57-златни спомена от нашето детство! Много от вас,ще познаят себе си в следващите редове

Разбрахте ли какво означава последният 57-ми спомен?

Телевизор със стабилизатор, игри до тъмно пред блока- ключ на врата, КОРЕКОМ и писма до руско другарче.Банани по Нова година, боза от 6 ст…. и още:


1.Да отидеш до телевизора и да го включиш от копчето на стабилизатора.
2.Да поставиш игличката на грамофона точно там, където започва новото парче.
3.Да върнеш бурканчетата от кисело мляко и бутилките от олио в магазина.
4.Да си оставиш ключа под изтривалката, когато излизаш.
5.Да пишеш писма на руско другарче.
6.Да идеш на градска баня.


7.Да носиш лентите във фотото да ти ги проявяват и после да чакаш да си вземеш снимките, за да ги видиш за пръв път.
8.Да позвъниш на съседката в неделя сутрин с молба да ти услужи с чаша захар, понеже магазинът не работи, а после в знак на благодарност да й занесеш 3-4 парчета кекс.
9.Да си оплетеш блуза по образец от списание Бурда.
10.11.Да бързаш да се прибереш, защото ще ти „звъннат“.
12.Да отидеш на сладкарница и да ти налеят от кранчето една от шест.
13.Да вариш прясното мляко след като го купиш, защото ще вкисне.
14.Да отключваш с ключа, както ти е на врата.

15.Да събираш салфетки и станиоли от шоколадови яйца.
16.Да си абониран за Славейче, Пламъче, Мурзилка, Веселые картинки, Космос, Паралели, Септемврийче…
17.Да се качиш в асансьора, да дръпнеш решетката и след това да пуснеш монетка 1 стотинка, за да тръгне.
18.Да сложиш индиго м/у два листа и да напишеш доклад по биология в 2 екземпляра.
19.Да влезеш в детската градина и да видиш всичките деца облечени в сини или червени престилки и шорти под тях, на ситни или едри квадратчета, тип „голям пипит“.

20.Да пиеш кафе смляно лично от теб с ръчна кафемелачка.
21.Да се вълнуваш, когато „пуснат“ нещо в магазина.
22.Да имаш да пишеш домашно и да отидеш в читалнята да търсиш материали, защото няма Гугъл.
23.Да си разменяте подаръци в училище за Нова година – старателно надписани книги и грамофонни плочи.
24.Да свириш от балкона на детето да се прибира за вечеря, а не защото е тъмно или страшно.
25.Да ходиш до „Домашни потреби“ за тиган, до „Плод-зелечук“ за чушки и домати, до „Млад техник“ за детски играчки, до „Битовия комбинат“ за…

26.Да си купуваш плочи с музика.
27.Да сменяш ремъка на касетофона.
28.Да бъркаш нескафе със захар и лъжичка докато направи пяна, за да стане фрапе.

29.Да играеш на криеница, стражари и апаши и пътни знаци.
30.Да играеш на ръбче /без да мине никаква кола покрай теб/.
31.Да звъниш на вратата на някоя бабичка и да тичаш да се скриеш.
32.Да си дадеш чорапогащника на `ловим бримки`.
33.Да си вариш домашна кола-маска.

34.Да хвърляш яйца от балкона върху неприятелите си.
35.Да гледаш на черно-бял телевизор „Студио Х“ всяка събота, след 23.30 часа.
36.Да скачаш на ластик на улицата пред блока.
37.Да участваш в Ленински съботник.
38.Да гледаш в неделя сутрин „Бързи, смели, сръчни“.
39.Да познаваш мириса на „Кореком“.

40.Да цъкаш пред величието на новия Москвич.
Да се съберете родата на копане или бране на царевица или грозде.
41.Да печеш чушки на чушкопек на терасата и да се питате с приятелката ти от 2 етаж коя колко има още да пече.
42.Най-големият магазин, който си виждал да са централните хали.
43.Да разлистваш Некерман и да му се взираш с влажни очи.
44.Да си правиш захарна вода за косата, вместо гел.

45.Да се подредите всички от семейството за банани на Нова Година и да се правите, че не се познавате.
46.Да си шиеш разни дрехи, когато те поканят на сватба, банкет или друго събитие, за да си по-модерен.
47.Да си боядисваш дъвката с магданоз в зелено.
48.Да се състезаваш с другарчетата за най-бърза подредба на кубчето на Рубик.
49.Да събираш лайка, мащерка, други билки и кестени за чавдарско поръчение през лятото.
50.Да те гледат кисели продавачки, а ти да се отнасяш с тях като с богини.
51.Да имаш уокмен и за да не му се изхабят батериите, да въртиш касетата на химикал/молив.
52.Да си мечтаеш за „ходеща кукла“ от СССР.

53.Да отидеш на истинско изпращане на войник.
54.Да чакаш с нетърпение Дядо Мраз на Нова година, да се чудиш какво ще ти донесе и още преди да е дошъл, да откриеш подаръка в гардероба.

55.“Милион и едно желания” в неделя сутрин по телевизията,когато баща/майка ти е направил(а) попара ,а следобед да те извикат другарчета да ти покажат новата си лагерна количка.

56.На ти две лукчета, че нямам да ти върна! 56 златни спомена от нашето детство

57......

Никола Куташки

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

За 5 г. заради НАТО България ликвидира 400 бойни самолета и закри 9 авиобази

След 1989 г. под диктовката на западните сили страни членки на НАТО България започва снемането от въоръжение на 400 бойни самолета, за да остане днес с 15, и затваря 9 авиобази. Днес трябва да създаваме отново военен потенциал, с който да гарантираме сигурността на държавата.

Това пише в анализ през 2014 г. Боян Аспарухов за ТВ Алфа
„Тъй като България е член­ка на НАТО, изграждането и развитието на Въоръжени­те сили на Р. България се ос­новава на няколко принципа, които се възприемат от по­литиците и военните като базови. Първият е ИНТЕГРА­ЦИЯ.

Има се предвид инте­грацията на силите на НАТО и на ЕС. Или принципът на­шите бойни формирования, цели, задачи и способности на въоръжените сили да са уед­наквят с тези на НАТО. Това е превърнато във водещ принцип.

Според този водещ принцип ИНТЕГРАЦИЯТА, бой­ните ни самолети, които са руски, трябва да се сменят със западни. Интеграцията на въоръжените ни сили не може да стане, докато имаме бойни изтребители МиГ 29 и МиГ 21. Те трябва да бъдат изведени от строя и под­менени със западна техника. Така както бяха изведени от строя двете модификации МиГ 23 през 2003 г.

Те бяха изведени, за да се интегри­раме, но не бяха подменени с нови, защото България няма пари за нови. За това пък сме членка на НАТО.

През 1998 г. бяха затворени 4 авиобази на територията на Бълга­рия, за да се интегрираме в НАТО. В Габровница, Балчик, Узунджово и Щръклево. Две години по-късно е затворена и авиобазата в Стара Загора.
През 2001 г. затварят врати авиобазите в Добрич, Равнец и Чешнегирово. През 2003 г. е затворена и авиобазата в Доброславци.
9 авиобази са закрити у нас в рамките на 5 години,
за да може да се ин­тегрираме с НАТО.

Според Стратегическата концеп­ция за отбраната и сигур­ността на страните членки на НАТО, приета в Лисабон, изграждането и развитие­то на Въоръжените сили на Република България е създа­ване на военен потенциал за гарантиране на сигурността на държавата.
България днес разполага с 15 изтребител Миг 29. От тях летят само 8. 14 щурмови са­молета СУ – 25. От тях само три са в състояние да изле­тят. 12 МиГ – 21, от които не всички летят; 3 транспорт­ни самолета – Спартан. 12 вер­толета Кугър, които нямат бойно оборудване и де факто са беззащитни като гълъбите на мира, както гласеше ше­гата в тези среди. 6 бойни вертолета Ми – 24, от които нито един не лети, защото ги чака генерален ремонт. Авиа­цията ни разполага и с няколко тренировъчни летателни ма­шини. 6 американски хеликоп­тера Бел. 10 учебно трениро­въчни самолета L – 39, като не всички летят. И няколко тренировъчни самолета Пи­латус. Общо Българските ВВС разполагат с не повече от 15 – 20 бойни самолета, чиято подмяна стои на дневен ред повече от 10 години.

Само за сравнение:

През 80- те години Българските ВВС разполагат с:

224 МиГ – 21

90 – МиГ 23

4 МиГ – 25

22 МиГ – 29

23 СУ- 22

31 СУ – 25

или общо 400 бойни самолета.

Към тях трябва да добавим и 44 бойни хеликоптера Ми-24 и 18 Ми- 8.
Съгласно Конституцията на Р. България чл. 9 постано­вява, че „въоръжените сили гарантират суверенитета, сигурността и независимост­та на страната и защитават нейната териториална ця­лост“.
Сами може да преце­ните как 400 бойни самолета преди 1989 г. са гарантирали сигурността и защитата на територията ни и как днес 15 бойни самолета я гарантират. Както и да го правят, факт е, че това е равносметката от реформата, модернизацията и трансформацията на авиа­цията у нас.“

Анализаторът коментира още:

Западът призна руската техника, ние не
Дадохме половин милиард $ за 12 хеликоптера. Днес летят само 2 от тях
Пренебрегваме изгодната руска оферта и се набутваме със стара техника от Запад

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Когато в българските села кипеше живот, а лятото бяха пълни с деца

По времето на социализма в България неграмотността и бедността в българското село, бяха ликвидирани/както и в цялата страна/, а хората си построиха нови и големи къщи,защото всички имаха работа в ТКЗС, а и много големи и малки заводи имаха цехове там.

Занимаваха се допълнително със земеделие, изкарваха не лоши доходи и дори реализираха продукцията си за износ. Почти във всяко село имаше училище, детска градина и здравен пункт, та дори и кино. Въобще, кипеше живот, а лятото бяха пълни с деца. Въпросът е, как изглеждат днес селата.След унищожаването на селското ни стопанство, което не само изхранваше страната ни с продукти родно производство, но и заливахме Европа с тях, та да може и там да си похапнат български, истински и качествени плодове и зеленчуци и……

То, селата ни се обезлюдиха, щото хората нямат препитание, а младите бягат навън.Над 200 села са изчезнали от картата на България, а над 500 са с по-малко от 10 жители. Такава е за съжаление, днешната тъжна и жалка картинка в българските села…..

Тенчо Иванов

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Слънчев бряг става лечебен курорт

Слънчев бряг да се рекламира като курорт за лечението на хора с белодробни заболявания. За това настояват в писмо до Министерството на туризма от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация.

"Фаталистични прогнози за развитието на туристическия бранш няма... Не сме преживели природно бедствие и туристическата инфраструктура не е унищожена. Туристическият бранш е готов да започне работа веднага след извънредното положение", каза директорът на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов.

По думите му загубите за бранша за месец март са 48 млн. лева, като 30 млн. лева от тях са загуби на хотелиерите, пише dnes.bg."Очакваните загуби за април са 65 млн. лева, за май - 92 млн. лева... Предложихме термина "14-а седмица", за да се ориентираме какво да правим като дейност в седмиците преди възстановяването на дейността. Смятаме, че до 44-тата седмица ще получим пълно стабилизиране на ситуацията", обясни той пред БНР.

По данни на БХРА преди 60 години "Слънчев бряг" е бил създаден като комплекс от хотели и санаториуми.

От Министерството на туризма да извършат проверка на данните, които показват, че той е бил създаден като балнеокурорт, а уникалната природа там има лечебна сила, настоя зам.-председателят на организацията хотелиерът Веселин Налбантов.

Междувременно интернет платформи за краткосрочно предлагане на наем стартираха инициативата за временен дом за всеки, който не желае да живее с по-възрастните си близки и иска да се самоизолира като превантивна мярка

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Aĸo cтe poдeни мeждy 1940 и 1989 гoдинa – Πpoчeтeтe.

Haй-вaжнoтo e дa ĸaжeм, чe ниe cмe poдeни нopмaлнo и cмe живи и здpaви, въпpeĸи чe нaшитe мaйĸи ca пили acпиpин, ĸoгaтo ca имaли глaвoбoлиe, яли ca ĸoнcepвиpaнa xpaнa и ca paбoтeли дo пocлeднo.

He ca били тecтвaни зa paзлични бoлecти и нe ca имaли възмoжнocттa дa видят бeбчeтo cи дo дeня нa нeгoвoтo paждaнe.
Hиe, дeцaтa нa минaлия вeĸ, ce вoзexмe в ĸoлитe бeз ĸoлaни, ĸapaxмe ĸoлeлa, ĸънĸи и лaгepни ĸoличĸи бeз ĸacĸи, игpaexмe в ĸaлтa и пиexмe вoдa oт мapĸyчa зa нaпoявaнe.

Πиexмe вoдa oт eднa и cъщa бyтилĸa и вcичĸи cи бяxмe дoбpe. A пoмнитe ли ĸoлĸo бeшe зaбaвнo дa пoмaгaмe нa нaшитe мaйĸи и бaби дa изпepaт ĸилимитe нa yлицaтa c лeдeнo cтyдeнa вoдa caмo и caмo зa дa мoжeм дa ce нaмoĸpим дo yшитe в cлънчeвитe лeтни дни.

Ядяxмe бял xляб c мacлo или мac, пиexмe гaзиpaни нaпитĸи и винaги нaмиpaxмe нaчин дa ce cдoбиeм cъc cлaдoлeд, нo нe cмe били c нaднopмeнo тeглo, зaщoтo пocтoяннo игpaexмe нaвън.

He ни дaвaxa xaпчeтa зa xипep aĸтивнocт в yчилищe, нямaшe пcиxoлoзи и пeдaгoзи, ĸoитo дa ни нaблюдaвaт и дa oцeнявaт нaшeтo paзвитиe, a вcичĸи зaвъpшвaxмe yчилищe ycпeшнo. Имaxмe иcтинcĸи пpиятeли, a нe тaĸивa, ĸoитo дoбaвяxмe в coциaлнитe мpeжи и пocлe ниĸoгa нe виждaxмe.

A виe пpинaдлeжитe ли ĸъм тoвa пoĸoлeниe? Чecтитo! Bиe cтe имaли eднo пpeĸpacнo дeтcтвo!
Cпoдeлeтe cтaтиятa.!"

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

1500 лв. заем без лихва – Какво ни очаква след това?

Във връзка с кризата бе обявено, че е взето правителствено решение за отпускане на безлихвени потребителски кредити до 1500 лева на хора, които са изпратени в принудителен неплатен отпуск. Условието е тези хора да не бъдат съкратени, за да могат след края на извънредното положение да върнат взетите заеми.

Това обещание на пръв поглед изглежда добро. Но само на пръв, защото, ако нещата се проточат до есента, работата ще стане много сложна. За няколко месеца най-вероятно доста хора ще се окажат с дългове от по 4-5000 лева. И отсъствието на лихви върху тях е някакъв минимален, почти незабележим бонус. Какво би станало например, ако един работник се възползва два поредни месеца от тази възможност, а на третия работодателят му обяви фалит и човекът остане без работа? А ако бизнесът рестартира след кризата и известен период от време се наложи корекции на заплатите в посока надолу, за да се оцелее? Като нищо взелият кредита години наред буквално ще отгладува парите, които трябва да връща.

Богатите страни раздават чекове на своите граждани, без да търсят възвръщаемост. Просто помагат на хората си да оцелеят. У нас това е невъзможно, но пък да се правят неща проформа, които да се отчитат като противокризисни мерки, без да има някакъв резултат, едва ли е нужно. Още е пресен споменът с т. нар. „царски кредити“ от по 5000 лева, които увлякоха хората за изборите преди петнайсетина години. А когато се стигна до тегленето на парите и обезпечаването на заемите с лично имущество, възторгът секна и, естественно, остана предизборна въдица за наивни шарани. Най-вероятно и този път българинът ще прояви здрав разум и ще игнорира тази „противокризисна мярка“.

Асен Цветков, София

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Когато Заводският хляб беше 15 ст., билетът за трамвай – 4 ст,и консумирахме само български храни

В недалечното соцминало наистина имаше неща, които оправдават носталгията на по-възрастните към него. Това бяха цените на стоките. Вярно, ако изобщо за повечето от тях успеете да се вредите. Примерно за кренвирши. 

Струваха 3,60 лв. килото и бяха от месо. Пак тогава нескафето се продаваше в кръгли кутийки за 2 лв. Водката – „Столичная“ и „Московская“, струваше по 1,73 лв. шишето. А т. нар. заводски типов хляб се продаваше за 15 ст. Той беше лъскав, вкусен, без химикали, без бои.

По същото време билетче за трамвай струваше 4 ст. и беше зелено на цвят, а за автобус – 6 ст. Като всички деца умирахме за сладолед. Той се продаваше на колички почти на всеки ъгъл. Беше млечен – от истинско мляко, а не забъркан с вредни бои и ароматизатори. 4 ст. струваше една хрупкава фунийка със сладолед. А 6 ст. искаха за големия – две вафлени корички, между които слагаха щедро много сладолед.

В жегите умирахме да пием сиропи на улицата, които струваха 8 ст. – ягода, вишна… Продавачката гребеше от купа сироп с една лъжица и го сипваше в груби стъклени чаши, на желаещите двоен – слагаше 2 лъжици. Пускаше водата от чешмата и допълваше чашата, като разбъркваше течността с дървена бъркалка. „Обектът“ разполагаше само с 2-3 чаши, така че следващите клиенти търпеливо чакаха предишните да си изпият сиропа, за да освободят чашата. Продавачката я изплакваше надве-натри на същата чешма и без да дочака да се изцеди, я пълнеше отново. Тези сиропи бяха направени от истински плодове, както и всички нектари в магазините на „Плод зеленчук“./Ретро.бг/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Митко Палаузов.Най-малкият участник в Съпротивителното движение в България

Той е роден на 8 ноември 1930 г. в с. Енев рът, Севлиевско. Малко след раждането му, родителите му Ганка и Трифон Палаузови, от недоимък се преместват да живеят последователно в Севлиево и Габрово (1936). 

Тук, в големия пролетарски център, те са фабрични работници и живеят в малка кирпичена къща на „Бакойския баир“, съвсем наблизо до сегашното VI-то Основно училище. Митко започва да учи в града. Родителите му се свързват с партийните организации във фабриките, където работят. В къщата им се провеждат партийни събрания, заседания на щаба на партизанската чета и РК на БРП (к), в чийто състав влиза и Трифон Палаузов.

Бащата, Трифон Палаузов и лелята на Митко – Русана, стават партизани от Габровско-Севлиевския партизански отряд. Поради тази причина Габровската полиция оказва периодичен психически и физически тормоз върху семейството му, като често арестува и малтретира Митко и майка му. За да ги предпази от тормоза, баща му предлага да излязат и те в Балкана.

След акция на партизанския отряд през лятото на 1943 г. в махала Водици (сега квартал на Габрово), Ганка и Митко Палаузови се присъединяват към него. След преминаването им в нелегалност габровската полиция опожарява тяхната къща на Бакойците. През юни са интернирани в с. Чорбаджийско, Момчилградско, баба му Рада и дядо му Цоню със стринка му Донка и чичо му Иван. Под натиска на полицията училищният съвет на Второ основно училище „Неофит Рилски“ на 19.IХ.1943 г. решава: „Че дейността на ученика Димитър Трифонов Палаузов е несъвместима със задълженията му на ученик и предлага на областния инспектор в Плевен да разреши изключването му от училище“. Тогава Митко е четвърти месец партизанин.

Паметникът на Митко в Габрово

Като партизанин Митко участва в някои походи и акции на отряда, дори му „зачисляват“ малко пистолетче. Селяните от с. Бериево дълго ще помнят и разказват за малкия партизанин, който пламенно е рецитирал стихове на Смирненски. През юни партизаните правят землянката на Осеникова поляна. Митко бди на пост, да не бъдат изненадани, и така участва в направата на лобното си място. Седем месеца мъжествено понася трудностите, нощните походи, срещите с врага. След акция в с. Химитлии (днешно Ясеново) партизаните се изтеглят по река Лешница (Химитлийската пътека) в Шипченския дял на Стара планина. Настигнати, влизат в бой с полицията. В боя участва и Митко с пистолет в ръка. Оттеглят се към връх Корита. Тогава щабът на отряда решава да оставят ранените и болните партизани в землянката на близката Осеникова поляна. Да се грижат за тях, изпращат Митко и майка му Ганка. Ятаците от близките махали Паско Янев-Тошо и Иван Кунчев-Кирчо ги снабдяват с храна. Те са единствената им връзка със света. За шестимата партизани землянката била влажна, тясна и неудобна.
След Балванската битка, землянката е разкрита на полицията от предателя Иван Данаилов-Доктора. Той е ранен и заловен в Балван на 29 март и подложен на нечовешки изтезания, при които проговаря

Останките от паметника на загиналите партизани в местността „Осеникова поляна“


На 1 април 1944 г. многобройна полицейска група, ръководена от Иван Дим. Близнаков, групов началник при Плевенското областно полицейско управление, Крум Ив. Дрончев, подпоручик от 9-и дивизионен артилерийски полк, гр. Севлиево, и Дончо Цолов Христов, полицейски разузнавач в Севлиево обкръжават Осеникова поляна. Партизаните са изненадани. Жандармерията взривява землянката с гранати. Изваждат труповете, вземат лични вещи, пушки, пистолети и книжа и се прибират в с. Купен. Труповете на Ганка Палаузова, Митко Палаузов, Минчо Георгиев (Младен) и Иван Илиев (Гошо) остават на открито цяла седмица край землянката.
След 9 септември 1944 г. костите на най-малкия партизанин и неговата майка са положени в костницата на площад „Възраждане“ пред кметството в Габрово.

Бившият музей в Габрово

Домът на семейство Палаузови в Габрово е възстановен през 1962 г. и подреден като Къща-музей през 1964 г. Възстановено е и скривалището в къщата, в което са били укривани нелегални и партийни дейци, поправяно е партизанско оръжие и са били отпечатвани материали на циклостил. Експонирани са и малкото запазили се вещи: дървено коритце, ракла за дрехи, миндерът, на който е спал Митко, и масата, на която е подготвял уроците си. Към къщата музей „Митко Палаузов“ се открива експозиционна зала през 1971 г. С диапозитиви, илюстрации към книгата на Марко Марчевски и документални снимки се разкрива животът на най-малкия партизанин. Тук се намират и остатъците от пистолетчето на Митко и торбичката, с която е разнасял позиви. Във витрина са поставени партизанските дрехи на Трифон Палаузов – голф, винтяга и нож. Тук има и зала за провеждане на пионерски сборове и срещи. На магнетофонна лента са записани и спомените на Трифон Палаузов.

След 1990 г. поради политически причини музеят на Митко е превърнат в спортен салон на близкото училище, а къщата-музей се саморазрушава и вече не функционира.

Бащата Трифон Палаузов се жени повторно за Величка, вдовицата на негов боен другар. Първо имат дъщеря, която наричат Сашка - на партизанското име на Ганка Палаузова. През 1954 година им се ражда син. Той е кръстен на убитото партизанче и носи същото име . Става строителен предприемач и смята да реставрира музея на брат си, но умира от рак на 6 октомври 2010 г.
Днес в градинката пред Основно училище „Неофит Рилски“ в Габрово, където е учил малкият Митко, има негов паметник, издигнат през 1961 г. Негов автор е архитектът Карл Кандулков . Запазен е и чинът на Митко.
На 02.08.2014 г. е публикувана песен, която възпява най-малкия участник в анти

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ