Истината за касапницата с 14 изгорели войника и кръстника на мафията Иво Карамански

Документите по разследването ще бъдат разсекретени след още 4 години, когато изтича 30-годишната давност на грифа „Строго секретно“

Огромен камион ГАЗ, натоварен с войничета, се движи по Околовръстното на София. Тъмно е, часът гони 22,30, соцвозилото лети с висока скорост. Момчетата се прибират към поделението си, след като са работили на строителен обект в кв. „Манастирски ливади“. Изсвистяват няколко изстрела. Изведнъж камионът се забива в трактор, който пъпли с 30 км/час. Всичко избухва в пламъци, припомня Монитор.

Смъртта си намират 13 войници и един офицер. Буквално минута по-късно зад тях спира крадената кола „Тойота“, в която се вози Кръстника на българската мафия Иво Карамански и опитва да помогне на ранените. Черното събитие се случва на 11 август 1995 г. Истината за него обаче и до днес тъне в мистерия.

Документите по разследването ще бъдат разсекретени след още 4 години. Тогава изтича 30-годишната давност на грифа „Строго секретно“.

В камиона ковчег загиват 27-годишният лейтенант Венцислав Вълчев, ефрейтор Юлиян Тодоров, 19-годишният ефрейтор Павел Димитров, 20-годишните редници Андрей Любенов, Ботьо Шарков, Венцислав Николов, Георги Илиев, Даниел Рангелов, Валери Цветков, Венцислав Герев, Лальо Стефанов, Йордан Балжийски и 21-годишните Румен Иванов и Стоил Христов. Телата на повечето са овъглени.

Куршуми

Веднага след касапницата започва разследване на военна прокуратура. Десетки военни от поделение 58 410 дават объркани обяснения. Някой си спомня, че е чул изстрели. По-късно при огледа се виждат три дупки от куршум във вратата на газката, както и един в табелата край пътя.

Единственият оцелял е редник Кръстьо Дунчев. При челния сблъсък с трактора той изхвръква от каросерията, но получава тежка черепно-мозъчна травма и остава инвалид. Има и амнезия и не помага на разследването.

Делото поема вече покойният прокурор Николай Колев, който няколко години по-късно е убит. Именно по негово време става засекретяването на материалите. Трактористът оцелява, но единственото, което споделя, е, че просто камион се е врязал в него. Не бил чул или видял нищо.

 Версии

В хода на разследването е установено, че камионът избухва в пламъци, тъй като избухва резервоарът му. Правят се десетки технически експертизи, които доказват, че искри от сблъсъка са го възпламенили.

Тракторът също бил зареден с гориво. Все още не се знае дали в каросерията на газката е имало допълнителни туби с гориво. Случаят започва да се заплита, след като сам във военната прокуратура пристига Кръстника.

Той влиза най-спокойно и започва да разказва, че бил на мястото минути по-късно и опитал да спасява войничетата. Интересното е, че няколко пъти не успява да си спомни и дава разнопосочни сведения с каква кола се е движил.

В крайна сметка се установява, че е с „Тойота“, която била открадната от немски туристи. Пред военните следователи Карамански е категоричен, че няма нищо общо с инцидента и само минавал оттам.

Нямал врагове, бизнесът му бил чист и нямало от какво или от кого да се притеснява. На въпроса обаче дали е чул стрелба, топ мафиотът първо дава положителен отговор. Твърди обаче, че изстрелите се чували от пистолета на един от  военните. Още преди 26 години в различни медии се цитират обясненията му: "Видях, че в каросерията има хора, които стенеха, но бяха живи.

Едно момче във войнишки дрехи пълзеше на четири крака. Извиках му да скочи от камиона и той се претърколи на асфалта. В този момент резервоарът на газката избухна". По неясни причини при следващия му разпит Карамански вече категорично отрича да е имало изстрели или въобще помен от стрелба.

 Балистика

Експертите откриват следите от куршуми, но не дават категоричен отговор дали е стреляно сега, или датират отпреди инцидента. Доказателствата се събират в десетки томове, които прашасват до ден-днешен.

След като пада подозрението от Карамански и че е свързан по някакъв начин с черното събитие, започват да се градят и други версии. Че шофьорът е заспал, че е имало дупка по пътя, че водачът е заспал зад волана или че му е прилошало и се е врязал в трактора. Все неща, които ще узнаем след 4 години.

Военни обаче и до ден-днешен си спомнят, че тези версии също издишали, тъй като на пътя не се виждал спирачен път. „Ако такъв огромен газ започне да спира, да криволичи и шофьорът да натиска спирачки, това ще е видимо въпреки останалите следи от пожара“, категорични са експерти с пагони, които още не смеят да коментират официално случая.

Години по-късно случаят е затворен. Изненадващо обаче в прокуратурата цъфва свидетел, чиято самоличност е скрита зад инициали Р.Ш. Той споделя, че ако го осветят, ще го убият. Посочва виновни за стрелбата - Киро Японеца и Жоро Черния. Карамански обаче категорично отрича това твърдение и обяснява, че единия не го познава, а с другия нямало какво да дели.

 Факти

Единствените факти, които се установяват в хода на разследването и са неопровержими, са два.  Първо - доказано е категорично, че войничетата не са виновни за инцидента и, второ, че са издъхнали вследствие на разразилия се пожар.

Експерти са изчислили, че температурата, която се е вдигнала при горенето, надвишавала 1000 градуса по Целзий. Години по-късно почернените семейства на войничетата получават кръвнина за тях - по 60 000 лева на човек.

Идва обаче инфлацията при режима на Жан Виденов (виж карето) и парите им се стопяват до нелепите 60 лв. Няколко деца остават сираци и познават бащите си само от снимките и от разказите на близките им.

Три години след черния инцидент с камиона ковчег е застрелян и Иво Карамански, като отнася тайната за случая в гроба. На 20 декември 1998 г. той също оставя 4 деца сираци.

Три дъщери от първата си съпруга Галя - Александра, Ралица и Десислава, и момченце – Иво, от приятелката му тогава Нели.

Как се е водило разследването, какви обяснения е давал Кръстника, какво е говорил тайният свидетел, може да се разбере след четири години.

Жан Виденов играе кърваво хоро

Точно в дена на трагедията с войниците в Копривщица се провежда събор. Открива го лично тогавашният премиер Жан Виденов. На мегдана започват да друсат хоро, на което се хваща и той. Държавната БНТ тогава започва централната си емисия с новината за Виденов и се показват кадрите от хорото. Изгорелите войничета са позиционирани към края на новините. Избухва жесток скандал и така случаят придобива името „Кървавото хоро на Жан Виденов“.

 Иво-младши стана диджей на морето

Синът на Иво Карамански, кръстен на баща си, в момента работи като диджей на морето. Момчето може да бъде забелязано в известни заведения и пуска музика на техно- и хауспартита, споделиха негови познати.

Преди време стана ясно, че той е добавил с тире след фамилията Карамански и тази на доведения си баща Александър Сано. Двамата не крият, че са в изключително топли отношения. В една от малкото си изяви пред медии Иво Карамански споделя, че никога не са получавали милиони наследство от Кръстника. Останали им само няколко златни гривни като скъп спомен./Блиц/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Внезапно почина-звезда от Под прикритие, Седем часа разлика, Стъклен дом и Фамилията

Актьорът Николай Станчев внезапно почина, съобщи неговата половинка - актрисата Ивана Папазова. Станчев издъхна часове, след като отпразнува 60-годишнината си в компанията на своите близки и внучки.

"Животът е миг!Останалото е вечност!Моето всичко си отиде!МоятНики ,Вече е Ангел!Болиии!", така Иван Папазова съобщи черната вест, а във Фейса заваляха жалейки за големия артист.

Николай Станчев е роден на 1 август 1961 в гр. Пловдив. Завършва ВИТИЗ през 1984г. в класа на проф. Гриша Островски. От 1984 до 1987 г. играе по разпределение в МДТ „К. Кисимов“ – В. Търново, а в периода 1987-1991 е актьор в Драматичен театър – Пловдив. От 1991 е актьор на свободна практика. В периода от 1991 до 1994 г. играе в частната трупа на Малък градски театър – Пловдив. През 1994 г. получава покана от частната трупа на театър „Аврил“ в Париж.

Завръща се в България през 1996 г. и за известно време прекратява актьорската си кариера. Завръща се като гост актьор в пловдивския драматичен театър през 2008 в постановката „Изстрели по никое време“ от Дж. Мун, реж. Красимир Ранков. Следват „Очаквайки Годо“ от С. Бекет, реж. Г. Михалков, „Антракт“ от Александър Мардан, реж. Иван Урумов и „Боряна“ Й. Йовков, реж Красимир Ранков. В киното е снимал в множество български и чужди продукции, между които „Нощем с белите коне“, „Денят на Владетелите“, „Очите плачат различно“, „Чуждия син“, “ Трите златни лъвчета“, “ Последния владетел на Балканите“, „Далеч от брега“ и други.

Снимал в сериалите „Седем часа разлика“, „Стъклен дом“, „Фамилията“, “ Под прикритие“ и „Ягодова луна“.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Притежаващ състояние от над 40 милиарда британски лири,това е най-богатият престъпник в историята

Как операция за убийството на наркобарона се превърна в катастрофа?

От притежател на кръчма, която дава под наем, до елитен командос от SAS и наемник, изпратен да убие кокаиновия крал Пабло Ескобар – такава е историята на Питър Макалийз. Той е бил  беше натоварен да ръководи екипа за изваждане на наркобарона от играта, но операцията се превърнала в катастрофа.

В интервю за подкаста на Джеймс Инглиш, 79-годишният Макалийз разкри, че е бил част от екип, на който предлагали 1 милион долара за главата на шефа на картела Меделин:

„Отлетяхме направо за Колумбия и се срещнахме с човек на име Хорхе Салседо и той ни информира за случващото се. Отидохме да се видим с двама бизнесмени, които всъщност бяха част от картела в Кали.“Макалис разказа за Салседо, който е бил част от съперничещата на Ескобар колумбийска наркобанда в Кали, организирал атаката и искал да наеме екип, който да я извърши.Питър бил първият човек, към когото се обърнали.

Притежаващ състояние от над 40 милиарда британски лири, Ескобар бил най-богатият престъпник в историята. В разцвета на мощта си той контрабандира 15 тона кокаин на ден. Съперничещите картели били държани на разстояние с куршуми и бомби.„Имаше продължителен сблъсък между картела Кали и картела Меделин и те просто искаха Пабло да се махне, защото той стреляше по тях, защото искаше пълното шоу“ – каза бившият войник от САС.

Според него пръст в акцията е имала и колумбийската армия, защото споменатият Хорхе Салседо бил полковник. В армията се надявали картелите взаимно да се унищожат във войната помежду си.Екипът за покушение срещу Ескобар тренирал на декор с размерите на футболно игрище, пресъздаващ системите за сигурност на Есколар, а после продължили с тренировки в джунглата, като провеждали учения с цялото оборудване, което ще носят. Упражнявали се и в стрелба. Това продължило с дни.Въпреки че били само 12 души, Питър каза, че не се страхувал от мисията. По думите му „много от телохранителите и охраната (на Ескобар- бел. ред.) бяха просто момчета, които се движеха с пълнител в колана и носеха „Узи“ или някакъв автомат“.„Влязохме там, носейки достатъчно боеприпаси, достатъчни за да убием към 3000 души. Бяхме пълни с оборудване чак до очните ябълки, плюс факта, че разполагахме с боен хеликоптер, който, според нас, щеше да изравни всичко със земята. Увереността беше на наша страна, никой от мъжете никога не го е съмнявал“ – каза шотландецът.

Нещата обаче не монаха по план. Напуснал групата член издал подготвяния удар в интервю за пресата, въпреки че обещал да не го направи. Той информирал медиите за подготвяната атака, но не знаел кой е целта – информация, известна само на Питър и още едно лице.Друг проблем настъпил, докато екипът пътувал към последната си мисия. Предполагало се, че членове на армията и полицията са били „на хранилка“ при Ескобар. Това наложило двата хеликоптера на наемниците да летят ниско, за да избягват радарите на армията, за да не бъде предупреден наркобосът от свой човек при военните. За съжаление, това довело до катастрофа на хеликоптера на Питър, който закачил върховете на дървета. Единият крак на пилота бил откъснат и той починал.Макалийз оцелял при катастрофата, с няколко счупени ребра. Изпитвал силни болки, но давал морфина на умиращия пилот, за да облекчи мъките му. На следващия ден раненият шотландецът чул гласове, които се приближавали към него, и не беше сигурен дали са приятелска група, или врагове. Просто чувал, че говорят испански.

Казал си, че ако са хора на Ескобар и го хванат, ще умре от ужасна смърт. Затова се притаил, като приготвил граната в едната си ръка, а с другата държал автомата. Те не го видели,  докато не опрял дулото на оръжието в корема на единия. За негов късмет били познати хора.Въпреки трудностите Питър искал да довърши мисията, но екипът така и не стигнал до базата на Ескобар.

Междувременно случаят се разчул и предизвикал интереса на полицията и армията, които се активизирали. Те търсели кой стои зад акцията и в крайна сметка решили, че най-добрият изход е да върнат Питър във Великобритания.

Той бил доволен от това разрешение на ситуацията.

Роденият в Глазгоу Макалийз е служил в Британския парашутен полк, SAS (Специални въздушни части), SAS на Родезия и южноафриканската армия.Освен че се е борил с наркобарони в Колумбия, той е обучавал телохранители в Москва и е поемал задачи, свързани със сигурността, в Алжир и Ирак.

В далечното минало разведеният баща на три деца е управлявал кръчмата The Gunmakers Arms в Бирмингам.В крайна сметка неговата мишена Пабло Ескобар все пак не доживя до старостта. Той бе убит в операция на колумбийската полиция през 1993 г., само 24 часа след 44-ия си рожден ден.

Източник:bg-voice.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомени от СОЦА:Плажът на Варна,през лятото на 1981 година и как ходехме на море за 50 лева

Спомням времето, когато ние ходехме на морето в станции. Двуседмична карта струваше между 35 и 50 лева. Разликата до реалната и стойност (110-120 лева) се покриваше от предприятието или профсъюзите. Детската карта беше по 28-35 лева и едно четиричленно семейство ходеше на море за не повече от 160 лева, при това за две седмици. От хората се искаше само да си платят пътя до там.

Е, храната не беше кой знае какво – типично социалистическо меню за труженика. Предимно супа топчета, таратор, пиле с ориз, ашуре, крем малеби. Но пък ние бяхме доволни, че с малко пари можем да заведем децата на море и най-важното – всички можеха да си го позволят. Днес много хора от години не са стъпвали на Черноморието от безпаричие. Защото сега са ти необходими доста пари за двуседмична почивка.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

По времето на социализма радиоточката беше единственият досег на селото до цивилизацията

Спомените ми са свързани с предаването „Ранобудно петленце“ – 06:50 ч. всяка сутрин по „Хоризонт“. Разказваха приказки от български и чуждестранни автори. Особено интересна ми беше поредицата на Братя Грим, както и детският радиотеатър.

След новините в 07:00 ч. програмата на радиото продължаваше с Отечествен фронт и програмата „България – дела и документи“, която ни облъчваше с достиженията на социалистическия строй.

Емблематични предавания бяха: 

„Преди всички“, „Спорт и музика“, „Хора, пътища, автомобили“. Освен да бъдем информирани какво се случва в страната чрез националното радио, особено за дядо ми беше важно какви съобщения ще обявят. Като например за изкупуване на кожи от агнета, за раздаване на бележките за дърва, за събрание на пенсионерския клуб, за ваксиниране на животните от местния ветеринар и т. н.

Разбира се, имаше и „тревожни, спешни“ съобщения – възникнал пожар и набиране на доброволци за гасене, смъртта на някой от жителите на селото. Радиоточката беше „социалната жица“ на селото.

 К. Киров, Русе

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Как възпитаваха в пионерските лагери подрастващото поколение и ежедневието там

Основната цел на пионерските лагери по замисъл е да възпитават идейно подрастващите членове на социалистическото общество и строители на комунизма. Но освен това има и много други неща, заради които лагерите оставят трайна следа в спомените на бившите пионери.

Към организацията на летния отдих на децата държавата подхожда много сериозно. За пионерски лагери се отделят най-добрите зони за отдих в страната, а целият начин на живот в тях е подчинен на развитието на спортните умения и грижата за здравето.

Всяка сутрин започва със задължителна физзарядка на чист въздух. След тези встъпителни процедури и преди закуска пионерите задължително се строяват и издигат знамето. След това започва най-интересното. Разходки по реката или в морето и разговори с другарите, неминуемо съпроводени от всички нормални детски бели.

Къпането в пионерските лагери – било то в морето, реката или езерото, винаги минава по един и същи сценарий. Във водата на определена дълбочина се поставя ограничителна мрежичка и там застава една от дружинните. Друг възрастен човек пуска децата във водата от брега със свирка. Къпането продължава определен брой минути в зависимост от температурата на водата и въздуха. След това пак е ред на свирката и всички деца във водата трябва да излязат на брега, където отново ги преброяват. Ръководителите, особено тези, на които се налага да стоят по-дълго във водата, най-много мразят точно къпането, тъй като този процес е свързан с повишена отговорност за живота на децата. Те постоянно надзирават учениците, които викат от удоволствие, гмуркат се и скачат, и ги броят по главите, за да се убедят, че никой не се е удавил.

След къпането идва най-дългоочакваният момент от лагерния живот – обядът. Независимо че децата се оплакват от еднообразното и оскъдно меню, по правило в лагерите се спазват всички норми на рационалното хранене за подрастващия организъм. Винаги на разположение са закуските и хлябът, които лагерниците вземат от столовата, ако случайно огладнеят внезапно.

След обяда настъпва „часът на тишината“, когато целият лагер, независимо от възрастта на почиващите, трябва да лежи по леглата и да спи. След като се събудят и закусят, пионерите получават нова порция развлекателни или спортни мероприятия. Най-хубавото идва в края на деня, след вечерята – лагерен огън, песни на китара, а понякога и дискотека.

И така – настъпва дългоочакваният последен ден на смяната. Нощта преди заминаването пионерите вземат паста за зъби и се опитват да намажат с нея спящите си другари. А на сутринта се оказва, че вече никой не иска да си ходи и да се разделя с приятелите, които вече са като членове на семейството. Сълзи, размяна на адреси и телефони, обещания да си пишат и никога да не се забравят. След връщането у дома много от тези приятелства се забравят, но все пак някои пионери успяват да си намерят в лагерите приятели за цял живот.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ