Минималната заплата се вдига с 50 лева от 1 януари 2020 година.

Така тя става 610 лева от 560 лева, колкото е в момента. Това съобщи министърът на труда и социалната политика Бисер Петков.

По думите му е предвидено иувеличение на заплатите в бюджетната сфера с 10 на сто

На 82 години си отиде Милчо Левиев. Големият джаз музикант и композитор е починал днес, късно вечерта, съобщи "Площад Славейков".

През 1970 г. емигрира в САЩ, където прекарва голяма част от живота си. Там е работил с едни от най-големите имена на джаза като Дон Елис, Били Кобъм и Глен Ферис. Изнася концерти по целия свят и пише филмова музика както за български, така и за американски филми. Преподавал е в Южнокалифорнийския университет в Лос Анджелис. Удостоен е с орден "Стара планина" и "Св. св. Кирил и Методий" за големите си заслуги в областта на музиката.

Роден е на 19 декември 1937 година в Пловдив. Завършва Държавната консерватория през 1960 г. Негови професори са Панчо Владигеров и Андрей Стоянов. Кариерата си започва в Пловдивския драматичен театър. Назначен е за диригент на Биг бенда на Българското национално радио от 1962 до 1966. От 1963 до 1968 г. работи като солист и диригент на Пловдивската и Софийската филхармония.

По идея на Радой Ралин създава групата "Джаз Фокус'65", с която гастролира в страната и чужбина до 1970 г. при голям успех.

През 1970 г. по покана на Дон Елис напуска България и заминава за Лос Анджелис.

"Много висококвалифицирани хора започнаха да се връщат в България", казва премиерът Борисов. Но статистиката определено не е на негова страна. 

Какви са фактите, разкрива Емилия Милчева в материал за Deutsche Welle.

Когато фактите говорят, премиерът Борисов просто ги надвиква. Иначе как щяхме да го чуем, когато на поредното ленторязане обяви, че "много висококвалифицирани хора започнаха да се връщат в България".

От 2015 г. насам Борисов поне веднъж годишно казва същото, а тази година даже два пъти - преди евроизборите през май и сега, преди местния вот. Дали му е простено, задето е все в предизборни кампании? Защото статистиката не е на негова страна.

Колко българи се завръщат?

През март т.г. Евростат съобщи, че България е една от шестте европейски страни, в които броят на емигрантите (напускащите) надхвърля този на имигрантите (пристигащите). Останалите са Румъния, Литва, Латвия, Полша и Хърватия. Констатацията е за 2017 г., но и през 2018 г. е същото – според годишния доклад на Националния статистически институт, 31 263 българи са емигрирали. Половината от тях са мъже на възраст между 20 и 39 години, а около 16% са по-млади от 20 години.

Има някакво утешение в лекия ръст на завръщащите се – 13 060 през 2017 г. и 16 169 през 2018 г. Но фактите са си факти: емигрантите са два пъти повече от имигрантите, като най-желаните дестинации са Германия и Великобритания.

Освен това мнозинството от завърналите се отиват в бюрата по труда, за да подадат документи за обезщетение за безработица. Така че, уви, няма тенденция за завръщане на млади и образовани хора, които да "наводнят" българския трудов пазар.

И няма признаци за подобряване на плачевната демографска ситуация. Прогнози на БАН и ООН го потвърждават – населението на България ще продължи да се топи. Според усреднената прогноза, в края на века в страната ще живеят около 4 млн. души.

За Борисов обаче животът е в розово. "Много висококвалифицирани хора започнаха да се връщат, неслучайно Световната банка направи център в София, неслучайно Китай взе решение за световния си мозъчен тръст в София, "Хемус" ще я има", заяви премиерът във Варна. Изглежда обаче тези висококвалифицирани специалисти, колкото и да са на брой, не намират места в държавната администрация. Може би заради запазената марка на властта – партийните "калинки".

Опразването

И докато министър-председателят е зает да тонизира медийната среда с добри новини, на много места в България се опразват домове – задълго, може би завинаги. Причината е, че българските общности в чужбина вече са достатъчно големи, имат си свои структури. И затова тези, които заминават, скоро изтеглят и семействата си. А оттук следва, че все повече намалява броят на децата, отглеждани от баба и дядо и с родителска грижа по Skype.

Потвърждава го Красимир Мантов, кмет на едно от най-големите родопски села – Барутин. "Много малко са вече децата, които са останали тук без родители. Причината за това е, че когато замине някой човек от една фамилия, след година постепенно изтегля и останалите", казва кметът и добавя, че междувременно селото се е свило почти наполовина.

А от училището в друго родопско село – Паталеница, разказват, че имат само две деца с родители, работещи в чужбина. Догодина може и тях да ги няма.

Но с факти като тези Борисов знае как да се оправя. Просто не им обръща внимание./Expert.bg/

Снимка:Getty Images/Gulive


Показният разстрел на 46-годишната Станка Марангозова шокира за пореден път българите. И до този момент продължават огледите на местопроизшествието.


В колата е открита и бяла роза, поставена на седалката до Станка Марангозова.


На какво обаче е символ това цвете? По принцип бялата роза – символизира вярност, искреност, невинност и чистота. По света, а и у нас обаче съществуват нелегални смъртни присъди – издавани най-вече от престъпния свят.

Те не се оповестяват публично, но набелязаната жертва често е известявана чрез получаване на таен, кодиран знак. Това всява страх и се прави най-вече за назидание – на провинилия се и на другите около него – да не правят така. Един от методите, използвани за смъртно предупреждение е именно бялата роза. Тя е на почит главно при руската мафия -  предпочитаното „цвете на смъртта“. Говори се, че бяла роза пред хотелската си стая намират братят Васил и Георги Илиеви в Слънчев бряг след убийството на руски мафиотски бос в курорта през 1993 г./Блиц/


Алексей Леонов с първата соц-Мис Бранимира Антонова

Няма българин над 45,който да не знае кой е Алексей Леонов! Чест и почитания за първият космически пътешественик!
Съветският космонавт Алексей Леонов почина на 86 години. Това  съобщиха първи руските медии цитирани от неговия асистент.

Леонов е два-пъти ГЕРОЙ на Съветския съюз. Той стана първият човек, който е излезнал в космическото  пространство.

Роденият в Кузбас Алексей Леонов беше част от първия отряд на космонавтите и стана 11-и представител на СССР в космоса. Той беше близък приятел с Юрий Гагарин.

На 30 май 2019 г. известният астронавт отпразнува 85-ия си рожден ден.

ПОКЛОН!!

От полицаите бездомникът разбрал, че му се е родил внук в Германия
58-годишен мъж живее в палатка в русенския квартал „Здравец“. 

Пред камерата на БНТ той сподели, че не желае да посещава кризисната трапезария на Българския червен кръст, която отваря врати днес.
В студените месеци бездомниците могат да получат топъл обяд и подслон. А доброволци от БЧК ще им помагат да си извадят лични карти и да си намерят работа.

„Излизам да обикалям и като се прибера ми носят по две канчета манджа“, каза мъжът, който живее в палатка.

„Излизам да обикалям и като се прибера ми носят по две канчета манджа“, каза пред камерата на националната телевизия мъжът, който живее в палатка.
Той не пожела да покаже лицето си. Твърди, че дъщеря му е продала прехвърленото от него жилище. Затова останал на улицата. Наскоро от полицаите, отишли при него за справка, разбрал, че в Германия преди месеци му се е родил внук.
Нови четири убежища на бездомници обходи екипът на Червения кръст в Русе преди температурите рязко да паднат. Обиколката се прави всяка година и в картотеката на организацията непрекъснато се вписват нови хора.
Две от местата бяха празни, защото дъждът бе прогонил обитателите им.

Хората на средна възраст в България, а и по-възрастните, с носталгия си спомнят за своето детство.
То премина в годините на социализма, за които сега ни убеждават, че били “мрачни и пропити с насилие и кръв”. Така ли беше?

Много българи днес твърдят, че са израснали в едно по-спокойно и подредено общество, в което са се чувствали по-сигурни. Няма да се лъжем, че тогава имаше толкова стоки и удобства колкото днес, но базови потребности като – дом, храна и здравеопазване, като че ли бяха гарантирани за повече хора в България. Това се отнасяше най-вече за децата.

Трябва да признаем, че “ни държаха” по-строго в училище, а и у дома. Повечето от нас не бяха презадоволени като много днешни деца, но:

1. На първо място – ние сме “оцелели” и сме родени нормално, въпреки че нашите майки, когато са били с главоболие са пили аспирин, яли са консерви и често са работели до последните дни на бременността…

2. Пиехме вода от маркуча за поливане на градината, а не от бутилки, закупени в големи търговски вериги.3. Хапвахме млечен сладолед, бял хляб с масло или свинска мас. Пиехме безалкохолни напитки със захар, но не сме били с наднормено тегло, защото постоянно си играехме навън…

4. През лятото често излизахме сутрин и играехме по цял ден – на криеница, граничари, крадци и милиционери, кралици, каубои и индианци – на всичко останало, което въображението на едно дете е в състояние да роди.

5. Често родителите ни не можеха да ни открият часове наред, но за щастие децата рядко ставаха жертва на насилие по улиците на българските градове и села през тези години.

6. Ние не добавяхме приятели в “социалните мрежи”, а имахме реални приятели!Отивахме с велосипед или пеша до домовете им, за да бъдем заедно, без предварителна уговорка!

7. Не ни даваха хапчета за хиперактивност. Ние нямахме училищни психолози, но все пак завършвахме училище.

8. Не ни продаваха “лекарства” и други опасни субстанции пред училище.

9. Ние нямахме “PlayStation”, “Nintendo”, 100 кабелни канала. Ние не разполагахме с мобилни компютри, Интернет или “чат стаи” в социалните мрежи…

На 7 септември 2012 г. от 16.00 ч. в Историческият музей- Правец е било  представянето на биографичния филм за Тодор Живков „Човекът и народа”  на режисьора Светослав Овчаров. 


Филмът е бил представен от самите сценаристи - Христо Ковачев и Светослав Овчаров.

Овчаров прави „Човекът и народа” четири години, изчитайки огромно количество книжнина в Държавния архив, изучавайки хроники, фотографии и опитвайки се да систематизира всичко това.  По това време той работи и върху новия игрален филм „Зад кадър”, който също засяга темата за българския комунизъм.

През 70-те години се събират спомени от най-различни хора, които са имали досег до Живков. Тези спомени не са огласени през комунизма, защото с „трогателната си непосредственост”, както я нарича Овчаров, авторите говорят с подробности, които са били нелицеприятни на режима. А след края на комунизма няма интерес към тях.

„Човекът и народа” проследява живота на Тодор Живков в два етапа – периодът преди и до издигането му на власт, и след поемане на властта.

senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации