Посещението на Фидел Кастро в Карловски Тракторен Завод през 1972г.

Тогава той посещава новопостроения КарловскиТракторен Завод в с.Ведраре.Изказва отлични впечатления от производството и Куба става един от основните ни клиенти за България за износ на трактори.Проявява  особен интерес,когато му казват,че завода е построен изцяло от Трудова Повинност/Строителни Войски от 1969/.

Люботно за Фидел Кастро:

През 1953 г. 120 въоръжени атакуват казармата Монкада. Фидел Кастро е осъден на 15 години затвор, но скоро е амнистиран. Фидел Кастро отива в Мексико и там заедно с Ернесто Че Гевара организира въстание. През 1956 г. въстанието търпи поражение, Фидел Кастро обаче успява да реорганизира въоръжените си отряди и продължава борбата. Корумпираната система на Батиста е поддържана от САЩ. Тесен кръг от богати властимащи изнасят кубинското национално богатство в САЩ. Фидел Кастро е приет с резерви и от Хрушчов поради несъгласието си със сталинистките форми на управление в СССР по това време. Към 1 януари 1959 г. цялата страна вече е на страната на Кастро, Батиста тайно емигрира в чужбина, изоставяйки Куба, намираща се в състояние на гражданска война.

Фидел Кастро става министър-председател. Започват национализациите. Хиляди едри собственици на селскостопански земи бягат в чужбина с капиталите си. Изнесени са големи количества културни ценности и златни предмети. В Куба започва период на комунистическа диктатура, поддържана от СССР.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Веселин Налбантов: Слънчев бряг е пълен, заразени от К-19 няма

На Северното Черноморие също се спазват мерките.Курортът Слънчев бряг изживява ренесанс и е пълен с туристи, които са много доволни от по-ниските цени на чадъри и шезлонги, както и от изгодните оферти на хотелите. 

Местата за настаняване и концесионерите са на необходимата висота, спазват се всички противоепидемични мерки и заразени и болни с Ковид-19 в курорта няма.Това подчерта зам.-председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) Веселин Налбантов,цитиран от travelnews.bg

Недоброжелатели говорят, че ще се затягат мерките и туристите ще ходят с маски навън, ще се затварят заведения и хотели. Това категорично не отговаря на истината, а подобни приказки са продиктувани от наши недобросъвестни конкуренти, които явно завиждат за добрите условия, които сме осигурили и доволните туристи, подчерта Налбантов.

Той покани всички българи и гости да почиват в курорта, който предлага както места за отдих и спокойна почивка, така и за забавление. Всички са добре дошли, подчерта Налбантов.

Северното Черноморие също е пълно и се спазват противоепидемичните мерки, подчерта председателят на БХРА Георги Щерев.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Малко известно за сградата на старозагорската опера, най-голямата оперна сграда на Балканитe

Вероятно не са много онези, които знаят, че един от най-известните градоначалници – Йордан Капсамунов за първи път предлага изграждане на оперна сграда в Стара Загора. Той е кмет на града от декември 1952 г. до март 1962 г. Обича операта, кани известни изпълнители иводи дългогодишна битка за реализиране на мечтата си – голяма представителна оперна сграда в Стара Загора. По онова време представленията на операта се изнасят в стария театър. 

Там колективът е принуден да репетира заедно със състава на драмата и често между тях „прехвърчат искри”. Помещенията са малки и неудобни.След многократни разговори с министри в София кметът издейства разрешение да започне строителство на нова сграда. То е запланувано за 1955 г. Проектът е изработен от старозагореца арх.Драганов, работещ в Главпроект – София. Той използва за образецсградата на прочутата Ла Скала. Оперният театър е построен в Милано през 1776-1778 г. Идеята на арх. Драганов получава одобрението на тогавашния министър на културата Рубен Аврамов Леви.

В старозагорския вестник Септември е публикувана рисунка на бъдещата сграда. Дълго време обаче не се отпускат необходимите средства, въпреки че ежегодно Й.Капсамунов пише писма до Държавната планова комисия. Тя има за задача да разработва стопанските планове на национално ниво, но също така да одобрява и контролира изпълнението на плановете в отделните сектори и региони.През 1955 г. старозагорският кмет изпраща изложение до зам. председателя на Министерския съвет  Антон Югов, през 1957 г. – до министъра на просветата и културата Вълко Червенков, през 1958 г. – до Тодор Живков, тогава секретар на ЦК на БКП. До края на кметуването си през 1962 г.  Й.Капсамунов не успява да уреди финансиране. Междувременно проектантът Драганов заминава на работа в Тунис и комуникацията с него става трудна. Новото местноградско ръководство възлага на друг колектив изработване на проектно задание по модел на оперна сграда от т.н. „социалистическа” част на Германия. Главен проектант е арх. Михаил Соколовски (1927-2010), а проектанти – арх. Борис Камиларов (1932-2004) и арх. Цанко СтефановХаджистойчев (1927). Конструктор е  инж. Любомир Събев. Последните двама участват в реконструкцията на оперната сграда, след опожаряването й през 1991 г.

Строителството на новата сграда на операта започва през 1964 г. с първоначална сметка от 1 200 000 лв. През 1969 г. тя е коригирана на 2 508 000 лв. Инвеститор е Градският народен съвет. Ориентир за смелостта на начинанието може да бъде размера на средната работна заплата в страната през 1969 г., която възлиза на 117 лв. Сградата е построена в центъра на града и привлича вниманието с различните си обемни форми и пластични решения.

Фасадната украса на сградата е дело на скулпторите Галин Малакчиев (1931-1987), Крум Дамянов (1937) и Валентин Старчев (1935). И тримата тогава са все още млади, но талантливи и нестандартни творци. През следващите десетилетия те ще се утвърдят като едни от най-големите именав своите области. Крум Дамянов ще продължи връзката със Стара Загора като автор на паметника Бранителите на Стара Загора, а Валентин Старчев, за когото градът е родно място, ще остави почерка си върху паметника на Митрополит Методий и монумента Братска могила. Тримата скулптури изработват и емблемата на главната фасада наречена „Лира и звуци”, която е от алуминиеви пластини. Те получават 12 000 лева за проект, изпълнение и монтаж на фасадната украса. Други 22 000 лева тримата вземат за декоративните портални врати, украсени също с алуминиеви пластини. Те свързват касовия с гардеробния вестибюл.

В новата оперна сграда е доставено кристално витринно стъкло от Чехословакия на стойност около 4000 долара.Вносни са и огледалата, разположени в гардеробния вестибюл, оформени подобно на колони. Осветлението във фоайето около зрителната зала се осъществява от кълба, изработени от кристални пръчки, които разпръскват светлината и придават тържественост. Те са закачени за тавана поединично, върху изпъкнали пирамиди. На други места но във вдлъбнати пирамиди са монтирани светлинни розетки. Таванът е тъмносин, а подът е с бежов мокет. Фоайето е определено от специалисти като „великолепие от тържествени багри, форми и линии”. За това определение допринася и връзката между главното фоайе и галерията към балкона на залата, свързани със свободно стояща стълба.

Монументалната украса вътре се състои от шестголеми гоблена, изтъкани от вълна в държавния вълнено-текстилен комбинат  „Димитър Благоев” в Казанлък. Автори на сцените върху гоблените са големият български творец, тогава доцент, Марин Върбанов (1932-1989) и неговата съпруга китайската художничката Сун Хуай Куей (1937-2006). Марин Върбанов е преподавател по текстил в художествената академия „Н. Павлович”, един от основателите на Катедра по текстил в художествената академия в Ханджоу в Китай, преподавател в Парижката академия по изкуства, първият артист извел изкуството на текстила от стандартните две измерения в триизмерно произведение.Гоблените красят гърбовете на фасадните пана. Композициите са посветени на историята на града и на изкуството. За работата си двамата творци получават хонорар от 49 000 лева. Журналисти, влезли в сградата след пожара през 1991 г., виждат, че гоблените по стените не са изгорели, а само са опушени и провиснали. После обаче те изчезват. И до днес не се знае съдбата им.

Друг елемент на вътрешната украса е декоративно-монументално керамично пано на тема от античната история на Стара Загорапо проект на проф. Дечко Узунов (1899-1986). За проектиране, изработване и монтиране той получава 11 000 лв.

На държавното предприятие „Съби Димитров” в гр.Сливен е възложено за вътрешното обзавеждане да изработи 1700 метра памучен черен плюш и 300 м копринен плюш. Предприятието е негов най-голям производител, но работи още филц, кадифе и килими. ДП „Съби Димитров” получава задача да произведе и нужния мокет – 1400 кв.метра в зелена разцветка и 700 кв.метра  – в синя. Столовете в залата са поръчани в трудово-производителната кооперация „Тонет” в София, която е специализирана в производството на специфична мебелировка. Текстилът за дамаската на столовете е осигурен от НИК по текстилна промишленост в София. Вентилаторите са внесени от СССР, долното сценично оборудване и оркестрината – от ГДР, светлинният регулатор – от Полша. Родно производство е горното сценично оборудване, което е изработено в кооперация  „Освобождение” в София. С Научно-изследователския институт по кинематография и радио е сключен договор за разработка, изработка, монтаж и настройка на електроакустичната апаратура. Сцената, макар и не много голяма е модерна за времето си. 

Снабдена е с подвижни платформи от двете й страни и въртящ кръг в дъното с диаметър 12 м, който заема и наклонено положение до 10 градуса. Освен главна сцена с височинатаот 22 м и почти квадратна основа с размери 19/18 м има малка задна сцена и две странични сцени. Монтирана е голяма завеса и още осем завеси, които могат да се спускат когато е необходимо. От двете страни на сцената – източно и северно се намират репетиционни зали и гримьорни и административни помещения. Оркестрината също е с подвижен под. Тя се издига на две нива – до сцената или до нивото на залата. По този начин има възможност сцената да се разширява или местата в залата да се увеличават. Изброените по-горе факти показват, че не са жалени средства за оборудване на сградата и се е търсело най-доброто в ограничения, в рамките на социалистическия лагер, пазар.Местното ръководство кани за проектанти и изпълнители едни от най-добрите художници и скулптори. Според специалистите обаче, големите творчески постижения при изграждане сградата на операта се откриват в «обемното третиране, пространственно изграждане и декоративно оформяне».

Покривът на сградата е изработен от медна ламарина, която е изпълнена в комбината за цветни метали „Димитър Ганев” в гара Искър. За облицоване пък е използван масован и полиран гранит и полиран мрамор.

Новата сграда на операта е тържествено открита на 14 март 1971 г. Лентата прерязва зам.председателят на Министерския съвет и председател на Държавния комитет за планиране Тано Цолов. Операта разполага с 830 места, от които 250 са на балкона. Тя е оборудвана и съоръжена в духа на последните постижения на техниката. За времето си е най-голямата и най-модерната сграда за опера и театър на Балканите. Интересно нейно описание и анализ на отделните й части прави доц. Матей Матеев, главен архитект на гр. Пловдив през 1974-1977 г. Статията му в списание Архитектура от 1972 г. е богато илюстрирана със снимки и чертежи, чрез които се подчертават всички интересни елементи в сградата.

През 1991 г., точно на празника на Стара Загора – 5 октомври пожар изпепелява сградата на операта. След продължителни възстановителни дейности тя е отворена отново за публика през 2010 г. Укрепени са стоманобетонните конструкции, покривните плочи и греди, изградени са нови стоманени конструкции на осветителни мостове и галерии и горната сценична механизация. За по-добра защита на покрива е направена нова топло и хидроизолация. Направени са промени в зрителната зала, като отново е изграден амфитеатърът на балкона. Заради промените местата в залата са намалени на 605. От вътрешната украса, останалото след пожара пано на Дечко Узунов е реставрирано. Специалисти от гр. Дрезден в Германия възстановяват долната сценична механизация. Доставено е ново художествено осветление с модерна система за управление. Изпълнител е софийската фирма „Вахс“ ЕООД.

При пожара през 1991 г. в операта изгаря и друга ценна старозагорска реликва. Това е рисуваната през 1914 г. от художниците Н. Кожухаров и Д. Гюдженов завеса на театъра. Изображението й достига до нас, благодарение на картината-проект на Н.Кожухаров, която днес е част от фондовете на художествената галерия в Стара Загора. Тя е публикувана в луксозния албум на проф. Марин Добрев „Художниците на Стара Загора”.

Любопитни подробности за завесата на Стария театър разказва актьорът Нино Луканов. В съзнанието му се запечатва ярък спомен за този важен театрален атрибут. След откриването на новата сграда на операта (1971 г.) театър „Гео Милев” започва да изнася там своите представления. Това наложило голяма част от реквизита да бъде пренесен в нея. По време на местенето в едно долапче намерили голямо платно. След като внимателно го разгънали видели върху него изображенията на седем музи и на един бог. Разбрали, че става въпрос за завесата на театъра, изрисувана от Никола Кожухаров и Димитър Гюдженов. Според Нино Луканов, платното било сравнително добре запазело, но за да го съхранят още по-добре, по негово предложение, го навили на руло и го пренесли в стаичката, определена за библиотека на театъра. Няколко години по-късно режисьорът Димитър Стоянов решил да постави в Стара Загора пиесата на Ст.Костов „Комедия без име”. 

Нино Луканов му споменал, че за декор може да се използва старата завеса на театъра, която режисьорът много харесал. След едно, две представления платът не издържал на опъването и за да не се разкъса, завесата отново била прибрана. По това време в Стара Загора била по работа проф. Вера Динова-Русева, автор на фундаменталния труд „Българска сценография 1846-1947“. Нино Луканов й показал завесата. След като внимателно се запознала с рисунките върху нея, тя определила, че за около 5000 лева, завесата може да бъде реставрирана. Тъй като сумата не била намерена, завесата продължила да стои в сградата на операта, в стаята, определена за библиотека на театъра. При пожара в операта през 1991 г. мястото било силно засегнато от огъня и според Н.Луканов завесата е изгоряла.

Проф.д-р Светла Димитрова/долап.бг/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Аферата Акрам:10 банкери слагат край на живота си след източването на 100 млн. лева от 7 банки през 90-те

Мнозина сигурно не помнят нито  Акрам, нито пък играчите около него, защото действията се развиват през 90-те години на миналия век. Но доста хора имат спомени за първата банкова афера от зората на демокрацията, при която бяха източени 93 млн. лв. от 7 трезора, пише Борба.

Няколко от шефовете на банките даже сложиха край на живота си.Челният опит на първата по рода си банкова афера у нас в новото време имаше доста последователи и вече бледнее пред голямото разграбване на други български банки.

Скандалът доби популярност като аферата „Акрам”, защото соченото за главно действащо лице бе палестинецът Джамал Абулибде. Във Велико Търново той се превръща в Ангел Радославов Златанов, а негов кръстник не е кой да е, а бившият началник на ДС и на полицията в областния град о.з. полк. Радослав Радославов.

Родното име на новия българин е Джамал Абдуладем Абулибде – Акрам и е доста странна птица. През 1980 г. идва у нас и след четири години завършва военното училище в старата столица.

Тогава сключва брак с Мария Златанова, двамата се развеждат през 1992 г., когато се подготвя якото източване на седемте банки.

През 1989 г. с указ на държавния съвет на НРБ палестинецът става българин. Във В. Търново Акрам е местен благодетел по времето на първия син кмет Борис Крумов.

Освен в мотел „Света гора” Акрам се подвизава и в други търговски комплекси и държи заведението на БСП в центъра на старата столица.За бизнеса обаче са нужни пари. Тогава се завърта схемата с кредитоискатели – все верни и сериозни хора, които теглят заеми с едно и също имущество, прехвърлят се средства от една банка в друга.

Получените вече пари се обръщат в долари и отиват в чужбина. Първият тлъст заем е от 30 млн. лв. в началото на 1992 г. от Стройбанк – София.

Без да е изплатен, се теглят други с едни и същи залози.

Много замесени са параван на основните играчив цялата схема се замесват най-различни хора с фирми, които са получатели и приносители на взетите с протекции на бивши служители от МВР и действащи функционери от БСП пари.

Едни са прибирали комисиони за услугите, други получават свобода за бизнес и власт. В крупната схема за банковите обири участват доста служители на бизнесмена Акрам от В. Търново.

Сред тях е сервитьорът от Горна Оряховица Пламен Катрев, който после става шеф на заведенията на Акрам. Разплитането на източването на банките започва със сигнали до полицията и прокуратурата във В. Търново.

С разследването се заема Икономическа полиция при тогавашната РДВР, а окръжният прокурор Цанко Русев, вече покойник, взема смели решения за арести. Следственото дело бе образувано през 1994 г., а във В. Търново на никого не му се вярваше, че ще има арести на бивши служители на „Държавна сигурност” и на известни люде, но това все пак се случи.

След тежко разнищване и събиране на доказателства на 4 декември 1995 г. е изготвен обвинителен акт, необезпечените заеми са 93 млн. стари лева, от които по време на следствието са били възстановени 2 млн.40-страничният обвинителен акт е направен от тогавашния окръжен прокурор на Враца Светла Генова. Цялото дело е 40 тома, направени са десет експертизи, като три вещи лица междувременно починаха, бяха разпитани 80 свидетели и близо 20 експерти, смениха се десетки адвокати.

Делото по първата банкова афера у нас стартира във Враца през април 1996 г., но бе спряно поради липсата на главния обвиняем Акрам. Върховните магистрати го препратиха във Велико Търново, защото всички замесени са от този регион.

Във Враца бе теглен последният от серията банкови заеми. В старата столица същият обвинителен акт бе внесен през 2000 г. Папките се мотаха из потайностите на Темида доста години. През това време Ангел Златанов – Акрам изчезва.

Пред съда трябваше да бъдат изправени общо 8 души – Ангел Златанов, Радослав Радославов, Пламен Катрев, бившият банкер Стефан Косев, секретарката на Акрам Яна Маринова, братът на Акрам Абдул – Джим, жена му Христина Гичева и Людмил Досев.

 

Мистерията със смъртта на Аркам. Той никога не даде показания

 Джамал Абдул Даим Абулибде, както е рожденото име на Акрам, бяга от България заедно със снаха си Христина Гичева.

През 1996 г. двамата са засечени от „Интерпол“ в ЮАР, но не са задържани. После „Интерпол“ отказва да ги екстрадира от Рамалла, ивицата Газа, откъдето е родом палестинецът.На 17 ноември 1997 г. Акрам и Христина са арестувани в Испания. Тогава пък иберийските власти отказват да ги екстрадират, тъй като у нас можело да получат смъртно наказание.

След това изведнъж се разчува „новината”, че Акрам е бил убит в Париж. На 6 май 1999 г. – само няколко дни преди да бъде екстрадиран, Акрам е открит обесен в килията си в испанския затвор „Сото дел Реал“.

Мнозина не вярват, че се е обесил сам, а други не вярват, че изобщо е мъртъв. Така или иначе Акрам никога не даде показания в България по делото, кръстено на неговото име.

Той е имал 18 паспорта с чужди имена, дегизирал се до неузнаваемост и успешно надлъгвал властите в цял свят, което навежда на мисълта, че очевидно става въпрос за международен аферист, намерил „почва” у нас.С указ на Държавния съвет от 12 декември 1989 г. той става български гражданин и получава името Ангел Златанов.

 10 самоубийства на банкери, свързани с източването

 С десет смъртни случая е съпроводено делото „Акрам”. Всичките са определени като самоубийства. Само в рамките на няколко месеца през 1994 г. край на живота си слагат десетима от замесените в аферата, сред които основно шефове на банки, които са давали заеми.

На 4 февруари 1994 г. се гръмва в главата с пистолет “Браунинг” управителят на Кредитна банка – Ловеч, Михо Михов.На 22 февруари се обесва управителят на банка в Лясковец Стефан Колев.

На 7 април се самоубива с ловната си пушка шефът на клон на ПЧБ в Павликени Ангел Кабаиванов.Преди да дръпне спусъка, той оставя предсмъртно писмо: „Обичам семейството си, но не мога да понеса срама!”.

Преди 10 ноември Кабаиванов е бил първи секретар на БКП в града – уважавана личност.На 27 октомври 1994 г. е намерен мъртъв в кабинета си управителят на Кредитна банка – Враца, Александър Банов.

Черната серия продължава и през 95-а. На 3 май 1995 г. е покосен от инфаркт 37-годишният подлъган от Акрам управител на фирма „ЯСИ” Янко Иванов – Яшко от с. Писарово.

През август същата година от петия етаж на ДСК Плевен се хвърля Антония Недялкова – шеф на отдел “Левови операции” в банката.На 24 ноември се обесва в дома си управителят на Балканска банка в Габрово Николай Колев.

Мистериозно пада от дърво и умира Христо Пенчев – шеф на подслушвателно звено към МВР.

Удавен по време на риболов е намерен шефът на звеното за борба с организираната престъпност към РДВР – Плевен, Иван Петков.

Особено интересен е случаят на Янко Иванов – Яшко. Фирмата му има добра репутация, преди да го примамят в схемата. За Яшко се говори, че бил щедър спонсор на бедни, самотници и сираци.

След като получава инфаркт и умира в Силистренската болница, се оказва че дължи 6 800 000 лева недоизплатен кредит без лихвите на ОББ – Велико Търново.

Акрам гарантирал три заема на Яшко от 1991 и 1992 година и после го зарязал. Преди това Янко Иванов подписва разписка на Акрам, че му дължи 10,5 млн. лева, които уж му били дадени от него „на ръка”.

Малцина знаят, че всичко е било предварително нагласен театър. Акрам кани Яшко в офиса си, а там жената на палестинеца – Мария, взела да се тюхка, че мъжът й направил грешка, че станал гарант на такава голяма сума.За да я успокои, Яшко подписва разписката за десетте милиона, без да знае, че Акрам отдавна се е отписал като гарант на заемите в „Стройбанк”. Така делото все пак тръгна, но без ключови свидетели от банковите институции.

Източник:www.borbabg.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сеул 1988 - 24-та Олимпиада – най-успешната за българската лека атлетика

След като соцстраните (с изключение на Румъния, Югославия и Китай) не участват (заради ответния бойкот) на олимпийските игри в Лос Анджелис (1984 г.), след 12 години отново най-добрите световни атлети (от Изток и Запад) се срещат на Олимпиада….

България постига най-големия си успех в атлетиката – двама олимпийски шампиони, общо четири медала, едно четвърто, две пети и три осми места… И това с група от само 22 атлети – 10 мъже и 12 жени!Йорданка Донкова е поставила световния си рекорд на 100 м с пр. (12.21) в Стара Загора на 20 август. Обаче на лагера в Япония, две седмици преди Игрите, Донкова получава неприятно прищипване на нерв в областта на кръста. Подготовката е нарушена, но въпреки всичко, нищо не може да спре световната рекордьорка към златото в Сеул.

Сериите на 100 м с пр. са на 29 септември. В третата серия световната шампионка Гинка Загорчева получава скъсване на мускул, след четвъртото препятствие, и не завършва по пътя към олимпийската си мечта. В петата серия Донкова без никакво напрягане финишира за 12.89, на цели 37 стотни пред Сали Гънел (Вбр) 13.26.

Четвъртфиналът е по-късно в следобеда. В първия Донкова поставя нов олимпийски рекорд (12.47) побеждавайки Людмила Нарожиленко (12.62) и Керстин Кнабе (ГДР) (12.81).

На 30 септември са полуфиналът и финалът. В първия полуфинал Данчето не си дава много зор и с 12.58 взема важна психологическа победа над Глория Зиберт (ГДР) 12.60….

Финалът е в 13:15 часа местно време. Донкова е в пета пътека между Глория Зиберт (в четвърта) и Корнелия Ошкенат (ГДР, в пета). Лек превес на Ошкенат на старта, но още след първото препятствие Донкова се откъсва напред, постепенно увеличавайки аванса си. На финала българката пресича за 12.38 – нов олимпийски рекорд, на цели 31 стотни пред „сребърната” Глория Зиберт (12.61). Такава голяма разлика между първата и втората олимпийската история дотогава не помни!

Христо Марков открива българската сметка в програмата на Олимпиадата. Още в първия ден (23 септември) той участва в квалификацията на троен скок. След леко колебание, във втория опит нормативът (16.90) е превзет  икономично (16.91 м). Пред него са само съветските скачачи Игор Лапшин (17.37), Александър Коваленко (17.24) и Олег Проценко (17.00)….

Финалът е на 24 септември от 12:30 часа на обяд. Състезанието започва с режисиран съветски удар – Коваленко (шести поред в списъка – 17.42) и Проценко (девети поред – 17.38) отправят предупреждение към всички.  Марков скача непосредствено след Олег Проценко. Мощен и бърз разбег, силен отскок, раз, два и Марков се приземява ефектно – 17.61 – нов олимпийски рекорд. Уили Бенкс (САЩ) със 17.03 не може да реагира адекватно. Лапшин е зашеметен – 17.09 във втория кръг, а Коваленко е със стабилен втори скок – 17.40. В четвъртия опит Марков отново е над 17.50 м – 17.54 м. А в петия кръг Марков прави един великолепен скок в рамките на 17.80 м. Ала съдията вдига червения флаг – съвсем лек фаул. В последния шести кръг руснакът Игор Лапшин дълго се съсредоточава. Влагайки всичко от себе си, той все пак остава на 9 см от Марков – 17.52 м. Христо прави един опит за публиката – 17.10. Непосредствено след него е Чарлз Симпкинс (САЩ) със 17.29 и се изкачва на шеста позиция. И толкова!

България има вече своя първи олимпийски медал в мъжката лека атлетика – при това златен!

Стефка Костадинова пристига в Сеул, като фаворит No1 за титлата. През годината тя е преодолявала 2.00 м и повече цели 17 пъти, води и ранглистата с 2.07 м. Квалификацията от 1.92 е преодоляна успешно от нея иЛюдмила Андонова на 29 септември. Финалът е на 30 септември от 13:00 часа. Костадинова скача трета поред, Луиз Ритър (САЩ) четвърта, непосредствено след нея. Последователно са преодолени (и от двете от първи опит) 1.80, 1.85, 1.90, 19.3, 1.96, 1.99 и 2.01 м. Междувременно Людмила Андонова е преодоляла 1.93 от първи опит и дели петото място с румънката Алина Астафей….. След като рускинята Тамара Бикова прави три грешки на 2.01 м (и остава трета с 1.99 м), на 2.03 остават само Костадинова и Ритър. И двете записват по три фаула. Съгласно правилника им е отреден още по един опит. Костадинова отново греши. Тя отскача далеч от летвата и тазът й „пада” точно върху нея. Последен четвърти опит и за Луиз Ритър. Отскок и…летвата е преодоляна, макар дълго да вибрира! Стефка не може да повярва, че е загубила титлата. Ритър пък не знае какво да прави от радост. Една изненадващо (и случайно) спечелена титла отива не на предопределения адрес и Костадинова остава със сребърен медал! Какво разочарование!

В мятането на диск двете българки Цветанка Христова (65.92) и Светла Миткова (64.68) успешно се справят с норматива (62.50) рано сутринта на 28 септември (още в 9:10 часа). Финалът на 29 септември (13:15 часа) започва с атаката на двете атлетки от ГДР Габриеле Райнш (67.26) и Мартина Хелман (71.84). Цветанка хвърля след Хелман и с 66.48 се стабилизра в осмицата. Чехкинята Зденка Шилхава (67.40) е пред Цветанка, а Светла Миткова с втория си опит (65.74) се закрепва седма. В четвъртия кръг Хелман подобрява още олимпийския си рекорд – 72.30 м, а Христова с 69.74 м за кратко се изкачва на второто място. Обаче след малко Диана Заксе-Гански (ГДР) доближава сънародничката си Хелман, отчитайки 71.88 м. Това в крайна сметка й носи среброто. Шилхава с 67.84 е четвърта. Но скоро е изместена от Елина Зверьова (СССР) – 68.94 м. Предпоследна (11-а) в списъка, Светла Миткова дава най-доброто едва в края (69.14 м) и заема четвъртото място.

Светла Миткова участва и в тласкането на гюлле и преодолява квалификацията с 19.53 м. На финала с 19.09 м тя остава десета в крайното класиране!

Щафетният ни отбор на 4х100 м за жени е лишен от най-бързата – Анелия Нунева. В първата серия Валя Демирева, Йорданка Донкова, Надежда Георгиева и Цветанка Илиева заемат четвъртото място с 43.92 м. Селекционерът Георги Драганов решава да направи рокада за полуфинала. Във втората полуфинална серия Цветанка Илиева, Валя Демирева, Надежда Георгиева и Йорданка Донкова са вече трети с 43.07, след САЩ 42.12 и ФРГ 42.69. Финалът е на 1 октомври (13:55). Квартетът ни е в седми коридор, пред САЩ и зад полякините. На първи пост Цветанка Илиева държи позиция, после Демирева е изпреварена от американката Шийла Екълс. Надежда Георгиева на трети пост пробягва вдъхновено и предава на Йорданка Донкова. Данчето хвърля всичките си останали сили (това й е седмо бягане в Сеул), но не може да настигне спринтьорките от СССР (трети с 42.75) и ФРГ (42.76). В крайна сметка оставаме пети, без Анелия Нунева и с пропилени шансове дори за медал….

Анелия Нунева също е претендентка за медал в спринта. Още в първата серия на 100 м на 24 септември тя побеждава без усилия – 11.09. По-късно през деня (14:00 часа) Анелия е първа и в последния четвъртфинал (10.96), пред Гуен Торънс (САЩ) (10.99), ямайката Грейс Джексън 11.13…..

В първия полуфинал на 25 септември съставът на атлетките е направо стряскащ (и умопомрачителен: по реда на коридорите Марина Жирова (СССР) (1), Джулиет Катбърт (Ям) (2), Анелия Нунева (3), Марлиз Гьор (4), Гуен Торънс (5), Евелин Ашфорд (САЩ) (6), олимпийската шампионка от Москва Людмила Кондратиева (7), световната шампионка от Рим Зилке Гладиш-Мьолер (8). Анелия води през цялото време и отстъпва на Ашфорд едва в последния метър (11.00 срещу 10.99), едва когато се изправя. От финала отпадат Мьолер, Гьор, Кондратиева….

Финалът на 100 м. Анелия Нунева е в четвърта пътека, между Флорънс Грифит-Джойнър (трета) и Хайке Дрехслер (пета). След стартовия изстрел Грифит-Джойнър се понася напред и единствената, която я следва, е именно Нунева. На 60-ия метър американката минава за 6.89 (попътен вятър 3 м в сек.), а Нунева е след нея – 6.96! Грифит-Джойнър се откъсва все повече и повече. Нунева я следва до 80-ия метър, все втора, пред Ашфорд и Дрехслер! Именно там съдбата се намесва и Анелия Нунева получава жестоко разкъсване на бедрения мускул! Като че съсечена със сабя, нашата атлетка изведнъж секва устрема си,  почва да накуцва и финишира осма за 11.49 сек.! А ако не беше контузията?… Със сигурност Анелия щеше да е медалистка – може би още след Евелин Ашфорд, но при всички случаи пред Хайке Дрехслер!. Уви, съдба!….

Евгени Игнатов участва и на 10000 м, и на 5000 м на тази Олимпиада! Още на 23 септември в първия полуфинал на 10000 м Евгени е пети с 28:15.63 мин, надвивайки португалеца Антонио Пинто буквално с хилядни! Финалът е на 26 септември! Игнатов се държи достойно – 3000 м за 8:13.63, 5000 м за 13:45.74 (шести в първата група). Между седмия и осмия километър русенецът не съумява да отговори на атаката на Антибо (Ит) и кениеца Кимели… 

В крайна сметка Игнатов завършва 12-и с 28:09.32. Само ден почивка и на 28 септември Евгени стартира в първата серия на 5000 м. На последната права „вълна” от 10 бегачи тръгва на спринт. Игнатов успява да финишира пети с 13:43.42. На следващия ден (29 септември) Евгени стартира във втория полуфинал. 3000 метра са изминати за 8:10.87. На последните 200 м Евгени удържа на атаката на французина Пол Арпен и финишира шести за 13:24.76 мин. Ден почивка и финалът на 5000 м е насрочен за 1 октомври. (Това е пето бягане на Игнатов в Сеул!). До 3000-ия метър (8:03.76) Евгени се движи в челната група от 11 състезатели.На 4-ия километър (10:45.40) Игнатов е седми! Едва в последните стотина метра италианецът Стефано Мей (13:26.17) успява да изпревари българина. Игнатов завършва на осмо място за 13:26.41 минути – достойно сред „стайерите” от световния елит!

Трима състезатели ни представят в хвърлянето на чук. В първата група Виктор Апостолов след два фаула записва само 71.10 м. Във втората група Иван Танев (на снимката) със 76.84 м (и два фаула) остава девети в общото класиране. И продължава на финал! Докато Пламен Минев със 74.46, 70.22 и фаул остава 14-и и отпада. Последен за финал (само със 76.24) влиза унгарецът Имре Ситаш…. Финалът е на 26 септември. Иван Танев след първите три опита си е осми (75.76). В последния шести кръг Танев прибавя 32 см (76.08), но не изпреварва никого. Осмо място сред най-добрите – достоен отчет за Иван Танев!

Още един финалист в хвърлянията – Георги Георгиев в мятането на диск – е на път да ни изненада приятно. С 61.34 на квалификацията Георгиев „взема последния влак” – 12-о място. На финала Георги започва с две сносни попадения – 61.24 и 61.12. Но в третия си опит той просто „изпуска” диска – само 59.66. Последният (осми) във финала е Алоис Ханекер (ФРГ) (63.28 м)….

Единадесета остава и Антоанета Тодорова-Селенска в хвърлянето на копие. Във втората група на квалификацията Тони изпраща уреда на 64.60 м – четвърти резултат сред всички. Финалът е на 26 септември. След един колеблив опит (56.78), Селенска прави два фаула (третият опит е в рамките на 62 метра, но копието се забива извън сектора). Осмата във финала – Ингрид Тисен (ФРГ) – е само със 60.76 м.

Надежда Георгиева е записана на 200 м Във втора серия тя е победителка с 22.80, после във втория четвъртфинал е трета с 22.60, след Гуен Торънс 22.25 и Мерлин Оти (Ям) 22.30. Полуфиналът е на 29 септември и във втория Надежда е в трети коридор. Още на завоя тя е задмината от Грейс Джаксън (Ям) (22.13), Хайке Дрехслер (22.27) и Гуен Торънс (22.53). Георгиева се бори докрай с Галина Малчугина (СССР) (в седма пътека) (22.53), но накрая финишира пета с 22.67 – извън финала….

В пета серия на 400 м с преп. Тома Томов (49.66) отстъпва едва в квадратите на кениеца Джозеф Маритим (49.64) само с две стотни. Все пак по време ямболията продължава за полуфинала… Във втория полуфинал (24 септември) Томов е в трета пътека. След хубаво бягане той държи четвъртата позиция дори след последното десето препятствия. Именно там, някъде около 20 метра преди финала, той е задминат отляво от втори коридор от Едгар Ит (ФРГ) (48.86) – само с четири стотни! И така Тома Томов с 48.90 остава пети и с несбъдната мечта за финал!……

Едва 18-годишната Светла Димитрова се бори вдъхновено сред 32-е атлетки в седмобоя. Светла е първа в четвъртата серия на 100 м с пр. (13.24, нов рекорд за девойки). После на скок височина (1.80) и на гюллето (12.02) тя е сред първите петнайсет. В бягането на 200 м Димитрова чудесно пробягва разстоянието и е първа в първата серия с 23.49. През втория ден с 6.19 м на скок дължина и на копие с 37.62, Светлето отстъпва надолу във временната класация. Осемстотинте метра са пробягани за 2:15.73 и в крайна сметка с 6171 точки Светла Димитрова завършва на 12-то място!

Любомир Иванов на 20 км спортно ходене изобщо не може да се „хване” за челниците. Страдайки от непоносимата болка в стомаха, той отстъпва назад! В крайна сметка Иванов все пак завършва разстоянието за 1:28:43 часа, заемайки 43-то място!

И Георги Тодоров в тласкането на гюлле има малшанс. И трите му опита в квалификацията са нд 19 метра – 19.25, 19.02 и 19.68. Последният, който „влиза” за финала с 12- резултат, е Грег Тафралис (19.71), само с 3 см повече от Георги….

Най-нещастен от всички български алети в Сеул (заедно с Анелия Нунева) е Атанас Търев в овчарския скок . В първата група на квалификацията (26 септември) Търев има нещастието да бъде буквално нокаутиран от корейския състезател Чул-Кюн Ким, който неволно го удря с пръта си и Атанас за няколко минути даже губи съзнание! Едва го свестяват и Търев все пак прави три опита на 5.40 м, макар и след претърпяното комоцио. Уви, и трите опита на 5.40 м са неуспешни!….

Автор:Александър Вангелов/Източник:bgathletic.com/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Moсква "80"-незабравимият триумф на България и бойкотът на Запада

През 1974 г. става ясно, че Съветския съюз за първи път в историята ще домакинства на Олимпийски игри. Москва изпреварва във финалното гласуване американския град Лос Анжелис (с 29 на 24 гласа). Други кандидатури няма. Никоя страна не иска да домакинства олимпиада, понеже струва много пари, а възвращаемост няма.

През 1976 г, започва строителство на обектите за игрите.  До 1 март 1980 г., по-малко от 4 месеца преди началото, от 97 олимпийски обекта са готови едва 56. Такива важни инфраструктурни обекти като Гребния канал в Крилатское, стадионът „Лужники” и телерадиокомплексът в Останкино са предадени в края на юни. Именно за Олимпиадата в Москва е построено международното летище „Шереметиево” както и Международният търговски центът на Красняя пресня и хотел „Космос”.

Проблеми около организацията имали и зад граница – чуждестранните туристи или масово купували билети за игрите или изобщо не ги търсели. Накрая организаторите пуснали в продажба за нищожната сума от 30 копейки нереализираните по квота билети за чужбина без да известят МОК. Това можело да доведе до голям международен скандал, но поне трибуните не останали празни.През 1977-а започва всесъюзна кампания за избор на талисман. И досега игрите отпреди 35 години се асоциират с руското мече Миша и малцина помнят, че мечката се е съревновавала с… лос. А и да се намери точният вид на олимпийското мече не било лесно.

Преобразяването на московската действителност започнало от магазините – властите закупили от Финландия много стоки, за да създадат илюзията, че в руската столица рафтовете се огъват от продукти и няма никакъв дефицит.

Появила се финландска бира «Синебрюхофф» в алуминиеви кенове, а също и цигари Marlboro. Още през 1976 г. били пуснати в продажба дъвки, родно производство, което по това време било безпрецедентно, тъй като дъвката се смятала за идеологически вреден продукт.

Но ако става дума за вносни безалкохолни напитки, те се появили в СССР много по-рано и нямат връзка с Олимпиадата от лятото на 1980-а. През 1972 г. PepsiCo сключила бартерна сделка, благодарение на която американската компания внасяла в САЩ руската водка «Столичная» срещу обратната доставка на пепси. Конкурентите им от Coca-Cola, която е официална напитка на Олимпиадата от 1928 г. по тази причина доставили в Москва колосално количество фанта и мъничко кока-кола, за да избегне конфликт с производителите на пепси.Така Москва станала гастрономическа столица.

Освен това градът бил разчистен от нежелани елементи – на 101 километра разпратили дисиденти, проститутки, черноборсаджии, просяци, рецидивисти и алкохолици. За времето на провеждане на игрите в руската столица бил забранен достъп на неорганизирани туристи от други градове на Съюза.

За да определят оптималната дата за начало на Олимпийските игри, Всесъюзният научно-изследователски институт по метеорология и хидрология проучил наблюденията за почти 100 години. Така било решено състезанията да са в средата на юли, когато е най-подходящото време и няма много превалявания. За място е избрана голямата арена на стадион „В.И.Ленин” в парка Лужники.Според сценария, на 19 юли в 16:00 часа московско време над „Лужники” се разнесъл звънът на Кремълския часовник. От високоговорителите зазвучала празничната увертюра на Дмитрий Шостакович. Огънят на XXII-ите съвременни летни олипмпийски игри запалва баскетболистът Сергей Белов.

Участват 5179 спортисти (4064 мъже и 115 жени) в 203 състезания в общо 21 спорта.

Летните олимпийски игри продължават до 3 август 1980 г. А най-запомнящият се момент от закриването са сълзите по трибуните при изпращането на талисмана на олимпиадата – мечока Миша.

Бойкотът

Нахлуването на съветски войски в Афганистан през 1979 г. става повод освен за налагането на икономически санкции на СССР, но и за бойкот на Олимпиадата.

Това кара Джими Картър да издаде ултиматум на 20 януари 1980, предупреждаващ, че САЩ ще бойкотират Летните олимпийски игри в Москва, ако съветските войски не се изтеглят от Афганистан в рамките на един месец.

Администрацията на Картър оказва невероятен натиск върху страните от НАТО, тъй като доста от тях са били против бойкот на игрите. Канцлерът на ФРГ Хелмут Шмит се оплаква от отношението на щатите към съюзниците им и становището, че „добрият съюзник трябва да прави това, което му се нареди“. Същевременно САЩ изпращат свои дипломатически мисии в Танзания, Нигерия и Сенегал, за да се склонят правителствата на страните да се присъединят към бойкота. Американската преса обаче оценява резултата от мисиите като провал.В резултат, игрите в Москва са бойкотирани от 65 държави, включително малките Монако, Лихтенщайн, Сомалия и Суринам. Затова пък, за първи път след игрите в Монреал през 1976 г. участие в състезанията решават да вземат 24 африкански държави. Преживяващият революция Иран не е поканен от МОК. Да присъства на игрите отказва и тогавашният генерален секретар на ООН, Курт Валдхайм.

Към бойкота, обявен от Съединените щати, в крайна сметка се присъединяват и други страни, сред които Япония, Западна Германия (Шмит успява да убеди националния олимпийски комитет да не изпраща екип на игрите), Китай, Филипините, Аржентина и Канада. Някои от тези страни участват и в бойкота от 1984. Великобритания, Франция и Австралия подкрепят безпрекословно бойкота, но дават свобода на своите атлети да участват, ако желаят. В резултат на това решение Великобритания и Франция изпращат много по-малочислени делегации от атлети от обикновено. Английските отбори по езда, хокей и ветроходство бойкотират напълно Летните олимпийски игри в Москва. Въпреки това, делегацията на Великобритания е най-многочислената сред страните от Западна Европа, като наброява 170 атлети.Испания, Италия, Швеция, Исландия и Финландия са сред другите страни, които представят Западна Европа. Изключение правят само тези италиански атлети, които принадлежат към военни структури, тъй като страната е член на НАТО и правителството официално е решило да подкрепи бойкота. 

Някои спортисти, родени в САЩ, но с чуждо гражданство, също участват в игрите в Москва, но като състезатели на Италия, Австралия и др. страни.На церемониите по откриването и закриването атлети от много страни, в това число Австралия, Андора, Белгия, Дания, Франция, Обединеното Кралство, Ирландия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Пуерто Рико, Сан Марино, Испания и Швейцария маршируват под олимпийския флаг, вместо под националните си знамена. Въпреки че правителството на Нова Зеландия официално подкрепя бойкотирането на Игрите, четирима атлети от тази страна се състезават, но не за страната си. Същевременно атлети от 16 други страни също не представят родините си и на церемонията по награждаването звучи олимпийският химн вместо този на съответната страна. В резултат на това се случва церемония, по време на която са вдигнати три олимпийски флага.

В Москва участват само 80 нации, най-малко от 1956 година насам. 65 страни не вземат участие в олимпийските игри, въпреки че са поканени. Някои от тях не участват нито в бойкота, нито в игрите, поради икономически причини. Катар така и не получава покана за участие.

Въпреки бойкота и участието на едва 80 страни на игрите са подобрени много рекорди.На игрите в Москва България записва най-доброто си представяне на олимпиада и един от най-големите спортни успехи в историята си. 

В нея участват 289 български спортисти. Страната печели общо 41 медала (8 златни, 16 сребърни, 17 бронзови) и завършва на 3 място по медали, след домакините и ГДР.Вицешампиони са: Диана Дилова, Красимира Богданова, Надка Голчева, Пенка Методиева, Пенка Стоянова, Петкана Макавеева, Силвия Германова, Снежана Михайлова, Ангелина Михайлова, Ваня Дерменджиева, Евладия Славчева, Костадинка Радкова – баскетбол жениДимитър Златанов, Димитър Димитров, Емил Вълчев, Йордан Ангелов, Каспар Симеонов, Митко Тодоров, Петко Петков, Стефан Димитров, Стоян Гунчев, Христо Илиев, Христо Стоянов, Цано Цанов – волейбол мъже

Георги Гаджев, Петър Мандаджиев, Светослав Иванов (конен спорт) – обездка отборно

Александър Томов (борба) – класически стил над 100 кг.

Михо Дуков (борба) – свободен стил до 62 кг.Иван Маринов (борба) – свободен стил до 68 кг.

Стефан Димитров (вдигане на тежести) – кат. до 60 кг.

Благой Благоев (вдигане на тежести) – кат. до 82,5 кг.Румен Александров (вдигане на тежести) – кат. до 90 кг.

Валентин Христов (вдигане на тежести) – кат. до 110 кг.

Димитър Запрянов (джудо) – кат. над 110 кг.

Любомир Любенов (кану-каяк) – кану 500 м.Ваня Гешева (кану-каяк) – каяк 500 м.

Мария Вергова (лека атлетика) – диск

Гинка Гюрова, Искра Велинова, Марийка Модева, Рита Тодорова, Надя Филипова – рулеви (гребане) -четворка скулСлавчо Червенков (борба) – свободен стил над 100 кг.

С бронзови медали са: Анка Узунова, Валентина Харалампиева, Верка Стоянова, Галина Станчева, Маргарита Герасимова, Мая Стоева, Росица Димитрова, Румяна Каишева, Силвия Петрунова, Таня Гогова, Таня Димитрова, Цветана Божурина – волейбол жениАнка Бакова , Долорес Накова, Мариана Сербезова, Румеляна Бончева, Анка Ефтимова- рулеви (гребане) – четворка скулМинчо Николов, Богдан Добрев, Иво Русев, Любомир Петров (гребане) – четворка скул

Божидар Миленков, Иван Манев, Лазар Христов, Борислав Борисов (кану-каяк) – четворка каяк

Ивайло Маринов (бокс) – кат. до 48 кг.

Младен Младенов (борба) – класически стил до 52 кг.Павел Павлов (борба) – класически стил до 82 кг.

Нермедин Селимов (борба) – свободен стил до 52 кг.

Стоян Делчев (спортна гимнастика) – многобойСийка Келбечева и Стоянка Груйчева (гребане) – двойка скул без ролеви

Илиян Недков (джудо) – кат. до 65 кг.

Минчо Пашов (вдигане на тежести) – кат. до 67.5 кг.Неделчо Колев (вдигане на тежести) – кат. до 75 кг.

Борислав Ананиев и Николай Илков (кану-каяк) – двойка кану до 500 м.

Петър Петров (лека атлетика) – 100 м.Любчо Дяков (спортна стрелба) – 50 м. пистолет

Петър Запрянов (спортна стрелба) – 50 м. пушка легнал

Един от най-запомнящите се моменти е преминаването на Олимпийския огън през България на път за Москва.Подготовката по преминаването на огъня започва две години по-рано. На 25 юни 1980 г. през граничния пункт Кулата огънят вече е в България. За 7 дни изминава 918 км, пренесен от 801 факлоносци и 1602 асистент-бегачи, колоездачи, конници и лодка по р. Дунав. Първият български състезател, поел огъня на гръцко-българската граница, е двукратният олимпийски шампион по борба Боян Радев. На румънските спортисти огънят е предаден от Иванка Христова – първата българска лекоатлетка, олимпийска шампионка от игрите в Монреал 1976 г.

Заради огромният ентусиазъм сред всички българи е организиран и втори допълнителен лъч, който започва от старите български столици Плиска и Преслав, достига до третата българска средновековна столица Велико Търново, където се среща с основната щафета. Внушителен кортеж от коли и придружители съпътстват щафетата от граница до граница. Радиото и телевизията почти денонощно предават щафетата с Олимпийския огън. Събитието се превръща в извор на вдъхновение и почит към идеалите на олимпизма.„Около 4 часа през нощта изглеждаше, че Москва е под блокада или се провежда военна окупация – от улиците изчезнаха всички автомобили”, описват ситуацията журналисти от The New York Times. В същата статия е описана и друга сцена – от стадиона: „45 минути преди идването на Брежнев Дин Патерсън от град Ховард, Охайо и нюйоркчанина Ник Пол разгърнаха шестфутов флаг на САЩ и го вдигнаха над главите си. Публиката на стадиона, който побира 103 хиляди души, изригна в овации. Президентът Картър забрани показването на американското знаме на Олимпиадата в Москва”.

21-годишният Патерсън и 88-годишният Ник Пол заявили, че се гордеят с това, че са американци и съжаляват, че техните спортисти няма да участват в игрите. Оказало се, че Ник Пол не е пропускал нито една Олимпиада, като се започне с тази от 1896 г. Но отбелязал, че нарочно не е пътувал до Берлин през 1936 г. и до Токио през 1964 г, защото тези игри били използвани като политически интсрумент.

Осем нации дебютират на Олимпиада – Ангола, Ботсвана, Лаос, Никарагуа, Сейшелските острови, Мозамбик и Кипър. Зимбабве също прави първата си поява под това име, а преди това се състезава като Родезия.

Александър Дитянин (СССР) печели общо 8 медала, първият с подобно постижение на олимпийски игри. Теофило Стивънсън (Куба) става първият боксьор, който печели златен медал в супер тежка категория в три поредни олимпийски игри (1972, 1976, 1980).*Женският отбор на Зимбабве по хокей на трева печели златото в последната минута. Заради бойкота единствен отбор участник е СССР. В последния момент Зимбабве приема поканата да участва и по-малко от седмица преди началото на Олимпиадата тръгва към Москва. След това печели златния медал.

Баскетболът е един от спортовете, който най-много страда заради бойкота на САЩ и Запада. Мъжкият турнир е спечелен от Югославия, който побеждава на финала Италия. Женският турнир е спечелен от СССР, който на финала побеждава България.

В женската гимнастика се разразява съдийски скандал. Румънецът Мили Симунеску отказва да публикува резултата на сънародничката си Надя Команечи, която вече е спечелила два златни медала на отделните уреди. Реферът от Румъния опитва да убеди останалите съдии да увеличат оценката на Команечи, за да спечели още едно злато. След Олимпиадата е направено предложение за промяна на правилата, така че съдия да не може да се меси в резултатите на останалите си колеги от масата.*Плувецът Владимир Салников (СССР) печели 3 златни медала. ГДР доминира при женското плуване, печели 9 от 11-те индивидуални дисциплини.

Източници: blitz, posredniknews, wikipedia

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ