неделя, 30 септември 2018 г.

В стола на завода порция таратор, боб, крем-какао и четвърт хляб струваше 0,25 лв. През 1962 г. на 17 г. завърших професионално образование. Постъпих на работа в КЗ “Г. Димитров” – гордостта на града, като корабен тръбар.

В стола на завода порция таратор, боб, крем-какао и четвърт хляб струваше 0,25 лв. Когато ястието беше с месо – около 0,60 лв.

По-късно храната за корабостроителите от основните цехове стана безплатна и се полагаше по кофичка кисело мляко на смяна.
Неусетно минаха две години и влязох в казармата (ако съм сега на 19 години, пак ще служа с желание), но мястото ми в цеха беше запазено. След уволнението се върнах пак в цеха при същата бригада. Строяхме танкери и малки пътнически кораби за СССР – “страна, която ни пороби”. В края на всяка година братушките подписваха, че корабите са готови, за да влезе валута в хазната, а довършителните работи продължаваха до края на февруари на следващата година. В завода се развиваше масово физкултурна дейност.

На 23 г. се разболях от остър гастрит. Цеховият лекар ми определи дата, когато да получа от него безплатна карта за Старозагорски минерални бани, но понеже не отидох да я взема, д-р Владимиров я донесе в цеха. Само дето не ми издърпа ушите заради моето лекомислие. Загриженост и отговорност имаше в цеховете. Лекари и стоматолози се грижеха за здравето на работниците с отговорност.

Записах се да уча механотехника. Работех по седем часа, а осмия го плащаше заводът. Всяка година ползвах 12 работни дни за ученическа отпуска. Когато подготвях дипломната работа и макет, ползвах 30 дни платен отпуск. Като се дипломирах, веднага ме назначиха технолог. Избраха ме за секретар на комсомола. Сключихме шефство с комсомолки – текстилки от ТК “1 май”. На забави и излети се опознавахме и създавахме семейства. С моята съпруга се запознахме на комсомолски семинар и вече 43 г. сме заедно.
С всяка измината година корабостроителите се квалифицираха, навлязоха новости в българското корабостроене. Започнаха да идват поръчки от западни страни. Корабостроенето се превърна в основно направление на машиностроенето. Построихме 100 000-тонен танкер. Работехме, творяхме, почивахме рационално. С жената и двете ни деца сме ходили 12 пъти на курорт.

През 1975 г. постъпих в органите на МВР. Всяка година попълвахме вещеви заявки. Тъй като дрехите и обувките бяха предостатъчни, на всяка втора година си пишехме от 80 до 100 лева, които получавахме на ръка. Не проявихме желание непременно да глобяваме.
Профилактиката беше основно направление в нашата работа. Служил съм на пристанище Варна-запад, фериботен комплекс, и съм свидетел на натоварените с агнета и телета кораби, предназначени за Сирия, Иран и т.н.

Ядяхме качествено месо с печат от “Родопа”, а не както сега – от Нова Зеландия
Като чуя, че днес колегите от МВР работят с износени дрехи и кубинки, ми става мъчно. А им намаляват годишния отпуск. Всеки, в повечето случаи, се снабдяваше с жилище и други неща с кредити, които се изплащаха без проблеми. Банките бяха народни, а сега са крадливи.

Дойде тъй очакваната демокрация – псевдодемокрация.
Иван Костов обяви корабостроителния завод в несъстоятелност. Разпродаде се БМФ. Замлъкнаха и други фабрики и предприятия. Срина се икономиката във Варна.

Искам да завърша с това, че новоизлюпените демократи са бивши членове на БКП – БСП. Когато са ги приемали в партията, са се клели в нейния устав да й бъдат верни и да не стават ренегати. И до днес си пазя комсомолската и партийната книжка. А на идиотите от Габрово ще кажа: Не осквернявайте паметника на Митко Палаузов – детето герой! Омразата у децата на Габрово и агресията я насаждате вие. Щом аз, дядо на 71 г., от време на време препрочитам моменти от книгата за Митко и я препоръчвам на децата си, няма опасност да станат агресивни. Погледнете филмите от различните канали на телевизията и ще видите откъде идват агресията, изнасилванията, кражбите, убийствата и т.н.

Петко АЛЕКСАНДРОВ, Варна
ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ👇
loading...
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👇

2 коментара:

  1. Ами точни спомени за цените в столовете нямам, но вижте тук до какво са водели (нереално) ниските цени:
    https://kiselec1.blogspot.com/2018/12/8.html
    (Между другото в момента, когато е писан този протокол от линка ние имаме сериозни финансови проблеми, та се налага от СССР да ни спасяват)
    За корабостроителните и ремонтните заводи - ако писалият текста действително е работил в този бранш, няма начин да не знае, че например след войната има голямо търсене и строене на плавателни съдове по света, вкл. военни, и ние си строим заводи да не останем назад и да си покрием нуждите. но в един момент настъпва насищане на пазара по света. и тогава оцеляват най-ефективните (япония, германия и др.) или най-евтините (напр. китай - и в западна европа се страхуват от тяхната конкуренция и ниски цени). ние май не сме били нито едното нито другото. проблемите на тези заводи май нямат много общо с демокрацията.
    (на линка горе намерете постинга „Призраци от стенограмите 5“ и вижте какво е било положението на кораборемонтните заводи, а и не само при тях - не са им оставяли пари за ново оборудване, и като е настъпила демокрацията много от фабриките и заводите са били морално остарели и неконкурентоспособни. Това е било между другото защото парите, нужни за оборудване, са отивали за да се покрият ниските цени на стоките.... )

    ОтговорИзтриване
  2. Не съществува нещо което да е "без пари" или да е "безплатно", ако то е такова, това е защото на някой някаде другаде не е платено дължимото му и неговия труд е ограбен за да се облажат други - типично по комунистически. Когато това което може да се краде и разпределя/раздава свърши - идва и логичния крах ....

    ОтговорИзтриване

ТОП-ПУБЛИКАЦИИ

Предоставено от Blogger.
senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Архив 2

Архив 1

ЛЮБОПИТНО

КОНТАКТИ: