Три села на дъното на язовир Искър.Във водоема още стоят основите на къщите, улиците и чешмите

Ще ви разкажа интересната история на 3 села, които са пожертвани, за да се изгради през 50-те години на миналия век язовир Искър. Днес Калково, Шишманово и Горни Пасарел са на дъното на водоема, който захранва с вода София и региона. Бившият жител на Шишманово Георги Тулийски с подробности разказва какво се е случило преди 65 години на това място. Той е известен журналист, писател и поет, бил е главен редактор на всекидневника “Народна младеж”. 

Ето разказът на събеседника ми, който тогава е бил дете:

“Помня, че бях 12 годишен, 6-ти клас, когато ни изселиха – започва Тулийски. Историята на селото ми Шишманово започва още от Второто българско царство, според преданията. Преди турско робство се е казвало Чамурлия, а там, в низината са се събирали три реки. Говори се, че синовете на султан Баязид, който завладява областта, се сбиват. В борбата за по-хубава земя, единият настъпва откъм София, другия през Ихтиман и се срещат в нашата долина.

По-големият побеждава и се настанява, където днес е Ново село – по пътя от Ихтиман към Самоков. Един богат турчин от Самоков прави чифлик в нашето село и джамия. Спомням си, че имаше и 3 чешми, направени от турците, от които и след освобождението се е пиело вода. Интересен факт – Чакър войвода, който е роден в село Проданово, Смоковско, е действал и в Шишманово. Изселил се от махала на черкези, които турците докарали нарочно да тормозят българите. Дори 2-3 шишманци станали четници в четата му. През 1934 г. излиза указ, турските имена на села и градове да се сменят с български. Така Чамурлия става Шишманово. Тези исторически е събрал местният краевед Кирил Попов.

За последен път видях родното си село в началото на 90-те години, когато източваха язовира – продължава разказа си Георги Тулийски. – Там на дъното, където беше центърът, водата от една от чешмите продължаваше да извира. Тогава можах за последно да пия от нея. Язовирът се беше дръпнал почти до стената и на дъното му видях пътя, който минаваше през селото. Виждаше се как си текат отдолу старите реки Шипочница и Искър и мястото, където се събират.

Основите на къщите и улиците си стояха.Видях и паметника на загиналите по време на Балканската и Първата световна война, който беше в центъра на площада. Лежеше там на дъното. После го пренесоха в манастира “Света Богородица”, който единствен е над водата днес.

Идеята за строеж на язовир тук идва още през 1892 г., след освобождението. Тогава белгийска фирма взима на концесия част от р. Искър. Белгийците търсят възможности за добив на енергия и водоснабдяване на района. Правят проучвания, но нищо не става. Чак през 1944 г. се прави проект. Язовирът започва да се строи в 1952 г., а официалното му откриване е през 1956 г. На строежа работеха много хора от потъналите села. Тогава те вече са знаели, че ще ги изселят от родните места. Помня, че с баща ми карахме тухли с конете – видях къде ще е първата електричека централа и стената.

Преди строителството през 1952 г., от София изпращат комисари, които да обяснят на хората и да ги подготвят за предстоящото изселване, спомня си Георги Тулийски. Предлагат им места, където да се заселят –в Търговишко, Разградско и Свищовско, но не в Софийско.Увещават ги, че там също има добра земя и стопанства, където да работят. Обещават да им изплатят имотите, да платят разноските по преселването. Бях на 10-11 години, когато съселяните ми изпратиха делегация, да огледа районите за преселението, но не ги харесаха. Започнаха да търсят други в югоизточна България – Сунгурларе и Пловдивско, но пак не останаха доволни. Последното решение взимат ръководителите на ТКЗС-то – искат селяните от “дъното на язовира” да се заселят в Самоков. Тамошните управници обещават да направят 40 къщи, а от Ихтиман още 30 за шишмановци. Около 120 семейства заминават за Сунгурларе. На всички са им платени къщите, а на някои нивите – по 300 тогавашни лева за декар. Около 120 семейства, повечето от Калково и Пасарел, си купуват парцели в София, макар да нямат право. След това си имат проблеми – защото им отказват софийско жителство. Една група от тях отива при премиера Вълко Червенков, за да се разреши проблема. След 3 висене пред кабинета му получват отговор – получават софийско жителство. След време стотина семейства се връщат от Сунгурларе и се пръсват по Ихтиманско и Самоковско. Нашето семейство живя в село Живково цяла година, после баща ми да реши да се преместим в София, спомня си журналистът.

Нивите, които не останаха под водата ги прехвърлиха към ДЗС-тата на Ново село, Злокучене и Горни Окол. Като започнаха да връщат земята по реституцията някои от нашите събраха всички документи.

Благодаря им и най-вече на Вера Васева. Някои успяха да си вземат земята, но други ниви останаха във вилната зона, която не е съвсем законна.

Първи заминаха тези за Сунгурларе, ние бяхме от последните, спомня си днес Георги Тулийски. Бяха съборили всички къщи, останала беше само църквата и паметника в центъра. Като я събориха камбанарията пренесоха в Ново село, но после я сложиха на манастира “Света Богородица”, който единствен остана над водата.

Поетът Тулийски навремето написал стихове за родното Шишманово, което завинаги е загубил:

Сега единствено в паспорта те намирам

и в спомена за лятото, вкопчано в конска грива.

Останалото е съня във дрехата на язовира

и в синьото, което по ръба му се разлива.

Георги Тулийски – журналист и поет

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

7 февруари 1900 година - умира Капитан Петко Войвода!

300 битки и 33 куршума в тялото за България... 

Умира в нищета,смачкан от тези,за които се е борил..

"Така умира Капитан Петко войвода в своята освободена Родина, ненавършил още пълни 55 години, преждевременно телесно състарен и сломен от тежките побоища в Ич Кале, от мръсните клевети и трагични разочарования. Въпреки мразовития зимен ден погребението му е тържествено — хората, както е известно, на погребение са щедри. Всички са мрачни, някои плачат и плачат искрено, само върху Петковото лице е застинала една загадъчна усмивка, сякаш в последната минута той е разбрал нещо много смешно, ала не е имал време да го изрече. 

На какво се е усмихвал Капитан Петко Киряков в последния си час? 

Дали на избавлението от непоносимата болка? Или от задоволство, че е извървял пътя си прав, или пък се е надсмивал над мързеливата човешка правда, която винаги идва след ковчега на мъртвеца, ако тя изобщо благоволява някога да дойде! Неизвестно! Легендарният капитан потъва в гроба заедно със своята весела тайна. 

Преселва се във вечността последният рицар на хайдушкия деветнадесети век, един гигант - по дух и тяло, както Страшимиров го нарича — смел и благороден Гъливер, който има нещастието да надживее своята борческа епоха, за да попадне в царството на коварните джуджета. Джуджетата го умъртвяват — наистина, но неговият огнен дух вместо да гасне - все повече свети и сгрява сърцата ни с благородния си пример, с кристалната си чистота и с щедрата си саможертва пред олтара на България."

„Капитан Петко Войвода” - Николай Хайтов

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Златотърсачи направиха ударът на живота си, откриха огромни късове злато за €350 хил

Австралийски златотърсачи, действащи в южната част на страната, откриха два големи къса самородно злато, струващи около 350 хил. евро, съобщава CNN.

Находките тежат общо три килограма и половина и са открити недалеч от град Тарнагула, щата Виктория.

Откривателите са Брент Шанън и неговият шурей – Итън Уест.Според специалисти, златотърсачите могат да вземат до 30% повече от цената, ако ги продадат на колекционер.

Двамата, които наричат себе си „Отбор Посейдон“, разкриха, че са използвали копач, за да премахнат повърхностния слой пръст, след което са открили златото с помощта на металотърсач.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Салами от истинско месо правели през соца, а трайността им била едва 3 дни

През 80-те години колбасарската индустрия у нас достигнала своя апогей.

Необходимостта от нови продукти, които да задоволят завишеното потребление, била вече налице. Месокомбинатите на „Родопа” в цялата страна започнали да мислят нови варианти, за да разнообразят добре познатите  „Камчия”, „Телешки”, „Хамбургски”, луканка, шунка и кренвирш.

„Болярски салам” превзел пазара

Един от новите продукти, които държавното предприятие „Родопа” пуснало на пазара бил „Болярски салам”. Той се произвеждал в София, Ловеч, Пловдив, Русе и Шумен, но станал доста популярен във Велико Търново заради името си. Става въпрос за малотраен колбас, който издържал до четири дни в хладилник. Причина за това била липсата на каквито и да било консерванти в състава. Изненадващо за мнозина днес, саламът се приготвял от изцяло естествени съставки. Оригиналната рецепта включвала едносортно свинско месо, сланина, готварска сол, червен пипер, кимион, кореандър, и канела.  И за всичко това потребителите по онова време заплащали едва 3 лв. и 20 стотинки за килограм. Намирали се и такива клиенти, които считали продукта за доста скъп, предвид че е малотраен колбас. В днешно време обаче никой не може да си представи, че салам от чисто месо би струвал толкова. Всеки би предположил, че в него са вложени пилешки кожи, смачкани кости, картофено нишесте, емулгатори, стабилизатори, консерванти, вода и други добавки.Структурни колбаси били на мода през 80-те

Освен „Болярския салам”, месокомбинатите в страната започнали да измислят различни варианти на вече познатите колбаси. По този начин обособили цял раздел, наричайки саламите в него „структурни”. Това били салами, чиято разрезна повърхност имала мозаечен вид. Новото в тях било, че заедно с влагането на първокачествени основни суровини се прибавяли допълнителни съставки, като свински езици, телешко месо на едри парчета, сърца, мариновани гъби и чушки. Те се изработвали по една основна рецепта, в която били включени едносортно месо от плешката на едър рогат добитък, първокачествено червено свинско месо, свински гърди и подправки. Трайността на всички продукти от серията била 4 дни.

Саламът „Кричим” издържал само два дни

Сред всички „структурни” колбаси имало и един, който вместо 4 дни издържал само две денонощия. Хората следели за срока на годност, защото обичали да го похапват. Става въпрос за колбаса „Кричим”. Днес той е по-популярен като „Мортадела”. По онова време се изработвал от 90 процента основна месна маса, към която се прибавяли 10 на 100 камби или капия. Подправките, които се слагали били бял пипер, кардамон и люти чушки. Цената му била 3 лв. за килограм и се харчел навсякъде в страната. За сравнение в момента „Мортаделата” струва около 6 лв., прави се основно от механично отделено пилешко месо и сланина.

Потребителите през соца също били недоволни

Потребителите на колбаси по онова време също имали своите капризи. Тогава въобще не ставало дума за консерванти, ГМО, добавки, оцветители и сгъстители. Въпреки това клиентите недоволствали например, че саламът бил по-светъл.

В такъв случай веднага започвали да цъкат с език, защото в партидата било сложено повече свинско вместо телешко месо. Други пък недоволствали, че в „Телешкия” салам имало 90 процента говеждо месо и 10 процента свинско.

Не било редно в телешки колбас да се слага друго месо. Доста били и недоволните от пилешките кренвирши, за които от „Родопа” през 80-те се заканили да ги спрат окончателно, защото компрометирали вкуса на истинския телешки кренвирш. В момента на пазара във Велико Търново има само един кренвирш, който се титулува като „Телешки”. В състава си обаче той има едва няколко процента говеждо месо… / Михаил МИХАЛЕВ

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомени от СОЦА: Детството тогава и сега

Отпуск поради бременност, раждане и осиновяване – до 1986 г. е три месеца, няма отпуск по майчинство, след трите месеца майката се връща на работа. 

Едва след 1986 г. в Кодекса на труда е указано, че майката има право, след изтичане на отпуската за бременност, раждане и осиновяване, да ползва две години платен отпуск по майчинство, който се признава и за трудов стаж. Законодателят дава възможност и на други лица освен майката /баща, баба, дядо/ да се грижат за отглеждането на детето при същите права.

Анна Иванова била точно на 18 години, когато дошла демокрацията. В първите години от живота си била гледана от баба и дядо, защото майка й се върнала на работа след третия месец от раждането й:

„Толкова е било майчинството тогава. Сега платеното майчинство е 2 години, друг е въпросът дали парите от НОИ стигат майката да посрещне собствените си нужди и нуждите на детето, да поддържа дома… Баба и дядо ме гледаха като „писано яйце“, водеха ме на френска забавачка, лекуваха ме и ме утешаваха през всичките ми боледувания през кекавото ми детство. И двамата вече са покойници, но аз съм дълбоко привързана към тях и не мога да ги прежаля. В днешния динамичен български капиталистически свят бабите и дядовците също са сериозно ангажирани в отглеждането на внуците, така че нищо ново под слънцето…“

В детството си Ани не срещнала никакви сътресения. Редовно се грижела за сестра си, която е с 6 години по-малка.

„От нас се изискваше да учим, четворки, а даже и петици, не се толерираха. От малки бяхме ангажирани в почистването на дома. Никакъв мързел не се толерираше, не се толерираше и лоша дисциплина в училище или неуважение към учителите. Раздаваха се наказания и шамари. Сега нещата са обърнати на 180 градуса. Тенденцията е към съсипани и изтормозени родители и мързеливи, презадоволени деца с много претенции. Малко да ги шляпнеш и … революция! Като твърдя това, визирам и своите собствени отрочета.“

Източник: trafficnews.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Плуването и невероятните ползи от него/Видео+снимка/

Когато се говори за плуване, винаги първо се говори какви са неговите ползи за здравето. И това е така, но не бива да пропускаш и изключителния бонус на плуването – можеш да постигнеш невероятно добра форма и като плуваш неусетно се грижиш и за красотата си.

Плуването сваля килограми и извайва тялото

Плуването е един много приятен начин да оформиш тялото си красиво. С него не само ще свалиш килограми, но ще намалиш и обиколките на стратегическите места – талия, ханш, бедра. В същото време, тъй като плуването натоварва комплексно цялото тяло, то ще се стегне, а мускулите ти ще се оформят красиво. При плуване се изгарят толкова калории, колкото при аеробиката и при алпинизма. Само за половин час при умерено темпо се изгарят средно 270 калории, но ако увеличиш интензивността, може да достигнеш до изгаряне на 700 калории за един час. Тъй като съпротивлението на водата е 10 пъти по-голямо от това на въздуха, то за разлика от бягането и колоезденето, плуването не е само кардио, но и силова тренировка. Затова освен, че се губят килограми, се изграждат и мускулите.

Плуването тонизира кожата

При плуване в басейни с минерална вода, кожата ти се тонизира, насища се с минерални вещества, целулитът се изглажда и намалява. Като цяло кожата ти става мека, еластична и хидратирана. Накратко – тенът ти се озарява и ти засияваш!

Плуването и здравето

Едно от предимствата на плуването е, че може да го практикуваш целогодишно. Вече казах, че то натоварва комплексно цялото тяло, но освен за красив външен вид, плуването е много полезно за здравето и психиката ти. За съвсем кратък период започват да се наблюдават подобренията на здравословното ти състояние, но затова пък те са дългосрочни. Какво се случва?

Намаляват болките в гърба и кръста

Ако редовно посещаваш басейна, ще забравиш за болките в гърба и кръста от прекаленото седене пред компютъра и недотам активния начин на живот. Болките значително намаляват дори при хора с хронични болки в гърба. И затова са достатъчни дори само 2 пъти седмично посещение на басейна.

Подобрява се работата на мозъка

Ще се засили способността ти да се концентрираш, паметта ти и вниманието. Това е резултатът от плуването – защото се подобрява кръвообращението, увеличава се количеството кислород към мозъка, а това води до подобряване на всички жизнени функции.

Настроението ти ще се повиши

Плуването успокоява, създава чувството на свобода, на щастие. Повишава жизнеността и определно успокоява нервната система.

Тялото ти става по-гъвкаво

Плуването не само извайва мускулите ти. То прави тялото ти по-силно, но и по-гъвкаво. Във фитнеса мускулите стават по-обемисти и твърди, но по-малко гъвкави.

Регулира кръвното налягане

Доказано е, че при плуване се регулира кръвното налягане. Само за няколко седмици плуване, високите стойности на кръвното налягане се намаляват. Особено полезно е за хора с хипертония и заседнал начин на живот.

Подобрява работата на сърцето, намалява риска от диабет

Може да се каже, че плуването е перфектното кардио упражнение. То е аеробика за сърцето и го кара да работи по-добре. Подобрява се кръвообращението, намаляват се възпалителните процеси в организма, намаляват се нивата на холестерол, намалява риска от диабет.

Плуването помага при астма и респираторни проблеми

ВИДЕО:

Плуването подпомага работата на дихателната система и развива белите дробове. Много е ефективно при астма – плуването учи как да се правят повече движения с по-малко въздух. Именно за това се препоръчва на хора с астма не да бягат, а да плуват.

Доказано е, че плуването удължава живота. Накратко – ако искаш да направиш нещо добро, приятно и полезно за себе си – плувай! Време е да сложиш банските и да се гмурнеш в басейна.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Мария Калас, гръцкото сопрано, известно като "La Divina"

Една богиня в операта, която не успява да бъде обикновена жена.

Тя става легенда още приживе, боят се от нея, но и я обожават - символ на операта и любовта.

На 10 години изпълнява първите си арии от "Кармен" на Бизе.

На 16 дебютира на сцената на Атинската национална опера в "Тоска" на Пучини. Връща се в Америка, но кариерата не върви.

През 1947 години се запознава с Джовани Зенатело, който и предлага ролята на Джоконда в едноименната опера на Понкиепи.. Мария заминава за Верона, Италия. Това се оказало ключът към по-нататъшната и съдба.

44 години без Каста Дива.Поклон!

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Четири дни куче топли дете и го храни с млякото си по време на ужасно земетресение

На гробището Спитак в Армения сред стотици гробове със същата дата на смъртта - 7 декември 1988 г. - има един без кръст, звезда или снимка. На паметника има само име: Жужа.

По време на ужасно земетресение, което уби 25 000 души, Жужа - обикновен мелез - направи невъзможното. Тя спаси едногодишно момиченце, което беше с нея под развалините. Четири дни (!!!) кучето топлеше бебето с топлината си и вероятно го хранеше с млякото си - иначе как да обясним, че детето е оцеляло?

Когато спасителите пазеха минути мълчание, за да чуят живи хора под купчина камъни и пясък, Жужа излая. Но животните не бяха приоритет, хората са по-важни... И тогава Жужа направи нещо, което никога досега не беше правила - ухапа леко детето. Момичето започнало да плаче и благодарение на това и двамата - плачещото бебе и измършавото куче - били извадени изпод развалините.

Жужа живее със семейството на Лала Сарян още 12 години. И когато тя почина, роднините на Лала я погребаха на гробището Спитак сред други човешки гробове...

*в статията е използвана илюстративна снимка от интернет

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Слава Севрюкова за 2022 г: Черните времена свършват, България я чака добро

Неразгадания и до днес феномен Слава Севрюкова, за която самата Ванга казва, че е била в пъти по-могъща от нея, си отива преди точно 30 години, през 1991 г. В последната година от своя живот тя споделя предсказанията си за България, обхващащи периода от настъпващата скоро 2022 до 2037 г., пише Ретро.

Слава не обяснява защо избира именно този промеждутък от време, в който да погледне в бъдещето. За разлика от други ясновидци тя не свързва събитията с прекалено конкретни дати, а просто описва с думи картините, които вижда в бъдещето. Близките до нея хора успяват да запишат буквално едно към едно нейните пророчества, които се разпространяват и 30 години след кончината й.

„В Библията е казано: „Последните ще бъдат първи“. Помнете – от България ще поеме по земята голяма Мъдрост. Тепърва светът удивен ще узнае онова, което племето ни е дало на Човечеството. Висока е тая чест. Колкото до славяните, на тях принадлежи Бъдещето“, нарежда Севрюкова. „Ще изтекат черните времена. В България нещата ще се проме¬нят към добро. Когато с гръм и трясък нахлуе злото и всичко изглежда непоправимо погубено, ненадейно ще настане обрат.Разпънати на кръст между Изтока и Запада, между Севера и Юга, пред нас се откроява един-единствен избор – Духовността. Към него нито Западът, нито Изтокът ще ни спрат, защото свише сме предопределени да обогатим света. А и в миналото сме го правили…“, казва великата пророчица.

„Не мислете, че земята, по която ходите, ще е все земя… Оцелелите ще са горе, по високото. Затова България – преобладаващо планинска страна – по-слабо ще пострада при бедствията. Страната ще преодолее кризата и ще укрепне. От богоизбрания ни народ ще се роят бъдещи духовни водачи. Това не е случайно – писмеността на славянското племе преди повече от хилядолетие се яви чрез нас.

Предстои ние да разширим неговата култура. Това е кармично предопределено! България ще я спаси не толкова възстановената икономика, колкото възвърнатата Духовност. Трябва да се стремим да бъдем център на Светлината. И в най-тъмни години не угасват лъчите сред будните синове на нашето племе.

Племето ни не ще погине в изпитанията. Знайте, онези, които останат и които ще дойдат после, все ще се зоват българи“, споделя още в последните си мигове ясновидката, родена на 5 декември 1902 г. в Нова Загора, тогава Княжество България. Дарбата й е била потомствена, наследила я от своята майка Мария, която баела, лекувала с билки и врачувала.

От дете славата на Слава се носи и извън пределите на България, но ясновидските й занимания й носят опасности до края на житейския й път. Преди 9 септември се криела от църквата, а след 9-и от властта. Ясновидката умира на 89-годишна възраст в скромния си апартамент в София.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Едногодишното дете напазарува от телефона на родителите си за £1500

Майката на момченцето Мадху Кумар от Ню Джърси, САЩ разказа как синът й е закупил мебели от Walmart и е разбрала, чак когато стоките пристигнали пред вратата, съобщава „Mирър“.

Тя е била изненадана, когато й докарали кашони със стоки в къщата. Веднага попитала съпругът й и по-големите й деца дали знаят какво се случва.Оказало се, че зад покупките стои малкият й едногодишен син, разказват репортажи.

Той бил напазарил стойки за цветя и столове. Някои от стоките били по няколко броя.

„Дойде един човек с кутия и я остави до вратата. След него дойде още един, още кутии, стана опашка“, каза Мадху Кумар, съобщава News12.Семейството се беше преместило в нов дом и Мадху разглеждала възможни мебели за закупуване, като ги беше добавила във виртуална количка.

22-месечният малчуган, който обичал да си играе с телефона, решил да натисне бутона, за да потвърди плащането.

Семейството смята, че около 75% от стоките вече са доставени, но за щастие от Walmart ги успокоили, че ще възстановят всички покупки, които не искат.

Майка му каза: „Той обича телефони, защото вижда всички с телефони, братята и сестрите му все са заети с телефоните си. Мисля, че вече и той има нужда от телефон.“

Тя не се е ядосала на момченцето и призна, че трябва да засилят сигурността на телефоните си с пароли, за да не го направи отново.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Затвор грозял слушащите радио без позволително до средата на миналия век

През 1929 година започват първите български радио излъчвания. Десет години по-късно и през Втората световна война, радиото се превръща  в необходимост и дълго остава най-важното средство за далекосъобщения. След 1950 година радиостанции като „Свободна Европа“, „Гласът на Америка“, „Би Би Си Лондон“, „Дойче Веле“ и други, започват да излъчват предавания на КВ, предназначени за слушателите от соц-лагера. 

Тези станции, предавали от чужбина на български език, са обявени за „шпионско-диверсионни централи на империализма“. Слушането на тези радиостанции било незаконно и се правело тайно, поради което радиопредаванията били заглушавани от българските власти. Емисиите им се покривали от стържещия шум на специални бръмчила монтирани по покривите на обществените сгради в градовете. 

Нищо друго не излага така трагикомичното безсилие на комунизма, както радиозаглушаванията. Неспособни да излязат с аргументи, партийните другари се опитват да запушат устата на противника си. Но не би. Хората си завирали ушите в апаратите, опъвали допълнителни антени и пак успявали да слушат. И вярвали на всяка чута дума. Станцията, която най успешно е пробивала шумовата бариера е ВВС (Би Би Си) или „Радио Лондон“.

Властта от своя страна контролирала вкарването на радиотехника и закупуването й от гражданите на НРБ. Министерството на информацията и съобщенията по онова време, а по-късно Министерство на транспорта и съобщенията, е издавало специални книжки за абонатите, желаещи да ползват транзистори, с възможност за приемане на радио-излъчвания на къси вълни. Още на следващия ден, след закупуването на радио или телевизионен приемник, абонатът е бил длъжен да се регистрира и заплати съответната такса в местната ПТТ станция. 

Радио-абонаментната и контролна служба издавала позволително, с което на абоната се разрешавало да инсталира само един радиоприемник за домашно ползване.Още през 30-те до към 60-те години на миналия век, за да притежаваш и използваш радио или телевизионен приемник, е било необходимо да получиш позволително. Позволителните са били поименни и без право на преотстъпване, важали са за един брой приемник и са били обвързани с плащането на такси. Таксите за радио и телевизия отпадат чак през 1996 година, но те не са истинската причина за позволителните. След 9-ти режимът просто прави необходимото да заглуши “Свободна Европа”, “Гласът на Америка” и BBC и т.н.

Вторите страници на позволителните, съдържащи извадки от тогавашното законодателство под гръмкото заглавие ТВЪРДЕ ВАЖНО, разказват една история за страх. Най-големият страх на комунизма – този от свободното слово, и страхът на цял един народ да не чуе съседа пукота от смяната на радиостанцията. Обърнете внимание на тъмничния затвор по чл. 29 и глобата за ползване кристален детектор без позволение. Тъмничният затвор за „престъпление“ от такъв характер се е предвиждал още от 30-те години на миналия век и отпада в началото на 50-те.  Кристалният детектор е най-простият възможен радиоприемник, който може да се направи от подръчни материали. За използването без позволение на лампов радиоприемник или усилвателна уредба, с които да хванете забранена радиостанция на дълги вълни, се е предвиждала глоба до 10 хиляди лева.

Източник: internetlumpen.net,detstvoto.net

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Мъж не се е къпал 67 години и пил вода от локви заради диета.Ето как се чувства днес

87-годишен мъж озадачи изследователите с начина му на живот.Аму Джаджи решава да спре да се къпе преди 67 години, вярвал, че това ще му донесе лош късмет и в крайна сметка ще го убие.

Нещо повече, диетата му сега се състои от сурови животни и пиене на вода от локви.Поради необичайния си избор на начин на живот, на Джаджи му било трудно да се сприятелява или да си намери жена. Пушенето на лула, пълна с животински тор, още повече го изолира от останалите хора.

Неговите съселяни били изумени как старецът прекарва дните си, затова решили да му построят барака, в която да живее. Преди това той обитавал дупка в земята.

Медици решават да посетят бараката му в село Дейга, в южната иранска провинция Фарс, за да му направят преглед. Те установяват,че Джаджи няма сериозни заболявания и изненадващо е много здрав.

Експертите се интересували какви форми на живот, включително паразити, може да са се заселили в тялото му и с изумление установяват, че той няма никакви заболявания или паразити, въпреки липсата на лична хигиена.

След като случаят става публичен, мъжът има известни затруднения в живота му. Въпреки че съседите му го уважават, не липсват и хора, които да му се подиграват и дори да хвърлят камъни по него.

Кметът на селото призовава хората да го оставят на мира, като каза, че въпреки външния си вид той е нежна душа и винаги е приятно да се срещат и разговарят.

Доцентът по паразитология подозира, че Джаджи е успял да остане толкова здрав поради развитието на изключително силна имунна система в резултат на диетата и начина му на живот.

Той добави, че медиците са го тествали за всичко от различните форми на хепатит и СПИН до паразити и единственото нещо, което са открили, е инфекция с трихинелоза, която е паразитна инфекция и в неговия случай изглежда не предизвиква симптоми.ВИЖТЕ ОЩЕ:Мъж не приема никаква храна от 2009 година!

Източник:GlasNews.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

На 24 януари 1944 г. 300 бомбардировачи от 15-та въздушна армия на САЩ бомбардират Враца и много други населени места в Северна България

300 бомбардировачи от 15-та въздушна армия на САЩ бомбардират Враца, Кунино, Беглеж и други населени места в Северна България.

Във Враца изтребителите слизат ниско и с бордовите си картечници разстрелват мирните жители по улиците на града. Пуснати са 380 разрушителни и запалителни бомби, включително и бомби-играчки, предназначени да убиват и осакатяват деца.

Убити са 124 човека, 250 са ранени, а близо 1700 човека остават без дом.

Бомбардировките над България са поредица от нападения на британските и американските ВВС срещу София и други български населени места по време на Втората световна война, в периода от пролетта на 1941 г. до есента на 1944 г.

България е в положение на война с Великобритания и САЩ от 13 декември 1941 година. След като завладяват бази в Южна Италия, британско-американските въздушни армии започват бомбардировъчна война на Балканския полуостров. Жертвите са 4208 убити, починали от рани и безследно изчезнали и 4744 тежко ранени.Разрушени само в София са 12 657 граждански обществени и жилищни сгради увредените в една или друга степен са в пъти повече.Българската противовъздушна отбрана сваля над 100 самолета. Загубите на противника са 159 загинали членове на екипажи и пленени 329.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Всички значими обекти от енергийната ни система са изградени преди 1989 г

Знам, че поемам огромен риск да не се харесам на много хора, но ще го напиша:

Покрай енергийните и водни теми тези дни си дадох ясно сметка колко много неща, които днес приемаме за даденост, са били изградени по време на соца… И още работят, при това добре… И целият ни „модерен“ живот зависи от тях.

Това включва практически всички значими обекти от енергийната ни система – от АЕЦ-а, през ТЕЦ-овете до големите ВЕЦ и най-големият ПАВЕЦ на Балканите (само ТЕЦ-а на AES и Цанков камък са инвестиции на зелено след 1989 г.).

Включва и почти всички обекти от системите за управление, съхранение и пренос на води – всички големи язовири, деривации, напоителни системи и какво ли още не (доколкото знам само Джерман-Скакавица е след 1989 г.).

Не, по никакъв начин не твърдя, че соцът е бил супер… Напротив, убеден съм, че всичкият този огромен труд не е извършен само с хирургическа прецизност, пионерски плам и ентусиазъм.

Сигурен съм, че зад него стоят много кражби, некадърност, принуда и насилие.

Нещо като египетските пирамиди от по-ново време…

Обаче трудът е положен, инфраструктурата е тук и 30 години след края на соца ние все още я използваме.

Натискаме копчето и токът, топлината или водата идват… Последните 30 години не сме изградили практически нищо сравнимо. Даже ужасно се проваляме в поддръжката на старите обекти…

Та в тази връзка ми се струва, че дължим малко повече уважение, благодарност и признателност на родителите си и техните родители. Не, хич не са живели в райско време, но въпреки всичко са създали неща, от които не само ние, но и нашите деца ще имат огромна полза. Ако успеем да ги опазим, разбира се! 

Това е. Нищо повече не казвам.

Автор: Боян Рашев-ФБ/Без редакторска намеса/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

15-годишна спаси момиче от непознат на улицата. Представил се за приятел на баща и

Тийнейджърка забеляза нещо странно на връщане от училище. 15-годишната Ема видяла, как непознат мъж заговаря 11-годишна ученичка в Уоласи, Ливърпул.

Мъжът приближил към детето и казал: „Аз съм приятел на баща ти. Не ме ли помниш? Идвал съм в дома ви?“.

Ема веднага забелязала, че детето е изплашено. Тя изчакала, докато прецени кога е удачно да се намеси. В следващия момент, малкото момиче извадило телефона си, а непознатият веднага казал:„Няма нужда да звъниш на когото и да е, ти знаеш кой съм. Приятел на баща ти съм“.

Ема ги последвала до ъгъла на сградата, към която се насочили и решила да действа. На висок глас извикала първото нещо, което ѝ хрумнало:

„Ей, Бетани, татко ще се прибере довечера след полицейското учение“.

Ема споделя, че след като изкрещяла това на момичето, мъжът бързо започнал да върви в друга посока. Тя посъветвала детето да разкаже на родителите си за случката.

Сигнал с описанието на непознатия мъж били подадени в полицията.

След като историята добива популярност, хиляди родители благодарят за смелостта на Ема и поздравяват родителите ѝ за възпитанието.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сетихте ли се кое е момичето от снимката: Малцина успяха да я познаят

В интернет пространството изплува снимка, която доказва, че Марги е била не само красавица като млада, но и спортна натура. Тя е имала много стегнато тяло, но това е било явно преди да роди.

Това се вижда от обложката на албума й “Аеробик”, който е създаден преди почти 40 години. Издаден е от “Балкантрон” и все още може да се намери по антикварните магазини.

Днес Маргарита Хранова е 65-годишна доста закръглена жена и това е нормално. Тя има деца и внуци, което е основната й радост в живота.

Марги е омъжена от толкова много години и това показва ценностната й система. Тя не се разведе през цялото това време и остана вярна на семейния уют.

В наши дни изпълнителката на култовата “Оставаме” не тренира нищо и се е отдала само на почивка, плюс малко работа, разбира се. Имало е време обаче, когато е била отдадена на спорта.

В албума със снимката има инструкции за програма по аеробика. Има обяснение за всяко упражнение и илюстрации.

Маргарита Хранова беше единствената истинска звезда във “ВИП Брадър 2017”. Тя зае второто място, което показа, че и младото поколение я харесва.

Когато видят тази снимка, младите още повече ще я харесат. Имала е какво да покаже едно време Марги и неслучайно то е останало в историята, за да излезе тази снимка наяве.

Марги Хранова на стари години се пусна в сеирджийското шоу ВИП Брадър с единствената цел да получи голям хонорар от 120 хилядарки. Певицата била готова да изтърпи всякакви мисии и свързаните с тях неудобства, но парите й трябвали спешно. Главният виновник естрадната звезда да се навие да влезе в Къщата на Големия брат бил съпруга й Кирил Бойчев. Който за да завърти успешен бизнес ипотекирал семейния им дом. Но както често се случва с парите от ипотеката не успял да сполучи. Банките още го търсели да си върне кредита. Иначе щели да му отнемат жилището.

Марги Хранова с черен печат за САЩ заради Лили Иванова! Двете естрададжийки в люта битка за участия в гладните времена през 90-те.Хранова предприела отчаяния ход само и само да е сигурна, че ще имат покрив над главите си. Отначало когато разбрала какви каши е забъркал спътника й в живота му вдигнала голям скандал. Стигнало се до заплаха за развод. Но как с лека ръка да зачеркне цели 40 години съвместен живот? Не се стигнало до тази решителна крачка, предават от електронното издание retro.bg.

Междувременно дали от притеснение или от нещо друго Кирил получил инсулт. Прилошало му, шофирайки колата. Двамата с Маргарита се разминали на косъм от сериозно пътно произшествие на път за вилата им в Брезник.

Последвал тежък възстановителен период. Естрадната певица бдяла непрекъснато до половинката си. Но му помогнала да се оправи.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Бяла смърт на границата: Майка се съблече заради децата си и загина от измръзване

Жена бежанка замръзна до смърт в Йозалп, Ван, след като облече децата си в собствените си дрехи, за да ги защити. Децата са спасени от селяни. Случката е станала на 30 декември, а само преди ден близо до границата между Турция и Иран са открити телата на още двама бежанци от Афганистан, съобщи Агенцията за Месопотамия (MA).

Турски войници са донесли телата до иранската страна на границата.

От известно време се разпространяват видеоклипове, показващи как бежанци пресичат границата въпреки снега и студа.През последните два месеца най-малко осем бежанци починаха от замръзване в граничните райони.

През последните три години най-малко 160 бежанци са загубили живота си във Ван след преминаване на границата, според Асоциацията за правата на човека (İHD).

Четиридесет и девет бежанци починаха от хипотермия, 68 се удавиха в езерото Ван, 42 бяха убити при пътнотранспортни произшествия и един беше убит при стрелба, каза Хамди Байхан, изпълнителен директор на İHD във Ван, в изявление.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Съдът реши съдбата на убиеца на Милен Цветков

Обвиняемият за смъртта на Милен Цветков – Кристиян Николов, заяви пред съда, че малко преди да удари колата на журналиста, е загубил съзнание. По думите му следващият спомен след инцидента бил от силния удар, за който по-късно разбрал, че е от катастрофата,съобщава сайтът action-newsbg.eu

В показанията си пред Софийския градски съд Кристиан Николов отбеляза и опитите си да окаже помощ на телевизионния водещ.

Той уточни, че доброволно се е подложил на тест за наркотици, защото не е допускал, че има в кръвта си забранени вещества. На следващия ден разбрал, че загиналият е Милен Цветков и че е починал.„Когато разбрах, че е починал, светът ми свърши“, посочи пред съдебния състав Николов.

За откритите в кръвта му наркотици той предположи, че някой ги е поставил в питието, което изпил в нощта преди катастрофата.Подсъдимият отново изказа съболезнования и се извини на близките на Цветков.

Остава съдът да реши дали да даде ход на финалните пледоарии преди да произнесе присъдата си. Кристиан Николов е обвинен, че умишлено е причинил смъртта на Милен Цветков.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

ПАРТИЗАНИТЕ - кой беше в Балкана?

Георги Минков (крайният вдясно) във френския лагер "Гюрс" с другари интербригадисти през 1940 г. след края на Гражданската война в Испания

Заместник-командирът на чета Добри Караджов след 9 септември 1944 г. стига до чин генерал-лейтенант и командва 10 години ракетните войски на България.Партизанин от бригада „Чавдар” е и Георги Милев Минков, с псевдоним Гео. Той е роден на 28 март 1909 г. в софийското село Кътина. През 1928 г. става член на РМС, а през 1932 г. и на БКП. От 1933 до 1935 г. сътрудничи на ЦК на БКП. Арестуван е и лежи в затвора до 1936 г. Участва в гражданската война в Испания. Лежи в затвор във Франция (1939 – 1940).Между 1941 и 1943 г. е политически затворник. От 1943 г. е вече партизанин в бригадата „Чавдар“, в Трънския партизански отряд и в партизанска бригада „Георги Димитров“. 

От 28 октомври 1944 г. става помощник-командир на тридесет и втори пехотен загорски полк. Награждаван е с орден „За храброст“, 2 клас и югославския медал „Партизанска звезда“, II степен. След края на Втората световна война влиза в българската народна армия. Работи и в структурите на МВР, като достига чин генерал. Началник е на отдел в управление на Държавна сигурност. Пише спомени, озаглавени „Неспокойни години. Спомени (1923 – 1945)“.. Умира през 1985 г. в София на 75-годишна възраст. Георги Минков е погребан в парцел 43 в Централните софийски гробища.През 1979 г. Георги Минков написва и депозира в Държавния архив свои непубликувани спомени (13 листа) за своята съвместна ремсова и партийна дейност с Тодор Живков до 1933 г. в София и в партизанската бригада „Чавдар” (1943-1944 ), както и за свои срещи и разговори с Т. Живков след 9 септември 1944 г. 

В държавния архив се пази и негова автобиография (общо 3 листа).В бригада „Чавдар” през антифашиската съпротива се сражава и още един бъдещ генерал - Добри Александров Караджов. Той е роден на 20 януари 1925 г. в с. Мирково, Софийско. Членува в РМС е, а от 1 януари 1944 г. – и на БКП. От 20 октомври 1943 г. става партизанин, заместник-командир на чета със звание „подпоручик“. Започва да учи в Механо-електротехническото училище в София, което дозавършва през 1945 г. На 15 септември 1944 г. е назначен за командир на свързочен взвод в първи пехотен софийски полк. От есента на 1945 г. до есента на 1946 г. завършва едногодишен курс на Военното училище. Между 28 септември и 26 декември 1946 г. е командир на взвод във втора дружина на 27-и пехотен полк в Девин. 

От 1 януари до 22 май 1947 г. е командир на взвод в артилерийския полк на първа бронирана бригада. Между 23 май 1947 и 5 август 1948 г. е командир на взвод в артилерийския полк на първа бронирана бригада. В периода 6 август 1948 – 8 юни 1949 г. е временно изпълняващ длъжността командир на батарея в артилерийски полк. След това от 9 август 1948 до 14 септември 1950 г. е временно изпълняващ длъжността командир на батарея в осми дивизионен артилерийски полк. На 15 септември 1950 г. е назначен за командир на дивизион в същия полк. Остава на този пост до 31 март 1951 г. От 1951 г. до 1956 г. учи в Артилерийската академия „Дзержински“ в Москва, преместена в Ленинград (Санкт Петербург). 

През 1956 г. след завръщането си в България е началник на отдел „Бойна подготовка“ в Командването на артилерията на българската армия. Остава на този пост до 1961 г. От 29 март до 23 декември 1961 г. Добри Караджов е на 6-месечен курс в СССР за изучаване на ракетна техника. След завръщането си става първият командир на първата българска ракетна бригада в Самоков – 56-а ракетна бригада. Остава на тази позиция до 31 август 1965 г. В периода 1 септември 1965 г.-25 юли 1967 г.  Караджов учи в Академията на Генералния щаб „Ворошилов“ в Москва. От 26 юли до 13 октомври 1967 г. е на разпореждане на министъра на отбраната. На 14 октомври 1967 г. става командващ на ракетните войски и артилерията на 2-ра армия в Пловдив.

От 15 септември до 5 октомври 1973 г. е в СССР, където изучава нова техника във Висшата артилерийска академия. След като се завръща на 6 октомври 1973 г. е назначен за заместник-командващ Ракетните войски и артилерията в Министерството на народната отбрана и е произведен в звание генерал-майор. На 11 ноември 1978 г. е командващ Ракетните войски и артилерията в Сухопътните войски на Българската народна армия. Същата година е повишен в звание генерал-лейтенант. По време на неговото командване се създава най-крупното артилерийско съединение в българската военна история – 84-та фронтова артилерийска дивизия в Шумен. До 23 октомври 1980 г. е началник на Управление „Ракетни войски и артилерия“ в МО. В периода 24 октомври 1980 – 24 октомври 1990 г. е командир на Ракетните войски и артилерията на Сухопътните войски. 

На 5 март 1991 г. излиза в запаса. Умира 26 септември 2004 г. в София.Ето какво пише за генерал Добри Караджов неговият биограф Димитър Копривленски: „...Към отвъдното пое и легендарният ракетчик, първият командир на първата ракетна бригада - генерал-лейтенант Добри Александров Караджов. Още недостигнал 80-те. От които почти петдесет бе побратим на оръдията и се "здрависваше" с Бог с изстреляните оперативно-тактически ракети. Първо на 56-а Карловска ракетна бригада. Сетне и на Ракетните войски. Вече бе поел управлението на четири бригади... Ето част от автентичната автобиография на генерал Караджов – „Имах голямо желание да стана летец. И самостоятелно покрих всички показатели за летци. Явих се при началника на Политотдела на училището, генерал-майор Боян Българанов... 

Училището завърших с успех 11,75 (по 12-балната система) и имах право на избор в първите три най-добри гарнизона в България...", сякаш рапортува ген. Караджов. Нанизано е като мъниста - равно, четливо, граматично, симпатично. Да не щеш да го спреш... Което не се среща често и при учени люде. Специалисти твърдят, че почеркът издава характера. Показва още яснота, старание, мисъл, стремеж... Без коментар. Само с малко пояснение. Подготвях книгата си за самоковските ракетчици. Нямаше как да мина без среща с първия сред първите. 

Знаехме се. Но генералът все ме отбиваше: "Аз съм лежащо болен." Докато накрая ми потръгна. Клубът на ракетчиците от запаса в столицата организира посещение при свои болни колеги. И на 4 май 2004 г. заедно с генерал Вълчо Фотев, полковник Стоян Балканджийски и аз прекрачих прага му... Караджов се бе преместил от инвалидната количка на дивана. "Командир, дръж се...", пробоботи с гърления си глас Балканецът. И щом тръгна реч за казарма, за войници, само за минута-две очите на генерал Караджов светнаха, той се оживи и промени, замладя. Трудно бе да спре. Тогава пък аз го емнах: "Вие ще си спомняте, съпругата ви ще записва..." Не ми обеща. Но в началото на септември ми звънна съпругата му: "Ние с Добри сме готови." А на 26 септември проплака: " Добри почина."

Ето как днес съм богат притежател на точно 10 листчета, откъснати от тетрадка малък формат и изписани от ръката на легендарния ракетчик генерал Добри Караджов. Изкушавам се да продължа от тях: "В продължение на 5 години ръководех бойната подготовка на българската артилерия. Накрая бе решено като най-подходящ за командир на първата ракетна бригада да бъда изпратен на курс в СССР. Като офицер с най-добри познания и войскови опит. След 6-месечния курс, вместо в полагаемия ми се отпуск, в деня на завръщането в София, заедно с командващия Ракетните войски и артилерията полк. Гетовски в 21 часа на 13 октомври 1961 г. над с. Радуил по маршрута Костенец-Самоков посрещнахме пусковите установки и останалата материална част за бригадата..."

Това е истината. И историята. От първо лице... Преди да оглави новосъздаващата се първа ракетна бригада обаче, генерал Караджов повече от 10 години кръстосва артилерийските гарнизони. Не се възползва от правото си да избира гарнизон. В онези години това си е резонно. "Ще служа там, където има нужда от мен", заявява на ротния си командир подполковник Минев. И тръгва от 27-ми пехотен Чепински полк в Девин, през Бронирания артилерийски полк в София, Стара Загора. Чак през есента на 1949 година става "капитан" и командир на артилерийски дивизион. "Беше време на бурни предислокации", пише той. И споделя с възторг за взаимната обич между него и коня му Глиган. 

Във времената на "конната батарея" историческата песен е подплатена и споделена с коня. Който понякога къса връвта и тича към човека. Сред военните е известна повелята: "Няма добър полк с лош командир!" И след като от историята се знае, че българската артилерия винаги е на върха, това следва да се признае. Дължи се на артилеристите, не на Бога. А точно най-добрите сред тях, като генерал Караджов, поставиха началото и основите на Ракетните войски. Чудно ли е тогава, че българските ракетчици стават най-добрите във Варшавския договор. Има безброй признания и потвърждения. И от български, и от руски, и от немски ракетчици. А как се постига това? Обяснява го пак генералът: "И започна изучаването на новата материална част. Занятията се водеха денонощно както в учебните кабинети, така и на учебното поле на 20 км от Самоков. Заедно с това се преустройваха конюшните на бившия 7-ми артилерийски полк в казармени помещения и учебни кабинети. Като трети дивизионен в бригадата беше ми подчинен и аз отговарях за създаването на т.нар. Учебен ракетен център...". 

Ще спестим подробностите. Върхът е на 28 август 1962 г., когато след първия боен пуск на ракетчиците на генерал Караджов Радио Лондон съобщава: "България е ракетна сила!" Как да не му благодарим. Почит е това за нас!След пуска вместо в Самоков, ешелонът спира в Марино поле, Карловско. До 1973 г. начело е генерал Караджов. Сетне за три години е заместник на генерал Димитър Тодоров в Управление ракетни войски и артилерия. А от 1978 г. вече е и на върха. И накрая сякаш отново рапортува: "Службата завърших на 30 март 1991 г. с чувство за напълно изпълнен дълг!" Като не пропуска с пълно удовлетворение да добави: "Няколко дни след уволнението на набора бе обявена Карибската криза. На следващия ден пеша, с попътен транспорт, без команда, уволнилите се войници се явиха в бригадата..."

Източник:www.nabore.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

През 70-те години България обявява амнистия - емигрантите ни избягали в чужбина,могат да се заврърнат без да бъдат съдени

Акцията трябваше да бъде популяризирана, за да се види „милостта” на народната  власт, която „разбира и прощава”..  На вестниците бе поръчано да пишат за „разкаяли се" и завърнали се сънародници.               

Падна ми се лекарка идваща от Канада. Посетих я в столичния квартал Бъкстон, посрещна ме тя заедно със сина си в прашна и  наблъскана с вехти мебели стая. Настани ме на изтърбушен диван, наля кафе и занарежда: Мъжът й заминал на работа в Куба,там се залюбил с някаква и поискал развод.

Съпругата му пожелала да го посети за да се разберат и потеглила със сина си за Острова на свободата. На канадското летище Гандер зачакали прекачване за Хавана. В един момент рекла на сина си, че са изпуснали самолета и остават. Той се разярил - какво ще правят тук, пропада му студенството - ала накрая, що да стори, приел. Заживели в Монреал, в клошарско общежитие, сред наркомани и проститутки. Свършили парите, взели да се хранят с изхвърлени зеленчуци от пазарищата. На нея не й признали дипломата и едва я приели за болнична санитарка. Било й обидно - лекарка, а мие подлоги. Синът й /студент по скулптура/ също страдал. Все пак намерил връзка с нашенка, скулпторката Мерион Кантароф /Мария Кантарова/. Взела го тя да й помага, слугувал й, бъркал гипс, ковял макети,  режел стиропори, а му плащала мизерни центове. Сърцераздирателен  разказ. Публикувах репортажа, в който разкритикувах работодателката експлоататорка.     Дотук добре,но нататък събитията се развиха другояче.

Повика ме главният редактор. Какво си написал, рече, в ЦК ме съдраха, тичай по службите да се оправяш.                     

Явих се в Комитета за българите в чужбина при другаря Керванбашев, беловлас чичо, от чавдарците на Живков. В интерес на истината - прие ме добросърдечно. „Абе, момче, каза, защо не донесе статийката да я видим, всички така правят, виж сега как „настъпи котето”. А трябваше да разбереш че въпросната госпожа Кантарова е приятелка на другарката Живкова, гостувала й е в Евксиноград, изложба е правила, а ти я изкара кожодерка, надявай се да не са ти прочели материалчето”…              

Треперих седмица. За радост, не ме извикаха, не ме заключиха.Успокоих се и забравих.

А  след месец мой човек от службите ми се обади да се поинтересувам за лекарката, щяло да ми стане интересно. И ето що научих: задграничните ни резиденти се заели да изпълняват указа за амнистията като примамват с облаги неуспелите да се приспособят наши сънародници. Така и въпросната докторка е изтъргувала своето завръщане. Още факти около нея: в Канада съвсем не била санитарка, а след изпит по френски заработила като лекарка. Не е живяла във вертеп, а в добра квартира. Синът й не е слугувал, а е стажувал, и то при  световноизвестната авангардистка Кантарова, която е била сравнявана с Хенри Мур. И която не го е експлоатирала, а напротив -  плащала му е богато и дори му е възлагала проекти... 

А стаята на нашата среща в „Бъкстон” била аранжирана „специално за пред журналиста” квартира - мизерно жилище на още неустроили се имигранти... Научих и друго - че след като е изчакала публикацията „бедната емигрантка” е побързала да си купи скъпа западна кола,назначили я в централна болница и й дали апартамент.

Ето така аз, наивникът репортер, клъвнах на въдицата на ДС. Но кой простосмъртен, па макар журналист, отбираше от въпросните конспиративни сценарии. За тях бяха запознати само главните редактори и партийните секретари. Пък да ме бяха светнали малко повече… Но навярно това мое свещено невежество ме спаси. И другарката Людмила Живкова, по-точно нейните съветници /в случай че съм им попаднал в полезрението/, са ме  съжалили и пожалили.

Наско МАНДАДЖИЕВ

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ