Haй-вaжнoтo e дa ĸaжeм, чe ниe cмe poдeни нopмaлнo и cмe живи и здpaви, въпpeĸи чe нaшитe мaйĸи ca пили acпиpин, ĸoгaтo ca имaли глaвoбoлиe, яли ca ĸoнcepвиpaнa xpaнa и ca paбoтeли дo пocлeднo.
He ca били тecтвaни зa paзлични бoлecти и нe ca имaли възмoжнocттa дa видят бeбчeтo cи дo дeня нa нeгoвoтo paждaнe.
Hиe, дeцaтa нa минaлия вeĸ, ce вoзexмe в ĸoлитe бeз ĸoлaни, ĸapaxмe ĸoлeлa, ĸънĸи и лaгepни ĸoличĸи бeз ĸacĸи, игpaexмe в ĸaлтa и пиexмe вoдa oт мapĸyчa зa нaпoявaнe.
Πиexмe вoдa oт eднa и cъщa бyтилĸa и вcичĸи cи бяxмe дoбpe. A пoмнитe ли ĸoлĸo бeшe зaбaвнo дa пoмaгaмe нa нaшитe мaйĸи и бaби дa изпepaт ĸилимитe нa yлицaтa c лeдeнo cтyдeнa вoдa caмo и caмo зa дa мoжeм дa ce нaмoĸpим дo yшитe в cлънчeвитe лeтни дни.
Ядяxмe бял xляб c мacлo или мac, пиexмe гaзиpaни нaпитĸи и винaги нaмиpaxмe нaчин дa ce cдoбиeм cъc cлaдoлeд, нo нe cмe били c нaднopмeнo тeглo, зaщoтo пocтoяннo игpaexмe нaвън.
He ни дaвaxa xaпчeтa зa xипep aĸтивнocт в yчилищe, нямaшe пcиxoлoзи и пeдaгoзи, ĸoитo дa ни нaблюдaвaт и дa oцeнявaт нaшeтo paзвитиe, a вcичĸи зaвъpшвaxмe yчилищe ycпeшнo. Имaxмe иcтинcĸи пpиятeли, a нe тaĸивa, ĸoитo дoбaвяxмe в coциaлнитe мpeжи и пocлe ниĸoгa нe виждaxмe.
A виe пpинaдлeжитe ли ĸъм тoвa пoĸoлeниe? Чecтитo! Bиe cтe имaли eднo пpeĸpacнo дeтcтвo!
Cпoдeлeтe cтaтиятa.!"
Във връзка с кризата бе обявено, че е взето правителствено решение за отпускане на безлихвени потребителски кредити до 1500 лева на хора, които са изпратени в принудителен неплатен отпуск. Условието е тези хора да не бъдат съкратени, за да могат след края на извънредното положение да върнат взетите заеми.
Това обещание на пръв поглед изглежда добро. Но само на пръв, защото, ако нещата се проточат до есента, работата ще стане много сложна. За няколко месеца най-вероятно доста хора ще се окажат с дългове от по 4-5000 лева. И отсъствието на лихви върху тях е някакъв минимален, почти незабележим бонус. Какво би станало например, ако един работник се възползва два поредни месеца от тази възможност, а на третия работодателят му обяви фалит и човекът остане без работа? А ако бизнесът рестартира след кризата и известен период от време се наложи корекции на заплатите в посока надолу, за да се оцелее? Като нищо взелият кредита години наред буквално ще отгладува парите, които трябва да връща.
Богатите страни раздават чекове на своите граждани, без да търсят възвръщаемост. Просто помагат на хората си да оцелеят. У нас това е невъзможно, но пък да се правят неща проформа, които да се отчитат като противокризисни мерки, без да има някакъв резултат, едва ли е нужно. Още е пресен споменът с т. нар. „царски кредити“ от по 5000 лева, които увлякоха хората за изборите преди петнайсетина години. А когато се стигна до тегленето на парите и обезпечаването на заемите с лично имущество, възторгът секна и, естественно, остана предизборна въдица за наивни шарани. Най-вероятно и този път българинът ще прояви здрав разум и ще игнорира тази „противокризисна мярка“.
В недалечното соцминало наистина имаше неща, които оправдават носталгията на по-възрастните към него. Това бяха цените на стоките. Вярно, ако изобщо за повечето от тях успеете да се вредите. Примерно за кренвирши.
Струваха 3,60 лв. килото и бяха от месо. Пак тогава нескафето се продаваше в кръгли кутийки за 2 лв. Водката – „Столичная“ и „Московская“, струваше по 1,73 лв. шишето. А т. нар. заводски типов хляб се продаваше за 15 ст. Той беше лъскав, вкусен, без химикали, без бои.
По същото време билетче за трамвай струваше 4 ст. и беше зелено на цвят, а за автобус – 6 ст. Като всички деца умирахме за сладолед. Той се продаваше на колички почти на всеки ъгъл. Беше млечен – от истинско мляко, а не забъркан с вредни бои и ароматизатори. 4 ст. струваше една хрупкава фунийка със сладолед. А 6 ст. искаха за големия – две вафлени корички, между които слагаха щедро много сладолед.
В жегите умирахме да пием сиропи на улицата, които струваха 8 ст. – ягода, вишна… Продавачката гребеше от купа сироп с една лъжица и го сипваше в груби стъклени чаши, на желаещите двоен – слагаше 2 лъжици. Пускаше водата от чешмата и допълваше чашата, като разбъркваше течността с дървена бъркалка. „Обектът“ разполагаше само с 2-3 чаши, така че следващите клиенти търпеливо чакаха предишните да си изпият сиропа, за да освободят чашата. Продавачката я изплакваше надве-натри на същата чешма и без да дочака да се изцеди, я пълнеше отново. Тези сиропи бяха направени от истински плодове, както и всички нектари в магазините на „Плод зеленчук“./Ретро.бг/
Той е роден на 8 ноември 1930 г. в с. Енев рът, Севлиевско. Малко след раждането му, родителите му Ганка и Трифон Палаузови, от недоимък се преместват да живеят последователно в Севлиево и Габрово (1936).
Тук, в големия пролетарски център, те са фабрични работници и живеят в малка кирпичена къща на „Бакойския баир“, съвсем наблизо до сегашното VI-то Основно училище. Митко започва да учи в града. Родителите му се свързват с партийните организации във фабриките, където работят. В къщата им се провеждат партийни събрания, заседания на щаба на партизанската чета и РК на БРП (к), в чийто състав влиза и Трифон Палаузов.
Бащата, Трифон Палаузов и лелята на Митко – Русана, стават партизани от Габровско-Севлиевския партизански отряд. Поради тази причина Габровската полиция оказва периодичен психически и физически тормоз върху семейството му, като често арестува и малтретира Митко и майка му. За да ги предпази от тормоза, баща му предлага да излязат и те в Балкана.
След акция на партизанския отряд през лятото на 1943 г. в махала Водици (сега квартал на Габрово), Ганка и Митко Палаузови се присъединяват към него. След преминаването им в нелегалност габровската полиция опожарява тяхната къща на Бакойците. През юни са интернирани в с. Чорбаджийско, Момчилградско, баба му Рада и дядо му Цоню със стринка му Донка и чичо му Иван. Под натиска на полицията училищният съвет на Второ основно училище „Неофит Рилски“ на 19.IХ.1943 г. решава: „Че дейността на ученика Димитър Трифонов Палаузов е несъвместима със задълженията му на ученик и предлага на областния инспектор в Плевен да разреши изключването му от училище“. Тогава Митко е четвърти месец партизанин.
Паметникът на Митко в Габрово
Като партизанин Митко участва в някои походи и акции на отряда, дори му „зачисляват“ малко пистолетче. Селяните от с. Бериево дълго ще помнят и разказват за малкия партизанин, който пламенно е рецитирал стихове на Смирненски. През юни партизаните правят землянката на Осеникова поляна. Митко бди на пост, да не бъдат изненадани, и така участва в направата на лобното си място. Седем месеца мъжествено понася трудностите, нощните походи, срещите с врага. След акция в с. Химитлии (днешно Ясеново) партизаните се изтеглят по река Лешница (Химитлийската пътека) в Шипченския дял на Стара планина. Настигнати, влизат в бой с полицията. В боя участва и Митко с пистолет в ръка. Оттеглят се към връх Корита. Тогава щабът на отряда решава да оставят ранените и болните партизани в землянката на близката Осеникова поляна. Да се грижат за тях, изпращат Митко и майка му Ганка. Ятаците от близките махали Паско Янев-Тошо и Иван Кунчев-Кирчо ги снабдяват с храна. Те са единствената им връзка със света. За шестимата партизани землянката била влажна, тясна и неудобна.
След Балванската битка, землянката е разкрита на полицията от предателя Иван Данаилов-Доктора. Той е ранен и заловен в Балван на 29 март и подложен на нечовешки изтезания, при които проговаря
Останките от паметника на загиналите партизани в местността „Осеникова поляна“
На 1 април 1944 г. многобройна полицейска група, ръководена от Иван Дим. Близнаков, групов началник при Плевенското областно полицейско управление, Крум Ив. Дрончев, подпоручик от 9-и дивизионен артилерийски полк, гр. Севлиево, и Дончо Цолов Христов, полицейски разузнавач в Севлиево обкръжават Осеникова поляна. Партизаните са изненадани. Жандармерията взривява землянката с гранати. Изваждат труповете, вземат лични вещи, пушки, пистолети и книжа и се прибират в с. Купен. Труповете на Ганка Палаузова, Митко Палаузов, Минчо Георгиев (Младен) и Иван Илиев (Гошо) остават на открито цяла седмица край землянката.
След 9 септември 1944 г. костите на най-малкия партизанин и неговата майка са положени в костницата на площад „Възраждане“ пред кметството в Габрово.
Бившият музей в Габрово
Домът на семейство Палаузови в Габрово е възстановен през 1962 г. и подреден като Къща-музей през 1964 г. Възстановено е и скривалището в къщата, в което са били укривани нелегални и партийни дейци, поправяно е партизанско оръжие и са били отпечатвани материали на циклостил. Експонирани са и малкото запазили се вещи: дървено коритце, ракла за дрехи, миндерът, на който е спал Митко, и масата, на която е подготвял уроците си. Към къщата музей „Митко Палаузов“ се открива експозиционна зала през 1971 г. С диапозитиви, илюстрации към книгата на Марко Марчевски и документални снимки се разкрива животът на най-малкия партизанин. Тук се намират и остатъците от пистолетчето на Митко и торбичката, с която е разнасял позиви. Във витрина са поставени партизанските дрехи на Трифон Палаузов – голф, винтяга и нож. Тук има и зала за провеждане на пионерски сборове и срещи. На магнетофонна лента са записани и спомените на Трифон Палаузов.
След 1990 г. поради политически причини музеят на Митко е превърнат в спортен салон на близкото училище, а къщата-музей се саморазрушава и вече не функционира.
Бащата Трифон Палаузов се жени повторно за Величка, вдовицата на негов боен другар. Първо имат дъщеря, която наричат Сашка - на партизанското име на Ганка Палаузова. През 1954 година им се ражда син. Той е кръстен на убитото партизанче и носи същото име . Става строителен предприемач и смята да реставрира музея на брат си, но умира от рак на 6 октомври 2010 г.
Днес в градинката пред Основно училище „Неофит Рилски“ в Габрово, където е учил малкият Митко, има негов паметник, издигнат през 1961 г. Негов автор е архитектът Карл Кандулков . Запазен е и чинът на Митко.
На 02.08.2014 г. е публикувана песен, която възпява най-малкия участник в анти
България отбелязва редокрдно поскъпване на храните в целия Европейски съюз в периода февруари 2019 – февруари 2020 г. Цените на дребно на почти всички хранителни продукти са скочили, като средното поскъпване е с цели 7,9%, показват официалните данни на Европейската комисия за цените на суровините и хранителните продукти.
От всички страни членки страната ни е с най-голям среден скок в цените на храната. Изпреварваме Чехия, където поскъпването е с 5,8% на годишна база, Румъния, където увеличението е с 4,3%, Естония (3,4%), Унгария (3,2%) и Латвия (3,1%). В развити пазарни икономики като тази на Германия и Франция годишното поскъпване на храните е едва 1,2 на сто и съответно 1,1 на сто, пише agronovinite.com
У нас има ръст в цените на всички суровини и храни, с изключение на зеленчуците. За последната една година месото е поскъпнало с близо 19%, като вероятната причина за това е принудителното евтаназиране на хиляди прасета заради епидемията от Африканска чума по свинете. Скокът при цените на плодовете е с 11,3 на сто. Поскъпване има при хляба, рибата и морските дарове, млякото, сиренето, яйцата, олиото и захарта. Тенденцията към увеличение обаче не се наблюдава във всички страни членки на ЕС – в някои от държавите статистиката отбелязва и поевтиняване на храните. В съседна Гърция, например, цените са паднали с 4,1% на годишна база, поевтиняване отчитат в Ирландия, Италия, Кипър, Португалия и Финландия.
Руският президент Владимир Путин обяви следващата седмица за неработна в страната. Той направи обръщение към гражданите във връзка с разпространението на новия вид коронавирус, в което оляви и мерките за подкрепа на икономиката. Прави впечатление, че сред тях фигурират и специални данъци, един от които засяга лихвите по влоговете. Благодарение на предварително предприетите мерки, засега в страната успяват да удържат разпространението на заболяването, подчерта той.
Но Русия не е в състояние да се изолира от заплахата дори и само поради географското си положение. Онова, което може да се направи, е да се работи професионално и организирано, като не се забравя, че основният приоритет е здравето и живота на гражданите. Във връзка с това, правителството е набелязало някои конкретни мерки, които следва да бъдат осъществени в близките дни. Референдумът за промените в Конституцията ще бъде отложен за по-късна дата. Всенародното гласуване трябваше да се състои на 22 април, но обстановката с COVID-19 налага преместването му за по-късен срок. Новата дата ще бъде определена в зависимост от ситуацията в страната и отделните региони и след като бъде изслушано мнението на лекари и специалисти. В момента най-важното е да се предотврати заплахата от бързо разпространение на болестта. Следващата седмица ще бъде неработна, като бъдат запазени заплатите на работниците и служителите. Ще работят само магазините, аптеките, медицинските учреждения, банките, транспортните фирми, както и органите на властта. Путин призова гражданите да спазват препоръките на компетентните институции, за да предотвратят разпространението на вируса. Той ги посъветва да си останат по домовете, независимо от удължените почивни дни.
Спирайки се на социално-икономическите мерки, които държавата смята да предприеме, за да запази доходите и работните места на заетите, както и в подкрепа на малкия и среден бизнес, държавният глава заяви, че ще бъдат реализирани следните мерки:
1. Всички социални помощи и обезщетения, дължими на гражданите за следващите шест месеца, ще бъдат подновени автоматично, без да се предоставят допълнителни справки. Например, ако едно семейство има право на обезщетения за комунално-битови услуги, няма да е необходимо да доказва дохода си, за да получи такава помощ.
2. Ще бъдат подпомогнати семействата с деца. От април в продължение на 3 месеца всички семейства, които получават детски надбавки, ще получават допълнително по 5 000 рубли за всяко дете на възраст до 3 г. включително. Тази помощ е особено необходима, тъй като децата сега не могат да посещават ясли и детски градини и някой трябва да се грижи за тях.
3. Подкрепа за болните и безработните – до края на годината ще бъде установена нова база за изплащане на болнични, като тя бъде не по-ниска от размера на месечната заплата. Обезщетението за безработица ще бъде увеличено от 8 000 на 12 130 рубли на месец (до нивото на минималната работна заплата).
4. По отношение кредитите на гражданите да бъде въведена „ваканция“ за изплащането както на потребителски, така и на ипотечни кредити. Ако доходът на човек е спаднал с повече от 30 % заради кризата с коронавируса, той трябва да може временно да преустанови обслужването на дълга си без каквито и да било сакнции. Банките следва да предложат подобен механизъм и по отношение кредитите на частните предприемачи
5. Държавата ще окаже подкрепа на малкия и средния бизнес, които търпят големи загуби заради пандемията. През следващите 6 месеца ще бъде предоставена отсрочка за плащане на всички данъци, с изключение на ДДС. Малките фирми ще могат да ползват отсрочка за вноските в здравните и социалните фондове. Правителството и Централната банка трябва да предложат и приемат допълнителни мерки за обезпечаване на устойчиво кредитиране на реалния сектор, включително и посредством представянето на държавни гаранции и субсидии. Трябва да бъдат защитени от банкрут компании, оказали се в трудно положение, във връзка с което се въвежда 6-месечен мораториум върху подаването на уведомление за банкрут.
6. Намаляване двойно, до 15% на здравните осигуровки, внасяни от малкия и среден бизнес, за да разполагат фирмите с допълнителни финансови ресурси.
7. Въвежда се 15% данък върху доходите на руски граждани в чужбина или в офшорни територии. Това ще наложи изменения в някои споразумения за избягване на двойното данъчно облагане. Ако съответната държава-партньор не се съгласи на такава промяна, Русия ще напусне едностранно съответното споразумение.
8. Въвежда се данък върху депозити над 1 милион рубли в размер на 13 % върху лихвата. В края на обръщението си Владимир Путин призова сънародниците си към лична отговорност и грижа за здравето и живота на близките, като останат по домовете си и да спазват препоръките на лекарите и на органите на властта, за да бъде минимизиран рискът от разпространение на заразата.
В броя има знаменателна информация – съвсем кратка за едно събитие с историческо значение. Създаването на Съюза на демократичните сили /СДС/ с председател Желю Желев и секретар Петър Берон. Това са точно 28 дена след 10 ноември. Изброени са партиите и организациите основателки.
Голямо религиозно шествие, начело с Христофор Събев. Честване 80 годишнината от рождението на Вапцаров. Две обемни статии на първа страница за съдбата на БКП от Драгомир Драганов и Румен Попов.
История на вестника:
Вестник „Работническо дело“ е български вестник, орган на ЦК на БКП. Излиза в София от 1927 до 1990 г.
Първоначално излиза като седмичник. Забранен след Деветнайсетомайския преврат, от 1935 до 9 септември 1944 излиза нелегално. През 1938 г., при сливането на БРП и БКП, наследява „Работнически вестник“.
Усилено критикува правителствата на буржоазните партии, пропагандира идеите на БКП, обявява се за приятелски отношения със СССР и против въвличането на България във Втората световна война на страната на Германия. На страниците на „Работническо дело“ е публикувано възванието на Георги Димитров за създаване на Отечествен фронт (ОФ) и платформата на самия ОФ.
След преврата от 9 септември 1944 и последвалото установяване на еднопартийно тоталитарно управление на комунистическата партия, вестникът става основна трибуна за политическата пропаганда на режима.
Преди да тръгне по големите екрани и да спечели сърцата на широката публика, превръщайки се в един от най-добрите и обичани продукти на Холивуд, филмът “Хубава жена” е бил изправен пред редица сериозни изпитания. Истината е, че той е претърпял множество промени, защото много хора са гледали скептично на първоначалния му вид, който не е имал нищо общо с романтичната комедия, позната днес.
Всъщност, лентата е трябвало да бъде доста по-мрачна, а предвиденият край – далеч от щастлив, но продуцентите били твърдо против замисъла на Гари Маршъл, затова го накарали да заснеме няколко различни финала на историята. На тестовите прожекции станало ясно, че зрителите харесали повече оптимистичния завършек, затова се наложило режисьорът да преработи голяма част от сцените, променяйки жанровата специфика на филма. В крайна сметка “Хубава жена” се увенчава с огромен успех, а блестящите изпълнения на Джулия Робъртс и Ричард Гиър ги изстрелват директно сред най-големите кинозвезди.
Не е за вярване, но– на 23 март, се навършват цели 30 години от премиерната дата на продукцията. За да отбележим нейния юбилей, ще ви представим някои малко известни факта за нея.
1. Предвид прекрасното превъплъщение на Ричард Гиър като Едуард Луис е трудно за вярване, че в началото ролята на богатия бизнесмен е трябвало да отиде ръцете на Ал Пачино или в тези на Силвестър Сталоун, но те са я отказали. Междувременно за Вивиан продуцентите са искали Мег Райън, но тя също отхвърлила предложението, защото се е страхувала, че образът на проститутка може да навреди на имиджа й. Подобно било и мнението на Моли Рингуалд, Патриша Аркет, Сандра Бълок, Кристин Дейвис и всички останали актриси, които са били обмисляни за персонажа.
2. Ричард също е щял да обърне гръб на проекта, ако не била колежката му, която го разубедила. След като разбрала, че малко преди началото на снимките той е бил на път да се откаже, тя му оставила бележка, гласяща: “Моля те, недей”. Очевидно краткото ѝ послание все пак е свършило работа.
3. Въпреки че за сценарист на проекта е посочен единствено Джонатан Лоутън, за да превърнат драмата “$ 3000” (първоначалното заглавие на филма) в романтичната комедия “Хубава жена”, по сценария са работили още три имена – Стефан Меткалф, Робърт Гарланд и Барбра Бенедек.
4. Малко са хората, обърнали внимание, че култовият костюм на Джулия Робъртс е в различни цветове на снимката, избрана за официалния постер на лентата. Вместо бяло и синьо, какъвто е във филма, той е в розово и черно. Друга любопитна подробност е, че тялото на изображението не принадлежи на актрисата, чиято глава впоследствие е поставена върху него с помощта на фотошоп. Всъщност, то е на нейната дубльорка Шели Мишел, която замества звездата и в някои от по-разголените сцените.
5. Всички си спомнят как Едуард изненадва Виван с великолепно колие. Оказва се обаче, че сцената, в която той на шега затваря бижутерската кутия върху пръстите ѝ, е чиста импровизация от страна на Гиър. Закачката толкова се харесала на всички, че решили да я запазят. Самата огърлица, изработена от бяло злато, рубини и диаманти, била наистина скъпа – 250 хил. долара, затова по време на снимките присъствал въоръжен охранител, който през цялото време стоял зад Маршал.
6. От студиото искали емблематичната рокля, с която Вивиан отива на опера, да бъде в черен цвят, макар дизайнерката на костюмите Мерилин Вайнс още от самото начало да настоявала, че дрехата трябва да бъде червена. Преди да убеди всички в правотата си, обаче, й се наложило да изработи три различни тоалета, които Робъртс носила в продължение на часове за екранните тестове.
7. Операта, която Едуард и Вивиан посещават, е “Травиата” – дело на италианския композитор Джузепе Верди. Иронията в случая е, че тя разказва историята на френска куртизанка, която се влюбва в заможен мъж. Случайност? Едва ли.
8. Джулия Робъртс била толкова притеснена по време на секс сцената с колегата си, че от безпокойство на челото й изскочила пулсираща вена. За да я успокоят се стигнало до там, че режисьорът отишъл в леглото при тях и двамата с Гиър масажирали главата й, докато вената изчезне.
9. Две неща във филма са съвсем реални – уменията, които Ричард Гиър демонстрира на пианото, изпълнявайки собствена композиция, както и изисканият ресторант, в който Вивиан се опитва да “се пребори” с поръчаните за вечеря охлюви. Заведението е разположено в центъра на Лос Анджелис и през 90-те се е казвало “Rex II Ristorante”. Днес то е преименувано на “Cicada”.
10. Факт е, че някои държави променят заглавията на продукциите, превеждайки ги на техния език. Само че в Китай нещата очевидно съвсем са се объркали, понеже там лентата е позната като “Ще се оженя за проститутка, за да спестя пари”.
senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
10:43:00
