Тайната на вечната любов.Ето какво трябва да направите за да я откриете и задържите

Ако искате да изпитате повече любов в живота си, трябва да направите едно съществено нещо. Трябва да си разрешите сами да станете по-чувствителни.

Колкото по-чувствителни сте, толкова повече любов ще бъдете в състояние да чувствате вътре в себе си и да излъчвате през сърцето си към другите и към себе си. Да бъдеш чувствителен значи да бъдеш отворен, уязвими и склонен да чувстваш точно това, което те е страх да почувстваш. Означава да бъдеш готов да се изправиш пред това, пред което не успяваш да се изправиш вътрешно. Нечувствителните хора ограждат в стени това, пред което не могат да се изправят или което не искат да почувстват. Болката е била твърде голяма в някакъв момент и затова смятат себе си за твърде малки, за да успеят да намерят покоя вътре в болката. Иска се дълбока смелост, вътрешна сила и духовна решителност, за да избираш непрекъснато чувствителността над всичко друго по пътя на живота си.

Да избереш пътя на чувствителност означава, че желаеш да бъдеш наистина жив. Отворен си да чувстваш раните, които другите задържат в тялото си, както и това, което е заровено дълбоко вътре в самия теб. Това желание да усещаш раните е вратата, за да чувстваш любовта и да изцелиш онова, което се нуждае от любов. Ако затвориш вратата на усещането на болката, ти обръщаш гръб на любовта. А дълбокото състрадание към себе си (и към другите) се ражда именно по този път към по-висока чувствителност. Той е една от най-съществените и често подценявани съставки от пътуването към себереализацията и просветлението.

В началните стадии на завръщането към чувствителността на съществото ви, ще се почувствате сякаш сте изложени на риска да бъдете наранени от категоричността на света. Ето защо е жизнено важно да се научите как да оставате свободни от капана на самозащитата на егото, така че никога да не приемате нищо лично. Само малката безсилна личност чувства необходимостта да се защити, да се предпази, да се скрие и да избяга. Истинската ви сияйна Същност винаги прегръща и се движи към болката с любов, състрадание и прошка. На пътя към по-висше съзнание вие ще откриете, че сърцето е в постоянно състояние на експанзия и възприемчивост. Практикуването на тази парадигма е изключително мощно, защото сърцето непрекъснато се разширява и се превръща във все по-ярка топка от радост, лекота и екстаз. Само по пътя на сърцето се ражда истинското състрадание, което ви позволява да съхраните постоянното състояние на чувствителност.

„Не отговаряйте на гнева. Когато няма любов, не си тръгвайте.
Вашата цел е да бъдете проводници на любов, а не да убеждавате, не да очаквате, че всички ще ви слушат, ще ви разбират или ще ви помагат. Помнете, че служите безусловно, без очаквания.“ ~ Бабаджи

Да бъдеш по-чувствителен пренася всеки отговор, жест и дума през сърцето ти. Можете да махнете филтъра, съдията и критикът във вас спират да ви предпазват и сте свободни и истински. Старите стени между вас и света се сриват някъде надолу. Можете да откриете, че обикновеният живот е дълбоко оргазмено преживяване, защото това разширено спокойно сърце топи всичките ви страхове и системи за отбрана, които дори не сте осъзнавали, че имате. Това истинско отваряне на сърцето е пътят към истинското просветление, което е силно заразно и не може да бъде спряно. След като веднъж усетите вкуса му, никога повече няма да заседнете в свитото състояние на тревога или страх. Отделете време, за да изберете да бъдете чувствителни. Направете тази седмица най-добрата седмица от живота си! Станете по-чувствителни и животът ви ще стане по-ярък, искрящ и невероятен с това, което никога не сте мислили, че е възможно.

Ако искате едно практическо упражнение, за да станете по-чувствителни през тази седмица, опитайте това. Вие можете да се преместите към по-високата чувствителност с 3 магически вдишвания. Всеки път, когато се чувствате реактивен, когато по навик се задействат защитните ви механизми или започвате да се затваряте емоционално, дайте си няколко секунди, за да навлезете навътре в себе си и да почувствате къде в тялото ви се формира стена. Стената може да се прояви като стягане, напрежение, обща тревожност или дори спиране на дишането ви. Използвайте следващия момент, за да дишате в това напрежение и почувствате как стената между вас и него се превръща в топло течно чувство. След това с второто дълбоко вдишване се слейте с тази течна стена от светлина. Станете самата стена. На третото вдишване си представете необятната открита Вселена вътре и извън вас. Слейте се с необятността, почувствайте просторната тишина около вас и усещането, че можете да се разширите в безкрайността. Отпуснете се толкова дълбоко, колкото можете в този опит. Ако някоя застояла енергия или стена се опитва да се образува отново, просто започнете процеса отначало с първия дъх. Наслаждавайте се!

„Пуснете се от идеята, че не се осъзнавате като все вездесъща, непроменима и неизразима реалност. Когато не искаш нищо, не търсиш нищо, не очакваш нищо, Върховното Състояние ще дойде при вас неканено и неочаквано. Това е всичко.
/Evolife.bg/
Снимка:Лазар.бг

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Въоръжени сблъсъци на улицата !Съобщава се за 17 жертви!

Мексиканските власти заявиха, че 17 въоръжени мъже са убити при сблъсък със силите за сигурност на страната в щата Синалоа, предава "Ню Йорк Таймс". При престрелката петима полицаи са ранени.


Сблъсъкът започва, когато властите получават информация, че двама мъже са застреляни и убити пред магазин в градчето Вила Юнион, на ок. 30 км от курортния град Мазатлан.

Местната полиция засича конвой от въоръжени мъже на път близо до Вила Юнион. Въоръжените мъже са открили огън по полицаите, съобщи заместник-министърът по обществената безопасност на Синалоа Кристобал Кастанеда Камарило.

Местните полицаи са подали сигнал за помощ към щатската полиция и части на армията. При сражението армията и полицията надделяват, а въоръжените криминални елементи са убити.По всяка вероятност убитите са представители на някои от криминалните картели, с които мексиканското правителство води война, пише Пик.

Щатът Синалоа е честа арена на сражения и сблъсъци между армията и полицията от една страна, и бойци на картелите от друга.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Черноморието удари дъното.Мият мръвките от яхнията, за да ги използват отново!Готвачи разказват за истински кошмари в кухните...

Гювеч за вечеря от останалите от обяд кюфтета сервират родни хотели по морето, които предлагат услугата ол инклузив. Основният принцип е нищо да не се изхвърля, споделят работещи в кухните по Южното Черноморие, твърди "Телеграф". 

Така неизядените салати се превръщат в миш-маш на обяд, Кус-кусът за закуска се използва вместо ориз с пълнени чушки. В баките с крем супи са претворени всички остатъци от картофи, боб и каквото там има под ръка. Набляга се предимно на картофите и тестените влюда, които имитират разнообразен асортимент,пише сайтът blitz.bg

Картофените шедьоври извират отвсякъде - пържени картофки, салата от варени картофи, крокети, картофени кюфтета, огретен. За вечеря отново картофът спасява положението - пиле с картофи, постна яхния с картофи, картофи, запечени с яйца.  Българските хотели предлагат и нечувани никъде по света гозби. Готвачите забъркват каквото имат под ръка и така от тенджерите им излизат невероятни комбинации като ориз с картофи или бял боб с картофи. За разкош се добавят и парченца карначета, но само ако са останали от закуската.

Готвачи разказват за истински ужасии в кухните на луксозни хотели. "Нищо не се хвърля, има си правило, че всичко останало се готви още два пъти. Преди години работех в хотел, чийто собственик ни караше да измиваме мръвките от яхнията и да ги готвим отново. И ако не успеем да приготвим ново ястие, ни глобяваше. Глоби имаше и за изхвърлената храна, която няма начин повече да сготвим, защото се е развалила. Чувал съм колеги, че в някои по-мизерни хотели ги карали да мият остатъците от чиниите, от които туристите са яли.

Но не знам дали е истина, защото лично аз такова нещо не съм вижда", твърди готвач с дълъг стаж по родните курорти. В бранша на кулинарите се носи мълвата, че отскоро хотелиерите са измислили нов начин да пестят от храна. Тарикатите издавали депеша да се готви недопечено и безвкусно, без сол и подправки, така че и най-ящните и непретенциозни туристи да не могат да ядат гозбите им. Други хотелиери пък прилагат невероятни селски хитрини, за да пестят не само от храната, но и от кафето. Ободрителната сутрешна напитка официално е включена в така наречения ол инклузив, но на практика туристите са принудени да си я плащат. Номерът е, че кафето е достъпно само в определени часове - от 12:00 до 15:00 и след 22:00 часа вечерта! Точно тогава обаче на никого не му се пие кафе, затова и безплатната уж напитка си остава спестена. Кафето се харчи най-вече сутрин и след обедната почивка.

Точно тогава обаче ол инклузивът случайно не го предлага. В същото време всички барчета от ранни зори предлагат всевъзможни алкохолни коктейли. В 22:00 часа раздаването приключва, а на човек му се допива. Никой не го спира, само че коктейлите вече са срещу заплащане. Кошмарът с ол инклузива продължава и по Северното Черноморие. "В 5-звездния хотел, в който бяхме отседнали край Варна с нагласата да си прекараме добре почивката, бяхме тотално разочаровани", коментира семейна двойка гости, възползвали се от офертите за ранното море. "Всеки ресторант в комплекса предлагаше едно или най-много две предястия, едно основно и един десерт. Всичко друго се поръчваше на място и се заплащаше отделно. Така разбрахме, че не бива да се опитваме да правим разлика между нашенски 5 звезди и ведомствена почивна станция от соцвремената", разказват препатилите туристи.

Източник:БЛИЦ

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Тя спа без дрехи и ето какво и се случи...

Сънят е неразделна част от живота ни. Той дава енергия на тялото, стимулира прекрасно настроение и много добре се отразява на нашия външен вид.

Освен факта, че сънят е необходим 7-8 часа на ден, трябва да се откажем от всички видове пижами и нощници. Това позволява не само да диша тялото ни, но също така има много други физически и психологически предимства. Колко полезен е  сънят без дрехи  ви кажем сега.

Как да спим правилно

Защита срещу бактерии
Изглежда, че обратното е вярно, но спането гол предотвратява растежа на бактерии и гъбички. Заслужава да се отбележи, че потта изсъхва върху тялото, а не например по пижамата.
2.Спокоен сън
Като направили редица експерименти, учените стигнали до извода, че хората спят голи по-добре от тези в облекло. Това нарушава естественото регулиране на телесната температура, и поради това хората често се въртят. То разваля качеството на съня. Голи ще спите като бебе.

Възстановяване на кожата

Сънят без дрехи помага за възстановяването на кожата, тъй като мастните жлези работят на пълен капацитет, а кожата бързо поглъща хранителните вещества. Това подобрява скоростта на метаболизма.

Добро настроение

Интересен факт е, че контактът на кожата на двама души, води до освобождаване на хормони като окситоцин. Това увеличава чувствителността на отношенията с любимия човек. И все пак, той укрепва чувството на доверие и интимност, както и намалява сърдечната честота.

Загубата на тегло

Ако спите голи, ще намалите нивата на кортизола и ще подобрите съня. Това помага да се подобри обмяната на веществата. Така че, ако искате да отслабнете, добре е да се откажете от дрехите за спане.

Вижте още:Ето кои фолк певици са продавали телата си на богаташи

Източник:mushmorok.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Превратностите на съдбата:След като загубих работата си, започнах да пия...

След като загубих работата си, започнах да пия. Когато внезапно и несправедливо са те изхвърлили от професионалният ти живот и дълго време носиш вината за това, понякога нямаш друг избор. В професионалната сфера, към която принадлежа, вече има голям пробив: много нови програми, както и мястото на бившите експерти се взеха от по-умни и по-млади. В общи линии, оказах се зад борда.



Семейството ми беше свикнало само аз да нося пари у дома. Но сега им се виждах лентяй. Постепенно започнаха да ме отделят: хранех се отделно, плащах си сметките за домакинството отделно, без да броим презрителните погледи и думи. Обичах децата си, но те престанаха да ме уважават. Приятели също не ми останаха. Всичко това ми тежеше на душата и започнах да потъвам все повече. Понякога се запитвах, кои чувства бяха най-силни в мен? Разочарованието или обидата?



С жена ми се разведохме по нейна иниацитива. Не исках да я задържам насила. Отстъпих й апартамента, а тя ми даде малко пари. След известно време си наех стая в едно общежитие. Нямах работа, т.е. нямаше нищо по специалността ми, а друго не желаех да работя. За да бъда честен, трябва да си призная, че въобще не исках да работя, защото бях смъртно уморен от безмозъчни, арогантни началници, и сътрудници - подмазвачи, които си затварят очите за истината. Не мога да бъда сред такива хора.



Ако животът ви няма смисъл, тогава правите каквото си искате, без да ви пука какво мислят околните. Събуждайки се, винаги виждах зад прозореца мрачна и сива утрин, дори навън да грееше слънце и да пееха птички. Аз просто се бях оставил на течението. Остатъка от парите изпих, и честно да си призная, се събудих на улицата. Бях изгубил документите си - не си спомнях къде са, а и вече не ми бяха нужни.



Какъв е животът на бездомните? Нормален. Спим малко, ставаме рано. Основната ни работа е да събираме кутии за скраб, и да ровим във варелите. Един наш "брат" си намери почасова работа: разтоварваше камиони и сортираше зеленчуци. За награда получи продукти с изтекъл срок на годност. Някои се опитват да провокират съжаление в минувачите (най-често това е загуба на време) или просят пред църквите. Нямаме големи цели в живота. Стига ни хляб, парче евтин колбас и бутилка вино.



Като цяло бездомните сме напълно безвредни същества. Между самите нас понякога възникват конфликти, въпреки че често си помагаме един на друг и си споделяме, каквото имаме за храна. Първоначално всички сме имали различни съдби, но сега е само една. Някой искат да говорят за себе си, а други предпочитат да запазят мълчание. Има такива загубили домовете си заради алкохол, има бивши престъпници и възпитаници на интернати. Всички нас ни сближава едно: липсата на семейни връзки.



Къде нощуваме? Често образуваме колонии и намираме изоставени къщи. Понякога обитаваме домовете на колеги алкохолици, които не са успели все още да изпият жилищата си: това е чудесен късмет. В такива случай най-важно е - навреме да доставим на домакина алкохол.



Обикновено спим с дрехите си. Да, дълго време не се къпем, но къде да се измием? Свикваме с миризмата си, и с миризмата на приятелят ни.



Как се отнасят хората към нас? По принцип само ни поглеждат косо, мърморят под носа си, но не ни ругаят и обиждат. Забелязах, че почти никой не рискува да ме погледне в лицето, а после си спомних, че преди, когато се радвах на успешен живот, аз също отбягвах да поглеждам бездомниците в лицето. И не защото се отвращавах или страхувах, а защото се чувствах неловко.



Полицията не ни закача, ако се държим мирно и тихо. Но ако все пак се изправят пред нас, те не са груби и разговарят с нас като с нормални хора. В никакви учреждения не ни приемат - гонят ни отвсякъде.



Да се храня от контейнерите не искам, не съм паднал още до това ниво. Въпреки че има и сред нас такива, които събират закуски и дояждат изхвърлените храни. Повечето хора оставят пакети с дрехи в близост до боклука, и нещата са чисти и годни за носене. Ако сте забелязали, сега бездомните изглеждат прилично облечени. Веднъж намерихме работеща микровълнова фурна. С колегите я продадохме и разделихме парите. Много ми е тежко, когато открия изхвърлен албум със снимки, книги или играчки.



Ровейки в боклука, ние винаги оставяме парчета хляб за врабчетата и гълъбите. Нашият народ при цялата си бедност изхвърля пълни торби с хляб. Може би, защото бързо плесенясва. Но защо тогава не хранят птиците? Има и много бездомни кучета - тях също могат да нахранят.



За бездомните жени е много по-тежко, отколкото за мъжете. Бездомният мъж все още изглежда като човек, но бездомната жена вече не е жена. За щастие, те са по-малко от нас, въпреки че ги има, при това доста младички. Причината е само една - алкохолът. И никоя от тях не прави опит да помогне сама на себе си. Не ги осъждам, защото и аз съм като тях.



За какво мисля? За нищо. Вече нямам и мечти. Безразличен съм и към живота, и към смъртта. Понякога си спомням за семейството, което имах, но не често. За тях аз съм мъртъв, а те за мен са просто познати от минал живот. Някои от другите бездомници се опитват да се срещнат с бивши приятели или съседи, просят дреболии, но аз никога няма да се унижа така. Не знам как да ви обясня, но щом преминеш определена граница, спираш да мечтаеш да си върнеш предишният живот. Аз също не искам!



Източник и снимка: gubdaily.ru

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Да израстнеш в интернат:Тъжната история на едно изгубено детство

От детският дом имам само мили спомени: добрите възпитатели, празниците, Дядо Мраз с подаръците. Само нощем се страхувах, когато в тъмното виждах чудовища. Все още помня единствената си играчката - сив заек с бели уши, който прегръщах, докато заспивах. След време я подарих на друго дете и още жалея за нея.



Но в интерната, в който попаднах по-късно, никога не бих могла да нарека "дом". Там бе невъзможно да имаш нещо свое, защото често се крадеше. Ако се оплачеш на възпитателите, директно те наричаха с презрение "страхливец". Постоянното сдържане на емоциите прерастваше в скрита агресия.



Много възпитаници на интерната бяха склонни да си измислят цели епизоди от живота си и да ги представят толкова убедително, че не бе никак сложно да им повярваш. Сираците - това бяха истински "разказвачи", способни да измислят истории, в които родителите им мъченически умират.



Вечер, недалеч от интерната, спираха скъпи коли със стари мъже, които примамваха момичетата с подаръци и пари. Бях уверена, че тези загрижени "чичковци", също имат деца, навярно на нашата възраст: 12 или 14-годишни. Възпитателите си затваряха умишлено очите, защото нищо не можеха да направят. Понякога се опитваха да поговорят с нас, но всичко бе напразно. По-големите момичета от интерната дори насърчава по-младите, да се срещат със старите богати мъже. Лично аз избягвах да се срещам с тях, не само защото съм внимателна и плаха, а и защото усещах, че това е нещо неморално.



На обяд често ни даваха мляко, което болшинството от децата изхвърляха в мивката. Тогава не знаех, че това е недопустимо в повечето семейства. Един ден, една от старите служителки не издържа и се развика с цял глас: "Какво правите? Знаете ли, че има деца, които никога не са яли мляко и всеки ден гладуват?"



Ако си мислите, че сираците обожават да носят чужди дрехи, дълбоко грешите. В действителност, те са много придирчиви. Понякога милостиви хора ни носеха торби с дрехи, но ние избирахме само модерните, а на другите обръщахме гръб. Независимо от придобитите горчиви уроци, децата от домовете си остават непрактични. Сега има програми, в които се учат да се адаптират към живота извън стените на интерната. По мое време нямаше такива. Много от нас не знаеха дори, как да си сварят чай.



Момчетата дишаха лепило, а после ставаха неадекватни, и всички се страхувахме от тях. А ние, момичетата, бяхме обучавани да се пазим от противоположния пол, заради което мнозина от нас израснаха с психологически проблеми от гледна точка на отношенията с младите мъже.



На улицата винаги ще позная дете от интернат по неговият поглед: напрегнат, не по детски, отчужден, презрителен или затаено просещ. Такива деца често са негативно настроени срещу "обикновените хора". Болшинството от нас не ги разбира, тайно им завижда, а някои ги мразят. Обществото извън интерната има определени черти: те имат родители, лични вещи, вероятно и собствена стая. "Обикновените хора" също не ни харесват.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Изповедта на един родител: Как се живее с мисълта, че любимата ви дъщеря е наркоманка ? (Част 2)

Наложи се да отпишем дъщеря ни от училище и да я затворим у дома. Няколко пъти посетихме и психиатър. Опитвахме се да я откажем от дрогата, но безуспешно. Един ден тя отново избяга и се прибра чак след 20 дни. Но този път лекарите не й даваха шанс. Дъщеря ми имаше възпаление на белите дробове, гнойна ангина, и инфекция на бъбреците и пикочните пътища. Тогава й казах, че има само две възможности. Първата е да остане в къщата, но да се лекува, а втората е да излезе през вратата и никога повече да не се завърне. Достатъчно се борих за нея, все пак имам и друго дете, за което трябваше да се погрижа. Дъщеря ми отговори, че не иска да се лекува. Тогава й отворих вратата и я помолих да напусне дома ни. С много мъка дъщеря ми заяви, че ще се лекува, само ако бъде заключена и изолирана от хората.



Седем месеца стояхме заедно заключени. Тя премина през жестоки кризи. Молеше се на Бог да умре. В гневът си веднъж й казах: " Много ме измъчи, сега аз теб ще измъча. Има прозорец, можеш свободно да скочиш от него и да се спасиш и себе си, и мен." Месец и половина дъщеря ми се гърчеше, припадаше, но един ден останала без сили, тихо промълви: " Мамо, може ли да ми направиш чаша кафе?"



Точно си мислех, че всичко ще се оправи, когато намерих спринцовка и марихуана в банята. Изведнъж изпитах желание и аз да опитам какво е усещането да си дрогиран. По-късно се запознах с една жена, която е преживяла подобно изпитание и се е изкушила да опита марихуана. Веднъж видях на прозореца дъщеря ми да стои с въдица. Помислих, че полудява. Когато обаче погледнах надолу, видях един човек да окачва пакетче за куката. Понякога проверявах дори и книгите й. Уж чете, а очите й широко отворени. Наркоманите не се срамуват от нищо!



От 11 месеца дъщеря ми се лекува в център за лечение на наркомани. Преди 9 месеца получихме писмо от нея, което страшно ме зарадва, защото не говори повече за наркотици. Това писмо ме върна към живота и ми даде сили да помагам и на други хора. Не сме се чували, нито виждали, откакто я настанихме за лечение. Тя все още не е готова да се върне у дома, но аз съм търпелива. Три години се борех със зъби и нокти, ще чакам още щом се налага.



Надявам се, че след като се стабилизира и пребори с дрогата, да успее да завърши и гимназия. Да си намери работа и нови приятели. Като нейни родители ние винаги ще живеем със страх, че тя може отново да посегне към дрогата. Но ще се научим да живеем и с това.

Източник:fakulteti.mk В статията е използвана илюстративна снимка от интернет.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Изповедта на един родител: Как се живее с мисълта, че любимата ви дъщеря е наркоманка ? (Част 1)

Това е част от писмото, което след 11 месеца лечение написа едно 19 годишно момиче, след 3 години зависимост от хероина. Нейните родители може би никога няма да научат как е започнало всичко, нито ще бъдат сигурни, че този ужас някога ще има край. За съжаление, до края на живота си, ще трябва да живея с мисълта, че любимото им дете е наркоманка.



"Надали някога ще узнаем цялата истина. Но това не е най-важното. Мислим, че е започнала от любопитство. В училище пишеше реферат за дрогата и може би това я потикнало към фаталното решение. Най-лошото е, че тя беше зряло и умно момиче. Не спирам да търся грешки и в себе си. Дъщеря ми обичаше да пише, чете, обичаше математиката и информатиката. Искаше да учи медицина. Днес е на 19 години. Започнала е да взима хероин в 8 клас и много бързо стигна дъното. Започнала с марихуана, след това с таблетки и накрая хероин. Като малка боледуваше от астма, имаше и сърдечни проблеми, затова забелязвах всички промени в нея, когато си взимаше лекарствата. В осми клас е спряла да ги пие, но аз не разбрах това. Интересното е, че имаше два вида приятели. Приятели, които бяха нормални деца и такива, които бяха наркомани и дилъри. За вторите разбрах две години по-късно, когато посетихме дружеството и те ни най-малко ми допаднаха. С тях се е дрогирала, а с другите - нормалните, е дружала за прикритие.



Първият път, когато намерих пакетче в зимните й обувки, веднага го занесох при един познат в полицията, който ми каза, че това е хероин. Знаех, че е нейно, но тя никога не си призна. Въпреки че истината беше очевидна, дъщеря ми положи много усилия, за да ме убеди, че не е наркоманка и аз се заблуждавам. След време разбрах, че хората, които употребяват наркотици са невероятно интелигентни и измамни. Лъжци, актьори, и по филмите няма такива. Опитах се да поговоря с нея, но тя усети, че баща й е по-слаб психически и вярва на лъжите й, затова се опита да ме игнорира. За да не се налага да разговаря с мен, често бягаше и не се прибираше у дома. Опитах по всякакъв начин: с думи, с бой, с плач, но така и не успях! Опитах да говоря и с мъжа ми, че нещо не е наред с нея, но той като всеки баща, който е доста привързан към дъщеря си, отказа да приеме истината. Наложи се да се боря както с нея, така и с него. До ден днешен му е трудно да приеме, че дъщеря му е наркоманка.



Дъщеря ми призна истината само веднъж, в самия край, преди да отиде на лечение. За първи и последен път изрече: " Истина е, аз съм наркоманка!" Понякога имах чувството, че това не е моето дете, а някое непознато от улицата. За нея бяхме врагове. В началото получаваше джобни пари от баща си. Пари, за които аз не знаех. Вместо за храна или други нужди, с тези пари дъщеря ми си е набавяла дрога. На края се наложи да кажа на мъжа си, че ако видя някой да й дава пари, ще му отрежа ръцете. Тогава тя започна да краде. Първо си продаде личния ipod, после DVD-то,телевизора, дрехите, а накрая открадна и златото.



Веднъж дъщеря ми каза: " Мамо, ти не знаеш какво е. Колко е страшно всеки ден да мисля откъде да си намеря пари за дозата. Не знаеш какво ми е, а още по-малко знаеш, какво е чувството, когато взимам хероин."



Загубих много приятели, но не съжалявам и не обвинявам никой. Може би и аз бих реагирала по същия начин. Благодаря на тези, които въпреки всичко останаха до мен и се бориха заедно с мен. Някои приятели се отдръпнаха от страх, че и тяхното дете може да бъде навлечено в подобна ситуация, както често се случва. След две години дъщеря ми избяга от дома ни. Полицията я откри в един апартамент, предозирана, в критично състояние. Лекарите се бориха за живота й, но самата тя не искаше да се измъкне от това блато.Тогава седнах и поговорих с мъжа си, защото нямах повече нито сила, нито воля за живот, нито нерви. Отчаяно го попитах:" Сега ще повярваш ли, че тя е наркоманка? Ако не си готов да признаеш истината, аз нямам повече сили да се занимавам. Трябва да се погрижа за себе си. Три години се самоунищожавах и обвинявах, че съм лоша майка. В крайна сметка се разболях, припадам и съм силно изтощена!"

Втора част:ТУК

Източник:fakulteti.mk /В статията е използвана илюстративна снимка от интернет./

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ