С открадната безсолна луканка открих любовта на моя живот през 80-те

Това е случка, която промени живота ми. Декември месец, 1982 година. Студена зима, а аз съм в седми клас. Хормоните бушуват, вече се заглеждам по момичетата, но в мен спи още хлапето. Всяка сутрин се строяваме отвън и дори в снега ни карат да правим упражнения. Училището ни е обградено с високи блокове, в центъра на града. И стоим ние в зимните якета, пада сняг и правим упражнения, докато учителят по физическо зиморничаво се свива в анцунга.

Въртим се, въртим ръцете, краката, клякаме. Само чувам Тишо, другият хулиган на квартала, да ми просъсква:

- Гуспа, гледай нагоре, майко, колко луканки.На последния етаж на единия от блоковете, имаше наредени два пръта със сочни луканки. Сочни, явно селски хора живееха там, бяха си ги сложили да съхнат.

- Тишо, аз мога или не мога, а, кажи?

- Не можеш, Гуспа, много е високо.

Две предупредителни изсвирвания със свирката и ние знаехме, че трябва да млъкнем. Но в главите ни вече имаше план - да оберем луканките. Нито бяхме гладни, нито нищо, но това беше келешлъкът ни през онова време - да откраднеш луканките беше героизъм. Луканки имаше много, дори милицията не се вълнуваше особено. 

Слънчевият следобед на покрива на блока 

С още поне 20 деца се качихме на покрива на блока. Времето беше такова, че никой не заключваше нищо и беше напълно нормално да влезеш във входа и да се качиш на тавана. Хората са на работа, кой ще ни забележи. Дори и пенсионерите спят.

Хвърлихме чантите на един куп, те насядали по комините, зяпат ме. А аз оставам по потник, сложих си гуменките и ще се правя на мъж. Достраша ме леко, все пак е 12 етаж, таванска тераса. Под мен е бездна. Какво ли ще е да се откажа?

Но как да се откажа, когато ме гледа с интерес момичето, новото момиче, което дойде от София тези дни. Руса коса, зелени очи и говори по софийски, забелязах я веднага. Умна е, не си пада по гамени, това го разбрах. Но днес явно имах шанс.На мускули минавам по корниза, скачам и хоп, на терасата съм. Беше страшно, но оцелях. Краката ми треперят. Подават ми въже, на което вързах луканките и те ги издърпаха. Сега, по-трудното. За мой късмет - на терасата имаше столче, на което се повдигнах, прихванах се на ръба и на мускули над бездната - няколко страшни секунди, успях да се върна на тавана.

Приливът от енергия и адреналин ме направи безсмъртен, съучениците ми ме гледаха зяпнал. А аз направих най-голямата глупост - взех луканка, обелих я и приклекнал по потник, поднесох я на Тони - момичето със зелени очи и руса коса.

- За теб принцесо, от Гуспата!

Часове смях и ядене на луканки на покрива, Тони ме щипеше и ми се смееше. Всички жени обичат героите. 

Лудостта на успеха ме накара да бъда безразсъден. Пуснахме обелките на терасата и аз отгоре му пуснах ракетка, някакъв лист от чантата. На ракетката пишеше: "Луканката е супер, но леко безсолна. Старай се повече. Невидимият"

Спах като къпан, нямахме домашни, нямаше и причина да се притеснявам, петък щеше да мине бързо.

Петък - денят на страшния съд 

Нищо не предвещаваше, че ще ям шамари. Сутринта ме изкараха пред строя, на пожар с такси дойде баща ми и ме почна пред всички. Чак тогава разбрах каква глупост съм направил - за ракетка съм използвал една контролна по математика, на която имах двойка и дълга рецензия от другарката. Понеже я бях скрил в чантата, нашите не знаеха за нея и аз я бях забравил. Обаче, нали говорим за случайността, обрал съм луканките на учителката ни по математика, омъжена за учителя по физкултура. Върнали се вечерта, решили да се качат до тавана да видят луканките и намерили контролната, по която безпогрешно ме разкрили.

Баща ми ми удари три шамара, ама такива, че още ги помня. Стоях ревнал, а той тихо ме прегърна и ме отведе встрани, за да не ме видят съучениците ми. От него го знам, че героите не трябва да бъдат унижавани. Целият трепереше, от страх за мен и от обида, че съм го излъгал. Чак сега разбрах, че съм се подложил на глупав риск. Нямаше как, баща ми извади пари и плати луканките на учителите.

40 Години По-Късно 

Всъщност, имаше нещо хубаво в цялата история - аз и Тони сме заедно, вече точно 40 години. И децата и внуците ни са точно такива, каквито бяхме ние - луди, но умни глави. Тони често се шегува с мен, че ако не са били тези луканки, тя е щяла да избере друг. Кой знае, но наистина луканките бяха леко безсолни. По това и тя е съгласна.

Обичайте се и бъдете герои, истинските жени обичат това.

*в статията е ползвана илюстративна снимка от сайта bgspomen.com ,на младежи в старозагорската градска градина през 80-те 

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

През соца учителите бяха от друго тесто, подготвяха ни за живота по друг начин

През тежките военни години завършилите началното училище в село Скорци продължаваха образованието си в отстоящото на 8 километра с. Боженци. 

Към училището бяха изградени ученическо общежитие и стол, които в тези тежки години привличаха учениците, пише до редакцията на „Ретро“ читателят Пенчо Пенчев.

Преподаваха ни петима учители, единият от които беше възпитател с няколко часа през седмицата.

Бяха разпределили учебните предмети помежду си. Един от учителите се открояваше със своята отлична подготовка.Казваше се Христо Стефанов Пеев. Беше ни класен ръководител и ни преподаваше български език, история и физическо възпитание. Умело предаваше учебния материал, който усвоявахме още в часовете. Често ни декламираше стихове на Ботев и Вазов. Разказваше ни за тежкото турско робство и борбите на народа за освобождение. Ние го слушахме в захлас.

Никога не жалеше времето си за индивидуална работа. Имаше чувство за хумор, но когато трябваше, беше строг, но справедлив. Отнасяше се бащински към всички ученици. Ние го обичахме и с нетърпение очаквахме да влезе в клас. Стана наш любим учител. След учебни занятия ни поемаше възпитателят. Под негово ръководство подготвяхме уроците и домашните упражнения.

Един ден нашият учител не се яви в училище. Разбрахме, че е мобилизиран и заминал на фронта.

 След няколко дни получихме писмо от него, с което ни се извиняваше, че не е имал възможност да ни се обади и да се сбогува с нас, и ни пожелаваше успехи в бъдещата ни работа. След известно време завършихме училище.

Научихме, че любимият ни учител се е завърнал от фронта и е започнал работа в Габровско училище. След 25 години, през 1967 г., имах възможност да се срещна с него, но вече като негов колега.

Бях определен за „началник-лагер“ в един от морските лагери на окръга. Отидох в отдел „Народна просвета“-Габрово за заверка на лагерните документи. Заварих го там, отишъл със същата цел. Беше определен за „началник-лагер“ в друг пионерски лагер. Обадих му се, но не можа да ме познае.

След като му се представих, се сети за мен. Отидохме в една сладкарница да се почерпим. Поговорихме за училището в с. Боженци, за работата, семействата и бъдещите ни планове. Разделихме се като приятели. Бях много радостен и щастлив, че се срещнах и разговарях със своя любим учител. Той не е вече между живите. Живи са неговото дело и милият спомен за него.

Пенчо Пенчев, Трявна

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

През 1971 г.Япония започва производство на българско кисело мляко

През 70-те години японците са опитали чудесния вкус на българското кисело мляко и са се убедили в ползите, за здравето. 

Смята, се че българският йогурт подобрява бодростта, подмладява и подпомага красотата на човека. От 1973 г. фирмата „Мейджи“, смята българското кисело мляко за свой основен рекламен продукт и е получила разрешението да го произвежда под името „Мейджи български йогурт“.

 Продуктите с Lactobacillus bulgaricus радват японците от десетилетия и предизвикват интерес, към културата ни, като цяло. 

Нещо повече, 41% от всички йогурти, продавани в Япония, са българското кисело мляко на „Мейджи“, които изнасят в Тайланд, Сингапур и Китай.

 Японците държат конкретно на кисело-сладкия вкус на българското кисело мляко, макар и напоследък все по-често да го смесват с плодове и сиропи /боровинки, праскова, ябълка/. За вкуса винаги се ползва една и съща култура  Lactobacillus bulgaricus.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Кои жени след 40 години мъжете смятат за най-привлекателни?

Ако попитаме някой мъж дали познава и разбира жените, едва ли той би ни дал положителен отговор. Има една максима, която гласи: „Не е нужно да разбираш една жена, просто трябва да я обичаш“. 

Може би за мъжката половина от света ние си оставаме загадка. В този ред на мисли можем ли да кажем, че ние, жените, познаваме мъжете? Едва ли. Понякога е доста трудно да разберем господата и тяхната небезизвестна мъжка логика. Можем ли да надникнем в съзнанието на силния пол и да разберем кои жени мъжете намират за най-привлекателни? В следващите редове ще се опитаме да повдигнем завесата и да разберем. 

Ето и някои възможни отговори на този въпрос:

Жени, които имат собствен стил

Дори понякога да твърдят, че за тях дрехите нямат значение и ни харесват каквото и да облечем, мъжете всъщност обръщат голямо внимание на дрехите. Все пак именно чрез облеклото ние общуваме и създаваме първо впечатление. Дрехите могат да говорят вместо нас – да покажат дали сме лежерни, секси или пък бизнес-ориентирани. Разбира се, това не означава, че за да съблазним някого, ние трябва да променяме стила си. Напротив – достатъчно е да сме поддържани, спретнати, ухаещи добре.

Дами, които могат да събудят любопитството им

За никого не е тайна, че мъжете са ловци. Те обичат да преследват „плячката“ си. Ако искате да събудите тяхното любопитство и да продължите да го поддържате, не разкривайте всичко за себе си още на първата среща. Бъдете леко потайни, загадъчни. Нека погледът ви казва: „Знам тайни, които мога да ти споделя“. Разкривайте се малко по малко всеки път и никога не се притеснявайте да го изненадвате. Не забравяйте, че за да сте интересни на мъжете, на първо място вие трябва да сте интересна на самата себе си.

Мъжете харесват жени, които имат интереси

Дори да не го показват, мъжете предпочитат дами, които имат хобита и интереси. Не правете грешката да се превръщате в сянка на мъжа. Не забравяйте, че вие сте самостоятелен индивид, който трябва да отстоява себе си и желанията си. Не спирайте да се развивате и усъвършенствате. Посещавайте курсове, семинари и обучения. Отделете време и усилия и работете над собственото си аз. Сумите, които инвестирате в това ще са най-добре похарчените ви пари.

Господата харесват усмихнати жени

Нека си го кажем направо – няма мъж, който да не харесва жена, която се смее на шегите му. Но тук не става въпрос само за това. Когато усмивката е съпроводена с добро настроение и увереност, тогава говорим за дама, която е истински магнит за мъжете. На подсъзнателно ниво усмивката на жената кара мъжа да усеща, че тя го харесва, а това ласкае самочувствието му. Опитайте се да гледате на живота от веселата страна и да се смеете повече. Прекалено сериозните и сдържани дами отблъскват мъжете.

Дължината на косата ви е важна

Ако планирате подстригване, най-добре е да го отложите. Според наскоро провело се проучване, господата предпочитат дами със средна дължина на косата или такива с дълга коса. При друг опит, на група мъже са показвани снимки на едни и същи дами, а разликата е била само дължината на косата. Резултатът е бил отново същият – господата са сметнали за по-привлекателни жените с по-дълга коса. Можете да изненадате половинката си като си купите дълга перука. Бъдете готови страстите под завивките да се нагорещят до червено!

Мнението на господата за грима

С червило или без, с тежък грим или пък с по-ежедневен? Ние, жените постоянно гадаем какво би впечатлило един мъж. Тук на помощ идва науката. Според проучвания, мъжете харесват грима, но с едно важно условие – той не трябва да е прекалено тежък. Така че, забравете за опушените очи и вместо това използвайте лек, фин завършек. Въпреки това, можете да наблегнете на устните. Доказано е, че мъжете задържат вниманието си най-много върху тях, ако те са обагрени с червено червило.Вижте още:Ето защо чуждата жена е по-сладка

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Тежка влакова катастрофа в Гърция

32 души са загинали, а над 80 са ранени при влакова катастрофа в Северна Гърция. Пътническа композиция, пътуваща от Атина за Солун, се е сблъскала челно малко преди полунощ с товарен влак край град Лариса.

Засега не са ясни причините за инцидента. Ударът е бил много силен и първите четири вагона на пътническия влак дерайлирали. 

По данни на местните власти първите два вагона са почти напълно унищожени, след като били обхванати от избухналия пожар. На място са министрите на вътрешните работи и на здравеопазването.

По данни на местните власти първите два вагона са почти напълно унищожени, след като били обхванати от избухналия пожар, предава NOVA.Заради изключително тежкия сблъсък евакуацията на пътниците се извършва при много трудни условия. 

Общо 350 души пътували в пътническия влак, който тръгнал от Атина към 19:30 часа.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ