петък, 2 август 2019 г.

Точно преди 75 години, в началото на август 1943 г., Държавният комитет за отбрана на СССР решава Червената армия да бъде въоръжена с нови видове бронирана и артилерийска бойна техника, с която да парира германските "гиганти", появили се в полетата около Курск.

На първата линия на фронта влизат оръжия като тежкия танк ИС-1, 152-мм гаубица образец 1943 г. Д-1, самоходните артилерийски установки Су-122 и Су-152. Новата съветска бронирана техника сериозно парира досегашното господство  на германските танкове, сред които са Pz.Kpfw.VI Tiger,  PzKpfw V Panther и Sd.Kfz.184 Ferdinand, особено през периода юли-август 1943 г., когато се разиграва великата Битка при Курск. Появата на новите германски бронирани средства, които по ниво на защитата и мощност сериозно превъзхождат съветските танкове, налага спешна модернизация на бойната техника. С новите бронирани "чудовища" Червената армия е способна да влезе в директен фронтален сблъсък с германските танкови дивизии, без да използва предишната тактика на продължително и безконечно окопаване на първата линия на фронта, която е изключително изтощителна за съветските танкови бригади.


ИС-1 с оръдие Д-5 калибър 85мм

Wikipedia
ИС-1 (или ИС-85 – наименование, което получава по калибъра на основното си оръжие) е дълбоко модернизирана версия на съветските тежки танкове КВ-1 и КВ-1С, които са на практика неунищожими от германската противотанкова артилерия през първите години на Втората световна война. Изпитанията на новия танк, които се провеждат от 22 март до 19 април 1943 г., завършват изключително успешно. Комисията стига до заключението, че танкът, макар и по-лек от своите предшественици, ги превъзхожда с по-силната си броня и по-високата си скорост на движение.

ИС-1 (ИС-85) е въоръжен с нови оръдия Д-5Т с калибър 85 мм, които заради по-сложната си конструкция спрямо по-старите модели се произвеждат в ограничена бройка. Балистичните им способности са наистина отлични. Оръдията могат да унищожат германски тежък танк Pz.Kpfw.VI Tiger на разстояние 1000 м, което за тогавашните стандарти е голямо постижение.

По съветски данни бронебойният снаряд БР-365 без проблем пробивал бронирана повърхност с дебелина 111 м на разстояние 500 м, а на два пъти по-голяма дистанция при същите условия – с дебелина 102 мм. Подкалибреният снаряд БР-365П можел да пробива бронирана повърхност с дебелина 140 мм на разстояние 500 м. А при ъгъл на съприкосновение от относително нормалните 30 градуса при стрелба от упор снарядът БР-365 пробивал 98 мм, а на 600-1000 м – брони с дебелина 88-83 мм.

Муниции за оръдие Д-5 калибър 85мм

Wikipedia
В периода януари-март следващата година оръдието се превръща в неразделна част от модернизираните средни танкове Т-35-85, който, според експерти и от Изток, и от Запад, е може би най-добрият танк от Втората световна война.

Трябва да се отбележи, че тежкият танк ИС-1 е основоположник на ново семейство съветски танкове, които в сравнително ограничена серия се използват от Червената армия. Общо са произведени 130 такива танка, използвани в операцията по освобождението на Украйна, разиграла се през зимата и пролетта на 1944 година. ИС-1 се проявява като достоен противник в борбата с фамозните германски тежки танкове като Pz.Kpfw.VI Tiger, въоръжени с оръдия KwK 36 L/56 у с 88 мм калибър. Предната му защитна броня е с дебелина 120 мм под наклон от 30 градуса, благодарение на което танкът може да удържи директен удар от разстояние 500 метра. По-нататъшната модернизация на германските танкове с нови видове муниции и допълнителна бронезащита скоро правят първата версия на семейството на ИС недостатъчно ефикасна в бойните действия. Още през ноември 1943 г. на въоръжение влиза модернизираната версия ИС-2, екипирана с още по-мощните оръдия Д-25Т с калибър 122 мм, способни да пробият и германските тежки танкове като Pz.Kpfw. VI Ausf. B Tiger II.

Д-1
Гаубица Д-1 калибър 152мм

Wikipedia
Гаубицата Д-1 с калибър 152 мм е приета на въоръжение на мястото на изключително качествената, но технически остаряла тежка съветска гаубица М-10 1938, свалена от производство през есента на 1941 година. Модернизацията засяга основно габаритите на новата гаубица, която е по-лека от М-10 и може далеч по-ефикасно да се транспортира до различните части на фронта, където често липсват комуникации. Цялостната експлоатация на новата гаубица е далеч по-проста, особено техническата ѝ поддръжка, ремонта и останалите важни фактори, имащи значение за нейната бойна употреба.

Д-1 започва да се използва активно във финалните етапи на Втората световна война в периода 1944-45 година. Оръжието е замислено като основно бойно средство за корпусната артилерия с обсег до 12 400 метра. Огънят от тази гаубица ефективно унищожава живата сила на врага както в открити пространства, така и в укрепления като бункери, барикадирани жилищни сгради, превърнати в точки за стрелба и т.н.

Осколочно-фугасната гаубична граната ОФ-530 покрива площ от 2100 кв. м: 70 м по фронта и 30 м в дълбочина. Експлозията на гранатата в земята прави кратер с диаметър 3,5 м и дълбочина 1,2 м. Благодарение на своята мобилност гаубицата е особено подходяща за "контрастрелба" по неприятелски позиции в близката тактическа дълбочина на фронта. Освен за жива сила, Д-1 успешно служи и за унищожаване на вражеска бронирана техника (танкови и самоходни оръдия). Съветските артилерийци особено високо ценят нейната прецизност, голямата разрушителна мощ на гранатите и лесната експлоатация и поддръжка.

През периода от 1943 до 1945 г. са произведени около 800 такива гаубици. Правят се до 1949 г., като за общо шестте години са произведени 2827 гаубици от този тип. След края на Втората световна война много държави купуват това оръжие за собствените си въоръжени сили. Сред тях са Китай, Афганистан, Унгария, Ирак, Мозамбик, Сирия, Куба, Албания и др.

Су-122

YouTube
Самоходната артилерийска установка СУ-122 формално влиза на въоръжение в Червената армия през август 1943 г., като серийното ѝ производство започва още през декември 1942 година. Причината за забавянето е, че в оръжието са направени доста подобрения в развойната фаза. СУ-122 е един от първите развойни проекти за самоходно артилерийско оръжие, влезли в серийно производство. Първото му бойно участие е през февруари 1943 г. в състава на 54-а армия на Волховския фронт.

СУ-122 е модификация на дивизионната гаубица М-30/1938 с калибър 122 мм. Между нея и самоходния ѝ вариант, интегриран в СУ-122, няма кой знае какви драстични разлики, с изключение на механизмите за управление и прицелване. Ефективният ѝ обсег е 3,6-8 км и зависи от вида на използваните муниции. Кумулативната граната БП-460А може да пробие хомогенна стоманена плоча с дебелина 100-160 мм под ъгъл 90 градуса. Затова тя успешно се използва против стандартните основни бойни танкове на врага. За прецизен удар от това оръдие е нужен вещ и хладнокръвен екипаж, тъй като всяка грешка би могла да изложи СУ-122 и хората в него на голяма опасност – машината е сравнително слаба срещу модерните германски танкови оръдия с калибър 75/88 мм. Оръжието има далеч по-голям успех в действия срещу живата сила на неприятеля и слабоукрепени цели, както и срещу артилерийски позиции на врага непосредствено на първата линия на фронта и в тактическата му дълбочина. Така в огромен брой от случаите при нападение СУ-122 са разполагани във втория ешелон зад основните бойни танкове.

По време на войната са произведени около 650 СУ-122.


СУ-152



Wikipedia
Тежката самоходна артилерийска установка СУ-152 е създадена на базата на тежкия танк КВ-1С. На него е монтиран брониран корпус със силно основно въоръжение, което се състои от гаубица МЛ-20С с калибър на цевта от 152 мм. Така това е по-скоро класическо огнестрелно оръдие за стрелкова подкрепа, отколкото противотанково средство.

Прозвището на тази установка "Зверобой" не идва случайно. Дебютът ѝ е в най-тежкия танков сблъсък на света – Битката при Курск, която се разиграва през лятото на 1943 година. И макар и общият брой на тези самоходни "зверове" на бойното поле да не надвишава 24 единици, те достойно заслужават прозвището си. На практика от всички видове съветска бронирана техника на въоръжение в Червената армия по онова време единствено СУ-152 е в състояние да се бори равноправно с новите и модернизирани германски танкове и машини на по-дълги разстояния.

Слободан Джукич


Например, екипажът в СУ-152, командван от майор Санковски само за ден изважда от строя 10 противникови танка. Групата от 24 СУ-152, участвали в Битката при Курск, успява да унищожи и да нанесе тежки щети на 12 тежки немски танкове тип Pz.Kpfw.VI Tiger.

За периода февруари 1943 – януари 1944 г. са произведени общо 670 бр. СУ-152.

Източник:bg.rbth.com


ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ👇
СПОДЕЛИ НОВИНАТА??

0 коментара:

Публикуване на коментар

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

Предоставено от Blogger.
senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив 2

Архив 1

ЛЮБОПИТНО

КОНТАКТИ: