Олиото от промоцията свещено ли е? Ето отговора на Кауфланд

„Защо на всяко едно шише олио, купено от „Кауфланд“, има кръст?“, пита Цеци Казакова с пост в социалната мрежа Facebook.Според запознати това олио не е преназначено за готвене – подобен продукт се продавал в съседна Гърция, но за църковни кандила, настоява друг потребител.

А дали олиото е годно за консумация? Кой ще ни каже?

„Защо на всяко едно шише олио, закупено по време на вчерашната промоция от „Кауфланд“ има кръст?“. Този въпрос тревожи днес потребителите в социалната мрежа.Според запознати това олио не е преназначено за готвене. Подобен продукт се продавал в съседна Гърция за църковни кандила, коментират още те.

„Било е за църквата предвидено ама се е озовало в Кауфланд“, пише друг потребител“.

Този текст се разпространи вчера в социалните мрежи толкова лавинообразно, че дори и трудно да се разбере кой пръв го е публикувал. Придружен е от снимка, на която се вижда, че на самите бутилки при отливането под капачката е оформен кръст в пластмасата.Постът достигна и до групите на пазарджиклии, сред които вся смут. Коментарите са от куриозни през гневни до открито присмехулни. Едни смятат, че църковното настоятелство трябва да даде отговор на въпроса дали олиото е само за кандила.

Други се опитват да успокоят хората, като казват, че от години ползват тази марка и познават собственичката на дружеството производител, а офисът и е пълен с икони, защото е силно вярваща. А кръстчето открай време присъствало на шишетата.

Трети се подиграват, че олиото е благословено или обратното – че е прокълнато от дявола. Смут предизвиква и погрешно разчетената маркировка на капачката – че срокът на годност е до 2101 година (числото вероятно е номер на партида).

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Драмата с бременната и окована във вериги родилка! Началникът на видинската болница отсича „за комунисти, тук място няма“

Когато през декември 1943 г. в Лом се гледа големият процес срещу 95 комунисти от града и околията, сред подсъдимите е и една млада майка с бебе в ръце — ломчанката Златка Маринова Тодорова— Евстатиева. 

Тя е родена през 1915 г. в бедно семейство на перачка и хамалин, съпруга е на бръснаря Евстати Димитров, бебето й е второ дете и за противодържавни конспирации прокурорът й иска смъртно наказание. Защитниците обаче енергично протестират: липсват доказателства — подсъдимата не е признала нищо, докато са я пребивали „великодушно“ само през краката.

След няколко дни прочитат присъдите. За младата майка е отредена една година строг тъмничен затвор, като й се признават шестте месеца задържане при следствието. Бавно, подрънквайки с веригите си, Златка Евстатиева понася четиримесечния Кирчо към камионетката, която отново ще ги върне във Видин, в затворническата й килия.

За първи път тя попада в тази килия в напреднала бременност на 23 юли 1943 г. Момичетата — около 40 в тюрменото помещение — отвеждат другарката си в съседната килия — тя е по-малка, в нея са затворени „само“ 12 девойки и е „обзаведена“ — има стол!.. Златка сяда на него изнемощяла от без-сънната нощ, а другарките й изпращат „делегация“ при главния надзирател с молба да узакони преместването на бременната именно в килията със стола. Вечерта благоволението е дадено и бъдещата майка ляга на нара до прозореца, къ-дето впрочем духа, а дървениците, бълхите и стоножките пъплят на пълчища.

В мрачното, дъждовно утро на 28 август момичетата се събуждат от приглушени стонове. Цяла нощ Златка е имала родилни болки, но е стискала зъби — да не безпркои другарките си. Дават й да пийне водица, но не може да преглътне капчица — устните й са се вкочанясали от напрежението. Започват да удрят с налъмите си по вратата. Близо час никой не идва — дежурните тъмничари спят, упоени от изпитата през нощта ракия и от ръмящия по покривите дъжд- Най-после главният надзирател се явява, цял подпухнал, колкото да отключи вътрешната врата на килията, и си тръгва, глух за стоновете на родилката и за проклятията на момичетата. Тогава затворничките се втурват отчаяно след него, блъскат с юмруци по хлопналата се под носа им външна желязна врата: „Златка ще ражда, отведете я в болница!“ На което оня отвръща през открехнатото прозорче: „Голямо чудо!“ Но това е вече възможност за разговор. Роза Перкова и Цанка Борисова задъхано му обясняват,че делото не е минало, че тя може да бъде оправдана и откъде—на-къде ще я оставят да умира тук? Пък и тя вече пищи — болките й са нетърпими.

След време идва Йордан — другият дежурен тъмничар, с разрешение от директора на затвора да отведе жената. Но във Видинската болница я посрещат враждебно. Началникът Христов (благородната титла „д-р“ не трябва да бъде изписана пред името му!) категорично отказва да приеме измъчената родилка: „За затворници-комунисти място в моята болница няма!“… Напразни са обясненията на надзирателя, че Златка още не е осъдена и може да не получи присъда — „лекарят“ не иска да слуша повече и си тръгва за вкъщи. Тогава тъмничарят Йордан — бивш работник, многодетен баща — започва да моли минаващите по коридора сестри за съдействие. Жените в бяло извръщат глави, бягат — щом началникът е разпоредил,

значи раждането е забранено!…

В мъки и унижения протича целият ден. Златка лежи на циментения под вече безсилна и да вика. Чак в полунощ две млади акушер ки се смиляват над измъчената жена и я прибират в една от стаите, От помощта им почти няма нужда — момченцето проплаква след минути. Недоносче е, съвсем дребничко — само 1700 грама. Повиват го надве-натри и го настаняват с майка му в … изолатора за заразно болните. Пред вратата, разбира се, веднага застава въоръжен стражар.

Още на следващия ден връщат младата майка в килията й след страшен скандал от фашизирания „лекар“. Момичетата се спускат към мършавичкото бебче — носят го от ръце на ръце, радват му се. Вече са надрали за пеленки два стари чаршафа, които Цанка после ще пере с удоволствие в студената вода. За къпане на детето не може и да става и дума — надзирателите й отказват да дават топла вода за  малкото затворниче. На това отгоре Златка няма кърма. Отчаяно та хрупа червен лук, ала вместо мляко  детето получава натравяне и се по-г крива с кожни рани и обриви. Вечно  гладно и неподмито, то постоянно плаче. Всички се редуват да го укротяват, друсат го на ръце… Девойките отделят от залъка си, за да изхранват майката и детенцето, а мъжете-политзатворници изпращат на пеленачето ризка, съшита от собствените им ризи.

Идва есента. Става още по-студено. Понеже пеленките съхнат бавно във влажната мразовита килия, майката ги изсушава под мишниците си. Така и спи — с неизменните „компреси““…

През юни 1944 г. Златка Евстатиева излиза от затвора заедно с детето си. Тя е победителка — опазила го е живо и здраво. Наистина, не е проходило, краченцата му са слабички и криви, но ще се оправи бързо — на слънце, на чист въздух, с повече храна — нали е на свобода!

Източник:www.bgspomen.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Съдийката на Тодор Живков се разплакала преди произнасяне на присъдата "виновен"

Изминаха вече доста години от най-коментираната и спорна присъда по време на прехода. През 1992 г., три дни преди рождения ден на Тато, Темида му прави неочакван подарък, след който по-късно той признава, че се е поболял. Бившият първи Тодор Живков и началникът на кабинета му Милко Балев са осъдени да лежат в затвора заради престъпления срещу страната. 

Темида дава на Балев 2 години зад решетките, а на Тато – 7 г. Обвинителният акт по Дело номер 1 срещу Тодор Живков е за периода от 1962 г. до 10 ноември 1989 г. като първи секретар и генерален секретар на ЦК на БКП, председател на Министерски съвет и председател на Държавния съвет е превишил властта и правата си с цел да набави за себе си и други лица облага за 26 516 039 лв. Обвинителният акт срещу Милко Балев е за периода 1978-1986 г. чрез използване на документи с невярно съдържание от различни издателства е получил без правно основание 39 392 лв.

Главната прокуратура започва срещу Тато 5 дела. По това време главен прокурор е Евтим Стоименов, а малко по-късно е сменен от Мартин Гунев, който е запитан от президента Желю Желев: „Какви са тези кокошкарски дела”, по думите на сина му. През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. В периода до 1998 г. Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военната прокуратура. На 25 февруари 1991 г. започва процес за незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО.

На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 год. лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му. На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т.нар. „лагери на смъртта“. Живков е привлечен като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетен държавният бюджет. Обвинен е и по т.нар. дело „Фонд Москва“ (Дело №2) за подпомагане на международното комунистическо движение. На 9 февруари 1996г. 

Наказателната колегия на Върховния съд отменя решението на втора инстанция и присъдата на първа инстанция по дело N 1. Тодор Живков и Милко Балев са оправдани. На 28 август 1996 г. Наказателната колегия на Върховния съд оповестява мотивите, с които е оправдан Тодор Живков. С обявяване на мотивите за решението държавният глава е оправдан окончателно.Живков и Балев стават изкупителните жертви на соцрежима по време на прехода, но до затвор така и не се стига. Двамата лежат няколко дена в следствения арест, след което са пуснати с по-лека мярка – домашен арест. Така за 45-те години тоталитарен режим виновни на практика няма. Останалите другари на Живков и Балев останаха в сянката им и на тях така и не беше потърсена отговорност за зверствата, които са вършили преди 10-ти ноември. Част от тях продължиха да вилнеят в страната и да трупат милиони чрез сладки постове. Именно те стояха и зад скалъпените процеси на Тато и Балев, които не издържаха в съда. 

Тодор Живков пък почина и погреба всичко ненаписано и неизказано около делата. Последният секретар на ЦК на БКП така и не назова кои са хората около Михаил Горбачов и Андрей Луканов, които според него са спретнали атаката срещу него. Въпреки това, всеки би могъл да направи свои лични заключения и да проследи докъде води пътят на червените куфарчета и кои са притежателите на червените милиони днес.В книгата си „Мемоари” бившият първи дава подробни обяснения около осъдителната си присъда и около петте дела срещу себе си. Той неколкократно повтаря, че процесът срещу него е политическа поръчка, от която полза имат всички партии. Живков намеква, че тя е направена от Горбачов и Андрей Луканов. Тато нарича привличането като обвиняем Милко Балев в делото комично. „На народа трябваше да се покаже, че се касае за „голям” процес. А мишената беше избрана много удачно”, пише Живков. Според него присъдата е целяла да се родят недостойните политическите недоносчета след 10-ти ноември. 

Той дори е предупредил политиците по онова време, че с подобни дела връщат България в годините на Втората световна война.„Това бе скалъпен, позорен, мръсен процес срещу бившия държавен глава на България. Процес, който е позор за съдебната власт. Позор за България… Отстоява се и се обосновава също така тезата, че този процес по начало е несъстоятелен, тъй като е процес срещу държавен глава. Тоест – процес срещу институцията, която съм символизирал. Не могат да ме съдят като държавен глава. И те се хванаха за неща, които са определени от устава на партията. А там съдът и прокурорът не могат да се месят. Мен ме съдиха за нарушение на партийния устав. 

В устава беше широко застъпен колективният метод на ръководство”, пише в мемоарите си още бившият Първи, като намеква на няколко пъти, че след като той е осъден, по тази логика трябва да бъдат подведени под съдебна отговорност и останалите от ръководството на БКП. Сред тях са и джелепите на Тато, които го пратиха в „заслужена почивка”.„Аз подписвах решения на Секретариата, , които фактически конкретизираха решения на Политбюро. Така че подписът ми означаваше, че това е решено в ЦК или в политбюро. Повече от седем години живея в принудителна изолация под арест. Моето здраве е разбито. Но нито болестите ми, нито присъдата срещу мен обсебва моите мисли. По време на едно от заседанията на Наказателния състав, председателката Стефанка Стоянова се е разплакала след взетото решение за моята присъда, споделяйки „Какво да правя?! И аз трябва да работя! Не завиждам на Стефанка Стоянова. Дано поне сънят им може да бъде спокоен. А за съвестта – не зная. Съдбата ще отреди своето…”, пише още Живков.

Тодор Живков на път към съдебната зала с адвокат Даниела Доковска

Последните думи на Живков по делото той публикува в книгата на покойната вече журналистка Невена Шевалиева „Тодор Живков срещу някои лъжи”.

„Госпожи и господа съдии, дълбоко вярвам, че вие ще произнесете вашата присъда в съответствие със закона. Вие съдите един държавен глава на България. Аз мисля, че на всички става ясно, че никога не съм допускал лична корист и лична облага в моя съзнателен живот. Оглеждайки изминатия път, имам пълното основание категорично да заявя, че не се срамувам от този път. Аз не съм извършвал престъпление. Целия си съзнателен живот посветих на добруването на България и българския народ.

А ако сега е необходимо някой да се принесе в изкупителна жертва, за да се осигури мирът и спокойствието в България, не се плаша от това да бъда аз. Ако с една осъдителна присъда над мен ще настане мир, спокойствие и добруване за българския народ, бъдете сигурни, че аз ще се съглася на това. Дали ще спре обаче този болезнен процес, който  е обхванал тялото на България? Ако този процес продължи, наближава времето, когато народът ще остане без хляб и без чест. От вашата присъда, уважаеми съдии, зависи, дали българският народ ще живее с достойнство, или ще бъде хвърлен в бясната надпревара на преследването и унищожението. Благодаря за вниманието!”

http://www.faktor.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Най-добрия български игрален филм на всички времена

На фестивала в Карлови Вари преди 34 години Методи Андонов получава наградата на критиката за „Козият рог”, който и до днес се смята за най-добрия български игрален филм на всички времена. 

“Козият рог” е всепризнатият връх в творчеството на Димо Коларов. Той е операторът и на четирите филма на Методи Андонов, но тук стига до виртуозност на черно-бялото изображение. Участници във филма твърдят, че по времето на снимките оператор и режисьор просто били като слети - едно тяло с две глави, които се допълват в идеите.

По-късно с неподражаемия си хумор Димо Коларов разказвал, че всъщност филмът е заснет много лесно, тъй като през деня пада яка работа, но нощите са пълни с веселба. Сутрин Методи Андонов се вглеждал в зениците на актьорите и така познава кой е злоупотребил с алкохола и го пращал да се освежи в планинския вир на близката река.

“Козият рог” е заснет за около месец и само за 156 хиляди лева - уникално малка сума дори за онези времена. Почти всички снимки са правени в метоха до Рилския манастир и кошарите около него. Екипът е толкова завладян от творческата магия, умело дирижирана от Методи Андонов, че всичко става сякаш на един дъх.

През 1972 г. “Козият рог” е един от осемте чуждестранни филма, номинирани за “Оскар”. От селекционната комисия в САЩ изпращат писмо с молба за копие, което да отговаря на съответни технически параметри, за да бъде излъчено пред главното жури. В България обаче не изработват такова копие.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Извънредно:АРЕСТУВАХА Бойко Борисов!

Мащабна операция на ГДНП по 120 случая на злоупотреби с евросредства.

Извършват се обиски на различни адреси. Задържани са бившият премиер Бойко Борисов, бившият финансов министър Владислав Горанов, бившата шефка на бюджетната комисия Менда Стоянова и бившата шефка на правителствената информационна служба Севдалина Арнаудова, потвърдиха от МВР пред „По света и у нас“.

По-рано полицаи са влезли в дома на бившия премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов преди малко, съобщи „24 часа“. Информацията бе потвърдена и от ГЕРБ.Полиция е влязла и в домовете на още доста от висшите кадри на бившите управляващи. Обяснението, което са дали полицаите е „проверка по неотложност“.

Същите проверки се провеждат и в домове на представители на едрия бизнес.Информацията от ГЕРБ бе потвърдена от високопоставени източници от новото правителство.

Тече мащабна акция в цялата страна, която е съвместна с европейската прокуратура. Проверяват се 120 преписки, каза източникът от кабинета.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Случаят „Ярловска“: Как една фризьорка от САЩ се опълчи на Тодор Живков

Преди време разказахме историята на Васил Ярловски от София. Той е български емигрант, доктор на науките, инженер, който има успешна реализация в САЩ. Оказва се обаче, че неговата съпруга Веска също има своя собствена история, която е не по-малко интересна и показателна за времената, в които се случват описаните по-долу събития.

Веска е от Панагюрище, работила е като фризьорка в София, а сетне и в САЩ – в Роквил, Мериленд, където живее със съпруга си Васил. Не е известно повече за това кога тя заминава за Америка, дали преди политическите промени от 9 септември 1944 г. или след това, известно е обаче какво се случва в годините, когато на власт в България идва Тодор Живков.Той управлява страната ни до 1989 г., когато е свален от власт от своите. Преди това той е първи секретар (1954 – 1981 г.) и генерален секретар на ЦК на БКП (1981 – 1989 г.), председател на Министерския съвет на НРБ (1962 – 1971 г.) и председател на Държавния съвет на Народна република България (1971 – 1989 г.).

Някъде в тези години Веска решава да напише писмо лично до него, в което го обвинява за положението в България и за всичко, което се случва с хората тук. Разбира се, това от една гледна точка е наивно и дори малко глупаво, защото, на какво се е надявала жената, когато дисиденти с опит не са могли да направят нищо, за да променят нещата в страната ни…!?

Не е ясно, какви точно са били подбудите на Веска от Панагюрище, която по това време, когато пише писмото си, вече е съпруга на Васил в САЩ. От една страна тя може би се е надявала, че по този начин ще отмъсти за всички подтиснати хора у нас, от друга страна, не се е замислила, че по този начин може да навреди на семейството на Васил, което е в София.

Става дума за брата на Васил, Димитър, който е столичен адвокат. Заради писмата на Веска до Тодор Живков, защото изглежда това не е бил само единичен акт, Димитър е принуден да се откаже от професията си и започва работа като общ работник. Така отношенията на Димитър и Васил се влошават, а двете жени на двамата братя – Бойка и Веска не искат нито да се чуят, нито да се видят.Така стоят нещата и когато години по-късно Димитър и Веска посещават София. Те отсядат в хотел на паметника „Левски“, който вече не съществува като хотелска сграда. Това е съвсем близо до дома на Димитър – брата на Васил. Двамата се виждат, но отношенията са хладни. Жените им не се виждат.hairdresser2

Всъщност, въпреки, че не знаем подбудите на Веска да пише писма до генералния секретар на БКП в онези години, не можем да пропуснем факта, че тя всъщност въобще не е направила нещо лошо, дори напротив, тя е заявила истината – че българите са подтиснати, че не могат да пътуват, че са онеправдани спрямо останалите народи по света, които са свободни и независими. Именно това е казала Веска на Тодор Живков, а той от своя страна очевидно е предал писмата на тайните служби, които завеждат тези писма като провокация на Запада спрямо социалистическа България.

Именно поради тази причина Веска продължава да пише писма, защото братът на мъжа й е наказан, без право да упражнява професията си на адвокат. Едва години по-късно той ще може отново да е адвокат, но само по определени дела, предимно имотни, без да му се дава право да води дела, които са престижни и могат да доведат до някаква известност за него. Той един път е дамгосан от това, че брат му е емигрант, при това не къде да е, а именно в САЩ, втори път неговата снаха – жената на брат му, го „прославя“, като се обръща с писма лично до диктатора Живков.

Веска обаче вече е написала писмата си, ако спре, това означава, че е признала вина, а тя е в свободния свят, където такива ограничения няма. От друга страна пък, ако продължи, тя вероятно си дава ясна сметка, че може да навреди още повече на Бойка и Димитър в София.

Веска избира да е честна и открита до край. Тя не се отмята от думите си, но все пак в един момент спира да пише писма до Тодор Живков, вероятно вече осъзнала, че това е безсмислено, защото тя сама няма как да успее да промени каквото и да било в комунистическа България.

Дали Веска Ярловска от Роквил, Мериленд се е свързала с някакви опозиционни организации, дали е продължила по някакъв начин съпротивата си на режима в София в онези години…? Едва ли. Тя е една обикновена жена, която обаче успява да се противопостави на вездесъщия и облечен в прекомерна власт и „слава“ диктатор на България – Тодор Живков. Една обикновена българка – фризьорка от САЩ се опълчва срещу „полубожеството“ на тоталитарния режим в България и това влудява тайната политическа милиция, която се опитва да накаже роднините в София, като ги репресира. Надеждата им е те да озаптят своите близки в САЩ да не пишат повече писма. Това е един от класическите начини на действие на този тип репресивни служби в тоталитарните държави – притискайки роднините, да действат пряко срещу враговете на режима. Е, в случая „Ярловска“ те не успяват…!

Венцислав Жеков,кореспондент на в. „България“ в София/Източник: Bulgaria Weekly/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Носталгия по отминалата младост или за спокойния живот по времето на соца в НРБ

В името на истината обаче, а и заради хилядите млади хора, които наивно вярват, че неуспехът на социализма се дължи само и единствено на опорочената от някои комунистическа идея, нека разкажа някои лични соц впечатления.

Първият ми отявлен социалистически спомен е как татко ми показва новата ни жигула. Татко ме въведе тържествено в червения й кожен салон и ми обясни, че старият москвич е продаден, жигулката е купена и даже след около пет-шест години ще бъде заменена с по-нова, защото веднага сме се записали в списъка на чакащите за нова кола.

По време на социализма не можеше да си купуваш автомобил просто ей така – трябваше да влезеш в списък на чакащите за съответния модел и да тръпнеш дали и кога ще ти се обадят, че номерът ти е излязъл. На нас номерът ни излезе осем години по-късно, ама за шкода. И татко реши все пак да си чака за Лада. Нея така и не доживя да получи – почина четиринадесет години по-късно без да има и капчица надежда, че прословутият списък за Лади ще стигне до неговото име.

Едно от добрите неща на социализма беше, че жените работеха. Да си домакиня беше голям срам, затова всички съпруги и майки бяха труженички, бригадирки, героини на социалистическия труд, служителки. По тази причина моята майка отдели по-малко от година от кариерата си, за да ме гледа лично, след което повери грижите по възпитанието ми на социалистическата държава. Така още на деветмесечна възраст се оказах член на колектив – този на децата в детската седмична ясла. Водеха ни в понеделник рано сутрин и ни прибираха в събота на обяд. Спомням си общите маси, стаята с легла, докъдето взорът ми можеше да стигне и дружното акане на гърнета.В името на истината обаче, а и заради хилядите млади хора, които наивно вярват, че неуспехът на социализма се дължи само и единствено на опорочената от някои комунистическа идея, нека разкажа някои лични соц впечатления.

Първият ми отявлен социалистически спомен е как татко ми показва новата ни жигула. Татко ме въведе тържествено в червения й кожен салон и ми обясни, че старият москвич е продаден, жигулката е купена и даже след около пет-шест години ще бъде заменена с по-нова, защото веднага сме се записали в списъка на чакащите за нова кола.

По време на социализма не можеше да си купуваш автомобил просто ей така – трябваше да влезеш в списък на чакащите за съответния модел и да тръпнеш дали и кога ще ти се обадят, че номерът ти е излязъл. На нас номерът ни излезе осем години по-късно, ама за шкода. И татко реши все пак да си чака за Лада. Нея така и не доживя да получи – почина четиринадесет години по-късно без да има и капчица надежда, че прословутият списък за Лади ще стигне до неговото име.

Едно от добрите неща на социализма беше, че жените работеха. Да си домакиня беше голям срам, затова всички съпруги и майки бяха труженички, бригадирки, героини на социалистическия труд, служителки. По тази причина моята майка отдели по-малко от година от кариерата си, за да ме гледа лично, след което повери грижите по възпитанието ми на социалистическата държава. Така още на деветмесечна възраст се оказах член на колектив – този на децата в детската седмична ясла. Водеха ни в понеделник рано сутрин и ни прибираха в събота на обяд. Спомням си общите маси, стаята с легла, докъдето взорът ми можеше да стигне и дружното акане на гърнета.С връзки родителите ми се сдобиха с тристаен панелен апартамент в новопостроения квартал „Червена звезда“ (стар „Дианабад“). За целта баща ми три месеца всеки ден висял пред градския комитет на партията в очакване да го приемат и да чуят молбата му. Накрая една служителка се смилила над актьора, изслушала го и го записала на челно място в поредния списък, този път за получаване на апартаменти.

Така шест месеца по-късно нашите се сдобили с ключ от панелно жилище в комплекс, построен сред разрушени селски къщици и опразнени овощни градини от покрайнините на София. Били щастливи, защото според соц стандартите от онова време, живеели направо охолно – детето с детска стая, те – със спалня, отделно хол, кухня, че и баня и тоалетна отделно. В банята не можеше да си разпериш едновременно двете ръце, но пък винаги имаше топла вода – нещо, за което през петдесетте години на миналия век са можели само тихо да си мечтаят сред топлите пари на неделната обществена баня.

Социализмът беше система, която държеше да знае всичко за всеки и да се грижи за правилното му идеологическо израстване. Поради тази причина в първи клас на кварталното училище ни обявиха, че най-важната ни задача е да влизаме ежеседмично като първенци в табло, наречено „Те са наша гордост“. За да си „тяхна гордост“ трябваше да правиш най-различни правилни неща. Например да не тичаш по коридорите, да си винаги в ученическа униформа, да участваш в рецитали за партията и нейните герои, организирани от училището, да следиш за реда и да докладваш тези, които го нарушават.

Един от паметните ми детски социалистически спомени е денят, в който умря Леонид Брежнев, генералният секретар на КПСС, управляващ СССР. Бях в пети клас, по радиоуредбата в училище се разнесе траурният глас на директора, който с патоса на корейска говорителка обяви смъртта на другаря Брежнев. Час по-късно вече имаше създадена система за демонстриране на солидарност с тъгата на съветските братя и целият ни клас се оказа подреден на колене за един учебен час от четиридесет и пет минути пред специално нагласения портрет на Брежнев в официалното фоайе до учителската стая. Трябваше да останем така мълчаливо и с наведени глави, докато мислим за крехкостта на световния мир, империалистическата жестокост и наближаващата с пълна сила трета световна война.

И въпреки че вярвахме, че еднолично Брежнев с тялото си е пазел копчето за изстрелване на ядрени ракети към базите на Запада, някак по детски се разсмяхме точно по време на отдаването на почит. Заразителният хилеж тръгна от мен, предаде се на останалите от класа и въпреки стиснатите зъби на учителките и заканите им, че ще ни намалят поведението, не се укроти. Разбира се, бях посочена с пръст като инициатор на това ужасно неуважение и бях порицана пред строя като идеологически предател. Размина ми се по-тежкото наказание, просто защото бях отлична ученичка.

Социализмът беше силен най-вече с това, че умееше да създава на хората непрекъснато усещане за малки, ежедневни битки. В т.нар. „Хранителни стоки“ имаше два вида хляб – бял и типов. Кашкавалът беше Балкан и Витоша, като особена разлика във вкуса нямаше. При сиренето беше същото – бяло, краве сирене, понякога овче и това е. Хубаво месо се купуваше, ако си гъст с месаря или имаш какво да му предложиш в замяна.

По онова време беше много престижно да се ходи на театър, затова и баща ми снабдяваше семейството с хубаво месо, като даряваше касапина с билети за хитови постановки в Сатирата. Горе-долу така стояха нещата и с кафето, и с качествения алкохол, и с всички останали стоки. За плодове и зеленчуци имаше т.нар „показни магазини“, където всичко беше малко по-скъпо и за него се чакаше на дълги опашки. За сметка на това обаче имахме ясна представа за сезонността на продуктите – оттогава цяло едно поколение си знаем, че бананите и портокалите са зимни плодове, които се появяват по Нова година.

Поради оскъдността на пазара по време на социализма хората се учеха да правят всичко от малко. Майка ми имаше рецепта за домашна Нутела (с мляко на прах и руско какао), можеше да прави сладък салам от бисквити, какаов крем и сладко, ризото от консерва с русенско варено, торта от мармалад и бисквити с дупка „Еверест“, сос за спагети от лютеница с хорце и умееше да консервира всичко за зимата.

В началото на септември ми купуваха яке, палто, вълнен панталон, два пуловера, чифт обувки и чифт ботуши, за които със седмици се обикаляха няколкото основни магазина (ЦУМ, ДетМаг и малкия ЦУМ) в града. Накрая бивах обличана в мишосиво-бежово-тъмнозелената гама и ежедневно стисках палци да не се засека по коридорите на училището с останалите около сто-двеста деца, които имаха същите като моите дрехи.

Почивките на отрудените граждани и селяни по време на социализма бяха нещо важно и основно контролирано от партията. Една година след активирането на десетки връзки татко се сдоби с карта за лятна почивка в базата „Ален мак“ на профсъюзите около Варна. Разполагахме с малък апартамент и закуски, обеди и вечери в стол, където менюто се поръчваше предния ден на обяд, а за разменна монета служеха купони с печат. Зимата ме водеха на станцията на дейците на радиото и телевизията на Боровец, където условията бяха подобни, базата – по комунистически излющена (холна гарнитура, легла „Велико Търново“ и фикус), а алкохолът – роден на ниски цени и западен – под масата.

Може би най-вълнуващият ми епизод от нашето семейно соц минало е онзи, в който си купихме цветен телевизор. Нашите дълги години отказваха да се разделят с черно-белия ТЕМП на крачета, заради някой съветски токмак с размерите на детско креватче, но когато завод Ворошилов взе да произвежда цветни телевизори по лиценз на PHILIPS, не издържаха на напъна на прогреса и надлежно потърсиха съответните връзки. Месец по-късно цялата фамилия рано-рано сутринта се инсталирахме пред магазин за мебели в квартал „Люлин“, където ги бяха „пуснали“.

Татко плати двадесет лева на някакъв Иван Петров, който имаше челна позиция в списъка на желаещите белгийски телевизори и зачакахме. Така в късния следобед редът ни дойде, а когато нервна продавачка със синя престилка извика пред тълпата името Иван Петров и татко вдигна щастливо ръка и каза „Аз съм!“, народът наоколо взе да гледа в недоумение. „ Ти не си Иван Петров, бе, ти си артиста Касимов!“, изцепи се от тълпата недоволен другар. „Какво да ти кажа, братче – отговори баща ми – за тоя цветен телевизор и Иван Петров ставам.“ При което тълпата, напълно наясно със системата за придобиване на вещи и услуги по време на соца, с разбиране замълча. Иначе телевизорът се скапа още същия следобед, майсторът го оправи седмица по-късно и той продължи да работи безотказно в следващите двадесет и пет години, докато най-накрая не го сменихме с японски, според новите капиталистически пазарни условия.

В соца най-отвратителното нещо беше всеобщото преструване на всички, че са щастливи. Ако имаш, си щастлив, защото партията ти го е осигурила. Ако нямаш, пак си щастлив, защото материалното не е важно за истинския комунист. В случай, че се издигаш, си доволен, защото макар и малки, партията имаше своите привилегии за верните си безгласни букви. Останеш ли на ниското обществено стъпало пък, влизаш в ордите на величествения пролетариат, което винаги означаваше едно – правиш се, че работиш, те се правят, че ти плащат, но поне редовно и без проблеми, разполагаш със събота и неделя и летни, дълги отпуски, почивна станция, в която кафето е десет стотинки, а пълнените чушки – осемдесет, базисна здравна помощ, партийна принадлежност, профсъюзни събрания, взаимоспомагателна каса и отбор невидими доносници, които да докладват, където трябва, като как се развиваш идеологически.

По време на моето съзряване живо се вълнувах като малко дете на всяко бурканче течен шоколад или Тоблерон, бонбонки М&М и дезодоранти Rexona, пазех единствените си дънки от Кореком като зениците на очите си, износвах западните дрешки на децата на мамините приятелки, омъжени за дипломати и осем години не се разделих с един шведски бански, който ми подариха. Беше от блестяща, сребриста материя и когато се намокреше, си сменяше цвета! Убедена съм, че в онова време на плажовете из целия социалистически лагер нямаше по-модерно и готино момиче от моя милост!

Източник: blitz.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Мистерия на гроба на Илия Павлов на всяка годишнина от разстрела му, никой не знае кой прави това

Гробът на убития бос на „Мултигруп” Илия Павлов в село Арбанаси се пази като секретен обект във военна база, пише „Телеграф“. Мястото за вечен покой се намира на една поляна между манастира „Св. Николай” и бившата резиденция на Тодор Живков.

Поляната е оградена с триметрова ограда от телена мрежа, на която са поставени табели „Частна собственост. Влизането забранено“.

Самият параклис, който се намира до гроба, също е заключен. Причината, наложила тези мерки за охрана, е, че преди време е имало опит гробът да бъде осквернен. Една сутрин върху надгробната плоча били изсипани човешки фекалии.Гробът на убития бос на „Мултигруп” Илия Павлов в село Арбанаси се пази като секретен обект във военна база, пише „Телеграф“. Мястото за вечен покой се намира на една поляна между манастира „Св. Николай” и бившата резиденция на Тодор Живков.

Поляната е оградена с триметрова ограда от телена мрежа, на която са поставени табели „Частна собственост. Влизането забранено“.

Самият параклис, който се намира до гроба, също е заключен. Причината, наложила тези мерки за охрана, е, че преди време е имало опит гробът да бъде осквернен. Една сутрин върху надгробната плоча били изсипани човешки фекалии.До гроба може да се стигне единствено през територията на резиденцията. Служителите там обаче зорко бдят и със заплашителни викове и крясъци връщат всеки любопитен турист, дръзнал да се доближи до гроба на бизнесмена.

Селфи

През последните години никой не полага грижи за емблематичното вечно жилище на покойника и издигнатия върху него параклис. Потънало е в храсти и мястото постепенно запустява. Ако не бъдат взети спешни мерки, през следващите няколко години мястото съвсем ще се скрие зад клони и треволяци.

Все пак въпреки забраната и строгите мерки за охрана не липсват случаи, в които туристи минават тайно през малката портичка на манастира „Свети Никола” и се изкачват до параклиса, за да го огледат отблизо и да си направят селфи.

Традиция

От първата година на погребението и досега всеки път в деня на разстрела на покойника по традиция пред входа на параклиса му се появява букет бели рози, за които никой не знае или не желае да каже от кого са. Работещите в резиденцията обаче са категорични, че цветята не са от близките на покойника. А цветята се появяват някак тайнствено, през нощта или рано сутринта, обясняват гардовете.

„Сигурно това ще е някоя тайна обожателка на Илийката, която не може да го прежали”, предполагат и жителите на Арбанаси.

След убийството на Илия Павлов на 7 март 2003 г., шест дни по-късно със специален хеликоптер ковчегът с тленните му останки бе откаран в Арбанаси, където беше погребан. Самият бизнесмен малко преди смъртта си купил парцела и споделил, че иска там да бъде гробът му. На траурната церемония не бяха допуснати журналисти.

Молба

Молбата за разрешение за погребението е подадена до кмета на Велико Търново от вдовицата Дарина Павлова и в нея се казва: „Имайки предвид голямата любов на Илия към Велико Търново, дарителството, с което беше свързан неговият достоен живот и особено в последната година към светите обители на Великотърновската епархия, Ви моля да разрешите непрежалимият ни съпруг, баща и син да бъде погребан в манастирските гробища на „Св. Никола” в село Арбанаси.”

През първите години след убийството вдовицата идваше на помена за годишнината. След това обаче тя спря да посещава гроба на съпруга си. Единственият, който неизменно всяка година посещава гроба, е бащата на покойника Павел Найденов.

„Той идва и спазва целия ритуал. Прелива гроба на сина си с вино, пали свещичка, моли се за душата му и оставя сладки”, споделят работещите в бившата резиденция на Тато.Параклисът е ограден с триметрова мрежа и има предупредителен надпис.

Слухове

Погребението на един от най-богатите българи в Арбанаси стана повод за появата и на различни слухове сред местното население. Според един от тях в гроба на Илия Павлов е бил положен празен ковчег, а убийството на бизнесмена е инсценирано от самия него. Това била и причината за строгата охрана и недопускането на хора до параклиса.

„Близките му се страхуват, че някой може да реши тайно да разкопае гроба, да извади ковчега и да лъсне, че той е празен и че вътре няма тяло”, споделят жители на Арбанаси.

Извършителите все още не са разкрити

Деветнадесет години след убийството на един от най-влиятелните и богати българи, то все още не е разкрито. Разстрелът на боса на „Мултигруп” бе извършен на 7 март 2003 г. в 19,58 ч. пред входа на офиса на компанията в София. Павлов се свлича пред входа, докато държи в ръка двата си мобилни телефона.

Бизнесменът е пронизан в гърдите пред погледите на четиримата си бодигардове. Издъхва на път за болницата. Секунди преди да бъде убит, той набира телефонния номер на съпругата си Дарина. Така и не успява да чуе гласа й. Оръжието на убийството не е открито. Според експертите е използван ловен патрон.

При огледа на района, на дърво срещу входа на сградата на „Мултигруп” е намерена забита метална скоба, а част от листата и клоните на дървото са изрязани.

Разследващите предполагат, че там е било закрепено оръжието на убийството. Около дървото обаче не са открити никакви следи. Въпреки наличието на много охранителни камери по сградата на компанията и около нея, нито една от тях не е успяла да заснеме убиеца, което говори за неговата професионалност.

Хора, работещи в района, споделят, че минути преди убийството са забелязали млад мъж, на не повече от 30 години, с тъмна коса и черно късо яке. Мъжът обаче така и не е открит.

Източник: Блиц

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Проклятие тегне над звездите от „Момчето си отива“

Сашка Братанова продаде апартамента си, за да оцелява, Филип Трифонов си отиде в бедност.Тежка е съдбата на всички актьори от емблематичния за родното кино игрален филм „Момчето си отива“ – един от шедьоврите на режисьора Людмил Кирков. 

Сякаш прокоба е надвиснала над всички до един, а житейските им пътища са изпълнени с драма, обрати и перипетии.

Догодина ще се навършат 50 години от премиерата на лентата през 1972 г., но част от звездите вече не са на този свят. Последно ни напусна Филип Трифонов, когото помним като Ран – момчето в главната роля. Той си отиде завинаги навръх 6 януари – Богоявление, покосен от неочакван инфаркт. 

Последното десетилетие бе трудно за него, защото парите не му достигаха. Филип бе наказан от съдбата да гледа сина си безработен и да преживява с обидно ниска пенсия, без да го поканят в нито един нов филм, сериал или предаване. През 2018 г. той предприе отчаян опит да се спаси от мизерията, като публикува в социалните мрежи кърваво писмо, в което призова да му отпуснат персонална пенсия за заслуги в размер на 700 лева, каквато получават мнозина негови колеги.Тежка е съдбата на всички актьори от емблематичния за родното кино игрален филм „Момчето си отива“ – един от шедьоврите на режисьора Людмил Кирков. Сякаш прокоба е надвиснала над всички до един, а житейските им пътища са изпълнени с драма, обрати и перипетии.

Догодина ще се навършат 50 години от премиерата на лентата през 1972 г., но част от звездите вече не са на този свят. Последно ни напусна Филип Трифонов, когото помним като Ран – момчето в главната роля. Той си отиде завинаги навръх 6 януари – Богоявление, покосен от неочакван инфаркт. 

Последното десетилетие бе трудно за него, защото парите не му достигаха. Филип бе наказан от съдбата да гледа сина си безработен и да преживява с обидно ниска пенсия, без да го поканят в нито един нов филм, сериал или предаване. През 2018 г. той предприе отчаян опит да се спаси от мизерията, като публикува в социалните мрежи кърваво писмо, в което призова да му отпуснат персонална пенсия за заслуги в размер на 700 лева, каквато получават мнозина негови колеги.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

При Живков вземах 120 лв. заплата и макар да не живеех охолно си живеех добре

По времето на Тодор Живков народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо. Плюят по социализма, но като днешната скъпотия и мизерия не е имало.

През последните 5-6 години до 1990 г. прясното мляко беше по 30 ст., киселото – по 22 с бурканче или в кофичка.

Краве сиренето беше 2.60 лв. То никога не е било на държавни дотации, а ментета не си и помисляхме, че може да има. Минималната заплата беше 120 лв. (както и моята), но през 1989 г. я направиха 140 лв.Рибната консерва „Копърка“, символ на студентската мизерия, беше 28 стотинки. Замразената скумрия – 1.20-1.60 лв., според едрината. „Кучешката радост“ беше 3.30 или 3.60 лв. – дето сега ни агитират да умрем за нея. Ама беше от месо.

Бялото вино беше 97 ст. Плодовата ракия – 3.90 лв., сливовата – 4.90-5.10.

Дядо ми е работил 25 години като елмонтьор и квартален електротехник, за това време 2 пъти е спирал ток за неплащане. С една минимална заплата можеше да се купят 3500 киловатчаса дневна енергия или 2000 автобусни билетчета, или 31 кг свински бут с кост, или 400 литра прясно мляко.

Нямаше или почти нямаше семейство, което поне през година да не ходи на почивка, някои ходеха 2 пъти в годината. А сега?

По тия времена съм видял само двама неграмотни. И двамата цигани, единият възрастен, другият – син на цигански барон. Демонстративно не искаше да се научи да чете. Обаче попадна на мен като ефрейтор. Толкоз бой, лицеви опори и коремни преси отнесе, че за 14 дни се научи да чете дотолкова, че да научи сам наизуст военната клетва.

Сега сочат с умиление как гражданите някъде на Запад оставяли монетки върху повредения автомат на метрото – демек съвестни. Едно време млякото го разнасяха нощем, оставяха го пред магазините или сладкарниците. Минувачите си вземаха мляко и оставяха стотинки. И ни млякото изчезваше, ни стотинките.

Хората по селата масово не заключваха къщите си. Баба ми беше инкасаторка и влизахме у хората като у лелини си, нищо че ги нямаше у тях. Оставяхме си колелетата незаключени пред някой приятел и си ги намирахме непипнати.

Голямо произшествие беше, когато на един приятел изчезна аптечката – със седмици се коментираше.

Панайот Стоименов, Варна

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Почина един от най-запомнящите се и талантливи български актьор и режисьор

Един от най-запомнящите се образи, в които се е превъплъщавал Валентин Гошев, е този на Златан в българския филм „Чужденецът“

Благоевградският режисьор и актьор Валентин Гошев е починал снощи след тежка битка с онкологично заболяване

Новината за кончината му съобщи неговият брат художникът Антон Гошев": „За съжаление, тази сутрин 02 ч в болницата в Панагюрище брат ми, режисьорът Валентин Гошев, загуби битката с рака! Винаги ще бъде в мислите и сърцата ни!“, с мъка съобщи брат му, пише "24 часа"

.Валентин Гошев е роден на 22 януари 1963 година в Благоевград. Завършва филмова и телевизионна режисура в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, в класа на проф. Георги Дюлгеров.

 Режисьор е на игралните сериали „Забранена любов” (55 епизода, 2008–2009), „Кантора Митрани” (2012), късометражния филм „Топъл ноември” (2010) и игралния „Самотни сърца” (2007).Последният му филм „Моторът“ (романтична драма) е от 2017 г. като Валентин Гошев е режисьор и сценарист. Във филма участват Димитър Ангелов, Руди Евтимов, Александра Радичева, Михаил Мутафов, Ицхак Финци и Гергана Кофраджиева.

Един от най-запомнящите се образи, в които се е превъплъщавал Валентин Гошев, е този на Златан в българския филм „Чужденецът“.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Писмо от 1942г. разказва за бомбардировка над Стара Загора

Оцеляло по чудо писмо на старозагорка до живеещата в София дъщеря от 17 септември 1942 година за пръв път хвърля документална светлина върху бомбардировка над Града на липите пет дни по-рано. 

Документът се съхранява в регионалния исторически музей, където бил предаден преди почти 2 десетилетия от колекционера Николай Гичев, но не е  проучван.

Самият Гичев попаднал на него  случайно, закупил го само защото в него се споменава за някогашната консервна фабрика „Пиперка“, в която собственост имал и дядо му.

На четири странички авторката на писмото, чието име остава неизвестно пише до дъщеря си Оля, най вероятно в отговор на нейно запитване:“Бомбардировката мина най-напред над нашия квартал без да пусне нищо, само ракети.Раздруса ни силно на над Пиперка си изсипа бомбите, има много разрушения край фабриката и самата фабрика.

Над 200 бурета /празни и пълни/ пръснати, материали за правене на консерви изхабени…“. Бомбардировката е станала около 22,30 часа на 12 септември /събота/, целта според авторката най-вероятно са  била казармите и жп – гарата, но нейните светлини по това време били загасени. Светело в района на консервната фабрика защото работела нощна смяна.

„Има три жертви убити на място и един ударен в рамото, на болницата е.“, съобщава авторката като първоначално  уточнява че са били разрушени две къщи и стъклата на търговската гимназия са изпочупени, а на края на писмото добавя: „Коджа хора има изплашени, а една жена полудяла.“

80 години след това събитие липсват каквито е да се официални документи за него, няма нито и ред и по страниците на излизалия тогава в Града на липите вестник „Дума“, установи репортерска проверка.Липсват податки и в архивите на армията и полицията. За него се споменава в интернет пространство заедно с публикации за бомбардировка на същата дата над Русе, Казанлък и Горна Оряховица, като се изказват различни предположения чии са били самолетите. Сред тях е и твърдението, че това е била ескадрила от състава на авиацията с далечно действие на  съветската армия с командващ по онова време маршал Александър Голованов.

За събитието си припомня преди време и големият актьор Васил Михайлов /по онова време е бил едва на 4 години/ в интервю за местно издание.

Колко големи и какви точно са били разрушенията върху консервната фабрика липсват данни, според  документацията тя е продължила да работи  до национализацията й в края на 1947 година.

Източник:www.monitor.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Стоковата борса попари презапасилите се с олио с прогноза

Българското олио е гарантирано – има добра реколта, производителите работят стабилно, но търговците се опитват да пробват по-висока продажна цена. Това заяви изпълнителният директор на Стоковата борса Васил Симов.

„Има олио и високите цени няма да останат за дълго. Цените на едро ще се върнат до 3,50 – 4,00 лева за литър“, прогнозира Симов.

И беше категоричен, че при добра реколта няма да има поскъпване на пшеницата и слънчогледа, „рязко поскъпване на хляба и олиото не се очаква“.В същото време отбеляза, че има ръст в цените на пшеницата и слънчогледа от началото на войната.

„Всички продавачи на зърно, които бяха активни допреди седмица-две, сега изчакват началните цени, на които ще започне изкупуване от държавата за запас. В момента на Стоковата борса няма сделки.

На международните пазари повишаването на цената се задържа, цените са по-високи в сравнение със същия период на миналата година, като ръстът е около 20-30%“, заяви директор на Стоковата борса пред БНР.

Той уточни, че цената у нас няма да е по-различна от тази по световните борси. „България има нужда да продаде зърното от миналата реколта. У нас има значително количество хлебна пшеница, фуражна царевица, фуражна пшеница, които би следвало да се реализират до новия сезон.

Износът не е спрян, очаква се интервенцията на държавата, за да може производители и търговци да получат добро възнаграждение за труда си“, каза Симов.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Кое от изброените 13 неща сте правили като дете?

 

1.Да гледаш 10 пъти Междузвездни войни.

2.Да стреляш на стрелбище с въздушна пушка.

3.Да записваш най-новия диско хит с два касетофона един срещу друг.

4.Да ходиш на село през лятото.

5.Да се обръснеш за първи път.

6.Да те целуне за пръв път момиче.

7.Да имаш едни маратонки и да не ти пука.

8.Да гледаш всеки петък “руската телевизия”.

9.Да ядеш банани само по Коледа и Нова година.

10.И да прочетеш “Ян Бибиян” през лятото!!!

11.Да се прибираш от вън, за да гледаш поредната серия на Синьо лято.

12.Да тръгваш на училище 1 час по-рано, за да скачаш на ластик.

13.Да тичаш в междучасията за един фас в “пушкома”.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

През СОЦА един цветен телевизор струваше 4 заплати

Съвременник съм на времето преди 1989 г. и искам да съпоставя миналото със сегашното. Не искам да хваля днешното време, което си има кусури, а просто да кажа, че бедността ни не е от сега.

В миналото един цветен телевизор купувахме с 3,9 заплати, един хладилник за 1,5 заплати, а 100 литра бензин стандартен за 0,4 заплати. Докато в Австрия се купуваше за 0,05 заплати, а във ФРГ за 0,03 заплати (справка в. „Работническо дело“ от февруари 1990 г.).Съгласно същия вестник 1 кг свинско месо струваше 5,44 лв., олиото и захарта – по 1,50 лв., брашното – 0,60 лв.

Минималната пенсия беше 25 лв., толкова вземаха моите родители и хиляди селскостопански работници. Средната пенсия съгласно горния вестник е 84 лв.

С 25 лв. можеше да си купиш 4 кг свинско месо, а с една средна пенсия от 84 лв. – около 15 кг.А сега с една минимална пенсия може да закупиш близо 40 кг свинско месо.

Помня, че чаках в миналото на двестаметрова опашка за две рула тоалетна хартия. Обръщахме шишетата за лимонада и бира да гледаме дали по дъното от вътрешната страна няма остатъци от мухи и разни бръмбари. Чакахме за хляб, особено в събота по 2-3 часа, за да дойде поредната опечена партида от хлебозавода. Сега и без завод не се чака.

Цвятко Хаджийски, Ловеч

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Един от най-смазващите спомени от социализма беше режима на тока и водата през 80-те

Някой, който е живял в столицата или в някои от най-големите градове, може да възрази. Истината е, че режим на тока имаше почти навсякъде, режим на водата навсякъде извън големите градове.

Най-страшно с режима на тока беше за живеещите в големите комплекси и отопляващи се с парно отопление. Просто със спирането на тока спираше и парното, понеже абонатните станции са на електрическо захранване. Така освен тъмното настъпваше и студеното. А зимите особено през 80-те години бяха зверски студени. 

Правеха се някакви графици, въртяха се кварталите с различен часови режим, уж за да е по-справедливо, но така или иначе си беше тъмно и студено. Хората роптаеха тихичко, но никой не надигаше глас нависоко. Партийните секретари, партийните членове и низши организации дебнеха и ако някой изразеше някакво недоволство като нищо да се срещне с представител на зловещата Държавна сигурност.През летните месеци пък в малките населени места настъпваше кошмарът с водния режим. 

Понякога той си беше направо смазващ – по 3-4 часа вода на денонощие. Хората смогваха едвам да си напълнят съдовете за пиене, какво къпане, пране, хигиена. В дворовете по селата и малките градове често можеха да се видят метални корита, легени, кофи, напълнени с вода и оставени на слънцето, за да се стоплят и да се използват за хигиенни нужди. 

Имаше и кризисни периоди, в които чешмите пресъхваха за по-дълго, стигало се е до режим няколко часа вода на 3-4 дни. Най-големият ужас беше режим на вода и ток едновременно през зимните месеци. Е, вярно е, че все имаше по някоя чешма с изворна или минерална вода, но безводието като цяло беше ужасяващо.А най-лошото е, че този проблем е надвиснал със страшна сила и сега.

Николай Цончев, София

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Онази България която беше на 4-то място в Европа по БВП?

 Помните ли България?

Онази България която беше на 4-то място в Европа по БВП?

Онази, загубената вече, окрадена и обезлюдена България?

А имаше такава държава, на Балкански полуостров в Европа, а не по някакви си Западни Балкани …

Имаше!

Имаше мощна, икономически развита държава България със световно развита лека и тежка промишленост, металургия, машиностроене, развито селско стопанство, образование на и над световно ниво, здравеопазване, земя от 111 хил. кв.км. , която се използваше, обработваше за благото и просперитета на гражданите на тази отдавна загубена България …

Имаше една такава държава със силна армия, четвърта космическа сила в света, с двама български астронавти, Атомна централа, язовири, с най-мощния на Балканите международен автомобилен транспорт – СО „МАТ”, с развита оръжейна промишленост, български мини и миньори, работещи за българската промишленост, ТЕЦ-ове, златни български находища, Земя дадена ни от Бога, райски кът където българите живееха и се трудеха нормално за себе си и за любимата си Родина – близо 9 милиона българи!

Имаше,

Забравихте ли?

Имаше безплатно образование, детски градини, болници с лекари на световно ниво където българите не ги приемаха срещу пари по някакви пътеки, а ги лекуваха докато ги излекуват съвсем безкористно …

Имаше военни училища от където излизаха отлично подготвени специалисти, като „Долна Митрополия” от където излизаха български чудесно подготвени бойни и граждански летци, механици, ръководители на полетите, които сега работят за чужди авиокомпании за парче хляб!

Имаше военни училища за нуждите на унищожените сега Транспортни и Строителни войски, които изпълнявайки воинския си дълг строяха ж.п. линии, мостове, пътища, подготвени прекрасно машинисти, ръководители движение, войници работещи по най-големите разпределителни гари, стрелочници …

Войници от ГУСВ които построиха НДК, хиляди жилища за български граждани срещу нищо, войници които за две години получаваха занаят, ставаха майстори в строителството!

Имаше работа и хляб за всички български граждани, имаше професионални техникуми от които излизаха чудесно подготвени специалисти в различни области, езикови, математически гимназии …

Имаше ведомствени почивни станции по които българите ходеха на море и планина с 1/3 от месечната си заплата, имаше безплатни санаториуми, домове за възрастни хора, домове за сираци и изоставени български деца!

Нямаше банани, обаче … За личен автомобил се чакаше с години, ама никой не умря!

Сега има!

Има банани, има лични автомобили за всеки без ред и Бойко Борисов с бандата му ги има даже …

Има всекидневни убийства, кражби,

Всичко има!

Браво …

Няма българи обаче!

Има останали около 6 милиона възрастни, болни българи, хора все още мъчейки се да оживеят в собствената си Родина, има и политици дори, които доограбват България …

Българите масово напускат тази радост, незнайно защо, младите хора не искат да раждат, също незнайно защо …

Български села, селско стопанство, животновъдство, българска лека и тежка промишленост също няма, няма и АЕЦ, космонавти, безплатно образование и лечение, няма български мини, златодобивна промишленост, няма никого!

Българите напускат родните си места, оставят възрастните си родители и близки .. и заминаха по по-големите градове и в чужбина за парче хляб!

Който иска да ме опровергае.

Но имаше такава държава България!

Вярно, аз още помня, а вие?

Кирил Стаменов, Фейсбук

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Когато олиото беше в стъклени бутилки

Помните ли,че имаше наливно и бутилирано, беше малко по - скъпо,към 1,60 и шарлан, ползваше се за салатите и филийките със шарена сол.

Продаваше се в тъмнозелени стъклени бутилки с елегантен силует, който нямаше как да се сбърка. Голяма мъка беше да се измие едно такова шише, но нямаше домакинство, което да не къта поне по няколко такива бутилки, които после се пълнеха с домашно винце или ракия. Някак си хората предпочитаха именно в тях да си затворят безценните еликсири. 

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Всичко за парите на Путин и колко богат е руският президент

Колко богат е руският президент Владимир Путин? Според някои преценки натрупаното от него състояние се равнява на невероятната сума от 200 милиарда долара. Ето какво се знае и какво се предполага за богатството на руския президент.

Владимир Путин притежава апартамент от 77 квадратни метра и гараж с размер 18 квадратни метра - така пишеше в избирателните листи преди президентския вот в Русия през 2018. Заплатата му тогава е възлизала на 140 000 щатски долара, от които той явно е спестил и за един-два автомобила.

Този твърде скромен финансов профил на Путин предизвиква редица съмнения, уточнява "Дойче Веле". Както пише германският информационен портал T-Online, в момента Путин взима 284 000 евро като президент на Русия, но според многобройни различни оценки тези пари всъщност са капка в морето: "Той сигурно ги дава като бакшиш на шофьорите, които го возят до вилата му на 24 километра от центъра на Москва", пише изданието.

Акции в енергийни концерни, недвижими имоти, произведения на изкуството, скъпоценности - това е само част от списъка с предполагаемите богатства на кремълския автократ.

200 милиарда долара?

Същия профил описва и финансистът Бил Браудър, чиято фирма Hermitage Capital в известен период от време беше най-големият чуждестранен инвеститор в Русия. На едно изслушване в американския Сенат през 2017 година отличният познавач на Русия Браудър каза, че богатството на Путин възлиза на 200 милиарда долара.

И все пак: много трудно си остава да се прецени колко и какво точно притежава Путин. Редица наблюдатели твърдят, че той гледа на всички богатства в Русия и на имуществото на олигарсите като на финансова маса, към която може да посегне всеки момент.

Освен това, твърдят наблюдателите, той е създал такава система на корупция и обръчи от посредници, че към собствения му джоб могат да текат все повече богатства. Тесен кръг от доверени лица, които Путин познава още годините в КГБ, служат на президента като "хора портфейли" - те могат да му осигурят каквото, колкото и когато пожелае.

Браудър описва подробно специалната стратегия на Путин, чрез която той натрупва милиарди, използвайки "сламени хора". Според списание "Fortune", пред Сената Браудър е разказал какво се е случило, след като опонентът на Путин, олигархът Михаил Ходорковски, беше осъден и вкаран в затвора.

Тогава подплашените други олигарси се наредили на опашка пред Путин с въпроса какво могат да направят, за да не бъдат и те обявени за "държавни врагове". Отговорът на Путин гласял: "50 процента". Браудър твърди, че тези 50% от всяко богатство Путин иска лично за себе си.

Германският "Вестдойче Алгемайне Цайтунг" припомня, че обвиненията за корупция срещу Путин датират още от времето, когато Путин е бил председател на Комисията за външна търговия в Санкт Петербург. През 1992 година разследване установява, че Путин и неговият заместник са продали в чужбина суровини на обща стойност 100 милиона долара, срещу които градът е трябвало да получи хранителни продукти, тъй като по онова време в Петербург има остър недостиг на храни. Но тези хранителни продукти така и не пристигат.

Списание "Шпигел" припомня на свой ред, че руският президент няма нужда нито от спестовна книжка, нито от финансов съветник, защото сам си взима всичко, което му трябва. Според изданието 

Путин носи скъпи ръчни часовници, които могат да струват до 500 000 долара. Но това са дреболии в сравнение с черноморския дворец за над 1 милиард долара, за който обществеността научи от подробното журналистическо разследване на групата около Алексей Навални и за който се твърдеше, че е именно на Путин.Според разследването на Алексей Навални разкошният дворцов комплекс край Черно море е построен специално за Владимир Путин. Авторите на разследването твърдят, че комплексът е разположен на площ 39 пъти по-голяма от Монако и че струва 1,1 милиарда евро, като парите са осигурени от руски държавни фирми. Самият Путин твърди, че дворецът не принадлежи на него или на негови роднини.

Навални твърди, че дворецът е бил проектиран от италианско дизайнерско светило, като обзавеждането включва кресла в стил Луи XIV и трапезария за 500 000 долара.

Никой не се изненада, когато поредният олигарх се обяви за собственик на двореца. По една случайност този човек беше Аркадий Ротенберг, близък приятел и някогашен спаринг-партньор по джудо на президента Путин. Остана открит обаче въпросът защо тогава един частен имот се охранява от държавните тайни служби ФСБ, а небето над него е обявено за зона, забранена за полети.

Освен този дворец, на Путин се приписва и 82-метровата яхта "Graceful", която само допреди няколко дни беше закотвена в Хамбург. Яхтата разполага с площадка за кацане на хеликоптери, с плувен басейн и с луксозни жилищни кабини, разположени на два етажа. По някакво странно съвпадение само броени дни преди нахлуването на Путин в Украйна яхтата даде пълна пара и се отправи към руския Калининград. Официален собственик на яхтата е фирма на име "Аргумент", която според Навални може да бъде директно свързана с господаря на Кремъл.Яхтата "Graceful"

Британският булеварден вестник "Sun" твърди, че Путин разполага с още много превозни средства. Според изданието частният самолет на руския автократ, наричан още "Летящият Кремъл", струвал 520 милиона долара и вътре бил тапициран със златно фолио. "Sun" пише още, че Путин притежава няколко хеликоптера и близо 500 луксозни автомобила. Всичко това обаче трудно може да се докаже.

По-благонадеждна, според "Шпигел", е информацията на Станислав Белковски, който още преди десет години твърдеше, че Путин притежава 70 милиарда долара. Белковски смята, че Путин държи сериозни дялове в "Сургутнефтегаз" и близо 5% от акциите на "Газпром", който е най-големият енергиен доставчик в цял свят. Според оценката, публикувана от информационния портал T-Online, Путиновото имущество се изчислява на около 40 милиарда долара.

"Поне 1/3 от тези пари вероятно са в ръцете на Путин"

Съвсем друга сума назовава шведският икономист Андерш Ослунд, според когото богатството на Путин възлиза на 150 милиарда долара. В своята книга "Капитализмът в Русия: пътят от пазарната икономика до клептокрацията" Ослунд твърди, че близкото обкръжение на руския президент контролира около 500 милиарда долара, от които поне 1/3 вероятно са в ръцете на Путин.

От началото на новото хилядолетие руската икономика поддържа много стабилен годишен ръст (главно в резултат от износа на суровини), но тези огромни пари не са инвестирани в изграждане на училища, пътища или болници - те са паркирани по частни сметки, твърди Бил Браудър. И добавя, че Путин има хиляди помагачи в правителствения и в полицейския апарат, които по негова заповед могат да отнемат имущество, да ограбват, да отвличат хора, да ги изтезават и дори да ги убиват.Бил Браудър

Самият Браудър беше изгонен от Русия през 2005 година, защото застрашавал националната сигурност. Имуществото на фирмата му беше конфискувано, а неговият адвокат умря в затвора при неизяснени обстоятелства.

Списание "Шпигел" не без ирония припомня как в едно телевизионно интервю Путин сам се представи като най-богатия човек на света: богат бил, защото събирал емоции, а доверието, което му дарявали руснаците, било неговото най-голямо богатство.

Източник:Блиц.бг

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Том Ханкс продаде уникалния си полски Fiat 126p за рекордна сума

Жителите на полския град Биелско-Бяла подаряват автомобила на кинозвездата.В онлайн аукциона Bring a Trailer се продаде миниатюрен хечбек Fiat 126p (известен и като Полски Фиат) от 1974 г., принадлежал на известния холивудски актьор Том Ханкс.

През 2017 г. жителите на полския град Биелско-Бяла подаряват Fiat 126p на Том Ханкс. Ентусиастите не са избрали необичайния подарък случайно. Година по-рано актьорът на няколко пъти се е снимал за забавление до подобни модели в Будапеща.

Преди да предадат автомобила на новия му собственик, поляците реставрират малкия автомобил, а също така напълно преработват интериора с яркозелен кожен салон. Освен това вътре са поставени няколко тематични емблеми и цитат от култовия филм "Форест Гъмп"./Блиц/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ