Уникално интервю със Слави Трифонов и снимка отпреди 23 години публикува издателят Боряна Антимова, пише Флагман.бг. В него студентка задава на "кукувеца", както го наричат тогава, въпросите на читатели.
Само по себе си четивото е уникално, 90% от въпросите са свързани с хомосек*уализма, а Слави през цялото време се оправдава, че не е г*й и натъртва колко много харесва жените и че е 100% хетеросексуален.
"Едни от най-хубавите ми години... Не съм се променила много като характер... Но не мога да кажа същото за Слави...Мил спомен отпреди 23 години... Слави като млад. Тогава бях редактор на тийн вестника "Време Super S" - най-тиражното издание в този сектор, и страшно си глезехме читателите. Имахме например такава рубрика "Той/тя ще интервюира...". Децата изпращаха въпроси към своя любимец и теглехме жребий. Честта да интервюира Слави се падна на Роси Борисова. На това интервю Роси му подари едно много специално дървено кръстче от Божи гроб, което после Слави си носеше на ухото.
Отдавна съм загубила тези броеве и ако не беше Роси, нямаше да си спомня колко бяхме готини и колко верен беше пътят, по който вървях, правейки това издание.
Днес са много малко редакторите, които обръщат такова голямо внимание на читателите си. Спомням си, че след Световното по футбол през 1994-та ходех при звездите да подписват автографи на децата.
После ги пращахме по пощата... Беше лудост, отнемаше страшно много време, но го правехме заради верните си читатели. Веднъж отивам при Боби Михайлов и му връчвам 1200 негови снимки, които да подпише. Той мърмори, мърмори, но го направи. Така зарадвахме 1200 деца", пише с носталгия Боряна Антимова.
На 10 август 1946 г. е утвърден Закон за създаването на Граничната милиция. Той освобождава Министерството на войната се от грижите по охраната на границата и при Министерството на вътрешните работи се учредява Управление на граничната милиция, на която се възлага пазенето на границата. Служителите на Граничната милиция имат права на служителите на войската. На 8 октомври 1946 г. с постановление на Министерския съвет Граничната милиция се преименува в Гранични войски.
От 1948 г. до 1957 г. функционира Гранична школа за подготовка на кандидат-подофицери (сержанти), а от 1950 г. до 1955 г. – Народно военно гранично училище, което подготвя младши офицери за нуждите на Граничните и Вътрешните войски. През 1948 г. се създава Централен развъдно-дресировъчен пункт, в който се подготвят също и квалифицирани водачи на служебни кучета. По-късно пунктът се реорганизира в школа.
През периода голямо внимание се отделя на инженерно-техническото оборудване на границата. От 1959 г. в експлоатация са електронни съоръжения, които през следващите няколко десетилетия се налагат като основно средство в охранителната дейност. Ефикасно контролиращо средство е контролно-следовата полоса (КСП). Важен дял от силите и средствата на Граничните войски са и военно-инженерните, сигнализиращите, контролиращите и възпрепятстващите съоръжения, сигналните средства, автомобилната техника. Чрез тях се охраняват значително по-големи участъци от границата.
Полагат се грижи, за да се подобрят отглеждането и дресировката на служебните кучета и да се осигури тяхното по-широко използване в борбата с престъпността и в защитата на границите. Като съставна част от силите и средствата на Граничните войски те се използват в граничните наряди. Добре подготвените служебни кучета със своето поведение своевременно предупреждават нарядите за приближаването на нарушителите и оказват голяма помощ при претърсване на местността за издирването и задържането им. По времето на граничната стража служебното куче е верен помощник на граничаря.
Преди снабдяването на Гранични войски с моторни превозни средства ездитните коне са единственото средство за бързо придвижване между подразделенията и населените места. По-късно те се използват за патрулиране на граничните наряди и за бързо изнасяне на резервите.
През 1947 г. на Граничните войски се предават първите морски единици – 2 катера тип „МО-4“, а през 1949 г. граничното морско подразделение се попълва с корабна техника. На 9 и 10 октомври 1950 г. моряците граничари старши лейтенантите Стефан Славков и Никола Димитров – командири на стражеви катери № 301 и 304, задържат 7 души с моторна лодка, извършили тежки престъпления.
От 1 януари 1948 г. паспортните бюра се преименуват в гранични контролно-пропускателни пунктове (ГКПП – сухоземни, пристанищни и на аерогарите) и организационно се подчиняват на Управление „Гранични войски“. От 1962 до 1972 г. Граничните войски са на подчинение на Министерството на народната отбрана, но ГКПП остават към МВР. От 1989 до 1991 г. Граничните войски са обединени с Вътрешните войски (жандармерията) под общо командване и общо наименование Войски на МВР.
В средата на 20 век обстановката на държавната граница е усложнена. За периода 1947 г. – 1950 г. броят на въоръжените стълкновения е 1446. През следващите 2 години граничните наряди срещат още 218 въоръжени нарушители. През този период се осъществява организирано включване на местните жители в помощ на Граничните войски. През 1947 г. се създават групи за съдействие, които се попълват от граничното население. През 1960 г. те са включени в паравоенната организация Доброволни отряди на трудещите се (ДОТ). От по-късен етап са специализираните отряди „Млад граничар“.
От 1950 г. до 1997 г. излиза вестник „Граничар“ като седмичен печатен орган на Граничните войски. В сложно и динамично време той изпълнява задачите си и спомага за успешното решаване на задачите по охраната на държавната граница на България.
Сигнал за нападение с нож във влака София – Бургас е подаден снощи малко преди полунощ на тел 112, съобщава bTV.
Подаден е от 31-годишен мъж. Полицията е спряла влака в района на Елин Пелин и е задържала 47-годишен мъж.
Пострадалият е откаран в „Пирогов” с прорезни рани по ръцете, след което е изписан.
Заради полицейската проверка влакът престоява 2 часа в района на Елин Пелин.
Само преди няколко месеца имаше отново подобен случай,но за съжаление с фатален край.
Полицията е спряла влак в района на Вакарел заради намушкан човек в един от вагоните.
Оказва се,че Ромка е наръгала в гърдите с нож 50-годишен мъж.
От БДЖ също потвърдиха за инцидента, като обясниха, че международният бърз влак № 494 от Истанбул през Пловдив за София престоява в гара Вакарел от 08:01 ч. поради възникнала саморазправа между пътници.
Това коментира депутатът от ГЕРБ Лъчезар Иванов, след около седмица разгорещени дискусии из социалните мрежи по темата.
"Факт е, че 2 милиона българи емигрираха и изоставиха родителите си тук. Не са ги завели в Германия или в Америка. Трябва останалите да ги храним. Това променя драстично съотношението между работещи и пенсионери. Така неизбежно става да се вдигне пенсионната възраст, за да се оправи това съотношение", обясни депутатът.
Не може 1 работещ да храни 1 пенсионер, както е приблизително сега. Минимумът, за да съществува изобщо системата е 2 работещи на 1 пенсионер. Ако емигрантите не бяха избягали, сега точно това щяхме да имаме 2:1.
Но те не са тук и в момента 1,07 работещи хранят 1 пенсионер. НОИ е във фактически фалит.
Няма друг начин, освен драстично да вдигнем пенсионната възраст и така да намалим броя на пенсионерите, добави известният също и като Лъчо Мозъка.
"Колежката Павлова също е права. Ако емигрантите започнат да пращат пари на НОИ, това ще позволи вдигане на пенсиите. Но иначе няма от къде", заключи специалистът по пенсионно дело, който иначе по образование е доктор.
При средна продължителност на живота 74 години, ако се пенсионираме на 72, ще имаме само 2 години заслужен отдих. Това все пак е по-добре от идеята за 75, лансирана преди дни от Бойко Борисов.
Извинявай, уважаеми туристе! Не знам турист ли си? Мишка ли си? Нямаш пари ли? Скръндза ли си? Не знам защо аз трябва да страдам заради теб. Аз съм тунинговано. Облагородено. Нагиздено като поп-фолк селянка в мол специално за теб, а ти не ме желаеш. Импотентен ли си? Кво ли?
Парите не ти достигат, виждам. Не можеш да си позволиш два-три бона за една седмица. Жалко! Защото съм виждал хора да дават по толкова на вечер само за кока. Но явно ти, турист жалък, не си от тези хора. Въобще, ти човек ли си?
Какво ти се свиди да спреш на поляната до плажа за десетарка? Чадърче, шезлонгче, водичка, пък ако вземеш и по едно сладоледче на децата може и до стотарка да го докараме? Какво страшно казах? Ти стотарка не си ли виждал?
Да хапнеш нещо от вчера на цени от утре? Болно ти е коремчето? Ми, бегай на доктор тогава!
Водата за 11 лева ти била скъпа, мишок такъв? Я питай хората в пустинята колко дават за вода? И що си мислиш, че тук е по различно?
Ти не си патриот! Не подпомагаш българското. Знаеш и колко струва един бетоновоз бетон? Знаеш ли цената на арматурата? Чувал ли си за фундамент? Изкоп? Булдозер? Това пари струва. И всичко за теб се прави! А ти, изроде, за палатки ще ми мечтаеш! За без пари ще ми лежиш по плажовете! Добре, че има закони в тази държава!
Скъпо ти било?
Само да те питам с тези доходи защо живееш?
Грозно ти било?
Ти да не си някой професор по история на изкуството, бе?
Не било зелено?
Е това ли ти е проблемът? Другия сезон ще боядисаме всичкия бетон в зелено да те видим тогава какви ще ги измислиш.
Но не! Проблемът ти е, че завиждаш. Като видиш нещо хубаво и искаш да го развалиш. Да го съсипеш. И като не можеш по друг начин го съсипваш с бойкот.
Усещам, че доволно търкаш ръчички, но много грешиш!
Сега товариш колата за Гърция, ама знай. Аз ще съм тук и ще те чакам. Само да знаеш, че бетонът бавно се руши. За има-няма сто години, че и повече. Така, че аз имам време и ще те чакам. И не ме мисли. За мен се грижат министри и правителства. Дори собствено министерство са ми направили. Накрая на сезона пак ще завърша на плюс, дори и един човек да не е стъпил на плажа. Защото, къде мислиш се перат парите в тази държава? Къде сивата икономика облича бялата си риза? При мен, нещастнико! И догодина ще е така. И по-догодина. Защото аз вече не съм само една плажна ивица, а част от икономиката. Машина за пари.
"Клипът на детето, което проявява агресия към учителка, който от вчера върви из фейсбук, ме провокира отново да ви пусна този материал за размисъл:
"Бях учителка. Героично издържах 20 години, а сега мета офиси. Някак по-спокойно ми е.
А вечер, като се върна от работа, гледам телевизия, чета новините в интернет и съм ужасена. От една страна съм шокирана от записите в детските градини и социалните домове, където се тероризират деца. От друга се представям на мястото на възпитателката, която крещи и ги удря и разсъждавам защо е стигнала дотам.
ВИДЕО:
Във всяко стадо има мърша, във всяка професия също има случайно попаднали, но чак толкова много мърша да има, някак не върви. Извън всякаква логика и статистики е.
За камерите в учебните заведения съм! Твърдо! Даже да предават в реално време картината от класната стая. Така всеки ще види какви ги върши детето им.
Но в същото време съм и за една друга мярка! Родителите да поставят камери в домовете си и да разберат защо се държат така децата им. И да потърсят вината и у себе си.
Аз съм търпелив човек и много обичах професията си. Но като започнах да вдигам кръвно и да колабирам от високите граници, като получих трайна невроза и дори косата ми започна да окапва на нервна почва, като за капак започнах да губя и равновесие и хванах хронично безсъние, в един момент поставих нещата на кантар и реших, че трябва да спасявам себе си. Сега сме аз и прахосмукачката, и парцала за прах. Това не е работа за човек с две висши, но е някакво спасение.
За да стигна дотук, всеки ден се сблъсквах с ужасяващи гледки в училище. Преподавах на седми клас, деца на 13 години, които трябваше да се държат като деца. Уви. Половината идваха на училище чак третия час, понеже не могли да се събудят. Част от момчетата миришеха на снощен алкохол и бяха надекватни. Чакаха голямото междучасие и някои наддигаха патрончета с водка, други пушеха настървено дрога.
Всеки спор се превръщаше в кавга, а почти всяка кавга после прерастваше в юмручен бой. Биеха се за момичета, момичета се скубеха за момчета, ритаха се за обиди във Фейсбук, а на тази възраст не бива да имат профили в социалната мрежа, заяждаха се в час, подхвърляха си обидни реплики, момчетата носеха ножчета, едно даже беше домъкнало газов пистолет.
ИСТИНСКИ ЧУДОВИЩА В НЕВИНЕН ОБРАЗ!
На 13 години някои имаха татуировки! На 13 години момичетата идваха с тежък грим, с дълбоки деколтета и панталони с ниски талии, облечени точно като малки проститутки. Момчетата имаха боксове, тежки метални гривни и огърлици под пуловерите ...А аз се опитвах на фона на цялото това пращящо от хормони и омраза напрежение да преподавам литература. Да ги науча кои са Ботев, Вазов, Смирненски и Йовков. Да ги накарам да обикнат красивото в живота. Глас в пустиня, мисията невъзможна...Докато четях на глас "Епопея на забравените", те се опипваха под чиновете, или си чатеха по телефоните...
Пак повтарям! Съгласна съм с камерите във всяка класна стая. Нека загрижените мамички и татковци да видят какво правят драгоценните им рожби в училище. И как посягат дори на учителите.
Но това не е решение!
Нека за проба 1000 възмутени от образователната система семейства си поставят камери и вкъщи и после да изгледат записаното. Нека видят за какво говорят с децата си, как ги възпитават, как контактуват майката и бащата у дома, какво правят в свободното си време, какви гости им идват, каква музика слушат. Ще ми е любопитно да видя някой говорил ли е с малките за изкуство, за книги, питал ли ги е как се чувстват, имат ли проблеми.
А после да изгледат моментите, когато децата им са сами вкъщи. Какво правят, какво слушат, с кого се събират, какво си говорят по телефона и скайпа и какво.
Освен това ми е непонятно кой родител пуска 13-годишното си дете без чанта, но добре гримирано като Лолитка на училище, кой му позволява да си купува разголени дрехи, кой го пуска с поличка, от която стърчи дупето и блузка разкопчана до кръста, а после реве, че го преследвали педофили? Кой разрешава детето му да ходи с нож в джоба, да се връща в полунощ с разширени зеници, надрусано и пияно?
За мен едно дете не се ражда насилник и агресор. То попива това, което вижда първо вкъщи.
Ще се съгласят ли загрижените родители да им сложат камери?
Тогава ще ги призная. Ако заедно с учителите потърсят начин да се справят с проблема. Не да обвиняват училището за всичко, а те да са в ролята на невинните! Тогава нещата могат и да потръгнат.
И българското училище да е място за учене, а не арена на безкрайни битки, а от време на време и на убийства. За мен някой съзнателно иска да унищожи авторитета на българското образование. И ме боли. Нищо, че вече съм проста чистачка. Боли ме за колегите, боли ме за България!"
Таня Савова, бивша учителка, София"/В статията е използвана илюстративна снимка/
senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
3:09:00
