Показват се публикациите с етикет Статии. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Статии. Показване на всички публикации


До него се е допитвал за съвет и големият изобретател Томас Едисън. 

Този българин се казва Асен Йорданов и е създал две неща, които използваме и днес - телефонният секретар и въздушната възглавница.

Участва в конструирането на прочулите се през Втората световна война модели на "Боинг" - "Б-17", "Б-29 Супер Фортрес" и  "Лайтинг П-38".

Асен Йорданов е почетен гражданин на Ню Йорк, а негов портрет се намира в "Залата на Славните" на летище "Ла Гуардия", а в Ер Спейс Музеум са изложени негови вещи.

"Деветдесет на сто от познанията си по авиация щатските летци дължат на господин Джорданоф" - пишат видни американски авиоспециалисти.

Първият човек, стъпил на Луната Нийл Армстронг казва, че е получил знанията си от учебниците на Асен Йорданов."От него както аз, така и всички американски пилоти сме се учили на авиация." - допълва той.

На 19 октомври 1967 г. световните информационни агенции съобщават: "Асен Йорданов - пионер на авиацията, летец, изпитател, авиоконструктор на "Боинг" и" Дъглас" почина на 71-годишна възраст."

Въпреки огромното световно признание, което получава, на табелката в дома му е пишело: "Асен Йорданов - български пилот авиатор"! 

За съжаление, ние, българите знаем кой е Азис, но не знаем кой е Асен Йорданов...


 


- 35 лв.

- Взимам ги за 30лв или си тръгвам - уверено заяви младата дама.  

- Купете на цената, която смятате за приемлива, госпожо... Тези пари ми трябват, за да живея. - ласкаво отговори бабата.

Момичето купи ягодите на своята си цена и си тръгна с усещане за победа. Тя се качи в скъпата си кола и няколко часа по-късно отиде в изискан ресторант с приятелката си.

Те избраха от менюто всичко което искат. Направиха красиви снимки, хапнаха малко, оставяйки много от поръчаното на масата... Сметката за вечерята им беше 260 лв.  Дамите платиха 300 лв и казаха на собственика на луксозния ресторант да запази разликата, като бакшиш.

Тази история може да се окаже напълно нормална за управителя на луксозен ресторант, но много несправедлива за продавача на домашни ягоди, отглеждани на 5 декара крайградски район с трудно пътуване до града, особено в жегата. 

Въпросът е: "Защо винаги трябва да показваме, че имаме сила, когато купуваме от нуждаещите се?" И защо сме щедри към тези, които не се нуждаят от нашата помощ?

Баща ми купуваше стоки от бедните на високи цени, въпреки че не се нуждаеше от тези неща. Понякога им плащаше повече. Веднъж го попитах: 

- Защо правиш това, татко?

Баща ми отговори: 

- Това е благотворителност, опакована в достойнство, сине мой, винаги трябва да се стремим да бъдем благодарни!"


 


"Когато бях във втори клас, първата ми учителка беше майка ми. Майка ми е българка, завършила е педагогика в Белград и беше учителка в Сърбия. Аз при нея учех.

   При една страшна зима, то е горе на границата между бивша Югославия и Унгария, континентален климат, зимите са жестоки, страшни, и ние седим – тогава нямаше парно отопление, кюмбе гори в класната стая… 

   Тя влезе, госпожата, (аз така я наричах), и каза: 

- Деца, искам да излезете на прозорците и да погледнете нещо. И какво виждате?

   И ние всички:

- Сняг, висулки ледени, преспи.

- Не, не – каза – долу погледнете, на улицата.

  Ние погледнахме и някой, може и аз да съм бил, каза:

- Ами, има 5-6 врабчета.

- А – каза – погледнете ги хубаво. А сега се върнете на  чиновете. За тях исках да ви разкажа нещо. Вижте – има едни птици, дето идват напролет, когато разцъфват овошките, когато цветята започнат да цъфтят – те идват тогава у нас, па живеят известно време, па се размножават, а като забръска към зимата, си отиват някъде на топло. А тези врабчета, те стоят тука, те тука са родени и тука ще умрат. Те са посинели от студ, те са накокошинени от студ, но тука ще останат!

    Аз по-голям урок по патриотизъм не съм чувал!"


 


– знаехме имената на Пеко Таков, Мако Даков, Тано Цолов;

– разказвахме тайно вицове за Тодор Живков и Брежнев;

– помним в. „Работническо дело“ и заглавия като: „Долу ръцете от Никарагуа“, „Два конгреса

– една цел“ и „Нов етап в изграждането на развито социалистическо общество“;

– намирахме за напълно нормално за лека кола да се „чака ред“;

– понятията „пуснали са“ и „дефицит“ все още ни звучат мило;

–„Паралели“ беше суперсписание, а „Антени“

– направо дисидентски вестник;

– бяхме убедени, че знаем руски език по рождение;

– „Некерман“ и „Квеле“ бяха нашите модни библии;

– Чичко Филипов беше част от семейството ни, а Гарелов предизвикваше възторг у баща ми;

– баба на село редовно ни снабдяваше със зеленчуци, свинско, ракия и вино;

– трамвайните билети бяха по 6 ст., бозата – 4 ст., бонбоните ролки – от 2 ст., самоделната дъвка от чамсакъз и българската дъвка, която не може да се дъвчи;

– луканката беше скъп деликатес, който се купуваше на празници или за гости;

– шиехме си панталони от български дънков плат, обърнат наопаки; – най-скандалният и забранен филм беше „Емануела“;

– Адриано Челентано беше най-добрият певец на всички времена;

– „Распутин“ беше герой от едноименната песен на „Бони Ем“, приопомням Соц.бг

– екскурзията до Чехословакия или ГДР беше едно от най-впечатляващите събития в живота ни;

– Полският център в София беше средище на западната култура; – не бяхме виждали на живо киви, авокадо, манго и кокосови орехи;

– цветният телевизор, електронният часовник певец и най-вече видеомагнетофонът бяха върховите чудеса на техниката;

– поне веднъж бяхме ходили на гости, за да гледаме видео;

– мечтаехме баща ни да намери долари на черно, за да си купим нещо „вносно” от „Кореком“;

– ладата беше символ на престиж;

– единственият начин да се пие нескафе беше, като предварително се бърка в чашата до припадък със захар и три капки вода;

– Сърбия беше символ на Запада;

– най-прочутият актьор беше Гойко Митич;

– любимият сериал – „Робинята Изаура”;

– най-хубавият дезодорант беше „Рексона“; никога не изхвърляхме празната му опаковка, а я слагахме като украса на секцията;

– в новогодишната нощ се борехме с дрямката, за да дочакаме в 2 часа по телевизията „западната естрада“

– балета на ГДР и Карел Гот.

Може да допълвате:


 


Младото момче, което падна от деветия етаж на жилищна сграда в столичния квартал „Надежда“ 1, е било бутнато от майка си.


Тази информация съобщава News24sofia.eu, като сведенията са на разследващи, които работят по случая.


Майката на 24-годишния Александър Павлов е признала вината си. Тя е заявила пред полицаите от столичното 02 РУ-СДВР – МВР, че съжалява много за стореното.


Жената разказала пред униформените, че Александър започнал да крещи в апартамента, бил я ударил в лицето и корема, а след това, докато момчето пуши цигара на терасата, тя го е бутнала.


Сигнал за криминалното престъпление на телефон 112 е подала лично майката.


На място пристигат криминалисти и полиция. „Спешна помощ“ само констатират смъртта на младия човек.



Трагедията се разигра около обяд вчера в блок 153 в „Надежда“ 1. По първоначална информация момчето се бе хвърлило от блока само. На същия ден съсед на семейството разказа, че Александър бил психически тормозен от своята майка. В апартамента на семейството често ходила и полиция, а сигнали подавали и голяма част от съседите.


Последното пристигане на полицията било само ден преди да се случи инцидента.


„Момчето е много добро. Доколкото разбрах от свои приятелки на III-ти етаж Александър е починал намясто. Линейката го е откарала в съдебна медицина. От много време насам се говори между съседи, че майката на момчето Димитринка има психически проблеми”, разказват съседи.


Жената била разведена от години и сама се е грижила за сина си.


 


„РУФИНКИНАТА“ УВЕКОВЕЧАВА ТРАГИЧНАТА ЛЮБОВ

НА ДВАМА МЛАДИ ОТ СЕЛО ПОПРЕЛКА

…Началото на ХХ век, Родопите. Ибрям Али и хубавата Найме се обичат. Макар че бащата на момичето е против тяхната връзка, те решават да се оженят, но Али е обвинен от богатия Дели Мехмед, при когото аргатува, в кражба и е арестуван. Крадецът се оказва синът на Дели Мехмед, но той не сваля обвинението си от Али. Али бяга от ареста и между него и Дели Мехмед пламва вражда и борба за отмъщение. Дели губи разсъдъка си и се обесва, а Али е принуден да избяга. След две години, когато се завръща в родното си село, разбира, че Нейме е умряла. Али е убит от засада, пеейки любимата си песен за Руфинка.

Това е сюжетът на българския игрален филм от 1971 г. „Краят на песента“ на режисьора Милен Николов, създаден по затрогващия разказ на Николай Хайтов „Ибрям Али“. Финалът на този филм прави особено популярен фолклорния шедьовър „Руфинка болна легнала“. Една от знаковите родопски песни, които се знаят от всеки българин. Способна да докосне всяко сърце, особено в изпълнението на Васил Михайлов.

Малцина знаят, че Руфинка е била реално съществуваща личност. Легендите датират нейното битие отпреди 150 години в село Попрелка, закътано високо в прегръдката на смолянските гори. (Това завързано име не е нищо повече от синоним на „селска седянка“, на която се преде.)

Според преданието в селото живяло момиче на име Руфие Чакалова, изключително красиво и работливо. В Руфие се влюбил момък от съседното село Надарци, който поискал ръката и. Докато дойде време за годежа и сватбата обаче, момата се разболяла и починала. Трогнати от тежката и съдба и невъзможната любов, хората я увековечили в песен.

Според разказите в селото на гроба и пораснало рядкото цвете бяла кандилка, което цъфти през юни. Местните го наричат Руфинкиното цвете, не са го виждали другаде, то вирее единствено край камарата с камъни, където една любов си е отишла от света. Според текста на песента преди да умре, Руфинка поискала да даде чеиза си на друга, която да я замести до любимия мъж. По-старите хора си спомнят, че годеникът й се казвал Асан Кичуков и живял цели 100 години.  Неосъществената любов на двамата млади трогнала до сълзи местните певци, които възпели Руфинкината трагедия в тъжна елегична песен. Мелодията ? се обагря с още по-сърцераздирателни трели, когато изпълнението се озвучи от сантиментално протяжните ручила на гайдите, които сякаш опяват нелепо прекъснатия живот на момичето. 

Горанка Петкова 

РУФИНКА БОЛНА ЛЕГНАЛА

Руфинка болна легнала

на високана планина,

никой до нея немаше

сал една стара майчица.

В чешка и вода даваше

и на Руфинка думаше:

– Дощеро, мила майчина,

мила ли ти е диньоса,

диньоса още рубаса?

– Майчинко, стара майчинко,

не ми е мила диньоса

най ми е мила рубаса,

че нема да я понося.

Иди ми, майчо, порукай

мижова Фатма да дойде,

рубаса да и придадам

любесо да и отстъпя.

Умирам, майко, умирам

тебе са вяра не фаща,

че са е пролет пукнала,

всичко от земя излиза,

а я ще в земя да ида.


 


Тодор Живков в Ню Йорк, годината е  1960та.

През септември 1960 г., по инициатива на Никита Хрушчов,   Живков заминава заедно с няколко други източноевропейски ръководители за САЩ, за да участва в работата на годишната сесия на Общото събрание на ООН и пребивава там близо месец. 

Посещава заводи за обработка на храни, както и град Атлантик, където е впечатлен от огромните хотели. Споменава пред репортери, че в България обмислят построяването на един-два хотела на 8 – 10 етажа на брега на Черно море, подобни на видените в САЩ. /Ню Йорк Таймс, 13 октомври 1960 г., стр. 73./

В американските си интервюта Живков отрича България да е марионетка на СССР. „Марионетка ли? Това не е вярно! – казва той пред журналист от „Вашингтон пост“. – Това е голяма клевета. Съветският съюз ни помага да изградим независима икономика!“ /„Вашингтон пост“, 8 октомври 1960 г., стр. А11./



Съществуват хора с наистина златно сърце – безкористни, отдадени на другите и загрижени за чуждото страдание. Такъв е и човекът, чиято история ще ви разкажем днес.

Тонг Фуок Фук от Виетнам показа на този свят какво всъщност означава безкористност. Всичко започва през 2001 г., когато жена му забременява.


Седнал в коридора на болницата, Тонг забелязва, как бременните жени влизат в кабинета и го напускат облени в сълзи.

Той не разбира веднага значението на случващото се. Тонг не може да проумее как може да убиеш собственото си бебе. Да убиеш и дори да не го погребеш човешки.

Ситуацията невероятно докосва сърцето на Тонг. Със собствени средства строителят решава да купи земя под хълма Хон Том, където може да погребе бебетата, чийто живот е прекъснат, преди да започне. След като получава разрешение от болницата, Тонг погреба повече от 10 000 бебета през първите няколко години.

Истинската цел на виетнамеца, обаче, е съвсем различна. Тонг се надява, че бременните жени, които посещават гробището, вече няма да искат да се отърват от собствените си деца.

Идеята му успява и след известно време майките, които поради материални трудности не могат да осигурят бъдеще на детето си, започват да се обръщат към Тонг за помощ.

Отговорът на човека трогва всички дълбоко. Тонг се съгласява да вземе в семейството си всички нуждаещи се деца. На гробището, изпълнено с тъга и скръб, е построена къща, която става дом за повече от 100 деца.

Съчувствайки на проблемите на други хора, Тонг се съгласява да върне децата на майките, когато техните финансови и семейни трудности приключат.

За да не бърка имената на 100-те му осиновитени синове и дъщери, Тонг им дава сладки прозвища. Например, “Вин” (чест) или “Там” (сърце). Всички бебета носят фамилното име на майка си и фамилното име на Тонг.

“Ще продължа до последния дъх”, казва бащата на много деца. “Надявам се, че моите деца също ще помогнат на хората, когато напусна този свят.”Можете да научите много от такъв баща!







Момиче, оживяло в трагедията на Сямозеро в Карелия през 2016 г., където заради човешка небрежност загинаха 14 човека.

13-годишната Юлия Карол е кръгло сираче, а цялото и богатство са нейната баба и нейния брат. След като кануто и се обръща във водите на Сямозеро, тя със собствени сили и при отсъствие на спасителна жилетка, успяла да доплува до брега... С много труд се изправила на крака и тръгнала за помощ. Отначало тя държала брат си за ръка, но после го изпуснала. Мислела си, че той е потънал.

Близо до брега видяла във водите едно момче, но то се оказало мъртво.

Четири часа вървяла до близкото село, веднъж паднала в реката и отново изплувала. Потърсила помощ от местните жители, които веднага извикали Службата за извънредни ситуации и хукнали към езерото да спасяват децата...

Юлия взела участие в спасителната операция и лично извадила от водата много деца, в това число и мъртви. Спасила един от инструкторите, който бил на 19 години. След трагедията в лагера, с Юлия се опитали да разговарят четири психолога, но тя не ги чувала... Разговаряла с децата, които не успяла да спаси.

Лежейки на кревата и гедайки към тавана, тя повтаряла: "Женя, ти ли си това?" Юлия се упреквала за това, че не успяла да спаси повече от своите приятели. Тя видяла с очите си смъртта на почти всички. Разказвала, че гледала как децата се разбиват в скалите. Юлия улавяла във водата децата все още живи, а на брега ги изваждала вече мъртви.

Когато изтегляла децата от водата, те и казвали: "Благодаря!" и умирали...

Всичко това ми разказа тя. Ние се опитвахме да я успокоим... Аз се бях "хванал в ръце" и се опитвах да бъда постоянно близо до нея.

И знаете ли кое е най-грозното? - За подвига на Юлия малко хора знаят! Защо?!! Тя извадила от водата много деца - и живи, и мъртви... Спасила и един от инструкторите. Той се опитал да спасява децата, но за малко сам не потънал, а тя го спасила.

Тя е на 13 години. След като кануто и се обърнало, именно тя изваждала от водата всички деца. Искам да разкажа за нея на целия свят! Искам всички да я познават! Когато ни водеха от автобуса към самолета, Юлия внезапно се усмихна. Аз много се зарадвах!

Тя за първи път от две денонощия промени изражението си. Оказа се че Юлиният брат е жив...

В знак уважение, разкажете за Юлия на своите приятели!"

Антон Беляков



На 10 ноември 1989 година в Народна Република България настъпват политически промени. Една от тях е военната ни мощ, признак на гордост десетилетия наред. До този момент България притежава една от най-силните армии на Балканския полуостров. 

Съгласно Варшавския договор, страната ни е трябвало да удържи противниците ни 5 денонощия, докато съюзниците изпратят войските си на наша територия. До 1989 година България разполага с 2200 танка, 4000 бойни бронирани машини, 1450 артилерийски системи и 120 бойни и спомагателни кораба. Ракетите ни са едно от първите унищожени оръжия при влизането ни в НАТО, защото представляват заплаха за всички съседки в радиус от 400 километра. Имали сме и силна авиация с над 230 бойни самолета и над 40 бойни вертолета!Имали сме… 

Днес разполагаме с едва 6 бойни самолета и 6 бойни вертолета. След закриването на военните ни летища започва масовото унищожаване на военния ни въздушен флот. 

Много от самолетите, все още годни за експлоатация, са нарязани за скрап. Минимална част от тях за запазени за монументи, но се намират в окаяно състояние поради вандалски набези.Малцина от младите хора днес знаят, че преди доста години, когато фотографията била само черно-бяла, България е имала заводи за самолети. Малцина от посещавалите автомобилни гонки на летище Божурище знаят, че точно това е домът на Българската бойна авиация и че именно там е било поставено началото на славните времена за авиацията ни. 

Днес, няколко поколения по-късно, от летище Божурище не е останал и спомен. На негово място има индустриален парк. 

Хангарите, в които са се произвеждали уникални български самолети, днес вече съществуват само на черно-бели снимки.До 1989 година страната ни има над 30 военни и военновремеви летища. Едни от най-големите летища на Балканите са наши. След настъпването на промените и започването на преговорите за влизане на страната ни в НАТО, военните обекти постепенно започват да намаляват и да се изоставят. Т

ова е съдбата и на всички военни летища без действащите и днес АБ Граф Игнатиево, АБ Безмер и Враждебна (Летище София). Военното летище в Балчик, макар и предоставено на гражданската авиация, за няколко дни в годината посреща бойните ни самолети за учения. Авиобаза Равнец, някогашният дом на най-модерните ни изтребители МИГ-29, е безвъзвратно унищожена. Такава е съдбата и на всички останали изоставени военни летища.Днес всички любители на авиацията и тези, които са били част от нея в най-славните й времена, тайно се надяват, че един ден отново ще имаме силна и модерна за времето си бойна авиация. Дано, ама надали…

Автор на текста: Пламен Стефанов/Снимки: Архив „Криле“, архив „Изоставено в България“, Огнян Стефанов, Пламен Стефанов и Димо Вичев/ Източник:podmosta.bg



47-годишният майор Валентин Терзиев е пилотът на падналия над Черно море изтребител МиГ-29, съобщава „Марица“, като се позовава на информация на колеги на пилота.

Летецът е сред най-опитните асове в авиобазата в Граф Игнатиево по летателни часове. Управляваният от него самолет падна в открито море край Шабла по време на учение. Терзиев е изпълнявал задача по отстрел на светеща парашутна мишена, което според колегите му не е задача, която би затруднила професионалист като него,пише сайтът onovini.eu

Те не допускат, че е възможно причината за трагедията да е пилотска грешка, която е една от версиите.

Майорът е участвал в съвместно учение със сръбските ВВС край Шабла, което е започнало на 7 юни и е трябвало да продължи до 11 юни.Сръбските пилоти участват с три изтребителя МиГ-29, които са излитали и кацали от Граф Игнатиево.

МиГ-29, на който е летял Терзиев, е доставен в България през 1988-89 г.

Президентът Румен Радев призова медиите да не спекулират с информацията около случая с падналия в морето български изтребител. Той заяви, че какво се е случило ще се разбере едва когато се намери т.нар. „черна кутия“ на самолета.

„Най-важното сега е съдбата на пилота. Познавам го като прекрасен човек и много добър специалист“, заяви държавният глава пред медиите в началото на среща с най-големите български синдикати.Радев добави, че се надява скоро да има резултат от акцията по издирване, която продължава в Черно море.



В Китай бе разкрито невероятно събитие, новината за което се разпространи из всички социални мрежи. Семейство заключило момче в мазето за 17 години, в резултат на което то напълно загубило ума си.


Вече порасналият мъж живеел в много беден район, така че семейството му не знаело как да се справи с болестта, от която страда.


Дълги години държали мъжа, окован във вериги в близост до къщата.


Той бил напълно изолиран от външния свят и едва след 17 години можел да види слънчева светлина. Като дете Сю Гуофа бил „проблемно дете”. Имало действия, които никой не можел да обясни, характерът му ставал все по-неконтролируем, но поради бедността си семейството му не можело да се обърне за помощ към специалист. Той е родом от Фън Шун, бедно градче в южен Китай. Семейството му не знаело нищо за психичните заболявания, интересувало ги само едно: синът трябва да работи и да носи пари в къщата.


„Искахме да го изпратим в болница за лечение, но цената беше много по-висока от това, което бихме могли да си позволим“, казва Ксун Гоюн, по-големият му брат. „Храних го и му помагах с естествените му нужди, защото беше окован.“ През 17-те години на затвор психическото му състояние се влошило значително. Съседите, които вече бяха забравили за миналите му дела, решили да направят това дело публично достояние. Представители на местната болница отишли на посочения адрес, където намерили мъжа.



Евгения Живкова е родена на 7 ноември 1965 година в семейството на Любомир Стойчев и Людмила Живкова, дъщеря на Тодор Живков. Завършва Националното експериментално училище през 1983 г., след което продължава образованието си в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със специалност история и втора специалност философия. Дипломира се през 1988 г. и започва работа в Института по култура към Българската академия на науките, специализирайки в областта на Харапската култура.


През 1991 г. създава модна къща „Жени Стил“, а 2 години по-късно прави първото самостоятелно ревю. Оттогава марката се налага с високото си качество и изискан стил, а Жени Живкова печели множество награди и признание за работата си.Два пъти е избирана за народен представител от Парламентарната група на „Коалиция за България“ – през 2001 г. в 39-то Народно събрание и през 2005 г. в 40-то Народно събрание.


Екипът на Vajno.bg се свърза с Жени Живкова, за да си поговорим за минало и настояще. Вижте какво каза тя в изключително интересния разговор:


– Г-жо Живкова, съвсем скоро отбелязвате свой юбилей. Обичате ли да правите лични равносметки? Какво си пожелавате за напред?


– Главното в момента е здравето. Важно е и да се запази бизнесът, защото е много трудно. Това е и една от целите ми в момента.


– Искате ли, примерно, вече да се радвате на внуци? И на какво искате да ги научите и да им разказвате?


– Време е вече, но това зависи от децата и дали са готови. Това е техен избор и аз не ги притискам.


– В момента сте насочила усилията си изцяло към модата. Промени ли се вкусът на българина през последните години и какво започнахме да обличаме повече?


– Наистина стилът на българина се промени към по-добро. Това, което прави впечатление е, че се доверяват все повече на български дрехи, въпреки че пазарът ни е залят от чужди марки. Аз имам предимно наблюдение върху женската мода, но мога да кажа, че и при мъжете има много добри български производители.


– Вие сте историк. Един от най-подготвените хора в България за древната мистичната Харапска цивилизация? Мина ли достатъчно време, за да направите безпристрастен анализ и да кажете кое беше доброто и лошото при социализма? От вашата лична гледна точка, а и като историк.


– Доста време мина. Имаше много положителни неща по време на социализма. Едно от тях е образованието. То беше наистина много добро. Все пак нека кажа, че аз лично не съм привърженик на тезата, че в момента българското образование е лошо. Тук децата придобиват много теоретични знания, което е по-различно от други държави.

Иначе за негативните неща – аз смятам, че фактите се преувеличават. Да, ние бяхме в социалистическия блок и Варшавския договор и трябваше да се съобразяваме с това, но аз познавам много обикновени хора, които пътуваха свободно не само в социалистическите страни. Преди 89-та година имаше някакво равенство, нямаше крайно бедни и просещи хора по улиците, имаше спокойствие в обществото и вяра в бъдещето. Духовността беше на много по-високо ниво, докато сега сме по-несигурни.


– Не смятате ли, че на Вас се пада тежката задача да издадете книга, в която да разкажете детайлно за вашето семейство и ролята му начело на държавата. Това да е един вид помирение с историята. Честно да опишете всичко, дори с риск да развенчаете добри или лоши митове за фамилията ви.


– Питали са ме много хора. Още не ми се пише. Може би някой ден, когато имам повече време и спокойствие. Никога не се знае кога на човек ще му дойде музата за писане.


– Интересно е какво Ви е казвала Баба Ванга за бъдещето на България. Какво ни очаква? А и какво е казвала за миналото. Знаем, че историци са ходили при нея и е казвала, че не оценяваме достатъчно ролята на Аспарух.


– Не, не сме коментирали тази тема. Когато съм ходила, бях по-млада и съм се интересувала от по-лични въпроси. Тя коментираше бъдещето на България с майка ми, но не мога да кажа подробности, защото не ги знам.


– Преди години разкрихте, че Тодор Живков е обмислял да се самоубие, защото е бил обграден от фашисти. Впоследствие обаче оцелява. Има ли други такива малко известни истории, които Ви е разказвал?


– Това го е разказвал и той самият. На първата му среща Ванга е видяла това и му е казала за тази обсада, както и че той е искал да се самоубие. Дядо ми разказа, че този случай не го е знаел никой дотогава.


– Има една изключително интересна среща, която така и не се е осъществила. Дядо Ви е искал да се срещне със Симеон II. Какво искаше да му каже или да си поговорят? Като че ли е знаел, че ще се върне в България, защото някъде бях чел, че искал да му стане съветник.


– През 1991-92 г. дядо ми смяташе, че едно евентуално връщане на Симеон ще бъде полезно за България, защото бяха много размирни времена. По-късно имаше предложение да се срещнат от хора, които познават и двамата. Те приеха, но дядо ми тогава се разболя и срещата не можа да се състои. Беше малко преди да почине.


– Какво искаше да си кажат?


– Просто да се видят като бивш държавен глава с цар на България. Да си говорят за политиката, за бъдещето.


– Като че ли Вие обаче станахте близка с царското семейство. Доня Маргарита е чест гост на ревютата Ви. Какво Ви сближи с тях и не е ли на пръв поглед това едно странно приятелство?


– Още година преди изборите (през 2001 г.) Симеон Сакскобургготски, Доня Маргарита и Калина бяха в „Царска Бистрица“ и тогава ме поканиха на среща. Тогава Бойко Борисов го охраняваше и чрез него се осъществи контактът. Аз приех поканата. Беше много приятна първата ни среща. Цялото им семейство са много широко скроени хора. Тогава той сподели и благодари, че имотът е много добре запазен през всичките тези години. Така се сприятелихме през годините. Когато е в България, Доня Маргарита идва на ревютата ми. Калина ми е идвала на гости. Въобще, ние сме в много добри отношения с тях. След изборите през 2001 г., Доня Маргарита дойде на асамблеята, която аз организирах на монумент „Камбаните“. Преди изборите имах предложение да се присъединя към НДСВ, което ми беше предадено пак чрез Бойко Борисов, но вече бях приела да се включа в листата на „Коалиция за България”. През всичките осем години, докато бях депутат, работихме много добре с колегите от НДСВ.


– Вярно ли е, че са обмисляли кандидатурата Ви и за президент по-късно?


– За президентските избори през 2012 г. имах номинации от партийни организации на БСП, тогава имахме и разговор по този въпрос със Сергей Станишев, но аз отказах. След това разговаряхме да се кандидатирам като вицепрезидент на Ивайло Калфин. Преди това имах предложение за вице на Георги Първанов за втория мандат през 2006 г., но тогава се взе друго решение, въпреки, че след дълго мислене аз се съгласих. Тогава Георги Божинов разговаря с мен. Имах номинации и за вице на Румен Радев.


– Отказала сте 3 пъти. Какво Ви спря тогава?


– Това, което ме е спирало е, че голяма част от живота ми е преминала в президентската институция, като част от семейството на държавен глава, и много добре познавам ограниченията на личната свобода, които налага този пост.


– Най-вероятно и за в бъдеще ще има подобни покани, ще ги откажете ли и тях?


– За в бъдеще не мога да кажа.


– Вече минаха 30 години от паметната 1989 г. Малко хора обаче знаят, че Тодор Живков е искал да подаде оставка, но да запази формално властта като председател на Държавния съвет. Това опит за плавен преход ли беше или сондаж на настроенията в партията и в Съветския съюз?


– Той една година преди това си подаде оставката, но не беше приета от Политбюро, след което имаше намерение да запази само за известно време поста на председател на Държавния съвет. Да се оттегли от партията и през това време да подготви друг, който да стане държавен глава. В крайна сметка настъпиха промените и събитията се развиха по друг начин. На прословутия пленум му благодариха. Дори му бяха обещали, че ще му оставят държавна вила, кола и грижи, каквито се полагат на бивш държавен глава, докато е жив, но впоследствие стана друго.


– Срещате се с Горбачов през 2001 г. Вярно ли е, че той Ви е казал, че Живков е голям държавник и ще остане в историята, та нали той е одобрил преврата срещу него? Да не би да е преосмислил Перестройката?


– Да, Александър Томов тогава беше посредник за тази среща и действително той тогава каза точно това. Не каза в прав текст, че е сгрешил, но може би го е мислил.


– Дядо Ви осъзнаваше ли недъзите на социализма и какво Ви казваше? Какво Ви споделяше за личните си срещи с ръководителите на различните държави? Коя от личностите Ви направи най-голямо впечатление и с какво точно? Имаше ли дневник, в които си пишеше всичко дядо Ви?


– Да, осъзнаваше ги. Той имаше много добри лични отношения с гръцките президенти и министър-председатели – Караманлис и Папандреу, с Жорж Марше, с Брежнев, разбира се, и с много други. Имаха много близки отношения дори и с Хелмут Кол, който го споменава в своите мемоари. Дядо ми нямаше дневник, но имаше много добра памет, която му помогна за написването на мемоарите.


– Доколко Тодор Живков можеше да влияе на съветската политика, която се налагаше и на България.


– През 1983 г., когато Горбачов идва на власт, те се срещат в Москва, след което дядо ми му изпраща писмо, в което посочва точно промените, които трябва да настъпят в социалистическия блок. На практика, Съветският съюз после ги открадна и ги нарече „Перестройка“.


– Т.е. идеята е на Тодор Живков?


– Да, дядо ми искаше да направи много промени в системата, като постепенно да се намалят и много от привилегиите на членовете на Централния комитет на БКП, например. Това, естествено, не се харесваше на тези кръгове. Искаше да се премине и към пазарна икономика още през 1987-88 г., всъщност в началото на 1989 година е приет Указ 56.


– А искал ли е чрез този преход да минем към западната сфера на влияние или се е опитвал да промени по този начин социалистическия блок отвътре?


– Да, искаше да има по-тесни контакти със западните държави. Затова бяхме и в много добри отношения с Германия, с Япония също. На връщане от едно от неговите посещения в Токио, е минал през Москва и се е срещнал с Брежнев. Казал му е, че иска да направи България като Япония в много сфери.


– А дали не се е страхувал, че Съветският съюз ще го възприеме като заплаха и ще го свали от власт?


– Затова трябваше постепенно да се правят тези промени и той ги правеше. Много неща станаха в България. Продавахме стоки в Съветския съюз и другите социалистически страни, бяха ни пълни заводите, хората имаха работа. Дори шиехме много дрехи за износ и същевременно развивахме активна международна дейност с капиталистическите държави, с арабските държави, въобще с целия останал свят.


– Гледали сте разстрела на Чаушеску по телевизията на Коледа през 1989 г. Страхуваше ли се дядо Ви, че ще последва това и в България? Не се ли замислихте в един момент, че ще е по-безопасно за семейството Ви да избягате от България?


– Страхувахме се, но не сме мислили да напускаме държавата. Не вярвахме нашите политици чак до такава степен да стигнат, но те пък направиха други неща. Вкараха дядо ми, Иван Славков и Тодор Славков в затвора, заведоха ни различни дела, обискираха ни няколко пъти.


– Имате архив на майка си. Кои са най-интересните неща в него. Мислите ли да ги публикувате или искате да запазите тази територия лична?


– Биха могли да се публикуват. Има писма от различни държавници, от Светослав Рьорих също. Тя се стараеше да разчупи политическите стереотипи. Идеята за Асамблея – Знаме на мира беше начин да се отвори България за света.


– Бойко Борисов често обвинява комунистите, а в същото време признава, че се е учил от Тодор Живков. Това не е ли странно явление? И какво щеше да каже дядо Ви, ако беше видял, че бодигардът му е министър-председател?


– Той нямаше да има против да е министър-председател, но определено някои изказвания не би ги одобрил. За съжаление, Бойко Борисов си позволява да говори такива неща и то доста често напоследък.


– Странно е как си се учил от Тодор Живков, а сега говориш срещу комунистите.


– Мисля, че трябва да го попитате него. И на мен не ми е приятно да слушам такива неща, особено при положение, че знам отношението му какво е било към дядо ми. Пред него той никога не си е позволявал да изразява подобни мнения.


– Какво мислите за случващото се в страната?


– Ако не беше започнала пандемията, може би пак щеше да има протести. Хората много обедняха. Много фирми са на ръба на оцеляването. Това допълнително подтикна хората да излязат на протести. Положението на икономиката, според мен, въобще не е розово в България.


– Подкрепяте ли протестиращите и смятате ли, че трябва да има предсрочни избори или е по-добре да се изчака до пролетта?


– Не остана много време до пролетта. Моето мнение е, че не е необходимо да се харчат допълнително пари. Така или иначе ще има редовни избори след няколко месеца. Това не го казвам, защото подкрепям ГЕРБ, а по чисто финансови причини. Не виждам какво толкова ще се спечели, ако в момента има парламентарни избори.


– Имате ли мнение и за случващото се в БСП?


– Не ми харесва случващото се в БСП. Винаги съм го казвала, че не трябва БСП да се разцепва и непрекъснато да има отцепили се хора. За съжаление, това започна още от 90-те години с отцепването на Евролевицата. Това е тенденция, която явно продължава.



Изминаха девет години от изчезването на Петър Владимиров Димитров, който за последно е видян да прекрачва прага на американското посолство в София, но така и не излиза от него. От тогава насам момчето е в пълна неизвестност. Днес историята на студента от Попово е забравена от медиите и напът да влезе в архива на „забравените досиета”.


Парадоксално още няма резултати и от ДНК експертизата започнала през 2011 г. на откритото обесено момче в свиленградското село Дервишка могила, за което се твърди, че е Петър, макар родителите му да са категорични, че това не е синът им. Много от материалите за изгубения Петър учудващо бяха свалени от интернет пространството, а достоверността на последната публикация стои под въпрос.След цели три години медийно затишие, през 2014-та писаха, че приятел на изчезналия е получил мистериозен паричен превод на стойност 5000 лв. от немска банка, за който бил убеден, че е от Димитров. Догадките обаче му остават непотвърдени, а случаят все така си стои в задънена улица.


На 12 май 2010 година 22-годишният Петър Димитров, студент в Техническия университет в София, отива на интервю за виза за студентска бригада в посолството на САЩ. Трябвало е да замине за Южна Каролина да изкара някой лев и да завърши образованието си, тъй като семейството му не е заможно. Вече бил одобрен от работодателя зад Океана и имал самолетен билет за 21 май. В деня на изчезването си Петър е с приятеля си от детство Евгени Димов и приятелката му. Те го чакат повече 3 часа пред посолството, но той така и не се появява.


Младежът бил обещал на родителите си, да им каже как е минало интервюто, веднага щом излезе от посолството, но те така и не получили подобно обаждане. Бащата Владимир Йорданов определя сина си като изключително отговорен човек, който винаги мисли, преди да действа и изключва варианта Петър да е предприел нещо, без да осведоми близките или приятелите си, освен ако с него не се е случило нещо?!?


Петър и баща му имали уговорка още същата вечер момчето да хване влака за Попово. Владимир пристига в 2.30 ч. на гарата в града, за да посрещне сина си, но във влака от него няма следа. Тогава Владимир започва да звъни настойчиво на номера на Петър, вдига му неговият приятел. Оказва се, че на влизане в посолството Петър е разбрал, че е забравил телефона си в колата и приятелите му дават един от телефоните си, за да имат контакт с него. Когато вдигат телефона на Петър, който е в тях, обясняват на бащата, че нямат представа къде е момчето, защото не са го видели да излиза.


Сутринта на 13 юни Владимир отива в полицията, за да обяви сина си за издирване а на 14-ти заминава за София. През първия месец сам е обиколил всички институции, разговарял е с полиция, хора от изпълнителната власт и дипломати; писал е молби, 4 пъти е посещавал посолството, дори е изпратил писмо на американския президент Обама, но безрезултатно.


На визитата си до посолството, първия път са го допуснали само до консулството.Там служителката, която провела интервюто за визата на сина му, му обяснила, че Петър бил подправил оценките в студентската си книжка, но понеже накрая си признал, решили да му простят и да му дадат визата, ако представи редовните.


По думите ? момчето е излязло спокойно и си е тръгнало Служителката казала също, че са разбрали, че Петър има прекъснати студентски права в Техническия университет в София за следващите 10 години. Тази информация изненадва семейството и приятелите му, затова бащата лично отива да провери във ВУЗ-а. От там обаче го уверяват, че такова нещо няма – оказва се, че Петър е редовен студент, с непрекъснати права.


Семейството на студента не може да повярва, че кротко и отговорно момче като сина им би подправило каквито и да било документи, още по-малко оценки. Синът им бил отговорен, предпочитал ученето пред нощните купони в дискотеките. Не пиел, не пушел и странял от лоши компании. Преди следването си в Техническия университет, където бил приет като трети по успех, влязъл да учи „Пожарна безопасност и защита на населението“ в Академията на МВР в Симеоново без да ходи на курсове за подготовка още от първия път, но след две години се оказва, че Петър има здравословни проблеми и не може да я завърши.


Бащата на Петър не се отказва да търси истината. Той получава две съобщения от човек, който иска да помогне Неизвестният подател твърди, че преди 5 години негови познати момичета са били задържани за разпити в продължение на 4-5 дни в посолството.


Вторият смс гласи: „Задължително искай да видиш записите от излизането му.“ Това задълбочава съмненията на бащата, че синът му въобще не е излизал от сградата след интервюто?!? Така 4-5 дни след първата среща той се връща в посолството и настоява да види на записите от камерите как синът му излиза.


След разговор с директора на охраната, единственият запис, който е предоставен на бащата Владимир Йорданов, показва как Петър прави няколко крачки в едно от помещенията в сградата, но никъде не се вижда той да я напуска. Американските служители твърдели, че именно това са кадрите от излизането на Петър. Те не разполагали с други, тъй като точно в този момент камерите се оказали развалени /?/ Друг странен факт било разминаването в часа, който е изписан на кадрите – 13.42 часа и този, който сочи служителката, която е интервюирала младежа – тя твърди, че той си бил тръгнал в 14.55 часа.


На молбата на бащата на Петър да види записа на влизането му, човекът получил отговор, че не разполагат с такъв материал. Охраната твърди, че това е всичко, с което разполагат и дори, че часовникът на записващите устройства не бил сверен. Владимир е сигурен, че не е така, защото посолството е пълно с камери навсякъде и вярва, че е невъзможно да не са проследили всяка негова крачка в сградата, както е невъзможно и всички камери да са били развалени. Междувременно полицията разпитва останалите кандидати за виза, които са имали насрочено интервю в посолството в същия ден и час и, които може би си спомнят нещо, но едва след сигнал на бащата.


Свидетели твърдят, че са видели Петър да влиза, но никой не го е видял да излиза от посолството. Много от младежите скоро след това са заминали за САЩ. Около седмица след втората среща в посолството по националния ефир посланикът на САЩ заявява, че ще съдейства на родителите и на властите по всякакъв начин за откриването на Петър.


Родителите на Петър вече не знаят към кого да се обърнат за помощ, за да открият сина си Той твърди, че поддържа връзка с тях Това обаче, според родителите, не било истина. Семейството на Петър видяло този човек за пръв и последен път по телевизията, въпреки че окуражен от интервюто, Владимир опитва да си уреди среща с него. Това така и не става и при следващите два опита. На третото посещение в посолството охраната отново показва на Владимир същия запис, но с няколко стотни от секундата по-дълъг, достатъчно, за да се види лицето на жена, към която върви Петър.


Дипломатите обещават да идентифицират жената, но и до ден – днешен полицията не е получила информация за самоличността ?. По-голямата дължина на записа засилва подозренията, че има още кадри на Петър, но по някаква причина някой не желае да ги покаже.


Следва четвърто посещение в посолството на което става ясно, че показаната информация няма да бъде предоставена и не искат да виждат повече Владимир там Полицията поискала да бъдат предоставени поне записи и документи от интервюто за виза на младежа, но и това не се случило. Единственото, което органите на властта предприели, е претърсването на Южния парк 2 седмици след интервюто. Резултатът е нулев.


От МВР са разпитали и двамата приятели на сина му, които са го чакали в деня на изчезването му. Това е всичко. Владимир се е срещал с представители, директори, заместник – директори и секретари на всякакви институции, сред които хора от МВР и Външното министерство. Срутеният от мъка баща е разговарял два пъти със сътрудници от кабинета на Бойко Борисов, откъдето го уверили, че премиерът знае за случая. Майката на Петър – Мая Йорданова, от изчезването му насам, е на лекарства и в пълна депресия.


На 3 юли, по-малко от месец след изчезването, пастир открива обезобразен труп на обесен на дърво в пуста местност край свиленградското село Дервишка могила. Бащата Владимир Йорданов е бил извикан за разпознаване. Той е категоричен, че маратонките не са на Петър, тъй като той е дюстабанлия и е бил със специални ортопедични стелки. Не била негова и намерената до дървото раница. За първи път викат родителите на Петър за разпознаване, но те са категорични, че намереното тяло не е на сина им. Очакват и резултатите от ДНК експертизата да го потвърдят – трупът имал осем липсващи предни зъба. Освен това е странно, че се прави връзка между трупа на обесения и Петър в район, в който той няма какво да прави?!?, смята бащата на Петър.


По наше сведение, съдебният лекар в Хасково не се беше произнесъл в продължение на половин година на каква възраст е намереното тяло в Дервишка могила, нито кога евентуално е настъпила смъртта, споделиха родителите на Петър. Случаят се „затваря” в нечии папки, а въпросителните остават. Семейство Йорданови все още не знаят какво се е случило с момчето им и вече са се отказали от битката, която очевидно не могат да спечелят.


Стелиян СТОИМЕНОВ

Прочети повече в Blitz.bg



Внезапно почина младата българска актриса Лорина Камбурова

Актрисата Лорина Камбурова ни напусна едва на 30-годишна възраст в болница в Русия, като според първоначална информация - причината за смъртта й е усложнение след вирусна инфекция. Новината е потвърдена и от нейни близки пред BTV. 


Режисьорът Катрин Краснер съобщава, че колегите й събират средства, за да подпомогнат семейството й и да я върнат обратно в България. 


Преди месец филмът "Любов и чудовища" е започнал да се излъчва по кината в Русия. Фотографът Генадий Авраменко, който е неин познат, казва, че e очаквал да я види на премиерата на филма в Москва, но Лорина е била приета в болница заради двустранно възпаление на белите дробове. 


"Когато групата излезе на сцената, аз й се обадих с видеоконферентна връзка и видях плачещата Лорина на болнично легло, обърнах камерата към сцената и Лорина видя и чу всичко, което се случваше. След това написа, че това за нея е било истински празник и се е почувствала така, сякаш стои на сцената. А днес сутринта дойде ужасната новина, че нашата Лорина така и не се е преборила", пише той във Facebook.  


Камбурова е родена във Варна през 1991 г., завършва НАТФИЗ през 2014 г. в класа на проф. Здравко Митков. Тя стана популярна със сериалите "Скъпи наследници" и "Връзки". Участваше и във филми като "Leatherface", "Doom: Annihilation" и др.  



Мъж на 73 години от село Смоляновци в община Монтана е прострелял след семеен скандал в коляното сина си на 47 години, след което го е намушкал и с нож в сърцето.

Синът, който се казва Ангел, е починал на място, съобщиха от Областната дирекция на МВР в Монтана.

Инцидентът е станал към 22,30 часа снощи в дома на семейството в Смоляновци. При вида на случващото се майката на име Венета, на 70 години, е получила емоционален шок и вероятно сърдечен удар, и е починала на място.Тя е страдала от сърдечно заболяване и диабет, а тялото е откарано за аутопсия в болница в Монтана.

Убиецът – Георги, е направил пълни самопризнания и е задържан в полицията в Монтана. Използваните от него оръжия – незаконно притежавана самоделна ловна пушка и нож са иззети, назначени са експертизи.

„Никога не съм допускал, че в това семейство може да се случи такава трагедия. Ангел работеше, беше малко заядлив човек, но не злоупотребяваше с алкохол и не беше с буен нрав. Бай Георги се грижеше за болната си жена и така му минаваха дните. Не знам какво е станало, но трагедията е голяма“, каза кметът на Смоляновци Пламен Личков, цитиран от „Конкурент“.

Образувано е досъдебно производство по член 116 от НК, а разследването се извършва под ръководството на Окръжната прокуратура в Монтана, уточниха от Областната дирекция на полицията в града.



Преди 18 години войник от руските специални части спасява бебенце по време на клането в Беслан.След 18 години бебенцето порасва,завършва гимназия и поканва войникът който я е спасил на бала си !!!

Терористичният акт в град Беслан на Република Северна Осетия, Руска федерация е извършен в първите дни на септември 2004 година. Събитието е познато като „Трагедията в Беслан“.

Порасналото вече момиченце,намира и кани своя спасител на абитуриентския си бал


Той е дело на чеченски терористи, които превземат местно училище и задържат като заложници най-малко 1200 възрастни и деца. След двудневни преговори руски специални части щурмуват сградата. По време на акта и спасителната операция умират над 300 от заложниците.

Терористичният акт в Беслан започва на 1 септември 2004 г., когато въоръжени сепаратистки чеченски терористи взимат като заложници стотици деца и възрастни в Първо училище в Беслан по време на Втората чеченска война.

На 3 септември, 3 дни след началото на обсадата, експлозия в училището, избухнала без обясними причини, предизвиква паника сред децата и похитителите започват да ги обстрелват. Руските специални сили се намесват хаотично. Според официалните данни са убити 344 цивилни, от които 186 деца.



Дъщеря ми е абитуриентка тази година. Добре. Ще наема градският стадион, изчислих че побира точно девет симфонични оркестъра, 170 пилона с танцьорки и мис Тигрова, 12 бара и 30 маси за по 30 души. Ще наема хеликоптери, които да кръжат и да хвърлят салфетки...

А да, по средата на стадиона ще изкопая ров, в който да плуват делфини, лебеди и два малки катера на бреговата охрана....естествено дъщеря ми ще влезе в стадиона на трибуна, носена от слонове, а до нея ще маршируват 40 джуджета облечени в бяло, които ще пеят и танцуват Мама мия на АББА, докато жонглират с футболни топки, облепени със “Сваровски”. (Бележка: да видя кой е Сваровски и дали не може и той да жонглира)

После...Мегз ще помоля да ушие рокля от коприна, бетон и стъклена вата, която ще покрием с гирлянди и късове от Берлинската стена.

Сега - трябва и да се яде, да види светът, че не сме кои да е.

Ще напълним кит с яребици, пъдпъдъци, трюфели и камъни “Сваровски”. За десерт може да довлачим глетчер от Норвегия и да го полеем с нещо скъпо, примерно гориво за ракети. Не сме случайни, я!

Бележка: Зарята ми е важна, една дъщеря имам. Може да купя няколко ракети Томахоук и земя-въздух...искам да се вижда, какво има и не имаме. Извънземните да се пукнат от яд.

Така де, веднъж се живее YOLO, демек...една дъщеря имам, ще й го татуирам на новите цици за бала!"

Камен Донев/интернет/



Проф. Велислав Минеков даде надежда на милионите българи, че краят на дългогодишната държавна криза вече е факт.


Защото не друг, а самият президент Румен Радев поема юздите на управлението на страната ни.


Молитвите на българите, които вярват на държавния глава и искат той да диктува правилата, най-сетне са чути. И само след седмици или броени месеци той ще състави служебен кабинет.


„Това е възможно най-добрият изход за България и съм убеден в това. Вече и на децата е ясно, че ГЕРБ беше дотук, а Бойко Борисов се прости завинаги с премиерския си пост. И не само – предстои му съд и присъда.


Самият той, с упорството и ината да продължи да упрявлява, ще ускори в пъти съдбата си. Ако по някаква абсолютна случайност Бойко успее да си „разиграе“ картите и да остане в реалната власт, то това ще бъде крахът му.


Ще го пометат със скоростта на светлината и ще бъде строго съден за кражбите и престъпленията си“, казва проф. Велислав Минеков, който е зет на големия наш режисьор Рангел Вълчанов.

Източник:action-newsbg.eu



Всички настоящи областни управители ще бъдат освободени. Това съобщи на брифинг в Министерски съвет говорителят на служебния кабинет Антон Кутев.


„Само в четири областни управи няма нови назначения. Там за временно управляващи са назначени досегашни зам. областни управители”, уточни той.


„Назначението ще е в сила от утре в 9 часа, когато те трябва да си поемат постовете. Мотивите за смяната са гарантиране и търсене на възможности за намаляване на възможностите за купения и корпоративен вот. Цялото правителство работи в посока осигуряване на честни избори”, каза още Кутев.


Антон Кутев коментира и ситуацията с шефовете на разузнаването. „От началото на служебния кабинет се работи с техните заместници. Засега работата върви добре дори и със заместниците. Засега няма такива решения за отстраняването им.По думите му те са били днес на среща със служебния премиер.


„Аз нямам информация дали са прекратили отпуските си, това го видях от медиите, уточни Антон Кутев.


По отношение на скандала с медицинското съсловие, аз ще се извиня, ако някои се е почувствал засегнат от думите ми. Не знам защо е предизвикана тази реакция, но ако някой се е почувствал виновен, се извинявам.

Източник:action-newsbg.eu



НАЙ-ЧЕТЕНИ

senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации

РЕКЛАМА