Показват се публикациите с етикет Статии. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Статии. Показване на всички публикации


Изпълнени със сълзи са очите,

душата е до болка натъжена.

Отдадени напълно на страстта си,

те бяха като идоли за нас.

Живяха пълноценно в старостта си,

на сцената, до сетния си час.

Дълбок поклон пред славните артисти,

оставили непреходна следа,

със ролите си, с мислите си чисти,

те вечно ще живеят в паметта!


Татяна Лолова е актриса с широк диапазон на комедийно-сатиричното изображение – от фарса и буфонадата до гротеската и сатирата. Въпреки хиперболата и иронията, използвани от нея при изграждането на образите, те са правдиви и въздействащи.


Играе в един от емблематичните български филми "Топло" 

Играе Агафия Тихоновна („Женитба“, Н. В. Гогол), Татяна Алексеевна („Юбилей“, А. П. Чехов).

Член е на Съюза на българските филмови дейци (1987). Написва автобиографичната книга „1/2 живот“.

Лолова е омъжена за Светослав Светославов от 1963 до смъртта му на 26 декември 2018 г.

На 22 март 2021г. малко след 21 ч. почива вследствие на мозъчносъдово заболяване в болница Пирогов.

Дълбок поколон пред паметта на великата актриса!



Цветът на интелигенцията от Самоков и от съседните села – учители, лекари, адвокати, търговци, фермери, земевладелци, намира смъртта си в подножието на скалата. Без съд и присъда, малко след 9 септември 1944 г.Една срамна и зловеща история от Самоковско крие комунистическият режим в продължение на 45 години. 

И след демокрацията сведенията за нея са откъслечни и се намират трудно. Става дума за Черната скала – лобното място на целия цвят на интелигенцията от Самоков и съседните села Бели Искър и Белчин.

Черната скала се намира в Рила, на около час път от Боровец по пътя за хижа Заврачица. Разстоянието от върха на скалата до каменистото й подножие е 135 метра – пропаст след отвесен скат

В мракобесните дни след преврата на 9 септември 1944 г. – дата, която за жалост и днес много българи почитат и наричат „освобождение”, на това място, без съд и присъда, в дълбоката пропаст са хвърляни учители, лекари, адвокати, търговци, фермери. На практика всички, които с труда си са се издигнали над гладните и оскотели лумпени, скрити зад общото понятие „онеправдан народ”.

Престъплението на тези зверски избити хора е едно – те са начетени, умни, способни, майстори в занаята, с който си вадят хляба, предприемчиви и най-вече – заможни. Грях, който за „народа” се оказва по-смъртен от умишленото отнемане на човешки живот, от обирането на мандри и от доносничеството, което се превръща в национален спорт след 9 септември.

И до ден днешен местните жители в района потръпват когато чуят за Черната скала. За тях това е тема, която не ги предразполага към разговор. Повечето от тях никога не стъпвали на това място, нямат и намерение да го сторят.

„Внушаваха ни от малки, че избитите са били криминални престъпници, но и самите ни родители не вярваха много на това, с което ни пълнеха главите. Какъв криминален престъпник може да е селският доктор или даскал. А предимно такива хора са били извеждани от домовете им посред нощ”, разказва собственик на бистро в курорта Боровец.

„Били са неудобни на новата власт или пък просто са предизвиквали завистта на своите съселяни. Чувал съм, че на Черната скала са намерили смъртта си стотици хора”, добавя мъжът.

През 70-те години на миналия век перверзен мозък обявява мястото за природна забележителност, сигурно, за да размие в историята зловещите факти. Скалата, от която иначе се открива гледка, секваща дъха, е обезопасена с метални парапети.

И действително, хиляди туристи оттогава идват на това място, за да се любуват на природата, без изобщо да имат представа, че стъпват по напоена с невинна кръв земя.

„Птица няма да чуете там, тишината е страшна. Има някаква черна енергия там, не случайно я наричат Черната скала. Не ви съветвам да ходите”, казва младо момиче от Самоков, което работи в Боровец. Спрели сме я с молба да ни упъти към скалата.Отправната точка е бистро „Марица” в курорта. Следва преход по коларски път, около един час ходене пеша с умерено темпо. Посоката е към хижите „Марица” и „Заврачица”. Малко преди отклонението за самата скала има кът за отдих с пейки, беседка и места за палене на огън.

Следва стръмно спускане вляво от пътя, за да се излезе на двете площадки на скалата. На по-голямата има поставен черен метален кръст в памет на жертвите. Табелката с надписа обаче е унищожена.Няма как човек пълноценно да се наслади на тази гледка, ако знае, че точно от това място в пропастта са хвърляни невинни хора, без съд и присъда

Трябва да минат повече от 45 години от масовите убийства на Черната скала, за да се появи за първи път истината за събитията там. Заслугата за това е на Георги Манов, журналист от Самоков, който по време на кървавата разправа е на 10 години, така че самият той има спомен от това време.

Преди няколко години той пише и издава книгата „Черната скала”, в която  разказва историята на хората, намерили смъртта си под Черната скала. Нещо повече – той описва и екзекуторите на невинните жертви.

„В тези години на юношеството и първата ми младост имах възможност да срещам, да гледам и слушам някои от „героите” на след деветосептемврийските кланета. Те бяха навъсени, мрачни мъже, неразговорливи. Без изключение – пияници. Под влиянието на алкохола буйстваха, ругаеха, биеха. И не рядко не без гордост разказваха „подвизите” си при изтезанията и убийствата на „гадовете”.

Още приживе почти до един ги настигна възмездието на провидението: умираха трагически, в мъки. Неколцина се самоубиха. Сякаш проклятие стигна и до потомството на някои от тях”, пише авторът.В хода на своето журналистическо разследване Георги Манов стига до заключението, че безследно изчезналите в есента на 1944 г. от Самоков и околните села са около 60-70 души. Той поименно достига до 50 души, които са изброени в книгата. На последните три страници е публикуван Списък на безследо изчезналите през есента на 1944 г. и пролетта на 1945 г. в Самоков и околията. Авторът отбелязва, че списъкът е непълен.

Георги Манов описва и първия помен в памет на жертвите – на 13 май 1990 г. Никога дотогава не е имало масово поклонение на Черната скала. Той описва хората, предвижващи се с автобуси, леки коли, каруци и пешком.

„Върху каменната гръд на Черната скала бе забетониран внушителен железен кръст в черно. С надпис върху табелата „В памет на избитите тук жертви на червения терор.”

Същата табела, която днес нечия нечиста съвест е изтръгнала от мястото й, за да продължава истината да тъне в мрак.

Непълният списък (няма как да е пълен, тъй като много от хората са извеждани от домовете си без писмена заповед, срещу тях е намало съд, липсвали са документи, доказващи вината им и нуждата да бъдат наказвани със смърт) на безследно изчезналите и убитите от комунистическите бригади хора от Самоковско, можете да намерите тук: www.omda.bg

Източник: Десант


Задържаният за убийството на Стамбето старозагорски бизнесмен Владимир Младенов Василев. И убитият Станимир Иванов

Убитият в офиса на фирма за бързи кредити Станимир Иванов-Стамбето е починал от огнестрелна рана в главата, изстрелът е бил от законно притежаван пистолет „Берета“, за който предполагаемият извършител Владимир Младенов е имал разрешително, съобщиха от ОД на МВР – Стара Загора.

Сигналът за трагичен инцидент в офиса на булевард „Цар Симеон Велики“ No 142 в Стара Загора е бил подаден към 17:20 часа на 24 март, при пристигане на местопроизшествието полицаите намерили там трупа на криминално проявения Стамбето и двамата братя Владимир и Милен Младенови. В коридорчето до помещението, където се е разиграла трагедията, имало и клиент на една от близо дузината регистрирани на този адрес фирми, чийто едноличен собственик е Владимир,пише сайтът starozagorskinovini.com

Иззет е пистолетът, от който е бил изстрелян един куршум. Стрелбата е била от изключително близко разстояние, жертвата е нямала никакъв шанс, потвърди комисар Валентин Георгиев, началник на отдел „Разследване“ при ОД на МВР – Стара Загора.

При обиска в дрехите на Стамбето е намерен сгъваем нож, но липсвали данни той да е бил използван за заплаха, коментира окръжният прокурор Дичо Атанасов. Тепърва ще се установява на кого от двамата братя-бизнесмени е собственост иззетият пистолет, на този етап Владимир Младенов, който е задържан с прокурорско постановление за 72 часа и му е повдигнато обвинение по член 115 от НК за убийство, отказва да дава показания.Работи се по няколко възможни версии, основната е спор между братята и Стамбето за неуредени финансови въпроси. Според прокуратурата жертвата е работела от няколко години за Младенови, самият той в личния си профил във ФБ е рекламирал дейността на заложна къща в Пловдив, която индиректно е свързана с останалите заложни къщи (4 на брой), чийто едноличен собственик е Владимир.

Станимир Иванов е на 35 години и е добре познат на старозагорските криминалисти, има множество регистрации и едно ефективно осъждане за случай от март 2016 година, когато изправи на „кътни зъби“ жителите на квартал „Три чучура-юг“ с хвърлянето на самоделни бомби от терасата на апартамента си по леки автомобили и детска площадка. Тогава тежко въоръжени полицаи блокираха огромен периметър около кооперацията, където живее Стамбето, но не успяха да го задържат и той бе обявен за общодържавно издирване. Мъжът се появи месец по-късно с адвокат, за да се предаде. В съдебната зала твърдеше, че хвърлил първата бомбичка от терасата, защото се припознал в минаваща край детската площадка мъжка фигура. Решил, че е полицай, с когото бил във влошени взаимоотношения. За случая от 28 март 2016-а беше осъден на година и осем месеца затвор. В съдебна зала стана ясно, че в близост до дома на обвиняемия е намерен пистолет „Макаров“ с изтрити номера, а в жилището се е вихрел купон с участие на шестима млади наркозависими приятели на собственика.

Задържаният 37-годишен Владимир Младенов Василев е собственик на петнадесетина търговски дружества, повечето от тях са били притежание на баща му, починалия преди 4 години крупен бизнесмен Младен Василев. Най-старото е някогашното държавно „Пещостроене и изолации“, приватизирано в зората на демокрацията от директора си, някогашния герой на соцтруда Васил Данчев.Владимир не е криминално проявен, категорични са от МВР и прокуратурата. Тепърва ще се изяснява какви са били взаимоотношенията между него и убития и на каква основа е възникналият конфликт в офиса на централната старозагорска улица.

Дългогодишни криминалисти припомнят, че преди около две години от същия офис е бил направен опит за обир, крадците успели да задигнат тежка каса с пари и ценности, но малко преди да я натоварят на буса си, я изтървали и след това избягали. Така и не се изяснило кой стои зад обира, за който се подозира, че е бил поръчков.

Рано тази сутрин в ОД на МВР – Стара Загора, пристигна чичото на задържания, бизнесменът от Казанлък Йордан Василев, който не пожела да коментира случилото се.

Вижте още:Ето как българските мутри спряха руската мафия по морето през 90-те!

Източник:starozagorskinovini.comХристо ХРИСТОВ 



Мъж е загинал след произведени изстрели в офис на фирма за бързи кредити в Стара Загора.

Инцидентът се е случил на 24 март около 18 ч. Според първоначалната информация в офиса е имало двама служители. Възникнал е скандал, при което са произведени изстрели. Един от тях е фатален. Загиналият е на 37 години,известен в града и е криминално проявен.

Жертвата криминално проявен, по прякор Стамбето, съобщи NOVA. Свадата между убития и двамата собственици започнала заради липса на пари и злато от заложна къща. 

Напрежението ескалирало, след като Стамбето започнал да се държи агресивно,съобщи НОВА ТВ. Мъжът е пострелян със законно притежавано оръжие.Стрелецът се е предал доброволно на полицията.В момента тече следствие.



На 87 години ни напусна завинаги голямата и незабравима Татяна Лолова.Актрисата е починала след тежко боледуване от ковид в Пирогов,съобщи преди минути БТВ

Татяна Лолова е родена на 10 февруари 1934 г. в София. Майка й е от руско-украински произход, а баща и Желязко Лолов е счетоводител, но неговият братовчед съименник е известен театрален актьор в Пловдив.

Лолова завършва актьорско майсторство през 1955 г. в класа на професор Стефан Сърчаджиев. Следва заедно с Ицхак Финци, Григор Вачков, Никола Анастасов и други забележителни актьори.

През 1955 – 56 г. играе в Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе. През 1957 г. става първата актриса, официално назначена в новоформираната трупа на Сатиричния театър, където играе до 1976 г. От 1977 – 1989 г. е в театър „София“, след което се завръща в Сатиричния театър през 1989.




Засега ограниченията ще са само десет дни!

От понеделник ще бъдат предприети нови ограничителни мерки в цялата страна. Те ще продължат десет дни. Това обяви здравният министър. 


В Гранитна зала на Министерския съвет се проведе редовната пресконференция в четвъртък, в която участваха министърът на здравеопазването проф. Костадин Ангелов, главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев, изпълнителният директор на ИАЛ маг.-фарм. Богдан Кирилов, председателят на Националния ваксинационен щаб проф. Красимир Гигов, председателят на Националния оперативен щаб проф. Венцислав Мутафчийски, директорът на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ проф. Асен Балтов, директорът на СРЗИ д-р Данчо Пенчев и зам.-председателят на УС на БЛС д-р Николай Брънзалов. 


В залата пристигна необичайно и столичният кмет Йорданка Фандъкова.


Здравният министър каза: "Ситуацията в страната - през последните 2-3 седмици продължават да се увеличават случаите на пациентите, които постъпват в лечебни заведения, както и на положителните проби за Covid-19. Всичко това ни мотивира да предприемем ограничителни мерки за цялата страна, които да бъдат въведени от понеделник и да бъдат с продължителност десет дни."


Костадин Ангелов призова политиците да не превръщат ковид пандемията в знаме на предизборната кампания и да не я използват за нейните цели. 


"По отношение на мерките: първо, преустановяват се посещенията във всички заведения за хранене и развлечения по смисъла на чл. 124 от Закона за туризма. Допускат се само доставки или вземане на храна за дома и офиса", обяви Костадин Ангелов. 


"Всички юридически и физически лица, които са собственици или управляват обекти по чл. 123 от Закона за туризма - това са местата за хранене в хотелите, следва да организират дейността си по начин, който да им осигурява изхранването на гостите по стаите. Преустановяват се посещенията в игралните зали и казината", заяви още г-н Ангелов. 


Затварят се и търговските обекти за нехранителни стоки с площ от над 300 кв. м, както и магазините в моловете - с някои изключения. Вземат се мерки и за откритите пазари и тържища. (повече четете тук). 


"Преустановяват се присъствените учебни занятия, в т.ч. учебни практики, стажове, изнесени учебни часове, изпити, дуална система на обучение и др., в училищата и центровете за подкрепа на личностно развитие. Решението за преминаване в обучение в електронна среда от разстояние се взема от министъра на образованието и науката при условията и реда на закона. Преустановява се провеждането в присъствена среда на групови извънкласни занимания и дейности, дейности по интереси, занимални и други, организирани в училищна и извън училищна среда за всички възрастови групи.


Преустановява се присъственият учебен процес във висшите училища. Изключение се допуска за практическите упражнения по клинични дисциплини, учебната практика, клиничен стаж, преддипломния стаж и държавните изпити на студентите по регулирани медицински професии от професионални направления медицина, дентална медицина, фармация, здравни грижи, както и провеждането на държавни изпити във всички висши училища при стриктно спазване на мерките.


Преустановяват се груповите присъствени занятия в езикови центрове, образователни центрове и други обучителни центрове и школи, организирани от юридически и физически лица. 


Преустановяват се посещенията в детски градини и детски ясли, както и в детски центрове, клубове и други предоставящи организирани групови услуги за деца", каза още министър Ангелов. 


"Преустановява се провеждането на конгресно-конферентни мероприятия, семинари, конкурси, обучения, тиймбилдинги, изложения и други обществени мероприятия в присъствена форма. Преустановяват се посещенията на фитнес-центровете и залите за групови занимания, както и самостоятелни плувни комплекси и басейни. Преустановява се провеждането на всички културни и развлекателни мероприятия - кина, музеи, галерии, сценични прояви, концерти, занятия на танцовото, творческото и музикалното изкуство и др.", добави министър. 


Няма да се допуска и организирането и провеждането на събирания и тържества от частен характер - сватби, кръщенета и други, с присъствие на повече от 15 човека.


Спортни мероприятия ще се провеждат без публика.


"Преустановява се провеждането на групови туристически пътувания, екскурзии с организиран транспорт и груповите посещения на туристическите обекти. Забранява се организирането на масови обществени мероприятия на открито - празненства, събори, фестивали и други", каза още министърът на здравеопазването. 


Той категорично отрече, че става въпрос за локдаун. 


Ангел Кунчев обясни, че в други държави има вечерни часове и ограничения за придвижване, което при нас няма да се въвежда. 


Защо мерките са само за десет дни, попитаха репортери. 


От здравните власти обясниха, че с британския вариант на ковид се е ускорил потокът на заболеваемостта. Т.е. пациентите по-бързо напускали болниците, с изключение на тези в интензивните отделения. 


Костадин Ангелов обаче не се ангажира с прогноза дали мерките биха били удължени след изтичането на десетте дни. 



По време на блокадата евакуирали малко момиченце от Ленинград. Наричали я Леночка. Фамилията си забравила, защото била много мъничка и измъчена. Тя изгубила цялото си семейство: майка си, баба си и голямото си братче…

Нея я намерила специална бригада от момичета, и те изтощени – по време на страшната блокадна зима ходели по апартаментите и търсели деца, чийто родители са загинали. 

И ето, намерили Леночка и я евакуирали. Тя не помнела как возели децата в камион:

Не помнела и как е попаднала в детския дом – толкова мъничка била - крайно изтощено мъниче с голяма глава и тънка шийка…

Леночка вече не искала да се храни. Това се случва при мускулна дистрофия. Лежала в постелята си, или седяла на столче до печката. Греела се. И мълчала.

Всички мислили, че Леночка ще умре.

Много евакуирани деца вече умрели от силното изтощение - нямали сили да се хранят и да живеят... И да играят... И да дишат…

Но един ден еднокракият огняр, фронтовакът чичо Коля, направил от стара кърпа кукла. Някак разрязал, загънал, зашил и се получила грозна кукла, но кукла.С химически молив нарисувал очички, устнички и завъртулка за носле.

Дал кукличката на Леночка и й казал много сериозно: 

„Ти, Леночка, люлей куклата. Учи я добре да се храни. Сега ти си й майка. И се грижи за нея. Виж каква е болнава и такава слабичка. Даже не плаче!”…

Леночка се вкопчила в куклата и я притиснала до себе си. 

Започнала да я люлее и да я милва. За обед хранила куклата с каша, шепнела й нещо ласкаво. И сама тя хапнала каша и залъче хляб…

Момиченцето оживяло. Защо ли? - Защото не трябвало да умира!... Понеже трябвало да живее, за да се грижи за куклата си...

Разбирате ли?!

КОГАТО ИМА ЗА КОГО ДА СЕ ГРИЖИШ - ТОВА Е ОГРОМНА СИЛА ЗА НЯКОИ ХОРА

За такива, като това момиченце. 

Когато пораснало, детето станало медицинска сестра и живяло дълги години.Ръцете й били винаги заети, а сърцето – пълно..." 

"Исторические Фото"



От утре се променят част от противоепидемичните мерки на територията на страната. Това става след издадена заповед на здравния министър, съобщават от МЗ.Разрешава се присъственото провеждане на следните дейности в училищното образование:


-приравнителни изпити при преместване на ученик

– изпити за определяне на срочна оценка на ученик с повече от 25 % отсъствия по даден предмет и няма възможност /при невъзможност/ да се оформи срочна оценка, или за ученик в индивидуална или дистанционна форма на обучение;

– изпити за определяне на годишна оценка за ученик в самостоятелна или задочна форма на обучение;

– държавни изпити за придобиване на степен на професионална квалификация по теория и практика;

– индивидуални дейности, в това число писмени или практически изпитвания за текуща оценка при невъзможност за провеждане в електронна среда;

– индивидуални практически часове в предприятие или на територията на дадено училище;

– областни и общински кръгове на олимпиади и състезания, когато не могат да се организират онлайн.


Всички дейности трябва да се провеждат при възможност индивидуално и при стриктно спазване на противоепидемичните мерки. Задължително е носенето на маска за лице, спазването на физическа дистанция от най-малко 1,5 м. и недопускането на лица с прояви на остри респираторни болести.


Разрешава се присъственото провеждане на следните дейности във висши учебни заведения:

– практически обучения и изпити по практика на студенти, специализанти и докторанти;

– семестриални изпити, които включват практическа част и не могат да се проведат в електронна среда;

– държавни изпити и защити на дипломни работи.

В случаите, в които тези дейности се провеждат на територията на висшето училище, ректорът създава организация за стриктно спазване на въведените противоепидемични мерки.


В сектор „Здравеопазване” се възстановява плановият прием и плановата оперативна дейност в лечебните заведения и комплексните онкологични центрове.



Значителен ръст на заболяемостта от коронавирус на двуседмична база се отчита в почти цялата страна, с изключение на областите Видин, Търговище и Разград. В столицата заболяемостта, според статистиката на Районната здравна инспекция (РЗИ), е 493,8 души на 100 000. Скокът е значителен на фона на предишната седмица, когато в София статистиката отчиташе под 400 души заразени на 100 000.

На този фон здравният министър Костадин Ангелов съобщи, че преустановява предизборната си кампания като кандидат-депутат. А от Министерския съвет допълниха, че това се случва по разпореждане на премиера Бойко Борисов, защото здравният министър трябва да се “заеме изцяло със справянето с пандемията”.“Трябва да уверим българското общество, че наблюдаваме ситуацията 24 часа в денонощието, защото пандемията в света върви на пълни обороти. Изборите идват и си отиват, но животът и здравето в момента са основната задача. Затова няма да се поколебаем да наложим отново по-строги мерки, колкото и да страдат финансите и икономиката“, коментира премиерът по време на работно съвещание във вторник.

От пресцентъра на Министерство на здравеопазването отказаха да коментират какви мерки и откога ще се въведат. Източници на Свободна Европа в министерството обясниха, че най-вероятно ще се пристъпи към “затваряне или частично затваряне на страната” в края на седмицата,съобщава svobodnaevropa.bg

Обсъжданите ограничения на работните срещи в последните два дни са носене на маски на открито, ограничения за посещения на моловете и фитнесите, онлайн обучение, ограничения за пристигащите от региони, където коронавирусът е с голямо разпространение.

Все още не е решено дали мерките ще се прилагат на национално ниво или на регионално. Причината е, че вече има няколко области, в които е преминат прагът от над 500 заразени на 100 хил. от населението, докато в други области разпространението на коронавируса е много по-слабо. Най-засегнати са Плевен, София, Шумен, Бургас и Перник.

“Унифициран подход е невъзможен”, подчерта преди ден здравният министър.В София: от 478 заразени до 802 за две седмици

Преди ден високата заболяемост събра на съвещание при премиера Националния оперативен щаб и представители на 28-те регионални здравни инспекции, както и шефовете на големите болнични заведения.

На брифинг след срещата в понеделник здравният министър Костадин Ангелов заяви, че заболеваемостта на 14-дневна база на национално ниво все още не е преминала 300 на 100 хил. души население, но седемдневното изчисление сочи, че това се е случило.Обмисля се и въвеждането на различни ограничения, но засега никой от властите не посочва какви ще са те и откога ще се въведат. На този етап в по-голямата част от градовете в страната са отворени фитнес зали и заведения, но плановият прием в болници е замразен.

Ден след националното съвещание числата са още по-красноречиви: само в София са отечени 802 новозаразени. Миналия вторник (2 март) те са били 645 души. А още една седмица по-назад, на 23 февруари, инфектираните с коронавирус в столицата са били 478 човека. Данните сочат, че за 14 дни скокът на новозаболели само в София е почти двоен.

Потърсен за коментар, директорът на РЗИ-София д-р Данчо Пенчев потвърди изчисленията, че заболяемостта в града висока.

Сметката на Свободн Европа показва, че тя е 514 на 100 000 души. Той обаче обясни, че освен брой заразени и брой население “има други два фактора”. Затова изчисленията на РЗИ сочат, че на двуседмична база заразените в столицата са 493,8 на 100 000 души.

На въпроса ще има ли мерки за София д-р Пенчев заяви, че не би коментирал този въпрос по телефона. “След решение на щаба се случват тези неща. Чака се решение”, допълни той.

Вечерен час за ресторантите, но не и затваряне (засега)

Костадин Ангелов коментира във вторник, че сред възможните мерки е и “намаляване на работното време на заведенията”.

Засега обаче не се споменава, дори неофициално, тяхното затваряне, въпреки че в понеделник представителите на районните здравни инспекции са настоявали именно за това. По информация на Свободна Европа те са изразили становища, че ако се върнат старите ограничения от вторник или сряда, след три седмици заболеваемостта в страната ще бъде с нивата от ноември месец.

На този фон, във вторник, Сдружението на заведенията в България (СЗБ) и Българската асоциация на заведенията (БАЗ) определиха "като абсолютно неприемливо", каквото и да е затягане на мерките, свързано със заведенията.

"Нека да е ясно - ние искаме само да работим! На жълтите павета вече пяхме и танцувахме! Явно сме останали неразбрани с това си послание, но сме готови да бъдем и по-директни в отстояване на правата си", заявявиха от двете организации, припомняйки проведения от тях протест в края на януари в центъра на София под прозорците на Министерския съвет.

Заведенията в страната отвориха на 1 март със заповед на здравния министър Костадин Ангелов. Той пък получи разпореждане за това в края на февруари от премиера Бойко Борисов. “От 1 март заведенията отварят и повече няма да говорим по тази тема. И две и три хиляди да са ... [болните]”, каза тогава премиерът.

От своя страна Ангелов заяви на пресконференция преди две седмици, че ресторантите отварят при ясни критерии. Той се ангажира, че ако заболяемостта в страната премине 200 души на 100 000 рестрикциите ще бъдат наложени отново.

Когато преди седмица това се случи обаче от здравните власти заявиха, че все още има места в болниците и системата не се затруднява да поема новозаразени.

Източник:svobodnaevropa


Наследникът на Антон Хекимян в „Тази сутрин” е прекарал детството си в далечна Либия. Новото лице на Би Ти Ви – Златимир Йочев, живял 5 години в Триполи заедно със своите родители и сестра си. Това бил един от най-щастливите периоди в живота му, но днес водещият не иска да се завръща в страната. „Онази Либия, която обичах, вече я няма”, убеден е той.


Златимир Йочев е роден в Хасково, но детството си свързва с Либия. Семейството му заминава там, когато момчето е съвсем малко. От Триполи са най-ярките спомени от първите години на живота му. Няма много приятели там, но компания в игрите му правите неговата сестра. В Либия Злати получава и първия си велосипед – луксозния за времето си ВМХ – мечта на всички деца в България,пише флагман.бг


„Много исках BMX и, когато ми го подариха, бях на седмото небе! Но още на второто каране се развали – производствен дефект. Бях разочарован и много плаках”, спомня си след години Йочев в свое интервю. Проблемът, за негово огромно щастие, бързо е разрешен и колелото става като ново. Две години момчето не слиза от него. „Съсипвах го от каране!”, спомня си водещия. Още тогава започва да експериментира с по-екстремно каране, което днес е негово хоби.


Либия обаче остава само в спомените му. Водещият е изключително огорчен от разгрома в държавата в последните години. „През 1997 г. със сестра ми се завърнахме в България, а по-късно – и родителите ни. Никога повече не сме се връщали там. Много бих искал да покажа на децата си страната на моето детство. Тогава беше приказно място, като в историите на Шехерезада. Съмнявам се обаче, че някога отново ще видя онази Либия. Това е болна тема, която доказва извращенията, на които е способна политиката. Превърнаха от едно вълшебно място, в което хората бяха щастливи, в арена на несекващи конфликти и несигурност”, коментира Златимир.


Когато се завръща в България, той е 12-годишен. Образованието си продължава в елитната Руска гимназия в родния си град Хасково. Но прекарва там само година. Сърцето го влече към спорта и се мести в спортно училище. До ден днешен спортът е неразделна част от живота му, въпреки че отдавна се е отказал от идеята да се занимава професионално с него. Златимир е запален по движението, благодарение на което се разтоварва от психическото напрежение в работата си. Обича колоезденето, футбола и пътуванията. Два пъти е обиколил България, бил е в почти всички европейски столици и вече започва да опознава Изтока. Фотографията е голямата му страст, а решението да стане журналист е резултат от желанието му да живее интересно – нито един ден да не прилича на другия. Години след като завършва Факултета по журналистика в Софийския университет и започва да се изявява пред камерите, разбира, че тази професия е била неосъществена мечта на баща му.


В залите на факултета Злати се запознава с настоящия си шеф – Антон Хекимян. Двамата са състуденти и още по онова време поемат успоредно своя път към телевизията. Само че арменецът започва работа в Би Ти Ви, а Йочев го харесват в БНТ. Явява се на кастинг и го взимат в туристическо предаване – направо като водещ. По-късно се мести в по-малка, частна телевизия, започва да се занимава с репортерство, става новинар, а когато е само на 28 години се завръща в БНТ – този път като водещ на централната емисия „По света и у нас”. Партнира си с Поли Златарева. Двойката се редува в ефир с емблематичните за Националната телевизия двойки на Радина Червенова и Спас Кьосев и Аделина Радева и Георги Любенов. Цял месец Йочев се подготвя за излизането си на екран, а после споделя, че след първата суха тренировка колегите му са му ръкопляскали.


Но въпреки че приема работата в БНТ като огромно предизвикателство и признание, тя не му е достатъчна. Той иска нещо различно, авторско и много по-лично от новините. Затова се мести в свързваната с варненската групировка ТИМ „България он ер” като водещ на сутрешния блок. Там започва да налага характерния си стил. Държи да поднася на зрителите не само стряскащи и шокиращи, но и „добри” новини. Започва опити да „възпитава” аудиторията си с хубава музика, прави прегледи на интересни исторически събития, случили се на същата дата преди години. Чувства се добре. Единственият му проблем е, че като водещ на сутрешен блок става рано и съответно е желателно да си легне рано. Но последното му се струва невъзможно.

„Не ранното ставане е проблем, а че след толкова години водене на сутрешен блок не мога да си организирам деня и по-скоро вечерта. Не лягам рано. Аз съм нощна птица и вечер съм много по-активен, което значи, че ставам в четири, но не успявам да си легна към 8 ч. вечерта, когато би следвало да го правя. А работата често ми взема чисто физическо време за нещата и заниманията, които обичам да правя, защото съм човек с много интереси и хобита”, коментира Йочев още като водещ в „България он ер”. Той подчертава, че винаги е стоял встрани от хората, които му гостуват в студиото. „Нямам приятели политици. Имам приятели, с които играя футбол, спортувам, ходя на екскурзии, обикалям света”, категоричен е водещият. За него е въпрос на професионална хигиена да постави граница между приятелския си кръг и кръга на хората, които интервюира.


Успоредно с професионалния му живот се развива и личният. Златимир създава семейство с красивата си колежка Марина Цекова, която по онова време работи в Нова тв. Двамата имат дъщеричка, родена на Бъдни вечер през 2018 г. Кръщават детето Тамара. Двойката няма роднини с това име – избира го просто защото много го харесва.

Междувременно кариерата на Антон Хекимян върви шеметно нагоре като водещ на сутрешния блок в Би Ти Ви. А след като го правят шеф на новините и актуалните предавания в телевизията – в края на миналата година, след дълго мислене и кастинги той решава да покани бившия си състудент да го замести в „Тази сутрин”. Половинката на Златимир – Марина, също е назначена в телевизията. За нейното преместване от Нова в Би Ти Ви е съобщено в деня, в който става ясно, че Хекимян е новият директор.


Засега отзивите от работата на Златимир Йочев в „Тази сутрин” са много добри, а коментарите на зрителите – повече от ласкави. „Много интелигентен журналист. Харесвам го още от „България он ер”. Талант и безкомпромисна харизма”, пишат зрители на официалната страница на предаването. Някои дори настояват за негова екранна половинка да бъде поканена половинката му и в живота – Марина Цекова, вместо Биляна Гавазова, с която работи в момента.

Източник:фламган.бг



Правителството отпусна още 100 милиона лева за безлихвени кредити. От тях може да се възползват хора, които не могат да полагат труд заради пандемията от коронавируса.

Така бюджетът по Програмата за гарантиране на безлихвени заеми за граждани става 300 милиона лева. Допълнителните средства идват от Програмата за портфейлни гаранции в подкрепа на ликвидността на микро-, малките и средни предприятия, пострадали от извънредната ситуация заради COVID-19.И двата помощни механизма се изпълняват от Българската банка за развитие.

В същото време се наблюдава активно търсене на безлихвени заеми от банките – партньори на ББР. Правителството възложи на банката да извършва преразпределение на средства от бюджетите на двете програми при необходимост.

Те разполагат с общ финансов ресурс от 700 милиона лева.



Домът, в който е родена и живяла като дете Людмила Живкова в самоковското село Говедарци, е разграбен в началото на 90-те и днес стои занемарен и заключен. По-възрастните още си спомнят как майка й – доктор Мара Малеева, лекувала местните в началото на 40-те години.  По това време Тодор Живков бил партизанин и идвал в Говедарци нелегално. И днес в кметския кабинет виси голяма снимка на бившия Първи. Под нея е сложен следният надпис: „Българският народ по негово време благоденстваше“.

„Намерих този портрет, захвърлен в някакво мазе на общината, и го окачих на видно място, защото по негово време хората живееха добре – казва кметът Бойчо Шуманов. – Зарекъл съм се – ще го сваля тогава, когато стигнем стандарта на живот от 80-те години. Зад родната къща на Людмила имаше малък музей. Там бяха събрани снимки и вещи на нейното семейство. След като свалиха от власт Тодор Живков, всичко започна да се разграбва. Пред портата имаше малък барелеф на Мара Малеева. Изчезна безследно. Не знам кой го отмъкна и кому пречеше. Знам, че тази жена е лекувала хората в нашето село без пари. Сега, като отидеш на доктор, първо те питат дали имаш с какво да платиш. Искам къщата на Мара Малеева и Людмила да се стегне. Да се възстанови музейната сбирка. Историята трябва да се пази.“

Оказва се, че това зависи не от друг, а тъкмо от общинарите в Самоков. Имотът сега е общинска собственост, но състоянието му е окаяно.

„Доколкото знам, е даден на семейство възрастни хора срещу символичен наем и ангажимент да се поддържа“, обяснява Шуманов.

Ето какво видяхме като надникнахме зад оградата на къщата на Людмила Живкова. От навеса пред някогашния мемориал стърчат само проядени греди. Носи се тежък дъх на застояло. Пред вратите са струпани купчини дърва. Сред мрачната обстановка на разпаднал се соц стърчи антена за сателитна телевизия.По всички прозорци са увиснали стари пердета. Изглеждат толкова вехти, че вероятно са били неми свидетели на срещите между Мара Малеева и нейния любим партизанин Тодор Живков. За дъщеря им Людмила, която може би е зачената там, още приживе се носят легенди.


„За мен демокрацията в България започна от Людмила Живкова – казва кметът на Говедарци. – Ако не беше умряла толкова млада, България можеше да има съвсем различна съдба.“


„Спомням си го Тодор Живков още когато идваше в селото като нелегален – казва Иван Крушарски от Говедарци. – Аз тогава бях още дете. Живков беше обикновен човек и обичаше да играе карти с местните. Партньор му беше бай Андон, на когото викаха Чарли.“Живков не забравя Говедарци и когато става първи в държавата.

„Веднъж покани част от местните на вечеря в резиденция „Бистрица“ – разказва бай Иван. – Аз ходих като председател на профсъюзна организация. Спомням си, че Живков каза: „Сега да идем да хапнем каквото Бог дал.“ Разправят, че бил атеист, но по негово време се правеха черкви и се поддържаха манастири.“



Случаят, за който няма никаква информация в медиите все още, е от 25 февруари

Кандидатът за кмет на бургаското село Равнец през 2019 г. Иринка Русева е задържана с огромно количество дрога на границата във Видин,съобщи ексклузивно Флагман.бг. Случаят, за който няма никаква информация в медиите все още, е от 25 февруари.

Иринка Русева е арестувана от гранична полиция с голямо количество марихуана, която прекарвала през границата. Тя се е прибирала с микробус от Германия, където по принцип от години работи.

"Вярно е, че не се яви на работа през последните дни. Издирваме я и не си вдига телефона", казаха за Флагман.бг нейни колеги. По случая е образувано досъдебно производство в Окръжна прокуратура – Видин, откъдето потвърдиха информацията за Флагман.бг, но отказаха да разкрият повече подробности.

В своята предизборна програма за село Равнец през октомври 2019 г.  Иринка Русева обявила, че има ясна концепция за задържането на младите хора, добавила още, че ще работи за развитието на Индустриалната зона и подобряването на инфраструктурата в селото. След като загуби обаче от Костадин Георгиев, вероятно се е насочила към сенчестия бизнес.

Източник:флагман.бг/в статията е ползвана илюстративна снимка от интернет/



Още в периода 1944-1947 година едрите и средните производители на аграрна продукция в НРБ са обявени за „кулаци“, „дребна буржоазия“ и „експлоататори“. По онова време в селата живеят близо 80% от българите, а над 3/4 от икономиката изцяло зависи от земеделското производство. Именно селските райони са бастион на все още съществуващата антикомунистическа опозиция в Народното събрание, където сто депутати начело с Никола Петков водят неравна битка срещу настъплението на новата диктатура, направлявана от Москва и подкрепяна от окупационната Червена армия. След обесването на Никола Петков, опозиционните партии са разформирани. Наместниците на Москва Георги Димитров, Вълко Червенков и Трайчо Костов насочват ударите на режима и към заграбването на индустриалната, банковата и едрата градска собственост.

Бруталните действия срещу селяните

През 1948 година тези комунистически дейци формулират и главната задача: до 1953 година в НРБ да приключи „големият скок“ на сталинската колективизация, като поне 2/3 от поземлената собственост премине от ръцете на стопаните във властта на комунистическата номенклатура. По указание от Москва разправата трябва да започне с „експлоататорската класа“ в българското село, която по сметки на БКП възлиза на около 100 000 средни и сравнително заможни производители на храни за пазара. За „кулаци“ са обявявани в някои случаи дори собственици на по 40-60 декара земя и няколко крави. На тях първо им отнемат стопанските постройки, инвентара и всички ниви, които не могат да бъдат обработвани без наемен труд. След това както по-заможните, така и бедните са принудени да изпълняват непосилни наряди за доставка на месо и зърно в полза на централната власт.Съдбата на „кулаците“ всъщност е подпечатана веднага след ликвидирането на опозицията в Народното събрание през 1947 година: те са обречени на икономическо и физическо унищожаване. Оцелелите след „разкулачването“ преминават през репресиите в тъй наречените Трудово-възпитателни общежития на МВР и са подложени на всевъзможни гаври.

Насилията рязко нарастват след 1948 година, изтъква шефът на Държавна агенция „Архиви“ доц. Михаил Груев. Той е документирал някои от методите на комунистическите функционери, изпратени по селата в Северозападна България, за да „агитират“ селяните да влязат с имуществото си в ТКЗС-тата по съветски образец. „Някои от нежелаещите да подпишат са били търкаляни в бъчви по нанадолнища. Имало е случаи на опити за давене в Дунав през зимата. Най-обичайната практика обаче е била нежелаещите да бъдат затваряни, често за повече от денонощие, и да не бъдат пускани, докато не подпишат.“ Изследователят на колективизацията проф. Владимир Мигев пише, че по-упоритите стопани често били изкарвани през нощта с камиони извън селата, за да повярват, че може да не се върнат живи, ако не подпишат декларациите за отказ от имуществото си. Въпреки старанието и репресиите, до края на 1949 година са създадени ТКЗС-та в едва 847 села – от всички 5600 в страната. В тези колхози са обхванати 11% от земеделските стопани. Обикновено това са най-бедните селяни с по 20-40 декара земя, а също и селските комунисти, заставени да влязат по заповед от местните партийни организации.

Разгромът на частното земеделие в страната е поверен на ново трио, ръководено от Вълко Червенков, в което влизат още секретарят на ЦК по въпросите на селското стопанство Тодор Живков и земеделският министър Титко Черноколев. В началото на 1950 година Черноколев изработва нова стратегия за смазване на „кулаците“ и по-заможните селяни, отказващи да влязат в ТКЗС. Ударът е насочен към производителите в най-плодородните околии на страната – предимно в Тракийската низина и Добруджа. Въведен е стръмно нарастващ подоходен данък, с който се отнемат до 46% от приходите на „кулаците“. Редом с него рязко са завишени и нарядите за зърно. Мигев привежда пример със земеделец от добруджанската околия Генерал-Тошево, който е трябвало да предаде на държавата не само цялото зърно от своите 100 декара пшеница, но и допълнително да закупи над 19 тона зърно на свободния пазар, за да се издължи на властите.

Новият план за унищожение на селската „буржоазия“ е приведен в действие през лятото на 1950 година. Под милиционерска охрана изпълнителите секвестират току-що овършаното зърно още на харманите. От къщите на неиздължилите се докрай по-заможни селяни са иззети всички хранителни запаси – независимо от факта, че хората остават без препитание и семена до новата реколта. Вторият човек на режима Георги Чанков заявява на всеослушание: „…ще разплачем и децата в утробите на кулашките майки, но ще съберем зърнените наряди!“. Оставени без прехрана, селяните на много места организират спонтанни бунтове, в които има убити и ранени. Лично Тодор Живков участва в потушаването на бунтовете в Северозападна България през 1951 година, заради което е избран за член на Политбюро на ЦК на БКП, напомня Груев. И добавя, че неслучайно горянското движение достига своя пик именно през 1950-1951 година, като над 80% от хората в четите са селски стопани, оставени без елементарни средства за съществуване.

По данни на проф. Владимир Мигев една четвърт от всички дела на съдилищата в началото на 1950-те години са насочени срещу „кулаците“ и средното селско съсловие, нежелаещи да се обвържат с натрапената им колхозна система. Присъдите обикновено варират между 7 и 10 години затвор с конфискация на цялото имущество, уточнява Мигев.

Когато селата започнаха да се обезлюдяват

Репресиите срещу селяните и българското земеделие продължават до 1962 година, когато и последните ниви и пасища в планините стават „общонародна собственост“. Четири години преди това са премахнати и мизерните ренти, които се изплащат на псевдокооператорите. Започва масово бягство от селата, продължило до края на комунизма. От средата на 1950-те до края на 1960-те средногодишно между 80 000 и 100 000 селски жители се превръщат в „градски пролетариат“.

Целта и резултатите от най-мащабното престъпление на комунизма срещу българите, засегнало около 75% от хората в НРБ, са описани с особен цинизъм в доклада на Титко Черноколев, който е главен архитект на селско-стопанската колективизация. През ноември 1950 година Черноколев рапортува пред партийните началници и съветските им надзорници: „На редица места, особено в Добруджа, са били приети много кулаци в ТКЗС (…) Сега от ТКЗС масово изключват тези кулаци. Съгласно устава на ТКЗС, не им връщат добитъка и инвентара, поради което кулаците не могат да обработват оставената им земя. Освен това органите на Финансовото министерство пристъпват да събират данъка по общия доход от тези кулаци, но понеже те не могат да го платят, им описват и вземат къщите, което вече е равносилно на пълно разкулачване“.




Тя бе едно от популярните лица от телевизионния екран


На 71-годишна възраст почина едно от популярните лица от телевизионния екран – Клара Маринова, съобщи NOVA TV. Тя е родена на 20 април 1949 година в село Ресилово. Завършва Техническия университет в София.


Маринова е журналист с дългогодишен опит в БНТ.  Тя бе и депутат от БСП в 7-то Велико народно събрание, 36-то и 37-то Народно събрание, както и ръководител на пресцентъра на ПГДЛ в 37-то Народно събрание.Застана начело на пресцентъра на БСП по време на най-тежките времена в държавата – през изпълнената с политическа турбулентност 1997 година. 


Мнозина я запомниха като пеещата журналистка в замеряния с павета парламент по време на големите протести.


Искрени съболезнования на близките и приятелите на Клара Маринова! Поклон пред паметта й!



Когато стане въпрос за връх Шипка, почти няма българин, който да не знае историческите факти, свързани с него. Шипка е връх в Централна Стара планина, където са се водили епичните Шипченски боеве по време на Руско-турската освободителна война. Те са продължили три дни – от 9 до 11 август 1877 г. по стар стил или от 21 до 23 август 1877 г. по новия Григориански стил. Върхът символизира героизма и саможертвата на руси и българи за освобождението на България от Османско робство. Народната признателност и благодарност към паметта на хилядите воини, дали живота си за нашата свобода, са намерили веществен израз в повече от 440 паметника, издигнати на различни места в България.


Най-впечатляващ е Паметникът на свободата, издигнат на връх Шипка. Паметникът на свободата, както е наречен монумента, е висок 31,5 м. “На борците за свободата“, гласи надписът с метални букви, поставен над главния вход от северната му страна, а над него е издигнат огромен бронзов лъв с дължина 8 м, височина 4 м и тегло 28 тона. Паметникът е открит на 26 август 1934 г. лично от цар Борис ІІІ. При откриването са присъствали над 100 000 души, от които 80 живи опълченци, преки участници в епичните боеве. Великият български поет Иван Вазов е написал епичното стихотворение „Опълченците на Шипка“, което едва ли има българин, който да не е чувал за него.


Да, това пише в учебниците. Това са ни казвали учителите по история. Но има и доста други, малко известни и любопитни факти, за които или не се пише или просто се пренебрегват от историята. 10 от тях представя в блога си „За всекиго по нещо“ Питагорид.


1. Истинският връх Шипка се намира на север от главното било и превала на прохода и на запад от шосето на около 300 м северно от съвременния паркинг и ресторантчетата около него. Висок е 1232 м. На този връх се е намирало главното командване при отбраната на прохода. Върхът, където се намира днес Паметникът на Свободата се е наричал връх Свети Никола и е висок 1326 м. По времето на социалистическия период е имало практика, много градове и исторически места да се преименуват. И връх Свети Никола не е пощаден и през 1951 г. с указ му е дадено ново име – връх Столетов (на името на генерал Николай Столетов, командирът на Шипченския отряд, към който са причислени и 5 дружини български опълченци). В това не е имало нищо лошо, но по незнайни причини през 1977 г., комунистическото управление отново „решава“ да преименува името на върха, като уж връща историческото му име Шипка. Но става истинска бъркотия, защото връх Шипка вече съществува, и с това преименуване всъщност с едно и също име се именуват два различни върха. Коя умна глава е сторила тази глупост не е известно, но след като се разбира за грешката, на истинския връх Шипка се дава също ново име Малка Шипка. Така че Днешния връх Шипка е „изкуствено“ преместен с около 1 км на юг и е поставен на мястото на връх Свети Никола. Типично за българските абсурди.


2. Идеята за изграждането на паметник е предложена още на заседание на Учредителното народно събрание във Велико Търново през 1879 г. Но тази идея не се осъществява на практика за повече от 45 години. Все пак на местата, където са се водили Шипченските боеве, още през 1880 и 1881 г. са построени множество възпоминателни паметници, най-големият от които е Големият руски паметник, на мястото където е била „Стоманената батарея“. На самия връх Свети Никола е имало сравнително малък възпоминателен паметник (на мястото където днес се намира „вечният огън“.) Едва през 1921 г. на конгрес на Опълченското поборническо дружество „Шипка“ се взема решение във връзка с 45-та годишнина от Шипченската епопея да се положат основите на монумент в памет на загиналите руски воини и български опълченци. Избрана е най-високата точка в околността – връх „Свети Никола“. На 24 август 1922 г. по време на тържествата по случай 45-годишнината от Шипченската епопея е положен основният камък на паметника. Но… за самия паметник няма проект. Изготвянето на проекта се забавя цели 3 години и накрая едва на 3 юни 1924 г. е обявен конкурс с краен срок 31 декември 1924 г. За съжаление резултатите от конкурса са анулирани. На 30 ноември 1925 г. се провежда втори конкурс. Най-висока оценка получава проектът на архитект Атанас Донков и скулптура Александър Андреев. На 3 февруари 1926 г. е сключен договорът за започване на строежа с авторите на отличения проект.


3. Самият строеж започва през пролетта на 1926 г. под ръководството на инж. Богдан Горанов, арх. Минчо Заеков и инж. Иван Данчов. За главен майстор е назначен Илия Мъглов. Той обаче изкарал паметника до нивото на костницата и поради суровите условия хората му се разбягали и изоставили строежа. Инж. Данчов назначава нов главен майстор – Пеньо Атанасов Колев от с. Дралфа, Търговищко, познат още като Пеньо Бомбето, защото постоянно и винаги носел бомбе. През летата на 1927, 1928 и 1929 г. кипи усилената строителна дейност. Три години Пеньо Бомбето и хората му строили паметника. Работниците с нечовешки мъки издържали тежкото изпитание: Кънчо Кавръков от с. Шипка бил майстор на ваденето на камъни. Каменоделците Генчо Ваков, Илия Рашков, Георги Иванов, братята Христо и Георги Димитрови и още десетина души от Габровско с длета оформяли камъните за строежа. Грубите камъни се извозвали от кариерата до върха с два чифта биволи чрез специално изработени метални коли. В една кола можело да се превозят до един тон каменни блокове доломит. Пясъкът са го карали от Мъглиж и Енина до Шипка с каруци, а оттам към върха в сандъци, натоварени на 40 каракачански катъра. Нямало дори коларски път до върха, защото ерозията заличила стария път през прохода. Хората от Шипка и Мъглиж направили нов път доброволно. Цимента, бетонното желязо и дървения материал превозвали от Казанлък до с. Шипка с камиони, а до върха с катърите, волски коли и конски каруци. Времето в планината много често било мъгливо и дъждовно. Строежът вървял трудно и бавно. Каменната кула е завършена в груб строеж едва през лятото на 1929 г. Но през септември същата година строежът изведнъж се спира по… политически причини. Както е известно от историята, след Междусъюзническата и Първата Световна война, България претърпява две национални катастрофи и като бита страна трябва да се подчинява на редица международни споразумения.


4. Според първоначалния проект на паметника, на върха на пресечената пирамида е трябвало да се постави огромен бронзов лъв, който да гледа на север. Лъвът бил вече отлят в Софийския военен Арсенал от група майстори, начело със Стефан Вежански по проект на скулптура Кирил Шиваров. Но именно този 8-метров лъв създал много проблеми на авторите на проекта и на българските правителства по време на строежа на мемориала. Самият лъв бил изготвен от 28 бронзови черупки с общо тегло 28 тона. Трябвало за се пренесе на върха на части и там да се сглоби като обемен пъзел. Мулета и катъри изтеглят лъва до заветния връх. И тъкмо когато работниците умуват как да го качат на кулата, румънското правителство остро протестира. „Не може българският национален символ да гледа на север! Това намирисва на териториални претенции!“, отсичат власите, които вече са заграбили Южна Добруджа. Възниква сериозен политически натиск от страна на Румънското правителство. Тогава министерският съвет се събрал и решил лъвът да се обърне на юг – архитектурният проект го позволявал. Веднага след тази стъпка обаче едновременно реагирали Гърция и Турция. Все още били пресни спомените от Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война и всички гледали на България с лошо око. Намеквало се е, че с този акт българите търсели реванш за Ньойския договор. Под този международен натиск от Румъния, Гърция и Турция, нашите политици вместо упорито да отстояват позицията си, се прекланят в кръста и „свалят“ лъва от върха на паметника и го „поставят“ на козирката над главния вход от северната страна при това обърнат на… запад. Сега мълниеносно реагирала Сърбия. Дали пък българите не търсят някакъв реванш за Македония и Западните покрайнини? Сръбският посланик дори връчил официална нота на външното министерство. „Погледът на българския лъв на запад пречел на двустранните отношения между двете страни.“ И така, пак се събрал Министерският съвет и накрая било взето решение лъвът да гледа на изток, откъдето са дошли Освободителите. След това решение, българите приели всичко на майтап. Те се шегували, че лъвът гледа към Черно море, защото рибите в него са неми и не могат да протестират, а кабинетите на двама министри се занимавали с „въртенето на лъва в различните посоки на света…“. Така строежът на прекроеният паметник продължава отново през 1931 г. Трябвало да се постави фигурата на лъва над главния вход на вече построения паметник и да се направят окончателните довършителни работи. За тези дейности са включени и части на трудовата повинност от Стара Загора.


Искам да споделя и няколко любопитни факти които ми е разказал моя дядо, който е взел пряко участие при монтажа на бронзовия лъв. Дядо ми е бил трудовашки уредник и е водел трудовашка чета от така наречената „трудова повинност“, въведена още от Александър Стамболийски. Трудовашката чета е наброявала около 30 човека, съставена предимно от неграмотни млади момчета, а той е бил техен „началник“. А бе, казано по друг начин „трудовашки фелдфебел“.5. Паметникът е изграден на грубо от каменни блокове доломит. Главната врата от север е направена от желязо и доставена за монтаж. Оказало се обаче, че един огромен каменен блок пречел вратата да бъде монтирана на мястото си. Повече от 10 см от камъка трябвало да се премахне, за да влезе вратата в отвора, предвиден за нея. Вместо каменоделци бил поканен един италианец, който се наел да премахне пречещото парче чрез… контролирано взривяване. Той пробил 7 отвора и поставил определено количество взривно вещество. След взрива камъкът бил отсечен с точност до милиметри и вратата влязла абсолютно точно на мястото си.


6. И още един любопитен факт за Шипченските боеве. Става въпрос за Пълното лунно затъмнение, което е станало на 11 срещу 12 август 1877 (стар стил), в най-напрегнатата нощ от шипченската епопея.


7. Друго, с което често се спекулира, това е че боевете на Шипка са продължили само… три дни. Това не е вярно. След спасяването на прохода, боевете продължават с нестихваща сила още три дни, през които са дадени и най-много жертви от страна на руските войски.


8. Освен това на 17 септември 1877 г. Сюлейман паша прави още един отчаян набег към Шипченската позиция.


9. Истинската трагедия на Шипка е била при така нареченото „Шипченско стоене“ през лютата зима на 1877-1878 г. Тогава са умрели от болести и студ над 9000 руски войни.


10. Може би много са чували фразата: „На Шипка всичко е спокойно!“. Такъв е бил ежедневния рапорт на командващия Шипченската позиция генерал Радецки./bgnow.eu/



Като мярка срещу недекларираната заетост в страната, предлагат да се промени сега действащата схема на плащане на осигуровките у нас – 60% – за сметка на работодателя и 40% – за сметка на работника, като служителите да плащат по-високи и дори да поемат целите осигуровки.

Това беше предложено в представената от Асоциация на индустриалния капитал в България Национална карта на недекларираната заетост.

Според проф. Емилия Ченгелова, която представи изследване по темата, по този начин ще се намали икономическият интерес на работодателя от недекларирана заетост и в същото време ще се увеличи интересът на работника, не само да има трудов договор, но и да бъде осигуряван върху пълната сума на брутното трудово възнаграждение, пише Труд.

Друга мярка е осъвременяване на трудовото законодателство, за да се изключат “вратичките”, които сега позволяват наемането на хора без договор.Работодателите искат и да се въведе системи от бонуси и стимули за коректните фирми. 29 на сто е недекларираният труд в България, показва изследването на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Проучването е проведено сред 630 предприятия, в които освен работодателят, въпросник попълват и работниците. Пет вида недекларирана заетост се използват у нас.

Най-честата практика е работа на договор с фиктивни клаузи, като част от парите се дават на ръка. На второ място се прилага практиката да не се плаща извънреден труд, както и да се ползват прикрити трудови договори – тоест сключва се граждански договор, за да не плаща работодателят осигуровки. Едва след това се прилага практиката да се наемат хора без трудов договор, а на последно място е използването на фалшива самонаетост, обясни проф. Ченгелова.91% от работниците и 83% от работодателите смятат, че недеклариран труд има, защото законите у нас оставят вратички. Други фактори са ниските санкции, както и демотивацията на хората да плащат осигуровки, защото не вярват в здравната и пенсионната системи, показва още изследването.

Според заместник-министъра на труда и социалната политика Лазар Лазаров различни изследвания за сивата икономика у нас показват, че делът намалява. За последните 10 години делът на икономиката на светло се е повишил от 64% до 80 на сто, допълни той. Пандемията показа колко е важно работниците да се осигуряват на реалните доходи. Сега се видя, че на помощта на държавата може да се разчита, само ако бизнесът работи на светло, отбеляза и зам.-министърът на финансите Даниела Петрова.

Източник:https://novini.store/



Забраната за конгреси, сватби, кръщенета, семинари, конференции отпада от 1 мартЗаведенията ще отворят от 1 март при капацитет от 50%, до 6 човека на маса и ще работят до 23 часа. Това съобщи вицепремиерът и министър на туризма Марияна Николова.


Нощните клубове ще отворят от 1 април, съобщава "Стандарт".


Забраната за организирането на събития - конгреси, сватби, кръщенета, семинари, конференции отпада от 1 март, но ще има ограничение в капацитета от 30%. Запазва се ограничението от 15 човека за организирани частни събития като сватби и кръщенета.


Задължително е спазването на всички противоепидемични за работа, подчерта вицепремиерът. Тя беше категорична, че контролът ще е безкомпромисен и не трябва да се допуска и една грешка, която може да опетни бранша.


Министър Николова посочи, че с официално писмо още от 19 януари тя е предложила отварянето на заведенията, като идеята е била работното време да е до 22:30 часа.


„Днес направихме ново предложение за дейности до 23 часа, което беше прието и от бизнеса”, посочи вицепремиерът.


Работещите в туристическия сектор ще бъдат ваксинирани приоритетно, като предстои представителите на бранша да предоставят в Министерството на туризма приблизителния брой на желаещите да се ваксинират. Данните ще бъдат предоставени на Министерството на здравеопазването, което ще организира имунизацията.


„Важно е да се направи организация и да разберем каква част от представителите на бранша имат желание да се ваксинират, за да може това да стане преди активния летен сезон”, коментира министър Костадин Ангелов.


 


На 26 юни 1981 г. в град Копер (тогава във Федеративна република Югославия) е вдигнат родния трибагреник на моторен кораб „Скандинавия” (по-късно, от 23 декември 1981 г. - „Царевец” - TZAREVETZ - IMO 7814462), първият български кораб тип „ро-ро” закупен от ДСП „Международен автотранспорт” (по-късно известно като СО „МАТ”). 

Корабът е построен през 1979 г. като SCANDINAVIA по датския проект Challenger.  Експлоатацията му е поверена на екипаж от Параходство БМФ с капитан Живко Гаврилов и с главен механик Димитър Христов.

БМФ предоставя екипажи на СО-МАТ от резервния състав на собствените си фериботи - високо квалифицирани командни и изпълнителски кадри в обслужването на кораби - скандинавска корабостроителна продукция. Така се предотвратяват банкови неуредици или користни замисли на корабособственика - продавач, за получаване на неустойки от евентуалното закъснение за отплаване по разписание. 

Въпреки че българският екипаж е допуснат да се качи на борда само два часа преди определеното време за отплаване, „Царевец” наистина напуска пристанището по разписание.В търговския флот на България корабът „Царевец” служи до 1988 г., след което е продаден на британска фирма, която го преоборудва в пътнически ферибот. Под имената „Fiesta”, „Fantasia”, „Stena Fantasia” фериботът плава в Ламанша. През 2005 г. в Гданск е ремонтиран основно и плава в Балтийско море под полски флаг с името „Wawel”. Под това име корабът плава и до днес.

Част от биографията на кораба е заснемането на борда му на серийния български филм „Васко да Гама от село Рупча”.

Източник:Морски вестник


Снимка: БТА

През 2025 година минималната работна заплата да достигне 1230 лева, а средната - 2460 лева, настоява КНСБ в Меморандум за социално-икономическото развитие на България за следващите 4 години.


Предстои документът да се обсъжда с участниците в предизборната кампания. Целта на синдиката е бъдещите управляващи да се стремят към постигане на основни параметри в ключови области като доходи и възстановяване на икономиката.


Синдикалистите прогнозират ежегоден ръст на брутния вътрешен продукт от поне 3,5%. Те искат ускорен ръст на заплатите от близо 13 на сто годишно и поставят като основна целта минималната заплата да бъде 50 на сто от средната в края на следващия четиригодишен управленски мандат. В момента съотношението е малко над  42 на сто.


Президентът на КНСБ Пламен Димитров коментира:


"На бюджета това, по наше изчисление, ще струва някъде около милиард, милиард и 200 милиона на година. Тоест за четирите години малко под 5 милиарда лева. Това е цената, за да можем да стигнем до тези величини, а с този растеж, който споменах вече, за нас това е постижимо".


От КНСБ настояват за достигане през 2025 г. на 67% от средноевропейските нива на БВП на глава от населението и на доходите у нас по паритет на покупателна способност.


В меморандума е заложено също искане за повишаване на обезщетението за гледане на дете до 2-годишна възраст от сегашните 380 на 730 лв. на месец, на средната пенсия от 490 на 865 лева и на минималното обезщетение за безработица - от 12 на 35 лв. на ден.


"Политиците, които искат да вземат властта, да кажат на народа, те това искат ли да го изпълняват или няма да го изпълняват, защото да могат хората да си направят сметката", отбеляза още Пламен Димитров.


В предаването "12+3" икономистът Любослав Костов представи анализ на КНСБ за предприетите мерки заради кризата с коронавируса, според който заделените от България средства за тази цел са близо 8 млрд. лева, 6,7% от БВП на страната за 2019-а година. Сред страните от ЕС, по дял на тези средства, след нас е само Румъния, която има 4% от БВП.

Източник:БНТ


senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации