Показват се публикациите с етикет Статии. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Статии. Показване на всички публикации


В Aнадир живеят само 15 хиляди души, а общата площ на столицата на Чукотка, разположена на 200 километра от Арктическия кръг, е 20 квадратни километра. В същото време в града има доста удобен обществен транспорт, спортен център, две библиотеки, ски курорт, а всички къщи са ремонтирани и боядисани в ярки цветове. Анадир няколко пъти дори и попадал рейтингите на най-добри градове в Русия.


Анадир е пристанищен град на брега на Анадирския залив.


Въпреки факта, че е административен център на автономния регион Чукотка, той не е населен само с представители на коренното население на Далечния север. Тук, както и в Чукотка като цяло, живеят хора от различни националности, но културата и традициите на Чукчите и Ескимосите представляват голяма част от културния живот на града.


До тази година Чукотка е била гранична зона, влизането на хора, които не са регистрирани в автономния регион, бе разрешено само със специални разрешителни. Оформянето им отнемаше около два месеца. Тези правила са все още актуални за някои райони на Чукотка, но вече идването в Анадир не е проблем за туристите, стига да решат, че им е интересно да дойдат тук.


Къщите в Анадир са построени върху кокили поради постоянния лед. Те са ярко оцветени, защото, според психолозите, жителите на Далечния север страдат от липсата на зеленина и най-вече от ярки цветни петна по време на почти девет месечната зима. Къщите били боядисани многоцветни след избирането на Роман Абрамович като губернатор в началото на две хилядната година. По принцип, с появата на Абрамович, Чукотка и Анадир започнаха бързо да растат благодарение на притока на средства и нови кадри. Губернаторът се оказа интересен за пресата и затова медиите започнаха да говорят за региона и всичко, което се случва в него.


Доходи на местните

Най-ниската заплата в Anadyr е около 30 000 рубли (785 лева). Нормално сам човек живее там с около 50-60 000 рубли (1570 лв.). Под сурдинка обаче местните признават, че като се скрият данъци и осигуровки, на практика средната работна заплата в Анадир е 112 хиляди рубли, или 2930 лева. Това вече е доста добър доход, тъй като градът потдържа високи цени за всичко: храна, комунални услуги, бензин. Заплатата на лекар е около 60-80 000 рубли, на инженер е около 70 хиляди, портиер е от 35 до 45 хиляди. Също така в Анадир има сезонни работни места в рибната фабрика за времето на риболовния сезон от юли до август. Някои си вземат отпуск от основната работа, за да спечелят допълнителни пари при обработката на рибата.


Според статистиката, в Чукотка, и по-специално в Анадир, преобладават младите хора. Много от възрастните, при пенсиониране, напускат севера и се придвижват към места с по-удобни условия на живот, като отстъпват място на младите професионалисти от континента.В Aнадир има къщи от специален тип „Арктика“ – тези жилища не са по-високи от пет етажа и са адаптирани към условията на постоянен студ. Строителството при такъв климат и на такава почва е скъпо, така че нови сгради се появяват рядко. По същата причина цените на апартаментите са сравними например със Сочи.


За една стая, в зависимост от състоянието и местоположението, могат да ви поискат около 20 000 рубли на месец – или 523 лева. Едностаен самостоятелен апартамент в центъра на града с добър ремонт може да се намери за 30 хиляди (785 лева), без сметките за комунални услуги. Има опции за бюджетни пътуващи: хостелите предлагат настаняване с храна за 1 500 рубли на ден или 39 лева. Апартаменти за бизнес гости се предлагат между 2 500, и 4 хиляди на ден (65-104 лева). Градът има два скъпи хотела. Например, в хотел „Анадир“ стая ще струва около 8 хиляди рубли – 209 лева.


Транспорт

Градски автобуси – безплатни


Катер „Камчатка” – 100 рубли (2,6 лв.)


Хеликоптер – 4 000 рубли (104 лева)


В Анадир през зимата има три автобусни линии. Една от тях работи главно за ученици, но всеки може да се качва. През лятото има два автобуса. Те пътуват строго по график и пътуването е безплатно. В града има много таксиметрови компании, чиито услуги са особено популярни особено сред виелиците. Пътуването с такси до всяка точка на града ще струва 100 рубли – 2,6 лева.


За да пресечете залива и да стигнете до летището или в съседното село Угольные Копи, през лятото можете да използвате лодка или катера Камчатка. Едно пътуване с лодката ще струва 100 рубли, тъй като този вид транспорт е субсидиран от правителството. Билет за баржа, собственост на частни предприемачи, излиза 2500 рубли – или 65 лева.Извън сезона, т.е., когато устието замръзне, движението напред и назад е неприятна и скъпа задача. Можете да използвате или хеликоптер (винаги има много хора, които се интересуват от него), или скутер с въздушна възглавница.В традиционния смисъл няма пътища, с които да дойдете с кола в Анадир. Има черен път, минаващ през тундрата, но той е използван предимно от голямата популация кафяви мечки. Железопътна линия в такъв климат също е трудно да се направи. Ето защо, за Анадир и цялата Чукотка летището е много важно.


Отпуските тук са дълги, а на всеки две години държавата плаща за билет до всяко място в Русия и обратно. Билетите за Москва са много скъпи, по време на пиковия сезон минималната цена е от 50 хил. Рубли нагоре. Извън сезона можете да закупите същия билет за 20-30 хиляди.


Храна


Банани – 300-500 рубли (13 лв.)


Червен хайвер – 1 800 рубли за килограм (47 лв.)


Средно за човек на седмица – около 5 000 рубли (130 лева)


В Aнадир няма верижни магазини от световните брандове, но тук е най-големият супермаркет в Чукотка „Новомаринский”. Всичко там е много по-скъпо, отколкото в малките магазини. Но „Новомаринский” е удобно разположен, а в по-евтините магазини често се събират дълги опашки.


Цените на хранителните продукти варират според сезоните. През лятото достъпът е по-лесен, защото много стоки се докарват на кораби – и е много по-евтино, отколкото да се доставят със самолет. През лятото са разположени палатки на няколко места в града, където можете да купите зеленчуци и плодове на разумни цени. Също през лятото жителите на града обичат да ходят в тундрата за плодове и гъби.

Развлечения


В Aнадир има няколко кафенета и ресторанти. Тъй като продуктите тук са скъпи, то и ястията в ресторантите също. В допълнение, често там просто липсват някои съвсем прости неща (понякога дори домати). Много кафенета се отварят в последните години, работят няколко фирми, които доставят храна по домовете. Можете да поръчате пица за около хиляда рубли – 26 лева(!).


Има два нощни клуба в града, почти никой не отива в „Отка Хауз”, а „Ибиса” не е претъпкана. Каква е тайната тук, не е ясно, особено като се има предвид, че те са наблизо една до друга. Причината навярно е, че отдавна „Ибиса“ е единственото младежко място за нощна почивка и е добре известно на всички. Двете места са отворени само в петък и събота. Входът за „Ибиса“ струва 500 рубли, ще трябва да платите поне за един коктейл и да поръчате песен за 300 рубли. Също така през нощта работи бар „Каравела“, разположен на кораб, инсталиран в града, и кафене „Eнер“, където главно празнуват сватби. В Анадир работи едно единствено кино „Полярни“. Във вторник винаги има специална цена – 150 рубли (3 лева) за всички филми, но билетите за премиери и 3D филми струват 350 рубли.


Интернетът в Анадир е само сателитен, много е бавен и скъп. Но в града можете да намерите интересни клубове за любители на настолни и интелектуални игри и четения. Има клубове, където можете да научите немски и английски, да танцувате или да пеете. Има секции за възрастни и деца по джудо, карате, вдигане на тежести, гимнастика, волейбол, бадминтон, баскетбол, хокей. Покритата ледена пързалка е отворена от петък до неделя от октомври до май. Цената на детски билет за час сесия е 150 рубли, възрастен е 250 рубли, а наем на скейт е безплатен.


В Анадир се провеждат два национални празника: „Килвей“ или „Ден на първия елен“ се провежда през пролетта, а Денят на коренните малцинства по света – в първата неделя на август заедно с Деня на града.


Лятото продължава от края на юни до август, но това е относително, тъй като времето в Чукотка е абсолютно непредсказуемо. Но и през зимата има достатъчно забавления. Например местните хора обичат риболова. Рибарите седят на леда на устието: мъже, жени и деца. Изобщо животът в Чукотка доста се различава от идеята ни, насаждана единствено от вицовете за чукчи.



Четем страниците на в. „Народен съд“ отпреди четиридесет години*. Изобретателни мъчения, безсмислена жестокост, всекидневно предателство и глави, купища отсечени глави на партизани, на ятаци, на техни съмишленици. Показанията на палачите следват едно след друго и тяхната страшна реалност ни убеждава, че нищо не бива да бъде забравено от годините, когато българският народ беше потискан, разделен, унизяван.

Те са ония злобни изпълнители на заповедите на своите началници, които безцеремонно, без каквато и да гримаса на лицето отсичаха главите на партизаните с топор или мотика и ги поставяха в конските торби като веществено доказателство за получаване на възнаграждението.

Те са ония, които инквизираха в полицейските участъци и казарми, които биеха с юмруци, дърво, гума, желязо, боксови ръкавици, с каквото свърнат и където свърнат, които скачаха по голите гърди на жертвите си с подковани ботуши и пр., и пр.

Те са, които забиваха кибритени клечки под ноктите на жертвите и ги палеха, обесваха ги с главата надолу, бъркаха с тояги в половите им органи, наливаха им терпентин в устата, даваха им солена вода да пият, гориха ги с нажежено желязо, слагаха ги на електрически ток, вадеха им очите, рязаха им ушите, краката, носовете, заравяха ги живи, изгаряха ги живи, изнасилваха жените пред мъжете им или дъщерите пред бащите и какви ли не още други мъчения и жестокости, които до днес не са още познати и описани.

Те са ония „мамини синчета“, за бъдещето на които мислеха родителите им. Те са ония прости момчета, доведени от колиби и села и възпитани само в духа на омразата, които караха жените си с по две, три деца да орат каменливите ниви с по едно магаре и една стара крава и да ги поддържат с колети, а те да се любят в града с доведените селски момичета като домашни помощнички и да ги правят нещастни.

Ето това са вулгарните убийци. Вие ги виждате по снимките, фотографирани с жертвите си. Някъде са горди от пребогатия „лов“, някъде смутени, защото акцията им не е намерила очаквания прием в душата на народа.

Четете сега самопризнанията им, как открито, ясно си разправят „подвизите“, като че ли това нищо не е, като че ли разправят приказки за лов на зайци.


Чувате ли? Такава жестокост от 50 години насам в България не се е чувала, не се е писала. Дойдоха немците да ни научат да колим. Кого? Братята си, съселяните си, познатите си. Най-добрите, най-издигнатите люде в селото или града. И защо? За чия политика? Разбира се, за немците и за тяхната политика, която винаги е слагала голото тяло на България върху жаравата.

Тия, които убиваха и които насърчаваха убийствата срещу „предателите“, бяха позлатени за предателската си дейност. Те, германофилите, за които държавните и народни интереси бяха нещо като сурогати за износ — така, както се изнасяха и произведенията на земеделския и работническия труд — бяха закитени с етикета на родолюбието.

Какво струваше за тях един човешки живот? Те, които всичко оценяваха в пари? Особено животът на един „прост“ селянин или „груб“ работник? Само едно удоволствие, един натиснат спусък на пистолета, за да се провери точността му, та в зависимост от това да се направи реклама на завода — който за зла съдба е пак германски.

Това бяха те, това бе и тяхната политика, която личи по черните забрадки. Политика, осъдена от народа и отречена веднъж завинаги. Защото няма и не може да има човешка душа, непотресена от жестокостите, издевателствата, безправието, безотговорността на тая зловеща, мракобесническа, противонародна политика. Да! Това е истина, както е истина, че изминалият ден не се връща.

Вулгарни убийци! Жертвите ви поздравляват. Те умряха, за да живеят вечно в душите и сърцата на своя народ, вие живеете още, за да умрете веднъж завинаги, изпратени с народното проклятие. Вие убивахте систематично в продължение на много години, за да свършите в един миг. Вашата присъда е написана в душата на всеки честномислещ. Кръвта, която проляхте на най-първите синове на народа — негова чест и негова гордост — иска възмездие! Друга присъда не може и да има.



ПОДСЪДИМИТЕ:

Именувам се майор Иван Юрданов Стоянов, 38 г., българин, православен, разведен, грамотен, неосъждан, родом от гр. Плевен и живущ в София, на ул. „Шипка“ № 27: Оставих в Белопопци пор. Христов с 16—17 души нелегални, като му казах, че трябва да изпълни заповедта на ген. Кочо Стоянов и си отидох в Новоселци. Като се върнах, пор. Христов ми донесе писмено, че нелегалните са убити при опит за бягство, което и аз донесох в щаба на I армия, в щаба на дивиз. област и в Столичното военно комендантство. От последното получих нареждане (от съдебния офицер при коменданството — кап. Д. Радев) труповете да се погребат. Не след дълго получих от щаба на войската служебно писмо, подписано от полковник Недев, с което за проявената дейност ми се изказваше особена благодарност и ми се пожелаваше и занапред да водя частта си с успех срещу враговете на отечеството.

Два дни след случая в Белопопци отидох лично в Министерството на войната, където в коридора, пред главното стълбище, срещнах министъра Дочо Христов. Той ме попита за подробности по случая и ми каза, че това е единственият начин да се справи държавата с нелегалните. Добави, че той има специални кредити, от които се давали награди за унищожени нелегални, и веднага ще изпрати един милион лева за раздаване на участвувалите. Парите трябваше да се разпределят от окол. управител и мен. Аз взех за отделението 160 000 лв. — „собствени на частта пари“, които се изразходват и отчитат, от ковчежника за подобрение бита на войниците. Научих, че полиц. началник Ценов взел известна сума лично за себе си, което ми направи лошо впечатление, но не исках да се намесвам в разпределението, което бяха направили той и Трифонов …

Именувам се подпоручик Здравко Веселинов Стефанов Парашкевов, 22-годишен от гр. София, ул. „Тракия“ № 24, офицер, женен, българин, неосъждан, казвам: На 30 април 1944 г. по повод партизанското нападение и ограбване на кооперацията в Ботунец генерал Кочо Стоянов — командир на сборния отряд, заповядал блокада на с. Ботунец. Там заварих да гори една къща, а друга войници разрушаваха. В зимника на училището имаше задържани около 16—17 души мъже и жени. Разпитът се произвеждаше от Христо Бураджиев и „Дедо“ — Коце Михайлов, и двамата разузнавачи от Р.О.2. От време на време влизаха майор Ченков, подпор. Георги Константинов, Захов, ген. Кочо Стоянов и аз. Всички арестувани бяха малтретирани. Горе, в училищния двор, бе събрано цялото мъжко население на Ботунец, пред което ген. К. Стоянов и майор Ченков произнесоха заплашителни речи, поканвайки населението да преследва партизаните и близките им и заплашвайки ги с разстрели, интернирания и палежи.

Във връзка с убийството на инж. Фратев и Младен Пенев: Фратев разбра къде го водиме и замоли за пощада, твърдейки че е невинен, че има жена и деца, В този момент Христо Бураджиев изкомандува „Хайде!“ и аз с един изстрел в ухото (дясното), както ме бе научил, го убих. Впоследствие Бураджиев ми даде дрехите на убития, а именно: сако, жилетка, панталон балтон … После Бураджиев застреля по същия начин и Младен Пенев.

Трайко Пандов, полиц. агент в гр. Хасково (досега е признал, че е извършил осемдесет убийства на комунисти и антифашисти): …Взех активно участие в побоищата и инквизициите над арестуваните по следния начин: качване на тавана, връзване с въже, като телата им лежат на пода, а краката им — издигнати половин метър височина от пода. Устата им завързана с червена кърпа и започваме да бием по краката с дървета, гуми и палки, докато изгубят съзнание…

Натискът с електрическа машинка прилагахме по следния начин: връзвахме ръцете, между ръцете и коленете слагахме — по нямане на тояга — една стара пушка. Един слагаше гривната на електрическата машинка на челото или врата, а друг въртеше и даваше ток. Останалите биехме…

За убийството на Жак Бенбасат: От нанесения бой по краката му се появиха мехурни рани и въпреки това боят продължаваше до пукване на мехурите и получаване на тежки рани, вследствие на които почина в Държавна болница. След смъртта му по заповед на коменданта Овчаров и полковник Маринов беше наредено да му се определи диагноза„двойна пневмония“.

За убийството на Станил Филев от с. Брестово: … биене с гума, газене с краката … Определи се диагнозата „скоротечна туберкулоза“ …

Подофицер Димо Цветков Димов от с. Българен, Харманлийско, на 30 години, казвам следното: …Декември 1943 година Арнаудов каза: „Има осем души шумкари и трябва да ги убиете, да не се плашите.“ Ние казахме: „Какво ще се плашим, ние сме свикнали …“

Именувам се Колю Димитров Колев от с. Тулово, Казанлъшко, 30-годишен: През месец ноември 1943 г. бях мобилизиран във втора ловна дружина в град Казанлък. Скоро се наложи да конвоирам дванадесет арестанти. Излязохме от селото и спряхме на една поляна. Ротният фелдфебел Маньо Петров им каза, че тук ще бъдат разстреляни, и ги запита каква смърт искат — лека или тежка …Именувам се Желязко Стефанов Чобанов, родом от град Карнобат, на 21 години: … През месец март 1944 г. бях задължен да се явя на служба в жандармерията… Бях научил войниците си да упражняват тормоз над населението, за да се сплаши и да не смее да помага на партизаните, поради което войниците ми безразборно биеха срещнатите по полето хора. Бил съм и аз лично с пистолета си, като на някои съм го слагал в устата… В деня на блокадата аз бих около 50 души … Една вечер арестувах едно евакуирано момиче… Накарах го да легне по гръб и да си вдигне краката и му пъхнах тоягата, с която го биех, в половия орган. Това стана в присъствието на други хора …

Именувам се Георги Тошев Ерменков от с. Литаково, на 24 години: … На 13 май 1944 г., след вечеря, полковник Дяковски заповяда да отида при камиона, където видях шест души, вързани един за друг… На около 200 метра след с. Стрезимировци единият избяга, а след километър спряхме… Подофицерът каза: „Стреляй право в тила!“ Аз се прицелих добре, като държах пистолета на около 30 сантиметра от тила на първия, теглих спусъка и той падна в канавката, така стана и с втория, и с третия. Останалите двама, преславският кмет и Любомир Баръмов, ги уби мотористът Зояков.


Именувам се Георги Христов Сомов от гр. Казанлък, 32-годишен: … Бях полицейски началник в град Казанлък, след това — ротен командир … Областният полицейски началник Димитров ми нареди трупа на Михаил Захариев да не предавам на близките му, за да го погребат, а да накарам някой от селото да го насече на парчета и тези парчета да бъдат разхвърляни на различни места, за да не ги намерят другарите му и да не ги издигнат като светиня .. . Извиках трима души, седнали пред общината, за караул и им дадох брадвата. Единият каза, че му е лошо, и избяга. Вторият без роптане взе брадвата и отсече главата и ръцете и каза, че повече не може. Третият без никакво роптане отсече краката. Кметският наместник с вила започна да слага в чувала отсечените части. Краката бяха дълги и не можаха да се съберат, той взе брадвата и ги пресече на две…

Вълчо Желязков: Вълчо, отрежи им главите — ми заповяда поручик Арнаудов. — Аз отказах, но той ми каза: „Хайде, почвай.“ Аз се усмихнах и отрязах на тримата главите, а на останалите двама — Слави Ненев.


СВИДЕТЕЛИТЕ:

Живко Иванов Стоянов: „… Поисках вода,а ми дадоха гъст разтвор от сол…

На петия ден се схванах съвсем… На седмия ден на някои арестувани дадоха храна. На мен ми дадоха на десетия, но аз не можех да ям… Поручик Риманов заповяда да не превързват раните ми и те започнаха да вонят… Майор Иванов нагло заявяваше в съда, че съм бил в такова състояние, защото съм имал някаква екзема и над всички ни било употребено само психическо въздействие. Ние, всички тридесет и пет подсъдими по военните конспирации през четиридесет и втора година, бяхме подложени на въздействие като това, което описах.  … Аз бях осъден на смърт.“

Баба Кула Маринова Найденова: „… Те ме вързаха в мазата, където ме държаха двадесет дена и дванадесет пъти ме биха… После той донесе една чаша вода и ми сипа в устата само две капчици, а аз му се молих да ми даде всичката вода… Когато си дойдох в селото, мъжът ми и децата ми бяха убити. Свалили ги в селото и жандармерията пеела … Една жена метнала риза на капитан Стоянов и му дала букет, че убил мъжа и децата ми…“

*Препечатано от сп. „Общество и право“, 1984 г.



840 лева на месец за всеки пълнолетен българин и 420 лева за дете - това предвижда концепцията за безусловен базов доход. Един от седемте й инициатори е икономистът Ивайло Кирилов, пише “Марица”.


В момента в ЕС тече референдум за въвеждането му и България има шанс да тръгне с пилотен проект.


Тези суми ще се полагат на всеки гражданин на страната, независимо дали работи или не и колко е заможен, обяснява Ивайло Кирилов пред вестника.


Нямат значение полът, етносът, образованието и професията, нито местожителството - достатъчно е да живее в България. Така ще се даде тласък на националната икономика, твърди експертът.


Революционната идея ще промени кардинално и данъчната политика. Ако се въведе безусловен базов доход, няма да е нужно да се облагат доходите на хората, а само потреблението им.


Досега по света са проведени над 40 подобни пилотни проекта и те са показали, че парите наготово не правят хората по-мързеливи, а напротив - те стават по-предприемчиви, защото живеят спокойно и без стрес за ежедневните си нужди.




 На 16 септември 1976 година кариерата на един 11-кратен световен рекордьор, 17-кратен световен шампион, 7 пъти шампион на СССР, 13 пъти европейски първенец по подводно плуване (Шаварш Карапетян) е била прекратена, защото този човек е извършил невиждан подвиг.

Тролейбус с 92 пътника пада в студените води на Ереванското езеро на 10-метра дълбочина. В близост се оказва по време на тренировка Шаварш и веднага се гмурка в непрогледната, мръсна, ледена вода, и спасява в течение на над 20 минути 20 обречени човека. 20 спасени живота на висока цена!

От ледената вода вади 37 души, 9 изплуват сами след като счупва стъклото и прави възможно излизането им. От извадените пострадали 20 оживяват. Общо 46 от пътниците умират при инцидента...


След като е разбил стъклото, тялото му търпи множество порязвания. Подвигът му коства двустранна бронхопневмония, усложнение от заразената кръв, тъй като в езерото са изхвърляли фекални води. Лекарите в болницата изобщо не са повярвали, че това е дело не на екип обучени спасители-водолази с екипировка, а на един единствен човек и то без специални съоръжения! 

Шаварш Карапетян се гмурка и спасява хора дотогава, докато самият той не губи съзнание, припадайки от умора.

Прекарал повече от месец в болницата, а за спорт вече било немислимо. 

Такива човеци и подвизи трябва да се дават за пример! 



Пророчицата Ванга, за която дълго време имаше твърдения, че е родена на 31 януари 1911 г. Все още в Уикипедия продължава да стои като рождена дата 31 януари, въпреки че още преди години фондация „Ванга“ доказа с оригинални документи, че тя е родена на 3 октомври 1911 година. Сред тях е и кръщелното й свидетелство от родното й място Струмица в днешна РС Македония. По този повод  гост в предаването „Ничия земя“ на Даниела Тренчева бе нейната племенница Красимира Стоянова.

Тя е първата, който разказва в книга за живота на леля си. Пророчицата приживе е потвърдила, че всичко в нея е вярно. Някои истории звучат невероятно, но са достоверни. Други няма да се харесат на държавници и на „приятелите“ на Ванга през годините, но отново са достоверни. Тя разказа за живота, ежедневието, срещите на Ванга, за начина по който тя е правила своите предсказания. Повече може да видите ТУК



Не ми достига стаж от 3 години и 3 месеца, трябва да си купя, а ми искат близо 5 хиляди лева, за да взимам минимална пенсия, споделя мъжът.Да си купиш пенсия. Минимална, която да получаваш всеки месец в остатъка от живота. Нейната цена е близо… 5000 лева.Историята на 64-годишния Димитър Вълчев е може би една от многото в страната, в която вместо спокойни старини, те очакват неспокойни дни. Работил повече от 35 години, но не може да се пенсионира, защото му е нужен още стаж, малко над 3 години.


Единственият изход е да си ги откупи, но не му достигат средства. Затова отправя молба към ръководството на Военното окръжие в Кърджали, където работи за последно, да остане още три месеца на работа, за да събере още някой лев. Целта - да се доближи до нужните 4 750 лева, с които да си купи пенсията. 


„Не ми достига стаж от 3 години и 3 месеца. 


Говорих с подполковника, ако има възможност да ме остави още три месеца на работа. Каза, че няма да има проблеми, но от Пловдив дойде заповед, с която ме освобождават понеже е изтекъл договорът“, разказва възрастният мъж.


Обръща се с молба и към Централното ръководство в София.„Иначе оставам на улицата, а и жена ми е трайно безработна, знаят, но никой не се застъпи. Единствено майор Белев се опита да направи нещо. Ходихме с него в София, обаче явно работата е била подготвена от тук и ме освободиха“, допълва Димитър.


В крайна сметка… 


„Получих писмо от НОИ, в което се казва, че имам да плащам определена сума - 4750 лв. за стажа, за да мога да се пенсионирам. 


Питат ме дали ще платя. 



Ами няма как, нужно е да платя. Ако не го направя, ще трябва да се пенсионирам на 70 години, по старост. Аз изобщо дали ще съм жив с тази азбестоза на белия дроб, която имам“, казва още Димитър Вълчев.


Обяснява, че се е разболял, работейки преди това дълги години в хлебозавод. Това е и една от причините да не може да се нагърби с каквато и да било работа.


В крайна сметка, необходимите близо 5000 лв. за стаж, ще плати неговият  племенник. След това Димитър ще чака решението на НОИ, за да разбере каква пенсия ще получава, а тя вероятно ще е:


„Минималната. Тя беше 250 лв, но сега с увеличението май ще е 300 лв. Така е, защото, където и да съм работил винаги съм получавал минимална заплата. И сега ако не платя парите не мога да се пенсионирам. Ако бях останал още 3 месеца на работа, щях да събера, поне по-голямата част, тъй като последните месеци получавах около 900 лв. Нямаше да вземам от хората заем и вече като излезе пенсията-ще се мъчим с жената. Аз съм карал цял живот с толкова, пак ще карам“, изрича Димитър Вълчев.


Тежката действителност. Възрастен, болен, безработен мъж, с 35 години стаж, но не може да се пенсионира, ако не плати няколко хиляди лева…/Блиц.бг/



Идеята за филма “Козият рог” по едноименния разказ на Николай Хайтов е на режисьора Методи Андонов. Докато обаче общата им рожба види бял свят на екрана, двамата водят дива творческа битка, каквато може да е битката само между личности, които отлично знаят силата на таланта си.

През 1970 г. сборникът “Диви разкази” на Хайтов вече трета година се къпе в читателската любов и по два от разказите в него са направени филми - “Шарен свят” и “Краят на песента”.

Методи Андонов е не само признатият театрален режисьор номер 1, но е заснел и два филма - “Бялата стая” и “Няма нищо по-хубаво от лошото време”.

Една вечер Андонов се обажда в дома на писателя с предложение да заснемат филм по разказа му “Мъжки времена”. Двамата отиват с москвича на режисьора до Черният кос край Владая и оттам пешком из Люлин планина. Обсъждат, спорят, натъкмяват героите и конфликтите, чудят се кои актьори да изберат.

Когато писателят е почти готов със сценария, една сутрин Методи Андонов му излиза с “ново двайсе”. Предната вечер препрочел за кой ли път “Козият рог” и окончателно се убедил, че това всъщност е истинският сюжет за голям игрален филм.

Режисьорът убеждава Хайтов първо да направят “Козият рог” и веднага след това - “Мъжки времена”. Следват нови разходки из Люлин планина, нови разпалени разговори и спорове. “За първи път имах работа с такъв режисьор - ще признае по-късно писателят. - Той искаше да стигна дори до молекулярното ниво на драмата и сюжета!”

После започва драмата в художествения съвет на Киноцентъра. В животоописанието си “През сито и решето” Хайтов пише, че сценарият му минал през съвета без никакви забележки. Но когато вечерта преди втория съвет получава режисьорската книга на Андонов, се хваща за главата. Книгата изобилства с промени, съкращения, дописани сцени...

На другия ден писателят взема думата пръв и категорично настоява режисьорската книга да се придържа към вече одобрения литературен сценарий. “Интересното бе, че всички без изключение членове на съвета предявиха същото изискване. А Христо Сантов направи обобщение в тоя смисъл”, твърди Хайтов.

Членове на съвета са Валери Петров, Людмил Стайков, Сашо Величков, Борислав Пунчев, Христо Христов, Петър Караангов. Протоколите пазят драматизма на споровете при обсъждането, което в обобщението си шефът на Кинематографията Сантов нарича “пълно с остри и крайни мнения”.

Корят режисьора, че мисли по друг начин, че се отклонява от литературния сценарий, смущава ги композицията на бъдещия филм, не харесват финала, предлагат филмът да започне от 62-а страница на режисьорската книга. “Аз сега не мога да кажа нищо, имам нужда от време да реагирам, защото трябва да се браня от всичко и всички”, отронва Методи в края на заседанието.

“Може би новаторството в подхода на режисьора се е оказало отвъд възможностите на съвета. Очакванията на членовете му за бъдещия филм сигурно са били по-близо до становището на Хайтов и затова са го подкрепили”, каза Невена, дъщерята на режисьора, която изигра ролята на малката Мария.

В крайна сметка режисьорската книга е върната за доработка, но “много вкиснат от тая работа” (според Хайтов) , Андонов заявява, че се отказва от снимането на филма. “Това си е чисто твоя работа, аз от сценария си няма да мръдна”, отвръща писателят.

Цяла седмица минава в пълно затишие, което, слава богу, не е последвано от буря, а от примирие. Една съботна вечер Андонов звъни у Хайтови и казва, че възстановява “отрязаните от сценария части”. Новата режисьорска книга е приета почти без забележки и двамата автори тръгват из Родопите да търсят места за снимки.

Ако обаче сравним готовия филм с разказа и литературния сценарий, ще видим, че всъщност Методи Андонов не е изневерил на идеята си за “Козият рог”

В разказа и в сценария жената на Караиван не умира по време на изнасилването, както е във филма, а полудява и отива в манастир. Караиван не е сакат, както го описва авторът в разказа си. Убийствата на насилниците във филма стават по съвсем различен начин. Мария не скача от скалата, а се задушава в пламъците на запалената от баща й къща на овчаря (Милен Пенев).

Всъщност важното е, че благодарение на творческия сблъсък между двама големи творци се роди шедьовър. Според няколко допитвания до професионалисти в края на миналия век “Козият рог” е най-добрият български филм, пише в киноенциклопедията “А-Я”. Вероятно това е най-награждаваната родна лента. Макар че и към вече заснетия филм има доста възражения, някои дори искат той да бъде досниман, премонтиран. Изключителният му зрителски успех обаче опровергава критиците, после филмът победоносно тръгва по световни екрани и международни фестивали.

При избора на актьорите кипват нови спорове и страсти, както се изразява Хайтов, и главно около кандидатите за главните роли - на Мария и на Караиван.

“Методи обигра десетина или повече гимназии в София и страната, за да търси подходящо младо момиче за ролята на Мария и след това ме покани да видя материала от пробните снимки на около девет кандидатки за главната роля”, споделя Хайтов.

Сценаристът иска да бъде пробвана и Катя Паскалева, която той вече познава от малката й роля като Найме в “Краят на песента”, заснет от Милен Николов по “дивия“ разказ “Ибрям Али”. Режисьорът обаче се спира на Мая Драгоманска.

Въпреки че я праща да учи езда, продължава да се колебае в избора си. Той познава добре качествата на актрисата, но някак “не му стои” за ролята на Мария.

Една вечер Андонов и Стефан Мавродиев, един от любимите му студенти във ВИТИЗ, отиват в Пазарджик, за да гледат “Както ви се харесва”, в която Паскалева играе главната роля. Тя ще е Мария, отсича режисьорът след края на спектакъла, впечатлен от играта на актрисата.

Образът на Караиван също сблъсква вкусовете на авторите. Писателят предлага тя да бъде изиграна от Апостол Карамитев, един от най-популярните тогава артисти. Методи обаче залага на Антон Горчев, който изглежда по-автентичен като полудивия Караиван, отколкото интелектуалният Карамитев.

“Тук Методи се оказа по-прав от мене и така нещата се уравновесиха”, признава Хайтов.

В ролята на малката Мария режисьорът снима втората си дъщеря Невена, която тогава е едва 6-годишна. Той иска от нея не да играе дете, а просто да се държи нормално и естествено.

Невена и днес има не само ярки спомени от приключението, но пази в съзнанието си дори миризмите на дрехите, които носят актьорите. Тези дрехи събират от селата около Рилския манастир, не са шити специално.“Козият рог” е всепризнатият връх в творчеството на Димо Коларов. Той е операторът и на четирите филма на Методи Андонов, но тук стига до виртуозност на черно-бялото изображение. Участници във филма твърдят, че по времето на снимките оператор и режисьор просто били като слети - едно тяло с две глави, които се допълват в идеите.

По-късно с неподражаемия си хумор Димо Коларов разказвал, че всъщност филмът е заснет много лесно, тъй като през деня пада яка работа, но нощите са пълни с веселба. Сутрин Методи Андонов се вглеждал в зениците на актьорите и така познава кой е злоупотребил с алкохола и го пращал да се освежи в планинския вир на близката река.

“Козият рог” е заснет за около месец и само за 156 хиляди лева - уникално малка сума дори за онези времена. Почти всички снимки са правени в метоха до Рилския манастир и кошарите около него. Екипът е толкова завладян от творческата магия, умело дирижирана от Методи Андонов, че всичко става сякаш на един дъх.

“Баща ми е имал предварително целия филм в главата си. Той винаги е знаел какво иска да направи и как точно да го стори”, разказа ми Невена Андонова. Той често обичал да цитира известната реплика на Фелини:

“Филмът е готов, значи можем да започнем да снимаме...”

Кадрите с изнасилването в началото, където Катя Паскалева е показана дибидюс, са най-важните - в тях е завръзката на сюжета, те предопределят и конфликтите в развитието му. Мотивират поведението на главния герой Караиван, който иска да промени природата на дъщеря си Мария в името на отмъщението, а според собствените му представи и на оцеляването.

Режисьорът Методи Андонов разработва постановката и кадрите на насилието с изключителен професионализъм. Той може би е бил предизвикан и от думите на един от членовете на художествения съвет. На първото обсъждане още на литературния сценарий, въпросният писател заявава, че бъдещият филм много ще изложи България пред света, защото е апологетика на отмъщението. И че зрителите, особено чуждестранните, ще видят една дива и примитивна България. Затова трябва да се сложат надписи и обяснения, за да се разграничи съвременната социалистическа действителност от показаната във филма.

Филмът наистина започва с такива пояснителни надписи: “Тази кървава история е станала през ХVII век. Тя започва с едно насилие...”

Методи Андонов избира без кастинг за ролите на насилници четирима актьори, които въобще не изглеждат зловещи. Не загрозява Тодор Колев, Климент Денчев, Марин Янев и Стефан Мавродиев и чрез средствата на грима. “Този избор е блестящият ход на добрия режисьор, иначе се получава като плакатна живопис”, каза ми Тодор Колев, който беше насилникът с бръснатата глава. Не се чудете обаче, че в надписите няма да видите актьор с това име. По идея на Методи Андонов той е изписан като Тодор Адамов - по прякора си Адама, с който бил известен като младеж в Шумен.

По време на снимките Методи Андонов е с персонален подход към актьорите. Прави го умишлено, за да мотивира всеки и да измъкне най-доброто от него за ролята му. Към Катя Паскалева например винаги е много мил, докато на Антон Горчев не пести никакви забележки. Но е безпощаден към всички по отношение на критериите си за крайния резултат във филма.

Преди снимането на сцените с изнасилването режисьорът прави много интересна психоатака. Както е много внимателен към актьорите, малко преди да се завърти камерата, изведнъж вдига лют скандал на хората от техническия екип. 

Истерията на Андонов стига дори до заплахи за уволнения и по своеобразен начин наелектризира обстановката, вдига градуса на напрежението, изправя“на нокти” актьорите

Според Тодор Колев сцените с изнасилването заснемат за един, максимум за два дни. Става лесно, защото всички са приятели. Но и трудно, понеже няма опит в такива сцени. Режисьорът снима актьорите насилници един по един с Катя Паскалева, другите при повечето от кадрите не присъстват в стаята. Андонов не дава никакви указания и напътствия, освен уточненията заради камерата, на лягането, колениченето, ставането и т.н. “Методи разчиташе на импровизацията ни, но в себе си беше решил и осмислил всеки един миг от сцените. Дори и финалния кадър, в който аз лежа с голата си глава върху голото тяло на Катя и камерата приближава към нас”, коментира Тодор Колев.

Преди началото на снимките най-притеснен е Климент Денчев,защото героят му пръв се нахвърля върху беззащитната жена. После режисьорът дълго време се шегува с Климбо.

Премиерата на “Козият рог” е на 14 февруари 1972 г. и според Хайтов до края на май само в България е гледан от 2 340 796 зрители.

След триумфа си по българските екрани филмът бързо превзема и световните. Той е единствената българска лента, номинирана и за фестивала в Кан, и за американските награди “Оскар”, но е препънат по двата пътя към най-престижните филмови места. И ако за френската Мека на киното причината е чуждестранна намеса, за оскарите работата май си е чисто наша българска.

Срещу показването на “Козият рог” на международния фестивал в Кан скача Турция. Южните ни съседи разчитат във филма силна антитурска насоченост и използват цялото си влияние в мюсюлманския свят, за да го спрат.

“Турското правителство направи голям демарш и не ни допусна в Кан”, обясни Павел Писарев. Освен натиск върху френския кабинет Анкара активира масов протест и на редица мюсюлмански страни като Алжир, Тунис, Мароко. Те също се обявяват против филма. На прожекция на “Козият рог” в Гърция турската делегация демонстративно напуска залата.

Въпреки усилията на Турция обаче филмът е купен от 62 държави. Първата му задгранична прожекция е на фестивала на авторските филми в испанското градче Беналмадена. Присъстват Хайтов, Андонов и Димо Коларов. Прожекцията започва при петнайсетина зрители в залата за 500 души, а когато след финалните надписи лампите светват, салонът е пълен и още стотина души стоят прави. Заради огромния интерес филмът е показан още 2 пъти - в зали с по 700 и 1200 места. На връщане от Испания авторите минават и през Германия на кинотържество във Висбаден. И там виждат как студените уж германци се вживяват във филма точно както и горещите испанци.

През 1972 г. “Козият рог” е един от осемте чуждестранни филма, номинирани за “Оскар”. От селекционната комисия в САЩ изпращат писмо с молба за копие, което да отговаря на съответни технически параметри, за да бъде излъчено пред главното жури. В България обаче не изработват такова копие.

“Козият рог” е и един от най-награждаваните български филми

На международния кинофестивал в Карлови Вари през 1972 г. печели специалната награда на журито, в Панама Катя Паскалева грабва приза за най-добра женска роля.

Следващата 1973 г. филмът е награден със “Сребърен Хюго” в Чикаго, с трета награда в Коломбо, Шри Ланка, а в Брюксел Паскалева отново взема отличие за най-добра роля - наградата “Фемина”. През 1974 г. от Сантарен, Португалия, лентата донася Голямата сребърна купа.

Но както се казва, никой не е пророк в собствената си страна. “Козият рог” има малшанса да се яви на Варненския кинофестивал в компанията на филма “Наковалня или чук”, посветен на 80-ата годишнина от рождението на Георги Димитров. Журито връчва “Златна роза” на режисьора му Христо Христов, а “Козият рог” получава първа награда и наградата на публиката, ЦК на ДКМС отличава Катя Паскалева за ролята на Мария.

През 1973 г. филмът е предложен за Димитровска награда, но не му я дават. Методи Андонов е отличен с нея посмъртно през следващата 1974 г.

Източник: 24 часа


От днес в България се влиза само с отрицателен PCR тест

От днес в България се влиза само с отрицателен PCR тест.Хората без такъв тест за коронавирус ще бъдат поставяни под 10-дневна карантина


България въвежда от днес до края на април изискването пристигащите граждани да предоставят документ за отрицателен резултат от PCR тест за коронавирус, проведен до 72 часа преди влизането в страната, съобщава БНТ.


Хората без такъв тест ще бъдат поставяни под 10-дневна карантина. Изключение от изискването се допуска за водачите на автобуси и товарни автомобили, извършващи международен превоз.



Един човек може се зарази повторно с различните варианти на коронавируса, каза проф.  Сорен Хайрабедян


Британският вариант на COVID-19 отдавна е у нас и най-вероятно ще измести циркулиращият в момента коронавирус, но доказването му е сложно и трудоемко. Има вероятност голямата заболеваемост през ноември и декември да се е дължала именно на новия мутант. Трябва да очакваме и други варианти на вируса. Това каза в „Тази сутрин“ по бТВ директорът на Института по биология и имунология на размножаването проф. Сорен Хайрабедян.


„Освен британския, южноафриканския и бразилския вариант на COVID-19 очакваме нови щамове, тъй като самите вируси постоянно мутират. Няма обаче да има рязка промяна в имуногенността на вируса. Мутантите могат да доведат до по-тежко протичане на вируса и до по-бързо разпространение на вируса“, добави той.


„Няма научен коментар и становище, че те ще избягат от ваксината, тъй като става въпрос за единични мутации в самия белтък, с който вирусът влиза в клетката. Това му дава предимство, тъй като промените са такива, че той по-бързо се свързва с мембраната и заразява другите клетки, т.е. ще има повече увреждания в тъканите за кратко време, но миутациите на отделни малки места в белтъка“, обясни имунологът. „Ваксините обаче използват целия белтък. Представете си, че имате пътна отсечка от 1 километър с няколко дупки по пътя! Дължината му се запазва, т.е. на практика показваме на имунната система целия белтък и тя започва да се обучава за него. За да може да избяга вирусът от ваксините, ще мине доста повече време“, добави той.


Може би след година ще има ваксина, която ще включва повече компоненти на вируса, прогнозира проф. Хайрабедян.


Според него е възможно един човек да изкара различните варианти на вируса, но те ще бъдат с по-леки симптоми, ако първият път заразата е прекарана тежко. 


„Вирусът заразява клетките, но има механизъм те да подават сигнал, че са заразени. Тогава клетки на имунната система отиват, правят нещо като скрининг и разпознавайки заразените ги убиват. Това е причина хората със силен имунитет да изкарат инфекцията по-леко и дори безсимптомно“, обясни той. 

Източник:flagman



Старши лейтенант Александър Прохоренко воюва срещу радикалните ислямисти в Сирия, в състава  на руския военен контингент от януари 2016 година. През март той преминава в тила на противника, откъдето предава координатите на вражески обекти, които руската бойна авиация поразява.

След седмица е разкрит и обкръжен от бойците на "Ислямска държава" край древния град Палмира. Старши лейтенант Прохоренко влиза в бой с екстремистите и се отбранява смело до последния си патрон. 

Отказва да се предаде, защото знае как се гаврят и измъчват главорезите - попадналите в плен преди да ги умъртвят. Затова предизвиква огъня върху себе си. Заедно със загиналия Прохоренко са унищожени и обкръжилите го бойци от Ислямска държава. Посмъртно е награден от президента Владимир Путин със званието "Герой на Русия."

Последните думи на руския офицер са:

Прохоренко: Те са тук. Искам атака от въздуха. Моля ви. Побързайте, това е краят. Предайте на семейството ми - обичам ги и умирам, сражавайки се за Родината!

Командир: Отговорът е отрицателен, връщайте се към зелената линия.

Прохоренко: Не мога. Командире, обкръжен съм. Те са тук. Не искам да ме вземат в плен. Искам атака от въздуха. Те ще се гаврят с мен и с униформата на Русия. Искам да умра с достойнство. Искам всички тези гадове да умрат заедно с мене. Моля ви, изпълнете последната ми воля - атакувайте от въздуха. При всички положения те ще ме убият.

Командир: Моля, потвърдете молбата си.

Прохоренко: Те са тук. Това е краят, другарю командир, благодаря ви. Разкажете на семейството ми и на Родината, която обичам. Кажете им, че бях храбър и се сражавах, но не мога повече да направя нищо. Моля, погрижете се за семейството ми, отмъстете за моята смърт. Другарю командир, прощавайте. Кажете на семейството ми, че много ги обичам.

Няколко месеца след смъртта на героя се ражда неговата дъщеричка Виолета. За това съобщи лично губернаторът на Оренбургска област Юлий Берг. Тя никога няма да види своя баща, който загина в битката с терористите, за  да живее тя и милиони деца по света в един мирен и по-сигурен свят. 

Дълбок поклон и вечна памет на героя!



Полуразрушени къщи и безлюдни блокове, сенки на хора, ръждясали и обрасли детски площадки. Граничното военно поделение се разпада, както и магазинът. И един антифашистки паметник. Това е останалото след загубения поминък от времето на Социализма, когато хората от местните села са работили в създадените тогава фабрики, имали са училища, кина, общини, болници, пътища и т.н. Даже летище са имали наблизо за всестранни нужди. Това е с. Звздец в Странджа. 






Днес, когато тук вече няма работа, училища и инфраструктура, селото (както повечето в Странджа) прилича на Чернобил, без радиация. Иначе, то се споменава за пръв път през XVII век под името Гьоктепе, като по онова време е важен животновъден център и едно от най-големите села в Странджа. В края на XVIII век и началото на XIX век е неколкократно опожарявано от кърджалии. В началото на XIX век в Гьоктепе е основано първото училище в Странджа, а жители на селото взимат участие в Руско-турската война от 1828 – 1829 г. Звездец е един от центровете на Преображенското въстание през 1903 г., като решението за началото му е взето в близката местност Петрова нива. За войвода на участъка е избран Киро Узунов.



Преди да има време да оближе сладоледа си, вземете го от него и отхапете 20%;

Докато детето ви гледа учудено, отхапете още 30%;

След това му дайте останалата част от сладоледа и му обяснете, че това прави държавата с всички пари, които някой спечели.

Ако всеки родител направи това, надявам се в страната да порасне поколение от хора, които ще разберат, че държавата няма свои пари - има само пари от данъкоплатци. И че данъкоплатците не само могат, но и трябва да наблюдават как правителствените служители харчат парите им."

Маргарет Тачър



Евгения Живкова е родена на 7 ноември 1965 година в семейството на Любомир Стойчев и Людмила Живкова, дъщеря на Тодор Живков. Завършва Националното експериментално училище през 1983 г., след което продължава образованието си в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със специалност история и втора специалност философия. Дипломира се през 1988 г. и започва работа в Института по култура към Българската академия на науките, специализирайки в областта на Харапската култура.


През 1991 г. създава модна къща „Жени Стил“, а 2 години по-късно прави първото самостоятелно ревю. Оттогава марката се налага с високото си качество и изискан стил, а Жени Живкова печели множество награди и признание за работата си.Два пъти е избирана за народен представител от Парламентарната група на „Коалиция за България“ – през 2001 г. в 39-то Народно събрание и през 2005 г. в 40-то Народно събрание.


Екипът на Vajno.bg се свърза с Жени Живкова, за да си поговорим за минало и настояще. Вижте какво каза тя в изключително интересния разговор:


– Г-жо Живкова, съвсем скоро отбелязвате свой юбилей. Обичате ли да правите лични равносметки? Какво си пожелавате за напред?


– Главното в момента е здравето. Важно е и да се запази бизнесът, защото е много трудно. Това е и една от целите ми в момента.


– Искате ли, примерно, вече да се радвате на внуци? И на какво искате да ги научите и да им разказвате?


– Време е вече, но това зависи от децата и дали са готови. Това е техен избор и аз не ги притискам.


– В момента сте насочила усилията си изцяло към модата. Промени ли се вкусът на българина през последните години и какво започнахме да обличаме повече?


– Наистина стилът на българина се промени към по-добро. Това, което прави впечатление е, че се доверяват все повече на български дрехи, въпреки че пазарът ни е залят от чужди марки. Аз имам предимно наблюдение върху женската мода, но мога да кажа, че и при мъжете има много добри български производители.


– Вие сте историк. Един от най-подготвените хора в България за древната мистичната Харапска цивилизация? Мина ли достатъчно време, за да направите безпристрастен анализ и да кажете кое беше доброто и лошото при социализма? От вашата лична гледна точка, а и като историк.


– Доста време мина. Имаше много положителни неща по време на социализма. Едно от тях е образованието. То беше наистина много добро. Все пак нека кажа, че аз лично не съм привърженик на тезата, че в момента българското образование е лошо. Тук децата придобиват много теоретични знания, което е по-различно от други държави.

Иначе за негативните неща – аз смятам, че фактите се преувеличават. Да, ние бяхме в социалистическия блок и Варшавския договор и трябваше да се съобразяваме с това, но аз познавам много обикновени хора, които пътуваха свободно не само в социалистическите страни. Преди 89-та година имаше някакво равенство, нямаше крайно бедни и просещи хора по улиците, имаше спокойствие в обществото и вяра в бъдещето. Духовността беше на много по-високо ниво, докато сега сме по-несигурни.


– Не смятате ли, че на Вас се пада тежката задача да издадете книга, в която да разкажете детайлно за вашето семейство и ролята му начело на държавата. Това да е един вид помирение с историята. Честно да опишете всичко, дори с риск да развенчаете добри или лоши митове за фамилията ви.


– Питали са ме много хора. Още не ми се пише. Може би някой ден, когато имам повече време и спокойствие. Никога не се знае кога на човек ще му дойде музата за писане.


– Интересно е какво Ви е казвала Баба Ванга за бъдещето на България. Какво ни очаква? А и какво е казвала за миналото. Знаем, че историци са ходили при нея и е казвала, че не оценяваме достатъчно ролята на Аспарух.


– Не, не сме коментирали тази тема. Когато съм ходила, бях по-млада и съм се интересувала от по-лични въпроси. Тя коментираше бъдещето на България с майка ми, но не мога да кажа подробности, защото не ги знам.


– Преди години разкрихте, че Тодор Живков е обмислял да се самоубие, защото е бил обграден от фашисти. Впоследствие обаче оцелява. Има ли други такива малко известни истории, които Ви е разказвал?


– Това го е разказвал и той самият. На първата му среща Ванга е видяла това и му е казала за тази обсада, както и че той е искал да се самоубие. Дядо ми разказа, че този случай не го е знаел никой дотогава.


– Има една изключително интересна среща, която така и не се е осъществила. Дядо Ви е искал да се срещне със Симеон II. Какво искаше да му каже или да си поговорят? Като че ли е знаел, че ще се върне в България, защото някъде бях чел, че искал да му стане съветник.


– През 1991-92 г. дядо ми смяташе, че едно евентуално връщане на Симеон ще бъде полезно за България, защото бяха много размирни времена. По-късно имаше предложение да се срещнат от хора, които познават и двамата. Те приеха, но дядо ми тогава се разболя и срещата не можа да се състои. Беше малко преди да почине.


– Какво искаше да си кажат?


– Просто да се видят като бивш държавен глава с цар на България. Да си говорят за политиката, за бъдещето.


– Като че ли Вие обаче станахте близка с царското семейство. Доня Маргарита е чест гост на ревютата Ви. Какво Ви сближи с тях и не е ли на пръв поглед това едно странно приятелство?


– Още година преди изборите (през 2001 г.) Симеон Сакскобургготски, Доня Маргарита и Калина бяха в „Царска Бистрица“ и тогава ме поканиха на среща. Тогава Бойко Борисов го охраняваше и чрез него се осъществи контактът. Аз приех поканата. Беше много приятна първата ни среща. Цялото им семейство са много широко скроени хора. Тогава той сподели и благодари, че имотът е много добре запазен през всичките тези години. Така се сприятелихме през годините. Когато е в България, Доня Маргарита идва на ревютата ми. Калина ми е идвала на гости. Въобще, ние сме в много добри отношения с тях. След изборите през 2001 г., Доня Маргарита дойде на асамблеята, която аз организирах на монумент „Камбаните“. Преди изборите имах предложение да се присъединя към НДСВ, което ми беше предадено пак чрез Бойко Борисов, но вече бях приела да се включа в листата на „Коалиция за България”. През всичките осем години, докато бях депутат, работихме много добре с колегите от НДСВ.


– Вярно ли е, че са обмисляли кандидатурата Ви и за президент по-късно?


– За президентските избори през 2012 г. имах номинации от партийни организации на БСП, тогава имахме и разговор по този въпрос със Сергей Станишев, но аз отказах. След това разговаряхме да се кандидатирам като вицепрезидент на Ивайло Калфин. Преди това имах предложение за вице на Георги Първанов за втория мандат през 2006 г., но тогава се взе друго решение, въпреки, че след дълго мислене аз се съгласих. Тогава Георги Божинов разговаря с мен. Имах номинации и за вице на Румен Радев.


– Отказала сте 3 пъти. Какво Ви спря тогава?


– Това, което ме е спирало е, че голяма част от живота ми е преминала в президентската институция, като част от семейството на държавен глава, и много добре познавам ограниченията на личната свобода, които налага този пост.


– Най-вероятно и за в бъдеще ще има подобни покани, ще ги откажете ли и тях?


– За в бъдеще не мога да кажа.


– Вече минаха 30 години от паметната 1989 г. Малко хора обаче знаят, че Тодор Живков е искал да подаде оставка, но да запази формално властта като председател на Държавния съвет. Това опит за плавен преход ли беше или сондаж на настроенията в партията и в Съветския съюз?


– Той една година преди това си подаде оставката, но не беше приета от Политбюро, след което имаше намерение да запази само за известно време поста на председател на Държавния съвет. Да се оттегли от партията и през това време да подготви друг, който да стане държавен глава. В крайна сметка настъпиха промените и събитията се развиха по друг начин. На прословутия пленум му благодариха. Дори му бяха обещали, че ще му оставят държавна вила, кола и грижи, каквито се полагат на бивш държавен глава, докато е жив, но впоследствие стана друго.


– Срещате се с Горбачов през 2001 г. Вярно ли е, че той Ви е казал, че Живков е голям държавник и ще остане в историята, та нали той е одобрил преврата срещу него? Да не би да е преосмислил Перестройката?


– Да, Александър Томов тогава беше посредник за тази среща и действително той тогава каза точно това. Не каза в прав текст, че е сгрешил, но може би го е мислил.


– Дядо Ви осъзнаваше ли недъзите на социализма и какво Ви казваше? Какво Ви споделяше за личните си срещи с ръководителите на различните държави? Коя от личностите Ви направи най-голямо впечатление и с какво точно? Имаше ли дневник, в които си пишеше всичко дядо Ви?


– Да, осъзнаваше ги. Той имаше много добри лични отношения с гръцките президенти и министър-председатели – Караманлис и Папандреу, с Жорж Марше, с Брежнев, разбира се, и с много други. Имаха много близки отношения дори и с Хелмут Кол, който го споменава в своите мемоари. Дядо ми нямаше дневник, но имаше много добра памет, която му помогна за написването на мемоарите.


– Доколко Тодор Живков можеше да влияе на съветската политика, която се налагаше и на България.


– През 1983 г., когато Горбачов идва на власт, те се срещат в Москва, след което дядо ми му изпраща писмо, в което посочва точно промените, които трябва да настъпят в социалистическия блок. На практика, Съветският съюз после ги открадна и ги нарече „Перестройка“.


– Т.е. идеята е на Тодор Живков?


– Да, дядо ми искаше да направи много промени в системата, като постепенно да се намалят и много от привилегиите на членовете на Централния комитет на БКП, например. Това, естествено, не се харесваше на тези кръгове. Искаше да се премине и към пазарна икономика още през 1987-88 г., всъщност в началото на 1989 година е приет Указ 56.


– А искал ли е чрез този преход да минем към западната сфера на влияние или се е опитвал да промени по този начин социалистическия блок отвътре?


– Да, искаше да има по-тесни контакти със западните държави. Затова бяхме и в много добри отношения с Германия, с Япония също. На връщане от едно от неговите посещения в Токио, е минал през Москва и се е срещнал с Брежнев. Казал му е, че иска да направи България като Япония в много сфери.


– А дали не се е страхувал, че Съветският съюз ще го възприеме като заплаха и ще го свали от власт?


– Затова трябваше постепенно да се правят тези промени и той ги правеше. Много неща станаха в България. Продавахме стоки в Съветския съюз и другите социалистически страни, бяха ни пълни заводите, хората имаха работа. Дори шиехме много дрехи за износ и същевременно развивахме активна международна дейност с капиталистическите държави, с арабските държави, въобще с целия останал свят.


– Гледали сте разстрела на Чаушеску по телевизията на Коледа през 1989 г. Страхуваше ли се дядо Ви, че ще последва това и в България? Не се ли замислихте в един момент, че ще е по-безопасно за семейството Ви да избягате от България?


– Страхувахме се, но не сме мислили да напускаме държавата. Не вярвахме нашите политици чак до такава степен да стигнат, но те пък направиха други неща. Вкараха дядо ми, Иван Славков и Тодор Славков в затвора, заведоха ни различни дела, обискираха ни няколко пъти.


– Имате архив на майка си. Кои са най-интересните неща в него. Мислите ли да ги публикувате или искате да запазите тази територия лична?


– Биха могли да се публикуват. Има писма от различни държавници, от Светослав Рьорих също. Тя се стараеше да разчупи политическите стереотипи. Идеята за Асамблея – Знаме на мира беше начин да се отвори България за света.


– Бойко Борисов често обвинява комунистите, а в същото време признава, че се е учил от Тодор Живков. Това не е ли странно явление? И какво щеше да каже дядо Ви, ако беше видял, че бодигардът му е министър-председател?


– Той нямаше да има против да е министър-председател, но определено някои изказвания не би ги одобрил. За съжаление, Бойко Борисов си позволява да говори такива неща и то доста често напоследък.


– Странно е как си се учил от Тодор Живков, а сега говориш срещу комунистите.


– Мисля, че трябва да го попитате него. И на мен не ми е приятно да слушам такива неща, особено при положение, че знам отношението му какво е било към дядо ми. Пред него той никога не си е позволявал да изразява подобни мнения.


– Какво мислите за случващото се в страната?


– Ако не беше започнала пандемията, може би пак щеше да има протести. Хората много обедняха. Много фирми са на ръба на оцеляването. Това допълнително подтикна хората да излязат на протести. Положението на икономиката, според мен, въобще не е розово в България.


– Подкрепяте ли протестиращите и смятате ли, че трябва да има предсрочни избори или е по-добре да се изчака до пролетта?


– Не остана много време до пролетта. Моето мнение е, че не е необходимо да се харчат допълнително пари. Така или иначе ще има редовни избори след няколко месеца. Това не го казвам, защото подкрепям ГЕРБ, а по чисто финансови причини. Не виждам какво толкова ще се спечели, ако в момента има парламентарни избори.


– Имате ли мнение и за случващото се в БСП?


– Не ми харесва случващото се в БСП. Винаги съм го казвала, че не трябва БСП да се разцепва и непрекъснато да има отцепили се хора. За съжаление, това започна още от 90-те години с отцепването на Евролевицата. Това е тенденция, която явно продължава.


 


Най-много са задържаните в Москва – 1201 души, на второ място е Санкт Петербург с 471 души. Предишният рекорд по арести е от акциите срещу корупцията в страната през юни 2017 г., когато в цяла Русия са били задържани 1769 души.


Предишният рекорд по арести е от акциите срещу корупцията в страната през юни 2017 г., когато в цяла Русия са били задържани 1769 души.


Сред задържаните вчера бе и съпругата на Навални Юлия, но снощи бе съобщено, че тя е освободена.Межународната общност осъди арестите по време на протестите в цяла Русия срещу задържането на опозиционера Алексей Навални. Сред задържаните беше и съпругата му, но по-късно стана ясно, че е освободена. 

Върховният представител на Европейския съюз за външни работи Жозеп Борел написа "съжалявам за масовите задържания и непропорционалното използване на сила".


Държавният департамент на Съединените щати също се обяви против, а външното министерство на Русия обвини Щатите в намеса и поощряване на протестите. 


Снимка: БГНЕС



Според медици е с 30 процента по-смъртоносен.Това обяви в предаването "Панорама" по обществената телевизия директорът на центъра по заразни и паразитни болести – проф. Тодор Кантарджиев. 


Новият вид на коронавируса е открит в пробите на осем пациенти, всички са в болнични заведения. А по-рано тази вечер в извънредно изявление британският премиер Борис Джонсън съобщи – новият щам, който беше открит във Великобритания, е по-смъртоносен.С около 30% по-смъртоносен е новият вариант на коронавируса, сочат първоначалните изследвания на британските учени. Това стана ясно по време на обръщение към нацията от премиера Борис Джонсън. 


"Освен че се разпространява по-бързо, сега също изглежда, че има някои доказателства, че новият вариант, идентифициран за първи път в Лондон и югоизточна Англия, може да бъде свързан с по-висока степен на смъртността", заяви той.


Математици са сравнили смъртността при хора, заразени с новата и старата версия на вируса. Досега се смяташе, че новият щам е между 30 и 70% по-заразен. Главният научен съветник на правителството заяви, че данните все още не са окончателни.


"Искам да подчертая, че около тези цифри има много несигурност и се нуждаем от повече работа, за да получим точна справка, но очевидно е притеснително, че това води до увеличаване на смъртността, както и до увеличаване на предаваемостта", коментира Патрик Валънс.Новият вариант е открит за първи път в Кент през септември. Това е най-често срещаната форма на вируса в Англия и Северна Ирландия и се е разпространила в повече от 50 страни. 


Очаква се ваксината на Pfizer и Oxford-AstraZeneca да работи срещу мутацията, която се появи за първи път в Обединеното кралство. От там обаче изразяват загриженост за други два варианта, появили се в Южна Африка и Бразилия. 

Източник:bgonair



Френската актриса Натали Делон, бивша съпруга на актьора Ален Делон, почина на 79-годишна възраст, съобщи синът им Антъни.

Натали и Ален бяха женени от 1964 до 1968 г., а синът им също стана актьор.

„Почивай в мир, мамо“, написа Антони Делон на страницата си в Instagram.


Причините за смъртта на актрисата не са посочени.Натали Делон участва в десетки филми. По-специално е участието във филма „Самурай“ (1967) на Жан-Пиер Мелвил, където играе заедно с Ален Делон.


Натали Делон, родена Франсин Кановас на 1 януари 1941 г. в Мароко, издава мемоарите си през 2006 г.


Бъдещата съпруга на Ален Делон пристига в Париж през 1962 г., след като е напуснала първия си мъж. Случайността среща 21-годишната жена със зелени очи с Делон и годеницата му Роми Шнайдер в столичен нощен клуб. Двамата се отдават на пламналата помежду им страст, преди Ален Делон да напусне Роми, за да се ожени за Натали през август 1964 г. в пълно уединение. След медения месец младоженците се установяват в Лос Анджелис, където се ражда синът им Антони. Отношенията на Натали и Ален Делон са бурни, а по времето, когато излиза "Самураят", атмосферата помежду им е изключително напрегната. Двойката се развежда през февруари 1969 г. 



Мозъчно сътресение, избит зъб, рани по главата, отоци по лицето, тялото и крайниците. Това е резултатът от побоя над 46-годишния Нешо Юруков от Панагюрище, който миналата седмица беше нападнат от местния бабаит Иван Балабанов-Вазелина и двама от бодигардовете му посред бял ден и пред очите на детето му.

За средната телесна повреда на жертвата още няма обвинен, но разследването продължава, коментираха пред "24 часа"от Окръжната прокуратура в Пазарджик.

Според експертизата Юруков е бит с твърд и тъп предмет, вероятно дръжката на пистолета на Иван Вазелина.

Обезобразеният мъж първо се страхувал да посочи душманина си, за да не му отмъстят, но после разказал всичко за инцидента.

След нападението над Нешо Юруков, не той, а лекарите от Спешна помощ сигнализирали в полицията за зверството.


Тогава бяха арестувани Иван Балабанов и двама от охранителите му, които обаче са освободени. Вазелина остана в ареста заради притежание на незаконен боен пистолет - престъпление, за което вече е осъждан през 2015 г.Тогава полицаи го спират за проверка, а той излязъл с незаконния пищов на кръста и ги питал защо го спират. Освен това той е проверяван за използване на фалшива диплома пред Пътна полиция, за което има отказ от образуване на наказателно преследване, но и жалба срещу него, както и за измами, а криминалните му регистрации за кражби и грабежи са от 2001 г.

След откриването на поредното нелегално оръжие в дома на Балабанов Районният съд в Панагюрище го остави на топло, а днес Вазелина ще моли втората инстанция - Окръжния съд в Пазарджик да го пусне на свобода.

Местните в Панагюрище наричат Иван Балабанов "Вазелина", защото бил много мазен, когато иска пари или уговаря някого за сделка. Той е известен с многото легенди за себе си, които сам изгражда - че е близък със столичен подземен бос, с магистрати и полицаи, чиито имена дори назовавал, за да респектира и да покаже, че е недосегаем.

Иначе бил чест гост в столичните казина, където пръскал хилядарки. Въпреки че няма собствен бизнес и живее в къщата на баба си, без да плаща дори здравните си осигуровки бабаитът от село Оборище до Панагюрище парадира с охрана, Ролс-ройс, джипове и лимузина мерцедес, всички с еднакви номера./Брадва.бг/



За внимателно разхлабване на ограниченията след 1-ви февруари работят здравните власти. Това обяви във Велико Търново здравният министър проф. Костадин Ангелов.„Решения под натиск никога не съм взимал. Ако позволим на емоцията или на ината да ни води тази битка, която проведохме до момента, много бързо ще я изгубим.", смята той. За отваряне на заведенията може да се говори чак в средата на февруари, подчерта още Ангелов, но само ако няма скок в заболелите,съобщи НОВА ТВ.


„След здравеопазването и образованието, ако нивото на заболеваемостта се запази и не се увеличи, постепенно ще започнем да отваряме и другите браншове. Първо на 4 февруари пускаме учениците от средното образование, спорта и културата. След тях, на 18 февруари идват ресторантите, кафенетата и моловете, а после и нощните заведения. Ресторантьорите и хотелиерите са един много важен бранш, но в този момент нашите приоритети са здравеопазването, образованието, културата и спорта”, заяви проф. Ангелов.


А масовата ваксинация срещу коронавирус у нас може да започне още през април. Прогнозата е на главния държавен здравен инспектор - доц. Ангел Кунчев.  Тази сутрин самият той получи първа доза от препарата на Pfizer. По думите му заразяването с COVID-19 между двете имунизации е напълно очаквано в ситуация на пандемия.Повод за коментара е случаят на двама медицински работници с положителни проби дни след ваксинирането им.  Става въпрос за санитарка от болницата в Харманли и лекар от белодробната болница в Хасково. И двамата са проявили симптоми на коронавирус около 10 дни след поставянето на първата доза от ваксината. В момента са на домашно лечение.


Според доц. Кунчев причина за заразяването е липсата на достатъчно създадени антитела преди реимунизацията. Това обаче нямало да попречи двамата здравни работници да получат и втора доза от препарата, когато състоянието им позволява.


Между двете дози на ваксината мерките трябва да продължат да се спазват стриктно, напомниха експертите, тъй като времето е достатъчно дълго, за да се срещнем с вируса. Леко засега протича инфекцията и при двамата заразени медицински работници в Хасковско. Втората им ваксинация обаче е отложена. „Няма проблем да бъдат ваксинирани, но това ще зависи от тяхното заболяване - ако е леко, това не е противопоказание, ако е тежко - ще се изчака. Няма краен период, в който да не може да бъде сложена втората, но колкото е по-близо, толкова по-добре”, обясни доц Кунчев.В столичната здравна инспекция доц. Кунчев получи първа доза от препарата на Pfizer. Масовата ваксинация може да започне още в края на април, твърдят експерите. Прогнозата обаче е само в случай, че следващата седмица препаратът на AstraZeneka получи одобрение в Европа.


„Количествата от всички производители се увеличават с много големи темпове особено след месец март. Ние вече в повечето райони довършихме първата фаза, започнахме работа с училища и старчески домове и ще има възможност много бързо да преминем към третата”, обясни Кунчев.


Според зам.-директорът на „Пирогов” - проф. Николай Габровски, към момента имунизацията у нас върви в задоволителни темпове. Това обаче можело рязко да се промени с новата по-заразна вариация на COVID- 19.


„Трябва да бъдем внимателни в отпускането на мерките, защото сегашната ни позиция е изключително добра, ако ние я запазим, дали ще се ваксинираме сега или след две, или три седмици, няма да има никакво значение, но ако имаме един нов щам и препълнени болници, това ще бъде загубено време”, заяви той.



Величествен таен подземен тунел пресича цяла България, твърди доц. Ангел Калинов, оглавявал дълги години катедрата по генетика към ВСИ – Пловдив.

След пенсионирането си се е отдал на голямата си страст – радиестезията, бил е председател на пловдивския Духовен център „Гея”.  „Аз съм бил в този тунел”- заклева се доцентът.

“Правен е от траките, седем метра е широк, с кон да вървиш. Близо до Асенова крепост край Асеновград има един параклис – „Св. Димитър”, оттам може да се влезе в него. Той започва от подножието на Родопите, минава под Балкана и край крепостта в Арчар, под Дунава и чак до Румънско”.


Целите Родопи били прорязани от такива мистериозни тунели. Край скалния феномен Белинташ имало много подземния коридори. „Там пък са големите съкровища на траките. Те са скрити в пещери край Равен камък и Момин камък. Съществува легенда, според която Александър Македонски е подарил на светилището на Белинташ златна колесница.”

Радиестезистът разполага със стара карта на подземията на Белинташ. В нея били посочени три олтара. Имало шест входа към залата, само два от тях са действащи, на останалите трябвало да се копае. Един от тунелите излизал в пещерите на резервата „Червената стена” над Бачково. „Съществува описание за една от пещерите там: „Ще влезнеш в 61-ия тунел, има бронзова врата. След нея еди-колко си стъпала… Този тунел е свързан директно с Бачковския манастир. В древността на мястото на манастира също е имало тракийско светилище”.

Край билния път, недалеч от Белинташ, доц Калинов е разкрил и тайниците на Вълчан войвода. Обяснява, че пещерите са били използвани като скривалища и от други хайдути. Все още никой не е влизал в пещерите и не се знае какво има скрито в тях. Причината е, че в проходите дебнели всякакви смъртоносни капани.Пловдивските тепета също са свързани с големия тунел, който стигал и до село Марково, разкрива доц. Калинов: „Над селото е имало друг дворец на Александър Македонски. Твърди се, че там е била скрита плячката от персийските му походи. Има гръцки и други описания за това. Смята се, че там е погребан и чичо му”.


Пловдивският Индиана Джоунс е открил под Младежкия хълм седем прохода, водещи към гробницата на тракийски цар. Според него те отговорят на седемте чакри от човешкото тяло. „В съседство на хълма е имало древно селище. Хората от него по подземен хотел са влизали в светилището, за да правят жертвоприношения. През тепето преминава и минерална вода, която идва от Родопите и влиза директно в царския дворец на Бунарджика. Той е бил строен от траките и след това модернизиран от Филип. Александър е живял като малък тук, а Аристотел е идвал да го обучава. В двореца на Бунарджика е имало големи бани. Същата вода излиза край село Войводино, а от там продължава до Хисаря”.  Стари пловдивчани помнят, че на Бунарджика е имало минерален извор, който е пресъхнал по време на земетресението през 1928 година.


Доц. Калинов установил, че дворецът се намирал на 40 м от някогашния ресторант „Големия Бунарджик”: „Ако се копае, ще се открие главният му вход, който е край тенис кортовете.

Радиестезистът е убеден, че невероятни тайни крие и Трихълмието. „Златна колесница като тази на Александър Македонски има скрита и под Стария град. От там също минава Големият тунел и под тепето излиза на античния стадион. Ако отидете зад Иконната галерия в Стария град, ще видите един от входовете на тунела. Това е само едно от разклоненията. В други са скрити несметни съкровища. Явно обаче има много капани. Има сведения за една френска експедиция, която още около 1925 г. е влязла в тунела под Стария град и… изчезнала. Повече никой не е видял французите. Ние искахме да влезем, но не ни пускаха. Ключа го държеше един свещеник от църквата „Св. Св. Константин и Елена”. Мисля, че сега ще бъде по-лесно да се вземе решение. Нужна е обаче специална екипировка, за да се проникне в тунела, със сигурност има много пропадания”. Доц. Калинов вярва, че цялата тази подземна мрежа от тунели ще бъде разкрита и ще стане достъпна за хората.


Източник:burgasnews.com



„Не знам за вас, но на мен вече ми писна една година да слушам собствениците на ресторантите и заведенията, които се оплакват колко са ощететни и как цялата криза най-много ги е поразила тях.

Все едно, разбираш ли, ние тук си живеем живота и бизнесът ни или работата ни цъфти както никога до сега.

Сега гледам ги подкрепили и някои български изпълнители, като нападнаха министъра на здравеопазването, защото бил казал, че отварянето на ресторантите и заведенията не било приоритет,съобщи сайтът onovini.eu

Ами извинявам се, но какъв приоритет са те?а ходиш в ресторант или заведение, слушайки някой, който ще ти пее (а може и да вие) на ухото, не е необходимост, а лукс, който малцина могат да си позволят и в нормални времена, а да не говорим в такива, каквито са сега в момента.

Всеки един от нас е засегнат по един или друг начин.Ние примерно сме във фитнес бранша и в последната една година сме работили само три месеца.

Нямаме доставки за вкъщи и такива неща, целият ни персонал е в неплатен отпуск, но стискаме зъби и чакаме да мине това.

Цяла Европа е в колапс, всичко е затворено, но на нас манджата, пиенето и джангърът са ни най-големият проблем.“


senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации