Само дни след избирането на новия български президент Румен Радев, социолози и политици започнаха да говорят за късата историческа памет на българите. Може би защото зад генерал Радев застана втората по големина политическа партия в България БСП, твърдейки, че кандидатът е независим, а междувременно за пореден път „десницата“ се саморазцепи и по този начин се самоунищожи – все събития, които вече са се случвали и то преди не чак толкова много години. 

Факт е, че мнозина от българите действително забравят за какви хора гласуват, какви хора харесват и кого издигат в култ. В ерата на виртуалната памет обаче всеки може да си припомни важни събития от политическия живот на страната ни, стига да има желание за това. Попаднахме на видео, което показва празненството по случай 45-годишнината на Вежди Рашидов на 14 декември 1996 г. По това време България е управлявана от БСП, а министър-председател на страната е Жан Виденов.

Компанията „Мултигруп“, начело с Илия Павлов, чества празника на Рашидов в ресторант „България“, а сред гостите са най-различни хора, оставили по един или друг начин следа в историята на България. На архивните кадри ясно се виждат президентът Желю Желев и неговата съпруга Мария, които танцуват хоро за здравето на рожденика, депутатът от СДС Венцислав Димитров, Ахмед Доган, както и много представители на културните среди у нас – покойният режисьор Крикор Азарян, илюзионистът Астор и др. Любопитното е, че сред гостите е и Слави Трифонов, за чийто референдум преди няколко дни гласуваха над 3.5 милиона българи. Илия Павлов, Вежди Рашидов и техните скъпи гости се забавляват над пищна трапеза в години на страшна инфлация. Само седмица след този „купон“ обаче Виденов ще подаде оставка, а в началото на 1997 г. България официално ще навлезе в тежка политическа криза.

Гледайте видеото и се замислете – толкова отдавна ли са се случили тези неща, че вече сме ги забравили?


Снимка:България днес Източник:www.actualno.com

РЕКЛАМА
СПОДЕЛИ👉
ФЕЙСБУК КОМЕНТАРИ👇
РЕКЛАМА

1 коментар:

senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации