Публикуваме текст от списание „Работничка“, 1985 г., в който директорката на завод Денка Петрова разказва за битовите условия, социалната дейност, културната програма и художествената самодейност в едно българско предприятие по онова време. Ето какво казва тя:
И в трите ни цеха има стаи за функционален отдих. Снабдени са с домакинска техника и в тях се сервира чай, кафе, айрян и други разхладителни напитки. Поставени са касички, в които работниците, неконтролирани от никого, заплащат минимални суми. Трябва да кажа, че досега не е липсвала дори една стотинка.
През 1981 г. построихме битов комплекс. Магазините за хранителни стоки и галантерия се зареждат много добре – има всичко, което е нужно и за най-капризните клиентки, в крояческото ателие работи добър специалист, а от козметичния и фризьорския салон жените излизат винаги доволни.
В здравната служба имаме лекар и двама медицински техници. Стоматологичният кабинет е оборудван с най-нова апаратура, а в клиничната лаборатория се правят всички изследвания. Обзаведохме стаи за лична хигиена на жената, баня.
Столът в завода е с 250 места, цената на храната е с 60 процента отстъпка.
Лавките в цеховете предлагат богат асортимент закуски, автоматите за газирана вода се ползват безплатно. Младежкото общежитие е с 250 легла. На всяко младо семейство се предоставят по три стаи. В общежитието има клуб за естетическо възпитание, стаи за почивка, кухненски боксове, зали за шах, за тенис на маса, телевизори.
Образцовите детски ясли и детската градина работят по режима на завода, а има и места за нощуващи групи. Предстоящо е разширяването им.
Богата и разнообразна е дейността на работническия Дом на културата. Естрадният ни оркестър „Стоп“ и битовият хор са лауреати на IV републикански фестивал. Танцовият състав и кръжокът „Художествено слово“ спечелиха сребърни медали. Клубът „Приятели на книгата“ зае първо място в окръга за 1984 г. Председател на този клуб е тъкачката Мария Мирчева, която има обещаващи изяви в поезията.
Клубът „Приятели на изобразителното изкуство“ организира изложби на изтъкнати творци, гостува ни Окръжната художествена галерия. Показани бяха картини и на младите заводски художници самодейци.
Домът провежда срещи с дългогодишни работници, челници в производството и наставници, разговори за качеството на продукцията, насрещното планиране и дисциплината. Тук се извършват ритуалите за приемане на патрони на бригадите, вечери на младото семейство.
Тъкачният ни цех е младежки. Там се роди инициативата „Дни на комсомолското управление“. Заводският комсомолски секретар за определено време става директор, активисти заемат другите длъжности. Всеки млад човек в тези дни може да провери способностите си да ръководи.
Много още неща могат да се разказват за богатите дни на нашия работнически колектив. Но нали в живота е така – думите са слаби, когато има значими дела.
retro.bg
21:38:00
