В Южна Германия са открити ями от времената на бубонната чума, съдържащи останките на поне 1000 жертви. Според археолозите ямите могат да образуват най-големия масов гроб, откриван някога в Европа.

Разкопките, които бяха извършени преди началото на строителни работи в град Нюрнберг, разкриха осем ями, във всяка от които заровени стотици скелети на възрастни, деца и бебета, датиращи от края на 15-ти до началото на 17-ти век.В две от трите ями, чието разкопаване е приключило, археолозите са открили също керамични парчета и сребърни монети.

 Радиовъглеродното датиране показало, че керамичните съдове съвпадат с епидемиите от чума, които са се случили между 1622 и 1634 г., а монетите датират от около 1619 г., според изявлението, публикувано от компанията за археологически разкопки In Terra Veritas, предава LiveScience."Подобно откритие не се е случвало досега и, честно казано, никой не е смятал, че това е възможно", казва Мелани Лангбайн от отдела за опазване на културното наследство на Нюрнберг в изявлението. 

"Обектът е от огромно значение за град Нюрнберг." В периода 1533-1634 г. Нюрнберг страда от поредица от чумни епидемии, които заедно отнемат живота на около 30 000 души, се посочва в изявлението. Тъй като телата се трупат на купчини, властите нареждат те да бъдат погребани в масови гробове извън църковните дворове на града, които обичайно се използват за гробища."Тези хора не са били погребани в обикновено гробище, въпреки че имаме определени чумни гробища в Нюрнберг", заяви Лангбайн пред Си Ен Ен. "Това означава, че голям брой мъртви хора е трябвало да бъдат погребани в кратък срок, без да се съобразяват с християнските погребални практики."

Когато са погребвани според средновековната християнска традиция, хората са били полагани да почиват с глава, обърната на запад, и крака към изток, "за да видят Христос, който излиза от изток в Съдния ден". Новите разкопки, от друга страна, разкриват скелети, поставени в седнало положение, обърнати в различни посоки и подредени един върху друг, за да запълнят всяка частица от свободното пространство в ямата. 

Археолозите открили и тела, лежащи настрани, с останки на бебета и деца, заклещени в пролуките между тях.Някои от останките били оцветени в зелено поради отлагания от заводите за обработка на метали, които били построени в близост до и върху гробовете през следващите векове, се казва в изявлението.

Засега само три от осемте ями са напълно разкопани и е преброен броят на мъртвите в тях. Според археолозите една от ямите е съдържала 280 тела, въпреки че са открили доказателства, че някои от тях може да са били извадени и нарушени след първоначалното погребение. В друга яма са открити 150 тела, но и този брой е забулен в несигурност поради бомбена експлозия от Втората световна война, случила се в близост до мястото, която през 1943 г. разкъсва някои от скелетите.

Археолозите са преброили и извадили от земята близо 1000 тела, но очакват, че през следващите седмици с продължаването на разкопките броят им ще надхвърли 1500. Ако това стане, обектът в Нюрнберг може да се превърне в най-голямото научно изследван масов гроб в Европа, се посочва в изявлението.

"Скелетите са в много добро състояние за изследване, въпреки настъпилите разрушения," допълва в изявлението Флориан Мелцер, антрополог от In Terra Veritas. "Сега можем да изложим подробно цялата информация, която се съхранява в тези кости, например разпространението на различни видове рак, генетичните мутации, които се проявяват в черепа, определянето на възрастта и пола, състоянието на зъбите и изводите от това за общото здраве и условията на живот в този период."



Определянето на характера на човек по кръвна група стана широко разпространено. На кръвната група се придава голямо значение, смята се, че тя определя характера на човека, както и отношенията между хората.


Група „0“


Собствениците на тази кръвна група са силни, целенасочени, издръжливи, енергични, общителни, имат добро здраве и силна воля.


Те са устойчиви на неврози и като цяло се възстановяват бързо. Тези хора не са лишени от емоционалност, неуморни в стремежа си към успех и лидерство, но в същото време са много ревниви, суетливи и амбициозни. Всичко това обаче не им пречи да бъдат добри приятели.Ниво на вярност: След като решат да се отнасят сериозно към партньора си, никога няма да изневерят.


Група „А“


Това е скрит лидер и работохолик. Тези хора са прилежни, имат добросъвестно отношение към работата си и работят дори в силен стрес. Добри приятели и много способни хора. Те обичат хармонията, спокойствието и реда във всичко. Те са чувствителни, търпеливи и мили. Сред недостатъците им обаче си струва да се отбележи максимализъм, инат и невъзможност да се отпуснат.


Ниво на вярност: Най-лоялен от четирите групи. Убедена са, че изневеряването на партньор е абсолютно погрешно и те самите никога няма да изневерят. Ако все пак започнат да се срещат с друг човек, тогава можем да кажем с пълна увереност, че са решили да продължат напред.Група „Б“


Той е създател. Такава кръвна група притежават хора, които са деликатни, впечатлителни, спокойни, но предявяват много високи изисквания към себе си и другите.


По правило това са индивидуалисти – явни, неприкрити, склонни да правят каквото си искат. Те са лесно приспособими, гъвкави и не страдат от липса на въображение. Мощни и креативни личности. Желанието да бъдат независими обаче понякога може да се превърне в тяхна слабост.Ниво на вярност: Най-неверен от четирите групи. Те са много влюбчиви, могат да бъдат привлечени от няколко души едновременно. Те често стават обект на слухове, защото изневеряват на партньора си и дори не се притесняват да го скрият. Те не искат връзката да им създава психически проблеми, така че често я прекъсват толкова бързо, че е невъзможно да ви мигне окото.


Група „AB“


Най-често хората с тази кръвна група се ръководят от емоции и чувства, които имат предимство пред здравия разум. Обикновено

те са спокойни и уравновесени, обичани са от приятели и познати. Те знаят как да забавляват, тактични и честни по отношение на другите, но понякога са твърде сурови. Те също трудно приемат решения. Те са мислители. Най-вече са в конфликт със себе си.


Ниво на вярност: Те са много уверени и убедени, че ако изневерят на партньора си, никога няма да бъдат хванати. Те са склонни да действат невинно, като правят безсрамни действия, като например изпращане на съобщения до един човек, докато е на среща с друг.



Милиционерът Живко Димитров разстрелва две касиерки от Универсалния магазин и свой познат в гр. Добрич (по това време гр. Толбухин) и отмъква 100 бона. Опитва да инсценира смъртта си, но не му се получава и колегите му го залавят.

На 10 февруари 1981 г. двете касиерки от универсален магазин Паша и Влайка трябва да отидат пеша до банката, придружени от двама старшини, тъй като носят голяма суми пари. В този ден 35-годишният майор има съвсем други планове. Поради висотата на чина си Живко освобождава двамата старшини, които са разпределени да вардят касиерките. 

Те са две млади момчета и не могат да се възпротивят на разпореждането на майора.Живко, вече задействал коварния си план, качва двете жени в личния си автомобил „Москвич“. Касиерките носят със себе си 100 хиляди лева, което за онова време е извънредно голяма сума (заплатите са били по 120-150 лв. на месец).Майорът казва на Паша и Влайка, че иска да измери колко време ще отнеме да се отиде с кола до банката. Ще прецени дали парите да не се съпровождат с кола или полицейски конвой от съображения за сигурност.

Вече натоварил нищо неподозиращите си жертви в колата, милиционерът потегля. По едно време на касиерките им става ясно, че майорът не се е отправил към банката, а кара към околовръстното, напуска града. Казва им, че трябва да зареди бензин. Според някои източници той спира на светофар и застрелва от упор седящата до него касиерка. След това тръгва към село Бранище, където погубва и другата жена с куршум в главата. Според други и двете жени са затрити в околностите на селото, пише сайтът pronewsdobrich.bg . Подробностите около двете убийства са обгърнати в неясноти и до ден днешен.

Майор Живко решава да инсценира собствената си смърт след жестокото двойно убийство и кражбата на стоте хилядарки. Трябва му човек, който прилича на него, има подобно телосложение и ръст и никой няма да го издирва. След размисъл се сеща за свой познат турчин на име Себайдин.

Килърът се обажда на Себайдин и иска фиата му, за да отиде уж до Варна. Турчинът се отзовава веднага и в колата се качват той, Живко и приятелката му Пепа. „Първоначално мислех да заведа Себайдин до москвича и да го вържа за някое дърво. 

Той обаче видя убитите жени и изрева от ужас. Аз се уплаших и стрелях в него. Трупът му се свлече наполовина вън от колата“, казва майорът по време на разпитите, проведени от колегите му. Протоколите от тях излизат наяве в третия брой на списание „Общество и право“ през 1992 г.

След като очиства и своя двойник, Живко слага на ръката му масивния си златен пръстен и часовника си. Опитва да подпали собствената си кола с трите трупа в нея. Надява се те да бъдат опожарени и трудни за разпознаване. Идеята е да внуши, че убитият е той самият. Всички са щели да търсят неизвестен извършител, а не него.

За съжаление на жестокия убиец това не се случва. Вероятно от вятъра, запалените шалчета, с които е искал да изгори автомобила, угасват. Колата не избухва, труповете не са опожарени и инсценировката на майора претърпява пълен крах.

В следващите часове той се крие в боровата горичка край Аксаково с приятелката си Пепа. После отиват във Варна. По-голямата част от парите оставя при Пепа, другите взема със себе си. Купува си дрехи. На приятелката си казва да отнесе пачките в родното й село. Уговарят се по какъв начин да се чуват по телефона и се разделят.

Милицията открива колата-ковчег на 11 септември и колегите на Живко разбират за какво иде реч. 


Осъзнават, че именно той е извършителят на трите убийства, и започват незабавно издирване. След известно време килърът е спипан във Варна и осъден на смърт.

Над сто ченгета го търсят

Тогавашният началник на Окръжното управление в Добрич е Стоян Иванов. 40 г. по-късно той споделя пред пронюздобрич колко са били потресени колегите на убиеца Живко. „Всички бяхме изненадани. Не вярвахме служител на МВР да направи такова нещо. Част от нашите действия бяха и да успокояваме хората, защото целият Толбухински окръг беше в стрес. Даже и след като го хванахме, хората не вярваха, че е заловен.“ По думите на Иванов над 100 служители на МВР са били ангажирани пряко със случая.

Източник:pronewsdobrich.bg



През юни 1962 г. е открита дунавска пътническа линия с наети от съветското параходство кораби на подводни криле „Ракета“. С тях от Видин до Русе се пътува около шест часа.


Корабът побира 64 пътника и развива до 65 км/ч. На следващата и последващата година България купува собствени кораби „Ракета“, а от 1968 г. се доставят и още седем от по-големите и по-бързоходни кораби „Метеор“, които превозват до 116 пътника.


Представете си – шестте часа между Видин и Русе се стопяват под вас, докато се носите по Дунав с 65 км/ч. Вятърът е във вашите коси, а гледката се мени като калейдоскоп. Това не е фантазия, а реалност, преживяна от мнозина през 60-те и 80-те години на миналия век.


През 1962 г. по Дунав се появяват "Ракетите" – бързи кораби на подводни криле, наети от Съветския съюз. Те съкращават пътуването между крайдунавските градове до шест часа, истински пробив за онова време.


Скоро България закупува собствени "Ракети", а по-късно и по-големите и бързи "Метеори". Тези кораби, символ на модерен транспорт, превозват хиляди пътници, превръщайки Дунав в оживена пътна артерия.


Но след 1989 г. идва краят на тази ера. Пътническите линии са закрити, а корабите – нарязани за скрап. Днес само споменът за "Ракетите" и "Метеорите" ни връща към онова време на бързина, романтика и приключения по Дунав.


Споменът за "Ракетите" и "Метеорите" ще остане жив в сърцата на всички, които са изпитали тръпката от пътуване с тях. Те са символ на една епоха, в която Дунав беше не просто река, а път към нови хоризонти.


След 1989 г. пътническите линии по река Дунав са закрити като нерентабилни, а корабите „Ракета“ и „Метеор“ са нарязани за скрап.



Учебната 1984/1985 година. Обикновено училище, някои дори го наричаха "селско", с дъсчени коридори, боядисани в червеникавокафяво, излъскани винаги до блясък и с училищна камбана, която кокетно висеше и се поклащаше в нещо като камбанарийка на училищния покрив -  точно над входа. 

Не знам, дали днес е запазена, но тогава всяка сутрин биеше звънко и весело, за да ни призове към класните стаи. Освен камбанка, имаше и училищен звънец, който оповестяваше края на часа. Песента на звънчето със сигурност беше любима на всеки ученик, защото  ясно и със звънлив глас зовеше за междучасие. Учителките имаха дълги дървени показалки, които служеха не само да показват написаното на черната дъска, но и да въдворяват дисциплина. 

А да задържиш вниманието на 33 - ма ученици, със сигурност няма да е било лесна задача. 

Та като започнеше прекалено да се говори и шуми в клас, учителката с един удар на показалката върху масата, връщаше мигновено и ред и дисциплина. Настъпваше пълна тишина, погледите вперени до един в дъската и се чуваше единствено детската глъч от двора навън. Естествено, от силния удар голяма част от върха на показалката се чупеше, но нечий баща - дърводелец, осигуряваше нова. До следващия път! 

А на някой, ако не му изнасяше, биваше приканван да се изнесе. Кой да посмее обаче, когато знаеше, че у дома показалката ще бъде заместена, я от шамари, я от поне час порицание, при малко повече късмет! По онова време вкъщи никой не ни наричаше принцове и принцеси и единствената „закрила на детето“ бяха бабите и дядовците. На практика „социалната закрила“ живееше вкъщи.

Така се възпитаваха 33 –ма подрастващи, всички в един клас в училището на село, в ъгловата класна стая с големи прозорци, през които слънцето денем любопитно надничаше. 

След 7-ми клас почти една пета от класа бяхме приети в елитни училища – аз в езиковата, други в математическата, трети –  в природонаучната и т.н.

По - късно в университета преподавателката по български език, мисля, че се казваше доц. Керемидчиева, след поредните упражнения и тестове, ме попита, къде съм учила. Викам: "На село. В селското училище." „А после“, казва? Замислих се. После? После надграждаш. Важен е стартът, началото. Там се дава основата и се възпитават и изграждат характерите. 

Преди всяко „после“ е закалката в основните класове. Моята е от училището на село, в Карабунар. В него някога имаше звънче и камбана, просторен двор и жълти пролетни лулички около чешмата. Пълно е със знания, със спомени и истории. В него учителите търпеливо и усърдно ни подготвяха да пристъпим смело в училището на живота. Същите, тогава в строги униформи и с дълги показалки. Наричаха ни свои деца и такива си останахме за тях и до днес. 

Учители с мисия и с истинско призвание! Тях - няма как да забравиш! 

Иванка Бечева-Кърджийска


senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации