Спомени от СОЦА:Как ни пазеше Народната милиция и как бе създадена тя

Не, не мисля да давам отговор на този въпрос. Просто си спомних как в училище една учителка ни казваше, че „милиция” идва от глагола „милея” и така някога внушавали на хората, че някой се грижи за тях. В същност думата идва от латинското: „militia” — название на войската на народното опълчение. Малко или много всички имаме спомен от онова време и няма как да не го свържем Народната милиция. 

За едни тя е била репресивен апарат, а за други органа, който се е грижил за спокойният им сън. Скоростта на реакция, на ново излюпените властници, взели властта след 09.09.1944 г., е забележителна. Още на 10 септември 1944 г. по предложение на новия министър на вътрешните работи в правителството на Отечествения фронт Антон Югов, с постановление №1 на Министерския съвет е създадена щатна милиция. Разпуснати са всички областни дирекции и околийски управления на МВР, уволнени са всички полицейски началници и 30 000 служители в полицията. 

Последния заемал поста министър на вътрешните работи от БЗНС – Врабча 1, който е на поста само за седмица от 2 – ри до 9 – ти септември, Вергил Димов е осъден на доживотен затвор от Народния съд, а неговото място в продължение на 5 години, заема Антон Югов.  Всъщност още на 9.9.1944 г., сградата, намираща се на площад Лъвов мост, е заета от “оперативно бюро”, възглавявано от Тодор Живков, превърнало се за броени часове в щаб на „Народната милиция”. Живков и приближените му се интересуват на първо място от съхраняваните в сградата архиви на Никола Гешев и отделение „А”, в които се намират доказателства за сътрудничество с полицията на някои от ръководните кадри на овластената за една нощ комунистическа партия. БРП (к) не губи и час време, за да осигури на политиката и на дейността си надеждна опора в специалните служби. 

Още на 12 септември 1944 г. Радио София призовава всички служители на дотогавашната Дирекция на полицията да се явят на работа на следващия ден, 13-и, по силата на разпоредбите на Закона за гражданската мобилизация. 

Представилите се около 350 души са обезоръжени и арестувани. На 15 септември се предприема следващ ход – всички областни дирекции, околийски управления и други териториални подразделения на МВР са разпуснати, уволнени са 9-те областни и 92-мата околийски полицейски началници, 2500 кметове и кметски наместници, 30 000 служители на полицията.

 Арестуван е почти целият състав в центъра и в провинцията, физически са ликвидирани много бивши полицаи, другите, арестувани, са предадени на Народния съд през октомври. С нови кадри от партизани, политзатворници, членове на бойни групи – участници в нелегалната съпротива, се попълват централните и териториалните служби.

Дирекцията на народната милиция се структурира в два отдела – “Държавна сигурност”, с четири отделения, и “Народна милиция”, с отделите “Униформена милиция и учебно-подготвителен”, “Криминална милиция”, “Административна милиция” и по-късно – “Стопански”. Той поема със своите три отделения борбата с черната борса и спекулата, със саботажите и вредителствата, контрабандата, нарушенията по закона за търговия с външни платежни средства и проверката на чужди акционерни дружества.

 След някои нововъведения, каквито са общинската, селската, резервната и особената държавна милиция, в която са обособени акцизните, горските, митническите, ловните, риболовните и речните, служители и пътните кантони. Със заповед се отменят текстовете от Закона за държавната полиция, които изискват образователен и служебен ценз от служителите. Критериите за работа в милицията са вярност към партията, заслуги за установяването на новата власт и благоприятна служебна и политическа характеристика от комитетите на ОФ по местоживеене. Процедурата се основава на класово-партийния принцип за работа с личния състав, утвърден с решението на ПБ на ЦК на БРК (к) от 12 април 1945 г. за кадровата политика в органите на милицията. От 1 април 1947 г. се създава Главна дирекция на Народната милиция, в състава на която са: Дирекция на Държавната сигурност и Дирекция на Народната милиция.

Държавна сигурност остава в МВР като отдел в Дирекцията на милицията с четири отделения – вътрешнополитическо, контраразузнаване, граждански организации и издания и документално-отчетно, към което са придадени охраната и инспекторатът. Димо Димов, първият ръководител на ДС, оглавява към началото на 1945 г. явен щат от 198 души и таен от 1256. Пръв началник на отделение “А” е Георги Ганев, на отделение “Б” – Стефан Богданов, ръководител на една от резидентурните групи на съветското разузнаване в страната преди Девети септември.

Независимо от честите нормативни промени в устройството на Народната милиция нейните служители продължават да изпълняват основните си задачи като униформени пазители на обществения ред. През 70-те и 80-те години на ХХ в. те постепенно увеличават своя престиж с решителни действия и последователно предприемани мерки за опазването на живота, имота и честта на гражданите. В градовете и селата на България, по пътищата и обществените места непрекъснато нараства сигурността във всекидневието, общуването и изпълняването на задълженията. Това спокойствие, гарантирано и денем, и нощем, придава на страната облика на уютен кът, реклама за пребиваване, туризъм, образование, уреден семеен живот. В това се състои главната заслуга на Народната милиция през последните две десетилетия на социалистическия строй.

Завършвам с цитат от Указа за Народната милиция от март 1955 г. : „Милицията е орган на народно-демократичната власт в борбата й за опазване на социалистическата законност, социалистическата собственост, установения обществен ред, свободата, сигурността и личната безопасност на гражданите”.

Автор: Стоян Гълъбов

 

РЕКЛАМА

СПОДЕЛИ👉

ФЕЙСБУК КОМЕНТАРИ👇 РЕКЛАМА