Лаура Кьовеши: пред БиБиСи: Започваме разследване на хората с власт в България

Ние ще разследваме всички престъпления, свързани с организираната престъпност. И не е нужно да имаме политически гръб, защото Европейската прокуратура е независим орган. Прокурорите ще са независими.

Това ще бъде ролята на Европейската прокуратура – да разследва хората с власт и да използва всички легални средства, с които разполага, за да доведе разследванията си докрай. Скоро започваме разследване в България и всички ще видят, какво означава нашата работа. Това заявява европрокурор №1 Лаура Кьовеши пред БиБиСи,съобщава сайтът interesninews.eu

– Близо година, след като бяхте назначена за първия европейски главен прокурор, вие се опитвате да се справите с много неотложни проблеми, които костват на ЕС милиарди евро. Какво свършихте досега?

– На 1 ноември поех поста и започнах да организирам малкия си екип, като в началото се заех с административни въпроси, които трябваше да се изчистят. За да започнем работа, е необходимо да назначим европейски прокурори – прокурори, които ще работят с мен тук, в Люксембург. Също така имаме нужда и от прокурори, делегирани от страните членки на Европейския съюз. Това са тези прокурори, които ще работят в своите държави – страни членки на ЕС.

– Ще се съгласите ли с мен, че проблемът е много сериозен и трябва спешно да се реагира – ние говорим за ролята на организираната престъпност и за злоупотребите с милиарди долари от земеделските и кохезионните фондове на различни места в Европейския съюз – има страни, които са известни с изключително лоша репутация, а вие ми казвате, че 9 месеца по-късно все още не сте започнали работа. Че все още работите по уреждане на административни въпроси.

– Прав сте. Европейската прокуратура ни е много необходима, но за да започнем да работим по случаите, имаме нужда да изградим институцията си. Това означава, че имаме нужда от вътрешни регулации, от назначаване на всички прокурори и това не е решение, което може да бъде взето само от един човек – това е споделена отговорност между Европейската комисия, Европейския парламент, Европейския съвет и националните власти във всяка страна членка, участващи в изграждането на Европейската прокуратура.

– Задавам ви простичък въпрос – дали в изкореняването на корупцията, бидейки агресивен прокурор, вие вярвате, че целта оправдава средствата?

– Не, в целия си професионален път съм спазвала законите и това е единственият принцип, който следвам и към който всички трябва да се придържаме. Трябва да уважаваме законите.

– Добре. Сега да ви попитам и още нещо – сега от румънски прокурор заемате по-широка позиция – на прокурор на ЕС, изкореняващ корупцията. Какво сътрудничество ще очаквате от страна на държава като Унгария? Тя ясно показа нежеланието си да ви сътрудничи и да участва в европейската прокурорска система. Унгария, заедно с Полша, Швеция, Дания и Ирландия, не желаят да участват. Отказали са. А вие, имайки предвид всички твърдения, че в Унгария много се злоупотребява с европейските пари, как планирате да работите там?– Ние ще работим на база законите, регламентиращи дейността на Европейската прокуратура и ще сключим работни споразумения със страните, които не участват в нея – включително с Унгария, Полша, Швеция, Дания и Ирландия. Също така ще се договорим и с трети страни. Ние вече започнахме да водим преговори с Унгария и Полша и ще продължим да се договаряме и с останалите неучастващи държави. Ще работим въз основа на инструментите, с които ние, прокурорите, разполагаме за международно сътрудничество.

– Нека ви задам и един по-специфичен въпрос – имаше разследване на OLAF за Унгария, за изпълнители на проект за улично осветление, финансиран по европрограма. По него имаше много нередности – той бе спечелен от компания, много близка до унгарския премиер. Но за OLAF, както казахте, те не са в състояние да извършват криминални разследвания и ако в бъдеще се случват подобни злоупотреби в Унгария, то вие ще можете ли да ги разследвате?

– Можем да ги разследваме, ако в тях участват страни членки, членуващи в Европейската прокуратура, или ако са извършени на територията на друга страна членка, свързана с нея. Иначе – цялата информация, която имаме, ще трябва да изпратим в Унгария.

– Чудя се какво наистина се е променило – от самото начало на това интервю ми казвате, че това е голяма инициатива на ЕС, че вие сте създали нова институция, за да може сериозно да се борите срещу корупцията и измамите, но ето, че в края на краищата всичко е в ръцете на страните членки. И цялата ви сила произтича от сътрудничеството ви с тях – ако не го правят, вие реално не можете да функционирате.

– Не е съвсем така. Ние ще получаваме сигналите директно в Люксембург, на централно ниво. Ние имаме възможност да прехвърлим разследването от една страна в друга и това, което е важно, е качеството – професионализмът на европейските делегирани прокурори, с които ще работим в Европейската прокуратура. Националните власти трябва да изберат тези прокурори и да ги предложат на главния европейски прокурор, за да бъдат назначени. Но е важно да се каже, че те ще бъдат независими в действията си. Също така е важно да се подчертае, че те няма да бъдат ограничавани в националните си граници – например прокурор в Румъния може да се обади на своите колеги в Люксембург, за да ги попита за някаква информация или за някакъв документ, който те могат да му намерят и да му го предоставят за ползване директно в родината. Не е нужно да се минава през някакви формалности. Всичко ще бъде много по-ефективно, много по- бързо и по този начин по-добре ще защитим европейските пари.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Баба Елена живее с 5 лева на седмица и се топли в Кауфланд, за да оцелее

Младеж от Пловдив разказа историята на възрастна жена, която срещнал случайно. Историята на старицата ще ви хване за гърлото. Glas.bg публикува разказа без редакторска намеса:

На излизане от Кауфланд Тракия в гъчканака на входа, ми привлече вниманието една бабичка , която на пръв поглед , уж чака някого. Мачкаше и разгъваше една салфетчица в ръчичките си зад машината за кафе. Попитах я дали чака някого и има нужда от нещо, тя ме погледна в очите и с сълзи на очи ми каза, че всичко е наред.

Тогава с много молби изтръгнах историята й. Това е баба Елена от Смолян, дългогодишен жител на Пловдив, работила като счетоводител и живяла по голямата си част от живота в отсрещния блок. Баба Елена е вдовица, преди 4 месеца са я ограбили и оставили без почти никакви притежания.

На фона на мизерната пенсийка и идващата зима баба Елена се е принудила да изтегли заем от 4000 лева, с който да обзаведе отчасти изгубеното. Месечната вноска и е 70% от пенсията.Баба Елена кара с по 5 ЛЕВА НА СЕДМИЦА и от срам да помоли за помощ , стой на топло в магазина до входа защото паричките и не стигат за сметки. Вглеждайте се в очите на хората, те никога не лъжат , каквито и действия да изпълняват те в забързаното ви ежедневие . И ако срещнете Баба Елена до входа на Кауфланд , помогнете и с каквото можете , тя от срам няма да помоли никого за нищо , даже настоя да ми подари някаква руска играчка от детството и другия път когато ме срещне.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Борисов е най-обичаната личност. Ако го изпратим на президентските избори Радев няма шанс!

Председателят на парламента Цвета Караянчева упрекна президента Румен Радев в липса на диалог с институциите и политика, която води за собственото си благо, а не за народа.

Загърбил е диалога с институциите и не си го е върнал, каза тя и го призова да направи първата крачка.

Според нея заявката на Румен Радев за втори мандат няма да повлияе на парламентарните избори през април, но ще ангажира ГЕРБ да излезе със силна своя кандидатура.

Тя коментира това в Кърджали уточнява БНР.

Според Караянчева заявката на президента за нов мандат е изпреварващ ход:

„Тъй като тръгнаха слухове в пространството, че г-жа Йотова ще бъде номинирана от БСП за президент, мисля че той, по този начин иска да се застрахова и да получи подкрепата на БСП като обяви тази ранна своя заявка“. /Естествено тук парламентарната шефка поизлъга, тъй като никой не е говорил да праща Йотова сама на избори, нито това би било печеливш ход на партията/

Цвета Караянчева коментира и искането на държавния глава за промени в изборния закон: „По много от темите, които застъпва президентът, много дълго е дебатирано и все още не може да се намери решение. Не може да се прави политика на инат“.

За критиките на Радев към парламента Караянчева каза: „Президентът за всичките 4 години дойде един път в парламента, за да може да нахъса протестиращите и това беше на 2 септември“.Кърджалийската политическа звезда намекна, че кандидатът на ГЕРБ за президент ще е много силна и авторитетна фигура. Което в нейните очи означава Бойко Борисов. И никой друг!

Междувременно в общественото пространство се спрягат имената на Лиляна Павлова, Томислав Дончев и даже на Десислава Атанасова.

В социалните мрежи вече коментират, че може да се върне Цецка Цачева на политическия хоризонт, или да се избута напред доста напористия депутат Тома Биков.

Истината е, че ГЕРБ не разполагат с авторитетен и чист политик, когото да издигнат за президент, а народът да го припознае като свой защитник и да гласува за него.

А разликата в одобрението между Радев и Борисов е ТРИ ПЪТИ В ПОЛЗА НА ПРЕЗИДЕНТА!

Източник:interesninews.eu

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

В България ми даваха 6 месеца живот, в Испания ме оперираха 7 пъти без пари и ме спасиха

39-годишната Яница Димитрова от с. Яхиново, която преди 11 години напуска шумната София, където 7 години е работила като сервитьорка, отива на гости в Испания при своя приятелка и се запознава с любовта на живота си – санданчанина Димитър Кочев.

Двамата сключват брак, а съвместният им живот е изпълнен с щастие. След няколко години обаче Яница разбира, че е болна от рак, узна „ТРГ”. Ето и нейния разказ за запознанството й с Димитър и за фаталния ден, в който разбира, че е с онкологично заболяване.

“Преди 11 години заминах в Мадрид при моя добра приятелка. По това време работех в София, от 7 години бях сервитьорка. Стори ми се много удачно да й отида на гости, тъй като не се бяхме виждали доста време. Докато й гостувах, тя ми помогна да си намеря работа. Започнах да чистя къщи. Обичам да експериментирам и реших да се отдам на новия живот зад граница, далеч от близки и приятели.

В началото се впечатлявах от начина на живот на испанците, от темперамента им. От това, че са много слънчеви и лъчезарни хора, които са готови да ти помогнат безкористно. Това именно ми помогна да преодолея по-бързо носталгията по родината и езиковата бариера – най-страшното за един емигрант, особено в началото”, започва разказа си Яница Димитрова. Първата година чистела домове. „Получавах между 8 и 10 евро на час. След това започнах като детегледачка в едно семейство. Отгледах им бебенцето от 3-месечно до 3 г. и 3 месеца. Бях се привързала много към него, тъй като от 8 до 19 часа бях постоянно с него.

Получавах около 900 евро за петдневна работна седмица.

След първата година майка ми Денка ми дойде на гости за около месец. Тогава моя приятелка ми позвъни да излезем вечерта на заведение, тъй като неин близък си купил кола и искал да почерпи. Аз много се чудех, тъй като исках през свободното си време да обърна внимание на майка ми, която обаче също ме прикани да изляза и да не се притеснявам за нея. Тази въпросна вечер обаче няма да забравя никога. Приятелят, който почерпи за новата си кола, днес е моят любим. Той ме плени веднага и вече 10 години сме заедно, а от 4 години е мой законен съпруг”, добавя тя. После завършила и ресторантьорски 6-месечен курс. Получила и диплома с идеята да си намери по-добра и платена работа.

„Така и стана, намерих си работа в тази сфера и започнах в една фирма за кетъринг, където изкарах 2 страхотни години. Ходех по различни приеми, срещнах много известни хора, политици. Даже и на сегашния премиер Мариано Рахой съм сервирала. След толкова щастие и успехи в един момент животът ми се обърна буквално наопаки. При един профилактичен гинекологичен преглед се установи, че имам рак на матката.

Претърпях 7 оперативни намеси заради злокачественото заболяване, изключително съм благодарна на докторите в Испания, които спасиха живота ми.

Именно в този труден момент почувствах как медиците там ме обгрижваха с обич, въпреки че съм българка. Няма такова внимание и отношение никъде на друго място като това, което получих в Испания. След третата операция, тъй като правех рецидив след всяко премахване на капсулования тумор, реших да се прегледам и в софийска болница, исках да чуя и друго мнение на лекари. Пристигнах с куфар в онкологичната болница в София и още прекрачвайки прага на здравното заведение, усетих негативната енергия на хората, дори и на лекарите. Жестоко е. Показах изследванията ми, които са на латински и разбираеми за всеки един медицински специалист.Тогава българският лекар ми каза, че ми остават не повече от 6 месеца живот и въобще да не се боря, дори не зачетоха тези изследвания, а ме накараха да си направя нови.

Гледаха на мен не като на болен човек, а на банкомат. След една седмица ходене по мъките в родната ми страна, аз разбрах, че трябва спешно да се върна в Испания, за да продължа с лечението си. Доверих се 100% на лекарите там. Разказвай тази история със заболяването ми, искам да кажа на всички болни от рак, че понякога трябва да се борят сами със себе си, а не да се отчайват, каквото и да чуят за състоянието си, и да продължат да се борят. Моят спътник в живота Димитър бе неотлъчно до мен през тези 4 години ходене по мъките, неговата любов ми помагаше да бъда силна и да се боря докрай. Друго, което искам да отбележа, е, че здравната система в Испания е светлинни години пред нашата в България.

Не съм платила и лев, дори когато съм била неосигурена и безработна. Седмата операция ми бе през 2011 година и оттогава до днес се чувствам блестящо и пълноценен човек. От 3 години работя като управител в средиземноморски ресторант с прекрасен колектив. Там колегите са сплотени, няма злоба и завист, всеки знае правилата и ги спазва. Бакшишът в Испания се събира в една кутия и в края на седмицата се дели на целия персонал и аз получавам от него, въпреки че съм управител. Заплатата ми е 1300 евро. Съпругът ми работи като шофьор на камион, а през уикенда е охранител в дискотека. Доходите ни са напълно достатъчни. Живеем добре, дори спестяваме.

Миналата година си купихме 3-стаен апартамент, като имаме, разбира се, ипотека 50 000 евро, но това не ни притеснява, само да сме живи и здрави. Дано Бог е с нас. Всичко друго се постига. Бяхме си купили и чисто нова лека кола, след втората година я откраднаха и до ден-днешен си мисля, че са наши, българи. Неволята и неприятностите обаче сякаш ни правят все по силни. След това си взехме друга кола втора употреба, да не бие толкова на очи за крадците. Винаги обаче сме милеели за България. Купихме апартамент и в родината, за да се наслаждаваме на спокойни дни през отпуските и срещите с близки и приятели.

Надявам се един ден, като се пенсионираме в Испания, да се завърнем в родината и да се радваме на спокойни старини в прекрасния град Сандански”, завършва Яница Димитрова./БЛИЦ.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Развратна кръчмарка блудства с 12-годишно момиченце в казанлъшко село, искат да я изселят

Подписка с настояване да бъде изселена собственичка на местна кръчма заради развратното й поведение набира скорост в казанлъшкото село Копринка. По думите на кмета Кенан Саид капката на търпението срещу 47-годишната Веска Д. преляла, когато тя си харесала 12-годишно момиченце и започнала усилено да го ухажва и отрупва с ласки.

Кръчмарката отдавна била „на другия бряг“, но докато съжителствала с жена на нейната възраст местните проявявали разбиране, споделя селският първенец, който се чуди на коя инстанция да се моли заведението да бъде затворено, а собственичката му пратена да си търси жертвите някъде другаде.

Историята с блудствените действия на Веска Д. спрямо петокласничката датирала още от есента на м.г., когато момиченцето било вплетено в мрежата на кръчмарката с подаръци: закуски, питиета, цигари и разходки из околностите с лек автомобил.

В крайна сметка се стигнало да задържането на дамата и повдигане на обвинение по чл.157 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК за действия на полово удоволетворяване с малолетно лице от същия пол, което е поставено в условията на зависимост.

Преди това на Веска Д. било връчено предупреждение да не приближава дома на избраната от нея жертва, но това не попречило на кръчмарката да продължи набезите си. На няколко пъти петокласничката бягала от дома си, за да отиде при „леличката“, хората от селото се боели , че таткото няма да издържи и ще тръгне да се саморазправя.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Погребан извор във Видинско крие 1/3 от световните запаси

Безценното подземно богатство на България са минералните извори. На малка територия,

каквато е нашата, има 37 действащи минерални извора, които се използват за лечение.

Една от най-лековитите в България и в Европа е забравената

минерална вода на село Сланотрън, което се намира на 16 км от Видин и на 8 км от Дунав мост 2.

Химическият състав на тази вода е уникален – тя е хипертермална, хлоридна, натриева,

бромна, йодна и сероводородна разсолна вода. Лекува над 80 вида болести. Нейната

степен на минерализация е много по-висока от тази в Карлови Вари. Лекува всякакви

упорити кожни заболявания – псориазис, екземи, алергични обриви, нерводермити,

уртикария, бронхиална астма, полови проблеми – мъжки стерилитет, безплодие, хипоплазия

на матката, климактериум.

Успешно и бързо премахва всякакви възпалителни заболявания, болести на двигателния

апарат, на горните дихателни пътища, стомашно-чревни и стоматологични заболявания,

следоперативни и слединфарктни състояния и др. Обяснението за широкия спектър

на лечение е, че в този водоизточник се комбинират няколко типа минерални води,

които в други находища се срещат поотделно като сероводородни, солени или йодо-бромни.Изворът е експлоатиран от 1960 г. до 1986 г.

През това време хора от страната и от близките Сърбия и Румъния се възползват

от лечебните качества на водата и идват на място да се лекуват. През 1986 г. изворът

е затворен с бетонна тапа. Причината за това решение е навлизането на тези свръхсолени

и агресивни води във водоносния слой, от който черпят вода артезианските кладенци,

осигуряващи водоснабдяването на Видин. По-късно става ясно, че мярката е била

прибързана, а за замърсяването са допринесли дейностите на местния свинекомплекс,

мина Кошава и използването на изкуствени торове в земеделието. Сега не работи

и банията, а всичко е разрушено и изоставено.

Местните хора още не могат да прежалят извора

Къщите в Сланотрън са големи, красиви, двуетажни, строени така, че да има стаи

и за курортистите, които идват тук да се лекуват. В селото сега живеят едва 530

души. Стотина са в чужбина, където се грижат за възрастни хора. Местните и кметът

Венелин Павлов обаче са оптимисти за възраждането на извора. Те не само си спомнят

за минералната баня, но и продължават да се надяват изворът отново да бликне.

«Хората, които идваха с бастуни и патерици след процедурите изхвърляха тези помощни

средства. Имаше цяла камара от патерици и бастуни. Имаше едно момиче в VIII клас,

което нямаше коса и нашата вода го излекува, порасна й гъста черна коса. Екземите

се чистеха изцяло – идват хората, натопят се и се оправят. При порязване 2 дни

си топиш ръката и всичко зараства. Говорят, че помага и на язви. На гладно по

1 супена лъжица и раната се калцира. Минерализацията е много висока – 57.845 г

на литър. Водата се ползваше активно”, спомня си кметът Павлов.

Изворът е открит през 1958 г., когато се правят сондажи за нефт и газ. През 1960

г. хората започват да се топят в горещата вода в изкопаните два гьола и да я ползват

като хигиенна баня. Започва да функционира малка минерална баня. По-късно се изграждат

и басейни – един мъжки и два женски. През 1963 г. село Сланотрън е обявено за

балнеологичен курорт от местно значение.«Това време беше хубаво, хората се лекуваха, много жени забременяха, тези с псориазис

имаха облекчение, а екземите направо изчезваха. Аз също съм се лекувала от язва

на дванайсетопръстника. Отивах сутрин, пийвах 2 глътки вода и така се оправих.

Тогава влизах да мия басейните. Хората с разширени вени не влизаха в басейна,

топяха си краката само в кофи с вода и то за кратко и казваха, че вените се свивали.

Идваха с патерици и си тръгваха без тях. Една жена дойде с 2 деца с мускулна дистрофия,

които се изправиха на крака. Минаваха хиляди хора. Тази вода е безценно богатство”,

категорична е Йонова.

Водата от извора е била с толкова голям дебит, че са прокарали тръби до Видин

до специално изградената минерална баня. Тя започва работа, но се оказва, че през

дългия път температурата на водата пада и няма същия ефект. Сега сградата все

още стои, но е порутена. Имало е и автобуси, които превозвали хората в Сланотрън.

Болните се приемали от лекари и фелдшери, назначавали им се процедури и се определяло

колко време да стоят в лечебната вода.

Дядо Виктор е бил майстор на сондажа и още пази спомени от чудодейните свойства

на извора. «У дома дойде човек, който се е лекувал къде ли не, по тялото му излизаха

пришки и губеше сили. Беше ходил и при баба Ванга, която му казала за Сланотрън.

И действително, направи две бани и всичко му изчезна. Идва при нас и плаче от

радост като малко дете”, спомня си възрастният човек.

Откакто затвориха водата през 1986 ходим по мъките, каза кметът. По думите му

хората се били устроили да развиват курортно дело. Издигали къщи на 2 етажа, имали

поминък. Всеки предвиждал да има 1-2 стаи за курортисти. Направен бил и стол към

ресторанта със осигурени закуска, обяд и вечеря.

«Всички са добри тук, защото са състрадателни към болежките на хората. През последните

години минералната баня беше към «Курортно дело” – Вършец и летовниците идваха

с карти. Сега, когато построихме моста, когато няма граници и сме в Европейския

съюз, когато имаме наши туристически фирми, не се прави нищо. Защо да не идват

тук болни от чужбина, от круизните кораби също. Последният ми разговор беше миналата

година с представител на министерството за регионално развитие и благоустройство,

който ми отговори, че всичко, което предлагам е много добро, но има затруднения”,

разказва Венелин Павлов. Той смята, че основната причина да не се сондира отново

минералната вода е слабата заинтересованост. Досега е провел няколко срещи с проф.

Щерев, който е категоричен, че съществуването на водата е неоспорим факт от направените

космическите снимки. Новият начин на ползване ще бъде екологичен и няма да се

замърсява околната среда. Предвиждат се два дублетни сондажа на 1 км разстояния

– единият ще изкарва водата, която ще се ползва и на 1 км ще се връща пак в тези

пластове. Така водата ще се редуцира. 10% от нея е необходима за нуждите на балнеологията,

а другите 90% могат да се ползват за промишлени нужди – отопление, оранжерии,

рибарници. Освен това част от минералните вещества са ценна суровина за фармацевтичната

и химическата промишленост. Стойността на двата сондажа и една топлообменна станция,

която да отнема температурата, възлизат на 3.5 млн. лв., уточнява кметът на Сланотрън.

Преди 2 години монтанската фирма «Йодиум” предлага да се извличат елементите

от водата и имат намерение да направят нов сондаж отстрани на стария. Но се отказват.

Стоим върху пари и не искаме да си ги вземем, кахъри се кметът. «Голямата ми мъка

е, че хора от цялата страна ми звънят и искат 1-2 бутилки от водата. Но вода няма.

Да, има в мина Кошава такъв извор, но той не е със същите качества”, излива болката

си Венелин Павлов.

Потърсихме и мнението на кмета на община Видин Огнян Ценков, който представи

общинската стратегия за развитие на хидротермалния потенциал на района. «Становището

на община Видин е, че целият регион трябва да се развива. Минералните извори,

които са на най-близка дълбочина, са край село Сланотрън, и оттам трябва да започнем.

В общинския план сме заложили средства за два сондажа, с които да се изследва

както дебита, така и минералното съдържание на изворите. Първо ще тръгнем оттам,

за да изградим една стратегия за това как да използваме тези минерални извори”,

каза градоначалникът. Той изрази надежда това да бъде сериозен ресурс, който да

е в полза на общината.

Тези води са богати на сяра и на йод. По неофициални данни от тях може годишно

да се отделя 20 тона йод, а световният му добив е 50-60 тона. Това означава, че

могат да се добият сериозни количества, но всичко това е въпрос на време и на

средства, които ние трябва да осигурим, за да се осъществят тези сондажи”, коментира

видинският кмет. Според Огнян Ценков трябва да има и инвеститор, който да развие

съответната дейност, да се използва местния ресурс, да се разкрият работни места.

Разчита се както на подкрепата на държавата, така и на общинския съвет, защото

всички дейности, които местната власт предприема, са свързани с решения на общинския

съвет.Вижте още:По следите на един недостроен „хотел“ от 70-те и загадката ,,Обект 17” /Снимки/

Източник:interesninews.eu

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Защо не искам да попълня декларация за съгласие за провеждане на антигенен тест в училище

Никога не е било лесно да си родител. Последната година и епидемията от COVID-19 успяха да разклатят основите на света (такъв, какъвто го познавахме) и да ни подскажат, че може да дойдат и по-лоши времена. Осъзнавам отговорността и гледам да балансирам между моите задължения и това, което тези трудни дни изискват.

Върнах се днес, а дъщеря ми ми подаде този лист. Помолили я да го попълним.

Декларация за съгласие за провеждане на бързи антигенни тестове в училище. Добре, очаквах го, логично решение, ще трябва да минем през това заедно с детето. Готов съм да говоря с нея и да си обясняваме всичко необходимо.

После се отказах. Искате да го попълним и да декларираме?

Не знам пред кого го декларирам това съгласие и какво касае то. Как тогава да го декларирам това съгласие за провеждане на бърз антигенен тест в училище?

На вниманието на този, когото го е грижа за моята декларация

Уважаема госпожо/господине,

днес моята дъщеря ми даде Вашата декларация за попълване. Искате моето съгласие за провеждане на бърз антигенен тест. Поколебах се малко, а след това реших и аз да ви пиша обратно.

Искам ясно да Ви декларирам, че ми е писнало. Да, именно от Вас ми е писнало.

Няма как да попълня документ, който не е ясно адресиран – не ми е ясно кой се нуждае от моята декларация, какво точно декларирам, пред кого го декларирам. Приемете, че ми е писнало да ми подхвърляте хвърчащи бележки с полуанонимен характер. 2021 г. сме, имаме средства за електронно общуване, използвайте ги.

Няма как да попълня документ, в който не е уточнена защитата на нашите лични данни, както и резултати от изследвания. Погрижете се за това.

Няма как да попълня документ, в който не е указано ясно нищо – нито кога, къде и как, нито кой ще вземе пробата, направи изследването, даде резултатите. Колко пъти ще се проведе това изследване, всяка седмица, един път, всеки месец?

Съществува нещо, което наричат „информирано съгласие“. Вероятно това е точното определение на това, което искате от мен. То е съставено от две неща – информация и съгласие.

След като нямам информация, какво съгласие очаквате от мен??

Законът за здравето ясно дефинира моето очакване към Вас, а не мога да наруша разпоредбите и да подпиша такава декларация за провеждане на бърз антигенен тест в училище. Разбирам ви и Вас, разберете ме и мен. Не ме карайте да наруша законите, все пак те са писани за да бъдат спазвани.

В нормалните страни за подобни неща се провежда информационна кампания, а след това се събира съгласие. Ние явно не сме от нормалните страни, защото такава кампания няма. Няма и за ваксините, но това е друг въпрос, Вие там най-вероятно не сте замесени, разбирам. Но и на Вас ще ви кажа, и там нещата куцат.

Дъщеря ми (като всяко малко дете) се страхува от медицински манипулации и всеки път сме заедно. Тя е свикнала това да е така. Мислите ли, че след като Вашата команда от специалисти (позволявам си тази импровизация, защото нямам идея кой възнамерява да направи тези тестове, вероятно е медицинско лице, но няма как да съм сигурен, може да е всеки) посети училището и сред ревове и писъци си свърши работата, детето ми ще може да продължи нормалния учебен процес. Защото аз леко се съмнявам. Или ако я оставя цял ден да реве и да трепери, вие ще си изпълните Вашия план по-добре?

Тогава как да се съглася и да го декларирам, след като не знам какво и как ще се случи?

А Вие знаете ли или още не сте го измислили?

Ще си позволя да не декларирам нищо, докато не получа яснота по зададените по-горе въпроси. Мое право е и смятам да се  възползвам от това.

И не, съвсем не съм от родителите, които се страхуват от ваксини, които вярват в "чипиране  и световната конспирация". Дори желая да бъда ваксиниран, възможно най-скоро. Това е полезният ход (за момента) и не мога да бъда разубеден.

Това е, просто нормален човек и неговите мисли.

Питате за декларацията ли? Ще я оставя да виси във въздуха, уважаема госпожо/господине.Така аз ще Ви декларирам, че ми е писнало.

Вие не ми отговаряте, аз също няма да го направя. Ако решите да го направите, с удоволствие ще Ви изслушам и ще мога да взема решение. Дотогава - изчаквам.

С уважение, един родител

Източник: Читателско писмо/Фрамар.бг/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

София има паметник на американски летци, които са я бомбардирали, но прекръсти училището на име “Юрий Гагарин”…

В София, в кв."Гео Милев" има училище (138-мо), в което няколко космонавти са засадили дръвчета.

То се е казвало "Юрий Гагарин". Самият Гагарин също е посадил дръвче. След него е дошъл ред и на Валентина Терешкова, на нашия Георги Иванов и др.

Една страхотна идея. Училище, окрилено от героите.

После идва уродливата демокрация.

И училището е прекръстено на "Проф.Васил Златарски".

Васил Златарски е изтъкнат учен и историограф. Безспорно на негово име трябва да се кръщават училища, улици, булеварди.

Но каква е причината Юрий Гагарин да не е достоен? Та това е първият човек, полетял в Космоса? А от градинката с дръвчетата си личи, че това е "космическо" училище.

Всяка нормална страна би се гордяла с подобен проект.

Но не и злобната пещерняшка антикомунистическа сган. Която разсипа държавата и която не може да гледа нищо, което не е западно, американско, не може да гледа нищо, което е достойно. Гагарин е лош и е виновен, защото е полетял в Космоса, преди великите американци.

Които можеха и да са първи, ако не бяха излели реки от пари за войната в Корея, за цветни революции още тогава, и не се готвеха да окупират Виетнам. Космическата им програма струва под 1% от разходите им за войни.

Можеха да са първи, но останаха втори, защото са войнолюбци, а не изследователи.

И сега - в София има паметник на американски летци, които са ни бомбардирали, но не може да има училище на името на Юрий Гагарин...

Българино, прогледни! Сляп и успял човек, богат и щастлив, ако е сляп - няма!

Добри Божилов

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Убеждаваха ни че сме живели 45г в безбожен режим

Преди повече от 30г рухна НРБ. Живота се измени на 180 градуса.

Сега може да вярваш в какво си искаш и на кой си искаш – кеф ти на Кашпировски,кеф ти в Мюфтията. Все тая.

В страната ни нахлуха стотици секти. Създадоха се разни учения, но най спечели БПЦ. Малко по назад останаха мюсюлманите. Обаче живота не стана по добър или лесен – нито в финансов план, нито в духовно-нравствен план.

Комунизма падна и се възроди религията. Защо започнахме да живеем зле? 

Нали ни набиваха в КРАТУНИТЕ че сме живели 45г в безбожен режим и за това бе лошо? Че комунистите разрушавали храмовете, а свещениците пращали в лагери – ето и Господ ни наказа и разрушил „демоничния режим“.

И ето, разрешиха ни да вярваме. В основните религии, като река влязоха пътници. Много от тях до вчера бяха комсомолци и партийци. Изведнъж прозряха и станаха МНОГО вярващи.

И тези пътници докараха и парите в религията. Служителите на култа подобряха. Охраниха се. Появиха се имения и коли. Особено отличилите се, започнаха да се отделят от народа с бронирани стъкла и гавази.

В магазина също всичко се промени. Днес на рафтовете има всичко и най вече западни стоки убили родното производство.

Кражбите на чиновниците, уличната престъпност в невиждани размери, безработица и никаква перспектива – всичко това го натресоха на народа,защото бил неподготвен за демокрация.

А кво бе в НРБ? Престъпност почти НУЛА! Корупция имаше, но даже и тогава чиновниците много внимаваха как харчеха парите си, защото Белене ги зовеше.

Религиозните никой не ги угнетяваше. Да, не има даваха да се разгънат с пълна сила, но храмовете работеха и джамията също.

Морала бе на ниво. По телевизията не въртяха порно. Възрастните се уважаваха. Защитаваха малките. Работа имаше и сигурност в утрешния ден. Имаше и тъпотии, но това не означава че за да се оправят трябва страната да разрушаваме. 

И така: Рухна БЕЗБОЖНИЯ режим и дойде БОЖЕСТВЕНОТО време!

И кво, заживяхме по добре ли?

Ако питате политиците то – ДА! Само че от 9 500 000 народ, станахме под 7 000 000.

Източник:БФ-страница "Комунистите"

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Защо Радев избра 4 април за изборите – любимата дата на Тодор Живков

Изборите ще са „съдбовни“ и на 4 април, обяви президентът миналата седмица. Датата далеч не е идеална, но, естествено, по Конституция Румен Радев има пълното право да посочи кога да се гласува по своя преценка. Изборите ще съвпаднат с католическия Великден, което нанася удар по католическата общност в България, а и по част от наши сънародници зад граница, които могат да се окажат възпрепятствани да пуснат бюлетини. 

По това време е и пролетната ваканция на децата – хубаво време за семейни пътувания и не толкова хубаво за разходки до урните.Президентът обаче напълно коректно изтъква „съдбовността“ на датата. Не е и за пренебрегване нейната противоречивост… 4 април е най-любимият ден на Тодор Живков. Той самият никога не е крил, че денят е съдбовен за него лично. Първо – на тази дата Живков става партизанин. И второ – на 4 април 1981 г. е избран за генерален секретар на ЦК на БКП, след като дотогава е бил „само“ първи секретар. Новата позиция обаче го издига в ранг и го приравнява с Брежнев. Датата е и символ на залеза на БКП – през 1990 г. печатният орган на партията вестник „Работническо дело“ окончателно се преименува и става вестник „Дума“.

В българската политика 4 април 2000 г. остава и като деня, в който Симеон II пристига в страната и обявява, че ще остане. Датата е черна годишнина от трагедията в река Лим, при която през 2004 г. изгубихме 12 български деца. В световен план 4 април е денят, когато е създадена НАТО – това става през 1949 г. с подписването на договор между 10 западноевропейски държави, САЩ и Канада. През 1991 г. пък е основан Атлантическият клуб за България по инициатива на депутата от СДС Соломон Паси, който става негов председател. Така в България на 4 април се отбелязва Денят на атлантическата солидарност.

Източник:pik.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Потвърдено: Синът на президента Радев е участвал в див купон в хостел

Здравният министър проф. Костадин Ангелов потвърди пред журналисти, че синът на президента Румен Радев - Георги, е бил на шумен купон в хостел на столичния бул. "Христо Ботев". "Да, мога да потвърдя, че това е така, синът на президента е бил там. Повече не мога да ви кажа. Ние не провеждаме разследвания", каза той пред журналисти в Кюстендил.  

"Имам информация за всички нередни случаи. Във всички места, където са открити нередности, са съставени необходимите административни документи от органите на РЗИ", уточни проф. Ангелов. 

В неделя от пресцентъра на МВР съобщиха, че при една от проверките на  Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР), съвместно със Столичната регионална здравна инспекция (СРЗИ), за спазването на противоепидемичните мерки, определени със заповед на министъра на здравеопазването, полицаи са реагирали на сигнал от граждани, че в хостел на бул. "Христо Ботев" има струпване на хора и се хвърлят предмети на улицата.

На място са установени 14 лица, 11 от тях - непълнолетни, и 3 - пълнолетни. За случая веднага е уведомен инспектор към "Детска педагогическа стая" при Четвърто районно управление.

Родителите на един от непълнолетните са отказали да дойдат и да вземат детето си. Един от пълнолетните, присъствали на адреса, се е ангажирал да го съпроводи до дома му.

Всички непълнолетни са призовани да се явят в понеделник с родител в столичното Четвърто районно полицейско управление.

Източник:plovdiv24.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

По следите на един недостроен „хотел“ от 70-те и загадката ,,Обект 17” /Снимки/

Това е военната база “Обект 17” – и “хотелът “ е само маскировка. Никога не е имало намерение да работи като хотел . Все още го охраняват военните , а какво има отдолу …. никой не знае.,Не разпитвайте – никой нищо няма да ви каже! 

Все пак става въпрос за секретна информация, отнасяща се до националната сигурност.” Това казват всички, колчем човек ги попита какво има в подземния комплекс край ловешкото село Лесидрен,

станал известен и като обект 17. Тайнствената база разбуни духовете преди десетина дни. Там преди години е арестуван ексвъншният министър на България Соломон Паси. ,,Разхождахме се с приятели, попаднахме зад оградата и ни арестуваха. Хората с униформи се притесниха повече от нас. Извикаха началника и той дойде. Най-големият ми син, тогава 10-годишен, попита: ,,Тате, сега ще ни разстрелят ли?”, разказа Паси.

Не ги разстреляли, разбира се, дори им дали кола да се махнат час по-скоро оттам.

Не мога да спекулирам какво наистина има там, каза още бившият дипломат №1. Той призна, че навремето е прибиран от милицията в граничните райони на Родопите, както и край охраняеми обекти в Люлин планина.

Бивши и настоящи служители в Лесидрен са подписали декларация за мълчание с давност 10 г. Дори и след изтичането им те продължават да държат устата си затворена с простото обяснение: ,,Българи сме. Просто забравете.” Тази тайнственост дава храна за какви ли не слухове и предположения. Жителите на селото също не са наясно какво се крие в горските дебри, където е обектът. ,,Преди години имаше войници и знам, че там е пълно с ракети. Май досиетата са крили за известно време, ама не знаем колко”, казва местната жителка Снежана Пенева.

Съмненията за подземен град в пещера, в който има психотронни оръжия, се приемат с насмешка от запознати с военното дело. Внасят и уточнение, че базата край Лесидрен не е поделение, тъй като в нея няма войници. Категорично отричат някога да са били складирани ракети или пък да са пазени досиета там. ,,Никога не е имало такива неща в обекта”, заяви отлично информиран източник.

Секретното съоръжение е разположено на около 3 км от Лесидрен. До него води асфалтиран път в окаяно състояние. От вековната гора не е останало почти нищо – поголовна сеч е оголила баирите наоколо. Изключено е цивилни лица да влязат в денонощно охраняваната територия. Там се пропуска само микробус без отличителни знаци, с който идват на работа квалифицирани специалисти. ,,Желателно е да са технически грамотни” – е трудно изпуснатата подробност от бивш офицер. Всяка сутрин возилото ги докарва от Ловеч, а вечер ги връща обратно.

След знак ,,Задължително движение направо” веднага вдясно се появява бариера. Металната порта и къщичката за охранителя са зад нея. Куче посреща всеки с яростен лай. Незабавно се показва и дежурният постови. ,,Снимките да се изтрият! Няма да правите сензации”, заплашително казва той. Тонът му изключва всякакви опити за преговори. Едва след тръгването ни, вече успокоен, се връща към задължението си да пази секретната база от любопитни натрапници.

Местните разказват, че подземният обект е построен в края на 70-те години по поръчка на държавата. Специално проучени и подбрани хора са участвали в изграждането му. Предвид конфиденциалността те също са дали обет за мълчание. ,,Обектът е вдигнат върху 5,000 дка, които са опасани с метална ограда. Слава Богу, поне там гората е съхранена”, изрича с горчива усмивка бившият кмет на Лесидрен Въто Иванов.

Други подробности обаче не знае. Твърди, че със сигурност са излети тонове бетон,

гарантиращи стабилност и защита на съхраняваната техника. Няколко етажа били под земята. ,,В това няма нищо сензационно. Нормално е всяка държава да разполага с подземни съоръжения. Дори африканските страни имат”, допълва военен ветеран. Обяснява, че в случай на бомбена атака това са най-сигурните убежища. По соцвреме комплекси под земята са изграждани в цялата страна. Да се говори обаче за подземни градове е нелепо и смешно, заяви бивш партиен ръководител.

В Ловешко има обекти на доста места, но само няколко са действащи. Други отдавна

са оставени на капризите на времето – атмосферни и политически. Такъв е случаят с бившия военен строеж в курортното троянско село Шипково. През 2010 г. МО обяви за продан митичния обект, за който в годините на прехода се изписаха куп небивалици. По проект сградата е била замислена като профилакториум. В действителност обаче е трябвало да бъде команден пункт на Варшавския договор в случай на военен конфликт. Предвидено било да приема посетители от 1991 г., но демократичните промени осуетили това намерение.

Със сигурност в обект 17 са излети тонове бетон, твърди бившият кмет на Лесидрен Въто Иванов. Хората в Шипково лелееха надежди внушителната 7-етажна постройка с още 4 етажа под земята да бъде приватизирана от чужденци, които да я превърнат в модерен хотел. Като потенциални кандидати бяха спрягани арабски милионери и техни руски събратя, които да доведат насам зажаднели за зеленина обитатели на пустинята или донбаски миньори.

И макар че за колосалният комплекс в местността Крушево, включващ 13 сгради и поземлен имот с площ 169,296 кв. м, бе определена начална тръжна цена от 6,127 млн. лв., купувач не се намери. При посещение на бившия премиер Бойко Борисов в Кувейт и Катар се разбра, че арабите се интересували от подобна инвестиция. Те търсели място, което да съчетава прекрасна природа с минерални води, спокойствие, чист въздух, зеленина. Цената за тях не би била проблем – тя е под 2 млн. лв., силно редуцирана през годините.

Цяла седмица служители от дирекция ,,Инфраструктура на отбраната” на МО издирваха в архивите някакви сведения за митичния обект 17. Накрая пресцентърът на ведомството категорично заяви, че дори и да съществува такъв обект, армията няма никаква връзка с него. В МВР обаче не бяха толкова конкретни. Високопоставен служител деликатно отклони питането, без да посочи някакъв мотив. Просто темата не му се стори интересна.

Тук му е мястото да припомним думите на ексвъншния министър Соломон Паси, попаднал случайно на обекта край Лесидрен преди десетина години. Когато се прибрал в София, той попитал колеги от вътрешното ведомство какво представлява чудото, на което се бил натъкнал. Отговорили му – нищо особено, документационен център.

Дали наистина в гората край Лесидрен се съхраняват някакви архиви и какви точно са те, дори и днес – 25 години след края на комунизма, загадката остава като строго пазена държавна тайна.

Росица Христова

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Средната заплата става 1000 евро, 1600 лв ще взима продавачка!

За никого не е тайна, че трудовите възнаграждения в България са най-ниски в целия Европейски съюз.

Доходите трябва да бъдат увеличени номинално с 12-15% през всяка от следващите три години. До 2022 година средната работна заплата трябва да достигне 1000 евро и 450 евро минимална работна заплата. Това за нас е абсолютно възможно и изпълнимо, стига да има адекватни действия на правителствата и на частния бизнес.Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров на пресконференция, на която беше представен Годишният доклад по колективно договаряне на заплатите за 2020 година и очакванията за ръста им през 2021 година, съобщава Novini.bg. Силното потребление през изминалата година доведе до допълнително търсене на работна сила. Имаме горещ пазар на труда, който допълнително се нагорещи, особено в индустрията. Вече около 35% от предприятията в индустрията заявяват, че има недостиг на работна сила. Това доведе до нарастване и на доходите. Общо увеличението е около 9,4%. Явно заради по-високата инфлация реалният ръст на средната работна заплата е около 6,4%, заяви Димитров.

Увеличението, което си поставихме като цел миналата година, беше средно 12%, така че в някаква степен се приближаваме през настоящата година. 12-15% е нашата препоръка към синдикатите по места да поискат през настоящата година. Нашата кампания, която водим от преди няколко години, смятаме за сравнително изпълнена. Не сме изпълнили целта си, но сме доста близо. В последните седем години заявявахме, че заплатите трябва да се вдигнат чрез преразпределение на добавената стойност между капитала и труда.

От 2012 година досега тази тенденция в произведеното като цяло се измества в полза на труда, макар и по-бавно отколкото ни се иска. Показателят в това е отношение е компенсация на наемния труд в брутния продукт, който мина 100 млрд. лева през 2018 година. През 2012 година този показател е 36,9%, а през 2020 година отношението е 43,1%. Повече от 7 млрд. лева са преминали от капитала през труда. Това е съвкупният резултат. Това не стига, едно реално съотношение, каквото е в Германия, е 50-55%. Това трябва да се гони като пропорции между труда и капитала от общо произведения продукт, посочи синдикалистът.

Покритието с колективно трудово договаряне е около 30%. Договорените заплати, които ние договаряме, се отнасят за почти 700 000 души. Най-общо тези числа се разпределят между реалния и бюджетния сектор повече към бюджетния, по-малко към частния, за голямо съжаление. С това покритие, по данни на Националния статистически институт, наетите получават средна брутна заплата с 12% по-висока в сравнение с тези в съпоставими отрасли, където няма синдикати и колективни трудови договори. Целта е да удвоим покритието, което имаме в момента.

Това е единственият начин без стачка и бой по улиците да се разпредели справедливо добавената стойност между труда и капитала. Ние сме дали преди два месеца конкретни предложения при министъра. Това за нас е изключително важно, това е пътят, чрез който хората могат да постигнат справедливост на работното си място,това е индустриалната демокрация, да имаш право на глас на работното си място. Час по-скоро през правната рамка да подобрим механизмите и да осигурим по-добро покритие във всички сектори на икономиката, подчерта президентът на КНСБ.

Трябва да се разработят модели на договаряне на заплата за издръжка. Вече няма време или поле за отлагане, ние ще предложим нашето виждане още през тази година. Има такива модели. Според нас тези модели трябва да станат водещи при договарянето на какви заплати хората трябва да получат, за да живеят сравнително достойно в България. В София някои предлагат заплати за продавачки от 1300-1500 лева, но според нас трябва да е 1600 лева, каза още Пламен Димитров.

Източник: izvanredno.info

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

"Винаги съм мразела Съветска Русия", казва дъщерята на Сталин Светлана Алилуева

Отношението и към собствения ѝ баща също е негативно. Въпреки че тя си спомня нежността му през детските ѝ години, Светлана така и не му прощава желанието напълно да контролира живота ѝ.

Той не само заповядва на Светлана каква работа да си избере, но и когато се влюбва в по-възрастен от нея мъж, Сталин се разгневява толкова много, че изпраща кандидат-жениха в концентрационен лагер за пет години. Отношенията между бащата и дъщерята са провалени завинаги.

След смъртта на Сталин тя мечтае да напусне страната. Когато четвъртият мъж на Светлана – индийският комунист Браджеш Сингх, умира през 1966 г., ѝ позволяват да отиде в Индия да разпръсне праха му в р. Ганг. Там тя бяга в посолството на САЩ и оставя СССР (и двете си деца) зад гърба си.

Алилуева живее дълго – чак до 2011 година. Публикува мемоарите си "Двайсет писма на Сталин до приятел", както и още няколко книги. Омъжва се още веднъж и ражда дъщеря, която в момента живее в САЩ, но изглежда духът на Сталин никога не спира да я преследва. "Където и да отида – винаги ще съм политически затворник на името на баща си", пише Светлана.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Остана завинаги в планината.. почивай в мир!

Атанас Георгиев Скатов е български височинен турист, веган, агроном по растителна защита. Той е първият обявил, че е веган, който е изкачил Еверест. Изкачил е десет върха над 8000 метра (един от тях без допълнителен кислород, три от тях без личен Шерпа).

Скатов е първият българин, изкачил седемте континентални първенци (т. нар. Седем върха /Seven Summits) (2013 – 2017).

Загива на 5 февруари 2021 г. на слизане от К2 след неуспешното му изкачване.

За Атанас Скатов:

До лятото на 2010 г. Скатов не е ходил по планините и не е тренирал спорт. След това три поредни години (2010, 2011 и 2012) преминава маршрута Ком – Емине; включва се и в състезания по планинско колоездене.

Атанас Скатов решава да стане веган от 2012 г. и да изследва този начин на хранене, изкачвайки най-високите върхове на света за тестване на физическите и психическите показатели, защото височинният туризъм е занимание, което в много висока степен натоварва тялото и психиката.

През 2013 г. изкачва два петхилядника (Ухуру и Елбрус), пробва се и на шестхилядник (Аконкагуа) и седемхилядник (вр. Ленин), като максималната достигната височина е 6900 м по склона на 7134-метровия вр. Ленин. През 2014 г. стъпва на осемхилядник – Еверест. Скатов не е карал курс по алпинизъм; в тази и в следващите експедиции използва услугите на носачи и допълнителен кислород. Самият той до 2018 г. не се нарича алпинист. През същата 2014 г. изкачва и първенците на Антарктида и Австралия (версия Карстенс).

През 2015 г. излиза първата му книга „Еверест. Богинята Майка на вселената“. Заедно с книгата излиза и първият му филм: „Експериментът Скатов, Епизод 1: Първият веган на Еверест“. През същата година получава званието почетен гражданин на град Сливен[14]. Прави презентации из цялата страна и мотивационни срещи.

През 2016 г. е удостоен с грамота за цялостен принос за развитието на град Сливен.

През 2018 г. д-р Атанас Скатов получава награда за спортист на май – традиционната значка “Златна България“.

2019 г.:

- Наградата на b2b Media „Зелена личност“

- Награда „Сребърен сокол“ за спортисти, проявили огромна смелост в своята област

- Спортист номер 1 на Варна

- Почетен знак на БТС за особени заслуги

През 2020 г. Атанас Скатов изадава 7-мата си книга: „Седемте континентални първенци“

Загива на 5 февруари 2021 г. на слизане от К2 /Исползвани са данни от  Уикипедия и интернет

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

На 102 години почина последният от създателите на атомната бомба на СССР

Това е физикът Исак Маркович Халатников, съобщиха от академията на науките на Русия. Той бе най-възрастният академик.

Халатников работи и по създаването на водородната бомба на СССР. Той прави изчисленията на оръжията, които дават възможност да се съкрати времето за разработването им и така да се навакса изоставането от американците.

Първата съветска атомна бомба е взривена на 29 август 1949 г. на полигона в Семипалатинск, днешен Казахстан. Нейната мощност е 22 килотона, колкото и американската, хвърлена над Нагасаки през 1945 г.

Наречена е РДС-1 или Реактивен двигател специален - 1. Другите наименования са Изделие 501 и Първата мълния. Американците я наричат Джо-1 по прякора на Йосиф Сталин от техните спецслужби.

Исак Халатников е роден на 17 октомври 1919 година в Екатеринослав. Известен с разработките си по космология, свърхпроводимост, квантова електродинамика и други. Създава с Лев Ландау теорията за квантовите течности. Първият директор на института по теоретична физика към академията на науките (1964-1992 г.).

Последен носител на Сталиновска премия през 1953 г. Награждаван е с "Почетен знак", три пъти орден "Червено знаме", два пъти с орден "Дружба между народите", орден "За заслуги към отечеството", III степен, орден "Октомврийска революция", орден "Отечествена война", II степен, медал "За победата над Германия във Великата отечетвена война" и много други награди. За вековния му юбилей получи от Владимир Путин орден "Свети Александър Невски"./Брадва.бг/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Мосфилм обяви кои са любимите филми на руснаците

На първо място е филмът "Кавказка пленница или новите приключения на Шурик" на режисьора Леонид Гайдай

Филмът "Кавказка пленница или новите приключения на Шурик" е най-любимият филм сред руснаците според запитване на кино канала "Мосфилм. Златна колекция". 

69% от анкетираните признават, че обичат тази кино лента от далечната 1966-та година.

Второ място заема филмът "Иван Василиевич сменя професията си" с 64%, а третото - "Диамантената ръка" с 61%.В топ 10 попаднаха още "Операция Ъ и други приключения на Шурик, "Господа на съдбата", "Ирония на съдбата или честита баня", "Любов и гълъби", "Момичета", "Москва не вярва на сълзи" и "Дванадесетте стола".

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Днешните студенти нямаше да минат VIII кл. през 80-те

Откъдето и да се погледне 8-ми декември си остава, може би, най-интересния празник за всеки докоснал се до университетското образование в България.

Това е уникален български празник.Празник, измислен и наложен само в България още през далечната 1916-та година.

С известно прекъсване след 1944-та година се празнува и до днес.

По света студентите празнуват на 17-ти ноември – международен ден на студентите.

И това, че си е само наш, го прави още по-специален и интересен.

Дотук със статистиката.

През годините няма власт, която да не е флиртувала със студентите, или да си е нямала проблеми с тях.

Е, може би, без тази в момента.

Няма власт, която да не е искала да ги постави под контрол и мониторинг.

Няма власт, която да не е търсила тяхното съдействие в трудни за нацията и държавата моменти.

Няма и няма и да има.

Защото сплавта между младост и образованост е титанична и взривоопасна.

Зависи на къде ще се насочи, или ще я насочат.

Студентите освиркаха Фердинанд преди век и университета им беше затворен.

Сега свирят по мачовете или в чалготеката.

Студентите бяха първите доброволци през Първата и Втората световна война.

Прибираха се от Виена, Париж и Лайпциг за да се запишат като доброволци.

Повечето от тях не се върнаха никога на студентските банки.

Представяте ли се това да се случи днес. Май – не.

Дано да не съм прав!

През 80-те години, като студент Емил Кошлуков бе вкаран в затвора заради „Фашизмът“ на Желю Желев.

Представяте ли си колко неразбираемо е това за днешните студенти в епохата на Интернет.

Да те окошарат заради книга!

Сега ги прибират за марихуана, алкохол и протекъл силикон, а „Фашизмът“ на Желю им звучи на повечето като тройно дестилирана водка.

Не знам, може би леко пресолявам гозбата, но така го чувствам.

Страшна девалвация има във висшето образование у нас.

Затова ми е думата.

Уникална девалвация.

Образованието се превърна не в ценност, а в житейска потребност с единствена цел – личностно себеустройване и кариеризъм.

И няма лошо, ако това себеустройване е подплатено с базисните знания, изискуеми за съответното образование.

За съжаление, печалната ми констатации е, че това не е така.

Завършват хуманитарни специалности без да да са прочели литературата, без която до 90-та година нямаше да те пуснат да минеш и в осми клас.

Не знам. Искам да бъда разбран правилно. И сега има мотивирани и добре подготвени студенти.

За съжаление, те не са мнозинство.

И няма как да е иначе, когато по брой на студенти, твърдо държим първото място в света.

Да, точно така – България е на първо място по брой студенти съотносими с населението на страната.

И това в голяма степен обяснява нещата.

Винаги, когато се гони количеството, качеството дава фира.

Но както и да е. Да се надяваме, че времето ще регулира и тези процеси.

А иначе – честит празник!

Тодор Кръстев, адвокат/коментар във Фейсбук/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Здравният министър предупреди за трета вълна: Бъдете готови

Здравният министър проф. Костадин Ангелов обяви, че сме доволни от постигнатите резултати, които ни дават възможност да проявеним разумна доза оптимизъм, но без никаква доза лекомисие, защото постигнатоте много крехко. Европа е отново в патова ситуация и се готви за трета вълна.

Искам да бъдем готови за тази трета вълна, ако тя изобщо дойде ,у нас със силата, с която върлува в Европа. Португалия в момента е със сериозно изпитание за здравните си власти. Там вече има близо 14 хил. жертви на вируса, като последните две седмици са полонввината от тях. Призовавам българите към разум и спокойствие.

Да бъдат спокоийни, че всички ние мислим за отговорността, която сме поели. Раздвижване има в Софя, на 12-часова база следим всяка едно число, тенденция и във всеки един момент сме готови да предприемем деи?ствия, ако това се наложи.

За 7 дни нозаболелите са близо 2300 българи, а 9932-ма са излекувани. Два пъти повече са излекуваните в сравнение с потвърдените случаи, обяви министърът.

9,9 на 100 хил. е смъртността у нас, което ни отрежда 13-тото място в ЕС. Вътре по области – след силното изсветляване на картата, ситуациата е друга – 8 области са в червената зона, като тази с наи?-висока заболевамост в Кюстендил, наи?-ниска е в Търговище.

Моята прогноза е, че през целия февруари ще имаме постепенно покачване на заболеаваемостта. Два са вариантите – Франция - сравнително бавно нарастване или Поргуталия – пълни болници и поголовна криза. Коя ще изберем зависи от това, дали ще спазваме мерките, обяви главният здравен инспектор доц. Ангел Кунчев.

Ген. Венцислав Мутафчиийски обяви, че цифрите показват, че има събуждане на вируса в столицата, както и в някои други области. Болниците трябва да са готови за това, което ни очаква. Апелирам към гражданите – това, че са разрешени фитнесите, не ги прави безопасно място. Напратив те са наи?-опасното място.Валят огромен брои? сигнали от граждани, които са стъписани от ситуациата в зимните курорти и по моловете. Това е отговорност на съдържателите на хотелите и на магазините, че не могат да се надвишават определен брои? посетители. Защитните средства освен, че трябва да се носят, те трябва да се носят и правилно.

За около 7 седмици сме достигнали този връх в предишната втора вълна, но изходното ниво е било 35 на 100 хил.- заболяемост. Сега стигхме 113 на 100 хил., нивата, от които тръгваме са доста по-високи. Едва ли имаме 7 седмици, наи?-вероятно имаме три седмици. Смъртността не достигна до никакво плато, тя спадна до 7,9 на 100 хиляди и пак започна да се качва. Така, че колкото и да ми е неприятно да бъда в ролята си на лош вестител, не мога да спестя факти, това е деи?ствителното положение. Въпроси за разхлабване на мерките ще звучат неиздържано, настоя тои?. 

Тестовете за учителите са 22251 – 22206 са отрицателни, 41 са положителните, отчете още здравният министър. Ще се търси и одобрението на родителите, за да тестват и учениците с антигенни тестове, за да се осигури нормалния и спокоен учебен процес, отчете още здравният министър.

В момента България води преговори за допълнителни ваксини, от типа информационна РНК, посочи още проф. Ангелов./Брадва.бг/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Покъртителното писмо на войник към неговата любима,който зaгивa ceдмицa пo-къcнo при първaтa си биткa

Caрa, любoвтa ми към тeб e бeзcмъртнa. Тя cякaш мe oбвързвa c мoщни въжeтa, кoитo нищo ocвeн вceмoгъщия нe мoжe дa рaзкъca. И въпрeки тoвa любoвтa към oтeчecтвoтo мe oбгръщa кaтo cилeн вятър и мe нocи нeудържимo, зaeднo c вcичкитe ми oкoви, към бoйнoтo пoлe.

Cпoмeнът зa вcички щacтливи мигoвe, кoитo cъм прeживял c тeб, мe връхлитaт и aз блaгoдaря нa Бoгa и нa тeб, чe cъм мoгъл дa им ce рaдвaм тoлкoвa дългo. Кoлкo ми e труднo дa ce oткaжa oт тях и дa прeвърнa в пeпeл нaдeждитe зa бъдни дни, кoгaтo - aкo e рeкъл Бoг - бихмe мoгли дa живeeм и дa ce oбичaмe и дa ce рaдвaмe нa cинoвeтe cи, дocтoйнo възмьжaли пoкрaй нac.

Aкo нe ce върнa, cкъпa ми Caрa, никoгa нe зaбрaвяй кoлкo тe oбичaм; кoгaтo пaднa нa бoйнoтo пoлe, c пocлeдния cи дъх щe изрeкa твoeтo имe. Прocти мнoжecтвoтo ми грeшки и бoлкитe, кoитo cъм ти причинил. Кoлкo нeрaзумeн и глупaв cъм бил пoнякoгa.

Нo, Caрa! Aкo мъртвитe мoгaт дa ce връщaт нa зeмятa и дa витaят oкoлo любимитe cи cъщecтвa, aз винaги щe бъдa c тeб в нaй-вeтлитe дни и в нaй-тъмнитe нoщи. Винaги. Винaги.

: И кoгaтo ceтиш лeк лъх върху cтрaнитe cи, тoвa щe e мoят дъх; кoгaтo хлaдeн пoвeй лъхнe пулcирaщoтo ти cлeпooчиe, тoвa щe e духът ми, кoйтo витae крaй тeб. Caрa, нe тъжи зa cмърттa ми: Прeдcтaви cи, чe cъм зa-минaл и мe чaкaй, зaщoтo ниe щe ce cъбeрeм oтнoвo.

Мaйoр Cъливaн Бaлу"

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ