Спомени от СОЦА:Как ни пазеше Народната милиция и как бе създадена тя

Не, не мисля да давам отговор на този въпрос. Просто си спомних как в училище една учителка ни казваше, че „милиция” идва от глагола „милея” и така някога внушавали на хората, че някой се грижи за тях. В същност думата идва от латинското: „militia” — название на войската на народното опълчение. Малко или много всички имаме спомен от онова време и няма как да не го свържем Народната милиция. 

За едни тя е била репресивен апарат, а за други органа, който се е грижил за спокойният им сън. Скоростта на реакция, на ново излюпените властници, взели властта след 09.09.1944 г., е забележителна. Още на 10 септември 1944 г. по предложение на новия министър на вътрешните работи в правителството на Отечествения фронт Антон Югов, с постановление №1 на Министерския съвет е създадена щатна милиция. Разпуснати са всички областни дирекции и околийски управления на МВР, уволнени са всички полицейски началници и 30 000 служители в полицията. 

Последния заемал поста министър на вътрешните работи от БЗНС – Врабча 1, който е на поста само за седмица от 2 – ри до 9 – ти септември, Вергил Димов е осъден на доживотен затвор от Народния съд, а неговото място в продължение на 5 години, заема Антон Югов.  Всъщност още на 9.9.1944 г., сградата, намираща се на площад Лъвов мост, е заета от “оперативно бюро”, възглавявано от Тодор Живков, превърнало се за броени часове в щаб на „Народната милиция”. Живков и приближените му се интересуват на първо място от съхраняваните в сградата архиви на Никола Гешев и отделение „А”, в които се намират доказателства за сътрудничество с полицията на някои от ръководните кадри на овластената за една нощ комунистическа партия. БРП (к) не губи и час време, за да осигури на политиката и на дейността си надеждна опора в специалните служби. 

Още на 12 септември 1944 г. Радио София призовава всички служители на дотогавашната Дирекция на полицията да се явят на работа на следващия ден, 13-и, по силата на разпоредбите на Закона за гражданската мобилизация. 

Представилите се около 350 души са обезоръжени и арестувани. На 15 септември се предприема следващ ход – всички областни дирекции, околийски управления и други териториални подразделения на МВР са разпуснати, уволнени са 9-те областни и 92-мата околийски полицейски началници, 2500 кметове и кметски наместници, 30 000 служители на полицията.

 Арестуван е почти целият състав в центъра и в провинцията, физически са ликвидирани много бивши полицаи, другите, арестувани, са предадени на Народния съд през октомври. С нови кадри от партизани, политзатворници, членове на бойни групи – участници в нелегалната съпротива, се попълват централните и териториалните служби.

Дирекцията на народната милиция се структурира в два отдела – “Държавна сигурност”, с четири отделения, и “Народна милиция”, с отделите “Униформена милиция и учебно-подготвителен”, “Криминална милиция”, “Административна милиция” и по-късно – “Стопански”. Той поема със своите три отделения борбата с черната борса и спекулата, със саботажите и вредителствата, контрабандата, нарушенията по закона за търговия с външни платежни средства и проверката на чужди акционерни дружества.

 След някои нововъведения, каквито са общинската, селската, резервната и особената държавна милиция, в която са обособени акцизните, горските, митническите, ловните, риболовните и речните, служители и пътните кантони. Със заповед се отменят текстовете от Закона за държавната полиция, които изискват образователен и служебен ценз от служителите. Критериите за работа в милицията са вярност към партията, заслуги за установяването на новата власт и благоприятна служебна и политическа характеристика от комитетите на ОФ по местоживеене. Процедурата се основава на класово-партийния принцип за работа с личния състав, утвърден с решението на ПБ на ЦК на БРК (к) от 12 април 1945 г. за кадровата политика в органите на милицията. От 1 април 1947 г. се създава Главна дирекция на Народната милиция, в състава на която са: Дирекция на Държавната сигурност и Дирекция на Народната милиция.

Държавна сигурност остава в МВР като отдел в Дирекцията на милицията с четири отделения – вътрешнополитическо, контраразузнаване, граждански организации и издания и документално-отчетно, към което са придадени охраната и инспекторатът. Димо Димов, първият ръководител на ДС, оглавява към началото на 1945 г. явен щат от 198 души и таен от 1256. Пръв началник на отделение “А” е Георги Ганев, на отделение “Б” – Стефан Богданов, ръководител на една от резидентурните групи на съветското разузнаване в страната преди Девети септември.

Независимо от честите нормативни промени в устройството на Народната милиция нейните служители продължават да изпълняват основните си задачи като униформени пазители на обществения ред. През 70-те и 80-те години на ХХ в. те постепенно увеличават своя престиж с решителни действия и последователно предприемани мерки за опазването на живота, имота и честта на гражданите. В градовете и селата на България, по пътищата и обществените места непрекъснато нараства сигурността във всекидневието, общуването и изпълняването на задълженията. Това спокойствие, гарантирано и денем, и нощем, придава на страната облика на уютен кът, реклама за пребиваване, туризъм, образование, уреден семеен живот. В това се състои главната заслуга на Народната милиция през последните две десетилетия на социалистическия строй.

Завършвам с цитат от Указа за Народната милиция от март 1955 г. : „Милицията е орган на народно-демократичната власт в борбата й за опазване на социалистическата законност, социалистическата собственост, установения обществен ред, свободата, сигурността и личната безопасност на гражданите”.

Автор: Стоян Гълъбов

 

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомени от СОЦА:Как чехкини и полякини въртятяха алъш вериш с „Нивеа” и „Бич може”

По времето на социализма беше много модно дамите да събират тен чисто голи на морето. Тъкмо за това почти нямаше курорт по нашето Черноморие без т.нар. евин плаж, предназначен само за представителките на нежния пол.Просто се отделяше един участък от пясъчната ивица, който се ограждаше с висок дървен стобор. 

Не само да спира всеки любопитен поглед, ами и птичка да не може да прехвръкне през него. Там жените свободно хвърляха банските и с часове се припичаха под ласкавите слънчеви лъчи. Но освен заради този кеф, те идваха тук и за богатия пазар на вносни стоки. На фона на пълната скръб в родните магазини, евините плажове се превръщаха в центрове за шопинг на лъскави стоки от соцлагера. Търговките бяха най-често полякини и чехкини. 

Първите носеха парфюми „Бич може”, страшно харесвани у нас. Както и елегантни дълги поли на волани с различни цветове. Чехкините пък мъкнеха тежки дисаги със стока – като се почне от класическите кремове „Нивеа”, мине се през дефицитните джапанки и фланелки, и се стигне до пластмасови шнолки, бельо, шарени чантички за гримове, слънчеви очила.Луди мелета от голи жени ставаха при пазарлъците за цените и покупките, имаше и скубане на коси, и щипане. Никога няма да забравя един такъв бой. Майка ми ме поведе за ръчичка – а аз не по-голяма от 8 години, гледах с панически ужас как се блъскат голите жени. 

„Пани, дайте ми нивеата..”, пищеше една млада жена, протягайки ръце към единствената останала синя кутийка. А друга ръчкаше чехкинята и повтаряше: „Мате кецки, мате кецки…?”  

Това лято тези не толкова изискани платнени обувки бяха повече от хит, въпрос на престиж за младежите в България. Но СИВ беше решил – кецове да произвежда само Чехословакия. Та чехкинята измъкна от сака си някакви тъмносини кецове, но две други голи дами на средна възраст се хвърлиха стръвно върху тях. Стана луд скандал, примесен с юмруци и яростни викове.

Аз се прилепих за оградата и треперех. Някой задумка по нея отвън, чу се мъжки глас: „Спрете, бе луди женоря, ще вляза и ще ви разтърва!”. Това доведе до нов мощен масов писък, полетяха сутиени и гащета. Явно дежурният милиционер на плажа се беше уплашил да не пострада някой от свадата. Една жена отчаяно ровеше в пясъка – в суматохата си беше загубила златната обица. Но никой не й помогна да я търси. 

Чешките търговки бързо прибраха опразнените си от стока сакове и дим да ги няма, само с милиция им трябваше да си имат работа. А аз стисках здраво една сива фланелка, купена от чехкините. Както се плациках в морето миналия ден видях да плува банкнота от 20 тогавашни лева, очевидно паднала от нечий джоб. Мама ми додаде нещо отгоре и аз доволно си тръгнах от евиния плаж с чуждестранната покупка. Повече никога не стъпих на такова място.

Диана Първанова, Пловдив/Ретро.бг/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Мечкадарите по времето на соца в НРБ

Спомнямняте ли  си, от далечното минало на детството , какъв трепет ни обземаше, щом чуехме да долита от улицата характерната  за мечкадарската  гусла еднообразна мелодия. Тя беше като че ли само от две ноти. Днес сирените на линейките за спешна помощ напомнят за тези звуци, но мечкадарските  звучаха някак меко,слято, тихо, тайнствено и настоятелно… 

Хуквахме навън да гледаме единственото улично представление. Тръгвахме след мечкадаря, който не се различаваше много от завързаната със железен синджир прашна и рунтава мечка. Тя неохотно се тътреше след него, защото синджира беше закрепен за  прокарана през ноздрата халка. Това беше много, много преди времето, когато Бриджит Бардо  подпомогна създаването на резерват в Южните Родопи за спасяването на българските мечки.

Съберяха ли се повечко хора, започваше представлението. С променена мелодия на гуслата и чрез подръпване на синджира мечката се изправяше на два крака и с повдигнати предни лапи пристъпваше, а мечкадаря на висок глас обявяваше: „Покажи мецо, как мома играе на хорото” или „Покажи  мецо, как юнак ходи из балкана” и още няколко скеча, като накрая мецана се търкулваше в прахоляка и събралите се зрители страхливо отскачаха в страни. Мечкадаря  питаше дали някой иска да се бори с меца ,сваляше калпака и го поднасяше поред на  хората, да му пуснат някоя и друга монета, нещо което не ставаше много често.

Говореше се, че по време на празници в някой села на мегдана ставали борби - млади здравеняци се преборвали с мецана. Как е ставало и кой е побеждавал не се знаеше…Ако помните още случки,споделете ги в полето за коментар.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

През 1980 г.започва всяка събота от 23.00 часа по БНТ да се излъчва "Студио Х"

Имаше много хубави български (и не само) криминални филми.Очаквахме го с нетърпение пред малкия екран!

Някой помни ли първият филм, който даваха по"студио Х"?

Първият филм от поредицата е 3-серийния български видеофилм „Аберацио Иктус“ по едноименната книга на Димитър Пеев. Режисьор е режисьорът Асен Траянов. В главните роли са Петър Пейков, Ириней Константинов, Красимира Петрова . В годините до 1990-а, са излъчени и редица други български криминални филми и сериали като "Вероятност, равна на нула" (1982), "Третото лице" (1983), "Един ден аванс" (1987), "Черните рамки" (1988), "Двойна примка" (1987), "Горещи следи" (1986), "9 - цифрата на кобрата" (1989), "Спирка Берлин" (1982), "Денят не си личи по заранта" (1985), "Подарък в полунощ" (1985) и много други.

Оригинално музикалната тема в началото преди филма е част от италианския филм от 1975 година „Полицията бездейства“ („La polizia sta a guardare“) на италианския композитор Стелвио Чиприани. Саундтракът за начало на поредицата Студио "Х" започва в 22 часа всяка събота.

Освен "La polizia sta a guardare" ("Полицията наблюдава", 1973), в Студио "Х" са излъчвани още "La polizia chiede aiuto" ("Полицията търси помощ", 1974) и "La polizia ha le mani legate" ("Полицията е с вързани ръце", 1975) и други.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Рали "Златни пясъци" през 70-те (Видео)

Не е пресилено да се каже, че рали „Златни пясъци“ е катализаторът за развитието на българския автомобилен спорт. Дълги години, най-голямото българско рали е било прозорец за пилоти, навигатори и организатори към възможността да се запознаят с най-новите тенденции, с най-новите рали автомобили или да се борят рамо до рамо с най-силните европейски пилоти. 

Самият факт, че легенди като Хенри Тойвонен, Валтер Рьол, Райнер Алтенхаймер и много други, са стартирали от морския бряг към Балкана идва до покаже, че българското рали е било сериозен фактор сред елитните европейски ралита.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Къщата-музей на Митко Палаузов в Габрово тъне в разруха (Снимки)

На Бакойския баир, недалеч от VI основно училище се намира къщата музей „Митко Палаузов“. Тук е живял и израснал най-малкият български партизанин Митко Палаузов.Роден е на 8 ноември 1930 г. в махала Енев рът към Батошевска община, Габровски окръг. Само няколко месеца след неговото раждане родителите отиват като работници в Севлиево. През 1936 г., принудени от фашистката полиция, те се преместват в Габрово. 

Тук в големия работнически център се свързват с партийните организации в предприятията, където работят. С тяхна помощ Палаузови си построяват малка кирпичена къщичка в м. Бакойски баир. В нея се провеждат партийни събрания, заседания на щаба на партизанската чета и РК на партията, в чийто състав влиза и Трифон Палаузов – бащата на Митко.По време на въоръжената борба против фашизма и капитализма, макар и много малък (едва 11- годишен), Митко получава важни задачи – стои на пост пред къщата по време на заседанията, разнася позиви и съобщения за провеждането на партийни и ремсови събрания, за срещи на партизани и ятаци.

През май 1943 г. Митко и майка му преминават в Габровския партизански отряд, където се намира неговият баща. Като партизанин Митко участва в походи, акции и сражения. Селяните от с. Бериево дълго ще помнят и разказват за малкия партизанин, който пламенно е рецитирал стихове на Смирненски. В партизанската болница скривалище в м. Осеникова поляна прекарват дълга и студена зима ранените и болни партизани, чиито санитари са Митко и майка му Ганка Палаузова. Митко носи вода, превързва партизаните, стои на пост, чете книги, мечтае за свободата. 

На 1 април 1944 г. многобройна полицейска група обкръжава скривалището. Завързва се неравен бой, в който с оръжие в ръка загиват партизаните Митко и Ганка Палаузови, Минчо Георгиев (Младен) и Иван Илиев (Гошо).

След минаването в нелегалност на семейство Палаузови полицията опожарява къщата. Запазени са малко вещи: дървено коритце, ракла за дрехи, миндерът, на който е спал Митко, и масата, на която е подготвял уроците си. Къщата на семейство Палаузови е възстановена през 1962 г. и подредена като музей през 1964 г.Възстановено е и скривалището, в което са били укривани нелегални материали и партийни дейци. Тук е било поправяно партизанското оръжие и са били отпечатвани пропагандни материали на циклостил. До входа му е изправена ламарина, която е служела за прикритие. В ъгъла на голямата стая е изкопана малка пролука.

В нея Митко е укривал нелегална литература, пистолет и марки. На етажерката са наредени любимите книги на Митко: „Записки по българските въстания“ от Захари Стоянов, съчиненията на Ботев и Смирненски. В кухнята над камината били поставяни поправените пушки. Малка подвижна полица в килера е замаскирвала таен изход.През 1971 г. към къщата музей „Митко Палаузов“ се откри експозиционна зала. 

С цветни диапозитиви, илюстрации към книгата на Марко Марчевски и документални снимки се разкрива животът на най-малкия партизанин. Тук се намират пистолетът на Митко и торбичката, с която е разнасял позиви. Във витрина са поставени партизанските дрехи на Трифон Палаузов – голф, винтяга и нож. Тук има и зала за провеждане на пионерски сборове и срещи. На магнетофонна лента са записани и спомени на Трифон Палаузов.Къщата музей „Митко Палаузов“ се намира на ул. „Веселие“ 3.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ