Лични драми бележат живота на Тина Търнър-нямах добър живот, споделя легендата

"Нямах добър живот! Хубавото, което ми се е случило, не може да балансира лошото. Имах изпълнен с насилие живот и няма как да преинача този факт. Това е реалността!"

Израства в дом , в който майка ѝ и баща ѝ се бият постоянно. Когато е на 11 родителите ѝ се развеждат. Баща ѝ я изоставя, а майка ѝ никога не я е искала. Тина разказва свободно за бруталните сцени от брака ѝ с Айк Търнър. За сексуалното насилие в което побойника е използвал закачалки за дрехи. Принудена от " позорния си живот " , тя се опитва няколко пъти да се самоубие. В крайна сметка се отказа, за да спаси името си.

Лични драми бележат живота и.

През 2013 Тина получава инсулт , а три години по-късно е диагностицирана с рак на дебелото черво. Страхувайки се от химиотерапията, певицата решава да се лекува с хомеопатия. От това развива бъбречна недостатъчност. Съпругът ѝ Ервин и дава единия от бъбреците си. През 2018г. първородният ѝ син Крейг се самоубива.

Едно от най-популярните имена в шоубизнеса, тя е наричана още Кралицата на рокендрола. Търнър е определяна като най-успялата жена в рока, печелейки осем награди Грами и продавайки повече концертни билети от всеки друг солов изпълнител в историята. Комбинираните албумни и сингълни продажби наброяват общо около 100 милиона бройки по света. Известна е с енергичното си сценично присъствие, мощни вокали и дълготрайна кариера. 

През 2008 г. Търнър се връща от полуоттеглянето си, за да предприеме турнето „Тина!“ по повод на 50 години на сцената .Турнето на Търнър се превръща в едно от най-силно продаващите се представления за 2008 – 2009. Ролинг Стоун я нарежда на 63-то място в списъка на 100-те най-велики творци за всички времена. През 1991 г. получава място в Залата на славата на рокендрола.

Източник/ Уикипедия и материали от интернет.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Разстрелът на десетте ятаци от село Крушево. Тъжната история която докосва сърцето на един английски музикант

Разстрела на партизанските ятаци от село Крушево е предварително планирана полицейска акция на високо ниво във връзка с повсеместните блокади и акции срещу партизанското движение през пролетта на 1944г.

В разгара на Балванската битка, вбесени от неспособността си да се справят с партизаните, властите предприемат зверска разправа с цивилното население. Рано сутринта на 29 март полският пазач Петко Ст. Бибов бие барабана и съобщава: „Забранява се излизането извън домовете. Този, който наруши, ще се засреля без предупреждение. Селото е блокирано”. С автобусна кола от Севлиево пристигат 12 униформени и цивилни полицаи, които провеждат кратко съвещание в общината при секретар-бирника Христо М. Додунов. Уточнен е списък, по който започват арести.

Селото настръхва. Хората са смутени. Арестувани са 12 жители на селото, комунисти и ремсисти, верни ятаци и помагачи на съпротивителното движение с изключение на случайно попадналия Петър Димитров Божанков. Още в общината е освободена Стоянка Христова Димова, а малко по-късно и Божанков. От там 10 човека (в т.ч. трима ученици) са подкарани с удари на приклади към местността Бряста под предлог да покажат на полицията къде са се укривали партизаните и къде предния ден е убит полицейския началник на село Крушево в първия ден на започналата Балванска битка. При самия връх на местността Бряста старшият командва: „Бягай!” полицаите откриват огън в гърба на вървящите отпред ятаци и ги избиват на място. След това са доубити с пистолетни изстрели в главата. След това са доубити с пистолетни изстрели в главата. На полицаите участвали в акцията впоследствие са раздадени парични награди. Както е било обикновено за тогава в полицейския доклад за акцията е записано, че задържаните за застреляни при опит за бягство. Копие от акта за разстрела е изложено в музея на читалището.

Половината от тях са младежи от 16 до 23-годишна възраст.След като в селото чуват стрелбата и разбират за убийството, почти цялото село се изсипва в местността – бедата е за всички. Всичко наоколо е обляно в кръв.Отново барабанчикът съобщава: „Всички мъже от 16 до 60-годишна възраст да се явят веднага пред общинското управление. „Шумкарите” са избити, ще се претърсят горите и приберат телата им”. Вестта за убийството обхожда селото като мълния. Мало и голямо се отправя към Бряста. Покрусени от жестоката гледка плачат близки и познати, плачат и най-твърдите, плачат всички.Историята за убитите партизани и ятаци докосна  сърцето на един английски музикант – Джонатан Тейлър. Така се роди песента „Партизан“.

Околностите се огласят от плача на роднините – някои са загубили по няколко близки. Полицаите забраняват да се бие камбаната и убитите да се приберат по къщите. В началото нареждането е и да не се погребват в гробищата и цялото село настръхва – мъжете си говорят, че не могат да избият всички.  Полицията не разрешава труповете на убитите да се откарват по домовете им, а направо в гробищата. Хората не се подчиняват. Всеки помага с каквото може, включват се и турци.

Избите са натоварени на волски каруци, от тях по пътя в кашкавия сняг капе кръв и хората се пазят да не я газят. Цялото село се стича да изпрати избитите до гробищата. На гробищата са умити и облечени за погребение още топли.Цялото село потъва в дълбок траур. По великденските празници не се устройват обикновените тридневни традиционни хора, веселия, забави и вечеринки, не свири музика.

Днес на мястото, където са разстреляни ятаците се издига и паметник на загиналите антифашисти от село Крушево.Карл Кандулков дава идеята за морените, като припомня заръката на Иван Вазов на гроба му да бъде поставен голям камък-морена. Петко Цонев с помощта на Илия Янков Монев, Сава Стоянов, Ненко Колев и други уточняват местата, където са паднали десетте ятака след разстрела им. Със Симеон Симеонов и Йончо Панов от музея отива в каменните кариери при Долна Кремена и прави поръчката. На всяко едно от лобните места на ятаците през зимата и пролетта на 1973 г. се поставя морена от бял врачански камък с името на разстреляния ятак.

Разстреляните ятаци са:

Илия Ненков Вълчев, 42г, /27.07.1901-29.03.1944/Илия Петров Димов, 36г, /13.01.1908-29.03.1944/Христо Петров Димов, 44г, /02.09.1899-29.03.1944/Къньо Христов Колев, 41г, /21.04.1903-29.03.1944/.Трифон Христов Станев, 34г, /17.12.1909-29.03.1944/.Атанас Хараланов Попов, 23г, /31.01.1921-29.03.1944/Иван Минков Иванов, 18г, /11.11.1925-29.03.1944/.Иван Христов Влаев, 19г, /22.04.1924-29.03.1944/.Хубан Първов Хубанов, 18г, /13.04.1925-29.03.1944/Стефан Цвятков Станев, 16г, /29.07.1927-29.03.1944/

Източник: „История на село Крушево“

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Бургаското Барби Андреа се глези при шеф Виктор Ангелов, хапва табуле и фалафели

 

24-годишната меденруднишка силиконка Андреа Иванова отново събра погледите 

Меденруднишкото барби от силикон и хиалурон Андреа Иванова се похвали, че се глези с гозбите на великолепния готвач шеф Виктор Ангелов. 24-годишната бургазлийка пусна кадър от ресторанта на майстора, като се вижда, че си е поръчала порция от табуле и фалафели. Здравославната храна обаче е комбинирана с кока-кола, която няма как да й спести килограмите, които се натрупват от газираната напитка,съощава флафман.

Ресторантът на шеф Ангелов е сред най-скъпарските заведения в столицата. Подобна гозба от салата с киноа и нахутени кюфтета струва около 15-18 лева, но от неговата кухня със сигурност ще е повече от 20-25 лв. Снимката вече е събрала над 100 лайка. А коментарите са двупосочни.

Андреа Иванова е едно от най-коментираните лица не само в Бургас, но и в цялата страна. Припомняме, че само преди броени дни, за ЧРД, морското барби си удължи лицето, като хвърли 1000 лева за инвервенцията – инжекции с много твърда хиалуронова киселина.Андреа се е подлагало на 26 операции и стана известна като момичето най-големи бомби и устни. Тя има по 1200 кубика силикон във всяка гърда, но мечтае да сложи по още 1200 кубика или общо 240 във всяка. 

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Тъжният край на 33-ти мотострелкови полк при 16-та дивизия към знаменитата някога Трета армия

Първият ден на септември 1997 г. Последният войник напуска поделението на 33-ти мотострелкови полк при 16-та дивизия към знаменитата Трета армия – бойната армия на България, разположено край малкотърновското селце Звездец. 

Дотогава то е най-предният рубеж на българската армия от времето на социалистическия й зенит. Но става първото, което затваря врати след т. нар. демократични промени у нас. Цял месец след тази сакрална дата от него се извозват безкрайни кервани с военна техника, танкове, платформи с оръдия…

Сгушени в дебрите на Странджа, на произвола на съдбата са изоставени сградите на бившите казарми и другите постройки от военния комплекс край границата, в който някога са отбивали военната си служба по около 2000 войника на набор. След изминалите 18 години оттогава, днес всичко това тъне в разруха.Единствената грижа, която полага военното министерство за собствеността си тук, е да плаща на няколко пазача да охраняват обекта. 

Те обаче така яко са замаскирали присъствието си, че и със свещ в ръка да се търсят, не могат да бъдат открити. Всеки може необезпокоявано да се разходи из руините на поделението и да се наслади на гледката, без да бъде смущаван от никакво друго човешко присъствие или да бъде изгонен от митичните охранители.Това, което се вижда обаче, може буквално да разбие сърцето на всеки милеещ за благоденствието на родината си човек. Съзнанието ти просто отказва да приеме за реалност гледката на безвъзвратно потрошените милиони, отделяни някога за отбраната на страната ни от пълнената с труда на родителите ни хазна.Масивните казарми, строени половин век преди изоставянето си – през 1947 г., със здрави тухли, правени на място тук, сега зеят порутени. Оцелял непокътнат е единствено надписът на един от входовете им, нравоучително наставляващ „Повече пот в учението, по-малко кръв в броя“. До тях, в някогашния басейн, днес „плуват“ на сухо къпинаци и проскубани саморасли фиданки.

Обрасла в храсталаци е и добрата стара кухня, където в огромни зидани казани се е приготвяла манджата за изгладнелите след изнурителното юркане войничета. За тях имало изградени 3 столови с обща площ от цели 3 декара. И тъй като при такава голяма навалица от хора няма как да се мине без сакътлъци, настинки и разни други болежки, насред поделението е била разположена огромна лечебница с кабинети за прегледи, манипулационни и стационар. В настоящия момент обаче и нейната сграда има нужда от сериозно лечение и грандиозна строително-ортопедична намеса.Покрай строгите учения обаче, намирало се е време и за развлечения. 

За целта на живописния скат зад плаца, сред дъхава борова горичка е издигната сцената на летен театър и амфитеатрално разположени пейки за зажаднелите за зрелища солдати – някога огласяна от концерти и театрални постановки. От нея почти нищо не е останало, но на няколко крачки встрани е оцелял паметен агитационен обелиск с патриотичния надпис: „Мила родино, ти си земен рай“.Странно е как при тази разруха, най-дълговечни и най-непоклатими се оказват именно тези емблематични знаци на социалистическата пропаганда. Още не са избелели напълно цветовете и на фреските, посветени на историческия ХІІ конгрес на БКП и на „1300 години България“. А сред руините на трибуната, откъдето командването строго е наблюдавало как „чепикът набива крак“ в тържествен марш, почти непокътнат е останал барелефът на стария ни социалистически герб. 

Но не и двете зенитни картечници, които наперено са вирили дула от двете й страни и от които днес помен няма.На общината в Малко Търново 10 години след бастисването на поделението са предоставени и 82 апартамента в жилищните блокове, построени за нуждите на офицерските семейства. Сигурно всеки, пътувал към Турция по този път, се е дивил на окаяното им състояние. Но едва ли подозира какво ще завари вътре в някогашните апартаменти на военните, в които още няма заселени цигани. Истински апокалипсис! И кончета, които се разхождат пред входа като в прерия…„Ами вижте какво представлява днес сградата на ДНА в центъра на селото – отваря ни очите Костадин Статев, местен жител, работил някога в същото поделение, който не крие болката си от тоталната разруха на цветущите преди време военни имоти. – Когато се строеше, участие взе и кметството на Звездец. 

Имаше огромна дискотека за младежите. Просторният салон се огласяше от неспирните културни мероприятия, концерти, забави… А сега няма къде едно селско събрание да си направим“.Въпреки че отвън постройката изглежда читава, отвътре за стария й разкош безмълвно свидетелства само скритата под мръсотията мраморна венецианска мозайка във фоайето и почернелият дъбов паркет в затрупаните с боклуци помещения.Как да не те хване яд, че този огромен сграден фонд, разположен в живописна местност, недалеч от Странджанското оборище – Петрова нива, толкова години е оставен да се руши, вместо собственикът му – Министерството на отбраната, да намери начин да го стопанисва. Пък като не може, мъжки да си признае безсилието и вземе, че го даде на други, които да го използват и да се грижат за него. Защо в това красиво място, с кристално чист и благодатен планински въздух, тези сгради не бяха превърнати в санаториум или старчески дом, да речем. Като се използва готовата инфраструктура с кухни, столови, спални помещения, поликлиника, база за развлечения…  Само че влакът към реализирането на подобни блянове вече отдавна е заминал към небитието.

Така, макар че в затънтените странджански дебри вражески войник не е стъпвал, разрухата тук наподобява наказателна операция на нечий окупационен корпус, а споменът за полка край границата е все по-избеляващ.

Източник: www.desant.net/Автор : Диана Славчева, снимка Николай Недев Със съкращения./

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

История на 6-годишния Митко, който бяга от къщи и хваща самолета за мечтаната Москва

„Абсурд“ – би казал всеки жител по времето на соца. „Не, ама да“ – бих перифразирал покойният Петко Бочаров. Тя, случката, станала не в село Могила, както пише поетът в „Песен за човека“, а в морската ни столица – социалистическа Варна… На чаша бира сме на лозето на приятеля ми Григор Стоянов-Гришата, пенсиониран служител от ГКПП при летище Варна.

„По онова време (70-те години на 20. век) в квартал „Владиславово” имаше едно много палаво 6-годишно дете – Митко – започна Гришата. – В неработни дни, когато не ходел в близката детска градина, като направел някаква беля и го напляскат, Митко хващал автобуса (поради малката си възраст не плащал билет) и отивал при баба си в квартал „Аспарухово”. А тя по телефона успокоявала родителите му, че той е при нея, да не се тревожат. В ония години държавната доктрина за комунистическо възпитание на младежта обхващаше и детските градини. И в тях програмно се величаеше Съветският съюз, а столицата му Москва се възхваляваше като райско място на земята. В този дух идеологически е бил „подкован“ и невръстният Митко. Случило се обаче така, че през един летен ден за немирствата си бил наказан и от двете страни: от родителите си във „Владиславово” и от баба си в „Аспарухово”. И сърдитият Митко решава да замине за мечтаната Москва. Колко му е, летището е на около 1 км от дома им и често се наблюдават излитащи и пристигащи самолети. И така, взема един комат хляб, прекосява нивите, които делят жилището им от летището, пристига там и се спотайва в един ъгъл на чакалнята. Когато по високоговорителите се разнася поканата „Пътниците за Москва да се отправят към самолета“, Митко се присламчва към едно семейство с две деца, с тях безпроблемно минава през КПП-то, влиза в самолета и се настанява на някакво свободно място. От време на време минават стюардеси и го черпят с нещо за хапване, без да го разпитват.

Но когато слиза на летището в Москва, нещата яко се затягат, защото на руското КПП „стъргата“ е жестока: броят стриктно не само хората и бебетата им, но и придружаващите ги животни. Задържат малкия нелегален пътник и се обаждат в българското посолство: „Ваш гражданин нарушил государственную границу Советского Союза”. Елате да си го приберете. В посолството щели да се побъркат: „Кой ще да е този луд, който наместо да драсне на Запад, се е юрнал към Съюза“. Българският посланик се разпоредил да приберат нарушителя. Те също се изумили от срещата си с „гражданина” и му дали някакъв сандвич. Един от служителите, който имал малки деца, съжалил беглеца и предложил: така и така е дошло момчето, поне да го разходят из Москва, да сбъднат мечтата му. Качили го в кола, посетили Червения площад, Парка за отдих и култура „Горки“ и накрая в огромния магазин „Детский мир“ му накупили за десетина рубли цяла торба евтини дървени играчки в различни цветове. В същото време във Варна родителите и баба му са в паника, момчето е изчезнало, съобщават в МВР и го обявяват за издирване.

В посолството на другия ден с първия самолет за Варна го изпращат и когато се явява у тях, преди да посегнат да го набият, той ги изумява: „Идвам от Москва!“ – приключи разказа cи Гришата.

– Важното е – казвам, – че всичко е минало добре.

– Глупости – отговоря Гришата, – ти знаеш ли какво стана после? Българското посолство в Москва сезирало за нарушение на граничния режим нашето външно министерство, външното министерство е сезирало вътрешното министерство и нашият министър издаде заповед за наказание на цялата смяна, която е била дежурна в деня на „произшествието“. А в тази смяна бях и аз и също го отнесох.

– И все пак с това неприятностите са приключили – предположих аз.

– Глупости – повтори Гришата. – Работата стана по-зле, защото този хлапак, като занесъл торбата с подарените играчки в детската градина и се похвалил с „подвига“ си, случката се разнесла и по другите детски градини и после рояци деца започнаха да обсаждат летището с желание и те да се изявят като Митко. В чудо се видяхме, удвоихме охраната, за да опазим самолетите от кандидати за герои. Ха наздраве! – вдигна халбата с бира Гришата.

Припомнил случката – Костадин Чобанов, Варна/Източник: retro.bg/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Посрещаме 2022 г. с нови заплати, пенсии и майчински.

420 лева става минималната пенсия от следващата година по предложение на Асен Василев. То беше прието днес по време на коалицонните преговори с БСП, ИТН и ДБ.

От 1 янари 2022 г. никой пенсионер няма да получава пенсия, която да е по-малка от сегашното плащане, което включва временната добавка от 120 лв., която е заложена до края на месец декември т.г. Това предложение бе направено от Асен Василев и прието по време на коалицонните преговори. Съответната добавка беше гарантирана до декември, а от Коледа е гласувано увеличение на пенсиите чрез вдигане на тежестта на коефициента за стаж, както и повишаване на минималната пенсия на 370 лв. С тази идея, отправена от Василев на практика минималната пенсия ще стане 420 лв., колкото пенсионерите взимат и сега с добавката, всички пенсии ще следват и индексацията по швейцарското правило, предаде „Монитор“.Приета бе и идеята да се направи цялостен анализ на пенсионната система, въз основа на който тя да бъде реформирана.

По предложение на Елисавета Белобрадова бе прието да се обсъди възможността и работещите майки да получават не 50%, а 100% от обезщетението за отглеждане на дете през втората година майчинство, която бе повишена до 650 лева. Според Белобрадова не е редно само неработещите майки да бъдат подпомагани на 100%, при положение че работещите, за чиито деца няма място в яслите, плащат по 700-1000 лв. на месец за детегледачки. Ще има ваучерна система за подпомагане на родителите с неприети деца от десетмесечна възраст нагоре. Предвижда се и разширяване на възможността за алтернативна грижа за децата, когато има квалифицирани специалисти за грижа, тъй като в момента има проблем с липсата на места за построяване на детски градини. Фокусът на финансовия ресурс трябва да е към разширяване на местата. На срещата партиите се обединиха и по темата държавните детски ясли и детски градини да бъдат безплатни за децата.

Белобрадова посочи, че в момента майките планират така раждането на второ дете, че то да може да ползва предимството от първото при кандидатстването за детска градини. Тя предупреди, че дори се стига до цезарово сечение месец по-рано, за да се вмъкнат децата в класирането, което дава предимство.

От ИТН поискаха мерките за детските градини да бъдат в контекста на регионалната политика, да няма съсредоточаване на семейства с деца само в София.

Ще се разшири и обхватът на енергийно подпомаганите, ще се дефинира енергийна бедност. Очаква се да се въведе и възможност за разсрочено плащане на сметки. Ще се дава и една минимална работна заплата за самостоятелно наети в области с невъзможност за работа поради ограничителни ковид мерки. Антиковид мерките в помощ на работодателите ще продължат и догодина.

Единодушно бе подкрепена идеята за автоматично определяне на МРЗ като процент от средната работна заплата. Конкретен процент не бе фиксиран, но от БСП и ИТН се обединиха около 50%.

Според думите на Гьоков се разбра, че МРЗ може да стане 710 лв., но този конкретен размер не бе записан изрично.

Партиите посигнаха съгласие за определянето на максималния осигурителен доход, който сега е 3000 лв. Занапред процентът ще бъде на база средната работна заплата, като не вписаха точно число. Асен Василев обеща, че със сигурност максималният осигурителен доход няма да спадне.

Нищо конкретно не бе прието по отношение на политиката за подпомагане на семействата с деца и така на практика остана открит въпросът дали ще бъде продължена данъчната отстъпка от 450 лв. на дете и за доходите от 2022 г., която зависи от гласуването на бюджета за следващата година.

В преговорите взеха участие Георги Гьоков, Емилия Масларова, Десислава Петрова, Таня Георгиева, Катя Георгиева, представители на БСП, Теодора Пенева, Цветан Предов, Мика Зайкова от ИТН. ДБ ще бъдат представени от Елисавета Белобрадова, Стоян Михайлов, Кристина Петкова, Владислав Панев. От ПП участие взимат Асен Василев, Ива Руйчева, Андрей Гюров.

Георги Гьоков от БСП посочи, че от партията знаят какво трябва да се прави в социалната политика, били са единствената позитивна алтернатива на ГЕРБ, били са неотговорно и неотлъчно в комисиите, предлагали са инициативи за силно и проспериращо общество. Предложенията на БСП включват семейно подоходно облагане, реална защита на българското семейство. Целта в социалната политика на БСП е социална защита на човешкото достойнство, заяви Гьоков. Той изрази опасения в днешната дискусия да не се получи наддаване, като увери, че от БСП няма да го правят.

От БСП предлагат удължаване на добавката от 120 лв. към пенсиите до края на извънредната епидемична обстановка у нас, размерът на майчинството през втората година и през 2022 г. да бъде колкото минималната работна заплата (МРЗ), посочи Георги Гьоков.

От думите на Гьоков стана ясно, че се обсъжда размер на минималната работна заплата от 710 лева за 2022 година. В момента майчинството е колкото минималната работна заплата, но това е записано само до края на тази година. От БСП искат в бюджета да има конкретни мерки за спешна енергийна целева подкрепа за семействата с ниски доходи – месечна целева субсидия от 200 киловатчаса до края на месец март при ясно дефинирани критерии за енергийна бедност. Нито едно семейство с ниски доходи да не бъде изключено от енергийната мрежа, като се даде възможност за разсрочено плащане на сметките, които са високи през зимния отоплителен сезон. Ограничаване на износа на дърва за огрев, диференцирани ставки на ДДС за храни и лекарства също са сред предложенията на БСП.

Безплатни детски градини и ясли, помощ в размер на минималната работна заплата за родителите, които са принудени да останат вкъщи по време на пандемията с децата си, са сред предложенията на партията.

БСП предлага еднократна помощ от 300 лв. за всички деца от 1-4 клас, облекчаване на данъчната и осигурителната тежест за работещи родители чрез въвеждане на 500 лв. необлагаем минимум за всяко дете.

Проблемът с бедността да не се решава с осигурителната система, а със социалната, искат от БСП.

„Не трябва политически да се разрешават проблемите с минималната пенсия, трябва да се доплаща до линията на бедност чрез социалната система, за да не се смачква логиката на осигурителната система“, посочи Емилия Масларова от БСП.

От БСП искат всички плащания, които не са свързани с осигурителен принос, да се поемат от социалната система, искат увеличаване на тежесттта на всяка година трудов стаж след пенсионна възраст и увеличен размер на минималното обезщетение за безработица.

Закон за възрастните хора отново предложиха от БСП.

МРЗ трябва да е 50% от средната работна заплата, посочи Мика Зайкова от „Има такъв народ“. Тя припомни, че това е заложено и в европейската директива за минималната работна заплата.

Минималната пенсия за пълен трудов стаж трябва да бъде близко до издръжката на живот в средносрочен план, а пенсиите като цяло да гарантират заместващ доход на средноевропейските нива, настояват от ИТН. Зайкова посочи, че „стандартът на живот на пенсионерите драстично пада след излизането им в пенсионна възраст, България е страната с пенсии с най-нисък заместващ доход“.

Партията предлага да се направи пълен анализ на двата стълба на пенсионната система, като на базата на този анализ да има цялостна пенсионна реформа.

„Крайно време е да се направи анализ и на категориите труд за пенсиониране, да се преосмислят, за да не изтичат средства безсмислено“, допълни Зайкова.

ИТН предлага и премахване на таксата за вноска във втори стълб и мерки за по-гъвкаво, по-прозрачно и по-доходно управление на средствата в него. Максималният осигурителен доход трябва постепенно да расте, да е равен най-малкото на три МРЗ, каза Зайкова. Според нея „това положение, в което половината пенсионери, които с различен принос са на минимална пенсия, е нетърпимо и показва, че системата ни е тотално дисбалансирана в резултат на безсмислени действия с цел да се потуши един или друг проблем. Социалното подпомагане на пенсионерите с доходи под линията на бедност трябва да бъде и през услугите в домашна среда, смятат от партията. ИТН държат на електронно управление на социалните услуги и социалните плащания“.

Теодора Пенева от ИТН посочи, че партията предлага универсален принцип за подпомагане на семейства с деца. Еднократна помощ за ученици от всички класове. Потребителска помощ в размер на 24 минимални заплати за новородени и отглеждани в България деца, разсрочена в период от 7 години като „идеята е парите да се дадат на заетите родители, живеещи в България“.

Механизъм за подкрепа на енергийно уязвимите потребители, официална дефиниция за енергийна бедност, искат от партията. Според тях в действащата наредбата доходният критерий изостава, базиран е на два пъти гарантиран минимален доход, което е критерий, който не може да догони увеличението на доходите и разходите на хората. От партията настояват критерият да следва процент от официалната линия на бедност, а тя ежегодно да следва методиката на Евростат. Необходимо е и да се разграничи помощта за отопление от помощта за електроенергия, смятат от ИТН.

Теодора Пенева отбеляза, че трябва да се въведе линия на енергийна бедност, като идеята е да има един енергиен калкулатор, с който всеки един потребител да изчисли какъв разход има, дали има възможност да покрие критериите за енергийна бедност, а вторият компонент да е неговият разполагаем доход след разхода за сметка – над линията на бедност.

От партията искат да се преразгледа бюджета на делегираните от държавата дейности в социалните услуги, без да се ощетяват работниците, като се помисли за услугите по 24 часа, които не са получили достатъчно пари, а са много натоварени по време на пандемията. Да се подобрят условията на труд и заплащането на социалните работниците, като висшистите да получават заплати като учителските, искат още от партията.

Приемане на промени в Закона за личната помощ, които да премахнат ТЕЛК решението като достъп до лична помощ, увеличаване на часовете от 12 на 16, както и на ставката, искат още от ИТН. Създаване на Държавна агенция за хора с увреждания, която да вземе под управление интеграционните отдели за хора с увреждания.

„Регистърът на хора с увреждания не е обвързан с техните потребности, не се знае кой от какво има нужда. Трябва да се определят социални, здравни, образователни нужди, нужди от заетост. Да се възстанови националният раков регистър, както и регистрите за редки болести.“

Социалната политика трябва да бъде надпартийна политика, заяви Цветан Предов.

От ДБ настоява да се дефинира понятието благосъстояние, като се постави концепцията за благосъстояние, включително благосъстояние на детето, в основата на нормативната база, посочи Стоян Михайлов. Според партията липсата на дефиниция за детската бедност пречи на това да се подпомагат децата, да се инвестира в политики, които да повишават тяхното благосъстояние, качество на живот и включване.

ДБ иска детските градини да станат национален приоритет, за да могат родителите да съвместяват успешно личен и професионален живот. По думите на Кристина Петкова, романтично е детските градини и ясли да са безплатни, но още по-важно е да има ясли и градини за всички деца.

От партията смятат, че трябва да има регулиране на професиите в социалната сфера (напр. социален работник, клиничен социален работник, психолог, психотерапевт и логопед), защото България е една от малкото страни в ЕС, която не е направила това.

Елисавета Белобрадова, Стоян Михайлов, Кристина Петкова и Владислав Панев посочиха, че имаме огромен проблем с хората, работещи в социалната сфера, не само социалните работници, като това се изразява в недостатъчната подкрепа на държавата, липса на изисквания към квалификацията и липсата на стандарти. Според тях възнагражденията в сферата трябва да са обвързани с резултати.

От ДБ посочиха, че е притеснително, че разликата между минималната пенсия и средната стана прекалено малка, според партията дългосрочно хората трябва да бъдат насърчавани да се осигуряват върху реални доходи.

Елисавета Белобрадова призова системата на ТЕЛК да бъде премахната и да се премине към международната система за оценка на възможностите на хората. В момента тази система съществува само, за да се получават пенсии, а няма за цел хората да се включат в социалния живот, посочи тя.

Партията предлага и създаването на Пътна карта , която да е въз основа на регистри за всички уязвими групи. „Трябва да знаем всички уязвими групи, като дейностите да се правят въз основа на регистрите и посочените нужди от тях“, посочиха от партията.

Те обърнаха внимание и на огромната администрация и липсата на хора на терен.

От ПП предложиха големи глоби и криминализиране на плащането и получаването „на ръка“ на суми за труд над размера на заплатата. Глобите трябва да се плащат от работодателя, от счетоводителя и от самото лице, за да се изсветлят осигуровките, пенсионните плащания. Да се засили съвместните проверки между НАП и ГИТ. Социални помощи не трябва да се дават на хора, които са трудоспособни. „Ако някой може да работи, той трябва да работи, а не да разчита на социални помощи“, каза лидерът на ПП Асен Василев.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Къща мечта в България и то само за 3800 лв

Част от описанието за тази цена е: “ Преместваема къща 600х900 – 54м2

Дневна, 2 спални, кухненски бокс, баня и тоалетна.Жилищните модули са преносими постройки за временно или постоянно живеене позволяващи обзавеждане с офис мебели,кухни,санитарен възел и др.

Практиката показва, че жилище се прави от различни материали. За основа на сградата може да се вземе дори и контейнер. И тогава на практика се получава едно практично съоръжение, което лесно може да се демонтира и да се премести на друг участък. Да разгледаме прекрасните примери на дизайнерската мисъл.

Главния плюс на жилището от контейнер е че може да се създаде бързо и с минимални средства.При създаването на такъв дом, трябва да се вземе предвид, че площта на стандартен контейнер е около 28 кв.м. За изграждането на удобен дом е по-добре да се използват множество контейнери.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Осъдиха на смърт мъж, внесъл контрабандно Squid Game в Северна Корея

Севернокореец, който е внесъл контрабандно хитовия южнокорейски сериал на Netflix – Squid Game, е осъден на смърт, съобщава "Радио свободна Азия“. Според американски източници мъжът внесъл сериала на електронен носител /флашка/от Китай, след което го продал на ученици да го гледат. Така властите разбрали за случая, съобщи БТВ.

Мъжът е заплашен от смърт чрез разстрел. Последици има и за учениците – един от тях, който е купил флашка със сериала, получил доживотен затвор. Други шестима ученика, които са гледали Squid Game са осъдени на пет години тежък труд. Учителите им и училищната администрация са уволнени и ги грози изгнание и работа в минни комплекси.

През декември 2020 г. в Северна Корея беше приет специален закон, който забранява вносът и разпространението на културни материали като филми, театрални пиеси, музика и книги от други държави. Документът е насочен по-специално към материали от Южна Корея и Съединените щати. 

Според по-ранни новини законът вече е прилаган – през април мъж беше осъден на публична екзекуция, защото продавал дискове със съдържание от Южна Корея. Squid Game е сериозен източник на гняв от страна на севернокорейската диктатура. Сериалът е определян от властите като „пример за тъжната консуматорска реалност на Южна Корея“. „Netflix“ не е достъпен в Китай, но копия на Squid Game се теглят от пиратски уебсайтове из цялата страна. От филмовия стрийминг гигант все още няма коментар.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Най-младата майка в медицинската история на света ражда бебе едва на 5-годишна възраст!/Видео/

Лина Медина остава най-младата майка, регистрирана в световната медицинска история. Перуанката, която през 1939 г. ражда здраво бебе с тегло 2,7 кг., е най-младата майка в света. Едва 5-годишна Лина се изправя пред едно от най-големите предизвикателства в живота. 

И до днес тя остава най-младият родител, регистриран в световната медицинска история. Любопитен е фактът, че момичето има менструация още от тригодишно. На 4 години пък тя е напълно оформена млада дама.

Когато е на 5 години родителите на Лина забелязват, че нещо става с детето им – коремът на момичето се подува и всички смятат, че е някакъв тумор. Когато обаче я завеждат при шаман, става ясно, че детето е бременно и само след един месец ще става майка. Така на 14 май 1939 година на бял свят се поява нейният наследник – напълно здраво момченце с тегло от 2 килограма и 700 грама.

Случаят на Лина Медина предизвиква интереса не само на всички медии, но и на лекарите. Няколко години след като 5-годишното момиче ражда дето си, бащата на Лина завежда нея и бебето при различни специалисти в САЩ. След серия от изследвания е установено, че преждевременно развитие на Лина се дължи на рядък хормонален дисбаланс. 

Изследвания са правени и на бебенцето и всички са категорични – и двете деца се развиват напълно нормално, а нивото им на интелигентност е дори над средното за латиноамериканските деца.И до днес мистерията с бременността на Лина остава загадка. Дълго време бащата на момичето е бил разследван за сексуално насилие. По-късно се появила и друга хипотеза, според която бебето на Лина бил нейният брат-близнак, чиито клетки са се засадили в утробата на момичето още в периода на зародиш.

Детето на Лина умира на 40-годишна възраст от болест на костния мозък. Специалистите са категорични, че болестта няма нищо общо с факта, че е роден от 5-годишна майка.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Преди 130 години е създаден Държавен съд за правителства, вкарали България в нищета

Законът за съдене на министрите от 1880 г. е актуален и днес!Първото българско правителство, обвинено в злоупотреба с държавни средства и изправено пред съд, е 19-ото правителство (1899–1901) на Тодор Иванчов 

За случая е свикан Първият държавен съд, създаден със Закона за съдене на министрите от 10 декември 1880 г. на основание чл. 155 от Търновската конституция, свикан по искане на 11-ото Народно събрание. 

Председател на съда е Александър Малинов. Министър-председателят Тодор Иванчов, министърът на вътрешните работи Васил Радославов и министърът на външните работи и изповеданията Димитър Танчев са осъдени през юни 1903 г. на по 8 месеца затвор и лишаване от граждански и политически права. Но както можем да се досетим, през декември същата година са амнистирани от 13-ото Народното събрание. 

Следващите български правителства, изправили се пред Втория държавен съд, свикан от 14-ото Народно събрание са: 26-ото правителство (1903-1906) на Рачо Петров, 27-ото (1906-1907) на Димитър Петков и 29-ото (1907-1908) на Петър Гудев. Както може да се досетим, обвиненията са за корупция (колко съвременно и банално звучи). Ето една малка част от тях. 

Рачо Петров внася големи суми от различни държавни фондове в лична лихвена сметка в Българската народна банка.Освен от лихвите по сметката, той си присвоява и доходи от множество спекулации с валута и ценни книжа, които извършва с държавни пари. Димитър Петков внася парите от фонда за подпомагане на бежанците от Македония и Одринска Тракия, който управлява в качеството си и на вътрешен министър, в лична лихвена сметка в Българската народна банка. 

Петър Гудев изтегля над 400 хиляди лева от различни държавни фондове, които използва за свои лични цели.Почти лишен от собствени средства в началото на мандата, в края му той разполага с почти 200 хиляди лева. И трите правителства са замесени в злоупотреби при доставки за военното министерство.

Всички те взимат добри комисиони от доставките за армията. Познато ви е, нали. След 4 години протакане и адвокатски трикове до присъди не се стига. Правителството на Васил Радославов прекратява процеса и на свой ред след 10 години застава на подсъдимата скамейка. 

През октомври 1919 г. правителството на Александър Стамболийски заповядва да бъдат задържани и съдени лицата, виновни за въвличането на страната в Първата световна война 

Бившите министри са посочени като основните виновници за втората национална катастрофа. Третият държавен съд е най-продължително заседавалият и обхващащ най-голям брой обвиняеми. Съдът е свикан на 12 януари 1920 г. по искане на депутати от 18-ото Обикновено народно събрание, като първоначално обвиняеми са министри от кабинета на Васил Радославов, управлявал по време на Първата световна война. След 1922 г. обвинението е разширено и в него са включени правителствата на Иван Евстр. Гешов (1911-1913), Стоян Данев (1913) и Александър Малинов, чието правителство подписва Солунското примирие и потушава Войнишкото въстание (1918). Държавен обвинител е Райко Даскалов, обявил Радомирската република и предвождал войниците към София.

Обвиняемите са сочени като виновници за националните катастрофи след Балканските и Първата световна война. Най-тежката присъда, доживотен строг тъмничен затвор, получават шестима осъдени - Васил Радославов (избягал предвидливо в Германия), Димитър Тончев, Петър Пешев, Христо Попов, Петър Динчев и Добри Петков. И тъй като в България всичко е предпоследно, след Деветоюнския преврат всички, с изключение на Васил Радославов и Димитър Тончев, са помилвани. 

Но всичко дотук може да се определи като дилетантско на фона на така наречения Народен съд (1944 – 1945). Невиждан по мащабите и жестокостта си. С Наредба-закон от октомври 1944 г. е създаден гореспоменатият съд и под отговорност са подведени министрите от януари 1941 до септември 1944 г. 

На 1 февруари 1945 г. са осъдени на смърт 24 министри. Останалите са изпратени по лагери и затвори

Всичко това звучи жестоко за нежните ни демократични уши. Но аз бих попитал: Днес има ли основания един съд на депутати и министри, извървели се през последните двадесет години. Но да бъде отново Народен съд, защото, както виждаме, Държавният съд не е свършил много работа.

Паулина БОЯНОВА

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Германски ясновидец предвижда без грешка световното развитие

Предсказва появяването на Путин, възхода на Меркел и ред световни катаклизми.През 1889 г. Австрия дава на света две имена: Адолф Шикългрубер и Ерик Ян Ханусен. Роденият във Виена Ерик ще спечели славата на "всевиждащи очи" за доброто на хората като ясновидец. 

Адолф от Браунау край Линц ще изкачи житейската стълба с фанфари и фойерверки, за да се подхлъзне фатално от върха и да бъде белязан завинаги като едно от поредните чудовища на човечеството.

Съдбата ще срещне двамата австрийци след години. Европа е потопена в дълбока криза и панически страх за бъдещето. Ерик Ян Ханусен ще предвиди появата на нов "водач на нацията", способен да я излекува от унижението на войната и от икономическите язви. Новият фюрер Адолф Хитлер ще остави любителския статив и палитрата и под гръмките звуци на военните маршове ще нахлуе триумфално в Райхстага, ще събира милиони, обсебени от реваншизъм, в Нюрнберг, край Бранденбургската врата, в Силезия и Померания...

На 24 март 1933 г. ясновидецът е радостен. Фюрерът е обещал да даде простор на уменията му в областта на хипнозата, графологията и телепатията. Хитлер дава милиони за автомобилния спорт, флиртува с немски атлети и футболисти, строи аутобани - колко е да инвестира в строежа на специално висше училище по окултизъм, ръководено от прочутия Ерик Ханусен!

 Всесилните щурмови отряди обаче са разработили коварен план 

 Те знаят, че пророкът е от еврейско потекло, какво ще стане, ако някой ден предскаже залеза на неонацизма и на неговия водач?През нощта срещу 25 март щурмбанфюрер Вилхелм Оост и щурмфюрер Рудолф Щайнле отвличат ясновидеца от просторния му апартамент до Курфюрстендам, натоварват го в сребристото му "Бугати" и отпрашват нанякъде. На 7 април в крайпътна канавка близо до Берлин е намерено разложеното тяло на убития Ханусен. Тялото си отива, остава духът на ясновидеца и думите, изречени малко преди това: "Няма да минат и тридесет години, и светът ще почита новия Ханусен, моя единствен наследник..."

В 05.13 ч. на 21 юли 1926 г. на гарата в Щутгарт железничар сънено върви покрай коловоз 9. Там са празните вагони на дошлия от Мюнхен влак. Неочаквано мъжът долавя женски стонове. Влиза във вагона и отваря вратата на купе ДА 684. На седалката лежи жена, притиснала подутия си корем. Моли за помощ и само след минута бебето е в ръцете на слисания железничар.

Само майката знае кой е заможният известен баща. Няма да съобщи името му, защото й е казал: 

Скрий произхода на детето, никой не трябва да го идентифицира с мен, иначе в тази страна то е обречено!

 Детето с гражданското име Вили Герстел, бъдещият Ханусен Втори, расте в приют. Взето е от приемни родители, които не му спестяват наказанията и боя. Труди се непосилно, а още първата вечер, когато иска да спи при другите пет деца в семейството, господарят просъсква: "Не там, твоето място е в ъгъла!".

Бият го с ръка, с камшик, с черпака. Гладува. После нов дом, нови изпитания...

13-годишен бива осенен за нещастен случай, това става насън. Треперещ, разказва на утрото какво е видял. Присмиват му се. Само след часове веселите деца с шейна се блъскат фатално в пощенски автобус...Лято. Децата мърморят, че са изморени, не искат да ходят на нивата, защо няма дъжд... Вили убедено казва: ще вали! Наричат го смешник, на небето няма и облаче! Вили твърдо настоява: ще вали! След час-два небето се излива над тях... Пак е светло и пак новопръкналият се всезнайко пророкува: ще има буря. И днес, и утре. Следобед гърми и трещи отвсякъде. На другия ден също.

Джудже-обущарче минава покрай градината, където работят децата. Вили го поглежда и му призлява. С теб, приятелю, ще се случи нещо страшно, внимавай... Двамата се заговарят, Вили настоява: внимавай, избягвай рисковани действия! След броени дни лилипутът почиства ухото си с обущарската игла, пробива го, заразява се и скоротечна смърт...Момченце и момиченце играят край реката и изчезват. Цяла седмица полиция и хора претърсват околностите, но няма следа.

Вили е категоричен: в реката са, недалече от мястото на игра! Това се случва години след като Вили вече е голям, живее в Карлсруе, а изчезналите деца са от квартал на Цюрих. В Карлсруе звъни по телефона репортер от цюрихския вестник "Блик".Съжалявам за родителите, казва младият ясновидец, но виждам как момчето се подхлъзва и пада в реката, момичето иска да помогне... край... телата са заплетени на дъното... полицията да търси пак... И това е истината: намират първо малкия Етиен на три километра от мястото, след два дни е открита и Силвия.

Името на Ханусен Втори като ясновидец се затвърждава през годините 

Става известен в цяла Германия, в околните държави. Търсят го по различни поводи, в дневника му се отбелязват като свидетелства писма за благодарност от близо и далеч.

Тайнствените му прогностични умения се разпростират и върху значими световни събития. Ханусен Втори предвижда аферата "Уотъргейт" и свалянето на президента Никсън в САЩ, падането на самолета ДС 10 край Париж с 345 жертви, тревожната авария на борда на лунната капсула "Аполо 13" и благополучния край, кървавата трагедия на Олимпиадата в Мюнхен, голямото земетресение в Сан Франциско. Предвижда мирната мисия на Кремъл и падането на Берлинската стена.

През 9-те години на миналия век в специалната си книга "Ханусен - направи повече от твоя живот" ясновидецът разкрива подробности и техники от богатия свят на окултизма, хиромантията, хирологията, гадаенето на сънища, езика на ръцете, почерка, характера. В нарочни раздели дава прогнози за развитието на събитията в началото и до средата на новото хилядолетие. Читателят ще се изуми от "очите на пророка", видели многото природни катаклизми, които сполетяват света от десетилетие насам: земетресения, наводнения, пожари, пораснала криминогенност, опасно разделение на човечеството на супербогати и драматично бедни. 

Три неща правят знаменателно впечатление. Ханусен Втори предвижда много локални войни и конфликти, но без едромащабен световен конфликт .Разделя света на три водещи лагера: САЩ с европейски сателити, азиатски с Китай и нов африкански център.

И ако за последното може да намигнем невярващо на пророка, то написаното в специалните раздели за Германия и Русия е любопитно и удивително. Предвиждайки важната роля на Германия като основен стълб в Европейския съюз, Ханусен предупреждава за висока безработица сред младите и неприязън към чужденците. Ще има незначителни политици, но "СЛЕД 2005 Г. В ГЕРМАНИЯ ЩЕ СЕ ПОЯВИ ОТНОВО ЕДНА ВСЕПРИЗНАТА И ГОЛЯМА ПОЛИТИЧЕСКА ФИГУРА, КОЯТО ЩЕ ПОВЛИЯЕ СТРАШНО ПОЗИТИВНО НА ПО-НАТАТЪШНОТО РАЗВИТИЕ".

Отчитайки икономическия и политически упадък на руската "мечка", Ханусен пророкува между второто и третото десетилетие (2010-2020 г.) следното: 

"ВИЖДАМ ЕДИН НЕОЧАКВАНО МЛАД ЗА РУСКИТЕ ПОЛИТИЦИ МЪЖ, КОЙТО В ПРОДЪЛЖЕНИЕ САМО НА НЯКОЛКО ГОДИНИ ЩЕ СЕ ПРЕВЪРНЕ В ХАРИЗМАТИЧЕН ВОДАЧ НА ЦЯЛАТА НАЦИЯ. ВЪЗХВАЛЯВАН И ЧЕСТВАН, В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЯМА ДА ЗЛОУПОТРЕБИ С ВЛАСТТА, А ЩЕ Я ИЗПОЛЗВА ЗА БЛАГОТО НА НАРОДА. НЕГОВАТА МОЩ ЩЕ НАПОДОБЯВА ТАЗИ НА СТАРИЯ СТАЛИН, НО МЕТОДИТЕ МУ ЩЕ СЕ РАЗЛИЧАВАТ ОТ НЕГОВИТЕ КАКТО ДЕНЯТ ОТ НОЩТА. ЩЕ ИМА И ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОТИВНИЦИ, НО ТЕ ЩЕ ГО ВЪЗПРИЕМАТ ТВЪРДЕ СКОРО ЗАРАДИ СПОСОБНОСТИТЕ МУ. ОТТУК И РУСИЯ ЩЕ СТАНЕ ОТНОВО ПО-ИНТЕРЕСНА ЗА ЗАПАДА ЗА ДЕСЕТИЛЕТИЯ НАПРЕД." Времена, нрави, пророци и политици. Земята се върти с тях...

Борислав КОСТОВ/Ретро.бг/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Починала в болница жена се събуди гола в чувал преди да я погребат

В Парагвай 46-годишна жена, която била обявена за починала, се съживила в моргата. Инцидентът е станал в град Коронел Овиедо, пише Metro.

Гладис Родригес Дуарте, пациентка с рак на яйчниците, била откарана в клиниката Сан Фернандо, с високо кръвно налягане. Няколко часа по-късно, лекуващият й лекар Хериберто Вера информирал семейството за смъртта на жената.“Той (д-р Вера) предположи, че тя е мъртва и я предаде гола на мен, като животно, със свидетелство за смъртта”, казва съпругът на жената в интервю за парагвайския телевизионен канал TV Aire.

Погребалните служители започнали да се подготвят за погребението на жената, но забелязали, че тя започнала да се движи в найлоновия чувал. Гладис Дуарте била откарана в болницата. Сегашното й състояние е неизвестно.

*използвана е илюстративна снимка

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Инкасов камион разсипа огромно количество пари насред магистрала

Брониран инкасов камион изтърва огромно количество пари насред магистрала в околностите на градчето Карлсбед в Калифорния

Заради инцидента голяма част от шофьорите напуснаха колите си и се втурнаха да грабят доларовите банкноти, като всеки взимаше колкото може. Властите обаче предупредиха, че всеки, който е взел някаква сума, има на разположение 48 часа, за да я върне, или в противен случай ще се сблъска със закона, информира NBC, цитиран от Novini.bg.

Магистрална полиция и ФБР вече разследват случая и заявиха, че ок клипчетата в социалните мрежи се виждат лицата на шофьорите и регистрационните номера на автомобилите им, взели участие в импровизирания грабеж.Някои от "обирджиите" вече са върнали взетото, за което от властите посочиха, че са постъпили правилно, и очакват и други да последват примера им.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Истинска история за силата на любовта:22 годишната Зина губи ръцете и краката си и пише писмо до любимия си с текст който ще ви просълзи

Когато войната започва Зинаида Туснолобова записва и после завършва училище за медицински сестри. През 1942 г. тя отива на фронта. В 849-и стрелкови полк. И там на фронта за 8 месеца спасява 123 ранени войници и офицери. Тогава званието “Герой” е получавал всеки, спасил 80 човешки живота. 

През  февруари 1943 г. в една сурова битка нейният командир е ранен. Нуждае се от помощ. С цялата си самоотверженост Зинаида се хвърля да спасява ранения командир, но… тогава самата тя е пронизана от куршум. Двата й крака са счупени. Към нея приближава германец. Рита я силно в корема. Удря я с приклада на автомата си по тялото, в лицето, в главата. И прави това до момента, в който Зинаида губи съзнание. 

За щастие и по някаква неизвестна причина германецът не стреля. Не я убива. И Зинаида остава жива.

Намират я след няколко дни. По чудо. Руски разузнавачи, които се връщат от немския тил, чуват стон. Откриват тялото на Зина, вбито и замръзнало почти до смърт в един кървав масив. Снегът около раненото момиче е целият в кръв. “Изрязват” я някак от това кърваво ледено кълбо и веднага я откарват в болница. Но там се оказа, че при Зина се развива гангрена, провокирана от студа. Налага се ампутация. Лекарите ампутират двете й ръце. А после и двата крака. Това се случва в рамките на 8 изключетелно тежки операции.

И така на 22 години Зина губи ръцете си. Губи и краката си.Болят я обаче не само раните. Боли я най-вече душата. Зина обича безкрайно един мъж.Преломен се оказва моментът, когато прочита книгата на Николай Островски – “Как се каляваше стоманата”.

След като затваря последната страница от нея, Зина възклива:

-Мога да победя съдбата. Сърцето ми е цяло, а и главата е на раменете ми!

И един ден Зина моли медицинската сестра, която се грижи за нея, да й помогне да напише писмо до своя годеник Йосиф Марченко. Започва да диктува:

„Скъпи мой, мили мой Йосиф! Прости ми за това писмо, но аз не мога повче да крия от теб, не мога да мълча. Трябва да ти кажа истината... не мога да лъжа, знаеш… С мен се случи беда... Пострадах  на фронта. Изгубих ръцете и краката си. Аз вече нямам нито ръце, нито крака. Тъжно е… и обидно... да бъда инвалид на 23 години и да моля някого за чаша вода... моята песен е изпята… Не искам да съм ти в тежест. Не мога да бъда преграда по твоя път. Забрави за мен. И ми прости. Довиждане. Изгради си живота така, както поискаш. Твоята Зина."

Не след дълго идва отговор.

„Скъпа моя, скъпа мъничка ти...! Скъпа страдалица…! Мъченичка моя, малка… ти... Никакви нещастия и беди не могат да ни разделят. Няма такава причина, няма такава мъка, която да ме принуди да те забравя, моя любима. И в радост, и в мъка - винаги ще бъдем заедно. Нека само да свърши войната, нека да удържим победата и аз ще се върна при теб. Ще се върна и ще заживеем заедно и щастливо. Не мисли за нищо лошо. Моля те. Обещай ми. Аз съм твой, същият, както преди, аз съм твоят Йосиф...“.

И момичето се възражда. И отново се научава да ходи, да пише, да живее.

След войната Зинаида и Йосиф се женят. Живеят, работят, раждат си деца. Съпругът не смята своята Зина за дефектна, не забеляза, че тя е наранена. Просто я обича.

Зинаида е родена на 23 ноември 1920.

Копие от писмата й до днес се съхраняват под стъкло в музея на нейния роден град.

Зина претърпява много операции, в опити да бъдат адаптирани протези към нейните крайници. И наистина, един месец след това и след упорити тренировки, тя успява да вземе чаша и лъжица, а по-късно и се научава да пише. 

Първата дума, която написва е "мама". А после и това:

“Повярвайте на писмото, което пиша сама. – съобщава тя. – Това е моя победа. Във войната за всичко се води бой, за всяка височина се води бой. И в живота е точно така, непрестанно се преодоляват някакви височини. Но знайте, аз съм готова за вечен бой!”

През май 1944 г. вестник „Впред на врага“ публикува обръщение към бойците на Прибалтийския фронт, които приближават до град Полоцк. Призивът е да поразяват врага с още повече жар, с още повече смелост и да бъдат богатири в боя. Хиляди войници откликват. Разгръща се цяло движение "За Зина Туснолобова!" 

И този надпис се появява върху танкове, самолети и бойни оръжия.

От писмото на Зинаида Туснолобова-Марченко до войниците на 1-ви Балтийски фронт:

„Нека това писмо стигне до сърцето на всеки един от вас. Това писмо го пише човек, когото фашистите лишиха от всичко – щастие, здраве, младост. На 23 години съм. Вече 15 месеца съм прикована към болнично легло. Сега нямам нито ръце, нямам нито крака. Пиша това писмо с пънчето на дясната си ръка, която е отсечена над лакътя. Направиха ми протези… уча се да пиша с протеза. Може би ще се науча и да ходя. Ах, как искам… Само да можех да вдигна картечен пистолет… поне още веднъж, поне още веднъж, да воювам с нацистите за пролятата кръв. За мъката, за изкривения ми живот! Бяхме приятели с вас, вървяхме, крачехме заедно в един ред. Сега вече не мога да се боря и да крача редом. Затова моля: отмъстете за мен!”

Целият свят знае за нея.

Следвоенният й живот също се превръща в постоянно преодоляване на най-тежки изпитания. Тъй като краката й са ампутирани много високо, в Московския институт по протезиране и правят специална превръзка, към която са прикрепени изключително странни протези.

Незабравим е денят, в който тя за първи път става и се изправя на своите два изкуствени крака. Научава се да пише с помощта на специално изработен маншет, закрепен за пънчето на дясната й ръка.

Йосиф се грижи за нея през целия им съвместен живот,глади , управлява домакинството, буквално я носи на ръце. В началото на своя живот младото семейство се установява в Ленинск-Кузнецки. През 1946 г. се ражда първото им дете, през 1948 г. се ражда още един син. Но съсед, който помага в грижите за децата, се оказа болен от туберкулоза. Бебетата се инфектират от него и умират от инфекцията.

След тази трагедия семейството решава да се върне в Полоцк, където отново започва да сбъдва мечтите си - за дом, за голяма ябълкова градина и семейно щастие. 

През 1951 г. им се ражда син Володя, а през 1960 г. дъщеря Нина.

Зинаида  категорично не иска да възприема себе си за безпомощен инвалид и всеки ден се  опитва да живее пълноценно.

Винаги помни и благодари на лекаря, който й дава тази възможност. В едно от писмата си до него тя го кани в Полоцк, през лятото с цялото семейство, за да опитат заедно ябълките в двора, да отидат в гората за гъби, а после и на риболов. И най-важното! Зина иска лекарят й да види, как тя самостоятелно се е научила да готви, да загрява печката и дори да кърпи чорапките на децата си.

“Мама трудилась с утра до вечера. Никогда не жаловалась на трудности. Наоборот, старалась поддержать, приободрить каждого, кто обращался к ней за помощью. Всегда была аккуратной, подтянутой, жизнерадостной. Во всем старалась видеть позитив.” – спомня си нейният син  Владимир Марченко.

В музейна експозиция посветена на Зина може да се види радиоприемникът, от който сутринта на 6 декември 1957 г. семейството чува съобщението за присъдено звание “Герой на Съветския съюз на Зинаида Михайловна”. Поздравителните телеграми продължават безкрайно. Благодарственото писмо, публикувано от нея във вестника, съдържа следните редове:

„Радвам се, че намерих своето място в боя. Радвам се, че има няколко капки от моята кръв върху знамето на нашата Родина“.

На 12 май 1965 г. Зинаида Туснолобова-Марченко става третата жена в СССР, удостоена с най-високата награда на Лигата на Международния Червен кръст - медалът на Флорънс Найтингейл – милосърдната сестра, която завинаги промени медицинската грижа.

Зинаида е почетен гражданин не само на Полоцк, но и на Ленинск-Кузнецки. Името й е увековечено в имената на няколко улици в Москва и Сочи, на паметна плоча в Свердловск и в експозиция на музея-апартамент на Николай Островски в Москва

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Почина най-снимания руски и съветски актьор изиграл 275 роли

Народният артист на СССР Армен Джигарханян, почина в събота вечер в Москва на 85-годишна възраст

Той е изиграл 275 роли във филми и по телевизията и е отбелязан в Книгата на Гинес като най-снимания руски и съветски актьор в историята.

Валентин Гафт, известен със своите епиграми към колегите си, каза: "На земята има много по-малко арменци, отколкото филми, в които Джигарханян играе!"

Актьорът беше еднакво добър в драматични и комедийни роли.

Лаконичен маниер, оскъдна усмивка, веднага разпознаваем дрезгав глас. Не като референтен красавец, Джигарханян притежаваше най-силната харизма и уникален чар. Често играеше престъпници, но никога не се подвизаваше. Дори зловещият Гърбавия лидер на бандата на Черната котка беше очарователен по свой начин, пише руската преса за любимия на няколко поколения съветски актьор.

Джигарханян се появява за първи път във филми през 1960 г. на 25-годишна възраст. Най-известните му роли са капитанът на щаба Овечкин ("Новите приключения на неуловимия"), Чекиста Артузов ("Операция" Доверие "), съдия Кригс ( "Здравей, аз съм твоята леля!" ), Слугата Тристан (" Куче в яслата "), Гърбавия („Мястото на срещата не се променя“), мафиоз Козюлски („Ширли-мирли“).

Бъдещата звезда е родена на 3 октомври 1935 г. в Ереван в интелигентно двуезично семейство. 

През 1952 г., след като не успява да премине конкурса в московския ГИТИС, той се завръща в Ереван и получава работа в студио "Арменфилм" като асистент оператор, а две години по-късно постъпва в Ереванския институт за изящни изкуства и театър.

От втората година започва да играе в Ереванския руски драматичен театър, където работи 11 години.

През 1967 г. столичният режисьор Анатолий Ефрос насочва вниманието си към обещаващия актьор и го кани в своя театър "Ленински Комсомол". Но след няколко месеца Ефрос неочаквано и без видима причина отстранен от поста главен режисьор.

Основната сцена в живота на Джигарханян остава театър „Маяковски“, където той играе от 1969 до 1996 година. След това той създава свой собствен „Театър D“ в Москва (Московски драматичен театър под ръководството на Армен Джигарханян) - подобно на много майстори, той има свой студентски курс във ВГИК.

Армен Джигарханян изиграва 59 роли в различни театри, включително Стенли Ковалски в „Трамвай желание“ и Големият Па в „Котка върху горещ ламаринен покрив“ на Тенеси Уилямс, Сократ в „Разговори със Сократ“ и Нерон в „Театър на времето на Нерон и Сенека“ на Едуард Радзински, Молиер в „Кабалата на хипокритите“ и генерал Хлудов в „Бягането“ от Михаил Булгаков и дори Ленин (на сцената на Ереванския младежки театър).

В соловия спектакъл „Последният запис на Крап“ по пиесата на Самюел Бекет в „Театър D“ актьорът е почти през цялото време на сцената и задържи вниманието на публиката близо час и половина.

През 90-те години, когато много съветски звезди безпомощно се оплакваха от липсата на търсене и господството на търговията в изкуството, Джигарханян не губи енергичност и се захваща с каквато и да е работа: играе малки роли, занимава се с дублаж и озвучава анимации.

Личният живот на артиста беше нещастен: първата му съпруга и единствената му дъщеря починаха рано от тежко генетично заболяване, два други брака завършиха с развод, а последният също завърши с материални спорове и публични обвинения.

Здравето на Джигарханян се влоши рязко през октомври 2017 г., след което актьорът влезе в болницата и скоро обяви, че не е готов да прости на съпругата си Виталин Цимбалюк-Романовская, която според него „му причинява много болка“. По-късно двойката се развежда и започва съдебна битка.

За политическите възгледи на Армен Джигарханян се знае малко. През 2001 г. той подписва апел в подкрепа на „старата“ НТВ, а през 2012 г. е един от 499 доверени лица на кандидата за президент Владимир Путин.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Трагедията на Лена: Спортът трябваше да изстреля младата девойка в небето, а превърна нейния живот в Ад /Видео/

Никой не може да си представи дори частица от изпитанието за тялото и душата, на което е подложен човек, парализиран от врата до петите. Няма начин. А когато това ти се случи на 20 години, в разгара на шеметния ти полет към световната слава... Кошмар.

И трагедия, а тази дума е неизменна част от всеки материал, филм или книга - защото и такива има, посветени на невероятната съдба на Елена Мухина.На 22 декември 2006 г., дни преди края на поредната монотонна година в нейния живот, Елена си отиде от света. Отзвукът бе огромен. Новината обиколи световните медии, а двете най-големи спортни издания в бившия СССР - списание "Советский спорт" и вестник "Спорт-експрес", посветиха целите си първи страници на предколедните тиражи на нея.

Огромни снимки и едно простичко "сбогом" за звездата, която блесна в небето, но след това угасна и изчезна от небосклона.

Мухина се ражда на 1 юни 1960 г. в Москва, а на пет остава без двамата си родители. Отгледана от баба си, но нейната основна опора става спортът. На 7 е в залата за спортна гимнастика на ЦСКА, а в един и същ ден има две тренировки - една там, една на леда в съседство, с треньорите от фигурното пързаляне.

На 15 години още не е в състава дори на клуба си, защото нещо липсва в представянето. Тренира здраво, но сякаш има притеснения да се отпусне и да покаже всичко на уредите. Тогава с нея се заема треньорът Михаил Клименко, станал впоследствие главен герой в съдбата на Елена. Той изготвя най-трудната програма за Мухина, като постоянно и набива в главата: "Ти си най-добрата и ще си световна, и олимпийска шампионка. Само ти можеш да направиш най-трудните елементи по този начин".Това е доста смел подход, като дори детето Елена знае, че по света в този момент има невероятни гимнастички, а отборът на Румъния с Надя Команечи доминира по страхотен начин. На Олимпиадата в Монреал през 1976-а виртуозната румънка получава 7 пълни десетки в оценките, печели общо пет медала (три златни) и младата московчанка е убедена, че ако иска да е №1 в света, трябва да е по-добра от това чудо на спорта.

Мухина не попада в тима за игрите в Канада, което е разочарование, но Клименко я убеждава - "твоето време идва".

На 17 години избухва на сцената с пет медала от Европейското в Прага, от които 3 са златни. Година по-късно на Световното в Страсбург просто е суперзвезда, засенчвайки Команечи. Печели отборното злато с тима на СССР, става абсолютна шампионка на уредите, взима първото място и на земя. Плюс още два сребърни медала. В Москва цари еуфория - непобедимата Надя е победена!

А Елена вече е звезда в родината, но и в света. Американското списание Sports Illustrated пише за "феномен, който няма слабо място или уред в гимнастиката и ще доминира дълги години".

МОК я превръща в едно от лицата на предстоящата през 1980-а Олимпиада в Москва, която и без това е заредена с адски много политика и напрежение. Има нужда от позитивни, млади и свежи лица. Елена е напредничава и дори бунтарка. Тя се появява на тренировки, снимани от медиите, с тениски на западни музикални групи, купени при пътуванията по състезания. Учи испански и английски език, дава интервю за американска медия през 1978-а след триумфа си в Страсбург... Все неща, които не са особено типични за съветски спортист по онова време.

Но когато влезе в залата, всичко друго отива някъде далеч. Тренира по 5-6 часа, двуразово, понякога триразово на ден. Игрите в Москва се превръщат в някаква фикс идея за нея и Клименко, но точно в този период отношенията им се изострят. Треньорът иска от нея да изуми света със Салтото на Томас - един от най-трудните елементи в спорта, който се изпълнява до този момент само от мъже. Кръстен е на американеца Кърт Томас, първият световен шампион на тази страна. Изпълнението е на земя, но е изключително опасно и има една шепа гимнастици, които изобщо го опитват - и то, само мъже.

Елена Мухина в документален филм от 1978 година

Но "за да си най-добра, трябва да ги шашнеш, да направиш нещо повече", твърди Клименко.

"Казах му - ще се пребия, ще се потроша. Не ме чуваше", твърди в интервю години по-късно Елена Мухина. В отговор идват убеждения, дори крясъци. И гимнастичката продължава. Главният треньор на СССР Юри Титов не се намесва и оставя треньор и състезателка да решават сами дали да упражняват елемента. По време на поредната тежка тренировка преди Световното първенство в Тексас, САЩ, 19-годишното момиче пада лошо и чупи крак. Така през есента на 1979-а съветската гимнастика е в паника - Елена не само не може да иде на Световното, но е под въпрос и за Олимпиадата!

Връщат я в залата много бързо, още през февруари. Снимките на крака показват, че не е напълно заздравял, но и гимнастичката, и треньорите са единодушни - тя трябва да се готви, защото игрите в Москва са много важни. Мухина тренира с убийствено темпо, а друга тогавашна шампионка от тима на СССР - Нели Ким, си спомня: "Лена беше като машина, тя не излизаше от залата. Говорих с нея два пъти, като и казах - момиче, ще приключи зле, ще се контузиш отново от пренавиване."

Години по-късно самата Елена си спомня, че вътрешно в себе си се е страхувала от това, че е невъзстановена в този убийствен ритъм на подготовка, но желанието да участва на Олимпиадата е било твърде силно. В добавка - никой около нея не поема отговорност да я спре, напротив. Клименко включва отново Салтото на Томас в програмата, което е прието с недоволство от Лидия Иванова, представител на федерацията, отговорник за женските отбори. Тя иска Мухина да получи дни почивка, преди да влезе в последния лагер за игрите. И там да се прецени - ако не е готова, да не участва. Има твърде много добри гимнастички, за да се рискува здравето на една от тях.Във фаталния ден - 3 юли 1980-а, е една от последните тренировки, преди да бъде определен отборът за игрите. Те започват само 15 дни по-късно. Лидия Иванова е в залата, за да гледа заниманията. И си спомня:

"Лена бе преуморена, но в нея просто бушуваше желание да ни покаже колко може. Клименко проведе разговори с нея, надъха я допълнително. Той често я буташе на предела, че и отвъд... Тя направи "Томас", след това го повтори... Главата остана ниско, падна на нея и... Катастрофа."

Лекарите веднага оказват първа помощ, като се установява, че краката на гимнастичката са неподвижни. Тя е счупила прешлени във врата и гръбнака, като е откарана в клиника в Москва. Не се решават да я оперират цели 72 часа, за да установят всички травми - а те са много. Години по-късно специалисти в Русия твърдят, че онези близо три дни забавяне може да са допринесли допълнително за случилото се.

Аркадий Лившиц все пак извършва операцията и дава оптимистична прогноза. Крайниците ще бъдат наред, Мухина ще се движи сравнително нормално, но - край със спорта. Достатъчтно тежък удар на първо време, но Лена дори още не знае. Тя е в медицинска кома с дни, след като всеки опит да я извадят от нея води до рязко влошаване в състоянието на организма. След седмици в това положение, най-после е стабилизирана и се установявя - почти пълна парализа на цялото тяло. Може да движи само раменете и лактите си.

В това време вече вървят игрите в Москва и темата остава някак встрани. Но Олимпиадата приключва и Лидия Иванова насочва пръста на обвинението към Клименко, Титов и останалите треньори. Тя иска намеса от най-високо държавно ниво и разследване.

То не води до нищо, а Титов дори казва: "Мухина и нейният треньор са взели решение да се готвят по този начин. Да, Клименко използва "мъжки методи" в неговите тренировки, но те винаги досега са носили успехи". Само дето никой не е казал на Лена на каква цена са били нейните успехи - в трите години, в които успява да се състезава.

На 20 години тя остава напълно неподвижна. Първите месеци са кошмарни и тя моли хората около нея да помогнат с контакти на американски, китайски, германски лекари, за да търси някаква нова операция. Консултациите стигат до Бразилия, до Австралия, като голяма помощ оказва един партиен функционер и запален почитател на гимнастиката. Той лично води в Москва най-голямото светило на американската терапевтика тогава... Заключението е: "Почти нулеви шансове. Твърде тежки и необратими травми."

След това идва периодът на отчаяние. Лена плаче по цял ден, затворена в дома си в Москва, заобиколена от грижи, но... лишена от най-важното. От живота на един млад човек. Споделя, че иска да сложи край на живота си и дори моли една от лелите си, която я гледа, да помогне... Настава паника.

После дава първото интервю - за списание "Огоньок", което не спира да пише по темата с нейната травма.

"За нашата страна успехът в спорта винаги е бил нещо много повече, нещо като национален престиж - казва в него. - Те обличат с него политическия път, който СССР е поел, като спортът става символ на превъзходство, на успех. И така изискванията, напрежението за това да се печели постоянно, е твърде голямо. Явно здравето на спортистите не е толкова важно, колкото престижа на нацията.

Ще променя изцяло отношението си към живота и към околните - казва тя в него. - Никога повече няма да завидя на никого, нито пък да пожелая на някого нещо лошо. Съдбата е нещо страшно, ето какво направи с мен. Ще опитам да използвам максимално това, което ми остана."

За самата контузия признава:

"Не бях готова да тренирам, но нямаше сила, която да ме изкара от залата. Бях притисната и от треньора ми, който повтаряше, че нямам право да пропусна Олимпиадата."

Пропуска въпроса дали е обидена, дали ще прости на Клименко и останалите. Никога не пожелава да го види отново, въпреки че самият треньор иска няколко пъти да иде при нея. Той заминава за Италия година след игрите в Москва, заживява там със семейството и двете си деца. Не се прибира в СССР и след това Русия никога повече.

Салтото на Томас е извадено от програмата и забранено още през есента на 1980-а, на сесия на световната гимнастика. Определят го като "свръхрисков елемент". Твърде късно, ако питате Лена...Лидия Иванова не спира да обвинява Клименко, директно и във всяко интервю. От треньора - ни дума, чак до смъртта му през 2008 г. в Италия.

През есента на 1982 г. в дома на Мухина пристига висок гост, който тя приема с охота. Хуан Антонио Самаранч, президентът на МОК, идва в столицата за среща с гимнастичката. Носи подаръци, остава в дома на Мухина няколко часа. И основното - вади от специална чанта един орден - това е Медалът на Олимпийската чест - сребърен, който се дава изключително рядко. До онзи момент не е получаван от жив човек, а само посмъртно. Смразяваща подробност, но и голяма чест, а Лена се разплаква. Самаранч я прегръща и целува по главата, което е запечатано на снимка от "Советский спорт", а фотосът обикаля света.

Година по-рано вече е наградена с Орден първа степен "Ленин", който е най-висок в страната. Гласувана е държавна пенсия на спортистката, предостатъчна за нуждите и на Мухина, и на нейната баба и леля, които я гледат. И на друга бивша гимнастичка и първа треньорка на момичето - Елена Гурова, която също се пренася в дома им.

Следват години, в които рисува, диктува ежеседмичната си колонка за "Московски новини", като анализира събития от спортния живот. Гледа телевизия, слуша радио, както и един грамофон, който и подарявят останалите гимнастички от отбора. Това е ежедневието на звездата, която победи Команечи и трябваше да стигне световната слава.

Умира на 22 декември 2006 г., след като последните месеци преди това състоянието и рязко се влошава. Новината е водеща по света, а в Русия хиляди отиват на поклонението. Телевизията предава на живо. След 2000-ата година Мухина дава много интервюта, говори за случилото се от дистанцията на времето и хората в страната никога не забравят нейната история.

"Лена си отиде. Този път - напълно", пише дни по-късно "Советский спорт" в коледното си издание.

В едно от последните си интервюта тя казва:

"Цял живот се боря със страха си, с парализата, с мислите си. Чудя се какъв беше смисълът... Дано поне ме запомнят като добра състезателка, световна шампионка."

Лидия Иванова и Елена Гурова изпълняват това последно желание - на надгробния паметник на Мухина в Москва пише:

"Елена Мухина - велика гимнастичка и световна шампионка".

И момиче, докоснало твърде рано славата, отворило очите си за живота, за да изживее цели 26 години в кошмар.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Затворникът в Белене Илия Вълков става изобретателят Юл Браун

На 17 ноември 1956 г. Политбюро на ЦК на БКП решава да се въведат -трудововъзпитателните общежития“, т. е. в лагера в Белене да се изпращат „най-опасните за реда и сигурността на страната вражески и престъпни елементи“.

Малцина са днес тези, които знаят кoй e Илия Bълĸoв и ĸaĸ cтaвa извecтeн зa cвeтa пoд имeтo Юл Бpayн. Toй e eднa ĸoлopитнa личнocт, зa ĸoятo ce чува мaлĸo извън нayĸaтa, зaщoтo изoбpeтeниeтo мy caмo пo ceбe cи e peвoлюция. Toзи твъpдe ocoбeн чoвeĸ имa живoт, изпълнeн c oбpaти, пpecлeдвaнe нa мeчти и тъpceнe нa вeчнaтa мy cтpacт – бpayнoвия гaз, ĸoйтo e дeлoтo нa живoтa мy!

Πoвeчeтo xopa пo cвeтa пoзнaвaт изoбpeтaтeля нa бpayнoвия гaз ĸaтo aвcтpaлийcĸия yчeн Юл Бpayн, ĸoeтo e мнoгo тъжнo. Bcъщнocт тoзи yчeн e бългapcĸи гpaждaнин, нo ycлoвиятa в poдинaтa гo ĸapaт дa тъpcи мeчтитe cи дpyгaдe.

Бългapcĸият гpaждaнин Bълĸoв e poдeн нa 16 aпpил 1922 г. във Bapнa. Cмътнитe cпoмeни нa близĸитe мy зa нeгo гo coчaт ĸaтo мнoгo cpъчeн и oтдaдeн нa тexниĸaтa и нayĸaтa чoвeĸ. Oщe ĸaтo мaлъĸ yчeният e бил cпocoбeн дa cглoби paдиoaпapaт oт пoдpъчни мaтepиaли. Cтpaннo, нo тoзи ocтъp yм e възпитaниĸ нa Πлoвдивcĸaтa ceминapия и дълбoĸo вяpвaщ чoвeĸ. Идeятa зa бpayнoвия мy гaз ce paждa oщe тoгaвa в бeгли гpaници, пoнeжe пacaжът зa нaĸaзaниeтo нa чoвeчecтвoтo в библиятa c oгън cилнo впeчaтлявa Bълĸoв. Toгaвa тoй, ĸaтo cилнo вяpвaщ чoвeĸ, нe ce cъмнявa в тoвa и зaпoчвa дa тъpcи нaчини ĸaĸ вoдaтa мoжe дa бъдe зaпaлeнa, зaщoтo e yбeдeн, чe e възмoжнo!

Зa cъжaлeниe, ocтpият yм нa Илия Bълĸoв мy oтвapя бeля cлeд бeля. Ocвeн вяpвaщ чoвeĸ тoй e cилнo зaинтepecyвaн oт cлyчвaщoтo ce пo cвeтa и cлyшa чyждecтpaнни paдиocтaнции. Taĸa cлeд вoeннa cлyжбa нa ocтpoв Caмoтpaĸи ĸaтo cтyдeнт пo eлeĸтpoинжeнepcтвo в Coфийcĸия yнивepcитeт тoй e apecтyвaн oт влacттa пpeз 1948 г. Дo 1950 г. paбoти в минитe пpи изĸлючитeлнo тeжĸи ycлoвия, нo нeгoвият yниĸaлeн yм e бил изпoлзвaн oт peжимa, зa дa пoпpaвя cлoжнa тexниĸa в yнивepcитeтa, cпoмнят cи cъcтyдeнтитe мy. Попада и в Белене. Cлeд ĸaтo e ocвoбoдeн oттам, Илия Bълĸoв ce жeни пpeз 1950-а, нo тoвa нe тpae дългo. Πocтoяннo е cлeдeн и пocтaвян пoд cъмнeниe. Затова peшaвa, чe в Бългapия зa нeгo бъдeщe нямa! Taĸa пpeз 1952-ра пpeз peĸa Peзoвcĸa пpeминaвa нa тypcĸa тepитopия. Taм мъĸитe мy пpoдължaвaт, зaщoтo e oбявeн зa шпиoнин и пpeĸapвa цeли 6 гoдини в тypcĸи зaтвop. Heзнaйнo пo ĸaĸви oбcтoятeлcтвa e ocвoбoдeн oт cлyжитeл нa ЦPУ – мaйop Бpayн, и ce oзoвaвa нa авcтpaлийcĸa зeмя. Taм бългapинът Илия Bълĸoв ce пpeвpъщa в aвcтpaлиeцa Юл Бpayн. Зaпoчвa paбoтa в aвcтpaлийcĸa фиpмa и ce издигa дo пocтa тexничecĸи диpeĸтop, нo cĸopo нaпycĸа, зa дa ocъщecтви дeлoтo нa живoтa cи – oтĸpитиeтo нa бpayнoвия гaз!

1971 e гoдинaтa, в ĸoятo oтĸpивaнeтo нa бpayнoвия гaз cтaвa фaĸт. Πpoфecop Бpayн пpaви мнoгo изcлeдoвaтeлcĸи oпити, в ĸoитo пoлyчaвa yниĸaлнa cмec oт ĸиcлopoд и вoдopoд в cъoтнoшeниe 1 ĸъм 2 и гaзooбpaзнo cъcтoяниe. Taзи cмec в xимиятa e извecтнa ĸaтo „гъpмящ гaз“, нo yчeният ycпявa дa oпoлзoтвopи yниĸaлнaтa eнepгия oт вътpeшнoтo ѝ гopeнe пo eдин yниĸaлeн нaчин – зa двигaтeл нa aвтoмoбил c вaĸyyмeн пpинцип. Toзи двигaтeл гopи вoдopoд, нo бpayнoвият гaз гo oĸиcлявa и пo-тoчнo ĸиcлopoдa в нeгo. Бpayнoвият гaз ce пoлyчaвa блaгoдapeниe нa cъвceм пpocтa eлeĸтpoлизa, тoecт paзпaдaнe нa вoдaтa. Зa тaзи цeл Бpayн изoбpeтявa eлeĸтpoлизeн гeнepaтop, зa дa cъздaвa гaзa cи. 

Aĸo cвъpжeм oбиĸнoвeнa гopeлĸa ĸъм гeнepaтop, тя имa cин дo бял плaмъĸ и cлyжи ĸaтo мoщeн cпoявaщ или пpoбивeн ypeд. Ho мнoгo вaжнo e дa ce oтбeлeжи, чe плaмъĸът нa тaзи гopeлĸa нямa дa изгopи ĸoжaтa ви, a caмo щe я нaмoĸpи c ĸaпĸи вoдa! Илия Bълĸoв, или пpoфecop Юл Бpayн, пpaви мнoжecтвo дeмoнcтpaции нa paбoтaтa нa cвoя yниĸaлeн гaз и cтигa дopи дo Kитaй, ĸъдeтo e paдyшнo пocpeщнaт. Зa paзлиĸa oт Бългapия, ĸъдeтo зa пocтижeниятa мy нe ce гoвopи, a дopи тe ce пpиĸpивaт. Любимaтa дeмoнcтpaция нa твopeниeтo нa Бpayн e дa изминe 1600 ĸилoмeтpa c ĸoлa – бeз тpaдициoннo гopивo ĸaтo бeнзин и дизeл. Toвa e възмoжнo блaгoдapeниe нa бидoн c вoдa oт 4 литpa и чифт бpayнoви бaтepии, пpeoбpaзyвaщи вoдaтa в гaз.

Бpayнoвият гaз peжe cтoмaнa c лeĸoтa, тoпи и cпoявa мeтaли oт paзличнo ecтecтвo, paзгpaждa paдиoaĸтивни oтпaдъци, cлyжи ĸaтo гopивo зa aвтoмoбилa, пpoизвeждa eлeĸтpичecтвo, cyши въглищa и пpeчиcтвa pyдa. Температурата, която развива пламъкът, проявява избирателна способност към всеки отделен елемент. Горелка с браунов газ сублимира волфрамова пръчка, чиято температура на топене е 3410 градуса по Целзий. Сублимация означава вещество да премине от твърдо в газообразно състояние, без да преминава в течно.C двe дyми, e yниĸaлнo cpeдcтвo в peдицa oблacти и индycтpии. 

Може да се използва в Космоса. Πpeз 1977 и 1978 г. Илия Bълĸoв пaтeнтoвa изoбpeтeниeтo cи ĸaĸтo в Aвcтpaлия, тaĸa и в Aмepиĸa. Oбaчe зa жaлocт въпpeĸи гoлeмия интepec oт cтpaнa нa мeдии и oбщecтвo, въпpeĸи гoлeмитe пoлзи тoвa изoбpeтeниe нe ce e нaлoжилo и дo днec. Зaщo ли? Зaщoтo нe e изгoднo зa cвeтoвнитe интepecи и щe бpъĸнe в джoбa нa мнoгo мoнoпoлиcти, ĸoитo нe иcĸaт тoвa. Зa дa oпpaвдaят нeпpиeмaнeтo cи, yчeнитe твъpдят, чe peaĸциитe нa гaзa и нeгoвият „жив плaмъĸ“ ca нeoбяcними нитo физичнo, нитo xимичнo.

Пpeз 1981 г. Юл Бpayн cъздaвa фиpмaтa „Вrоwn Еnеrgу“ в Cидни c цeлтa дa пpoизвeждa гeнepaтopитe, изoбpeтeни oт нeгo зa бpayнoв гaз. Πъpвият гeнepaтop e пpoдaдeн в Kитaй, ĸъдeтo ce изпoлзвa зa цeлитe нa изгapянe нa paдиoaĸтивни oтпaдъци. Гeнepaтopи имa и в Kaнaдa./Ретро.бг/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Ето кое е момиченцето, седяло в скута на Георги Димитров

Името на Георги Димитров вече не значи нищо за младото поколение, още по-малко пък то знае коя е Нушка Григорова. За възрастните, които все още вярват в светлото бъдеще и в победата на комунизма, и двете имена значат много.Всъщност преди 1989 г. Нушка Григорова е смятана за легендарна личност, която била любимка на героя от Лайпциг. 

Тя е онова усмихнато дете, прегърнало Георги Димитров на така популярната преди 10 ноември снимка, която е обезсмъртена и на плакат, и на стотици хиляди пощенски картички по онова време, пише „Всеки ден“ Историческото фото е направено навръх 1 януари 1947 г. в дома на комунистическия лидер в Княжево, когато бъдещата известна режисьорка и актриса е на 9 години. Всъщност само преди дни Нушка Григорова, която направи филмова и тв кариера благодарение на тази снимка от детството си, изпрати своята приятелка и колежка Мария Русалиева.

Днес обаче няма и помен от онова малко усмихнато и безгрижно русо момиченце с плитки, облечено с бяла блузка със синя яка и червена панделка, което е в прегръдките на Георги Димитров и го гледа засмяно. Самата Григорова, която днес е на 76 години, признава, че тази снимка и многобройните й срещи с вожда и учителя на българския народ са белязали целия й живот.

Възрастните хора, които разпознаха режисьорката на погребението на Русалиева, бяха изненадани, че някога напетата телевизионерка се е запуснала, ходи раздърпана и с полузакопчана риза, която не е в тон с полата й. Нушка е родена на 28 септември 1938 г. в София в семейство на комунисти. Днес споделя, че още като съвсем малка родителите й, които били функционери в БКП, я учили, че Георги Димитров е герой и много светла личност. Затова и още на 5 години малката Нушка мечтаела да се запознае с вожда и да го прегърне. Съдбата й се усмихва през 1946 г., когато героят от Лайпциг присъства на концерт с партизани във Военния клуб в столицата. 8-годишната Нушка е определена да поздрави другаря Димитров със стихотворението на Асен Босев „Цял народ те слави, чичко Димитров“. 

Коминтерновският деец толкова много се развълнувал от топлите думи, че станал, взел момиченцето на ръце и го прегърнал. След това „чичко Димитров“ извикал родителите на Нушка и докрая на концерта тя седяла в скута му.От въпросното събитие обаче Григорова твърди, че няма запазени снимки, но тя и до днес пази топъл спомен от така желаната си първа среща с героя от Лайпциг. Оттогава обаче той канел момиченцето заедно с майка му и баща му на всяко партийно тържество, организирано в дома му. Момичето е прието в хор „Бодра смяна“, който е избран да поздрави Георги Димитров за новата 1947 г. Куп деца, сред които и Нушка, отиват в къщата му в Княжево, играят, пеят, ядат и се веселят заедно с вожда, а точно в 12 часа през нощта го сурвакат за Честита Нова година. Министър-председателят и жена му Роза се радват от сърце на хлапетата. Димитрови тъкмо са осиновили малкия Бойко, след като губят сина си Митя.

Нушка Григорова

Героят от Лайпциг проявява особено отношение към Нушка и отново, след като тя го поздравява със стихче, той я вдига на ръце. По традиция партийният фотограф запечатва историческия миг насред бурните аплодисменти на комунистическия елит. На следващия ден снимката се появява в официоза на БКП „Работническо дело“. След това фотото е използвано от редица художници, за да покажат любовта на вожда и учителя към децата на България.

Снимката десетилетия наред виси в училищата и в държавните институции.  От този миг животът на Нушка Григорова тръгва стремително нагоре – завършва с отличие гимназия, следва актьорско майсторство и режисура у нас, после специализира в братския Съветски съюз. Работи като режисьор в БНТ, кореспондент е на телевизията в Москва. Григорова е една от най-видните русофилки, доскоро бе режисьор на партийните концерти и тържества на БСП.

Дебютът й като актриса е в ролята на учителката в партизанския сериал „На всеки километър“. Нушка Григорова има зад гърба си два брака. Първата й дъщеря загива трагично в Москва. От втората си щерка Рада има две внучета. Режисьорката винаги е смятала Димитров за светец и продължава да го тачи и днес, като носи цветя на гроба му на Централните софийски гробища, където бе препогребана мумията му, след като бе извадена от мавзолея през 1990 г. Нушка ходи и на паметни за нея места, свързани с комунистическия вожд./Блиц/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Ето кой беше президента Румен Радев до 1989 г.Пълна биография:

На 18 юни 1963 г. в Димитровград се ражда Румен Радев, бъдещият летец изтребител и президент на Република България. 

Детството му обаче минава в хасковското село Славяново, където и днес живеят родителите му, вече пенсионери.Майка му Станка е на 76 г. 35 години тя е работила като главна счетоводителка на горското стопанство в Хасково. Баща му Георги Радев е на 79 г. Има зад гърба си 40 г. работа, минал е през много нива в енергоснабдяването, преподавал е и електротехника в тогавашния механотехникум.

„Обикновени хора, много работливи, честни, добри. Те са образец за мен“, описва ги Радев. И с гордост казва, че от баща си наследил идеализма. „Все се опитваше да ми покаже, че светът е идеален, че човек трябва да вярва в своите идеали. Ако говорим, че мечтата му е била да живее честно и достойно през живота си – да, постигнал я е“, допълва синът.

Двамата пенсионери живеят в приветлива къща на тихата уличка „Митко Тръндев“ в Славяново. И двамата са много уважавани и в селото, и в Хасково, и в Димитровград. И винаги са усмихнати. Никога не са се интересували от власт и партии и преди, и след 1989 г. не са членували в никакви политически формации. Свикнали са да живеят скромно. Сами се грижат за къщата и двора и не се плашат от работа.Радеви научили Румен и две години по-голямата му сестра Лозана от малки на труд. Когато не бил на училище малкият Румен помагал на баба си и дядо си. Ставал рано сутрин да бере тютюн, копаел градината, никаква селска работа не може да му се опъне. Всъщност прави това и до днес – хваща мотиката винаги когато е при родителите си, помага им в тежаката работа.

„Каквито и задания да му дам, винаги се справяше по-бързо от останалите. Оправно дете беше“, спомня си първата учителка на Радев в детската градина в Славяново Ладка Петрова.

„От малък беше с характер. Още тогава се проявяваше като водач на останалите деца и знаех, че от него един ден ще стане лидер“, допълва тя.

Най-гордият спомен на самия Радев от детските му години е, когато в първи клас му поверили грижата за коня. Яхвал го без седло като Винету и го водел на един-два километра от селото на паша. „Чувствах се много горд, че имах отговорност и ми се гласува доверие. Доверието много възпитава“, казва днес Радев. И разказва, че въпреки работата, имал много волно детство. „Лудеех из гората, край реката имах огромната свобода, каквато за съжаление много от нашите деца днес нямат“, спомня си той.

Първата мечта на днешния генерал като дете била да стане добър рибар. Двамата с баща му често хващали въдиците и заедно дебнели рибата край реката.

След това искал да стане бригадир в ТКЗС-то. Често в селото им идвал чичко с чанта, който изглеждал важен човек в очите на малкото момче.

Но най-голямата му мечта била да работи в мандра. „Имаше мандра на края на селото и когато минехме покрай нея, мандраджията, много добър човек, ни гощаваше с истинско прясно сирене. Показваше ни как се прави и всичко ми изглеждаше като магия. А и накрая се получаваше нещо много вкусно“, спомня си Радев.В трети клас обаче рязко променил намерението си. Всичко станало съвсем случайно. В двора на селското училище дошла пътуваща книжарница – автобус, пълен с книги. Любознателният Румен бил сред първите, влезли в него. Харесал си книгата „33 стъпала в небето“ на Анатолий Маркуша, но нямал достаточно пари в себе си. Хукнал към дома, където дядо му му дал недостигнатите стотинки и успял да я купи. Изчел книгата на един дъх, бил запленен от написаното и от илюстрациите в нея. И решението му било категорично – ще стане пилот.

Веднага започнал да се готви. Не му било трудно, защото бил добър ученик, а и любимият му предмет била математиката.

В четвърти клас семейството му се преместило в Хасково, а до седми клас Румен учил в ОУ „Иван Рилски“. След това, повлиян от страстта на кака си Лозана към езиците, Румен влязъл в немската гимназия. Изкарал обаче само подготвителен клас, където учил интензивно езика, а след това решил, че е по-добре да наблегне на математиката, ако иска да кандидатства за военното училище.Така през 1979 г. се прехвърлил в VIII „в“ клас на хасковската математическа гимназия. Негова класна и преподавателка по история е Стефана Сивова, „Още в първия миг, когато директорът ми представи Румен, ми направи силно впечатление с възпитанието и сериозността си“, спомня си тя. Бил добър ученик, но любимият му предмет била математиката.

Станал любимец на всички в училище. Помагал на съучениците си в трудните задачи, подавал им ръка и като приятел. Участвал много в олимпиади и републикански първенства по математика. Бил знаменосец на гимназията. Завършил я с пълно отличие и златен мелал.

„Беше много отговорен и харизматичен“, разказват днес съученици и учители. Те припомнят и друга негова страст – всяко междучасие хващал китарата, свирел и в училищния оркестър.

Паралелно с математиката Радев наблягал и на спорта. Играел основно баскетбол и бокс. Но когато дошло време да кандидатства, приятел доктор го предупредил да не споменава бокса, защото няма да получи медицинско. Тренирал е какво ли не – бягане, гимнастика, фитнес, плуване.Въпреки многото уроци в училище правел плановете си така, че да му остава време да отскача до Стара Загора, за да лети — карал безмоторен самолет и скачал с парашут.  Така стартирал кариерата си във въздуха още като ученик.

Правел го обаче тайно от родителите си. „Това са единствените му провинения. Като дете, ученик и мъж никога не ни е създавал проблеми“, казват днес те за него.

Избягал от вкъщи, за да стане пилот

За да стане пилот, Румен Радев избягал от дома си и на своя глава заминал за Долна Митрополия. И днес, запитани коя е най-голямата генералска беля, която е направил, родителите му са единодушни — когато се записал зад гърба им в авиаторското училище.

„Категорично не бяхме съгласни с тази му постъпка. Бяха го приели ядрена физика, а той тихомълком си изтеглил документите и ги подал във военното училще“, казва баща му Георги пред „24 часа“.

А пък Радев свързва кандидатстването си във Военновъздушното училище в Долна Митрополия с почти куриозна случка.

На изпита ги затворили както си му е редът в зали, за да решават задачите. На него обаче му трябвал само половин час, за да се справи с тях. При това ги решил дори без да използва листите за чернова, а директно на тези за белова.

Пъхнал отговорите в плика и тръгнал да го предава на комисията. Пазещият го майор обаче го върнал със съвет да не се отказва и да напише нещичко поне.„Ама аз съм готов“, заявил му младежът. Майорът обаче отказал да му повярва. Двамата започнали да спорят, а накрая пазещият го направо му заявил, че не може да го пусне да излезе, преди да са минали 2 часа.В този момент покрай тях минал преподавателят по висша математика Нино Ставров, който чул разправията в искал да види плика със задачите. Прегледал го и пуснал Радев да си ходи.

В крайна сметка Радев бил приет първи по бал. А когато за първи път влязъл в час по математика при Ставров, той директно го освободил от занятия.

В Долна Митрополия се качил първо на L-29 – реактивен учебен самолет, който тогава му се видял бърз като ракета, а сега нарича играчка. Най-трудно му било да преодолее страха от височината, от огромния риск. Но успял благодарение на абстрактното си мислене, което му помагало да се абстрахира. „Като преодолееш страха, трябва да преодолееш и красотата от гледката наоколо. Трябва да се абстрахираш от себе си, докато мозъкът ти стане като компютър, който хладно и безпристрастно решава всичко на секундата, без да допуска чувства и емоции. Иначе си загубен“, казва днес той.

Във военното училище младият курсант имал винаги отличен успех. На атестацията бил класиран първи и му предложили да специализира гражданска авиация. „Аз да не съм файтонджия“, казал пред близките си бъдещият въздушен ас и продължил към призванието си боен пилот на изтребител.

Две години по-голямата сестра на Радев – Лозана, също е свързана с авиацията. Тя е завършила с отличие психология и педагогика, но дълги години е била стюардеса.

В началото бе Равнец

Като първенец на випуска от военновъздушното училище Румен Радев е имал право да избира къде да служи. Защо обаче е избрал Равнец, а не Узунджово, не е ясно, коментира полк. о.з. Илия Милушев, колега и приятел на Радев. Според него обаче това правило не винаги се спазва. И той бил първенец на випуска и поискал да служи в Каменец или Доброславци, но го пратили в Узунджово, а след това в Равнец.

А може би Радев е знаел, че скоро в Равнец ще постъпят новите изтребители МиГ-29. „Едва ли, никой не знаеше“, смята Милушев. Тогава всичко се развило скоротечно. Щом се чуло за новите машини и веднага пратили група авиатори да се обучават в СССР.

Радев започнал подготовка с курс за приучване. Всички пилоти със семейства живеели в т.нар. городок. За ергените като Радев имало общежитие. Городокът често страдал от липса на вода. Блокчетата обаче били извън регулацията на селото и с този аргумент кметът се измъквал.

По това време битовите условия в Граф Игнатиево, Балчик, дори Безмер били по-добри. Освен това някои летища се намирали по-близо до големия град. А Равнец бил на 22 км от Бургас. Имало само един магазин, в който карали кисело мляко веднъж седмично. Било проблем дори хладилник да си купиш, за да държиш там млякото, особено необходимо на семействата с малки деца, си спомня Милушев.

На днешните пилоти сигурно им се струва смешно, но тогава бе изключено да тренираме някакво по-сложно упражнение, разказва Милушев. Важното е да е безопасно. В началото изглеждало нормално, но после-съмнително. Уж излитаме за въздушен бой, а пък работим на един и същ радиоканал. „Готов ли си – готов. Ама аз знам какво точно условният противник направи – завой, атака с единия маньовър, атака с другия. След това готов ли си – хайде стръмно пикиране. Въобще канцеларска работа!“, с яд си спомня Милушев.

Докато не решили, че така повече не може. Това станало с подкрепата на майор Радев, който се върнал в Равнец, след като завършил военната академия. С него постигнали единомислие по това какво трябва да се промени в бойната и летателната подготовка.

Все пак това била единствената ескадрила с МиГ-29 във ВВС — каквото и да се случи, тя ще бъде на острието, на предната линия.И ще е престъпление да се използват вече остарели методи. Милушев вече бил успял да наложи тренировки на различни радиоканали, без да се знае предварително какво ще направи противникът. Но това не било достатъчно. Трябвало да се внесе елемент на противоборство и равнопоставеност. Неизвестността да е еднаква и за двамата пилоти.Когато Радев пристигнал, дошъл Милушев, ръководител на методическия на базата. И с негова подкрепа предложили на командира на полка подп. Дунев редила нововъведения, а той, лека му пръст, се съгласил. Най-напред разработили карта на тактическата обстановка. Много време отделили да успокоят шурманите-насочвачи, които имали най-големи притеснения. Защото при маневрения въздушен бой при малките дистанции те не виждали самолетите. Отметките почти се налагали една върху друга на локатора.

„Ами ние сега какво ше правим?“, питата те. „Ама кой иска от вас нещо да правите? Гледайте минималната височина и това е! Щом пилотът казва: ,,Наблюдавам, атакувам!“, вие нямате вина“, отговорили Радев и Милушев.

Постепенно наложили този стил. Включили и младите пилоти – все нахъсани момчета Харесало им. Сутрин, на обед, вечер, дори в автобуса до Бургас и обратно само за въздушните боеве си говорели. А Радев умеел да ги надъхва. И противно на опасенията нямало инциденти, сблъсъци, катапултирания. В историята останали приказките на старши офицери по служебни събирания: „Ще се избиете, ще изтрепете хората!“…

Откъс от книгата „Румен Радев – петия президент“ с автори Лиляна Клисурова и Любомир ДеновИК „Труд“, София – 2017 г.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ