Ето как пътувахме до София и обратно някога

 

Транспортно-авиационното българо-съветско общество, също Български въздушни линии ТАБСО, широко известно със съкращението си ТАБСО, е бивша авиокомпания в България, предшественик на авиокомпания „Балкан“.

Първият петгодишен план на Народна република България предвижда увеличаване на вътрешните линии до 2365 километра, външните – до 4565 километра, преустройство на летищата, увеличаване на самолетния парк с до 80%, обучение и квалификация на персонала. С ресурсите на българската държава и кратките срокове това е счетено за неизпълнимо.

Затова на 3 ноември 1948 г. в Москва се подписва междуправителствена спогодба със СССР за създаване на смесеното дружество (общество на руски език) Транспортно-авиационно българо-съветско общество (ТАБСО). Българската страна предоставя летища, сгради и летателен персонал и техническо обслужване. От страна на Съветския съюз се осигуряват самолети, резервни части, оборудване и наземна техника. Създаденото дружество има акционерен капитал 864 000 лева.

Официално ТАБСО започва да функционира от май 1949 г. За главен директор е назначен руснакът Евгени Багно, а за главен пилот Евгени Сиротин. Пристигналите от СССР 8 броя нови Ли-2п започват редовни полети от 1 август 1949 г. От средата на лятото въздушната дейност на Дирекция „Въздушни съобщения“ и ТАБСО се дублира. Голяма част от вече подготвените български летци преминават на работа в ТАБСО и практически още от есента на 1949 г. външните линии са поети от новата авиокомпания.

Още до края на годината печалбата на ТАБСО е повече от планираните 13 000 000 лева, до края на Първата петилетка превозът на пътници е увеличен 2,5 пъти, а на товари – 3 пъти.

След 5-годишна дейност ТАБСО прекратява дейността си и чрез държавното предприятие Българска гражданска авиация „Балкан“ продължава развитието на гражданската авиация в страната, ставайки в продължение на десетилетия неин национален авиопревозвач.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Лошото е неизбежно и идва

 Журналистът вижда в поредицата трагични събития във Франция и на други места в Европа "реванш" на бившите колонии.

Няма смисъл да си мислим, че всички ще минем метър и на нас ще ни кажат какво да правим – френският посланик, Брюксел или някой друг, коментира журналистът Тома Томов по bTV ситуацията в Турция.

„Я си представи да се дестабилизира Турция... Какво ще направи НАТО – ще ни изпрати салфетки да си бършем сълзите. В Турция има 90 атомни бомби. Част са под американски контрол, част са в турски ръце”, заяви той.

По думите му в момента Реджеп Ердоган се бори на живот и смърт, а „такива хора не се шегуват”. 

Томов отбеляза, че в историята на Турция има няколко военни преврата в защита на секуларната държава, като и самият Кемал Ататюрк е бил офицер. Този опит обаче вероятно не е бил добре организиран. 

Всичко това няма да ни отмине – лошото е неизбежно и това лошо идва: дълго лошо лято и после, може би, дълга лоша зима”, коментира журналистът и подчерта, че трябва да се оцени правилно ситуацията у нас. Това, според него, се изразява и във връщане на задължителната военна служба: „В такива случаи всяка нация е сама със съдбата си”. 

Тома Томов посочи, че цяла Европа трябва да промени начина си на живот заради „реванша” на бившите колонии, на исляма, на Русия и на Китай. 

По отношение на Франция, той припомни, че тя в продължение на 100-130 г. е вършила жестокости в своите колонии, а сега от техните територии в Париж са се преместили хора, към които отношението е като към втора ръка. 

Във Франция има няколко милиона мюсюлмани, аз съм убеден, че стотици хиляди са празнували, когато е станало това нещо”, посочи той по отношение на атентата в Ница, отнел живота на 84 души. 

Източник: dir.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Отличник превъртя от скръб и уби състудента си

 

Годината е 2001-ва. На 11 срещу 12 юни 25-годишен студент стои като камък в общежитието си на бул. „Марица“ в Пловдив и се налива с алкохол. Обзет е от мъка заради смъртта на майка си, заради липсата на приятели, заради света, който не го разбира. В момент на душевен афект хваща чук и разбива на парчета черепа на своя съквартирант. Мозъкът му е по цялата стая. Но това не стига на убиеца. Взeма домакински нож и излива завладялата го мъка чрез прободни рани по цялото тяло на колегата си. С толкова ярост, че чак го разчленява. Два дни касапницата остава в тайна.

 

Владимир Николов е родом от Долни Дъбник, Плевенско. Пристигнал в Пловдив, за да бъде студент във Висшия институт по хранително-вкусова промишленост. Бил отличникът от курса по „Технология на млякото и месото“. Завършвал дипломната си работа, бил изключително амбициозен. Паралелно с основната специалност Владимир учил още няколко задочно. По характер бил спестовен до скъперничество. Внасял парите си в банка. Получавал издръжка от родителите си, но се занимавал с покупко-продажба на валута.

 

Колегите му от института го описват като особен. Постоянно стоял сам в стаята си, често обвинявал съквартиранта си за свои проблеми, искал да накара другите да му се подчиняват. Чувствал се самотен, защото двамата му най-добри приятели от ученическите години заминали за Германия.

 

Запознал се с 24-годишния студент Николай Павлов, с когото съжителствали в общежитие три години. Владо се променил до неузнаваемост след смъртта на майка си, с която споделял най-съкровените си тайни.

 

На 29 май 2001-ва вечерта той научил лошата вест от портиера, който му казал: „Съжалявам, майката ти не е сред живите.“ Студентът почернява от мъка. „Не знаех на кой свят съм. Питах се какъв е смисълът да живея. Мама я нямаше да ме подкрепи. Успокоявах се, че скоро ще отида при нея. Погребах бъдещето си“, изповядал се синът в съдебната зала.

 

На 2 юни Владо се прибрал в общежитието. Николай го питал дали е истина, че майка му е починала. Съквартирантът отвърнал само с „да“. Владимир станал още по-затворен. Не ходел на лекции, разхождал се безцелно с автобуси и таксита из Пловдив. Започнал да харчи по 30-40 лв. на ден, което той по принцип не допускал, защото пестил и стотинките.

 

На 11 юни двамата обядвали в студентския стол, след което се разделили. Владо имал желание да се самоубие в този ден, като тръгнал да търси из аптеките диазепам и нифедипин. Няколко пъти му отказвали, като накрая успял да купи, но на двойна цена. По лицето му бил изписан страх от предстоящата смърт, но не се отказал. Звъннал на близките си, за да се сбогува. Когато затворил телефона, Владо продължил пътуването си без посока. Привечер купил по бутилка вино и ракия. Вървял по улиците, а сълзите се стичали по лицето му. Към полунощ се прибрал в стаята, където Николай спял. Студентът тъкмо се завърнал от родния си град Видин. Владо седнал на масата и решил сам да си устрои пиршество. Сложил чаши, а до тях чук и кухненски нож, който си купил като подарък за студентския празник. Изпил виното до дъно и си налял от ракията.

Едновременно с това глътнал и 10 хапчета диазепам.

 

Минути след това се изправил, грабнал чука и се отправил към спящия и нищо неподозиращ Николай. С пет удара размазал черепа му, а мозъкът на момчето се разпилял по стените. Не успял дори да извика. Апокалиптичният кървав пейзаж не накарал Владо да се спре. Напротив, вдигнал ножа и започнал безмилостно да го забива в тялото на съквартиранта си – по гърдите, по ръцете и по краката, където сварил. Ръцете му почервенели от кръвта на Николай. Леглото се изпълнило с части от тялото на убития, други се търкаляли по пода.

 

Владимир се уморил, решил да спре касапницата и да си легне. Николай издъхнал в съня си. Убиецът се порязал повърхностно по гърдите и не излизал два дни от стаята. Заключил вратата с райбер и живял с трупа, без да му мигне окото.

Тайната обаче нямало как да остане скрита дълго време. Родителите на Николай звънели непрестанно по телефона на студента, а той не отговарял. Предусещайки, че се е случило нещо много лошо, те помолили портиерката да провери дали всичко е наред с детето им. Опитала, но никой не отворил вратата на общежитието.

 

Служителите се усъмнили, когато из етажите се разнесла тежка миризма на разложено тяло. Портиерите повикали дърводелец, който да разбие вратата на стаята.

 

„Погледнах през ключалката. Владо се разхождаше между леглата. Беше като призрак“, разказал портиерът на полицията. „Удари ме тежка миризма на загниващо месо. Отмаляха ми краката, когато изкарваха момчето“, пък си спомня дърводелецът.

Главата на Николай била размазана, окото избито, устата без зъби, а тялото – на парчета. Баща му изгубил ума и дума, когато бил извикан от съдебните лекари за разпознаване. Убитият студент е погребан в бял ковчег.

 

След кървавата баня в общежитието Владимир бил оставен за наблюдение в болница в рамките на няколко дни. Раната на гърдите му се оказала повърхностна. Малко след като го преместили в ареста, Владо направил опит да се самоубие. Прерязал си вените със самобръсначка, но негов съкилийник го видял и светкавично извикал надзирателите.

 

„Съжалявам, че не съм умрял! Кошмар е да си жив! На мен ми харесва перспективата на свободен човек, а не на затворник. Доказателствата сочат, че съм убил Николай. Значи това е направено от моето тяло, а не от психиката. Не от съзнанието. Не от душевността“, казва след убийството 25-годишният Владимир.

 

Колегите на двамата студенти смятат, че убийството е заради завист. Николай имал приятели, мобилен телефон и лек автомобил, уреден живот. „Завиждаше му за придобивките, подразнил се е и е отмъстил“, споделят тогава състуденти.

„Не можех да си позволя да имам приятелка, защото трябват средства и време. Образованието беше най-голямата ми цел. Исках да завърша и да се реализирам. Ходенето на купони с момичета не се вписваше в моите представи“, разказал още убиецът пред съда. Твърдял, че се разбирали с Николай, тъй като били сродни характери – въздържатели и непушачи.

„Като гръм от ясно небе дойде страшната вест, че синът ми е посегнал на състудента си. Никога не е бил агресивен. Не обърнах внимание, когато взе чука от вкъщи, защото ми каза, че му трябвал да си ремонтира обувките. Ние гледаме кокошки и свине. Владо обичаше пилетата, но е колил животни. Беше много жалостив, а когато се убодеше на пръста, веднага си слагаше лепенка и все питаше дали ще му мине. Как така е посегнал на момчето с нож и го е удрял с чук по главата. Не проумявам!“, казал баща му Петър. Владо му признал, че иска да умре, за да отиде при майка си.

 

„След нейната смърт е настъпил срив в психиката му“, обяснил неговият адвокат Хари Харалампиев.

 

Според защитника Владимир се бил откъснал напълно от действителността, което се нарича аутизъм, досущ като героя на Дъстин Хофман във филма „Рейнман“. Експертиза доказала в съда, че Николов е бил вменяем и е знаел какво върши в онази кървава нощ. Осъден е на доживотен затвор./Ретро.бг/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Хладилник „Мраз“ и пералня „Перла“ – символите на соца

 

Имахме автомобилна промишленост, сега произвеждаме кабели и пластмасови джаджи

Тонове с мастила са изписани по отношение на социалистическата икономика, но каквото и да се говори, ясно е, че такава съществуваше. Освен това създаваше продукция, която намираше пазар не само у нас и в СИВ, но и в капиталистическия свят.

Днешните поколения могат само да мечтаят за онази заетост, работа имаше за всички. Днес се разсмиваме, когато се говори за автомобилна промишленост у нас – всъщност произвеждаме кабели и дребни пластмасови джаджи, явно дотам ни стигат силите. И до ден днешен в много български домове, включително и в моя, има български хладилници „Мраз“ и готварски печки „Мечта“ и „Раховец“.

Помним сериите „Перла“ – автоматични перални, много от тях продължават да вършат работа в немалко български домове. Ловешките колела и мотопеди „Балкан“ се бяха превърнали в символ на живота в малките градчета и селата. Някои и до днес се подиграват на външния вид на колите „Москвич“, ама ако си направят труда да проверят, ще видят, че това е дизайнът и на всички масови автомобили на капиталистическите производители по това време.

Истински хит бяха телевизорите „Велико Търново“, които работеха безотказно десетилетия наред. Сериозни постижения имаше и в машиностроенето, електростроенето. Българските стругове и металообработващи машини бяха познати по целия свят. Произвеждаха се маломаслени прекъсвачи, трансформатори, електромотори, които се изнасяха навсякъде.

Имаше сериозна фармацевтична промишленост, която задоволяваше нуждите на народа. Селското стопанство претърпя безброй трансформации, някои от които неудачни, дори провали. Но ядяхме прясно месо, истинско сирене и кашкавал, пиехме истинско прясно и кисело мляко, всяка квартална и селска фурна бълваше три вида топъл хляб –типов, добруджа и бял. Колбасите бяха от месо, а не от отпадъци и нещо си, омешано с безброй Е-та.

А как е сега, я се замислете.

 

Евгени Горанов, Русе

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Тя се казва Малена, а той - Родан. Свързва ги невероятна любов. Обичат се истински. Вероятно до гроб!

Героите на тази невероятно трогателна история, приличаща на приказка са абсолютно истински и живеят в Хърватското село Бродски Варос

И това не е сюжет на някой сълзлив латино сериал. Двамата не са герои на филмова продукция. Те са... щъркели.

Мъжкият носи името Родан. Всяка пролет той се връща от южните страни при любимата си Малена, която не може да лети, заради простреляното си преди години крило.

Героите на тази ...невероятно трогателна история, наподобяваща приказка, са абсолютно истински и живеят в Хърватското село Бродски Варос

Преди 17 години италиански ловец по невнимание прострелял Малена. Раната на щъркелката била сериозна, но въпреки това тя оцеляла, благодарение на усилените грижи на местния ветеринар.

След като обработил раната и превързал крилото на птицата, той я върнал обратно в гнездото и всеки ден й носел там храна и вода, докато се възстанови.

Когато дошла есента, Родан отлетял към Африка заедно с другите щъркели. Всички в селото били уверени, че като остане сама през зимата, женската ще умре. Но станало чудо – не само че тя оцеляла, но пролетта и партньорът й се върнал обратно при нея в Хърватия!

От тогава, вече цели 17 години, всяка есен Родан поема на юг и прелита повече от 13 хиляди километра до Южна Африка, където прекарва зимата, а пролетта изминава още толкова и се връща обратно при своята любима Малена.

Всяка година Малена дава ново потомство, снася яйца и мъти пиленца. Когато поотраснат достатъчно, таткото учи малките щъркелчета да летят, защото майка им не може да движи раненото си преди 17 години крило.

В края на лятото децата вече са достатъчно големи и когато дойде време, те отлитат заедно с татко Родан към топлите страни. А пролетта всички се завръщат обратно при очакващата ги мама Малена... "

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

През 80-те тяхната музика завладява света

 

Създадена е през 1981 година от 18-годишния Джеймс Хетфийлд и 17-годишния датски тенисист и хоби-барабанист Ларс Улрих, който се преместил със семейството си от Копенхаген в Калифорния. След две години присъствие на ъндърграунд сцената и няколко демо записа, идва 1983 година, когато музикантите издават първия си студиен албум „Kill 'Em All“. 

С него Metallica популяризират траш метъла, като този албум през това време се е смятал за най-тежката музика, издавана някога. Групата се превръща във водеща в метъл жанра и през 80-те години следват още три албума и стотици концерти по целия свят. Чрез тях музикантите стават все по-известни и по-влиятелни. Въпреки това, през тези години тяхното влияние и известност са ограничени все още само до границите на метъла и групата се води за сравнително посредствена на световната музикална сцена. Причината се крие в това, че въпреки удивителните музикални умения на четворката, те не желаят да комерсиализират творчеството си и категорично отказват да заснемат клипове, както и песните им да се въртят по известните тогава музикални телевизионни и радио канали. По-късно обаче, в началото на 90-те Metallica показват на света един напълно нов звук и буквално за броени дни се превръщат в една от водещите музикални групи в света, независимо от стиловете музика. 

Това става с издаването на петия студиен албум, който придобива известност като „Черният албум“ заради чисто черната обложка, като изключение прави логото на групата и змия, които едва се различават от фона. Благодарение на този албум Металика заемат 7-о място като най-продаваната група в историята на САЩ, което продължават да държат и към 2014 година. В световен мащаб групата е продала около 100 милиона сертифицирани копия от своите албуми, а предполагаемите продажби възлизат на около 130 милиона копия. Поради това, а и поради грандиозните турнета продължаващи с години, четиримата музиканти към днешна дата са и едни от най-богатите творци на музика по принцип. Към 2014 година групата държи и един друг рекорд. За първи път в историята на САЩ една и съща група оглавява класациите при продажба на свои 5 поредни албума. Този рекорд става факт през есента на 2008 година, когато излиза деветия албум на групата озаглавен Death Magnetic с продуцент Рик Рубин, определен през 2008 г. от MTV като „един от най-важните продуцент за последните 20 години“ и поставен от списание „Тайм“ в списъка „Топ 100 на най-влиятелните хора в света“ за 2007 г.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ