6:24:00
По цял ден играехте на криеница или на стражари и апаши пред блока и крещяхте на майка си да ви намаже една филия с лютеница, че от безспирните игри винаги бяхте озверели от глад. А стане ли 17,30 часа, се чуваше вик „Детското почва“ и градинката пред блока опустяваше.
Тогава се пренасяхте на испанския бряг в Андалусия, пътувахте във времето с едно момиче с вълшебен пръстен, летяхте над незнайни градове с Чесмир, слизахте в подземията с костенурките Нинджа или пътувахте из морета и океани с Васко да Гама от село Рупча.
Това бяха любимите детски филмчета, познати ни от Първа програма на БНТ. Тези от вас, които са живели в онова време с една телевизия, имат нещо много общо общо детство едни игри, едни филмчета, едни герои. И днес малко пораснали (но не чак дотам), когато се връщаме там назад в детството ни, се появява една носталгия, която изпитваме всички.
Времената бяха други, а деЦките бяха само по първа програма. Чакахме Сънчо с нетърпение с малките зайчета, които се скриват от дъжда… и приказките на Педя човек, лакът брада…
Повечето от нас си спомнят как след дългата игра навън заставаха с притаен дъх пред телевизора и с нетърпение очакваха началото на „Патето Яки и Чопър“, „Джейми и вълшебното фенерче“. „Ум, белият делфин“, „Барбароните”, „Пинко, розовата пантера“, „Зайчето с карираните ушички“, „Смехораните“ и много други. А игралните „Синьо лято“, чешкото филмче „Арабела“, „Бенджи, Закс и звездният принц“, „Летящият Чесмир“, „Чоки“…..?
А помните ли кака Лили, бате Влади и накрая кака Лара с тяхното „Милион и едно желание“. Емблематичното детско предаване на БНТ стартира през далечната 1986 г. Децата се обаждаха по телефона или пращаха писма и казваха какво искат да гледат, защото нямаше къде другаде. Предаването се излъчваше по Първи юни и Нова година и бе с продължителност между 5 и 6 часа, като бе разделено в две части, с прекъсване по обяд. Днес милион и едно желание го има само с хващането на дистанционното.
Едва ли сте забравили и най-ранния сутрешен блок „Добро утро“ по Канал 1 и как един водещ с очила, който за жалост вече не е между нас, с папка в ръцете заявяваше: „И сега малко време за децата“. След секунди се появяваха малки симпатични сини човечета с бели шапки и чорапогащи. Да, това са познатите смърфове. Между другото малките човечета вече са на 52 години. Нарисувани са в комикс за първи път през 1958 г. Започват да се мърдат по екрана през 1982 г.
Това бяха деЦките по първа, с които повечето от нас израснахме и имахме едно по-простичко, но и по-истинско детство!.
