Само три целувки на екрана и една голяма любов – животът на една от най-големите актриси като филм

На 11 май 2023 г. България се сбогува с една от най-големите си актриси – Емилия Радева. Тя си отиде на 90 години, само три месеца след своята най-близка приятелка Гинка Станчева. Двете бяха повече от колежки – бяха сестри по дух, по сценична съдба и по спомени. А когато към тях се прибавят и съпрузите им – актьорите Любомир Димитров и Пейчо Пейчев – се получаваше едно от онези редки приятелства, които надживяват времето.

Родена в Радомир, Емилия Радева отрано усеща, че сцената ще бъде нейната съдба. Завършва ВИТИЗ, първоначално при проф. Кръстьо Мирски, после при проф. Боян Дановски – голям педагог и личност, свързан дори с историята на Георги Димитров. Младата студентка впечатлява всички с финеса си, с гласа си и с онази особена светлина в очите, която после ще я направи любима на поколения зрители.

Любовта я намира още по време на следването – среща младия актьор Любомир Димитров. Двамата започват като приятели, стават партньори на сцената, после се влюбват и остават заедно за цял живот. Играят заедно във филми и пиеси, а в някои от тях съдбата на героите странно напомня на тяхната. В „Животът си тече тихо“, например, двамата са млади партизани – Шели и Велко – влюбени до последния дъх. Филмът е заснет от Бинка Желязкова и Христо Писков, но остава години наред без премиера, защото според властта „развенчава образа на народния борец“. За Емилия този филм има и лична цена – тя решава да направи аборт, за да участва в снимките. По-късно признава, че това е нейният „най-тежък грях“, който съдбата сякаш й връща, когато дъщеря й Катерина претърпява сериозен инцидент. Но тя не се оплаква. Приема всичко като изкупление и продължава да играе, да живее и да обича.

Първата й голяма роля идва с „Ребро Адамово“, където влиза в образа на младата българомохамеданка Зулкер. Филмът е силен, различен, а Емилия блести с естествеността и вътрешния си плам. За тази роля тя получава Димитровска награда – едно от най-високите отличия по онова време. Оттам нататък пътят й в киното е ясен – „А бяхме млади“, „Снаха“, „Матриархат“, „Сиромашка радост“ – все заглавия, които носят духа на българското кино от златните му години.

Емилия Радева винаги е била олицетворение на женствеността, но и на достойнството. Любопитен факт е, че през цялата си кариера тя се е целувала на екрана само с трима актьори – Любомир Кабакчиев, Апостол Карамитев и Георги Георгиев–Гец. Всички останали целувки пази за съпруга си.

Когато се появява сериалът „Дом за нашите деца“, тя създава една от най-запомнящите се роли в телевизионната ни история – тази на Невена Алданова. Образът на силната, но нежна майка, на жената, която държи семейството изправено, дори когато светът се клати около нея. Мнозина казват, че тази роля й „ляга като ръкавица“, защото в нея има много от самата Емилия.

В по-късните си години актрисата се появява и в руския сериал „Вангелия“, където изиграва майката на Димитър – съпруга на пророчицата Ванга. Емилия лично познавала Ванга и приемала участието си като морален дълг. „Заради нея го направих, заради паметта й. Не съжалявам“, казваше тя.

Тиха, изящна, винаги с достойнство – така я помнят колегите и приятелите й. Никога не е обичала големите думи, не е играла роля извън сцената. „Аз не съм звезда – казваше – аз съм актриса. Звездите угасват, актрисите остават.“

Емилия Радева беше част от онова поколение, което направи българското кино истинско. Време, когато актьорите вярваха в думите, в чувствата и в смисъла на изкуството. Днес, когато гледаме старите черно-бели кадри, усмивката й продължава да свети – като спомен за едно благородно време, в което сцената беше живот, а животът – изповед.

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ👉

РЕКЛАМА