Т.Живков през 1998: След 20 г. престъпниците ще пишат законите, а 3-4 олигарси ще притежават държавата... Народът ще стене...

Новогодишно поздравление от Тодор Живков е на път да подлуди Мрежата.
Оказва се, че последният ни читав държавник е направил запис на такова през 1998 г. и е пожелал да бъде разпространено "20 години след смъртта му".

Първата Нова Година след този срок е настоящата и посланието бе публикувано. Вижте го колко е мъдър, пророчески и пробуждащ...

"Скъпи българи, бих ви нарекъл другари, защото вие сте ми такива, и винаги сте били...

Скъпи другари,

Трийсет и четири пъти съм отправял Новогодишно послание към Вас. Вгледах се във всичко, което съм ви казал през тези години, и реших да ви кажа нещо и за в бъдещето. Когато получите този поздрав, аз отдавна няма да съм между живите. Но се чувствам длъжен да направя нещо последно полезно на нашата страна.

Трийсет и четири пъти Аз, и Партията, Ви се отчитахме за всичко, което сторихме за Вас през годината. Като проследявам посланията, виждам огромния скок, който постигнахме като народ за това време.

Населението на страната ни  при първото ми послание бе 7 милиона, а при последното - 9.

Икономиката се е увеличила като размер 23 пъти. Помислете - когато слушате този запис, ще са минали около 30 години откакто България се отказа от социализма. Помислете, за тези 30 години дали е постигнато това, което постигнахме за предните 34 години? Увеличила ли се е икономиката 23 пъти? Ние го постигнахме, народът го постигна, значи е било възможно.

Защо сега не се случва?

При първия ми поздрав 70% от населението на България живееше в селата. При последния - 80% бяха в градовете, което е цивилизационният признак за прогрес. Във всички развити страни това е еволюцията, и ние я постигнахме.

Изградихме хиляди болници и училища, увеличихме значително продължителността на живота. Защо от 1989 г. насам, тя отново се скъсява? Когато след 20 години чуете това ми послание, погледнете до къде сте стигнали...

Разбира се, винаги ще има хора, които мразят социализма. Ще кажат - имаше лагери, репресирахте неудобните.


Но това не е присъщо само на социализма. Страната с най-много затворници по света са Съединените щати. Там 3% от населението е в затвора. Много повече от в социалистическа България. Но не това е най-голямата репресия. Най-голямата е фактическата власт на едрия капитал и корпорациите, които определят кой какво ще работи и колко ще получава. Това е репресия, съсипваща съдбите на милиони хора, в много по-голяма степен от нашите затвори!


Но САЩ също имат затвори. Те държат хора, определяни от тях като "терористи", без съд и присъда, за неограничено време. Те изискват екстрадиция от всяка точка на света, и повечето държави им се покланят.


Вярно е, че съществува държавна репресия. Но голямата Истина е, че при социализма тя е далеч по-малка от при капитализма. Има я, но социализмът е по-прогресивен обществен строй, и затова е по-малка.
И да ви кажа, скъпи сънародници - при социализма невинен не сме пратили в затвор или лагер. Сега ги превъзнасят техните роднини, защото иначе биха се срамували от миналото си. Но истината е, че невинни не сме наказвали. И ако погледнете документите и фактите, ще видите, че това не е лъжа. Ние наказахме престъпници, едри капиталисти и олигарси. Същите, за които убеден съм, един ден и вие ще искате Народен съд.
Скъпи приятели, преди да стигнем до социализма, ние изучихме внимателно капитализма. И той винаги е един и същи - система, в която малка група привилегировани паразитира върху народа. А самият народ изнемогва.
Това се връща и в България, и тъй като стотици години то е било същото, не се съмнявам, че ще се повтори.
След 20 години, когато четете това послание, съм сигурен, че държавата ще е превзета от престъпниците, те ще пишат законите, те ще издевателстват над вас с данъци, такси, цени и всички други средства. Сигурен съм, че ще има малка група супер богаташи, които ще крадат безогледно, и дори няма да се крият. Сигурен съм, че народът ще страда, но ще е скован от властта, страха и от несигурността за утрешния ден.
Сигурен съм, скъпи българи, сигурен съм, защото всичко това аз съм го виждал. Аз съм живял в капитализма, а после като дойде Народната власт, ние вложихме много ресурси в изучаване на миналото. И видяхме как историята винаги и по един и същи начин, се повтаря.
Капитализмът е изначално несправедлив, той няма как да бъде друг. Той по естествен начин концентрира богатството, а заедно с него - и властта, и накрая властта се оказва източник на богатството, а човекът се превръща в роб. Винаги е било така.
Скъпи българи, ще ви сочат западния "капитализъм" като по-добър от нашия социализъм, и така ще ви излъжат.

Вярно е, че западът имаше предимства. НО НЕ ЗАРАДИ КАПИТАЛИЗМА. Подчертавам това - не заради капитализма. Той имаше предимства всъщност заради социализма. Под страха от нашата система, капиталистите на запад започнаха да правят отстъпки на работниците и така им подобриха положението. Нашата система помогна и на западния човек да живее по-добре.
Но бъдете сигурни - след като разрушиха нашето общество, те ще си вземат това, което дадоха и на своите работници. Тази държава на благоденствието, която струва много скъпо на капитала, ще бъде демонтирана. Като няма конкуренция в наше лице, корпорациите и местните олигарси ще си вземат всичко. Лека полека ще поскъпне здравеопазването и образованието, ще вдигнат цените, ще намалят заплатите. Лека полека и там ще стане същото - защото капиталът по естествен път го иска. Той не се интересува от хората. Той се интересува само от печалбите.
Западът беше по-добре по 2 причини - първо той имаше по-дълга индустриална история, бе натрупал повече опит и повече ресурси. И второ - той бе заставен от социализма, да осигури добри условия на своя народ, за да избегне революция.
Ако бяхме продължили със социализма, може би след още 20-30 години индустриална история, щяхме да настигнем Запада. Забележете, че ние имахме само 45 години ускорено развитие, а гонехме народи с по 400. Несправедливо бе това сравнение, което доведе до бих го нарекъл - глупавия ни отказ от социализма.

Когато четете тези редове, се огледайте около себе си. Погледнете на Запад. Сигурен съм, че ще видите симптомите на съсипването и на тяхното общество. Сигурен съм, че 20 години са достатъчни, за да се види всичко. Изучавал съм много историята на капитализма, и 20 години винаги са били достатъчни, за да се види истинската му същност.

Четете какво предвиждам, и проверете сами дали е истина. Проверете просперират ли западните народи, така както са просперирали през 80-те? Проверете има ли протести! Проверете нараства ли международното напрежение, избухват ли нови войни. Проверете - това са признаците на избуяващия дивашки капитализъм. Винаги това са били, не могат да се скрият.

Ако греша, разбира се, можете да ми се смеете. Надявам се да греша, но защо ли не открих нито един подобен пример в миналото...
Аз ви говоря за бъдещето, но чета миналото на капитализма. На една ретроградна и упадъчна система, която ние искаме да върнем.

Скъпи сънародници, постигнахме много докато бяхме заедно. И моя е грешката, че позволихме на капитализма за пореден път да ни излъже. Вероятно ако бях по-мъдър и по-решителен, нямаше да позволя да се случи това, което стана през 1989 г. Поемам своята част от вината, макар да допускам, че мнозина от вас не биха ми приписали никаква вина. Но аз имам такава. Онзи, който е най-отгоре, дори при народно-демократично управление като социализма, той носи отговорност. След като съм допуснал това да се случи, и да свалят мен,  и да унищожат надеждите на народа, след като е станало, аз съм отговорен.
Но с ръка на сърцето ви казвам, че отговорен за евентуално възстановяване на социализма, и поправяне на грешките, е само и единствено НАРОДЪТ. Във вашите ръце е бъдещето ви. Веднъж победихме капитализма, колкото и невъзможно да изглеждаше. Изградихме своя щастлив свят. Можете да го направите отново. Социализмът не е бил "Тодор Живков". Тодор Живков е рожба на социализма. Социализмът е народът, той държи абсолютно всяка сила в обществото, неговият глас е гласът "божи". Ако поискате като народ, можете да го имате отново, и никаква тиранична власт не може да ви спре...
Скъпи сънародници,
Това което е било, отново ще бъде...
Вярвам в това...

Тодор Живков, 1998 г.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Статията, която вестниците у нас отказаха да публикуват

Юристът Атанас Семов написа статия, в която разгроми българското образование, но се оказа, че никой не иска да я публикува. Явно неудобните истини у нас не се изричат и никой не иска да говори за това, че децата ни все по-малко учат как да бъдат патриоти и да помнят заветите на предците си. За разлика от останалите, spodeli.eu не робува на цензурата и не се притеснява да публикува истини, дори и те да болят и да са неудобни. Публикуваваме статията на доц. Атанас Семов без съкрашения:

Министърът на образованието бил уволнен заради „лоша комуникация”! Как ли трябваше да изглежда добрата комуникация за факта, че от учебната програма отпада „Балканджи Йово”? Това най-ярко, най-знаково за трагичната същност на турското робство произведение! То отпада, но вече се изучава ромската песен „Джалем, джалем”. И междувременно по митинги песента за Райна Княгиня се пее на турски и с друг текст…

„И нашата нация вече е същи Йово: отсякоха й двете ръце (земеделието), отсякоха й двата крака (икономиката), избодоха й двете очи (образованието) – и вече никой не пита нация ли сме, рая ли… Всъщност в управлението на държавата ни вече 2 десетилетия на въпроса „Даваш ли, даваш?”, политическият отговор винаги е „Всичко давам, само да съм на власт!”
И после се чудим как е възможно началника на кабинета на министъра да е агент на турските служби… И небето ни беше дадено вече неведнъж, и земята беше дадена за изкупуване от чужденци и за чужди военни бази, и заводите бяха дадени, повечето да бъдат разтурени, и магазините бяха дадени, та вътре и киселото мляко не е българско… Естествено дадоха се и учебниците.
Първо отпаднаха предметите „История” и „Родинознание”

и децата учат разни безродни „Човек и общество” или „Свят и личност”. И вътре нищо ни за Левски, ни за Ботев… Бенковски до 7 клас не се споменава и веднъж! Хвърковатата му чета е изхвърчала в миналото, както изхвърчаха „История славяноболгарска” и „Записките по българските въстания”…

По „Български език” освен, че вече няма да се учи Вазовата „Родна реч”, но и отдавна не се учи нищо „българско и родно”! Днешното 10-годишно българче не знае наизуст нито едно стихотворение! Модерната българска памет не се хаби за овехтели стихове за вехти войводи… Разлистете учебника по Български език за 4-и клас – вътре няма нито 1 ред от Вазов или Ботев! Нито един!!! Нито за някой войвода или поне за някой български обичай. Децата четат за Мистър Крокотак, за „урок по магии”, за Барон Мюнхаузен… Разбира се, има някаква „Трапезна песен”… И на 110 стр. нито дума за миналото, за българското…
Абе едно Елин-пелиново „чохено контошче” няма, да не говорим за Баба Тонка!… Но пък на стр. 7 се кипри следното важно произведение: „Гламчо цървули си купи нови.” Ей това станахме българите вече: гламчовци с нови западни цървули. Естествената мечта на тези цървули е да крачнат извън българските земи, някъде навън, където по-лесно се купуват нови цървули… Няма съмнение, че всичко това става факт заради много некадърност и най-сърдечна глупост. Т. нар. „Модернизация” (в образованието, но не само) се прави най-често от чели-недочели модерници, за които всичко вносно и западно е модерно, а
всичко наше и домашно мирише на „лук и вкиснало”

Ако някой все още си спомня стиховете на Вапцаров…

Защо Франция и Англия не се модернизират чрез отродяване? Знаете ли какво ще се случи в модерен Париж, ако някой извади от френските учебници Жана Д’арк?... Нямам вече никакво съмнение: толкова организирана глупост не е възможна! Това е съзнателно и продължително осъществяван процес на изтриване на българската идентичност. Той е съпроводен с лавината от турски и други малоумни сериали, от Индия или кой знае от къде, с напълно ориенталска визия, звучене и атмосфера. Този процес на обезбългаряване започна с десетилетното налагане на музикалната чалга, а у нас чалгата е магистрала към джамията! Разбира се, на този процес беше необходимо учителите да бъдат поставени с най-мизерните заплати в цялата държава.

 Директор на гимназия получава по-малко от секретарката на министъра! И пак по същата логика с всякакви алтернативни синоди и други механизми православната църква бе изрината от уж модерния ни обществен живот, половината свещеници в страната реално гладуват, храмовете се рушат, но за 20 години са построени над 500 нови джамии! Естествено, в тия 25 години жестоко се окепази и езикът ни… Заедно с това, разбира се, и нравите… Преди век

Имахме войводи и апостоли, сега имаме мутри и плеймейтки

В резултат на всичко това в последните поне 10 г. от българското училище излязоха деца, които не носят трепет към българското, за които националното е само пространство, някакъв презрян произход, който биха захвърлили като счупен чадър пред прага на първата западна държава, в която биха отишли, за да живеят по-охолно…
Така за 20 години бе отгледано цяло поколение, което не само нищо не знае за българската история, но и изобщо не се притеснява от това, не се вълнува за нея – тя му е чужда, далечна, ненужна, като историята на родното село на прадядо му някъде в Балкана… Излезе ли навън, той се „срами да се нарече българин”, не че няма и поради что да се срамиш… Този вид уж глобализирана модерност, която беше наложена, отглежда „дърво без корен”, граждани без гражданство, хора без идентичност, без личност – родени гастарбайтери, безкритични наемни работници, чийто духовен хоризонт се простира между малката заплата и намаленията в някой магазин.

Народ без поминък, остане ли и без памет, е свършен народ!

Естествено цялата тази следпразнична ликвидация на националната идентичност, е съпроводена с вихрена ислямизация… Това е драматичен национален проблем. Но вече съвсем очевидно е и европейски проблем. Затова неведнъж съм настоявал за предстоящото българско председателство на ЕС да предложи и дори да наложи създаването на съюзна политика за укрепване на националната идентичност. Това е кауза, която мисля би била подкрепена енергично от Франция, от Дания, от редица държави от Централна и Източна Европа (Унгария, Полша, Литва, Латвия и Естония, със сигурност Чехия), навярно ред други. Обединена Европа има смисъл само като „Европа на Отечествата”, както ясно го заложи още генерал Де Гол и както всъщност го признават Учредителните договори на ЕС… Но Отечество е възможно само ако отците се изучават и помнят. А у нас в училищата вече са прави точно обратното. Оказа се, че демократичната всепозволеност е по-страшна от тоталитарните забрани! Ще го кажа директно: дори съветската или комунистическата идеология, с цялото си малоумие за класова, пролетарска идентичност вместо национална, не успя да нанесе такива поразии – нито в учебниците, нито в обществения живот.
Само преди 35 г. цялата нация бе в подем за отбелязването на 1300-годишнината на държавата ни, по-стари от която в Европа са само 3 (Гърция, Италия и Франция)! Днес отбелязваме годишнината на „Ку-ку”… Затова от поне десетилетие настоявам за нова конституция, в която изрично да се предвиди защита на националната идентичност, образованието да се запише като стратегически национален приоритет, а учителите да имат специален социален статус на засилена защита. Само така можем да се измъкнем от блатото, подобно на Мюнхаузен, нали децата го учат…

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Кървавото писмо на Ильо войвода до Народното събрание, всяка негова дума е вярна и днес!

Ильо Войвода е от малкото поборници, доживели независимостта на България.
Когато е на 91 години обаче, работата опира дотам, че е принуден да напише кърваво и гневно писмо до „своите” в Народното събрание, защото посягат на пенсийката му.
Всъщност на тази възраст това е последното му писмо, което дори не пише заради немощ и непознаване на буквите, а диктува.

Датата е 12 декември 1896 г.
Ильо войвода пише до Прошетарната комисия на Народното събрание молба заради „разбитото от неприятелски куршуми и ятагани тяло” да не намаляват пенсията му от 200 на 100 лева. Тогава от смъртта го делят две години.

„Господин председателю!
Господа народни представители!

Умът ми не стига и аз не мога достатъчно да се начудя и разбера защо става това нещо?
Защо ми се отнема кървавия залък от устата, половината от който аз употребих да прехранвам нещастната си съпруга!
Може би това се прави за икономия?
Но в такъв случай не уже ли моето мило отечество е достигнало до такова мизерно положение, щото без друго да се подкрепи, от моята кървава пенсия трябва да се откъсне, та да излезе от това положение?
Ако е така, тогава проклети да бъдат заедно с мен всички ония, които са работили за свободата на това отечество, което още в пелените на своя зародиш и в първите си младенчески години е достигнало до такова безизходно и окаяно положение – до банкрутство. Това е позор!
Ако ли пък по нещастие действително страната ни е достигнала до подобно безизходно положение, тогава да съберем всичко, що имаме, да го превърнем в пари и да избавим отечеството от пропаст. Ето где е спасението!”, пише поборникът.
Илия Марков Попгеоргиев, по-известен като Ильо войвода, е български хайдутин и предводител на чета.
Роден е на 28 май 1805 г. в Берово, днешна Македония, в семейството на бедния земеделец Марко Попгеоргиев.
За Ильо войвода са създадени много народни песни. Той е наричан още Кара Илия, Ильо Беровчанина, Ильо Харамията, Ильо Шопа, Ильо Малашевски, Дядо Ильо, Капитан Ильо.
Детството на Илия преминало като това на всички деца в селото – с по-малко игри и с повече работа. Той бил добър помощник на родителите си, които от малък го пращали да пасе овце и коне по околните баири.
Момчето расло на воля и сред връстниците си изпъквало със своята разсъдливост и съобразителност – било надарено със силна памет. В Берово по онова време е нямало училище и Ильо Марков останал неграмотен до края на живота си.
Вече момък с представителна осанка, широкоплещест и як, Ильо бил измежду онези българи, които не преглъщали оскърбленията.
Един ден беровският бюлюкбашия с неколцина сеймени се настанил „на гости” у дома на Марко Попгеоргиев.
Станало ясно какво ги е отвело там – хубостта на двете Ильови сестри.
Разбрал, че е застрашена честта им, момъкът застанал срещу бюлюкбашията и с твърд глас поискал от него да напусне дома му.
Бюлюкбашията се заканил да си отмъсти за тази обида, а местните османлии нарекли сина на Марко Попгеоргиев Кара Илия, т.е. Черния Илия.
Въпреки че Ильо бил с мургава кожа, вероятно турците са имали друго предвид: освен „черен”, „кара” означава „страшен”.

Около 1830 г. Ильо Марков, вече двадесет и пет годишен мъж, напуснал родното Берово, за да отиде в Рилския манастир.
Там заел длъжността на пандурин – т.е. пазач.
Задачата му била да брани манастирските имоти от върлуващите разбойнически шайки.
Най-често нападателите били арнаути.
Предполага се, че Ильо не е бил сам и вероятно с него е имало още хайдути, които са му помагали.
Като пандурин той служил в манастира 18 години.

През 1848 г. се завръща в Берово и се жени за съселянката си Цона. От нея му се раждат три деца: дъщерята Велика и синовете Никола и Иван.

През 1850 г. за неуредени лични сметки местният турчин Мехмед Байрактар убил брат му Станко.
Ильо войвода реагирал бързо и след два дни Мехмед Байрактар бил намерен смъртно прободен с нож.
Турците разбират кой го е убил и причакват Ильо в засада край дома му, но той не се появява.

Скоро след тази случка тръгнала мълва, че Ильо предвожда хайдушка дружина в планината.
От това жителите на околните села били спокойни, защото разчитали на помощта на Ильовата дружина в трудни моменти.

Например, когато на Ильо войвода се оплакват от чорбаджията гръкоманин Доказана, той влиза с дружината си посред бял ден в Берово и го убива насред мегдана.
Местните бейове и аги се стреснали, а българите си отдъхнали – имало кой да ги пази от своеволията на тираните.

Предполага се, че по време на Кримската война (1853-1856) Ильовата дружина е наброявала около седемдесет души. Тя представлявала внушителна сила.

В Дупница обаче местните османлии замислили погром над българското население.
Научил, че срещу Великден те се готвят да колят българите, войводата праща хабер до властта, като предупреждава: „Цяла нощ ще обикалям с дружината си край града и разбера ли, че някой посяга на българите, ще избия всички мюсюлмани, а турските махали ще изравня със земята!”.
Заплахата подействала и Ильо пак спасил българите.

Официалната власт се принудила да влезе в преговори с войводата.
Мюдюрът на Радовиш бил упълномощен и се срещнал с Ильо.
На въпроса му защо създава неприятности на царската власт, войводата отговорил, че докато не престанат беззаконията и насилията над българското население, няма да сложи оръжие – нито той, нито който и да било от четниците му.

Тези Ильови думи мюдюрът предал на пашата в Скопие, който от своя страна уведомил за състоялата се среща в Цариград.
Оттам изпратили известие с препоръката да се обещае на Ильо Марков опрощаване на всичко, ако той преустанови хайдушкия си занаят и мирно се прибере при семейството си в Берово.
Войводата дал съгласието си, но при условие, че му се издаде писмено опрощение, което ще гарантира безнаказаността на него и на другарите му. Турската власт се принудила да приеме.

През 1855 г., жадни за мъст, хора на Мехмед Байрактар правят опит да го убият.
Ильо предварва обаче засадата на платените убийци и ги избива.
В отговор властта арестува жената и трите деца на войводата и ги интернира в Кюстендил, където ги изоставя на волята на съдбата – без препитание, без никакви средства.
Тук местните българи правят всичко възможно да облекчат тежката участ на Ильовото семейство.

Ильо войвода се преместил в Белград през есента на 1861 г.
Там той станал пръв помощник на Георги Сава Раковски, като Раковски го натоварва със задачата да обучава част от доброволците в Първа българска легия за водене на партизанска война.
Дядо Ильо, както вече започнали да го наричат, се оказал вещ и незаменим инструктор.

Лично генерал Гурко след преминаването на Балкана наградил Ильо войвода с ордена за храброст „Св. Георги” заради действията му по време на Шипченската епопея.
Малко преди победоносното влизане на освободителите в София всички български чети от отряда на генерал Гурко били дадени в подчинение на Дядо Ильо.

Той е освободителят на Дупница и Кюстендил, въпреки че руското командване не му разрешавало да предприема подобен набег.
Дядо Ильо не можел да се примири с мисълта, че Кюстендилският край ще остане в турски ръце.
Илия Марков Попгеоргиев умрял в Кюстендил на 93-годишна възраст, на 17 април 1898 г.
***
www.bulretro.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Василена: Ако всички мъже са като тоя льольо, накъде отива България?

Скандал след скандал се вихри в новото семейство на Василена и Никифор
Скандал след скандал се вихри в новото семейство на Василена и Никифор от „Женени от пръв поглед“. Двойката очевидно не си допадна още от самото начало и сега кавгите са ежедневие. Откакто са заедно Василена и Никифор не спират да си разменят словесни обиди. И тази вечер в поредния епизод на предаването новото семейство си размени доста тежки думи.

Василена и Никифор са прекарали първата си вечер заедно като семейство, опитвайки се да се опознаят, но разговорът не е протекъл приятелски. Двамата са спали разделени, а решението за това в взела Василена. „Аз спах там, той спа тук“, сподели тя, посочвайки дивана, където се е приютил Никифор. „Това решение го взех аз, защото не се чувствам комфортно“, разясни Василена ситуацията.

„Почнахме да си говорим и тя откачи. Тя не очаквала такъв човек като мен. Търси човек, който е с пари, с коли, с татуировки. Да бъде доминантен, да бъде властен. Това търси. За мен това е жена в шести клас, голямото междучасие“, оплака се Никифор от новата си съпруга. Той сподели също, че им трябва време да се опознаят, но е готов да прави компромиси, за да се получат нещата между тях. Но не отрича, че двамата са „много различни“.
„Това, което тя търси, е много повърхностно“, сподели мнението си Никифор за исканията на своята жена. Чувайки думите на „новия си любим“, Василена реши да вдигне поредния скандал. “ И не търся мъже с пари, защото аз имам пари. И не търся мъже с татуировки, защото всичките ми мъже са били без. Аз ти казах каква ми е била последната връзка. Не искам да изкарваш нещата такива, каквито не са, защото аз съм една борбена майка“, опита се да се защити Василена.

Обиди

„Ти знаеш ли колко си повърхностен като човек? На 42 си и дори не си чул какво ти казах“, крещеше Василена. „Аз на кастинга отидох да си търся съпруг, а не татуировкаджия с S-класи. Чуй ме… Умственият ти багаж не е на мойто ниво. Ти не си ми важен. Просто не те харесвам. Аз не те харесах. Като те видях си казах, че това не е моят човек. Край! Аз не съм жена под наем! Аз съм супер свит човек и ме изкарваш такава, каквато не съм!“, продължаваше на крещи Василена.

„Мисля, че аз съм тази, която има детенце, а ти си този, който нищо не е направил в живота си. И дори не си успял някоя жена да вържеш…“, опита се още повече да се изтъкне Василена.
След което кавгата прерасна в спор за парите от сватбата. „Ти си един клошар! Аз не мога да повярвам, че си на 42 и нищо не си постигнал, защото не си амбициозен и си демотивиран ерген…“, крещеше тя.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Самолет се разби край Пловдив, има жертви

Според очевидци крилото на самолета се е счупило във въздуха.

Двама души загинаха при самолетна катастрофа край пловдивското село Оризари. Според очевидци крилото на машината се е откачило по време на полет. Става дума за малък частен самолет, уточняват от МВР. 

В момента районът е отцепен от полицията. На мястото има и пожарникари,съобщават от НОВА ТВ.

В събота близо до селото се провежда състезание с дронове. Не е ясно дали и падналата машина е била част от програмата.

*В статията е използвана илюстративна снимка от интернет

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Никифор и Василена от „Женени от пръв поглед“ се развеждат! 42-годишният ерген с нова любов след шоуто

Никифор и Василена от „Женени от пръв поглед“ чакат съдебното си решение за развод. В момента вървят първите епизоди от предаването по телевизията, макар че снимките на шоуто са към своя край.

Тази неделя Никифор посетил с новата си приятелка скалния параклис Света Петка в Трън, пише ХотАрена, цитирайки „Уикенд“. 42-годишният мъж, който се опита да намери любовта в предаването „Женени от пръв поглед“, нямал търпение да получи бракоразводното си свидетелство, тъй като изобщо не е консумирал брака си с Василена. Тя пък категорично отказала да го запознае с дъщеря си, тъй като не планирала да свързва живота си с него.
Капризната блондинка с куп подобрения по себе си не хареса Никифор още при първата им среща в ритуалната зала. Претенциозната булка бе разочарована от вида и социалния статус на избранника й, а при виковете „горчиво“ му позволи да я целуне само по бузата. Емоциите между двамата взеха превес още в самото начало и това успя да вдигне рейтинга на предаването. А и по договор никой от участниците нямал право да се откаже от сключването на брак, защото иначе дължал тлъсти неустойки на продукцията.

Никифор изобщо не отговарял на високите изисквания на Василена. А отношението на самотната майка към него отприщи вълна от гневни коментари в интернет. Според зрителите на Нова тв, психолозите на предаването са „за бой“, тъй като са събрали абсолютно несъвместими участници.

Василена си търсела заможен и добре поддържан мъж с престижна професия, а й избрали стар ерген, който не отговарял на нито едно от изискванията й. Родителите й, които я подсигурили с апартамент, я заплашили, че ще си вземат жилището, ако остане с Никифор.
Василена и Никифор не спират да се карат. И дори когато се опитат да подобрят отношенията си, не им се получава. Двамата почти нямат общи теми за разговор и по всичко личи, че не са един за друг. Затова и са решили да сложат край на брака помежду им.
/razkritia.com/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ