Аферата Акрам:10 банкери слагат край на живота си след източването на 100 млн. лева от 7 банки през 90-те

Мнозина сигурно не помнят нито  Акрам, нито пък играчите около него, защото действията се развиват през 90-те години на миналия век. Но доста хора имат спомени за първата банкова афера от зората на демокрацията, при която бяха източени 93 млн. лв. от 7 трезора, пише Борба.

Няколко от шефовете на банките даже сложиха край на живота си.Челният опит на първата по рода си банкова афера у нас в новото време имаше доста последователи и вече бледнее пред голямото разграбване на други български банки.

Скандалът доби популярност като аферата „Акрам”, защото соченото за главно действащо лице бе палестинецът Джамал Абулибде. Във Велико Търново той се превръща в Ангел Радославов Златанов, а негов кръстник не е кой да е, а бившият началник на ДС и на полицията в областния град о.з. полк. Радослав Радославов.

Родното име на новия българин е Джамал Абдуладем Абулибде – Акрам и е доста странна птица. През 1980 г. идва у нас и след четири години завършва военното училище в старата столица.

Тогава сключва брак с Мария Златанова, двамата се развеждат през 1992 г., когато се подготвя якото източване на седемте банки.

През 1989 г. с указ на държавния съвет на НРБ палестинецът става българин. Във В. Търново Акрам е местен благодетел по времето на първия син кмет Борис Крумов.

Освен в мотел „Света гора” Акрам се подвизава и в други търговски комплекси и държи заведението на БСП в центъра на старата столица.За бизнеса обаче са нужни пари. Тогава се завърта схемата с кредитоискатели – все верни и сериозни хора, които теглят заеми с едно и също имущество, прехвърлят се средства от една банка в друга.

Получените вече пари се обръщат в долари и отиват в чужбина. Първият тлъст заем е от 30 млн. лв. в началото на 1992 г. от Стройбанк – София.

Без да е изплатен, се теглят други с едни и същи залози.

Много замесени са параван на основните играчив цялата схема се замесват най-различни хора с фирми, които са получатели и приносители на взетите с протекции на бивши служители от МВР и действащи функционери от БСП пари.

Едни са прибирали комисиони за услугите, други получават свобода за бизнес и власт. В крупната схема за банковите обири участват доста служители на бизнесмена Акрам от В. Търново.

Сред тях е сервитьорът от Горна Оряховица Пламен Катрев, който после става шеф на заведенията на Акрам. Разплитането на източването на банките започва със сигнали до полицията и прокуратурата във В. Търново.

С разследването се заема Икономическа полиция при тогавашната РДВР, а окръжният прокурор Цанко Русев, вече покойник, взема смели решения за арести. Следственото дело бе образувано през 1994 г., а във В. Търново на никого не му се вярваше, че ще има арести на бивши служители на „Държавна сигурност” и на известни люде, но това все пак се случи.

След тежко разнищване и събиране на доказателства на 4 декември 1995 г. е изготвен обвинителен акт, необезпечените заеми са 93 млн. стари лева, от които по време на следствието са били възстановени 2 млн.40-страничният обвинителен акт е направен от тогавашния окръжен прокурор на Враца Светла Генова. Цялото дело е 40 тома, направени са десет експертизи, като три вещи лица междувременно починаха, бяха разпитани 80 свидетели и близо 20 експерти, смениха се десетки адвокати.

Делото по първата банкова афера у нас стартира във Враца през април 1996 г., но бе спряно поради липсата на главния обвиняем Акрам. Върховните магистрати го препратиха във Велико Търново, защото всички замесени са от този регион.

Във Враца бе теглен последният от серията банкови заеми. В старата столица същият обвинителен акт бе внесен през 2000 г. Папките се мотаха из потайностите на Темида доста години. През това време Ангел Златанов – Акрам изчезва.

Пред съда трябваше да бъдат изправени общо 8 души – Ангел Златанов, Радослав Радославов, Пламен Катрев, бившият банкер Стефан Косев, секретарката на Акрам Яна Маринова, братът на Акрам Абдул – Джим, жена му Христина Гичева и Людмил Досев.

 

Мистерията със смъртта на Аркам. Той никога не даде показания

 Джамал Абдул Даим Абулибде, както е рожденото име на Акрам, бяга от България заедно със снаха си Христина Гичева.

През 1996 г. двамата са засечени от „Интерпол“ в ЮАР, но не са задържани. После „Интерпол“ отказва да ги екстрадира от Рамалла, ивицата Газа, откъдето е родом палестинецът.На 17 ноември 1997 г. Акрам и Христина са арестувани в Испания. Тогава пък иберийските власти отказват да ги екстрадират, тъй като у нас можело да получат смъртно наказание.

След това изведнъж се разчува „новината”, че Акрам е бил убит в Париж. На 6 май 1999 г. – само няколко дни преди да бъде екстрадиран, Акрам е открит обесен в килията си в испанския затвор „Сото дел Реал“.

Мнозина не вярват, че се е обесил сам, а други не вярват, че изобщо е мъртъв. Така или иначе Акрам никога не даде показания в България по делото, кръстено на неговото име.

Той е имал 18 паспорта с чужди имена, дегизирал се до неузнаваемост и успешно надлъгвал властите в цял свят, което навежда на мисълта, че очевидно става въпрос за международен аферист, намерил „почва” у нас.С указ на Държавния съвет от 12 декември 1989 г. той става български гражданин и получава името Ангел Златанов.

 10 самоубийства на банкери, свързани с източването

 С десет смъртни случая е съпроводено делото „Акрам”. Всичките са определени като самоубийства. Само в рамките на няколко месеца през 1994 г. край на живота си слагат десетима от замесените в аферата, сред които основно шефове на банки, които са давали заеми.

На 4 февруари 1994 г. се гръмва в главата с пистолет “Браунинг” управителят на Кредитна банка – Ловеч, Михо Михов.На 22 февруари се обесва управителят на банка в Лясковец Стефан Колев.

На 7 април се самоубива с ловната си пушка шефът на клон на ПЧБ в Павликени Ангел Кабаиванов.Преди да дръпне спусъка, той оставя предсмъртно писмо: „Обичам семейството си, но не мога да понеса срама!”.

Преди 10 ноември Кабаиванов е бил първи секретар на БКП в града – уважавана личност.На 27 октомври 1994 г. е намерен мъртъв в кабинета си управителят на Кредитна банка – Враца, Александър Банов.

Черната серия продължава и през 95-а. На 3 май 1995 г. е покосен от инфаркт 37-годишният подлъган от Акрам управител на фирма „ЯСИ” Янко Иванов – Яшко от с. Писарово.

През август същата година от петия етаж на ДСК Плевен се хвърля Антония Недялкова – шеф на отдел “Левови операции” в банката.На 24 ноември се обесва в дома си управителят на Балканска банка в Габрово Николай Колев.

Мистериозно пада от дърво и умира Христо Пенчев – шеф на подслушвателно звено към МВР.

Удавен по време на риболов е намерен шефът на звеното за борба с организираната престъпност към РДВР – Плевен, Иван Петков.

Особено интересен е случаят на Янко Иванов – Яшко. Фирмата му има добра репутация, преди да го примамят в схемата. За Яшко се говори, че бил щедър спонсор на бедни, самотници и сираци.

След като получава инфаркт и умира в Силистренската болница, се оказва че дължи 6 800 000 лева недоизплатен кредит без лихвите на ОББ – Велико Търново.

Акрам гарантирал три заема на Яшко от 1991 и 1992 година и после го зарязал. Преди това Янко Иванов подписва разписка на Акрам, че му дължи 10,5 млн. лева, които уж му били дадени от него „на ръка”.

Малцина знаят, че всичко е било предварително нагласен театър. Акрам кани Яшко в офиса си, а там жената на палестинеца – Мария, взела да се тюхка, че мъжът й направил грешка, че станал гарант на такава голяма сума.За да я успокои, Яшко подписва разписката за десетте милиона, без да знае, че Акрам отдавна се е отписал като гарант на заемите в „Стройбанк”. Така делото все пак тръгна, но без ключови свидетели от банковите институции.

Източник:www.borbabg.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Истината за касапницата с 14 изгорели войника и кръстника на мафията Иво Карамански

Документите по разследването ще бъдат разсекретени след още 4 години, когато изтича 30-годишната давност на грифа „Строго секретно“

Огромен камион ГАЗ, натоварен с войничета, се движи по Околовръстното на София. Тъмно е, часът гони 22,30, соцвозилото лети с висока скорост. Момчетата се прибират към поделението си, след като са работили на строителен обект в кв. „Манастирски ливади“. Изсвистяват няколко изстрела. Изведнъж камионът се забива в трактор, който пъпли с 30 км/час. Всичко избухва в пламъци, припомня Монитор.

Смъртта си намират 13 войници и един офицер. Буквално минута по-късно зад тях спира крадената кола „Тойота“, в която се вози Кръстника на българската мафия Иво Карамански и опитва да помогне на ранените. Черното събитие се случва на 11 август 1995 г. Истината за него обаче и до днес тъне в мистерия.

Документите по разследването ще бъдат разсекретени след още 4 години. Тогава изтича 30-годишната давност на грифа „Строго секретно“.

В камиона ковчег загиват 27-годишният лейтенант Венцислав Вълчев, ефрейтор Юлиян Тодоров, 19-годишният ефрейтор Павел Димитров, 20-годишните редници Андрей Любенов, Ботьо Шарков, Венцислав Николов, Георги Илиев, Даниел Рангелов, Валери Цветков, Венцислав Герев, Лальо Стефанов, Йордан Балжийски и 21-годишните Румен Иванов и Стоил Христов. Телата на повечето са овъглени.

Куршуми

Веднага след касапницата започва разследване на военна прокуратура. Десетки военни от поделение 58 410 дават объркани обяснения. Някой си спомня, че е чул изстрели. По-късно при огледа се виждат три дупки от куршум във вратата на газката, както и един в табелата край пътя.

Единственият оцелял е редник Кръстьо Дунчев. При челния сблъсък с трактора той изхвръква от каросерията, но получава тежка черепно-мозъчна травма и остава инвалид. Има и амнезия и не помага на разследването.

Делото поема вече покойният прокурор Николай Колев, който няколко години по-късно е убит. Именно по негово време става засекретяването на материалите. Трактористът оцелява, но единственото, което споделя, е, че просто камион се е врязал в него. Не бил чул или видял нищо.

 Версии

В хода на разследването е установено, че камионът избухва в пламъци, тъй като избухва резервоарът му. Правят се десетки технически експертизи, които доказват, че искри от сблъсъка са го възпламенили.

Тракторът също бил зареден с гориво. Все още не се знае дали в каросерията на газката е имало допълнителни туби с гориво. Случаят започва да се заплита, след като сам във военната прокуратура пристига Кръстника.

Той влиза най-спокойно и започва да разказва, че бил на мястото минути по-късно и опитал да спасява войничетата. Интересното е, че няколко пъти не успява да си спомни и дава разнопосочни сведения с каква кола се е движил.

В крайна сметка се установява, че е с „Тойота“, която била открадната от немски туристи. Пред военните следователи Карамански е категоричен, че няма нищо общо с инцидента и само минавал оттам.

Нямал врагове, бизнесът му бил чист и нямало от какво или от кого да се притеснява. На въпроса обаче дали е чул стрелба, топ мафиотът първо дава положителен отговор. Твърди обаче, че изстрелите се чували от пистолета на един от  военните. Още преди 26 години в различни медии се цитират обясненията му: "Видях, че в каросерията има хора, които стенеха, но бяха живи.

Едно момче във войнишки дрехи пълзеше на четири крака. Извиках му да скочи от камиона и той се претърколи на асфалта. В този момент резервоарът на газката избухна". По неясни причини при следващия му разпит Карамански вече категорично отрича да е имало изстрели или въобще помен от стрелба.

 Балистика

Експертите откриват следите от куршуми, но не дават категоричен отговор дали е стреляно сега, или датират отпреди инцидента. Доказателствата се събират в десетки томове, които прашасват до ден-днешен.

След като пада подозрението от Карамански и че е свързан по някакъв начин с черното събитие, започват да се градят и други версии. Че шофьорът е заспал, че е имало дупка по пътя, че водачът е заспал зад волана или че му е прилошало и се е врязал в трактора. Все неща, които ще узнаем след 4 години.

Военни обаче и до ден-днешен си спомнят, че тези версии също издишали, тъй като на пътя не се виждал спирачен път. „Ако такъв огромен газ започне да спира, да криволичи и шофьорът да натиска спирачки, това ще е видимо въпреки останалите следи от пожара“, категорични са експерти с пагони, които още не смеят да коментират официално случая.

Години по-късно случаят е затворен. Изненадващо обаче в прокуратурата цъфва свидетел, чиято самоличност е скрита зад инициали Р.Ш. Той споделя, че ако го осветят, ще го убият. Посочва виновни за стрелбата - Киро Японеца и Жоро Черния. Карамански обаче категорично отрича това твърдение и обяснява, че единия не го познава, а с другия нямало какво да дели.

 Факти

Единствените факти, които се установяват в хода на разследването и са неопровержими, са два.  Първо - доказано е категорично, че войничетата не са виновни за инцидента и, второ, че са издъхнали вследствие на разразилия се пожар.

Експерти са изчислили, че температурата, която се е вдигнала при горенето, надвишавала 1000 градуса по Целзий. Години по-късно почернените семейства на войничетата получават кръвнина за тях - по 60 000 лева на човек.

Идва обаче инфлацията при режима на Жан Виденов (виж карето) и парите им се стопяват до нелепите 60 лв. Няколко деца остават сираци и познават бащите си само от снимките и от разказите на близките им.

Три години след черния инцидент с камиона ковчег е застрелян и Иво Карамански, като отнася тайната за случая в гроба. На 20 декември 1998 г. той също оставя 4 деца сираци.

Три дъщери от първата си съпруга Галя - Александра, Ралица и Десислава, и момченце – Иво, от приятелката му тогава Нели.

Как се е водило разследването, какви обяснения е давал Кръстника, какво е говорил тайният свидетел, може да се разбере след четири години.

Жан Виденов играе кърваво хоро

Точно в дена на трагедията с войниците в Копривщица се провежда събор. Открива го лично тогавашният премиер Жан Виденов. На мегдана започват да друсат хоро, на което се хваща и той. Държавната БНТ тогава започва централната си емисия с новината за Виденов и се показват кадрите от хорото. Изгорелите войничета са позиционирани към края на новините. Избухва жесток скандал и така случаят придобива името „Кървавото хоро на Жан Виденов“.

 Иво-младши стана диджей на морето

Синът на Иво Карамански, кръстен на баща си, в момента работи като диджей на морето. Момчето може да бъде забелязано в известни заведения и пуска музика на техно- и хауспартита, споделиха негови познати.

Преди време стана ясно, че той е добавил с тире след фамилията Карамански и тази на доведения си баща Александър Сано. Двамата не крият, че са в изключително топли отношения. В една от малкото си изяви пред медии Иво Карамански споделя, че никога не са получавали милиони наследство от Кръстника. Останали им само няколко златни гривни като скъп спомен./Блиц/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Внезапно почина-звезда от Под прикритие, Седем часа разлика, Стъклен дом и Фамилията

Актьорът Николай Станчев внезапно почина, съобщи неговата половинка - актрисата Ивана Папазова. Станчев издъхна часове, след като отпразнува 60-годишнината си в компанията на своите близки и внучки.

"Животът е миг!Останалото е вечност!Моето всичко си отиде!МоятНики ,Вече е Ангел!Болиии!", така Иван Папазова съобщи черната вест, а във Фейса заваляха жалейки за големия артист.

Николай Станчев е роден на 1 август 1961 в гр. Пловдив. Завършва ВИТИЗ през 1984г. в класа на проф. Гриша Островски. От 1984 до 1987 г. играе по разпределение в МДТ „К. Кисимов“ – В. Търново, а в периода 1987-1991 е актьор в Драматичен театър – Пловдив. От 1991 е актьор на свободна практика. В периода от 1991 до 1994 г. играе в частната трупа на Малък градски театър – Пловдив. През 1994 г. получава покана от частната трупа на театър „Аврил“ в Париж.

Завръща се в България през 1996 г. и за известно време прекратява актьорската си кариера. Завръща се като гост актьор в пловдивския драматичен театър през 2008 в постановката „Изстрели по никое време“ от Дж. Мун, реж. Красимир Ранков. Следват „Очаквайки Годо“ от С. Бекет, реж. Г. Михалков, „Антракт“ от Александър Мардан, реж. Иван Урумов и „Боряна“ Й. Йовков, реж Красимир Ранков. В киното е снимал в множество български и чужди продукции, между които „Нощем с белите коне“, „Денят на Владетелите“, „Очите плачат различно“, „Чуждия син“, “ Трите златни лъвчета“, “ Последния владетел на Балканите“, „Далеч от брега“ и други.

Снимал в сериалите „Седем часа разлика“, „Стъклен дом“, „Фамилията“, “ Под прикритие“ и „Ягодова луна“.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Притежаващ състояние от над 40 милиарда британски лири,това е най-богатият престъпник в историята

Как операция за убийството на наркобарона се превърна в катастрофа?

От притежател на кръчма, която дава под наем, до елитен командос от SAS и наемник, изпратен да убие кокаиновия крал Пабло Ескобар – такава е историята на Питър Макалийз. Той е бил  беше натоварен да ръководи екипа за изваждане на наркобарона от играта, но операцията се превърнала в катастрофа.

В интервю за подкаста на Джеймс Инглиш, 79-годишният Макалийз разкри, че е бил част от екип, на който предлагали 1 милион долара за главата на шефа на картела Меделин:

„Отлетяхме направо за Колумбия и се срещнахме с човек на име Хорхе Салседо и той ни информира за случващото се. Отидохме да се видим с двама бизнесмени, които всъщност бяха част от картела в Кали.“Макалис разказа за Салседо, който е бил част от съперничещата на Ескобар колумбийска наркобанда в Кали, организирал атаката и искал да наеме екип, който да я извърши.Питър бил първият човек, към когото се обърнали.

Притежаващ състояние от над 40 милиарда британски лири, Ескобар бил най-богатият престъпник в историята. В разцвета на мощта си той контрабандира 15 тона кокаин на ден. Съперничещите картели били държани на разстояние с куршуми и бомби.„Имаше продължителен сблъсък между картела Кали и картела Меделин и те просто искаха Пабло да се махне, защото той стреляше по тях, защото искаше пълното шоу“ – каза бившият войник от САС.

Според него пръст в акцията е имала и колумбийската армия, защото споменатият Хорхе Салседо бил полковник. В армията се надявали картелите взаимно да се унищожат във войната помежду си.Екипът за покушение срещу Ескобар тренирал на декор с размерите на футболно игрище, пресъздаващ системите за сигурност на Есколар, а после продължили с тренировки в джунглата, като провеждали учения с цялото оборудване, което ще носят. Упражнявали се и в стрелба. Това продължило с дни.Въпреки че били само 12 души, Питър каза, че не се страхувал от мисията. По думите му „много от телохранителите и охраната (на Ескобар- бел. ред.) бяха просто момчета, които се движеха с пълнител в колана и носеха „Узи“ или някакъв автомат“.„Влязохме там, носейки достатъчно боеприпаси, достатъчни за да убием към 3000 души. Бяхме пълни с оборудване чак до очните ябълки, плюс факта, че разполагахме с боен хеликоптер, който, според нас, щеше да изравни всичко със земята. Увереността беше на наша страна, никой от мъжете никога не го е съмнявал“ – каза шотландецът.

Нещата обаче не монаха по план. Напуснал групата член издал подготвяния удар в интервю за пресата, въпреки че обещал да не го направи. Той информирал медиите за подготвяната атака, но не знаел кой е целта – информация, известна само на Питър и още едно лице.Друг проблем настъпил, докато екипът пътувал към последната си мисия. Предполагало се, че членове на армията и полицията са били „на хранилка“ при Ескобар. Това наложило двата хеликоптера на наемниците да летят ниско, за да избягват радарите на армията, за да не бъде предупреден наркобосът от свой човек при военните. За съжаление, това довело до катастрофа на хеликоптера на Питър, който закачил върховете на дървета. Единият крак на пилота бил откъснат и той починал.Макалийз оцелял при катастрофата, с няколко счупени ребра. Изпитвал силни болки, но давал морфина на умиращия пилот, за да облекчи мъките му. На следващия ден раненият шотландецът чул гласове, които се приближавали към него, и не беше сигурен дали са приятелска група, или врагове. Просто чувал, че говорят испански.

Казал си, че ако са хора на Ескобар и го хванат, ще умре от ужасна смърт. Затова се притаил, като приготвил граната в едната си ръка, а с другата държал автомата. Те не го видели,  докато не опрял дулото на оръжието в корема на единия. За негов късмет били познати хора.Въпреки трудностите Питър искал да довърши мисията, но екипът така и не стигнал до базата на Ескобар.

Междувременно случаят се разчул и предизвикал интереса на полицията и армията, които се активизирали. Те търсели кой стои зад акцията и в крайна сметка решили, че най-добрият изход е да върнат Питър във Великобритания.

Той бил доволен от това разрешение на ситуацията.

Роденият в Глазгоу Макалийз е служил в Британския парашутен полк, SAS (Специални въздушни части), SAS на Родезия и южноафриканската армия.Освен че се е борил с наркобарони в Колумбия, той е обучавал телохранители в Москва и е поемал задачи, свързани със сигурността, в Алжир и Ирак.

В далечното минало разведеният баща на три деца е управлявал кръчмата The Gunmakers Arms в Бирмингам.В крайна сметка неговата мишена Пабло Ескобар все пак не доживя до старостта. Той бе убит в операция на колумбийската полиция през 1993 г., само 24 часа след 44-ия си рожден ден.

Източник:bg-voice.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Мъж, смятан за загинал в самолетна катастрофа преди 45 години, се появи жив и здрав!

Мъж, за когото се смята, че е загинал при самолетна катастрофа преди 45 години,ще се завърне при семейството си

Саджит Тугал, който вече е на 70 години, заминал от дома си в Котаям, Югозападна Индия, през 1974 година по работа, свързана с организирането на турне на индийски певци и танцьори в Абу Даби.

На 22 години Саджит излетял със самолет заедно с групата. Всички 95 души екипаж и пътници на полета били обявени за мъртви при катастрофа на път за град Мадрас. Според информацията един от двигателите на самолета на Indian Airlines се е запалил, което е причинило фаталния инцидент.Саджит обаче оцелял след инцидента и въпреки това не потърсил роднините си, понеже се чувствал виновен. През 1982 година той се преместил в Мумбай, където заживял оттогава насетне съобщава action-newsbg.eu

“Чувствах се като провала в семейството и затова не потърсих връзка с тях”, заявява той пред нацоналните медии. “Заминах в Персийския залив уж за да спечеля богатство, а се провалих.”

“Оттогава все си мечтаех как ще постигна нещо поне в Бомбай и ще потърся моите близки, но така минаха всички тези 45 години”, казва още Саджит.

Преди две години той бил намерен от негов приятел и според разказите бил в окаяно състояние и така попаднал в близък приют. Ръководителят на въпросния ашрам влязъл във връзка с имама на джамията в родния му град, за да потърси близките на мъжа, ако все още се намират там, предава ladbible.com.

Оказало се, че самият имам познава семейството на Саджит и останал потресен от вестта, че той е жив.

Братът на Саджит вече е на път за Мумбай, за да се срещне със Саджит и да го върне обратно у дома при близките му.

По думите на Мохамед Канджу, той не е забравял за изчезналия си брат и дори е пътувал до Абу Даби, за да го търси.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Топ-климатолог с ранна прогноза:След горещото лято ни чака най-лютата зима от 100 години насам!

Макар зимата да ни се струва все още твърде далече, до нея остават по-малко от 4 месеца. А навремето дедите ни са съдили за зимата по лятото – наблюдавали са циклите и променливите в природата, за да прогнозират времето за следващите сезони.Е, днес имаме много по-съвременни средства за прогнозиране на времето и вече имаме първата “зимна” прогноза не от кого да е, а от климатолога проф.Георги Рачев :

Поне до 13-14 август времето в България ще се запази същото и ще бъде все така горещо с максимални температури около 40 градуса. Това каза проф. Рачев по bTV.

През цялото време не се очакват валежи.

Само Балканите от цяла Европа поемат новата вълна на жега, идваща от Африка, коментира той. „Времето е единствено и само за море, не виждам какво друго може да се прави“, коментира специалистът.

„Ако съдим по горещниците, зимата ще е най-студената от 100 години “, това каза проф. Рачев, позовавайки се на народното поверие , че след горещо лято идва студена зима. Той обаче уговорката, че миналата година е имало същите предпоставки, но сериозно падане на температурите нямаше.

Климатологът използва случая да подчертае, че лошото време има и добре страни. Зимните и пролетните валежи са напълнили язовир „Камчия“, от който се черпи вода за Черноморието. „Ако не беше валяло, сега там нямаше да имат вода да си измият очите“, каза проф. Рачев.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Как бетонът завзе българското черноморие

Слънчев бряг – перлата в короната на Балкантурист и визитна картичка на НР България. С началото на изграждането му от края на 50-те той става най-посещавания роден курорт, мечтано място за почивка и забавления за всеки нашенец. Но както днес, така и тогава той е бил ориентиран предимно към чуждите туристи. И докато за тях е имало пакети – разходка, вечеря в някой от десетината ресторанта и дискотека до зори, (нещо като сегашните бар кроул турове, но доста по-културно), то родните туристи сами са си правели „маршрутите“. А те най-често са включвали покупка от корекома на „Камелия“, вечеря в „Чучура“ и купон до зори в култовата „Златна ябълка“. Комбинацията е можело да бъде и друга – 12 пистовият боулинг, „Магурата“ и „Русалка“.

Строеният край широка и дълга над 8 км плажна ивица, Слънчев бряг е бил курорт с малко под 30 000 легла разпределени в малко над 100 хотела, пръснати в просторни паркове и зелени площи. Първоначалният план е бил да бъде изграден малък курорт с 1500 места, но архитектурните решения стават грандиозни за времето си – леглата постепенно стават 2 600, 5 000, 10 000, за да стигнат през 80-те 28 000. Проектирането на комплекса започва през 1957 год., когато работен екип оглавяван от арх. Никола Николов разработва проектите и схемите за хотелите и ресторантите. Проектантският колектив е сформиран от неизвестни, но талантливи и амбициозни специалисти. 

Постановлението, с което се поставя началото на изграждането на курорта е дадено от МС на 30 юни 1958 г., а първата копка е направена на обект № 4, превърнал се по-късно в ресторант “Оазис”. Историята сочи, че заедно с изграждането на комплекса започва и проектирането на лесопарка. За да стане той реалност са били пренесени 550 000 куб.м плодородна пръст и засадени стотици хиляди дървета, храсти и цветя, като инвестиците надхвърляли тогавашните 150 млн. лв.Изграждането на курорта се осъществява на няколко етапа, като в средата на 80-те се приема, че възможностите за по-нататъшното му застрояване са окончателно изчерпани. Строителството на нови хотели спира, защото капацитетът на плажа се е смятал за изчерпан. По това време Слънчев бряг е сред най-добрите морски курорти в Европа по комфорт на плажуващите. По действащите нормативи броят на леглата се изчислява спрямо плажната ивица, която позволява в комплекса да има място за 30 000 летуващи. При тази цифра в онези години на един турист са се полагали по 8 кв.м. пясък край брега. Освен с първокласни хотели, курорта е разполагал и с 4 къмпинга с 8000 места, от които най-просторните са били „Емона” и „Слънчев бряг”.

Изграденият облик на курортния комплекс е изразявал най-новите достижения на архитектурата, урбанизма и ландшафното строителство по това време. Всеки хотел или отделна група хотели са били проектирани така, че да имат характерен стил, а основната цел пред архитектите е била, хотелската база да бъде с максимална видимост към морето и потънала в зеленината на редки растителни видове. Пред хотелите на първа линия са се виждали дюните, а тревата, дърветата и алеите, са свършвали в тях. Алеите в комплекса са се миели всяка утрин, а по зелените площи са прибягвали катерички.

По времето на социализма Слънчев бряг е бил от скъпите курорти, насочен предимно за чужденци и по-малко достъпен за обикновения соцтруженик. Който обаче е имал желание и възможност да почива там, винаги е намирал начини за това. Резервациите са ставали чрез отдел „Настаняване“. Разбира се с предимство са били чуждите туристи, особено западняците, понеже са били източник на така скъпоценната за страната ни валута. Затова приоритетно леглата в комплекса са се разпределяли по предварително предплатени резервации за чужденците. Останалите свободни са се пускали за свободна продажба на всеки, който е желаел и е можел да си позволи почивка там. Според сухите цифри на статистиката, през периода 1959-1988 в Слънчев бряг са почивали почти 8 млн. души, от които над 5 млн. чуждестранни туристи и над 2.5 млн. български граждани.

От 1 септември 1958 до юли 1959 г. в “Слънчев бряг” се пускат в експлоатация първите 30 хотела и 4 хижи с 2 655 легла, 5 ресторанта с 4 102 стола, а преминалите туристи са 18 099. Първият построен хотел се е казвал „Калина”, който преди 55 години посреща и първия турист гражданин на Чехословакия. Сред първите изградени хотели там са „Жерави”, пред него се е намирал и първия ролбан в комплекса, хотел „Тинтява”, „Хризантема” и разбира се характерния с начупената си козирка хотел „Чайка”, където на първия етаж се е намирал и внушителния президентски апартамент на Тодор Живков. Пред хотела е била сложена и първата палма в курорта, подарък на Първия от някакъв държавник от топлите страни. Освен Живков в него са отсядали и най-нашумелите за времето си певци, тъй като е бил в близост до Летния театър. После се появява и луксозния хотел „Глобус”, пред който туристите са се снимали с камилите за разходка – атракция, която днес липсва. През 70-те врати отваря и 20 етажния символ на курорта „Кубан”, чийто нощен бар е предлагал страхотно вариететно шоу.

Характерни за силуета на някогашния Слънчев бряг са били и другите многоетажни хотели „Бургас”, „Витоша”, „Рила”, „Пирин”, „Европа”. А по подобие на възрожденските манастирски комплекси са били изградени хотелите „Созопол”, „Несебър” и „Континентал”. Последният е бил и най-големия хотелски комплекс с 1500 легла, а най-малкият  “Акация”- 20 легла.

От „Кубан” да отидеш до „Европа” си е било почти екскурзионно летуване. Имало е влакче и файтони с чифт коне, а от тази транспортна услуга са се възползвали предимно западняците. Извън сезона, целогодишно са били отворени хотелите „Кубан”, „Глобус”, „Поморие”, „Плиска”, „Бургас” и „Диамант”, както и дискотеките „Русалка”, „Лазур” и „Мелодия”, които са били и част от съзряването на поколения бургазлии. Години наред извън активния туристически сезон, курорта се е ползвал и за спортен лагер на шведски футболни отбори.

При проектирането на курорта, местата за забавление в Слънчев бряг също са били вписани в общата концепция за ваканционното селище. Това е място за цялото семейство. За комфорта на почиващите, курорта е разполагал с магазини, базари, курортна поликлиника, поща, морска спортна база, различни спортни съоръжения – яхт клуб, стадион, тенис кортове, спортни площадки, лунапарк и др. И ако днес паркирането там е трудно, то по това време туристите са оставяли колите си на трите обособени за това места: северен, централен и южен паркинг, които са били в близост до трите големи плажа в курорта.

Развлеченията които са се осигурявали на чужденците тогава са били чужди за работническата класа у нас. Релаксирало се е с мини голф, стрелба с лък, колоездене, сърфинг, водни ски, парапланери, конна езда, каране на сърф и др. „Робинзон Крузо“ пък е било забавление на туристите от 70-те и 80-те, което е включвало пътешествие по море с лодка и акостиране на „безлюден остров“. Пред първия ресторант в курорта “Нептун” се е провеждал и конкурса “Мис Слънчев бряг”. Първите туристи в новоизградения курорт са предпочитали конякът “Плиска”, цигарите “Слънце”, от плодовете – ягоди и праскови, а от зеленчуците – доматите и краставиците.

Замислен като курорт за семеен туризъм, който да привлече у нас туристи от средноевропейската класа, Слънчев бряг изпълнява успешно тази си задача през социализма. После започват да го харесват повече хората от третата възраст като уютно и евтино място. През последните години коренно променен, стана една от основните парти дестинации за тийнейджъри и студенти от цяла Европа.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомени от СОЦА:Как социалистическата власт тика в затвора голямата тракийска народна певица

 

Недялка Керанова и оркестър Канари

Заради 1000 лева незаконно взети детски надбавки социалистическата власт тика в затвора голямата тракийска народна певица Недялка Керанова, която почина от рак през 1996 г. Изпълнителката на “Караджа дума Русанки” лежи една година в сливенския зандан между 1986-1987 г.

Навремото самият Филип Кутев нарича Недялка Керанова черната перла на Тракия. В цяла Южна България не минава нито една сватба без песните на яката стокилограмова българка. Певицата пее като хала, макар че си попийва.

Тя има 3 деца от различни бащи. Те израстват по домове. Майката получава детски надбавки, като скрива, че децата растат в интернати. Някой я подлъгал към това хитруване на дребно.

Към призовките, които получава, се отнася немарливо - като към поредния мъж, употребен и изхвърлен сякаш е прочетен вестник. И ето че една вечер милиционерите нахълтват в апартамента й в Пловдив и я закопчават с белезници. В това състояние я оставят да нощува на гарата. Едва успява да си вземе някакъв багаж и 50 лв., които пъха в сутиена си. С тях си купува пиене и черпи ченгетата.

Във влака за Сливен я разпознават и я питат къде отива. Тя отговаря – на сватба. Зад решетките голямата певица остава една година, въпреки че присъдата й е година и осем месеца. Помага й неин поклонник, партиен член на висок пост.

В затвора Керанова е назначена за портиерка.

По свое желание тя се захваща с ръководенето и дирижирането на хора на затворничките. Там тя разпява даже криминални престъпнички, които лежат за жестоки убийства.

Керанова бие мъжете и по чашка, и по дух. Преди концерт задължително гаврътва 2-3 чаши ракия. Всички треперят да не падне, да не залитне, да не забрави песните си. Носи се грозен слух, че на прегледа “Тракия-94” паднала, когато излязла да си получи наградата. Нищо подобно. Нейното пеене е съвършено като музикален инструмент, признават колегите й. Още по-грозен обаче е слухът, че от пиенето е развила цироза. Недялка умира от рак. Непрощаващата болест я прави неузнаваема – от голямата жена е останала тъжна изпита фигура. Погребват я в една от любимите й червени рокли. В съседство в Пловдивските гробища са гробовете на Златю Бояджиев и футболиста Тодор Диев.

Неудачите в живота на певицата започват след нещастния й развод с мъжа, в когото била силно влюбена. Идвайки от Пловдив в ансамбъл “Филип Кутев” преди близо половин век, тя се залюбва с хубавец от Горна баня. Недялка забременява с близначета, но радостта й е кратка. Бащата, който е тежък характер, я рита зверски в корема, когато е в седмия месец. Така погубва децата в майчината им утроба. Недялка напуска ансамбъла, където е солистка 8 години и се връща в Пловдив.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Внезапно почина на 44-г обичаният от всички народен певец Ивайло Герасимов

След дълго боледуване почина народният певец Ивайло Герасимов. Тъжната вест съобщи дъщеря му Виктория Герасимова.

"С прискърбие ви съобщавам, че след дълго боледуване днес (29.07.2021г.) ни напусна обичаният ми баща Ивайло Герасимов,написа в социалните мрежи дъщеря му"

За мнозина той беше добър приятел, колега и певец.

Всички, които желаят да го изпратят в последният му път, могат да го сторят  на 01.08.2021г. (неделя) в Централни Софийски гробища 

както следва:

10:00ч. - поклонение в Дома на покойника;

10:30ч. - опело в църквата.

Нека остане в сърцата ни весел и позитивен, какъвто беше приживе.

Нека е светло по пътя му и да има музика!

Мир на душата му и светлина по пътя му", написа синът на изпълнителя от "Пирин фолк".

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Георги Илиев и Боян Радев погребаха Фатик до баща му в бял ковчег

Босът на „ВАИ холдинг“ Георги Илиев, борците Боян Радев и Димитър Джамов и още около 150 близки, приятели и бизнеспартньори погребаха убития Филип Найденов– Фатик вчера по обяд в Боянските гробища, пише „168 часа„.

Час преди поклонението започнаха да пристигат хора с цветя, тъмни дрехи и черни очила. От 12 ч двата входа на гробищата бяха завардени от 3 полицейски коли.

Сред опечалените бяха и певицата Мария Грънчарова, президентът на футболен клуб „Славия“ Венцислав Стефанов.

На гробищата пристигнаха още племенникът на Кирил Киров–Японеца и Красимир Райдовски.

Бодигардове не пуснаха журналистите да влязат в гробищата и не позволиха на фоторепортерите и операторите да снимат.

Четирима охранители дебнеха през цялото време някой с камера или фотоапарат да не се отскубне и да снима ритуала.

Фатик бе положен до гроба на баща си.

“Отиде си в разцвета на най-хубавите си години, покосен от куршумите на злодея убиец, когато ти искаше да направиш много за подобряване на живота на хората в своята любима България, която ти много обичаше”, пишеше на един от некролозите от близките на семейството на Фатик, залепен на входа.

Трупът на убития във вторник бизнесмен бе в бял ковчег, покрит със зелено пано с арабски надписи и мотиви. Превозваше го сребристосив мерцедес катафалка. Веднага след него се движеше и черният джип мерцедес с вдовицата на убития. Адриана Тюркмен бе облечена в черна дълга рокля, а на главата си имаше черна мрежеста забрадка с лъскави нишки.

След процесията от коли, в които бяха най-близките роднини, се движеше линейка на Университетската болница „Света Екатерина“. С нея си тръгна след ритуала майката на убития.Шефът на болничното заведение проф. Александър Чирков бе изпратил венец от бели и червени рози, на който пишеше: „С благодарност за подкрепата и помощта“.

Според мюсюлманския обичай ковчегът първо бе пренесен само от мъже върху маса с бяла покривка. След това опечалените го затрупаха с цветя.Първо минаха мъжете, а после жените българки. През това време мюсюлманките стояха встрани, близо до паметника на бащата на Фатик.

След това цветята бяха свалени на земята, ковчегът бе пренесен от мъже до изкопания гроб, а там тялото бе погребано увито единствено в бял чаршаф.

Над трупа бе поставена дървена преграда, а мъжете хвърлиха шепа пръст отгоре. През това време мюсюлманките целуваха пръстта около гроба, която вдигаха в шепите си. Проверка в МВР, разпоредена от ген. Борисов, установи липса на разработка „Очиларка“ за Фатик. Установено е, че от 1990 до 1992 г. в МВР не е имало механизъм за оперативен отчет. Това е създавало и предпоставки за нерегламентирано ползване на информацията и възможност тя да бъде изнесена.

Източник:Блага Георгиева,168 часа

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Тримата герои, избавили света от истински ад

На 26 април 1986 година става нещо, което светът никога няма да забрави. В АЕЦ Чернобил, Украйна се случва най-голямата атомна авария в човешката история. 

10 дни след аварията в Чернобил, инженерите разбират, че всички сме поставени пред нова, много по-голяма и фатална заплаха – експлозия на ядрени изпарения.

Охладителната система на реактора се е повредила и се оказва, че сега под горящото ядро се е формирал огромен воден басейн. Без възможност да се охлажда, е било въпрос на време (и то на кратко време), докато това радиоактивно ядро да се превърне в лава, която да стопи всички бариери под себе си и да достигне до басейна с вода. Ако това се случи, се получава експлозия, изстрелваща огромно количество радиация право към небето, разпростирайки я над Европа, Азия и Африка.

Експлозията има силата да разруши и останалите реактори в централата, причинявайки трагедия в ужасяващи размери – унищожението на почти цяла Европа.

„Експертите ни проучиха ситуацията и пресметнаха, че ако подобна експлозия се случи, силата ? ще се равнява на от 3 до 5 мегатона. Минск, който е 320 км. от Чернобил, щеше да бъде изравнен със земята, а целият континент Европа щеше да стане негоден за живот.“, разкрива един от специалистите, които са били на място.

Единственият начин, да предотвратят този ад и смъртта на почти цялото европейско население, е да изпратят екип под ядрото, който да отвори ръчно шлюзовете на басейна и да източи водата. За целта специалистите решават, че са нужни трима доброволци, които добре познават подземията на централата. 

Има един проблем – тримата човека, които ще слязат долу, са обречени на смърт. Под горящото ядро има толкова радиация, че тримата ще бъдат мъртви до седмица (в най-добрия случай).

Защо трима?

Единият от тях трябвало да осигурява осветлението под водата, докато другите двама бързо открият и освободят клапаните.

Може би никога не сте чували имената им, но на тях дължим животите си днес.

По време на съвещанието, в което събират работниците, за да поискат трима от тях да отидат на тази смела и самоубийствена мисия украинецът – старши инженер Алексей Ананенко и двама руснаци – инженер средно звено Валерий Беспалов и началник смяна Борис Баранов, стават един след друг.

Когато тримата мъже са излезли на повърхността, когато задачата е била изпълнена, сътрудниците на АЕЦ и войниците са ги посрещнали като герои, каквито са били в действителност. Твърдят, че хората направо са скачали от радост.

През следващия ден всичките пет милиона галона радиоактивна вода са били източени от подземието на реактора на четвърти блок.

Когато разтопеното ядро на реактора си е пробило път към резервоара, той вече е бил празен. Повторен взрив е бил избегнат.

Резултатите от анализите, направени по-късно от различни експерти съвпадат в едно: ако тройката не е влязла в басейна и не го е изпразнила – от парния взрив биха загинали и пострадали стотици хиляди, даже милиони хора.

Това би изменило напълно хода на историята и би променила напълно планетата ни такава, каквато я познаваме днес.Вижте още:Добри Джуров забранява марулите в армията заради Чернобил

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Ето колко пари ви взима банката при плащане или теглене от банкомат с карта

Това е много полезна информация, която трябва всеки един от вас да знае, за да не остане неприятно изненадан някой ден, ако си вземе извлечение от банката

Освен за храна, сметки, транспорт и другите пера в личния ни бюджет, част от тях “изтичат” – забелязано или не – в банките всеки път (с две изключения), когато теглим от банкомат.

Колко ни взимат те, когато теглим от банкомат на банката, в която е сметката ни и колко дърпат, когато наблизо няма такъв и се наложи да използваме друг, споделиха колегите от .bgnow.eu

Следните две таблици дават отговора, актуален към 1 ноември 2018 г. Таксите бяха публикувани за пръв път Българската народна банка на 31 октомври, а впоследствие – актуализирани.

Интернет страницата на БНБ за съпоставяне на таксите функционира от 31 октомври 2018 г., огласяването на тези данни се изисква от Директива 2014/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно съпоставимостта на таксите по платежните сметки, прехвърлянето на платежни сметки и достъпа до платежни сметки за основни операции и е в съответствие със Закона за платежните услуги и платежните системи.

OFFNews вече публикува част от информацията, включваща сравнение между таксите на банките за откриване, поддържане и закриване на разплащателна сметка.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Първата съпруга на Владко Живков подлудила спецслужбите в три държави

Личността на Маруся Мирчевска, съпруга № 1 на Владко Живков, е крайно противоречива. За нея се разказват всевъзможни бивалици и небивалици, пише standartnews.com. 

Според една от тях Маруся става агент на американците, когато през 1981 излиза филмът „Аспарух“ на Людмил Стайков. Тогава в София пристига някой си Том Маршъл, който иска да купи правата от името на „Уорднър Брадърс“, за да монтира кратка версия.

Въпросният чужденец давал пет милиона долара на българското кино, а тъй като Мирчевска се настанила в обкръжението му и станали опасно близки, службите у нас се изправят на нокти. Според тогавашни версии янките на свой ред били убедени, че любимата снаха на Тато е абсолютно информирана за държавния, политическия, интимния и семейния живот на династията, и затова я вербуват.

А когато нашенските агенти хващат в крачка Маршъл и разбират, че не е никакъв кинаджия, блокират посещенията му в София. Маруся пък е изпратена в СССР да учи режисура при Глеб Панфилов на държавни разноски. Но КГБ изпраща до българското разузнаване сведение, че снахата води  разгулен живот, документирани със записи и снимки – при това доброволно от нейна страна. Получава някаква диплома, без да се е явявала на лекции и изпити.

След развода си с Владо Живков Маруся се представя за режисьор, хвален в Холивуд от самия Милош Форман, а преди години тиражира версията, че Ванга й е поръчала да направи филм за нея.

В България обаче се говори, че бившата снаха на династията събирала пари от доброволци, за да снима продукция за Христо Ботев, но нито осъществява проекта, нито възстановява финикийските знаци на спонсорите.

А освен, че синът й Тед Влад е милионер, Маруся притежава наследство и от височайшето семейство на бившия си мъж. Преди години самата тя признала, че навремето е успяла да продаде на търг пушка уникат на Тодор Живков за 300 000 долара. 

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Номерът на украинката: Как Ирина отмъкна $250 000 от влюбен в нея мъж

52-годишният Джеймс за няколко месеца е най-щастливият мъж на света, но само за един ден, сватбеният му, той загубва всичко – любовта и парите си. И за да е нещастието му пълно, той се събужда в украинска болница, където разбира, че е станал жертва на отравяне.

Само няколко часа по-рано британецът е убеден, че започва нов живот. Той е готов да се втурне в него заради бъдещата си съпруга, украинката Ирина, която в най-щастливия им ден го чака в луксозен ресторант на брега на Черно море.Джеймс работи за благотворителна организация. Ирина е с 20 години по-млада от него, изглежда зашеметяващо с русата си коса и е безкрайно влюбена в него. Месецът е юли, годината е 2017-а. Съвсем скоро двамата цитират брачните си обети.

Какво се обърква толкова, че скоро британецът се превръща в мъж, загубил всичките си спестявания и достойнството си, на когото украинската правосъдна система се изсмива в лицето?

Унижението е толкова голямо, че той не споделя на никого във Великобритания какво се е случило, а ВВС стига до дъното на тази история чрез разговори с някои от замесените, проследяване на банкови сметки и преглед на личната комуникация на част от участниците в тази шарада.Един от тези замесени, с които медията говори, е частен детектив, обсебен от идеята за Шерлок Холмс. Роберт Папинян е бивш полицай, който използва и незаконни методи, за да разплете историята.

Украйна е сред най-бедните европейски държави и средната работна заплаха е едва 350 долара месечно, затова и„индустрията на срещи“процъфтява, разказва и webcafe. На практика това е „лов за съпруги“, при който заможни европейци си търсят млади съпруги в източноевропейската страна.

Но Джеймс не е сред господата, дошли в Одеса в търсене на любовта.През 2015 г. негов приятел го моли да подпомогне нов проект, който ще съдейства на децата бежанци от конфликтните зони на Украйна. Джеймс дели времето си между Украйна и Острова, но тежък зимен сняг го принуждава да остане за по-дълго в Одеса.

Тогава среща Ирина – 32-годишна, родена и израснала в окупирания и размирен Донецк. Тя има два развода зад гърба си и дава да се разбере, че войната не е единственото събитие, което може да нанесе психологически травми на човек.

Запознава ги преводачката от проекта Юлия. Въпреки разликата от почти 20 години двамата си пасват веднага и прекарват следващите нощи в Одеса заедно, наслаждавайки се на нощния живот в града.Но двойката почти не остава насаме – Джеймс не говори украински, а Ирина почти не знае английски. И както често се случва в „индустрията за срещи“, преводачката Юлия взима своя дял от 150 долара на ден. Скоро двамата говорят за сватба. Но преводачката обяснява, че Ирина е твърдо против секса преди брака, а Джеймс не се замисля и го приема като символ на много висок морал. Той осъзнава колко е влюбен в украинката и е твърдо решен да й помогне да започне нов живот. Плаща за скъпи курсове по английски, но осъзнава, че заради бюрократически спънки Ирина трудно ще се премести във Великобритания в близките години.

Затова той решава да се премести в Украйна, напуска работата си и продава къщата си. Приятелите му на Острова смятат, че Джеймс действа твърде прибързано, но той вече се подготвя да купи нов дом, в който да живее с Ирина.

И проблемите започват

Джеймс бива убеден да преведе парите за новото жилище не директно на Ирина, а на нейна приятелка и организаторка на сватби – Кристина. Така в сметката на последната се оказват над 200 хил. долара. После Ирина заявява на своя годеник, че банката ще „освободи парите“ само ако той е законен съпруг на Кристина. И дори го заплашва, че ще го напусне, ако парите не бъдат изтеглени от банката и апартаментът не бъде закупен възможно най-скоро. Ирина дори се оплаква, че ако нямат собствен общ дом, тя ще изглежда като проститутка в очите на семейството си.В крайна сметка през юли 2017 г. Джеймс се жени за Кристина, при това с подкрепата на собствената си годеница. Сумата от 200 хил. долара е изтеглена, апартаментът е закупен, но името на британеца не фигурира никъде като собственик на имота. Собственици са Кристина и Ирина, освен това мястото струва едва 60 хил. долара.Всичко около сватбата също е заплатено от Джеймс – сума, която възлиза на 22 хил. долара, въпреки че Украйна е една от най-евтините държави в Европа.

Тук британецът осъзнава, че е бил измамен. Цените на кетъринга са надути, на гостите е платено, за да присъстват, майката на Ирина се оказва, че всъщност е майка на преводачката Юлия. Нещо повече, Ирина вече е омъжена.

Украинките най-вероятно са били наясно, че измамата им е на път да бъде разкрита, и предприемат драстични мерки. Джеймс е категоричен, че е бил отровен от питието си в нощта, в която трябва за първи път да бъде интимен със съпругата си.Тя, на свой ред, отказва да го придружи в болницата с аргумента, че се е напил и я е изложил пред роднините й. Освен това Ирина няма право да придружи Джеймс, защото той по документи е мъж на Кристина. След като британецът плаща и 12 хил. долара болнични разходи, цялата тази лудост вече е зад гърба му.

По негови изчисления измамата е на стойност 250 хил. долара, а психологическите щети дори не могат да бъдат оценени.

И въпреки че според детектива Папинян, който помага на Джеймс да стигне до дъното на цялата схема, подобни измами са нещо обичайно в Украйна, жертвататрудно може да получи справедливост

Когато британецът дава показания в полицията в Одеса, полицаите му се смеят в лицето.

Той е привикан четири пъти на разпит, докато Ирина и Кристина са освободени след едва няколко разменени думи с полицаите. Сега единствената му надежда е да успее да придобие права над апартамента, а след края на пандемията цената на имота скочи до 200 хил. долара.

Папинян обаче не възлага големи надежди на подобен развой.„Веднъж станал жертва на подобен номер, човек много трудно си връща изгубеното“, категоричен е детективът.

Източник:bg-voice.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Скръбна вест! Почина синът на Тодор Живков

Кончината му е точно 40 години след смъртта на неговата сестра Людмила Живкова (21 юли, 1981 г.)

Синът на бившия генерален секретар на ЦК на БКП, министър-председател на НРБ и първи председател на държавния съвет Тодор Живков – Владимир Живков е починал на 69 години, съобщи kmeta.bg.

Кончината му е точно 40 години след смъртта на неговата сестра Людмила Живкова (21 юли, 1981 г.)

След 10 ноември 1989 г. той бе изпълнителен директор на Асоциацията на търговските банки (1993) и неин съпредседател (1993 – 1996). Ръководител на Конфедерацията на индустриалците (май-юли 1994). Един от основателите на банките „Турист банк“ (1989) и „Росексимбанк“ (1994).

От 2002 г. бе собственик на Българската финансова група „ДЗИ-Росексимбанк“. Един от учредителите на Бизнесклуб „Възраждане“ (17 септември 2001) и негов председател (17 септември 2001 – септември 2002).

Владимир Живков бе съветник на президента Георги Първанов по финансовите въпроси (2002 – 2003).

До последно той караше старините си предимно в дупнишкото село Кременик.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Добри новини за пенсионерите! Вдигат рязко пенсиите

„Служебното правителство подготвя предложение за актуализация на пенсиите от 1 октомври“. Добрана новина в интервю за „Дневник“ министърът на финансите Асен Василев.Той потвърди, че служебният кабинет ще внесе в новия парламент и проект за актуализация на бюджета за тази година.

Според министър Василев, трябва да се стремим към намаляване на бюджетния дефицит в следващите години.

По повод заявеното днес от партия „Има такъв народ“, че в нейния проектокабинет му е предлаган вицепремиерски пост, финансовият министър заяви:

„Причината да се получи разминаването мисля че, и „Има такъв народ“, и господин Николай Василев ясно обясниха, че ние имаме принципни различия по политиките, които според мен, е добре да се провеждат от един редовен кабинет в рамките на следващите 12 до 24 месеца“.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Ограниченията в Гърция стават все повече: Въведоха полицейски час през нощта на Миконос

Мерките предвиждат и 24-часова забрана за всякаква музика.

Гърция наложи днес полицейски час от 01:00 до 06:00 часа и други ограничения на турстическия остров Миконос, известен с нощния си живот, заради "тревожно" нарастване на случаите на зараза с вируса, предаде АФП, като се позовава на съобщение на властите.Освен полицейския час, мерките предвиждат и 24-часова забрана за всякаква музика, според съобщение на заместник-министъра по гражданската защита и управлението на кризи Никос Хардалиас. Ограниченията ще бъдат в сила до 26 юли, се посочва в съобщението.

Ние призоваваме гражданите, посетителите и търговците на нашия хубав остров да спазват строго мерките с цел разпространението на вируса да може да бъде поставено бързо под контрол и Миконос да може да се върне към нормалността, заяви Хардалиас.

Миконос е една от основните туристически дестинации в Гърция и живописните му плажове и активен нощен живот привличат стотици хиляди туристи всяка година, включително знаменитости.

Но напоследък нарастващият брой нелегални празненства във вили на острова обезпокои властите.

На 15 юли Хардалиас предупреди, че броят на активните случаи на коронавирус на острова се е увеличил четирикратно за една седмица, надхвърляйки 300 случая.

Той обясни днес, че организаторите на частни събирания с участие на над 20 души, рискуват да им бъдат наложени глоби, стигащи до 200 000 евро.Гръцките власти съобщиха вчера за регистрирани 2691 нови случая на заразени с коронавируса на фона на по-малко от 400 случая три седмици по-рано.

Източник:dnes.dir.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Мръсните далавери на барманите и сервитьорите през соца,за излишъците „каната без дъно“ и още и още

Беше след чиновническото работно време. Час, в който столичните заведения се подготвят да посрещнат своите постоянни и случайни посетители. Подготвяше се и ресторант „Гамбринус“, където и тази вечер цигулките щяха да пригласят на късащи душата стари градски песни.

Но ние бързахме за друга врата. Отсреща, на ул. „Цар Симеон“ № 57, вече очакваха представителите на прокуратурата и Столичното управление на МВР. Само че залата на дирекцията на СД „Обществено хранене“ се беше оказала тясна да побере поканените от административното, партийното и профсъюзното ръководство, та затова разговорът щеше да бъде пренесен в близкото клубче.

На какво се дължеше този интерес към срещата? Едно поне беше ясно: интересът е взаимен, не от вчера и винаги с мисълта за бъдещето на тази сфера, наречена „обслужваща“, която открай време услажда или вгорчава дните и вечерите на обслужвани и на обслужващи. Но тук въпросите и проблемите й трябваше да се разгледат от съвсем друг ъгъл — служебен. Сиреч: какво не бива повече да се търпи в тая сфера, за да свикнат всички хора в нея да работят така, както би трябвало: с мисъл и дълг не само за своето, а преди всичко за общото благо: за да не се стига до корупция и деградация: за да няма толкова много наказателни дела и преписки срещу служителите и; за да не се повтарят старите и всеизвестни грешки; за да има поука от случилото се…Така именно започнаха този разговор — откровен и делови — представителите на Софийската градска прокуратура Ани Караиванова и Любен Клявчев. Клубчето, което скоро щеше да се оживи като кошер, сега мълчеше. Хората внимателно слушаха това, което още не знаеха в подробности или пък бяха само дочули оттук-оттам. Имаше още какво да се „дочуе“, какво да се доразбере. Защото:

— Тук сме не само за да отбележим поредните „червени точки“ — каза Ани Караиванова, — за да ви информираме, пък и вие да ни отвърнете със същото, за грешките и слабостите във вашата система, които са на дъното на почти всяко наказателно дело. За да не отиват на съд повече хора. Всички знаем, че без законност, без държавна дисциплина новият икономически механизъм е немислим. Но състоянието на тези два социални феномена в столицата сега много ни тревожи. Стотици души всяка година се осъждат за престъпления от общ характер. При това най-висока е степента на посегателствата срещу социалистическата собственост: присвояване, обсебване, кражби — те съставляват 27 процента от всички доказани престъпления. Сравнителните данни показват също така, че през 1983 г. и началото на 1984 г. е налице неколкократно увеличение на средния размер на присвоеното имущество от един подсъдим.

Реплика от залата: – Да, но целият живот отиде нагоре през тези години…

— … В структурата на разглежданата престъпност — продължи прокурорката Ани Караиванова, бе да обърне внимание на неуместния „аргумент“ откроява тази, извършвана в системата на столичната търговия. Престъпленията в тази сфера са около една трета от всички открити и доказани престъпления. В този незавиден списък на едно от първите места е и вашата дирекция. И да ни кажете, че това са си ваши проблеми, знаете, че ще сгрешите. Защото на всички е известна постановката за собственика и стопанина на социалистическата собственост.

После прокурорите и служителите на МВР анализираха по „профили“ престъпността в сферата на общественото хранене. Задълбочено и точно, с разнищване на „причините и условията“ за престъпленията, със съответните изводи. Ето картината, видяна от тяхна „гледна точка“.

Излишъците —„кана без дъно“

Тази „болест“, казаха те, не е от вчера. Налице е масово измамване на клиентите в качеството, теглото и цената все с тая цел — да се създават излишъци, които после да се присвояват. Използуват се фирите, фиктивните фактури, създава се нарочен хаос в документацията. В контролните листове не винаги се вписва действително реализираният от заведението стокооборот. Умишлено се повреждат касовите апарати.

Липсата на ред в счетоводството на СП „Обществено хранене“ — Ленински район, е дала възможност на управителката на комплекс „Кристал“ Стоянка Дончева да присвои над 16 000 лв. (6000 лева от тях са били намерени, заровени в буркани, в района на вилата й.) Дончева вече е призната за виновна по чл. 203 от Наказателния кодекс, но явлението остава.

И Траян Траянов — управител на ресторант „Златното пиле“, години наред е смятал „своя“ ресторант за „кана без дъно“, а печеното пиле за него е било наистина златно. Пишел грамажа, но го таксувал като цена. И пилето излизало по 10 лв. килограма. Въпреки всичко Траянов давал нищожни излишъци. Защото си ги пресмятал на така наречените „вътрешни ревизии“ без чуждо око. И защото успял да открие още три павилиона към заведението, чрез които си оправял сметките.Да уловиш „златната рибка“ — буквално и преносно…

Внасянето на напитки отвън в заведенията е практика, която продължава също от години, но никой, изглежда, не може да я спре. Защото публична тайна е, че сервитьорите и барманите се назначават в заведенията с… „препоръки“ от по две и три „сухи“ нули накрая. Да си припомним делата срещу многото служители в комплексите на хотел „Витоша“, „София“ и „Хемус“. А тези дела не би ги имало, ако отчитането на материалноотговорните лица ставаше не само стойностно, но и количествено!

Но всичко си продължава така, както е било. Ето я и „Златната рибка“ на ул. „Екзарх Йосиф“ с управител Селим Ибов Алиев, пред която и „Златното пиле“ бледнее. Към ресторанта има бар, който би трябвало да се захранва само със стоки от него, но сервитьорите и барманите предпочитали другия начин — купували напитките от магазините. На случайните посетители конякът „Златна котва“ се продавал за „Наполеон“, еспресото пък за нес-кафе. А „реализираните“ излишъци просто не могат да се установят — касовите ленти и сервитьорските марки са изчезнали безследно. Или просто не ги е имало. Щом контрол не съществува, всичко може…

Но нали има вътрешноведомствен контрол, ще каже някой и той явно ще е съвсем бос в материята. Знае се, че на този контрол силата не е голяма и за това има познати обяснения, едно от които е и тона, че той е на „мушката“ на всяко предстоящо съкращение на щата.

Съвсем пресен е случаят с Роза Владова от четвърти район на СД „Обществено хранене“, която на ревизиите показвала купища кашони с цигари. Питали я, защо все с тях се отчита, а тя отговаряла, че снабдява и други райони и че разменните листове били известни на ръководството. Едва при петнадесетата (!) ревизия се видяло, че кашоните са празни. Предполага се, че от както с поела обекта, Владова има за около 43 000 лева липси, по документите от първите ревизирани периоди вече са унищожени и сега тя е подведена под отговорност „само“ за 25 000 лева

Кадровият подбор?Е, понякога е случаен…

А резултатите са тежки. Божана Паунова, управител на сладкарница „Иглика“ в Димитровски район, понякога допускала грешки при изготвянето на стоково-паричните начети, „възлагала“ на свои близки, но далеч от работата й хора да приемат стока и да се подписват под документите (а защо никой в счетоводството не е погледнал подписите?) и резултатът не закъснял. Тя е осъдена по чл. 219 от Наказателния кодекс за липса от 5552 лв.

За безстопанственост по този текст от закона е осъдена и Маргарита Славова, продавачка на бюфет в „Обществено хранене“ — Коларовски район. За осем месеца тя е допуснала липса от 7055 лева.

А какво да кажем за други случаи, при които управители на заведения, показали големи липси, не се уволняват въпреки категоричните разпореждания, а се оставят да си „доработят“, за да възстановят сумите от… оборота на обекта.

И още, и още. Имена и факти, безспорно установени по наказателни дела. Но защо някои хора са си затваряли очите пред тях? Защо? Това питаха и прокурорите, и служителите от Софийското градско управление на МВР. А отговор на своите въпроси дали получиха, нека сам да отсъди безпристрастният читател, след като прочете този репортаж от срещата с превантивен характер в СД „Обществено хранене“.

Нека чуем как изглеждат нещата откъм другата страна, през погледа на тези, които трябва преди всичко за стопанска сметка да мислят, печалба да гонят. А изказвания не липсваха. Явно хората ги болеше и за случилото се в тяхната система, и за упреците — макар и косвени — към стила и метода на тяхното ръководство.

„Капка в морето“— Аз съм представител на тоя контрол, за когото тук се казаха най-тежките думи. Но ние сме „капка в морето“ — само 5—6 души. Къде да бъдем по-напред? И все пак през миналата година направихме цялостна проверка по 127-о постановление на Министерския съвет и Наредба № 3. В 217 обекта не открихме нито едно нарушение, но в 57 наложихме съответните дисциплинарни наказания. И все пак от критики не можем да се отървем. Ето при една проверка от държавен и народен контрол ни се отправи упрек, че не вземаме под внимание компонентите на кухненската продукция.

Специално за сандвичите. А как да ги вземем, след като нито една лаборатория не би се съгласила да ни направи този анализ? След като няма и стандарт за тези компоненти? Явно много неща куцат не само при нас. И нормативно.

Директорите — между чука и наковалнята

— Аз съм директор на четвърти район. Тук се изнесоха не един и два случая, наистина не само от нашия район, на престъпност и корупция. Почти излезе, че нашата работа едва ли не е само такава. От 13 години работя в тая система, но и сега, като ме попитат къде работя, казвам: в търговията, а не в общественото хранене, защото така се е разпространила мълвата, че тук едва ли не всички са крадци и мошеници. Въпреки че аз правя 28 милиона лева стокооборот, а нямам никаква техника; само двайсетина счетоводители имам и постоянно ги съкращават, без да се мисли кой ще обработва тая огромна документация.

А питате ли ни как можем да държим сметка на управителя на дадено заведение —като прословутия Салиев примерно, който си урежда работите не с нас, а със странично-висшестоящите органи? Нито един обикновен работник в кухня, уволнен по 127-о постановление, не е възстановен на работа, но управители и сервитьори -много. Отгоре ни ги налагат. И в края на краищата излиза, че ние, директорите, нямаме права по назначаването на барманите и сервитьорите; ако щете, дори по кадровата политика въобще. А всекичасно сме между чука и наковалнята. Тия неща трябва да си ги кажем очи в очи.

„Лъжат ни…“

И аз съм директор — на пети район. Не е тайна: лъжат ни. Идват при нас с чист документ за съдимост, после се оказва друго. На мен ми е омръзнало да идват откъде ли не и да ме питат защо не уволняваме такива хора. Ще отговоря с това: ние едва ли не сме се превърнали в проповедници; реална служебна власт ние нямаме. Ако Наредба № 3 все още съществува (50 управители вече сме уволнили за нарушаването й), то е само благодарение на голия ни кураж. Защото е трудна борбата с овластения ходатай… И аз поддържам мнението, че ако някой се облагодетелствува от общественото хранене, това са хора извън него. И че заради Илия, който ял и пил, който присвоил 2000 или 20 000 лева, не трябва да плюем по свети Илия…

И друго. Ако аз като директор уволня или санкционирам някого, тутакси към органите на прокуратурата и МВР тръгват анонимни сигнали: къде съм ял, с кого съм пил, какво съм говорил. После нищо от писаното в анонимките не се доказва, но нервите ми са похабени. Аз съм от двайсетина години в тази система и считам, че съм останал неопетнен дотук. Въпреки че наистина много нещо струва на някои хора да останат чисти при тия изкушения.

Накрая, часът вече беше доста понапреднал, главният директор на СД „Обществено хранене“ Илия Несторов  обобщи казаното и се спря на перспективите, за които, както каза той, се е мислило с доста по-предна дата:— Главното в нашата работа не са закононарушенията — каза Илия Несторов. — Макар че един директор, когото сега съдят, наистина хвърли петно върху нашата организация. Ние считаме, че за да се нанесе удар на корупцията, за да се ликвидират „причините и условията” за закононарушенията, към нас трябва да се създаде електронноизчислителен център. Тук съм длъжен да призная, че при внедряването на електронните каси в обектите срещам голяма съпротива от управителите и сервитьорите. Но с тях все някак ще се преборя. Иначе ще се принудя, казал съм им го, цели заведения със сервитьорско обслужване да ги направя на са-мообслужване.

Една от слабостите, за които тук се говори, е, че не освобождаваме своевременно лицата, които имат начет или вече са осъждани за престъпления в търговията. Но не е така лесно. Ето, в „Ротондата“ на гарата управителят беше сменен и оборотът веднага спадна. Затова ние трябва да създаваме резервни кадри. Въпреки че в нашата система няма стремеж да се върви отдолу нагоре: сервитьорът и да го убиеш, не иска да стане управител, управителят не иска да стане директор, ако ще и с висше образование да е, щом вече се е хванал за „чекмеджето“.

Особено много при нас се затрудни борбата с корупцията, когато заведенията ни „излязоха“ на тротоара и това даде възможност на несъвестни управители да си реализират излишъците. Но връщане назад няма. Тук прокуратурата може да ни помогне много.

Разговорът в залата свърши, но продължи още известно време навън, на тротоара. Всички бяха премного оживени, премного напрегнати, за да си тръгнат веднага. Спореха, остро коментираха, доизказваха се…

А отсреща, в ресторант „Гамбринус“; цигулките вече се настройваха за своя репертоар от познати, до болка познати, както казват поетите, стари градски песни. Когато си тръгнахме, те тъкмо захващаха: „… Остави таз рана — нек да зарасте…“.

Текста е свален от сп.„Общество и право“, 1985 г.Оригинално заглавие: Истини-очи в очи

Автор: Ганка Манчева

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Симона гаджето на убиеца на Милен Цветков : Ще кажа истината

Разпитаха приятелката на подсъдимия Кристиан Николов – Симона Цанкова.На Симона явно и е писнало да мълчи. Само така може да се заключи след думите и, с които наруши мълчанието си.

Това е нейната истина, ако колко е вярна тя, предстои да разберем.

Пред съда Симона Цанкова разказва, че деня преди фаталната катастрофа е решила да празнува рождения си ден. За целта решили да си направят пикник на Витоша. Отишли там с компания, но полицаи ги видели, уточнява „БНТ“.

Обяснили им, че събранията на открито са забранени заради пандемията и им съставили актове. Тогава купонът се преместил в дома на Кристиян и продължил да след полунощ. Всички употребявали алкохол.

След като изпил пореден шот, Кристиян споделил на Симона, че се почувствал странно. След това Кристиян пил успокоителен чай и се намазал с успокоителен крем. Купувал ги онлайн и ги ползвал по време на сесии.

В деня на катастрофата се събудили в ранния следобед. Заедно с Георги Иванов тръгвали на разходка.

По време на катастрофата чела инструкции как да свърже плеър за музика с Bluetooth слушалки и не видяла откъде минават. Чула Георги да вика нещо, вдигнала глава и тогава се ударили в нещо, което тя не е видяла.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Огнен АД до броени дни: Живакът скача до 50 градуса

По бТВ климатологът проф.Георги Рачев коментира опустошителното торнадо, което удари вчера Чехия и направи тревожна прогноза за адски жеги идните дни:

“Трябва да има комплекс от фактори, за да се образува такова торнадо. То не е често срещано явление в Европа.

Хоботът на торнадото се движи бавно, но въздухът в него се движи с 200 км/ч”, коментира торнадото в Чекия проф. Георги Рачев.

“Това е изненада за Европа, не сме подготвени като САЩ. Те имат исторически период и прогнозата не е синоптична, а по-скоро исторична. В Америка има доказателства за преместване на 80-тонни цистерни. Представете си за какво бедствие става въпрос”.

Източник:action-bgnews.eu

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ