За големите градове се установи като най-подходящо пре­возно средство облекченият метрополитен или метрополитен от нов градски тип с подземни участъци в централното град­ско ядро и на обособено платно в периферийните райони. Из­градените тунели на този нов тип метрополитен отговарят на габаритите и на изискванията при експлоатация на метропо­литена от класически тип. В перспектива той може спокой­но да прерасне именно в метрополитен от класически тип.

Метрополитенът от нов градски тип, известен и като комбиниран скоростен трамвай, внася радикални изменения в експлоата­ционните показатели на познатия трамвай, сполучливо обе­динява положителните страни на метрополитена и крайград­ската скоростна железница.

Разбира се, за да разработим и предложим рационално ре­шение за столицата, ние бяхме длъжни да направим необхо­димите проучвания за съществуващото положение на транс­порта, за неговото перспективно развитие, т. е. да установим товарите по обем и направление за едно по-далечно бъдеще.

Например при население 1 600 000 души, да проучим инженерната геология и хидрогеология на града, термално-мине­ралните води, археологията, подземното стопанство и в зави­симост от това да разработим трасето и вертикалното плани­ране, съобразно с реконструкцията на града, и по-специално с неговата централна зона, да определим подходящата земна механика и фундиране, да направим избор на целесъобраз­ните конструкции и архитектура, да преустроим подземното стопанство; доколкото това се налага за канализацията, во­допроводите, топлопроводите, различните видове кабелни мре­жи, да изчислим необходимото електроснабдяване, релсовия път, токоизправителни станции, кабелната и контактна мре­жа, вентилацията, отоплението, ескалаторите, да посочим нов вид подвижен състав, отговарящ по мощност, скорости и ком­форт на метрополитена, да подберем най-ефективната сигна­лизация, централизация и блокировка, с които се осигурява редовното движение и необходимата скорост, както и да очер­таем съответната организация и механизация на строителст­вото и въз основа на всичко това да се извърши остойностояване, без което не може да се говори за технико-икономическа издържаност. Всичко това именно колективът на ПО „Софпроект“ разработи и предложи на своя инвеститор — Управ­ление „Архитектура и благоустойство“ в 12 тома, като техно-икономически доклад с необходимите приложения — карти, картограми, диаграми, схеми, таблици и скици.Особено внимание заслужава, преди всичко, инженерно-геоложката и хидрогеоложка картина. Тя е достатъчно слож­на. Независимо от това, че инженерно-геоложките и хидро­геоложки условия на вариантните трасета за подземен трам­вай са тежки, те ще позволят изгражданетому при ползуване на подходяща техника и опита на СССР и други страни.

Разгледан е и въпросът за археологическите проучвания, необходими при изграждане на обекта. Не е без значение об­стоятелството, че диаметрите изток—запад и север—юг ми­нават през гъсто наситени с археологичен материал терени. Тук трябва да се очаква среща с некропола на римския и сред­новековен град, укрепения античен и средновековен град меж. ду източните и западните крепостни стени и т. н.

Относно конструкциите, направените проучвания доведоха до следното най-рационално решение конструкция във вид на затворена железобетонна рамка с твърди възли на елас тична основа.

А рхитектурното оформление на това скъпо транспортно съ­оръжение е богато. Теорията, че утилитарните строежи не трябва да се правят с луксозни материали, отдавна загуби своето значение. Още Московският метрополитен направи пър­вия скок в това отношение.

Всички станции, пресичащи се в две посоки, са устроени на различни нива. Станциите имат разширено хале, в което са вместени касите, автоматичните пропусни вратички. Об­служването на пътниците става със стълбища и малки еска­латори до 5 м дълбочина, а над 5 м — само от ескалатори. Обслужването е съвременно със светещи табла, стълбища, те­левизори и пр. Материалите за облицовка са трайни, прите­жават естетично въздействие. Спирките са абсолютно приго­дени за метрополитен.

Проучването на съществуващото положение показа невъз­можността на обикновения трамвай да се справи с обема на товара в централната част, тъй като, ако дневните превози в София възлизат на 1 600 000 пътници или годишно — 400 ми­лиона пътувания с прекачванията, то в перспектива се очер­тават товари за релсовия транспорт от порядъка на 2 300 000 пътници за ден или 840 000 000 за година, при което най- натоварените участъци във върхов час трябва да пропуснат в една посока около 25 000 души.

Проучването отклони като конкурентноспособен транспорт за града монорелсовата железница „САФЕЖ“ и „АЛВЕГ“ — висяща и стояща.

За технико-стопанското правилно използуване на тунелите се наложи използуването им от повече маршрути.

Към този извод и в помощ на конкретните наши решения относно конструкциите, параметрите, системите на строител­ство, вида и размерите на станциите, оборудването, подвиж­ния състав и др. ни се явиха анализите, които направихме по решенията на градовете: Брюксел, Милано, Лондон, Москва, Париж, Берлин, Ленинград, Стокхолм, Дюселдорф, Мюнхен, Франкфурт, Щутгарт, Кьолн, Есен, Цюрих, Варшава, Прага, Будапеща и др.

Принципната постановка на решението за изграждането на метро от нов градски тип се характеризира от следните пред­поставки: създаване на директни връзки между притегател­ните пунктове в града и крайградския район и преди всичко с промишлената зона и местата за отдих; осигуряване бързи връзки при трудовите пътувания към центъра, северна про­мишлена зона, МК „Кремиковци“ и др.; изграждане на нор­мален релсов път с ширина 1 435 мм по нарочна програма, l няколко етапа, паралелно с изграждането на съответните подземни участъци; използуване на нов тип мощни и комфорт­ни возила, пригодени за бързо и лесно качване и слизане, с ширина 2.7 метра за максимална скорост 80—90 км/час, съ­оръжени за пътуване по релсов път с автоблокировъчно ус­тройство; последователно изграждане на нови токоизправи- телни станции и нови депа, в зависимост от етапното строи­телство на градския метрополитен и преустройството на съ­ществуващата трамвайна мрежа.

Като вариантно решение изработена е схема и на метро — класически тип.И в двата случая подвозваща роля играе автобусът и тро­лейбусът.

Етапност на строителството:

етап — Диаметъра изток—запад

Трасе: Модерно предградие — бул. „Стамболийски“ — Ларгото—пам. Левски—гара„Подуяне“—МК „Крем иковци“,с от­клонение от пл. „Ал. Невски“ — Парка на свободата — бул. „Шипченски проход“— Гара Искър. Дължината на подзем­ните участъци е 7.5 км, а подземните станции са 10.

етап — Диаметъра север—юг—I

Трасе: кв. Ив. Вазов—пл. „Баба Неделя“ и Драгалевци — пл. „Баба Неделя“ — под ул. „Ангел Кънчев“—„Сердика“ (или под бул. „Витоша“) — бул. „Г. Димитров“ — Централна гара — северен промишлен район и кв. Надежда, с отклонение от Рек­тората — под бул. „Толбухин“ — ул. „Гр. Игнатиев“ — бул. „Драган Цанков“ — Дървеница. Дължината на подземните участъци е 4.7 км, а подземните станции са 6 на брой.

етап — Диаметъра север —юг—II

Трасе: Княжево—Руски паметник и Красно село—бул.„Пра­га“—Руски паметник — бул. „Хр. Ботев“ —Централна гара. Дължината на подземните участъци е 2.9 км,а подземните станции са 5 на брой.

етап — тангенциална връзка

Руски памет­ник под бул. „Скобелев“ — бул. „Толбухин“ — Ректората — гара „Подуяне“—Кремиковци. Дължината на подземните учас­тъци е 2 км., а подземните станции са 3 на брой.

етап — Диаметъра изток—запад II

Трасе: Западен парк— гара Захарна фабрика — под бул. „Въл­чо Иванов“ — бул. „Сливница“ — бул. „Цвятко Радойнов“ — гара „Подуяне“—Кремиковци.Дължината на подземните учас­тъци е 3.9 км, а подземните станции са 6 на брой.Общата дължина в крайния етап на релсовия път (дву­посочно) е 100 км, от които 21 км — подземно с 30 подземни станции.

Основният въпрос — система и схема — е осветен много­странно. Изводът е еднозначен — нов релсов път с нормална ширина 1 435 мм; 17—20 км тунели с габарити на метрото; начин на изграждане — чрез повърхностно копане (инжене­рно-геоложката и хидрогеоложка картина е твърде сложна и неблагоприятна за дълбоко копане с щит, особено в I етап): конструкциите — преобладаващи от монолитен железобетон, архитектурата — на съвременно ниво; обзавеждане — с всич­ки удобства за издържано обслужване на гражданите; раз­стоянието между станциите — средно 750 м; повърхностните участъци около 80 км — преустроени като самостоятелни тра­сета; транспортната връзка до МК „Кремиковци“ — елемент.

Изграждането на станциите ще стане въз основа на проучения опит в другите европейски столици на общата система, продължение на диаметъра изток—запад; подвижния състав — модерни, обемни и мощни возила за мак­симална скорост 80 км, с комплексно оборудване за пълни удобства при пътуването, които с външния си вид ще красят градския простор.С нашето предложение за радикална реконструкция на рел­совия транспорт — етапно, пътниците ще могат да се при­движват с двойно по-голяма скорост — около 28 км при пъл­ни удобства. Уличният простор в централната градска част ще бъде предоставен на пешеходците и индивидуалния транс­порт.

Извършеното остойностояване говори за сериозните, но оп­равдани и поносими капиталовложения, които в 10—12 го­дини ще се възвърнат на народното стопанство от спестеното време при придвижването. Строителната част възлиза на око­ло 9 милиона лева за подземен километър.

Поставената от изпълнителния комитет на СГНС задача на ПО „Софпроект“ да изработи техно-икономически доклад за подземен трамвай в София представлява поставянето на началото за разрешаване на един особено важен проблем, какъвто е масовият транспорт в столичния град. Крупен по зна­чимост и капиталовложения, обектът е свързан с надежди и желания за задоволяване на съществуващите транспортни нужди на градския организъм. Този обект на столицата придо­бива и републиканско значение, той е обект на поколенията.С неговото изграждане можем да считаме, че ще се създадат условия за постигане на определената цел — столицата да разполога с така необходимия й бърз, сигурен и удобен масов пътнически транспорт, който ще пести време на всички, които го ползуват, ще пести нерви и ще гарантира приятно и  удобно пътуване, ще подобри хигиената на града.“

Текста е препечатан от сп. София,брой 8-1968г.



Албена. 24 август 1969 година – тази дата завинаги ще остане като специален ден за българския туризъм, в който се открива един от най-големите и красиви курорти на България – „Албена“. Статия от онова време ни пренася директно на самото тържество за официалното откриване на комплекса. Това става възможно чрез публикацията на Цветан Евтимов в брой 99 на вестник „Добруджанска трибуна“ от 26 август 1969 година.

Ето и текста на оригиналната публикация:

 Трите чудеса на „Албена“Тържествено откриване на курортния комплекс-красавец

 В неделния следобед стотици български и чуждестранни летовници участваха във вълнуващото тържествено откриване на новия курортен комплекс „Албена“. Въпреки палещите лъчи на августовското слънце те бяха заели площада пред хотел „Доростор“, всички балкони и тераси наоколо.

Скъпите гости, другарите Тодор Живков, Станко Тодоров, Александър Пузанов, извънреден и пълномощен посланик на СССР, Валентин Гусев, генерален консул на СССР във Варна, Манфред Рихтер, консул на ГДР във Варна, и придружаващите ги лица, бяха сърдечно посрещнати от Петко Тодоров, председател на Комитета по туризма при Министерския съвет, ръководители от комитета и Министерството на строежите, ДСМО „Добруджа“, проектанти и строители на курортния комплекс, пионери.

Митингът бе открит със слово от др. Ганчо Кръстев, първи секретар на ОК на БКП. Той заяви, че ръководството на Толбухинския окръг е преследвало и успешно решило с „Албена“ две задачи: да построи комплекса бързо, чрез индустриални методи, и с това окръгът да получи своето кръщение като туристически район.

Заместник-министърът на строежите и архитектурата арх. Владимир Рангелов заяви в своето слово, че с „Албена“ настъпва нова пролет в архитектурата и строителството на България – за първи път в страната индустриалните методи са осъществени на широк фронт. „Албена“ красноречиво свидетелствува, че в лицето на добруджанските строители партията и правителството вече виждат достойни потомци на Кольо Фичето“. След това той разказа за проектирането и изграждането на първия етап на комплекса и поздрави за големия успех проектантския колектив на арх. Николай Ненов, строителите и монтажниците от ДСМО „Добруджа“, като съобщи, че 64 души са удостоени с високи правителствени награди.

Посрещнат с радостни възгласи, др. Тодор Живков, кръстникът на „Албена“, заяви, че в строителството на комплекса са станали три чудеса. Първото - че комплексът е построен за рекордно кратък срок, в което отново се чувствува толбухинският стил, толбухинската динамика, второ – комплексът е показал, че и с индустриални методи, с панели, също могат да се построят удобни, комфортни и красиви хотели. Голяма заслуга за това, заяви той, има архитект Николай Ненов. И третото чудо -

„Албена“ ни заставя да преразгледаме нормите на цялото строителство, да се замислим как да строим в бъдеще, явно – по индустриален начин. След това др. Тодор Живков най-сърдечно приветствува с голямата победа строителите, ръководителите на Толбухински окръг, проектантския колектив, ръководен от арх. Н. Ненов, Комитета по туризма и неговите поделения в окръга, всички гости. С думите „Да ни е честита „Албена!“ той преряза трикольорната лента и по стар народен обичай разля менче с вода пред входа на хотела.

Придружени от ръководителите на окръга, Комитета по туризма и Министерството на строежите, гостите разгледаха ресторанта на хотела, отделни стаи и слънчеви тераси. Пътьом неведнъж др. Тодор Живков заяви, че комплексът е много хубав, представителен, че е направена голяма крачка в индустриалното строителство, че заслужава да се обсъди въпросът дали ДСДО „Добруджа“ не трябва да се специализира като обединение за курортно строителство по цялото Българско Черноморие, като към него се създаде проектантски институт.

Гостите разгледаха прекрасния плаж, където др. Тодор Живков разговаря с летовници от ГДР.

„Харесва ли ви България?“ – запита ги той, а те радостно отговориха: „Много е хубава! Има чудесно слънце!“.

В приемната зала Комитетът по туризма даде коктейл. Тук др. Ганчо Кръстев поднесе на др. Тодор Живков луксозен албум със снимки на най-новия и най-модерен български курортен комплекс „Албена“.

Изпратени възторжено от ръководителите на окръга и стотиците летовници, скъпите гости отпътуваха от окръга.

Цветан ЕВТИМОВ/Ретро.бг/



В кметската история на Варна има период, в който варненци не са имали възможност пряко да избират своя кмет. През годините на социализма градоначалниците всъщност не са били наричани кметове, а председатели на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет. Назначавани и уволнявани от партията, те са били длъжни да се съобразяват с решенията, „спускани отгоре“.

Въпреки това съграждането и развитието на Варна през годините между 1944 и 1989-а е било в сърцата на много достойни мъже. Не може да се отрече, че точно в този период са се появили много от днешните символи на града – Аспаруховият мост, Дворецът на културата и спорта, Фестивалният и конгресен център, Делфинариумът и др. Изградени са били голяма част от обществените сгради, тръгнало е строителството на панелните комплекси. По това време са се наливали основите и на курортите „Дружба“ и „Златни пясъци“.

Двама от кметовете пък могат да се похвалят, че са били начело на Варна и Сталин. Всъщност става въпрос за един и същ град, тъй като почти 7 години след 1949 г. Варна носи името на съветския диктатор. Нито те, нито останалите варненски градоначалници от годините на соца могат да се похвалят, че в днешна Варна има улица, кръстена на тяхно име.

Източник:ретро.бг



На 25 декември 1877 г., при изключително тежки зимни условия по време на Руско-турската освободителна война, ген. Гурко започва преминаването на Стара планина начело на Западния отряд.

Европейските вестници от няколко седмици са оповестили, че военни действия до пролетта няма да има поради невъзможността да бъде премината Стара планина през зимата. Не така мислят обаче руските войски, българските опълченци и доброволци! Врагът трябва да бъде сломен колкото може по-скоро. 

Армията е разделена на три колони. Преминаването на главната колона започва на 25 декември, като тя среща големи трудности при м. Драгунски бивак, където наклона на стръмнината достига на места до 45 градуса. За изкачването на първото оръдие са необходими 15 часа. Нощува се на открито в снега.

На 26 декември частите са затрупани от снежна буря. На 27 декември Лейбгвардейски Преображенски полк води бой при с. Негушево и отхвърля противника към с. Ташкесен (дн. Саранци). 123-ти Козловски Пехотен полк овладява с. Потоп и с. Елешница (дн. Йорданкино), 1-ва Кавказка Казашка бригада (полковник Иван Тутолмин) излиза на шосето за София. На 30 декември колоната се съсредоточава при с. Яна.

С помощта на българското население лявата колона на 25 декември достига превала на планината. Оръдията са пренесени в демонтирано състояние. След разчистване пътя в снега (1,2 м.) се води бой при с. Буново и с. Мирково 26 декември. Нощува се на открито.

Около 18:00 ч. на 29 декември след силна снежна буря на връх Баба, движението е преустановено и частите се връщат в Етрополе. От строя поради измръзване излизат 879 офицери и войници (15 % от състава). Приютени са от българското население. На следващият ден, настъплението е подновено изненадващо за противника през Златишкия проход, който е преминат без усложнения.

Частите на дясната колона тръгват на 25 декември при проливен дъжд преминал в снежна виелица. Нощува се на открито при – 15 градуса. На 27 декември е изкачен наклон от 35 градуса, като разглобените оръдия са пренасяни със скорост 160 м./ч. XVII Арахангелогородски Пехотен полк е настигнат от снежна буря и губи 200 войника от измръзване.

Главните сили достигат връх Мургаш на 28 декември. След шеметно спускане към с. Чурек, колоната достига сборния пункт при с. Яна.

Въпреки изключително трудните зимни условия Западния отряд успешно преминава проходите в Западна Стара планина. Помощта на българите при преминаването е от огромно значение, както при проправянето на пътеки в дълбокия сняг, така и при пренасянето на оръдията и обоза като цяло.

Преминаването застрашава тилът на главните сили на Орханийската армия. Тя е принудена да се оттегли от Арабаконашкият проход без предварително подготвени позиции. Създадени са условия за разгрома на Орханийската армия. На 4 януари освобождава София.

Преминаването на Стара плани а при такива зимни условия има широк международен отзвук, защото се е смятало, че през зимата е непосилно да се премине поради лошите атмосферни условия. Великите сили незабавно започват консултации за условията на мира с Османската империя.

Поклон герои! Ние помним!



Нашето прекрасно детство премина с чудния съветски анимационен сериал „Ну, погоди!“. Той е дело на режисьора Вячеслав Котьоночкин и беше излъчван в периода 1969 – 1986 г. Допълнителни серии пък са направени през 1993 и 2006 г.

За съжаление днес малките деца не познават тази истинска филмова класика с интересна история и любими герои. Вместо това са принудени да гледат филмчета с разни чудовища и то най-често на телефоните си.

За тях ще напомня, че „Ну, погоди!” разказва за Вълка, който иска да хване Заека, за да го изяде, но все не успява. За разлика от американската анимация с Том и Джери, тук Заекът не върти подли номера на Вълка, а вместо това е добродушен, понякога дори наивен, и винаги е готов да помогне на Вълка в беда. Другото прекрасно анимационно филмче беше топлата история за Чебурашка и Крокодила Гена. За първи път Чебурашка се появява всъщност като герой от книгата „Крокодилът Гена и неговите приятели” на Едуард Успенски.

Любопитно е, че и на двата сериала са посветени пощенска марки, издадени в СССР. А на четиримата легендарни герои дори са издигнати паметници.

Ще бъде добре, ако днес някоя телевизия излъчи отново тези два сериала, които мисля ще са интересни и за днешните деца.

Ваня Стефанова, Стара Загора



Гойко Митич  е популярен германски актьор от сръбски произход, прославил се с участието си в уестърни, където играе ролята на индианци.

Роден е в селско семейство в село Стройковци (на сръбски: Стројковце, край град Лесковац), Сърбия, Югославия на 13 юни 1940 г. Има щастливо и безгрижно детство. Заедно с брат си Драган е отгледан от баба си на село.

Завършва Белградския институт за физкултура. През 1960 г. дебютира в киното като каскадьор във филма „Ланселот и кралицата“.

През 1966 г. заминава за Източен Берлин и започва да се снима в киностудия „ДЕФА“ в уестърни, играейки роли на индианци. Участва в 15 филма, където играе ролите на Чингачгук, Оцеола, Текумзе и др. Често е наричан „Източният Винету“, макар и да не е играл ролята му чак до 2002 г.

Продължава да живее в Германия. Играе в телевизионни сериали. Участвал е също и в театрални постановки, където играе ролите на Труфалдиньо, Робин Худ и Спартак.

На него е посветена песента "Бате Гойко“ на известната българска пънк група „Хиподил“.


senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации