Да си спомним за
Паша Христова,родена
на16 юли 1946г. в София.
"Печели международна слава
и много награди от конкурси.

През 1970г.се представя на фестивала "Златният Орфей” и получава голямата награда за песента „Повей, ветре“
и първата награда за
„Една българска роза“.
През 1971г. получава Голямата награда за изпълнители на Международния фестивал в Сопот, Полша, за песента-
"Ах,този дивен свят".
Това е едно от най-големите международни признания за български поп певец.

През 1971г.,Паша Христова трябва да замине за дните на българската култура в Алжир. Самолетът,с който пътува,
току-що е излязъл от ремонт. Когато машината набира скорост за излитане и се отлепя от пистата,се появява силен страничен вятър,който
я накланя на една страна. 
При удара на крилото в пистата,корпусът на самолета се пречупва на две и целият самолет избухва в пламъци...

През 2009г. по повод 50 години БНТ в специален юбилеен сайт бяха обявени 50 любими песни от "Златният Орфей".
След гласуване-
"Една българска роза"
на Паша Христова печели най-много гласове и заема Първото място сред любимите на няколко поколения българи популярни песни..."


Гимнастичката Катрин Тасева написа емоционален пост след новината за смъртта на бившия си приятел - борецът Николай Щерев.

Ето какво написа опечалената Катрин: 

Няма думи, които да опишат колко много боли... Знаете ли какво е да се отпуснеш в прегръдките на тази планина от сила? Знаете ли какво е прегръдка да ти е дом! Обятията му да са ти къща. Да те пази от вятър и студ, от всичко лошо да те пази... с ръцете си. Колко хубаво е да се отпуснеш и да си позволиш за малко да не си силна. Само за малко!

Така харизматичен...

Бохем...

Научи ме да грабя с шепи от живота, както ти го правеше!

А огънят от нашата любов погълна всички около нас. Обичаше ме дори когато не бях много, много за обичане... Обичаше ме повече от всичко...

Правеше ме по-смела! По-дръзка! По-жива...

Знаех,че и да падна, има кой да ме хване. Изпълваше цялото ми сърце с кураж преди състезание:

”Ти можеш!"
"С теб съм!"
“Ще успееш!”
“Батко Ники вярва в теб!”

Ти не беше само мой приятел, не бе само сродна душа.

С теб разбрах, че дом не е място. Дом е чувство!

Благодаря на Бога, че пътищата ни все пак се засякоха тук на земята...но знай... Сродните души не се срещат на земята!

Доскоро, Ники!
Твоя Кари! 

Източник:novini.bg

Още не е яcнo дали cъдeбнoто peшeниe вaжи caмo зa пeнcиoнepитe, пoдaли cвoитe иcĸoвe дo cъдa, или зa вcичĸи 2,5 милиoнa гъpци, зaceгнaти oт кризата

Гъpция мoжe дa ce oĸaжe пpинyдeнa дa въpнe 3 милиapдa eвpo нa пeнcиoнepи, чиитo пeнcии ca били opязaни пo вpeмe нa финaнcoвaтa ĸpизa. Toвa cтaвa яcнo oт cъдeбнo peшeниe, предават световните осведомителни агенции. Cпopeд нeгo Дъpжaвният cъвeт, ĸoйтo e нaй-гoлeмият aдминиcтpaтивeн cъд в южнaтa ни cъceдĸa, cъĸpaщeниятa нa пeнcиитe пpeз пepиoдa 2015 и 2016 гoдинa нe ca cъoбpaзeни cъc зaĸoнoдaтeлcтвoтo в cтpaнaтa.

Teзи дeйcтвия нa влacтитe в Aтинa бяxa чacт oт мaщaбнитe мepĸи зa cвивaнe нa paзxoдитe в xoдa нa тpитe cпacитeлни пpoгpaми, oтпycнaти нa cтpaнaтa мeждy 2010 и 2015 гoдинa. B peзyлтaт нa тoвa xиляди пeнcиoнepи ce oĸaзaxa c oĸoлo и нaд 50% пo-мaлĸo cpeдcтвa. Toвa e билa и пpичинaтa зa зaвeждaнeтo нa peдицa cъдeбни дeлa пo cлyчaя, пишe БHP.

"Πoтeнциaлнитe paзxoди зa oбpaтнo изплaщaнe нa пeнcиитe биxa мoгли дa дocтигнaт дo 3 милиapдa eвpo", cмятa Kocтac Бypлoc, ĸoйтo e eĸcпepт пo тpyдa. Зaceгa нe cтaвa яcнo, дали тoвa cъдeбнo peшeниe вaжи caмo зa пeнcиoнepитe, пoдaли cвoитe иcĸoвe дo cъдa, или зa вcичĸи 2,5 милиoнa гъpци, зaceгнaти oт нaмaлявaнeтo нa пeнcиитe. Meждyвpeмeннo в нaчaлoтo нa 2020 гoдинa зaĸoнoпpoeĸт нa нoвoтo пpaвитeлcтвo нa пpeмиepa Kиpиaĸoc Mицoтaĸиc пpeдвиждaшe пeнcиитe в cтpaнaтa дa бъдaт yвeличeни c дo 252 eвpo мeceчнo. Toгaвa oбaчe cтaнa яcнo, чe oт тeзи пpoмeни щe мoгaт дa ce възпoлзвaт oĸoлo 150 000 дyши, пeнcиoниpaли ce oт мaй 2016 гoдинa нacaм./блиц/

Ингмар Бергман е определян като един от най-великите творци в съвременното кино. Шведският театрален и филмов режисьор, сценарист и продуцент е смятан от критиците за един от най-добрите за всички времена. Бергман е роден на днешната дата през 1918 година в шведския град Упсала, баща му е лутерански свещеник, майка му е домакиня. Детството му хич не е леко, тъй като баща му държи на строгата дисциплина, а често го наказва сурово при провиненията му.  

През 1937 година Ингмар Бергман постъпва в Стокхолмския университет, за да учи изкуство и литература. Той прекарва повечето си време в работа в студентския театър и се превръща поклонник на киното. По това време любовна връзка довежда до разрив в отношенията с баща му, който продължава с години. Още през студентските си години Бергман пише няколко пиеси и една опера и работи като асистент-режисьор в театър. Дипломира се едва през 1944 година.

Първият му професионален досег с киното е през 1942 г., когато го наемат като помощник сценарист в Шведския филмов институт. Първият му самостоятелен сценарий е филмиран през 1944 г. от режисьора Алф Сьоберг и печели награда на фестивала в Кан. Постепенно Бергман започва сам да режисира филмите по своите сценарии. След успеха на “Седмият печат” той продължава да приковава вниманието на публиката с “Поляната с дивите ягоди”, “Лицето”, “Мълчанието”, “Персона”, “Шепот и викове”, “Вълшебната флейта”, “Есенна соната”, “Фани и Александър”, „Изворът на девственицата”, „Часът на вълка”, „Срамът”, „Една страст”, „Зимна светлина”, „Усмивки от една лятна нощ”, „Като в огледало”. Те му носят множество награди и признанието и на кинокритиците, и на зрителите. 

Въпреки че е известен най-вече с филмите си, Бергман е и изтъкнат театрален режисьор. От средата на 40-те години на 20-и век той работи в театри в родната си Швеция, а в периода 1963-1966 г. оглавява Кралския драматичен театър в Стокхолм. Там поставя пиеси на шведския писател Аугуст Стриндберг, за когото твърди, че е най-голямото му вдъхновение като творец. Влиянието на Стриндберг е ясно забележимо във филма “Сцени от един семеен живот”, който през 1973 г. донася на Бергман още по-голяма популярност по света. Завидна е неговата творческа продуктивност. Той режисира над 60 художествени и документални филма за киното и телевизията, повечето от тях по свой собствен сценарий. Той е режисьор и на повече от 170 театрални постановки. Сред актьорите, с които работи често, са Лив Улман, Биби Андершон, Макс фон Сюдов, Ерланд Юсефсон. Повечето му филми са заснети сред пейзажа на Швеция, а централни теми в тях са смъртта, болестта, измяната и лудостта. Великият режисьор и сценарист умира на 30 юли през 2007 година.

Ето някои вдъхновяващи мисли на Ингмар Бергман:

Щастието e добро здраве и лоша памет.

Не е важно дали плачеш в действителност. Важно е зрителите да вярват, че плачеш.

Всеки път, когато получавам добра роля, аз си казвам, че е последна. Така я оформям до края./Кмета.бг/

За Лили Иванова се знае, че е дълбоко вярващ човек, който никак не обича да показва чувствата и пристрастията си. В редките си интервюта естрадната прмадона казва, че има хора и семейства, на които помага, но смята за ненужно да говори за това.

Наблюдателни посетители на Самоковския девически манастир „Покров Богородичен” пък от години твърдят, че това е любимият храм на певицата и място, където тя обича да се усамотява и да се отърсва от ежедневната суета.Не е тайна, че Лили дарява пенсията си на женската обител в Самоков. До края на миналата година Примата взима по-малко от 300 лева пари за старост, които редовно препраща към монахините. Но от ноември 2019-та с решение на Народното събрание пенсията й рязко е увеличена със 700 лева като творец с големи заслуги за България. Неизвестно остава дали новият размер отива целия за манастира в Самоков, пише "Уикенд".


Добре известно е обаче както в Самоков, така и в цяла България, че Лили Иванова дарява средствата за изографисване в църквата на манастира на библейската сцена, при която Исус Христос влиза в Йерусалим на Цветница – именният ден на звездата. Стенописът се намира от ляво на входа и добре хармонира с цялостната украса на църквата, която е дело на един от най-забележителните родни иконописци от Възраждането до днес като Захари Зограф, роден и учил се на творчество в Самоков.

В църквата на манастира „Покров Богородичен” в рилското градче има и красива иконопис на Богородица Живоносен източник. Голямата фреска се намира високо от лявата страна на храма близо до входната врата. Цветовете са ярки и явно са сравнително нови - малко опушени са от дима на свещите и тамяна. Личи и ръката на талантлив иконописец. Най-долу на стенописа с бели букви през цялото платно е написано „Дар от Лили Иванова в памет на майка й Мария”.

Като се има предвид привързаността на Примата към самоковския манастир, може да се приеме, че именно тя е финансирала изобразяването на библейската сцена в манастирската църква, като е пожелала това да е вечен спомен за нейната майка Мария Петрова. За нея певицата винаги казва, че заедно с баща й никога не са й се карали, но са научили нея и сестра й на ред и дисциплина.

Освен това майката Мария била и много добра певица, както и други роднини на изпълнителката на „Детелини”. Мария Петрова Дамянова родила четири момичета, но две от тях починали от скарлатина. В официалната биография на примата на естрадата е записано, че майката Мария е била домакиня и не е работила. Но когато семейството изпитва парични проблеми, тя работи известно време като келнерка.

Дарът на Лили Иванова към майка й изобразява една от най-силните като послание сцени в християнската живопис. Празникът на иконата на Света Богородица Живоносен източник се отбелязва винаги на Светли Петък след Великден. Обикновено най-големият православен празник Възкресение Христово се чества около рождения ден на Лили Иванова – 24 април, и е възможно това да е една от причините тя да избере точно тази сцена да се изрисува в памет на майка й. В същото време обаче Богородица Живоносен източник е свързана с надеждата за вечното възраждане на живота и лечение на всички болести и страдания. Така се дава израз на мъката на голямата певица за един от най-близките хора и надеждата чрез стенописа да се подържа жива връзката с духа на майката.

Историята на иконата Богородица Живоносен извор е свързана със събитие, станало през 5 век след Христа. По това време в Константинопол, близо до градските врати, наричани Златни, имало горичка от кипарисови дървета, а в нея - чудотворен извор. То било посветено на Пресвета Богородица, но поради човешка небрежност запустяло и обраснало с гъст храсталак, а изворът се покрил с тиня. От живоносния извор оздравял император Юстиниан, а безплодната царица Зоя родила син - Константин Порфирородни. Запомнен е и следният удивителен случай. Благочестив поклонник се поминал на път за това свято място. Умирайки, той помолил да откарат мъртвото му тяло при извора и да излеят върху него три котли от живоносната вода. И щом сторили това, мъртвецът възкръснал. Преданието е запазило спомена за безброй чудеса, изобилно изтекли от Живоносния източник и облагодетелствували царе и патриарси, богати и бедни, знатни люде и хора от простия народ. Благодатната сила на Божията Майка и до днес не престава да чудодействува чрез Нейния живоносен извор.

Румен Радев

Авиобаза „Равнец“ някога бе образцово поделение на Военновъздушните сили на България. Намираше се край бургаското село Равнец. Разполагаше с летище с 2 писти (дълги съответно 2,6 и 2 км), с покритие от бетонови плочи и обработени със смола фуги.

От 50-те до 90-те години базата е основна въздушна отбранителна единица на южната част на морската граница и заедно с базата в Безмер охранява югоизточната сухопътна бразда.Летището край Равнец започва да се използва като военно от 14 и 15 май 1953 г., когато 15-и изтребителен авиополк се пребазира на него. През 1989 г. полкът е преоборудван с изтребители МиГ-29 . Първият каца в базата на 15 юни.

В периода от 1992 до 2001 г. техниката и пилотите са предислоцирани в базата в Граф Игнатиево, а базата в Равнец е оставена като резервно летище за ремонти и аварийно кацане. Впоследствие то е закрито и е изоставено на произвола на съдбата.

Авиобазата е неразривно свързана и с името на новия президент на България Румен Радев. Той служи там между 1987-1999 г.



Във военното поделение, в ескадрилата в „Равнец“ действали железни правила, които се спазвали от всички и затова те се чувствали свободни. Всичко останало се считало за анархия. Самият Радев по време на предизборната си кампания в Бургас каза, че закриването на авиобазата е сериозна грешка. „Настоящето доказа, че закриването на авиобаза „Равнец“ е грешка, защото Черноморският регион придобива все по-голяма важност в системата за национална и колективна сигурност.“

Източник: retro.bg

За панагюрските баби от социалистическото ни детство си спомняме с умиление всички, които сме израсли в градчето. Онези, които и зиме, и лете бяха верни на панагюрското женско облекло с фусти до земята и задължителните черни забрадки. 

Които ни гонеха с безкрайно упорство, достигащо почти до инат с паницата попара дори и на пътя, и не ни оставяха на мира, докато не я изпразним. Които палеха всеки ден целогодишно огнищата или печките с дърва, за да си сготвят, защото на тока нямаха вяра, въпреки че той тогава струваше стотинки. В късните следобеди сядаха на пътя на раздумка пред огромните панагюрски вратни. И насоляваха безмилостно както царя и царското време, така и новото на бае ти Тодор, както го наричаха.

Тези жени нямаха и по един трудов ден за държавата, защото цял живот са били домакини и майки. Отгледали бяха по две-три деца, тогава всички получаваха някакви символични пенсии от по 10-15 лв. Когато си почиваха или бяха на раздумка, държаха в ръцете си хурка и вретено. Черпеха се с кафе и бяло сладко. И говореха за мъжете си и тяхната нерадостна участ. Понеже районът е бил под влиянието на БЗНС, много от панагюрците са минавали и през царския пазарджишки зандан, и през ужасяващите комунистически лагери.

Така е минавал животът на мъжете им през двете епохи в затвора, за да има баланс. Съдба историческа. Радваха се на внуците си, а ние непрекъснато усещахме любовта и грижата им, но когато се налагаше, бяха непреклонни и неотстъпчиви. И въпреки че се водим патриархално общество, бяха пълни господарки в дома си, а дядовците ни пристъпяха неловко и ги слушаха безропотно. Сега градът е друг. Няма ги бабите, днешните са други. Една отминала епоха, която навява носталгия и умиление./Ретро.бг/

Радко Пенев, Пазарджик

Известният само допреди година с бурния си нощен живот български курорт Слънчев бряг в момента изглежда като призрачен град, в който туристите се броят на пръсти, предава в свой репортаж агенция Ройтерс.

След като пандемията на коронавирус затвори граници, приземи полетите и принуди хората да си стоят вкъщи, само шепа курортисти събират тен край стотиците неотворени чадъри и недокоснати шезлонги по 5-километровата плажна ивица със златен пясък, пише световната агенция.

„Не помня нищо подобно“, каза Румен Мончев, собственик на хотел на брега на морето. "Ако оцелеем през тази година, това  ще е супер добре." Мончев е намалил цените с над 30%, инвестирал е в прегради между отделните маси в трапезарията и дори е наел „COVID-19 шериф“, който да следи непрекъснато за здравословната безопасност на гостите. Въпреки това от групата от 160 унгарци, които той очаквал да дойде миналата седмица, пристигнали само тридесет и трима.

Туризмът дава около 12% от брутния вътрешен продукт на България и осигурява спасителна заетост за хиляди хора в най-бедната държава-членка на Европейския съюз, припомня Ройтерс.

За да спаси нещо от летния ваканционен сезон, правителството предлага субсидии за чартърни полети и намалени такси за концесионерите на плажовете, така че те да предлагат по-евтини чадъри и шезлонги и в същото време да поддържат брега безопасен и дезинфекциран.


Въпреки това пандемията е намалила планираните чартърни полети до черноморските летища във Варна и Бургас с 35% спрямо 2019 г. Подобен спад се очаква и при редовните полети, каза министърът на туризма Николина Ангелкова.

Над 9 милиона чуждестранни туристи посетиха България през миналата година, а преди COVID-19 Ангелкова прогнозираше 10% ръст през 2020 г. „Очаквахме най-доброто лято досега. За съжаление, това вече не е на дневен ред“, каза тя, цитирана от Ройтерс./Брадва.бг/

senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации