21:18:00
Подп. о.р. д–р инж.Красимир Михайлов Стоянов летец–пилот от ВВС
От 2012 г. е ръководител на Авиокосмическия център с Планетариума в Учебно–възпитателен център на СОК „Камчия“.Роден е на 24.01.1961 г. в гр.Варна. Основно и средно образование завършл в родния град.
В периода от 1979 до 1984 учи и завършва успешно ВНВВУ „Г. Бенковски“ в гр. Долна Митрополия.
На 10.01.1987 г. след избирането му заминава за Звездното градче, където в Центъра за подготовка на космонавти преминава пълния курс на подготовка за космонавт–изследовател за втория Българо–руски космически полет, осъществен от 07 до 17.06.1988 г., но остава в дублиращия екипаж.През 1991 г. защитава дисертация във ВВИА „Н.Е. Жуковски“ гр.Москва, и след завръщането си заема различни длъжност в Института за космически изследвания и технологии към БАН, включително и до негов пом.директор.
През периода 2000–2008 г. се завръща отново и служи в редиците на Българските ВВС. След което се пенсионира.„Учени и специалисти от различни институции на България приемат предизвикателствата за изследване и изучаване на космоса и резултатите не закъсняват. През 1972 г. България се нарежда като 18 космическа държава в ранглистата на ООН, запускайки първия свой космически прибор. През 1979 г. с полета на първия български космонавт Георги Иванов нашата страна се включи в пилотирани космически полети и стана шестата държава в света, която има свой космонавт.
Към космическите победи е и осъществяването на полета на втория български космонавт Александър Александров през 1988 г. За космическия полет беше утвърден космически проект „Шипка“ , получил това име, тъй като „Шипка“ е символ на историческата дружба между нашите народи – Бълтария и Русия. Той включваше научно-техничеката програма и цялостната дейност по подготовката и провеждането на втория българо-руски /тогава съветски / космически полет и стана венец на научно-техническите достижения на Република България в космическите изследвания.
За мое щастие бях одобрен, след подбора от около 300 летци от ВВС, да премина и успешно да завърша пълния курс на подготовка за космонавт–изследовател в Центъра за подготовка на космонавти в Звездното градче през 1987–1988 г. Всички сме чували за невероятните психически и физически трудности, сложности, проблеми и прегради, с които се сблъскват бъдещите космонавти, особено тези от тях, които бяха първопроходци. А да не говорим за изпълнението на космическите полети, тъй като всеки сам по себе си носи своя характерна особеност и идивидуалност. Информативно мога да спомена, че подготовката, както и нашата, се състои от два основни етапа – теоретическа и практическа (в състав на космическия екипаж), и протича в различен времеви период – в зависимост от типа на експедицията (дълговременна или краткосрочна), от година и половина, две, та дори и три, четири.
Който има желание, винаги може да намери по–подробна информация както за космическите полети, така и за самата подготовка, но не и в достатъчно подробности и детайли. Имено това ме провокира да опиша по–пълно една от съпътстващите тренировки, оставила своя отпечатък и спомен завинаги. Разбира се, далеч съм от мисълта да забравя за неописуемите преживявания, общуване, срещи и разговори с летците–космонавти, а още повече с тези, които бяха в първия отряд (за съжаление много от тях вече не са сред нас), но да се върна на темата.
По време на подготовката за космически полет всеки един от екипажите, които минимум са два, а понякога и повече, провеждат тренировки за оцеляване при приземяване в сурови климатични условия и географски зони или при приводняване в море, океан и т.н. В зависимост от годишното време на планирания полет се изпълнява, ако е през зимните месеци първия вид тренировка, а през летните – втория.
Понякога на екипажите се налага да преминат и през двете. Тъй като нашият втори българо–руски космически полет предстоеше да се изпълни през м. юни 1988 г. двата екипажа преминахме тренировки за оцеляване при приводняване. Казвам тренировки защото има две възможности след приводняването. Ако евакуацията е срочна и не търпи отлагане, то тогава космонавтите, намиращи се в скафандри, ги херметезират, поставят надуваеми пояси и напускат спускаемия апарат, като предварително са изхвърлили във водата необходимите и поставени в херметични пакети документации.
В случай, че условията позволяват, екипажа преминава към втория начин на евакуация.Спускаемият апарат с космонавтите, облечени в скафандри, се спуска от кораб, който се намира в открито море (тренировката се провежда в Черно море). Позата в която се намира космонавта може да се оприличи като ембриона в утробата на майката. Пространството е изключително малко в спускаемия апарат, особено за трима човека, а креслата в които се намират са V–образно разположени. Пристъпва се към сваляне на скафандрите, които се обличат и събличат сравнително трудно, особено без помощ и съдействие. За целта, по определен ред, всеки член от екипажа ляга напречно върху другите два и сваля скафандъра. Следва обличане на полетния костюм, топлозащитния костюм (осигуряващ нормална телесна температура при минус 70 градуса), водонепроницаемия костюм и поставяне на надуваемия пояс. Остава единствено открито лицето. Отаря се люка и подред напускат или по скоро скачат във водата космонавта–изследовател, бордния инженер и командира на екипажа. Може да си представите формата на спускаемия апарат, която е пресечен конус или наподобяваща на автомобилен фар.
При спокойни води той е стабилен, но при вълнение започкат колебания по трите му оси и се добавя и едно постъпателно движение нагоре–надолу. Нашата тренировка започна при спокойно море, но вълнението, което се появи, започна постепено да се услива и достигна до 4,5 бала. При 4 бала по инктрукция тренировката се прекратява, но ръководителя ни гласува доверие и продължихме до края. В противен случай трябваше да я повторим на следващия ден. Тренировка и евакуация продължили 4:30 ч. по време на която загубих около 5 кг. от собственото си тегло. Човек не би издържал в сауна дори и 20 мин., а ние в подобни условия успяхме. Лекарите твърдят, че човек загубил 6 кг. от теглото си за такъв кратък период от време, загива. Не мога да ви опиша онова чувство на блаженство, което изпитах след напускането на спускаемия апарат и попадайки във водата. Само това, че лицето ми се намокри и разхлади, създаваше удовлетворение и усещане, че отново съм се родил.
Трудно е да си представя как един обикновен човек без психическа и физичаска подготовка би издържал всичко това. И силните колебания на спускаемия апарат, вследствие на голямото вълнение, и непредсказуемите удари по главата и крайниците, които трябваше да понасяме, и високата температура, както в апарата, така и телесната, и обилното потоотделяне вследствие на липсваща вентилация в костюмите. Независимо от сложноста и трудните моменти, тренировката за оцеляване при приводняване премина успешно и нашия космически екипаж заслужено получи отлична оценка. Ще си позволя да кажа само това, че не може да се деференцира кои етапи от подготовката са по–леки или по–трудни, тъй като всички те имат своите специфични особености и сложност.
