Бойко Борисов ликвидира.

Сега в момента в Плевенския гарнизон са разположени един зенитно-ракетен дивизион, подчинен на Втора механизирана бригада в Стара Загора, един механизиран батальон, подчинен на 61 механизирана карловска бригада и един център за начална военна подготовка. Или ако трябва да говорим с числа, в града има не повече от 600 военни.

Културният афиш обедня

Кореняците плевенчани с носталгия си спомнят за времето, когато културният афиш на града е бил наситен с интересни събития (без да се дублират в един и същи ден и час) и културните институти не са излизали в отпуск през лятото. Така само 1988 г. е запечатала следните събития за месеците юни – август: премиера на „Аида“ на Плевенската опера с гостуващи солисти от СССР; концерти пред каскадата – на Духовия оркестър (единственото, запазило се до днес), но и на формации и фолклорни състави от Плевен и съседни общини; летни театрални вечери с гостуващи актьори от София, като отделно Клубът на дейците на културата организира срещи-разговори с театрални дейци от НТ „Иван Вазов“ и Театъра на Народната армия с последващи камерни спектакли.

За децата се организират празнични срещи с участници в асамблеи, с лауреати от международни конкурси, изложби на детско творчество. Младежкият дом напълно оправдава името си за времето, през което съществува. После изведнъж стана „нефункционален“, сградата с много мъки беше продадена, а от 7 години на нейно място зее огромен трап. Народна опера с филхармоничен оркестър „Христо Бръмбаров“ се закрива и се създава Плевенска филхармония с открита оперна сцена. С реформите на първия кабинет „Борисов“ без малко Плевен да остане и без филхармония.

Здравеопазването – бяла лястовица на фона на тоталния срив

Единственият сектор, който процъфтя в Плевен в годините на прехода, е здравеопазването. Ако през 1989-а областта, а и цяла Централна Северна България са обслужвани само от т. нар. Окръжна болница, днес в града има цели девет лечебни заведения. Плевен се открои като водещ в областта на гинекологията и онкогинекологията. Без съмнение тук огромен принос има проф. Григор Горчев, който пръв у нас заговори и направи операции с роботизирана хирургия, в неговата клиника проплака първото хайфу бебе у нас. Тук са и два от водещите центрове по репродуктивна медицина, които помагат на двойки с проблеми от цялата страна.

Това се случи в региона за 25 години. Остава ни надеждата, че равносметката ни, когато празнуваме 50 години преход, ще е по-оптимистична. Само да не стане като в популярната песен – а дано, ама надали…

Плевен преди 10 ноември 1989 г.

В годините на социализма Плевен е един от най-силно развитите промишлени градове в България. Като структуроопределящи за икономиката  са отраслите нефтопреработване, металообработване, машиностроене, лека и хранително-вкусова промишленост. Тук (завод "Илинден") се произвеждат машините за леене с противоналягане по патента на акад. Ангел Балевски, а консервният комбинат е  вторият по големина в страната. Други големи и важни стопански предприятия давали препитание на  хиляди са : Завода за турбини "Вапцаров", завода за винарски машини, Чугунолеярен и Стоманолеярен завод, Завод за електронни изделия, завода за алуминиеви отливки, циментовия завод и завода за стъкло.

Градът се славел още с хубавия си център изцяло обновен в края на 70-те, красивия парк “Кайлъка” и Скобелевия парк с  костница и Панорама „Плевенска епопея“, построена в чест на 100-годишнината от Освобождението на България от турско робство. Плевен е бил посещаван от над половин милион туристи годишно, главно от бившия СССР.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Силни магнитни бури и необичайно топло време през ноември

През ноември тази година средната месечна температура в повечето райони ще бъде с 1,2 градуса над нормата (от 10 до 15 градуса), а в източните райони, където се очакват повече мъгли и облаци, и котловините, ще бъде малко под нея.Това прогнозира за "Труд" синоптикът от ТВ-МЕТ Петър Янков.

Във валежно отношение очакванията са под нормалните месечни количества валеж, като в източната половина от страната да бъдат по-малко от обичайното, а в западните части с 20% повече и количества от 70 до 80 л/м2.Ноември ще започне с предимно слънчево време, с условия за краткотрайни сутрешни мъгли. На 2 ноември бързо ще премине облачна вълна от запад на изток.

Повече валежи ще има в западните и в източните райони - до 15 л/м2. До края на първата десетдневка ще има повече слънце, като Сиромашкото лято ще бъде в сила.То се характеризира с преобладаващи антициклонални синоптични обстановки. При тях обикновено времето през нощта е ясно, а през деня предимно слънчево.

В такива дни слънцето грее, но не топли. Тези периоди са известни като Сиромашко (циганско) лято, което според народната метеорология продължава 40 дни след Димитровден.Характерно при тези обстановки са мъглите и ниските облаци, които се образуват най-често в западната част на Дунавската равнина, Пловдивско-Пазарджишко поле и котловинните полета на Западна България.

Обикновено видимостта се подобрява около пладне, а привечер отново силно намалява.

През новия месец валежи и слабо захлаждане се очаква в периода 13,14 ноември и около 17,18. По-съществени валежи се очакват в западните райони.През третата десетдневка дъждове се очакват около 22 и от 27 до 28 ноември. В периода 23 до 26 ноември в западните райони ще бъде слънчево с временни заоблачавания, а на изток ще има повече облаци и условия за слаби валежи.

Утрините ще бъдат хладни, а в котловините и с намалена видимост. Очакваните най-ниски температури по високите западни полета и на места в Добруджа ще бъдат до 3, 5 градуса, а дневните температури ще достигат 9, 14 градуса.Чувствително захлаждане се очакват от 27 до 28 ноември, когато дневните температури в населените места ще достигат 4, 9 градуса, а по високите полета в западните райони ще превали и сняг.

ГеопрогнозаМагнитни бури в средата на месеца

Месецът ще започне с усилена геомагнитна активност, която ще се задържи с високи нива до 9 ноември и постепенно ще отслабва до 27 ноември.В периода от 15 до 16 ноември и от 25 до 26 на ширините на Балканите се очаква временно повишен интензитет и слаби магнитни бури в полярните зони.

Временно геомагнитната активност на 29 ноември ще се повиши като на Балканите не се очакват магнитни бури. Впоследствие земното магнитно поле ще се успокои и в края на месеца ще бъде спокойно.Климатичната справка за месеца сочи, че най-ниските температури са между минус 10 и минус 15 градуса. Най-студено е било в Трън и Ихтиман - минус 20 градуса, в Гоце Делчев минус 18, Свищов и Разград минус 17.

През далечната 1915 година живакът в термометрите в София е паднал до най-ниското си ниво през ноември - минус 17,8 градуса. В Пловдив това е станало също през 1915 година - минус 17, 5 градуса, а в Плевен пак, тогава са отчетени минус 14,5 градуса.

Според Народната метеорология три дати сочат зимата

Народната метеорология включва прогнози за времето, които са основани на традиционните познания и наблюдения върху движението на небесните тела, атмосферните явления, поведението на животните, състоянието на дърветата и растенията.В тях е синтезиран многовековният трудов опит на селския стопанин и обикновено те се предават от поколение на поколение като потвърдено от практиката познание.

За ноември народната метеорология гласи: Слаба зима през ноември води до неплодородие. Ако на свети Архангел (8 ноември) е ясно и падне слана, зелето ще е добро и до първи декември няма да вали сняг.

Каквото е времето на Въведение Богородично (21.11), такова ще е и през цялата зима. Кога е облачно срещу Въведение Богородично, зимата бива мека, кога е ясно - много студена.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Луна отсече: Комунисти сте и ще ви спра!

Кандидат-президентката Луна Йорданова публикува видео в своя ТикТок канал, в което нарича Слави Трифонов „комунист“. По думите ѝ той е звънял, за да я вербува и да я маскари, наскоро Луна обиди Румен Радев и Бойко Борисов с думите, че са комунисти и предатели.

„Комунистът Слави Трифонов, който излъга милиони гласоподаватели, който ми се обажда да ме вербува и да ме маскари. Да ме примамват – шпиони, подлоги, боклуци на цялата комунистическа сган,съобщава сайтът ACTION-NEWSBG.EU

Затова излизаме и ги помитаме, ама с цялата си ярост, която сме натрупали. Защото никой не работи. “, разгневи се Луна.

Коя е луна:

Луна Йорданова Йорданова, по-известна само като Луна, е българска попфолк певица.Родена е на 2 април 1971 г. в гр. Шумен. Майка ѝ е от Вехтово и се казва Стоянка, а баща ѝ – Йордан. Има една сестра – Наталия.

От малка проявява музикални наклонности, като пее и свири от 12-годишна на китара. Записва се в Математическа гимназия, като единствената с музикална паралелка, но не завършва, защото е изключена заради лошо поведение. От 15-годишна пее в заведения по морето, където крие истинската си възраст, за да получи разрешение.

Мести се в столицата, където работи като секретарка в една фирма и едно от задълженията ѝ било да купува вестници. В един от тях прочита обява: „Оркестър търси певица с готов репертоар“. Отзовава се и бива избрана. Изнася множество концерти и има участия в цялата страна. Следва периодът от 90-те години, в който Луна пробива в Швейцария – в сръбското заведение-ресторант „Гордония“. Там пее на сръбски, български, италиански, английски и немски. Завръща се в България под името Луна, като изпълнител на набиращия популярност попфолк жанр.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Загиналите бургаски деца в най-мистериозната и необяснена до днес авиокатастрофата през 1978 г.

Забравени, дълбоко скрити зад нови мраморни гробове. Така нещастно изглеждат днес местата, където са оформени надгробните плочи на няколкото бургаски спортистчета, загинали на по 15 години в самолетната катастрофа край врачанското село Тлачене на 16 март 1978 г. Някой помни ли кои са те? 

И някога някой запита ли се какво е имало в ковчезите, зарити под тези паметници? Шумата е покрила всичко – и снимките, и имената им, и епитафиите, самите паметни плочи. Два от гробовете са така обрасли, че отдалеч въобще не се виждат.

Някога градската управа, която е поела всички разходи за погребенията им, ги е положила в обща редица на централната алея в бургаските гробища. По замисъл отпред е оставено достатъчно свободно пространство, оформено стъпаловидно, за да се виждат отдалеч и паметта за децата спортисти, тръгнали да прославят страната ни, да остане напред в годините. И днес все още личат остатъците от някога наредените наоколо плочки.След края на комунизма, площадката пред последните домове на загиналите деца е премахната и мястото е надробено за нови парцели. 

Този процес на „презастрояване“ продължава и в момента, като сега се запълват и последните пешеходни алеи между изградените някога парцели в рамките на целия парк.Преди две години ръководството на гробищата постави информационни насочващи табели към паметниците на поетесата Петя Дубарова и Александър Георгиев Коджакафалията – най-големият дарители на града, но не и към тези на някогашната гордост на бургаското спортно училище и надежда за бъдещи успехи на самата България.

Не само огромните бодливи храсти са скрили имената им. Те на са изписани в страницата за трагедията в Уикипедия. Няма ги споменати в нито един от десетките журналистически материали, телевизионни репортажи и разследвания на инцидента, които се появяват през годините. Памет за тях няма и интернет – понеже никога никой не ги е написал. Когато се говори за катастрофата, неизменно се посочва единствено, че на борда е бил женският ни отбор по художествена гимнастика със своята треньорка Жулиета Шишманова. Но не и че там са били футболистите от българския юношески отбор по футбол, както и състезатели по лека атлетика, сред които са основната част от загиналите бургазлийчета. 

Те не са споменати и върху мраморния паметник на мястото на катастрофата, самият той в момента обрасъл в бурени и напълно недостъпен, защото дотам вече не водят нито път, нито проходима пътека. На фона на постоянните дебати, подклаждани от либералите в „Демократична България“, за съдбата на съветските паметници, съдбата на много от българските изглежда печална.Катастрофата, която е и най-голямата в историята на българската авиация, се случва при странни обстоятелства, които така и не са изяснени до днес. Самолетът „Ту-134“, който 10 минути преди това е излетял от София за спортна надпревара в Полша, задира странично земята и се разбива по гръб, без да има обясними причини. 

Преди това машината е направила необичаен завой на 180 градуса и е започнала спускането си, като е оставила впечатление у селяните, живеещи наблизо, че смята да каца на военното летище във Враца. Загиват всички 73 души на борда. Преди удара самолетът е летял със 800 км/ч, с почти пълни резервоари – 11 тона реактивно гориво. Разследването не стига до никакви изводи, защото и черните кутии са били разрушени. В първите години на демокрацията близките на загиналите се опитваха да възобновят делото по случая. Но не получиха отговор от прокуратурата.Бързината, с която е забравен случаят и проведеното повърхностно разследване неизменно пораждат десетки версии, някои от които ирационални. Те са подхранвани и от типичната за комунистическите държави тайнственост, в която се държат всички нелицеприятни инциденти на тяхна територия. 

Полските медии пишат, че една от версиите е за сблъсък на „Ту-134“ с „МиГ-21“ на българските ВВС, който е извършвал боен полет. Друга версия предполага, че самолетът е свален по погрешка от българската зенитна отбрана. Тези твърдения се дължат на факта, пишат полските журналисти, че в района е имало тайна военна база на Варшавския договор.Летецът Николай Панайотов, който е сред първите, повикани да помагат, разказва в стар телевизионен репортаж, че всичко е било събрано само в един кратер от около 70 метра „с прилична дълбочина“. „Много рядко се случва остатъците от самолетна катастрофа да не са разхвърляни в огромен периметър“, обяснява той. „В този кратер е цялата тайна на катастрофата. А вътре нямаше почти никакви останки“, казва Панайотов. 

Той и останалите мъже признават, че са пълнили ковчезите не с реалните останки, защото такива просто не са намерени. Спазвали са само правилото вътре да има толкова килограма различни вещества, колкото реално е тежал загиналия.Много полски спортисти от националния им отбор по колоездене, както и министърът на културата и изкуствата на Полша Януш Вилхелми – известен литературен крити и ръководител на Комитета по кинематография, също намират смъртта си в този самолет. На тях е посветена паметна плоча, поставена през 2016 година върху сградата на спортната зала „Арена Прушков“ в едноименния полски град Прушков

„Единствената видима останка бе ръка в ръкав на кожено яке, което я е спасило от огъня. Имаше милиарди късчета, но не и кости. Смъртните актове издадохме по списъчния състав, защото нямаше по какво друго“, припомня в друг стар репортаж съдебният медик, пратен на място, Йордан Калчев.

www.flagman.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Такава криза в сектора не е имало през последните повече от 30 години.Над 80% спад в оборотите на заведенията

Такава криза не е усещана от 30 години насам,алармират собственици на местата за хранене и развлечения.Огромен спад на оборотите в заведенията се наблюдава в първите два дни, след като „зеленият сертификат“ стана задължителен за посещение на местата за хранене и развлечения.

Това показват данни на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация, Сдружението на заведенията в България и Българската асоциация на заведенията. Спадът е пропорционален на ваксинираните българи – при 20% ваксинация, 80% спад на оборота.

Такава криза в сектора не е имало през последните повече от 30 години.

Организациите ще се включат в протеста на обединения български бизнес, който стартира в 15 часа на 28 октомври в цялата страна под надслов Всички ЗАЕДНО! За здраве, работа, бъдеще, сигурност!

Въпреки че по-голяма част от бранша положи сериозни усилия и осигури персонал, който да отговаря на изискванията, клиенти няма. Някои от най-оборотните заведения в България отбелязаха дори ден с 0 резервации.

В условията на стремглаво нарастващите цени на ток, горива и хранителни стоки и с приходи, които дори не се доближават само до битовите разходи, бизнесът е обречен! Затворените обекти се увеличават с всеки изминал ден.

Почти пълното обезлюдяване на заведенията е следствие на заповедта, издадена от служебния здравен министър Стойчо Кацаров, който дискриминира няколко сектора от българската икономика, като ги задължи да работят само с персонал и клиенти със „зелен сертификат“, но остави отворена по-голямата част от държавата и по този начин повечето хора не желаят да се сдобият с документа единствено, за да отидат на кафе, театър, кино или фитнес.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Хиляда села изчезват от картата на България при комунизма, а градовете сепълнят с лишени от собственост селяни

Разсекретените документи на ДС правят възможен и такъв прочит на сталинската колективизация.Съветският трактор „Сталинец“ от края на 40-те години е тежал четири пъти повече от внасяните преди това германски трактори. 

Но точно неговата безсмислено голяма маса се оказала много полезна за изпратените от комунистическия режим в селата агитатори, които трябвало да убеждават земеделските стопани доброволно да дарят земята, добитъка и инвентара на изгражданите по модела на съветските колхози ТКЗС-та.

Освен изселванията и затварянето в лагери на непокорните, като доста „убедително“ се утвърдило едно специално издевателство за публично сплашване: къщите на селяните, които отказвали да се превърнат от стопани в послушни надничари на комунистическия режим, били опасвани със стоманени въжета, а след това дърпани от въпросните съветски трактори, за да ги поразтресат малко. Наблюдаващите отблизо наказателните акции активисти на колективизацията услужливо подавали на ужасените стопани за подпис декларация за „доброволно“ влизане в местното ТКЗС.Независимо от бруталните методи за пролетаризиране на „буржоазното“ село, акцията за лишаване на селяните от собственост и повторното им, след края на османското владичество, закрепостяване отнемат на режима 14 години. Мизерията и огромните тегоби принуждават два милиона души да се преселят от селата към градовете в търсене на минимални условия за оцеляване във фабриките и строежите на провежданата по сталински образец допотопна индустриализация.

Подчиняване на селото

Апологетите на завземането на земята и труда на българските селяни от комунистическата номенклатура и до днес тръбят, че благодарение на българските колхози –ТКЗС и АПК – животът на село се бил подобрил, а механизацията спасила селяните от тежкия труд. В монографията си за колективизацията и социалната промяна в Северозападна България, историкът Михаил Груев доказва, че обитателите на селските райони по време на комунизма са платили огромна цена за „благините“ на народната власт. Вероятно много малко българи знаят, че за да се прокара електричество в селата, техните жители са били принуждавани сами да правят електрическите стълбове – в рамките на така нареченото „самооблагане“. Допълнително всяко домакинство трябвало да предава по 5 кг медни съдове за жиците до дома му.Всъщност истинският терор за подчиняване на селото започва с обезглавяването на политическата опозиция през 1947 година. Още по време на инсценираните процеси срещу лидера на антикомунистическата опозиция Никола Петков и неговите земеделски съпартийци, крепеното от щиковете на окупационната съветска армия марионетно управление издава постановление, с което се реквизира цялото зърно на производителите. За да не измрат селяните от глад, като сталинския Голодомор в Украйна 15 години по-рано, свитата на Георги Димитров в Министерския съвет милостиво отпуска на селяните по 600 грама пшеница и 200 грама царевица на ден. Година по-късно държавното „изкупуване“ (безпрекословно изземване по минимални цени) на зърно, фасул, картофи, фуражи, месо, кожи, вълна, мляко и т.н. достига непоносими за производителите размери. В сила е принципът да се изземва най-много от най-предприемчивите и заможни стопани, наричани по съветски образец кулаци.

Масовизацията на терора

Кулминацията в гоненията срещу селото достига с решението за „масовизация“ на колективизацията от месец юли 1948 година. За целта партийният велможа Титко Черноколев съчинява чудовищен план за тотална война с нежелаещите да влязат в ТКЗС средни и по-заможни стопани. За претворяването му в действие е използван целият апарат на комунистическата диктатура, а мерките срещу непокорните са най-разнообразни – от изселвания, затвори и лагери, до непоносими данъци върху къщите и имотите, които трябвало да принудят поне 200 000 кулаци да изоставят всичкото си имущество по селата и да отидат да работят като надничари и каруцари по строежи, мини и фабрики.Съпротивата в селата и засилващото се горянско движение накарало властта да преразгледа някои от най-драконовските мерки. На малка част от насила вкараните в ТКЗС им е било позволено да го напуснат. Достатъчно било да се съгласят земята им да остане за псевдокооперациите. Под угрозата за налагане на жестоки глоби, „освободените“ трябвало задължително да полагат труд на „общите“ ниви.

Въпреки това терорът срещу селото продължава чак до края на 1962 година. В доклад на ДС от март 1951 г. за допуснатите „извращения и безобразия“ при изграждането на ТКЗС в с. Раброво край гр. Кула се  посочва, че отказалите да подпишат заявление за членство в кооператива са били заставяни да вадят по 10 кубически метра камъни.

Плодовете от колективизацията

Заченатата с нечувани насилия „социалистическа модернизация“ на българското село започва да дава отровните си плодове още в края на 60-те и началото на 70-те години. Обезлюдяването на селските райони десетилетия наред тече с невиждани в световната демографска история темпове от 2-3%  ежегодно, а в някои райони то надхвърля 4% . Разкъсаната вековна връзка между селяните и земята-кърмилница заедно с мизерните заплати и пенсии от 30 лева на месец икономически демотивират бързо застаряващото селско население. Кражбите от „общото“ стават ежедневие – далеч преди съвременните набези по полетата.Към края на комунизма България внася много земеделски продукти, които преди това сама е произвеждала

От 1980 г. до края на комунистическия режим селското стопанство на НРБ окончателно минава на дотации и търпи ежегодни загуби от над 800 милиона лева, сочат отчетите на БНБ. Когато в края на 1989 г. новият първи в БКП – Петър Младенов – нарежда да бъде спрян всякакъв износ на български храни за „братските“ страни, за да не се допусне глад в разпадащата се НРБ, корифеите на социкономиката Андрей Луканов и Огнян Дойнов с почуда му отговарят: „Какво да изнасяме? Че ние вече нямаме натури!“

Страната, която някога е била прочута в цяла Европа със своето селско стопанство, в края на комунизма се оказва вносител на най-необходимите за населението хранителни продукти и селскостопански суровини. В редица случаи те идват от Полша, където обединената съпротива на селячеството и католическата църква осуетяват в зародиш плановете на местните сталинисти за тотална колективизация. Днес полското село процъфтява стопански и демографски, а България продължава да внася значителни количества полски домати, картофи, ябълки, лук, месо и млечни продукти. Съвземането на българското селско стопанство става факт едва след влизането на страната в Европейския съюз и благодарение на фондовете на Общата земеделска политика на Обединена Европа.

И селяните станаха граждани

Колективизацията има и още един немаловажен ефект – масовото преселение в градовете на милиони селски жители погребва създадената след Освобождението уникална градска култура. „Българските градове се оселянчиха“, пише историкът Михаил Груев по повод на повсеместно възникналите бетонни гета, заселени с бивши селски жители и техните наследници.

Източник:www.dw.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Изтеглиха заседналия кораб "Vera Su", плавателният съд потегли

Изтеглиха кораба "Vera Su" на 36-ия ден от засядането му край местността "Яйлата". Същинската акция започна 16 минути след полунощ. Няколко влекача успяха да откачат плавателния съд и той потегли към пристанище "Варна".

В понеделник от "Vera Su" бяха разтоварени и последните количества емулсия - карбамид и морска вода, което позволи на кораба да изплува и да се откачи от скалите.

Турският кораб заседна край Камен бряг на 20 септември. Операцията по изтеглянето на плавателния съд продължи няколко седмици.Корабът превозваше хиляди килограми карбамид, основа за производството на азотен тор. Министерският съвет гласува извънредно 3 млн. лв. за акцията по разтоварването и изваждането на кораба.

Преди плавателният съд да бъде освободен, експертите неколкократно засякоха превишаване на нивата на амониев азот във водата край Камен бряг.

Източник:Bulgaria ON AIR

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Рекорден брой новозаразени и починали от началото на пандемията

Близо 6000 са новите случаи, 243 души са загубили битката.Рекорден брой нови заразени с коронавируса и починали са били регистрирани в България през последното денонощие, показват данните от Единния информационен портал. Новите случаи са 5863 - най-много у нас от началото на пандемията. Те са установени от 51 688 теста (11,34 процента са положителни). 86,58 процента от тези хора не са ваксинирани (не са със завършен ваксинационен курс).

Рекорден е и броят на починалите у нас - 243. Като 96,30 процента от тях не са ваксинирани.Общият брой на потвърдените случаи на коронавирус у нас е достигнал 575 306. Те са били установени от 5 327 945 теста (10,80 процента са положителни). Общият брой на починалите у нас е 23 316 .

Активните случаи са 82 910. От тях, хоспитализирани са 7128 души, включително 608 в интензивно отделение. Новопостъпилите в болнично заведение през последното денонощие са 1379. Като 90,72 процента от тях не са ваксинирани.2022 човека с положителен тест за коронавирус са отчетени като излекувани през последното денонощие. Общият брой на оздравелите е 469 080.

15 166 дози ваксина срещу COVID-19 са били поставени през последното денонощие. Общият им брой от началото на ваксинацията у нас е 2 743 549. 1 448 683 души са със завършен ваксинационен курс. 13 101 човека са с поставена бустерна (подсилваща) доза, т. е. са реваксинирани.Сред медицинския персонал са потвърдени общо 15 497 случая на коронавирус, включително при 4309 лекари, 5188 медицински сестри и 2672 санитари.

По области, най-много новозаразени през последното денонощие са били регистрирани в София-град (1735), следвана от Пловдив (538), Благоевград и Варна (по 317) и Стара Загора (295), а най-малко - в Кърджали (39), Смолян (48) и Търговище (57).По общ брой потвърдени случаи, отново първа e столицата (145 421) пред Пловдив (51 140), Варна (43 516), Бургас (36 140), Благоевград (25 389) и Стара Загора (25 211). Най-малко са установените заразени във Видин (5204) пред Разград (5715) и Кърджали (5932).

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

През 1974 г. в България се задава криза с тока, Живков отсича:

 

Бързайте с АЕЦ „Козлодуй“, че загиваме!

Днес отново се спори дали там да не са реакторите на “Белене”Енергийната криза в Европа, изглежда, ще доведе до ренесанс в ядрената енергетика. България и още 9 страни в Европа, сред които и Франция, поискаха да изградят нови атомни мощности, за да се справят с недостига и с предизвикателствата, свързани със Зелената сделка.У нас все още се спори дали да се строи АЕЦ “Белене”,или реакторите да се поставят на лицензираната площадка на АЕЦ „Козлодуй“.

Това е добър повод да си припомним как бе открита тази централа, благодарение на която вече 47 години имаме достатъчно електроенергия на поносима цена. Подобна кризисна ситуация с фрапантен дефицит има и през 60-те години, когато токът не стига и се налага режим. Тогава Тодор Живков повтаря: “Давайте, бързайте, че загиваме”.

Така на 19 август 1965 г. Политбюро на ЦК на БКП взема решение за искане на помощ от СССР за проектиране и строителство на атомна електроцентрала. Началото на българската ядрена енергетика се поставя на 15 юли следващата година с подписването на спогодба за сътрудничество между България и Съветския съюз. 

След подробен технико-икономически анализ площадката за строеж е избрана на р. Дунав в близост до Козлодуй. Проектите за централата са изготвени съвместно от „Топлоелектропроект“ – Москва, и „Енергопроект“ – София. Основното оборудване е доставено от СССР, а отделни съоръжения – от тогавашните Германска демократична република, Чехословакия и Унгария.

Първата копка е през 1969 г., а година по-късно започва мащабното строителство.Ангажирани са над 100 хил. строители и монтажници. Реакторът е доставен през 1972 година.

На 5 септември 1974 г. тогавашният държавен глава и първи партиен ръководител Тодор Живков официално открива АЕЦ „Козлодуй“. Първият български ядрен блок е пуснат да работи два месеца по-рано. Въвеждането в експлоатация на атомната централа е ударно – за по-малко от 5 години след първата копка.

Този момент е запечатан на старите ленти от фотографа Иван Григоров, който предостави снимките на „168 часа“. На събитието присъства целият град, както и всички висши партийни лидери. Тодор Живков изнася речта си пред огромен портрет на бившия генерален секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев.Вижте още:Сметки за ток за 2-стаен апартамент през 1972г. и сметка за консумация в заведение през 1983г./Снимки/

Източник:„168 часа“

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Eксшефът на „Мототехника” разкри кой спря производството на БГ автомобили

Борис Мареков е един от хората, представящи живата история на българския автомобилен бизнес. 77-годишният инженер е започнал трудовата си дейност в първите дни на 1960 година като конструктор в тогавашния Завод 12 с „дребно” участие при създаването на двигателя на първия български лек автомобил „Балкан”, произведен в Ловеч, в края на 80-те става генерален директор на „Мототехника”, а в началото на 90-те създава „Мото-Пфое”. Казано с други думи, Мареков посвещава повече от половин век от своя живот на автомобила.

Посреща ни в кабинета си в „Мото-Пфое”. И въпреки че вече е пенсионер, човекът, сочен за един от доайените в бранша, продължава да работи като консултант в основаната от него и Карл-Хайнц Пфое компания – макар и не постоянно. Признава, че това му доставя удоволствие. От стените в подредения му офис ни „гледат” двама достойни мъже – Васил Левски и Хенри Форд. Предлагаме му една от фотографиите към интервюто да бъде с големия индустриалец – но Мареков бързо отказва: „Той е толкова велик – не ме слагайте до него”. И прехвърля вниманието ни върху актуалните проблеми на свиващия се пазар на нови автомобили у нас.

– Какви са основните причини, поради които България и до днес изостава от държави като Румъния и Турция по отношение на производството на автомобили?-Отговорът на този въпрос е много труден и не е еднозначен. Може би една от основните причини се крие в разединението и липсата на съгласуваност – както по време на социализма, така и днес. Навремето първоначално „Булет” започна монтаж на Bulgarrenault в Пловдив, a след това, за да не остане по-назад, и ДСО „Автопром” „докара” разглобени Fiat 124 и 850 в Ловеч. Между двете структури „съревнованието” продължи две-три години. Малко хора знаят, че и „Мототехника” по времето, когато бях зам. гл. директор там, също искаше да се включи в съревнованието, като започне производството на Saab – но така и не успя.

Несъмнено, решаваща роля за прекратяване на проектите в Пловдив и Ловеч изигра и решението на СССР да започне производството на автомобили „Жигули”, аналога на Fiat 124, по италиански лиценз, за което беше изграден заводът в Толиати. България обаче беше включена в доставките на възли и агрегати за новия завод с по 400 хил. стартера и алтернатора, 400 хил. акумулатора и още 8 типа продукти годишно. Срещу тях в годишните протоколи за стокообмен беше предвидена доставката на леки автомобили. През годините след това бяха правени няколко опита за намиране на чуждестранен инвеститор, но без резултат.

Единствено, пак в Ловеч, години наред се монтираха по 15 000 леки автомобила „Москвич”. И аз имах участия в две такива акции. Преди т.нар промяна бях секретар в българо-сръбска работна група за съвместно производство на Zastava, на принципа на насрещни доставки. Остана ми само споменът от честите пътувания до Крагуевац. По време на правителството на Иван Костов беше последният опит за организация на автомобилно производство с мое участие. Тогава, когато бях председател на Съюза на вносителите на автомобили в България, бях включен в работна група към Агенцията за чуждестранни инвестиции, която трябваше да създаде концепция за привличане на инвеститори. Концепция написахме, но проектът така и не беше реализиран.

-Колко е най-дългият срок, за който „Мототехника” е изпълнявала поръчка? Какво е налагало легендарното чакане преди покупка на нов автомобил?

-Трудно бих могъл да отговоря. Напоследък често се приказва за 10-15 години, но истината според мен е някъде между 7 и 8. Бил съм свидетел и на други случаи. Когато например пристигне партида само от бели „Жигули”. Тогава много клиенти, чийто ред е излязъл, отказват да купят, защото не им харесва цветът – например търсят син и номерата вървят бързо нагоре. Продавали сме автомобили и на изплащане – спомням си за Fiat 125 Р (полски) и „Запорожец“. Причините за дългото чакане сигурно са няколко. Най-напред продажбата срещу левове на нови автомобили се извършваше само от „Мототехника”, а количеството им зависеше от договореностите на държавата с другите социалистически страни и винаги беше по-малко от търсеното. Покупката на употребявани автомобили от чужбина по принцип не беше разрешена и ставаше само в много редки случаи. Но каквото и да си говорим, не можем да подминем и факта, че тогава имаше хора с достатъчно пари. Няма да забравя участието на „Мото-Пфое” на първия автосалон у нас през 1991 г. – тогава двамата ни търговци не смогваха да подготвят договорите за продажба. А предлаганите от нас Ford-ове бяха значително по-скъпи от соцвозилата.

– Как е бил организиран пазарът на леки автомобили преди 1989 г.? Бихте ли го сравнили с този днес?

-Вече споменах, че стопанското обединение „Мототехника” продаваше нови автомобили само в български левове. Освен продажбата „Мототехника” беше задължена да организира сервизното обслужване и доставката на резервни части. Разбира се, сервизите и магазините бяха държавна собственост. Продажбата на автомобили срещу валута по т.нар. ІІ направление, в т.ч. и доставяни от социалистически страни, беше възложена на държавното предприятие „Кореком”. Едва след излизането на Указ 56 и на „Мототехника” беше разрешено да продава автомобили и срещу валута. А на втората част от въпроса бих казал само – няма място за сравнения!

-Кога ви беше по-трудно – в началото на 90-те или днес?

-Всеки период си има своите трудности. В началото на 90-те трябваше бързо да се създават търговската и сервизната мрежа на фирмата. След това – да се усъвършенстват, за да отговарят най-точно на постоянно растящите изисквания на клиентите. Тръгнахме добре, но дойде „Виденовата зима”. А за днес какво да кажа? Трудно е, но трябва да се издържи. Това го изискват нашите сегашни и бъдещи клиенти.

-Къде се крие ключът към успешните продажби на автомобили?

-В постоянната грижа към клиента и стремежа за отговор на неговите постоянно растящи изисквания.

-Кои известни българи са карали автомобили на „Мото-Пфое”?

-Трудно ми е да изброя всички, но сред тях са Лили Иванова, Стефан Данаилов, Веселин Маринов, Георги Мамалев, Данчо Караджов и много други. Много преди създаването на „Мото-Пфое”, в годините ми в „Автоимпекс”, през мен минаха сделките за покупката на легендарното Renault Alpine, с което Илия Чубриков спечели рали „Златни пясъци”, както и за Renault 8 Gordini, което караше по-късно.

-Какво трябва да бъде направено, за да се увеличи пазарът на нови коли у нас?

-Най-напред да се стабилизира икономиката на страната, да бъдат създадени нови работни места и работещите да получат сигурност за себе си и своето семейство, а пенсионерите – за спокойни старини. Конкретно за бранша – преференции за фирми и граждани при покупката на нови автомобили, а на второ място – икономически и други мерки за редуциране вноса на употребявани автомобили.

-Какви бяха основните трудности, пред които се изправихте при създаването на „Мото-Пфое”?

-Историята около създаването на компанията е много интересна. През есента на 1989 година Карл-Хайнц Пфое – автомобилен дилър в Хамбург, подочул нещо за Указ 56, идва с осем автомобила Ford, които излага пред хотел „Шератон” в София и иска да продаде. Докато бях на Пловдивския панаир, получих обаждане от Министерския съвет, откъдето ме помолиха да взема колите на временен внос, защото не могат да му разрешат продажбата. Така започнах контактите си с г-н Пфое. Четири от колите – модел Scorpio, продадохме на МВР, а останалите – на частни лица. Впоследствие стигнахме до решението да създадем смесена българо-немска фирма и така на българския автомобилен пазар се появи фирмата „Мото-Пфое”, а името идва от неговата фамилия и началото на думата „Мототехника”. Сериозен проблем в самото начало на 90-те се оказа намирането на магазини. Не че нямаше предлагане – напротив, тогава реституцията тъкмо беше настъпила, но просто не съществуваха много подходящи помещения. Няма да забравя как един господин във Варна ни предлагаше обект без врати и без прозорци, със същински кратер с диаметър 3 метра в центъра, срещу месечен наем от 1000 щатски долара! Иначе първият ни магазин беше на бул. „Христо Ботев“ 131 в столицата, а след това само за около две години успяхме да създадем представителства и сервизи в 12 града на страната – една от основните причини за успешното развитие на фирмата.

-Колко автомобила сте продали през живота си?

-Трудно ми е да определя точно, но оглавяваните през годините от мен организации са реализирали стотици хиляди, ако не и милион. По-интересното е, че българинът е особена порода клиент и винаги държи „най-големият началник” лично да съдейства за продажбата. Затова само в годините си като директор на „Мото-Пфое” лично съм продавал по 20-30 коли годишно.

-Какъв беше първият ви автомобил и какъв шофирате в момента?

-В момента карам дизелов Range Rover Evoque, а първият ми автомобил беше „Москвич” 407.

-Какъв мечтаехте да станете като дете?

-Като малък мечтаех да се занимавам с летателна техника, но за съжаление в годината, когато кандидатствах за студент, не приемаха по специалността „Самолетостроене”. Така избрах „Двигатели с вътрешно горене” като най-близка и я завърших през 1960 г.

Използвани материали от Агенция Speed-Press

Източник: nabore.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Български одеала произведени в сливенски комбинат през 1983 г. се продават в САЩ

Одеалата са произведени в сливенския комбинат Декотекс през 1983 г, което се вижда ясно на етикета.

На скъсания етикет пък се чете 79 г. ВТК „Георги Димитров“ ( най-долу на етикета ) –Комбината в  Сливен е считан за едно от най-модерните текстилни предприятия в България през 80-те години на миналия век.

Сливенския комбинат  има почти едновековна история. В близкото минало предприятието беше популярно в страната с производството си на персийски килими, които бяха емблематични за дружеството и по времето на соца в НРБ присъстваха в почти всеки дом.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Стюардеса оцелява след падане от 10 000 метра височина без парашут

Тази история, случила се преди повече от 45 години, наистина е невероятна. Някои не вярват в нея и дори има недоказана теория, че е изфабрикувана от тайни служби, които си измислят атентат. Но главата героиня и до днес е записана в Книгата с рекордите на Гинес.

Това е феноменалният случай със сръбската стюардеса Весна Вулович, останала в историята като най-дълго летелия без парашут човек в света - при свободно падане от над 10 000 метра височина.

Всичко се случва на 26 януари 1972 г. Самолет McDonnell Douglas DC-9-32 на югославските авиолинии JAT изпълнява редовен полет от Стокхолм до Белград с междинни кацания в Копенхаген и Загреб. Весна, която по това време все още е стажант-стюардеса, не трябва да лети с него, но се оказва на борда заради недоразумение - диспечерът слага на смяна нея, вместо друга Весна - Николич.По-късно Вулович си спомня, че докато пътниците се качват на самолета в датската столица, забелязва мъж, който изглежда видимо притеснен.

"Не само аз го забелязах. Другите членове на екипажа също, видя го и шефът на летището. Мисля, че е качил багаж в Стокхолм, слязъл е в Копенхаген и повече не се е качил на борда", разказва стюардесата.

Полет 367 излита в 15,15 ч. Изведнъж - точно в 16,01 ч., когато самолетът е над Чехословакия, експлозия избухва в багажното отделение. Самолетът се разцепва и пада край село Ческе Каменице. От 10 160 метра (33,330 фута). 27 души от общо 28 на борда - 23-ма пътници и 5-ма членове на екипажа, загиват.Взривът е чут и видян от много местни жители, които се втурват към мястото, макар да никой да не вярва, че може да има оцелели. Сред част от останките от машината в близката гора един фермер от немски произход - Бруно Хонке, открива единствената жива - Весна. Той чува, че някой вика и с изумление се натъква на младата жена. Първо вижда, че нейната тюркоазена униформа е покрита с кръв, а високите токчета на обувките й са буквално откъснати. Хонке, който е бил медик по време на Втората световна война, й оказва първа помощ, докато спасителите пристигнат.

Весна е в изключително тежко състояние - със счупени череп, таз, два крака, няколко ребра и три гръбначни прешлена, единият от които напълно смазан. Заради това тя е парализирана под кръста и дни наред е в кома. А когато идва в съзнание, се оказва, че има пълна амнезия. Научава за катастрофата в болницата от родителите си. Когато й показват заглавията във вестниците, тя припада.До 12 март стюардесата е лекувана в болница в Прага, след което е транспортирана в Белград. Предложена й инжекция, която да й помогне да заспи по време на полета, но отказва, защото противно на очакванията няма страх от летене - просто не си спомня нищо от преживения кошмар.

В болничната стая тя е поставена под 24-часова полицейска охрана, тъй като властите се опасяват, че извършителите на атентата може да опитат да я убият. Могат да я виждат само лекарите и майка й баща й. Остава там до юни, когато е изпратена в морски курорт в Черна гора, за да възстанови, а лекари я посещават на всеки два-три дни.

Весна претърпява няколко операции за възстановяване на движението си - отначало може да мести само левия си крак, а след месец успява и с десния. Родителите й - бизнесмен и фитнес инструкторка, са принудени да продадат и двете си коли, за да си платят всички медицинските грижи.

След 16 месеца лечение, 10 от които обездвижена, сръбкинята се възстановява почти напълно, накуцвайки леко. 

До края на живота си обаче тя има проблеми с гръбначния стълб."Никой никога не е очаквал да живея толкова дълго", казва тя през 2008 година, обяснявайки това със "сръбската си упоритост" и "детска диета, включваща шоколад, спанак и рибено масло".

Затова веднага щом пак е на крака, е готова да се върне към професията си. Ръководството на авиокомпанията обаче преценява, че известността й би създала проблеми и не разрешава това на Весна - дават й работа на бюро. Въпреки това, тя продължава да лети като пътник и разказва как хората, които я разпознават, са изумени и искат да седнат до нея.

Какво открива разследването?

Междувременно тече разследване на невиждания въздушен инцидент. Според официалните данни преди взрива самолетните системи са работили нормално и пилотите са били на местата си. Проверката не открива в кръвта им алкохолни или наркотични вещества. Не са предавани сигнали за бедствие или съобщения за повреди. А самолетът е нов - започва да функционира по-малко от година преди катастрофата.10 дни след нея Чехословашката държавна служба за сигурност обявява, че са открити части от часовник, който е идентифициран като част от взривно устройство. Обявено е, че най-вероятно става дума за терористична атака на хърватската крайнодясна организация "Усташи", която е поставила взривно вещество в багаж. Въпреки това, официално престъплението остава неразкрито и никой не е задържан.

Между 1962 г. и 1982 г. хърватските националисти извършват 128 терористични атаки срещу югославски граждански и военни цели. А точно в деня, в който самолетът пада, във влак от Виена до Загреб също избухва бомба. На другия ден мъж, който се представя за хърватски националист, се обажда в шведския вестник Kvallsposten и поема отговорността за атаката срещу полет 367.Обяснението за оцеляването на Весна е отново късмет. Следователите по авиационна безопасност смятат, че тя е била заклещена от количка за храна в корпуса на самолета, и затова не е изхвърчала като останалите пътници и екипаж. Смята се, тази част от машината, в който е Весна, се приземява под ъгъл върху силно залесени и покрити със сняг планински склонове, което омекотява удара.

Има обаче и още едно обстоятелство.

"Винаги съм имала много ниско кръвно налягане. Когато човек рязко се издигне на голяма височина, където почти няма кислород, умира практически моментално - сърцето му се пръсва. След взрива съм загубила съзнание. И това, съчетано с ниското ми кръвно, ме е спасило от бърза смърт във въздуха. А защо съм останала цяла, падайки на земята, това и самата аз не знам. Винаги съм спортувала. Тялото ми беше гъвкаво, извиваше се на всички страни... Вероятно затова съм получила по-малко счупвания, отколкото би трябвало да имам", казва години след инцидента самата тя.

Весна обаче е измъчвана от чувство за вина.

"Всеки път, когато мисля за инцидента, имам тежко чувство на вина, че не умрях заедно с колегите си и плача. Тогава си мисля, че може би не трябваше да оцелея изобщо", добавя тя.Отказва терапия при психолог, за да се справи с травмата и се обръща към религията.

Тъжната слава

Междувременно светът полудява по Весна - показват я всички телевизии и тя се превръща в нещо като национален герой на Югославия. Нейната репутация като "героиня от Студената война" достига дори до Съветския съюз и другите страни от Варшавския договор. След катастрофата е наградена лично от югославския лидер Йосип Броз Тито, а сръбският фолклорен певец Мирослав Илич записа песен, озаглавена "Весна стюардесата".

Скоро тя става и почетен гражданин на Ческе Каменице. А фермерът Хонке, който а открива, кръщава внучката си - родена само шест седмици по-късно - Весна.През 1985 година стюардесата е вписна в книгата "Гинес", а лично сър Пол Макартн от "Бийтълс" й връчва наградата. Тя е особено щастлива от този факт, след като на стаж във Великобритания в младежки години е станала луд фен на Ливърпулската четворка. На сцената Весна иска от Пол автограф, но преди да й го даде, той казва: "Разбира се, но първо ти ми дай твоя!".

През 1977 г. Весна се омъжва за машинния инженер Никола Брека. Двамата обаче нямат деца. Макар лекарите да й казват, че няма да има проблем да забременее след катастрофата, тя преживява тежка извънматочна бременност, която се оказва почти фатална и не прави друг опит. След години тя се развежда.

Междувременно родителите й умират в рамките на няколко години от падането й. Така тя остава сама. А през 1990 г. губи и работата си, след като се включва активно в продемократичните протести на опозицията срещу социалистическия лидер Слободан Милошевич. В този момент тя е развенчана като героиня и проправителствени вестници започват атака срещу нея. Все пак избягва арест, защото властите се опасяват, че би се вдигнал твърде много шум.

Така, в последните години от живота си, тя живее с 300 евро пенсия в стария си апартамент. И казва, че катастрофата е разрушила и нейния живот, и този на родителите й, които вероятно не биха се споминали толкова рано. Весна Вулович умира на 66-годишна възраст през 2016 г. Сръбският вестник "Телеграф" съобщава, че трупът е открит в дома й в Блеград от полицията, която разбива вратата, след като нейни приятели подават сигнал, че от няколко дни не отговаря на телефона си. Намерена е във ваната, като основната версия за смъртта е сърдечен удар.

Теория на конспирацията

През 2005 г. падането на Весна Вулович е пресъздадено от американската телевизионна програма MythBusters. 4 години по-късно чешките журналисти Питър Хорнунг-Андерсен и Павел Тейнър излизат с теорията, че полет 367 не е бил обект на терористична атака, а е сбъркан с вражески самолет и свален от местните ВВС на надморска височина едва от 800 метра. Двамата твърдят, че чехословашката тайна полиция е измислила рекорда на Вулович, за да прикрие това, а обаждането до шведския вестник е измислица. 

"Смятаното по онова време от цял свят за "чудо" е само обикновена измама на тайните служби", заявява Андерсен.Чешката администрация за гражданска авиация обаче отхвърля твърдението на журналистите, наричайки го теория на конспирацията.

Андерсен признава, че доказателствата на двамата са само косвени, макар да твърди, че за разследването са използвани материали от тайните служби и разговори със специалисти и свидетели.

Самата Весна Вулович коментира, че е запозната с твърденията на двамата, но тъй като не си спомня инцидента, не може да потвърди или отрече.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Монахиня пророчица с потресаващи предсказания за бъдещето на Земята!

Тя е една от най-интересните исторически личности, чийто живот и до днес продължава да бъде изследван и проучван. Елена Айело е най-известната монахиня-пророчица от началото на миналия век.

Тя е обявена за светица от католическата църква през 2011 г. заради изумителните си предсказания в резултат на ясновидство и невероятна интуиция.

Феноменалната дарба на Елена започна с религиозно прозрение в детските и години, когато тя е тежко болна и се опитва да намери спасение от Божията майка, към която се обръща за сила и помощ. Момичето дори обещава, че в случай на възстановяване ще посвети живота си на служене на Бог и работа в манастир.Богородица изпълнява своята част от своеобразния договор и излекува момичето. Но Елена не постъпва в манастир. Тя работи като медицинска сестра по време на Първата световна война. Скоро ръцете и се покриват със стигми – кървят на местата, където са заковани ръцете на Исус Христос на кръста. Първите видения започват да и се явяват по същото време. Сред тях е и самият Бог с послание, че ще получи всички изпитания за просветлението на нейната душа. Елена е официално диагностицирана с рак на стомаха в последен стадий. Тя кърви. Но след поредното видение жената е излекувана почти изведнъж, което е потвърдено от многобройни свидетели. Именно за това чудо тя е обявена за светица през 2011 г.

Когато Елена Айело най-накрая става монахиня, нейният ясновидски дар се проявява напълно. По време на Втората световна война в Европа тя предсказва победи и поражения, предвижда резултата от битки и от самата война. Елена Айело оставя информация за събития, които ще се случат след собствената й смърт, тоест в настоящата земна действителност.

Тя била много притеснена, че хората се отдалечават от духовността и предпочитат материални ценности и облаги. Монахинята била категорична, че това ще завърши с голямо бедствие за Земята.

70 години след нейната смърт – което е през 2031 г., ще настъпи денят, когато цялото зло на света няма да остави шанс доброто да спечели в честна битка и човечеството няма да може да се справи без помощ отгоре. Светът ще премине през поредица от катаклизми и катастрофи, след което ще има шанс да преосмисли съществуването си. Ако не го направи, няма да има следваща възможност за спасение. Всички, които забогатяват незаконно, ще загинат.Според Елена Айело всеки праведен човек, който живее с Бог в сърцето си, ще запази душата си.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

По 15 паунда на час, но пак няма кой да работи, искаме българите

На полето, в здравния сектор, зад волана на камиона: след Брекзита Великобритания страда от остър недостиг на работна ръка. Няма кой да прибира реколтата, няма кой да кара камионите. Незаетите места са вече над 1 милион.Събирането на реколтата е в разгара си. Но Ели Капър, която притежава ферма в Херефордшър, е силно разочарована. На около една трета възлиза недостигът на работници в бранша, а заради липсата на персонал плодовете гният, оплаква се Ели Капър.

„Поляци, румънци, българи – много дружелюбни и трудолюбиви работници“

“Бяхме пуснали обяви, че търсим 73-ма работници за прибиране на реколтата. Кандидатстваха девет човека, от които обаче само една жена беше още свободна. Накрая и тя започна работа на друго място“, разказва Ели Капър и добавя: “Не успяхме да наемем нито един британски работник. Чрез посредници сега имаме поляци, румънци, българи, руснаци, украинци – много дружелюбни и трудолюбиви сезонни работници. Не са толкова, колкото искахме, но поне можем да се справим горе-долу с прибирането на реколтата“. Британското правителство издаде допълнително 30 000 визи за чуждестранни работници в сектора. Но според Ели Капър това е твърде малко.

“Британските работни места за британците“ – това беше един от лозунгите, който изигра сериозна роля в дебата около Брекзит. Но реалността след Брекзита изглежда по съвсем различен начин.

От остър недостиг на работна ръка се оплаква и Даниел Браун, който предлага перални услуги за хотели в Лондон. Преди Браун е имал 60 клиенти, но му се наложило да прекрати договорите с част от тях, защото не му достигат поне 30 служители. При това причината не е в заплащането – през летните месеци средната седмична надница е нараснала с над 8% в сравнение със същия период през миналата година.

“Просто не успяваме да намерим служители“, казва Браун и допълва: „Заради Брекзита няма достатъчно хора, които да се интересуват от такава работа. Един хигиенист в хотел получаваше преди около 9 паунда на час. Днес вече се предлагат по 15 паунда, но пак няма желаещи“.

Във Великобритания икономическото възстановяване след пандемията върви по-бързо, отколкото в Германия. Но това означава и рекорден недостиг на работна сила: над 1 милион служители и работници са били спешно необходими през последните три месеца. След рекордно увеличение през август броят на заетите във Великобритания вече надхвърля нивата отпреди пандемията. Според британската статистическа служба ONS през август този брой е достигнал 29,1 милиона души, а безработицата е спаднала до 4,6%. Експерти изчисляват, че недостигът на работна ръка ускорява ръста на заплатите.

Търсят се 100 000 тираджии

Особено осезаем е недостигът на тираджии, тъй като в резултат от това в редица сектори се стига до сериозни забавяния. От асоциацията на превозвачите пресмятат, че към момента са необходими още около 100 000 шофьори. И предупреждават, че ако проблемът не бъде решен, може да се стигне до покачване на цените и сериозна инфлация. Затова от бранша настояват за специални визи за чуждестранни работници.

Без основателна причина пожертвахме един добре работещ икономически кръговрат, казва Ели Капър.

“Досега ситуацията беше печеливша и за двете страни – при нас идваха хора, които след това използваха изработените пари за построяване на къща в родината си или за образованието на децата си. Сега обаче имиграционната политика се ръководи единствено от идеологически съобръжения.“

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Няма и помен от красивите тризначки! Вижте как изглеждат днес Вяра, Надежда и Любов/Снимка/

Ако сте фен на ” Биг Брадър ” няма как да не си спомняте за едни от най-култовите участнички в риалити формата – скандалните тризначки Вяра, Надежда и Любов от третия сезон на предаването.Благоевградчанките се прочуха до такава степен, че и до днес интересът към техните особи не стихва, макар отдавна да напуснаха пределите на България, за да търсят нов късмет в Англия.

В резултат сестринското трио се разцепи.

Победителката в риалити формата Любов обърна гръб на сестрите си, които в Англия стигнаха до просешка тояга. А техни сегашни снимки шокираха зрителите, които ги помнят от участието им във формата.

Вяра и Надежда многократно са се жалвали, че нямат пари и често спят по улиците в Лондон. Все пак са намерили средства да отпразнуват рождения си ден на 10 септември. Но отново двете, все още са жестоко скарани със сестра си Любов, която единствена успя да свие семейно гнездо и да избегне мизерията, която мъчи останалите две.Прави впечатление, че животът на близначките след “Биг Брадър” не е бил никак лесен и всичко това е изписано на лицата им. Риалити звездите шокираха с вида си , а в мрежата получиха някои недотам ласкави коментари – потребителите зашушукаха, че приличат повече на бабички, отколкото на млади жени. “Какво се е случило с тези момичета, че изглеждат така състарени”, чудят се в мрежата.

Вяра и Надежда чукнаха 36 години, но изглеждат като съученички на Лили Иванова, предават от БЛИЦ.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ