Съветският Ту-144 е първият в света свръхзвуков пътнически самолет и два пъти побеждава Конкорд

Заедно с "Конкорд", Ту-144 е един от двата свръхзвукови пътнически самолети, пуснати в експлоатация. Първият му полет е направен на 31 декември 1969 г., месец по-рано от този на "европееца".

Поради високата си цена и нерентабилност Ту-144 е изоставен. Самолетът обаче се използва от НАСА за свръхзвукови изследователски цели. Американците предпочитат съветската разработка пред европейската, тъй като развива по-високи скорости: 2300 км/ч срещу 2150 км/ч.

Когато съветският конкурент на Конкорд се появява на авиошоуто в Париж през 1971 г., всички остават впечатлени. В състезанието за създаване на свръхзвуков пътнически самолет Русия излиза едни гърди напред пред САЩ. Тогавашният френски президент Жорж Помпиду го нарича „красива машина“. Дори създателите на Конкорд са категорични, че руската версия е по-тиха и чиста.

Така съветският Туполев Ту-144 си печели прякора Конкордски. Той бил доста по екзотичен и мистериозен от своя предшественик и се появил в най-подходящото време – в същата година СССР успява да прати първата си сонда на Марс и да изстреля първата си космическа станция. Те се намирали в перфектната позиция да победят САЩ в надпреварата за свръхзвуковия самолет. Но подобно на много други случаи в руската история, съвкупност от недостатъци и лош късмет превръща Конкордски в един от най-големите провали на гражданската авиация.

Въпреки че Конкорд е самолетът, който си печели място в историята, Ту-144 го побеждава във въздуха два пъти – при първия си полет на 31 декември 1968 година (Конкорд излита два месеца по-късно) и когато постига първият си свръхзвуков полет през юни 1969 г., изпреварвайки конкурента с цели 4 месеца.

Това не били малки победи, макар че американците били извън състезанието, тъй като  Конгресът отменя финансирането за подобна програма на Боинг през 1971 година.

Всички усилия били положени да се засенчи Конкорд.

„Развитието започна в разгара на съперничеството между две политически системи,  казва Илия Гринберг, експерт по съветска авиация пред CNN. - Очакванията били високи. Целият Съветски съюз бил горд с Ту-144 и всички граждани знаели, че е по-добър от Конкорд. А и беше толкова красив!“

И двата самолета били доста напреднали за времето си, а приликата между тях години наред подклаждала историите за шпиони. Но по думите на Гринберг, дизайнът на Туполев не е в резултат на шпионаж.

„Въпреки че имат подобен вид, двата самолета са много различни и с различни аспекти. Външната прилика се базира на функционални параметри и необходими критерии. Разбира се, някои линии може и да са взаимствани от конкурента“, обяснява той.

Конкордски бил по-голям и по-бърз от Конкорд. Имал си и своите „канарчета“ - малки крила, точно зад пилотската кабина, които осигурявали допълнително повдигане и по-голям контрол при ниски скорости.

След като приковава погледите на авиошоуто в Париж през 1971 година, Конкордски го прави отново през 1973 г. Но този път не с триумф, а с трагедия.

Съперниците отново били в битка – Конкорд завършва демонстрацията си първи, без да направи и минимална грешка. Пилотите на Туполев обаче са подготвили още по-дръзка програма с много обрати, които се оказват фатални.

По време на смелият полет машината се чупи и разбива, убивайки шестимата души екипаж и осем обикновени граждани на земята.

Според една теория на конспирацията, Конкордски се разбива, защото рязко се опитва да избегне сблъсък с френския самолет Мираж, който искал да му направи снимка. Гринберг бързо опровергава това твърдение: „Мираж нямаше нищо общо с катастрофата. Той бе използван, за да се отклони вниманието от истинската причина, а именно – драстичните маневри на Ту-144, които надхвърлиха допустимите граници.“

Кадри на последните минути на Конкордски във въздуха показват, че руснаците искали да покажат, че техният самолет е доста „по-секси от консервативния Конкорд“. В последните минути се вижда, как Туполев лети с носа към земята, навярно в опит да се запалят отказалите му двигатели. Крилата не издържат на толкова много напрежение и се откъсват.Съветската програма за свръхзвуков самолет била отложена с 4 години след катастрофата, позволявайки на Конкорд да излезе на пазара първи. Но инцидентът не накарал властите да решат, че самолетът имал нужда от още тестване.

„Политически приоритет било Запада да се задмине, независимо от всичко, и това очевидно изиграва лоша шега на Ту-144, тъй като инженерите предпочетоха да бързат, вместо да обърнат повече внимание на машината си“, заявява Гринберг.

Когато най-накрая качва пътници през 1977 година, Ту-144 се оказва тесен, лесно чуплив и непоносимо шумен, тъй като за разлика от Конкорд, той можел да поддържа свръхзвукова скорост с технология, използвана само от военните самолети.

„Полетът с Ту-144 не беше за онези с чувствителен слух“, пише Джонатан Гланси в книгата си „Конкорд“.

Аерофлотът използва машината за двучасовия си полет от Москва до Алмати всяка седмица. Но още в самото начало, бордът му бил наполовина празен, а по-късно, самолетът превозвал повече товари и поща, отколкото пътници. След шест месеца, линията била закрита.

Ту-144 има кратък живот във въздуха. Изпълнява само 55 полета, през които често се включват аларми, които не могат да бъдат изключени, налягането в кабината намалява или двигателите отказват.

Повечето аварии се случват във въздуха, по време на полет. А на борда, заради шума, пътниците можели да общуват само с писмени бележки.

Проблемите с машината били толкова много, че към края на краткия си живот, той трябвало да излита само след обстоен преглед на създателя си – Алексей Туполев.

На 23 май 1978 година се случва поредния фатален инцидент. Ту-144 се запалва. По време на аварийното кацане, двама от бордовите инженери са убити. Конкордски губи правото да превозва пътници, но неговият край се крие другаде – той официално губи и интереса и финансирането си от държавата. Без достатъчно пари, производството на самолетите спира.

Само 17 машини, включително и прототипите, са излезли от завода. Когато през 1984 година всичко за Ту-144 приключва, повечето от тях са нарязани за скрап.

Но през 1999 година, Конкордски се съживява за последен път благодарение на НАСА, която подписва тригодишна сделка с Русия за проучване на свръхзвуковите полети. В тестовете експертите използват последния Ту-144, който някога е бил построен. Той прекарал едва 82 часа във въздуха.

Туполев дълго време мислил дали да не започне работа по Ту-244, но се отказал. Самият Конкорд полетял за последно през 2003 година. Той бил изоставен заради фаталния инцидент, убил 113 души край Париж, недалеч от мястото, където пада и Конкордски.

Вижте още:През 1964 г. БГА „Балкан“ осъществява първия презокеански полет

Източник:www.dnes.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Синът на Милен Цветков трогна със снимка на баща си

8-годишният син на убития в катастрофа журналист Милен Цветков – Боян, трогна днес с колаж на баща си и с мило послание към него. Малкото момче, което е копие на известния си татко, публикува във фейсбук страницата „Питай ме“, създадена заедно с Даниел Петканов, своя фотография, както и такава на баща си, придружена с кратък надпис „Едно сърце“, като сърцето е под формата на черен емотикон.

За близо половин час посланието събра стотици лайкове и десетки коментари в памет на Милен Цветков, който загуби живота си точно преди година навръх Великден.

„Милото, Тати ще е винаги до теб и ще те пази! И знай, че тати ще е горд с теб! А ти слънчице, бъди здрав и много щастлив!“, пишат приятели на семейството на журналиста.Други са възмутени, че все още няма осъден за трагедията. „Срам ме е от теб заради нашето правосъдие!“

„Бог да прости, твоя Татко! Той винаги ще бъде твоята невидима помощ и ще те води за ръка към доброто в света“, „Тати ще се гордее много с теб миличък“, „Прекрасно дете ти си смело и силно дете като тати ! Бъди Блогословено! Всички се гордеем с теб и те обичаме! Малко слънчице!“, „Твоят татко никога няма да бъде забравен, ти си негово достойно продължение, Господ да те благослови“, са част от посланията към малкия и вечно усмихнат Боян.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Въоръжени отмъкнаха половин милион от инкасо автомобил

Въоръжени и маскирани са атакували специализиран автомобил, който инкасирал пари от заведение, в близост до автомагистрала „Струма”,съобщи НОВА ТВ.

По информация на телевизията отмъкнатата сума е между 400 000 и 500 000 лева. Инкасо автомобилът е събирал пари от ресторант за бързо хранене. Нападателите са били четирима в две коли, за които се предполага, че са с крадени номера. Предварително са чакали на мястото край магистралата инкасото да спре.Служителите в инкасо автомобила са били двама, единият от тях е с наранявания в областта на лицето. След грабежа нападателите са избягали в посока Дупница.

На брифинг стана ясно, че сигналът за нападението е постъпил тази сутрин около 10 ч. Незабавно на място са извършени заградителни и оперативно-издирвателни мероприятия. Текат и процесуално-следствени действия. От обвинението потвърдиха, че нападателите са били четирима. Те са упражнили насилие върху един от служителите на инкасо автомобила. Според директора на полицията в Перник ст. комисар Димитър Попов престъплението е било извършено професионално. Официално откраднатата сума все още не е уточнена, но се предполага, че е около 500 000 лева.

Източник:НОВА ТВ

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Бях партиен член и ми дадоха апартамент в София, който днес струва 100 000 евро

Навремето, като работех в „Георги Димитров“, имахме един партиен секретар, Митко се казваше. Той беше от съседното село. И понеже аз бях горе-долу добър работник, съвестен, той ми предложи да ме приемат за член на партията.

Дойдоха у нас, един вид да ме агитират, но аз нямах много нужда от агитация, просто с две думи се разбрахме. Аз се съгласих, естествено, и така един ден се проведе нещо като събрание и гласуваха дали да бъда приет или не. Постигнаха пълно единодушие. След като бях приет за член на партията, вече отговорностите бяха по-големи, работата беше по-сериозна…

Аз се представих добре според мен. Бях изпитател на различни машини, които произвеждахме. Като член на партията ходих в Съветския съюз – бях пратен на една командировка за 45 дни. Следващата година – 1985-а, бях пратен в Чехословакия. И там изкарахме 25 дена. След като се завърнах, ръководството на „Георги Димитров“ беше доволно от моето представяне.Имаше облаги от това да си партиен член. Дадоха ни жилище. 

То първоначално беше общинско и бяхме към „Жилфонд“, обаче след известно време направихме молби за изплащане и си го изплатихме. Днес тристайният ми апартамент в кв. Сатина струва 100 000 евро.

Пазя си книжката – това все пак ми е един спомен от бившата партия.

Б. Иванов

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сервитьорът Гошо разказва: Търся моя братовчед Петър от Калифорния, чувал съм го само един път по телефона

Бях още дете и не разбирах защо около едно писмо, облепено с шарени марки. Получихме го отворено, мама и тате го четоха тайно, мама плака. Така разбрах и за нейния брат, който още през 70-те бе избягал от България и бе стигнал чак до Лос Анджелис. Не бях чувал нищо за него до момента, докато не дойде този плик в кутията ни.

После разбрах, че вуйчо ми работи в автомобилен завод, има един син на име Петър. Отговорихме, съвсем телеграфно. Не знаехме какво да пишем, да не се издъним в нещо.

Отговор не дойде, но след месец те позвъниха по телефона. Беше посред нощ, майка плачеше и само слушаше. Дадоха ми и на мен да говоря, а аз съненото хлапе не можах да кажа нищо друго освен "Ало". Не бях добре с езиците, освен някакъв лош немски. Весел глас ми каза "Ай ем Пииита от Калфоня", което аз тогава въобще не проумях какво означаваше. Гласът говореше, а аз само повтарях "да" и "по-бавно, бате, по-бавно" сякаш нещо щях да проумея. Чух няколко пъти "Пииита от Калфоня" и това ми се наби в мозъка.Минаха много месеци без никакъв сигнал от вуйчо ми и Пииита.

В началото на пролетта пристигна малък колет, който беше пътувал почти 8 месеца до дома ни. Тоест, 1 месец бе пътувал от от САЩ до България и след това 7 месеца бе стоял в София, отварян, разравян на няколко пъти. Снопче пощенски картички и една дънкова риза, която ми беше малка.

Не можете да си представите емоцията от тази риза, истинска американска дънкова риза. За да мога да я нося, скъсах ръкавите. По-скоро ми стоеше като потник, но се бях научил да свалям мацките. Вървя с впитата риза със скъсаните и вече разръфани ръкави, нося няколко картички и бавно казвам "Ай ем Гошо от Калфоня", на което никоя жена не издържаше.

Така и така не научих нищо съществено за Петър от Калифорния. В детските ми мисли той беше каубоец, който има ферма и оръжие. Вероятно той работеше някъде в завода на вуйчо, а може би и беше сервитьор като мен. Изминаха години.

Използвам тази трибуна, за да попитам всички - познавате ли моя братовчед Петър от Калифорния? И ако го познавате, кажете му да се свърже с мен.

Още от историите на сервитьорът Гошо ТУК

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Кралят на Норвегия Олаф V показва билета си на кондуктора на автобус - 1973 година

Кралят се движел навсякъде без охрана и обичал да казва, че него го охраняват 4 милиона (цялото население на Норвегия по това време)

За Олаф V

Олаф е роден в Сандрингам, Великобритания, на 2 юли 1903 като принц Александър Едуард Кристиан Фредерик. Той е син на датския принц Карл и на британската принцеса Мод. През 1905 г. бащата на Олаф е избран за крал на Норвегия и малкият Александър пристига със семейството си в Норвегия, където, вече като неин престолонаследник, получава ново име — Олаф. След крал Олаф IV Олаф е първият норвежки престолонаследник, който израства в Норвегия, а родителите му полагат старание, той да бъде възпитан като норвежец. Подготовката на Олаф за бъдещата му роля на монарх е причина той да получи гражданско и военно образование.

През 1929 г. той се жени за братовчедка си — шведската принцеса Мерта, която му ражда три деца.

По време на германската окупация на Норвегия Олаф и семейството му са евакуирани във Великобритания. През 1944 г. е назначен и за главнокомандващ норвежките въоръжени сили.

Олаф се възкачва на норвежкия престол през 1957 г. като крал Олаф V. По време на царуването си той става изключително популярен сред норвежците. Умира на 17 януари 1991 г. в Осло и е наследен на престола от сина си Харалд V.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Въоръжени с мотоциклети убиха гръцки репортер при престрелки рано сутринта

Гръцкият репортер Георги Караиваз, който работеше за телевизия Private Star и беше известен с отразяването си на правни въпроси, беше застрелян от двама въоръжени мъже, каращи мотоциклет близо до дома му в Атина рано в петък, потвърди местната полиция.

Инцидентът е станал близо до дома на Караиваз в Алимос, в южната част на гръцката столица. Репортерът беше намерен мъртъв в колата си, след като получи редица огнестрелни рани.

Полицията съобщи, че свидетели са видели двама мъже на мотоциклет, които са спрели до превозното средство на Караиваз и са изстреляли неопределен брой изстрели по жертвата им, преди да избягат от местопроизшествието.

Въпреки отразяването му на престъпността и правните въпроси, включително доклади за полицията, разследващите казаха, че той не е поискал защита или е вдигнал тревога за заплахи.

Полицията за убийства е отцепила района, докато разследва стрелбата, като все още не е установен мотив./rt.com/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сервитьорът Гошо разказва: Дядо хранеше комунистите, а аз капиталистите - историята на моя род

Много често ме бъзикат за историята на рода ми. Какви сме били, какво сме правили. Особено ако пили една ракия в повече, младите не се спират.

Дядо ми бил келнер в бистрото в нашия малък град. Преди 9 септември градът бил малък, само с едно бистро. Дошли при него нелегалните, Митко, това, онова...помагай! Гладни сме. И дядо Димитър почнал да краде от бистрото, за да храни нелегалните и партизаните. Било гладно време, а вечер дядо излизал с голяма торба - наденица, готвено, хляб и всичкото на другарите. Хванал го собственикът, бил го голям бой и го вкарал в затвора като крадец. Как да каже дядо, че за партизаните давал, от затвор на смърт отивал?

Малко след 9 септември излязал дядо, потърсил нелегалните, за да изчисти името си. Всички се правили, че не го познават. За дядо това било страшен удар, но продължил по своя път. В началото на 60-те отворили едната от двете големи фабрики и дядо станал там работник в стола. Продължавал да бъде много добър и да изнася храна, за да храни гладните. В това той намирал истината за комунизма. За негов късмет, баща ми бил инженер там, а после бавно се издигнал до директор. Татко все го прикривал и плащал за разминаването по ревизиите, защото знаел - дядо е комунист, но от истинските.

Ето ме и мен, Гошо. Вече съм на 50 и нагоре. От дядо и татко знам кои са най-великите хора на света - Ленин и  Тодор Живков. Ленин - защото дал насоката на един по-добър свят, а Живков - защото спаси България от глад и мизерия. Сега мога да добавя и Тръмп и Путин, които мога да нарека мои приятели! (линкове към статиите)

Храня и поя всеки ден капиталистите, които ядат и пият по кръчмите. Нормално е, не ме е срам, защото срамен труд няма. Вярвам, че народните изедници рано или късно ще отворят очи и ще разберат, че са в грешка. До този момент - нямам против да нахраня беден или гладен, както е правил дядо, баща ми и вярвам, всички от рода ни!

Добявям към важните хора за мен и Исус, който един път ми се е появявал, за да ми се скара, но това е друга история.

Още от историите на Сервитьорът Гошо ТУК

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сервитьорът Гошо разказва: Спасих кариерата на Доналд Тръмп с една солница и бърза реакция

В началото на новия век се оказах сервитьор в един етноресторант в голям бизнес център в Париж. Това начинание беше импровизация, както всичко в моя живот - приятел на приятел вика, че негов познат имал такъв ресторант, искал да го развива. Но бил в Париж. И ето ме, вече на почти 38, в нова страна, почвам да уча френски и заедно с това всеки ден до 23 часа обслужвам клиенти. Ресторантът предлагаше една смесица от балканска кухня, която беше интересна за посетителите на центъра. Стандартните неща, но тройно по-скъпо. Това беше добра рецепта за онези години. Имахме много посетители, защото там редовно се случваха големи събития.

Един следобед в ресторанта влезе властен мъжага с огромна усмивка, придружен от много красива дама. След тях се изсипаха 6 човека охрана, всеки с размерите на секция.

Разбрахме, че това е прочутият милиардер Доналд Тръмп, който вечерта щял да изнася лекция в една от залите. Дошъл при нас да опита балканска кухня, не бил ял такава. И да убие няколко часа. Тръмп прокара пръст по менюто и ми предложи аз да избера. Сервирах му таратор, мусака, препечени питки и едни много сладки люти чушки в доматен сос. Мелания поиска само салата, а охраната се отпусна с доста по-сериозно похапване.

Докато ги обслужа, на няколко пъти минах покрай Тръмп, той ядеше и се усмихваше, явно много му харесваше и мусаката и таратора. Викаше ми YES и сочеше ястията. Накрая взе да топи с питката в соса и да яде. Много му беше сладко.

И тук се случи инцидентът. Успя да си накапе вратовръзката със соса. Всички изтръпнаха, защото лекцията започваше след час. Тръмп се нацупи, но аз съм стар ресторантски лъв. Казах "Айн момент, бите" (от адреналин бях забравил и всичко на френски, само това се сетих от училището - немски). Охраната ме разбра горе-долу, а аз внимателно поръсих вратовръзката със сол и започнах да търкам. За няколко минути по скъпата вратовръзка нямаше нито следа, а Тръмп ме гледаше учудено и с възторг. От стрес тепърва почваха да ми избиват капки по челото, бъдещият президент на САЩ каза нещо, охраната му ми стисна ръката и ми даде 100 долара бакшиш. После колегите коментираха, че вратовръзката му е струвала поне 20 000 долара.

Тръмп изнесе своята реч с много овации, тя беше началото на неговата звездна политическа кариера. Аз стоях с менюто на входа на ресторанта и се усещах част от неговия успех. Тръмп - истински радетел за добруването на американския народ!

Снимка:Facebook / British Vogue

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Човек живял по времето на СОЦА в НРБ се познава по тези 10 неща

Казват, че по време на соца българинът се чувствал много по-сигурен - за работата си, за бъдещето си, за своя живот и живота на децата си.Така ли бе наиситна? Изглежда,че не е било точно така - просто властите са създали такова възприятие. Благодарение на пропагандата и липсата на свободни медии. Едно време новините по единствената телевизия започваха с успехите на партията и на трудовите колективи, а днес слушаме и гледаме всякакви подробности за инциденти и трагедедии.

ЧОВЕК ЖИВЯЛ ПРЕЗ СОЦА, СЕ ПОЗНАВА ПО ТЕЗИ НЕЩА:

1-.Не бяхме виждали на живо киви, авокадо, манго и кокосови орехи;

2– цветният телевизор, електронният часовник певец и най-вече видеомагнетофонът бяха върховите чудеса на техниката;

3– поне веднъж бяхме ходили на гости, за да гледаме видео;

4– мечтаехме баща ни да намери долари на черно, за да си купим нещо „вносно” от „Кореком“;

5– ладата беше символ на благополучие.

6- Луканка се купуваше по“ втория“ начин и само за гости.

7- Дънките “ Панака“ Петрич- юмрук в лицето на капитализма.

8- В петък само руска телевизия.

9- Всички разказваха тайно вицове за Живков и Брежнев.

10- режимът на тока 2/2.

Може да допълвате и опровергавате в полето за коментари,като спазвате добрия тон.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Писмо, изпратено от САЩ през 1971 година, пристигна в София, издирват получателя

Писмо от Щатите пристигна до българка, след като пътува 50 години. това разказа пред бТВ Даниела Николаева.

Тя живее от пет години на ул. Баба Илийца в столичния квартал Лагера.Преди няколко дни тя изненадващо намира в пощенската си кутия писмо, изпратено на 19 февруари 1971 г. от Понтиак – 60-хиляден град в щата Мичиган.

„Видях в пощенската кутия цветен плик и първата ми мисъл беше, че е реклама от типа „Вие бяхте избран за безплатна процедура“. Да, но не. Видях ръкописния почерк, старото мастило, знака USA.

До този момент все още имаше шанс да е някаква реклама, но после погледнах по-отблизо и видях, че клеймото е автентично: Понтиак, 19 февруари 1971 г. Това беше много странно“, разказа пред бТВ тя.

„Писмото е за Наталия Димитрова. Бързо помислих какви са имената на съседите ми, а за посигурно огледах табелите на пощенските кутии. Не – нямаше Димитрови. На плика беше изписано улица „Вела Пеева“ – казах си, че е малко вероятно това име да се е запазило. Тогава защо пликът се озовава при мен?

Такава вещ пари. Тя съдържа лични отношения и чувства, а аз съм последният човек, който иска да се рови. Но не можех да оставя писмото върху пощенските кутии. Представях си как някой се рови в него и може би се надсмива на това как са си писали някога хората. Или по-лошо – как го къса или просто изхвърля на боклука. Реших, че ще го прибера и ще го съхранявам, колкото трябва.

Влязох вкъщи и оставих писмото на масата. Измина половин час, в който вършех различни неща. Минавайки няколко пъти покрай писмото, в главата ми започна да се прокрадва мисълта как да намеря човека, до когото е адресирано писмото. Или неговите наследници.

Знаех, че през 1971 г. животът е бил съвсем друг и този, който е писал от САЩ, е бил изгнаник, а близките му в България са били нарочени за ненадеждни, били са следени,вероятно репресирани“, разказва пред bTV историята на писмото Даниела.

Нейното желание е да бъде намерена Наталия Димитрова или нейните наследници, за да получат писмото, обикаляло света от 50 години.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Показно убийство на "Симеоновско шосе" в София

Бизнесмен е починал, след като е бил прострелян тази вечер на бул. "Симеоновско шосе", в близост до Околовръстния път,в колата на убития е имало 11 годишно дете което е невредимо и е предадено на близките си.съобщо бтв.

Мъжът бил в джип "Мерцедес"; огледът до момента показва, че по него е стреляно с един куршум.

По неофициална информация става дума за собственик на автокъща. Източници на БТА информират, че простреляният има множество криминални регистрации.

По непотвърдена информация по жертвата е стрелял пешеходец.

По непотвърдена информация убиецът е бил маскиран. Според източници на bTV убитият е на 46 години и е 20  криминални регистрации.

На мястото има полиция и се води следствие.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Почина журналистът Георги Коритаров

Тъжната новина съобщи директорът на ТВ Европа Георги Харизанов. 

"Не знам как точно се съобщава такава вест. Не знам какво се казва, не знам как се проумява, не знам как се живее с нея. Вчера се смеехме в ефир. Днес разбирам, че повече няма да се видим.

Няма да говорим. Няма да спорим. Няма да мислим заедно, да работим заедно, да четем и да пишем заедно. Щастлив съм, че бях малка част от живота на този велик човек. И той от моя. Ще се опитам да се усмихвам всеки път, когато се сетя за него. Но едва ли ще успявам", пише директорът на ТВ Европа Харизанов в профила си във Facebook. 

Журналистическа кариера

С журналистика започва да се занимава от създаването на вестник „Демокрация“ като парламентарен репортер. По-късно работи за кратко във вестниците „Демокрация 91“ и „Континент“. От 1992 г. е в Радио „Свободна Европа“, където първо е политически репортер, а по-късно става водещ на предаванията „Радиожурнал“, „Светът в 13“, „Преди полунощ“ и „Балкански компас“

През 2003 г. Коритаров е водещ на аналитичния преглед на печата „Блиц“, съвместно издание на Радио „Свободна Европа“ и телевизия Би Ти Ви в рамките на сутрешния блок „Тази сутрин“. В началото на 2004 г. обаче предаването спира, тъй като договорът за него изтича и не е подновен.

От началото на 2005 г. Коритаров е в Нова телевизия и Радио „Нова Европа“. По Нова телевизия води половинчасово токшоу, наречено „Коритаров Live“, което първоначално се излъчва късно вечерта, а по-късно става част от сутрешния блок на Нова телевизия „Здравей, България“ (за известен период сутрешният блок на Нова телевизия е в непрекъсната надпревара за рейтинг със сутрешния блок на Би Ти Ви, чието лице е Николай Бареков.

На 21 ноември 2008 г. е уволнен от Нова телевизия. Официалната версия за това е неспазването от страна на водещия на принципите на журналистическия плурализъм и използването на телевизионния екран за лични цели. Българският хелзинкски комитет из­лиза с дек­ла­ра­ция в не­го­ва за­щи­та.

От 2010 до края на януари 2018 г. работи в телевизия „ТВ плюс“.

От 1 февруари 2018 г. е автор и водещ на предаването „Свободна зона с Георги Коритаров“ в телевизия „Европа“.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Лада Нива: Руската кола, която превзе света и засенчи „Ланд Роувър“ и „Рейндж Роувър“

Пътят от идеята до реализацията отнема на „Нива“ цели седем години. През 1970 г. председателят на Съвета на министрите на СССР Алексей Косигин възлага на завод ВАЗ да създаде първия в Съветския съюз автомобил с повишена проходимост нисък клас за селските жители. 

А първата „Нива“ слиза от конвейера чак на 5 април 1977 г. За сметка на това тя няма конкуренти, както се оказва, не само в СССР, но и в света: „Ауди“ (Audi) ще произведат модел с постоянно пълно задвижване едва три години по-късно.По време на тестовете „Нива“ изпреварва британските всъдеходи „Ланд Роувър“ (Land Rover) и „Рейндж Роувър“ (Range Rover) в уменията си да преодолява трудни участъци от движение. 

Не е учудващо, че машината бързо печели популярност на Запад: на немците, желаещи да си купят „Нива“, им се налага да се записват на опашка. За историята му на съществуване над 500 хиляди автомобила са изнесени в други страни. За сравнение: двумилионният LADA 4х4 (сегашното име на „Нива“) е произведена от „АвтоВАЗ“ (сегашното име на ВАЗ) едва през 2013 година.Особена популярност „Нива“ получава във Франция. 

Това се обяснява с факта, че френските състезатели от най-престижното рали в света, „Париж-Дакар“, в продължение на три години печелят призови места именно с този автомобил. 

През 1981 г. Жан Клод Приавон и Андре Делиар заемат трето място, на следващата година – второ, а през 1983 г. техният успех е повторен от Андре Тросат и Ерик Бриавон. В резултат продажбите на „Нива“ в страната се увеличават 6 пъти – до 24 хиляди модела годишно (от 70 хиляди, произвеждани тогава от ВАЗ).„Нива“ държи няколко световни „височинни“ рекорда. През 1998 г. автомобилът се изкачва на собствен ход до база на алпинистите на Еверест (5200 м над морското равнище). 

Английският „Ланд Роувър“ се опитва да подобри това постижение, но сам не успява да се качи и е изтеглен с въжета и лебедки на височина 5642 метра. Следващата година „Нива“ се изкачва на Тибетското плато в Хималаите (5726 м над морското равнище).През април 1998 г. „Нива“ покорява и Северния полюс. В хода на международна парашутна акция тя е спусната на брега на Северния Ледовит океан, а след приземяването в ледовете и освобождаването на канатите пали и успешно достига до шапката на Земята. 

От 1990 до 2005 г. „Нива“ служи на руската полярна станция „Белинсхаузен“ в Антарктида, като превозва товари дори при температури от -54° С.При относителната си лекота и високата си проходимост „Нива“ има един съществен недостатък – липсата на безопасност. Според резултатите от краш теста по стандартите на EuroNCAP (челен удар при скорост от 64 км/ч), „Нива“-та събира 0 точки за безопасност от 16 възможни. Според заключенията на експертите, „ако попадне в злополука при скорост от 64 км/ч, водачът на „Нива“ задължително ще получи травми“. 

Той е „застрашен от сериозна мозъчно-черепна травма“, а при удар „натоварването върху дясното бедро превишава предела на здравина на костта на големия пищял“.През 40-годишната история на „Нива“ са произведени повече от 30 нейни модификации: от бронирана за инкасо до „мечешка“ (уникален модел кабриолет за мечките от московския цирк на булевард „Цветной“). Но може би най-уникалният модел е „Нива-амфибия“, създаден преди 40 години за специалните служби и армията, който може да преодолява реки със средна дълбочина. Вярно, въпреки успешните изпитания, серийно производство така и не започва. 

Негов прототип е изложен във военния автомобилен музей в Рязан.„Нива“ получава своето име от създателите си, конструкторите на завод ВАЗ Пьотр Прусов и Владимир Соловьов, от първите букви в имената на техните деца – Наталия, Ирина, Вадим и Андрей. Владимир Соловьов умира още през 1975 г., преди да започне серийното производство на „Нива“, а Пьотр Прусов напусна този свят само три седмици преди юбилея на своето творение. Между другото, през 1986 г. японските конструктори от Suzuki подаряват на Прусов рекламна брошура на фирмата си със следното посвещение:

 „На кръстника на този автомобил“.„Нива“ получава своето име от създателите си, конструкторите на завод ВАЗ Пьотр Прусов и Владимир Соловьов, от първите букви в имената на техните деца – Наталия, Ирина, Вадим и Андрей. Владимир Соловьов умира още през 1975 г., преди да започне серийното производство на „Нива“, а Пьотр Прусов напусна този свят само три седмици преди юбилея на своето творение. Между другото, през 1986 г. японските конструктори от Suzuki подаряват на Прусов рекламна брошура на фирмата си със следното посвещение: „На кръстника на този автомобил“.

Източник:bg.rbth.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Кой печели изборите в България

На 10 ноември 1989 г., след добре скалъпен вътрешен преврат, от власт е свален Генералният секретар на ЦК на БКП и Председател на Държавния съвет Тодор Живков. Разчитайки на рехава вътрешна подкрепа и сериозни напътствия от Москва, крилото на „младите” в БКП успява да вземе превес и да отстрани от пътя си любимецът на предишните съветски ръководители, който не успява навреме да се сниши под бурята на горбачовата „перестройка”.

На 18 – ти януари 1990 г., Първият, както е известен до тогава, става арестанта Тодор Христов Живков. Срещу него е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. Обвинен е за превишаване на правата, в качеството си на държавен глава на НРБ за периода от 1962 г. до 1989 г. На 25 февруари 1991 г. започва процес заради незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 години лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т. нар. “Лагери на смъртта”. Привлечен като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетил държавния бюджет. Обвинен и по т. нар. дело “Фонд Москва” за подпомагане на международното комунистическо движение.

Видно от обвиненията, този ужасен човек би трябвало да е на дъното на общественото мнение, потъпкан от историята и абсолютно табу за политиците. Според социологическо проучване, направено от агенция „Алфа рисърч”, одобрението към него през 1990 г. е 16%. Всъщност не е толкова малко предвид, че в обвинителните актове липсва само съмнение за канибализъм. Далеч по – интересен е факта, че през 2016, двадесет и седем години след неговото детрониране, над 75% от населението на страната одобрява политическите му действия и към този момент рейтинга му е къде-къде по – висок от одобрението за действащия президент и министър председателя взети заедно. Предвид факта, че комунистическия диктатор почина през 1998 г., това че надминава „любимецът на народа” Бойко Борисов, който по това време е на върха на славата си, показва една доста устойчива тенденция, която „хитрите” ни политици смело и безогледно използват за собствена изгода.Наистина е доста разумно, когато виждаш, че няма какво толкова да предложиш на дори на неособено претенциозния български избирател просто да се закачиш към някаква идея или личност и да повтаряш техните послания. Още по – удобно е, когато тази идея в момента е предмет на носталгия, а личността е удобно мъртва от доста време и няма възможност да се представи в лоша светлина.

Разбира се, първенец е социалистическата партия БСП, която безпроблемно наследи уж съсипаната БКП, като запази позитивите на нейното управление и й преписа само негативите. Хитрият ход й осигури една индулгенция, един политически катарзис, който обаче се случи, без да се скъса тънката като паяжина нишка с миналото. Въпреки, че БКП са лошите комунисти, които фалираха Народна република България, създадоха лагерите в Белене, Ловеч и Скравена, затвориха границите и наложиха цензура, новите социалистически лидери не пропускат редовните посещения на Бузлуджа по случай основаването на комунистическата партия. Чинно седят до паметника на другаря Живков по случай разни негови годишнини и са готови да бранят с телата си паметника на Съветската армия. Въпреки, че електората на партията намалява по чисто биологически причини, грижливо се изтупват от нафталина спомените за братските целувки между различните номенклатурчици и те успяват да мобилизират сетните си сили, за да отидат до урните и гласуват, белким се върне „онова време”. Стари кримки от научните и шоу средите, застават на амбразурите и стрелят сватбарската във въздуха призовавайки на бой последен, всички фенки на Стефан Данаилов. Единственото на,което разчита тази партия са спомените от Народна република България.

Веднага след тях доприпква сиракът, израснал без прадядо, който е бил убит от ужасните комунисти. Някогашното момче израснало с филии с мас, успява да се издигне до лична охрана на Тодор Живков и с умиление заявява:

„Една стотна от това, което е построил той за България и което е направено за тези години да направим, да достигнем икономическия ръст на тогавашната държава, би било огромен успех за всяко едно правителство…

Фактът, че 20 години след падането му от власт никой не го е забравил показва, че доста неща са били направени. А е и факт, че 20 години ние приватизираме, ние само приватизираме това, което е построено до тогава.”Тук разбира се играе роля и миналото му на охранител. Обещавам, когато направим сайт „спомени от 90 – те” да напиша много подробна статия за любовта на българите към мутрите и селските бабаити, но освен това около 50% от сегашните успехи на премиера ни се дължат на умозаключението „Той се е учил от бай Тошо”. Без да има основание за това, единствено и само благодарение на нищожността на наследниците си, Тодор Живков се издига до гуру и ментор на много родни управляващи и стриктното следване на неговите завети е сериозен позитив. Още по – интересно е имитирането на шопския му диалект и станалия емблематичен смях и чувство за хумор. Всичко това напомня на хората за времената на една партия с единствен лидер и само един голям брат във външната политика. „Толкова беше лесно…”.

Предните два примера са доста добре вкоренени и със сериозна политическа  биография. Още по – илюстративно обаче ще е представянето на двама политици еднодневки, които предизвикаха мощен фурор на родната политическа сцена.Николай Бареков смело и категорично заяви, че „Една от следващите ни инициативи в Народното събрание, която ще предприемем, е да върнем старото име на България – Народна република България…Ние сме партия на работническата класа”.  

Чак не ми се коментира, но все пак, ще уважа цитата със следното:

Щом социализма и управлението на Тодор Живков могат да се използват за популистки цели, при това твърде ефективно, изстрелвайки носителят им в родния и европейския парламент, то очевидно е на кой рейтинг се обляга младия политически талант.

Другият гений на агитацията е Волен Сидеров. Честно казано, неговата виртуозност го изпрати доста по – далече от всички други, като той заложи директно на външната политика и големия брат – Русия. Замина за Москва, накиприл устни за целувки с местните ръководители или каквото там му се отдаде да разцелува, стига поне малко да замяза тодорживковите млясвания с Брежнев.

Общо взето, въпреки че комунистическия режим е официално осъден и криминализиран от държавата, до сега всички управляващи партии и политици, стриктно спазват омерта, когато говорят за миналото.

Най – интересен е парадокса Симеон Сакскобурготски. Майсторът на политическия камуфлаж, доста скоростно свали царските одежди и сложи републиканските убеждения за свой лозунг, но интересното е, че на два пъти се закрепи за по- сигурно към бившите творения на БКП – ДПС и БСП. Изобщо не се посвени да си пресипе малко подкрепа от хората, които празнуват основаването на партията, разстреляла чичо му.

Е, кой според вас печели изборите в страна, в която и двамата кандидат президенти са бивши членове на БКП, а сред останалите има и редови служители на специалните служби по онова време?

Автор: Стоян Гълъбов/www.socbg.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Желю предсмъртно: Унищожих ТКЗС по заповед от САЩ, грешник съм

Първият демократично избран президент на България Желю Желев си е отишъл от този свят с тежък грях на душата, разкрива сензационно приятелят от детинство на философа проф. Галин Петров. 

До последния си дъх марксистът от Веселиново не могъл да си прости, че е унищожил родното земеделско стопанство по заповед от посолството на САЩ.

„Привикаха ме и нямаше мърдане – спуснато директно от Държавния департамент. Бяхме най-развитата агрикултурна нация на Балканите, а сега внасяме всичко от чужбина и аз съм виновен“, тюхкал се на стари години Желю.

„Трябваше членовете на ТКЗС-тата като частни стопани да останат кооперирани, с обща техника и взаимопомощ, както е в Германия, Италия, Полша, Унгария. Тази ликвидация не донесе нищо добро на родината“, признавал си Желев.За най-големи постижения по време на мандата си пък президентът смятал отмяната на жителството и улесняването на задграничните пътувания, разказва приятелят му проф. Петров.„До края на дните си Желев остана много скромен и достъпен човек, срещаше се често с бивши съученици от Шуменската мъжка гимназия, с приятели от село“, твърди другарят му.

За още едно нещо Желю съжалявал горко през целия си живот – че не е успял да изучи немския на достатъчно добро ниво, за да прочете „Капитала“ на Карл Маркс в оригинал.

Източник:bgnewscom.eu

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Лятното часово време в България е въведено на 1 април 1979 г.от адмирал Дичо Узунов

Генералът почина на 11 януари 2015 г. след тежко боледуване.Ето какво пише по този повод в автобиографията си адмиралът, цитирана от „Морски вестник”: „В края на 1975 г. отправих писмо до Тодор Живков с предложение за въвеждане в страната ни лятно декретно време (каквото имаше в САЩ и в някои европейски страни). 

Държавният ни глава препоръчал въпросът да се отнесе до Политбюро. Като прескачам не малко подробности, след време подготвих предложение до председателя на Министерския съвет Станко Тодоров, подписано от министъра на отбраната армейски генерал Добри Джуров. И така, в началото на 1979 г. излезе Постановление на Министерския съвет за въвеждане на „лятно часово време”, а в края на годината министърът на енергетиката проф. 

Тодориев изпрати благодарствено писмо до ген. Д. Джуров за голямата полза от „лятното часово време”. Той посочваше, че народното ни стопанство е спечелило 90 милиона киловатчаса електроенергия, толкова, колкото ТЕЦ „София” произвежда за един месец.”Във военноморската ни история адмирал Узунов остава с дейността си като началник на Висшето народно военноморско училище „Н. Й. Вапцаров” за периода 1959 – 1972 г. (13 години). 

Адмирал Дичо Узунов

С подчертани заслуги е за развитието на ВНВМУ като висше инженерно учебно заведение. Той е първият началник на училището, получил адмиралско звание. Преподава на курсантите международно морско право в продължение на 7 години. В морската история на България контраадмирал Узунов остава с положените от него големи усилия в областта на международното морско право и утвърждаването на авторитета на страната ни като морска държава.

Лятното часово време е система, въведена за спестяване на разходи за осветление, чрез увеличаване на използването на дневна светлина.При нея официалното време се измества обикновено с един час по-напред от астрономическото време, като остава така за пролетните и летните месеци. С това се цели подсигуряване на по-добро съвпадане на часовете от светлата част на денонощието и активните часове за работа и училище.

За пръв път сериозно то е предложено от Уилям Уилет в „Пилеене на дневна светлина“, публикувана през 1907 г. Той не успява да убеди британския парламент да го приеме, въпреки наличието на значително лоби.Идеята за лятно часово време за пръв път се въвежда на практика от германското правителство по време на Първата световна война в периода 30 април – 1 октомври 1916 г. Скоро след това Великобритания последват примера, като в началото въвежда лятно време от 21 май до 1 октомври 1916 г.

Източник: www.otbrana.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Емануела изригна: Русия ни спаси три пъти, стига сте плещили за САЩ!

Емануела е на мнение, че Русия е най-добрият приятел на България и трябва да си върнем дружбата й, а не да се сближаваме със САЩ!

Певицата с изумрудените очи Емануела не спира да подкрепя с всички възможни сили протестите срещу правителството. Тя иска оставката на Борисов и Гешев час по-скоро и не го крие от самото начало на извънредните събития у нас.

Певицата започна война с управляващите главно заради мерките по време на пандемията, които я оставиха без работа за 3 месеца, а има малко дете да изхранва.

Емануела боготвори Русия

Другото нещо, поради което Емануела не харесва това правителство, е неговата антируска насоченост и демонстриране на огромна любов и близост със САЩ.

Нещо, което попфолк красавицата не може да приеме за нормално.Емануела защити Русия

Във всичките си публикации във Фейсбук Емануела отбелязва приноса на Русия към нашата страна, а и към света, а в същото време неглижира всичко свързано с Америка.Направи го за пореден път днес, когато публикува колаж, в който пише, че Русия е спасила българския народ три пъти. Над колажа има анонс в тази насока.

„Всички, които плещят, че едва ли не от турците САЩ са ни освободили, явно не са били в час по история“ – се казва в анонса.Че Емануела изповядва това мнение, стана ясно още когато сподели в социалната мрежа, че би си сложила руската ваксина срещу COVID-19, но никога няма да си сложи американската.

Певицата участва в протестите срещу правителството, защото не може да гледа как България се превръща в колония на САЩ. Нейното желание е отново да се сближим с Русия, но е ясно, че няма да стане при това управление.

Източник:noviniplius.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

29-годишна предизвика лавина от коментари: За какво ми е да работя? Гаджето ми дава по 3 бона на седмица!

Красива мадама разкри как успява да си позволи да живее толкова луксозно. Маргарита Томовска се похвали, че по-младото й гадже финансира скъпите й шопинг изживявания, пише „Дейли Стар“.

По време на сесията „Задай ми въпрос“ в Instagram австралийската инфлуенсърка показа какви сметки за дрехи плаща.29-годишната жена също направи скрийншоти на стотиците хиляди долари, които има в банковата си сметка.Тя каза също, че е лесно да харчи 3000 паунда всяка седмица.

 Маргарита, която често е облечена с дизайнерски дрехи, продължи да благодари на партньора си, че се грижи за нея. Когато един последовател я попита дали пръска парите на „богат татко“, тя призна, че всъщност има по-младо гадже играчка.Тя отговори: „Не, не „захарен татко“, защото той е по-млад от мен. По-скоро е „захарно бебе”.

Друг последовател попита: „Всичките ти пари ли са от твоя мъж? Ти сама ли го печелиш?“

И Маргарита бързо изясни нещата, като отговори: „всичко, което е негово, е и мое“.Някои потребители на социалните медии не бяха впечатлени от това, с което Маргарита се похвали.

И когато един критик я упрекна, тя му отговори: „Ти си просто едно ревниво счупено куче“.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Потресаващо!Тинейджър насили 6-годишна, майката на момичето го застреля

Майка, която уби мъж, за когото казва, че е изнасилил шестгодишната й дъщеря, ще бъде съдена за убийство. Конни Сербу, 43-годишна, се твърди, че е примамила семейния приятел Ксавие Сиера, на 18 години, в изолирана местност, след като го е взела от интервю за работа.

Твърди се, че го е измамила да дойде с нея, като казала, че има нужда от помощ, за да сглоби двуетажно легло.Но след като го завела до тихото място, тя го застреляла. Местните доклади казват, че служители са реагирали на съобщения за изстрели на 7 юли 2016 г. и са открили Сиера мъртъв близо до река в Неапол, Флорида.

Повече от година по-късно, на 25 август 2017 г., полицията разкри, че е повдигнала обвинение на Сербу за убийство от втора степен.Сербу твърди, че на 30 май 2016 г. дъщеря й казала, че е била насилена от Сиера пет години по-рано.

Тя обвинила Сиера в изнасилване на дъщеря си и така, възмутена от предполагаемите му действия, тя казала на други за намерението си да го убие.Съдебните записи показват, че тя е казала на съпруга си, че трябва да се подготви да се грижи за двете им деца сам, тъй като „тя ще направи нещо“.След това се качила в кола с брат си Джон Варгас, който е на 29 години, и вдигнала Сиера, пише в записите.

След като отвела Сиера в изолираната местност, тя твърди, че го обвинила за изнасилването на дъщеря си.След това тя и Варгас преследваха Сиера в гората, преди двамата да започнат борба за една от пушките на Сербу.

Говори се, че Сиера е получил огнестрелни рани и от двете пушки, докато Варгас е бил улучен в корема, убивайки го.И двамата мъже загинали, а според съобщенията Сербу все още била на мястото, когато пристигнала полиция.

Полицаите твърдят, че тя е направила признание, без никакви угризения, казвайки: „Всичко това е моя вина. Така че не ме интересува, изнасили дъщеря ми … тя ми каза всичко, което се случи. “

Източник и Превод: „БЛИЦ“

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ