Млада девойка почина след лекарска грешка само за един ден

Бъдеща млада манекенка почина от рак на маточната шийка само на 27 години, след като лекар й каза, че симптомите й се дължат на хормони, разкри разследване.

Порше Макгрегър-Симс всъщност страдала от агресивна форма на рак, която не е била диагностицирана в продължение на месеци, въпреки че момичето се оплаквало от непрекъсната болка и кървене, съобщава dailymail.co.uk.

Макгрегър-Симс от Портсмут, Хантс, отишла при личния си лекар през декември 2019 г., оплаквайки се от коремна болка и кървене, била насочена към специалист.През януари 2020 г. тя била прегледана от д-р Питър Шлезингър, гинеколог в болницата Queen Alexandra в Портсмут.

Д-р Шлезингер й казал, че симптомите й са „хормонални“, затова не й направил физически преглед и допълнителни изследвания. Според него момичето било младо, за да е някакво заболяване.

През март 2020 г. Порше се върна при лекарите, след като почуствала задух, изписали й антибиотик.

Когато симптомите й се влошили, личният лекар решил, че има Ковид и била откарана в Westlands Medical Center за преглед. От там Порше била транспортирана по спешност в болница „Кралица Александра“, където била диагностицирана с рак на маточната шийка и починала ден по-късно на 14 април 2020 г.

Майката на Порше Фиона Хоук, 52 г., обвинява д-р Шлезингер: „Не сте направили най-елементарното нещо, да я прегледате и да й пуснете изследвания.“

„Съжалявам, че допуснах грешка“, казал лекаря по време на изслушването в съда. Той се извинил на семейството й, че не е успял да открие рака.

„Порше е имала както кървене между менструациите, така и посткоитално кървене (кървене след полов акт). Тя също ми каза, че е била на контрацептив до преди около шест месеца. Преди две години беше направила нормална цитонамазка и ехограф, който не показва никакви аномалии. С оглед на факта, че е спряла противозачатъчните си, й предложих да ги вземе отново, за да види дали болката ще спре“, каза още той по време на разследването.

„Предвид липсата на аномалии в цитонатамазка и възрастта й, не смятах, че е необходим вагинален преглед. Много съжалявам да чуя, че е диагностицирана с напреднал рак на маточната шийка. Този вид рак е рядък и е по-малко вероятно да бъде открит при цитонамазки. Когато за първи път се квалифицирах [през 1987 г.] ние преглеждахме всички пациентки [физически], но тъй като станаха достъпни ехографите и цитонамазките, вече го правим по-рядко.“

Майката на Макгрегър-Симс Фиона Хоук, годеникът й Марк Чапел и брат близнак Дюкалион поставиха под въпрос практиките на д-р Шлезингър по време на разследването, като го попитаха защо не я е прегледал физически. „Физическия преглед е основното, което трябва да направите“, каза майката на починалото момиче.

Защитавайки действията си, д-р Шлезингер отговори: „Доста специфичният характер на нейното кървене ме накара да мисля, че рискът й от рак на маточната шийка е малък. Разбирам факта, че сгреших, но предвид безбройните симптоми, които тази млада жена имаше, почувствах, че правилният подход е хормонална манипулация“, заявил още той.

След като страната е блокирана от Ковид в края на март 2020 г., мис Макгрегър-Симс провела два прегледа по телефона, по време на които са й изписани антибиотици, заради оплакванията й от „задух“.

Антибиотиците не помогнали и симптомите й се влошили, тя била отведена в Westlands Medical Center в Портчестър, близо до Портсмут, за преглед на живо.

Установено е, че тя е „силно“ задъхана и е откарана по спешност в болница „Кралица Александра“, където почина ден по-късно на 14 април 2020 г.

Порше Макгрегър-Симс се е снимала като модел, учила е драма в Havant and South Downs College в Хемпшир, после отива в университета в Плимут, за да учи управление на събития.

Тя се среща с годеника си Марк Чапел в университета и двойката се връща в Портсмут, след като завършили обучението си.

Г-жа Хоук отдаде почит на дъщеря си малко след смъртта й, като каза, че да я загубиш е като „да изгори слънцето“.

„Порше винаги е била радостна, жизнена – тя блестеше толкова ярко и не мисля, че наистина оценявахме това, докато не чухме, че я няма. Тя беше готова да види доброто във всичко и всеки, беше прекрасен човек и да я загубиш е като да изгори слънцето. Страшно е да си помислиш, че някой с толкова много енергия може да изчезне толкова внезапно.“, добави майка й. „Тя ще липсва на всички ни. С брат й имаха много силна връзка“

Повече от 200 души дариха близо 4000 британски лири на страницата Just Giving, за да допринесат за цветя, които бяха вплетени в ковчега на Порше за нейното погребение.

Тя е погребана в естественото гробище на Центъра за устойчиво развитие в Питърсфийлд, Хантс.Разследването беше отложено и приключването му ще бъде изслушано на по-късна дата.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Новата Лада Феникс изуми автопазара, руската кола ще бъде и много икономична

Твърди се, че автоВАЗ пуска на пазара народния автомобил Лада „Феникс“. Той ще струва от 450 до 800 хиляди рубли – около 10 – 11 хиляди лева.

За основа на „Феникса“ служи класиката на Лада – Lada – ВАЗ 2107., като разбира се, дизайнерите доста са поработили върху външния му вид. Отпред се появява тясна решетка на радиатора по подобие на Kia K5, разположена по цялата ширина, съобщава car.ru

На предницата се забелязват два големи въздухоприемника, на мястото на които могат да се поставят и фаровете за мъгла. Отзад пък на цялата дължина на багажника са разположени светлодиодните фарове.

Специална изпускатнелна система не е проектирвана, собственикът на новата лада може сам да си я монтира в зависимост от предпочитанията.

Що се отнася до вътрешния интериор на салона в първоначалните версии той ще бъде пълно копие на Лада седмица. В оборудването от по-висок клас са предвидени два цифрови дисплея от 12.3 волта. Вместо климатик дизайнерите са се доверили на познатата на всички амтолюбители печка.

Под капака се намира двигател на ВАЗ 2112 с мощност 100 конски сили. По ниските версии са с механична скоростна кутия, докато за по- високите е предвидена и автоматична трансмисия.

Цената на новата Лада Феникс, както казахме, ще бъде от 450 до 800 хиляди рубли. Ниската цена е в резултат на факта, че за изработването ще се използват 3 Д принтери. Впрочем, всичко казано дотук е една новогодишна шега, с която сайтът Cars.ru поздравява своите почитатели с настъпващите празници и им пожелава безаварийно шофиране без катастрофи, както и много положителни новини.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомени от СОЦА:Българският автомобил, произвеждан в изключително малка серия

От спортния модел "София" с централен мотор и 2-местно купе модел- Б, има произведени по непотвърдени данни между 10 и 12 напълно комплектни бройки, в периода 1985-1995 години. Оригиналните "София" Б версии, правени от 1985 до 89 години са с вдигащи се фарове, после идва лифта с долните фарове. 

Тия всичките бройки модел Б са първоначално правени с ладови двигатели от "ВАЗ"-21061 с 1.5 литра обем, и "ВАЗ"-2106 с 1.6 литра обем. После в 90-те години и по-късно, на някои от тях са слагани и други агрегати. Инж. 

Велизар Андреев почва да ги сглобявя и произвежда в средата на 80-те години с това име - "София Б". Като "София" модел - А, постфактум е наричан от автоентусиастите в България и някои български автомобилни медии, всъщност само първият конструиран от инж. Андреев прототип от 1981 год, който не влиза в производство. 

Този прототип модел А е нещо като бъги, правено на базата на "Жигула". А след края на производството на бройките направени от спортния модел Б с централен мотор, от нач. на 90-те години инж. Велизар Андреев прави и "София" модел - С, което е нещо като плажно бъги на базата на "Жигула"-1200, с нормално позициониран преден мотор, и с 4 места.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомени от СОЦА:Убиецът на шестима студенти Бранимир Делчев е бил разстрелян от конвоиращи милиционери при опит за бягство

Тодор Живков лично се ангажира с чистенето имиджа на държавата и с лечението на жертвите от най-голямата кървава касапница в кампуса на България. На 28 декември 1974 година в съботния брой на най-големия наш ежедневник „Работническо дело“ е публикувано следното съобщение на Главната прокуратура:

На 25 декември 1974 година в 20:45 часа в Студентските общежития – Дървеница, е извършено убийство на шестима студенти, като 10 други са ранени.Между пострадалите един убит и трима ранени са чуждестранни студенти.

Близките на пострадалите са уведомени.

Задържаният убиец Бранимир Дончев Делчев, роден на 4 октомври 1957 година, ученик в 11 клас, е извършил убийствата на непознати нему студенти с незаконно притежаван пистолет. По предварителни данни убийството е извършено в болестно състояние на психиката.

Това публикува официално БТА.

Съобщението е сбутано на вътрешната страница, за да не бие на очи. В страната вече се носят слухове за кървавата баня, станала в сряда вечерта в София, и че престъплението е на етническа основа, тъй като има убити чужденци.

След касапницата в коридора на общежитието остават шест трупа, недоубитите умират по-късно в „Пирогов“. Тогавашният студент по българска филология Исмет Север успява да обезоръжи килъра с риск за живота си. Наръган с нож, бере душа в болницата, а Тодор Живков лично нарежда да му изпишат от Америка най-скъпия и модерен антибиотик. Прави опит и за чистене имиджа на държавата.

Навръх Коледа 1974 година 17-годишният Бранимир Дончев и приятелите му отишли на кино и гледали нашумелия по това време филм „Кръстникът“. След прожекцията момчето започнало да се държи странно и възбудено, да се оглежда и да обяснява, че трябва незабавно и по „заобиколни пътища“ да се прибере у дома, понеже някой го следял. Вкъщи Бранко грабнал оставения без надзор пистолет „Валтер“ на баща си Дончо Дончев, зам. генерален директор на ДСО „Стара планина“. Както и една остра финска кама от богатата „хладна колекция“ на родителя си. Обзет от ревност, тръгнал да издирва братовчедка си, в която бил влюбен, в общежитието ѝ в Студентския град. Нахълтва в бл.1, стая 519, където виетнамският студент Ву Нон Суан празнува рождения си ден. Негови гости са сънародничката му Хун Тхай Лан и българският им колега Стефан. Превъртелият младеж ги нарича „жълти муцуни“ и заповядва на рожденика да изпие на екс чашата си. След което започва да стреля по тях. По стълбите Бранимир открива огън и по други студенти, като оставя след себе си локви кръв и трупове. Кървавата жътва приключва с екзекуцията на бременната в осмия месец Елена. Миг преди това е гръмнат от упор и съпругът ѝ Стоян, който се опитал да я защити с голи ръце.

Равносметката е смразяваща: Шест трупа, двама смъртно ранени, които умират след това в болницата, и още осем простреляни и посечени от „финката“ на масовия убиец. Трагедията е толкова ужасяваща, че на 28 декември 1974 година вестник „Работническо дело“ е принуден да излезе с информация по случая в една от вътрешните си страници.

Българските власти се опасяват от протести от страна на чуждите посолства, както и от настроенията сред нашите студенти, които се готвели да организират протести с искания за смъртното наказание на убиеца. Затова ЦК на БКП пръв поема разследването на инцидента, а ДС го довършва в максимална секретност.

Първият следовател на 17-годишния килър е Богдан Карайотов. Заключението на петорната съдебномедицинска експертиза гласи, че Бранимир не трябва да носи наказателна отговорност за зловещото деяние, тъй като бил шизофреник. Касаело се за наследствена психическа обремененост, тъй като майка му била циклофреничка и по време на поредния пристъп се обесила на балкона с въжето за пране. Така и не се стига до истинските мотиви за чудовищното престъпление. Пред прокурора по делото Георги Бончев Бранко излага извратените си критерии за подбора на жертвите – те били фрицове, които той ликвидирал, след като ги разпознавал по сините очи. На 7 февруари 1975 година убиецът е конвоиран към лудницата в Ловеч. Край Ботевград арестантският автомобил отбива в черен път и спира до урва, заобиколена от малка горичка. Идеално място за бягство. Според официалната версия точно това се опитал да направи Бранимир, след като поискал да отиде по малка нужда. И естествено, е покосен от милиционерските куршуми.

„Дали е така, не мога да кажа„, коментира финала на първото голямо дело в практиката си топследователят Богдан Карайотов.

Източник:Ретро.бг

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Какво се случи с големите предприятия от соца в Русе и Бургас, от които днес няма и спомен

В Русе отдавна не съществуват няколко предприятия: комбинатът за тежко машинно строене – емблема на българо-румънската дружба, в който през 1975 не се е знаело какво ще се произвежда и къде ще се продава, но е построен завод „Петър Караминчев“, в който се произвеждаше балатум, а сега не съществува дори физически, завод „Дунавска коприна“ също беше единствен по рода си и на неговата продукция се радваха милиони дами в страната и чужбина. Имаше консервна фабрика „Дунавия“, кожарската, лимонадената, бирената. Сега вече ги няма нито фабриките, нито работниците им. По данни на статистиката Русе се е смалил двойно от онези 240 000 жители само в града.

Сред изгубените мощни предприятия едно се отличава с дългата си и мъчителна агония. Става дума за корабостроителния кораборемонтен завод „Иван Димитров“, създаден малко след Освобождението. Повече от столетие то е емблема на силната връзка между града и река Дунав. През социализма е тласкан към върха с бурни сили и не случайно именно в него се развиват действията от филма „Понеделник сутрин“.Инженер Дочо Дочев, дългогодишен директор, сега 90-годишен тъжен пенсионер, сподели:

„Това е трагедия. Един от най-хубавите заводи на река Дунав. Жалко е за нашата страна. Изоставихме си икономиката“.

След масовата приватизация добре развитата икономика на Бургас се срива. Днес Бургас е на девето място по ниво на средната работна заплата за страната и се нарежда след градове като Враца и Монтана.

Закритите заводи в Бургас е тема, за която може да бъде написан не репортаж, а роман. Загубите, които понесе градът от криминалната приватизация никога няма да бъдат заличени. Заводи, предприятия, международни транспортни фирми и почти целият морски бизнес в града бяха съсипани. Стотици работници протестираха заради масовите съкращения и неполучените с месеци заплати. Сред тях бяха работниците от завода за олио „Камбана“, моряците от „Океански риболов“, миньори, служители от корабостроителния завод и много други. На мястото на закритите работещи заводи се откриха молове и търговски центрове, припомня дългогодишният председател на КНСБ в Бургас Здравко Тошков:

„В началото на управлението на Иван Костов и в началото на масовата приватизация в Бургас просто бяха закрити или приватизирани знакови предприятия и фирми за града“.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомени от СОЦА:Минимална заплата,цени на храни и напитки при социализма – кой какво помни?

През последните 5-6 години до 1990 г.,  прясното мляко беше по 30 ст, киселото по 18 без бурканчето, 22 с бурканче или в кофичка.

Кравето сирене беше 2.60. То никога не е било на държавни дотации, а ментета не си и помисляхме че може да има.

Минималната заплата беше 120 лв, но през 1989 я направиха 140 лв.

Рибната консерва „Копърка“, символ на студентската мизерия – 28 стотинки. Пресен сафрид – 64 стотинки килото.Замразена скумрия 1.20-1.60 според едрината.

Лютеница – 48 стотинки апетитката, 60 стотинки-обикновената.

Русенско варено ( ама не от карантии както сегашното) – 1.30.

Консерва скумрия в собствен сос – 36 ст.

Скумрия консерва в подлютен сос – 38 ст.

Консерва „Ропотамо“ ( деликатесче…) 55 стотинки.

Македонката, известна като „Кучешка радост“,  беше 3.30 или 3.60 – дето сега ни агитират да уМрем за нея. Ама беше от месо.

Кифлата беше 15 стотинки, баничката със сирене различно – от 15 до 20. Бозата – 6-15-30 ст.

Литър ШВЕПС 60 стотинки без бутилката.

Вино „лефче-кефче“ – 90 ст. Бялото – 97 ст. Червеното, не помня включваше ли бутилката от 10 ст или тя отделно.

Коняк „Златна Котва“ – 3.90 бутилката.

Ракия плодова – 3.90, сливова – 4.90 – 5.10 ( все 700 гр)Коняк „Слънчев Бряг“ май 4.80 но може и да беше 6.80.

Захар 1 лв килото, кафе – 36 лв килото. Захарта беше 70 ст. и 18 лв кило кафе, но през 1988 ги вдигнаха.

Велосипеди – всички по 85 лв.

Батерийка Никопол – 13 ст, батерия 4.5 V – 48 ст.

По времето на Тодор Живков народът работеше, и ако и да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо.

Дядо ми е работил 25 години като елмонтьор и квартален електротехник, за тия 25 години за все Бога 2 пъти е спирал ток за неплащане. С една минимална заплата можеше да е купят 3500 киловатчаса дневна енергия или 2000 автобусни билетчета, или 31 кг свински бут с кост, или 400 литра прясно мляко…

Нямаше, или почти нямаше семейство, което поне през година да не ходи на почивка, някои ходеха 2 пъти в годината. А сега?По тия времена съм видял  само двама неграмотни. И двамата роми, единият-дърт, другия – син на така наречените тогава барони. Ненавиждаше българите и демонстративно не искаше да се научи да чете. Обаче попадна на мен като ефрейтор…

Толкоз бой, лицеви опори и коремни преси отнесе, че за 14 дни се научи да чете дотолкова, че да научи сам наизуст военната клетва.

Сега сочат с умиление как гражданите някъде на запад оставяли монетки върху повредения автомат на метрото – демек, съвестни. Това го виждах всяка нощ, като окъснеех, когато ходих по купони. Млякото го разнасяха нощем, оставяха го пред магазините или сладкарниците. Минувачите си вземаха мляко и оставяха стотинки. И ни млякото изчезваше, ни стотинките.

Хората по селата масово не заключваха къщите си. Баба ми беше инкасаторка и влизахме у хората като у лелини си, нищо че ги нямаше у тях. Оставяхме си колелетата незаключени пред някой приятел и си ги намирахме непипнати.

Голямо произшествие беше, когато на един приятел изчезна аптечката – със седмици се коментираше.

Източник:Фейсбук коментар от интернет

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ